lekota

Не, разбира се, уговорката остава, продължавам от 12 март за пречистване, едното не пречи на другото !

Можеш да прочетеш книгите : " Възлюби болестта си " на д-р Валерий Синелников и "Любовта, медицината и чудесата" на д-р Берни Сиегел или Зигел, не зная как се транскрибира, но е преведена на български. Това ще ти помогне да спазиш препоръките на Орлин и да оздравееш. Поздрави !

При разпада на Луната е по-скоро за пречистване на организма от ненужните токсини и разбира се негативни мисли, а при Нова Луна за постигане на нови цели. На мен много ми харесаха мотивите на започването на този режим днес, така че и аз тръгвам с теб !

И аз се присъединявам към вас

Изпитах желание да споделя с вас стихчета, тип "хайку", посветени на Езерата на Рила от книжката на Елена Мури "Пътуване в цъфтенето" Звезден дъх- Рисувани цветя- по Въздуха... Диви теменуги... Божествени... Лилави... Очите на Невидимото... Ситна мащерка по скалите... Като бродирана от Самодивите... Учи ме на мълчание - в Ухание... Усещам Пазителите... Рила... Вълшебнице Езерна... Звездите близо са... Изгрей, Слънце, и лъч за всеки изпрати... от Езерата Знаещи... Говори ми, мило цвете... цялото си розова любов... Добро утро, Слънце ! Близо съм... В Сърцето ми греем в Едно... Богородице, усещам те... И ти си тук... Безмълвието на Планината... Слушай... Само тайните и, скрити под езерата- Говорят... Защо ме доведе тук, сърце? Някога пак съм била... Колко малко ни трябвало... Очи, пълни с езера... Облаче премести се нататък... Искам да видя "Сълзата"... в лъчи... Пазители на Рила Ще ме допуснете ли в сърцето и- кристално, Езерно... За мен усещането ви свещено е... Душата ми с Духа на Планината... Едно... Дълго ли ме чака, Омайна? Дойдох... Оглеждам се в езера... За миг. Благословена Вечността...

Благодаря много за мненията. Да, случаят е такъв, че по-висшестоящете определят условията и ти бидейки ръководител на звено от колектива, ставаш част от системата и си отговорен за тези условия, независимо, че не си съгласен с голяма част от тях. Функцията ти е по-скоро координаторска, защото не ти назначаваш и уволняваш, т.е. нямаш никакви правомощия да наложиш мнението си на подчинените, освен тяхната съвест. За да вървят нещата се нагърбваш с всичко. "Подчинените ти" са с претенции, които не можеш да удовлетвориш, защото друг определя условията. Те недоволстват, не е по силите ти да промениш система, укрепвана с години и си буфер между горе и долу. Не можеш да направиш нищо за микроклимата, ако се опиташ да изведеш на преден план положителните неща, веднага слагат на кантара отрицателните, изобщо задънена улица. Тогава с какво помагаш, като си уж по-събуден от другите ? Ако проявяваш такт и мекота в преговорите, считат, че с беззъбата си тактика не можеш да постигнеш исканията там, където ти знаеш, че нещата са предрешени. По-висшестоящите пък тълкуват упоритостта ти като агресия. Клопката е навсякъде.

Ръководният пост, подходящ ли е за хора с духовни интереси? Много често, хората на такава позиция са притиснати от обстоятелствата да действат против принципите си или са обект на завист и злоба, за чийто неутрализиране губят ценна енергия. Или са отговорни за неща, които не зависят от тях. Мисля, че Учителят беше казал, че това не е добра позиция за тези, които са поели пътя на Учението. Какво мислете за това и имате ли опит в това отношение ?

Здравейте форумци, Ще ви бъда благодарна, ако споделили как тълкувате този цитат от беседата : Сега всѣки да каже на Господа: „Не искамъ този мѫжъ или тази жена.“ Всѣки мѫжъ трѣбва да се парясва съ жена си или жена съ мѫжа си. Христосъ иска парясване. Жената недоволна – да изпѫди мѫжа навънъ. Мѫжътъ недоволенъ – да изпѫди жената навънъ. „Този мѫжъ тъй рѣже.“ Като рѣже, изпѫди го вънъ. Жена, която рѣже, изпѫди я вънъ, тя има да дава на ошурджията. Сѫдъ Божий иде сега!

