Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ася_И

Участници
  • Общо Съдържание

    2091
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    8

Репутация Активност

  1. Like
    Ася_И got a reaction from feya in Какво означава за вас Волята Божия?   
    Мисля, че това да приемеш съществуването на някаква сила над теб, е въпрос на житейска философия. Тези, които се възприемат като атеисти и смятат, че това са глупости или просто на другите така им е по-лесно, са прави. Всеки с вижданията си за живота.
    Но някак си не мога да приема, че ние 'движим' нещата, че е само този живот. Всичко което се случва около нас - денят/нощта, годишните времена, развитието на живота - всичко това се диктува от Природата и силите над нея. Схващанията, че бълбукали-бълбукали мехурчетата и след един милион години се появил човека нещо не ги възприемам. Все едно да отида на местното сметище и да си сглобя чисто нова кола. И така както в Природата за всяко нещо си има време, така е и с нашия живот. За себе си съм приела, че има нещо такова, като Божия Воля. А това, което се случва във физическия ни свят е азбуката, чрез която тя се разкрива. Дали ще прочетем посланието и какво ще направим - както си изберем.
  2. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Спомени от Елена Андреева   
    "Учителя не проповядваше, не ни увещаваше да следваме неговото Учение, но ни обясняваше, че всякога изяснява законите и принципите, върху които се гради живота ни, насочваше ни да ги изучаваме и прилагаме, да живеем в хармония с Разумната Природа. При това всякога ни оставяше свободни, всеки да постъпва така, както разбира. Той посочваше някои наши криви прояви, неправилни постъпки, но в поучението си никого не упрекваше лично. За всички наши прояви се изказваше безлично, без да засяга някого, макар понякога да се досещахме кого има предвид. Той даваше пълна свобода на изява на всеки един от нас. Всеки сам трябва да види своите неправилни постъпки, защото сам трябва да ги изправи. Упреците и критиките, които правим един към друг никак не помагат за изправянето на нашите неправилни прояви. Напротив, те само влошават и препятстват за изправянето им. Учителя ни оставяше свободни да се проявим каквито сме, но винаги ни казваше да изправяме погрешките си. И това всеки да прави съзнателно, сам, без външно давление. Изправянето на погрешките ни да стане вътрешна необходимост. Затова непрекъснато, каквато и неправилна проява да имаме, трябва да я изправим в нашето висше съзнание заради себе си, заради нашата чистота и свобода. Погрешките ограничават. Когато Учителя ни изясняваше своето Учение, той се отнасяше с доверие към нас. Така ни говореше, щото ние чувствахме, че той вярва, че ние можем да направим това. Доверието, което имаше към нас, укрепваше нашето самочувствие, нашата самоувереност, вярата в собствените ни сили.

    Много пъти съм мислила за вярата на Учителя и нашите възможности, когато ние се проявявахме така несъвършено. Учителя ни виждаше в бъдещето, когато ще бъдем на по-високо стъпало от сегашното. Тази негова вяра ни предаваше сила. Свободата, в която Учителя ни оставяше да се проявяваме ни даваше вътрешен простор и по този начин ни освобождаваше от преструвки и лицемерие. Като ни даваше свобода, Учителя знаеше, че ние ще грешим и за тези грешки светът ще го държи отговорен, но той носеше нашите слабости, за да можем да се освободим от тях. Колко любов и безкористие имаше в това. Той се държеше с нас както майката със своето дете, което прохожда, пада, става, докато се научи да ходи добре. Той не ни упрекваше за нашите лоши и неправилни прояви, но ни казваше, че както постъпваме, така ние сами се опъваме и си пакостим. Да постъпваме правилно е необходимо за нас, за да бъдем в хармония с разумната природа, сред която живеем. Добрият живот е необходим за нас, за да получим благата, които живата природа може да ни даде.Ние живеем в един разумен свят и за да бъдем в хармонична връзка с него, трябва да опазваме законите му.

    Учителя ни оставаше свободно да проявяваме своето вътрешно естество не защото искаше да грешим, но защото като грешим, ние ще видим погрешките си и като ги осъзнаем, да ги изправяме, за да вървим в пътя на нашето усъвършенстване и духовно повдигане. Учителя ни водеше в пътя на вътрешното самоограничение, което от своя страна ни води към свобода. Целият свят, открай време, се бори за свобода, но свободата се дава отвътре, не отвън, не с борба. Свободата се придобива чрез ограничение на нашата нисша природа. Ограничението на животинската ни природа, която човек още носи в себе си. Учителя беше свободен и искаше и нас да освободи, като ни покаже пътя, по който идва истинското освобождение. Висшата природа в нас, това са сили, които са свързани с живота. На тези сили трябва да се даде правилна насока. Това значи, че трябва да се проявяват в хармония и в съгласие с висшата природа у човека. В човека всички сили трябва да действат в единство, а не да се борят едни с други. Човек е организирано същество, в него действат много сили. Всичките трябва да са в единство за преуспяване както на физическата, така и за духовната същност на човека. Задачата на съзнателния човек е да уравновесява тези сили в себе си, всяка на своето време и място, без да се противопоставят една срещу друга. Това е голямо изкуство, изисква се знание и мъдрост. За да организира силите в себе си, човек преминава през много падания и ставания, през много борби и страдания. Това е дълга работа, която се изисква от човека, докато той даде път на своята висша природа.

    Когато се говори за свобода, не се разбира човек да прави каквото си иска, това не води към свобода. Свободата се придобива чрез вътрешна разумна дейност - придобиване на контрол над нисшата природа и изява на висшата. Учителя казва:

    - Човек може да прави каквото иска, но после ще търпи каквото не иска. Човек може да прави добро и зло, но злото не води до свобода, злото води до външни ограничения и вътрешни разрушения и пакости на положителните сили в него, води към израждане. Не е свободен онзи, който прави каквото иска. Свободен е онзи, който може да даде свобода и да не ограничава никого. Човек може да понесе външни ограничения, но вътрешно да е свободен, да се чувства свободен.

