Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ася_И

Участници
  • Общо Съдържание

    2091
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    8

Репутация Активност

  1. Like
    Ася_И got a reaction from Лъчезарна in 30. Разбрано добро и неразбрано зло   
    Ани,
    Това е като да можеме да гледаме, но и да можем да виждаме в това, което гледаме .
    Когато се научим да виждаме осъзнаваме, че това което вижаме се разминава с това, което усещаме.
    Научих се да вярвам на това, което усещам, дори и да се разминава с това, което вижам.

  2. Like
    Ася_И got a reaction from Дъгата in Златните правила на успешния възпитател   
    Учителка въвежда задължителни усмивки
    Началната учителка от Сливен Мария Циплакова въвежда задължителни усмивки в своя I "б" клас от школото "Васил Левски" в града. Тя започва кампания срещу агресията сред децата с "вълшебните думички" - моля, извинете, заповядайте и други. "Чувам такива изрази сред младите хора, че ми става много болно и тъжно.
    Не мога да понасям обидите помежду им и след дълго обмисляне реших да предприема тази стъпка", каза Циплакова. Тя вече е направила план, по който да работи през следващите четири години със своите първолаци. Родителите приели идеята с радост.

  3. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Масоните. Какво мислите за тях?   
    Помагала съм с мисли от Учителя на различни теми. Подбирах ги главно от качено в нета, защото не всеки от нас има достатъчно книги от Учителя, а има създадена прекрасна библиотека. Един ден реших да потърся през чичко Гугъл по думичките "Светлина" и "Учителя". За мое учудване ми изскочи един масонски сайт, в който с голямо уважение се говореше за Учителя .
    Животът е шарен и ни среща с много хора. Сигурна съм, че болшинството от нас познават както масони, така и мутри (другите популярни личности от живота ). И хората, които познава са не с етикет, залепен някъде отпред на гърдите, указващ какви са точно, а просто хора. И като всички хора имат и добро и лошо в себе си. А коя коя част от него иска да надделее - това е лично решение.
    Виждала съм как се срещат масони - със съвсем искрена радост, с прегръдка с поставени на раменете ръце и целуване 3 пъти по бузите. Бях изумена. Попитах: защо така? Ами защото са братя. Защото всеки се радва да види близък човек. Защото когато един брат гарантира за друг нещата се улесняват и общуването е по-лесно. Всеки общува по-лесно с хора, които знае, че имат неговия начин на мислене и интереси. И аз по-лесно си комуникирам с хора, които не познавам, но знам че се интересуват от Учението.
    Били организирани, сила. Съгласна съм. Логиката е: Аз съм добре, след като аз съм добре мога да помогна на семейството си, после ще разширя кръга и ще включа приятели, техните семейства....
    В САЩ, където благотворителността е много важна част от живота на обществото, едни от най-големите дарители са масони. И това не е лустро за пред обществото, а начин на мислене и традиции, изграждани за един много дълъг период от време, поколения.
    Много видни личности от управлението на България в периода след освобождението до идването на социализЪма са били масони. Особено след Освобождението, когато българският лев е бил наистина златен.
    Малко известен факт е, че Русе е спасен от опожаряване защото Иван Ведър - масон с най-висока 33 степен се е намесил. Налично е в нета.
    Не искам поста ми да се възприема като защита. Масоните са хора като всички нас. Част са от обществото. И не можем да се правим, че не съществуват или да ги отречем. Защото те ще продължат да съществуват.
  4. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Масоните. Какво мислите за тях?   
    Помагала съм с мисли от Учителя на различни теми. Подбирах ги главно от качено в нета, защото не всеки от нас има достатъчно книги от Учителя, а има създадена прекрасна библиотека. Един ден реших да потърся през чичко Гугъл по думичките "Светлина" и "Учителя". За мое учудване ми изскочи един масонски сайт, в който с голямо уважение се говореше за Учителя .
    Животът е шарен и ни среща с много хора. Сигурна съм, че болшинството от нас познават както масони, така и мутри (другите популярни личности от живота ). И хората, които познава са не с етикет, залепен някъде отпред на гърдите, указващ какви са точно, а просто хора. И като всички хора имат и добро и лошо в себе си. А коя коя част от него иска да надделее - това е лично решение.
    Виждала съм как се срещат масони - със съвсем искрена радост, с прегръдка с поставени на раменете ръце и целуване 3 пъти по бузите. Бях изумена. Попитах: защо така? Ами защото са братя. Защото всеки се радва да види близък човек. Защото когато един брат гарантира за друг нещата се улесняват и общуването е по-лесно. Всеки общува по-лесно с хора, които знае, че имат неговия начин на мислене и интереси. И аз по-лесно си комуникирам с хора, които не познавам, но знам че се интересуват от Учението.
    Били организирани, сила. Съгласна съм. Логиката е: Аз съм добре, след като аз съм добре мога да помогна на семейството си, после ще разширя кръга и ще включа приятели, техните семейства....
    В САЩ, където благотворителността е много важна част от живота на обществото, едни от най-големите дарители са масони. И това не е лустро за пред обществото, а начин на мислене и традиции, изграждани за един много дълъг период от време, поколения.
    Много видни личности от управлението на България в периода след освобождението до идването на социализЪма са били масони. Особено след Освобождението, когато българският лев е бил наистина златен.
    Малко известен факт е, че Русе е спасен от опожаряване защото Иван Ведър - масон с най-висока 33 степен се е намесил. Налично е в нета.
    Не искам поста ми да се възприема като защита. Масоните са хора като всички нас. Част са от обществото. И не можем да се правим, че не съществуват или да ги отречем. Защото те ще продължат да съществуват.
  5. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Масоните. Какво мислите за тях?   
    Помагала съм с мисли от Учителя на различни теми. Подбирах ги главно от качено в нета, защото не всеки от нас има достатъчно книги от Учителя, а има създадена прекрасна библиотека. Един ден реших да потърся през чичко Гугъл по думичките "Светлина" и "Учителя". За мое учудване ми изскочи един масонски сайт, в който с голямо уважение се говореше за Учителя .
    Животът е шарен и ни среща с много хора. Сигурна съм, че болшинството от нас познават както масони, така и мутри (другите популярни личности от живота ). И хората, които познава са не с етикет, залепен някъде отпред на гърдите, указващ какви са точно, а просто хора. И като всички хора имат и добро и лошо в себе си. А коя коя част от него иска да надделее - това е лично решение.
    Виждала съм как се срещат масони - със съвсем искрена радост, с прегръдка с поставени на раменете ръце и целуване 3 пъти по бузите. Бях изумена. Попитах: защо така? Ами защото са братя. Защото всеки се радва да види близък човек. Защото когато един брат гарантира за друг нещата се улесняват и общуването е по-лесно. Всеки общува по-лесно с хора, които знае, че имат неговия начин на мислене и интереси. И аз по-лесно си комуникирам с хора, които не познавам, но знам че се интересуват от Учението.
    Били организирани, сила. Съгласна съм. Логиката е: Аз съм добре, след като аз съм добре мога да помогна на семейството си, после ще разширя кръга и ще включа приятели, техните семейства....
    В САЩ, където благотворителността е много важна част от живота на обществото, едни от най-големите дарители са масони. И това не е лустро за пред обществото, а начин на мислене и традиции, изграждани за един много дълъг период от време, поколения.
    Много видни личности от управлението на България в периода след освобождението до идването на социализЪма са били масони. Особено след Освобождението, когато българският лев е бил наистина златен.
    Малко известен факт е, че Русе е спасен от опожаряване защото Иван Ведър - масон с най-висока 33 степен се е намесил. Налично е в нета.
    Не искам поста ми да се възприема като защита. Масоните са хора като всички нас. Част са от обществото. И не можем да се правим, че не съществуват или да ги отречем. Защото те ще продължат да съществуват.
  6. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Масоните. Какво мислите за тях?   
    Помагала съм с мисли от Учителя на различни теми. Подбирах ги главно от качено в нета, защото не всеки от нас има достатъчно книги от Учителя, а има създадена прекрасна библиотека. Един ден реших да потърся през чичко Гугъл по думичките "Светлина" и "Учителя". За мое учудване ми изскочи един масонски сайт, в който с голямо уважение се говореше за Учителя .
    Животът е шарен и ни среща с много хора. Сигурна съм, че болшинството от нас познават както масони, така и мутри (другите популярни личности от живота ). И хората, които познава са не с етикет, залепен някъде отпред на гърдите, указващ какви са точно, а просто хора. И като всички хора имат и добро и лошо в себе си. А коя коя част от него иска да надделее - това е лично решение.
    Виждала съм как се срещат масони - със съвсем искрена радост, с прегръдка с поставени на раменете ръце и целуване 3 пъти по бузите. Бях изумена. Попитах: защо така? Ами защото са братя. Защото всеки се радва да види близък човек. Защото когато един брат гарантира за друг нещата се улесняват и общуването е по-лесно. Всеки общува по-лесно с хора, които знае, че имат неговия начин на мислене и интереси. И аз по-лесно си комуникирам с хора, които не познавам, но знам че се интересуват от Учението.
    Били организирани, сила. Съгласна съм. Логиката е: Аз съм добре, след като аз съм добре мога да помогна на семейството си, после ще разширя кръга и ще включа приятели, техните семейства....
    В САЩ, където благотворителността е много важна част от живота на обществото, едни от най-големите дарители са масони. И това не е лустро за пред обществото, а начин на мислене и традиции, изграждани за един много дълъг период от време, поколения.
    Много видни личности от управлението на България в периода след освобождението до идването на социализЪма са били масони. Особено след Освобождението, когато българският лев е бил наистина златен.
    Малко известен факт е, че Русе е спасен от опожаряване защото Иван Ведър - масон с най-висока 33 степен се е намесил. Налично е в нета.
    Не искам поста ми да се възприема като защита. Масоните са хора като всички нас. Част са от обществото. И не можем да се правим, че не съществуват или да ги отречем. Защото те ще продължат да съществуват.
  7. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Масоните. Какво мислите за тях?   
    Помагала съм с мисли от Учителя на различни теми. Подбирах ги главно от качено в нета, защото не всеки от нас има достатъчно книги от Учителя, а има създадена прекрасна библиотека. Един ден реших да потърся през чичко Гугъл по думичките "Светлина" и "Учителя". За мое учудване ми изскочи един масонски сайт, в който с голямо уважение се говореше за Учителя .
    Животът е шарен и ни среща с много хора. Сигурна съм, че болшинството от нас познават както масони, така и мутри (другите популярни личности от живота ). И хората, които познава са не с етикет, залепен някъде отпред на гърдите, указващ какви са точно, а просто хора. И като всички хора имат и добро и лошо в себе си. А коя коя част от него иска да надделее - това е лично решение.
    Виждала съм как се срещат масони - със съвсем искрена радост, с прегръдка с поставени на раменете ръце и целуване 3 пъти по бузите. Бях изумена. Попитах: защо така? Ами защото са братя. Защото всеки се радва да види близък човек. Защото когато един брат гарантира за друг нещата се улесняват и общуването е по-лесно. Всеки общува по-лесно с хора, които знае, че имат неговия начин на мислене и интереси. И аз по-лесно си комуникирам с хора, които не познавам, но знам че се интересуват от Учението.
    Били организирани, сила. Съгласна съм. Логиката е: Аз съм добре, след като аз съм добре мога да помогна на семейството си, после ще разширя кръга и ще включа приятели, техните семейства....
    В САЩ, където благотворителността е много важна част от живота на обществото, едни от най-големите дарители са масони. И това не е лустро за пред обществото, а начин на мислене и традиции, изграждани за един много дълъг период от време, поколения.
    Много видни личности от управлението на България в периода след освобождението до идването на социализЪма са били масони. Особено след Освобождението, когато българският лев е бил наистина златен.
    Малко известен факт е, че Русе е спасен от опожаряване защото Иван Ведър - масон с най-висока 33 степен се е намесил. Налично е в нета.
    Не искам поста ми да се възприема като защита. Масоните са хора като всички нас. Част са от обществото. И не можем да се правим, че не съществуват или да ги отречем. Защото те ще продължат да съществуват.
  8. Like
    Ася_И got a reaction from Пламъче in Мисли от Учителя за Доброто   
    "Доброто и злото са относителни неща. Това, което при дадени условия е добро, при други условия не е добро. Значи плюсът и минусът се менят постоянно. Изобщо, всяко нещо, поставено на своето място, е добро."
    Път към живота
  9. Like
    Ася_И got a reaction from Пламъче in Мисли от Учителя за Доброто   
    "– Лош ли е човек? – Не, той е добър, но само за себе си. Той е по-добър, отколкото трябва, но за себе си. – Тогава да бъдем добри. – Към кого? Ако е да сте добри към себе си, вие сте такива. Важно е да бъдете добри към Господа и за Него. Доброто се проявява в три направления. Човек може да бъде добър към себе си; той може да бъде добър към ближния си, а най-идеалното е да бъде добър към Бога. Човек е изучил изкуството да бъде добър към себе си, също така да бъде добър към ближния си, а сега трябва да изучава изкуството да бъде добър към Господа."

