shelter

"...когато казвам и чувам думите си"Имам нужда от помощ" да не получавам "Можеш да си помогнеш и сама",защото факт е,че моята помощ стига само до ножа,вилицата,стъклото." Не! Не твоята помощ, а тази на човека до теб стига само до... И да! Можеш да си помогнеш сама. Помниш ли, българската народна приказка за дърваря, мечката и лошата дума? Какво бележиш, когато не ти се иска да признаеш болката или пък, когато от теб може би се очаква да не я покажеш или най-вече дори изобщо да не изпитваш такава? Казват "Обидите записвайте върху пясък..." Веднъж попитали един. - Защо не искаш да излекуваш раните си!? Отговорът бил. - Защото те са, което ме свързва с другите хора. "Всеки път,когато погледна белег от незарастнала рана си задавам въпроса"Как съм могла?",който бива изместван след това от отговора"Тогава е спокойно"." Всеки срещу ти, виждайки белезите, би мъгъл да те попита "Как си могла!?" и тогава - тогава Е с покойно- тогава този срещу теб "замества" единственият ти / както казваш/ родител и близък човек, но хората не се раждаме без бащи. Има дълбока символика в "ножа, вилицата и стъклото". В тях е оня, чието съществуване не искаш да признаеш, но което самозаместваш в моменти на гняв.

Стар храм на някакво божество с два олтара. Вода, през която се преминава, т.е. при отдръпването й се открива пътека надолу. Стълби и свод над тях като тунел. Богинята майка. Просто изменям Богинята-майка. Аз се сещам за дъщеря й.

Така и не успях да пусна, което написах изцяло, нито да редактирам. Но и това е добре за да си направя изводите и аз.

отново се появява едностранчивата нагласа, където зрее конфликтът. В първата част на съня тази едностранчивост е представена със "стопи гланвата". доста отдавна ми се случва да наблюдавам повторонот заключване на символиката от думата. Тук не е от разстопяване само, но може и да означава стопиране - спиране. Твоята отношение към деянието е същото както извършваното. "Малоумник" и човек, чиято "глава е стопена- спряна" си приличат много като израз. Ето го и огледалното итериране. Насетне се появява и демон - фантом, призрак, дух в черни дрехи, който те пред-извиква. Както в по-горната част от съня има променено време.Казваш "тъпо и не-на-временно", както и "не-о-предел-ена"възраст.В предизивикването има бъдеще в миналото, т.е. тъй нареченото самоизпълняващото се пророчество. Оръжието е продължение на ръката- средство , способ...,можеш да си направиш опит като определиш с няколко думи лентите.Или като какво причиняват ленти въже, нишка ... и какво друго може да се направи от тях. Според мен това лентово "размножаване" ми прилича на многоръчие. От другата страна сравнението за художествена гимнастика ме кара да си мисля, че в съня ти има опит оръжието да бъде прието като изкуство при все телесно. Думата "гимнастика" има връзка не само с тялото, но и с голотата му.В случая може би голота, тук означава лишено от разум. Казваш - "Създанието не говореше, но беше агресивно". Завършваш разумно, че не сте врагове, но въпреки твоето желание за помиряване има конфликт/ та Орките са страшни и грозни с раз-кривени лица!/ И то е твоята увереност в силата на нечие магьостничество.Не е случайно свъзването с "Властелинът на пръстените". Проследи нататък сънищата си. Много често се появяват отговори. Дано не те подвеждам! Винаги се страхувам, когато се опитвам да проумявам съновното. И винаги предупреждавам, че не съм из-учена за да си го позволя. Просто предлагам хрумвания.