Здравей Моника, Предполагам, че говориш за съкращението : В.щ.С.П.Р.н.Г.И.Х.С.Б. 15.а.Т. И аз скоро разбрах дешифровката му : Вечно ще съм предан раб на Господа, Исуса Христа, Син Божий 15 август Търново

И отново превода на Лоша кръв От галите, моите прадеди, имам синьо-бяло око, тесен мозък и неловкост в борбота. Намирам облеклото си също тъй варварско, както и тяхното. но косите си аз не мажа. Галите одираха животни и палеха най-негодните, в тяхно време, треви. От тях наследих:идолипоклонството и любовта към светотатство - о! Всички пороци, гняв, сластолюбие, великолепното сладострастие- а, преди всичко, лъжата и леността. Ужасявам се от всички занаяти. Господари и работници, всички са селяни, простаци. Ръката на перото струва, колкото ръката с оралото. - Какъв век на ръце ! - Никога не ще имам ръка. Освен това, ратайството води много далеч. Почтенността на просията ме съкрушава. ПРестъпниците отвръщават като скотове:аз съм прокълнат, и това ми е все едно. Но! Кой направи езикът ми тъй вероломен, че дори и досега той да ме ръководи и предпазва моята леност ? Без да служи за нещо, дори на моето тяло, и е по-ленив от жабата, аз живях навсякъде. Няма семейство в Европа, което да не познавам. Подразбирам семейства като моето, които черпят всичко от декларацията на човешките права.- Аз познах всеки син от семейство! Превод: Георги Михайлов

И друга версия на стих от Вечността : Намерена пак е. Коя? - Вечността. Море необятно и слънце е тя. Превод : Марио Добчев

Едно негово стихотворение, което ни напомня да изживяваме пълноценно настоящия миг, който е дар за нас, сливайки се с Природата. И не случайно Present освен Сегашно време, означава и "подарък" Sensation Par les soirs bleus d'été, j'irai dans les sentiers, Picoté par les blés, fouler l'herbe menue: Rêveur, j'en sentirai la fraîcheur à mes pieds. Je laisserai le vent baigner ma tête nue. Je ne parlerai pas, je ne penserai rien: Mais l'amour infini me montera dans l'âme, Et j'irai moin, bien loin, comme un bohémien, Par la Nature, - heureux comme avec une femme. Mars 1870 Винаги ми е било интересно до каква степен в превода на поезия може да се превъплоти усещането на преводача и да се получат съвсем различни стихове. Ето две версии на това стихотворение, носещи отпечатъка на преводаческата сетивност. УСЕЩАНЕ Сред лятна вечер бих закрачил в здрача син със свежест някой клас, тревичка или цвете ще следва моя път със допира си фин, главата ми безспир ще къпят ветровете! За нищо в този миг не бих желал да знам. Но обич без предел в душата ми ще има: нататък ще вървя и по-нататък, сам с Природата - щастлив като с жена любима. Превод : Пенчо Симов УСЕЩАНЕ През летните нощи ще тръгно по нови пътеки. Мечтател, ще крача сред ниви и сълзи ще рони тревата под моите стъпки, безшумни и леки. И нека немирникът вятър косите ми гони ! Ще бъда безмълвен и няма да мисля тогава. Ще тръпне сърцето ми волно във обич безкрайна и скитник бездомен, ще бродя в нощта до забрава. Ще бъда щастлив като в женска прегръдка омайна. Превод : Василий Иванов

От известно време много внимателно наблюдавам всичко, което ми се случва, търсейки синхронии, знаци и уроци. Безапелационният извод, който си направих, че когато имам случка, която ме наранява, задължително малко след това се появява "балсам" за раната. Винаги има радостно събитие, дори и незначително и съм сигурна, че винаги е било така, но преди съм потъвала толкова дълбоко в огорчението, че съм затваряла сетивата си за всичко друго. Например днес получих тежки неоснователни обиди от човек от семейството ми и макар, че знам, че това му е обичайната реакция на вампир, който има неотложна нужда от храна, все още нямам стопроцентова защита. Един час след това край мене мина жена, едва смогваща да носи букети в скута си, усмихна ми се и ми подаде един от тях, казвайки : " Това е за вас, аз просто не мога да ги нося всичките ! Днес моите ученици искаха да ме зарадват" Буквално ми паднаха от небето тези цветя ! Знакът, че заслужавам цветя, а не обиди беше толкова показателен, че продължих пътя си почти танцувайки по улицата, усмихната, благодарна на съдбата за кой ли път. После споделих с една колежка и тя ми каза, че само на мен ми се случват подобни неща. Убедена съм, че се случват на всички. Само трябва да вярваме, че цветята, които заслужаваме никой не може да ни ги отнеме. Те стигат до нас по неведоми пътища.

Privet na varnentzi ! I az

В църквите продават пакетчета от малки кръгли въгленчета, които се запалват, заедно с тамяна за да "пуши" той по-дълго. Иначе бързо угасва.

