Ася_И

От година имам Антуриум. До преди месец цъфтеше много и растеше превъзходно. Но се появиха едни кафяви петна по листата - сякаш са прогорени от слънцето. Самите листа загубиха блясъка си и започнаха да растат по-малки и хилави, не така тъмно зелени. Поливам го с престояла вода и на 1.5 л вода 1 капачка течен тор за цъфтящи, но винаги проверявам дали има нужда от вода. Чудя се дали да не премахна долните листове, които са болни?

Freddie Mercury and Monserrat Caballe - How Can I Go On

Темата, според мен, касае всички - защото сме част от едно цяло. За съжаление, тези, които се имат за по-здрави или здрави, забравят понякога това. Какво да изберем? Това, което можем да понесем в този си живот. Не напразно казват, че всеки има свой кръст, който сам трябва да носи. А какъв товар ще му се даде в следващия живот - това пак зависи от нас. Мисля, че именно в този момент настъпва осъзнаването, че за да изживеем живота си пълноценно имаме краен срок. И когато се замислим над това започват едни трудни въпроси и следват сложни отговори, които са валидни (в повечето случаи) за всички нас. Нека не забравяме, че освен физическо имаме и други тела (имам предвид хората, приемащи тази идея) и че нещата не са така лесни и елементарни, както си мислим. Никой не сбъдва мечтите си сам . Желая на всички добро минало, добро настояще и добро бъдеще. Нека бъдещето дойде и да остане!

Queen - Seaside Rendezvous

Днес празнуваме Благовещение Благовещение e празник за всички християни, независимо от традицията и църквата, към която принадлежат. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Исус Христос. В народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на природата. След Благовещение всеки гледа да излиза от вкъщи сит и с пари в джоба, та ако го "закука кукувицата", да бъде през цялата година сит и с пари. Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети. Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завързва празна кърпа, поставя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе. В този ден се извършват дейности с насърчаващо значение, което се приписва на празника. Сеят се зеленчуци и се присаждат плодните дръвчета, за да са "благи", "плашат" се овошките, които не дават плод, бележат се агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Пробиват се ушите на момиченцата, за да им се сложат обици. Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила. Според поверието на този ден излизат самодивите и самовилите. "Събуждат се и излизат от дупките" змиите и гущерите. В тази връзка се изпълняват редица обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща и отгонваща сила. Преди изгрев се пали огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и се слага говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: "Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец" или "Бягайте, змии, Благовец ще ви затисне" и др. Като прескачат огъня, момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото. Пак за предпазване жените не шият­ "да не ги дупчат змиите", не месят хляб, "че ще се свие змия на него". Именници на този ден са Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Bангел. На обредната трапеза трябва да присъстват риба (печена или варена), шарена пита, лучник.

Dulce Pontes - Cançao do mar

"Трябва да имате методи за култивиране на добри мисли и чувства. Начинът за възпитание днес е механичен. Той е само сортиране на фактите." Педагогически въпроси

