Грозотата не е ли опит от земята, какво е преживял човекът, за да е деформиран външно, дали вътрешната красота не е по-важна? Нали непрекъснато се борят добро и лошо, действие и противодействие, въшно красив, вътрешно грозен и обратното.
Съвършенството е любовта, хубостта е мисълта, а пълнотата на всичко е честта. Волята е нашия вътрешен човек, създаден отгоре, а честта е да разбираме благото на своята душа, на своето сърце.