Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ася_И

Участници
  • Общо Съдържание

    2091
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    10

Всичко добавено от Ася_И

  1. Прощално На жена ми Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам – ще те целуна и ще си отида. Никола Вапцаров
  2. На 07.12.2009 г. се навършват 100 години от раждането на Никола Йонков Вапцаров. 2009 г. е обявена от ЮНЕСКО за година на Вапцаров "Филмът на Мая Вапцарова "Ти помниш ли" разкрива неизвестни факти и премълчавани истини Премиерата на документалния филм за Никола Вапцаров "Ти помниш ли", чийто сценарист и режисьор е Мая Вапцарова, е утре от 19 часа в кино "Люмиер". Събитието е в Националната програма за честване на стогодишнината от раждането на поета, която се провежда под патронажа на президента Георги Първанов. 54-минутният филм е решен нетрадиционно, в стила на класиката на ВВС. Актьорът Георги Златарев се превъплъщава във великия поет. Анани Явашев пък влиза в образа на един от войниците, участвали в разстрела му. Той играе, по думите на авторката, "циникът, който задава въпроси на Вапцаров от гледна точка на нашето съвремие". Докато осъществява амбициозния проект, екипът открива уникални текстове, писани от и за Вапцаров, неизлизали досега на бял свят снимки. Особен интерес сред зрителите ще провокират спомените на Любен Х. - последния жив участник в разстрела на Вапцаров, тогава служещ в Школата за запасни офицери. Той твърди, че на екзекуцията е присъствал немски офицер от Абвера и прословутият шеф на отдел "А" на Държавна сигурност Никола Гешев. Според Любен Х., след като Вапцаров не е бил улучен смъртоносно при залпа, Гешев го застрелва собственоръчно. Петър Слабаков, който неотдавна си отиде от грешната ни земя, в онези години служи в Школата за запасни офицери. Големият актьор се връща към спомените си и с разказите си оказва на Мая Вапцарова изключително ценна помощ за сценария. Публиката ще види и непоказани снимки на Никола Вапцаров от личния архив на семейството - първото известно досега фото на малкия Никола от 1914 г. или 1915 г. с български офицери, знамето на младежката организация на ВМРО "Пейо Яворов" от 1926-а, отвлечената заедно с мис Стоун през 1902 г. банскалийка Цилка с дъщеря си Елена, чийто кръстник е станал Яне Сандански... "Идеята ни беше да проследим историята на Вапцаровия род, за да обясним Никола Вапцаров като явление", твърди племенницата му. От едната страна са Везините, дали просветители, учители, свещеници. Марко Везин издава 30 години преди д-р Петър Берон "Буквар за деца сръбско-българского" в съавторство със сърбина Новакович. Друг Везин е поп в Мелник и е убит от фанариотите, защото за пръв път дръзва да служи на български език. От другия род избягалият от Охрид заради убийство на турци хаджи Продан е изцяло свързан с революционните борби. Самият Хаджи се свързва с гръцкия революционер Ригас Велестинлис и събира чета за участие в Гръцкото въстание от 1821 г. От рода Проданичи участват в Кресненско-разложкото въстание и създаването на комитетите на ВМРО, Илинденското въстание - до дядо Йонко, превърнал прякора си Вапцаря във фамилия. И може би е съвсем закономерно Никола Вапцаров да съчетае в себе си поета и революционера. След премиерата си утре в кино "Люмиер" филмът "Ти помниш ли" ще бъде показан по Канал 1 на БНТ." Изт. "Стиховете му звучат така, че сякаш са писани днес Оказа се например, че текстът на химна на Морското училище, изпълняван от 1931 г. до 1936 г., е съчинен от Вапцаров. Имало е конкурс сред курсантите и той го е спечелил." Още по темата - тук.
