Impulsa

Идеално казано,но проблемите идват понякога точно когато отстояваме себе си.... особено пред човек,който друго мнение или критика не приема

Не знам какво да кажа? Просто съм втрещена... И всички думи ми се губят...

Не знам какво да кажа? Просто съм втрещена... И всички думи ми се губят...

Нещата се случиха така............
Дълго отлагани решения на проблеми,стрес,емоции и т.н.,с една дума уроци които знаех,че трябва да науча,но все се спотайвах от себе си и отлагах,доведоха до емоционален,психологически и физически срив.Цялото ми семейство боледуваше.Но кулминацията беше някакъв вирус,който буквално ме повали мен и децата ми.Нямаше кой да ми помогне,а нужда имах голяма.Плачеше ми се,всъщност ми остана само това.И за молитва нямах нужната концентрация.Тогава просто споделих на една моя мила приятелка да се моли за мен.Тя ми даде идея и за кратка молитва с която да призова за помощ......
И ето че помощта дойде.Появи се моята феичка....
Тя влезе в моя свят тихо,деликатно,лека полека и остана до мен в един от най-трудните ми периоди.
Моята прана-лечителка внимателно ме разпита за това кой от какво боледува,с какви симптоми и какви лекарства.Успокои ме.Трябваха и снимки,имена и дати на раждане на мен и децата.И без дори да ни познава се зае да ни помогне дистанционно.
Първо децата полекува за кратичко,после мен,Единственото условие беше да не сключвам ръце и крака и да си държа езика на небцето.При мен сеанса продължи 20-тина минутки.Докато течеше почувствах само сънливост.После се чухме по телефона.Тя ме предупреди,че ще имам енергия и наистина се оказа така,Скочих от леглото с усмивка и пълна с енергия.Хремата спря.Температурата спадна.....Чудо!
На следващия ден обаче пак се влоших.....При мен нещата наистина се бяха натрупвали дъъълго време.Нямаше да е лесна задача.
Моята прана-фея обаче не се отказа.Неотлъчно беше с мен.Всеки ден се чувахме,пишехме,лекуваше ме(сеансите протичаха по гореописания начин) и имам чувството,че непрестанно бяхме във връзка.Освен няколкото сеанса на лечение,които се наложи да направим,защото при мен се отключи и синузит,тя ми оказа силна психологическа подкрепа,която до този момент не бях получавала дори и от най-добрите си приятели,Нейният позитивизъм е просто заразителен и силно въздействащ.
Предодвратихме това синузита да се превърне в хроничен.Лека полека оздравявах както физически,така и психически.Връщах се при и в себе си,по-мъдра,по-добра,по-обичаща живота.
Често се питах що за човек е тя,моята фея,каква огромна всеотдайност притежава.Все пак и тя има семейсво,работа...умора.....Това,също ми помогна да оздравея.Замислих се за самата мен,за това колко егоистично постъпвам в редица ситуации и колко изчерпана е любовта в сърцето ми,оттам и енергията да се справям с малките и големите задачи.
За тази една седмица,този ангел за мен бе и майка,и приятелка,и лекар и учител....и всичко изпълнено с много любов.
Отново едно голямо БЛАГОДАРЯ,на нея,на Бог,на създателят на лечението с прана.....на тези светли същества,които се отзоваха.


П.С. В последствие сериозно се заинтересувах за лечението и потърсих книгата "Чудеса на лечението с прана" ,но за съжаление е вече изчерпана навсякъде.Моля ви,ако имате идея от къде мога да си я набавя да ми пишете.Много ще съм благодарна

