Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ася_И

Участници
  • Общо Съдържание

    2091
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    10

Репутация Активност

  1. Like
    Ася_И got a reaction from Креми (късметче) in За нещата от живота, такива каквито са.   
    През последната година влизам много рядко в Портала. Днес видях, че е отворена тема в която се задава въпоса: "Защо вече не пишете и не четете дори Портала?".
    Не знам за другите, за себе си мога да кажа - като бивш модератор и то на форум, посветен на Учителя и доста активен член за един дълъг период от време, че за да присъстваш активно в един такъв форум е необходимо да отделяш много време. А когато това продължи с години - трудно е, защото много от темите вече са дискутирани и няма как да кажеш нещо ново, да четаеш мнения, които покриват твоето или да спориш с хора, които нямат твоето виждане за мен е губене на време, а и считам, че всеки има право на мнение, иначе нямаше да има теми и форуми, нали?
    Всъщност причината да вляза днес е, че си подреждах книгите, ценните за мен книги. И ръката ми сама извади едно от "богатствата ми" . Май съм споменавала как от едно случайно запознанство се оказах собственик на една дузина книги на Учителя, много от които неразтваряни - само тези коли за разрязани, където е чел братът, на когото са били книгите. И да стигна до това защо влязах днес в тази тема и изписах толкова много . Защото проетох следното:
    "Никога не вземай взимай повече, отколкото ти трябва! Никога не осигурявай живота на другите. Ако човек беше умен и работеше главно да осигури себе си, в света щеше да има по-малко страдания от тези, които сега съществуват. Всички велики Учители, които са идвали на земята, са давали много максими, много правила за живота. Не е моя работа да цитирам какво са казали тези Учители. Днес ние не можем да живеем както във времето на Христа. След хиляда години ще живеем малко по-добре, но не както при Христа. Всяко време изисква сви условия на развитие. Ние не сме единствените стимули за създаване на условията. Над нас има и други същества. Бог е превидил един план, който трябва да се изпълни. Всяко нещо става на времето си. Бог изисква реформирането и оправянето на света. Не сме ние, които правим това. Бог изисква да има ред и порядък в света. Той изисква хората да бъдат истинолюбиви, честни, справедливи, кротки, да се въздържат и т.н. Ако мислите, че вие изисквате това се заблуждавате. Бъдете сигурни в това, което Бог изисква. Каквото и да е, то ще се сбъдне.
    Казвате, че светът е лош. - Не, светът е такъв, какъвто трябва да бъде. Вие мислите, че Бог е създал света лош, но всъщност не е така. Лош е света по отношение на нашето разбиране, а не че Бог го е създал лош."
    Учителя - беседа "Брат ти си дойде", 23 март 1924 г.
  2. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in За нещата от живота, такива каквито са.   
    През последната година влизам много рядко в Портала. Днес видях, че е отворена тема в която се задава въпоса: "Защо вече не пишете и не четете дори Портала?".
    Не знам за другите, за себе си мога да кажа - като бивш модератор и то на форум, посветен на Учителя и доста активен член за един дълъг период от време, че за да присъстваш активно в един такъв форум е необходимо да отделяш много време. А когато това продължи с години - трудно е, защото много от темите вече са дискутирани и няма как да кажеш нещо ново, да четаеш мнения, които покриват твоето или да спориш с хора, които нямат твоето виждане за мен е губене на време, а и считам, че всеки има право на мнение, иначе нямаше да има теми и форуми, нали?
    Всъщност причината да вляза днес е, че си подреждах книгите, ценните за мен книги. И ръката ми сама извади едно от "богатствата ми" . Май съм споменавала как от едно случайно запознанство се оказах собственик на една дузина книги на Учителя, много от които неразтваряни - само тези коли за разрязани, където е чел братът, на когото са били книгите. И да стигна до това защо влязах днес в тази тема и изписах толкова много . Защото проетох следното:
    "Никога не вземай взимай повече, отколкото ти трябва! Никога не осигурявай живота на другите. Ако човек беше умен и работеше главно да осигури себе си, в света щеше да има по-малко страдания от тези, които сега съществуват. Всички велики Учители, които са идвали на земята, са давали много максими, много правила за живота. Не е моя работа да цитирам какво са казали тези Учители. Днес ние не можем да живеем както във времето на Христа. След хиляда години ще живеем малко по-добре, но не както при Христа. Всяко време изисква сви условия на развитие. Ние не сме единствените стимули за създаване на условията. Над нас има и други същества. Бог е превидил един план, който трябва да се изпълни. Всяко нещо става на времето си. Бог изисква реформирането и оправянето на света. Не сме ние, които правим това. Бог изисква да има ред и порядък в света. Той изисква хората да бъдат истинолюбиви, честни, справедливи, кротки, да се въздържат и т.н. Ако мислите, че вие изисквате това се заблуждавате. Бъдете сигурни в това, което Бог изисква. Каквото и да е, то ще се сбъдне.
    Казвате, че светът е лош. - Не, светът е такъв, какъвто трябва да бъде. Вие мислите, че Бог е създал света лош, но всъщност не е така. Лош е света по отношение на нашето разбиране, а не че Бог го е създал лош."
    Учителя - беседа "Брат ти си дойде", 23 март 1924 г.
  3. Like
    Ася_И got a reaction from Орлин Баев in За нещата от живота, такива каквито са.   
    През последната година влизам много рядко в Портала. Днес видях, че е отворена тема в която се задава въпоса: "Защо вече не пишете и не четете дори Портала?".
    Не знам за другите, за себе си мога да кажа - като бивш модератор и то на форум, посветен на Учителя и доста активен член за един дълъг период от време, че за да присъстваш активно в един такъв форум е необходимо да отделяш много време. А когато това продължи с години - трудно е, защото много от темите вече са дискутирани и няма как да кажеш нещо ново, да четаеш мнения, които покриват твоето или да спориш с хора, които нямат твоето виждане за мен е губене на време, а и считам, че всеки има право на мнение, иначе нямаше да има теми и форуми, нали?
