shelter

Marichella, във всеки момент човек иска, дори и когато не иска. Ето защо земята е пълна с небесни "Не ща!" Хората общо взето се делим на ония, които казват: "Не!" и на такива, които казват "Защо не! ". Стремление и избягване са едно и също. Всяка посока е и приближаване, и отдалечаване. Беше ми лесно да ти покажа конфликта, състоящ се от тебе като скрита и от онова, което откриваш/показваш/ . Този зиг-заг от отражения на отраженията. Ти като отсрещна и отсрещният като теб или като липсващ трети. Озлоблението идва, когато е забранено да се покаже човекът - друг от очакваният, който пък е оформен от предишното. Всяка отстъпена любов/свързаност/ поражда собствения си недостиг, т.е. противоположното чувство. И човекът се преобръща - вместо този, който "играе", в оня който наблюдава. Светуването ни, т.е. случването ни е като събиране/в-любване/ в орнамент, във форма, в мотив. То е едновременно външно и вътрешно. Тази неизменима изворна сърцевина е генератор, неспирно презареждащ се отвън. Тя е онова вътре в ръкавицата преди да се случи ушиването й и преди ръката да влезе в нея. Тя е като получаване, преди да се пожелае. Понякога ние хората се променяме, не защото сме се видяли, а защото нас са ни видяли като някакви. Трудно е да се оставят очите, да виждат на чисто. Сякаш все сме през нечии чужди. Сега си мисля, че човек най-често се отнася към себе си и съдително, и доброжелателно. Както закон и милост, както справедливост и любов, както баща и майка, както пашкул и полет, както мисъл и чувство. Не знам какво е да си автентичен, но си мисля ,че може би е да оставиш, да си позволиш да "говорят" сетивата и във фантазното. Не се "забранявай", преди да си се усетила!

Marichella, "Трудно ми е цялото това нещо с даването на свобода на другия - толкова болка има, когато някой ти изневерява, как хората се справят с това. Още не мога да разбера. Малко се учудвам, малко завиждам на жени, които практикуват даване на такава свобода на мъжете си . Малко завиждам и на него за смелостта да живее живота си. " това са твои думи. Четох те, после отново , после те изчаках да се върнеш за да пишеш. Прочетох и отговорите до теб. Впечатли ме пълнотата на словото ти. Толкова изобилие на подробности, си мисля са досегаеми за човек, който е в щедър досег със себе си. Понеже съм от ония, които чрез другия разбират и себе си, не те моля, не ти предлагам, не заповядвам, а търся и аз като теб отговор, бих изчакала твоите размисли върху собствените ти думи, които съм посочила по-горе. Когато решиш да ги споделиш, ако изобщо поискаш , ми се ще да ми дадеш три отговора. Не един, а три. Напиши каквото се "излее" от сърцето ти веднъж, нека мине време, и пак, и още веднъж. Времето между отговорите няма значение. Нека опитаме! Би било добре всеки отговор да бъде с обръщение към мен, за да се ориентирам.

Напоследък си мисля, че когато в сънищата се появят мъже или символизиране на мъжкото наяве има разгръщане/развитие, раз-лист-ване на женствеността. Ти не си получила двете пъпки карамфил, те са се случили в тебе като дар/ израстване/. Латинското наименование на карамфила е Dianthus, което означава цвете на боговете. Мари-Луиз фон Франц в анализата на приказката за "Трите карамфила" споменава легенда за сълзите на Богородица, които се превръщали в карамфили падайки на земята. В други приказки често "цветето" пада не като като сълза/Дъжд/, а и от уста на девойката вместо слово. Водата е символ на Богинята Майка, но в съня ти идва от Небето като дъжд, т.е. тази вода се връща одухотворена на Земята. Когато сънуващият е в кола, която не е негова, а и не управлява самият той има отдаване на привилегиите на всеобщото- индивидулното е скрито в универсалното. Не е случайно, че в съня ти колата е такси - автомобил, който е ползван от всички срещу заплащане. В съня ти не се появяват пари, но вместо тях има цветя. Таксито е ползвано от теб и двама мъже/ това си ти, показана като дифракция от съня/ - единият е познат, а за другия не можеш да кажеш дали го познаваш или не/ т.е. той е евентуален, подлежащ на валидизация/. И двамата символизират доминиращото несъзнавано. В момента, когато познатият мъж слиза, ти забелязваш пощальонската чанта - пощата свързва хората, които са разделени от разстояния чрез словото/ най-често/. Преминаването от познатото, преживяното/ познатия мъж/ към непознатото/ онова, за което не можеш да кажеш нищо,т.е не можеш да обговориш, защото е непреживяно или преживяно скритом от теб самата/ се случва благодарение на думите. Когато означаваното започва да се "изнамира" /проявява - пъпката на "цветето" разцъфтява в пълнота.

