Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ася_И

Участници
  • Общо Съдържание

    2091
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    8

Репутация Активност

  1. Like
    Ася_И got a reaction from Emmy in Записки на Минчо Сотиров   
    Учителят се обръща към един трън и казва: Вие като гледате този трън, вижда ви се, като че няма смисъл той да съществува. Като че никой не му обръща внимание. Е, вие не му обръщате внимание, но как искате тогава Бог, Който седи толкова високо, да ви обръща внимание? Ти, като искаш Бог да ти обърне внимание, значи много голяма важност си даваш. Е, то е много хубаво, с това ти искаш да кажеш: „Господи, аз съм тъй малък! Да се обърна към малките, те са по-лоши от мене, но Ти си Велик, към Тебе ще се обърна за внимание.” И няма да се мине и една минута и Господ ще ти каже една дума. Когато Господ каже една дума, всички йерархии ще кажат още по няколко думи, всичко това ще се увеличи и докато дойде до нас, това ще стане много голямо, но докато не даде Бог нищо, всички мълчат, нищо не дават, нищо не казват. У човека съзнанието е дошло до там, че съзнава, че Господ се грижи за него, а у малките, несъзнателните същества съзнанието не е дошло до там, да съзнаят тази грижа. Бог промисля за нас, но за този промисъл какво ще трябва да дадем?

    Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скръбни от тебе, обърни внимание на тях и ти ще престанеш да скърбиш. Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че и те са по-големи герои от тебе. Докато научиш уроците си, представи си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения. Като замине това нещо, ще видите, че сте научили един урок. Вие сега сте слуга, но вечно няма да бъдете слуга. Вие сега сте учител, но вечно няма да бъдете учител. Това са временни служби, необходими, за да получите един урок, но в тях не е онзи, великия смисъл на живота. Вие още не сте дошли до положението да любите Бога. Трябва да почувствате тази Любов и тогава ще Го разберете вътре в себе си. Веднага вашето мировъзрение ще се измени и веднага ще отидете между хората да им помагате. Това се отнася до тези, които са готови да работят. Не мислете, че вие ще се избавите от това, което аз ви уча. Аз ще изгладя всичко у вас, няма да оставя да изопачавате моите думи. Аз говоря така, но ще ви накарам и търпението да научите, и милосърдието, и добрите обноски, и надеждата ще влезе у вас, и волята, и всичко ще дойде. Този, който е взел от мене пари, той няма да мине така. Сега ще гледате да изгладите всички неща, които създават съблазън, ще гледате да създадете единство помежду си, не за хората, но заради ангелите на хората. Оттам ще започнете. Ще кажете: „Този човек има един ангел и заради него ще създам туй единство, защото този човек страда, а неговият ангел иска да го направи добър човек.” Той казва: „Аз познавам този човек не от един живот. Колко много е живял той на Земята.”
    Из Записки на Минчо Сотиров
  2. Like
    Ася_И got a reaction from Emmy in Записки на Минчо Сотиров   
    "Едно правило ще ви дам: не позволявайте отсега нататък теляците да ви мият тялото. Буквално ви казвам. Даже аз ви препоръчвам като ученици, даже и на баня да не ходите. Аз ви препоръчвам един метод за миене. Стоплете си вода на слънце, полейте се, измийте се вкъщи сами. Няма да казвате, че Учителя ни казва да не ходим на баня, но ще кажете: „Учителя ни заповяда всеки един от нас да си направи специална баня за себе си.”

    Не викайте никого да ви трие, самостоятелно ще се миете.

    Второто правило: падне някой от учениците и вие му помагате. Не тичайте да му помагате. Ако той ви вика, то е друг въпрос, но иначе, оставете го.

    Ще спазвате три правила: на баня няма да ходите, вкъщи ще се миете и то няма да правите много бани, в неделята 1, 2, 3. Лицето и врата си може да миете всеки ден. Щом се изпотите, ще смените веднага ризата. Потна риза на гърба си няма да оставяте да изсъхне. По никой начин! Изпотени ли сте, ще се преоблечете. Потна риза на гърба си няма да сушите. Аз не позволявам това. Сега ще ме слушате, а после ще ви кажа защо.

    Друго правило: главата си ще миете със сапун само един път в месеца! Иначе без сапун може да я миете и по-често. Сапунът прави голяма пакост на главата. Туй няма да ви го обяснявам, ще вярвате. Ще го опитате. Значи, веднъж в месеца и то с най-хубавия сапун ще си миете главата. А пък аз бих ви препоръчал друг един хубав сапун. Той е следният: ще вземете най-хубавата хума, ще я опечете в огъня, ще турите малко вода, ще капнете малко оцет и тя ще се размие. Ще си намажете с нея косата и след това ще се измиете с чиста вода. Така косата ви ще стане мека. Така ще се миете веднъж в месеца, а всяка седмица ще се миете с топла вода. Тази мазнина, която има косата, е нужна и не трябва да се измива. Ако тя се измива, главата ще диша свободно, но не ще може да мисли много, топлината и активността на мозъка изчезват. Българинът защо не може да мисли много? Той под калпака си има много пот и тези нечистотии остават там. Тази е една от причините. Не, никога няма да носите шапка, през която не може да става проветряване. Сутрин като станете, намокрете малко главата си с топла вода, според температурата на тялото, разчешете я с гребен и това е достатъчно. Ако искате да си направите сами сапун специално за главата, тогава вземете от най-хубавото масло и от него си направете, защото сегашните парижки сапуни са от умрели свини. Хумата ще употребявате само за главата и то не като абсолютно правило. Може да си миете главата с най-хубав сапун, направен от вас. Не трябва да миете главата си с много гореща вода, нито с много хладка. Водата трябва да бъде толкова топла, че като турите пръста си вътре, да издържа, да усещате приятна топлина.

    Запитват: „Как да се махне пърхотът?” - Като живеете редовно, този пърхот ще се махне. Той не е от сапуна. Пърхотът е от това, че кожата ви е обедняла. Щом живеете разумно, той ще изчезне. Космите ви по този начин ще придобият съвсем друг живот."
    Из Записки на Минчо Сотиров
  3. Like
    Ася_И got a reaction from Emmy in Записки на Минчо Сотиров   
    "Не разчитайте на хората! Тези мъчнотии, които сега имате в света, ще са благоприятни условия, които сега се дават за развитие на вашия ум, на вашите сили.

    Някои ви атакуват. Вие се оградете така: теглете еднаж един светъл кръг, изобразете около себе си светъл кръг. Ще теглите друг светъл кръг отпред - назад. Направете тези линии със светлина около вас и неподвижни застанете в центъра на тези кръгове и си кажете: „Със силата на Духа Божий всички лоши мисли да се разпръснат, да се разпръснат!”

    Ако имаш Любов, какъвто и да бъдеш, някой земеделец, овчар, някой обикновен учител на село, в тези положения ще събереш с Любов опитност да си създадеш бъдеще. Някои хора с високи длъжности ги мислим за щастливи, обаче ще ги претрепят някъде и в астралния свят ще си изкупуват греховете.