    Учителя прие всички, които дойдоха да го слушат, такива, каквито бяха. Никакви изисквания, никакви условия не постави. Всеки се проявяваше според своето естество, своето разбиране и възможности. Обществото около учителя беше разнообразно, то произлизаше от всички слоеве на българския народ - от неграмотни, до високо образовани и интелигентни хора. Връзката между тях беше Учителя и неговото Слово, от което се интересуваха всички. Той беше обединяващото звено. Учителя остави всеки да мисли и действа свободно, но тази свобода не ги разедини, не се създаваха фракции. Създаваха се групи, които си хармонираха. Именно това Учителя насърчаваше - да работят на групи. Имаше нещо твърде странно: при разнородността на неговите членове, всички бяха единни по отношение на Учителя. Под неговото непосредствено влияние всички можеха да се обединят. Мисля, че една от причините за това беше, че Учителя имаше правилна мисъл за всеки от нас. Той виждаше добрата страна на всеки. Той не държеше в съзнанието си нищо отрицателно за никого. Ако трябваше да изнесе нечия погрешка, той изнасяше принципа, който е нарушен и лошите последствия на нарушителя."
    Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи
    Предстоящо издание на издателство Бяло Братство
  3. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Спомени от Елена Андреева   
    "Учителят ни води по нов път
    Словото на Учителя облекчава пътя на ученика към неговия възход. Едно е да те наказват, друго е да разрешаваш задачи, да учиш, да минеш една стъпка напред в развитието си. Както учениците от светските училища решават задачи, за да придобият знания, необходими за живота, така и ученикът от Школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход. В школата на Учителя човек придобива знания от опит. Всяко нещо трябва да бъде опитано. Всеки сам трябва да добие това знание. Нищо не се дава даром. В Школата на Учителя нищо не се запаметява, а се опитва, защото човек знае това, което е опитано. Школата на Учителя е опитна. Всяко нещо ученикът трябва да приложи, за да добие опит. Знанието, което не сме преживяли и опитали, не е положително знание, то е теоретично, то е само умствено знание. Дори знанието, което сърцето е придобило, ако не е опитано, и то не е истинско.

    Затова Учителя казва:
    - Моето Учение започва с приложението.

    Ученикът учи, като прилага знанието, което Учителя е дал. Който не прилага, не е ученик. В Школата Учителя излагаше Учението си на всички общо, но всеки сам трябваше да изпита и приложи това, което той ни учеше. Опитаното знание е знание. Както придобитата и смляната храна от организма ползва човека, така и опитаното и приложеното знание го ползва. Това, което човек е опитал, в него има увереност, че е така. Самоувереността идва от опитаните неща. Теоретичното познание подлежи на проверка.

    Знанието, което Учителя ни даде има отношение към живота изобщо, към нашето поведение, в отношението ни към хората, към възпитанието ни, към вътрешната работа за развитие на дарби и способности, към контрола на нашите прояви и т.н. Знанието, което Учителя ни даде, засяга целокупния живот на човека, както за външните изяви, така и за вътрешните възможности. Всичко, което Учителя ни учи, а ние не сме опитали, почива на вярата. Ние вярваме в това, което ни казва Учителя, че е истина. Но за да добием сигурност, трябва да го приложим, да го опитаме. Например, ние вярваме в разумността на Природата, вярваме, че законите, които управляват Природните закони, са разумни. В Природата ние не можем да правим опити, но ние можем да я наблюдаваме и да правим изводи. Голямата зависимост и въздействие на природните явления ни показва разумността. Като изучаваме и наблюдаваме природните явления, виждаме зависимост, взаимодействие, които говорят за разумност. Най-добре това може да се види в тази област на природата, където човек не е упражнил своето въздействие. Човек, като природно явление, не всякога е упражнявал правилно въздействие върху околната среда, правил е разрушително действие. В Природата няма хаос, но има ред и порядък, има закони, които регулират отношенията на съществата в Природата. Човек е упражнил голямо въздействие върху явленията на Земята, като е направил големи пакости. Той мисли, че може да стане неин господар. Това показва, че той е надценил себе си, своите възможности и не е намерил своето място в целокупния живот на Природата. Човек е разумно същество, но не всякога действа разумно, защото не познава напълно своето естество, своите възможности. В Природата няма случайности, а има зависимости. Видимите случайности са зависими от порядък, който човек не познава в природата, защото в природата действат много разнообразни сили. Човек може да се ползва от природните закони за своя полза, но когато се опита да им господарува, той може само да напакости, както на себе си, така и на самата Природа. Противодействието може да бъде пакостно за самия него и то може да дойде оттам, откъдето човек най-малко го очаква и подозира.

    В Природата има много блага и възможности за човека и ако иска да се ползва от нейните блага, той трябва да я проучва, да я наблюдава и да не прави опити, с които може да й навреди. Тя е необходимо условие и среда за неговото съществуване.