Мечтите, най-съкровеното нещо на човека, това, което иска да бъде и това, което иска да постигне в живота си. Целите, това са нещата, които човек си поставя в живота. Те дават смисъл на труда и те карат да се усъвършенстваш. Разликата между мечтите и целите не е нито малка, нито е и голяма. Мечтите, са това за което човек копнее цял живот, всеки човек има мечти. Човек без мечти, това означава, че не живееш и не желаеш нищо от живота, едно безсмислено съществуване, един пропилян живот. От друга страна целите са като мечтите, само че има реална възможност да бъдат осъществени. Точно това е разликата между двете, че едното е почти неосъществимо, а другото – осъществимо. Някои мечти са осъществими, но ако се осъществи се превръща в осъществена цел, тоест тя вече не е мечта. Може би мечтите не се осъществяват, може би са измислени за да ни измъкват от реалността и да ни въведат в друг свят, света на нашето въображение, нъдето тези мечти са осъществими. Може би мечтите ни дават кураж, сила и увереност да преодолеем всичко и да постигнем нашите цели в живота, коио ще ни зарадват. Мечтите са съвършени, може би затова са неосъществими, а може би просто трябва да вярваме в тях и може би ден ще станат реалност. Но така ще се откъснем и загубим от истинския свят, а без този свят мечтите са нищо. Има два вида мечти: осъществими и неосъществими. Неосъществимите обикновено са плод на спонтанни мисли, най-често при децата, а осъществимите при всички хора, които мечтаят. Някои мечтаят, някои не, защото знаят, че всичко на този свят за да го получиш трябва да го заслужиш, да го завоюваш, нищо никому не е дадено ей-така. Някои подкрепят мечтите и вярват в тях, защото мислят, че те са реалност, просто трябва време и търпеливост. Но какво става ако чакаш цял живот и търпиш, а мечтите ти не са се сбъднали? Според мен балансът между двете е най-добрия избор; балансът винаги е най-правилния избор. Балансът между целите и мечтите, защото ако само мечтаеш се откъсваш от реалния свят, губиш нишката и когато се върнеш към реалността всичко е по-сурово, трудно; проблемите са по-тежки и големи. Ако само гониш целите си и въобще не мечтаеш, магията се губи и света става по-тъмен и мрачен. Губи се красотата и остават само проблемите, задълженията. Нито само едното, нито само другото – по малко и от двете, това ни трябва. Цели в живота и мечти в сърцето. Иван - 16

Roy Orbison - Pretty Woman

Едно съчинение за моята майка Човекът дал ми живота е моята майка, благодарение на която живея, дишам, правя грешки, уча се от тях, опитвам се да живея. Но майката не само ти дава живот на този свят, тя е твоят учител, пътеводител в живота и защитник. Да бъдеш майка и родител въобще не е лесно; не всеки може да бъде истински родител. Да бъдеш родител не означава само да се грижиш за детето си, както правят повечето от родителите, трябва да знаеш и да разбираш детето си - от какво наистина има нужда. Да му бъдеш приятел, да го изслушваш, да го напътстваш да прави разлика между добро и лошо, да знае истинската стойност на нещата, които го заобикалят. Но и не трябва твърде много внимание да му се обръща, защото децата на първо място искат свободата в избора, възможността да правят това, което искат и което ги влече в дадения момент. Да намериш баланса не е лесно, много родители не успяват: или дават пълна свобода на децата си или постоянно бдят над тях. Нито едното, нито другото е добро за децата. Може би се првдава от поколение на поколение, а може би не. Може както майка ти те възпитава така и ти да възпитаваш и своите деца. Може сам да си изградиш начин за възпитаване на своето дете. Защото нещата се променят, света се променя и както света се променя, така и децата. Възпитанието, което са получили нашите родители в училище, в дома им, от семейството е коренно различно от нашето възпитание. Но това не означава да не възпитаваш детето си и да го оставиш на съдбата, защото едно дете оставено на съдбата се научава твърде късно, когато вече не е дете, а възрастен човек. Но и веднъж в живота си човек е дете, веднъж в живота може да прави лекомислени грешки, защото когато порастне няма да има време. Може би защото ще гледа и той деца и ще се опитва да живее на свой гръб. Така е създаден света, както при животните, така и при хората, докато сме малки нашите родители ни пазят, учат ни, оставят ни да правим грешки за да се научим и като пораснем и вече можем да стъпим здраво на двата си крака, те ни оставят да вземем живота в двете си ръце и да живеем, да можем да съществуваме и да живеем пълноценно живота, който те са ни дали. Благодаря ти мамо, че ми даде живот и освети пътеката, по която вървя! Благодаря ти, че си мой родител! Иван - 16 г.