    Най-първо, между всички ви трябва да се образува една вътрешна връзка. Вашите материални работи да не разклащат вашето духовно положение. Вие седите и чакате да развиете красноречието и след това да излезете и изведнъж да говорите. Чрез проповед светът не се оправя. Единичните разговори са най-хубавите. Най-добрата работа е единичният разговор. Той ще пита, ти ще му отговаряш като сте събрани само двама - трима на едно място. А в един голям салон, дето има спор, това е биене на барабан.

    Специалният клас не е постоянен, той е временен. В природата специалните класове не са постоянни. На младите съм говорил за възможностите на ума, сърцето, волята и Духа, после за черната и бялата светлина. Така те решават задачите в живота. Трябва да ги заведа в живата природа. Например, известни извори говорят. Някой тих извор. Ще видите, че известни извори имат известно бълбукане, известни звукове и всеки един звук на извора буди във вас известни идеи. Друго бълбукане буди друга идея. Например Куш Бунар при Сливен.

    Млад чавек значи носител на Божествената Любов. Стар значи онзи, който е мъдър - не по възраст. Мъдростта и Любовта вървят ръка за ръка.

    Изобщо във всички общества - школи се срещат противоречия в живота на ученика. Противоречията се явяват като една необходимост, като една потребност. Това е един закон. Щом човек влезе в една окултна школа, каквото и да е, непременно на пътя му се изпречват известни мъчнотии.

    Най-първо е нужно следното: всеки един от вас трябва да има определена програма, която той иска да постигне в тоя живот. Цар не може да стане. Това ще го изключите из програмата си. Княз - също. Милионер не може да стане. Да стане някой учен, знаменитост, да се прослави в света - и това не е в програмата ви. Ще изключите, ще изключите! Може да станете някой селски учител, на тези деца ще бъдете полезни. Ще започнете да работите в тази обкръжаваща ви малка среда и ще ви благослови Господ. Ако станеш министър, ще те затворят, вестниците ще пишат за тебе, в затвора ще стоиш четири години, без да те осъдят. Ще се убие духът ти. Сега в живота ни често ония, които вървят в окултната школа, са изложени на нападки от света. Исайя, например, когото сега считате за гениален, в него време какъв са го считали? Христос, Който за 500 милиона души е Божествен днес, в Негово време какви неща са казвали по негов адрес? Казвали са му: „Ти си обикновен човек.” Мойсей - също. Вие сега сте ученици на окултна школа. Мислите ли, че вие ще направите едно изключение от общия знаменател? Вие мислите ли, че ще направите изключение след толкова пророци и след Христа? Същият закон ще ви засегне. Това е в реда на нещата. В бъдеще, когато целият строй се измени, когато дойдат нови хора, тогаз друго. Тогаз ще имаме обратното. Но при сегашната култура ние трябва да се приготвим да посрещнем някой път неща, които ще бъдат неприятни. Ние ще бъдем умни всичките тия неприятности да ги използуваме. От друга страна аз бих ви съветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-висока връзка с Бялото Братство. И то ето как: когато помислите за най-възвишените качества Любов, Мъдрост, Смирение, Кротост, Въздържание, Честност, Постоянство - всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всичко това ще отправите и ще кажете: това е в Тях. Тогиз вие ще ги привлечете. Когато у вас се образува светлина, само тогава едно Висше Същество влиза във връзка с вас. Едно Висше Същество се привлича, когато ние мислим добро за него.

    12 юли 1920 година, Сливен"
    По записки на Минчо Сотиров
  4. Like
    Ася_И got a reaction from Emmy in Записки на Минчо Сотиров   
    "Лошите хора са канал в едно общество, в един народ. Те са необходими за да се изливат през тях нечистотиите от хората, от народа. Ако злото не бе вътре в Земята, тя не би се въртяла. Злото, силите на злото извършват трудовата работа - вулкани и пр. процеси. Това е най-трудната работа.

    Възпитание се дава само на добрите хора. Нали хората обичат да орат само добрите ниви? Не отиват на каменистите ниви, а на добре наторените и с дебел слой пръст.

    Търговия да се върши с продукти, които не носят карма и да си имат производство. Тия наставления се отнасят до приятелите. Сеченето на живи дървета и горенето им на кюмюр от духовно напредналите человеци носи за тях карма. Купените продукти трябва веднага да се продават. Задръжка от тях не се прави. Трябва да се гледа на такива продукти, които се намират, търсят се, не подлежат на развала и пр.

    Ние не сме против женитбата, но сме против наложничеството, сдружаването, а не сме против Божествения брак. Който е сгоден за някого, както казва Павел, не трябва да се жени, иначе ще страда, ще стане нещастен. Който е вързан с кармически връзки, да не се развързва. Който не е вързан, да не се връзва, т.е. да не си създава карма - да не се връзва с духове, за да не им дава плът, а който има връзки и обещания с духове, трябва да им дава плът, иначе ще страда. Не трябва да изменяме Божествените нареждания на нещата. С нашия ум ще попречим на Божественото развитие на нещата и ще страдаме. Господ изпъжда децата ти - остави ги, приближава ги - не ги отпъждай. Щом един човек люби, той е вече женен. Кармически свързаният човек, той трябва да се ожени, за да се разплати. С нашия морал сме смешни – чист отвън, а нечист отвътре. Чистият бил опозорен от нечистия, богатият направил сиромаха нещастен. Смешни са такива разсъждения. Безбрачието е на черната ложа - да ядят и да пият, без да дават плод. Божественият закон е да се даде плод добър. Не се позволява женитба между болни, слабоумни, покварени. Трябва да се женят здравите, за да дават добър плод. Може един момък да помага, да издържа една сестра духовно, за нейното образование, възпитание и ето, той е свързал сърцето си с тая сестра.

    Венчаването, кръщаването е от попа, а живота е от нас. Човек трябва да се освободи от закона на догмата."
  5. Like
    Ася_И got a reaction from Emmy in Записки на Минчо Сотиров   
    По записки на Минчо Сотиров, 11 Август 1924 г., Мусала

    "Там, където хората се сдружават и има съгласие, там има и благословение - плодът се ражда в изобилие. Тогава и работата като се разпредели между 20 - 30 души комунира, по-скоро се свършва.

    Там, дето Земята е плодородна, има магнетически вълни и като седнете на такова място, бързо си отпочивате. Където няма магнетически възли на Земята, там плодородие не се дава.

    Комуната трябва да се образува най-първо, за да се тонират хората. Който дойде там, ще си почине, ще се ободри и ще започне да работи. Пентаграмът се съчетава с краските: най-отгоре - ясно синьо - Истината; ясно червено - Любовта; ясно жълто - Мъдростта; ясно зелено – Правдата /съдийската маса/; златисто - узряло жито - Добродетелта. Розовата краска е за Обичта. Краските от Пентаграма съответстват на удовете на човешкия организъм. Ясно синята краска е за духовния човек. Ясно червената - за сърцето, за дробовете. Ясно жълтата - за ума. Ясно зелената - за жлъчката, черния дроб. Трябва да се следи всяко дете, когато се ражда, какъв глас издава, с какъв тон започва своя живот. Едно започва с До, друго с Ре и т.н., това ще ни покаже какъв ще бъде неговия живот.