В събота срещу неделя сънувах, че съм в кръгъл атриум - сякаш пещера без покрив. Светлината - сивееше както рано преди изгрев или късно след залез. В средата имаше малък фонтан.Водоскокът от четири или повече, но не по -малко силни и пълни струи, събрани като в сноп - бликаше неудържимо. Не надминаваше човешкия ръст, но будеше възхита с простотата си. По периферията на "атриума" имаше къпални- отново полукръгли ниши.Беше пълно с хора. Едни съблечени, други се обличаха, но всички бяха дошли да се изкъпят. Мястото беше лечебно. Тръгнах да излизам, но не се облякох.Държах ли дрехи в ръце!? Никак не се и срамувах.При все, че накъм изхода се приближавах до двама облечени мъже. Не моето, а сякаш чуждо тяло на гола жена виждах, тъй естествено красиво, че сякаш беше изляло изпод ръце на ваятел или художник. При все намекът за похот, което то би събудило, си помислих, че тя е тяхна/!/, а не моя /!/, въпреки голотата ми. Мислех още - защо да се срамувам от тялото си, нима Бог създавайки човека се е срамувал от творението си!? Излизайки се запътих към някакви бунгала- санаториумът беше пръснат из гора. Вече облечена, сама ли тръгнах нанякъде, но отговорих на хора, които срещнах, че идвам от Кипилово. Насетне сякаш минах през мост над малка река и се озовах върху широка и равна пътека.Двама ли бяха с мен или повече!? Бях себе си с тях , но пак се виждах и отстрани .Пътеката беше всред гора. Млади и много високи дървета, прави с леки корони - всички широколистни. Но светлината! Гората - като светещ, сладък мед, при все нежната зелинина на листите - наоколо сякаш звучеше чудна, кехлибарна песен. Не виждах небето, но слънцето се беше втъкало в гората и я беше превърнало в уханна прегръдка. Когато сутринта се събудих, се зачудих къде другаде съм виждала, толкова блага светлина и си спомних, че при майка има каритина " Пътят към Емаус". Тази сутрин намерих, че в превод името Емаус означава "топъл източник". Странно съвпадение с Кипилово. А и сънят бе срещу Томина неделя. Не познавам Евангелията.Само тук - там по нещо. Тази сутрин сънувах, че може би ще работя в чисто нова/ или след ремонт / и съвсем бяла зала, но и се сънувах у дома, където трябваше да затворя всички прозорци и да прибера изпраните дрехи, защото над града надвисваше облак от дим на горяща сяра. Вторият сън със "затварянето" не ми харесва никак. Най-вероятно става въпрос за отцепване на сенчестото. Тълкувайте, моля!

Когато съзнаваната нагласа върви в конфронтация с несъзнаваната в сънищата, тази тенденция "рисува" заплашителния образ на змия. Най-трудно психологизираните съдържания на несъзнаваното приемат израз в този древен символ. Което в съзнанието е живот, в несъзнаваното е смърт. Вилицата като многопосочност в ръката навярно символизира избор/посоки - навивам,вия/, но той не е съзнаван, защото котката в умивалника- там където "мръсното" става "чисто", е натоварена с не по-малко противоречивост в символиката си от змията.В последното изречение местоимението "я" най-вероятно сочи "змия", но забелязала съм, че когато "нещата" не се назовават поименно и се заместват с местоимения, винаги има възможност от из-местване/припознаване/. Началото на кълбото е в центъра му, а не в свободния му край. Някой се опитва да "излъже" някого.Дали сънят теб или ти съня.

Първо- Аз, която живее в Африка не си ти. Второ- не можеш да обичаш, който се страхува от теб, нито оня, от когото ти се боиш. Никое кученце, което се мисли за лъв няма да "яде от паничката си", нито лъв, който е "взет" за кученце би се примирил. Трето- хората често искат да уплашат, от което се боят. А не само хората и при животните има, и поведение, и мимикрия, чрез които да изглеждат страшни за враговете си. Четвърто - колкото по-питомни стават инстинктите, толкова повече в сянката ни подивяват. Африка е наричан тъмния или черния континет. Дали обаче будността "Ти" не е "Африка" за сънуващата "Ти"!? Доколкото не ме лъже паметта, масаите биват инициирани чрез убийство на лъв. Едва тогава могат да бъдат приети за "възрастни" равни членове в общността. Няма и един от масаи, защото има лъв. И то лъв, който те гледа в очите като човек. В собственото ни несъзнавано е почти невъзможно да се наднича, още по-малко да се гледа, но То ни има. Смелостта в повечето случаи се определя като мъжко качество. Но когато мъжът е инструктиран от жена , той се превръща в средство в ръцете й. Ако всичко това става "на тъмно"в "Африка", на светло Аз може да си върши друга работа. Котките обикновенно се имат не за пазачи, а за владетелки на дома. Ето как една "къщовница", жена, котка/ може би интуиция/ те събужда след като е вдигнала шум, докато хване мишката. Страхът не е за подценяване, но където има страх има разделение, разграничаване. Ние сме едно със сянката си, но чрез нея сме удвоени. Една котка-стопанка в будността и един лъв-цар в съня. И пак свършвам с молбата да се приема тълкуването ми като труд, а не като постигнат резултат.

