shelter

Дрехата е покрив. Но и щедра илюзия, за което покрива. Може да се разглежда като матрица, защото в житейската ни опитност са натрупани стереотипни отношения към облеклото. Навикнали сме да мислим за истината като за голота. Инак като прочетох "моя милост", веднага си представих "трапезата". Кое ли е по-голо от "милостта" на "хляба"!?

Лампичките често служат за индикации. Физиката ми е чужда като наука, но доколкото си спомням диодите нямат свързващата жичка. А диод в превод означава "двоен път". Между веждите е мозъкът, гърлото е и средството за комуникации, освен врата за храна и въздух, слънчевият сплит е част от нервната система. Вероятно "под пъпа" тук е в смисъл на тялото/то, цялото е отделено чрез прекъсването на пъпната връв/. Възможно е и да става намек за чакри, но по - вероятно е да се дава сигнал за разделение/двойност/ между него, като безсъзнателно, мисълта, говора и връзката/сплит/ с енергията/слънцето, света/ извън него!? В рекламите за лекарства болката "свети". Писала съм толкова недомислици в тълкуванията. За оправдание казвам само, че хрумките дори и погрешни могат да закачат и истина след себе си. Както "3" в ника ти Може да се чете и като буква, и като цифра.

А коя би била, поради която бихме забравили!?

Елф, всеки един от нас е средата на пътя. Но човек не е и с времевата му посока ведно.Скиталци сме, вземащи отпреди и даващи занапред, а и обратно, издигаме се и пропадаме. Сватбата е ритуал, бележещ праг, прелом - другоячие. Има дума - посвършен - за оня, който встъпва в брак. А всеки същински брак е вече сплав, съединение, където предишното носи информацията си, но миксирана, споена, слята с тази на "другостта". Новото цяло е погребало, пожертвало предишното като съставни/отделни части. Пишеш: съседското момиче и майка ти. Искаш те да ти обърнат внимание, но самите те са онова, което ти вземаш, върху което се възкачваш за да поемеш нагоре. Приятелката от детството, тази която те е родила и колоната с хора след тях е предишното, което ни е довело до "сватбата". Всъщност "сватбата" навярно е твое об-единение /бяло и черно/.Ти, майка ти, момичето и хората са четворичност. Цялото на тази четворичност е посоката нагоре. Понякога от будността се откъсват тайни, които погребваме в чернота, просто защото остават неузнати, неразбарани, но навън в белотата тайните се проявяват, също както симпатичното мастило или релефа се овиделяват. Т.е. нерядко белотата бива запълнена от чернотата. Сънищата ме изпълват с почитание и страх. Сякаш са послания/дарове на всички предишни човеци, поради които и аз съм сега. Но никога не съм имала увереността, че мога да ги разбирам.

lounge, не съм в ползването на английския, но ми се стори интересно какво е в " lounge". Безделнича. Без-делник. Без -делие. Без работа. Без деление/граница. Без дял/участ-ие. Без дял/остойностяване. Или кресло!?

Много хора виждат и осъзнават, но не " правят" при-знание. Всяка картина изнася знанието ти за светуването ти. И ти си светлината, която влязла отвън поглежда през процеп. Излез от кутийката!

Деяна, при-вързан-остта е показана в първата картина. Във втората има, което не мога да видя. Опитах да я уголемя за да стане по-ясно, но не успях. А там има нещо! И то е важно. Може би случайно, или не единственото число в написаното е заменено с множествено. Тъй/според както е/ сякаш имената са по-важните от човека.

"ОСвидели вестта на съня." Някак от две думи съм направила една. Свидетелство и виделина. Може би съм сляла думите като свидетели/вътрешни очи/ и картините като видим/външен/образ на символизацията/свързаността/. Сега си мисля, че под всяко желание има и други, скрити от първите. Струва ми се, всяко узнато вътре, става видимо и навън. И все пак, би било добре Деяна да продължи.да добавя яснотата.