    На света шалварите ще затреперят от политическите събития и природните стихии, които започват от 1921 година.

    Оня, в когото Духът дойде, трябва да бъде винаги весел, доволен, внимателен и осторожен. Когато Духът дойде, тогава на душата израстват крилата.

    Ако нагрубяваш майка си, ако нагрубяваш децата си, ако нагрубяваш баща си, вашият възлюбен ще си замине. Когато дойде Духът, болестите изчезват, скърбите, мъките, страданията изчезват. Лошата мисъл, лошите желания образуват едно мрачно небе, през което не можем да видим. При просветен ум няма пороци, а само чистота. Оня ум е ограничен, в когото има пороци.

    Учителят прочете 21 глава от Откровението. „Тази глава съответства на събитията от ХХІ век. В по-малък размер съответства на събитията от 1921 година."
  6. Like
    Ася_И got a reaction from Emmy in Записки на Минчо Сотиров   
    По записки на Минчо Сотиров, 11 Август 1924 г., Мусала
    "Ново Небе, Нова Земя - новите порядки.

    Новий Ерусалим е Европейското царство. Няма море - сегашният човешки живот. Ерусалим - Обществото на народите. Скиния ще се засели - Бог ще се засели. Риби и море - сегашният живот с неговите порядки.

    Двадесетият век е век на съдба. Двадесетата глава се повтаря ХХ век.

    От окултно гледище Земята има кухина вътре в центъра. Вътре в топката на Земята има друга топка, която се движи. Всяка топка си има своя магнетичен пояс. Земята в центъра си е най-пълна. Там има машинария, лаборатория, механици, които движат Земята. Там е малката мистерия. Който се посвещава, трябва да слезе долу да види. Малцина могат да слязат. Другите остават по нея. Всяка година има магнитни течения, по които може да се слезе. За там се отнася текста: „В бездната да слезем, хоругва да поставим.” Тя е под 13-та сфера. Който падне, мъчно излиза. Остава за друга еволюция. Духовете, които сега връзват, там ще бъдат вкарани, поставени и Земята ще бъде преграда да не влизат. Има само душници, там е поставен ангел с меча на вратата, за да не излизат. Една душа, която излиза оттам на Земята, е като на рая. Когато някой каже: „Черната земя” - това е именно бездната. Около нас има друга преграда, магнитна, други хора живеят. Ако тръгнете към Слънцето, през тоя пояс не може да се мине. Там е астралният свят. Той е над нас, но граничи с тоя свят, както земята и водата се опират. Тая материя, като отидем там, ще бъде под нас и ще ни се види като ефирна. Водата се крепи върху твърда почва - така е и с астралния свят. Много неща на Земята не виждаме. Има места на Земята, където човешки крак не е стъпвал. Хората не знаят Земята, а само отчасти я знаят и познават. Промени ще станат духовни, умствени и физически на Земята."
  7. Like
    Ася_И got a reaction from Emmy in Записки на Минчо Сотиров   
    "Русия има бъдеще заради Северния пояс. Тя е светата Земя, където никой не е ходил и не може да я превземе. Всеки, който е отивал там, си е счупвал краката. Промени ще станат и на Небето, и на Слънцето, и на Луната, както и на Земята. Този живот си отива вече, заминава си, за да отвори място на новия живот. Става сега преустройство на всичката материя на Земята. От Слънцето има грамадни магнетични течения, които дигат континента и го тонират. Тази Земя е грешна, има големи нечистотии, трябва да се измие. Ще останат големите гори на Русия, Америка, където има 4 -5 хиляди годишни дървета, където човешки крак не е стъпвал. Африка е била континент на черната раса, тя е част от друг един грамаден континент, който е потънал. Черната магия е култура на тази черна раса, която заради греховете си е потънала. Това са лемурийците. Големи територии са били. Атлантида е на жълтата раса. Сега иде същото и за бялата раса. Нейният континент е Европа. Хората от черната раса са били безчувствени, страдания не са имали, болка не са изпитвали. Те са започнали отскоро да се развиват. Атлантците са били раса на чувствата. Бялата раса е раса на интелекта. И тя ще потъне. Това е законът на необходимостта. Ще се потопи цял континент, за да се спаси светът. Ще излезе нов грамаден континент от Великия Тихи океан, а сегашна Европа ще бъде един остров. Ще остане един голям остров на белите. Части от Франция, Белгия, Париж потъват вече.

    Край Нил възникна египетската култура. Черната култура в Африка се изолирва. Има проект Сахара да се наводни - ще бъде море и тогава около него ще възникнат култури. Климатическите условия ще се изменят.

    Човешкият дух трябва да премине към новите условия на живота. Магнетичната вълна, която иде, може да изгори цялата земна кора /повърхност/. Духовните хора ще се приспособят веднага към новите условия, а хората на света не ще се приспособят и ще се лутат, ще бягат по земята, покой за тях не ще има. Тая магнитна духовна вълна ще повдигне земната повърхност над Великия океан, а ще потъне Европа - континента на бялата раса."
  8. Like
    Ася_И got a reaction from Emmy in Спомени от Милка Периклиева   
    "Той работеше и през нощта

    Зимна нощ

    Студът свободно нахлуваше през процепите на дървените стени на стаичката. Печката не гореше. От студ не можех да заспя. Когато стрелките показваха 2 часа след полунощ, реших да отида в салона на топло. Това правех често, когато преспивах на Изгрева срещу беседа.

    За няколко минути се приготвих и тръгнах. На пръсти преминах преметената пред салона площадка и влязох вътре... Разпалената печка ме посрещна радушно и аз седнах съвсем близо до нея. Стоплих се, поотпуснах се и започнах да мисля. Винаги, когато идвам насам нощем, всички лампи на полилея на Учителя светят. На светло ли спи или?...

    В този момент нещо тропна горе в стаята му, която беше точно над салона.

    - На каква ли силна синя светлина спи! Защо ли не си оставя само нощната лампа? - продължавах да разсъждавам аз.

    В този момент повторно, по съвсем същия начин, горе в стаята на Учителя се тропна.

    - Навярно е станал да сложи дърва в печката - продължавах да разсъждавам. Но ето, че за голямо мое учудване, за трети път се тропна по съвсем същия начин, както предишните два пъти.

    Стреснах се, престанах да мисля и се огледах наоколо.

    Салонът беше тъмен, проблясваха само светлинки от горещата печка. От време на време се чуваха леки стъпки и едва чуто прелистване на книга.

    Разбрах, че не случайно светеха десетте крушки на полилея му. Учителя работеше и през нощта.