Никога не съм имала увереността, че тълкувам сънища. Което правя е провокация. Сякаш дърпам конец от заплетено кълбо, та да се види къде другаде се "опъва". В целия ти разказ за съня има неволно преминаване на единствено число в множествено. Сякаш сънуващият ти аз ту е сам и явен, ту скрит в собственото си множество. Може би оня, който те принуждава да скочиш във водата е "кучето", което се и оказва "костюм" , където пък са две деца, едното от които си улучил два пъти в гърдите. Дълго време се опитвам да "чета" внимателно и да рекоструирам, макар и може би неверно казааното/писаното. Просто вариантствам. Затова и по-горе ти извадих като цитат:"Вижда, отделения..." Ако премахнеш запетаята и членуваш "отделения"/Т, ще видиш как се отцепва като друг твоят сънуващ. Тия дни си мислих, че което насън се шепне, наяве се крещи. Понякога моралните забрани съвсем лежерно в сънищата се заобикалят, а понякога и вменяват "другиму", но в съня си ние гледаме, което сами сценираме, режисираме. Или в съня веднъж се изобразява, веднъж се обговаря. Веднъж "отделения" липсва и се явява като куче т.е инстниктът се възкачва, доминира, а друг път се крие "страхувам да не бъде узнат като мъж". На два пъти показваш страх от водата да не се намокриш, а после/ ако в сънищата изобщо има време:)/ вече да не те отнесе. Най-често водата е символ на женското в мъжа. Първи път стреляш и улучваш дете, втори път правиш опит да го/ се спасиш изскачайки като "някой с тънък нож ". Ако детето е обединение/следващото, свързващо ново или конюнкциото, то е откраднато т.е. скрито - отайнствено"нищо". Всъщност "езерото" в скалите т.е. несъзнаваното е с/ покой -но. То е "някаквите хора", които са откраднали съкровището, което може би за теб в съня ти, е по-добре да си остане поне сега неделено, т.е. останало зад бариерата на узнаването. Човек разбира, че таял дълго "нищо", преди да се валидизира като "нещо". Само не вземай писаното сериозно. Най-често не виждам по далеч от собствения си нос.

[quote name='Теодора Андреева' timestamp='1302247043' post='14233 Често се случва да подминаваме посланията от сънищата поради бързане. А бързината си служи с малко и тясно внимание.В по-предния ти сън огънят присъства задочно. Само в песента, чийто текст си намерила. Понеже не се е стигнало до отговор в осъзнаването, сънят продължава да ти напомня, а и да ти покзва какво всъщност се случва. "Змията" има цветовете на огъня - червено, черно и сребристо сиво - на пламъка, на въглена и на пепелта. Двуглавата змия тук може да символизира, изгрева и залеза на небесния огън, а може би и кадуцея - две змии, а не една - с преплетени в едно тела. Вълшебните пръчици не рядко са били чаталести. Поради тях в приказките се случва неочакваното обратно /прозрението/. Възможно е съзнаващият аз да търси начин, да те предпази от "вълшебството", но най-вероятно е то да се случи именно поради стремлението му. Търсиш камък или по-точно искаш да станеш камък за огъня - да вкамениш себе си за напора на емоциите. Онова, което ги причинява е видяно, т.е. попаднало е в окото, но ти си казваш "Нищо, ако не попадне в кръвта, отровата е безвредна". Тук "вреда" идва от на/вред. Или - ако тя/отровата/ не е в моята кръв, не е навред. Пак в предния сън присъства "твоя кръв"- любимата ти леля , която в песента танцува, но вече само като Любима.Понякога и най-често приписваме другиму наши качества и действия. Което е наше ни изглежда като чуждо. Има израз:"На майка си леля казва." Майката и мащехата са различни аспекти на едно и също , както майката и сестра й. Остава да разбереш, кой е оня за когото пееш :"Нищо не му е останало." или "Нищо нему е останало." Дъщеря ти, която проявява любопитство си ти самата, но "чиста" от "обвивките" на майките/ "продаденото на вересия" от песента/ ето защо преди да намериш камък се "събуждаш". За да продължиш нататък ученето/светлината, огъня/, който гори, но и подновява, отравя, но и лекува.