    Всъщност причината да вляза днес е, че си подреждах книгите, ценните за мен книги. И ръката ми сама извади едно от "богатствата ми" . Май съм споменавала как от едно случайно запознанство се оказах собственик на една дузина книги на Учителя, много от които неразтваряни - само тези коли за разрязани, където е чел братът, на когото са били книгите. И да стигна до това защо влязах днес в тази тема и изписах толкова много . Защото проетох следното:
    "Никога не вземай взимай повече, отколкото ти трябва! Никога не осигурявай живота на другите. Ако човек беше умен и работеше главно да осигури себе си, в света щеше да има по-малко страдания от тези, които сега съществуват. Всички велики Учители, които са идвали на земята, са давали много максими, много правила за живота. Не е моя работа да цитирам какво са казали тези Учители. Днес ние не можем да живеем както във времето на Христа. След хиляда години ще живеем малко по-добре, но не както при Христа. Всяко време изисква сви условия на развитие. Ние не сме единствените стимули за създаване на условията. Над нас има и други същества. Бог е превидил един план, който трябва да се изпълни. Всяко нещо става на времето си. Бог изисква реформирането и оправянето на света. Не сме ние, които правим това. Бог изисква да има ред и порядък в света. Той изисква хората да бъдат истинолюбиви, честни, справедливи, кротки, да се въздържат и т.н. Ако мислите, че вие изисквате това се заблуждавате. Бъдете сигурни в това, което Бог изисква. Каквото и да е, то ще се сбъдне.
    Казвате, че светът е лош. - Не, светът е такъв, какъвто трябва да бъде. Вие мислите, че Бог е създал света лош, но всъщност не е така. Лош е света по отношение на нашето разбиране, а не че Бог го е създал лош."
    Учителя - беседа "Брат ти си дойде", 23 март 1924 г.
  4. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in За нещата от живота, такива каквито са.   
    Това с цитарането ми харесва. Аз самата доста често го правя и съм била обвинявана от някои от пишещите, че това не е мнение, а глупаво цитиране. Но във всеки цитат всеки разбира нещо различно - в зависимост от знанията и опита си, а някои дори се чудят какъв е смисъла. Съгласна съм с Диана. 90% от хората не четат езотерична литература и не се интересуват от окултното. Но това не ги прави духовно бедни. Напротив. Сред тях има толкова извисени хорица, че някои можем само да си мечтаем да ги стигнем. А дори много от тях са слабо грамотни или почти не са учили (особено по-старите). Нека не забравяме, че Библията е позната на хората от достааа години. И според мен на всеки един етап от нашето развитие тези книги, даващи ни знание, имат определено послание. По-точно това е като да четеш една книга когато си на 10, после на 20, 50 години и накрая на живота си. При всеки прочит откриваме нови знания, нови послания.
    Та нещата от живота са такива, каквито са. Новото идва да смени старото, но не да го разруши или унищожи. Само да вземе най-доброто и да го доразвие. Във всяко нещо, във всеки има нещо добро, уникално. Ако не мислим така ... ами не знам.
    Може и неправилно да съм разбрала темата до тук.
  5. Like
    Ася_И got a reaction from Ани in За нещата от живота, такива каквито са.   
    Това с цитарането ми харесва. Аз самата доста често го правя и съм била обвинявана от някои от пишещите, че това не е мнение, а глупаво цитиране. Но във всеки цитат всеки разбира нещо различно - в зависимост от знанията и опита си, а някои дори се чудят какъв е смисъла. Съгласна съм с Диана. 90% от хората не четат езотерична литература и не се интересуват от окултното. Но това не ги прави духовно бедни. Напротив. Сред тях има толкова извисени хорица, че някои можем само да си мечтаем да ги стигнем. А дори много от тях са слабо грамотни или почти не са учили (особено по-старите). Нека не забравяме, че Библията е позната на хората от достааа години. И според мен на всеки един етап от нашето развитие тези книги, даващи ни знание, имат определено послание. По-точно това е като да четеш една книга когато си на 10, после на 20, 50 години и накрая на живота си. При всеки прочит откриваме нови знания, нови послания.
    Та нещата от живота са такива, каквито са. Новото идва да смени старото, но не да го разруши или унищожи. Само да вземе най-доброто и да го доразвие. Във всяко нещо, във всеки има нещо добро, уникално. Ако не мислим така ... ами не знам.
    Може и неправилно да съм разбрала темата до тук.
  6. Like
    Ася_И reacted to val68z in За нещата от живота, такива каквито са.   
    Сидхарта Гаутама Буда
    Легенди разказват още, че самият Буда избрал срединната земя на Индия (митологичната Джамбудвипа, сакрален център на света), на която да се въплъти, както и своята майка и знатния си баща Судходана. На Сидхарта Гаутама било предсказано, че или ще стане "земен цар" (чакравартин), или ще се отдели от света и ще стане отшелник. За да избегне за своя син участта на отшелничество, бащата на Сидхарта Гаутама го обградил от света, като му създал условия за охолен живот в три двореца за трите сезона на годината. За детството и юношеството на Буда също са създадени много легенди (че сянката на дърво не се отмествала, за да пази младенеца; че когато родителите му го завели в храм, статуите на боговете му се поклонили). С воински подвизи, както се полага за кшатриите, Сидхарта спечелва младата си съпруга. С нея и със своя син Рахула той живее несмущаван от бедите на света, докато този покой не се нарушава от срещи с грохнал старец, с болен човек, с погребение и вероятно с аскет: това са неговите срещи със старостта, с болестта, със смъртта и с отшелничеството като възможен (практикуван в брахманизма) изход от страданията на света.
    Тези срещи го подбуждат да предприеме странстване, за да търси път за избавление.Двадесет и девет годишен, той изоставя предишния си начин на живот и се присъединява към петима аскети. Заедно с тях странства по долината на р. Ганг, подлага се на самоограничения, на лишение от храна, на изпитания на тялото. Но това само изчерпва силите му и не просветлява съзнанието му. Край селището Гая, наречено по-късно Бодхигая, след продължителна медитация под свещеното дърво "бодхи" (дърво на просветлението) Сидхарта достига достойнството на Буда - получава просветление....
    http://religiology.o...hism/sidhartha/