ГРАЖДАНСКА ПЕТИЦИЯ ЗА

ПРОМЯНА НА ИМУНИЗАЦИОННИТЕ ПРАКТИКИ

В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Приятелството.....общуване,което е отвъд думите,което създава един "наш" свят.
Приятелят ще те разбере(но няма да те оправдае)когато си слаб,ще се радва и ще те остави да летиш на воля,когато си истински щастлив.
Дори когато си далеч от него,можеш да споделяш и разговаряш с него мислено,защото той е вече част от твоята душа,както и ти от неговата.
Приятел е този който можеш да наречеш сродна душа.
Не е задължително(равносилно) този,който ти е помогнал в нужда да ти е приятел,както и обратното,може никога да не се е налагало да изпиташ какво би направил твоя приятел за теб и въпреки това да си сигурен в подкрепата му.
То,приятелството е най-ценният дар,който можеш да имаш в този свят.То е твой спътник в пътешествието из собствената карма.И пътят е по-лек,когато сме заедно.

П.С. Сестричке-звездичке прегръщам те силно....

Донка,
Според мен неутралитетът има много аспекти и не винаги е проява на обич......
Тук не се доизясниха някои неща и всеки вложи своите асоциаци.Така и не разбрах как може да обичаш отдалеч и при какви случаи се препоръчва.Каква е тази дистанция,къде са границите.Стана много сложно и с възможност за многостранно изтълкуване.Това,че съм толерантна към нечии навици и уважавам правото на избор на човек да живее така както го чувства,без съответно да му позволявам да нарушава моето такова,не значи непременно любов,нито добрина.Тези неща са отвъд толерантността.Аз не разбирам наистина това обичане отдалеч,прилича ми на неумението да обичаш дадения човек.Моля те бъди по-конкретна с примери,за да те разберем.
Ето например аз работя по въпроса да усиля обичта си към много близки на мен хора,които обаче ми бяха трудни за разбиране и чужди като душевност,с всички произлизащи от това минали разочарования и за двете страни.Колко лесно беше да ги "обичам",когато бяха далеч от мен.Но това не беше истинската обич,топлата,обгръщащата.Ето че се случи така,че с огън и жупел отново поставена в ситуация до тях трябваше да се отърся от очаквания,разочарования в душата си и погрешни представи и да ги разбера,да ги видя,всеки в неговия собствен свят и да ги заобичам лекичко полекичко,но този път истински с приемане,разбиране и без никакви очаквания.Колко по-лесно щеше да ги обичам отдалеч,пазейки се от големия огън,но не мисля,че това щеше да любов истинска.
Трудно е да признаем понякога,че макар по презумция да обичаме всички хора,ние все пак не умеем да намерим път за любовта си към някои от тях.И тези някои са нашите истински задачки,от които най-много ни се иска да отложим.

Донка,
Според мен неутралитетът има много аспекти и не винаги е проява на обич......
Тук не се доизясниха някои неща и всеки вложи своите асоциаци.Така и не разбрах как може да обичаш отдалеч и при какви случаи се препоръчва.Каква е тази дистанция,къде са границите.Стана много сложно и с възможност за многостранно изтълкуване.Това,че съм толерантна към нечии навици и уважавам правото на избор на човек да живее така както го чувства,без съответно да му позволявам да нарушава моето такова,не значи непременно любов,нито добрина.Тези неща са отвъд толерантността.Аз не разбирам наистина това обичане отдалеч,прилича ми на неумението да обичаш дадения човек.Моля те бъди по-конкретна с примери,за да те разберем.
Ето например аз работя по въпроса да усиля обичта си към много близки на мен хора,които обаче ми бяха трудни за разбиране и чужди като душевност,с всички произлизащи от това минали разочарования и за двете страни.Колко лесно беше да ги "обичам",когато бяха далеч от мен.Но това не беше истинската обич,топлата,обгръщащата.Ето че се случи така,че с огън и жупел отново поставена в ситуация до тях трябваше да се отърся от очаквания,разочарования в душата си и погрешни представи и да ги разбера,да ги видя,всеки в неговия собствен свят и да ги заобичам лекичко полекичко,но този път истински с приемане,разбиране и без никакви очаквания.Колко по-лесно щеше да ги обичам отдалеч,пазейки се от големия огън,но не мисля,че това щеше да любов истинска.
Трудно е да признаем понякога,че макар по презумция да обичаме всички хора,ние все пак не умеем да намерим път за любовта си към някои от тях.И тези някои са нашите истински задачки,от които най-много ни се иска да отложим.