Герои. Героизмът не е само на барикадата, а във всекидневието. Отминали са годините на въстания и подем. Сега битката е друга - да се справим с всички трудности, които ни сервира живота (кой както най-добре може), да съхраним някои ценности и да ги предадем на идващите след нас. За мен това е най-важното - всеки да даде най-доброто от себе си. Но докато има хора с отрицателно мислене и нагласа, трудно ще се случват хубави неща. Никой не сбъдва мечтите си сам. Колкото до знаците на съдбата - навсякъде е пълно със знаци, въпросът не е доколко правилно ги четем и тълкуваме, а дали има смисъл да се опитваме?

"Money" - Liza Minnelli, Joel Grey

Усмивки от учебниците: Морската вода е солена, защото в нея е разтворено голямо количество готварска сол. Във вода се разтварят редица твърди вещества, течности и газове. Растенията сами произвеждат храната си. Те се наричат производители. Животните ядат готова храна - растения и други животни. Затова те се наричат потребители. "Човекът и природата", 3 клас, издателство "Булвест" Отдолу иде джип "Мицубиши", със яка броня, прозорци скришни. Всички по пътя той изпреваря. - Но на кого е? Кой ли го кара? - Вълчо го кара. Свири и гази! - А във колата коя е тази? - Лиска е вътре. И много иска на мис-конкурса да стане миска. - Давай, Вълчо, и наддавай златна пара звънка - мис да стане твойта Лиска, гиздава и тънка! Учебник по музика, 3 клас, издателство "Булвест" Мандатът на българския президент е 4 години. "Човекът и обществото", 4 клас, издателство "Булвест" Кон излезе на ливада, вдъхна въздух и умря. Възкачи се на небето и какво ли не видя. Две кебапчета крилати пазят рая с автомати. Учебник по музика, 5 клас, издателство "Просвета" Черни пътища, бедни роми в тежки нощи пеят, играят момичета, плачат жени, препускат коне, огньове горят. Минава циганското лято, зимата по пътищата ги сварва. О, Боже, Боже, дай им малко топлина. Щастие да намерят, циганска голяма къща да направят. "Легенда за рома", Учебник по литература, 5 клас, издателство "Булвест" Връх Шипка се намира на върха на планината. Опълченците са ситуирани на него. Учебник по литература, 7 клас, издателство "Анубис" Това са вечери, в които е застрашена самата смисленост на живота. За стихотворението "Зимни вечери" от учебника по литература, 8 клас, издателство "Анубис" Всеки акт, който е изключение спрямо традицията и е нарушение спрямо нейната системност според традиционния човек, е лишен от сакралността и свръхсмисъла, които би й придал митът. Учебник по литература, 9 клас, електронен учебен курс Джобът и поясът на Бай Ганьо - поглед отвътре и поглед отвън Ботевата поезия е резервоар на националната поетическа памет. Тя съдържа в себе си ядро от смисли и образност, към които българската литературност ще се връща като към предначалие. Модерната субективност се ражда и в трагичния конфликт между небесния порив и телесното. В екстатиката на тази крайност се преживява любовта в лириката на Яворов. Индивидът на новото време обожествява любовния копнеж, но се взира и в тъмнината и тайната на пола. Учебник по литература, 11 клас, издателство "Прозорец" Иван Вазов е човекът, "събудил" текста от неговата трансисторическа потенциалност. Всъщност, истинската функция на герой като Огнянов е да оставя следи в робското пространство и да генерира сериала от ексцесни събития. За "Творбата - безкраен диалог" при подготовката на кандидат-студенти, Университетско издателство "Климент Охридски"