    кой според вас е по - точният и всеобхватен начин за възприемане на света -да го възприемаме чернобял ,такъв какъвто е, или да гледаме на света през розови очила,
    вярно и двата имат своите предимства ,според привържениците им...
    ...в миналото мъдрите хора са строили своите храмове, върху основите на старите светилища и храмове , които може би са били просто места на силата.
    http://www.vbox7.com/play:769ead06
  7. Like
    Ася_И got a reaction from stanislava63 in Как да приемаме грешките?   
    Може би трябва да разделяме грешките на свои и чужди? От всяка грешка може да се извади поука или да се придобие опитност. Своите грешки може да се опитаме да поправим, може и да успеем. Но с чуждите? Смятам, че трябва да оставим другите да получат своя житейски урок, независимо дали ми харесва на мен или не, независимо дали на другите това се нрави.
    Наскоро бях в критична ситуация - ставаше въпрос за живота ми. Според мнението на лекарите аз просто трябваше да си умра, бавно и мъчително, нямах никакви шансове за успешна операция, а тук евтаназията не е разрешена. (Пък и за мен това не е правилният път) И все пак помолих за помощ - да ми се даде шанс за този 0.0000...1 процент, който теоретично съществува. Лекарят, който го направи от самото начало ме предупреди, че шансът е около нулата. После, когато всичко мина успешно ми каза: Аз не съм Бог за да решавам кой да живее или умре. Аз трябва да помогна, щом е имало нужда, ти имаш право на избор. На тези, които ми казваха, че няма смисъл да се боря, защото ТЕ мислят, че няма смисъл - ами обаждам им се да им кажа колко съм добре и да им пожелая здраве и щастие. Дано са си извадили поука от ситуацията.
    Та така с грешките.
  8. Like
    Ася_И got a reaction from Пламъче in Как да приемаме грешките?   
    Може би трябва да разделяме грешките на свои и чужди? От всяка грешка може да се извади поука или да се придобие опитност. Своите грешки може да се опитаме да поправим, може и да успеем. Но с чуждите? Смятам, че трябва да оставим другите да получат своя житейски урок, независимо дали ми харесва на мен или не, независимо дали на другите това се нрави.
    Наскоро бях в критична ситуация - ставаше въпрос за живота ми. Според мнението на лекарите аз просто трябваше да си умра, бавно и мъчително, нямах никакви шансове за успешна операция, а тук евтаназията не е разрешена. (Пък и за мен това не е правилният път) И все пак помолих за помощ - да ми се даде шанс за този 0.0000...1 процент, който теоретично съществува. Лекарят, който го направи от самото начало ме предупреди, че шансът е около нулата. После, когато всичко мина успешно ми каза: Аз не съм Бог за да решавам кой да живее или умре. Аз трябва да помогна, щом е имало нужда, ти имаш право на избор. На тези, които ми казваха, че няма смисъл да се боря, защото ТЕ мислят, че няма смисъл - ами обаждам им се да им кажа колко съм добре и да им пожелая здраве и щастие. Дано са си извадили поука от ситуацията.
    Та така с грешките.
  9. Like
    Ася_И got a reaction from Донка in Как да приемаме грешките?   
    Може би трябва да разделяме грешките на свои и чужди? От всяка грешка може да се извади поука или да се придобие опитност. Своите грешки може да се опитаме да поправим, може и да успеем. Но с чуждите? Смятам, че трябва да оставим другите да получат своя житейски урок, независимо дали ми харесва на мен или не, независимо дали на другите това се нрави.
    Наскоро бях в критична ситуация - ставаше въпрос за живота ми. Според мнението на лекарите аз просто трябваше да си умра, бавно и мъчително, нямах никакви шансове за успешна операция, а тук евтаназията не е разрешена. (Пък и за мен това не е правилният път) И все пак помолих за помощ - да ми се даде шанс за този 0.0000...1 процент, който теоретично съществува. Лекарят, който го направи от самото начало ме предупреди, че шансът е около нулата. После, когато всичко мина успешно ми каза: Аз не съм Бог за да решавам кой да живее или умре. Аз трябва да помогна, щом е имало нужда, ти имаш право на избор. На тези, които ми казваха, че няма смисъл да се боря, защото ТЕ мислят, че няма смисъл - ами обаждам им се да им кажа колко съм добре и да им пожелая здраве и щастие. Дано са си извадили поука от ситуацията.
    Та така с грешките.
  10. Like
    Ася_И got a reaction from Ани in Как да приемаме грешките?   
    Може би трябва да разделяме грешките на свои и чужди? От всяка грешка може да се извади поука или да се придобие опитност. Своите грешки може да се опитаме да поправим, може и да успеем. Но с чуждите? Смятам, че трябва да оставим другите да получат своя житейски урок, независимо дали ми харесва на мен или не, независимо дали на другите това се нрави.
    Наскоро бях в критична ситуация - ставаше въпрос за живота ми. Според мнението на лекарите аз просто трябваше да си умра, бавно и мъчително, нямах никакви шансове за успешна операция, а тук евтаназията не е разрешена. (Пък и за мен това не е правилният път) И все пак помолих за помощ - да ми се даде шанс за този 0.0000...1 процент, който теоретично съществува. Лекарят, който го направи от самото начало ме предупреди, че шансът е около нулата. После, когато всичко мина успешно ми каза: Аз не съм Бог за да решавам кой да живее или умре. Аз трябва да помогна, щом е имало нужда, ти имаш право на избор. На тези, които ми казваха, че няма смисъл да се боря, защото ТЕ мислят, че няма смисъл - ами обаждам им се да им кажа колко съм добре и да им пожелая здраве и щастие. Дано са си извадили поука от ситуацията.
    Та така с грешките.
  11. Like
    Ася_И got a reaction from Розалина in Спомени от Паша Тодорова   
    "Необикновеното и обикновеното, изразено чрез различни методи и прояви
    Много изкуства има в света: художество, музика, поезия. Картините на художника всеки вижда, но малцина ги разбират. Произведенията на музиканта всеки чува, но малцина ги разбират. За цвета и поезията - също. Но има едно велико изкуство, което малцина разбират, а още по-малко виждат, а именно: много знания да имаш, големи знания да имаш, свръхзнания да имаш, но да знаеш да мълчиш и да знаеш кога и как да ги изявиш. Много неща да виждаш, отдясно и отляво, отвътре и отвън, от този и от онзи свят, но да ги използваш разумно и когато крайната необходимост ги изисква. Много неща да чуваш, но да знаеш как и кога да ги предадеш. Да познаваш силите на природата - топлина, светлина, електричество... но да знаеш кога, как и колко да си служиш с тях.

