Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ася_И

Участници
  • Общо Съдържание

    2091
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    8

Репутация Активност

  1. Like
    Ася_И reacted to Иво in Пост за България - 1-3 март   
    "Последните десетилетия са трудни за Родината ни. Връхлетяха ни всякакъв род кризи. Потърсихме спасение в стачки, протести, смяна на ръководни дейци, но резултат няма. Затова може би е време да се обърнем всички заедно с молба за помощ към по - други инстанции, инстанции от Божествен произход.


    Наближава един от най-прекрасните месеци – март, свързан с българските мартеници, носещи здраве и радост на малки и големи; националният ни празник – 3 март и настъпването на Пролетта. Бихме могли три дни – 1, 2 и 3 март да ги обявим за национален ПОСТ за БЛАГУВАНЕТО на България и българите по света.

    Който може през тези три дни да е само на вода, а за когото е трудно - просто да се въздържа от преяждане и животинска храна.

    По отношение на мислите – през тези дни да се опитаме да изпълним ума си само с позитивни и градивни мисли. Които могат, нека да медитират и да се молят за благото на България.

    По отношение на чувствата – да се опитаме да не допускаме страх, омраза, озлобление, завист и всякаква негативност в сърцата си. Да направим усилие за три дни да виждаме красивото и доброто във всеки и във всичко около себе си.

    По отношение на делата – нека правим тези три дни само добри дела, да се опитаме да не критикуваме и да не допускаме никакви негативни думи в речта си.

    Предлагам през тези дни в 6 часа сутрин да казваме Молитвата за България и през целия ден да се молим за добруването и справянето с трудностите.




    Молитва за България



    Господи, Боже наш, Ти Който бдиш над света,



    чуй нашата утринна молитва!



    Озари ни с лъча на мощния Си Дух



    и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас!



    Укрепи в гърдите ни пламъка на Свободата и Правдата!



    Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи,



    достойни за своя славен род, за Твоята велика Милост!



    Ти, Който Си вдъхновил за светли дела нашите духовни първенци;



    Ти, Който Си благославял меча на нашия воин



    и Си го водил към подвизи и величие,



    Господи, Ти няма да забравиш и нас!



    Простри Десницата Си над нас,



    да вървим по Твоя Път с нашия избран народ и нашите братя - Твои верни,



    заседнали в своята земя по Твоята Воля.



    Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството ни!



    Дай на нашата скъпа Родина



    твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем,



    за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща



    към победа и възход, към могъщество и вечност, за Твоя слава. Амин.


    Не е без значение времето на молитвата. В часовете 6 и 18 се решават въпросите на Любовта. Тези часове са под влияние на планетата Венера и нейните положителни сили и методи за правилната проява на Любовта в живота.

    На обяд 12 часа и вечер 20 часа да казваме формулата:

    “Господи, запази България от вражески сили,
    защото Ти си Любов, Мъдрост и Истина.
    Ние обичаме България и ще й служим с Любов.
    Господи, лъчът на Твоята Любов да озари цялата Земя!
    Благостта и Милостта Божия да пробудят и помилват всяка човешка душа! Амин....”





    ***

    Има много примери през вековете, как цели народи са се спасявали от погиване чрез общ пост и молитва. Такъв е случая описан в Библията - Книга Естир. През V в. пр.н.е., с три-дневен пост, царицата спасява народа си от изтребление. В наше време най-ярък пример е Махатма Ганди, който без насилие, чрез национален пост и всеобща молитва, изгонил Британските Колониални власти от родината си.

    Примери за излизане от критични ситуации чрез пост и молитва има и в нашата история. Така при опита на Лизимах (пълководец на Александър Велики) да превземе Варна, траките излизат срещу непобедимата му армия с песни и музика и я спират, без да е пролята кръв. Византийски хронисти са описали как българските колобри са предизвиквали мъгла и са дезориентирали нападащите ги византийски войници, който побягвали ужасени от бойното поле…

    Във Волжка България се помни как с пост и молитва българските колобри са спасявали народа си. Ятмал спуснал с помощта на Тангра мъгла над вражеската войска и тя се отдръпнала ужасена; Суваш-мъдреца предизвикал с молитва такава буря над езерото Елкюл, че то излязло от бреговете си и заляло врага...

    Затова, нека и ние - техните наследници - се обърнем към вътрешната си сила и с пост, молитва и медитация да изменим посоката на живота си!



    ***

    Тези три дни - 1, 2 и 3 март (четвъртък, петък и събота) не са избрани случайно.

    Според посветените:

    Четвъртък е свързан с планетата Юпитер – Управител на ангелската мъдрост. Астролозите я определят като най-големия благодетел на човечеството - енергията й носи щастие, благословение и благоденствие в живота.
    Четвъртък е ден на волята на човека, на неговите сили, които могат да му помогнат. Ден за себе си – да внесем нещо благородно в нас и да се пречистим от ненужния багаж.

    Според лунния календар 1 март 2012 е 10-и лунен ден. Всеки 10-и лунен ден е обявен от астролозите за успешен ден, съзидателен за всякакви начинания. Той е изпълнен с много енергия и е добре тя да се насочи към мирни и щастливи събития. Денят е благоприятен за медитация над собствената и националната карма.

    Според науката за числата, денят 01.03.2012 е представен от числото 9. За него Учителят Беинса Дуно казва:
    “Деветката представя човека, който мисли. Числото 9 е един завършен резултат, един Божествен цикъл, съдържа всички добродетели. От него човек може да се ползува. Като дойде 9 - не отлагай, защото ще дойде нещастието. При 9 не се философствува…”

    Петък (2 март) е под управление на планетата Венера. Енергията й е свързана с емоционалния живот и дава импулс към всичко красиво и изящно, с красотата на Идеала и с вътрешния подтик на Любовта, от който се нуждае всяко начало. Това е ден на Вечното Слово, което те е озарило и те прави господар на твоята Съдба.

    Според лунният календар 02.03.2012 е 11 лунен ден. Той е ден за щастлива промяна, с много мощна енергия, подходящ за гладуване. Може да постигнете всичко, което сте планували и да се поздравите с победа. Добре е да насочите енергията си в положителна посока и да проявите загриженост и внимание към околните.

    02. 03.2012 е представен от числото 10. За него Учителят Беинса Дуно обяснява:
    “Числото десет е число чудо... То създаде всичките тайни на Битието.
    Означава да живееш заедно с Бога и да вършиш Неговата воля.“

    Събота (3 март) е под управление на планетата на съдбата и кармата - Сатурн. Влиянието й върху живота на Земята и хората е изключително добро. Тя дава на човека знание и мъдрост, учи го на търпение, твърдост и издръжливост, и как да се научи да мисли и да се вслушва в своя вътрешен глас.

