Светла_Б

Да, Розалина, прочетох урока, който описваш. Той е противоположност на описаното от мен. И води към него. Точно преживяването, което си имала е било като тренировка за упражняване възстановяването и поддържането на вътрешния покой. Замислих се, че може би преди години, когато бях по-млада и напориста може да съм казвала по някоя остра дума - и аз както Ани - не точно при паневритмия, но в другите организационни работи. Постепенно се учим да нараняваме възможно по-малко. Умишлено не пиша - никак. Всичко е школа. Благодаря ти за споделянето.

Паневритмията ни дава възможност да се учим, и прилагаме наученото в Школата на Учителя. Искам да ви разкажа за един урок от изминалото лято. Може би и вие имате такива.

Една сутрин в делничен ден играехме само 7 жени. По едно време се появиха двама младежи, пияни, т.е. неизтрезнели от нощта. Бяха съвсем млади - 19-20 годишни, с интелигентни физиономии, единият беше чужденец, а другият - българин, се опитваше да му "обясни "на добър английски забележителностите'. Понеже мястото, където играем от години е очертано с бял кръг на земята, за да ни е по-лесно, българинът обясняваше, че от това място Юри Гагарин е излетял за последен път (не разбрах закъде)и кръгът е бил предназначен за хеликоптера, който го е отвел. Младежът каза: "А, знам за Юри Гагарин." Не разбрах, как беше обяснено нашето присъствие, но вероятно като ритуал в негова чест. Ние продължавахме да играем спокойно, изобщо витаеше атмосфера на пълен мир. Чужденецът влезе в центъра на кръга. С края на окото си го набблюдавах, опасявайки се да не настъпи касетофона. Може би и другите правеха същото. Когато застана в центъра по лицето му се изписа поразяваща промяна - той като че ли изтрезня и за минути се оглеждаше в недоумение, след което мълчаливо излезе и седна настрани. Бяхме стигнали до последните упражнения и на "Хубав ден" другият младеж отиде до седмата жена, която играеше сама, и се опита да имитира стъпките й. Тя спокойно го хвана за ръка и го поведе, като през цялото време нищо не наруши мира. Той поигра малко и също стана сериозен, отдръпна си ръката и също отиде при приятеля си. Двамата си тръгнаха, клатушкайки се.

Жената, за която пиша е от дълги години в Школата, тя показа как вътрешното състояние на пълен, истински мир и покой е невидима преграда.

Паневритмията е пробният камък за много неща, не само за такива външни предизвикателства но и за нашите взаимоотношения, евентуални проблеми и начините за тяхното разрешаване.

Бихте ли споделили някои от вашите уроци?

Здравей, Клаудия,
Въпросът, който повигаш е много дискутиран. Няма писмена следа, че пентаграм не бива да се играе ако няма пет двойки, освен едно изказване на Учителя, което се цитира: "Пентаграм се игаре от десет души." Според мен това казано като правило, но не е казал - не се играе ако няма десет души. На много места в България е възприето да не се играе с по-малко. Моето лично мнение е, че ако групата е по-малка, което често се случва през седмицата, все пак е по-добре да играе пентаграм, отколкото да не се играе. Обаче ако участниците са по-малко от 5 вече става съвсем непълноценно и в такъв случай смятам, че трябва да си наберат подкрепление.
Когато участниците са нечетен брой, просто един остава сам. Няма прична да не играе. Нека да не въвеждаме нови правила .

Благодаря, приятели! Тази книга наистина беше колективен труд, освен помощта на екипа на портала, ползвах архив на сестра Цанка Екимова, (родна сестрана Борис Николов и Николай Дойнов), архивът ми беше предоставен от приятелка, така че - ангелите ни учат, че когато работим в хармоничен екип, както тях - в който индивидът е само част от група - работите стават. Книгата е за трета седмица в топ 10 на книжарници "Хеликон" и последната седмица беше на първо място. Хората имат нужда да им се припомня за по-висшите светове!