Хм, от прочетеното останах с впечатление, че от обичам до не обичам явно има цял диапазон на проявления, минаващ през неутралитет.

А може ли да има просто добронамерност, която да не обвързваме непременно с любов?

Също от прочетеното оставам с впечатлението, че просто една коректност във взаимоотношенията би била достатъчна (евентуално).
Защо е нужно да усложняваме нещата и да забиваме в едни дебри на сериозни от една страна и относителни от друга понятия - добро, любов ... Така хем ги обезценяваме, хем наистина е трудно да определим кое е добро.
Например относно случая с колегите - нечие поведение може да е неприятно/недобро, защото своевременно "отваря очите" на колегите за заблудите, в които изпадат. Или обратно - някой е много мил и любезен към колегите си, съчувства им, въпреки че вижда, че грешат някъде, но не им го казва, за да не ги засегне и обиди и те от една страна го имат за много добър, а от друга - все повече затъват в грешките си.

borislavil, не мога да се съглася с теб,относно духовния булмач.....възхищавам се на хора,които следват себе си,както е казал Буда.В книгата Сидхарта е описан пример точно за това.Това е стръмен,неутъпкан път,с много рискове...може и да се загубиш,но сигурно ще стигнеш до един "изгубен рай",там където достигат малцина.Всеки сам избира за себе си.Не сме ние тези,които трябва да определяме,кое е жалко или не.Защото според мен именно силните,старите духове са сами по пътя.

Точно в тази тема получих един от най-ценните уроци.Видях човек,който описва заблуди в духовния път,с такава увереност и поучителен тон,че си някой ще си помисли "Той е над тези неща",А аз познавам този човек и виждам в него,и впрочем не само аз, (иначе едва ли бих се осмелила да се изкажа) точно тези заблуждения,точно тези залитания,за които така добре говори.Това ме замисли много за самата мен,за качествата,които мисля че имам,за недостатъците,които се опитвам да променя..... Дано това,че винаги имам самокритика да ме пази от подобна нелепост.
Бъдете будни!Думите не значат всичко!

borislavil, не мога да се съглася с теб,относно духовния булмач.....възхищавам се на хора,които следват себе си,както е казал Буда.В книгата Сидхарта е описан пример точно за това.Това е стръмен,неутъпкан път,с много рискове...може и да се загубиш,но сигурно ще стигнеш до един "изгубен рай",там където достигат малцина.Всеки сам избира за себе си.Не сме ние тези,които трябва да определяме,кое е жалко или не.Защото според мен именно силните,старите духове са сами по пътя.

Точно в тази тема получих един от най-ценните уроци.Видях човек,който описва заблуди в духовния път,с такава увереност и поучителен тон,че си някой ще си помисли "Той е над тези неща",А аз познавам този човек и виждам в него,и впрочем не само аз, (иначе едва ли бих се осмелила да се изкажа) точно тези заблуждения,точно тези залитания,за които така добре говори.Това ме замисли много за самата мен,за качествата,които мисля че имам,за недостатъците,които се опитвам да променя..... Дано това,че винаги имам самокритика да ме пази от подобна нелепост.
Бъдете будни!Думите не значат всичко!