Дали ще се получи/случи да стане, да бъде/ благо-дар-ствие, а и дали ползо-творност е твърде относително. Просто умувам. Имам тълкуването като ключове, като опит да се овидели вестта на съня. Кой знае как да се намери точния от многото!? А вече съм казвала, че по-вероятно поднасям себе си върху чуждите сънища. Но хрумванията могат да се приемат или отрекат. Понякога отхвърлящите реакции показват, че има което "желае" да се скрие, да остане заключено, да не бъде узнато. Може би, аз също крия нещо подобно, чрез опитите да "вляза" в сънищата, вместо да ги оставя, те да дойдат при мен. Като да си спомням някъде по-назад, казаното от Мона/!? дано да не съм сгрешила в спомена/, че тълкуването е също подобно на сън, само че вторичен.Т.е. вместо осветляване и истинно разбиране, отново заплитане в неузнатото.

Деяна, като да си спомням една поговорка:" За да стигнеш, заобиколи." Казваш, че сънят ти е почти буква-лен, с малка разлика, която се разбира. Аз както и другите се опитваме да тълкуваме, но същинският тълкувател и изпълнител на съновното си ти и нито един от нас. Така че, нашите глупости могат да са ти полза. Все пак са видими. В по-предния пост се подписваш с Дид. Това се чете направо и обратно по един и същ начин. Прилича на инициали. Да се сещаш за някого, чиито имена започват с тези букви? Или някой друг, когото са наричали така или ти самата наричаш!? Питам защото страстта ми към сънищата е и желание да разгадавам. Инак, картините са прекрасни. Тази спирала около дървото, която сякаш ниско долу изписва З и лилавия цвят на листите, във втората картина ми правят силно впечатление. Странно!? Цвета на написаните от теб букви е зелен, както обикновено са зелени листата на дърветата, но твоето дърво е с цвят на аметист. Кристали, аметист... Добави още , ако искаш наместо многоточието.

Чебурашка, по време в което си описала съня си, умувах точно върху символиката на водите в сънищата. Почти всекиденевно ми се случва да мисля върху нещо и да го прочета у някого, с когото съм в контакт. Общуването в мрежата макар и зад-очно, пак си е общуване. Описан в стих, сънят зове още по-силно. Думите идат чисти. Димът/като дух/ в началото, се уеднаквява в края, с небесна вода/капки дъжд/. Водите/оплодяващите/ идват от небето /символ на несъзнаваното/ чрез земята /символ на хранещето тялото/. Сънят като цяло показва делитбата, границата, равнината между Аза ти и несъзнаваното. Ти си бродът в реката, като равнина. Децата лесно минават границите, т.е. при тях има заедност, неотделност. Оттатък /това не е като място, а като другост/ е планината /майчинският символ/ - с хубост много по-богата, храсти /живот/, скрити извори на сянка /разбирай като сили/, старини - като знание и мъдрост и ръж- храна, семе- кръговрат. Нататък има "софра" и "нещо", което ти под-шушва настойчиво. Тук може би е онова "нещо", което е неизбегнимо и далеч по-силно от възможността ни да се управляваме и владеем, чрез разбиране и осъзнатост. А в "софрата" - богатството на старите/старостта като символ на индивидуалното несъзнавано/ пастири /патроните, бащите, старейшините, духовното вода-чество/ няма време. В глъбините ни има вечност - ти, като време се спираш, стих-ваш, сливаш. "Из-невиделица" е открехнатата по-горе виделина. Отворен поглед-проглеждане, прозрение. "Небесната вода" "кълве" неоплодените "зърна", но и те попиват- т.е. и те я кълват, изяждат. Плодът повече от зърното, живата рожбата е дъхът/Духът/ на Песента/ животА, / или бащиният глас, чрез който водите на майките стигат до теб. Ти си и река, и планина и брод, софра и дъжд, и песен, и зърно. Сънят просто те събира в едно, и с миналото, и с настоящето. Подразбраният "ти"/ невидимо присъстващ/ в последният куплет е твоят несъзнаван образ на мъж/Анимус/ , който "пее" като Пастир, и който чрез Заветната дреха поела Небесната вода ти я дарява.Той е твоята сянка, твоят втори брод , чрез който минаваш в Оттатък на една друга Река. Може би си от ония, което наричам трептящи, отговарящи, от-зоваващи, живосетивни хора, тези които се намират/ откриват, проглеждат/ в свързаността не чрез мисъл, а "необяснимо някак" / сънувайки :)/ .