Защо съм тук сега, а не накрая, от другата страна? Защо мечтая за хубава съдба, хубав живот на тая пуста Земя? Защо мисля за моята съдба, когато и от капка не мога да я променя? Защо искам това, което не е в моята ръка, защо искам онова на накрая, накрая на света? Защо търся, търся радостта, търся любовта и мира на тая земя, пълна с омраза и война? Как да открия светлината след като съм поробен от тъмнината? Коя да избера от двете страни – реалността или нереалността? Коя е по-истинската, коя е вярна спрямо съдбата, коя удовлетворява душата, а не главата? Питам си се аз защо стоя, защо пиша това? Може би търсейки отговори въпроса защо съм тук, а не или където и да е било на тази земя? Защо тук, където е по-добре отколкото на някои места и по-зле, отколкото на други? Това ли е моята съдба – да правя това? Въпроси колкото ще човек, но отговори малко и те са главно импулсивни, краткотрайни, от днес за утре, докато не се промени нещо в нас или в нещо около нас. И пак аз продължавам да се питам: защо, защо тази съдба, защо тази пътека на живота, защо на това място, защо по този начин и защо точно така? Като се замислим, като променим дори и с най-малкото, ама най-малкото, по-голямо от нулата и в същото време равно на нея, всичко се променя. Застанал си между две улици, не знаейки накъде да тръгнеш, чудиш се: ако тръгнеш наляво, а не надясно – може би това е съдбата ти; така трябва да стане? Но ако тръгнеш наляво, само за да не тръгнеш надясно, не променяш ли съдбата си или тя е предвидила действията ти? Ами ако тръгнеш надясно, а не наляво, не променяш ли съдбата си или е прието, че ти ще си зададеш този въпрос, ще се поколебаеш и после пак ще влезнеш в ритъма или дори да го промениш, живота е като квадрат – на която и страна да тръгнеш, всичките са равни! Иван - 16 години

James Brown & Luciano Pavarotti - It's a Man's World

Luciano Pavarotti: Il Gladiatore

Молитвата лекува с вибрации "Трапезата е мястото, където семейството се събира най-често. На масата трябва да се сяда в добро настроение и усмивка. В никакъв случай с агресивно настроени сътрапезници. Защото хората с лоши мисли и негативна енергия имат пряко разрушително действие върху здравето ни чрез водата и храната. А последствията са скандали, побоища, ругатни, раздели, разводи, дори отнемане на човешки живот. Затова не е случайно, че във всички световни религии - християнство, ислям, юдеизъм, преди ядене се четат молитви, а на големите религиозни празници се освещава храната. Явно, че нашите предци са знаели енергията на този процес, който ние тепърва си обясняваме научно. Оказва се, че честотата на вибрациите при молитвите на всяко вероизповедание, звучащи на различни езици, е точно 8 херца. Това съответства на честотата на земното електромагнитно поле. И е причината молитвата да формира хармонична структура във водата, намираща се във всяка храна. Според японския учен Емото водата реагира по особен начин по време на молитви, образувайки красиви кристали. Има сигурни данни, че молитвата влияе върху здравето. Говори се за фантастични случаи, когато развиваща се гангрена изведнъж изчезва. Болни животни или загиващи растения, напръскани със светена вода, се възстановяват. Това са факти, които нито един физико-химик засега не може да обясни. Различните наши емоционални състояния всъщност представляват потоци от вибрации. Любовта е заредена с най-силна енергия, заложена в самата дума. Колкото по-древни са словата, толкова по-голяма енергийна сила имат те. Молитвата не трябва да се приема като медитация, тя не е прост ритуал или действие. Тя е трансмисия към по-високо енергийно равнище. Преминаване на състоянието на душата от едно към друго астрално ниво. Дори човек, който никога не е чувал молитва, е възможно да я осъзнае и разбере нейните вибрации. Преминаването на водата от състояние на обикновена питейна в "жива", става под въздействието на молитвата. В Русия е известно паранормалното въздействие на т.нар. тризвънна вода, която лекува всякакви болести. Взима се от три църкви, разположени така, че звънът от камбаните на едната да се прелива в звука на другите. Ритуалът се провежда в пълно мълчание. Смесва се водата от трите църкви и се поднася на болния. Дори произнасянето на една дума би провалило този ритуал. По време на молитва се променя кръвната картина на човека по много показатели. Без значение на какъв език е тя, дали е произнесена на глас или наум. Всичко, което променя структурата на водата по време на молитва, зависи единствено от искреността и от чувствата, които се влагат. Силата на духа и мисълта са най-върховното човешко постижение. Ако те се използват негативно, човек замърсява водата в организма си. По този начин се замърсяват и моретата, езерата, реките, а донякъде и въздухът чрез изпаряването на водните пари." Изт.

