Jump to content
Порталът към съзнателен живот

ММария

Участници
  • Общо Съдържание

    19
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Дядо ми почина преди 14 години и още го сънувам. Поне 15-20 пъти ми се притича на помощ и ми дава утеха все в трудни моменти. Вече така съм свикнала с напътствията му, че ги ВЗЕМАМ най-сериозно под внимание. Доста по-прозорлив е от другата страна. После предавам. Той ми оставя въпроси и наставления и аз предавам на синовете и дъщерите му в родата. Това не е лошо. Значи духът ти работи. Поощрявай се. Не се плаши. Не ходи на гробища. Мъртвите са сред нас. Протегни ръка и ги докосни. Те ще идват по-често. Свекърва ми почина и тя дойде десетина пъти и ми остави разни наставления. Леля ми почина и ми съобщи за кожното си заболяване, за което не знаех. Не бях я виждала от десетина години. Сестра й ми изтълкува посланието им. Вуйчо ми ми каза че е оставил 22 лева за скиците на дивана. Дойде от оня свят да се извини за тия пари. Мога да ви говоря до утре. Откакво имах преживяване на прага на смъртта мъртвите са у мен. Ванга ме посети два пъти и ми даде съвети. Пророкува ми два пъти до сега. Тя ме познава също въпреки че никога не сме се срещали. Иначе обикновено ми идват мои близки и роднините най-вече. Чужди хора - НЕТ.
  2. Това нещо собственото ти преживяване ли е, или цитираш познания от другаде. При мен ОТИВАНЕТО беше доста страшничко, тоест не бих се навила пак да си тръгвам. Много жалба за тялото. Много тъга. Горчилка. Ужас. Кошмар. Страх. Чакаш да изчезнеш. Да стане тъмно. Оплакване голямо е. Тялото е голямо чудо все пак. После се сещаш че щом мислиш значи съществуваш. НЕЩО си все пак се е запазило от теб. И на мен ми се ще да съм била в Слънцето. Слънцето да грее от души. Ако имах повече време да поразгледам и навлезна повече можеби се надявам да съм установила, че е било съставено от души. Имах и теорич че Слънцата тоест звездите са Катапултове на душите. Те прехвърлят душите от планета на планета в Галактиките. Но после си викам Ванга и другите гадателки описват духовете на хората да се носят на 1 метър над ЗЕМЯТА. Ако съм била МИКРОН тоест според Хиндуистката религия ДУШАТА Е С ГОЛЕМИНАТА НА АТОМ, ТО МОЕТО СЛЪНЦЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА Е БИЛО ЛАМПАТА НА ОПЕРАЦИОННАТА. и да не се отделяме от Земята. Това да не са километри а половин или 3-4 метра. Вие как оценявате дистанцията
  3. От 5 годишна сънувам това което се случи през 1999 година над Балканите. При всеки сън бомбардировачите ставаха все по-модерни и по-модерни. Накрая станаха безпилотни. Това са пророчески сънища и носят послание. Събитието от тях ще ви разтърси из основи. Ще бъдете заангажирани в него. Аз също сънувам заливане с вода. Че цяла Германия е под вода чак до Осло. Сънувах и лоши неща с вода в България. Но от друга страна наводненията са РЕАЛЕН риск и в България и в света. Тия горещини и монсунни дъждове не са континенталния климат който си спомнят поколения българи. Страшното се приближава, така да се каже. Въпросът е дали всичко ще бъде залято или някой планински връх ще се спаси тук и там. И какво казва той. Би ли цитирал най-същественото от него.
  4. ММария

    Що е смирение?