Благодаря на всички за мненията ! Мисля, че Aurel, Силвия и Добромир са прави. Психиатрите все пак не са Учители. Наистина отидох на трейнинга, но много неща ме смущаваха априори. Това, че водещият имаше лек тик с окото, значи не е овладял собственото си тяло, а как ще владее тези на другите, това че Станислав Гроф е довеждал до тези състояния на транс най -напред с LSD, това, че пренасищането с кислород води до окисляване, това че ми казаха, да дишам бързо и агресивно. А аз не понасям агресията и в най-безобидната и форма, ако изобщо съществува такава. Освен това се стремя да правя всички бавно и плавно, доколкото ми се удава, защото по природа съм припряна и ми е задачка да се озаптя. Усещах невероятна вълна от енергия, направо се стелеше на кълбета и боцкаше ръцете ми. Помолих Учителя да ме води и се заградих с щит от диамант и светлина. Призовах положителни мисли и през цялото време се молих, като правех леки движения с ръцете като крила на птица. В миг отворих очи и видях доста впечатляваща картина, един играеше нещо като шамански танц, друг риташе френетично с крака, някои плачеха, други стенеха, до мен момчето повръщаше. Не особено благовидна картина, ама нали е пречистване, каква да е друга. Вече знам, че за мен не това е пътя. Ето какво намерих за холотропното дишане, за тези, които искат да добият по-пълна представа : и едно менине от друг форум :

Обичам да танцувам с някого, който усеща ритъма като мен и просто ставаме едно с музиката Обичам да пея и да усещам как гласа ми се слива хармонично с гласа на другия Обичам да ми казват, че съм луда, значи съм надминала себе си Обичам да усещам нежната милувка на водата, когато плувам, не заменяща ръцете на никой мъж Обичам да гледам огъня и да пия чай, след като съм вървяла с часове в снега Обичам детските мокри целувки на веселите капчици топъл летен дъжд Обичам да вървя боса по жаркия пясък или росната трева Обичам, когато виждам закачливи пламъчета в очите на другите Обичам да летя по надолнището с колелото между шпалир от снажни борове Обичам да се катеря по дърветата и да ям череши или смокини с истинска наслада Обичам да се сгуша под завивките и да заспя мигновено, след като съм казала "Господи благодаря ти за този прекрасен де Щастието е в простичките неща

Какво мислите за холотропното дишане ? Не е ли това една твърде агресивна намеса в дълбините на подсъзнанието ? Пренасищането с кислород на организма не е ли вид опиат, който те кара да изпаднеш в транс и може би да изчистиш някои блокажи, но при работа в група не поемаш ли и "духовния боклук" на другите участници ?

Здравейте сродни души ! Днес получих едно текстче на английски, което ми допадна, макар, че привидно изглежда сексистко. Беше на английски, за съжаление от анонимен автор. На френски "сродна душа" в буквален превод е "душа сестра" ame soeur. Така, че в този текст Сестра го възприех в този по-широк смисъл, а не като разделение между половете. Макар, че то си съществува, колкото и да се опитваме да го стопим. Имах желание да го споделя с всички вас от форума, защото ви усещам като Души сестри ! СЕСТРИ В един горещ ден млада жена била на гости у майка си.Те седели на канапето и пиели студен чай. Докато си говорели за живота, за женитбата и за отговорностите и задълженията в зрялата възраст, майката замислено пускала ледени парченца в чашата си и погледнала дъщеря си с ясни и сериозни очи : „ Не забравяй Сестрите си”- и казала тя. „Когато започнеш да остаряваш, те ще стават все по-значими за теб. Няма значение колко обичаш съпруга си и децата си, ти ще започнеш да изпитваш нужда от Сестри. Не забравяй понякога да изминаваш пътя си с тях. Не забравяй, че Сестри означава ВСИЧКИ жени… Твоите приятелки, твоите дъщери, както и всички други роднински жени. Жените винаги имат нужда една от друга .” „Що за странен съвет ! – си помислила младата жена. Нали съм вече женена. Нали съм част от обществото на семейните двойки ? ….Сигурна съм, че мъжът ми и семейството ми ще са всичко, от което имам нужда, за да е пълноценен животът ми. Но тя послушала майка си, общувала със своите Сестри и с всяка изминала година се сприятелявала с все повече жени. Годините се изтъркулили една след друга, тя постепенно започнала да разбира, че майка и наистина имала основание да говори така. Докато времето и природата оставяли своите следи върху жената, Сестрите са били опората в живота и. След повече от 50 години живот, ето какво разбрах : Времето минава Животът тече. Децата порастват. Работата се сменя. Любовта расте и намалява. Мъжете не правят това, което сме очаквали от тях. Сърцата се разбиват. Родителите умират. Колегите забравят нашата доброжелателност. Кариерата приключва. Но : Сестрите са тук, назависимо колко време и колко киломитра са между нас. Приятелката не е никога толкова далече, че да не можеш да си с нея. Ако трябва да преминеш през пуста долина и то да я преминеш сама, Сестрите във вашия живот ще ви чакат накрая на долината, те ще ви окуражават, ще се молят за вас, ще ви вдъхват надежда, ще ви съдействат и ще ви очакват с отворени обятия на края на долината. Понякога те ще нарушат правилата и просто ще вървят до вас. Или ще дойдат и ще ви преведат до края. Приятелки, дъщери, внучки, снахи, сестри, майки, баби, лели, племенници, братовчедки всички благославят живота ни. Животът не би бил същия без жените. Когато дръзнем да се впуснем в това общение между жените, ще разберем каква невероятна радост ни носи то. Ние дори не си даваме сметка каква нужда имаме едни от други. Имаме нужда една от друга всеки ден.

