Светла_Б

На 11 и 12 август в рамките на Лятната Духовна Школа на Рила ще се състои поредният семинар за преподаватели по Паневритмия. В програмата: История и философия на Паневритмията; Методика на преподаване; Практически занимания върху детайлите, обсъждания, споделяне на опит от името на Комисията по Паневритмия: Светла Балтова

Благодаря, приятели! Тази книга наистина беше колективен труд, освен помощта на екипа на портала, ползвах архив на сестра Цанка Екимова, (родна сестрана Борис Николов и Николай Дойнов), архивът ми беше предоставен от приятелка, така че - ангелите ни учат, че когато работим в хармоничен екип, както тях - в който индивидът е само част от група - работите стават. Книгата е за трета седмица в топ 10 на книжарници "Хеликон" и последната седмица беше на първо място. Хората имат нужда да им се припомня за по-висшите светове!

Здрвейте, много е хубаво че обръщаме внимание на геометричните форми, които правим и че държим да са точни. За "Квадрат" - първоначалното изискване, което се постая на начинаещите,е поне да успеят да се върнат точно на мястото откъдето са започнали. Това вече предполага да се развие пространствено ориентиране. След това: в идеалния случай би трябвало да се направи наистина квадрат. Както отбелязва Донка, обаче при малък кръг, това перполага доста голямо отдалечаване от центъра с много прецизна ориенатция след това за да се върнем на точното си място. Нали си го представвяте - в един момент, при третото обръщане, когато вървим навън, ние пресичаме окръжността и излизаме извън нея. След това трябва да се върнем, при четвъртото движение. Обикновено не го правят всички и окръжността се "накъдря". Винаги се е дискутирал въпросът дали не е по-добре да се задоволим с по-малкото изискване при кръг с участници с различно ниво на опит - просто да се изисква да се връщат по местата си, описвайки леко дъгообразни линии. Да, това е компромис. Ако се напомня за геометрията на паневритмията (ненатрапчиво) постепенно групата ще си изработи навици. Трябва да се помни, че става въпрос за развитие на мозъчните центрове за пространствена ориентация, които не са развити еднакво у хората. Затова и паневритмията е и работа върху себе си. На първия етап работим върху себе си. На втория етап (всъщност едновременно) се учим да работим в група и заедно да правим хармонични, да не кажа перфектни геометрични форми. Нали помните, че Учителя я нарича "метод за самовъзпитание", Май беше .."на напредналите същества..." Не мога да намеря подходящ "смайл", така че пожелавам на търсещите съвършенство едно усмиханто търсене.

Май Паневритмията ни учи на толерантност и вслушване едновременно. Толерантността - за онези, които са изложени на високо фалшиво пеене и трябва да си представят, че пеещият до, пред или зад тях е най-любимият им човек и че гласът му е особено музикален. А пеещите високо все пак усещат по някой остър поглед или дори получават забележка, и постепенно се научават да се вслушват...не, не в другите, а в собствения си глас - дали не е много висок?..или малко фалшив? Както беше споменато - никой не е съвършен и всички се учим. Постепенно.

Мили приятели, със закъснение видях поздрава ви, и все едно отново имам рожден ден! Благодаря ви, благодаря, че ви има и нека Бог да ви благослови! С обич!

Здравейте, от известно време се обсъжда въпросът за Паневритмичната вълна тази година. Група модератори предлагаме 22 юни от 7 ч. За нас в България часът е малко късен, но трябва да дадем възможност на приятелите в чужбина да се организират.

Анатема май стана модерна дума. Разбира се, че всеки има възможност да избира, и това е една от разликите между нас и други общества.

Съгласна съм, че най-хубаво е когато танцуваш с човек, с когото си хармонираш, обаче ми е било много забавно да видя няколко пъти, как хора, които са били в конфликт или просто не са се харесвали, са били принудени от обстоятелствата да играят в двойка. Всъщност, и не мен ми се случи преди години. Не сте ли наблюдавали подобно нещо? Дали Духът на Паневритмията не се закача с нас като казва: я, моето дете, иди да се помириш с брата (сестрата) си?

