Jump to content
Порталът към съзнателен живот

lekota

Участници
  • Общо Съдържание

    69
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от lekota

  1. http://www.leparisien.fr/flash-actualite-culture/danse-purificatrice-dans-la-montagne-bulgare-22-08-2013-3071377.php
  2. Търся спътници за поход на 3 и 4 ноември в Стара планина или Родопите. Нямам претенции към маршрута. Ще се придвижа от Варна до уреченото място.
  3. Танцуват паневритмия и в Bonfin и в Изгрев, Париж, но само в неделя от 10 ч.
  4. Къща Зелено Дърво и Къщата на равноденствието http://novatv.bg/news/view/2012/01/09/25392/Българин-влезе-в-световно-архитектурно-издание/
  5. Какво мислите за холотропното дишане ? Не е ли това една твърде агресивна намеса в дълбините на подсъзнанието ? Пренасищането с кислород на организма не е ли вид опиат, който те кара да изпаднеш в транс и може би да изчистиш някои блокажи, но при работа в група не поемаш ли и "духовния боклук" на другите участници ?
  6. История на едно удавяне От известно време търся отговор на въпроса как и с кого да продължа живота си и на 27 август 2011 ми се случи нещо, което синтезира цялото ми досегашно съществуване в няколко минути и показа къде стоят на шахматната дъска, тези, които имах за най-близки до мен. Живея край морето и години наред едно от най-големите ми удоволствия е да посрещам Слънцето на брега и после да плувам с плавници до насита. Винаги съм се радвала и удивлявала на нежната прегръдка на водата, вярна и незименна, галеща и подкрепяща. Този ден се събудих уморена и без желание да ходя където и да е и го казах на съпруга ми, но за мое учудване той изрази желание да отидем, за да снима изгрева. Зарадвах се, защото много рядко проявява такова желание, броят се на пръсти сутрините, които е идвал с мен. Трябва да призная, че съм непоправима идеалистка и въпреки дисхармоничните отношения, най-често основаващи се на агресия между нас, аз все още таях илюзии, че ще намеря пътя към него. Черен облак беше надвиснал в небето, и това отново ме обезкуражи, но вече бяхме тръгнали. Отидохме на плажа, на който той пожела, аз никога не ходя там, но се съобразих с желанието му. Там посрещнахме слънцето, аз си прочетох молитвите, които съм си усетила мои. Имаше големи вълни, а аз обичам спокойно море, за да си плувам на воля. Все пак реших само да се понамокря, той каза, че му е студено и няма да се къпе. Още като влизах, усетих, че дъното се подкопава под краката ми, и първата вълна, която дойде към мен, беше силна, груба и ме лашна неприятно нанякъде. Разбрах, че е по-добре да изляза, но се оказа, че не мога. Нещо ме теглеше навътре, аз се опитвах да се придвижа към брега с плуване, но само се изтощих до смърт да махам с ръце и крака и очаквах с ужас поредната вълна, която ме забучваше към дъното. Погледнах към брега, мъжът ми разговоряше с рибарите - иначе е голям философ, на приказки знае всичко, кое как да стане. Махнах отчаяно, нямаше отзвук, после пак махнах, извиках, но шумът на вълните заглушаваше гласа ми. Видях, че се съблича и си казах : Спасена съм. През цялото това време не съм си и помисляла, че ще се удавя, защото имах много незавършени според мен неща. Продължих да се опитвам да плувам. Изведнъж усетих, че някой ме тласна напред, блъскайки ме по дупето. Още един удар. Това беше «спасителната» ръка на мъжа ми. След това нищо не помня. Събудих се, и видях надвесен над мен непознат мъж с ръце на сърцето ми, който каза : Вече диша ! - явно ми беше правил сърдечен масаж. А едно момиче извика, явно на мъжа ми : Елате тук поне да види познато лице. Момичето ми каза : Мъжът ти нищо не направи, ето това момче те спаси – видях дребничко момченце с благ и ведър поглед, каза, че е на 18 години и ще следва психология. Мъжът ми е отбил военната си служба 3 години като моряк и познава техниките на спасяване. В последствие много упорито и разпалено ми разказваше, как нищо не можело да се направи в този случай. Може малко неща да знам, но в едно съм убедена, че когато човек иска нещо, му