Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ася_И

Участници
  • Общо Съдържание

    2091
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    8

Репутация Активност

  1. Like
    Ася_И got a reaction from Светлина и Хармония in Мисли от Учителя за Природата   
    Източник: Най-голям в Царството небесно, 1-ва НБ, 27.IX.1936 г.


    Източник: Красивото в живота, Беседа от Учителя, 19.IX.1941 г.

    Източник: Виделината и тъмнината, 19 НБ, 11.IV.1937 г.
  2. Like
    Ася_И got a reaction from Дъгата in Сайтове посветени на Учителя Петър Дънов и Учението   
    В сайта на Симеон Симеонов може да се изтегли музика от Учителя ( в раздел Дискография).
    Да благодарим на този човек, който освен че ни радва с песните на Учителя, ни разрешава да качим песните в Портала.
  3. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in Спомени от Георги Томалевски   
    "Понякога лежа върху топлата пръст на разкопаната бразда. Полето е така просторно и небето е така високо, та ми се струва, че вися в небесното пространство. Едно малко човешко тяло, едно бедно самотно дете на земята, виснало между два свята. Мръдвам. Усещам топлите буци пръст на гърба си. О, това е моята майка Земя. Колко горести, колко сълзи видях аз на нея. Познавам й безкрайно тъжния поглед, който излъчват нейните тъмни ириси. Над мене, върху фона от небесната синевина трепкат някакви бели точици. Дали това не е дъжд от праната, която храни земята?

    Сърцето ми се научи да лекува тихо. Радва се това горко човешко сърце и тупка до браздата на широката нива. Защо се радва моето сърце? - питам се, а то, окъпано в талазите на една небесна ласка, продължава да тупти.

    След като си отпочина, ставам. Опирам се на лактите и гледам напред в ширината. После ставам и отново мотиката ми разбива буците пръст. Браздите се редят една след друга, като че огромна ръка чертае тъмни черти по нивите. Туп, туп, туп - чува се отвсякъде. Поглеждам встрани. Наблизо друг от нашите разбива коравата пръст.

    В далечината се извива път. Той е като лъкатушна черта, сякаш огромна ръка го е написала с креда. Извива се този път край ниви, ливади, рътлини и логове и се губи в далечната ширина. Кой ли ще дойде по този път? - питам се аз. Никого не очаквам, но съм уверен, че някой непременно ще дойде по него. Моят взор го търси, очаква го моята жадна душа. Може би по този път ще дойде и радостта на днешния ден!

    Върху широкото Ачларско поле от небето слиза една ласка, която докосва и мен. Сякаш това е топлата длан на моята майка. Кой изпраща тази обич на света?

    Настъпило е зрялото лято. По равнините вече се белеят изкласилите и готови за жътва ниви. По далечния склон зеленеят и разни нюанси на неокосените ливади. Като че някой е постлал килим от зелено кадифе. Може би в природата ще има празник!

    Прижуря слънцето. В маранята просвирва щурче. То иска да ни каже нещо. О, то какво е било. От хоризонта от югоизток се надига едър плътен облак. Ще вали. Щурчето знае това преди нас. Небето се покрива с хладна мръщина. Проехтява далечен грохот и първите капки, осветявани от слънцето, тупват, като че ли някой хвърля от небето скъпоценни елмази. Тупкат капките по прашния път край нивата, звънкат в класовете, гъделичкат кожата по гърба през тънката риза.

    Заглъхва гръмотевицата успокоена като глас на човек, който сред гнева си е зърнал усмивката на малко дете. Пред очите ми се извисява могъщо и с живи тръпнещи багри небесната дъга. Птици се стрелват, като че идат от този седмобагрен свод и политат нагоре, пренасяйки своята пресекнала от вълнение песен.

    Тръгваме обратно към селото. Там ние имаме сайвант, застлан с ръжена слама. Ние спим на тези сламени одри като върху ложе, стократно по-хубаво от това на Соломон. Колко малко дворци има по земята, където сънищата са така вълшебни! Те идат тук над простия сайвант по тънички копринени нишки. Изпращат ни ги среднощните съзвездия и оня огромен небесен пояс, с който е препасана Вселената.

    В дневника на Ачларската комуна не са описани никакви сабития, които биха направили тази книга интересна от приключения. В нея са описани нашите безбурни слънчеви видения и някои детински наивни и смешни неща. Млади и неопитни в селската работа, ние понякога наистина вършим комични неща."
    Из спомените на Георги Томалевски
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  4. Like
    Ася_И reacted to Диана Илиева in 135. В Египет   
    О, много интересна беседа.
    И аз често съм си мислела за това, и тук, във форума, и когато общувам с хора, и като наблюдавам децата си и техните приятели ...
    Благодарна съм, че там, където съм учила, от началното до висшето си образование, без изключение съм попадала на места и преподаватели, за които много по-важно беше да ни научат да мислим, отколкото да запаметим определен обем правила и факти.
    Човек се ражда с определена нагласа - всички сте срещали хора, които са по-бързи такива, практични, не желаят да умуват много-много и се стараят да получат отговор на въпроса КАК? и това им е достатъчно, друго не ги интересува; а други са по-бавни, по-умозрителни, често (но не винаги) непрактични и тях много повече ги интересува въпроса ЗАЩО?. Но определено на децата може да се повлияе в голяма степен - в семейството или в училище, а най-добре и на двете места.
    За съжаление в уж все по-модерните и съвременни програми на обучение не се насърчава мисленето, а декламирането. Включително тестовата система на оценяване на знания силно подкопава самостоятелното мислене.

    А мисленето, както и Учителя, и Р.Щайнер, и много други изтъкват е много важно, особено за съвременния етап на развитие на човечеството.

    Да си призная честно, има пишещи тук във форума, които според мен предимно декламират; много от тях са чудесни хора и ми харесват като такива, но никак не ми е интересно това, което пишат и просто прескачам написаното от тях; нещо повече, ако видя, че точно такъв човек е писал по темата, нямам желание да я отворя въобще (и сигурно изпускам други потребители, написали свои мисли, а не декламации по въпроса). Предполагам не само аз се чувствам така, на никой не му е интересно да слуша (често една и съща) декламация. Все по-често се замислям за предоставената възможност да се абонирам за мненията само на определен кръг потребители. Но и това не е решение, така пък ще изпускам други, новопоявили се.