    Щастлив е онзи, който е прозрял дори в минимална степен това велико изкуство в своя Учител. Неизброими са проявите на това изкуство.

    При срещите на съборите във Велико Търнова през 1920 година бях свидетелка на една изключителна проява на Учителя, за доброто изяснение на която ще се спра върху няколко предварителни случки из живота на нашето Братство.

    Годината 1920 беше богата на случки, по-малки или по-големи, но интересни. Те илюстрират хората, които следваха неговото учение. В школата на Бялото братство можеше да влезе всеки, който имаше някакъв духовен интерес. Ако види, че може да следва школата, той оставаше в нея. В противен случай сам си отиваше, както и сам е влязъл - никой никого не викаше, никой никого не гонеше. Иде човек от света със свое възпитание, образование, култура и обществото е разнородно, а лесно хармония и единство не се постига. Само Учителя със своя авторитет, със своите големи знания, култура и със своите специфични педагогически методи можеше да обедини и хармонизира това разнородно общество. Въпреки всичко, в цялото общество, както и в отношението на Учителя към учениците като към души, владееше дух на свобода и любов. Тук нямаше никаква дресировка, никаква военна дисциплина. Каквато и да беше организацията, всичко ставаше доброволно, без никакво насилие. Ето защо всеки от учениците имаше възможност да се прояви такъв, какъвто си е. Поради това, при светлината на Учителя ние бяхме един за други предметно учение. При тази светлина имахме възможност по-ярко да виждаме своите недостатъци и добри прояви, както и на своите близки и да се учим от тях."
    Из Спомените на Паша Тодорова
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  12. Like
    Ася_И got a reaction from Розалина in Спомени от Паша Тодорова   
    "Още първата година при влизането ми в Обществото и срещата ми с Учителя, ми се представи важен въпрос за разрешение. Видимо сама, без външна помощ, аз се лутах натук - натам в мисълта си, как да разреша въпроса правилно. Ту бях на права посока, ту на крива, но въобще не можех да изляза от лабиринта на своята мисъл. Един ден, връщайки се от Учителя, който беше още на „Опълченска” 66, нещо ме спря определено, категорично. Съсредоточих се и ясно чух глас: „Нямаш право да злоупотребяваш с Божествената енергия!” Гласът беше строг, решителен, неотменим. Така въпросът беше разрешен. Зарадвах се и се върнах в къщи спокойна. Гласът ми беше познат. Кой е, не казвам.

    Връщам се пак от Учителя. Тъкмо на завоя „Чепино - Оборище”, където живеех, същият глас ме спря и запита: „Къде отиваш?” - У дома. - „При кого?” - При сестрите си. - „При кои сестри?” - Тук вече аз не отговорих нищо, защото е ясно при кои сестри отивам. Ясно е за момента, но не и за следващите дни, месеци, години. През това време научих, че една е сестрата и че трябва да работя за нея, да изработя вътре в себе си широкото, велико понятие сестра, не само по кръв, нито по нация, а широко, безименно и без граници. Задача е това.

    Бях в гр. Русе по работа. Там се печатаха беседи. Връщам се от печатницата, прекосявам един дълъг диагонал и пак същият глас ме спря и запита: „Къде си?” - В Русе. - „Какво е Русе за теб?” - Град от България. – „А какво е България за теб?” - Мое Отечество. - „Отечество ли?” - И тук спрях и нищо не отговорих, но се замислих дълбоко.

    Върнах се в София и един ден бях сама в къщи, но изпитвах неизказана, нечувата носталгия за Отечеството ми. За кое Отечество, нали съм в България, нали България е мое Отечество. Обаче носталгията не ме напуска, чувствам нужда да късам връзки, са се освобождавам от нещо и в един момент разбрах, че едно е Отечеството на душата. Така носталгията ме напусна."
    Из Спомените на Паша Тодорова
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  13. Like
    Ася_И got a reaction from Донка in Спомени от Паша Тодорова   
    "Необикновеното и обикновеното, изразено чрез различни методи и прояви
    Много изкуства има в света: художество, музика, поезия. Картините на художника всеки вижда, но малцина ги разбират. Произведенията на музиканта всеки чува, но малцина ги разбират. За цвета и поезията - също. Но има едно велико изкуство, което малцина разбират, а още по-малко виждат, а именно: много знания да имаш, големи знания да имаш, свръхзнания да имаш, но да знаеш да мълчиш и да знаеш кога и как да ги изявиш. Много неща да виждаш, отдясно и отляво, отвътре и отвън, от този и от онзи свят, но да ги използваш разумно и когато крайната необходимост ги изисква. Много неща да чуваш, но да знаеш как и кога да ги предадеш. Да познаваш силите на природата - топлина, светлина, електричество... но да знаеш кога, как и колко да си служиш с тях.

    Щастлив е онзи, който е прозрял дори в минимална степен това велико изкуство в своя Учител. Неизброими са проявите на това изкуство.

    При срещите на съборите във Велико Търнова през 1920 година бях свидетелка на една изключителна проява на Учителя, за доброто изяснение на която ще се спра върху няколко предварителни случки из живота на нашето Братство.