се дават неистови сили и способности да го направи. Самата аз съм го изпитала, когато се наложи да изкарам близо два месеца, спейки на стол, до леглото на новородения ми син в сърдечната клиника. И знам, че обективните събития се диктуват и от подсъзнателните желания. Не знам, кое е дало импулс на това непознато за мен дете да ми подаде ръка и да успее да ме извлече между две вълни, въпреки водовъртежиге и мълтвото вълнение. В този момент единствената му мисъл е била концентрирана да ме извади. А мъжът ми философски е изчислил до 3,14, че е по-сигурно да не се натоварва с безжизненото ми тогава тяло. Историята има продължение. Бях в реанимация 2 дни, заради риск от пневмония и мозъчен оток. До мен лежеше една циганка в кома с безброй тръбички, на дирижирано дишане. Сестрата съобщи : Свиждане за първо легло. Чудех се как ще се осъществи контакта с тази жена. Циганинът дойде, беше умилително да го видиш в розовата хирургическа пристилка и шушони на краката. Приближи се до леглото смирено, постоя малко, после целуна жена си по челото. Той успя да общува с нея, сърето ме подсказа как. Този ден, аз бях вече съвсем добре, можех да общувам спокойно. Имам двама порастнали сина, на които съм се старала да помагам всячески през целия си досегашен живот. Научила ги бях само да давам. Никой не ми дойде на свиждане. И аз най-после разбрах, че моят живот на удавница е приключил. Бях живяла в същия водовъртеж, потъвайки, подавайки главата си, потъвъйки отново, полагайки неимоверни усилия да се справям сама с проблемите, да осигуря бъдеще на децата си, да ги предпазя от удари и сега, този отрязък от живота си, който получих в дар, благодарение на това непознато момче е отреден само ЗА МЕН. Бях вкопчена точно като удавник за сламка за химеричното семейство, което всъщност не съществуваше. Беше ми показано и директно, и символично, и в реално време, и без думи, и на дело и разтърстващо, и синтезирано за минути, истинското лице на досегашния ми живот и пясъчния замък, който бях градила, без да се щадя, се сгромоляса. По ирония на съдбата, аз бях спасена от някой, който не ми бе задължен с нищо. Вече бях свободна. Започваше истинският ми живот !
  7. Благодарение и на всички вас, аз разгадах посланието : Пътят нов е готов, от кръга тесен излезни. Към върха, към възход в'дружен ход смело днес тръгни. Горе те зоват светли висини; ти към свобода пътя поеми ... Да се излезе от тесния семеен кръг !
  8. Благодаря на всички за мненията и съпричастността. Чувствам се задължена да смекча краските на тази изповед, която прозвуча доста обвинително и мелодраматично. Бих искала да допълня, че аз описах едно преживяване и душевно състояние, което е наистина субективно и пречупено през изострената ми чувствителност в този момент. Сега след като се наредиха доста елементи от пъзела, си давам сметка че всички участници в тази случка са имали своя принос и всеки е направил това, което е могъл. Искам да доразкажа и да дам гледната точка и на другите страни. Срещнах се с момчето, което ме спаси на Симеоновден. Проведохме доста пълноценен разговор. Казва се Симеон, което означавало който » се вслушва и изпълнява желанието на Бога ». Той е дошъл с приятелката си на плажа и когато погледнал към морето, видял лежаща по гръб, отпусната неподвижно на водата жена и веднага решил да помогне. Каза, че не познавал техники на спасяване, но интуитивно е знаел как да подходи, много обичал филма Спасители на плажа и винаги е мечтаел той да изиграе тази роля. Стана дума, че наскоро е прочел Селестинското пророчество и там запомнил, че ако попаднеш в случайна ситуация е добре да я използваш активно. Успял е да ме изтегли, хващайки ме за ръката, плувайки по гръб. После бил много изтощен и легнал на брега. Друг човек ми е правил сърдечен масаж. През това време мъжът ми също е имал проблем да се добере до брега и после е лежал на пясъка, твърде уморен за да реагира. Във водата, той е мислел, че ми помага, тласкайки ме напред, и това също му е коствало усилия, за което съм му