    Това е ден за връзка и служене на Бога; ден на Природата, от която трябва да се учиш; ден определен за твоята почивка, за да служиш на всички добродетели; ден за концентрация и медитация, при която влизаш във връзка с Висши същества и слушаш от тях Словото на Мъдростта.

    Според лунният календар 03.03.2012 е 12-и лунен ден, в който молитвите се чуват. Успешно може да се справиш с отрицателните емоции и да се радваш на живота. В този ден прояви щедрост, не се оплаквай и бъди благодарен.

    Денят 03.03.2012 е представен от числото 11. Според номерологията, 11 е сложно число, съставено от две единици, което усилва тяхното действие. Сумата им е двойка - трансформация. Освен това, числото 11 е с голяма магична сила, символ на баланса и равновесието у човека, известно и като полярност - Портал към висши светове.

    Това е кратка характеристика на трите дни, в които можем да приложим Познанието на Посветените и с пост, молитва и положителни мисли да подобрим своята Съдба и тази на своята Родина.

    "


    /по инициатива на Галя Маджарова/
  2. Like
    Ася_И got a reaction from Итое in Значение на кърменето. Важно ли е то?   
    Наистина всяка жена възприема раждането по различен начин.
    От двете си раждания помня само, че имаше болка. Бяха трудни, тъй като съм с болно сърце и по принцип не би трябвало да раждам. Болката минава и отминава. Но мигът, в който поемаш детето си в ръце, остава за жял живот. Това са дарове, които можем да получим един-два пъти, може и повече, зависи от броя деца. Но си заслужава.
    Конкретно за кърменето, в една друга тема бях писала, че пушенето с пелинови цигари на определени точки стимулира отделянето на кърмата. Аз прилагах една бабешка рецепта. Сутрин си запарвах (за около час) в 1л. вода една малка лъжичка семе от копър . По някои краища на страната слагат и анасон. Пие се по една чашка (топла отвара) около 1/2 час преди кърменето. Стимулира. Според мен и изпиването на чаша топла вода би трябвало да има същия ефект. Нямаме си на идея колко е вредна дехидратацията за организма ни. Оттам и за бебчо. Много често най-елементарните препоръки, като тази просто да пием около 1.5 л вода на ден, ги приемаме несериозно. И си вредим сами.
    Когато майката е неспокойна кърмата сякаш се пресича и бебето, дори и да е гладно, не иска да суче. Така че и малко положително мислене няма да навреди. На родителите, които сами отглеждат децата си и няма помощ от баби определено им е много трудно. Но това са хубавите моменти. Да сме като сторъките божества и да се справяме с всички задачки.
  3. Like
    Ася_И got a reaction from Розалина in Записки на Минчо Сотиров   
    "Всеки може да заеме мястото на Христа, но със същия кръст. Силата на Христа, славата на Христа без кръст искат да ги вземат, без Неговите страдания. Не може така. Първото нещо беше баня - изповед.

    Второто нещо беше - да не вземате високи длъжности. Да имате стремеж, но този стремеж да е духовен, да се усъвършенствуваш, да имаш знание.

    Третото нещо е - вие взаимно да може да си помагате. Да кажем някой има немирни деца или друго главоболие. Можете един на друг да си помагате. Десет души ще си съсредоточите мисълта върху един брат. Ще се съсредоточите върху него и ще му дадате един подтик, да го подкрепят. Ще се молите заради него, ще му изпращате своите пожелания. Този брат, като закъса материално, ще му помогнете, но да не го правите ленив. Той да види, че с Божията Любов може да се поправи всичко. Животът трябва да е сносен, нормален, да не е в утеснение. Да кажем, че аз имам един клас от 100 души ученици. Хиляда лева туря всеки настрана. Един брат се нуждае от 5 или 10 хиляди лева. Тези пари, които сте дали, те пак ще дойдат при вас. Ще му дадете пари, но труда си да вложи в тях.

    Ученикът трябва да работи всякаква работа. Една година ще носиш пясък. После няма да бъде така. Като караш коне, ще научиш смирението. Имаш бодили, сега ще се повдигнеш. За ученика има изключителни неща, които ще ви дойдат до главата. Кармата ти е такава. Господ ще ти каже и ти ще напуснеш царската корона и ще станеш слуга, за да научиш урок. Ще кажеш: „Да бъде волята ти, господи. Ще стана слуга, ще работя.” Ще вземеш лопатата и ще почнеш да работиш. Ти трябва да бъдеш готов на всичко, това е Волята Божия. Но трябва разумност. Досега както сте вървели, вие сте били гениални деца на богати хора. Боси не сте ходили, в лишения не сте били.

    Аз искам всички духовно да укрепнете. Като една ядка да станете всички в братството. Да се даде един тласък. Много неща са казани и не са приложени. Трябва да се приложат.

    Тези наряди са за развиване на известни способности.

    Сутрин има, когато си в Божествено настроение. И по обяд е сутрин, и вечер е сутрин, когато си в Божествено настроение. И в това време всякога можеш да изпълниш своето задължение към Бога."
    По записки на Минчо Сотиров
  4. Like
    Ася_И got a reaction from Розалина in Записки на Минчо Сотиров   
    "Лошите хора са канал в едно общество, в един народ. Те са необходими за да се изливат през тях нечистотиите от хората, от народа. Ако злото не бе вътре в Земята, тя не би се въртяла. Злото, силите на злото извършват трудовата работа - вулкани и пр. процеси. Това е най-трудната работа.

    Възпитание се дава само на добрите хора. Нали хората обичат да орат само добрите ниви? Не отиват на каменистите ниви, а на добре наторените и с дебел слой пръст.

    Търговия да се върши с продукти, които не носят карма и да си имат производство. Тия наставления се отнасят до приятелите. Сеченето на живи дървета и горенето им на кюмюр от духовно напредналите человеци носи за тях карма. Купените продукти трябва веднага да се продават. Задръжка от тях не се прави. Трябва да се гледа на такива продукти, които се намират, търсят се, не подлежат на развала и пр.

