Impulsa

Любовта между малкото и голямото е възможна,ако голямото не осъзнава,че е голямо.Само човекът има този вид осъзнаване.Приоритет на голямото винаги е неговото его,но за любовта нищо не е голямо или малко;любовта прегръща всеки,който се доближи до нея.

из разказчето"Дървото на любовта"

Всяко нещо,което ни се случва е точно на мястото си,макар да не разбираме това от пръв поглед.Не знам какво друго да кажа.Аз бих родила детето и заедно с него всичко най-позитивно в живота ми.Не съм съгласна за финансовата нестабилност.Нещата ще се наредят.Щастливите деца не означава богатите с пари,нещастните деца не са винаги бедните.Всичко зависи от любовта с която са обградени.
Желая ти много сила,мъдрост,светлина и вяра.Запази любовта в себе си на всяка цена!Това е най-важното!

Такаа.... интересно се получи...

borislavil ,не знам кое си възприел като лични нападки,защото най-малкото съм целяла да нападам някой,камо ли пък теб....Нито пък оспорвам какво и как си преживял и до къде си стигнал.Не бих го направила.Всички минаваме през адове и болка,всички достигаме до там,докъдето ни позволяват възможностите и желанието.И не съм никой,че да да кажа кой е по-по най и кой не е . Както и да е.Понеже така умело си се защитил от тези видяни от теб нападки ме провокира да те питам нещо.Това,че някой много е страдал,много е научил,много е прозрял,докоснал до духовни същности и познания,имунизира ли го срещу опасностите в духовния му път.Аз лично мисля,че колкото по-нагоре е човек,толкова по-голяма е опасността.И опасността се състои в това да не я видиш,в самозаблудата.Затова един самокритичен ум е най-добрият приятел по пътя на духовното.

Мария–София,простете,но това с пържолите,секса и говоренето за Буда не схванах защо го казахте ,но то тогава едно 90% от пишещите тук,дори само заради секса не бива да споменаваме нито Буда,нито състраданието.... Недейте така,не всички сме съвършени

Според мен пък някой от никовете ни помагат още повече да вникнем в същността на човека който се крие зад тях,повече показват отколкото скриват!

Тази Коледа си пожелах ти да си щастлив!
Да,точно ти,който четеш тези редове........цялото щастие да е за теб!

Заинтригувах се от лабрадорита Ето линк,но на руски http://crystalarium.ru/labradorite Мисля да си закупя един и да го понося известно време

dcveta, миличка!
Опитах се малко да те насоча , като споменах въздуха, водата, светлината - кой ти ги е дал тях и срещу каква договорка? Какво можеш да дадеш и какво даваш ти насреща?

Да вземем друг лесен пример - майчината любов. Тя е най-нелогичната:
- жената губи стройната си фигура
- подлага се на сума неудобства за 9 месеца
- очаква я раждане, при всички положения с болки. Също и с голяма неизвестност, не напразно има поговорка, че родилката е с единия крак в гроба. ( А аз отлично знам, че е вярна.)
- 3 години неотлъчно свързана със същество, което иска само грижи, носи тревоги и лишения от сън
- ... и т.н.
И все пак майчинството е дар за жената. Как го разбираш?
Изключвам тук дребнавите сметки на някои да си задържат мъжа чрез дете или да има кой да ги гледа на стари години. И двата аргумента са крайно несигурни, тъкмо защото идват от ограничения ни ум.

По време на писането явно при теб има промяна на мнението. В началото пишеш, че любовта идва от ума, а към края - че е нелогична, затова явно идва от сърцето. Нелогична, ама по коя логика?

Хайде сега малко анатомия на любовта:
Вече и децата знаят за 7те главни чакри. При човека са развити що годе добре, при животните са в процес на развитие според нивото им.
Долните чакри - основна , полова , сл. сплит - са ни добре развити. Първите 2 отговарят за физическото оцеляване и продължение на рода.
Слънчев сплит е интересна чакра, тя отговаря за социалното ни реализиране, защото е център на по-нисшата ( разбирай - по-делничната, поземната) воля. Там са качества и чувства като:
кураж и страх, социалност и агресия, амбиция и мързел, издържливост или неиздържливост, здравословен егоизъм или завист, алчност, също великодушие и ревност, гняв, заблуди ...
Отрицателните качества много често са всъщност замърсявания на чакрата на сл. сплит.
Спирам се по-дълго на тази чакра, защото тя е последната отдолу нагоре, която нашето общество е овладяло добре и ползва с пълен капацитет на поздсъзнателно ниво. Затова и всички изброени чувства звучат така актуално .
Следващата е сърдечна чакра - на любовта към ближния, висшите емоции, толерантност, търпение, уваажение, мир, приятелство, нежност... Това ни предстои да усвояваме, ... е и сега има единици , които го умеят добре. Възхищаваме им се, но някак не ни стиска да бъдем като тях ( майка Тереза например).
Интересното е, че по устройство сърдечна чакра повтаря вътрешната част на коронна чакра, която е връзката ни с Всемира, и отговаря точно за Безусловната/ Божествената Любов. Когато и двете се развият добре, личността се променя доста.
Именно това е задачата на обществото сега и има начини да се постигне.
Ти не наблюдаваш безусловната любов в големи размери в нашето обюество, просто защото още не я умеем.