До тук изчетох толкова много мнения,че едва ли е пропусната някоя гледна точка към нещата.
Оказа се,че подкрепям дори противоречащи се на пръв поглед позиции.
Защото истината е различна за всеки един случай.Всичко е много индивидуално.Понякога дори само с един партньор в живота,може да престъпваш законите на Любовта,а друг път в мечтата да срещнеш истинската,или по-скоро идеалната за теб да си пръскал любов и в други връзки,Чудесно е ако още в началото си го намерил,но аз мисля,че повечето хора,дори с хубави семейства не са.Просто човека до тях е с подходящи характер,възпитание и т.н.,което прави съвместния живот по лесен и щастлив.Какво ще изберем зависи само от нас самите.Никой не може да ни каже кое е правилното.
Ние избираме,ние понасяме последиците от своя избор.Да не мислим кой и колко ще страда.Нима например Даниела оставайки в семейството да не затваря възможностите на съпруга и да срещне жена,с която да има пълноценни взаимоотношения.Да,ако си тръгне ще нарани,но едновременно с това прави и нещо добро.
Разбирате ли колко е трудно и нееднозначно всичко.
В конкретния случай нейната болка се състои по-скоро в това,че не иска да се откаже от нито едно от двете,проявява егоизъм.Вече е и малко късно...дете има на път.Решението май са го взели вместо нея....Така се случва,когато твърде много отлагаме.

До тук изчетох толкова много мнения,че едва ли е пропусната някоя гледна точка към нещата.
Оказа се,че подкрепям дори противоречащи се на пръв поглед позиции.
Защото истината е различна за всеки един случай.Всичко е много индивидуално.Понякога дори само с един партньор в живота,може да престъпваш законите на Любовта,а друг път в мечтата да срещнеш истинската,или по-скоро идеалната за теб да си пръскал любов и в други връзки,Чудесно е ако още в началото си го намерил,но аз мисля,че повечето хора,дори с хубави семейства не са.Просто човека до тях е с подходящи характер,възпитание и т.н.,което прави съвместния живот по лесен и щастлив.Какво ще изберем зависи само от нас самите.Никой не може да ни каже кое е правилното.
Ние избираме,ние понасяме последиците от своя избор.Да не мислим кой и колко ще страда.Нима например Даниела оставайки в семейството да не затваря възможностите на съпруга и да срещне жена,с която да има пълноценни взаимоотношения.Да,ако си тръгне ще нарани,но едновременно с това прави и нещо добро.
Разбирате ли колко е трудно и нееднозначно всичко.
В конкретния случай нейната болка се състои по-скоро в това,че не иска да се откаже от нито едно от двете,проявява егоизъм.Вече е и малко късно...дете има на път.Решението май са го взели вместо нея....Така се случва,когато твърде много отлагаме.

До тук изчетох толкова много мнения,че едва ли е пропусната някоя гледна точка към нещата.
Оказа се,че подкрепям дори противоречащи се на пръв поглед позиции.
Защото истината е различна за всеки един случай.Всичко е много индивидуално.Понякога дори само с един партньор в живота,може да престъпваш законите на Любовта,а друг път в мечтата да срещнеш истинската,или по-скоро идеалната за теб да си пръскал любов и в други връзки,Чудесно е ако още в началото си го намерил,но аз мисля,че повечето хора,дори с хубави семейства не са.Просто човека до тях е с подходящи характер,възпитание и т.н.,което прави съвместния живот по лесен и щастлив.Какво ще изберем зависи само от нас самите.Никой не може да ни каже кое е правилното.
Ние избираме,ние понасяме последиците от своя избор.Да не мислим кой и колко ще страда.Нима например Даниела оставайки в семейството да не затваря възможностите на съпруга и да срещне жена,с която да има пълноценни взаимоотношения.Да,ако си тръгне ще нарани,но едновременно с това прави и нещо добро.
Разбирате ли колко е трудно и нееднозначно всичко.
В конкретния случай нейната болка се състои по-скоро в това,че не иска да се откаже от нито едно от двете,проявява егоизъм.Вече е и малко късно...дете има на път.Решението май са го взели вместо нея....Така се случва,когато твърде много отлагаме.