    Учителя ни съветваше да правим връзка с Разумната Природа или с живата природа, както той я наричаше, за да можем да се ползваме от нейните сили. Живата природа е склад на енергии и сили, от които човек може да се ползва, затова отношенията ни към нея трябва да бъдат съзнателни. Учителя ни учеше, че когато сме сред природата или планината, трябва да наблюдаваме всичко около нас и да правим връзка с нея. Като я наблюдаваме, да почувстваме живота в нея. Всичко в природата е живо, тя ни говори, ние трябва да я разбираме, да разбираме нейния език. Ние можем да приемем нейните енергии при каквото и състояние да се намираме за подобрение на здравето ни и за нашето духовно повдигане. Тя всякога има какво да ни даде. Разумните същества, които я ръководят, са всякога разположени да ни подкрепят и помагат. Ние сме потопени в един разумен свят, който разполага с безкрайни блага и който е готов да ни ги даде. Ако ние се затворим за нея с нашето познание и непознаване, тя не може нищо да ни даде. Една от задачите ни е всеки от нас да си изработи правилно отношение и разбиране за Разумната природа. Успеем ли да направим връзка с нея, ние ще имаме един верен приятел при всички положения в живота и никога няма да бъдем лишени от необходимото. Светлината, въздухът, водата, растенията, високите планини, това са складове на сили, от които човек може да се ползва. Контактът ни с живата природа ни дава здраве, бодрост, сили. Когато направим правилна връзка от нищо няма да бъдем лишени, затова трябва да освободим ума си от всички стари разбирания за природата, да освободим сърцето си от всички егоистични чувства, да обикнем всичко живо, за да почувстваме изобилието на живота, красотата и многообразния й език. Учителя многократно ни е говорил за тази връзка с Природата, давал ни е формули, задачи, упражнения, само и само да можем да излезем от старите вкаменени разбирания, да освободим себе си, ума си, сърцето си и душата си от робството, оковите и заблудите на миналите отживели разбирания. Разбира се, това не е лесен процес, за да може да се постигне бързо, но аз вярвам, че това е постижимо при постоянна вътрешна работа в съзнанието, в ума и волята ни.

    „Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ний сме разумни.” - казва Учителя в една песен. Първо човек сам трябва да се убеди, че природата е разумна. Това не подлежи на аргументиране и доказване. Човек като наблюдава природата, може да почувства живота в нея. Едно вътрешно усещане чрез сърцето може да даде на човека по-голяма увереност, отколкото някакво доказателство. Ние виждаме с очите си, но също виждаме с ума си, със сърцето си. Виждането с ума и сърцето не е по-малко убедително от виждането с очите. Виждането с ума и сърцето разширява нашето познание за света и природата. Красотата в живота идва от тези вътрешни знания. Всички хора, които имат очи, могат ли да видят красотата на природата? Не. Красотата виждат само ония, които имат вътрешна възможност да я видят. Днес човек цени повече това, което е създал, отколкото всичкото величие, което съществува в самата природа. Ако човек вижда красотата и величието на природата, много по-големи работи би имал. Човек още не е видял, нито осъзнал богатството, разнообразието, големият живот в природата, от който живот той е част. Ние тепърва трябва да се възпитаваме, да доразвиваме нашето вътрешно виждане по отношение на природата. Всякога, когато съм ходила на планината и съм се спирала да наблюдавам живота, който блика от всяко кътче, например, покрай някое малко изворче, забутано някъде, то извира, носи живот около себе си. Множество цветя са нацъфтяли около него, красота и свежест лъхат покрай него, и съм се питала дали някой вижда тази красота. Или тихото бълбукане на малките поточета, които отнасят човека в света на музиката, внасят мир и тишина в него, ако се остави на техните песни. Има ли място в природата, където да няма живот? Дори тревните постелки, по които ние стъпваме, каква красота на зелени багри и форми, природата е надарила. Ако човек има очи, той навсякъде може да вижда само красота. За кого е създадена и кому е необходима? Животът се изразява в красотата. Животът е мощното, което твори и създава формите в природата в едно велико разнообразие. Изброими са формите, които животът създава в природата. Тя твори в най-малките невидими същества, до най-великите светове. Мощно нещо е животът. Той прониква всичко и го обединява в едно единство. Творческите сили в живота се ръководят от разумни принципи.

    Учителя ни учеше, че животът е проява на Великата Космическа Любов, изявена като принцип."

    Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи
    Предстоящо издание на издателство Бяло Братство
  4. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Спомени от Елена Андреева   
    "Когато Учителя ни показваше гимнастическите упражнения или упражненията на Паневритмията, тогава можеше да се наблюдава изяществото в движенията му. Вдигаше ли си ръката нагоре, сваляше ли си ръката надолу, правеше ли стъпка напред или назад, всяко движение беше свободно, без напрежение, но не отпуснато. В движентията имаше замах, лекота, красота и пластика. Толкова бяха красиви движенията му, че ние просто се захласвахме, възхищавахме се. Искам да подчертая , че такова изящество в движенията виждах главно, когато ни показваше новите упражнения. Когато играехме обща Паневритмия, Учителя играеше заедно с нас. Той играеше хубаво, правилно, но изящество не всякога виждах. Само когато ни показваше новите упражнения, винаги тогава съм виждала образец на красота и изящество. Тогава и ние се увличахме. Всеки искаше да направи същото движение, но на малцина се отдаваше това. Като наблюдавах другите, виждах, че почти никой от нас не беше в състояние да го направи така хубаво, дори не бяха в състояние да го направят точно, камо ли красиво.

    Допълнение от друг: Сестра Катя Грива ми е казвала, че на нея Учителя й е показвал новите упражнения в стаята си, като тя е играла след него. Той е искал от нея тя да ги показва на другите. Тя ми казваше, че в стаята си пред нея, той е играел така изящно и красиво, така великолепно и хармонично, че тя в никакъв случай не е могла да повтори същото. Но когато е бил навън, пред другите, не е показвал така и не е играл така изящно, както в стаята си.

    Със съжаление ще кажа, че малцина от приятелите можеха да наблюдават показването и предаването на упражненията. Това ставаше по някакъв повод или по-право, по някакво вътрешно разположение на Учителя, някакъв вътрешен ритъм у него. Обикновено, след като веднъж е показал упражненията, той не ги повтаряше, а ни караше да се учим от тези, които са ги учили веднъж. При редки случаи ги е повтарял."
    Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи
    Предстоящо издание на издателство Бяло Братство
  5. Like
    Ася_И got a reaction from Надеждна in Утринни Слова - история   
    "Ние с още по-голям ентусиазъм идвахме тук за беседи, независимо от разстоянието, което изминавахме, тръгнали пеш от всички краища на София в зори по проточилото се Дървенишко шосе, с песен и радост. За всички, които жадуваха за неговото слово, далечното разстояние и ранният час не беше проблем. В студ, мраз, дъжд и пек ние поемахме нагоре да бъдем там точно в 5 часа сутринта. „Изгревът” беше мощен магнит."

