Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Приятел

Участници
  • Общо Съдържание

    276
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Приятел

  1. понеже на този пс нямам смилес - напълно съм съгласен с всичко написано от теб + бихте помолил да кажеш 2-3 думи за обработката водата, че ми стана интересничко, но нека не бъде тук - може би в тази тема: http://www.beinsadouno.com/board/index.php...p;hl=емото или на ЛС - където ти е удобно и желаеш поздравки
  2. http://www.spiralata.net/kratko/articles.p...g=bg&pg=266 според мен и двата варианта са верни - кой как иска, разбира, умее
  3. не виждам лошо да има в признаването святоста на някого всички щем не щем, волю не волю сме различни, но сме и част от Едно а камакът си тежи на мястото индигов или не Мир и Любов братко, празник е днес
  4. честито да е на всички Антоновци, Атанасовци и всики празнуващи днес, нощес и пак днес Мир Любов и Светлина и весело +++ чудих се дали да го постна тук и защо пък не: "Възсияли с делата на Православието и като сте погасили всичкото злословие, станахте победители - победоносци; Обогатили всички с благочестие и украсили величаво Църквата, достойно открихте Христа Бога, Който дарява нам велика милост. Кондак, глас 4, подобен Явился еси Величайши свещеноначалници на благочестието и доблестни поборници за Църквата Христова, всички запазете, пеещи: спаси, Щедри, тия, които с вяра Те почитат. " изворче: http://pravoslavieto.com/life/01.18_Atanasovden.htm
  5. Зравей инигово дете - добре дошъл споре мен всички деца родени след 2001г са ...едно стъпало напред... а от 2007г насам почти всички по/на пренали душици масово се прераждат /предимно тук на балканите/ и доста от тези малчугани/повечето/ според мен са "индигови", " слънчеви" ... както щеш ги наречи а за критериите - те просто ...светят ... аз им викам слънчовци поздравки
  6. Любовта ще спаси света! може би любовта ще спаси Света така http://www.youtube.com/watch?v=Ait4thLThW0 Само любовта ще спаси Света.Ние сме в БОГА.Всичко е цяло.
  7. Нека Божията Благодат се лее навред Ом Мани Педме Хум Хубав ден на всички
  8. нова година - нови приятели а това за един много специален човек, който днес не виждам и който много обичам Мир Любов и Светлина на всички
  9. that is for u shining frend of mine & for all people here whit Love http://www.lovestarrecords.com/dreampeace/...ons_window.html if you want ...take some music for it ... make Love
  10. today have no cyrilic ...so... Ла Горда - thanks so musch for this song ... incredible & that will ...just see Peace, Love & Sunshine
  11. За теб Душичице, нека тази приказка бъде за теб + малко са се поуляли с феичките <b> Самотното цвете </b> Имало в една далечна страна една девствена гора, в която не бил стъпвал човешки крак. Там, на една зелена поляна, точно по средата растяло едно мъничко, бяло цветенце. То било много тъжно, защото било много самотно, заобиколено само от зелената трева. Само от време на време виждало как около него преминавали пеперудки, които то мислило за други цветя. Един ден, в ранния следобед една от тези пеперуди, уморена от дългия полет кацнала в чашката му, свила се и се приготвила да заспи, когато изведнъж цветето й проговорило: - Извинявам се, но какво си ти? - Феичка! Не си ли личи? - Извинявайте, не знаех! - срамежливо се присвило цветенцето, но феята само махнала с крилце. Настъпило мълчание, което отново било нарушено от цветето. - Мъничка феичке, може ли да те попитам нещо? - Може, разбира се. - Защо съм самичко? Феичката се изправила, застанала на ръба на чашката и се замислила. Огледала се и видяла, че на полянката няма нито едно друго цвете. Това я натъжило. - Не знам - отвърнала тя. Бялото цвете навело леко надолу чашката си. Фейчката се почувствала още по-тъжна. Не могла да си обясни защо тук бялото цвете е самичко, след като на съседната полянка имало няколко пръснати купчинки с разноцветни цветя... Помислила още малко, после изфръкнала от чашката. Бялото цвете се стреснало от разклащането и жално погледнало след пърхащото същество... - Моля те!... Спри... не си отивай... Толкова съм самотно... - И една капчица роса паднала върху пръстта Цветенцето си помислило, че феичката никога повече няма да се върне и се почувствало още по-самотно. Но то не знаело, че тя отлетяла бързо, колкото бързо можеха да я носят прозрачните й крилца към Царството на феите. Задъхана, феичката разказала на сестрите си за малкото бяло цветенце и за желанието му да не бъде повече самичко. Всички се съгласили, че трябва да му помогнат. Така те скоро-скоро се озовали в покоите на Царицата фея. Нали разбирате - те не можели да направят нищо без нейно разрешение. Но царицата имала добро сърце. ... И така четири феички полетяли. Крилцата им пърхали нежно,а косичките им се полюшвали в ритъм с тихия ветрц. Веднага видяли малкото красиво цветенце.То също ги съзряло отдалеч и радостта му била неизмерна. -Те, те се връщат! Няма да съм самотно вече! Кацанали върху него и му зашепнали: - Искаш ли да политнеш малко цветенце?Искаш ли да се носиш с вятъра? Цветенцето грейнало в лъчезарна усмивка.Това бил най-хубавия ден в живота му. Феите хванали от четирите страни цветенцето. Взаимно го вдигнали лекичко и го понесли в сините небеса. Те летели...