    Годината 1920 беше богата на случки, по-малки или по-големи, но интересни. Те илюстрират хората, които следваха неговото учение. В школата на Бялото братство можеше да влезе всеки, който имаше някакъв духовен интерес. Ако види, че може да следва школата, той оставаше в нея. В противен случай сам си отиваше, както и сам е влязъл - никой никого не викаше, никой никого не гонеше. Иде човек от света със свое възпитание, образование, култура и обществото е разнородно, а лесно хармония и единство не се постига. Само Учителя със своя авторитет, със своите големи знания, култура и със своите специфични педагогически методи можеше да обедини и хармонизира това разнородно общество. Въпреки всичко, в цялото общество, както и в отношението на Учителя към учениците като към души, владееше дух на свобода и любов. Тук нямаше никаква дресировка, никаква военна дисциплина. Каквато и да беше организацията, всичко ставаше доброволно, без никакво насилие. Ето защо всеки от учениците имаше възможност да се прояви такъв, какъвто си е. Поради това, при светлината на Учителя ние бяхме един за други предметно учение. При тази светлина имахме възможност по-ярко да виждаме своите недостатъци и добри прояви, както и на своите близки и да се учим от тях."
    Из Спомените на Паша Тодорова
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  14. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in Спомени от Паша Тодорова   
    "Необикновеното и обикновеното, изразено чрез различни методи и прояви
    Много изкуства има в света: художество, музика, поезия. Картините на художника всеки вижда, но малцина ги разбират. Произведенията на музиканта всеки чува, но малцина ги разбират. За цвета и поезията - също. Но има едно велико изкуство, което малцина разбират, а още по-малко виждат, а именно: много знания да имаш, големи знания да имаш, свръхзнания да имаш, но да знаеш да мълчиш и да знаеш кога и как да ги изявиш. Много неща да виждаш, отдясно и отляво, отвътре и отвън, от този и от онзи свят, но да ги използваш разумно и когато крайната необходимост ги изисква. Много неща да чуваш, но да знаеш как и кога да ги предадеш. Да познаваш силите на природата - топлина, светлина, електричество... но да знаеш кога, как и колко да си служиш с тях.

    Щастлив е онзи, който е прозрял дори в минимална степен това велико изкуство в своя Учител. Неизброими са проявите на това изкуство.

    При срещите на съборите във Велико Търнова през 1920 година бях свидетелка на една изключителна проява на Учителя, за доброто изяснение на която ще се спра върху няколко предварителни случки из живота на нашето Братство.

    Годината 1920 беше богата на случки, по-малки или по-големи, но интересни. Те илюстрират хората, които следваха неговото учение. В школата на Бялото братство можеше да влезе всеки, който имаше някакъв духовен интерес. Ако види, че може да следва школата, той оставаше в нея. В противен случай сам си отиваше, както и сам е влязъл - никой никого не викаше, никой никого не гонеше. Иде човек от света със свое възпитание, образование, култура и обществото е разнородно, а лесно хармония и единство не се постига. Само Учителя със своя авторитет, със своите големи знания, култура и със своите специфични педагогически методи можеше да обедини и хармонизира това разнородно общество. Въпреки всичко, в цялото общество, както и в отношението на Учителя към учениците като към души, владееше дух на свобода и любов. Тук нямаше никаква дресировка, никаква военна дисциплина. Каквато и да беше организацията, всичко ставаше доброволно, без никакво насилие. Ето защо всеки от учениците имаше възможност да се прояви такъв, какъвто си е. Поради това, при светлината на Учителя ние бяхме един за други предметно учение. При тази светлина имахме възможност по-ярко да виждаме своите недостатъци и добри прояви, както и на своите близки и да се учим от тях."
    Из Спомените на Паша Тодорова
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  15. Like
    Ася_И got a reaction from Донка in Аскетизмът в духовното развитие   
    Изглежда, че духовността има различнo значение за всеки. За мен това означава да се развие усет за собственото „Аз”, за собствената ни значимост и да открием връзката между това, което е моят „Аз” и общият „Аз” – не само хората, но и птиците, растенията... Възприемам се като творение на Бог. Има го в мен и във всичко остнало – в Цялото. Понякога се нуждая от усамотение, за да се върна към „Аз”-а си за да бъда част от цялото.

    Не възприемам аскетизма като:
    Няма как да се отделя от Цялото, за да съм пълноценна част от него. Поне това не е моят път. А дали съм се извисила духовно няма да реша аз, аз само ще се постарая.
  16. Like
    Ася_И got a reaction from Роси Б. in Аскетизмът в духовното развитие   
    Изглежда, че духовността има различнo значение за всеки. За мен това означава да се развие усет за собственото „Аз”, за собствената ни значимост и да открием връзката между това, което е моят „Аз” и общият „Аз” – не само хората, но и птиците, растенията... Възприемам се като творение на Бог. Има го в мен и във всичко остнало – в Цялото. Понякога се нуждая от усамотение, за да се върна към „Аз”-а си за да бъда част от цялото.

    Не възприемам аскетизма като:
    Няма как да се отделя от Цялото, за да съм пълноценна част от него. Поне това не е моят път. А дали съм се извисила духовно няма да реша аз, аз само ще се постарая.
  17. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in Аскетизмът в духовното развитие   
    Изглежда, че духовността има различнo значение за всеки. За мен това означава да се развие усет за собственото „Аз”, за собствената ни значимост и да открием връзката между това, което е моят „Аз” и общият „Аз” – не само хората, но и птиците, растенията... Възприемам се като творение на Бог. Има го в мен и във всичко остнало – в Цялото. Понякога се нуждая от усамотение, за да се върна към „Аз”-а си за да бъда част от цялото.

