Jump to content
Порталът към съзнателен живот

mishelina

Участници
  • Общо Съдържание

    16
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от mishelina

  1. Поздрави на всички :feel happy:

    Много обширна и вълнуваща съзнанието на човеците тема...вероятно от съществуването им...незнам.. :D

    Аз мога да кажа,че обичам тези човеци попринцип...защото ги чуствам близки,защото сме си съпричастни и в тревогите и в радостите,защото виждам,че във всеки има добро ,има топлота и любов....въпроса е да се концентрираме върху това и да изгоним другите паразити :whistling:

    И за това обичта при мен се засилва с опознаването на човека,идва неминуемо с времето,но Любвта........Това е по обширно понятие....,като кажа -любов и не знам защо,но в мен изниква един образ...на едно огромно въртящо се кълбо от сили и енергии ,и цветове/като кълбовидна мълния,може би :P /

    Дали и любовта може да се породи с времето..или ако не те "тресне" от първият поглед значи трябва да я търсиш другаде....? :rolleyes:

  2. Що се отнася до т.нар. чалга - има чалга и чалга. Малко е хубавото, но го има.

    Наскоро ми пратиха по този случай една песен на ниакаква чалга певица/аз н е ги знам/ уж да ми покажат как имало и "хубава чалга" :hmmmmm: ...Ми няма такова нещо...Да песента не беше лоша.Музиката ми хареса.Но това е така защото самата песен не е чалга,само е изпълнена от чалга- певица.Просто някои от тези изпълнители започват да се опитват да се докажат повече,и за това постепенно се прехварлят в други жанрове.Но чалгата...-името и говори достатъчно...и не е случайно :blink:

  3. Здравей отново :D

    Искам да вметна два въпроса по темата..

    Първо..мисля си...дали за изкуството трябва да се плаща ,и не се ли упорочава когато се прави за пари.Не се ли комерсиализира и обездушава за да се угоди на вероятните купувачи.Аз лично рисувам,когато имам нужда да излея чуствата си,да споделя мислите си и испитвам голямо удоволствие когато подарявам картините си.Имаше период ,в който рисувах по поръчка за пари,и усетих че любовта,за която говорихме си отива..не беше хубаво..Но от друга страна.Ако хората на изкуството си искарваме прехраната по друг начин,ще остава ли време и сили за изкуство...Преди време прочетох историята на Гоген..Той е се е посветил на изкуството след 30-тата си година,преди това е бил първо моряк,а след това ..се е занимавал със сделки и пари,сега забравих точно какво беше ,нещо на борсата май,както и да ,но изкарвал много пари.Бил богат.И в началото рисуването му било хоби,но постепенно се запалил ,и се запознал с художници..Замислил се че ако не се посвети изцяло на рисуването като своите приятели,няма да може да достигне истинските си възможности.Оставил дотогавашната си работа и станал художник.Направил страхотни неща ,които го обезсмъртяват.До ден днешен неговото изкуство радва хората.Но е изживял живота си в мизерия/огромна/,както и повечето негови съвременници.И това ме навежда на мисълта..дали в момента изкуството ни е в спад,защото никой вече няма смелостта да му се посвети така изцяло..?

    Другият ми въпрос е ,защо театрите са полупразни?Защото хората нямат пари/въпреки че заведенията,особено където има чалга са пълни/или защото няма достатачно добри и интересни постановки?Или е друго..? :hmmmmm:

    Определено тази тема ме вълнува много :dancing yes::D

    Благодаря ти още веднъж Ради,дано все пак да се заинтересуват и други.Бих искала да разбера повече хора какво мислят.. :rolleyes:

  4. Здравей,Ради :)

    Харесва ми темата ,която си предложил..Според мен също -изкуството е любов :feel happy: ,и една необходимост,която може да спаси света.. :feel happy: .То също така е и красота,която създава радост.На всеки му доставя удоволствие да гледа нещо красиво.Самата природа е създадена красива..докато не я унищожим.. :hmmmmm::thumb down: ...Аз лично съм се насочила към рисуването,но всички останали сфери на изкуството много ме радват.. :D ..