  3. Поучителна история: Красотата и Грозотата Веднъж Красотата и Грозотата се срещнаха на морския бряг. И си рекоха една на друга: - Хайде да се изкъпем в морето. И те се съблякоха и заплуваха сред вълните. А подир малко Грозотата излезе на брега, сложи си дрехата на Красотата и продължи по пътя си. А Красотата на свой ред излезе, ала не намери дрехата си; и понеже бе твърда свенлива, та да остане гола, сложи си дрехата на Грозотата. И Красотата продължи по пътя си. И оттогава насетне мъжете и жените бъркат едната с другата. Ала има и такива, които са зърнали лицето на Красотата и я разпознават въпреки дрехата. И има други, които познават лицето на Грозотата и нейната дреха не я прикрива от очите им...
  4. Може направеният извод да е много важен, въпросът е за кого? И по-големият въпрос е дали е верен? Защото ако желаем да установим закономерност - винаги ще намерим въз основа на какво.
  5. Из рецептите на Димков: Розмарин Тази билка се употребява против мозъчно възпаление - менингит. Дозировка: Вземат се два-три стръка бабин косъм (розмарин), варят се в малко вода, докато остане 1/4. В отварата се слага камфор, силна ракия или спирт. Всичко това се налива в шише, откъдето се взема по малко течност в памук и се трият цялата глава и врата. Това се повтаря два-три пъти на ден. Против пърхот Дозировка: От бабин косъм и коприва се вземат по 3-4 стръка, варят се във вода 20-25 минути. В отварата се налива и 1 чаша оцет (кафена чашка). С тази отвара се мие косата два-три пъти седмично. Прочиства пърхота, спира падането на косата и стимулира растежа й. Добър стимулант при умствена и физическа умора Дозировка: 2 ч. л. розмарин в чаша вода 300 г. се запарва, пие се по малка чашка два-три пъти дневно. След прецеждане топлата билка се използва като лапи при контузии и ревматизъм и за гаргара. Използва се в народната медицина и като инсектицидно средство против молци.
  6. Може да не е по темата, но искам да цитирам едно упражнение от книгата "Даоски методи за трансформиране на стреса в жизненост" на Мантак Чиа (има я в Спиралата): "Събиране на енергията на усмивката в пъпа 1. Много е важно да завършиш със складиране на енергията на усмивката в пъпа. Повечето от нежеланите странични ефекти от медитацията се причиняват от излишъка на енергия, натрупан в главата или сърцето. Областта на пъпа може благополучно да се справи с голямото количество енергия, произведена от Вътрешната усмивка. 2. За да се събере енергията на усмивката, концентрирай се в областта на пъпа, в мястото, разположено на около 3.7 см навътре от пъпа. След това мислено задвижи енергията по развиваща се навън от пъпа спирала тридесет и шест пъти; не отивай по-високо от диафрагмата или по-надолу от лонната (срамната) кост. Жените започват спиралата в посока, обратна на часовниковата стрелка. Мъжете започват разгъването на спиралата в посока по часовниковата стрелка. След това посоките се обръщат и връщаш енергията обратно в пъпа, завъртайки я двадесет и четири пъти. Използвай пръста, за да водиш първите няколко пъти. Сега енергията е надеждно складирана в пъпа, на твое разположение, когато се нуждаеш от нея. Сега си завършил Вътрешната усмивка." Защо има разлика в посоките за мъжа и жената - как мислите?
  7. Тази неделя синът ми беше на разходка - почистване из Витоша. Освен доброто настроение донесе и едно шише с вода "от изворчето, за чието почистване помогнах, мамо. Много е сладка!"