    Ние не сме против женитбата, но сме против наложничеството, сдружаването, а не сме против Божествения брак. Който е сгоден за някого, както казва Павел, не трябва да се жени, иначе ще страда, ще стане нещастен. Който е вързан с кармически връзки, да не се развързва. Който не е вързан, да не се връзва, т.е. да не си създава карма - да не се връзва с духове, за да не им дава плът, а който има връзки и обещания с духове, трябва да им дава плът, иначе ще страда. Не трябва да изменяме Божествените нареждания на нещата. С нашия ум ще попречим на Божественото развитие на нещата и ще страдаме. Господ изпъжда децата ти - остави ги, приближава ги - не ги отпъждай. Щом един човек люби, той е вече женен. Кармически свързаният човек, той трябва да се ожени, за да се разплати. С нашия морал сме смешни – чист отвън, а нечист отвътре. Чистият бил опозорен от нечистия, богатият направил сиромаха нещастен. Смешни са такива разсъждения. Безбрачието е на черната ложа - да ядят и да пият, без да дават плод. Божественият закон е да се даде плод добър. Не се позволява женитба между болни, слабоумни, покварени. Трябва да се женят здравите, за да дават добър плод. Може един момък да помага, да издържа една сестра духовно, за нейното образование, възпитание и ето, той е свързал сърцето си с тая сестра.

    Венчаването, кръщаването е от попа, а живота е от нас. Човек трябва да се освободи от закона на догмата."
  5. Like
    Ася_И got a reaction from Розалина in Записки на Минчо Сотиров   
    "Русия има бъдеще заради Северния пояс. Тя е светата Земя, където никой не е ходил и не може да я превземе. Всеки, който е отивал там, си е счупвал краката. Промени ще станат и на Небето, и на Слънцето, и на Луната, както и на Земята. Този живот си отива вече, заминава си, за да отвори място на новия живот. Става сега преустройство на всичката материя на Земята. От Слънцето има грамадни магнетични течения, които дигат континента и го тонират. Тази Земя е грешна, има големи нечистотии, трябва да се измие. Ще останат големите гори на Русия, Америка, където има 4 -5 хиляди годишни дървета, където човешки крак не е стъпвал. Африка е била континент на черната раса, тя е част от друг един грамаден континент, който е потънал. Черната магия е култура на тази черна раса, която заради греховете си е потънала. Това са лемурийците. Големи територии са били. Атлантида е на жълтата раса. Сега иде същото и за бялата раса. Нейният континент е Европа. Хората от черната раса са били безчувствени, страдания не са имали, болка не са изпитвали. Те са започнали отскоро да се развиват. Атлантците са били раса на чувствата. Бялата раса е раса на интелекта. И тя ще потъне. Това е законът на необходимостта. Ще се потопи цял континент, за да се спаси светът. Ще излезе нов грамаден континент от Великия Тихи океан, а сегашна Европа ще бъде един остров. Ще остане един голям остров на белите. Части от Франция, Белгия, Париж потъват вече.

    Край Нил възникна египетската култура. Черната култура в Африка се изолирва. Има проект Сахара да се наводни - ще бъде море и тогава около него ще възникнат култури. Климатическите условия ще се изменят.

    Човешкият дух трябва да премине към новите условия на живота. Магнетичната вълна, която иде, може да изгори цялата земна кора /повърхност/. Духовните хора ще се приспособят веднага към новите условия, а хората на света не ще се приспособят и ще се лутат, ще бягат по земята, покой за тях не ще има. Тая магнитна духовна вълна ще повдигне земната повърхност над Великия океан, а ще потъне Европа - континента на бялата раса."
  6. Like
    Ася_И got a reaction from Рассвет in Спомени от Елена Андреева   
    "Искам да опиша моето състояние, когато за първи път видях и чух Учителя. То беше в салона на ул. „Раковски” и „Граф Игнатиев”. Тогава отидох за първи път на беседа с една моя приятелка. Салонът беше в сградата на дома на журналистите, на втория етаж. Влизаше се откъм „Граф Игнатиев” през една тясна и задна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба. Влизаше се в широк вестибюл, нещо като хол, който беше абсолютно празен. Като се влезе, от лявата страна имаше две врати на две стаи, между които средната стена беше махната и това беше салончето, в което се държаха беседите. Това беше през 1920 година. Доколкото си спомням, имаше и на трите стени прозорци - към „Раковски”, към „Граф Игнатиев” и към двора. Най-дълга беше стената откъм „Раковски”. В средата на стаята имаше малък подиум от три стъпала, върху него малка масичка с бяла покривка и стол с облегало за ръцете. Не си спомням дали имаше някаква украса, картини или нещо друго в салона. Столовете бяха наредени около подиума, като беше оставено място за една пътека от първата врата при влизането в салона. Ние с приятелката ми влязохме през втората врата и застанахме зад столовете, където имаше място за правостоящи. В салона имаше вече заети места и в скоро време салонът се изпълни с посетители. Не останаха празни места, всичко беше заето. Изпълниха се и празните места за правостоящи.

    По едно време всички станаха прави и видях по оставената пътечка някой да се движи бързо. Пъргаво се качи на подиума и застана зад масата. Това беше Учителя. Всички казаха гласно една молитва. След това седнаха и изпяха една песен, която ни хареса.

    Когато Учителя се изправи на подиума, ми направи силно впечатление, незабравимо впечатление, израза на лицето му. Това беше силно концентриран човек, затворен в себе си, вглъбен, като че ли нищо не го интересува. През време на молитвата, докато пеехе, той беше все така концентриран. Понеже бяхме прави, зад седналите, можех добре да го наблюдавам. Лицето му беше спокойно, бледо. Понеже бях далече, не можах да видя очите. Започна беседата. Аз слушах много внимателно. При говоренето той се оживи, отвори се. Говореше тихо, но ясно, пазеше се пълна тишина. Всички слушаха внимателно. Аз разбирах това, което говореше. Не бях чула така да говори никой, но ми хареса, съгласна бях. Всичко, което чух ми се видя естествено, приемах го, то ме пълнеше с нова светлина и ме радваше. Когато свърши беседата и запяха пак песента, аз бях изпълнена с необикновена радост. Всичко в мене трептеше. Нещо ново долавях и казвах в себе си: „Това търся.” Този ден, когато посетих първата беседа, за мене беше първият неделен ден на 1920 година. От тогава аз посещавах беседите, а впоследствие и лекциите на Учителя. Чувствах, че ми бяха необходими. Те ми даваха знание, сила, подтик. Самочувствието ми беше повишено, чувствах, че съм изпълнена с нещо ново, което ми носеше радост.

    След свършване на беседата изпяха една песен, Учителя стана и всички казаха обща молитва. Той слезе от катедрата и излезе във вестибюла. Всички спокойно излизаха от салона, срещаха се със свои близки и разговаряха. Когато излязохме във вестибюла, той беше пълен със слушателите, които бяха на групи и между тях видях Учителя, да разговаря с някои от тях.

    Образът, който видях при първата беседа, която чух, остана в съзнанието ми. И досега го виждам вътрешно. Затворен съвършено за външния свят, съсредоточен дълбоко в себе си, животът на Учителя, насочен навътре, като че ли нищо отвън не го интересува и не съществува. Този образ виждах всякога при всяка лекция впоследствие, когато идваше на беседа или на лекция. Това лице ми се виждаше бледо, но светнало от някаква вътрешна светлина, която усещах вътрешно.