благодарна, но аз явно съм се нагълтала с вода. Съпругът ми е бил дезинформиран, че не разрешават свиждане и затова и никой не ме е посетил. Признавам, че изпитвах чувство за вина, че съм въвлякла толкова хора в опасност, заради моята непредпазливост. Но Симеон беше много доволен, че е проявил мъжество пред приятелката си и, че е осъществил една своя мечта. Написах писма, описвайки смелата му постъпка до университета, кмета на града и мястото, където иска да работи. Аз пък със сигурност съм търсела спасение и най-вече ясен знак да продължа ли едно формално съжителство. Мислите на няколко души са се материализирали, за да се случи това събитие. Освен това, никога повече няма да бъда същата. Надявам се, отговорността как ще прекарам останалата част от дадения ми в дар отрязък от живота, да ми помогне да го изживея пълноценно.
  9. Ами, от какъвто и пол да сме, предлагам да не се приемаме толкова насериозно .По закона на синхрониите преди да зачета тази тема, се натъкнах на следния пост, написан от мъж в друг форум. "Написаното по-долу е за жени с чувство за хумор. Жените са щастливи. Могат да си променят фамилията след брака, ако искат. Имат избор. Гаражът е ваш, стига да можете да уцелите вратата когато паркирате вътре. Ако си решила да се жениш, значи искаш да се погрижиш за парите на някой мъж. Шоколадьт е просто друга закуска, но количествата ... Можеш винаги да забременееш от когото си пожелаеш. Монтьорът не ти казва винаги истината за колата, но, ако си с къса пола и големи „очи” ще ти я поправи на много по-ниска цена. Целият свят може да бъде твой писоар, само трябва да се съобразяваш с времето, за да не ти замръзне дупето. Никога не ти се налага да спреш и да се чудиш как да наденеш една гайка на болт, защото още докато спреш и спират най-малко двама мъже за да ти надянат гайката. Работиш същото като мъжете, но заплатата ти е по-голяма, защото ползваш и тази на мъжът ти. Нямаш бръчки. Винаги се намира кой да ги опъне. Мъжете винаги те гледат в очите. Само зависи кои са ти по-големи. Все сr намират обувки, които ти стягат и това е достатъчно добър повод да си купиш нови. Никога не знаеш какво ти е настроението. Винаги си усмихната. Можеш да говориш по телефона много повече от 30 секунди. Специалистка си в опяването. За петдневна почивка ти стига само един куфар, но пълниш още два – нали няма да ги носиш ти. Можеш да се възмущаваш без ограничения и да изразяваш свободно всяко свое неодобрение или несъгласие. Никой не те прекъсва. Смее ли !!! Ако някой забрави да те покани на купон, той или тя може да си остане твой приятел, но ти никога няма да го забравиш. Бельото ти може да струва $ 895 за три броя, но какво ти пука, ако искаш и без бельо можеш да ходиш. Три чифта обувки са ти повече от достатъчни на седмица. Нямаш никакви задръжки в обществото. Задръжките са за мъжете. С пълно спокойствие можеш да гледаш смачканите дрехи на съпруга си. Всичко по лицето ти винаги остава с първоначалния си цвят, след като махнеш грима. Една и съща прическа трае с години, може би с десетилетия, ако не забравиш, че това е перуката ти. Никога не трябва да бръснеш лицето и шията си. Можеш да си играеш със секс играчки през целия си живот. Съпругът ти се нуждае само от един портфейл и един чифт обувки - с един цвят за всички сезони. Можеш да не носиш шорти, ако имаш поличка (тип коланче) – никой няма да забележи как изглеждат краката ти. Не ти се налага да си правиш маникюра с джобно ножче. Не ти се налага да си пускаш мустаци. Винаги може да ползваш тези на съпруга ти или нечии други. За следващата Коледа можеш да започнеш да пазаруваш за всичките 25 роднини веднага след самия 24 декември. Само искам да допълня, че аз не деля хората на жени и мъже. Жените са най-светлата част от живота на един мъж. Ние не бихме могли да бъдем щастливи, ако нашата нежна половинка не е щастлива. Единственият ни проблем е, че късно го осъзнаваме. За което се молим Вселената да ни прости, а жените да ни приемат с ЛЮБОВ, такива каквито смe. "
  10. lekota