В обяснението на брат Боян Боев по отношение на Аум се казва, че "когато протегнем едната ръка нагоре под ъгъл 45 гр, ръка възприемаме Божественото. Чрез тази ръка и този крак, които са надолу изхвърляме нечистото, набраните необработени, дисхармонични енергии вън от нас, към земята." При това ръцете образуват права линия, както е и в описанието, за да протекат енергиите правилно, като по проводник. Никъде в описанията не се споменава за центъра на земята. Имаше доста спорове защо не виждаме Учителя да вдига ръцете си по начина от описанието, имаше дори смешното обяснение, че костюмът му е пречил. Не знаем защо. Не знаем с какво е било заето съзнанието му в този момент. Знаем обаче как е препоръчвал да се игрaе упражнението. Наистина, както пише Солей, по една снимка не можем да съдим, нито по няколко кадъра. В първа и втора година на двата окултни класа Учителя говори много за слънчевото течение и енергиите на електричеството и магнетизма. А в 1936г. в беседата "Тайни и откровения", държана на Витоша дава ценни указания за паневритмичните упражнения. Ще я намерите в сайта за паневритмия: www.panevritmia.info.

Лесно е да играеш също и на хубава музика. Но ако музикантите в центъра свеирят фалшиво, или ако записът, който звучи в момента не ви харесва? Бихте ли споделили как се храмонизирате при тези обстоятелства?

Изгревът на вътрешното слънце Отново се поставя въпросът за 16-то упражнение - Изгрява слънцето, и за духовния смисъл на упражнението. Духовният смисъл може да бъде потърсен още в беседата "Окултната музика" от Втора година на ООК, когато Учителя дава музиката и текста на това ОКУЛТНО УПРАЖНЕНИЕ, и го свързва с изгрева на вътрешното слънце. Цитирам: "Като пеете тъй, вашето слънце ще изгрее. Като казвам, че вашето слънце ще изгрее, не разбирам Слънцето в природата; друго едно слънце има, което изгрява - то праща светлина. Ние не пеем на това външно слънце. А когато туй наше слънце изгрее, то ни праща своята светлина, която носи радост в живота ни. Тогава ще дойде сила жива изворна течуща." Най-добре си прочетете целите беседи, защото са много вдъхновяващи. И когато вътрешното слънце на човека изгрее и внесе радост и мир в живота му, той внася съответно тези мир и радост в живота около себе си. Сега, това упражнение действително е най-дискутирано до момента и беше пробен камък за братската работа. Имаше мнение, че най-напред е било дадено както в 1938г, с отваряне на ръцете на десен крак, и после е сменено - защото Ярмила Ментцлова на снимките, които са били предназначени да илюстрират Паневритмията на сестрите (Ярмила, Мария Тодорова и Елена Андреева) го изпълнява с отваряне на ръцете на ляв крак. т.е. това е "последният вариант" и така се е е играло десетилетия - откакто е дадена паневритмията до наши дни.Обаче, оказа се, че първият текст с описание на паневритмичните упражнения от 1933г, също описва отваряне на ляв крак. Преди 12 години този въпрос разцепи братските групи на два лагера. Постепенно споровете започнаха да стихват и трябва да благодарим на тези приятели, които макар да не бяха съвсем убедени, заради общата хармония решиха да изпълняват упражнението, както е в Паневритмията на сестрите, и както се играе навсякъде по света. Тук трябва да се отбележи, че френските групи на Михаил Иванов, които държат дотолкова на традицията, че никога не биха я променили, го изпълняват по същия начин. Какво означава" зун мезум, бином тумето"? Учителя казва, че в това е окултният смисъл на цялото упражнение. В една от старите песнарки пише, че това са най-хубавите срички в човешкия език". "Зум мезум внася баланс в окултната музика" А точното им значение? Те са на ватански, за който език Учителя казва, че можем да разберем значението на думите му само ако имаме дълбок вътрешен мир. И в това е разковничето. Ако нашето вътрешно слънце и е изгряло, ако е донесло мир в душата ни, ние ще разберем хармонията и мира на "зум мезум , бином тумето." Ако не, ще продължаваме да се държим като на футболен мач, крещейки едни срещу други. Което се случваше в миналото. Георги Стойчев описва в книгата си "Паневритмията, философия, мъдрост, откровение" окултното и енергийно значение на третата част така: Когато десният крак е напред - активно движение, ръцете се прибират към тялото - пасивно движение. Ние сме в равновесие - приемаме на духовно ниво и сме активни на физическо. И обратно, когато стъпваме с левия крак напред, движение - със знак минус, ръцете напред - движение със знак плюс. Винаги двата свята са в баланс - когато сме пасивни физически, на душевно ниво даваме. Заслужава си да се прочете цялата книга на Георги, тя наистина е откровение. И така, ще изгрее ли вътрешното ни слънце? Ако да - ще успеем да внесем мира, радостта, с които то ни дарява в света около нас. И в това е същността.