    А болестите да приемаме ли със смирение И ако приемаме тежките болести със смирение не сме ли приели Еднопосочни Говорим за духовност. Говорим за смирение. А избиваме невинни животинки. Печем ги на грил. Тъпчем ги в концентрационни лагери и в затворнически килии. Връзваме ги. Теглим ги. Дърпаме ги. После бием една молитва на Господ и хоп той ни прощавал бил. Не вярвам на тия неща. За Господ и най-дребните микроби са еднакво скъпи на сърцето му. Всички са душички. Всички обитават тела. Макар и различни. За да докажат че душата може да обитава безкрайно много тела. И растенията имат тела. И те са живи същества. Преди да се молим за собствените си души би трябвало да сторим нещо за животните около нас, които ритаме, блъскаме, колим и обиждаме с разни имена. Без освобождаване от вина няма смирение. До тогава ще бъдем престъпници. А със собственото си престъпление, човек никога не се смирява. Когато престъпленията към всички души спрат. Тогава идва и смирението, доволството. Разтоварването.
  5. ММария

    Старост

    Орлине, не съм съгласна че българинът уважава стари хора. В моето село все още младите изритват старите в мазето. Някои ги пращат на Старчески дом. На трети им убират парите. Други пък сме набили Емиграция за да преживяваме и старите са оставени на своеволията на съдбата и бързо-бързо си отиват, когато семейството ги напусне. Тук, в Скандинавия пък са ги бутали в миналото от най-високата канара. Йеттестююпан. Когато са бреме. Това е показателно. Има стари хора които умират без никой да ги навести. Вмирисват се в апартаментите си с месеци се разлагат докато по вонята ги открият случайни минувачи. То хубаво да идеализираме живота на село. Но повечето хора над 40 са вече болни. Държавата би трябвало да осигурява гаранция а не да обременява съседи, и роднини. Според мен не всички стари могат да се препитават сами. Има тежки заболявания при които не биха имали шанс.
  6. Някой неща разпознавам. Като това че си била ЕДИНСТВЕНО МИСЪЛ. И аз също. Но мисълта ми кънтеше като сто камбани. Някаква великанска мисъл, ехтеше. Чувах я. Цялата ми енерги бе в мисъл. Днес не знам защо си въобразявам че съм била светулка. Връщането ти също съвпата с моето. 6 месеца ми отне депресията. Добре че не си сложих край на живота. НЕпрекъснато да те обкръжават близки. Опасничко е ако си сама. Може и да си посегнеш за да се върнеш отново там. Аз ден за ден се учех. Като препатила 15 години и като ще минеш по моя път да те поуча и ти кажа. Иди запали една свещ в църква. пораздири се чети. Господ ти отвори духовните очи. От тук натам и без любов може да минеш. При мен настъпи голям глад за духовна литература. Ще се промениш. От материалист ще надраснеш всички други. Господ и заложби дава. На мен ми прати пророчески сънища и умрелите ми се обаждат и ми предават.И аз съм като предавател. Казват ми от какво са доволни, недоволни, какво ги дразни, кое върша и не го одобряват. Може би е време да драсна едно книжле за всички тия неща. Но не знам в България има ли интерес. Как изглеждаше Бог като го Видя. Други говорят за разни роднини. При мене никой не дойде. И по-добре щял е да ми изкара ангелите. Те и без друго бяха изкарани. Какво имаш в предвид че се учиш отново да ходиш. При мен беше депресия. но невероятно ТЕЖКА депресия. Сравнението е като да те изхвърлят от богаташки дом на сметището. Точно така се и чувстувах и не ми се искаше. Искаше ми да си спестя Земните неволи, защото само работа обещава това съществуване. Там е един вид разтоварване, почивка и е топличко, светло. Нямаше ли гравитация при теб, един вид въже, асансьор който да те дърпа и спуска. При мен нямаше филм но бях като напъхана в началото в картина на Пикасо. Бих се с разни триъгълници и беше много остро. Но е сигурно от шамарите на докторите. Искали са да ме свестят от двойната упойка. Но вероятно не са успели. Казва ли ти някой нещо. Дори не минаха до леглото ми да ме попитат как си. Така и си остана тайно преживяването там. Не искат да се издадат че са ме изтървали може би. Покриха случая. Ни лук яли, ни лук мирисали. И така и не знам от какво съм умряла. Дали има архиви. То тя болницата май е закрита днес В началото е хубаво с витаминки, подсилваща храна и с антидепресивни хапчета. За всеки случай. Първите месеци си болник.
  7. Аз съм точно този който търсиш. По време на спонтанен Аборт във Втора градска още през реалсоциализма преживях много шокиращо пътуване. То промени живота ми. Описала съм го на английски някъде по нета има сайтове за хора от цял свят. Много РАЗТЪРСВАЩО преживяване е. Несравнимо е с всичко земно. Много е интересно също. Но и доста самотно и дори малко ужасяващо. Но се свиква. Невероятно фърчене е. Дърпа те невероятна сила с невероятна скорост. После мен ме хвърли право в топлото слънчево кълбо. Нямах тунел. Но нямах и свободна воля. Чак горе вече се поосвободих от тая невероятна гравитационна сила. В началото много се жалвах за тялото си че съм го дала на тези накадърници в Болницата. Беше ми много мъчно за тялото ми. Страх ме беше че ще умра. Но като установих че нещо от мен все пак се е позапазило постепенно се успокоих и реших да поразгледам и веднага ми хареса. Може би съм прекарала много малко време там. Времето там не се мери. Трудно се преценява колко време. Но бях наясно че съм ГОРЕ. И че не искам да се връщам ТАМ ДОЛУ. пОСОКИТЕ ГОРЕ И ДОЛУ важеха. После реших да остана от ленност. Викам си на земята всичко се тегли, бута, дърпа, много работа за нищо. Тука фююют къде си искам там съм без ограничения Това състояние мнооого ми хареса. Не ми беше жал за нищо. Реших да остана. Тогава същата гравитация така силно ме дръпна надолу че не ми остави никакъв шанс. После ми отвори физическите очи. Първо видях горната част на леглата, след което креватите и краката на креватите. и така нататъка до пода докато ги отворих и се съвзех. Жените се скупчиха уплашени. Ти се раздра от викане. ИЗплаши всички родилки. Га че ли те драха. Какво става бе жена, как си. Млък им викам, гъски, вие да мълчите. Къде беше. Как къде правих си изследвания. С кого бе жена. С дедо Господ, та с кого. Това съм го казала по някаква инерция без да се командвам. После 6 месеца бях в депресия. Не ми се връщаше. Исках обратно горе. Тук животът е толкова черен, мръсен и кален. Там е такава лекота, чистота, лъчите са невероятни. Чувствуваш се желан и обичан. Връщаш се у дома си. Вечния дом. Тука това е кървав куклен театър. Там е светлина. Безкрайна светлина. Може би имаше някаква телепатическа музика. Светлото кълбо привлича като магнит.
  8. ММария