    Снимки от планините

    Линк към фотоконкурс Пътуване в Европа на електронната нерсия на вестник Дневник ; Читателска фотоистория : Пътуване до Рилските езера http://www.dnevnik.bg/evropa/patuvane_v_evropa/2010/09/02/954494_chitatelska_fotoistoriia_putuvane_do_rilskite_ezera/
  11. Ръководният пост, подходящ ли е за хора с духовни интереси? Много често, хората на такава позиция са притиснати от обстоятелствата да действат против принципите си или са обект на завист и злоба, за чийто неутрализиране губят ценна енергия. Или са отговорни за неща, които не зависят от тях. Мисля, че Учителят беше казал, че това не е добра позиция за тези, които са поели пътя на Учението. Какво мислете за това и имате ли опит в това отношение ?
  12. Здравейте, Сугестопедичният метод вече се възражда в България и в Сливен има школа за курсове по езици, както и за обучение на преподаватели по различни предмeти по този метод. На 22 - 24 юли в Сливен се проведе международна научна конференция с преподаватели от други страни, прилагащи този метод. Проф. Лозанов живее в Сливен, където преподавателката по английски Ванина Бодурова е поела щафетата да прилага метода му. Отидох да се срещна с него и искрено се надявам да се получи приемственост и той да успее да довърши мисията си, докато е жив. Жалко, че цял един институт по сугестопедия в София бе закрит по комунистическо време. Можете да прочетет повече по темата на адрес : http://dr-lozanov.com/
  13. Като филолог, аз също много се дразнех от правописните грешки. Но тъй като в живота винаги има баланс, получих много добър урок да не бъда толкова педантична. Когато учех големия си син да чете и пише, още преди да тръгне на училище, бях учудена, когато пропускаше много гласни в думите или правеше непростими за мен правописни грешки. Отдавах го на това, че е още малък. После се оказа, че и двамата ми сина имат "дисграфия" - разновидност на дислексия, но се проявява при писане. Тъй като не могат "да чуят" добре някои звуци, те или ги пропускат или ги пишат неправилно. Необходимо е да се тренира ухото със специфични упражнения и упорити специални диктовки. Стана ми ясно, че не е въпрос на изучаване на граматичните правила. Вече съм далеч по-толерантна. Човек никога не може да знае цялата истина. И вече се опитвам да проявяам здравословна доза невъзмутимост към грешките на другите - не само правописни.
  14. lekota

    Снимки от планините

    Eто и пъpвият зимен изгpев тази година - 21 декемвpи 2009 от вpъх Мусала
  15. Някой ще се качва ли на Мусала 20-22 декември ? Търсят се повоче спътници за нагоре. Можете да ми пишете и на лични. Благодаря предварително !
  16. lekota

    Общуването

    Много ви благодаря за отговорите. Те ми помогнаха да разбера защо привличам подобни ситуации - защото се възмущавам, че искат да прикрият истината, а възмущението си е вид агресия. А по-скоро е уместно да изпитвам състрадание, че поведението им е продиктувано от страх, болезнени амбиции и злоба. Толкова искам да бъда царствено спокойна, да запазя присъствие на Духа и да си говоря ,все едно не съм чула словесните нападки. Но емоциалността ме подвежда и загубвам ума и дума Много се надявам в следваща сходна ситуация да сложа короната на главата си
  17. lekota

    Общуването

    Може ли да се научиш да си овладяваш поведението при несправедливи обвинения и неоправдана словесна агресия.Вече няколко пъти ми се случва да се сблъскам с подло извъртане на фактите и до такава степен се изумявам, че не съумявам да реагирам адекватно, нито да се защитя. Задавам си въпросите : Защо ми се случва- нали ние предизвикваме събитията? Как да "тренирам" и работя над себе си, за да остана неутрална при подобна ситуация ? Да продължавам ли да се усмихвам на такъв колега на другия ден или да му покажа с поведението си, че е минал границите на колегиалното общуване ?
  18. lekota