    Не възприемам аскетизма като:
    Няма как да се отделя от Цялото, за да съм пълноценна част от него. Поне това не е моят път. А дали съм се извисила духовно няма да реша аз, аз само ще се постарая.
  18. Like
    Ася_И got a reaction from Пламъче in Лечение с прана   
    "За да се образува формата на една благородна, възвишена идея в мозъка, изисква се специфична енергия, която обхваща само горната част на челото. Долната част на челото може да схване друга идея. Човек трябва да разбира законите, по които се движат живото електричество и живият магнетизъм, така наречената от индусите прана. Гръбначният мозък е главният приемник и предавател на праната. Първо праната отива в малкия мозък, а оттам - в главния. Яви ли се някакво подпушване в малкия мозък, праната не може да продължи пътя си към главния мозък, вследствие на което в него се явява някаква дисхармония. Тази дисхармония се предава на целия организъм."

    "Засега още не е открита тази жизнена енергия, която се съдържа в природата, както и във всички елементи, и се нарича прана от индусите, или животворно електричество. Такива енергии се съдържат в нашия организъм в елементите водород и кислород, но не са водород и кислород; последните са само носители на тези енергии. Праната има различни състояния: тя бива физическа, сърдечна, умствена или ментална. Без прана, мисъл не може да се образува, без прана чувствата не могат да се проявят и без прана волята не може да действува. Праната е причина за създаване и проявяване на мислите, чувствата и действията в човека. Това не значи, че всички хора трябва да имат еднакви мисли и чувства. Всеки човек според развитието си ще приеме това, от което се нуждае, и ще изрази това, което може."

    "Ако умът, сърцето и волята ти не работят както трябва, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима."

    "В началото на пролетта има повече прана и организмите я приемат повече. През лятото топлината е повече, а не праната. Има известни признаци, по които може да се познае кога има набрана повече прана в природата."

    "Планините са складове на енергии, които помагат на хората да трансформират състоянието си. "

    "Праната е необходима за човешкия организъм. От нея зависи здравето на човека. Затова именно се препоръчва на хората да излизат сутрин рано, да възприемат по-голямо количество прана. След това те трябва да обработват енергията, която са възприели, да я използуват разумно. Не я ли използувате, тя ще ви причини пакости."
    Из Книга за здравето
  19. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in Умеем ли да мислим положително?   
    Важно е да осъзнаем, че сме създадени да бъдем добри и трябва да проявяваме своята доброта. Ако за момента нещата не стават както искам това не означава, че трябва да се отказвам. Просто не съм положила достатъчно усилия и трябва да науча някакъв урок. Нагласата „Всичко мога да постигна” (разбира се не за сметка на нещастието на някой друг - макар че и това е относително казано) програмира нашето бъдеще, но бъдещето се определя от настоящите ни усилия, мисли, чувства и постъпки.
    Когато сме в мир със себе си и не гледаме към това което имат другите (освен ако не е като пример) сякаш привличаме положителните енергии към себе си. Имало е моменти, когато товарът на гърба ми е ставал много голям. Но винаги е имало кой да ми помогне. Важно е да не се обезсърваме и озлобяваме. Ниските вибрации на съзнанието няма как да привлекат възвишени енергии.
  20. Like
    Ася_И got a reaction from Донка in Умеем ли да мислим положително?   
    Важно е да осъзнаем, че сме създадени да бъдем добри и трябва да проявяваме своята доброта. Ако за момента нещата не стават както искам това не означава, че трябва да се отказвам. Просто не съм положила достатъчно усилия и трябва да науча някакъв урок. Нагласата „Всичко мога да постигна” (разбира се не за сметка на нещастието на някой друг - макар че и това е относително казано) програмира нашето бъдеще, но бъдещето се определя от настоящите ни усилия, мисли, чувства и постъпки.
    Когато сме в мир със себе си и не гледаме към това което имат другите (освен ако не е като пример) сякаш привличаме положителните енергии към себе си. Имало е моменти, когато товарът на гърба ми е ставал много голям. Но винаги е имало кой да ми помогне. Важно е да не се обезсърваме и озлобяваме. Ниските вибрации на съзнанието няма как да привлекат възвишени енергии.
  21. Like
    Ася_И got a reaction from Креми (късметче) in Мудрите   
    Ако сте се заглеждали в ръцете на по-възрастните хора, седнали по пейките, може да сте забелязали че ръцете им са в това положение:









    За мен такива положения показват как природата сама ни учи, само трябва да умеем да я слушаме.
    Това е мудрата:




    КОСТЕНУРКА
    ПРИЛОЖЕНИЕ: При безсилие, преумора, функционални нарушения на сърдечно-съдовата система. Дарява енергия, забавя стареенето.
    ИЗПЪЛНЕНИЕ: Пръстите се сплитат. Палците се изправят и допират.
    ДОЗИРОВКА: Без ограничения. При хронични състояния: 3 пъти



    Изт.
  22. Like
    Ася_И got a reaction from Мария-София in Спомени от Милка Периклиева   
    "Библията

    Учителя винаги идваше в салона на беседа с Библия в ръка. И като начало прочиташе една глава или един стих от Библията. В една от беседите си той ни зададе за задача за проучим Библията - Стария и Новия Завет.

    Знаех, че не иска от нас това случайно, че навярно има дълбока причина, но лично за мен бе твърде трудно да чета тази книга, към която нямах интерес и не я разбирах. Някои от разказаните там истории ми се виждаха много обикновени. Няколко пъти започвах да я чета и след няколко страници я оставях... след време отново я започвах и отново я оставях. Знаех, че една от първите издадени от Учителя книги бе „Заветът на цветните лъчи”, която съдържа стихове от Стария Завет и от Новия Завет. Бях чувала по-стари ученици да казват, че това е свещена книга и че тя съдържа ключовете на живота. Всичко това ме караше да мисля за Библията.

    Веднъж, като говорих с Учителя, се осмелих да му кажа:

    - Учителю, искам да прочета Библията, но никак не ми е интересна, дори...

    Той ме прекъсна, за да не произнеса някоя отрицателна мисъл:

    - Слушай! Всеки ученик трябва цялостно да проучи живота, както и живота на отделното човешко същество. Като четеш Библията, ти ще проучиш характерните черти на Авраама, неговото послушание. Той оставил баща си и майка си и отишъл в Египет да се учи. Необходимо е да четеш съзнателно и да се мъчиш да разбираш. За да изпълни известна задача, понякога човек трябва да си постави по-близка цел.