А сега си предстваи, че имаш стращна болка, разказваш на няколко познати, помолваш се и в църква и - о, чудо - тя изчезва. Никой не иска да се отблагодаряваш с нищо за това. Как ще реагираш? Готова ли си за такова явление?
Дали просто сърцата на хората не са дорасли за това? Затова повечето хора с времето забравят, а после и преиначават, когато им се е случила безусловна Любов.
С радост приемаме безусловната Любов, но... на стълбите на църквата подминаваме просяка, нуждаещия се, страдащия.
Безусловната Любов не иска нищо сега , на момента, в замяна и за себе си.
Обаче има природни и вселенски закони. Според тях ако ти не се научиш от безусловната Любов да действаш също с безусловна Любов, тя по някое време ще спре да ти се случва.
Точно така ни бе даденои земното кълбо, а ние го ползвахме като варвари ...е, резултатъ е виден.
Законът за вземането и даването в равновесие е нарушен и падаме на по-ниско ниво на вибрация.
По-точно, от известно време все повече хора са осъзнати и се опитват да избегнем падането. И успяват.

... Та така, Мога още да си пиша тук.
Най-важното: Безусловната Любов не се разказва, а се показва. Ако го поискаш, и това ще ти бъде показано, Цвета.

А аз се чудя, как обсъждането на един въпрос, който дори не бих нарекла основен и важен - в случая за индиговите деца - може да скара хората
Или ако "скара" е силна дума, то поне да предизвика сериозни противоречия и сътресения, които избиват в лични квалификации и нападки.
Всъщност не се чудя - просто твърде много сме свикнали да реагираме външно, формално, а да не виждаме човека, който стои зад думите. Идва ми на ум една аналогия с мидите: отвън сме различни, някои бели, някои черни, някои пъстри, някои по-гладки и заоблени, а други определено ръбати, но ако надникнем вътре - всички сме еднакво крехки, меки и раними, а освен това крием в себе си един блестящ бисер!

Прииска ми се да "събудя" тази тема, защото в няколко други актуални в момента се изказват мнения относно съденето.
Какво забелязвам - хората изказват мнението, разбирането, позицията си по различни въпроси; когато това мнение е в унисон с нечие друго - Ок, но когато е противоположно, често се случва първият пишещ да обвини втория пишещ, че чрез своето мнение го съди (като очевидно се подразбира, че който си позволява да съди е на грешен път)
Интересно се получава
Значи защитника на несъденето на практика си позволява същото (обвинява и съди), от което е недоволен

Като се замислих, често тези реакции против съденето са малко от типа на "Гузен негонен бяга.".
Другото, което ми направи впечатление, че положителното отсъждане не се брои за съдене - защо?

А ние, хората, на практика през цялото време може да се каже, че реагираме чрез съдене - самият процес на различаване на нещата (красиво/грозно, светло/тъмно, полезно/вредно и т.н.) не е нищо друго освен съдене - това да, това не.

Благодаря Елфче и papin4o
Това колко добра майка съм,може само децата да отсъдят един ден,иначе да, чудесни са като всички деца,които виждам навън.Ако трябва да определя моите с нещо бих казала така "Имам едно,което ме учи и едно от което да се уча "

Аз не бих определила детето си като индигово,казах го просто като нарицателно на новите деца.Не обичам етикетите,не се фукам или превъзнасям с децата си...винаги има и по-талантливи в едно или друго отношение и по-добри,както и обратното.Моето дете е такова,каквото Е.
Но е факт,че новите деца са различни,подхождат различно и мислят различно в сравнение с това което сме били повечето от нас като деца.Това може да се дължи както и на душите им,така и на естествен ответ към действителността,с която се сблъскват.
Не се хващайте за думата,не тя е основното а любовта,приемането и разбирането към всяко едно дете индивидуално.... Простете!