  8. "Ще съберем парите, не останаха!", не крият ентусиазма си хората, ангажирани с каузата на Анджелина. Биляна Гецова и Надежда Джамбазова дори са намерили нестандартен начин да спасят живота на 5-годишното момиченце - с фотография. Двете майсторки на обектива правят уникални фотосесии - във Варна и София - в помощ на Анджелина. Цените им са съответно 30 и 40 лв., а парите от стилните снимки отиват в сметката на Анджелина. На 22 ноември от 14 часа пък в Морското казино във Варна ще има благотворителен концерт за малкото момиченце. Билетите са по 5 лв. Парички за Анджелина в специални дарителски кутии се събират и в много магазини във Варна, София и страната и по Черноморието. "Не знам как да благодаря на всички, които подадоха ръка на детето ми", признателен е таткото на Анджи - Илия. И е сигурен, че добрите хора няма да изоставят 5-годишното момиченце и в този критичен момент. Защото понякога 130 хиляди лева въобще не са много. А 15 дни са предостатъчни - за да спасиш един детски живот. 5-годишното момиченце рисува с надеждата, че ще се излекува "Този призив е към всички хора с големи сърца. Нека всеки, който се докосне до тази история помогне на Анджелина да заживее нов, различен живот – живот на здраво и щастливо дете! Тя беше лъчезарно, добро и красиво дете до 23 септември т.г, когато животът й се преобърна. След разходка, майката на Анджи забелязва по крачетата й множество синини. Притеснена, завежда детето на лекар, където се появяват съмнения за левкемия. Незабавно се правят изследвания и диагнозата е потвърдена. Петгодишната Анджелина Чобанова се нуждае от спешна трансплантация срещу рядка форма левкемия." Сайтът на кампанията за Анджи: http://www.help-littleangelina.com/
  9. Четох, че в древен Китай на докторите (лечителите) се е плащало за да поддържат пациентите си здрави и ако те се разболеят тогава лечението е безплатно, т.е. грижите са били основно профилактика – на всички нива. Как ви се струва тази идея?
  10. Учител е не този, който учи, а този от когото се учим. Из древните мъдрости (не помня автор). Особено за Духовният учител.
  11. Специален поздрав за всички скучни хора! Ревю, Кирил Маричков, Денис Ризов и Иван Лечев - 200
  12. Не знаех, че съм скучна, нито лигава Това може би защото мога да се насладя на чаша кафе . Както и на хубав сладолед (най-лесният начин да ме подкупят - приятелите ми знаят ) + още много други неща... Урааа! Да живеят скучните хора!
  13. Мисъл на деня - 13 Ноември 2009 г. "Страданието е път към любовта. Дойде ли до най-голямото страдание, той се приближава до любовта, към която душата му се стреми. Мине ли границата на любовта, душата започва да живее в дълбок вътрешен мир, във вечния живот. Докато е вън от любовта, човек живее във временното, в преходното.— Защо са нужни голямата скръб и голямото страдание? — Чрез тях душата влиза в областта на великото, незнайното, във вечния живот — в живота на любовта." Двамата синове Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на триединния Бог Псалом 44
  14. Още един цитат по темата, този път от Учителя: " Съвременните хора се стремят не само към външна красота, но и към вътрешна. Вътрешната красота подразбира съвършенство. Светските хора се стремят към външна красота, а религиозните и духовните - към вътрешна. Да бъде човек вътрешно красив, това значи, да е ликвидирал с своите слабости и погрешки. В един момент човек може да бъде съвършен. Ако приложи закона на любовта, на мъдростта и на истината, в един момент той може да се освободи от погрешките си, да стане съвършен." Из "Малкият брат", 1 Януари 1939 г.
  15. Богородична стъпка В близост до Старозагорски бани се намира една местност, известна с името Богородична стъпка. Богородична стъпка е голяма скала с вдлъбнатина в нея, с формата на стъпка от човешки крак. В съседство има нещо като каменен саркофаг. Местността е с високо биоенергийно излъчване и местните хора вярват, че помага за лечение на редица заболявания. С нея са свързани и няколко легенди. Една от тях разказва, че Света Богородица е минала през тази местност. Според друга - на това място са пренощували монасите, които са пренасяли мощите на св. Иван Рилски. През 2003 г. там е открит параклис, който се казва Рождество Богородично. Когато през 2002 местният жител Нейчо Петков започва да строи храма, само една малка пътечка водела светото място с лечебна вода в "стъпката", която никога не пресъхва. Днес до църквата води широк път, а наоколо са засадени 250 иглолистни дръвчета. Наблизо има беседка, пейки и масички. Всяка година, на големия християнски празник Рождество Богородично, тук се събират много хора, които изминават няколко километра пеша, за да запалят свещ в параклиса. Има традиция всеки който дойде тук да закачи парцалче на близкото до скалата дърво с вярата, че ще се излекува и ще му се сбъднат желанията. За всички има и изпитание през което преминават само праведните, провирайки се през цепнатина в скалите.