Пръстта е много странна и нетипична. Това ми харесва, но прочетено така:Пръст-та е многостранна и нетипична. Наскоро четох, че сънят всъщност е писмо от цялостната личност, в отговор на онова, което дори и не знаем, че питаме. Но трудно четимо. И в двата съня има един и същ символ. В първият коруби, във вторият овалване в пръст. В първият сън си в къща, във вторият вече си в град.Онова, което е било затворено/частно/ е излязло като по-голямо/общо/.Вероятно става въпрос за преминаване в "нива" на психичното. Индивидуално в колективно. Добре е да помислиш какво символизира костенурката и защо има "броня", защото онова , което ти пиша може би не е валидно за теб. И в двата съня има повторена дума и това е "хипнотизиран". В единия сън има тропот в двора/по земята/, в другия има черен облак в небето. И в двата съня се иска едно и то е събуждане. И в двата съня има спасение. Понеже в сънуването времето тече както му падне, може би вторият сън е първи. Кучето е пазител между двата свята този на инстинкта/вълците/ и този на човеците. Мисля си, че не е добре инстинктивното да бъде съвсем и напълно опитомено, очовечавано. Може би и ти сънувайки стигаш до този извод, защото те се овалват в броня от мнгостранна и нетипична пръст. Но тук пръст замества показалеца при индиректното ни общуване.Тази/този/ пръст е словесна/словесен/, одухотворена. Хората бягат или изпадат в сън, когато надвисва буря/тропот, черен облак, вятър, дух/, но мъдрите вълци и куче ти показват как да се спасиш, за да не "отлетиш" в небето, отнесена от "бурята". Може би да не се случи да се "самообожествиш". Също както кротката костенурка, овалвайки се в "земя" запазваш, защитаваш ...Какво ли!? Ех, тези крехки "огънчета във фенерите" носени ог Гълъба, които инак тупкат тихо, тихо ...

catch 22, Думата "дракон" на гръцки означава „всевиждащ".Устата е врата, както за материята така и за словото. Сега си мисля за думите като за прагове. Не винаги стъпвайки след тях, попадаме във вече дадената, т.е. началната посока.

Първо - сънуващият аз не съвпада с този на личността. Така че всичко, което той "вижда", може би не "виждаш" ти. Не е случайно плодът да е точно диня. Както не знаем зрелостта й, преди да я срежем, така и разумът и интуицията са слепи донякъде един за друг. Крайбрежната улица е границата между съзнавано и несъзнавано. В съня, отпърво виждаш седнал на земята човек, който продава. То и добре е, че го прави, защото инициацията не идва без плата. "Слепият" се оказва сляп по-късно. Едва когато си се почувствала неловко и едва, когато си опитала плода. И това всичко след като си гледала уличката и къщите. Човек рядко вижда с явните си очи, онова което е вътре в него. В този случай мъжът е сляп за навън, но не и за твоето вътре, което чрез себе си ти показва. Може би котката е твоят външен аз, изобразен териоморфно.!?Слепият мъж е твоята интуиция, твоето инсайД, което в съня непрекъснато се подменя с исайт. Не преброих колко пъти си повторила "виждам" Той/ мъжът/ е и уличката и къщите. Лабиринтът / пещерата/ не е вън от нас, той е в нас.За нея ти "плащаш" разумно с два лева. В приказките героят винаги прави нещо за някого и поради делото му е и нататъшното. Тук май не се справям !?, защото левовете са и лъвове. Т.е. появява се удвоен твоят аз, като две големи котки. Двете са еквивалентна размяна на "хапката" "плод"/ о-питването, у-знаването/ и на онази котка, която остава при мъжа. Будната и спяща "ти". Едната е гладна за плод, а будната изобщо не го яде. Може би и пари са пАри - въздух -дух.!? Все пак струва ми се, че има свързване на въздух със земя. Или на бъдеще в зародиш с настояще като причина.Ти казваш, че мъжът стоящ на тротоара, бил подминат от теб преди много време. Може би ти трябва достоен преводач на собствените ти интуитивни прозрения.