    "Следователно, когато във вашия живот дойде Божественото благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръне ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго, както сянката тича подир колелото. Не се самоизлъгвайте. Животът не седи във външните прояви. Външността не носи доброто; то е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър по сърце. Ако човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него; ако той не може да оцени своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как може той да учи другите?"
    Малкият стрък
  10. Like
    Ася_И got a reaction from Пламъче in За заплащането ... при лечители, астролози, ясновидци   
    Да бъдеш лечител е трудно. Трябва да осъзнаеш, че е невъзможно да излекуваш всички. Да разбереш, че ще загинеш, ако се опиташ да поемеш болестите и болките на целия свят. Част от цената за тази сила е съзнанието, че има болка, която не може да се облекчи. Да не съжаляваш за дарбата си. Да я използваш както смяташ за най-добре. И да бъдеш щастлив, щастлив от съдбата, която ти се е паднала, и от живота, който си си създал.
  11. Like
    Ася_И got a reaction from Пламъче in Билките - лечебната сила на природата   
    Лечебни растения, полезни за имунната система
    Имунната система представлява защитна реакция на организма срещу чужди тела (агенти), които всеки ден попадат в нашия организъм и са причина за различни заболявания. Тя е изградена от специални клетки, тъкани и органи (тимус, лимфни възли, далак, сливици). Имунната ни система действа като разпознава и разрушава всичко, което е чуждо за нашия организъм, включително клетки като вируси, бактерии, паразити и други микроби и частици (храни, лекарства, полени и др.) Някои лекарства оказват въздействие върху имунитета, пример за това са ваксините и антибиотиците. След откриването на пеницилина учените, в търсене на лекарства срещу различните инфекциозни заболявания, се насочиха само към химическите такива, които може да убиват бактерии и вируси. Но вече голяма част от тях осъзнават, че е възможно да се подсили имунната система, която може да се бори по естествен начин срещу микроорганизмите, причиняващи инфекции, без да се налага всеки път терапия с антибиотици. За разлика от тях билките не влияят върху клетките на имунната система, но имат способността да я стимулират, активирайки я, но не към специфично заболяване или антиген (протеин, срещу който клетките на имунната система действат). По-скоро билките увеличават съпротивителните сили на организма чрез мобилизиране на клетките, които действат срещу всички чужди тела, а не само към един специфичен вид.

    В зависимост от заболяването може да разделим билките, които използваме на две групи. Първата група може да наречем „специфични”. Тези билки са умерено активни стимуланти, които трябва да се дават в по-малки количества и за по-кратки периоди от време, преди да се появят страничните ефекти от предозиране. В нея влизат билки, използвани при по-леки инфекции (възпаления на ноктите, инфекции на горните дихателни пътища – простуда или вирусна инфекция, възпалени венци). При тях макрофагите (*) и другите клетки на имунната система са достатъчни за да унищожат нашественика преди да се е настанил в организма и да е предивикал инфекция. Има много билки, които могат да подпомогнат нашата жизненост и да подсилят „защитния щит” на нашата имунна система. Според последните изследвания те действат чрез стимулиране именно на макрофагите. Тези билки е най-добре да се вземат за кратки периоди от време, например 10 дена, следва 3-дневна почивка отново, и така се правят 3 цикъла на приемане на растението. Една от най-добре проучените билки от тази група е ехинацеята. След клинични изследвания, проведени с доброволци, днес се знае че стимулиращият ефект, който ехинацеята оказва върху макрофагите на имунната система намалява след 10-дневен прием от 3 до 5 пъти дневно на максималната доза. Т.е. тези билки се приемат с една специфична цел, да променят или регулират процесите в организма и след като това нагаждане стане, техният прием или се прекратява или дозата се намалява до малки количества.

    Това, което „специфичните” билки правят е, да „изкарат” резервите на имунната система на повърхността, където те могат да защитават срещу атаки от патогени или да помогнат да се отървем от вече съществуваща инфекция. Да приемем, че имаме хронична инфекция, например кандидоза. Когато приемаме ехинацея или друга „специфична” билка за имунната система, ние караме клетките на имунната система, които се произвеждат в костния мозък, да излязат на повърхността, където могат да се борят с инфекцията. Ако продължим с това състояние, без да има възпоризведени нови клетки, то е очевидно, че скоро имунната ни система няма да има резерви, с които да се бори. Тогава може да настъпи състояние на слабост или недоимък. Това може да доведе до срив в имунната система и неизбежно имунно заболяване – например синдром на хроничната умора, който се счита, че е резултат от вирусни инфекции, кандидоза или дори рак. Но съществува още една група лечебни растения, може да ги наречем „не специфични”, които оказват по-дълбоко действие върху имунната система, като могат да „подхранят” костния мозък при произвеждането на повече бели кръвни клетки - макрофагите. В тази група може да посочим Орловите нокти. Тези билки трябва да се взимат за по-дълъг период от време, защото те са като храна за нашата имунна система. Техният прием, в зависимост от състоянието, е от няколко седмици до няколко години, в случаи на силно понижен имунитет, и може да даде чудесни резултати.

    Ехинацея - Echinacea purpurea
    Родена в равнините на Северна Америка, Ехинацеята в диво състояние не расте никъде другаде по света, но е широко култивирана, особено в Европа и САЩ. Има девет вида Ехинацея, четири от които са използвани като лечебно растение. Четирите вида са E. angustifolia, E. pallida, E. purpurea и застрашения E. tennensiensis. Е. purpurea е най-добре проучен е най-лесния за култивиране.

    Ехинацея е многогодишно растение, стигащо до 60 см височина, с големи, красиви, розово-лилави цветове и листа, покрити с власинки. Среща се предимно в сухи планински райони, често в скалисти зони на Скалистите планини, на изток от Саскатчуан до Тексас. Поради прекомерно бране на растението голяма част от местата на естествено разпространение са обявени за защитени зони и се е преминало към отглеждането на растението в обработваеми площи. За да може да се събират корените на растението са необходими от три до четири години, въпреки че цветовете се събират всяка година.

    Ехинацеята е едно от най-популярните лечебни растения. Тя е била използвана още от коренното население на Америка. Повечето индиански племена са я познавали и използвали срещу кашлица, простуда, възпалено гърло, главоболие, ухапване от змии и др. Племето дакота с нея лекувало конете. Днес тя се прилага за предпазване или лечение на простуда, грип, различни инфекции.

    Ехинацеята е може би най-добре проученият имуностимулатор. В началото на 20-ти век Ехинацеята станала най-продаваната медицинска тинктура в Америка, използвана при различни външни и вътрешни състояния. Но през 1910 г. била обявена като безполезна от Американската медицинска асоциация. Билката най-напред е била изследвана и тествана за хомеопатични цели в Германия и по-късно през 1938 г. нейното медицинско приложение е било проучено от д-р Герхард Мадаус. Благодарение на това че европейците, особено в Германия, започнали да отглеждат и използват Ехинацея, днес има богата научна литература за нейното лечебно приложение. В събраната литература има описани случаи, които звучат като анекдот, защото при приемане на Ехинацея при първи признаци на простуда само след 24-часа оплакванията изчезвали. Изследователите на това растение са провели повече от 350 научни изследвания. Ето какво може да се каже накратко за Ехинацеята:

    Научно е било установено, че Ехинацеята стимулира производството на левкоцити (бели кръвни клетки), които вземат участие в борбата на организма срещу различни инфекции. Тя подпомага фагоцитозата при поглъщането на токсините, които се отделят в организма. Може да се каже, че Ехинацеята има лек „антибиотичен” ефект при защитата на клетките от различни патогени като бактерии, вируси и гъбички. Растението помага на организма за контролиране и предотвратяване на инфекции като увеличава производството на алфа и алфа-2 гама глобулини, които предотвратяват вирусни и други инфекции.