    За съжаление..Напоследък се усеща едно....не съм много сигурна как да го формулирам,със сигурност не става с една дума-пренасищане,колебание,затвореност,затлаче

  5. Благодаря ти за отговорът Силви. :D

    Знам че си права.И винаги съм се възхищавала на хората ,които имат смелостта да чакат/достатъчно силна вяра/и търпението за това.Една част от мен също вярва..,и най- вече в това че не съм сама и никога няма да бъда и какъвто ми е пътя ще си го извървя,важното е да обичаш,а за това винаги се намират хора :feel happy: ...Но така говори само едната половина от мен.. :1eye: ...

    Ето един въпрос, който може да бъде според мен ключ за разбиране на тази тема, а именно: Сексуалното желание може ли да бъде задоволено със секс?

    Ами отговорът на това попринцип е - НЕ,но само ако разглеждаме секса като физически упражненя,като аеробиката например,кара те само да се потиш и да се чустваш временно изцеден,но за съвсем малко..Аз обаче никога не съм разглеждала секса така,за мен той е много повече..Чувала съм че това е присъщо на жените...най малкото е ако не си близък с този човек/не се обичате/,трябва поне да я има тръпката..,което пък..аз лично го чуствам също като някакъв вид сливане на душите..и това ме навежда на един въпрос..,защо с едни хора те обливат силни вълни на желание само от един поглед,а с други тези вълни никога не идват...? :hmmmmm:

  6. Здравейте :)

    Искам да задам въпрос..

    Ако може да се избира между два варианта:

    Да си с човек с който секса е много силно и вълноващо преживяване..,и след него човек се чуства освободен и изпълнен едновременно..,но нивото и сферата на общуване за вас двамата е само в тези граници и не успява да се разпростре по на широко.

    ..или..

    С човека до теб да се чуствате като семейство...толкова близки,като едно с една душа..,но да липсва всякакво желание за секс...

    Може ли изобщо да се избере вариант от тези или трябва търпеливо да се чака..трети..?

    :unsure:

  7. Кое ни кара да бъдем верни дори и тогава, когато любовта си е отишла? Кое ни кара да сме верни дори и тогава, когато сме влюбени в друг? Мене лично - Любовта и уважението към Бог и неговите закони. Изневярата е лъжа, предателство, нещо зло. Основен мой принцип е да не започвам нова връзка преди да съм приключила предишната. Тогава е честно и човек е свободен да избира отново.

    Можем ли да сме верни наистина..,при условие че сме влюбени в друг .....?Не започваше ли изневярата именно с мисълта...?.."не пожелавай жената на ближният си..."

    1. Можеш ли да помогнеш на партньора си да обикне себе си ?

    - Не ! Каквото и да правиш за него, той намира начин да го изтълкува с отрицателен знак, защото това съвпада с обичайното му чувство на неприемене на себе си.

    2. Загубил си доверие в партньора си, той не "съзаклятник" с теб, простила си му многократните прикрити маневри и лъжи, искаш да му помогнеш да се осъзнае и продължаваш да живееш с него все едно нищо не се е случило, смирено понасяйки кармата си.

    - Мечешка услуга. Той решава, че всичко му е позволено и прави каквото си иска, защото ти си си там на поста до него в името на една криворазбрана любов.

    3.В "дебелите книги" пише, че няма нужда да търсиш подходящия човек, Господ го е сложил до теб.

    - Все пак надявам се понякога не за цял живот. Искаш да сложиш край на връзката, но иска ли се от теб да проявиш активност ? Не трябва ли да чакаш раздялата да се получи от само себе си, чрез външни обстоятелства, което ще означава, че си си изкупил кармата и ти се дава зелена улица за нов живот.

    Наистина,мила-мекота :) ,и аз усещам доста агресия и непремиримост в думите ти така че,ако се зачетеш в тях-ще видиш че си си отговорила вече сама на въпросите... :rolleyes:

    Все пак и аз искам да дам мъничък пример от своят мъничък опит.. :whistling: ...