летели...Цветето усещало, че живее за пръв път. Всичко това било прекрасно. То се чуствало велико.Това бил неговият миг и никой нямал право да му го отнеме. В следващия момент белите му листенца посърнали. Слънцето обгорило краищата им. Коренчетата му жадно молели за вода. Феичките дочули стона му се обърнаха към него. - Вода! - промълвило със сетни сили цветенцето. - Не остана, малко цветенце! - опитали се да го успокоят феите, но сърцата им тревожно се свили. Цветенцето постепенно пожълтявало и гладките му листенца се набръчквали. - Още мъничко! - повтаряли успокоително те, а цветенцето се усмихвало на гласовете им. Това било всичко, което някога искало - гласове. Загрижени за него и обичащи го. То разтворило широко листенца за сетен път. - Цветенце? - след като не получили отговор феичките заплакали, но продължили да летят, придържайки нежно умрялото цвете. Положили го върху полянката покрита с бели, жълти, сини, розови и червени цветове. Гласове осеяли околността. Хиляди цветенца обърнали листчетата си към бялото цветче и заплакали за загиналото си другарче. Феичките положили симбълмайнчето до една теменужка и обещали всяка година да навестяват това местенце. ...В началото на следващата година там...сред цветята се показа зеленото стръкче на едно бяло цветенце. На пролет то се усмихна и разтвори листенца...Сред приятели. <Kato_Prikazka> "Никога повече самота!" изворче: http://www.prikazkata.net/forum/viewtopic.php?t=257 и още една <b> Легенда за лудостта и любовта </b> Разказва се в тази легенда, че веднъж се събрали на едно място на земята всички чувства и качества на хората. Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предложила: "Искаш ли да играем на криеница?" ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава и ЛЮБОПИТСТВОТО без да може да се сдържи попитало: "На криеница! И каква е тази игра?" "Това е една игра - му обяснила ЛУДОСТТА - в която aз си затварям очите и започвам да броя от едно до един милион, докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първия от вас, когото намеря ще заеме моето място за да се продължи играта." ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват. ИСТИНАТА предпочитала да не се крие. За какво? Като в крайна сметка винаги я разкривали. НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра (но всъщност я дразнело това, че идеята не била нейна). КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува... Едно...две...три... започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял още зад третия камък от пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие, всяко място, което намирала й изглеждало прекрасно за някой от нейните приятели - например едно кристално чисто езеро, та то е идеално за КРАСОТАТА. Короната на едно дърво - перфектно място за СТРАХА. Полетът на една пеперуда - най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Поривът на вятъра - прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч. ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало, проветриво, удобно... точно като за него. ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните (но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата). СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА... (забравих къде се скрила!)... но това не е толкова важно. Когато ЛУДОСТТА преброила 999 999 ЛЮБОВТА все още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред неговите цветчета. "Един милион", преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало едно гнездо на оси. От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и, приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по-лесно, намерила го седнало върху една скала без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТА между свежата трева, МЪКАТА в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА зад дъгата (или всъщност на дъното на океаните!), намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница. Но само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място. ЛУДОСТТА я търсила зад всяко дърво, под всяко поточе на планетата, на върховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала един розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на розата били наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да направи: плакала, умолявала, искала извинение, дори обещала да стане неин водач. Оттогава нататък, от първия път, в който се играло на криеница на Земята, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА! изворчето е : http://www.spiralata.net/kratko/articles.p...ng=bg&pg=90 за всички луди, за всички влюбени и...за всички останали :-) обичайте се ~make love not war~
  12. Обичам когато луната изгрее очи да притворя и с вятърко леко, полека, далече ... здравей ... у дома... жадувам те...чакам те ... идвам
  13. ..... "едни и същи са от толкоз много години, още от време оно... не стигнаха ни жертвата на Единия, ни клади Богомилови, ни поробен Тибет...сега и Рила/духовния център Българский/... няма как тяхното време е ...но... Видим е краят, бил нявга далечен. Надежда имайте и крепки бъдете С Любов и Виделина" възприемайте го както щете uncnown creator - frend for Frend ..... Ом мани падме хум!