    След молитвата и песните Учителя започна беседата си. Мислите течаха плавно, леко. Не бързаше. Изразяваше се ясно и разбрано, както за интелигентните си слушатели, така и за неуките. Между слушателите му често имаше и неграмотни. Той намираше такава форма в изказа си, че да бъде разбран почти от всички. В течение на беседата началната затвореност изчезваше. Той излизаше от себе си, отваряше се, оживяваше се и говореше вдъхновено. Учителя говореше самоуверено, никакво двоумение не се долавяше, никакво колебание. Понякога се виждаше, че търси да намери израз, за да изрази идеята си, но убедеността, с която говореше, правеше впечатление. Той говореше като човек, който знае. Всякога знаеше и имаше какво да каже, но винаги избираше чисти образи, чисти думи, избягваше употребата на думи с двусмислено съдържание. Той имаше прост, но чист език.

    След беседа, Учителя беше отворен за нас. Ние можехме да се приближим до него свободно, можехме да задаваме въпроси във връзка с говореното и той с разположение отговаряше и разясняваше. В желанието си да ни изясни идеите и принципите на учението си, беше безкрайно щедър. Когато раздаваше знанието, което имаше, времето преставаше да съществува за него. Той можеше да говори неуморно. Към всички беше внимателен, на всички отговаряше. Когато Учителя се отваряше за нас, не трябва да се разбира, че той беше безогледен. Той всякога казваше това, което искаше да каже. Всичко в него беше контролирано. Неговата същност беше заключена с много ключове и той отваряше само с ключа, с който трябваше да отвори. Когато говореше за събранията, беседите и лекциите си, когато говореше пред различни групи, когато сме имали частни разговори с него, винаги съм усещала, че говореше само това, което искаше да каже. Никога не се изплъзваше езика му да каже нещо, което не иска или не трябва. Този абсолютен контрол и самообладание съм ги виждала и са ни правили силно впечатление.

    Учителя говореше с разположение, но не с увлечение, защото всичко, което казваше, бе контролирано. Не си позволяваше да каже нещо, което може да хвърли сянка в съзнанието на хората, на когото и да е. Дори когато изнасяше известни погрешки, говореше безлично, прецизен беше и в думите, които употребяваше. Най-често обличаше идеите с образи. С необикновена лекота той можеше да представи всеки, който беше в забъркано душевно състояние, с някой конкретен образ. Учителя имаше някакви невидими фарове, с които можеше да осветли всяко кътче на човешкото съзнание и да не остане неосветлено и най-малкото кътче от него. Затова всеки идваше при него с отворено сърце, чувстваше, че е разбран и му е показан пътя, как да излезе и от най-забърканото положение. Той правеше това без да засегне личността, без да унижи когото и да е. Човек сам трябваше да види погрешките си, за да ги изправи. Имаше изключително умение да влиза в съзнанието на другия човек, да засегне един или друг въпрос, без да нарани, без да хвърли сянка в съзнанието на човека, а човекът сам се чувстваше, като че ли е бил огрян от слънчевата светлина, която го е осветила и стоплила."

    Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи
    Предстоящо издание на издателство Бяло Братство
  7. Like
    Ася_И got a reaction from Inseparabile in Любимите Ви животни?   
    Пак се занимавам с котешки истории - сиреч търся дом на едно котаче.
    И разсъждавам върху поведението на нашите палавници. Нали освен да ни радват има смисъл и да се научим на нещо от тях?
    И двете ни котки дойдоха случайно при нас - други хора ги искаха, пък накрая ние ги осиновихме. Но понеже с децата взехме колективно решението да си имаме още две деца вкъщи, си ги гледаме с много любов и желание. И те ни отвръщат със същото. В един от постовете прочетох, че котките били отмъстителни и егоисти. Явно нашите са изключение от правилото. И мисля, че в някои случаи не толкова отмъщават, а просто страдат и се чувстват изоставени. Когато преди време изведнъж 'изчезнах' от вкъщи за две седмици, котаракът престана да яде, омърлуши се. След като се прибрах и се налагаше да излизам по няколко пъти на ден - всеки път стоеше на вратата, сякаш питаше дали ще се върна. Сега, всеки ден двамата ме посрещат на вратата и почват да се галят. Но вече знаят, че дори и да отсъствам, няма да ги изоставя.

    Преобладаващото мнение е, че си подбираме домашен любимец според характера. А дали отношението ни към животните не говори по-добре какъв е нашият характер? Не е ли критерий за това колко сериозно се отнасяме към живота? Дали когато поемаме ангажимента да се грижим за някаква душичка, защото всички животинки са душички, имаме право да ги изоставяме? Сигурно някой ще си помисли - гледай я тая, има толкова нещастни деца, тя за някакви животни се кахъри. През годините все сме гледали кучета или котки, които някой много е искал, пък после се оказва че вече не иска и е готов да ги изхвърли на улицата. Затова се чудя, дали това не е показател какви сме в действителност? Дали само към децата си може и трябва да проявяваме отговорност? Не може да призоваваш да се живее разумно, в хармония с природата, да си съзнателен, а в същото време да не понасяш животните. Нали те са част от нея? Или да ги подритваш на улицата, не защото не можеш да ги нахраниш, а защото те не са част от твоите цели или стремежи.
  8. Like
    Ася_И got a reaction from Латина in Вярвате ли в ЧУДЕСА?   
    "Един англичанин разправя една своя опитност за чудния начин, по който получили хляб. Той прекарал няколко дни с една група индуси в една гъста, мъчнопроходима гора. В това време хлябът им се свършил. Един от индусите ги запитал: „Какъв хляб искате, европейски или нашенски?“ Англичанинът казал, че искат европейски хляб. – „Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб.“ Наистина, след един час пред тях стоял топъл, бял европейски хляб. Как и откъде е дошъл този хляб, англичанинът не разбрал. Без фурна, без брашно и работници, хлябът стоял пред тях. Те яли и благодарили на Бога за чудото, което видели. На запитванията, откъде дойде хлябът, индусът мълчал, не казал нито дума за обяснение.
    Някои хора вярват в чудеса, а някои не вярват и искат обяснения."
    Из Човек и природа
  9. Like
    Ася_И got a reaction from Рассвет in Честит Рожден ден - 4   
    Пожелавам ти пътека,
    която всеки ден да те води
    до прекрасното утре.
    Честит рожден ден, Ани!

  10. Like
    Ася_И got a reaction from Рассвет in Честит Рожден ден - 4   
    Пожелавам ти пътека,
    която всеки ден да те води
    до прекрасното утре.
    Честит рожден ден, Ани!