    "Към четири и половина сутринта всички лампи на Изгрева светваха. В пет часа започваше лекцията или беседата. В пет часа ние трябваше да бъдем готови за поредната лекция. В скромните къщички и бараки лампите светваха като звезди. Набързо приготовление и хайде на Школа. От малките чисти улички се запътваха към салона. От града също тихомълком прииждаха тези, които не живееха на Изгрева. През зимата всичко е отрупано със сняг и е приказно красиво. През пролетта всичко е нацъфтяло и ухае. През лятото мирише на окосена трева. Преди да влезем в салона, цветята ни се покланят за добър ден. Наесен овощните градини са отрупани със сочни плодове. Четири пъти седмично Учителя насищаше атмосферата, мястото, с красота и творческа мисъл, учеше ни на изкуството как да живеем.
    Всички, точно в 5 часа, сме по местата си. Влиза Учителя с Библия в ръка. Поздравява. Всички стават на крака. Кратко мълчание. Молитва. Песен. Лекцията започва."
    Из спомените на Вуча Бехар - "Така беше"
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  6. Like
    Ася_И got a reaction from Paolina in Мисли от Учителя за Истината   
    Истина
    От книгата Учителят говори
  7. Like
    Ася_И got a reaction from Paolina in Мисли от Учителя за Истината   
    Истина
    От книгата Учителят говори
  8. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Спомени от Буча Бехар   
    "Близо до София имаше едно място, наречено „Изгрев”, където учениците на Учителя отиваха още в ранни зори да посрещат изгрева на Слънцето. Това място беше закупено с общи братски пари, където по-късно се построиха малки къщички, а по-късно се построи нашия салон. В този сълон Учителя изнесе своето вдъхновено слово.

    Оттук се пръскаше едно Божествено семе, за да стигне до всички топлината на любовта, светлината на мъдростта и красотата на истината.

    Тук, в този салон и покрай него протече съществената част на едно голямо дело.

    Ние с още по-голям ентусиазъм идвахме тук за беседи, независимо от разстоянието, което изминавахме, тръгнали пеш от всички краища на София в зори по проточилото се Дървенишко шосе, с песен и радост. За всички, които жадуваха за неговото слово, далечното разстояние и ранният час не беше проблем. В студ, мраз, дъжд и пек ние поемахме нагоре да бъдем там точно в 5 часа сутринта. „Изгревът” беше мощен магнит.

    Салонът ни беше построен от всички с небивал ентусиазъм. Дойдоха майстори зидари, дърводелци от цялата страна. Ние тук от София се включихме всички и един месец беше достатъчен, за да го направим и за събора да сме в него. Само прозорци нямаше, но за летните горещи дни нямаше нужда от прозорци. Съборът се състоя на 19 август. Влязохме по чорапи в него. Салонът блестеше от чистота и белота - най-светлият салон в света! Имаше сцена за музикантите, която се направи малко по-късно - до голямата врата.

    В салона имаше голяма подвижна черна дъска, една катедра до нея, орган и пиано, един роял на сцената и пултовете на цигуларите. В средата до катедрата по-късно се постави голям часовник. Големият салон беше съществена, централна част на „Изгрева”, чийто ритмичен пулс оживяваше и одухотворяваше всеки милиметър на „Изгрева”, като го насищаше с небивала и необикновена атмосфера. Тази атмосфера се усещаше не само от нас, но от всички хора, които влизаха в досег с този квартал.

    Салонът беше светещ фокус, място, където се ковеше великото дело, където Учителя съумя относително спокойно и свободно да ни предаде това, за което беше дошъл.

    Големият салон живееше, пулсираше и разпращаше по всички посоки на света светлина - основа на всички култури и прогрес. В него Учителя преподаваше най-великата наука - изкуството да се живее правилно. Един огромен фар, осветяващ денонощно пътя на всички залутани в световния хаос и търсещи новото в света.

    Но дойде ден, дойдоха вандали и багери, и сринаха всичко до основи.

    Учителя си замина на 27 декември 1944 година, а след него никой не ни питаше за нищо, всеки момент очаквахме да ни сполети всичко.

    Салонът и горницата са нещо неделимо. Тази пристройка се направи след салона и беше много малка и скромна. Едно антренце без прозорци, до него извита дървена стълба, която водеше до жилището на Учителя - правоъгълна стая с единични прозорци, един малък балкон с югоизточно изложение, светла стая.

    След „Опълченска” № 66 Учителя живя известно време на палатка и после се премести да живее в тази стая, наречена горница. Беше малко по-висока от височината на салона. В антрето той пиеше чая си. В стаята имаше пернишка печка, оскъдна обстановка, духаше отвсякъде. Чешма и клозет вътре нямаше, нямаше никакви удобства. Той никога не се оплака, пък и ние покрай него не се сетихме да му ги създадем. Имаше братя и сестри, които живееха къде - къде по-добре и с по-големи удобства, но и през ум не им минаваше да създадат нещо по-добро и за Учителя.

    Горницата е място светло и чисто, отвън и отвътре. Невъзможно е да минеш покрай нея и да не се спреш и погледнеш нагоре. Невъзможно е да не си помислиш за думите на Христос: „Влез в скришната си стаичка, помоли се в тайно, за да ти се даде явно.” Но в тази стаица Учителя ни пускаше и нас, само че събути по чорапи или боси.

    Горницата като малък храм, като подвижна скиния придружаваше човека, където и да беше някой от нас, мислено беше все с нея. Горницата изпълняваше тази служба - да приема уморения, болния, наскърбения, неутешимия, неспокойния и като майка да го приеме и облекчи.