    Когато приемаш услуга, внимавай

    Учителя и цялото Братство летуваха край Рилските езера на палатки. Този път успях да се откъсна за десетина дни от детското игрище. Без много приготовления, качих се с раницата на камиона с провизии и се озовах в лагера. Всички ме посрещнаха с радост.

    Сестра К. мило ме попита дали имам палатка и като разбра, че нямам, ми каза:

    - Аз съм сама в моята палатка. Тя е доста голяма и двете ще се чувстваме удобно в нея. Заповядай!

    Тя ми приготви меко, топло легло и се грижеше за мене като майка. Всяка вечер пиехме ароматичен чай от мащерка. Накратко, чувствах се добре при нея и единствената ми грижа, която ми оставаше, бе да дишам чистия въздух и да събирам сили за през цялата година.
    Сутрин се изкачвахме на върха. Слушахме Словото на Учителя. Посрещахме чудни изгреви, красиви като небесни сказания, играехме Паневритмия, пеехме и ходехме по върховете. Вечер край лагерния огън с Учителя бе неизказано красиво. За града и грижите престанах да мисля. На такава височина човек се откъсва напълно от всекидневието и си почива. Учителя знаеше къде да ни води.

    Но с мен започна да става нещо странно. След два - три дни ме застяга една мъка. Без болка, без причина започнах да се чувствам много нещастна. Тази мъка постепенно се изрази в желание да се хвърля от някоя скала. Налегна ме безсмислие и апатия към всичко. Започнах да избягвам другите. Плачех непрекъснато насаме и избирах скалата, от която да се хвърля. След няколко дни напълно бях решила да сторя това. Изчаквах момента и само една мисъл ме спираше: какво ще кажат хората?... И още едно петно за Братството. Ще пишат вестниците... тази мисъл ме спираше.

    Беше на осмия ден. Като слизахме от върха след беседа, Учителя, минавайки край мен, някак си по-особено ме погледна. Не ми каза нищо.

    След обяд дълго плаках зад една канара край езерото и намислих да отида при Учителя. И тъй, както бях с подути от плач очи и още неизсъхнали сълзи, минах по брега на езерото и стигнах до палатката на Учителя. Той разговаряше с една сестра, а един брат чакаше реда си по-настрана. Скрита застанах да чакам и аз. Сълзите ми се ронеха безспирно. Езерните води блестяха в позлата. Пъстърви подскачаха над водата и със силен плясък се гмуркаха отново във весела игра. А аз плачех и чаках.

    Дойде и моят ред. Целунах ръка на Учителя и задавена от сълзи, едвам му продумах:

    - Учителю, искам да умра, да се хвърля от някоя скала. - Сълзите съвсем ме задавиха и млъкнах.

    - Защо?... Не плачи! - кротко ми каза той.

    Като видя, че се стеснявам да не ме виждат другите, че плача така горчиво, ми каза:

    - Ела, седни тук.

    Посочи ми едно столче в палатката. Сам той седна пред масичката вътре и започна да чете мълчаливо от Бибилията.

    Той четеше, а аз плачех.

    Не зная колко време продължи това. По едно време сълзите ми престанаха. В мен се проясни и като през чист прозорец погледнах Учителя. Той продължаваше да чете. Аз стоях успокоена в тишината на неговата палатка. Когато престана да чете, погледна ме и рече:

    - Слушай какво ще ти кажа: Когато приемаш услуга, внимавай! Сестрата, в чиято палатка пребиваваш, е имала дъщеря. Тя се е самоубила. Нейната мъка и страдание са преминали в тебе. Тя се е обесила. И затова ти страдаш. Иди си с мир: тя повече няма да те безпокои - каза той и затвори Библията.

    Какво точно чете, не зная, но почувствах лекота и ни помен от мъката и желанието да се хвърля от скалата.
    На сестра К. не казах нищо. Тя забеляза, последните дни пак бях весела и радостна и се радваше с мен.

    През тези последни два дни бързах да наваксам за изгубените осем. Черпех с пълни шепи от рилската благодат и славех Бога."
    Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя"
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  9. Like
    Ася_И got a reaction from Emmy in Спомени от Петър Камбуров   
    "Роден съм на 01.12.1899 година в град Стара Загора в семейството на Стефан и Екатерина Камбурови. Аз съм първият им син, след мен са двамата ми братя Марин и Костадин и сестра ми Таня.

    Грижите и възпитанието на децата бе почти изцяло предоставено на нашата майка, която наистина можа да ни предпази от много детски простъпки и да ни даде едно сравнително добро възпитание. Кварталът, в който живеехме, т. н. „Новата махала”, бе прочут със своите зле възпитани младежи, от които нищо добро не можеше да се очаква. Разбира се, имаше и добри деца, но те бяха малко.

    Баща ми беше печатар. Имаше частна печатница, която отчасти играеше ролята на клуб, където след работно време се събираха приятелите на баща ми на разговори. Много често се случваше баща ми, който беше добър цигулар, със същите приятели да се отбиват вечер на път за вкъщи в някоя кръчма, където гуляеха до късно през нощта.

    Не помня някога тати да ни е правил строги забележки или да ни е наказвал за някои провинения.Напротив, винаги е намирал смекчаващи вината обстоятелства и е гледал, макар и виновни, да ни оправдае пред мама, която лесно не прощаваше. Тази именно характерна черта у тати стана причина аз окончателно да стана вегетарианец и да приема Учението на Учителя, което по-късно ще опиша.

    Животът на нашето семейство до около 1909 година протече по обикновеному. Ние бяхме малки и родителите ни освен всекидневната си работа, отделяха и доста грижи за нас. Но точно по това време - около 1909 година - пристигна един ветеринарен фелдшер, Панайот Ковачев, със семейството си, идващ от Казанлък и делегиран на служба по ветеринарното дело в Стара Загора. Той бил един от пионерите на Новото учение на Учителя и предан негов радетел.

    Чичо ми - Никола Камбуров - също печатар в Казанлък и последовател на същото учение, дава на Ковачев адреса на баща ми и пристигайки, намира го в печатницата. Ковачев информира баща ми относно мисията си и апелира да стане член на Братството. Баща ми, който до това време бил голям атеист - социалист, неусетно, без сам да съзнава, приема предложението на Ковачев, като в момента почувствал голяма радост. Нещо топло се разляло в душата му.

    Първото молитвено събрание направили в печатницата. От този момент баща ми заживява вече нов живот - приема вегетарианството, напуща гуляите и пиенето, а с това заедно и старите си приятели-гуляджии. Рано се прибираше вкъщи и всичкото си свободно време употребяваше за духовно обогатяване. Така двамата братя, Панайот и баща ми, сложиха началото на Братството в Стара Загора, което по-късно достигна до 60 души членове.

    За мама промяната, станала с тати, бе истинско щастие. Сега и двамата бързо усвояваха идеите на Братството, четяха, учеха песните, които тати свиреше на цигулката си.