Скоро бях за кратко в болница с млада жена (около 35), която е с МС. Беше изчела каквото можеше да се изчете по въпроса, имат някаква група, в която си обменят информация за това, което са научили и какво може да им помогне. За съжаление се засякохме за много кратко и нямам повече инфо по въпроса, но съм сигурна, че в нета ще се намери. Престоят й в болницата беше за да й се сложи стент на един кръвоносен съд, който е със стеснение. Идеята е (макар и експериментална все още по света), че неправилното оросяване на мозъка утежнява състоянието. Тя е наясно, че не може да се възстанови на 100%, но целта беше поне да се задържи развитието, защото имат малко детенце. Спазваше свой собствен начин на хранене, беше донесла няколко книжки за медитация, та си говорихме и за тези неща. Искрено се радвам, че имаше подкрепата на лекарите за този опит. Оказа се, че периодически им се прави томограф (явно за да се следи развитието) и тъй като тя вече си беше изразходила полагаемия й се за тази година по здравна каса, беше много притеснена. Лекарите я успокоиха, че ще се "оправим", но не за парите говореха, а за изследването. Усещаше се, че искрено се надяват с тази проста манипулация да се получи подобрение.

Виждам много страшни неща всеки ден. Не знам дали ще ми стигне времето да проявя съпричастност към поне 5 от тях. Защото пишейки тук, губя време за да направя нещо реално там, навън. Не се имам за самарянка или нещо свръх. Всеки сам решава кога, къде и колко да помогне. Всеки прави своя избор. Не някой друг, който за момента подкрепя една кампания. А жестокостта - тя е навсякъде около нас. И за съжаление не можем да я спрем. Може за някого житния режим да е глупост, за други е част от здравословния им начин на живот. Не разбирам от тълкуване на сънища, но това не означава, че те не са важни за някого. Дори и на мен да ми се струва глупаво. В момента се опитваме да помогнем на едно куче, което има рана на врата по-голяма от мъжка длан. За някои хора е глупост, пилеене на средства и време, но за нас - тези , които опитваме е важно. Пиша не за да порицая някого, а защото всеки, в зависимост от интересите и разбиранията и възможностите си, е съпричастен към някаква подобна идея. И всяка една идея, щом е свързана със състрадание и милосърдие е важна. Просто не трябва да допускаме защитата на тази идея да се превърне в агресия спрямо околните, които не я възприемат по същия начин. Защото така заприличваме на тези, които са предизвикали нашата отрицателна реакция.

Една прекрасна нощ Една прекрасна нощ, откриваща малкото красота по един неописуем начин. Красотата на звездите, красотата на луната, на природата, на цялата вселена. Aко човек погледне нощта и деня, и ги сравни ще види, че нощта е по-красива: тишината, спокойствието ,бавнотата на действията и на всичко обкръжаващо нощта. Някак, когато дойде нощта, идва и нов свят, ново начало;едно по-обещаващо начало. И когато към тази гледка се присъидини снега става една магия. Магия, която те кара да забравиш проблемите и единствено да се наслаждаваш на Божествения миг. Това са едно от малкото неща на които и боговете се наслаждават. Някак снега покрива проблемите и света придобива нов облик, обликът, който желаят всички. Но за жалост снега идва и си отива, затова трябва да се наслаждаваме на миговете с него. Нощта... Някои казват че тя е страшната страна на деня, но това не е така заради тъмнината. През деня, когато има светлина, почти всичко се вижда, но когато дойде нощта и тъмнината се виждат само някои неща, може би най-красивите на този свят. Заобикалящата ни вселена, луната, необятните звезди, красивата прирорада и красотата на живота. Този пейзаж е един от отговорите на хората защо живеят - за да изживеят този миг, да се насладят на Майката природа, защото това са едно от малкото неща които не могат да се създадат - Природата. Тази прекрасна нощ ще остане в паметта ми като един приятен, спокоен и запомнящ се миг. Тази нощ е една прекрасна нощ, която успокоява и вдъхновява да се създаде каквото и да е. Тази нощ е магическа! Иван - 16 г.