    Аз не съм съгласна, че не било възможно да се каже нещо със свои думи добре, защото видите ли не сме били на нивото на Учителя (по тази причина и рядко участвам в този подфорум, защото не виждам смисъл някой да ми публикува откъси от нещо, дето аз също съм го прочела преди или току що, често без нито една негова мисъл в добавка).
    Смятам, че никой няма да седне да сравнява моето или на някой друг писане с това на Учителя или на някой друг велик представител на човечеството. Но невъзможността да се изрази едно нещо със свои думи, означва само едно - че човекът го е приел на вяра, не го разбира така изтънко, дълбоко, и - което е най-същественото - не може да го приложи истински, съзнателно на практика; в смисъл, той може и да се опитва да го прилага, но тъй като му липсва дълбоко разбиране, губят му се разни тънки моменти, то го прави механично и съответно не му се получава или поне не съвсем.

    Не случайно на времето в училище ни караха да разкажем урока непременно със свои думи, а не дословно така, както е написан в учебника. И почти всички учители поставяха поне с 1 единица по-ниска оценка на съучениците ми, които отлично декламираха урока по история, или география, или каквото и да е, все едно, че е стихотворение. Съучениците ми се сърдеха на учителите, струваше им се, че са положили много и достатъчно труд. Но се оказваше, че както перфектно цитират от учебника какво е примерно провлак, така след това не успяваха да посочат на географската карта провлак на континент, който все още не сме изучили. Да не говорим, че само след месец наизустеното определение за провлак изчезваше от ума им. Не случайно ни караха да доказваме теоремите, които използваме за решаване на задачите. Сега това почти не се прави. Жалко за децата.

    Колкото до утвържденията, които се срещат в Ню ейдж литературата, те са нещо съвсем друго. Точно опит за автосугестия, както и ти си казала, Ани. Там по-скоро аз бих препоръчала на хората също да не подхождат папагалски и да повтарят на сляпо точно това, което са им предложили като утвърждение, а да си прочетат няколко пъти изречението, да вникнат в него, да преценят - пасва ли им, като цел, като начин на мислене, хубаво да помислят, да не би да има заложен (макар и неволен) капан (понякога от автора, понякога от преводача) и т.н. и ако е нужно да си го прекроят така, че да им е по-мярка на тях. И там също не адмирирам шаблоните и липсата на мислене.
  5. Like
    Ася_И got a reaction from Дъгата in Мисли от Учителя за Търпението   
    „Да кажем, говорим за търпението. Търпението може да бъде в зачатъчно състояние, да се намира в своята черупка, пък може и търпението да се е развило. Кога търпението е вече излюпено? Човек, който няма никакви мъчнотии, в какво положение е неговото търпение? Щом нямаш мъчнотии, търпението е вътре в черупката, то е вътре в яйцето. Вие някой път искате да бъдете търпеливи. Най-първо това търпение трябва да се излюпи. Представете си, че търпението във вас е в зачатъчно състояние като яйце или като семка, или както костилка. Щом се тури костилката в земята, тя ще изникне. След като изникне, има други мъчнотии при растенето. Запример, може да няма достатъчно влага, ако има голяма суша туй, което е посято, не може да изникне. Може да изсъхне. Питам: Ако няма външни условия, при които тази костилка да развива ония стремежи, които природата е турила вътре, на място ли е посаждането на тази костилка?”

    „Та казвам: Търпението е нещо, което може да се добие. Първото качество на търпението какво е? Търпението има издръжливост, доизчакване. Търпението доизчаква нещата. После търпението издържа. Онзи, който няма търпение, какво се случва с него? Той трябва да издържа.”

    „Най-малко, ако изучавате търпението, трябва да го приложите. Търпението има практическо приложение.”

    „Запример, да допуснем, че вие искате да имате стабилен гръбнак. Ти трябва да произнесеш думата „търпение“. Ти искаш да усилиш гръбначния стълб. Ти не може да усилиш гръбнака си с думата „нетърпение“. Ти не знаеш да кажеш „търпение“. Ти, като кажеш тази дума, ще се изправиш като войник, който стои на пост. Някой казва „търпение“, пък той взел една поза, при която нищо не може да издържи. Че търпеливият човек, той може да издържа всичко. Не се прегърбва, не се и изпъчва. Вие говорите за търпението, пък позата ви не е на търпението. Щом като кажеш „търпение“, да вземеш позата на търпелив човек.”

    „Казват за Бог, че Той бил дълготърпелив. Той имал голяма опитност. Без търпение в света нищо не може да се постигне. Търпението възприема нещата, задържа ги, знае как да ги използува.”

    „Търпението, за да бъде мощна сила, трябва и думата „търпение“ да произнесеш с любов. Ако търпението започнеш с надежда, пак ще свършиш нещо, но ако ти произнесеш търпението с любов, то ще бъде мощна сила тогава. Ако го произнесеш само с надежда, ще бъде много слаба дума.”
    Из Търпение, 10-а Лекция МОК, 16.XII.1938 г.
  6. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in Археологическите разкопки в България   
    Ани, благодаря!!
    Радвм се, че има хора, които успяват да видят красотата на града ни. Искрено се надявам, че ние самите ще положим усилия за да възвърне столицата ни великолепието си.
  7. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in Спомени от Милка Периклиева   
    " Не пропускай своя влак
    Облегната на скалата край второто езеро на Рила, наблюдавах как спокойно и благо Учителя разговаряше с ония, които идваха при него. Чаках своя ред и аз.

    Пред палатката му имаше площадка от бели плочки, където на дървена маса и две сглобяеми столчета почти целия ден той приемаше гости. Струваше ми се, че тук Небето и Земята си бяха дали среща.

    Току-що бе дошъл моя ред, когато една сестра ме помоли да й отстъпя реда, за да попита нещо Учителя.

    - Моля, заповядайте! - казах учтиво и се отстраних.