Това е мадала. Квадратът е и кръстопът. Извор на четири реки/ четири посоки/ или съсъд на вливането им. Четирите функции - мислене, чувство, интуиция и сетивност. Може би пресечна точка/кръг/ на противоположности - твърд, устойчивост, равно-весие, както поради крепящи се една друга несъвместимости. "Мястото" където "точката" пробожда настоящето като игла, изпод или през тъкан-континиум. Преди да те прочета тъкмо описах "сграда" от свой сън, в която имаше дърво. Ти пишеш "дървена" сграда.Т.е. дървото като с-граждане е символ на човешкия живот, но и на жертвата запазваща жив огъня. Чие дело-опус е той!? PS сетих се, че рисунката напомня фракталите.

Допадна ми хрумването ти. В последната година спиралите присъстваха в сънищата ми, но най-вече като смерчове.В този сън сякаш бях над тях, а те бяха уловени в плоскостта на листове.Всъщност "духовете" много често в комикси или "по-непретенциозни" картини се изобразяват като завихрения. А и вълните изобщо могат да бъдат концентрични разширяващи се кръгове. Кой знае какво е бил този наплив преди да се о-словеси.!?

Може би бях на последен етаж. Пред мен в дясно имаше врата. Отворена. Надникнах в сумрака.Видях, че е ателие на художник. Не помня дали го познавах. Остана някак зад гърба ми докато разглеждах ателието. Сякаш на пода в две успоредни редици бяха подредени не по-малко от шест, а може би и повече миниатюри.Не знаех какво са, но сега решавам, че са ми приличали на карти-символи. Багрите на рисунките бяха приглушени, възтъмно синьо от като че ли скрита тежест-тъга, сякаш им липсваше категоричност за да изглеждат ясно диференцирани. На повечето от тях беше изобразена раковина. Или поне нея съм запомнила. Сивееше като фосфор, комуто трябваше тъмата, за да върне взетото от светлината. Единственото, което ми хрумва е :охлюв - убежище, златно сечение, разширяваща се в една равнина спирала, кула без височина, фрактал. А на вас!? Хм.Веднага забелязах, че последното изречение е случила се анаграма. Напоследък си мисля за съня като за анаграма. Последен етаж, последно изречение...!? Помагайте, моля!

Вчера писах писмо, в което умувах за почти същото. Като че ли съм разказвала как преди години стоях пред картина заедно с автора й. Описвах виждането си и чувствата, които поражда. Понеже забелязах, че сенките предполагат повече от един източник на светлина, допуснах ,че е рисувал тъй, сякаш второто светило да е самят наблюдател. Тогава той през смях ми каза:Не виждаш ли, че луните са две! Ахнах. Виждайки едната луна и научена, че на небето може да бъде само тя, изобщо не забелязах втората, която беше пред очите ми също. Тази случка много ме накара да се замисля, но и тъй не успявам засега да открия къде в психологията са описани подобни явления. Затова сега и ти пиша. Опитвам се да разбера защото думата не винаги съвпада с образа. Не знам какво е видението ти, но си мисля ,че е екстатично преживяване на обичайното. Заливът обграден с високи скали приемам, че може да се "нарисува"/ да изглежда, да се види/ и като кладенец. После се сещам, че с думата "кладенче" в детството ми се наричаха зениците. Арката в ляво е ирисът или вратата на окото-клепачът. Златистата птица слънцето.Или/ и душата./"Човешката душа съотвества на Бога, тъй както окото на слънцето."/ Има още една дума, която не е с едно значение- настъпи - начало, започване или стъпване върху. Може би тук вече се наблюдава обратното връщане на субекта.В много стихове очите са слънца или звезди. На мен лично много ми хареса това "настъпване" - "влизане" на/ в изгрева. Предполагам, че както във всеки сън/ при все че това, което описваш не е точно сън/ бабата си означава старата жена, миналото, опита, непрекъснатата нишка живот, мъдростта или всички ония, които живеят в нас чрез нас. ЛИцето - младо, усмихнато, черно -бяла снимка. Полето в което се пише е бяло, а буквите черни. Изглежда словото те вълнува, усмихва и радва. Аз не мога да продължа нататък в опита, да проникна в думите ти. Сякаш все успявам да допълня/въ-образя/, но никак не и да намеря къде точно да свържа отстоящото. Може би друг ще успее. Но и че чувството трудно се равнява с думите. Дано не съм ти го размила с бедността на моите. И още малко синхроничност. Навикнах да чета дипломиран философ. Току -що разбрах, че сме писали по едно и също време на една и съща тема - той от висините на философията, аз като лутащ се човек.