  11. Like
    Ася_И got a reaction from Рассвет in Честит Рожден ден - 4   
    Пожелавам ти пътека,
    която всеки ден да те води
    до прекрасното утре.
    Честит рожден ден, Ани!

  12. Like
    Ася_И got a reaction from Рассвет in Честит Рожден ден - 4   
    Пожелавам ти пътека,
    която всеки ден да те води
    до прекрасното утре.
    Честит рожден ден, Ани!

  13. Like
    Ася_И got a reaction from Мария-София in Спомени от Милка Периклиева   
    "Моето пиано

    Преди преселването ни от Варна в София, между многото неща, продадохме и пианото. В столицата от време на време свирех на пианата на мои приятелки и лелеех надеждата, че един ден ще имам пак мое собствено.

    Минаха години. Бях млада и работех с ентусиазъм. Издадох ръководство за детски учителки, брат ми и сестра ми завършиха училище, взеха хляба в ръцете си и аз можех да скътам пари за едно пиано. Това бе по времето, когато изселваха евреите. Те масово продаваха своите вещи на безценица.

    - Изплакано пиано не ти трябва да взимаш - ми каза Учителя.

    Случи се така, че в една търговска къща лесно намерих хубаво пиано и първата ми мисъл беше да попитам Учителя, да го взема ли и къде да го поставя. Последният въпрос беше много важен, защото по това време самата аз живеех в една малка къщичка при една сестра на Изгрева, а работех в центъра на града в една опитна детска градина, където често идваха гости и изнасяхме показателни лекции. Родителите ми пък живееха на другия край на града, а аз бях в преговори за наемане на една къща за цялото семейство, близо до детската градина, където работех. Ето защо се обърнах към Учителя. Той недвусмелено ми отговори:

    - Рекох, занеси го при майка си.

    - Но, Учителю, скоро ще наема една къща, близо до училището, не е ли най-добре временно да го оставя там? - И започнах най-подробно да му обяснявам квартирното си положение.

    - Рекох, занеси го в дома на майка си - повтори той тихо.

    - Но, Учителю, искам да работя повече с музика при децата, не е ли по-добре да го поставя в училището? - продължавах да настоявам.

    - При майка си го занеси - потрети той спокойно.

    - При майка ми, но аз почти не стоя в къщи и кой ще свири там на него? - Упорствах и обяснявах аз в своето невежество.

    - Много е далеко, Учителю, а аз искам да вложа повече музика с децата - настоявах на своето, без да си давам сметка, че напразно го питам, щом имам вече установено мнение по въпроса.

    - Е, може и в училището - снизходително каза Учителя, без да повиши тон.

    И спокойна, че съм питала Учителя и един вид с негово съгласие, пренесох пианото в училището.

    Това беше през есента на 1942 година."
    Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя"
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  14. Like
    Ася_И got a reaction from Мария-София in Спомени от Милка Периклиева   
    През годината водех идеално занятия с децата. Говорех им не само с думи, но с акорди и мелодии. Пианото ми беше най-скъпото притежание и го считах за благословено и неприкосновено. И когато на следната година настанаха тревожни дни и чужди самолети запрелитаха над страната, аз занесох в училището при пианото си всички мои ценни неща: книги, ръкописи и дори един чифт нови сини обувки. Въздушните тревоги зачестиха и бяха последвани от бомбардировки над града.

    Сутринта на 10 януари 1944 година се отбих в училището, въпреки че децата бяха във ваканция. Посвирих на пианото и още веднъж се възхитих на хубавия му тон. Дадоха тревога. Станах, спокойно огледах стаята и бързо излязох. Мама беше болна и сама, и трябваше да бързам за вкъщи. Стигнах точно навреме - една или две минути преди започване на бомбардировката. Целеха центъра на града и бе наистина ужасно. Опожариха го. Вечерта - нова тревога и още по-тежка бомбардировка. Решихме и ние да се изселим временно в някое село. Прибрах и опаковах багажа, а брат ми и по-малката ми сестра отидоха да си вземат заплатите. Помолих ги да отидат до училището, да преместят пианото до вътрешната стена и да го покрият с големия килим. Вечерта брат ми и сестра ми се извиниха, че не са имали време да отидат до училището и да се погрижат за пианото. Бях много недоволна от невниманието им.

    На следващата сутрин тръгнахме към гарата и се качихме на първия заминаващ влак. Там всички разказваха случки от последните две много тежки бомбордировки над града. Някой точно зад мене каза:

    - И училището, онова близо до църквата „Св.Седмочисленици” е в развалини.

    Развълнувана, обърнах се към говорещия:

    - Кое училище, гимназията ли?

    - Не, не гимназията, а детската градина.
    Почувствах, че побледнявам и с последна надежда отново запитах:

    - Коя част на сградата е разрушена?

    - Откъм петела - слънчевия часовник, като с огромен нож е отрязана наполовина - обясняваше мъжът. И четирима мъже от противовъздушната отбрана намериха смъртта си там.

    Изслушах всичко това и се обърнах към семейството си. Всички ме гледаха и очакваха да видят как ще понеса новината. Брат ми и сестра ми вечерта ходили в училището и видели всичко това, но нямали кураж да ми го съобщят.

    В този момент влакът спря на гара Мездра. Местните жители ни посрещнаха с храна. Един мъж се изправи с табла в ръка пред нашия вагон и когато аз почти щях да се разплача за разрушеното пиано, се чу детски плач зад мен и една женска ръка се пресегна зад мен към таблата и взе хляб и чаша мляко.

    - Не сме яли два дни, затова плаче - обясняваше майката.

    Вляво от мене много възрастна слаба жена с трепереща ръка поднасяше чаша вода към изсъхналите си и попукани устни. А аз щях да плача за загубата на едно пиано. Занапред ще стана образцова учителка на село, без пиано, мина ми през ума. „Не условията правят човека, а човекът - условията!”

    Със спокоен глас смело попитах брат си защо не ми е казал всичко това още вчера. Той ми обясни, че не е поискал да ми каже, че само капака на пианото видял изхвърлено на двора.

    Настанихме се в село Търнава. Селяните бяха много мили и състрадателни. Още на третия ден започнах работа с децата.

    Към края на януари се завърнах в София, за още багаж и да видя Учителя, който, както научих, се бе евакуирал в с. Мърчаево, много близо до столицата.
    Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя"
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  15. Like
    Ася_И got a reaction from Мария-София in Спомени от Милка Периклиева   
    " Не пропускай своя влак
    Облегната на скалата край второто езеро на Рила, наблюдавах как спокойно и благо Учителя разговаряше с ония, които идваха при него. Чаках своя ред и аз.