    Дислексията

    Лично се сблъсках с този проблем, по- точно с една от разновидностите на дислексията - дисграфия. Заех се да уча да чете и пише сина ми преди да тръгне на училище. ПРи писането непрекъснато пропускаше гласни, което отдавах на ранната му възраст. Но впоследствие това се комбинира с недопустими правописни грешки. Изговаряше трудно "л" и "р" и по тази причина се озовахме при логопеда. Подобна бе ситуацията и при малкия ми син. И двамата имаха големи трудности да учат наизуст стихотворения и на тържествата за 8 март или Нова година имаха кратки стихчета, на които често "разваляха" римата. Най-впечетляващото беше, когато големият ми син постъпи в математическа гимназия и волю-неволю трябваше да учи една година само френски. Оказа се, че за него това е непосилна задача. По ирония на съдбата, аз съм преподавател по френски и ние цяла сутрин учехме заедно думите, и то безуспешно и без да успеем да стигнем до други занимания. Чувствах се безсилна и никаква "методика" не помогна. Това, разбира се много ме измъчваше и започнах да търся отговор на този въпрос, защото другите предмети не бяха никакъв проблем за сина ми. Определено тези затруднения нямаха никаква връзка с интелекта. Намерих отговора, попадайки "случайно" в един от центровете на д-р Алфред Томатис във Франция - оториноларинголог, който поставя основите на сравнително нова наука - аудиопсихофонология, основана през 1957 г. С уникален метод, той лекува деца със затруднения при изразяване, четене, учене наизуст, изучаване на чужди езици, липса на концентрация, заекващи и страдащи от дислексия и дисграфия. Професор Томатис открива, че нашата способност да произвеждаме звукове е тясно свързана с качеството на чуване. Това откритие е признато от Френската академия на науките през 1957 г. като "ефектът Томатис". Колкото и парадоксално да звучи, според теорията на д-р Томатис, се оказва, че нашата способност да учим различни езици зависи от чисто физиологични фактори. Нашето ухо може да "чува " опроделен език, но да е глухо за друг, т.е. да няма достъп до него, ако той се намира в зоната на други честоти, които ние нямаме физиологическата способност да доловим. Подобен е проблема и на децата, страдащи от дислексия, които не могат да изговарят определени звукове, просто защото не ги "чуват истински", а впоследствие и ги пропускат, когато пишат. Той дава за пример един германец, който дошъл в Париж, за да усъвършенства своя френски език. Говорел без проблем родния си език и английски, но изпитвал затруднение в произношението на съскащите съгласни във френския. Оказва се, че бил артирерист през войната и силният шум, на който бил подложен, е повредил слуха му във високата част на спектъра, и по-точно на звуковата вълна, на която се намират този вид гласни. Фонограмите, направени на говора на представители на различни нации, показват разнообразие от диапазони на звука, като всеки език е разположен на различни честоти и всяка нация има специфична за нея етнограма. Например ухото на французина е пригодено да чува от 1000 до 2000 херца- честота, в която е разположен френския език, обхващаща само една октава, затова на французите трудно им се удават чужди езици, напр. английски, който е на пистата 2000-12000 херца. Всеизвестно е, че славяните учат лесно езици, защото имат широко отворена слухова диафрагма и са способни да "чуят" звуковите спектри на другите езици. напр. руският език обхваща 11 октави. Проф. Томатис установява, че можем да подобрим нашата чуваемост и изобретява апарат - електронно ухо - вид слушалки, при които се филтрират звуковете и чрез тренировки и фонетични упражнения, ушите се тренират да разпознават "липсващата писта на пропускливост". Д-р Томатис дава интересни примери. Отличен ученик е скъсан на всички изпити по испански. След направената аудиограма и тест за слушане става ясно, че има "ухо на англичанин", много отворено за високите честоти, но не можещо да улови честотите, на които е испанския - 1000-500 херца. Оказва се, че певческата дарба на великият Енрико Карузо се дължи на особен вид частична глухота, причинена от злополука, при което след операция, той не може да чува ниските честоти на звука. Така, той не чува звуците с лошо качество и съответно не може да ги възпроизведе. Малко се отплеснах от темата, но в центровете на д-р Томатис - във Франция успешно се лекува дислексия чрез упражнения с "електронното ухо". Получава се слухова акодомация, както има акомодация на октоо. Но курсовете там са доста скъпи, а и както всяко ново откритие, той има привърженици и противници. Всъщност по-скоро исках да обърна внимание върху това, че широката общественост и повечето учители не си дават сметка, че необичайните, изглеждащи груби правописни грешки, могат да се дължат, не на проява на мързел, а да са следствие от дислексия. И ако детето допълнително бъде травмирано, като му се повтаря, че е некъдърно и неграмотно, това може да доведе до трайни психологически поражения и трудно вписване в такава враждебна среда. Статистиките показват, че сред престъпниците има голям брой дислексици. И така краят на моята история. Учителката по литература беше широко скроен човек и "прости" правописните грешки на сина ми, като оцени творческото му мислене. Той и досега не може да ми прости безкрайните диктовки от мен и логопеда и ми се сърди, че съм му очернила детството. Никога не проговори френски и "за мой срам" има 3 по милост в дипломата. Но сега е компютърен програмист и се справя успешно с английски.
  19. Последният филм, който гледах с голямо удоволствие : Happy-go-Lucky . Интересното е, че тези,които са го гледали са с коренно противоположни усещания : едните се дразнят от поведението на героинята, може би защото е твърде непривично да срещнеш толкова чистосърдечна оптимистка, а другите са очаровани от нейната неизменна усмивка и същевременно адекватнате и реакции в сериозни ситуации.Има го в zamunda.
  20. Съгласна съм с Добромир, че ако хората, които ръководиш са неосъзнати, твоето желание да промениш нещата към добро, особено карайки ги да правят повече усилия, при същото заплащане, защото то не зависи от теб, ще си навлечеш единствено омраза. Също си мисля, че в тази позиция при която си принуден да упражняваш контрол, ти щещ не щещ съдиш другите, при което си утежняваш кармата. А също виждаш доста хитрувания или лъжи, за които си затваряш очите, т. е. ставаш съучастник, за да не ги"изпееш" на по-висшестоящите, което е също едва ли е богоугодно. Всъщност приех тази длъжност, с желанието да се подобри микроклимата, а не се получи нищо такова, напротив аз самата развалих отношенията си с много хора, опитвайки се "да въведа ред" и да променя една система, при която всеки се е наместил удобно, без да го е еня за "цялото". Принципът е както навсякъде : да не се "мина" да направя нещо повече и ако може да влагам минимални усилия. А усетят ли, че си различен, просто те смазват.
  21. Не трябва да помагаш на някого, докато ти не се почувстваш добре. Няма значение дали казвате "да" или "не", важно е с какви чувства го правите. Доброто може да бъде направено по различен начин. Един се нуждае от добра дума, друг от "добър ритник". Важно е действието да бъде благоприятно за този, който го прави и заобикалящия свят.
  22. Много ми допадат книгите на д-р В.Синелников. Последното, което прочетох във "Ваксина против стреса и осъзнах като неподозирана досега за мен истина бе свързано с енергийната защита. Според него, ако се стремиш да се защитаваш, ти предизвикваш модел "Жертва- Тиранин" т. е. виждаш априори хората като лоши и агресивни. За него думата "защита" на съзнателно ниво, означава "нападение " на подсъзнателно ниво. Оказва се, че с тази защита, ние се опитваме да се защитим от самите себе си - зли и агресивни. Защото какъвто си ти вътрешно, такива ще видиш и другите. Когато се защитаваме, ние всъщност нападаме, а това означава, че се борим и разрушаваме.
  23. lekota

    Добър или щастлив

    В повечето случаи, когато си добър правиш мечешка услуга. Показваш, че при теб всичко минава. Защо хората не оценяват това, което правиш, а сякаш още повече се озлобяват и става точно както е казано в Библията "Не хварляйте бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат и ще се обърнат да ви разкъсат." Инстинктивно все се засилвам да правя добро и после виждам, че отваряйки се към хората, ги превръщам в нагли, незачитащи ме същества. Много хора нямат нужда от добро, а трябва да се оставят да си научат уроците. Как да разграничим на кого да помогнем, само ако ни го поискат ли, може би и тогава, не винаги. Искам да се науча да не преча на Божия сценарий, правейки добро.
×