    Същата година Учителя, който по това време правеше своите обиколки из цялата страна, пристигна и в Стара Загора, като отседна в Ковачеви. Тогава още не го наричаха Учител, а г-н Дънов.Той беше около 45-годишен, със светлокестенява коса и брада, телосложение хармонично и с необикновено красиво лице и очи - белези, от които даже и от пръв поглед можеше да се разбере, че г-н Дънов не беше обикновен човек, като нас.

    Учителя и Ковачев направиха посещение на всички братски домове. Посетиха и нашия дом. От това първо посещение на Учителя у нас, си спомням само онова, което Ковачев след отпътуването на Учителя казал на тати, какво казал Учителя за нас, децата: „Да се радва и благодари брат Стефан, че са му изпратени добри духове.”

    През 1910 година животът на Братството чувствително се засили, като се присъединиха още нови членове - семейства: Димитър Маркови, Сава Вълканови, Иван Котарови и др.

    През 1911 година Учителя отново посети Стара Загора, като обяви публична сказка по френология. Баща ми, като печатар, отпечата два вида афиши - голям формат за разлепване на съответни места в града и малки, които ние, момчетата от братските семейства, разнесохме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме и на случайно срещнати лица.

    Сказката се състоя в салона на Общинското управление. В определения ден и час гражданите масово започнаха да пълнят салона. За съжаление 9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен идонесените от канцеларията на общинското управление 30-40 стола, наредени на две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници, начело с владиката Йосиф, някои висши чиновници, стари чорбаджии и др.

    Тук ще отбележа първата ми опитност, преживяна на тази сказка. Тогава бях на 11 години. Чувал бях от тати и от брат Ковачев, че Учителя можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него за нещо, той ще ти отговори наяве.

    Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е време вече сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салота, където също бяха и родителите ми, Ковачев и много братя и сестри, реших да проверя дали Учителя действително може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: Учителю, салонът е вече препълнен, не е ли време вече да започнеш сказката? В това време Учителя, както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади часовника си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката.

    След тази първа опитност имах още много други знаменателни опитности и преживявания с Учителя, които последователно /по годините на преживяванията си/ ще опиша."
    Из спомените на Петър Камбуров "Моят път с Учителя",
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  10. Like
    Ася_И got a reaction from Дъгата in Поучителни истории от Учителя - 2   
    "Сегашните хора казват, че трябва да има религия. Не казвам, че не трябва да има религия, но преди да съществува религия, хората трябва да бъдат духовни, разумни, защото религията се включва в духовния живот на хората. Човекът седи по-високо от своята религия. Религията, това е външното изявление на човека в света, на неговите схващания. И тогава казвам: има три вида отношения към света: Първо: отношение към Бога, към Любовта. Второ: отношение към своята душа. Трето: отношение към своя ближен. Казвам: много мъчно е да се познае, какво нещо е Бог, и какви трябва да бъдат нашите съотношения към Бога. Често ме запитват: кажете ни, как трябва да се служи на Бога? Да се служи на Бога, това и малките деца знаят. То не трябва да се доказва. Служенето на Бога е служене, което иде най-естествено и се проявява и в най-малките неща. Значи, служенето на Бога е естество не само за човека, но и за най-малките животни. Наскоро, един мой познат ми разправяше, един пример за служене на Бога от страна на една мечка. Доколко този факт е верен, не зная, но той седи в следното: отива един българин, някъде из гората, да сече дърва, но ето - насреща му излиза една мечка, отправя се към него и му посочва дланта си. Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко. Той се приближил до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го, да не я боли и се готви да тръгва. Като се освободила мечката от тръна, повела този селянин нагоре в гората и се спряла пред едно място, дето имало много готови, насечени дърва. Той си натоварил лесно колата. После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво. Обръща му вниманието да погледне нагоре. Той се учудва, какво ли иска още от него, но забелязва на дървото една пчела с мед. С това тя му благодарила, като му казва: “Ето, тук има дърва, а тук мед, вземи си колкото искаш!” – и си заминала. Значи, тя си плаща, като на доктор. Какво ще кажете отгоре на това? Че туй е измислица? Не, доказано е, че в животните има много голяма признателност. Има случаи, дето плъхове са хранили гълъби. И ред други наблюдения са правени върху животните, при които е констатирана тяхната признателност. И в животните има разумност. Щом и в животните има разумност, ние, по-разумните същества от тах, няма ли да имаме разумността поне на тази мечка? Ние няма ли да имаме поне и толкова признателност към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който да се радваме и да проучваме неговото величие и дълбочина? Хайде да не произнасяме постоянно думата “Бог”, защото може би ще кажете: гръмна ми главата от тази дума! Тогава ще кажа: не трябва ли да имате благодарност към тази жива природа, която ни е дала всичко? Не трябва ли да определим отношенията си към нея, към всички наши по-напреднали, по-възвишени, по-разумни братя, които са били тъй благородни, тъй доблестни да ни помагат в нашето развитие? Как трябва да им се отплатим? Ако една мечка, за изваждането на един трън от крака й, показва на този българин, де има дърва да си ги насече и събере, де има мед да си похапне, какво трябва да направим ние, за да изразим своята благодарност? Този българин е бил толкова благороден, че не е взел всичкия мед от хралупата на дървото, но оставил и на мечката да си хапне. Обаче ние, съвременните хора, как бихме постъпили в този случай? - Бихме взели всичкия мед и за мечката нищо не бихме оставили. Не е така. Вземете толкова, колкото ви трябва, а излишното оставете за другите."

    -----


    "Аз ще ви приведа друг пример, от който ще видите, че и в мечката има човещина. И туй се е случило в България. Някой си добър, благочестив българин пътувал из една гора, но по пътя му станало лошо и той паднал на земята. Наоколо му нямало нито един човек - местността била планинска. Като се видял сам, изоставен, обърнал се към Бога с молитва, дано някак му се помогне, иначе бил осъден на смърт. По едно време, от гората се задава една мечка, която иде право срещу него. Побутва го малко, но той не се мърда. Тя разбрала, че е болен и го задига. Този българин си казал: ти остави треската, тя премина, но с мене всичко се свършва, аз отивам вече. И наистина, от страх го претресло. Оставил се най-после, да става, каквото ще. Мечката го понесла и се приближила към една овчарска колиба. Овчарят, като видял мечката, хукнал да бяга. Тя влиза вътре, слага болния на земята и си излиза навън. Овчарят след това се връща в колибата си и пита болния: как те носеше мечката? - Трябва да станеш като мене болен, за да разбереш. Питам сега: това нещо възможно ли е? Да, възможно е. И в животните има благородни пориви, и в тях има пробуждане на съзнанието, както и у хората. Казвам: не трябва ли и ние, поне колкото онази мечка, да имаме благородни чувства?