    Пред палатката му имаше площадка от бели плочки, където на дървена маса и две сглобяеми столчета почти целия ден той приемаше гости. Струваше ми се, че тук Небето и Земята си бяха дали среща.

    Току-що бе дошъл моя ред, когато една сестра ме помоли да й отстъпя реда, за да попита нещо Учителя.

    - Моля, заповядайте! - казах учтиво и се отстраних.

    Но докато тя говореше с Учителя, ето че дойде и втора, и тя също ме помоли да й отстъпя своя ред. Нямах работа и беше естествено да отстъпя и на нея. Когато тя привършваше разговора, започнах бавно да пристъпвам по пътечката към Учителя, но и сега мина край мене един брат и без да ме забележи, застана пред палатката и ме пререди и той. Аз останах четвърта.

    Щом стъпих на бялата площадка, Учителя ме погледна и каза:

    - Не пропускай своя влак! Друг влак ще дойде и ти ще се качиш на него, но онова, което е било предназначено за тебе, ще го вземат ония, които са се качили на първия.

    Разбрах, че казаното се отнася за отстъпването на реда ми, но го приех, че се касае само за този случай.

    Благодарих на Учителя за вниманието му към мен и изразих възторга си, че за десет дни успях да намеря сили за цяла година. На тази височина човек се развързва от материалните неща и душата му си почива.

    - Утре се връщам на работа в детската градина и ми се струва, като че ли ще се върна от някакъв друг свят. Благодаря, Учителю, загдето ни водите тук всяко лято."
    Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя"
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  16. Like
    Ася_И got a reaction from Мария-София in Спомени от Милка Периклиева   
    "Библията

    Учителя винаги идваше в салона на беседа с Библия в ръка. И като начало прочиташе една глава или един стих от Библията. В една от беседите си той ни зададе за задача за проучим Библията - Стария и Новия Завет.

    Знаех, че не иска от нас това случайно, че навярно има дълбока причина, но лично за мен бе твърде трудно да чета тази книга, към която нямах интерес и не я разбирах. Някои от разказаните там истории ми се виждаха много обикновени. Няколко пъти започвах да я чета и след няколко страници я оставях... след време отново я започвах и отново я оставях. Знаех, че една от първите издадени от Учителя книги бе „Заветът на цветните лъчи”, която съдържа стихове от Стария Завет и от Новия Завет. Бях чувала по-стари ученици да казват, че това е свещена книга и че тя съдържа ключовете на живота. Всичко това ме караше да мисля за Библията.

    Веднъж, като говорих с Учителя, се осмелих да му кажа:

    - Учителю, искам да прочета Библията, но никак не ми е интересна, дори...

    Той ме прекъсна, за да не произнеса някоя отрицателна мисъл:

    - Слушай! Всеки ученик трябва цялостно да проучи живота, както и живота на отделното човешко същество. Като четеш Библията, ти ще проучиш характерните черти на Авраама, неговото послушание. Той оставил баща си и майка си и отишъл в Египет да се учи. Необходимо е да четеш съзнателно и да се мъчиш да разбираш. За да изпълни известна задача, понякога човек трябва да си постави по-близка цел.

    Мина време. Не си спомням колко пъти се опитвах да чета Библията и да я предам на децата в приказки. Сега вече имах импулс и при новолуние започнах отново да се занимавам с тази свещена книга. Започнах да я чета по-внимателно, защото имах една идея, една по-близка цел.

    Понякога, но не твърде често, за което сега съжалявам, се обръщах към Учителя за някои обяснения.

    - Вниквай във вътрешния смисъл на всяка от книгите. Първата книга е Битие. Начало на нещата; втората - Изход - излизане; третата - Левит - ръководна книга за този, който е започнал да ходи; четвъртата - числата - изчисляване за колко време човек може да проходи самостоятелно; Второзаконие - има ли закон, нужно е приложение. След това идва книгата Усус Навин - един от героите, учил при Моисея; Съдии - в проявяването на съдиите има нещо дълбоко. Книгата Рут - говори за влиянието на жената в света. След това идва Книга за царете - еврейският народ започва да се управлява от царе, между които най-забележителни са Давид и Соломон. Във времето на Соломона културата достига да своя разцвет. Той беше мъдър, но се оплете в ръцете на жената. Соломоновци продължават да съществуват по земята и този въпрос, за жената, още не е разрешен. Адам, за когото е писано в Битието, създаден по подобие и образ Божий, също не можа да издържи изпита си по този въпрос - жената. Книгите на пророците носят друга култура на човечеството. Те обръщат вниманието му към бъдещия живот, към новата култура на света.

    Който чете съзнателно Библията, ще дойде до заключение, че животът в миналото, описан в тази книга, е живот и на отделния човек. Всеки минава през Битие, Изход, Левит и т.н. Мъдрият, новият човек трябва да скъса с миналото и да придобие нов начин на живот.

    При друг случай Учителя ми даде следните обяснения:

    - Адам и Ева не са отделни личности, те са цели поколения. За да придобие човек едно благо, той трябва да работи над себе си и да има придобивки. Адам преждевременно искаше да има другарка. Прибързаха и първите човеци, прибързаха и вторите. В лицето на Мойсея евреите направиха същата погрешка. Той имаше знания за свободата на еврейския народ, но избърза да ги изложи. Опита се да го освободи по неправилен начин, но не успя. След като уби един египтянин, той се уплаши, избяга в пустинята и прекара там цели 40 години. Кога Мойсей изгуби красноречието си и стана гъгнив? Когато уби египтянина. Мойсей беше адепт, член на Бялото Братство и не му е било позволено да върши убийства. Бог изпрати с него брат му Аарон да му помага да изпълни мисията си. Мойсей освободи евреите, но сам не можа да влезе в Ханаанската земя.

    При друг разговор върху Библията, Учителя каза:

    - Всеки псалом съдържа условията и изживяванията на Давид. Извади характерното от всеки Псалм. Има важни моменти, които крият сила и светлина. Когато четеш пророците - Исая, Йеремия, Йезекиил - също сравнявай характерите им и условията, при които са работили. Не чети бързо, но чети и препрочитай внимателно. Много закони са дадени в Бибилията и много светлина ще придобиеш, като я четеш. Във всяка книга ще откриеш проявите на един закон - светлина по пътя на човечеството.

    С тези обяснения Учителя ме накара да чета с интерес и внимание Библията. Старият Завет прочетох четири пъти, взех си бележки и го предадох в 33 приказки. Когато дойдох до Новия Завет, реших да прегледам и някои допълнителни книги по въпроса. Между другите прочетох и „Животът на Христа” от Чарлс Дикенс. Тази книга много ми хареса и реших, че аз не мога да прибавя нищо повече към неговото предаване на Новия Завет и него прочетох без задачата да го преразказвам в приказки.