Благодаря, приятели! Тази книга наистина беше колективен труд, освен помощта на екипа на портала, ползвах архив на сестра Цанка Екимова, (родна сестрана Борис Николов и Николай Дойнов), архивът ми беше предоставен от приятелка, така че - ангелите ни учат, че когато работим в хармоничен екип, както тях - в който индивидът е само част от група - работите стават. Книгата е за трета седмица в топ 10 на книжарници "Хеликон" и последната седмица беше на първо място. Хората имат нужда да им се припомня за по-висшите светове!

Благодаря, приятели! Тази книга наистина беше колективен труд, освен помощта на екипа на портала, ползвах архив на сестра Цанка Екимова, (родна сестрана Борис Николов и Николай Дойнов), архивът ми беше предоставен от приятелка, така че - ангелите ни учат, че когато работим в хармоничен екип, както тях - в който индивидът е само част от група - работите стават. Книгата е за трета седмица в топ 10 на книжарници "Хеликон" и последната седмица беше на първо място. Хората имат нужда да им се припомня за по-висшите светове!

Благодаря, приятели! Тази книга наистина беше колективен труд, освен помощта на екипа на портала, ползвах архив на сестра Цанка Екимова, (родна сестрана Борис Николов и Николай Дойнов), архивът ми беше предоставен от приятелка, така че - ангелите ни учат, че когато работим в хармоничен екип, както тях - в който индивидът е само част от група - работите стават. Книгата е за трета седмица в топ 10 на книжарници "Хеликон" и последната седмица беше на първо място. Хората имат нужда да им се припомня за по-висшите светове!

Благодаря, приятели! Тази книга наистина беше колективен труд, освен помощта на екипа на портала, ползвах архив на сестра Цанка Екимова, (родна сестрана Борис Николов и Николай Дойнов), архивът ми беше предоставен от приятелка, така че - ангелите ни учат, че когато работим в хармоничен екип, както тях - в който индивидът е само част от група - работите стават. Книгата е за трета седмица в топ 10 на книжарници "Хеликон" и последната седмица беше на първо място. Хората имат нужда да им се припомня за по-висшите светове!

Здрвейте, много е хубаво че обръщаме внимание на геометричните форми, които правим и че държим да са точни. За "Квадрат" - първоначалното изискване, което се постая на начинаещите,е поне да успеят да се върнат точно на мястото откъдето са започнали. Това вече предполага да се развие пространствено ориентиране. След това: в идеалния случай би трябвало да се направи наистина квадрат. Както отбелязва Донка, обаче при малък кръг, това перполага доста голямо отдалечаване от центъра с много прецизна ориенатция след това за да се върнем на точното си място. Нали си го представвяте - в един момент, при третото обръщане, когато вървим навън, ние пресичаме окръжността и излизаме извън нея. След това трябва да се върнем, при четвъртото движение. Обикновено не го правят всички и окръжността се "накъдря". Винаги се е дискутирал въпросът дали не е по-добре да се задоволим с по-малкото изискване при кръг с участници с различно ниво на опит - просто да се изисква да се връщат по местата си, описвайки леко дъгообразни линии. Да, това е компромис. Ако се напомня за геометрията на паневритмията (ненатрапчиво) постепенно групата ще си изработи навици. Трябва да се помни, че става въпрос за развитие на мозъчните центрове за пространствена ориентация, които не са развити еднакво у хората. Затова и паневритмията е и работа върху себе си. На първия етап работим върху себе си. На втория етап (всъщност едновременно) се учим да работим в група и заедно да правим хармонични, да не кажа перфектни геометрични форми. Нали помните, че Учителя я нарича "метод за самовъзпитание", Май беше .."на напредналите същества..." Не мога да намеря подходящ "смайл", така че пожелавам на търсещите съвършенство едно усмиханто търсене.