Скоро четох доста за изследванията на учения Антонио Херера, който установява, че в човека се извършва процес, подобен на фотосинтезата - под въздействие на меланина( хормонът на епифизата) и при наличие на слънчева светлина в организма се образува енергия. (вж. "Житно зърно" бр. 21) Това обяснява защо Хира Ратан Манек, който беше двукратно в България се "храни" само като посреща изгрева на слънцето. Свързвайки двата факта с паневритмията можем да кажем, че скоро с научни методи ще може да бъде измерено нейното енергизиращо въздействие върху организма. Манек, който е компютърен специалист твърди, че ако посрещаме редовно изгрева в продължение на няколко месеца се превръщаме в "соларен чип" и сме заредени с енергия за цялата година. Същото трябва да важи и ако сме играли редовно паневритмия при или веднага след изгрев слънце - значи сме натрупали достатъчно енергия за есента и зимата. Кога ли ще започне някой учен и в България сериозно да изследва този феномен?

Ако трябва да разглеждаме живота като предметно учение, случката с БНТ и Румяна, а други подбни случаи от миналите години ни учат колко голямо значение има изработването на смирение и търпение. Смирение - за да не се опитваш да афишираш чрез медиите добрите си резултати, ( ако изобщо си ги имал) и търпение за да градиш спокойно и ритмично за да дочакаш точния момент, знаейки, че според Всемирните закони, той ще настъпи. И разбира се, здравият разум не е излишен. А иначе - филмът е тъжна история. Търпението ще упражняват сега всички, чиято дейност ще бъде ограничена след подобни изяви. Така, че всичко е за добро.

Да, наистина повече от всички други практики на Учението Паневритмията ни учи на заедност. Преживяването, описано от Донка е като за учебник по паневритмия, или по-точно за учебник по танцуване на паневритмия ЗАЕДНО. В кръга ние ставаме едно, и енергиите ни се преливат. Понякога това е малко мъчително. Мисля си, че жената, която описваш, също се учи и има нужда от вашето присъствие около себе си. Мисля още, че ти си отразила нейното състояние на постоянна критичност. Добре, че е имало друг човек да те избави от него. Всеки от нас влиза в кръга с уникалното си етерно тяло и го смесва с другите. Закон е: по-бързо и фино трептящите енергийни системи повлияват по-бавно трептящите. Освен в слуачая, когато първите са понижили вибрациите си ( гняв, критицизъм негативизъм и пр.) Замислих се и за сърцето и ума. Учителя казва, че умът слага диагнозата, но душата лекува - чрез топлината и любовта на сърцето. Ние много лесно слагаме диагнози на околните, но да се опитаме да ги излекуваме? При нас идва една жена, която е доста пълничка и не изпълнява упражненията прецизно, но - тя веднага вдига вибрацията, считам я за сърцето на групата. Винаги е засмяна и добронамерена, остроумна и изгрява като слънчице когато се появи. А е имала толкова тежък живот като по-млада. Дори сега, като пиша за нея, се улавям, че се усмихвам. Колко малко е необходимо за да направим деня на другия човек малко по-радостен.

За книжката "В царството на живата природа" - днес научих от един брат, че е преиздавана два пъти, едното издание е от 1993г., изд. "Сонита"

Да, всъщност това е проблем. Книжката "В царството на живата природа" е издадена през 1933 г. Това е сборник статии и записки на Боян Боев. Не знам да е преиздавана. Аз я намерих преди години в градската библиотека и си ксерокопирах части от нея. Тя е малка брошура и наистина - дано се намери някой да я преиздаде.