    Мина време. Не си спомням колко пъти се опитвах да чета Библията и да я предам на децата в приказки. Сега вече имах импулс и при новолуние започнах отново да се занимавам с тази свещена книга. Започнах да я чета по-внимателно, защото имах една идея, една по-близка цел.

    Понякога, но не твърде често, за което сега съжалявам, се обръщах към Учителя за някои обяснения.

    - Вниквай във вътрешния смисъл на всяка от книгите. Първата книга е Битие. Начало на нещата; втората - Изход - излизане; третата - Левит - ръководна книга за този, който е започнал да ходи; четвъртата - числата - изчисляване за колко време човек може да проходи самостоятелно; Второзаконие - има ли закон, нужно е приложение. След това идва книгата Усус Навин - един от героите, учил при Моисея; Съдии - в проявяването на съдиите има нещо дълбоко. Книгата Рут - говори за влиянието на жената в света. След това идва Книга за царете - еврейският народ започва да се управлява от царе, между които най-забележителни са Давид и Соломон. Във времето на Соломона културата достига да своя разцвет. Той беше мъдър, но се оплете в ръцете на жената. Соломоновци продължават да съществуват по земята и този въпрос, за жената, още не е разрешен. Адам, за когото е писано в Битието, създаден по подобие и образ Божий, също не можа да издържи изпита си по този въпрос - жената. Книгите на пророците носят друга култура на човечеството. Те обръщат вниманието му към бъдещия живот, към новата култура на света.

    Който чете съзнателно Библията, ще дойде до заключение, че животът в миналото, описан в тази книга, е живот и на отделния човек. Всеки минава през Битие, Изход, Левит и т.н. Мъдрият, новият човек трябва да скъса с миналото и да придобие нов начин на живот.

    При друг случай Учителя ми даде следните обяснения:

    - Адам и Ева не са отделни личности, те са цели поколения. За да придобие човек едно благо, той трябва да работи над себе си и да има придобивки. Адам преждевременно искаше да има другарка. Прибързаха и първите човеци, прибързаха и вторите. В лицето на Мойсея евреите направиха същата погрешка. Той имаше знания за свободата на еврейския народ, но избърза да ги изложи. Опита се да го освободи по неправилен начин, но не успя. След като уби един египтянин, той се уплаши, избяга в пустинята и прекара там цели 40 години. Кога Мойсей изгуби красноречието си и стана гъгнив? Когато уби египтянина. Мойсей беше адепт, член на Бялото Братство и не му е било позволено да върши убийства. Бог изпрати с него брат му Аарон да му помага да изпълни мисията си. Мойсей освободи евреите, но сам не можа да влезе в Ханаанската земя.

    При друг разговор върху Библията, Учителя каза:

    - Всеки псалом съдържа условията и изживяванията на Давид. Извади характерното от всеки Псалм. Има важни моменти, които крият сила и светлина. Когато четеш пророците - Исая, Йеремия, Йезекиил - също сравнявай характерите им и условията, при които са работили. Не чети бързо, но чети и препрочитай внимателно. Много закони са дадени в Бибилията и много светлина ще придобиеш, като я четеш. Във всяка книга ще откриеш проявите на един закон - светлина по пътя на човечеството.

    С тези обяснения Учителя ме накара да чета с интерес и внимание Библията. Старият Завет прочетох четири пъти, взех си бележки и го предадох в 33 приказки. Когато дойдох до Новия Завет, реших да прегледам и някои допълнителни книги по въпроса. Между другите прочетох и „Животът на Христа” от Чарлс Дикенс. Тази книга много ми хареса и реших, че аз не мога да прибавя нищо повече към неговото предаване на Новия Завет и него прочетох без задачата да го преразказвам в приказки.

    Благодарна съм на Учителя, че чрез неговата помощ, можах поне малко да вникна в тайните на живота, дадени в Библията."
    Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя"
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  23. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Спомени от Милка Периклиева   
    Разговори с Учителя

    Книга за онези, които искат да се запознаят с образа на Беинса Дуно.
    Миров учител, дошъл всред българския народ да побратими човечеството.
    Милка Периклиева

    Беинса Дуно
    Роден в България на 11 Юли 1864 година
    Преминал отвъд на 27 Декември 1944 година

    През наше време, преди 100 години, слезе на земята пратеник Божий - Учителя, за да покаже пътя към световете във вечността. Той ни разкри силата на природните закони и ни донесе методите за приложение на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Той посади идеята - семето за братство между всички народи. Учителя живя между нас, българите, в нашата родина така скромно, смирено и безшумно, както Слънцето сипе обилно животворните си лъчи, както планинският извор струи кристалните си води, както утринната роса освежава всеки цвят и всяка тревица, без избор и предпочитание.

    Говореше спокойно и тихо. Говореше направо от душата. Приятелски и бащински посрещаше всеки, който отиваше при него с отворено сърце. Присъстието му излъчваше спокойствие, а съветите му избърсваха сълзите и окриляха слабите. Болните лекуваше по чуден начин.

    Учителя дойде на Земята в дреха на обикновен човек, но чрез него се проявяваше сам Господ Бог. Той умееше да се смалява пред нас, обикновените хора, за да проникне в сърцата и страданията на всички, за да може по-отблизо, с примери от ежедневието, да ни съпътства и съветва.

    Обичах да го гледам и слушам. Присъствието му носеше спокойствие, независимо от това, дали разбирах или не онова, което той говореше. В продължение на 25 години почти не пропуснах негова беседа, дори когато някога дремех от умора или недоспиване.

    На „Изгрева” под сенчестите лешници, на общите обяди или в малкия салон, на полянката при изгрев Слънце за Паневритмия, на екскурзия в планината или на летуване в Рила – при всяка инициатива, подета от Братството, Учителя вземаше активно участие. Той живееше в Цялото.