Благодаря Елфче и papin4o
Това колко добра майка съм,може само децата да отсъдят един ден,иначе да, чудесни са като всички деца,които виждам навън.Ако трябва да определя моите с нещо бих казала така "Имам едно,което ме учи и едно от което да се уча "

Благодаря Елфче и papin4o
Това колко добра майка съм,може само децата да отсъдят един ден,иначе да, чудесни са като всички деца,които виждам навън.Ако трябва да определя моите с нещо бих казала така "Имам едно,което ме учи и едно от което да се уча "

Аз не бих определила детето си като индигово,казах го просто като нарицателно на новите деца.Не обичам етикетите,не се фукам или превъзнасям с децата си...винаги има и по-талантливи в едно или друго отношение и по-добри,както и обратното.Моето дете е такова,каквото Е.
Но е факт,че новите деца са различни,подхождат различно и мислят различно в сравнение с това което сме били повечето от нас като деца.Това може да се дължи както и на душите им,така и на естествен ответ към действителността,с която се сблъскват.
Не се хващайте за думата,не тя е основното а любовта,приемането и разбирането към всяко едно дете индивидуално.... Простете!

На моята индигова дъщеря много и харесва това,което открих случайно в нета



както и това утвърждение



Казвам и да повтаря следното утвърждение:
"Аз съм добра,аз съм слънчева,аз съм блестяща,аз съм красива..."
Тя повтраря и се усмихва ,а аз продължавам "Аз обичам хората..."
Тя ме поглежда с клатещ пръст и вече неусмихната и казва категорично "Не,не всички"

Аз не бих определила детето си като индигово,казах го просто като нарицателно на новите деца.Не обичам етикетите,не се фукам или превъзнасям с децата си...винаги има и по-талантливи в едно или друго отношение и по-добри,както и обратното.Моето дете е такова,каквото Е.
Но е факт,че новите деца са различни,подхождат различно и мислят различно в сравнение с това което сме били повечето от нас като деца.Това може да се дължи както и на душите им,така и на естествен ответ към действителността,с която се сблъскват.
Не се хващайте за думата,не тя е основното а любовта,приемането и разбирането към всяко едно дете индивидуално.... Простете!

В студено януарско утро, в една от станциите на метрото във Вашингтон мъж започнал да свири на цигулка. За 45 мин. той изсвирил 6 произведения. Бил час пок, покрай него минали хиляди, които отивали на работа. След три минути един мъж на средна възраст о...бърнал внимание на музиканта. Забавил малко крачка, послушал няколко мига, но после бързо се отдалечил. Минута по-късн, музиканта получил първото си възнаграждение, жена хвърлила две монети в шапката му и продължила по пътя си. След няколко минути друг мъж се облегнал на стената да послуша, но като погледнал часовника си, продължил по пътя си. Най-голямо внимание на цигуларя оказало три годишно дете. Майка му го държала за ръка, но детето непрекъснато спирало да слуша музиката. Все пак, майка му успяла да го накара да тръгне, но то непрекъснато се обръщало назад. Това се случило и с няколко други деца. Всички родители, без изключение не им дали възможност да послушат, дори за минута. За 45. мин. само шест души се спряли за малко и слушали, още 20 без да забавят крачка оставили пари. Така музикантът събрал 32 долара. Никой от преминаващите не разпознал Джошуа Бел - един от най-добрите цигулари в света. Той изсвирил едни от най-сложните произведения, написани някога, а цигулката му била Страдивариус, на стойност 3,5 млн, долара. Два дни преди това изпълнение в метрото за неговия концерт във Вашингтон имало огромна опашка, а билетите стрували средно по 100 долара. Изпълнението в метрото било част от социален експеримент на в-к Вашингтон пост за възприятията, за вкуса на хората и тяхните приоритети. Задачата на експеримента била да изясни дали можем да забележим красотата в делнична обстановка, в "неподходящ" момент, можем ли да разпознаем таланта в необичайна обстановка ?

За последните 4 години съм сменила 2 европейски държави като място за живеене.
Подкрепям ,че основен проблем на българина е индивидуалното мислене,а с това нещо е трудно да се прогресира.Манталитетът е проблем,наистина,но всички хора искат справедливост,добри условия на живот и законност.Ако това отношение и поведение към нас самите,без да си даваме сметка за общото благо се промени нещата биха приели съвсем различна насока.Тогава и от масата биха се изолирали като важни за управлението на държавата фигури,които да мислят и действат глобално и за другите.Това обобщава цялата тема според мен и до някаква степен поставя нещата в шах и мат,за съжаление.

http://www.youtube.com/watch?v=VpDIR3K2Bxg&feature=related

Според мен пък някой от никовете ни помагат още повече да вникнем в същността на човека който се крие зад тях,повече показват отколкото скриват!

Идеално казано,но проблемите идват понякога точно когато отстояваме себе си.... особено пред човек,който друго мнение или критика не приема

Идеално казано,но проблемите идват понякога точно когато отстояваме себе си.... особено пред човек,който друго мнение или критика не приема