Сънят е влизане в несъзнаваното. Превалират универсалните символи, повторени и цветово. "Колата", в която ти си шофьор е "изпреварена" от катафалка с отворени врати. Сънят използва символа на пренасящото смъртта/тленното/, т.е. което всички знаем, но и не познаваме за да означи несъзнаваното. Насетне катафалката е заменена с храм. През отворената й задна вратичка /преход - едно като друго/ влизаш в нея, но вече като в храм. Другата е затворена. Двете врати са всъщност едно и също - незнайното като узнато в съня или знайното като неузнато.Човешката душа е и храм - "мястото" на пресичането на временното ни биване с безвремието /вечност/. Наместо свещи /свещта също може и да е символ на човешки живот или на човек изобщо/ има мартениците- също всеобщ символ /бели и червени/, които носят носят Кръглото/ цялото - ненарушимо съвършенно - тук показано в синия цвят/. Когато Едното е умножено като същото, най-вероятно е на ниво колективно несъзнавано. Може би и затова в съня символите са уни-версални. Цветовете са: черно/катафалка/ - в него бяло,червено и синьо/мартеници/. Т.е. събрани са противоположностите. Всяка пролет е погребала зимата.

Нежеланието е по-скоро страх. Много се боя тълкуванията да бъдат "взети" за гадаене или пророкуване. Психолозите знаят за феномена "пророчество". А което е всеизвестно като парапсихология ме изпълва с повече от смут. Ровя се в сънищата единствено за да може да се проявяви онова, което се скрива от осъзнаването ни. А то може изобщо да не е , т.е да го няма. Ето това е, което е обезпокоително. Вместо избистряне на сънувания материал може и да го размътвам още повече. Аз не съм си от "ясните" хора, но всеки един, който споделя би могъл да погледне и по - друго. Това може да е полза, но и вреда. Понякога си мисля, че колебанията и съмненията в живота не не идват току така.Сякаш човек /или поне аз/ сам си създава препятствия и те ни рулират, дали за да останем непроменени същности или за да се превъзмогнем!?