Може и да ме обвинят в есенциализъм, но аз много внимавам в думите. В будността мислиш за отпуска, но пропускаш, че отпуска означава и отпускане/ отказване, резигнацио, обезкуражаване, или умора, отдих след свършена работа./ И в двата съня/ сънищата не показват поредност, както в будността/ има една повторена дума- веднъж тя е "залив", а във другия сън "заливане"/ Морето като символ на несъзнаваното заплашва от заливане. В него е присъствало в съединено, т.е недиференцирано нещо, което започва вече да добива твърд.Солта е кристал, а като всеки кристал показва подредба и то закономерна. вече имаме нещо, което се показва като отделно и противоположно на течното заемащо всякаква форма. В "първия" сън ти прекосяваш залива, т.е заплахата от обратното на осъзнаването с помощта на своя съпруг - твоя Анимус. Солта по края на залива е всъщност негово "деяние", както и дъщеря ти, както и моста във "втория" сън. Солта, дъщеря ти и моста са твърдта под крака ти. Отначало ти не ги искаш, защото ще щипят крака ти. Краката са онова, с което се движим и то не само в пространството, а и във времето. В този аспект кракът е и фалически символ. Като да си спомням една приказка, в която има девойка от сол. Тя реди и помага вкъщи на двама старци, но отпърво само докато е сама и стопаните са навън и не я виждат. Т.е. символзира промяна на реда или изобщо нагласата. Можеш да си представиш моста, не като успореден на водата, а като извеждащ те нагоре, към небето. И накрая в чуждите езици сол означава и слънце. Трябва ди си спомняш, че в много приказки в някое царство най-ценното се оказва, онова, за което не се и подозира, просто защото се приема като неизменност. И в двата съня налице е разделяне, т.е вече се появява аналитичното, разбирането , раздалечаване на противоположности. Добавям, че често в митовете слънцето, новото се ражда от морето./ А може и да си измислям, защото в момента не мога да посоча ни един!/ Така че от-пускай го за да е нов деня.

Все си мисля, че сънищата са като разгънатост. Плоскост, която трябва да се сгъне за да придобие обем. Единственото съобщение на сънуващият аз е "Аз се възмутих." Азът не е остров. Т.е. той е в непрекъсната, при все несочена заедност. Отдавна правя една игра, която наричам "разпадане" , "допълване" или "сглобяване". В едно сложно изречение, сказуемите може да се отнасят не само до подлога, но и до други "скрити" такива. Местоименята също може да не заместват вече известното, а да се отнасят отново за липсващо или неспоменато, но внадено. Опитай да се разгледаш по този начин. Може би сънят манифестира ранен спомен за появата на преходен обект. Т.е. прави аналогия с детето, което разбира, че не е едно цяло с майката. Или показва, че между детското желание и задоволяването му е целият свят. Възмущението, което е "родило" сънят, е всъщност крахът на всемогъществото на субективното. И както винаги добавям, че правя само догадки и моля да не се взема писаното за "чиста монета".

Често виждаме, не което е, а което другият ни предава като видяно. В случая този друг, този по-средник в съня е показан като ди-оптрични очила. Да виждаш "като хората" не е изкуство, не е и постижение. Понеже в отношенията си с външния свят ние се взаимо-отразяваме, но и едновременно с това и пречупваме през "стъклото- очила" на себе си, се и "кривим". У всеки "живят" много "хора"- наши същности, които са ни "други", т.е. отцепени като чужди. Прозрачното стъкло в сънищата, прилича на преграда. Уж всичко е видимо, но не и докоснимо. Уж всичко е пред-ставено, по-казано, раз-делено, но липсва сигурността на доказателство. Рационализирането прилича на изместен фокус.