    Но докато тя говореше с Учителя, ето че дойде и втора, и тя също ме помоли да й отстъпя своя ред. Нямах работа и беше естествено да отстъпя и на нея. Когато тя привършваше разговора, започнах бавно да пристъпвам по пътечката към Учителя, но и сега мина край мене един брат и без да ме забележи, застана пред палатката и ме пререди и той. Аз останах четвърта.

    Щом стъпих на бялата площадка, Учителя ме погледна и каза:

    - Не пропускай своя влак! Друг влак ще дойде и ти ще се качиш на него, но онова, което е било предназначено за тебе, ще го вземат ония, които са се качили на първия.

    Разбрах, че казаното се отнася за отстъпването на реда ми, но го приех, че се касае само за този случай.

    Благодарих на Учителя за вниманието му към мен и изразих възторга си, че за десет дни успях да намеря сили за цяла година. На тази височина човек се развързва от материалните неща и душата му си почива.

    - Утре се връщам на работа в детската градина и ми се струва, като че ли ще се върна от някакъв друг свят. Благодаря, Учителю, загдето ни водите тук всяко лято."
    Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя"
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  8. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in Спомени от Милка Периклиева   
    " Не пропускай своя влак
    Облегната на скалата край второто езеро на Рила, наблюдавах как спокойно и благо Учителя разговаряше с ония, които идваха при него. Чаках своя ред и аз.

    Пред палатката му имаше площадка от бели плочки, където на дървена маса и две сглобяеми столчета почти целия ден той приемаше гости. Струваше ми се, че тук Небето и Земята си бяха дали среща.

    Току-що бе дошъл моя ред, когато една сестра ме помоли да й отстъпя реда, за да попита нещо Учителя.

    - Моля, заповядайте! - казах учтиво и се отстраних.

    Но докато тя говореше с Учителя, ето че дойде и втора, и тя също ме помоли да й отстъпя своя ред. Нямах работа и беше естествено да отстъпя и на нея. Когато тя привършваше разговора, започнах бавно да пристъпвам по пътечката към Учителя, но и сега мина край мене един брат и без да ме забележи, застана пред палатката и ме пререди и той. Аз останах четвърта.

    Щом стъпих на бялата площадка, Учителя ме погледна и каза:

    - Не пропускай своя влак! Друг влак ще дойде и ти ще се качиш на него, но онова, което е било предназначено за тебе, ще го вземат ония, които са се качили на първия.

    Разбрах, че казаното се отнася за отстъпването на реда ми, но го приех, че се касае само за този случай.

    Благодарих на Учителя за вниманието му към мен и изразих възторга си, че за десет дни успях да намеря сили за цяла година. На тази височина човек се развързва от материалните неща и душата му си почива.

    - Утре се връщам на работа в детската градина и ми се струва, като че ли ще се върна от някакъв друг свят. Благодаря, Учителю, загдето ни водите тук всяко лято."
    Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя"
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  9. Like
    Ася_И got a reaction from Аделаида in Билки които заместват антибиотиците   
    Златен корен - Rhodiola rosea L.
    Rhodiola rosea L., известна още като “Златен корен”.

    Златният корен вирее предимно на високи, сухи, песъчливи места. Среща се в Русия, Азия, а в България – Рила и Пирин. На височина растението достига до 70 см, има жълти цветове.

    Първите медицински записи за неговото приложение датират от 77 г. пр.н.е. в “De Materia Medica”. През вековете Златният корен е бил използван в народната медина на Русия, Скандинавските страни. За периода 1725-1960 г. в научната литература на Швеция, Норвегия, Германия и Русия могат да бъдат открити описани различни медицински приложения на растението. След 1960 г. са публикувани над 180 фармакологични, фитохимични и клинични изследвания. Въпреки че Rhodiola rosea L. е бил изследван предимно като адаптоген, не всички негови свойства са добре проучени. Като основна причина за това се сочи фактът, че бележките са предимно на славянски или скандинавски езици.

    Златният корен и народната медицина
    Народната медицина използва Златният корен за увеличаване на физическата издръжливост, особено при продължителни боледувания. Също така при умора, депресия, анемия, импотентност, смущения в стомашно-чревния тракт, инфекции, разстройство на нервната система.

    В планинските села на Сибир все още съществува традиция на младоженците да се дава китка от Златен корен за увеличаване на плодовитостта и за да гарантира раждането на здраво бебе. В Средна Азия, чаят от R. rosea е най-ефикасното средство срещу простуда и грип по време на студените азиатски зими. В Монголия лекарите го предписват при туберколоза и рак. В продължение на векове само членове на семейството са знаели къде да събират дивия Златен корен и начините за добиването на екстракта. Сибирците тайно са транспортирали билката по древни пътища до Кавказките планини, където Златният корен е бил заменян за грузински вина, плодове, чесън и мед. Китайските императори са изпращали експедиции за да донесат от Златния корен, който е бил използван за приготвяне на различни препарати.

    Карл Линей (1707–1778) е записал, че Златният корен (R. Rosea) може да се използва за кръвоспиране, при лечение на херния, при вагинални проблеми, хистерия, главоболие. Още през 1755 г. R. Rosea е била включена в първата Шведска Фармакопея. Викингите са използвали билката за увеличаване на физическа си сила и издръжливост. Немски изследователи описват ползата от Златния корен при болка, главоболие, хемороиди, като стимулиращо и противо-възпалително средство.

    През 1961 г. Г. В. Киров, руски ботаник и таксономик (таксономия – наука за класификацията) в отдела по ботаника на Новосибирския клон на Руската академия на науките е провел експедиция до кедровата тайга в Алтай – източната част на Сибир. Там са намерили и идентифицирали Златния корен като Rhodiola rosea. Открито е, че извлекът от Златен корен съдържа мощни адаптогени (*). Изследването показало, че Златният корен предпазва хора и животни при умствено и физическо напрежение, токсини и простуда. Изследвания, проведени в търсене на нови лекарства за лечение рак, заболявания вследствие облъчване с радиация и за увеличаване на физическата и умствената дейност, довели до откриването на групата на фенилпропаноидите (*), които са специфични за R. rosea.