Нямаше да ти пиша, ако в предиобеда на същият ден, когато си писала не си мислех, че всяко число може да се представи като две отделни. Както при теб в края на съня ти 70 е вече 7 и 10. Впреки многократните ми предложения сънуващите да разширяват разказа за съня с асоциации от будността, това рядко се случва. А така и тълкуването има опастност да е привнасяне на тълкувателя. Като цяло сънят ти касае доста предишни структури в психиката ти, когато детето се идентифицира с родителите. "Семейството" е и "къщата" А те и двете са ти. Всяко момиченце в раннотож си детство е и момче и момиче, майка на майка си или син на баща си. Чужденето или проявите на сянката са свързани с по-късни етапи от развитието ни. Пишеш, че мъжете в семейството правели сметки и работата на сина им не си заслужава. Дали това е "работата" или наистина е дело на самата теб като син !? Много жени се омъжествяват поради желанието за надмогване или просто защото им е наложено свръхусилие. Дали работиш напразно или не си овъзмездена както на теб ти се иска!? В приказките признанието за делата се връща като помощ и благодарност по пътя. Можеш да си припомниш, как за стореното има плата според самото него. Не мисля, че и в живота ни е по-различно. Но там платеното може и да е "платено"/ в душата ни. Улицата е застлана с кълдъръм, т.е. с предишните установени и непроменливи !? /базови/структури на личността ни. Улиците ни свързват. Те са места за движение или "движение" в психиката ни. Турците, както в повечето случаи за християните са чужденци - раз-личното присъщо ни, но отцепено като чуждо. Изкачването може и да е на собствените ти ходила/стъпала, но в съня високото е ниско навън. Т.е. тук има навлизане в себе си в реалното и може да касае връщане на по-ранното ти себе . Насетне минаваш през покрива на къща - "из-веднъж" и за по - "напряко". Може би става въпрос за самооценка/"покривът" е горното на цялото и е като щит, така и височина в себесъществуването ни/. "Напрякото" е и противопоставяне за да се търси измамливо остойностяване - децата се противопоставят на авторитетните фигури, когато започват да се осъзнават като отделни. А може и да става въпрос само за оценка идваща и като момент, и като маловажно "отвън", защото всичко се мени. После слизаш по стъпала отново на улицата и срещаш две момичета/пак ти , но вече като удвоена и то дъщеря/майки, а не като син/бащи в началото/, които поздравяваш, но на чужд език. Или: ставаш раз-лична от самата себе си и се поздравяваш. Все пак има, което мен ме смущава, чуждеенето /холандския поздрав/ може да е само привидност и игра на персоната. А може би "хол-андски" идва от x - "all"- андски, цяло заедно.!?, но като се има предвид, че сънят може и да показва невъншното буквално, вероятно в момента, ти като "семейството на твоя познат" и "къщата" осъзнаваш и сянката си. Сянката не ни служи, но ни показва. Както и работата ни или "работата" ни. Понеже сме свикнали с еднопосочното време, ми хрумна и добавям обичайното, че всеки ден е рожба на предишните.

В съня са в заедност и то несмутима, които навън, в будността са в противопоставяне. Двойността като противоположност - патриархалният закон срещу материнската любов. Властта като раз-пре-деляне, срещу копнежа за сливане на кръвта-родство. Превъзходството срещу непризнаващото степени. Можеш да препрочетеш всички думи от постинга си, в които присъства "град", но като вложиш ново значение или като градеж/правИло, естество/ или като градеж/прАвило, граница/. Така ще получиш "в селото", което е И "кръстопът". Шестимата прави /законни/ човека са двама по двама събрани в овен, овца и агне.6 : 2 = 3, но и 3+3 = 6 Законът има "да" и "не", докато семейството/стадото, свързаността/ признава само еднаквостта си. Може би хлябът, който раздаваш поотделно си ти самата. Жената се жертва, за да запази/ о-сили/. "обиКОЛЯм цялото" не е случайна грешката. Както и "застИнали". Хлябът - любов е безгранично избуяване. Ето защо все искаш да премахнеш пре- /о, за/ -гради. И понеже си мисля, че сънят не разказва последователно, бих казала че страхът/ маловолието / е преградата, която те кара да репродуцираш не поляната/ безметежността, невинността/, а пътят делен от коли. Ако искаш помисли върху - "Аз съм Пътя." Може би ще откриеш какво са колите. Както и върху "Аз се махам от вратата и ги пускам да излязат" . Една Врата има безброй пътища, но се отваря единствено от пазителя си /аз/.

В съновното царство няма йерархия. Значимосттите от дневното не са запазени в порядък. Може и да сгреша, когато "преобръщам" съвсем механично символите, но все повтарям, че който и да тълкува прави само опит да разбере скритото. Три пъти е повторена думата огромно. Струва ми се, че има връзка повече с "громя", отколкото с форма и големина. Дървото е без корона, защото неговата корона си ти. Понякога коронота е толкова тежка, че бута този, който я носи и го поваля. Дали е Дърво дървото и дали Пътя не е просто път!? Двете момичата може би са твоите производни. И двете правите едно и също, но всяка е срещу си. Премахнали сте дървото, но то е сменено само за минути. Което и да е дърво не расте за толкова кратко време. И понеже в съня времето липсва, най вероятно е станало размяна на нещо важно за маловажно, на голямо за ситно. Наяве може и да е точно обратното. Ти продължаваш пътя си. Може би си "взела" дървото в себе си. Аз все си мисля, че въпреки забравянията, у всички ни има кутия/ при теб корона/, която помни без тъмнеещи остатъци.

