Миглена

Знаете ли намирам правота в мненията на всички ви и самата аз не мисля че мога да дам отговор на зададените вече въпроси просто един друг поглед върху нещата.
замисляли ли сте се защо например една майка която се прибира от работа не си плаща билетчето в градския транспорт?
примерен отговор- това са последните стотинки с които тя трябва да купи поне хляб за вкъщи.Дали тя трябва да се чувства гузна че ощетява държавата която не и е подсигурила нормален начин за съществуване?
най тъжното е че не става дума за ценностна система а за оцеляване при един мнооого голям процент от българите.
и за какви идеали на поведение можем да говорим и за какво духовно израстване когато мизерията в която живеем скапва всичко.
А как се вписват в тази картинка препълнените кафета клубове постоянните семейни збирки -предполагам обяснението е че хората се опитват да избягат от реалноста претиндирайки че тя не съществува ако трябва да използвам мед.терминология мисля че се казва невроза.
разбира се че нещата се отнасят индивидуално до всеки един от нас, промяната към по добро са съзнателните усилия на цялото общество.
но за това както и за всичко на този свят са нужни условия а тях ги няма.

Здравейте!
Аз също си задавам този въпрос доста често, що е реалност и що е истина..Спомням си думите на един мой професор по психология, най-образно ни обяснаваше състоянието на хората в депресия. Та той казваше, че когато си в депресия виждаш света около теб много по реален, сякаш си свалил "розовите очила" на ежедневието и виждаш всичко много по-обективно и истинно... от което веднага следва, че нормалните хора са в постоянен илюзорно- емоционален розов свят
И ако става въпрос за истината в материалния свят, то всеки един отделен човек има своя собствена истина, обословена от неговия мироглед. Тогава коя е истинската "истина" и истинската "реалност"? Дори ако се разглеждаме като биологичен индивид, ние хората имаме общо казано наша реалност, а каква ли е реалноста на кучета:)
Мисля, че е най-добре да се доверим на своето собствено чувство за реалност и истина, това което ни подсказва нашата интуиция, и за да не изпадаме в нежелани крайности можем да се придържаме от време на време и към общоприетите норми
Това е моето скромно мнение
До скоро!