    Благодарна съм на Учителя, че чрез неговата помощ, можах поне малко да вникна в тайните на живота, дадени в Библията."
    Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя"
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  17. Like
    Ася_И got a reaction from dcveta in Медиите - защо са пълни с негативизъм?   
    Ясно е, че възрастните, които харесват /не харесват това което е по тв, вестниците или медиите като цяло имат възможност за избор. Пренасочват вниманието си към нещо по-приятно или позитивно влияещо или продължават да се интересуват, защото според тях това е живота в истинския му вид. Ясно е, че който дава парите, той поръчва музиката. Медиите са такива, каквито им е платено да бъдат и това е истината.
    Но дали децата ни имат такава възможност за избор? Как влияят върху детската психика всички тези негативни неща? Има ли агресия сред децата? Има. А защо я има? Сигурно от многото 'прекрасни' и 'занимателни' предавания, 'интересни' вестници с пошли картинки и т.н. За мен това е по-важният въпрос.
  18. Like
    Ася_И got a reaction from Розалина in Спомени от Паша Тодорова   
    Това се случи още втората или третата година след влизането ми в Братството. Бях нещо недоволна от себе си и реших чрез по-дълъг пост да се справя с недоволството си. Предприех шестдневен абсолютен пост през есента. През време на поста ми беше леко, приятно, като че с поста изгоря и недоволството, и причината за него. Дойде денят на отпостването, пих картофена чорбичка с една хапка хляб и тръгнах за гимназията, където бях учителка. Аз хвърча, весела съм, радостна, гледам и колегите са по-хубави, по-сърдечни, всичко ми беше мило. Свърших си часовете и тръгнах по „Цар Освободител” - оттам ми беше пътя за вкъщи. Движението беше голямо, едва си пробивах път, вървя и се сетих за недоволството си и за причината му и изведнъж усетих, че те не са изгорели, а са вътре у мене живи, каквито бяха и по-рано и изпитах ужас. Запитах се: нали постих? В този момент един силен прожектор освети улицата, после мен - отгоре, отдолу - обиколи ме безпощадно.

    Гледах наоколо дали този прожектор не осветява така и другите хора, но уви! Той осветяваше само мен и дойде само да ми каже, че онова, заради което предприех поста, е живо и не умира, нито изгаря. Леко и незабелязано се издигна прожекторът нагоре и изчезна. Благодарих му за светлината: не само пост, не само молитва, но много работа е нужна, Паша, за да се справиш с известни мъчнотии, недоволства и т.н.

    Тази светлина от духовния свят работи и върху цветенцето, и в стършела, и в кученцето, и в гласа, който иде от високо, за да учи човека.
    5 юли 1963 година.
    Из Спомените на Паша Тодорова
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  19. Like
    Ася_И got a reaction from Розалина in Спомени от Паша Тодорова   
    "Една усмивка
    Само една усмивка аз познавам, която и каменно сърце топи.
    Само една усмивка виждам, която никой в света не победи.
    С какво поддържаше се тази усмивка?
    С какво хранеше се тя, за да живей?
    Само с една дума - Любовта.
    Каква бе отплатата на тази дума - Усмивка?
    Сърце, чисто като кристал - нейния Въздух.
    Ум, светъл като Слънцето - Извор, в който тя се оглежда.
    Душа, обширна като Вселената - нейното необятно Отечество.
    Дух, мощен като Бога и едно с Бога - нейната Сила и Мощ.
    Само една усмивка аз познавам, която прави чудеса.
    Само една усмивка виждам, която носи безброй блага.
    Чия бе тази усмивка? Как я зоват и наричат?
    Това Природата само знай, но знае тя и да мълчи.
    За себе си само Логос я наричам аз.

    На 21 ноември заваля първия сняг. Вън беше доста студено, но аз се осмелих да изляза този ден, да се поразходя до една моя приятелка, да се порадвам на снега. Въодушевена от пресния и хубав сняг, през всичкото време говорих, нагълтах се със студ и влага и като се прибрах, усетих простудата, нещо, което ми напомни предишното боледуване, яви се малка температура, чувствах, че се започва старата история, че ще дойде лекар, че ще има инжекции и лекарства и за да не стане всичко това започнах да се моля, усилено започнах да се разговарям по-скоро с Господа и Учителя:

    - Господи, Учителю, Ти не си ли по-силен от инжекциите на лекаря? Ти не си ли по-силен от всички лекарства и антибиотици, сиропи и режими?

    И самата си отговарям: По-силна си от всички лекарства, от всички инжекции, сиропи и режими.

    Така дълбоко, с вяра, почти постоянно поддържах този разговор, но реших и да се пазя да не се простудявам. Ден след ден състоянието ми се подобряваше, аз укрепвах, външно и вътрешно. Молех се и благодарях. Боях се да не ме сполети нещо лошо, защото не изпълних обещанието си, което бях дала при първото ми излекуване, че ще се пазя, да заслужа вниманието и подкрепата, която ми се даде Отгоре. Ето защо и сега от една страна се моля и разговарям, а от друга - се вслушвам в това, как и по какъв начин ще ми се отговори. С подобряване на състоянието ми се видя и отговорът, който получих.

    Как живата природа и Разумният невидим свят говорят на човека и го поучават!"
    Из Спомените на Паша Тодорова
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  20. Like
    Ася_И got a reaction from Розалина in Спомени от Паша Тодорова   
    "Още първата година при влизането ми в Обществото и срещата ми с Учителя, ми се представи важен въпрос за разрешение. Видимо сама, без външна помощ, аз се лутах натук - натам в мисълта си, как да разреша въпроса правилно. Ту бях на права посока, ту на крива, но въобще не можех да изляза от лабиринта на своята мисъл. Един ден, връщайки се от Учителя, който беше още на „Опълченска” 66, нещо ме спря определено, категорично. Съсредоточих се и ясно чух глас: „Нямаш право да злоупотребяваш с Божествената енергия!” Гласът беше строг, решителен, неотменим. Така въпросът беше разрешен. Зарадвах се и се върнах в къщи спокойна. Гласът ми беше познат. Кой е, не казвам.

    Връщам се пак от Учителя. Тъкмо на завоя „Чепино - Оборище”, където живеех, същият глас ме спря и запита: „Къде отиваш?” - У дома. - „При кого?” - При сестрите си. - „При кои сестри?” - Тук вече аз не отговорих нищо, защото е ясно при кои сестри отивам. Ясно е за момента, но не и за следващите дни, месеци, години. През това време научих, че една е сестрата и че трябва да работя за нея, да изработя вътре в себе си широкото, велико понятие сестра, не само по кръв, нито по нация, а широко, безименно и без граници. Задача е това.