Колкото и правота да виждам в думите ти,не мога да се съглася напълно.
Понякога точно различната,чуждата на нашата душа,може да ни допринесе най-големите дарове,уроци и учене на това,че Любовта не зависи от външни характеристики като възпитание,образование,външен вид,среда.Да,уморително е,но не и лишено от смисъл и ползотворност.
В душата на всеки е посята Любовта.И колко по-лесно е да я видиш в "сродната"душа.Но това какво носи със себе си.........удоволствие,щастие,пълнота.Другото обаче носи мъдрост,познание,разбиране за нещата.
Самотата нима също не е вид защита,но и бягство?
Едни бягаме от самотата в "трудни връзки",но ако човек е буден само се развива и расте в тях,други бягаме в самотата,защото гордостта ни не допуска да се пречупим,да забравим за себе си,да се смирим,но пак един урок идва да научим.Явно и в двата случая сме или се поставяме в трудностите,защото пред истинската Любов,човек трябва да излезе чист,гол и тогава,смирен и когато е готов за това.Колко от нас могат да се похвалят,че са я срещнали?И на кой етап от живота си?Нима точно трудната връзка не е тази посредством която ще узреем за лесната,щастливата,връзката с истинската наша половина.
Тук на тази земя не сме дошли на почивка,а на училище...за едни е по-трудно може би защото са в по-горни класове,за други е по-лесно,а може би е техният заслужен отдих.Нещата са индивидуални.Какво е лъжата във взаимоотношенията?Нима дори това,което виждам в огледалото не е лъжа...та това не съм АЗ.Ако мислим по-този начин можем само да изпаднем в отчаяние и да се затворим за толкова много хубави неща....
daniela71 в съветите едва ли ще намериш отговор на въпросите си.Според мен обаче този,другият човек се е уморил от вашата връзка.Може би не му принася дарове вече.А ти самата ще трябва да решиш.Не може да изискваш да имаш всичко.Дошъл е момента и ти да страдаш и да помислиш за щастието не на себе си.Каквото и да избереш,няма как да си сбъркала....но това ще ти донесе покой и ще можеш да се концентрираш само на едно място....ще бъдеш по-спокойна и щастлива.

Колкото и правота да виждам в думите ти,не мога да се съглася напълно.
Понякога точно различната,чуждата на нашата душа,може да ни допринесе най-големите дарове,уроци и учене на това,че Любовта не зависи от външни характеристики като възпитание,образование,външен вид,среда.Да,уморително е,но не и лишено от смисъл и ползотворност.
В душата на всеки е посята Любовта.И колко по-лесно е да я видиш в "сродната"душа.Но това какво носи със себе си.........удоволствие,щастие,пълнота.Другото обаче носи мъдрост,познание,разбиране за нещата.
Самотата нима също не е вид защита,но и бягство?
Едни бягаме от самотата в "трудни връзки",но ако човек е буден само се развива и расте в тях,други бягаме в самотата,защото гордостта ни не допуска да се пречупим,да забравим за себе си,да се смирим,но пак един урок идва да научим.Явно и в двата случая сме или се поставяме в трудностите,защото пред истинската Любов,човек трябва да излезе чист,гол и тогава,смирен и когато е готов за това.Колко от нас могат да се похвалят,че са я срещнали?И на кой етап от живота си?Нима точно трудната връзка не е тази посредством която ще узреем за лесната,щастливата,връзката с истинската наша половина.
Тук на тази земя не сме дошли на почивка,а на училище...за едни е по-трудно може би защото са в по-горни класове,за други е по-лесно,а може би е техният заслужен отдих.Нещата са индивидуални.Какво е лъжата във взаимоотношенията?Нима дори това,което виждам в огледалото не е лъжа...та това не съм АЗ.Ако мислим по-този начин можем само да изпаднем в отчаяние и да се затворим за толкова много хубави неща....
daniela71 в съветите едва ли ще намериш отговор на въпросите си.Според мен обаче този,другият човек се е уморил от вашата връзка.Може би не му принася дарове вече.А ти самата ще трябва да решиш.Не може да изискваш да имаш всичко.Дошъл е момента и ти да страдаш и да помислиш за щастието не на себе си.Каквото и да избереш,няма как да си сбъркала....но това ще ти донесе покой и ще можеш да се концентрираш само на едно място....ще бъдеш по-спокойна и щастлива.