Salvia

Здравейте, за първи път пиша тук. Темата освен, че е интересна, за мен е и много важна. Сънувам осъзнато от както се помня, но не всички сънища са ми осъзнати. И до ден днешен не съм прочела нито една книга по темата, предпочитам всичко да ми идва и да се развива естествено и натурално. Затова и не знам какви термини да ползвам, за да споделя опита си. Това, което съм отчела, че променя качеството на сънуването при мен са: Часът на лягане. Заспа ли след 23.00 сънищата ми са не толкова плътни. Заспа ли след 24.00 ч. – много рядко сънувам осъзнато. Ако пък е осъзнато, всичко ми е трескаво и объркано. Храненето. Много важно! Старая се да не се храня поне 3 часа преди лягане. Не ям тежка и мазна храна вечер. Състоянието на ума. Старая се след като си легна да забравя за всичко от ежедневието, издишвам напрежението, топката в гърлото и вниманието ми отива в мускулите на тялото. Един по един се опитвам да ги отпусна всички, като с главата винаги ми е най-трудно. Уж съм я отпуснала, а когато наистина стане, разбирам колко е била стегната. Намерение. След като съм отпуснала наистина цялото си тяло, възнамерявам с категоричност да имам силен, важен сън. Не агресивна категоричност, а такава, без никакво съмнение. Идва ми някъде от областта на гърдите. Това с категоричността се получи с течение на времето. В началото повтарях преди заспиване, че искам да сънувам интересен сън и се получаваше от време на време. Сънищата бяха осъзнати и интересни и толкова. Когато разбрах всъщност колко ми е важно сънуването за целия живот, за цялостното ми развитие и изработването на сума неща, едва тогава дойде това категорично намерение. По време на сън съм по-будна и концентрирана от всякога. Разполагам изцяло със себе си. Имам много сила, имам магически способности, проявяват се всичките ми недостатъци, желания, слабости, комплекси и страхове. Уж си ги знам, а все нещо ново идва да ме изненада. Срещам се и с различни същества, които ме учат на всякакви неща. Други пък ме атакуват и става истинска война на живот и смърт. Като казвам истинска имам предвид, че наистина е истинска. Знам, че ако ме победят ще ми вземат това, което им е нужно от мен и когато се събудя нещото няма да го има. Ако тръгнат да ме побеждават и виждам, че няма да се справя, инстинктивно се събуждам, за да предотвратя евентуалната ми загуба. Имам си история с едно такова същество от години. Много силно и много брутално... Ходила съм къде ли не в сънищата си. Умирала съм няколко пъти и са ме учили как да се справя след смъртта с първите 40 дни. Ходила съм в минали животи, ходила съм в бъдещето. Често ми дават и символи, които изобщо не разбирам. Най-често са с магически животни. Символичните сънища са ми все още необясними. Знам, че са много важни, ама как да ги разтълкувам – идея си нямам. На скоро подсъзнанието ми изработи по време на сънуване една много тежка травма от миналото, заради която ходих по психотерапевти около година. В съня си разбрах, че трябва да оставя на подсъзнателното да ми дава нужните сцени и картини за изработването на проблема, като участвам активно, но не се меся по никакъв начин в сценария. Не го моделирам както на мен ми харесва. Събудих се много разклатена, минах през всички възможни емоции за няколко часа и после пуснах травмата да си замине. Мислех, че ще е временно, но не. Травмата си замина завинаги. Безкрайно съм благодарна... Сега мисля да експериментирам с лекуване. Имам заболяване, което уж не се лекува, та ще пробвам какво ще стане. Другата седмица ще ходя да си правя ехограф, за да имам доказателства пред себе си. Ако имам успех ще споделя. На скоро осъзнах също, че е важно да се споделят сънищата с подобни хора, за да можеш да видиш друга гледна точка. Другата гледна точка ми дава въпроси, които не бих се сетила да си задам. Много ми е полезно. Общо взето е това. Бих казала, че сънуването ми стана качествено, след като осъзнах, че ми е по-важно от будната реалност. Не искам да кажа, че будното състояние не е толкова важно, а че просто не мога да се фокусирам и концентрирам в ежедневието толкова, че да работя толкова интензивно върху себе си. Вниманието ми все се занимава с какви ли не глупости и битовизми. Енергията ми е някак по-разпиляна. Дано някой ден бъда еднакво будна и в двете състояния...