    Географско разпространение и класификация на Rhodiola rosea
    Естественото разпространение на Rhodiola rosea е в планинските райони на Югозападен Китай и Хималаите, планината Алтай, Монголия, Сибир. Според швейцарския ботаник Хеги (1876-1932), разпространението на Златния корен в Европа е Исландия и Великобритания, Скандинавия, Пиренейте, Алпите, Карпатите и района на Балканите. Rhodiola rosea може да се срещне и в Аляска и Канада.

    През 1963 г. Хеги идентифицира повече от 50 вида Rhodiola. Напоследък много растения, които имат сходство с името R. rosea се популяризират като растения от тази група, но те не притежават същите фитохимични и фармакологични свойства. Такива са Rhodiola spp., Tibetan Rhodiola и Indian Rhodiola.

    Фармакологичните и медицински качества на Rhodiola са феноменални. А от всички разновидности Златният корен или R. rosea е най-добре проучен по отношение на фитохимични иследвания и прочувания, направени на хора и животни – приблизително 94% от изследванията, проведени с хора и 51% от тези с животни са свързани със Златния корен. Единствено за R. rosea са направени обширни токсикологични изследвания и е сертифицирано, че е безопасен както за животни, така и за хора.

    Фитохимия на Rhodiola rosea
    Фитохимичните изследвания на Златния корен показват наличието на шест различни групи химически компоненти: Фенилпропаноиди (розавин, розин, розарин - характерен само за Златния корен); Фенилетанол деривати (салидрозид, родиолозид, тирозол); Флавоноиди (родиолин, родионин, родиозин, трицин); Монотерперни (росиридол, розаридин); Тритерпени; Фенолни киселини.

    Стандартизирането на Rhodiola преминава през две фази. Първоначално, през 70-те години на миналия век се е считало, че уникалните му фармакологични свойства се дължат на салидрозида (родиолозид). Затова е било прието стандартизираният екстракт да има съдържание на 0.8% салидрозид. В края на 80-те години търсенето на медицински продукти на основата на Rhodiola се увеличило изключително много. В резултат на безразборното бране на диворастящата Rhodiola се получило влошаване качеството на растението, което от своя страна довело до намаляване ефикасността на препаратите. Научните изследвания, направени по това време показали, че някои видове от рода Rhodiola също съдържали салидрозид. Един от тях е R. rosea – Златният корен. Някои от продуктите били с високо качество, други нямали никакъв фармакологичен ефект. Тогава съвсем естествено възникнал въпросът дали приетото като стандарт количество салидрозид е достатъчно? Чрез редица сравнителни анализи се стигнало до извода, че качеството на продуктите се определя от други активни компоненти, които са характерни само за R. Rosea – Златния корен, който от своя страна все още не бил добре проучен.

    Някои специфични съединения, кото отделят Златният корен (Rhodiola rosea) от останалите разновидности на Rhodiola.
    След повече от десетилетие изследвания през 1986 г. екип начело с В. А. Куркин представил доказателства, че химическия състав на Златният корен е наистина различен от останалите видове Rhodiola. Използвайки нови методи на анализ, Дубушев доказва, че Златният корен съдържа розавин, розин и розарин (с общо име розавини), които са характерни само за него.

    От направените химически анализи станало ясно, че салидрозидът се съдържа не само във всички видове Rhodiola, но и в редица растения извън този вид. Тъй като в някои от тях той е с концентрация по-висока от тази в Rhodiola и R. Rosea, съвсем естествено учените стигнали до извода, че салидрозидът не може да бъде маркер за стандартизирането на екстракт от Rhodiola, съответно Златния корен. В резултат на това през 1989 г. в Руска фармакопея, екстрактът от R. Rosea (Златен корен), под формата на водно-спиртен разтвор или изсушен корен, е бил стандартизиран според количеството розавини и салидрозид. Независимо че розавините са приети като маркер за генетично чист Златен корен и съответно екстракта от него, те не са единствените фармакологично активни съставки, свързани с ефикасността, наблючдавана при клиничните изследвания. Така че прецизното идентифициране на съставките, свързани с различните лечебни свойства на Златния корен, остава предмет на бъдещи изследвания.

    Екстрактът от Златен корен, използван при повечето изследвания, проведени с хора е стандартизиран до минимум 3% розавини и 0.8-1% салидрозид.

    Златният корен и съвременната медицина
    През 1969 г. R. Rosea е регистриран в Русия като лекарство под формата на 40% спиртен извлек. Прилага се при умора, инфекциозни състояния, психиатрични и неврологични смущения, за подобряване на вниманието, паметта, общата работоспособност. Приема се 2-3 пъти дневно, по 5-10 капки, ½ час преди хранене, в продължение на 10-20 дена. При проблеми с психиката се започва с 10 капки 2-3 пъти на ден и постепенно се увеличава до 30-40 капки 2-3 пъти дневно, в продължение на 1-2 месеца.

    От 1985 г. Златният корен е признат в Швеция като билков продукт със стимулиращо действие. В някои справочници по фармакопея R. Rosea се споменава като един от най-често прилаганите психостимуланти от групата на официално регистрираните билкови медицински продукти.

    В Дания Златният корен е регистриран като лекарство в групата на лекарствата с растителен произход. В Швеция и скандинавските страни препаратите на основата на спиртен извлек от Златен корен се прилагат за увеличаване на умствените способности по време на стрес, като психостимулант и за цялостно подсилване на организма.

    Фармакологични и клинични изследвания
    Традиционното използване на Златния корен в Сибир и руската медицина довели до извършването на обширно научно изследване, в резултат на което Златния корен е идентифициран като адаптоген – субстанция, която увеличава устойчивостта на организма, но не нарушава нормалните биологични параметри.

    Изследванията, проведени върху клетъчни култури, животни и хора разкриват ефикасността му при физическа умора, стрес, върху централната нервна система (защита от увреждания, получаване при недостиг на кислород); като антиоксидант, за подсилване на имунната система и сексуалната сила.

