Дидче

Силвия СД, извинявай, че толкова късно се включвам, но отдавна не съм влизала във форума. Моля те, кажи ми какво искаш да кажеш с това "Може и да прогледнеш"? Ще съм ти благодарна, защото аз все още се уча. И когато не разбирам, питам. Разбира се ако желаеш, не те задължавам.

Прекрасни стихове. Карат те да се поспреш и да се замислиш дали си достатъчно внимателен в живота си към тези около теб. Но как би могло да се приема всяко "обичам те", след като умът подлага всичко на съмнение, анализ и коментира? Когато умът се научи да приема безусловността в "обичам те", тогава ще е изпълнимо.

Тук съм съгласна с теб. Никой не може да се отдели от "ние", колкото и да иска. Щом сме на земята, сме избрали да бъдем тук. Това, че не си спомняме, мен лично не ме утешава. Въпросът е да разберем защо сме направили този избор или всичко е карма.

Знаеш ли Оринави, според мен колкото един човек е по-близо до Божествената Истина, той не иска да обяснява на никого нищо, защото започва да разбира, че няма смисъл, че всеки сам трябва да я постигне. Защото хората възприемат само толкова, колкото са отворени за тази Мъдрост. И такъв човек, навлязъл навътре в Просветлението изобщо не би искал да бъде разбран от общественото съзнание. На него би му било достатъчно това, което е открил. С поздрав - Дидче А относно темата - Защо се стремите към сила и знание? Мисля че е, защото не сме постигнали Истината. Когато някой я постигне, той не се стреми към нищо. Всичко само идва при него в точния момент и в достатъчно количество.

Подкрепям Орлин. Любовта трябва да се подхранва. И сега ще се обоснова. Нали казват, че очите са прозорец към душата. А кой ако не тя е в непрестанна връзка с Бог, за да са живи и телата ни. Всичко става на някакава честота, вибрация. И когато двама души се погледнат в очите, и са на една честота, докосват душите си и допускат Божествената любов да премине през тях. Аз мисля, че влюбването е точно това - без да се усетим, не целенасочено, отваряме път на Бог да ни покаже, че човекът срещу нас няма недостатъци, че е вълшебен, че е всичко, което сме искали. Изпитваме огромна наслада и изпадаме в еуфория. Някои казват - любовта е сляпа. Не, Любовта според мен отваря очите да видим истинската природа на човека до нас - Божествената. И ето че стигнах до "подхранването". Ако приемем, че любовта на двама ни идва от Бог и го оставим той да ни залива с нея, всичко е ОК. Но ако не обичаме Бог и не вярваме в неговата сила, тази любов ще изчезне. А не можем да обичаме Бог, ако не си го повтаряме всеки ден. Тук на земята, това, което не се повтаря често, се забравя. Ако не се гледаме един друг в очите, за да прелива тази любов между нас, да достига до всички части на тялото, и не подхранваме Любовта си към Бог, тя ще изчезне. По-точно няма да изчезне, а ще започнем да виждаме недостатъци в другия. И край. Може и да не успях съвсем точно да се изразя, дано да ме разберете.

"Взаимното привличане и любовта са енергичния заряд за тяло и душа, стимула за борба с времето и грижите, с проблемите и нищетата, те са оръжието за опазването на онова първородно и единствено чувство на първата и единствена по рода си любов! (Надявам се да не изглежда твърде глупаво или банално, но за мене това е истината за първата любов и взаимното привличане, което вървят ръка за ръка!) " - от Никола Никола, благодаря ти, че толкова красиво си го написал, и те подкрепям в думите ти. Не е нито глупаво, нито банално. Личи си, че си го изпитал . Тази Любов е наистина зашеметяваща и аз съм я изпитала - първата ми любов. Влюбих се в него още щом се срещнаха погледите ни. Толкова силно беше, че когато се виждахме всеки следващ път ми се подкосяваха краката и пребледнявах. Той изпълваше всяка клетка от мен. Обичахме се дълго време и това, което съм преживяла с него не съм срещала друг път. След като се разделихме аз разбрах, че няма да спра да го обичам и така стана. Чувствата, които изпитвахме никога няма да бъдат забравени и от двама ни. Сега всеки има своя съдба, но се срещнахме след дълга раздяла на един купон и когато си тръгвахме аз го целунах по устните за довиждане. Имах усещането, че никога не сме се разделяли и не ми се искаше да се отделям от него. А той ми сподели, че когато съм го целунала "Сякаш пак бяхме само двамата на този свят и нищо друго не ни интересуваше". Той остава вятъра в косите ми и слънцето в очите ми. Такава любов зарежда с енергия и те кара да правиш всичко с лекота. Дори споменът за нея е вдъхновяващ. Сега след като съм тръгнала по духовната пътека разбирам много по-добре от къде идва тази сила на любовта между двама - от милостта на Бога. Понеже нали Бог е Любов. Просто влюбените виждаме истинската си Божествена природа един в друг. Няма недостатъци, всичко е красиво и страхотно, щастието блика от сърцето.

Напълно съм съгласна, че музиката е вълшебство. Обичам да слушам любимата ми музика със слушалки в ушите и се сливам с нея. Тя създава вибрации в тялото. А когато е придружена с глас, т.е. песен също е много въздействащо. Аз съм за песните с градивна вибрация, чийто текст те кара да се чувстваш добре и изпълнен с енергия. Не знам точно как се променя посланието на музиката, когато се прибави и текст към нея, но мисля, че и човешкият глас е музика и също е вълшебство.