А аз снощи сънувах, че в устата ми има втори език. Като топче. Май съвсем змия-свам. Така че, пак отправям молба да не ми се вярва за тълкуванията. Сънуващият Аз, не изпитва болка въпреки онова, което е. Поради механизмите на защита, може да се лекува /понякога е "плуващ в"/ от несъзнаваните води, в които доброволно е влязъл. Човек не бива да бъде лишаван от комплексите си, защото там е извиращата сила на неговия мит. Плуването е лечението, потвърдено от лекарският екип, когато Азът вече е на повърхността/т.е. осъзнат частично/ и невредим. Тези, които са се уплашили да не се удавиш, са същите, които те и лекуват. Твоят Аз и те като противоположности/очакване - страх и действие - лекуване/, сте едно цяло.

Деяна, струва ми се, че съня ти показва енантиодромия. Превръщане в противоположното. Между две стълби има огън в ръцете, който в края на съня се е превърнал в студена енергия. В началото има: "Аз му казах, че не е вярно." Може би има констелация/ разположение/ на съновната история, по начин изгоден за някакъв твой комплекс. Ведно с агресията и недоверието сякаш се утвърждава изгодата за твоя буден Аз. Като оправдаваща го компенсация. Понякога с проблема идва и разгръщането на неподозирани сили, енергия. Как беше!? Не ти се дава мечта, без силите да я постигнеш. Пишеш "някой да ме прибере в нас". Когато в съня има общо/нас/ означава, че сънуващият герой се е върнал в несъзнаваното за да си вземе средството/сили, енергия/.Както в приказките има, което подпомага героя, нещо вълшебно, нещо с възможности далеч от обичайните на дотогавашния човек. Поканата за тръгване, колата, кучето/ където има инстникт има сила/ и обещанието за среща говорят за пътя, развитието, движението на героя/ ти, т.е. другият човек, който е също част от теб/. Нататък символите са много красиви и също тъй силни. Дърво, езеро, водопад и желания. Дървото, езерото и движещата се вода са положителната подпомагаща майка/опит, дадености - знание без знание/. Търсих значението на Мона. Колебая се между "изслушваща" - Симеона и "единна" от моно /406 събрано е едно/. Сякаш цялостната ти личност е в очакване на сбъдване - представено от твоето желание. Кристалът/редът-структурата,единното/ също е символ на цялостната личност, а бялото цвете , в което се е превърнал - на сбъднато желание/вече има не минерал и живот/ "като онези, които се слагат на блузата като за сватба" ми говори, че се е свършила някаква дълбока трансформация, която е в услуга на будната тебе. Персоната символизирана от блузата е украсена. Сватбата/единението/ ознаменува и "новите ръце"/ с което творим/ обхванати от енергия, и присъствието на още "нещо си", "пак жена", която не помниш. Когато човек се промени, забравя старото. Т.е. не го забравя буквално, но го изоставя. В бялото като цвят присъстват всички багри. Може би вече си нов цвят!? Тъй мисля сега. А навярно ще се намерят и други идеи!?

А може би събуждане от "съня", в който "влизаме" поради защитните механизми на Аза. Едно преживяване на неузнатото от психичният Аз, който налага у всеки/ у мен със сигурност/ доминиране на възприятията с едничката си цел да установи неизменимост на господството си. В хипноза може да се открие/ преживее/същинският човек, човекът носещ маската на илюзорната си правота/истинност. Това е състояние, в което филтрите са пречистени, върнати в естествената им чистота. Причината довела фобия или натрапливост например, не се премахва, но нагласата и поведението дошли като следствие , могат да бъдат коригирани и върнати в оня вид, в който са били преди нея. Понякога в комплексното/вънвътре/ съществуване ставаме "резултат", който ни е непосилен и сами не можем да променим. От всеки симптом има и изгода за Аза, който се възползва. Чрез хипноза може да се "покаже", преживее посилният, но отхвърлен поради собствената ни слабост друг, който не знаем, че можем да бъдем. А когато нещо е преживяно като по-добро, тутакси бива и пожелано. Оттам насетне пътят сам идва, при който не могъл да го "хване" до този момент. Хипнозата е фин, диликатен, но и безценен помощник в психотерапията. Впрочем, трансформиращата лексика на психотерапевта също въвежда във въбражаем,"съновен" свят. Свят, който присъства, но е бил неузнат.