    По време на съборните дни, обикновено в края на тези дни, на малки групи или поединично, влизахме там да се помолим, да почерпим сили и вдъхновение за цяла година, да се повглъбим и накрая горещо да поблагодарим за преживяните дни. Всеки пристъпяше прага на горницата с особено страхопочитание, със свещен трепет. Напущайки събора всеки искаше да разтвори сърцето си, да благодари за всичко и да си отиде просветлен и окъпан. Преживяното в горницата в такива минути не се забравяше. Библията и един том беседи стояха на масата на Учителя. След молитвата се четеше стих от свещеното писание и страница от беседата, това, което се падаше. В бележник се записва това, което си прочел от свещената книга и главната мисъл от прочетената страница от томчето беседи - върху тях размишлявахме през годината - до другия събор.

    В горницата влизахме с нови дрехи, облечени празнично, чисти, а там сякаш ни обгръщаше едно друго небе. В тази малка стаичка, около 16 - 17 квадратни метра, имаше нещо странно, успокояващо, наситено с жив магнетизъм. На една от стените висеше нарисувания образ на Христос и една картина на Пентаграмата. Учителя ни приемаше такива, каквито сме, а ние пристъпяхме някак си тържествено, като че ли не с телата си, а само с душите и духа си. А аз, пристъпвайки бавно, си казвам на ума: „Покланям се пред, Тебе Господи, Вечната Канара, от Която съм изсечена, Вечният Извор, от Който съм утолявала жаждата си. Омий нозете ми, омий сърцето ми, избели душата ми, за да съм чиста и свята пред тебе. Освежи душата ми.”

    Излизахме радостни и всичко, което ни чакаше долу, беше вече изгубило тежестта си.

    Приемната - когато тази първа постройка на изгревския двор беше готова, прозорци не бяха успели да поставят и по време на събора на тях имаше само бели перденца. Отвън и отвътре тя блестеше от белота и чистота. Имаше форма на правоъгълник с много прозорци и много проветлива отвън и отвътре. По-късно се остъкли едно малко антренце и над него беше поставена емблемата на Братството. Тук Учителя по цял ден приемаше гости от София и провинцията. Тук се осъществяваше личния контакт между него и хората. Четири очи и четири стени, една библиотека, едно писалище, една маса и няколко стола. На една от стените имаше картина, която изобразяваше Хималаите в кафяви тонове. Нищо друго.

    Кой ли не идваше тук да стовари част от товара си и противоречията си. Учител и ученик често тук продължаваха работата на школата. Приемната се обръщаше на учебна зала, ученикът приемаше необходимите напътствия, съвети, уроци и неусетно всичко тутакси се обръщаше на необикновени събития. Заставаш срещу него и разговорът започва. Понякога ученикът разкрива болката си, неудачите си. Учителя отговаря, разяснява, съветва. Накрая се усещаш окрилен, вярата е възвърната, доверието - възстановено. В ушите ти звучат думите: „Всичко е за добро.”

    Учителя помагаше на всички, които идваха с чистота на сърцето, с тежки проблеми и обикновено не приемаше такива, които идваха при него само от любопитство, да им гледа на ръка, да им каже какво ще се случи тази година с тях и т.н., а такива имаше много."

    Из спомените на Буча Бехар - "Така беше",
    подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  9. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Спомени от Буча Бехар   
    Така беше
    На ул. „Опълченска” № 66

    "Улица „Опълченска” № 66. Чист, покрит с плочи двор. Малка градинка с ограда, вишневи дървета, няколко стола и една скамейка. Тази малка скромна къщичка се състоеше от две стаи, свързани с малко антре, един хол, който служеше за приемна, маса и три стола, приземен етаж, превърнат в кухня. Всичко грижливо измазано и поддържано чисто. Това е домът на Петко и Гина Гумнерови, това е първата квартира, в която живееше Учителя Петър Константинов Дънов и в която държа първите си беседи, поместени в книгата „Сила и живот” - Неделни беседи. Почитатели, последователи, ученици идваха тук при него със своите нужди и противоречия, да черпят светлина като при дълбок извор на мъдрост, да дирят утеха и разрешение на своите проблеми. Посрещаше ги дребна пъргава жена, сдържана и сериозна - кака Гина. Да каже „Добър ден!”, „Добре дошъл!”, за да упъти кратко, да уреди среща с Учителя.

    Тук, в тази малка къщица, кипеше живот от сутрин до вечер. Една готварска печка, вградена в стената, гореше непрекъснато. Върху нея вряха чайници за сутрешния и вечерния чай. В една голяма тенджера вреше супа и други гозби. Всеки ден и постоянно трапезарията поемаше гости от София и провинцията. Винаги имаше поне 20 - 30 души, било за закуска или обяд, или за вечеря.

    Съществуваше странна хармония в този дом. Тук беше тихо, спокойно, лъчезарно, радостно.

    След като си имал среща с Учителя, настроението е бодро, свежо, всичко ти е наред. Небето е лазурно, радостно ти е на душата, готов си да прегърнеш целия свят.

    На двора, пред малкото каменно стълбище, имаше една лозница. Пред нея често ставаха срещите „на крак” - кратки, ясни, програмни за цял живот. Незабравими мигове с нашия Учител.

    Често се събирахме и при чешмата на двора, и там слушахме и се опивахме от Словото, което бликаше като от неизчерпаем извор.

    Улица „Опълченска” № 66 беше прашна, наоколо къщите бяха бедни, неугледни, но портата блестеше от чистота. Впрочем, имаше два входа - ляв и десен. Десният вход беше наш, а левият - на други стопани, които по-късно се постараха да заличат всичко, да изгонят бедната жена, която поддържаше този дом, да стъпчат едно свято място, да изтрият дейността на Учителя.

    Тук, на „Опълченска” № 66 се извършваше подготовката за печатането на І, ІІ, ІІІ, ІV и V серии и неделни беседи.

    Има неща, над които никоя власт не може да тури спирачка.
    „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.”"


