Живееше в една от онези високи кули насред равната като тепсия пустиня.Онези,нали се сещате с една огромна стая на върха,която побира себе си кътове на различнi помещения.Обзавеждането беше оскъдно откъм мебелировка и богато на различни ценни вещи.Всеки предмет имаше свое значение и уникалност.По-скоро може да се нарече снобско.Като се започне от голямата спалня от ковано желязо и балдахин,античния грамофон,модерните фотографии,старата вана в единия ъгъл на залата,картините и произведенията на изкуството,та дори до хмикалката и ръчно направената тетрадка,в която изливаше вдъхновението си.Беше дала не малка сума пари,за да прехвърли музика от дискове на плочи,тъй като излишно е да обяснявам,че чувството да пуснеш плоча е съвсем различно.
Освен котарака Ози и един стар прислужник,за който беше чест да е неин слуга,само двама много ценни приятели бяха посетители в нейното царство.Събираха се вечер на голямия кожен диван.Слушаха класика и джаз и философстваха върху екзестенциални въпроси и невежеството на останалите.
В задния си двор имаше малка горичка и лабиринти от розови храсти.Името на градинката измислено от нея беше „Чистилището”.Често се разхождаше там,пишеше,пееше,спеше,понякога плачеше....
Единствените светски събития бяха баловете,когато тя облечена в поредната великолепна пищна рокля,заедно с двамата си приятели се напиваха с отлежал ароматен ликьор,танцуваха,смееха се и сякаш никой друг не съществуваше....
благодаря на Мона за вдъхновнието