    Във всекиго Учителя виждаше частица от Цялото Божествено Съзнание. За пробуждането на това именно съзнание, посадено във всяка човешка душа, той бе слязъл на Земята и когато почуквахме на вратата му, посрещаше ни и ни изслушваше с внимание и съчувствие.

    Когато отивах при Учителя, обикновено носех тетрадка да записвам ценни мисли, които исках да запомня.

    Но, приятели мои, сега ще ви разкажа за това, което не съм писала в тетрадките си, но което бе записано в душата ми и посято в сърцето ми. Спомени с Учителя от преди 25 - 35 години, които днес един по един изникват в съзнанието ми като свежи рози, цъфнали в ранната пролет на моя духовен живот. Уханието на Истините, казани при разговори с Учителя, днес очертават пред мен величието на неговия дух.

    Словото му - знамение за времето си - остава да трепти в пространството като Слънце от далечна галактика, което просветва в съзнанието ни, когато се приближим до него с душата си и разберем, че сам Бог ни е говорил, продължава да ни говори и шепне, докато Го чуем, познаем и разберем.

    Истините, които чух от Учителя преди години, едва сега по-пълно просветват в съзнанието ми и виждам, че всяка негова дума, съвет, жест, са били живо Слово, изречено и оставено да трепти в пространството, да звучи в съзнанието ми, докато душата постигне духовно пробуждане и разбере силата, светлината и духовното виждане на този, който говореше с прозрение през вековете и с помощта на Бога. За тези светли, свещени моменти в живота си искам да разкажа, за онова, което видях, чух и научих от Учителя, когато той беше на Земята сред българския народ.


    София, пролетта на 1967 година


    Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя"
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  24. Like
    Ася_И got a reaction from Лъчезарна in 01. Хигиена на човешката душа, 08.02.1917 г., Четвъртък   
    Преди няколко месеца екипът на Портала започна подготовка на отделните беседи от книгата „Великата Майка”. Включих се с желание. Не бях я чела и ми беше интересно. Сега съм им благодарна за това, че ми дадоха възможност да помогна. Беседите са много по-различни от останалите, които съм чела. За мен са изключителни. Простичко, кратко и ясно се казват толкова важни неща.
    Дълго мислих, защо Учителя е започнал с беседи пред майките и сестрите. Може би, защото ние, майките сме тези, които са отговорни за това, което идва и остава след нас. Всичко, което правим днес, определя нашето бъдеще. Бъдеще без деца няма. А е толкова трудно да се възпитат правилно. Така, както майка Природа ни обича, така и ние трябва да обичаме децата си и любовта ни не трябва да се мени. Но за да се постигне това е необходимо дълго и упорито да се работи. Не напразно първата беседа е била за хигиената на човешката душа. Трябват чисти души, не само чисти тела. Способността на душата да мисли правилно е заложена в нас. Но ние трябва да й дадем възможност да се прояви, защото всички тези дребни, човешки чувства като омраза, гняв, тревога вредят. Но:
    „Лошото, което е във вас, е гориво. Лошите мисли, които ви идват, са импулс във вашето развитие, ако ги победите.”
    Та как трябва да започнем? От себе си. Да се научим да преобразуваме отрицателното в положително. Както от хиляди години се прави – събира се вълната, после се пере, влачи, преде. И едва накрая тъчем плат. Та на нас, майките, се пада този дълъг и труден процес.
    Преди години прочетох как след големи сражения по-възрастните жени са наклаждали огъня и са почвали да месят хляб. Звучи странно, нали? Но именно в това се крие силата на жената. Сила, която трябва да намери една майка, за да преодолее болката от смъртта и разрушенията и отново да върне всичко и всички към най-прекрасното – живота.

    „Трябва да имате непоколебима вяра в Бога, че Той е промислил за всичко.”

    „За всяко нещо, което не стане в живота ви, не съжалявайте, то не е за вас.”
    Из Хигиена на човешката душа, 08.02.1917 г., Четвъртък, София от цикъл Беседи пред Сестрите, от книгата Великата Майка

    Спомените на Елена Андреева, благодарение на която тези беседи са стигнали до, нас може да прочетете тук.
  25. Like
    Ася_И got a reaction from Лъчезарна in 01. Хигиена на човешката душа, 08.02.1917 г., Четвъртък   
    Молитвен наряд за начало: Песен: Имаше человек, Молитва за плодовете на Духа, Псалом 112

    Беседа: Хигиена на човешката душа, 08.02.1917 г., Четвъртък, София от цикъл Беседи пред Сестрите, от книгата Великата Майка

    Молитвен наряд за край: Добрата молитва, Псалом 91, Господнята молитва

    В беседата Учителя препоръчва да се работи по Псалом 119. Тук може да го чуете.


    Кои са моментите от беседата, които ме впечатлиха най-много?
    “Вие много малко внимание обръщате на вашата душа, но тялото е една обширна градина, в която работи Божественият Дух.”

    “Трябва да се отучите да заповядвате на другите, а да се научите да заповядвате на себе си.”

    “Всички жени Бог ги прати да работят, а вие трошите камъни. Ако жената трябваше да бъде слугиня, Господ щеше да я направи от краката на мъжа, ако трябваше да бъде господарка – от главата. А Той я направи от реброто на мъжа – значи да му бъде другарка в работата.”

    “Започнете с най-малкото – с думата мога. Дойде ви голяма скръб – кажете в себе си мога, страдате – мога, трудите се – мога. Кажете си: „Всичко мога чрез Христа!” Ако не разберете думата мога, не можете разбра и Христа. В Христовото учение винаги има думата мога. И когато Петър каза на Христа: „Да ти не бъде, Господи...”, Христос отговори с думата мога. Спрягайте глагола мога. Ако не можете да решите някой въпрос, казвайте мога. Господ ходи и казва: „Напълнете му стомната”, а който не казва мога, не му я напълват.”
    Из Хигиена на човешката душа, 08.02.1917 г., Четвъртък
×
×
  • Добави...