Огледалото прилича на твърда вода. В сънищата огледалото е равнозначно с интелекта, ума. Което виждаме в огледалото не е винаги реалният образ. Умът е, което ни събира, споява, строи, но вярата ни крепи.

Диана, аз съм толкова опака, че умирам от срам, когато ме хвалят. Но твоите думи, ми отговарят на вчерашните ми терзания. Приличам на дете, което е страшно сериозно в играта си. А и току-що се натъкнах отново на синхроничност. Без да съм чела, писах сякаш вече съм го направила. Благодаря ти и аз. Понякога подкрепата действа като катализатор.

Пишеш : "Трябваше да преминем от другата страна." Преминаването е заедност/мост/, докато не се раздели на противоположности отново. Дворът е пресечен, т.е. срязан от мътна вода. Пак се изкушавам да преобърна изразите стоящи като фразеологизми в дневния ни език. Да ходиш по водата на някого, означава да му се подчиняваш. Ти обаче си се концентрирал и се е случила спойка, която се използава за твърд в строителството. Циментът е заедност от твоят "сух"/буден/ Аз и "мътната вода" на несъзнаваното ти. Изглежда в това "не ми се вярваше" е и ключът към съня. Трябвало е да се премине от другата страна, но ти не си вярвал, че ще се задържиш над водата, която всъщност се е оказала цимент. За нещо, което е стабилно казваме "цимент работа". Ти ли си се подценил или надценил, като си уплътнил водите си, които в реалното са без съпротива!? !?

Може и да греша, докато преднамерено променям смисъла на думите, с които е описан съня. Та тук "обърках" идва от "претърсване". Нали си объркваме джобовете, за да намерим пуснатото в тях. Можеш да сложиш и кавички на джобове, ако искаш. Не съм сигурна дали количка тук не е думата за кол-че или колелце. А може би е и двете едновременно.!? Обикновено инстинктивното, дивото се показва в образа на диво животно. Когато има страх, някъде около му има и агресия. Поради неосъзнатото желанията често се проявяват косвено чрез страх. Понякога твърде агресивната, доминираща майка в детството "забранява" свързването на момичето с бащата. Насетне този модел някак се преповтаря и става тъй, че момичето бяга от страх от онази част в живота си, която е представял бащата, а и често се свързва с мъже, които са пълната му противоположност. Прилича на недостиг, който е запълван все с едно и също, което пък го прави още по-голям. Изглежда се е случила промяна, щом като прегръщайки вълка го виждаш като 17 годишно момче. Но тук числото показва две осмици, които са женски символ и още едно, което е вече "прегръдка" - резултат от събирането на противоположностите - ти и твоят инстинкт.

Подарявам ти тези куплетчета. Те са три и са на три годинки. В душата на изстрадало дете кога пророни се сълза, тогава плаче цялото небе и дъжд се лее над света. Светът прелива в суета а "Аз съм по-добър!" е смисъл. С въздишка на изстрадало дете човек калта си e избрисал... Душата на изстрадало дете е извор с тъмна орисия и няма риба с хлипове зове: "Господи, прости на тия!". И откровение от свещения Коран: 39. Аз-Зумар (Тълпите) 42. Аллах прибира душите по време на смъртта, а на онези, които все още не са мъртви - в съня им. Задържа Той душата на онзи, комуто е отсъдил да умре и връща другата до определен срок. В това има знамения за хора мислещи. 97. СУРА МОГЪЩЕСТВОТО (АЛ-КАДР) Меканска. Съдържа 5 знамения. В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! 1. Ние го низпослахме в Нощта на могъществото. 2. Но откъде да знаеш ти какво е Нощта на могъществото? 3. Нощта на могъществото е по-добра от хиляда месеца. 4. Слизат ангелите и Духът [Джибрил] през нея - с позволението на техния Господ - за всяка повеля. 5. Мир е тя до началото на развиделяването. Благодаря ти. Благодаря.