А какво е обяснението за петна с различен цвят от светъл или тъмен? Например - като кръв?

Giorgia & Pavarotti - Santa Lucia Luntana

"Знаете ли, какъ хората схващатъ материалното въ свѣта? Ще ви приведа единъ примѣръ. Въ царството на 10-та династия въ Египетъ, въ врѣмето на фараона Зинобий, билъ издаденъ единъ законъ, споредъ който, всички прѣстѫпници се наказвали съ смъртно наказание. Двама египтяни сгрѣшили, опорочили съ нѣщо Аписа и ги наказали съ смъртно наказание. Фараона опрѣдѣлилъ да бѫдатъ осѫдени на доживотенъ затворъ, но сѫдътъ издалъ слѣдното рѣшение: на единъ отъ прѣстѫпницитѣ се опрѣдѣлило да носи на гърба си единъ чувалъ съ жито отъ 100 кгр. тяжесть, а на другия – да носи на главата си една въшка. При това, тѣ трѣбвало да носятъ наказанието си до тогава, докато нѣкой поиска отъ тѣхната тяжесть и ги облѣкчи. Сѫдътъ прѣдоставилъ на двамата сами да си избератъ наказанието, кой което пожелае. Единиятъ отъ тѣхъ, по-умниятъ, си рекълъ: „Кой ще носи този чувалъ на гърба си? Носи ли се такава тяжесть?“ – и поискалъ въшката. На другия не оставалъ никакъвъ изборъ, той трѣбвало да вземе чувала съ жито. И така станало. Тѣ трѣбвало да пѫтуватъ непрѣстанно. Споредъ присѫдата, никой нѣмалъ право да сваля товара си на земята, докато нѣкой не ги спре и не поиска отъ това, което носятъ. Тръгнали двамата. Онзи, който носилъ въшката на главата си, запитва другия: „Какъ ти е товара?“ Въшката не тежи разбира се. Онзи, който носилъ чувала съ житото, понеже много му дотежало, обръщалъ се често къмъ Бога съ молитва: „Боже, моля Ти се, облекчи ми малко товара!“ Повървѣли малко, и единъ пѫтникъ ги спира: „Какво носишъ въ този чувалъ?“ – Жито. „Дай ми малко отъ него!“ Той бръква съ лъжицата си, изважда му малко жито и продължава пѫтя си. „Ами ти какво носишъ?“ – Въшка. „Не ми трѣбва въшка“ – и продължава пѫтя си. Работата е тамъ, че тази въшка почнала да се размножава и въ продължение на една година тя се размножила въ 200–300 въшки. Чувалътъ съ житото на другия прѣстѫпникъ слѣдъ една година намалѣлъ на половина отъ първоначалната тяжесть. Кѫдѣто отивали по селата, всички, които чували, че единъ човѣкъ носи чувалъ съ жито, спирали го и си поисквали по малко, тъй че въ продължение на 2–3 години, нему останало само едно житно зрънце. Другиятъ прѣстъпникъ, съ въшкитѣ на главата, никѫдѣ не намиралъ приемъ. Въ което село влизалъ, като виждали, че има толкова много въшки, не го приемали. Той се видѣлъ въ чудо отъ своето положение. И ние, съврѣменнитѣ хора, разрѣшаваме въпроса по този начинъ. Материализъмътъ, това е въшката. Тази въшка ще изяде всички сокове на живота въ човѣка. Когато въшката влезе въ човѣка, тя се размножава, размножава, до като човѣкъ изгуби отъ себе си всѣко благородно чувство. Ако ние изгубимъ всичко онова възвишено и благородно въ насъ, ако изгубимъ най-възвишенитѣ си идеи, чувства и мисли, ако изгубимъ Божественото отъ себе си, питамъ: за какво живѣемъ ние въ този свѣтъ?" Великиятъ законъ