    Систематичните изследвания за фармакологичния ефект на R. Rosea започват през 1965 г. При проведени с мишки опити става ясно, че малки и средни дози от Златния корен имат стимулиращ ефект, докато големите дози имат повече седативен (успокоителен) ефект. Малките дози усилват биоелектричната активност на мозъка, вероятно директно въздействайки върху структурата на продълговатия мозък. Допълнителните изследвания показали, че средни по големина дози, за разлика от успокоителните средства, подобряват условните рефлекси при плъховете и съдействат за подобряване на умението за запаметяване.

    В малки и средни дози, Златният корен усилва въздействието на норепинефрина, допамина, серотонина (невротрансмитери) върху мозъка, а от там оказва ефект върху централната нервна система. В паралелно изследване между Златния корен (R. Rosea), Женшен, пирацетам и други ноотропици (вещества, които подобряват кондицията, предпазват мозъка и имат ниска токсичност и други странични ефекти) е било установено, че отбелязват, че всички тези агенти увеличават способността за учене при опитните животни.

    * Адаптоген – термин, употребяван за билки, които: повишават устойчивостта на организма към широк спектър агенти, вкл. физични (студ, жега, напрежение), химични (токсини, тежки метали) и биологични (бактерии, вируси); нормализират състоянието на организма при появили се болестни отклонения; нямат или са с минимални странични ефекти.
    * Фенилпропаноиди - клас органични съединения от растителен произход. Получават се от аминокоселината фенилаланин чрез биосинтез. Използват се при защита срещу растителноядни животни, микроби или други вредители, защита от ултравиолетова светлина.
    * Норепинефрин, допамин – норепинефрин, епинефрин и допамин, са биологично активни съединения. Те имат разнообразни регулаторни функции в клетките. Норепинефринът и епинефринът са невротрансмитери, които са тясно свързани с някои физиологични и невродегенеративни заболявания на централната нервна система.
  10. Like
    Ася_И got a reaction from Креми (късметче) in Духовното развитие   
    Предлагам да разширим анкетата:
    Смятате ли, че наддумването, в което често се израждат някои теми, е част от духовното ви развитие?
    Или с други думи казано:
    Какво трябва да споделя един човек, който счита себе си за духовно напреднал?
    * знания
    * опит
    * цитати
    * поуки

    П. С.
    Възползвам се от функцията за допълване / редактиране, защото предлагам да прочетете тези записки за Учителя.
  11. Like
    Ася_И got a reaction from Пламъче in Имуностимулатори - природни и алтернативни   
    Заразата се плаши от извара, чушки, чесън и зехтин
    Позволявам си да публикувам цялата статия:
    "Страх ли ви е от свинския грип? Не се давайте на злокобната зараза! Да, ваксина все още няма. Но оръжие срещу "свинската aтака" има. Мощен имунитет - това е най-сигурната ви застраховка срещу смъртоносния вирус, предупреждават всички лекари. Ето как да се приведете себе си и децата в "пълна бойна готовност" срещу свинската зараза.
    Сън, спокойствие, движение и силна храна - това са най-добрите оръжия срещу свинския грип, обяснява проф. Донка Байкова, зам.-председателят на Българското дружество по хранене и диететика. Отговорете на коварния АН1N1 с 9 незаменими аминокиселини, които ще ви направят устойчиви като скала, съветват специалистите. Най-лесно ще изплашите грипа с манджи, богати на протеини. Причината - клетките са създадени на белтъчна основа и тези храни подсилват обвивката им. И ни правят по-устойчиви на вирусите и бактериите, които ни атакуват през устата. "Злосторниците" започват да се размножават едва, след като проникнат в клетката, обясняват лекарите. И ако сме й издигнали здрави "стени", свинската зараза само ще мине покрай тях и безславно ще си замине, смятат специалистите. "Прасешкият вирус" ще ви остави на мира, ако наблягате на млякото, сиренето, кашкавала, месото, рибата, яйцата, дава примери проф. Байкова. Но истинският еликсир срещу грипа е изварата. Диетолозите казват, че тя е като балсам за черния дроб. Бедна е на сол и мазнини, но пък "бъка" от богата на аминокиселините метонин, цистин и холин, които "обезвреждат" отровите и отпадъчните съединения в организма.
    Назаем от светофара
    Витамините и минералите - това са другите "стражи" на организма по време на бушуващата зараза. Затова - яжте по 300 грама плодове и зеленчуци на ден, напомня проф. Байкова. Вместо хапче, "мушнете" чепка грозде, една ябълка, домат и чушка, дава пример диетологът. И най-добре извикайте светофара на помощ. Заложете на растителните видове в светофара - зелено, жълто-оранжево и червено, съветва специалистката. Да, силата им се крие именно в цветовете - багрите "издават" различните полезни вещества, които крият. Супероръжие срещу грипа например е шарената салата от картофи, червени чушки, лук и магданоз. Жълтите картофени парченца са богати на калий и други микроелементи и съдържат много витамин С. Червените резенчета чушки също съдържат много витамин С, но в тях има и каротеоиди (предшественици на витамин А), които подобряват зрението, кожата и лигавиците. Магданозът съдържа витамини от групата В, С и много съставки, които не само плашат заразата, но като бонус - вдигат и либидото. Лукът пък е пълен с фитонциди, които убиват микробите.
    Зимната салата с поетичното име "Снежанка" обаче е най-безмилостният "страж" срещу свинския грип. Освен мляко, краставици и копър тя съдържа и естествения антибиотик - чесъна. Ако се поръси с орехи, пък става още по-полезна, защото се обогатява с цяла палитра витамини - A, E, B, P, C. Ореховата ядка съдържа и редица минерали - калий, натрий, фосфор, желязо, магнезий, калций и йод. 60% от орехчето са мазнини, но по-голямата част от тях са ненаситени, т.е. не съдържат холестерол. Освен това орехите са прекрасен източник на белтъчини, които може да заместят месото.
    В никакъв случай не се лишавайте от мазнините, предупреждава проф. Байкова. Те са необходими за доброто усвояване на всички полезни елементи в храната. Тялото се нуждае дневно от 2 супени лъжици мазнина - те може да бъдат съчетание от слънчогледово олио, зехтин, царевично олио, соево масло. Лененото също е много полезно, защото съдържа полезните омега-3 мастни киселини, изтъква проф. Байкова. В сезона на смъртоносния грип на трапезата ви трябва да присъстват и зърнените храни, бобовите растения и соята.
    Приберете лакомствата
    Ако искате да застраховате децата си от опасната зараза, скрийте им лакомствата, предупреждават лекарите. Доказано е, че пълните със захар бонбони и шоколади намаляват жизнеността на белите кръвни телца. И нещо още по-коварно - сладките повишават киселинността в тялото и създават благоприятна среда за развитие на чуждите агенти. Затова не отстъпвайте на детските капризи. И сменете вафлите с плодове, колата и изкуствените сокчета - с чай с лимон. Цитрусовият плод е изключително ефективен срещу свинската зараза. Лимонът възстановява киселинното равновесие и засилва защитния отговор на организма. Слагайте го в чая на децата. И се старайте да давате на малчуганите поне по 3-4 чаши от топлата напитка на ден. Черният и зеленият чай, както и билковите екстракти, съдържат над 5000 полезни вещества, включително и антиоксиданти, казва проф. Донка Байкова. Най-добрата доза срещу свинската зараза е по чашка между всяко хранене, обяснява диетологът.
    Сменете водката с вино
    Пороците са пръв съюзник на свинската зараза. Факт - първата жертва на смъртоносния вирус у нас бе 30-годишен наркоман. Цигарите, дрогата и алкохолът буквално бомбардират имунитета, предупреждават лекарите. Затова да купонясвате с много водка в цигарен дим, в момента е като руска рулетка, не крият медиците. Алкохолът пръв ще ви саботира в битката със свинската зараза, предупреждават лекарите. Водката и ракията сриват имунитета за нула време. Виновен е етанолът, който потиска протеина TLR4. А точно той е отговорен за производството на така важните в момента за вас защитни цитокини. Резултатът - освен плячка на махмурлука ставате лесна жертва и на вируси и бактериални инфекции. Затова сменете водката с чаша червено вино на вечеря, съветват лекарите. "Питието на боговете" действа като антиоксидант. За жалост на страстните пушачи цигарите си нямат аналог. Но пък съдържат около 100 вредни вещества, които увреждат лигавицата на горните дихателни пътища. Това води до хронични кашлици, бронхити, синузити - които "примамват" свинския грип. Затова по-добре чакайте заразната вълна да отмине с чаша чай на дивана, отколкото да рискувате здравето си в някой шумен и задимен бар, съветват специалистите."
  12. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in Записки на Минчо Сотиров   
    Учителят се обръща към един трън и казва: Вие като гледате този трън, вижда ви се, като че няма смисъл той да съществува. Като че никой не му обръща внимание. Е, вие не му обръщате внимание, но как искате тогава Бог, Който седи толкова високо, да ви обръща внимание? Ти, като искаш Бог да ти обърне внимание, значи много голяма важност си даваш. Е, то е много хубаво, с това ти искаш да кажеш: „Господи, аз съм тъй малък! Да се обърна към малките, те са по-лоши от мене, но Ти си Велик, към Тебе ще се обърна за внимание.” И няма да се мине и една минута и Господ ще ти каже една дума. Когато Господ каже една дума, всички йерархии ще кажат още по няколко думи, всичко това ще се увеличи и докато дойде до нас, това ще стане много голямо, но докато не даде Бог нищо, всички мълчат, нищо не дават, нищо не казват. У човека съзнанието е дошло до там, че съзнава, че Господ се грижи за него, а у малките, несъзнателните същества съзнанието не е дошло до там, да съзнаят тази грижа. Бог промисля за нас, но за този промисъл какво ще трябва да дадем?

    Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скръбни от тебе, обърни внимание на тях и ти ще престанеш да скърбиш. Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че и те са по-големи герои от тебе. Докато научиш уроците си, представи си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения. Като замине това нещо, ще видите, че сте научили един урок. Вие сега сте слуга, но вечно няма да бъдете слуга. Вие сега сте учител, но вечно няма да бъдете учител. Това са временни служби, необходими, за да получите един урок, но в тях не е онзи, великия смисъл на живота. Вие още не сте дошли до положението да любите Бога. Трябва да почувствате тази Любов и тогава ще Го разберете вътре в себе си. Веднага вашето мировъзрение ще се измени и веднага ще отидете между хората да им помагате. Това се отнася до тези, които са готови да работят. Не мислете, че вие ще се избавите от това, което аз ви уча. Аз ще изгладя всичко у вас, няма да оставя да изопачавате моите думи. Аз говоря така, но ще ви накарам и търпението да научите, и милосърдието, и добрите обноски, и надеждата ще влезе у вас, и волята, и всичко ще дойде. Този, който е взел от мене пари, той няма да мине така. Сега ще гледате да изгладите всички неща, които създават съблазън, ще гледате да създадете единство помежду си, не за хората, но заради ангелите на хората. Оттам ще започнете. Ще кажете: „Този човек има един ангел и заради него ще създам туй единство, защото този човек страда, а неговият ангел иска да го направи добър човек.” Той казва: „Аз познавам този човек не от един живот. Колко много е живял той на Земята.”
    Из Записки на Минчо Сотиров
  13. Like
    Ася_И got a reaction from Дъгата in Мисли на Учителя за Смелостта   
    „Кой каквото да ви казва, вие вървете напред, продължавайте работата си. И тъй, приложете този метод, да видите какви резултати ще даде. Приложете този метод, но не от страх. Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха. Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения.”
    Страх и безстрашие

    „Твърдостта, смелостта и изпълнителността, или тъй наречените екзекутивни способности на човека, спадат към една и съща категория – те са сили на волята. Графически могат да се представят като страни на един и същ триъгълник:”

    „Какво мислите за смелия човек? Смелият човек не е всякога изпълнителен, той не е и всякога твърд. И твърдият човек не е всякога смел. Човек може да бъде смел, без да бъде твърд, а може да бъде твърд, без да бъде смел. Тази вода, която слиза от някоя височина по определен наклон, смела ли е? – Не, тя слиза отгоре по необходимост, такова направление ѝ е дадено. Ами тази вода, която се изкачва нагоре, под известно налягане отдолу, смела ли е? – Не, и тя се изкачва по необходимост на дадените условия. Смели са само високоморалните, идейните хора.”