  16. Към пожеланието за здраве и хармония да добавя: И не забравяйте да се молите. Защото в основата на всяко лечение е молитвата. А също така и да благодарите. За мен да лекуваш някого е чест и всеки Лечител трябва да е благодарен за това. Приелите помощта - също, но това е друга тема.
  17. За мен идеално здрав човек няма. Дори и сред Лечителите (доказано такива ). Има едно оптимално състояние на физическото тяло, което може да поддържаме. Лечителя, когато се е осъзнал и е приел, че е такъв не трябва или по-скоро не бива да убеждава когото и да е било, че се нуждае от помощта му. Макар че е трудно да седиш до близък човек, да знаеш, че можеш да помогнеш и да знаеш, че не бива да помагаш. Защото се нарушават Божествените закони. Мисля, че има и такава тема - за непоисканото добро. Ако убеждаваме някого в полезността на нещо (в случая лечение) - правим непоискано добро. Защо Лечителя не бива да се намесва? Защото светът се състои от физическа и духовна част. И човекът е съставен от физическо и духовно тяло, които са неразривно свързани. Болестите се проявяват и на двете нива. Бог ни е дал добро здраве за да се грижим за него. Сами. За да сме в хармония с Божествения промисъл. И едва когато не успеем, тогава може да потърсим помощ. Самият пациент като такъв, трябва да е осъзнал необходимостта от помощ. За да намери сам човека, който да му я даде. Трябва да искаш да видиш светлината, за да я запали някой за теб. Иначе си оставаш сляп и продължаваш да се луташ (боледуваш). Много ми харесва следният цитат: Учителя отговори: "Такъв е законът на земята. За да се прояви Любовта, единият трябва да поиска, другият да му даде; единият трябва да почука, другият - да му отвори. Иначе, ако единият не иска или не чука, а ти се отзовеш, това върви го пътя на насилието." из спомените на Петър Камбуров
  18. "Юли 1926 година - младежки събор. Времето е прекрасно, небето и въздухът са чисти и ясни. На събора присъстват ученици от цяла България. От едната страна на катедрата стоят братята, а от другата страна - сестрите. /Това все още е на „Оборище”./ Учителя ще говори през тези съборни дни, но ще говорят и учениците върху различни теми. Няколко дни цареше голямо оживление. По цял ден слушахме много интересни научни доклади от Георги Томалевски, от Тулешков, от Кузман, от Паша Тодорова, от неколцина още братя и сестри. През тези дни назря идеята да се направи едно списание, в което да поместваме наши, братски неща, като поезия, разкази, нещо из окултните науки, една беседа от Учителя, разни интересни новости и случки от спиритуалистическия живот по цял свят, сказки от брат Боян Боев, астрологични материали от Петър Манев и Георги Радев и още много други идейни неща. По-късно започна да излиза това списание, нарекохме го „Житно зърно”. Още по-късно излязоха и още две песнарки с песни от Учителя и братски песни. От брат Христо Дързев /който си замина рано/ излязоха две много хубави песни: „Аз съм бялото кокиче” и „Който живее под покрива на Всевишнаго... ” /91 Псалом/. Това споменавам нарочно, за да не се забравя това име. В аранжирането на песните взеха участие А. Ковачев, И. Попов, М. Икономов и много други музиканти. Първите години, когато ходехме до Мусала, до Еди гьол из Рила, си спомням как се събираха тогава в Самоков и Чам кория, да ни гледат и цъкат: „Луди! Къде ги е повел тоя Дънов - млади мъже и жени! Срамота! Позор!” В София, когато тръгвахме на екскурзия на Витоша, излизаха от къщите си да ни гледат и да се чудят, че сме тръгнали по чукарите, да гоним Михаля. В тия години ние нямахме туристически екипи и кой с каквото имаше, тръгваше. С торби, препасани като дисаги, войнишки раници, купени на вехто. Пътувахме с гумени обувки, леки и евтини и за да не си хабим дрехите, ходехме с вехтории. Само Учителя правеше изключение - на планината ходеше с най-хубавите