Не си. Но, кажи ми как твоето/моето, нашето, човешкото/ Психе, да ти покаже себе си!? Просто използва езика на видимото. Тъй си мисля аз. Пътеката от пясък/много красива символика за битието:)/ се превръща в стълбище/възход и слизане/. Църквата в помещение - нещо, което е в друго, сякаш душачовек/месото и огъня/ като в храм или храмът в човека. Телената ограда - страх от вината/ поради простъпка/, от арест. Заключването/на Рая:)/ отвътре е равно на заключване и отвън на възрастната жена.Т.е. твоето несъзнавано поема вината, докато съзнанието - твоята мисъл, гласът, свещениците, огънят ти я напомня. Сънят ти според мен, показва нуждата от разбиране/свързване, съ-един-ение/ на съкровеното душевно. Затова и ти пратих песента и картината. /Аз я нарекох, а ти!?/ Най-съкровеното/ невинността/ се символизира с чисто дете. Всъщност размисляйки върху съня, може би си успял да "чуеш" собствената си душевна "песен" . Както и да сведеш съня до ежедневието.

Brizeida, има хора, които сякаш се боят да са щастливи, сякаш радостта е нещо тъй крехко, че признавайки я, се плашат да не я "повредят". Страхът от нещо, което може да се случи, понякога идва точно, когато би трябвало да тържествуваме. Като че ли следващото, не би могло да е вече тъй хубаво или добро. Понякога човек и рано започва да тъгува, и да се бои от "край" , защото най-трудно "усетима" е мисълта за преходното. За да напълнят шепите ти, трябва да си оставила, което държиш. Промените се тълкуват символично като "смърт", защото те наистина носят смърт на предишното. Моите родители, а и по-възрастните ми колежки, когато се случеше да ми видят омърлушена, ми казваха две поговорки, ама няма да ти ги кажа, щото се имам все още за невъзрастна. И в София има какво друго да се прави, освен да се учи.

Да правя опити. Оправдавам се с непрофесионалност. Лесно ми е да избягам от отговорност, сочейки лошо усвояване на наученото! Чета на криво психоаналитиците или пък грешно ги интерпретирам. Сигурно си права, за което посочваш. Аз се подвеждам по това, че сънят е цял в себе си/прибира човешкото светуване в цялост - едно вънвътре, като онагледено отношение/, че сънуващият е само и той, въпреки обектите. Както и че тълкуването е само опит да се стигне до него, при това с възможност да е далече от вярното. Колкото до това, да кажа каква ще е поредната крачка, дори не смея да си помисля, защото като да си спомням, че съновният материал може и да касае нещо отдавна потулено в психиката, което понякога си остава само в съня, т.е. в съня времето не е каквото в будността и както можем да си спомняме и фантазираме, мечтаем будни тъй и навярно в съня си го "правим". А и много се боя от пророкуване, може би от този страх идва грешното "превеждане" на сънищата. Благодаря ти за подкрепата! P.S.Сега си помислих и още нещо/вероятно поради разбирането за забягването ми от надлежното реално, в тълкуване и напразно мислене/ - което не е започнало, няма и как да свърши. Будността и сънуването е неразделно едно в същността си преживяване. Може би миналото, както и бъдещето в психичния ни живот - личен и Човешки, надхвърлят осъзнатите ни рамки. Дали затуй има реализирани сънища и сънувана реалност!? Сякаш целият ни психичен живот е предпазна защита пред Нескончаемото.