Здрвейте, много е хубаво че обръщаме внимание на геометричните форми, които правим и че държим да са точни. За "Квадрат" - първоначалното изискване, което се постая на начинаещите,е поне да успеят да се върнат точно на мястото откъдето са започнали. Това вече предполага да се развие пространствено ориентиране. След това: в идеалния случай би трябвало да се направи наистина квадрат. Както отбелязва Донка, обаче при малък кръг, това перполага доста голямо отдалечаване от центъра с много прецизна ориенатция след това за да се върнем на точното си място. Нали си го представвяте - в един момент, при третото обръщане, когато вървим навън, ние пресичаме окръжността и излизаме извън нея. След това трябва да се върнем, при четвъртото движение. Обикновено не го правят всички и окръжността се "накъдря". Винаги се е дискутирал въпросът дали не е по-добре да се задоволим с по-малкото изискване при кръг с участници с различно ниво на опит - просто да се изисква да се връщат по местата си, описвайки леко дъгообразни линии. Да, това е компромис. Ако се напомня за геометрията на паневритмията (ненатрапчиво) постепенно групата ще си изработи навици. Трябва да се помни, че става въпрос за развитие на мозъчните центрове за пространствена ориентация, които не са развити еднакво у хората. Затова и паневритмията е и работа върху себе си. На първия етап работим върху себе си. На втория етап (всъщност едновременно) се учим да работим в група и заедно да правим хармонични, да не кажа перфектни геометрични форми. Нали помните, че Учителя я нарича "метод за самовъзпитание", Май беше .."на напредналите същества..." Не мога да намеря подходящ "смайл", така че пожелавам на търсещите съвършенство едно усмиханто търсене.

Здрвейте, много е хубаво че обръщаме внимание на геометричните форми, които правим и че държим да са точни. За "Квадрат" - първоначалното изискване, което се постая на начинаещите,е поне да успеят да се върнат точно на мястото откъдето са започнали. Това вече предполага да се развие пространствено ориентиране. След това: в идеалния случай би трябвало да се направи наистина квадрат. Както отбелязва Донка, обаче при малък кръг, това перполага доста голямо отдалечаване от центъра с много прецизна ориенатция след това за да се върнем на точното си място. Нали си го представвяте - в един момент, при третото обръщане, когато вървим навън, ние пресичаме окръжността и излизаме извън нея. След това трябва да се върнем, при четвъртото движение. Обикновено не го правят всички и окръжността се "накъдря". Винаги се е дискутирал въпросът дали не е по-добре да се задоволим с по-малкото изискване при кръг с участници с различно ниво на опит - просто да се изисква да се връщат по местата си, описвайки леко дъгообразни линии. Да, това е компромис. Ако се напомня за геометрията на паневритмията (ненатрапчиво) постепенно групата ще си изработи навици. Трябва да се помни, че става въпрос за развитие на мозъчните центрове за пространствена ориентация, които не са развити еднакво у хората. Затова и паневритмията е и работа върху себе си. На първия етап работим върху себе си. На втория етап (всъщност едновременно) се учим да работим в група и заедно да правим хармонични, да не кажа перфектни геометрични форми. Нали помните, че Учителя я нарича "метод за самовъзпитание", Май беше .."на напредналите същества..." Не мога да намеря подходящ "смайл", така че пожелавам на търсещите съвършенство едно усмиханто търсене.

Май Паневритмията ни учи на толерантност и вслушване едновременно. Толерантността - за онези, които са изложени на високо фалшиво пеене и трябва да си представят, че пеещият до, пред или зад тях е най-любимият им човек и че гласът му е особено музикален. А пеещите високо все пак усещат по някой остър поглед или дори получават забележка, и постепенно се научават да се вслушват...не, не в другите, а в собствения си глас - дали не е много висок?..или малко фалшив? Както беше споменато - никой не е съвършен и всички се учим. Постепенно.

Мили приятели,
със закъснение видях поздрава ви, и все едно отново имам рожден ден!
Благодаря ви, благодаря, че ви има и нека Бог да ви благослови!
С обич!

Мили приятели,
със закъснение видях поздрава ви, и все едно отново имам рожден ден!
Благодаря ви, благодаря, че ви има и нека Бог да ви благослови!
С обич!