    „Бъди смел, но да знаеш защо си смел. Смелостта ти да бъде на място! Бъди твърд, но да знаеш защо си твърд! Бъди изпълнителен, но да знаеш защо си изпълнителен! Твоята твърдост, твоята смелост и твоята изпълнителност трябва да почиват на известни убеждения в тебе. Тия три сили не са едни от най-висшите, от най-благородните чувства в човека. Те имат своето място само на физическия свят. Който дойде на физическия свят, има нужда от тях. Когато висшите същества слизат на земята, те се въоръжават с тия оръжия.”
    Твърдост, смелост, изпълнителност
  14. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Духовното развитие   
    Какво за вас е „духовно развитие”?
    Може би отговорът : „Пътят, начертан за всяка душа от Бог.” Знам ли? Като имам предвид, че представата ми за „духовно развитие” се променя през годините, както се променям и аз, може би за момента този отговор бих избрала. Свързвам духовното развитие със система от знания, вярвания, практики... И тъй като целият ни живот тук е свързан с учене и практика , мисля че духовното развитие е част от престоя ни тук. А всеки учи различно.

    Какво е значението на духовното развитие за вас?
    За сега не знам. Може би на края на този път ще разбера.

    Какво очаквате като резултат от своето духовно развитие ПРЕЗ ТОЗИ ЖИВОТ?
    Животът ме научи, че между очакване на нещо и това, което в действителност става, има огромна разлика. Та в този ход на мислене не очаквам нищо. Старая се нещо да направя, така както аз смятам, че е правилно. А дали е правилно ???