Ако не беше твоят "слънчоглед" нямаше да си спомня как веднъж попитах -"Какво е красотата!?" - човек, който беше учил философия. Отговорът му помня: " Сега ме свари ме неподготвен." Преди минути се сетих , че е казал много повече. Сега /Красотата идва без да иска разрешение. И се замислих за "езерото", в което водата не тече. Понякога очите ни са сухи, защото което спира сълзите е по-силно от тях. Сълзите са безмълвни, както рибите. Благодаря за помощта и аз. Някак все ми е смутно, че се прехласвам по сънуването. А сънят на Lifetime е толкова впечатляващ и красив, че не смея да го обличам в думи. В него ден /вече никак не се чудя на съвпаденията / мислих за кръвта на Зеления лъв. Ама като лоша и вироглава ученичка отворих отново Юнг и пак си останах с четенето. Много малко знам, но вие ме допълвате.

Понеже никът ти е на английски език ми хрумна , че конят се казва Thinker. Когато цялостната личност е представена от животно е възможно да се случва регрес.Понякога за да тръгне, човек се връща там където е спрял и избира нова посока. Езерото е твоето несъзнавано, пълно с още по-предишна/еволюционно/ форма на живот - рибата. Рибата не говори т.е. ти като риби мълчиш или ти липсва об-говарянето/мислим с думи/. Конят не се храни с риби, но в сънят ти той ги изяжда или приема в себе си, овътрешностява. Юнг казва, че в сънищата несъзнаваното въздейства върху несъзнаваното./Дано не съм запомнила погрешно./ Ти обръщаш /ето смяната на посоката/ поглед и тръгваш, но по брега, който е линията -граница на осъзнатият Аз. Приятелството с коня е желано, но само от теб.Той е на разстояние. Конят е с четири крака, което ме кара да мисля, че представя земята/материята,телесното преходно, а рибите са три.Три е числото на духа, словото. Белият цвят е цветът на о-съзнаването, той съдържа всички други.Случило се е посяване/осеняване, сливане на 4+3/ и дано плодовете/резултатите са "ядливи". Винаги предупреждавам, че е напълно възможно , това което пиша/мисля/ да не е истината.

Как се радвам на такива постове. Подобни наблюдения и споделянето им са полезни за всички ни. Или поне за ония, които не пренебрегват сънищата.

И все пак, нека не е изключена възможността за непълнотата му, а и верността му. Най-вероятно, това което правя в тази тема са мои импровизации, нежели тълкуване. Моля за разбиране и поносимост на опитите ми. Още си мисля, че интересът ми не е изчерпал лимита си като овладян.

"Дорде не станете като децата". Може би 12 тук са архетипите. В този случай идва на помощ или на ред е Невинният. Не е случайно и пролетно дръвчето, което засажда друго в изсечената гора. Като прочетох думите отново се повтори предположението ми, че с в съня си/първия/ преразказваш прогонването от рая. Във втория сън има противопоставяне/добро-зло, живот -смърт/. Връщането в третия ти сън е всъщност човешкият път или индивидуацията. В края на последния сън, вече си като грижовник/спасител/, защото сваляш горната дреха, т.е. разсъбличаш се, разгадаваш се / и дървото, и змията се събличат- първото от листите, втората от кожата/ но и създаваш скривалище и като владетел /палат-ка/, където можеш да дишаш.След бурята, която символизира вкусването от познанието и божият гняв си създала обител, където дишаш - ведно са дихание/живот , спасител и владетел. Засаждам може да се чете и като засяване и като изпепеляване/сажда/.Въз-раждането е свързващото двете. Дали това са жалонни сънища!? Всеки път когато се ровя в сънищата се чувствам като пред картини. И пиша моите размисли. Затова все се страхувам да не подвеждам.