    Из спомените на Буча Бехар - "Така беше",
    подготвяни за печат от издателство "Бяло братство"
  10. Like
    Ася_И got a reaction from Симеона in Мисли от Учителя за Свободата   
    "Законът на свободата се определя от два велики принципа. Човек не може да добие свобода, ако не е възлюбил Истината, ако не я е придобил. Истината трябва да бъде главната цел в живота на човека, към нея той трябва да се стреми. Намерите ли този принцип в себе си, вие ще бъдете свободни."
    Из За свободата, 21-ва Лекция на МОК, 9.III. 1924 г.

    "Работата за ближния и работата за Бога е един и същ закон, който се изразява в две направления. И така, свободата се придобива само тогава, когато човек работи за Бога и за своите ближни. Когато човек работи за себе си, това е предговор към свободата. То е първата стъпка към свобода. Тя е най-тесният кръг на свободата. Когато започнете да работите за ближните си, този кръг става по-широк. Когато пък работите за Бога, вие влизате вече във великия кръг, в който се намират всички възможности, чрез които човешката душа може да се прояви."

    "Да вършите вашата работа, значи да служите на Бога. Тогава само ще бъдете свободни. Тази е важната работа. Да бъдете свободни, зависи от това, дали служите на Бога. Когато човек служи и на другите, той е пак свободен. Разбира се, в придобиването на тази свобода има методи, начини, които се употребяват. Придобиването на свободата не е моментален процес, а е едно бавно, постепенно освобождаване. Бог е, който освобождава, но човек трябва дълго време да работи, за да придобие свободата. Като я придобие, трябва дълго време да работи за своето самоусъвършенстване, за да запази тази свобода. И ангелите, които паднаха, имаха свобода, но не знаеха как да я запазят. Като слязоха в материалния свят, те я изгубиха."

    "Човек, който няма правилни възгледи за свободата, не може да бъде свободен. Всеки от вас не трябва да има само вътрешен импулс към свободата, но трябва да има и правилни схващания за нея – да разбира какво нещо е свободата. Няма същество в света, което не желае и не търси свободата."
    Из Раждането на свободата, 23 август 1926 г.
  11. Like
    Ася_И got a reaction from Симеона in Мисли от Учителя за Молитвата   
    "Ние много пъти се молим за някои болни хора, даже правим колективни молитви за тяхното оздравяване. Ако нашата молитва за някой болен, или за каквото и да е, не е придружена с любов, няма да има резултат. В момента, когато се молиш за някой човек, ти трябва да го обичаш. Тогава твоята молитва ще бъде силна. За да има резултат, твоята молитва трябва да има две неща - вяра и любов."

    "Учителят дава обяснение какво значи да имаме вяра и любов. Когато ти се молиш, все едно, че пращаш заявление до Бога, ти поставяш твоето заявление в една колесница, която има две колела. Едното колело е Вярата, а другото Любовта. Затова, когато се молиш за някой човек, трябва да му изпратиш едновременно и една велика любов. Защо непременно молитвата трябва да се изпълни с Любов? Защото Бог е Любов. Ти, като обичаш, тогава Бог присъствува в тебе и Бог, Който чрез теб се проявява, изцелява болния човек."

    Из лекцията "Любовта като здравен фактор" от книгата Доброто разположение,
    Издателство "Бяло Братство", 2002 г., ISBN: 954-744-026-8
  12. Like
    Ася_И got a reaction from Paolina in Мисли от Учителя за Истината   
    Истина
    От книгата Учителят говори
  13. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Отвори сърцето си за Лори!   
    Лори е едно много хубаво дете.

    Благодаря на Илияна за разходката, която си направихме трите заедно .

    Качихме се малко над Драгалевци, поседяхме на една полянка близо до манастира. Не мога да опиша колко щастлива беше Лори от това, че е навън сред природата и наоколо има хора.

    Заслужава си да виждаме децата ни щастливи и усмихнати. Дори и за 2-3 часа. От нас зависи дали часовете ще станат повече и дали Лори ще може да стои права, както преди.
  14. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Отвори сърцето си за Лори!   
    Много хубаво сте го написали: Отвори сърцето си!.

    Може да не се помогне с много, но и малкото е достатъчно, щом е от сърце.

    Не можем да се погрижим за целия свят, не е в нашите сили и възможности - това е работа на Бог, но може да помогнем на ближния си.
  15. Like
    Ася_И got a reaction from Донка in Имуностимулатори - природни и алтернативни   
    За мен най-силният имуностимулатор е положителното мислене.

    При едно имунологично изследване се оказа, че практически нямам имунитет. Изследват се NK (Natural Killers) клетките. Това са клетки от групата на левкоцитите, които "разпознават" нашественика в организма и го унищожават. При здравите хора показателят е в границите 4-8%. При мен се оказа, че съм почти на нулата. Съответно лекарите ме предупредиха да внимавам. На практика всяка една инфекция може да се окаже опасна за мен. Пих Изопринозин - това е най-често изписваното лекарство в традиционната медицина. Ако лекарят ви е дистрибутор на някое вносно - може и с него да ви обещаят чудеса.

    Та след като слушах лекарите 2 месеца, взех нещата в свои ръце. Използвах една хранителна добавка, която не е имуностимулатор (сега ги наричат имуномодулатори), а е със силно изразено антимикробно действие. Логиката ми беше, че няма как да стимулирам организма си, ако не съм се очистила първо. За близо година успях да очистя натрупаното - токсини от неправилно хранене и лекарства, разни гъбички от антибиотиците. Вече 3 години не пия нищо. Не вземам синтетични витамини, защото според мен те са вредни за организма. Позволявам си единствено калий като добавка, но то е свързано с лекарствата, които пия. Но дори и в този случай наваксвам чрез кайсии, портокали, домати, диня. Когато си благодарен на природата (в случая храната) за това, което ти дава, сякаш плодовете се усвояват максимално. Имах един период време, в който ядях само портокали, нищо друго. Но това стана, след като се научих да слушам организма си. Той ни казва от какво имаме нужда, ама ние все си мислим, че знаем повече от природата.