Ето как изглеждаше слънцето на 27 декември 2006 от вр. Мусала

Здравей Драган, За съжаление не винаги можем да прозрем Божия промисъл. Със сигурност болестта на майка ви не е нещо случайно. Може дори да е дошла, за да отвори вашите очи за Бог. Може би изходът е да се молите на Бог да прости греховете на майка ви и да я излекува, като винаги добавяте, "ако такава е Волята ти". Защото ние често се вкопчваме да искаме нещо, без да сме видяли цялостната картина на пъзела. Може би, колкото и да е трудно да го приемете и да се смирите, е по-добре да се спаси душата и, а не тялото и. Можете да пробвате и с четирите думи на ватански ВОАДА, КУСТА, ВАЕВОАР, КАЛАХВИ, изписани в оранжево, които да закачите някъде, така, че да са в обсега на полезрението на майка ви. Те са дадени от Учителя за лекуване, заедно с потапяне в оранжева светлина. Дадени са в предговора на Завета на цветните лъчи. Не ги бях забелязала, но преди няколко дни един брат ми сподели, че помогнали на майка му, която била болна от рак. Написах ги на лист в оранжево на компютъра и казах сто пъти молитвата, за която споменах по-горе. Напъхах листчето в гипса на свекърва ми, която е със счупен крак и инсулт и денонощно вика за помощ. Не зная до каква степен ще се излекува, но ефектът беше очебиен. Тя спа непробудно 14 часа и когато се събуди агресивността и се беше стопила. Беше смирена и сякаш умиротворена. Желая ви да съумеете да видите ситуацията от висотата на Божията мъдрост !

Тръгваме с една сестра утре за Мусала, може би към 9 ч 30 - 10 ще сме на лифтовете, ако някой иска да се присъедини е добре дошъл

Здравейте Jul, Аз също от 2-3 година имам желание да посрещна Нова година на езерата, но все се явяват някакви пречки. Чувала съм, че е мнтго вълнуващо. Дори са играли хоро на едно от замръзналите езера под звуците на Исихия, които обикновено се качвали там. Сега групата се е разпаднала, но това не е толкова от значение. Знам също, че към 9 ч. тръгва маршрутка от Самоков за хижа Поинерска и после последната спирка е Горната земя. От там трябва да се придвижите пеш да Новата хижа. Там едва ли ще има места, но ако се доберете до телефона на хижаря на Старата хижа, може да питате за свободни легла. Разбира се, трябва да сте с добра зимна екипировка. Желая весело прекарване ! Аз и тази година няма да мога да отида, но "за утешение" мисля да се кача на Мусала на 27 декември.

Кристиян, Би ли споделил какви билки и аромати слагаш в амулета си и с какви заклинания зареждаш кристалите. Аз имам подобни проблеми с колеги и злонамерени роднини и бих използвала опита ти с муската, ако "си дадеш патента". Уязвима съм към язвителни или нападателни думи и често ми е трудно да се защитя, сякаш онемявам, до такава степен ми източват енергията. Благодаря предварително !

Здравейте Кристиан, Чудесна идея ! Миналото лято се запознах с едно семейство французи, на лагера на Рила, които имат кабинет за лечение с кристали. Били са на обучение в Бразилия две години и от там са си купили специален апарат, който ми описаха, но единственото, което помня, че над всяка чакра на легналия пациент се спуска съответен кристал, енергийно зареден с вибрациите на чакрата. Но във Франция, ако съответният вид алтернативна медицина не е признат официално, както е с хомеопатията например, лечителите се преследват от закона. Техният учител, който е опитал да лекува в Испания, бил в затвора. Те са пенсионери и са посветили живота си на това лечение, като го правят безвъзмездно, за да нямат неприятности. Казаха, че имат фантастични резултати, лечение на рак и т. н., но условието е и пациентите да вярват в ефекта на този вид лечение. Те вече няколко поредни години идват всяко лято и прекарват поне 3 седмици в лагера на Рилските езера. Казаха също, че през цялата година си танцуват двамата паневритмия и това много им помага да са във форма. Имам им адреса и телефона, ако искаш да обмениш опит с тях, мога да съдействам. Убедена съм, че като по чудо ще се намерят инвеститори за такава клиника в България и твоята идея ще се реализира !