    При мен нещата започнаха да се сменят на бърз каданс..имах няколко кратки връзки и две не чак толкова кратки..,едната все още продължава..,и макар че все попадах на добри..чудесни хора/мъже/ :D ..,все нещо ми липсваше..и продължава да е така...,накрая усетих ,че проблема си е в мен..,просто желанията и търсенията ми са насочени в много грешна посока.Най вече -аз съм човека който не се приема такъв какъвто е..зная че това е проблем,но за сега си остава не разрешим за мен...,и за това за сега имам връзка..която една част от мен вярва че не трябва да я има/връзката/,но другата част от мен,пък си казва че в този момент за мен нищо не е достатъчно реално,най вече преценките..и чуствата ми..защото не съм наясно със себе си..И за това чакам...може би просветлението да ми падне от небето.. :rolleyes::hypocrite: ..и се моля.... :v:

  8. Тогава запях и видях реакцията в тези два чифта очи. Тези на красавеца изобщо не гледаха към мен, а тези на "грозното" момче ме гледаха с такава топлина и възхита. И аз се влюбих. Влюбих се в това уж грозно момче, което бях отписала като възможен мой възлюбен още в мига на първата ни среща.

    Никога нямах връзка нито с единия, нито с другия, дори и еднократна, но разбрах, че зад странните корици с непонятен цвят се крие вълшебството на Словото, а лъскавата гланцирана подвързия съхраняваше няколко листа, откъснати от списания...

    Здравей,Милкана. :)

    Прости ми ако не съм те разбрала правилно...,и ми обясни ако е така..,но ми се струва че ти си се влюбила в това момче ,както казваш,защото той те е оценил за способностите ти,а може би и за куп други неща..,даже е много вероятно да те е харесал заради външният ти вид...,но все пак ,защото те е оценил,а не заради негови-собствени достойнства.Това не са твърдения ,а възможни хипотези..тъй като не ви познавам съдя само от твоите думи и от неща от живота попринцип.. :thumbsup2:

    Аз самата колкото и да не искам се усещам че външният вид ми вляе..,но най вече за излъчването на хората,очите ,усмивката,трябва да се усеща топлина,добри намерения,откритост...такива неща,те се исписват на лицето.. B)

  9. За мене здравето е всичко, но неможем да го имаме винаги, щастието е всичко и пак неможем да го имаме всичко, добрите приятели, суседи, роднини и т.н. пак са всичко, но не винаги ги имаме..........Нямаме всичко и затова няма доволни напълно от живота.

    Съгласна съм с теб ,Никола.Само че..,аз не ги разделям тези неща.Ако в един момент аз и близките на които държа сме здрави,в този момент аз имам всичко което искам и съм доволна достатачно за да не обръщам внимание на ежедневните спънки.Тях си ги има.Аз говоря за нещата като цяло.Това че примерно днес ти се е случило нещо което те е разстроило,не те прави нещастен попринцип.Такива понятия като - винаги ,на 100%,постоянно,със сигурност..гледам да избягвам защото не се реални в матерялният живот.Да ,погледнато от тази гледна точка-няма пълно щастие.Но аз мисля че трябва да гледаме на живота си от "птичи поглед".Да може да не сме напълно здарви,но ако сме достатъчно здрави,за да вършим поне половината от нещата които искаме,и трябва да вършим - значи сме щастливи.Според мен трябва да се научим да се радваме и на малките неща,да сме благодарни за това което имаме,а на препяствията по пътя си да гледаме като на стълбички които ни искачват на горе,ако ги преодолеем :hypocrite::):feel happy:

    Много щастие наведнъж не е на хубаво..,на порции се смила по добре :D:thumbsup1:

  10. Здравей,Таня :) .

    Много ти благодаря за отговора.Много е исчерпателен,точно от каквото имам нужда..и ми даде надежда за някои неща..

    Дано да си права за годините..,можеш ли да ми препоръчаш някаква литература за астрология..,но нещо като за начинаещи като мен..,че не знам от каде да започна... :rolleyes: .

    Благодаря ти още веднъж :feel happy: .

  11. Здравейте,аз не разбирам от астрология но ми е интересно,и ме вълнуват някои неща..Имам проблем с точното изчисляване на асцедента си защото не съм 100% сигурна за часът на раждане..,ако можете да ми помогнете ще съм много благодарна :feel happy: Казвам се София,родена съм в София,12.06.1982,и се предполага че съм родена в 10:00 сутринта,но може да има разлика до няколко минутки.Наистина ще съм много благодарна ако ми кажете дали има някакъв начин да се измъкна от своята непостоянност,и несигурност,и имат ли за това вина планетите... :1eye::( ...