си дрехи. После и нас ни учеше да обличаме хубави дрехи в планината и да отиваме като в храм, че там няма от какво да се мърсим, за да ходим така окъсени и да ни се подиграват хората. А ние, ентусиазирани, весели, по целия път пеехме нестихващо. Стари, възрастни, млади, деца, тръгвахме с камион, често пъти без седалки, хвърчим за Рила! Не беше лесно да се разубедят 70 - 80 годишни хора да не поемат за Мусала, но кой слуша! Всички искат да видят Мусала, пък и на земята беше Учителя! В първите години нямаше организация. Казваше се деня и часа на тръгване - толкова! Колите, т.е. камионите бяха частни. Имаше един момък здравеняк, с висок глас. Казваше се Начев. Той ни превозваше години наред. После коняри поемаха по-тежкия багаж. Нямахме още палатки и спяхме на открито край огъня. Основното правило беше да се пие само топла вода и да се преобличаме при всяко изпотяване. Никой не търпеше капка пот да засъхне по тялото му. Учителя вървеше напред, ние лека - полека, с почивки вървяхве след Учителя. На по-слабите се помагаше. Всичко ни се виждаше естествено, като че ли това е било от памтивека, както е естествено да тупти сърцето, така е естествено да сме тук, в тази дълга редица от хора, които помежду си се наричат братя и сестри и които са готови всеки момент да си услужат, да се насърчат. По пътя правехме няколко по-големи почивки - на закуска, обяд, после тръгвахме, а след това правехме кратки почивки. Никой не закъсняваше, никой не се губеше. Чайниците пътуваха с нас и по-младите стъкмяваха огън, за да има винаги топла вода. След нас не оставяхме и листче на поляната. Всичко се почистваше идеално, сякаш никой не е бил там, не е ял, не е почивал. Никой не късаше цветя. - „Към всичко живо ще имате свещено чувство. Няма да плюете, няма да замърсявате реките, езерата. Един пулс оживотворява всичко и всички. Ние сме едно цяло с цялата природа.” - така говореше Учителя ни. Някога планината беше безлюдна, пътуваше се спокойно, безопастно и свободно, и свободно можеш да правиш стая, където пожелаеш. Когато тръгвахме за Мусала, за да посрещнем изгрева на Слънцето, поемахме от лагера около 2 - 3 часа, за да бъдем всички горе навреме, винаги се спирахме пред „Окото” - езерото под самия връх. Веднъж Учителя каза: „Ако българите решат всяка година да почистват дъното на това езеро, всичките им работи ще се уредят. Почистете един извор, за да подобрите вашите работи, за да бъдете здрави. Прекопайте едно плодно дърво, полейте една зажадняла за вода градина, очистете въшките на една роза - това са дейности, които са неразривно свързани със самите вас. Един голям процент от неудачите ще се премахнат, ако имате добри навици.”" Из спомените на Буча Бехар - "Така беше" Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  19. Какъв е смисълът на физическата красота? - част 1 "Има три вида красота: изкуствена, естествена и духовна. Изкуствената красота е резултат от употребата на гримове. Много жени днес напластяват лицата си с козметика, за да изглеждат “прекрасни”, защото познават единствено изкуствения тип красота. Употребата на твърде много лекарства е направила кожата им сбръчкана, бледа, отпусната и без блясък. Жените използват козметика, за да прикрият тези дефекти. А всъщност красота може да се постигне отвътре, без да са необходими скъпи продукти. Истинската красота е резултат на добро здраве и пречистена кръв. Естествената красота, например, е красота на жизнеността и енергичността. Духовната красота отива една стъпка по-напред, включва естествената красота, но идва от сърцето и вдъхва уважение и възхищение на околните. Истинската привлекателност е недостижима без вътрешна красота, която е резултат от добро духовно и физическо здраве." Мокичи Окада - "Здравето и новата цивилизация"
  20. Честит рожден ден, Диди! Здраве, щастие, Светлина и много Любов!