    Ехинацеята има доказан стимулиращ ефект върху фагоцитозата (поглъщането и унищожаването на чужди частици, микроорганизми и клетки от белите кръвни клетки и лимфоцитите). За да докажат това учените са направили изследване с бели кръвни клетки, дрожди и екстракт от Ехинацея. Те изследвали под микроскоп кръвните клетки и преброили броя клетки на гъбичната инфекция, които били унищожени. Оказва се, че екстрактът от ехинацея може да увеличи фагоцитозата с 20 до 40%. При друго изследване, проведено при мишки, чрез въглеродния метод се измерва скоростта, с която се отстраняват от кръвта инжектирани въглеродни частици. Колкото по-бързо мишката отстрани инжектираните чужди частици, толкова по-силно е била стимулирана нейната имунна система. При този тест, екстрактът от ехинацея отново е доказал, че това забележително растение наистина увеличава активността на клетките от имунната система, така че те могат по-бързо да елиминират нахлулите микроорганизми и чужди частици.

    Комбинирана с Орловите нокти, ехинацеята води до увеличаване на броя клетки на имунната система, като допълнително повишава цялостната активност на имунната система. Растението също така стимулира отделянето на интерферон (**), оказва влияние и върху други важни компоненти на имунната система, включително тумор-некротичния фактор (TNF), който е важен показател за способността на организма да се бори с рак. (Първостепенната роля на TNF е в регулацията на имунните клетки).

    Билката потиска образуването на ензима хиалуронидаза, който се отделя от бактериите и им помага да получат достъп до здравите клетки. Изследване, проведено през 50-те години на миналия век показва, че ехинацеята може напълно да противодейства на ефекта на този ензим, а това може да помогне за предотвратяването на инфекции, когато ехинацеята се използва за лечение на рани. Освен вътрешното приложение за предпазване от вируси и бактерии, напоследък поради противовъзпалителните си свойства, растението все повече се прилага и външно за лечение на рани. Ехинацеята убива дрождите и забавя или спира растежа на бактериите, като по този начин помага да се стимулира растежа на нова тъкан.

    Проведените през 1957 г. изследвания показали, че ехинацеята може да доведе до намаляване с 22% на възпалението при страдащите от артрит. Това е почти наполовина по ефикасност спрямо кортикостероидите (***), но последните имат сериозни странични ефекти. Кортикостероидит силно подтискат имунната система, което ги прави не особено добър избор за лечение на всяко състояние, при което се предполага инфекция. От друга страна ехинацеята не е токсична и освен противовъзпалителното си действа има и стимулиращи имунната система свойства.

    Повечето хора използват растението за предпазване от настинки и грип. Екстрактът от ехинацея, най-често се използва под формата на спиртен извлек, като обичайното количество е 15-25 капки, разтворени с малко вода. Приема се при първите признаци и се повтаря 2-3 пъти за деня. Практиката в повечето европейски клиники е ехинацея да не се приема продължително време, тъй като според изследванията е добре имунната система да се стимулира за кратко, да се остави да се върне към нормалното си състояниe и после да има нова стимулация. След няколко дена без стимулация имуностимулантите, какъвто е ехинацеята, могат отново да бъдат ефективни.

    Дозировка за възрастни и форми, под които може да се използва Ехинацея:
    Тинктура – най-използваната форма за употреба на растението. Може да бъде под формата на спиртен извлек или екстракт в глицерин. В зависимост от концентрацията на извлека, препоръчителната доза е 3 пъти дневно: от 1 до 5 капки (0.5 – 5 мл), или 20 до 90 капки (1 до 3 мл тинктура (1:5)) Мопже да се приема и стабилизиран пресен екстракт – 15 до 23 капки.

    Капсули или таблети – в повечето случаи съдържат смлян на прах корен на Ехинацея, съдържащ 4% полифеноли. Препоръчителната доза е 3 пъти на ден по 0.5 до 2 гр.

    Чай – приема се по 0.5 до 2 гр. сушен корен или растение, 3 пъти дневно.

    Доза за деца:
    Препоръчителната доза за възрастни трябва да се съобрази с теглото на детето. Повечето дозировки за възрастни са направени въз основа на 70 кг телесна маса. Затова при деца с приблизително тегло около 25 кг. най-подходящата доза ще бъде 1/3 от дозата за възрастните. Желателно е при децата да се използва Ехинацея, която не е на основата на спиртен извлек.

    Орлови нокти или Женско клинавиче или Астрагал
    (Herba Astragali glycyphylli)
    Орловите нокти е многогодишно тревисто растение със силно разклонено стъбло, достигащо от 30 до 130 см. височина. Листата са последователно разположени, с къси дръжки, с 4-8 двойки елипсовидни до яйцевидни листчета. Цветовете са жълтозелени, събрани в гроздовидни съцветия. Плодът на Астрагала е 3-4 см дълъг, продълговат, сърповидно извит боб с червенокафяви гладки семена. Цъфти през юни - август. В България клинавичето се среща из цялата страна до 2000 м. надморска височина. Освен като тонизираща храна, Орловите нокти се използват и като лечебно растение. Използва се сушен корен или плодовете. Изследвания показват, че коренът на Орловите нокти е силен стимулатор на имунната система. За пръв Астрагал се споменава в древен китайски текст по медицина като средство за пречистване на далака и кръвта. Билката се прилага при хипертония, коронарна болест, сърдечно-съдова недостатъчност; има диуретично, отхрачващо и противовъзпалително действие. Използва се при заболявания на бъбреците и пикочните пътища, при затруднена дейност на далака, спонтанни изпотявания. Китайската традиционна медицина използва тонизиращия ефект на клинавичето при заболявания на белите дробове – недостиг на въздух, честа простуда или хронични инфекции.

    Астрагалът стимулира почти всеки етап от дейността на имунната система. Той увеличава броя на стволовите клетки в костния мозък и лимфните тъкани, и стимулира развитието им в активни имунни клетки, действащи из цялото тяло. Растението може да стимулира или „отключи” клетките на имунната система от състояние на покой, привеждайки ги в състояние на повишена активност. Изследване, проведено в Китай, показва, че Орловите нокти могат да стимулират отговора на имунната система към чужди агенти без да я подтиска. Продължителната употреба (до 35 дена) на билката повишава дейността на клетките, произвеждани от далака. Орловите нокти имат способността да намаляват вредните странични ефекти, които имат кортикостероидите върху имунната система. Затова в някои случаи, когато терапията с кортикостероиди е наложителна, клинавичето се използва за да намали ефекта от тяхната употреба.

    Клинавиче, комбинирано с мед се прилага при хронична умора, за насърчаване на жизнените сили, подхранване и пречистване на кръвта, при кървави изпражнения или диария.

    Изследване, проведено в Медицинския център към Тексаския университет показва, че Орловите нокти имат силен имуностимулиращ ефект. При ин витро изследване, сравняващо кръвните клетки на пациенти, страдащи от рак с тези на здрави хора се оказва, че Орловите нокти са в състояние да възстановят в голяма степен част от функциите на клетките на имунната система на раково болните. Астрагалът, подобно на ехинацеята, стимулира отделянето на интерферон и увеличават неговата ефикасност в борбата с болестите. Растението не само намалява общата заболеваемост, но и периода за възстановяване на организма. Изследване показва, че хората, приемащи под някаква форма Орлови нокти боледуват от 2 до 4 дена, докато при повечето пациенти простудата трае обикновено от 4 до 6 дена. В същото проучване е било установено, че Орловите нокти увеличават броя на жизненоважни клетки за човешкия организъм и след триседмична употреба на растението ин витро културите при хора, приемали билката са по-многобройни спрямо тези без прием. Пациентите, приемали Орлови нокти станали и по-устойчиви спрямо вируса на простудата, тъй като растението стимулира регенерацията на клетките в бронхите.

    Освен противовъзпалителни свойства, Астрагалът има способността да регенерира тъкани, комбинация която прави растението мощен съюзник при лечение на устойчиви външни инфекции, както и третиране на възпаления и трудно заздравяващи рани, или когато е необходимо да се извлича гной.

    Астрагалът подпомага функцията на надбъбречната кора, одобено в случаи на химиотерапия или при излагане на радиация и помага да се намали токсичността в стомашно-чревния тракт при пациенти, подложени на такава терапия. В Китайската медицина Орловите нокти се използват при хроничен хепатит. Редица изследвания показват, че Астрагала предпазва черния дроб от отрицателния ефект на лекарствата против рак, които най-често се използват при химиотерапия. Когато се използва като допълнително помощно средство при конвенционалните средства за лечение на ракови заболявания, Астрагалът увеличава издръжливостта на организма.

    Способността на растението да разширява кръвоносните съдове помага при ниско кръвно налягане и за предпазване на сърцето. Учени от Русия са провели изследвания, показващи че Орловите нокти предпазват сърдечния мускул от пораженията, които се получават от недостига на кислород при сърдечна атака. Според публикации в китайски медицински журнал, лекарите от Института по сърдечно-съдови заболявания в Шанхай са установили, че Астрагала оказва значително влияние върху коксаки вируса, които може да предизвика вирусни миокардни инфекции и за който за момента няма ефикасно лечение. Орловите нокти подпомагат поддържането на постоянен сърдечен ритъм. А при пациентите с установен коксаки вирус е имало подобрение в общото състояние в 85% от случаите на тази вирусна инфекция.

    * Макрофаги - Клетки, произвеждани от костния мозък. Основната им функция е свързана с унижощаване на чужди и видоизменени собствени клетки и молекули.
    ** Интерферон - биологично активен протеин, който човешкият организъм отделя при определени състояния, включително и като защита от вируси. Повишава устойчивостта на здравите клетки към вируси и съпротивителните сили на организма.
    *** Кортикостероиди - хормони, отделени от кората на надбъбречната жлеза. Кортикостероидите са ефективни за намаляване на някои възпалителни процеси в организма. Но трябва да се има предвид, че използването им намалява или спира собственото производство на надбъбречни хормони и ако лекарството се спре изведнъж може да се получи бъбречна недостатъчност. Оказват страничен ефект върху централната нервна система и сърдечно-съдововата система, водят до храносмилателни смущения.
  12. Like
    Ася_И got a reaction from Пламъче in Билките - лечебната сила на природата   
    Какво трябва да знаем за приготвянето на чай, запарка / настойка и извлек?
    Лечебни растения и аромати са били използвани в продължение на хиляди години за поддържане и подобряване на здравето и добрия външен вид на цели цивилизации. До нас са достигнали исторически документи от които е видно ефикасното използване на редица билки за лечение на различни заболявания, както и някои специфични примери за тяхното приложение през годините.