    Бях в гр. Русе по работа. Там се печатаха беседи. Връщам се от печатницата, прекосявам един дълъг диагонал и пак същият глас ме спря и запита: „Къде си?” - В Русе. - „Какво е Русе за теб?” - Град от България. – „А какво е България за теб?” - Мое Отечество. - „Отечество ли?” - И тук спрях и нищо не отговорих, но се замислих дълбоко.

    Върнах се в София и един ден бях сама в къщи, но изпитвах неизказана, нечувата носталгия за Отечеството ми. За кое Отечество, нали съм в България, нали България е мое Отечество. Обаче носталгията не ме напуска, чувствам нужда да късам връзки, са се освобождавам от нещо и в един момент разбрах, че едно е Отечеството на душата. Така носталгията ме напусна."
    Из Спомените на Паша Тодорова
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  21. Like
    Ася_И got a reaction from Латина in Българска народна музика   
    Голямата певица Стефка Съботинова ни напусна днес. Дълги години животът й беше свързан най-напред с ансамбъл "Филип Кутев", а после и с хора на радиото, който се прослави по цял свят като "Мистерията на българските гласове". Съботинова е изпълнителка на песента "Притури се планината", превърнала се в световен хит през 1994 г.
    Тази година навърши 80 и получи орден Стара планина, но казваше, че продължава да мечтае за музика и концерти. Утре от 15 ч. и 20 минути БНТ 1 ще излъчи филма "Притури се планината" в памет на Стефка Съботинова.

    За Стефка Съботинова казваха, че е от певиците, които не събарят крепости, а превземат души. Гласът й беше дар от Бога.

    Надка Караджова:
    - Ако сега ни чува някъде от небето, а тя ни чува, искам да ти кажа, Стефке, че много те обичаме. Ти остави една голяма диря с магията - народната песен, която ти прослави не само в България, но и в целия свят.

    Гласът й е толкова въздействащ и емоционален, че тя влиза като солова изпълнителка още в първия албум на легендарния швейцарец Марсел Селие, който откри за света Мистериите на българските гласове. По негово предложение французинът Жаки Анона прави аранжимента на "Притури се планината" през 1994 г. и я превръща в световен хит. Тя е и един от първите български пробиви в МТВ.

    Даниел Спасов:
    - Тя много тъгуваше за това, че тази песен е записана доста отдавна тук в България и сега ще я цитирам - стои по рафтовете, потънала в прах и трябваше да дойде един французин като Жаки Анона, преди това Марсел Селие и да направи световен хит. Тъгуваше за това, че не можем ние българите да изведем това на световния подиум, да утвърждаваме нашите национални ценности и да ги правим световно достояние.

    Още преди това българската песен е звучала във филми като "Иисус от Монреал", "Лионците", "Сътворението на света".

    Повечето песни на Стефка са от Беломорска Тракия, тъй като родителите й са преселници оттам. Тя е родена в старозагорското село Розов кладенец. Всичко, което тя прави е различно - заради изключителния й талант, силен характер и вяра. Малцина знаеха, че Стефка е страстен ловец, отличен стрелец, който увлекателно разказваше за уменията си да отстрелва глигани. Казваше, че е безстрашна като мъж, когато ловува. Вярваше, че българският фолклор има бъдеще и се ядосваше, че евтино го изнасяме навън. Но продължи да мечтае .

    Стефка Съботинова:
    - Искам да видя картините, които са в паметта ми от детството, искам да видя една слънчева страна с много зеленина и много чистота. Искам да видя тая разсипана земя, която разсипаха и направиха на пепелища. Искам да я видя отново раззеленена, искам да видя добри хора засмени лица по улиците.

    Поклон пред светлата й памет.
    Изт.





    Притури се планината

  22. Like
    Ася_И got a reaction from tonika64 in Бързо духовно израстване?   
    Сякаш свикнахме да живеем бързо. Непрекъснато ни заливат предложения за бързи пари, бързи кредити, бързо отслабване. И за бързо духовно израстване. Май покрай заливащите ни предложения за курсове с ускорено усвояване на някои знания и умения, предназначени не за всеки, се появяват и част от изперкалите „духовно” търсещи.
    И в желанието си да не изоставаме забравяме, че бавно извървяният път ни дава много повече знания и опит, отколкото бързото пътуване.
    Не мога да си спомня точната мисъл на Учителя - беше за малките камъчета по пътя, които могат да ни препънат, ако много бързаме и не гледаме къде вървим.
  23. Like
    Ася_И got a reaction from veselinvalchev1981 in Учителя за Земеделието   
    Луната в земеделието и градинарството
    Много интересна статия от сп. Житно зърно, год. 12, книжка 6-та. В нея има практически съвети, или по-точно казано, някои правила които трябва да се спазват за да бъде съобразено земеделието с Природата.

    Позволявам си да сложа линк и към една много хубава статия от Боян Боев - за Вътрешни връзки с природата, пак от същия брой.
  24. Like
    Ася_И got a reaction from veselinvalchev1981 in Учителя за Земеделието   
    "Ще кажете, че растението е неразумно същество. Лъжете се, растенията са разумни същества, те са добри химици, превръщат материята и така я използват. Те се справят и с най-трудните условия, които срещат в живота си. Растенията познават закона за дълголетието по-добре от човека. Има растения, които живеят на земята 8,000 години. В Стария завет се говори за дълъг живот, но никой не е живял повече от 1,000 години. Растенията могат сами да си приготвят парфюми. Някои от тях разнасят такова благоухание, каквото човек никога не може да постигне. Още отдалеч се усеща този аромат."

    "И растенията, и животните се стремят да заякнат, да станат силни. Разликата между растенията и животните, от една страна, както и хората, от друга, се заключава в това, че грижите и безпокойствата на хората са по-големи от тези на животните и растенията."

    "Растенията, животните са също фактори на земята."
    Трите посоки
  25. Like
    Ася_И got a reaction from Nickelangello in Ромите   
    "Един циганин откраднал един кон. Оправдавал се. Ние, съвременните хора, се оправдаваме като този циганин, както той се оправдавал. Съдията казва: „Ти защо открадна този кон, той е чужд?“ „Господин съдия, аз не го откраднах, но аз се качих на една круша, да бера. Той дошъл долу под крушата. Падам аз от крушата и, хоп, на гърба на коня. Хуква да тича и занася ме у дома. Вързах го в дома, докато му намеря сайбията.“ Съдията бил духовит, казва: „Ти, като идеш вкъщи, пусни го и гледай втория път да не падаш на гърба му.“"
    Из Като младия син
    Много хубава беседа - с разсъждения за живота като цяло.
×