  21. Като гледам масово отношенията свекърва - снаха не са розови . Думата свекърва идва от все кърви бълва. Зълва - от зла. Та може би и да има някаква логика в произхода им. Според мен всяка майка иска най-доброто за своето дете и донякъде оттам се пораждат тези взаимоотношения. Мисля, че и много зетьове могат да се оплачат, че тъщата никога не е доволна от тях, че все иска да носят жените си на ръце и да им помагат повече . Всичко е до хора. Ако една жена е склонна към сплетни и интриги, то тя ще има такива взаимоотношения и със снаха си. Има хора ( в случая жени - както казва един мой познат "кокошки" ), които не се спогаждат. И обратното. С моята свекърва (аз не обичам да я наричам така, предпочитам думата "майко") в началото сме имали неразбирателства - главно за хигиената. Тя е селска жена, работата й е главно по двора, в градината и не можеше да разбере защо трябва всеки ден да се мие, чисти, защо не искам да храня децата си с квасено мляко, както правят другите... Но разбра, че това е най-доброто и правилното за децата - нейните внуци и нещата тръгнаха много добре. Самата тя е наричала своята свекърва "мамо". Когато чуваш една снаха да казва мама правеше това така, или еди-как си за своята свекърва става приятно . За съжаление борбата за надмощие между свекървата и снахата (като че ли има кой знае какво да делят) е много лош пример за децата. Но това някак си не се забелязва в момента. Но ако едно дете от малко слуша само: моята свекърва / тъща е толкова злобна, отмъстителна,... трудно ще е настроено положително към настоящите си баба и дядо, да не говорим за бъдещата свекърва или тъща.
  22. "Учителя лекуваше по чуден начин Разказваха за множество случаи, при които Учителя бе излекувал разни лица. Един брат, С. Л. П., бил болен от тропическа малария. Учителя, като научил за това, му изпратил чаша вода и след като я изпил на малки глътки, оздравял. Една сестра ми разправи следния случай. Нейната приятелка, също ученичка на Учителя, сериозно се разболяла. Изпратили я на Изгрева да попита Учителя какво да стори, за да оздравее. „Кажи й да вярва в доброто.” Тя почакала още малко, да чуе нещо по-реално. Тогава Учителя добавил: „Реални са само фактите.” и влязъл в градината. Тя се завърнала при жената и предала думите на Учителя. Но чудното било, че докато тя още говорела с Учителя, болната й приятелка вече почувствала някакво подобрение. Един ден по-късно вече била съвсем добре и лично отишла да благодари на Учителя. Подобни случаи са добре известни и се разказват от мнозина, но аз съм от онези, които предпочитат лично видяните факти. Учителя ме бе научил да се сприятелявам с вятъра и студа и малките ми постижения в това отношение ме предпазваха от простуда. Все пак случваше се от време на време да се разболявам. Веднъж имах остро заболяване на сливиците. Вместо да отида на лекар, отидох на Изгрева и се разхождах пред салона, очаквайки завръщането на Учителя. Той дойде откъм поляната. Отидох при него и му казах защо съм дошла. Той се спря, погледна ме и каза: - Ще ти мине. Пий топла вода и си масажирай врата. Когато излизаш, носи шалче. Това е всичко. Благодарих му и тръгнах обратно за града. Още по пътя се почувствах по-добре. Вечерта изпих няколко чаши топла вода, масажирах малко врата си и на сутринта бях съвсем здрава. Този факт, излекуването на острата ми ангина само за една вечер, учуди моето семейство, което беше започнало да настоява за лекар. Учителя лекуваше по чуден начин." Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя" Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
×
×
  • Добави...