    Смятате ли се за духовен човек?
    Когато един човек отговори на този въпрос с „ДА”, това за мен означава, че е всичко друго, но не е духовен. Защото ако и когато стигнеш до това състояние, то такива понятия вече не са от значение.
    Всъщност си мисля, че последните години се заговори за духовност, защото е едно доста мъгливо понятие. За морал, добро поведение прекалено много се говори и станаха като изтъркани. Поради глобализацията много неща (по-скоро знания, които не са за всички) станаха достъпни. Друго е да кажеш, че си на курс за духовно знание, звучи по-така, нали? И си мисля, че колкото по-нагоре или навътре навлиза човек в тези знания, толкова по-малко говори за тях. Защото знае. Нещо като поговорката, че мъдреца малко говори За мен е странно, както ми звучи странно да се говори за „фини енергии”. Може би защото не съм ги почувствала.
  15. Like
    Ася_И got a reaction from цветна дъга in Бързо духовно израстване?   
    Не съм привърженик на този вид занимания и ще се опитам да обясня защо, макар че съм сигурна, че ще има и обратни мнения.
    Когато започнах да се интересувам от езотерика (общо казано) мина един дъъълъг период на трупане на знания. Колкото повече научавах, откривах, че по-малко знам. . И че знанието ти се дава не когато искаш, а когато си готов (израстнал, заслужил) за него. Учителя в много беседи говори за придобиването на опитност. Съгласна съм с това. Следва период на прилагане на това знание - все пак трябва да видим резултата от положените усилия. И едва след това може да продължим напред и нагоре. Ако имаме сили, желание, призвание. Но това не става с махването на магическата пръчица, както е в приказката за Пепеляшка. В полунощ тиквата пак си е тиква, нали?
    Прочитането на 20 книги на дадена тематика не те правят спец. А в момента пазара е залят с предложения как да станем по-здрави, по-съвършени, по-извисени. И то само за 2-3 дена. При голям процент от натрупалите такива знания и умения не се получава израстване, а възгордяване, дори самозабравяне на моменти. И огромно самочувствие, което няма покритие. Проява на агресивност към околните, които не могат да видят и оценят "израстването". Мисля, че тогава настъпва и неразбирането от страна на околните и откъсването от реалността.
  16. Like
    Ася_И got a reaction from цветна дъга in Бързо духовно израстване?   
    Не съм привърженик на този вид занимания и ще се опитам да обясня защо, макар че съм сигурна, че ще има и обратни мнения.
    Когато започнах да се интересувам от езотерика (общо казано) мина един дъъълъг период на трупане на знания. Колкото повече научавах, откривах, че по-малко знам. . И че знанието ти се дава не когато искаш, а когато си готов (израстнал, заслужил) за него. Учителя в много беседи говори за придобиването на опитност. Съгласна съм с това. Следва период на прилагане на това знание - все пак трябва да видим резултата от положените усилия. И едва след това може да продължим напред и нагоре. Ако имаме сили, желание, призвание. Но това не става с махването на магическата пръчица, както е в приказката за Пепеляшка. В полунощ тиквата пак си е тиква, нали?
    Прочитането на 20 книги на дадена тематика не те правят спец. А в момента пазара е залят с предложения как да станем по-здрави, по-съвършени, по-извисени. И то само за 2-3 дена. При голям процент от натрупалите такива знания и умения не се получава израстване, а възгордяване, дори самозабравяне на моменти. И огромно самочувствие, което няма покритие. Проява на агресивност към околните, които не могат да видят и оценят "израстването". Мисля, че тогава настъпва и неразбирането от страна на околните и откъсването от реалността.
  17. Like
    Ася_И got a reaction from цветна дъга in Бързо духовно израстване?   
    Не съм привърженик на този вид занимания и ще се опитам да обясня защо, макар че съм сигурна, че ще има и обратни мнения.
    Когато започнах да се интересувам от езотерика (общо казано) мина един дъъълъг период на трупане на знания. Колкото повече научавах, откривах, че по-малко знам. . И че знанието ти се дава не когато искаш, а когато си готов (израстнал, заслужил) за него. Учителя в много беседи говори за придобиването на опитност. Съгласна съм с това. Следва период на прилагане на това знание - все пак трябва да видим резултата от положените усилия. И едва след това може да продължим напред и нагоре. Ако имаме сили, желание, призвание. Но това не става с махването на магическата пръчица, както е в приказката за Пепеляшка. В полунощ тиквата пак си е тиква, нали?
    Прочитането на 20 книги на дадена тематика не те правят спец. А в момента пазара е залят с предложения как да станем по-здрави, по-съвършени, по-извисени. И то само за 2-3 дена. При голям процент от натрупалите такива знания и умения не се получава израстване, а възгордяване, дори самозабравяне на моменти. И огромно самочувствие, което няма покритие. Проява на агресивност към околните, които не могат да видят и оценят "израстването". Мисля, че тогава настъпва и неразбирането от страна на околните и откъсването от реалността.
  18. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in Бързо духовно израстване?   
    Сякаш свикнахме да живеем бързо. Непрекъснато ни заливат предложения за бързи пари, бързи кредити, бързо отслабване. И за бързо духовно израстване. Май покрай заливащите ни предложения за курсове с ускорено усвояване на някои знания и умения, предназначени не за всеки, се появяват и част от изперкалите „духовно” търсещи.
    И в желанието си да не изоставаме забравяме, че бавно извървяният път ни дава много повече знания и опит, отколкото бързото пътуване.
    Не мога да си спомня точната мисъл на Учителя - беше за малките камъчета по пътя, които могат да ни препънат, ако много бързаме и не гледаме къде вървим.
  19. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in Бързо духовно израстване?   
    Сякаш свикнахме да живеем бързо. Непрекъснато ни заливат предложения за бързи пари, бързи кредити, бързо отслабване. И за бързо духовно израстване. Май покрай заливащите ни предложения за курсове с ускорено усвояване на някои знания и умения, предназначени не за всеки, се появяват и част от изперкалите „духовно” търсещи.
    И в желанието си да не изоставаме забравяме, че бавно извървяният път ни дава много повече знания и опит, отколкото бързото пътуване.
    Не мога да си спомня точната мисъл на Учителя - беше за малките камъчета по пътя, които могат да ни препънат, ако много бързаме и не гледаме къде вървим.
  20. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in Бързо духовно израстване?   
    Сякаш свикнахме да живеем бързо. Непрекъснато ни заливат предложения за бързи пари, бързи кредити, бързо отслабване. И за бързо духовно израстване. Май покрай заливащите ни предложения за курсове с ускорено усвояване на някои знания и умения, предназначени не за всеки, се появяват и част от изперкалите „духовно” търсещи.
    И в желанието си да не изоставаме забравяме, че бавно извървяният път ни дава много повече знания и опит, отколкото бързото пътуване.
    Не мога да си спомня точната мисъл на Учителя - беше за малките камъчета по пътя, които могат да ни препънат, ако много бързаме и не гледаме къде вървим.
  21. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in Бързо духовно израстване?   
    Сякаш свикнахме да живеем бързо. Непрекъснато ни заливат предложения за бързи пари, бързи кредити, бързо отслабване. И за бързо духовно израстване. Май покрай заливащите ни предложения за курсове с ускорено усвояване на някои знания и умения, предназначени не за всеки, се появяват и част от изперкалите „духовно” търсещи.
    И в желанието си да не изоставаме забравяме, че бавно извървяният път ни дава много повече знания и опит, отколкото бързото пътуване.
    Не мога да си спомня точната мисъл на Учителя - беше за малките камъчета по пътя, които могат да ни препънат, ако много бързаме и не гледаме къде вървим.
  22. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in Бързо духовно израстване?   
    Сякаш свикнахме да живеем бързо. Непрекъснато ни заливат предложения за бързи пари, бързи кредити, бързо отслабване. И за бързо духовно израстване. Май покрай заливащите ни предложения за курсове с ускорено усвояване на някои знания и умения, предназначени не за всеки, се появяват и част от изперкалите „духовно” търсещи.
    И в желанието си да не изоставаме забравяме, че бавно извървяният път ни дава много повече знания и опит, отколкото бързото пътуване.
    Не мога да си спомня точната мисъл на Учителя - беше за малките камъчета по пътя, които могат да ни препънат, ако много бързаме и не гледаме къде вървим.
  23. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in Бързо духовно израстване?   
    Сякаш свикнахме да живеем бързо. Непрекъснато ни заливат предложения за бързи пари, бързи кредити, бързо отслабване. И за бързо духовно израстване. Май покрай заливащите ни предложения за курсове с ускорено усвояване на някои знания и умения, предназначени не за всеки, се появяват и част от изперкалите „духовно” търсещи.
    И в желанието си да не изоставаме забравяме, че бавно извървяният път ни дава много повече знания и опит, отколкото бързото пътуване.
    Не мога да си спомня точната мисъл на Учителя - беше за малките камъчета по пътя, които могат да ни препънат, ако много бързаме и не гледаме къде вървим.
  24. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in Бързо духовно израстване?   
    Сякаш свикнахме да живеем бързо. Непрекъснато ни заливат предложения за бързи пари, бързи кредити, бързо отслабване. И за бързо духовно израстване. Май покрай заливащите ни предложения за курсове с ускорено усвояване на някои знания и умения, предназначени не за всеки, се появяват и част от изперкалите „духовно” търсещи.
    И в желанието си да не изоставаме забравяме, че бавно извървяният път ни дава много повече знания и опит, отколкото бързото пътуване.
    Не мога да си спомня точната мисъл на Учителя - беше за малките камъчета по пътя, които могат да ни препънат, ако много бързаме и не гледаме къде вървим.
  25. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in Бързо духовно израстване?   
    Сякаш свикнахме да живеем бързо. Непрекъснато ни заливат предложения за бързи пари, бързи кредити, бързо отслабване. И за бързо духовно израстване. Май покрай заливащите ни предложения за курсове с ускорено усвояване на някои знания и умения, предназначени не за всеки, се появяват и част от изперкалите „духовно” търсещи.
    И в желанието си да не изоставаме забравяме, че бавно извървяният път ни дава много повече знания и опит, отколкото бързото пътуване.
    Не мога да си спомня точната мисъл на Учителя - беше за малките камъчета по пътя, които могат да ни препънат, ако много бързаме и не гледаме къде вървим.
×