    Благодарение на модерните технологии ние имаме възможност да се обърнем отново към използването на билките за лечение на някои здравни проблеми. Може би след години ще разберем напълно някои от механизмите по които лечебните растенията въздействат върху нашия организъм, но това не е причина да не се възползваме от доказаните ползи от тях. Непрекъснато се откриват нови и нови подробности за основните съставки на билките, които обясняват благотворното действие на билковата терапия, която нашите прадеди са прилагали емпирично през вековете. България е страна, която може да се похвали с голямо разнообразие на растения с медицински, ароматични или кулинарни приложения. От незапомнени времена лечебните растения са играли важна роля в народната ни медицина, която използва над 800 растения за получаване на различни препарати с терапевтично приложение.

    Билките се прилагат под няколко различни форми: пресни, сушени насипни билки, лекарствени билкови смеси, чайеве, етерични масла, тинктури, бутилирани в течна форма, като таблети или капсули.

    Ето един поглед към различните форми, под които можем да ги срещнем:

    Чай, Запарка / Настойка, Извлек
    За разлика от зеления, черния и оолонг* , билкови чаеве могат да се приготвят от почти всяко растение. Също така от почти всяка част от него – корените, цветовете, семената, плодовете.

    Различните билкови чаеве са подходящи за облекчаване на леки до умерени заболявания като разстроен стомах, възпалено гърло, кашлица, запушен нос, безсъние. Повечето може да се намерят под формата на готови пакетчета, но при желание може да се приготвят в съответни пропорции и от купени или събрани билки.

    За да се приготви билков чай е необходимо леко да се натрошат листата и цветовете, да се раздробят корените и стъблата, и да се поставят в керамичен или стъклен съд, но не в метален. Не е желателно билките да се режат – това води до унищожаване на етеричните масла в тях. Билките се заливат с вряща вода и се оставят да киснат. Не е желателно да се варят. Повечето растения трябва да се изкисват от 4 до 6 минути, макар че някои билкови чаеве – като лайката, се нуждаят от запарване от 15 до 20 мин. За да се получи максимален лечебен ефект е необходимо съдът, в който се приготвя чая, да се покрие.

    Запарката е друг начин за приготвяне на чай. Тя е най-лесния начин по който може да се приемат билкови препарати. При запарка се използват листата, цветовете или смляна на прах билка (дрога), чиито активни съставки се разтварят във водата. Поставяме ги във вряла вода, след което изкисваме в продължение на 5-10 минути, прецеждаме и пием като чай докато е още топло. Важно е винаги да покриваме съда в който приготвяме запарката, защото голяма част от растенията съдържат летливи вещества, които се изпаряват много бързо. Чрез покриването на съда ние запазваме тези вещества.

    Извлекът е чай, получен от дебелите части на растението като кора, корен, стъбло, семена, сушени плодове. Те съдържат лигнин – вещество, което трудно се разтваря във вода. Извлекът е билков препарат, подобен на запарката, но е по-силен и с повече терапевтични свойства. Билката се поставя в тенджера и се покрива със студена вода. Оставя се да заври, след което е необходимо да покъкри на по-ниска температура 10-15 минути. След като изстине до около 40 градуса се прецежда и пие.

    Извлек може да се приготви и като дрогата (надробената билка) се постави в подходящ съд, залее се със съответното количество студена вода, която предварително е преварена, и след като се похлупи се оставя да престои от 4 до 12 часа. След това се прецежда и пие както е препоръчано.

    При повечето растения ориентировъчното съотношение на билка (дрога) към вода е 1:10 или 1:20, като може това съотношение да се увеличава или намалява. Желателно е запарката и извлека да се приготвят ден за ден или да се съхраняват в хладилник. В случай, че е необходимо да се подслади, препоръчително е да се използва мед непосредствено преди самото изпиване.

    *оолонг – полуферментирал чай, получен от зеления чай, чрез регулация на температурата и влажността.
  13. Like
    Ася_И got a reaction from Пламъче in Билките - лечебната сила на природата   
    Какво трябва да знаем за приготвянето на чай, запарка / настойка и извлек?
    Лечебни растения и аромати са били използвани в продължение на хиляди години за поддържане и подобряване на здравето и добрия външен вид на цели цивилизации. До нас са достигнали исторически документи от които е видно ефикасното използване на редица билки за лечение на различни заболявания, както и някои специфични примери за тяхното приложение през годините.

    Благодарение на модерните технологии ние имаме възможност да се обърнем отново към използването на билките за лечение на някои здравни проблеми. Може би след години ще разберем напълно някои от механизмите по които лечебните растенията въздействат върху нашия организъм, но това не е причина да не се възползваме от доказаните ползи от тях. Непрекъснато се откриват нови и нови подробности за основните съставки на билките, които обясняват благотворното действие на билковата терапия, която нашите прадеди са прилагали емпирично през вековете. България е страна, която може да се похвали с голямо разнообразие на растения с медицински, ароматични или кулинарни приложения. От незапомнени времена лечебните растения са играли важна роля в народната ни медицина, която използва над 800 растения за получаване на различни препарати с терапевтично приложение.

    Билките се прилагат под няколко различни форми: пресни, сушени насипни билки, лекарствени билкови смеси, чайеве, етерични масла, тинктури, бутилирани в течна форма, като таблети или капсули.

    Ето един поглед към различните форми, под които можем да ги срещнем:

    Чай, Запарка / Настойка, Извлек
    За разлика от зеления, черния и оолонг* , билкови чаеве могат да се приготвят от почти всяко растение. Също така от почти всяка част от него – корените, цветовете, семената, плодовете.

    Различните билкови чаеве са подходящи за облекчаване на леки до умерени заболявания като разстроен стомах, възпалено гърло, кашлица, запушен нос, безсъние. Повечето може да се намерят под формата на готови пакетчета, но при желание може да се приготвят в съответни пропорции и от купени или събрани билки.

    За да се приготви билков чай е необходимо леко да се натрошат листата и цветовете, да се раздробят корените и стъблата, и да се поставят в керамичен или стъклен съд, но не в метален. Не е желателно билките да се режат – това води до унищожаване на етеричните масла в тях. Билките се заливат с вряща вода и се оставят да киснат. Не е желателно да се варят. Повечето растения трябва да се изкисват от 4 до 6 минути, макар че някои билкови чаеве – като лайката, се нуждаят от запарване от 15 до 20 мин. За да се получи максимален лечебен ефект е необходимо съдът, в който се приготвя чая, да се покрие.

    Запарката е друг начин за приготвяне на чай. Тя е най-лесния начин по който може да се приемат билкови препарати. При запарка се използват листата, цветовете или смляна на прах билка (дрога), чиито активни съставки се разтварят във водата. Поставяме ги във вряла вода, след което изкисваме в продължение на 5-10 минути, прецеждаме и пием като чай докато е още топло. Важно е винаги да покриваме съда в който приготвяме запарката, защото голяма част от растенията съдържат летливи вещества, които се изпаряват много бързо. Чрез покриването на съда ние запазваме тези вещества.

    Извлекът е чай, получен от дебелите части на растението като кора, корен, стъбло, семена, сушени плодове. Те съдържат лигнин – вещество, което трудно се разтваря във вода. Извлекът е билков препарат, подобен на запарката, но е по-силен и с повече терапевтични свойства. Билката се поставя в тенджера и се покрива със студена вода. Оставя се да заври, след което е необходимо да покъкри на по-ниска температура 10-15 минути. След като изстине до около 40 градуса се прецежда и пие.

    Извлек може да се приготви и като дрогата (надробената билка) се постави в подходящ съд, залее се със съответното количество студена вода, която предварително е преварена, и след като се похлупи се оставя да престои от 4 до 12 часа. След това се прецежда и пие както е препоръчано.

    При повечето растения ориентировъчното съотношение на билка (дрога) към вода е 1:10 или 1:20, като може това съотношение да се увеличава или намалява. Желателно е запарката и извлека да се приготвят ден за ден или да се съхраняват в хладилник. В случай, че е необходимо да се подслади, препоръчително е да се използва мед непосредствено преди самото изпиване.

    *оолонг – полуферментирал чай, получен от зеления чай, чрез регулация на температурата и влажността.
  14. Like
    Ася_И got a reaction from Рассвет in Билките - лечебната сила на природата   
    Етерични масла, билкови екстракти и тинктури
    Етерични масла
    Етеричните масла преставляват екстракт с висока концентрация. На практика етеричните масла са молекулите на ароматните есенции които се съхраняват в различни части на растението и могат да се получат чрез екстракция. Методът може да бъде: дестилация с пара, студено пресоване, химикали или абсорбиране чрез мазнини. Обикновено са течни, но може да са твърди (напр. корен перуника) или в зависимост от температурата да са полу-твърди (роза).

    Обикновено маслата се получават чрез дестилиране с пара или чрез студено пресоване. Извличат се от цветовете, листата, корените, плодовете, стъблата, семената, смолата, игличките, кората на различните растения. Етеричните масла съдържат растителни хормони, витамини, микроелементи и фитонциди (убиват микробите). Наричат ги още „летливи”, защото се изпаряват много бързо във въздуха. Етеричните масла могат да се разтварят в растително масло, частично са разтворими в спирт и са неразтворими във вода.

    За получаването на качествени етерични масла е необходимо голямо количество растителен материал. Но за сметка на това те са изключително ефикасни – само няколко капки са достатъчни за постигането на желания ефект. Поради високата си концентрация, когато се прилагат вътрешно, етеричните масла може да раздразнят мукозните мембрани и лигавицата на стомаха. По тази причина е по-добре да се използват външно под формата на лапи, инхалации, водна баня или като се капват няколко капки върху кожата. Терапевтичните свойства на етеричните масла могат да помогнат при различни заболявания – безсъние, дихателни смущения, артрити и др.

    Билкови екстракти и тинктури
    Екстрактът е концентрат, който се получава, когато суровата билка се смесва с подходящ разтворител - спирт и/или вода. Екстрактите могат да бъдат като тинктура или на прах (ситно смляна билка). От различните форми, под които може да приемаме лечебните растения, екстрактите са може би най-ефикасни, тъй като в тях активните съставки, освен че са с по-висока степен на концентрация, могат да бъдат и стандартизирани до определена и гарантирана потентност. Билковите екстракти имат по-дълъг срок на годност спрямо другите билкови препарати. Приготвянето им от пресни билки гарантира, че в тях в най-голяма степен са запазени активните вещества на лечебните растения.

    Тинктура
    Тинктурата се получава предимно от тези части от растението, които са частично или напълно неразтворими във вода. За приготвянето им се използва разтворител – етилов спирт или глицерин, тъй като по-голямата част от летливите компоненти на лекарствените растения и билки са разтворими в спирт. Билката се накисва в разтворителя за известно време, след което се пресова. Този метод на извличане на активните вещества е много удобен, тъй като тинктурата може да се използва до 24 месеца след получаването й. В случаите, когато се прилага като се капва под езика, тинктурата се абсорбира веднага от организма и има много бързо действие.