    Обикновено пропускам гриповете и инфекциите. В края на миналата година една моя позната се върна болна от САЩ - та пипнах т.н. Соломон. Лежах 3 дена вкъщи и толкова. Близките й се влачиха по 2 седмици - нали бил вносен грипа по-силен идвал, с високи температури.

    За известен период от време се занимавах с хранителни добавки. От това, което видях мога да кажа, че колкото по-шумно е рекламиран един продукт, толкова по-слаби са качествата му. Много от продуктите са тествани някъде по света (обикновено Южна Америка), където данните за положителния и многостранен ефект много лесно могат да се получат. Но това са подробности, естествено . Не може с едно хапче да лекуваш всичко. Такъв филм няма. За съжаление много хора предпочитат да си вземат хапчето и с това да приключат "задълженията" си към организма. После че чудят защо не са здрави. Забравят, че здравето цена няма.
  16. Like
    Ася_И got a reaction from ISTORIK in Мисли от Учителя за Доброто   
    "Доброто и злото са относителни неща. Това, което при дадени условия е добро, при други условия не е добро. Значи плюсът и минусът се менят постоянно. Изобщо, всяко нещо, поставено на своето място, е добро."
    Път към живота
  17. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Защо разсъждаваме различно върху една мисъл от Учителя   
    Права си, mvm,
    На пръв поглед нещата изглеждат разхвърляни и хаотични. В едни беседи смисълът, който Учителя влага в една дума е един, в друга - друг. Прави ми впечатление, че много често е говорил иносказателно, но в този случай всеки възприема смисъла по начина, който е най-близо до него.

    Няма съвети за това как да се четат беседите и как да се тълкуват - Учителя е говорил пред голяма аудитория. А и до нас достига само написаното, преписаното, друго е да виждаш човека, движенията му, да чуваш интонацията с която произнася една дума. Както казват учениците му " те били събрани от кол и въже". Но може би това, че в повечето случаи това са били хора с различни знания, различна възраст и социален статус, различен произход и съответно - различен начин на възприемане на казаното, прави беседите му да изглеждат така? Той все пак е говорил на всички, които са искали да го чуят.

    Понякога, един текст предизвиква в мен въпроси, отговора на които намирам в друга беседа. Всъщност при мен отговорите не винаги идват когато си задам въпроса, а когато съм готова да чуя отговора. Мисля си, поне за мен, че има един много дълъг период на натрупване на знания, после вече започваш да ги осмисляш вътрешно и едва след това може да говориш по дадения въпрос, т.е. да ги прилагаш. А и Учителя много е държал на това - да опитаме знанията, които ни дава, преди да ги приложим. Това е един много дълъг процес. Отнемащ години понякога.

    За мен лично беседите от книгата Великата майка са много по-лесни и разбираеми. Те са и по-кратки. И ако преди две години ми беше попаднала тази книга, със сигурност щеше да ми е по-лесно. Ако сега трябва да започна отнякъде, бих започнала от нея.
  18. Like
    Ася_И got a reaction from Донка in Лечение с жива и мъртва вода   
    Чрез замразяване се получава структуриране на водата и може да се добие Протиева вода. Тя е пречистена от вредните примеси и е богата на соли.

    Начин на приготвяне:
    Тенджерка с вода се поставя в камерата (зимата на балкона) и след 4-5 часа се изважда - когато по стените на съда и повърхността на водата се е хванал лед. Именно в получения лед (тежка вода) са молекулите на вредните вещества. Незамръзналата вода се прехвърля в друга тенджера, която пак се слага в камерата, докато замръзне около 2/3 от нея. Този път се изхвърля незамръзналата (лека) вода, защото в нея се съдържат най-различни примеси. Полученият лед е т.н. протиева вода. По този начин водата се пречиства около 80% и съдържа 16 мг калций на литър течност. Ледът се разтопява и се ползва за пиене.

    Да ви е сладко .
  19. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Защо разсъждаваме различно върху една мисъл от Учителя   
    Права си, mvm,
    На пръв поглед нещата изглеждат разхвърляни и хаотични. В едни беседи смисълът, който Учителя влага в една дума е един, в друга - друг. Прави ми впечатление, че много често е говорил иносказателно, но в този случай всеки възприема смисъла по начина, който е най-близо до него.

    Няма съвети за това как да се четат беседите и как да се тълкуват - Учителя е говорил пред голяма аудитория. А и до нас достига само написаното, преписаното, друго е да виждаш човека, движенията му, да чуваш интонацията с която произнася една дума. Както казват учениците му " те били събрани от кол и въже". Но може би това, че в повечето случаи това са били хора с различни знания, различна възраст и социален статус, различен произход и съответно - различен начин на възприемане на казаното, прави беседите му да изглеждат така? Той все пак е говорил на всички, които са искали да го чуят.

    Понякога, един текст предизвиква в мен въпроси, отговора на които намирам в друга беседа. Всъщност при мен отговорите не винаги идват когато си задам въпроса, а когато съм готова да чуя отговора. Мисля си, поне за мен, че има един много дълъг период на натрупване на знания, после вече започваш да ги осмисляш вътрешно и едва след това може да говориш по дадения въпрос, т.е. да ги прилагаш. А и Учителя много е държал на това - да опитаме знанията, които ни дава, преди да ги приложим. Това е един много дълъг процес. Отнемащ години понякога.

    За мен лично беседите от книгата Великата майка са много по-лесни и разбираеми. Те са и по-кратки. И ако преди две години ми беше попаднала тази книга, със сигурност щеше да ми е по-лесно. Ако сега трябва да започна отнякъде, бих започнала от нея.
  20. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Мисли от Учителя за Любовта   
    Из Да дойде при мене
  21. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Мисли от Учителя за Любовта   
    "Сега ще ви кажа следната истина: За човека трябва да мислите, а после да го обичате. За Бога е точно обратно: Бога трябва първо да Го любиш, а после да мислиш за Него. Значи, в това отношение в света има само едно изключение и то се отнася до Бога. За Бога, първо трябва да Го обичате, а после да мислите за Него."