Мили приятели,
със закъснение видях поздрава ви, и все едно отново имам рожден ден!
Благодаря ви, благодаря, че ви има и нека Бог да ви благослови!
С обич!

Мили приятели,
със закъснение видях поздрава ви, и все едно отново имам рожден ден!
Благодаря ви, благодаря, че ви има и нека Бог да ви благослови!
С обич!

Здравейте, от известно време се обсъжда въпросът за Паневритмичната вълна тази година.
Група модератори предлагаме 22 юни от 7 ч. За нас в България часът е малко късен, но трябва да дадем възможност на приятелите в чужбина да се организират.

Здравейте, от известно време се обсъжда въпросът за Паневритмичната вълна тази година.
Група модератори предлагаме 22 юни от 7 ч. За нас в България часът е малко късен, но трябва да дадем възможност на приятелите в чужбина да се организират.

Поздрави, Иве! Наистина мястото ви е прекрасно и добре поддържано!

Анатема май стана модерна дума.
Разбира се, че всеки има възможност да избира, и това е една от разликите между нас и други общества.

Анатема май стана модерна дума.
Разбира се, че всеки има възможност да избира, и това е една от разликите между нас и други общества.

Анатема май стана модерна дума.
Разбира се, че всеки има възможност да избира, и това е една от разликите между нас и други общества.

Съгласна съм, че най-хубаво е когато танцуваш с човек, с когото си хармонираш, обаче ми е било много забавно да видя няколко пъти, как хора, които са били в конфликт или просто не са се харесвали, са били принудени от обстоятелствата да играят в двойка. Всъщност, и не мен ми се случи преди години. Не сте ли наблюдавали подобно нещо? Дали Духът на Паневритмията не се закача с нас като казва: я, моето дете, иди да се помириш с брата (сестрата) си?

В обяснението на брат Боян Боев по отношение на Аум се казва, че "когато протегнем едната ръка нагоре под ъгъл 45 гр, ръка възприемаме Божественото. Чрез тази ръка и този крак, които са надолу изхвърляме нечистото, набраните необработени, дисхармонични енергии вън от нас, към земята." При това ръцете образуват права линия, както е и в описанието, за да протекат енергиите правилно, като по проводник. Никъде в описанията не се споменава за центъра на земята. Имаше доста спорове защо не виждаме Учителя да вдига ръцете си по начина от описанието, имаше дори смешното обяснение, че костюмът му е пречил. Не знаем защо. Не знаем с какво е било заето съзнанието му в този момент. Знаем обаче как е препоръчвал да се игрaе упражнението. Наистина, както пише Солей, по една снимка не можем да съдим, нито по няколко кадъра. В първа и втора година на двата окултни класа Учителя говори много за слънчевото течение и енергиите на електричеството и магнетизма. А в 1936г. в беседата "Тайни и откровения", държана на Витоша дава ценни указания за паневритмичните упражнения. Ще я намерите в сайта за паневритмия: www.panevritmia.info.

В обяснението на брат Боян Боев по отношение на Аум се казва, че "когато протегнем едната ръка нагоре под ъгъл 45 гр, ръка възприемаме Божественото. Чрез тази ръка и този крак, които са надолу изхвърляме нечистото, набраните необработени, дисхармонични енергии вън от нас, към земята." При това ръцете образуват права линия, както е и в описанието, за да протекат енергиите правилно, като по проводник. Никъде в описанията не се споменава за центъра на земята. Имаше доста спорове защо не виждаме Учителя да вдига ръцете си по начина от описанието, имаше дори смешното обяснение, че костюмът му е пречил. Не знаем защо. Не знаем с какво е било заето съзнанието му в този момент. Знаем обаче как е препоръчвал да се игрaе упражнението. Наистина, както пише Солей, по една снимка не можем да съдим, нито по няколко кадъра. В първа и втора година на двата окултни класа Учителя говори много за слънчевото течение и енергиите на електричеството и магнетизма. А в 1936г. в беседата "Тайни и откровения", държана на Витоша дава ценни указания за паневритмичните упражнения. Ще я намерите в сайта за паневритмия: www.panevritmia.info.