    Сега, в съвременния живот, ние мислим, че сме най-разумните хора. Хубаво е да мислим така, но същевременно, трябва да постъпваме и разумно. Най-разумното в света, това е Бог."
    Показа им ръцете си
  11. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in Спомени от Елена Андреева   
    "В лекциите и беседите си Учителя изнасяше принципите, законите, върху които почива неговото учение, но има тънкости, има зависимости, върху които много време трябва да се мисли, да се намери правилния път на действие. Това, което той ни учеше, беше ново за нас. Никой не беше ни говорил за това знание, което той ни даваше. Трябваше да учим, да го разбираме, за да го приложим. Това не всякога ни се отдаваше. Имаше случаи, когато не можехме да разберем каква светлина ни липсва, изпитвахме вътрешни лутания. Много пъти ни пречеха лични недостатъци, неизяснени положения в самите нас – плод на нашето несъвършенство. Това Учение има изисквания от нас, които трябва да изпълним. Всеки от нас съзнава, че трябва да овладее своята нисша, животинска природа. Това изисква анализ, контрол на своя вътрешен живот. Едно абсолютно честно отношение към себе си и към другите. Ние трябва да различим, да опознаем своите положителни и отрицателни качества, да видим недостатъците си и положителните си страни, а това не е никак лесно. Когато човек види и осъзнае лошите си страни, своето несъвършенство, то подтиска човека, както когато постъпи неправилно към себе си и към другите. В такива състояния ние изпадаме в затруднение. Те предизвикват в нас страдание, напрежение. Трябва ни светлина, за да намерим пътя и начина да разрешим затрудненията, в които сме попаднали. Колко пъти съм казвала: Никак не е лесен духовния път. Много сериозни задачи ни поставя.

    Учителя разбираше моето състояние. Той непрестанно и многократно ни е изяснявал по най-различен начин как да излезем от трудните си състояния. Как да получим вътрешна светлина на съзнанието и да разбираме по-правилно.

    Всеки е преживял състояние от този род, преживял е вътрешна борба, обезсърчение, разочарование от себе си и от другите. Такъв е духовния път на всеки, който се е опитал да върви по него."
    Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи
    Предстоящо издание на издателство Бяло Братство
  12. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in Спомени от Елена Андреева   
    " Сестра Савка разправяше един такъв случай. Тя отишла при Учителя, искала да го поздрави, да му целуне ръка, но той й казал, че Учителя не е тук. Тя вижда Учителя и казва: „Ама, нали Вие сте Учителю?” Той й отговорил: „Не, тук е неговият добър ученик, който е оставен да пази тялото му. Учителя го няма.”

    Спомням си случаи, когато Учителя се отделяше по няколко дни от нас. В такива случаи съм срещала Учителя, поздравявала съм го. Той отговаряше на поздрава ми, но беше строг и някак чужд, когато ме поглеждаше. Гледаше ме студено, строго, първият път дори малко се поизплаших. Помислих си какво ли съм направила, че Учителя се държи така студено с мен? На два пъти си спомням такива случаи, когато Учителя се държеше като чужд и много строго ме гледаше. Аз не знаех тогава, че Учителя не беше между нас, а си помислих, че аз съм виновна за нещо, от което Учителя не е доволен.

    При една среща с Учителя при един такъв случай, той ми каза: „Когато времето е облачно, не мисли, че ти си виновна.” Тези думи внесоха спокойствие в мен. Разбрах какво искаше да каже и за какво се отнасяше това изказване.

    Виждам как Учителя е бдял над нас, колко е следил нашият вътрешен живот – мислите ни, чувствата ни и когато е виждал някакво неразбиране, веднага е давал обяснението, което е необходимо. Това показва неговата скрита работа над всяка душа, която е поел да води и я води.

    Като казвам това мисля, че Учителя и към другите е бил така внимателен, и към тях се е отнасял с грижа и внимание. Много пъти съм виждала с какво внимание говори с някой брат или сестра, за да изясни някой въпрос. Учителя не пестеше време и сили, когато трябваше да помогне, да изясни известно положение, да просвети някое съзнание."
    Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи
    Предстоящо издание на издателство Бяло Братство
  13. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in Спомени от Елена Андреева   
    "В лекциите и беседите си Учителя изнасяше принципите, законите, върху които почива неговото учение, но има тънкости, има зависимости, върху които много време трябва да се мисли, да се намери правилния път на действие. Това, което той ни учеше, беше ново за нас. Никой не беше ни говорил за това знание, което той ни даваше. Трябваше да учим, да го разбираме, за да го приложим. Това не всякога ни се отдаваше. Имаше случаи, когато не можехме да разберем каква светлина ни липсва, изпитвахме вътрешни лутания. Много пъти ни пречеха лични недостатъци, неизяснени положения в самите нас – плод на нашето несъвършенство. Това Учение има изисквания от нас, които трябва да изпълним. Всеки от нас съзнава, че трябва да овладее своята нисша, животинска природа. Това изисква анализ, контрол на своя вътрешен живот. Едно абсолютно честно отношение към себе си и към другите. Ние трябва да различим, да опознаем своите положителни и отрицателни качества, да видим недостатъците си и положителните си страни, а това не е никак лесно. Когато човек види и осъзнае лошите си страни, своето несъвършенство, то подтиска човека, както когато постъпи неправилно към себе си и към другите. В такива състояния ние изпадаме в затруднение. Те предизвикват в нас страдание, напрежение. Трябва ни светлина, за да намерим пътя и начина да разрешим затрудненията, в които сме попаднали. Колко пъти съм казвала: Никак не е лесен духовния път. Много сериозни задачи ни поставя.

    Учителя разбираше моето състояние. Той непрестанно и многократно ни е изяснявал по най-различен начин как да излезем от трудните си състояния. Как да получим вътрешна светлина на съзнанието и да разбираме по-правилно.

    Всеки е преживял състояние от този род, преживял е вътрешна борба, обезсърчение, разочарование от себе си и от другите. Такъв е духовния път на всеки, който се е опитал да върви по него."
    Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи
    Предстоящо издание на издателство Бяло Братство
  14. Like
    Ася_И got a reaction from томи in Мисли на Учителя за българите и славянството   
    "Най-важна любов е любовта към Бога. Този център е от най-голямо значение у човека. И ако българите са страдали досега толкова много, това се дължи на факта, че у тях тази жлеза, този център на любов към Бога е слабо развит. У славяните, обаче, този център – любов към Бога – е най силно развит. Затова именно на тях е дадено толкова много земя. Защото те обичат Бога. Няма народ, на който Бог да е дал толкова много земя, както на славяните. Докато славяните обичат Бога, всичко ще имат. Щом изгубят любовта си към Бога, всичко ще изгубят. На какво се дължи силата на човека? Силата на човека се дължи именно на тази жлеза у него, на любовта му към Бога."

    "Вие сте българи и затова вземете пример от евреите, бъдете по-умни от тях. Човек, който се обезверява в Божественото, за него ще дойде дървото, той ще мине през големи страдания и изпитания. „Всичко изпитвайте и доброто дръжте“, казано е в Писанието."
    В началото бе словото
  15. Like
    Ася_И got a reaction from томи in Мисли на Учителя за българите и славянството   
    Стана невидим
  16. Like
    Ася_И got a reaction from томи in Мисли на Учителя за българите и славянството   
    "Сега идат на реда си славяните, чието предназначение е да внесат един нов елемент за по-широко разбиране на туй общочовешко обединение – възвишеното, благородното в света. И те трябва да направят този малък опит в себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко."