Дали е моя заблуда или основателно наблюдение, но отново се улавям в това, което според мен е "сънно" говорено. Речта е символ, а символът е връзка, но не една, т.е. множествеността е скрита. Думите често се чуват някак, но рядко се вижда точно чутото. Възвратната частица "се" преди глагола "прегръщам" в което описваш, ме провокира да ти пиша. Да се прегърнеш означава да се обхванеш и отделиш от останалото. Разгръщам, загръщам, прегръщам. Тук обаче да седиш в скут не е това, което веднага ти е хрумнало. "Скут" идва от скритост, скътване, запазване. Всъщност ти стоиш като зародиш между двама - този, когото уважаваш / сънят ти само е използвал образа му за да ти покаже друго и неговата жена, за която ти знаеш, но не виждаш/. Прилича ми на начеващо сътрудничество с "бащинството" на твоят Анимус - израстване - разгръщане, но може би и едно временно застояване, едно пре-гръщане, т.е. движение назад и навътре. Мисля, че "жената" на уважаваният от теб човек, която "знаеш" си самата ти след време, но не го разбрай като буквално предсказване. Това е символична "женитба". Прилича на пре-образ-яване. Всеки цветец е в "скута" на обвивката си преди да се появи. Трябва ти време за да се "стигнеш" като "зададен" образ. Напълно възможно е хрумването ми, да е далеч от истината.

Бях на концерт преди час. Докато слушах, кой знае защо, се сетих за Елайза Дулитъл и професор Хигинс. Онова, което звучеше нямаше нищо, с което да ме поведе накъм внезапната ми приумица. Минути след това запяха песен от мюзикъла "Моята прекрасна лейди."

И аз ти благодаря за откровеността. Чудя се дали ще приемеш, ако направя аналогия на твоето състояние с развитието на ягодата. Преди да се роди плодът е имало цвят. Преди цвета е имало пъпчица, която го е съхранявала докато се разлисти. Понякога онова, срещу което негодуваме е просто момент, но необходим за нататък. Дали ще успееш да си представиш страха си като кутийка от листца, която им е нужна докато се подготвят за да се появят пред слънцето и синьото на небето!? Често страховете прикриват удоволствие и радост от нещо, което не смогваме да си признаем. Ето защо наред с видимото страшно, го има и онова, което излъчва спокойствие. Какво ли е то!?

Погледай това и послушай! Можеш ли във видяното и в музиката да намериш мястото на твоите страх, обида, гняв, "искам", "не искам", на "защо" , на тъгата и самотата си? Можеш ли да допуснеш, че точно до тях са и моите: страх, обида, гняв, "искам", "не искам", "защо", на моята тъга и самота и тези същите на моите и твои познати/непознати? http://www.youtube.com/watch?v=g8_-5lzQw2I

Marichella, всяко дотук има и след него, което може и да бъде съвсем друго. Не знам къкво е искала да те провокира чрез въпроса си Ивета, но "страдащ" преведено означава и "оня, който е под въздействие". Поддържам искреността в изказа, всеки има нуждата и правото да използва точно тези думи, които се побират в нея. Въпросите са средство за откриване, а не заплаха. Отворените такива разбира се, а не затворените. Ние не само проявяваме активност, но и понасяме в това същото време - т.е. реагираме. Още в първите ти постинги има показано освен предварителната нагласа и това чувство на обреченост, на ригидност, на липсваща увереност във възможна промяна. Оправданията понякога приличат на страдание или по-точно бърка се причина със следствие. Аз поне съм откривала у себе си чувствата, но на оня комуто вече съм въздействала. При мен това може и да не е реално реагиране, като се има предвид, че при тестуванията на Пол Екман за микроизраженията на лицето, бъркам страх с агресия и тъга с отвращение/ презрение/. Твоето "знаех си, че ще ме боли" не е предварително знание, а конкретно следствие, но ти го преместваш във времевата линия. Хората наслагваме през филтъра на предишния опит и настоящето. Понякога това вече изкривява реалното възпремане на събитието. А така и жалонираме следващото. Често момичета с липсващ или твърде недостъпен баща в детството, трудно осъществяват връзка с мъже. Но и това е обобщение, а те не винаги са валидни.

В тези моменти усещам цялата любов на Дървото събрана в семето, което съм. Всички сме семена, Marichella. И неугасващата болка по разстоянието време, по пропуска невъзвратимост, когато сме били без да сме били, е пак наша. Били сме от този свят и все пак - не сме от него. Нашият истински дом е Времето, което не можем да измерим. Може би носталгията в същността си е принадлежност, признателност и благодарност. Понякога и често не си прощавам за нея...