Започваш сънищата с "пътечка" и завършваш в "помещение ", в която има "маса с храна върху й" и "запалена печка". поставих кавички, защото образите надхвърлят , което показват. Сънуващият Аз също е всред образи, но те често носят другостта , т.е. психичното твое, което само ги използва като нагледност. Можеш ли да дадеш към всяка от изброените в кавички думи и други допълващи ги? Ще ти дам моето тълкуване, но то е мое. В първият сън присъства страх от две кучета, които изглеждат кротки. Помагаш си сам, като "идващо някакво момче". Кучетата са две, ти също си двоен. Май си спомням, че когато в съня се появи животно има възможност за връщане към предишни структури на организация в психичното. "Някаквото момче" е най-вероятно отново появила се такава твоя предишна. Така плашещите кучета/ инстинктивното взело образите им/ са "заобиколени". Насетне караш некадърно камион, въртиш се по пътя и дори блъскаш две коли, след което отпрашваш. Камионът символизира психичният ти Аз, но той е управляван некадърно от будният такъв. Блъсването е инцидент в собствената ти психична територия - път. Според мен бележи конфронтация във вътрешното пространство на подобно с подобно. Изгонената жена от жилището ти е твоята женска част от психичното. Заключването е за да се предпазиш от "възрастната"/по - стара/ душа, която оставена отвън не би могла да промени Аза ти, който се страхува от деянията си. Когато хукваш да набиеш друга такава жена попадаш в църква. Това е твоят център за момента, в съня. На стълбите й, място за възход и слизане, има попове-твоята духовна наставляваща, авторететна, бащина, водеща част. Те слизат, а ти /Аза ти/ се качва. Поповете в по-предният сън са запалената и оставена да свети в квартирата свещ. Кварта е четири, т.е. твоята цялост. Те те искат за преводач, но тук преводач е като носител на словото/Бащиният дух/, което трябва да стигне, да бъде преведено през "пътечката" - битие до теб. Зеленото знаме е също четворност, но на него има разочароващото те име - Мала България. Мала означава и лоша. Това е жената, която трябва да се съ-образява/слива в заедност/ с мъжа. В съня подчиняваш душевната нагласа на мъжките принципи, но ти с братовчед на баща ти влизате в помещение, където те посреща маскиран твоят сънуващ Аз/персоната ти/. Той ти показва твоята женска част, като отрупана шведска маса и мъжка, като запалена печка. Струва ми се двата символа мъжки/дух-огън/ и женски/маса-храна/ са изобилни със същността си. Дано успееш да си вземеш по равно, от даровете им!

И пояснявям, опростявам,"правя видим скелета-структура", а може би профанизирам какво е хипнозата за мен. Когато думата има /е във властта на / общоприетото значение си служим еднакво с нея, но и има още и други значения, които несъзнавано влагаме. Децата/аз :)/ много често го правят. Например, веднага когато прочетох "спиралка", освен което се появи като заучен образ-спирала, си изнамерих и още идващо от "спирам"- нещо което спира, възпрепятства. Възел, който нататък "завързва" поведение тласкащо ме в път, за което вероятно е причина предишен мой конфликт. Хипнозата е едновременно заличаване-възел на старото и ново насочване в посока, която е била възпрепятствана от мен и случилото се с мен. Сега като се замисля има и личности, чиято магнетичност за добро или за зло/по мои критерии/ ми е непосилна за преодоляване.

Комплекс е друга дума за цялост. Ето как стъпвам чрез думата, най-малко в две места наведнъж. Говоря тъй, защото нямам терминологията. Сякаш все искам да се уверя сама повече, отколкото да заучавам наготово. Но и изглежда съм си изнамерила, по-точно изработила своеобразен метод за надничане в словото. Може би е нещо подобно на динамично позициониране/като калейдоскоп/ и оттам се случва това разширяване на осъзнаването. Или още по-голямо "заплитане".