    "Следователно тия сили, заложени в славяните, за да се развият, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т.е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб на своя брат или съсед! Така също и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбието. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. А тоя нож, с който отрязваш главата на други, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа; тази е най-старата политика, която съществува от памтивека – че ножът трябва да се точи, че без точило не може и без нож не може."

    "На славяните ние препоръчваме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце – трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота – и на края – Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел – Божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи – към великата цел на обединението им."
    Из Към великата цел. Причините на международния антагонизм. Условията за обединението на славяните и на всички други народи, които търсят своето благо. Предназначението на славяните като носители на новото човечество
  17. Like
    Ася_И got a reaction from Дъгата in Мисли на Учителя за Мекотата   
    "За да не изразходва напразно енергиите си, природата всякога търси пътя на най-малкото съпротивление. И тъй, ако се движи по пътя на най-малкото съпротивление, човек спазва едно от правилата на морала в природата. И съвременните хора говорят за морал, осъждат и одобряват постъпките на своите ближни, но ако разгледат своите постъпки, ще видят, че малко от тях отговарят на правилата за морала. И в говора на човека има морал. Не се ли спазва този морал, говорът е груб, неизразителен, неприятен. Само онзи човек говори по правилата на морала, който има нужната мекота. За такъв човек се казва, че говори сладко. Няма ли мекота в характера си, каквото и да говори човек, все еднакво звучи. Дали ще кажете на някого, че го обичате или мразите, все еднакво звучи. Дали ще кажете, че желаете неговото доборо или го презирате, и едното, и другото ще звучат еднакво. Мекота е нужна на човека. Мекотата дава израз, интонация, а съдържанието на думите изпъква ясно."
    Божият глас
  18. Like
    Ася_И got a reaction from Дъгата in Мисли на Учителя за Мекотата   
    "Като ученици, работете върху сърцето и ума си, да развивате мекота и сила. Мекотата е в състояние да разтопи и най-коравия камък. Да бъде човек мек, това не значи, че е баба. Мекотата е велико качество. Мекият човек може да влияе и на най-суровия. Обаче пристъпите ли към суровия със строгост, нищо няма да постигнете. Мекотата е подобна на водата, която полива растенията и смекчава и най-твърдата почва. Докато си мек, т.е. докато имаш вода в себе си, ти можеш да влияеш на хората благотворно. Изгубиш ли мекотата си, нищо не можеш да постигнеш. Като знаете това, стремете се да придобивате мекота, с която да работите като с мощно оръжие."
    Освобождаване

    "Ще ви дам едно обяснение на въпроса защо трябва да има мекота между двама души в живота. Представете си, че турят двама души в един сандък, пълен с течност. Сандъкът е закован добре и тъй те пътуват по железницата. Как мислите, като се бълникат вътре, ще излязат ли здрави? Ако са шишета, нали трябва да има стърготини помежду им, за да няма търкане? Щом кажем, че трябва да бъдем меки, ние подразбираме, че сме в сандъка и пътуваме. Щом не пътуваме, може и без мекота. Само шише няма нужда от стърготини, но пращаш ли го с други шишета от един град в друг, непременно трябва да има мекота помежду им. Когато кажем, че трябва да бъдем меки, милостиви, подразбираме, че помежду ви трябва да има нещо, за да не става голямо търкане."

    "И тъй, разбрахте вече какво нещо е мекотата и защо е необходима в живота ви. Като ви турят мекота, тогава не питайте: Без тази слама не можем ли? Или не казвайте: Да се махне тази слама! Двама души, които са меки, те сами се поотдалечават един от друг и между тях не се произвежда това търкане. И тогава, щом искате да се скарате с някого или ви дойде някое противоречие в живота, кажете: В сандък съм, чакай да видя дали има стърготини, та да не стане някоя катастрофа с мен."
    Противоречията като необходимост при всяко растене
  19. Like
    Ася_И got a reaction from Дъгата in Мисли на Учителя за Мекотата   
    „Аз ви говорих преди: на всинца ви трябва мекота. Единственото условие, при което може да постигнете всичко, това е мекотата. То е мярката. Мекотата, това е материалът, от който ще направиш нещо – то е плът, то е почва, то е основа. Това са възможности, това са средства. Всичкото е тя. Мекотата е място, откъдето вие ще вземете, възприемете материал за работа. Без мекота, всичко ще бъде само тъй, въображаемо. А в мекотата ще имате материал да работите. А щом работиш, ти можеш да прогресираш. А без мекота нищо не се постига. Какъв земледелец е този, който няма нива? Какъв земледелец е този, който няма рало и впрегателен добитък? Какъв учен човек ще бъде този, на когото очите са развалени и книги няма и пособия няма?”

    „Значи, възможностите, които ни са дадени сега в света, това е мекотата! Мекотата е нещо повече, но аз само сравнявам. Живейте в мекотата и я използувайте. Тъй, както сега сте живи в мекотата, но малко сте придобили.”

    „Като говоря за мекотата, разбирам ония условия, които Бог е турил за вашите възможности да се подвизавате. Използувайте ги. И не се суетете с това, с което хората се суетят. Всичко в света е създадено за вас като ученици. Всичко в света е създадено за вас, като пособие.”
    Настояще, минало и бъдеще. Изгрев, пълен ден и залез. Прощението! Превод трябва
  20. Like
    Ася_И got a reaction from Дъгата in Мисли на Учителя за Мекотата   
    „Питам, при тия идеали, какъв е нашият живот? [Г]де е същественото, благото, в което ние живеем? Къде е спасението? Мекота трябва на хората! Новият човек, който сега иде на света, носи две неща – мекота и чиста мисъл. Новият човек, новата култура, носят мекота, една пластичност и чиста мисъл. Мисъл, която е толкова лека, че почти няма никаква тежест. Не е безматериална, но тази материя е толкова чиста.”

    „Но, за да може животът да се прояви, потребно е друго. Вие искате сега без новите идеи да бъдете щастливи, без мекота и без чистота в света, не можете да бъдете щастливи в света.”

    „Новият човек, който иде, носи мекота. Не да мязате на остро желязо. Казва: „Какво нещо е мекотата?“ Мекотата може да се определи, като ти турят едно тяло, стотина игли да те бодат и да ти турят една мека топка. Кое е по-хубаво да носиш меката топка или която има сто игли.”
    Из Увеличаване и размножаване, 30 Лекция, МК, 24.IV.1936 г.
  21. Like
    Ася_И got a reaction from Дъгата in Мисли на Учителя за Мекотата   
    "Сега да дойдем до пеенето, да видим какво липсва на сегашните певци. Двама души пеят. Единият има чист тон, но пее грубо, мекота няма. Другият пее чисто, с мек тон. Изобщо, както певците, така и говорителите, се нуждаят от мекота. Това липсва на сегашните хора. Всяка груба дума се отразява вредно върху нервната система на човека. – Защо? – Защото тя се връща обратно върху него. Както каруцата разтърсва човека, така и трептенията на грубите думи, на отрицателните мисли и чувства произвеждат сътресение на нервната система и човек заболява. За предпочитане е да вървите пеш, отколкото да се качите на каруца, която ще ви разтърси до последната клетка. Като знаете това, пазете се от мисли, чувства и постъпки, които разтърсват нервната система."