    Как да си направим домашна тинктура? Накисваме пресни или сушени билки в 25% смес от алкохол и вода. Не се използва метилов алкохол, тъй като той е токсичен. В случая домашната ракия и водката са идеални. Ромът има добавени ароматни вещества и не е подходящ за това приложение. Вземаме 200 гр. сушени или 600 гр. пресни билки на 1 литър смес от алкохол с вода. Поставяме ги в плътно затварящ се буркан на студено, тъмно място за две седмици, като периодично разклащаме. Прецеждаме през цедка и съхраняваме получената тинктура на тъмно място. От така приготвената тинктура вземаме по 5 мл. три пъти дневно, разтворена във вода или плодов сок.

    Компреси, пластири, лапи
    Това са начините по които можем да прилагаме билкови препарати директно върху кожата. Компресите се приготвят с помощта на материя (предимно памучен бинт или парче тъкан), която се накисва в запарка или отвара от билката. Може да разтворят и 5-20 мл тинктура в гореща вода. Компресите се прилагат докато са топли като се увиват или полагат върху съответното място, след което се завива или притиска.

    Пластирът се прави като в парче тензух завием накълцани пресни или сварени и направени на паста билки. Много удобен начин да се възползваме от лечебните свойства на някои растения, например синапа, които може да раздразнят кожата. Полага се както компреса върху засегнатото място.

    Лапата се приготвя като се навлажнят билките и се положат върху кожата, след което се пристяга с бинт или парче марля/тензух. Желателно е предварително кожата, особено ако е по-чувствителна, да се намаже с малко растително масло за да не се раздразни. В някои случаи (ухапвания от насекомо, сърбеж и др. подобни) може да се използва пакетче от готов чай (например лайка), докато е горещо.

    Мехлем, мазило, крем
    Мехлеми, мазила и кремове са се използвали през годините за лечение на различни локални заболявания. За приготвянето им се комбинират едно или няколко лечебни растения с мазнина като основа. Те са само с външно приложение и не се съхраняват в метални съдове. Кремовете са по-слаби и не много мазни и са предназначени да попият в кожата – така действат активните в тях вещества. Те са с облекчаващо и успокояващо действие. По-плътните и мазни мехлеми и мазила се прилагат като защитен слой върху повърхността на кожата. При тях е необходимо по-дълго време за да проникнат и да подействат. Желателно е мехлемите да се приготвят с пчелен восък и със сушени, стрити на прах растения. Ако се използват пресни билки, то сместта може да се развали. Билковите мехлеми се използват при: ожулвания, рани, за извличане на токсини, напуквания, ухапвания, ожилване, грапава кожа, слънчево изгаряне, както и много други кожни възпаления. Мазилата съдържат мазнина или масла, които са затоплени заедно с билката. За разлика от кремовете те не съдържат вода и като резултат формират отделен слой върху повърхността на кожата. Те предпазват поразеното място от възпаление, а активните вещества в тях действат върху пострадалото място. Мазилата се използват за лечение на такива състояния като: хемороиди, напукани устни, обрив от пелена или на места, където е необходима защита от овлажняване.

    Билков оцет, вино
    Приготвянето на билков оцет е много популярен начин за използване на някои от полезните вещества в билките. Билковият оцет се използва предимно като марината или за овкусяване на салати, но може да има и медицинско приложение. За разлика от водата, оцетът много добре извлича калция и минералите от растенията. Приготвя се като в ябълков, балсамико, оризов или друг вид оцет се слагат предпочитани от нас пресни билки. Съдът, в който го приготвяме, се поставя на място със стайна температура, където не пада пряка слънчева светлина. Престоява шест седмици, като от време на време го разклащаме, а накрая прецеждаме и поставяме в бутилка.
    Как да приготвим ободряващо вино? Смесваме 2 литра хубаво бяло вино с 500 гр. сушени билки, като внимаваме билките да са покрити от виното. Покриваме и оставяме на хладно място за две седмици. Прецеждаме и пием по 1/3 чаша. Получената смес, за разлика от билковия оцет не може да се използва дълго време.
  15. Like
    Ася_И got a reaction from Рассвет in Билките - лечебната сила на природата   
    Етерични масла, билкови екстракти и тинктури
    Етерични масла
    Етеричните масла преставляват екстракт с висока концентрация. На практика етеричните масла са молекулите на ароматните есенции които се съхраняват в различни части на растението и могат да се получат чрез екстракция. Методът може да бъде: дестилация с пара, студено пресоване, химикали или абсорбиране чрез мазнини. Обикновено са течни, но може да са твърди (напр. корен перуника) или в зависимост от температурата да са полу-твърди (роза).

    Обикновено маслата се получават чрез дестилиране с пара или чрез студено пресоване. Извличат се от цветовете, листата, корените, плодовете, стъблата, семената, смолата, игличките, кората на различните растения. Етеричните масла съдържат растителни хормони, витамини, микроелементи и фитонциди (убиват микробите). Наричат ги още „летливи”, защото се изпаряват много бързо във въздуха. Етеричните масла могат да се разтварят в растително масло, частично са разтворими в спирт и са неразтворими във вода.

    За получаването на качествени етерични масла е необходимо голямо количество растителен материал. Но за сметка на това те са изключително ефикасни – само няколко капки са достатъчни за постигането на желания ефект. Поради високата си концентрация, когато се прилагат вътрешно, етеричните масла може да раздразнят мукозните мембрани и лигавицата на стомаха. По тази причина е по-добре да се използват външно под формата на лапи, инхалации, водна баня или като се капват няколко капки върху кожата. Терапевтичните свойства на етеричните масла могат да помогнат при различни заболявания – безсъние, дихателни смущения, артрити и др.

    Билкови екстракти и тинктури
    Екстрактът е концентрат, който се получава, когато суровата билка се смесва с подходящ разтворител - спирт и/или вода. Екстрактите могат да бъдат като тинктура или на прах (ситно смляна билка). От различните форми, под които може да приемаме лечебните растения, екстрактите са може би най-ефикасни, тъй като в тях активните съставки, освен че са с по-висока степен на концентрация, могат да бъдат и стандартизирани до определена и гарантирана потентност. Билковите екстракти имат по-дълъг срок на годност спрямо другите билкови препарати. Приготвянето им от пресни билки гарантира, че в тях в най-голяма степен са запазени активните вещества на лечебните растения.

    Тинктура
    Тинктурата се получава предимно от тези части от растението, които са частично или напълно неразтворими във вода. За приготвянето им се използва разтворител – етилов спирт или глицерин, тъй като по-голямата част от летливите компоненти на лекарствените растения и билки са разтворими в спирт. Билката се накисва в разтворителя за известно време, след което се пресова. Този метод на извличане на активните вещества е много удобен, тъй като тинктурата може да се използва до 24 месеца след получаването й. В случаите, когато се прилага като се капва под езика, тинктурата се абсорбира веднага от организма и има много бързо действие.

    Как да си направим домашна тинктура? Накисваме пресни или сушени билки в 25% смес от алкохол и вода. Не се използва метилов алкохол, тъй като той е токсичен. В случая домашната ракия и водката са идеални. Ромът има добавени ароматни вещества и не е подходящ за това приложение. Вземаме 200 гр. сушени или 600 гр. пресни билки на 1 литър смес от алкохол с вода. Поставяме ги в плътно затварящ се буркан на студено, тъмно място за две седмици, като периодично разклащаме. Прецеждаме през цедка и съхраняваме получената тинктура на тъмно място. От така приготвената тинктура вземаме по 5 мл. три пъти дневно, разтворена във вода или плодов сок.

    Компреси, пластири, лапи
    Това са начините по които можем да прилагаме билкови препарати директно върху кожата. Компресите се приготвят с помощта на материя (предимно памучен бинт или парче тъкан), която се накисва в запарка или отвара от билката. Може да разтворят и 5-20 мл тинктура в гореща вода. Компресите се прилагат докато са топли като се увиват или полагат върху съответното място, след което се завива или притиска.

    Пластирът се прави като в парче тензух завием накълцани пресни или сварени и направени на паста билки. Много удобен начин да се възползваме от лечебните свойства на някои растения, например синапа, които може да раздразнят кожата. Полага се както компреса върху засегнатото място.

    Лапата се приготвя като се навлажнят билките и се положат върху кожата, след което се пристяга с бинт или парче марля/тензух. Желателно е предварително кожата, особено ако е по-чувствителна, да се намаже с малко растително масло за да не се раздразни. В някои случаи (ухапвания от насекомо, сърбеж и др. подобни) може да се използва пакетче от готов чай (например лайка), докато е горещо.

    Мехлем, мазило, крем
    Мехлеми, мазила и кремове са се използвали през годините за лечение на различни локални заболявания. За приготвянето им се комбинират едно или няколко лечебни растения с мазнина като основа. Те са само с външно приложение и не се съхраняват в метални съдове. Кремовете са по-слаби и не много мазни и са предназначени да попият в кожата – така действат активните в тях вещества. Те са с облекчаващо и успокояващо действие. По-плътните и мазни мехлеми и мазила се прилагат като защитен слой върху повърхността на кожата. При тях е необходимо по-дълго време за да проникнат и да подействат. Желателно е мехлемите да се приготвят с пчелен восък и със сушени, стрити на прах растения. Ако се използват пресни билки, то сместта може да се развали. Билковите мехлеми се използват при: ожулвания, рани, за извличане на токсини, напуквания, ухапвания, ожилване, грапава кожа, слънчево изгаряне, както и много други кожни възпаления. Мазилата съдържат мазнина или масла, които са затоплени заедно с билката. За разлика от кремовете те не съдържат вода и като резултат формират отделен слой върху повърхността на кожата. Те предпазват поразеното място от възпаление, а активните вещества в тях действат върху пострадалото място. Мазилата се използват за лечение на такива състояния като: хемороиди, напукани устни, обрив от пелена или на места, където е необходима защита от овлажняване.