    Благодаря всичките сте чудесни..едно съкровище ,което не мога още да повярвам че открих.. :feel happy:

  12. Аз лично също имам нужда от време на време от месо..,признавам си.. :unsure: ,но само от пиле или рибка..мислиа че стях не би трябвало да вредя на организма си,нали.. :rolleyes: ..Много рядко хапвам и телешко...,но в периодите в които не сам яла никакви животински продукти/по време на пости например/..се чуствам лека като перце..и испълнена с енергия...и това се отразява и на състоянието на духът ми..,наистина мисля че начина по който се грижим за тялото си има голямо отражение във психическото ни състояние,душата ни.И е нормално ако се храним с "трупове" душата ни да не се чуства много добре.Все пак не сме животни.На тях това им е заложено,а ние имаме свободната воля и разум да изберем сами.... :hypocrite:B)

  13. Не съм се взел чак толкова на сериозно, че да говоря от името на другите, но тъй като живея сред хората и чувам техните оплаквания от живота, като цяло знам, че те не са доволни от него и никога няма да бъдат. Виж, аз съм си доволен и от живота ми и откармат ми и от духа ми, от всичко! Рядко мога да се оплача и го правя, защото не намирам иначе изход. Когато споделиш улеква и все някой може да ти помогне, било с приятелска прегръдка, било със съвет или действия. Но като цяло пак не сме доволни от живота. Защо? Отговорът: "Защото не можем да имаме всичко!" :D

    Какво значи -"да имаме всичко"..,аз мисля че можем да имаме това което би ни направило щастливи..и това да е достатачно-всичко за нас.Стига да сме си отворили очите за правилната посока..,като например...аз знам че съм истински щастлива с близките си хора...,когато срещам все повече и повече усмихнати /искрено/хора по улиците..,един искрен и приятелски разговор..,две топли очи..,не ми трябва много..,любовта според мен е разковничето към щастието..А трудности ,докато сме затворени в този матерялен живот все ще си има,но и на тях трябва да се радваме защото тяхното преодоляване ни учи на много неща,прави ни по силни,по търпеливи..,а търпението е много важно качество... :thumbsup:

    Защо ли всеки път ни се иска каквото мислим и чувстваме ние да го мисли и чувства света??

    Нормално е според мен да е така..,защото това значи че не сме се затворили в черупката си.Ние не сме за "вълци единаци",най-хубавото нещо е споделянето между хората,обратната вразка..,общият път... :feel happy:

  14. Извинявам се за латиницата - вреден навик.. :unsure: . Благодаря на Ради за корекцията :rolleyes: .

    ......"Мисля, че хората не са затворени в себе си, а другите които не искатда се учат и се страхуват от учението не ги забелязват и дори ги отричат и им се присмиват. Смятат ги за "странни". Странни са, че са решили да се образоват духовно.... "

    Прав си Никола.Именно този страх затваря очите им за много неща,но нищо не става насила...Епитетът-"странни" ,който така лесно приписваме на някои хора служи да успокоим себе си че сме си по-добре така,както си живеем в един и същи коловоз..,но според мен всъщност това е много хубаво определително :king: ,аз лично се радвам когато някой ме окачестви като такава.Хората сме създадени различни.И това е хубаво... :1eye:

  15. Здравейте,на всички...

    От скоро попаднах на този сайт.... и много се радвам като чета по форумите...затощо..се оказа че имало много мислещи хора,търсещи..и намиращи...и най вече с топло отношение към ближните си...в ежедневието ми е по трудно да попадам на такива..може би защото повечето са се затворили в себе си и е трудно да стигнеш до тях.... ,отплеснах се от темата...съжалявам..всъщност исках да кажа за ангелът хранител ...,аз също вярвам че го има,и най вече-усещам го.зная че е до мен когато трябва и когато се почуствам безпомощна да се справя сама.Но наистина е много важно човек в какво вярва и до колко.всичко си е вътре в нас..и си зависи от нас.Free will !!!

    Моля, пишете на кирилица. Текстът е преведен от екипа на Портала

×
×
  • Добави...