    За прераждането

    Да, запазва се. Човек се запазва като мисъл. Дори като глас. Като мозък. Като информация. Като личност. Шокиращото е че си в друго измерение. Нямаш тяло Безтелесен си и с големината на микроб може би. Издигаш се невероятно високо. Летиш с невероятни скорости. Много БУДНО преживявание. Животът тук е СЪН там си БУДЕН. Много много буден. Аз се върнах от там и знам как е. Но не ми беше дадено да видя много от Оня свят.
  9. ММария

    За благодарността и прошката

    Изпитвам ужасни угризения на съвестта за смъртта на котето ми. Много му се радвах и го глезех като бебе.Дори го бяхме научили да казва МАМА. Като се родиха децата изритахме котетата на балкона. И там започнаха едни нервни разходки и едно мяукане. Денонощно. Да не ви разправям. И после дойде рака на гърдите й. От противозачатъчните ли, или от балкона. Или от ревност към децата. Не знам. После я оперирахме и заминахме в чужбина. Докато бях в чужбина роднини мои я погледали умърлушена и уморена. Завели я при ветеринара и я умъртвили. Нощта когато сториха това и ме излъгаха че не са, един огрномен робот счупи в съня вратата на дома ми и носеше на ръце едно кърваво вързопче. Много месеци и години плач, рев и угризения на съвестта. Всичките ми роднини се изредиха да ми гостуват на сън, само тя - не. Не знам как е с котките след смъртта, но можеше поне да мине и ми се покаже. Не и не. Трудно се отърсва човек от смъртта на член от семейството. Та макар и котешки... Как да си простя че не я догледах с повече любов.
  10. ММария