    "Любовта е Божествено нещо. Дойдете ли до Божествената любов, първо трябва да внесете любовта, а после мисълта. Дойдете ли до човешката любов, първо трябва да внесете мисълта, а после любовта."

    "Любовта не е нещо, което не се плаща. Тя минава от един живот в друг. Човек може да заспи, но като се пробуди, любовта пак действува в него. Любовта действува и в сънния живот, и в будния. Любовта действува и на Земята, и в другия свят. Дето и във вселената отидеш, все ще разбереш един закон, а именно: любовта действува навсякъде, но хората се различават само по степента на своята любов. Навсякъде ще видите такива чудесии, каквито не сте предполагали."
    Из Разумният човек, 10-а НБ, 7.II.1937 г.

    Прекрасен подбор на мисли на Учителя за Любовта
    "Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух – те са, на които сърцата трептят от Любов. Не се лъжете: Болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва: „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости“, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за Което се казва, че е Любов, люби. Онзи, Който е създал световете, Който е направил всичко, Който всичко е изпълнил с живот, Който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя „хладен разсъдък“, не можел да люби! Христос слезе на Земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум“ не можели да любят!"
  22. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Мисли от Учителя за Любовта   
    "Млад чавек значи носител на Божествената Любов. Стар значи онзи, който е мъдър - не по възраст. Мъдростта и Любовта вървят ръка за ръка."

    "Ако имаш Любов, какъвто и да бъдеш, някой земеделец, овчар, някой обикновен учител на село, в тези положения ще събереш с Любов опитност да си създадеш бъдеще. Някои хора с високи длъжности ги мислим за щастливи, обаче ще ги претрепят някъде и в астралния свят ще си изкупуват греховете."

    "Любовта, която е за вас, не е само за вас. И ако вие мислите, че Любовта на Бога към някого е по-голяма, а към другите по-малка, вие се лъжете."

    "Само една непреодолима Любов към Бога може да създаде у вас една мекота, единството на тази Любов трябва да бъде тъй високо, че да бъде един извор, който постоянно да ви вдъхновява."
    Из записките на Минчко Сотиров "Условия за взаимна работа"
  23. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Мисли от Учителя за Любовта   
    "Когато работим в името на Любовта, ние не споменаваме нейното име. Когато аз избавям един човек и го лекувам, трябва ли да му кажа, че това върша в името на Любовта? Аз това върша за себе си, а дали той ще го разбере, или не, това ми е безразлично. Няма да му чета молитви, няма да му говоря нищо за Любовта, а ще му направя всички услуги и ще си замина. Слънцето, като дава светлината си, казва ли ви: „Аз съм светлина”? Любовта казва ли ви: „Аз съм Любов”? Ако каже това, тя се ограничава. Това, което е Любов, няма да каже, че е Любов. Ще бъде много чудно, ако попитам някого: „Ти живееш ли?” Който живее, той чувства, прави добрини – той живее, разбира се. "

    "Работете с Любов! Работете с тази Любов, за която Толстой говори: да бъдеш готов да напуснеш всичко, да си готов да слугуваш на всичко, без да очакваш да ти платят. Това е Любов – да се облечеш във всичко и да слугуваш на всичко. Можеш ли да направиш това, имаш Любов; не можеш ли да направиш това, пак имаш любов, но такава, която не може да повдигне хората. Можеш ли да направиш това, въпросът веднага разумно се разрешава. В Любовта, като слугуваш, ти няма да се цаниш – ще бъдеш свободен, даром ще работиш, няма да се считаш длъжен, няма да си отговорен. Ще вършиш доброволно това, което Любовта изисква. Тази Любов изисква и царят, и слугата да се откажат от своето, да станат слуги. Тази Любов казва: „Аз не признавам господари.”"

    Из "Работете с любов" 18та Беседа от книгата "Великата Майка"
    Издателство "Бяло братство" 2006 г.
  24. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Мисли от Учителя за Любовта   
    Из Да дойде при мене
  25. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Мисли от Учителя за Любовта   
    "Сега ще ви кажа следната истина: За човека трябва да мислите, а после да го обичате. За Бога е точно обратно: Бога трябва първо да Го любиш, а после да мислиш за Него. Значи, в това отношение в света има само едно изключение и то се отнася до Бога. За Бога, първо трябва да Го обичате, а после да мислите за Него."

    "Любовта е Божествено нещо. Дойдете ли до Божествената любов, първо трябва да внесете любовта, а после мисълта. Дойдете ли до човешката любов, първо трябва да внесете мисълта, а после любовта."

    "Любовта не е нещо, което не се плаща. Тя минава от един живот в друг. Човек може да заспи, но като се пробуди, любовта пак действува в него. Любовта действува и в сънния живот, и в будния. Любовта действува и на Земята, и в другия свят. Дето и във вселената отидеш, все ще разбереш един закон, а именно: любовта действува навсякъде, но хората се различават само по степента на своята любов. Навсякъде ще видите такива чудесии, каквито не сте предполагали."
    Из Разумният човек, 10-а НБ, 7.II.1937 г.

    Прекрасен подбор на мисли на Учителя за Любовта
    "Помнете: Любовта не е за болни хора. Любовта е само за здрави хора. Болните, мъртвите хора не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух – те са, на които сърцата трептят от Любов. Не се лъжете: Болните, мъртвите духом хора не са озарени от Любовта. И когато чуете някого да казва: „Аз съм човек на хладния разсъдък, аз не мога да любя, не мога да се занимавам с такива дребнавости“, знайте, че този човек е глупав. Защото най-мъдрото, най-великото нещо в света е Любовта. Най-мъдрото Същество, за Което се казва, че е Любов, люби. Онзи, Който е създал световете, Който е направил всичко, Който всичко е изпълнил с живот, Който е дал всички жертви, люби, а този пигмей, със своя „хладен разсъдък“, не можел да люби! Христос слезе на Земята да изяви Любовта, а хората на „трезвия ум“ не можели да любят!"
×