Може би трябваше да не е точно в тази тема, но понеже днес ми се случи да наблюдавам и участвам в подобно, на което се опитах да обясня вчера, ще го разкажа. Колежката, с която бях на смяна, донесе почерпка, защото днес било Богородица по старому. Аз бях забравила.Казах й, че това е вярно и посочих новите дати. Показах й календара, където бяха отбелязани, а тя оспори че изобщо ги има/ не били верни/. Няколко жени бяха решили да "почерпят" за празника. Поне подеха инициативата. Някак се обиди/ или ми се е сторило/, че тя и останалите го правят сякаш напразно "без да се види"/това са техни думи/. Успокоих я с думите, че всеки ден е Божий и винаги, когато поиска може да подаде дар или да направи доброто, което й се иска. Отново се поотдръпна зарад думата "подаде". Пак поясних, че се подава не само на помен, че всеки дар е подаване/пре-даване на/. Не ми и даде възможност, въпреки молбата ми /отправена веднага след заявения повод/, да отскоча до магазина за да се включа към тях. Може би след час започна да ми разказва, как някога като по-млада била ходила в църква и там свещеник - много, много стар, с дълга брада и коса в мръсно, ужасно мръсно расо й показал в календар, новите дати и обвинил комунистите, че ги били сменили. Разказвам тъй обстоятелствено и не акцентирам, върху това дали, споменът на колежката ми е действителен, а само за да покажа, че може би всеки човек/ аз поне явно в момента/ прави нещо подобно. Т.е. афектът не се разбира като, а се изгражда нов спомен, където се "премества". Сега като се позамисля, се сещам и че никак не й е приятно, дето всеки ден си пера работните дрехи. Според думите й е ненужно. Казвано ми е многократно. Показваното неудоволствие, някак се меланжира от ти-аз или аз-ти. Аз съм "преместена" в стар свещеник с ужасно мръсно расо, който показва, нещо което трябва да се запомни вече като правилно/т.е. поправя погрешното/, а тя беше станала "по-млада". Мен може да ме турите в графата на "чистофайниците" и особено мнителните, и да уговорим приемен час за корекция на проблема. А аз ще се позамисля, какво и кого "преместих"/завързах/, разказвайки днешния си спомен/ или непризнат/неузнат/ за мой афект и посочен като чужд/. Впрочем, когато бях на курса по хипнотерапия, почти всички питаха едно и също, хипнотизирания :"Спомняш ли си какво говореше?" Е, аз поне си го оставям написано. Но пък, съм вече сигурна, че човек може и да бъде въведен в състояние на хипноза, дори само когато говори за нея. Нали!?

Говорейки за грешки си ги и правя. Странно, какво ли съм скрила в "конфлЕкт"!?

Предупреждавам, че интересът към хипнозата като метод, ми е тъй голям и знанието/теорията/ сякаш все малко и малко, че повече създавам "възли" отколкото да развързвам наученото. А и мисленето ми/говоренето поради него също/ е сякаш все метафорично. Каквото и да кажа, разбирам след туй в най-различни контексти. Сякаш багра разложена на съставни. Имах случай да присъствам /като обучаващ се/ на сеанс регресивна хипноза. Няма да споменавам къде и от кого беше проведена за да не правя реклама, но видяното мога да сравня само с емоциите, които изпитах , когато бях свидетел на раждане в часовете по акушерство. Пишеш "където в различни роли и ситуации човек отработва една цяла тема". Може ли да се приеме "тема" като комплекс, както и че там където има комплекс, под него е нагон? Неосъзнатата комплексност ли възпрепятства свободата на ситуацията? Което знам е, че под хипноза има възстановяване пълнотата на спомена, т.е. споменът е точен, а не "изфабрикуван"/фалшив/ поради овръзването/овъзляването, преиначаването/ от комплекса? Или другояче казано - спомените ни не приличат ли на грешно "прочитане" на "написано"? Насетне има непрестанно повтаряне на "грешката", докато необходимостта не създаде случайност даваща възможност за заличаването й като такава, т.е. преодоляването й / или природата - Божието да се прояви в същината си - независима от човешката мяра за справедливост /. Или там където няма поглед навътре, вътрето бива вън. Юнг казвал, че вътрешният неразрешен конфлект, отвън изглежда като съдба.

НелиТ, днес ако не бях прала, нямаше да се сетя, че 90 градуса са повторени не като посока , а като температура. В сънищата липсва обичайната логика на външния свят. Чистота на снега в горещото лято е обединяване на вода с огън. При теб има неясен дори и за теб самата, отвън резултат, едно добито вътрешно зрение, което ти обяснява/видимо/ другояче светът. В алхимията има стадий, който се нарича избелване. Изглежда е имало трудни моменти, които са те довели до ново стъпало- прозрения, в разбирането на себе си. Е, то аз много се страхувам да не правя бели , когато се опитвам да тълкувам съновното, но пък как иначе заедно бихме продължили, ако не се поправяме и подкрепяме. Най-странното е, че много често различните отговори са някак в унисон - както при акродите в музиката.