    Любов и обич

    Либе, либов, любав, юбави, волим те... все славянскислова
  11. Всяка любов е хубава. По свой начин. Няма грешна любов. Има междуличностна и интра-душевна химия. Душите в различните тела предлагат различни аспекти и любовта никога не се повтаря. Не знам какво имате в предвид с първа любов. Моите почнаха на 5 годинки в детската. Това ли ми беше първата любов. Или тази в основното училище, когато лагерници лагеруваха една нощ, срещнах едно лице, разби ме от мечти и също така безчезно изчезна, или тинейджърската любов, или обезчестяването, или първата зряла любов, или любовите по дистанция... объркана съм и не мога да смятам... помогнете
  12. Изпитвам мнооооого мнооооого нежни и приятелски чувства към някого. Любов. Мнооого чиста и голяяяяма. Не искам никакво петънце да я засегне. Бихте ли ми поместили любимите си линкове на поезия, картинки, флешове, писма и т н за ОБЯСНЕНИЯ В ЛЮБОВ. OBS. Нека да не е кич. Нека е нещо от класа. Иначе изпадам в глупаво положение. Решила съм да се обяснявам в любов в колкото и глупаво положение да се окажа. Но поне да го правя от класа. Преследвам не еротично а душевно привличане в по-ефирните части на любовта. Е, може и малко физически аспекти да включим. Има едно НО. Материалите ви нека са на АНГЛИЙСКИ. Или поне да са леснопреводими от български
  13. ММария

    Виденията

    Не е никак спокойна. Разтърсващо е. Шокуращо е. Ужас е. Голям. После се свиква. Авантюра. Ново измерение. Голямо пътуване. Хем си нещо. Хем си нищо. И си хвръчиш. С шапка-невидимка.
  14. ММария

    Виденията

    Възможно е да са халюцинации. Беше ли уморен? Наспал ли се беше през нощта? Наял ли се беше? Неразположен? Лекарства. Аз когато трябваше да изпразня дома си за 4 часа с над 10 тона багаж под стрес някой ми крясна силно в ухото. Обърнах се - сама съм в кухнята в 3 през нощта. Помислих си че детето ми е зад вратата и я бутнах резко. Мислех си че крещи през ключалката. Нищо. Абсолютно празно. Такъв силен звук. Не мога да си обясня това с духове и с тем подобни а с определено физическо състояние. Змиите са душмани. Мъртъвците са истински ако ги познаваш. Трябва да те свързва определено чувство на приятелство или любов или топли чувства. Бъди внимателен в посланията. Те обикновено посещават за кратко и оставят лаконично послание от което ще имаш полза за в бъдеще. Смъртта не е бяла. Нито черна. Тя е оцветена в жълто - топло и пари, приятно е, все едно си вътре в Слънцето. Свети. Лъчи. Аз съм била там. Хубаво е. Не ми се връщаше 6 месеца след това исках да си остана там.
  15. Споделям мнението на Беинса Доуно, че любовта е най-големият дар. Там където има любов там има и живот и желание за живот. Може да имате брак но да нямате любов. Може да имате само задължения. Може да сте осиновили мъжа си. Може да сте му майка. Или настойница. А когато любовта ви напуска тя отваря врата на болестите и смъртта. Може да сте вече пътник за отвъдното. В моя случай любовта макар и забранена и невъзможна е билет за връщане. Катапулт. Земен. Корен и надежда. Относно съня си мисля че е поредната ГЕНЕРАЛНА РЕПЕТИЦИЯ. Моят човек се навива с години за една дребна проява. Прецежда я и я премисля с месеци и години. Не знам какво е намислил. Но съм решила тоя път да му РАЗВАЛЯ СЦЕНАРИЯ Когато стигнем до сцената да си вземем довиждане от вън, понеже сега най-внимателно Господ ми предостави възможност да разуча реакциите и сценария ПРЕДВАРИТЕЛНО на всички останали ще му се обясня в любов и ще разваля Божествения ПЛАН и сценарий. Ще покажа смелост. От теста за Курвата в Тройката ще стане любов. Последствията могат да бъдат кървави - имам в предвид че мъжът ми е войнствен и брутален и че жена му може да е въоръжена (в тяхната държава всичко може). Но тоя път Земята да се клати ще има изненади от моя страна. Курвенското изпитание ще пропадне. Халелуяяя за ЛЮБОВТА. в КРАЙНА СМЕТКА ЛЮБОВТА ТРЯБВА КЪСЧЕ ПО КЪСЧЕ ДА СЕ ЗАВОЮВА.
×