Здравей, прав си, никой от нас не хибернира през зимата. Всъщност Учителя е водил учениците си на зимни екскурзии и е препоръчвал да ходят в снега. Има една песен:Студът всичко дава". Чудила съм се защо студът, докато не срещнсх в беседа, че цветовете на зимата - бяло и син помагат на ученика да се вглъбява, докато природата през пролетта и лятото разсейва вниманието му навън. Това е приблизителен цитат. През зимата търсим вътрешната светлна. Има и някаква строгост, която навлиза в живота ни. Струва ми се, че хората, които са по-емоционални - Раци , Риби и подобни... ( а и аз съм от тях) имат нужда от някакъв вид подкрепа на емоционален план - чрез музика, изкуство и пр. - за подхранване на емоционалното тяло. Ти го описваш в танца си. Освен положителните емоции, разбира се, от които се нуждаем целогодишно. А колкото до енергиите - Учителя казва, че етерното ни тяло е отворено да приема нарастващото слънчево течение през пролетта, заедно с целия етерен организъм на Земята. Затова е дал указание паневритмията да се играе при или скоро след изгрев слънце от пролетното до есенното равноденствие. Има един много хубав сборник беседи "В царството на живата природа" , записани от Боян Боев. Според мен, всеки, който се интересува от паневритмия и енергии трябва да проучи тази книга. Там са описани промените в теченията - слънчево и земно и електромагнитните промени у човека. Аз лично съм привърженик на създаване на клубове Паневритмия, където да се разучават детайли, да има споделяне, да обменяме снимков материал, да пеем - не на последно място. Колко души могат да изпеят паневритмията или знаят целия текст?. С други думи - мисля си, че теорията и разговорите са за есента и зимата, а пролетта и лятото са просто за практика. Може да има и други мнения.

Здравейте, липсва ли ви паневритмията и с какво я замествате през есента и зимата? Отношенията на етерното тяло на човека и етерното пространство на Земята сега са различни от тези през пролетта и лятото и затова не е подходящо да практикуваме, но може би можем да обсъждаме и сподлеяме? Какво мислите за клубове по паневритмия?

Да, Розалина, прочетох урока, който описваш. Той е противоположност на описаното от мен. И води към него. Точно преживяването, което си имала е било като тренировка за упражняване възстановяването и поддържането на вътрешния покой. Замислих се, че може би преди години, когато бях по-млада и напориста може да съм казвала по някоя остра дума - и аз както Ани - не точно при паневритмия, но в другите организационни работи. Постепенно се учим да нараняваме възможно по-малко. Умишлено не пиша - никак. Всичко е школа. Благодаря ти за споделянето.

Паневритмията ни дава възможност да се учим, и прилагаме наученото в Школата на Учителя. Искам да ви разкажа за един урок от изминалото лято. Може би и вие имате такива. Една сутрин в делничен ден играехме само 7 жени. По едно време се появиха двама младежи, пияни, т.е. неизтрезнели от нощта. Бяха съвсем млади - 19-20 годишни, с интелигентни физиономии, единият беше чужденец, а другият - българин, се опитваше да му "обясни "на добър английски забележителностите'. Понеже мястото, където играем от години е очертано с бял кръг на земята, за да ни е по-лесно, българинът обясняваше, че от това място Юри Гагарин е излетял за последен път (не разбрах закъде)и кръгът е бил предназначен за хеликоптера, който го е отвел. Младежът каза: "А, знам за Юри Гагарин." Не разбрах, как беше обяснено нашето присъствие, но вероятно като ритуал в негова чест. Ние продължавахме да играем спокойно, изобщо витаеше атмосфера на пълен мир. Чужденецът влезе в центъра на кръга. С края на окото си го набблюдавах, опасявайки се да не настъпи касетофона. Може би и другите правеха същото. Когато застана в центъра по лицето му се изписа поразяваща промяна - той като че ли изтрезня и за минути се оглеждаше в недоумение, след което мълчаливо излезе и седна настрани. Бяхме стигнали до последните упражнения и на "Хубав ден" другият младеж отиде до седмата жена, която играеше сама, и се опита да имитира стъпките й. Тя спокойно го хвана за ръка и го поведе, като през цялото време нищо не наруши мира. Той поигра малко и също стана сериозен, отдръпна си ръката и също отиде при приятеля си. Двамата си тръгнаха, клатушкайки се. Жената, за която пиша е от дълги години в Школата, тя показа как вътрешното състояние на пълен, истински мир и покой е невидима преграда. Паневритмията е пробният камък за много неща, не само за такива външни предизвикателства но и за нашите взаимоотношения, евентуални проблеми и начините за тяхното разрешаване. Бихте ли споделили някои от вашите уроци?