    "Да срещнеш груб човек, това значи да влезеш в мрачна, прашна, непроветрена стая. Да срещнеш мек човек, това значи да влезеш в чиста, добре проветрена и наредена стая."

    "В мисълта трябва да има любов, а в любовта – мекота. Тя подобрява живота. Мекотата е здравословно състояние на човешкия живот. Който има мекота, той лесно се учи, лесно се възпитава, лесно възпитава и децата си. С мекота всичко се постига. Без мекота човек е недоволен от себе си, от своите мисли и чувства."

    "Значи единственото богатство, което човек ще занесе със себе си в оня свят, е мекотата на неговия дух, мекотата на неговата душа, мекотата на неговия ум и мекотата на неговото сърце."
    Из Великодушие и целомъдрие, Утринно Слово от Учителя, държано на 31 януари 1937 г.
  22. Like
    Ася_И got a reaction from Дъгата in Мисли на Учителя за Мекотата   
    "Човек, за да бъде издръжлив в живота, трябва да има мекота. Някои намират мекотата за слабост, но те не са проучвали какво нещо е тя. Мекотата е една магическа сила у човека, една велика сила. Мекотата има качествата на водата, въздуха и светлината."

    "Мекотата не се придобива. Бог е вложил мекотата като едно първично качество на човешката душа. Човек има мекота дълбоко в своята душа. Човек трябва да прояви това първично качество на своята душа."

    "Не трябва да се бъркат мекотата и мекушавостта. Последната показва слаб характер. Мекотата показва силен характер."

    "Защо говорим сега за мекотата, а не говорим за любовта? Аз питам: Мога ли да ви говоря за алгебрата, ако не знаете четирите аритметични действия? Мекотата подготвя пътя за любовта. Който иска да придобие любов, отначало ще прави опити да практикува мекотата много пъти в живота си."

    "Мекотата развива и събужда в човека мъдростта. Затова, който иска да има окултни постижения, да придобие знание и мъдрост, той трябва да почне с мекотата. Тя отваря пътя на мъдростта."

    "Мекотата бива външна и вътрешна, в мисли, чувства и постъпки. Ако кажеш остри, обидни думи на някой човек, това е липса на мекота в постъпки. Ако външно има добри обноски, а мислите ти са лоши, тогава нямаш мекота в мислите. Мекота трябва да има едновременно в мисли, чувства и постъпки. Човекът на мекотата влиза в положението на всички хора."

    Из Доброто разположение, Издателство „Бяло Братство”, София, 2002 г., ISBN: 954-744-026-8
  23. Like
    Ася_И got a reaction from Латина in Мисли от Учителя за Доброто   
    "Доброто трябва да излезе срещу лошото. На лоши мисли и желания не отговаряйте с лошо. Поставяйте контрастни положения. Срещу злото поставяйте доброто. Понеже живеете в света на контрастите, неизбежно ще срещате противоречия. Срещу всяко противоречие туряйте доброто. Там е вашата сила."

    "Бъдете готови при всички условия да правите добро. И нищо да нямате, кажете: „Аз ще работя вместо бедния, и пак ще му помогна“. Не само да взимате, но и да давате. Нека всякога минава от вас. Кажи: „Ще давам, даже и от мене да замине“. Ако не можеш да работиш, помоли ближния си, той да помогне вместо тебе. – „Ще ме послуша ли?“ – Ще те послуша. Щом имаш вяра в доброто, думата ти ще даде добър резултат. Не може да проектираш една добра мисъл, без тя да се реализира. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство дават добри плодове. – Кога? – Не след много време."
    Три вида процеси
  24. Like
    Ася_И got a reaction from Светлина и Хармония in Мисли от Учителя за Природата   
    „Учителя ни съветваше да правим връзка с Разумната Природа или с живата природа, както той я наричаше, за да можем да се ползваме от нейните сили. Живата природа е склад на енергии и сили, от които човек може да се ползва, затова отношенията ни към нея трябва да бъдат съзнателни. Учителя ни учеше, че когато сме сред природата или планината, трябва да наблюдаваме всичко около нас и да правим връзка с нея. Като я наблюдаваме, да почувстваме живота в нея. Всичко в природата е живо, тя ни говори, ние трябва да я разбираме, да разбираме нейния език. Ние можем да приемем нейните енергии при каквото и състояние да се намираме за подобрение на здравето ни и за нашето духовно повдигане. Тя всякога има какво да ни даде.”

    „Човек може да бъде в съзнателна връзка с Бога без някакви посредници. Щом човек спазва законите на Разумната Природа и живее в хармония с тях, той се ползва от благата на природата и никой не може да го лиши от тях.”

    „Природата не е враждебно разположена към човека, но той, като не я познава и разбира, сам се ограничава и отделя от нея, като иска да я победи, да я завладее, до й господарува. В Природата съществуват разумни закони, които управляват цялото Битие.”

    „В Природата има много блага и възможности за човека и ако иска да се ползва от нейните блага, той трябва да я проучва, да я наблюдава и да не прави опити, с които може да й навреди. Тя е необходимо условие и среда за неговото съществуване.”
    По спомените на ЕЛЕНА АНДРЕЕВА - ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ
  25. Like
    Ася_И got a reaction from Светлина и Хармония in Мисли от Учителя за Природата   
    "Затова аз наричам Живата Природа най-добрата майка. Ако вие я слушате, тя ще ви даде такова учение, каквото никога не сте имали. Престъпите ли нейните правила, ще опитате как тя възпитава своите деца."
    Из беседата "Силите в Природата"

    "Върху всичко това, което съм ви казал, трябват упътвания. Трябва да разберете, че законите в Природата няма да се изменят заради вашите разбирания. Всички трябва да вложите в ума си мисълта, че Природата няма да постави специални закони за вас, за да ви извинява."
    Из беседата "Влияние на хармонията в живота"
    Беседите са от книгата Великата Майка,
    Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г., ISBN: 954-739-068-3

    "Изследването химическия състав на храните, това се казва изучаване на природата по форма, изучаването жизнените сили - по съдържание, а когато изучаваме скритите разумни сили, които са в основата на всички прояви на природата, това се казва изучаване на природата по смисъл. Когато така изучим природата, тогава получаваме тази наука, която Учителят нарича Жива наука."
    Из "Живата наука и болестите", лекция от книгата Доброто разположение,
    Издателство „Бяло Братство”, София, 2002 г., ISBN: 954-744-026-8
×