Tarseshta

Когато била още плоска земята, а облаците – огън в синевата, планините стигали до небесата, дори и по-високо от луната, хората скитали по света като търкалящи се колела. Имали по две ръце, по два крака и по две лица на огромните си глави. Говорели с две усти, вместо с една. Виждали от всички страни. Не знаели нищо за любовта. Любовта… Още не съществувала. Любовта не била родена. Тогава имало три пола. Единият - двама мъже със слепени гърбове. Наричали ги Децата на слънцето. Другият – също толкова дебели, Децата на земята се зовели – две момичета в едно, свързани като в кълбо. А Децата на луната си пасвали като вила и лопата. Били и слънце, и земя, и син, и дъщеря, когато не била родена любовта. Боговете се страхували от нашата сила и умували. Веднъж Тор рекъл: “До крак ще ги изтребя с моя чук, тъй както гигантите избих напук.” Но Зевс отвърнал: “По-добре ме остави с моите гръмотевици като стрели, както на китовете краката отрязах и динозаврите в гущери превърнах, с това оръжие ще им отвърна.” Грабнал мълниите си и се изсмял: “Ще ги разцепя посредата. Ще ги срежа наполовина.$ Облаци се събрали в небесата. Огнена буря разтресла земята. Падали гръмотевиците като меч. Настанала ужасна сеч. Като остриета пронизвали плътта на Децата на луната, слънцето и земята. Но някакво индийско божество раната зашило с черво. На корема ни останала дупка една да ни напомня за нашата съдба. Озирис и боговете на Нил завихрили страшен ураган, за да ни прогонят завинаги оттам, в порой от дъжд и ветрове да удавят свойте врагове. Ако не се държим добре, ще ни срежат пак на две. Ще подскачаме на един крак, ще гледаме с едно око – ще ни сполети пак зло. Когато те видях за последен път, разрязаха на две нашта плът. Ти гледаше мен. Аз - теб. Познато лице ми се стори че видях, но тогава аз не те познах – имаше кръв по лицето, в косите, а аз имах кръв в очите. Прочетох болка в твоите очи, която и моето сърце търпи. Това е болката горчива, която нож в сърцето забива. Нарекохме я “любов”. Аз прегърнах теб. Ти – мен. Опитахме отново да се съберем. Правихме любов. Любихме се. В една студена, мрачна нощ преди много време, когато силната ръка на Йов ни раздели и сетният ни зов се носи нощем още по света. Оттогава сме самотни същества. Ето как е произлязла любовта. Така се е родила любовта. Песен от филма “Хедвиг” Превод: Веселина Кацарова Бих добавила- така се родила човешката Любов! Какво мислите за това? Само мъж-жена ли е възможната интимна връзка между душите?

Здравей Анонимко! Общо взето не ми казваш нещо което да не ми е известно. Разбирам и желанието ти да ме информираш по някакъв начин. Но защо си мисля че този деликатен въпрос не е едноизмерен. Да така е - Бог е сътворил мъжа и жената - но не са ли това и принципите плюс и минус за които ти ми говориш. Защо трябва всичко да се разглежда толкова буквално... Според мен когато между две души става такова поляризиране независимо от пола тогава само е възможна връзка независимо каква е тя - дали е приятелска, интимна или каквото там се сещаш. Защо да е грешка?! И защо едва ли се счита за болест. Защо тогава Бог го е допуснал да съществува и защо го има и в природата? Защо бързаш да пратиш тези хора да се лекуват. И защо поставяш акцента върху секса. Според теб това ли е водещото?? Аз лично не говоря за този тип връзки а за тези в които си допуснал човека от същия пол до душата си, до най тайните кътчета до който може да стигне външен човек и другата, плътската близост се явява следствие а не причина. Защо да се лекувам от нещо което ме прави по добра, по силна, и което ми дава сили да се боря с демоните в себе си?! Донякъде това са риторични въпроси и все пак ако някои желае би могъл да отговори. И един последен въпрос - защо се прави разлика между женския и мъжкия вариант на т.нар болест В чисто духовен план - може ли да ми кажеш разликата. Аз лично я виждам в чисто сексуален...

Ами аз разбирам желанието ти да помогнеш но малко ми е трудно да разбера тези твои редове. А относно спасяването съм от такъв сорт хора че не чакам някой да ме спаси - още по малко пък мъж. Мисля че по въпроса със спасението - това е изцяло в наши ръце. Нали това е правото на избор- да избереш дали да се спасиш сам или да чакаш някой друг да го направи. Само че когато те спаси веднъж някой друг тогава всеки път ще чакаш спасението отвън.... В случая се сещам за един друг откъс от лекция ще цитирам по памет дано някои не се засегне - който се е вкарал сам в гроба сам може да се възкреси, които хората са вкарали в гроба те могат да го възкресят. Разбира се нищо не е в буквалния смисъл А относно еднополовите отношения аз наистина никъде не съм чела нищо съвсем в прав текст от Духовните Учители които уважавам. Ако някои се сеща нещо по този въпрос да е чел моля ще ми бъдете от голяма полза. Предварително благодаря.