Лятото свърши, но вчера имахме една много впечатляваща паневритмия по време на семинара за преподаватели в Арабанаси. Бяхме решили да отбележим датата 10.10.2010 с песен и формули в 10:10, но някой предложи да изиграем и първите 10 упражнения, така че в 10ч. и 10 мин. (астрономическо време) излязохме на двора на къщата, където Учителя е получил "Завета". Беше ясно, слънчево и топло. Играейки десетте упражнения - десетте стъпки в еволюцията на човешката душа, като че ли се усетихме в друго етерно пространство - на пълен мир и хармония. Преди това имаше някои дискусии, както често става около някои детайли. Когато свършихме, осъзнавахме - и някои го изказаха на глас - че ето, радостта, която изпитахме заедно - това е същността на паневритмията.

На 14 октомври в Пловдив в Братския център, ул. "Капитан Георги Цанев" 17, в 18 ч. започва курс по паневритмия със Светла Балтова. Вход свободен. Времетраене 2 часа.

Равноденствието отбеляза настъпване на "тъмната част от годината" - външната светлина намалява, вътрешната виделина трябва да се увеличава. Тези дни си припомнях първата паневритмия за годината, празничните паневритмии, паневритмчината вълна... коя беше стъпката напред това лято... А при вас как е? Кое пролетно-лятно преживяване ще ви свети и сгрява?

Здравей, Клаудия, Въпросът, който повигаш е много дискутиран. Няма писмена следа, че пентаграм не бива да се играе ако няма пет двойки, освен едно изказване на Учителя, което се цитира: "Пентаграм се игаре от десет души." Според мен това казано като правило, но не е казал - не се играе ако няма десет души. На много места в България е възприето да не се играе с по-малко. Моето лично мнение е, че ако групата е по-малка, което често се случва през седмицата, все пак е по-добре да играе пентаграм, отколкото да не се играе. Обаче ако участниците са по-малко от 5 вече става съвсем непълноценно и в такъв случай смятам, че трябва да си наберат подкрепление. Когато участниците са нечетен брой, просто един остава сам. Няма прична да не играе. Нека да не въвеждаме нови правила .

Здравейте, всички, които изразявате новата учебна вълна. Интересно как всичко е циклично и сега, около 15 септември започва настройката за учене по всички линии. Скоро (след есенното равноденствие) ще започне годишния сезон, управляван от Архангел Михаил, духът който развива човешката мисъл ид ава знания на хората и вече се усеща влиянието му. Сега, по темата за методиката на обучаване, която се повдига във форума (защото това е в съшността на въпросите) - използвам случая да кажа, че тя ще бъде основна тема на следващия семинар по паневритмия за преподаватели. Съобщение за него трябва вече да е публикувано. И вече съвсем неформално - често се случва наесен, когато започнат курсовете по паневритмия в групите да има и съвсем начинаещи и напреднали, които искат пак да преминат курса. Винаги се съобразяваме с начинаещите. Много е важна първата среща (не като наблюдател) с паневритмията. Върху нея се гради по-нататък. Затова, начинаещият е на особена почит и уважение. Шегувам се донякъде, но точно тези дни прочетох в "Мислите за всеки ден" нещо, което е основен принцип: когато застанеш пред хора, които ще обучаваш на нещо, да се обърнеш към тях със съзнанието, ч е Бог е вложил в душите им специфични качества и зрънца талант и ти имаш привилегията в случая да побутнеш нещо, да задвижиш нещо чрез онова, което ще преподаваш за да може да се разгръща заложеното. Това е голяма привилегия за преподавателя и изисква от него подготовка, самоусъвършенстване и голямо внимание за да намери верния тон за всеки човек, за всяка група. Разбира се,ч е не всчики напредват с е днакво темпо, всеки разбира и взема онова, което може и което му е необходимо. Това е при всеки учебен процес. Винаги е необходимо да имаш или да искаш вдъхновение за да реагираш според случая. Звучи ли много абстарктно? Конкретното се проявява при всеки съвсем индивидуално. А иначе - паневритмия се учи цял живот, защото за мен правилата й са правилата на истинския живот. Тя е животът и - животът е паневритмия. Хубаво би било да изтанцуваме живота си красиво.