    Билков оцет, вино
    Приготвянето на билков оцет е много популярен начин за използване на някои от полезните вещества в билките. Билковият оцет се използва предимно като марината или за овкусяване на салати, но може да има и медицинско приложение. За разлика от водата, оцетът много добре извлича калция и минералите от растенията. Приготвя се като в ябълков, балсамико, оризов или друг вид оцет се слагат предпочитани от нас пресни билки. Съдът, в който го приготвяме, се поставя на място със стайна температура, където не пада пряка слънчева светлина. Престоява шест седмици, като от време на време го разклащаме, а накрая прецеждаме и поставяме в бутилка.
    Как да приготвим ободряващо вино? Смесваме 2 литра хубаво бяло вино с 500 гр. сушени билки, като внимаваме билките да са покрити от виното. Покриваме и оставяме на хладно място за две седмици. Прецеждаме и пием по 1/3 чаша. Получената смес, за разлика от билковия оцет не може да се използва дълго време.
  16. Like
    Ася_И got a reaction from Рассвет in Билките - лечебната сила на природата   
    Етерични масла, билкови екстракти и тинктури
    Етерични масла
    Етеричните масла преставляват екстракт с висока концентрация. На практика етеричните масла са молекулите на ароматните есенции които се съхраняват в различни части на растението и могат да се получат чрез екстракция. Методът може да бъде: дестилация с пара, студено пресоване, химикали или абсорбиране чрез мазнини. Обикновено са течни, но може да са твърди (напр. корен перуника) или в зависимост от температурата да са полу-твърди (роза).

    Обикновено маслата се получават чрез дестилиране с пара или чрез студено пресоване. Извличат се от цветовете, листата, корените, плодовете, стъблата, семената, смолата, игличките, кората на различните растения. Етеричните масла съдържат растителни хормони, витамини, микроелементи и фитонциди (убиват микробите). Наричат ги още „летливи”, защото се изпаряват много бързо във въздуха. Етеричните масла могат да се разтварят в растително масло, частично са разтворими в спирт и са неразтворими във вода.

    За получаването на качествени етерични масла е необходимо голямо количество растителен материал. Но за сметка на това те са изключително ефикасни – само няколко капки са достатъчни за постигането на желания ефект. Поради високата си концентрация, когато се прилагат вътрешно, етеричните масла може да раздразнят мукозните мембрани и лигавицата на стомаха. По тази причина е по-добре да се използват външно под формата на лапи, инхалации, водна баня или като се капват няколко капки върху кожата. Терапевтичните свойства на етеричните масла могат да помогнат при различни заболявания – безсъние, дихателни смущения, артрити и др.

    Билкови екстракти и тинктури
    Екстрактът е концентрат, който се получава, когато суровата билка се смесва с подходящ разтворител - спирт и/или вода. Екстрактите могат да бъдат като тинктура или на прах (ситно смляна билка). От различните форми, под които може да приемаме лечебните растения, екстрактите са може би най-ефикасни, тъй като в тях активните съставки, освен че са с по-висока степен на концентрация, могат да бъдат и стандартизирани до определена и гарантирана потентност. Билковите екстракти имат по-дълъг срок на годност спрямо другите билкови препарати. Приготвянето им от пресни билки гарантира, че в тях в най-голяма степен са запазени активните вещества на лечебните растения.

    Тинктура
    Тинктурата се получава предимно от тези части от растението, които са частично или напълно неразтворими във вода. За приготвянето им се използва разтворител – етилов спирт или глицерин, тъй като по-голямата част от летливите компоненти на лекарствените растения и билки са разтворими в спирт. Билката се накисва в разтворителя за известно време, след което се пресова. Този метод на извличане на активните вещества е много удобен, тъй като тинктурата може да се използва до 24 месеца след получаването й. В случаите, когато се прилага като се капва под езика, тинктурата се абсорбира веднага от организма и има много бързо действие.

    Как да си направим домашна тинктура? Накисваме пресни или сушени билки в 25% смес от алкохол и вода. Не се използва метилов алкохол, тъй като той е токсичен. В случая домашната ракия и водката са идеални. Ромът има добавени ароматни вещества и не е подходящ за това приложение. Вземаме 200 гр. сушени или 600 гр. пресни билки на 1 литър смес от алкохол с вода. Поставяме ги в плътно затварящ се буркан на студено, тъмно място за две седмици, като периодично разклащаме. Прецеждаме през цедка и съхраняваме получената тинктура на тъмно място. От така приготвената тинктура вземаме по 5 мл. три пъти дневно, разтворена във вода или плодов сок.

    Компреси, пластири, лапи
    Това са начините по които можем да прилагаме билкови препарати директно върху кожата. Компресите се приготвят с помощта на материя (предимно памучен бинт или парче тъкан), която се накисва в запарка или отвара от билката. Може да разтворят и 5-20 мл тинктура в гореща вода. Компресите се прилагат докато са топли като се увиват или полагат върху съответното място, след което се завива или притиска.

    Пластирът се прави като в парче тензух завием накълцани пресни или сварени и направени на паста билки. Много удобен начин да се възползваме от лечебните свойства на някои растения, например синапа, които може да раздразнят кожата. Полага се както компреса върху засегнатото място.

    Лапата се приготвя като се навлажнят билките и се положат върху кожата, след което се пристяга с бинт или парче марля/тензух. Желателно е предварително кожата, особено ако е по-чувствителна, да се намаже с малко растително масло за да не се раздразни. В някои случаи (ухапвания от насекомо, сърбеж и др. подобни) може да се използва пакетче от готов чай (например лайка), докато е горещо.

    Мехлем, мазило, крем
    Мехлеми, мазила и кремове са се използвали през годините за лечение на различни локални заболявания. За приготвянето им се комбинират едно или няколко лечебни растения с мазнина като основа. Те са само с външно приложение и не се съхраняват в метални съдове. Кремовете са по-слаби и не много мазни и са предназначени да попият в кожата – така действат активните в тях вещества. Те са с облекчаващо и успокояващо действие. По-плътните и мазни мехлеми и мазила се прилагат като защитен слой върху повърхността на кожата. При тях е необходимо по-дълго време за да проникнат и да подействат. Желателно е мехлемите да се приготвят с пчелен восък и със сушени, стрити на прах растения. Ако се използват пресни билки, то сместта може да се развали. Билковите мехлеми се използват при: ожулвания, рани, за извличане на токсини, напуквания, ухапвания, ожилване, грапава кожа, слънчево изгаряне, както и много други кожни възпаления. Мазилата съдържат мазнина или масла, които са затоплени заедно с билката. За разлика от кремовете те не съдържат вода и като резултат формират отделен слой върху повърхността на кожата. Те предпазват поразеното място от възпаление, а активните вещества в тях действат върху пострадалото място. Мазилата се използват за лечение на такива състояния като: хемороиди, напукани устни, обрив от пелена или на места, където е необходима защита от овлажняване.

    Билков оцет, вино
    Приготвянето на билков оцет е много популярен начин за използване на някои от полезните вещества в билките. Билковият оцет се използва предимно като марината или за овкусяване на салати, но може да има и медицинско приложение. За разлика от водата, оцетът много добре извлича калция и минералите от растенията. Приготвя се като в ябълков, балсамико, оризов или друг вид оцет се слагат предпочитани от нас пресни билки. Съдът, в който го приготвяме, се поставя на място със стайна температура, където не пада пряка слънчева светлина. Престоява шест седмици, като от време на време го разклащаме, а накрая прецеждаме и поставяме в бутилка.
    Как да приготвим ободряващо вино? Смесваме 2 литра хубаво бяло вино с 500 гр. сушени билки, като внимаваме билките да са покрити от виното. Покриваме и оставяме на хладно място за две седмици. Прецеждаме и пием по 1/3 чаша. Получената смес, за разлика от билковия оцет не може да се използва дълго време.
  17. Like
    Ася_И got a reaction from Пламъче in Билки които заместват антибиотиците   
    Златен корен - Rhodiola rosea L.
    Rhodiola rosea L., известна още като “Златен корен”.

    Златният корен вирее предимно на високи, сухи, песъчливи места. Среща се в Русия, Азия, а в България – Рила и Пирин. На височина растението достига до 70 см, има жълти цветове.

    Първите медицински записи за неговото приложение датират от 77 г. пр.н.е. в “De Materia Medica”. През вековете Златният корен е бил използван в народната медина на Русия, Скандинавските страни. За периода 1725-1960 г. в научната литература на Швеция, Норвегия, Германия и Русия могат да бъдат открити описани различни медицински приложения на растението. След 1960 г. са публикувани над 180 фармакологични, фитохимични и клинични изследвания. Въпреки че Rhodiola rosea L. е бил изследван предимно като адаптоген, не всички негови свойства са добре проучени. Като основна причина за това се сочи фактът, че бележките са предимно на славянски или скандинавски езици.

    Златният корен и народната медицина
    Народната медицина използва Златният корен за увеличаване на физическата издръжливост, особено при продължителни боледувания. Също така при умора, депресия, анемия, импотентност, смущения в стомашно-чревния тракт, инфекции, разстройство на нервната система.

    В планинските села на Сибир все още съществува традиция на младоженците да се дава китка от Златен корен за увеличаване на плодовитостта и за да гарантира раждането на здраво бебе. В Средна Азия, чаят от R. rosea е най-ефикасното средство срещу простуда и грип по време на студените азиатски зими. В Монголия лекарите го предписват при туберколоза и рак. В продължение на векове само членове на семейството са знаели къде да събират дивия Златен корен и начините за добиването на екстракта. Сибирците тайно са транспортирали билката по древни пътища до Кавказките планини, където Златният корен е бил заменян за грузински вина, плодове, чесън и мед. Китайските императори са изпращали експедиции за да донесат от Златния корен, който е бил използван за приготвяне на различни препарати.

    Карл Линей (1707–1778) е записал, че Златният корен (R. Rosea) може да се използва за кръвоспиране, при лечение на херния, при вагинални проблеми, хистерия, главоболие. Още през 1755 г. R. Rosea е била включена в първата Шведска Фармакопея. Викингите са използвали билката за увеличаване на физическа си сила и издръжливост. Немски изследователи описват ползата от Златния корен при болка, главоболие, хемороиди, като стимулиращо и противо-възпалително средство.

    През 1961 г. Г. В. Киров, руски ботаник и таксономик (таксономия – наука за класификацията) в отдела по ботаника на Новосибирския клон на Руската академия на науките е провел експедиция до кедровата тайга в Алтай – източната част на Сибир. Там са намерили и идентифицирали Златния корен като Rhodiola rosea. Открито е, че извлекът от Златен корен съдържа мощни адаптогени (*). Изследването показало, че Златният корен предпазва хора и животни при умствено и физическо напрежение, токсини и простуда. Изследвания, проведени в търсене на нови лекарства за лечение рак, заболявания вследствие облъчване с радиация и за увеличаване на физическата и умствената дейност, довели до откриването на групата на фенилпропаноидите (*), които са специфични за R. rosea.