catch22, в часовете на следобеда преди да напишеш за съня си, се опитвах да се "събера". Пиша "събера", защото и аз не знам какво точно е, което правя. Но зад затворените ми очи се появи книга, в която трябваше да изчакам да се напише дума.И аз както в твоят сън си казвах, че появилите се не са. Може би и зарад това съвпадение цяла седмица умувам върху съня ти. Няма да ти казвам как стигнах до онова, което ти предлагам, но ще ми бъде интересено какво ще се получи. Забелязала съм, че често в сънищата ми се появяват анаграми. Струва ми се "задача" е съновен вариант на "три-ада"/ча/. Та, те моля да напишеш в схемата, която ти пращам, вместо точките думи. Ако искаш. И тъй. Ето така: . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Всяка точка е дума. Ти си, която ще ги напише. Може би. Нека опитаме!

Преди години се опитвах да си представя всички жени от рода ми, които са раждали жени и тъй до мен. Бих искала да мога да си говоря с тях. Животът на всяка от тях е утаен и в мен. Аз имам в дар техния, още в раждането си. Точно както горящи свещи, които ме даряват със светлина. А коя от всички ни съм аз!? И дали светлото е светлина!? Дали осъзнавам!? Какво!? Понеже отдавна наблюдавам думите си, често съм разбирала/!?/ и "неедното", което означават. Та, може би наоколо, тук не означава да си вътре в кръга, а "хваната" в линията му. Кръгът често се изобразява като змия захапала опашката си.Уроборус.Така ми се иска да си припомня дали не съм виждала устата й /на змията/ рисувана някъде из книгите като огнена паст, но може би съм сънувала подобно и сега си мисля и за сънищата като за опашка, която е в собствената си уста. Или което само се привършва, поради естеството си. Мисля всяка тайна заслепява за да остане като такава или поне дотогава, докато "ослепителният" блясък намалее.

Нощта обикновено се тълкува като несъзнаваното.Светкавиците като провиждане.Може би цялостта ти се вмъква, провира през частичното. Дъждът е онова, което свързва небето и земята.Той липсва, но ти наместо него, си права и се молиш.

Може би заради твоя сън , сега си мисля за живота като за взаимо-действие. Във всяка следа оставена от другия предишен в нас, може да "стъпи" следващия, с когото се срещаме пръв път.. Случващото се не е механичен микс, а нескончаемо сливане. Дори и онова, което ни разделя е в наличие.

А може би имаш "сестра". В съня тя е по - мощ - ница. В приказките често царицата е подменена, т.е. нейното "място" се заема от циганка, зла вещица или от сестра/ най-често доведена дъщеря на мащехата/. А зимата е сезон от пътуването на душите ни.Само дето в това пътуване, не винаги всичко е редното следване, с което сме свикнали да боравим в мисленето.Снегът е друго състояние на водата/майката/.Може би в съня ти тук е персонификация на "мащеха".Само дето в реалния живот, той осигурява топлина и насетне влага за посятото в земята зрънце. Но в съня ти "сватбата" - т.е. свързването, венчанието е на открито или на Открито, ако твоето "име" е Скритост. Има малко хора или хора, които не са дотам човеци. Вероятно има противопоставяне, което се показва в съня чрез "едни срещу други". Няма солидност, идентичност, единение. Има скъпи палта/ може би поради зимата "палтата"/ онова, което ни щади/ са скъпи, нужни, но има и бижута.Тук не ги възприемам само като накит, а като символ на стойност, до-стойнство, цялост. Може би се подвеждам по "бели и сиви".В разговорния език подменихме думата "автобиография" с английското съкращение . Все пак разказвайки, ти казваш за сватбата -"като царска". Има имитация, но все още не и истина. Тази сутрин чух за първи път, нещо което бих поднесла съвсем мъничко по -друго."Няма значение какво е лИцето ми. Аз съм зад него." В твоя сън ти си зад, под "като сватбата" и под "скъпите палта" и "бижута". Така или инак Скрито става Открито. Е, в повечето случаи. А може би, среброто намеква за снимка/ същото като друго/ или за ... аватар във форума например или за Аватар в съществуванието, PS Твърде банална съм в тълкуването, което ме кара да се съмнявам в него.