    Географско разпространение и класификация на Rhodiola rosea
    Естественото разпространение на Rhodiola rosea е в планинските райони на Югозападен Китай и Хималаите, планината Алтай, Монголия, Сибир. Според швейцарския ботаник Хеги (1876-1932), разпространението на Златния корен в Европа е Исландия и Великобритания, Скандинавия, Пиренейте, Алпите, Карпатите и района на Балканите. Rhodiola rosea може да се срещне и в Аляска и Канада.

    През 1963 г. Хеги идентифицира повече от 50 вида Rhodiola. Напоследък много растения, които имат сходство с името R. rosea се популяризират като растения от тази група, но те не притежават същите фитохимични и фармакологични свойства. Такива са Rhodiola spp., Tibetan Rhodiola и Indian Rhodiola.

    Фармакологичните и медицински качества на Rhodiola са феноменални. А от всички разновидности Златният корен или R. rosea е най-добре проучен по отношение на фитохимични иследвания и прочувания, направени на хора и животни – приблизително 94% от изследванията, проведени с хора и 51% от тези с животни са свързани със Златния корен. Единствено за R. rosea са направени обширни токсикологични изследвания и е сертифицирано, че е безопасен както за животни, така и за хора.

    Фитохимия на Rhodiola rosea
    Фитохимичните изследвания на Златния корен показват наличието на шест различни групи химически компоненти: Фенилпропаноиди (розавин, розин, розарин - характерен само за Златния корен); Фенилетанол деривати (салидрозид, родиолозид, тирозол); Флавоноиди (родиолин, родионин, родиозин, трицин); Монотерперни (росиридол, розаридин); Тритерпени; Фенолни киселини.

    Стандартизирането на Rhodiola преминава през две фази. Първоначално, през 70-те години на миналия век се е считало, че уникалните му фармакологични свойства се дължат на салидрозида (родиолозид). Затова е било прието стандартизираният екстракт да има съдържание на 0.8% салидрозид. В края на 80-те години търсенето на медицински продукти на основата на Rhodiola се увеличило изключително много. В резултат на безразборното бране на диворастящата Rhodiola се получило влошаване качеството на растението, което от своя страна довело до намаляване ефикасността на препаратите. Научните изследвания, направени по това време показали, че някои видове от рода Rhodiola също съдържали салидрозид. Един от тях е R. rosea – Златният корен. Някои от продуктите били с високо качество, други нямали никакъв фармакологичен ефект. Тогава съвсем естествено възникнал въпросът дали приетото като стандарт количество салидрозид е достатъчно? Чрез редица сравнителни анализи се стигнало до извода, че качеството на продуктите се определя от други активни компоненти, които са характерни само за R. Rosea – Златния корен, който от своя страна все още не бил добре проучен.

    Някои специфични съединения, кото отделят Златният корен (Rhodiola rosea) от останалите разновидности на Rhodiola.
    След повече от десетилетие изследвания през 1986 г. екип начело с В. А. Куркин представил доказателства, че химическия състав на Златният корен е наистина различен от останалите видове Rhodiola. Използвайки нови методи на анализ, Дубушев доказва, че Златният корен съдържа розавин, розин и розарин (с общо име розавини), които са характерни само за него.

    От направените химически анализи станало ясно, че салидрозидът се съдържа не само във всички видове Rhodiola, но и в редица растения извън този вид. Тъй като в някои от тях той е с концентрация по-висока от тази в Rhodiola и R. Rosea, съвсем естествено учените стигнали до извода, че салидрозидът не може да бъде маркер за стандартизирането на екстракт от Rhodiola, съответно Златния корен. В резултат на това през 1989 г. в Руска фармакопея, екстрактът от R. Rosea (Златен корен), под формата на водно-спиртен разтвор или изсушен корен, е бил стандартизиран според количеството розавини и салидрозид. Независимо че розавините са приети като маркер за генетично чист Златен корен и съответно екстракта от него, те не са единствените фармакологично активни съставки, свързани с ефикасността, наблючдавана при клиничните изследвания. Така че прецизното идентифициране на съставките, свързани с различните лечебни свойства на Златния корен, остава предмет на бъдещи изследвания.

    Екстрактът от Златен корен, използван при повечето изследвания, проведени с хора е стандартизиран до минимум 3% розавини и 0.8-1% салидрозид.

    Златният корен и съвременната медицина
    През 1969 г. R. Rosea е регистриран в Русия като лекарство под формата на 40% спиртен извлек. Прилага се при умора, инфекциозни състояния, психиатрични и неврологични смущения, за подобряване на вниманието, паметта, общата работоспособност. Приема се 2-3 пъти дневно, по 5-10 капки, ½ час преди хранене, в продължение на 10-20 дена. При проблеми с психиката се започва с 10 капки 2-3 пъти на ден и постепенно се увеличава до 30-40 капки 2-3 пъти дневно, в продължение на 1-2 месеца.

    От 1985 г. Златният корен е признат в Швеция като билков продукт със стимулиращо действие. В някои справочници по фармакопея R. Rosea се споменава като един от най-често прилаганите психостимуланти от групата на официално регистрираните билкови медицински продукти.

    В Дания Златният корен е регистриран като лекарство в групата на лекарствата с растителен произход. В Швеция и скандинавските страни препаратите на основата на спиртен извлек от Златен корен се прилагат за увеличаване на умствените способности по време на стрес, като психостимулант и за цялостно подсилване на организма.

    Фармакологични и клинични изследвания
    Традиционното използване на Златния корен в Сибир и руската медицина довели до извършването на обширно научно изследване, в резултат на което Златния корен е идентифициран като адаптоген – субстанция, която увеличава устойчивостта на организма, но не нарушава нормалните биологични параметри.

    Изследванията, проведени върху клетъчни култури, животни и хора разкриват ефикасността му при физическа умора, стрес, върху централната нервна система (защита от увреждания, получаване при недостиг на кислород); като антиоксидант, за подсилване на имунната система и сексуалната сила.

    Систематичните изследвания за фармакологичния ефект на R. Rosea започват през 1965 г. При проведени с мишки опити става ясно, че малки и средни дози от Златния корен имат стимулиращ ефект, докато големите дози имат повече седативен (успокоителен) ефект. Малките дози усилват биоелектричната активност на мозъка, вероятно директно въздействайки върху структурата на продълговатия мозък. Допълнителните изследвания показали, че средни по големина дози, за разлика от успокоителните средства, подобряват условните рефлекси при плъховете и съдействат за подобряване на умението за запаметяване.

    В малки и средни дози, Златният корен усилва въздействието на норепинефрина, допамина, серотонина (невротрансмитери) върху мозъка, а от там оказва ефект върху централната нервна система. В паралелно изследване между Златния корен (R. Rosea), Женшен, пирацетам и други ноотропици (вещества, които подобряват кондицията, предпазват мозъка и имат ниска токсичност и други странични ефекти) е било установено, че отбелязват, че всички тези агенти увеличават способността за учене при опитните животни.

    * Адаптоген – термин, употребяван за билки, които: повишават устойчивостта на организма към широк спектър агенти, вкл. физични (студ, жега, напрежение), химични (токсини, тежки метали) и биологични (бактерии, вируси); нормализират състоянието на организма при появили се болестни отклонения; нямат или са с минимални странични ефекти.
    * Фенилпропаноиди - клас органични съединения от растителен произход. Получават се от аминокоселината фенилаланин чрез биосинтез. Използват се при защита срещу растителноядни животни, микроби или други вредители, защита от ултравиолетова светлина.
    * Норепинефрин, допамин – норепинефрин, епинефрин и допамин, са биологично активни съединения. Те имат разнообразни регулаторни функции в клетките. Норепинефринът и епинефринът са невротрансмитери, които са тясно свързани с някои физиологични и невродегенеративни заболявания на централната нервна система.
  18. Like
    Ася_И got a reaction from stanislava63 in Как да приемаме грешките?   
    Може би трябва да разделяме грешките на свои и чужди? От всяка грешка може да се извади поука или да се придобие опитност. Своите грешки може да се опитаме да поправим, може и да успеем. Но с чуждите? Смятам, че трябва да оставим другите да получат своя житейски урок, независимо дали ми харесва на мен или не, независимо дали на другите това се нрави.
    Наскоро бях в критична ситуация - ставаше въпрос за живота ми. Според мнението на лекарите аз просто трябваше да си умра, бавно и мъчително, нямах никакви шансове за успешна операция, а тук евтаназията не е разрешена. (Пък и за мен това не е правилният път) И все пак помолих за помощ - да ми се даде шанс за този 0.0000...1 процент, който теоретично съществува. Лекарят, който го направи от самото начало ме предупреди, че шансът е около нулата. После, когато всичко мина успешно ми каза: Аз не съм Бог за да решавам кой да живее или умре. Аз трябва да помогна, щом е имало нужда, ти имаш право на избор. На тези, които ми казваха, че няма смисъл да се боря, защото ТЕ мислят, че няма смисъл - ами обаждам им се да им кажа колко съм добре и да им пожелая здраве и щастие. Дано са си извадили поука от ситуацията.
    Та така с грешките.
  19. Like
    Ася_И got a reaction from Лъчезарна in За нещата от живота, такива каквито са.   
    През последната година влизам много рядко в Портала. Днес видях, че е отворена тема в която се задава въпоса: "Защо вече не пишете и не четете дори Портала?".
    Не знам за другите, за себе си мога да кажа - като бивш модератор и то на форум, посветен на Учителя и доста активен член за един дълъг период от време, че за да присъстваш активно в един такъв форум е необходимо да отделяш много време. А когато това продължи с години - трудно е, защото много от темите вече са дискутирани и няма как да кажеш нещо ново, да четаеш мнения, които покриват твоето или да спориш с хора, които нямат твоето виждане за мен е губене на време, а и считам, че всеки има право на мнение, иначе нямаше да има теми и форуми, нали?
    Всъщност причината да вляза днес е, че си подреждах книгите, ценните за мен книги. И ръката ми сама извади едно от "богатствата ми" . Май съм споменавала как от едно случайно запознанство се оказах собственик на една дузина книги на Учителя, много от които неразтваряни - само тези коли за разрязани, където е чел братът, на когото са били книгите. И да стигна до това защо влязах днес в тази тема и изписах толкова много . Защото проетох следното:
    "Никога не вземай взимай повече, отколкото ти трябва! Никога не осигурявай живота на другите. Ако човек беше умен и работеше главно да осигури себе си, в света щеше да има по-малко страдания от тези, които сега съществуват. Всички велики Учители, които са идвали на земята, са давали много максими, много правила за живота. Не е моя работа да цитирам какво са казали тези Учители. Днес ние не можем да живеем както във времето на Христа. След хиляда години ще живеем малко по-добре, но не както при Христа. Всяко време изисква сви условия на развитие. Ние не сме единствените стимули за създаване на условията. Над нас има и други същества. Бог е превидил един план, който трябва да се изпълни. Всяко нещо става на времето си. Бог изисква реформирането и оправянето на света. Не сме ние, които правим това. Бог изисква да има ред и порядък в света. Той изисква хората да бъдат истинолюбиви, честни, справедливи, кротки, да се въздържат и т.н. Ако мислите, че вие изисквате това се заблуждавате. Бъдете сигурни в това, което Бог изисква. Каквото и да е, то ще се сбъдне.
    Казвате, че светът е лош. - Не, светът е такъв, какъвто трябва да бъде. Вие мислите, че Бог е създал света лош, но всъщност не е така. Лош е света по отношение на нашето разбиране, а не че Бог го е създал лош."
    Учителя - беседа "Брат ти си дойде", 23 март 1924 г.
  20. Like
    Ася_И reacted to Иво in Защо вече не пишете и не четете дори Портала?   
    За да има темата по-конструктивен и конкретен характер, ще ви помоля като пишете тук, най-вече да казвате какво вие може да направите, за да промените нещата към по-добро, така както вие смятате, че е правилно.

    Примерно: смятам, че това и това не е добре и може да стане още по-добре по еди си кой начин. Лично съм готов да правя това и това, за да могат нещата да станат по-добре и да се развиват в тази посока.

    Всякакви конктруктивни предложения са добре дошли, особено ако са ясни и конкретни.

    Приятно писане!
  21. Like
    Ася_И reacted to Дъгата in За нещата от живота, такива каквито са.   
    Благодаря за красивите думи!

  22. Like
    Ася_И got a reaction from Лъчезарна in За нещата от живота, такива каквито са.   
    През последната година влизам много рядко в Портала. Днес видях, че е отворена тема в която се задава въпоса: "Защо вече не пишете и не четете дори Портала?".
    Не знам за другите, за себе си мога да кажа - като бивш модератор и то на форум, посветен на Учителя и доста активен член за един дълъг период от време, че за да присъстваш активно в един такъв форум е необходимо да отделяш много време. А когато това продължи с години - трудно е, защото много от темите вече са дискутирани и няма как да кажеш нещо ново, да четаеш мнения, които покриват твоето или да спориш с хора, които нямат твоето виждане за мен е губене на време, а и считам, че всеки има право на мнение, иначе нямаше да има теми и форуми, нали?
    Всъщност причината да вляза днес е, че си подреждах книгите, ценните за мен книги. И ръката ми сама извади едно от "богатствата ми" . Май съм споменавала как от едно случайно запознанство се оказах собственик на една дузина книги на Учителя, много от които неразтваряни - само тези коли за разрязани, където е чел братът, на когото са били книгите. И да стигна до това защо влязах днес в тази тема и изписах толкова много . Защото проетох следното:
    "Никога не вземай взимай повече, отколкото ти трябва! Никога не осигурявай живота на другите. Ако човек беше умен и работеше главно да осигури себе си, в света щеше да има по-малко страдания от тези, които сега съществуват. Всички велики Учители, които са идвали на земята, са давали много максими, много правила за живота. Не е моя работа да цитирам какво са казали тези Учители. Днес ние не можем да живеем както във времето на Христа. След хиляда години ще живеем малко по-добре, но не както при Христа. Всяко време изисква сви условия на развитие. Ние не сме единствените стимули за създаване на условията. Над нас има и други същества. Бог е превидил един план, който трябва да се изпълни. Всяко нещо става на времето си. Бог изисква реформирането и оправянето на света. Не сме ние, които правим това. Бог изисква да има ред и порядък в света. Той изисква хората да бъдат истинолюбиви, честни, справедливи, кротки, да се въздържат и т.н. Ако мислите, че вие изисквате това се заблуждавате. Бъдете сигурни в това, което Бог изисква. Каквото и да е, то ще се сбъдне.
    Казвате, че светът е лош. - Не, светът е такъв, какъвто трябва да бъде. Вие мислите, че Бог е създал света лош, но всъщност не е така. Лош е света по отношение на нашето разбиране, а не че Бог го е създал лош."
    Учителя - беседа "Брат ти си дойде", 23 март 1924 г.
  23. Like
    Ася_И got a reaction from Лъчезарна in За нещата от живота, такива каквито са.   
    През последната година влизам много рядко в Портала. Днес видях, че е отворена тема в която се задава въпоса: "Защо вече не пишете и не четете дори Портала?".
    Не знам за другите, за себе си мога да кажа - като бивш модератор и то на форум, посветен на Учителя и доста активен член за един дълъг период от време, че за да присъстваш активно в един такъв форум е необходимо да отделяш много време. А когато това продължи с години - трудно е, защото много от темите вече са дискутирани и няма как да кажеш нещо ново, да четаеш мнения, които покриват твоето или да спориш с хора, които нямат твоето виждане за мен е губене на време, а и считам, че всеки има право на мнение, иначе нямаше да има теми и форуми, нали?
    Всъщност причината да вляза днес е, че си подреждах книгите, ценните за мен книги. И ръката ми сама извади едно от "богатствата ми" . Май съм споменавала как от едно случайно запознанство се оказах собственик на една дузина книги на Учителя, много от които неразтваряни - само тези коли за разрязани, където е чел братът, на когото са били книгите. И да стигна до това защо влязах днес в тази тема и изписах толкова много . Защото проетох следното:
    "Никога не вземай взимай повече, отколкото ти трябва! Никога не осигурявай живота на другите. Ако човек беше умен и работеше главно да осигури себе си, в света щеше да има по-малко страдания от тези, които сега съществуват. Всички велики Учители, които са идвали на земята, са давали много максими, много правила за живота. Не е моя работа да цитирам какво са казали тези Учители. Днес ние не можем да живеем както във времето на Христа. След хиляда години ще живеем малко по-добре, но не както при Христа. Всяко време изисква сви условия на развитие. Ние не сме единствените стимули за създаване на условията. Над нас има и други същества. Бог е превидил един план, който трябва да се изпълни. Всяко нещо става на времето си. Бог изисква реформирането и оправянето на света. Не сме ние, които правим това. Бог изисква да има ред и порядък в света. Той изисква хората да бъдат истинолюбиви, честни, справедливи, кротки, да се въздържат и т.н. Ако мислите, че вие изисквате това се заблуждавате. Бъдете сигурни в това, което Бог изисква. Каквото и да е, то ще се сбъдне.
    Казвате, че светът е лош. - Не, светът е такъв, какъвто трябва да бъде. Вие мислите, че Бог е създал света лош, но всъщност не е така. Лош е света по отношение на нашето разбиране, а не че Бог го е създал лош."
    Учителя - беседа "Брат ти си дойде", 23 март 1924 г.
  24. Like
    Ася_И got a reaction from Лъчезарна in За нещата от живота, такива каквито са.   
    През последната година влизам много рядко в Портала. Днес видях, че е отворена тема в която се задава въпоса: "Защо вече не пишете и не четете дори Портала?".
    Не знам за другите, за себе си мога да кажа - като бивш модератор и то на форум, посветен на Учителя и доста активен член за един дълъг период от време, че за да присъстваш активно в един такъв форум е необходимо да отделяш много време. А когато това продължи с години - трудно е, защото много от темите вече са дискутирани и няма как да кажеш нещо ново, да четаеш мнения, които покриват твоето или да спориш с хора, които нямат твоето виждане за мен е губене на време, а и считам, че всеки има право на мнение, иначе нямаше да има теми и форуми, нали?
    Всъщност причината да вляза днес е, че си подреждах книгите, ценните за мен книги. И ръката ми сама извади едно от "богатствата ми" . Май съм споменавала как от едно случайно запознанство се оказах собственик на една дузина книги на Учителя, много от които неразтваряни - само тези коли за разрязани, където е чел братът, на когото са били книгите. И да стигна до това защо влязах днес в тази тема и изписах толкова много . Защото проетох следното:
    "Никога не вземай взимай повече, отколкото ти трябва! Никога не осигурявай живота на другите. Ако човек беше умен и работеше главно да осигури себе си, в света щеше да има по-малко страдания от тези, които сега съществуват. Всички велики Учители, които са идвали на земята, са давали много максими, много правила за живота. Не е моя работа да цитирам какво са казали тези Учители. Днес ние не можем да живеем както във времето на Христа. След хиляда години ще живеем малко по-добре, но не както при Христа. Всяко време изисква сви условия на развитие. Ние не сме единствените стимули за създаване на условията. Над нас има и други същества. Бог е превидил един план, който трябва да се изпълни. Всяко нещо става на времето си. Бог изисква реформирането и оправянето на света. Не сме ние, които правим това. Бог изисква да има ред и порядък в света. Той изисква хората да бъдат истинолюбиви, честни, справедливи, кротки, да се въздържат и т.н. Ако мислите, че вие изисквате това се заблуждавате. Бъдете сигурни в това, което Бог изисква. Каквото и да е, то ще се сбъдне.
    Казвате, че светът е лош. - Не, светът е такъв, какъвто трябва да бъде. Вие мислите, че Бог е създал света лош, но всъщност не е така. Лош е света по отношение на нашето разбиране, а не че Бог го е създал лош."
    Учителя - беседа "Брат ти си дойде", 23 март 1924 г.
  25. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in За нещата от живота, такива каквито са.   
    Това с цитарането ми харесва. Аз самата доста често го правя и съм била обвинявана от някои от пишещите, че това не е мнение, а глупаво цитиране. Но във всеки цитат всеки разбира нещо различно - в зависимост от знанията и опита си, а някои дори се чудят какъв е смисъла. Съгласна съм с Диана. 90% от хората не четат езотерична литература и не се интересуват от окултното. Но това не ги прави духовно бедни. Напротив. Сред тях има толкова извисени хорица, че някои можем само да си мечтаем да ги стигнем. А дори много от тях са слабо грамотни или почти не са учили (особено по-старите). Нека не забравяме, че Библията е позната на хората от достааа години. И според мен на всеки един етап от нашето развитие тези книги, даващи ни знание, имат определено послание. По-точно това е като да четеш една книга когато си на 10, после на 20, 50 години и накрая на живота си. При всеки прочит откриваме нови знания, нови послания.
    Та нещата от живота са такива, каквито са. Новото идва да смени старото, но не да го разруши или унищожи. Само да вземе най-доброто и да го доразвие. Във всяко нещо, във всеки има нещо добро, уникално. Ако не мислим така ... ами не знам.
    Може и неправилно да съм разбрала темата до тук.
×