  14. така си мислиш само ...+ една планина качваме всичките...
  15. хляб и вода ? нямам смилес, инак бих ти подарил една розичка червена, не бодлива поздрави
  16. ще се спра на меда... ом мани падме хум поздрави на всички медоноски, медоносчовци и медовинки/ковци ако някой може да слага smiles сега му е времето
  17. Чидя се, ако Христос се беше пожертвал в Индия, да речем, дали някой щеше да се впечатли от жертвата му. Жащо мислиш че в Индия щяха да го разпнат. + Той дойде за болните, не за здравите ... Мир Любов И Светлина
  18. така и така сме я подкарали Миром Господу помолимся. Господи, помилуй. О свышнем мире и спасении душ наших Господу помолимся. Господи, помилуй. О мире всего мира, благостоянии святых Божиих Церквей и соединении всех Господу помолимся. Господи, помилуй. Пресвятую, Пречистую, Преблагословенную, Славную Владычицу нашу Богородицу и Приснодеву Марию со всеми Святыми помянувше, сами себе и друг друга и весь живот наш Христу Богу предадим. Тебе,Господи Благослови, душе моя, Господа. Благословен еси, Господи. Благослови, душе моя, Господа, и вся внутренняя моя, имя Святое Его. Благослови, душе моя, Господа, и не забывай всех воздаяний Его. С нами Бог! Разумейте, языцы, и покаряйтеся, яко с нами Бог. (повторяют - яко с нами Бог). Услышите до последних земли. Яко с нами Бог. Могущии, покаряйтеся. Яко с нами Бог. Аще бо паки возможете, и паки побеждени будете. Яко с нами Бог. Страха же вашего не убоимся, ниже смутимся. Яко с нами Бог. Господа же Бога нашего, Того освятим, и Той будет нам в страх. Яко с нами Бог. Яко Отроча родися нам; Сын, и дадеся нам. Яко с нами Бог. И нарицается имя Его: Велика Совета Ангел. Яко с нами Бог. Чуден Советник. Яко с нами Бог. Бог Крепок, Властитель, Начальник мира. Яко с нами Бог. Отец будущаго века. Яко с нами Бог. С нами Бог! Разумейте, языцы, и покаряйтеся, яко с нами Бог. С нами Бог! Разумейте, языцы, и покаряйтеся, яко с нами Бог. Aмен изворче: www.music.orthodox.org.ru/years1000 + там може и да ги чуете ... на руски ... поздрави и весело
  19. Тази нощ е тайнствена. Тази нощ е свята. Предвечният Бог слиза от небесата, за да се сбъдне великата тайна на Боговъплъщението ..... "Днешният ден е ден на спасение. Той ни учи на мъдрост. Днешната нощ носи мир и тишина на вселената. Тази нощ принадлежи на Кроткия. Нека всеки да превъзмогне своята ярост и суровост. Тя [днешната нощ] принадлежи на Смирения. Нека всеки да обуздае гордостта си и да смири високомерието си. Днес е възсиял денят на милостта. Нека никой не преследва другия с отмъщение за нанесената му обида. Настъпил е денят на радостта. Нека никой да не причинява печал и скръб. Това е ден на благоволението. В него няма място за жестокосърдечност. Това е ден, безоблачен и ясен. Нека всеки обуздае гнева, нарушаващ мира и хармонията. Това е денят, в който Бог е слязъл сред грешниците. Нека се засрами праведникът, който лицемерно се гордее пред грешника... Днес Самото Божество се е вселило в човешката природа, за да се устреми и тя към всичко свято". Христос се ражда на земята. Целият християнски свят величае Рождеството на Предвечния Бог и в духовните песни звучи молитвеното преклонение не към някаква незнайна Висша Сила, но към конкретната историческа Личност на Иисус Христос - извор две хилядолетия на титанична духовна енергия в човешките сърца. Бог - Творец на вселената - се явява в плът, за да ни научи на най-първичния и велик закон на живота: "Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от тая, да положи душата си за своите приятели" (Йоан 15:12-13). Син Божи, роден преди всички векове, дойде в живота ни, в нашата история, като Син Човечески, за да ни извести спасителното Си учение - учение на любов към човека за утвърждаване на неговата свобода и право на достоен живот в истина, добро и красота. Коледна звезда На небето горе, Весели дечица, Скоро ще изгрее Чудната звездица. Тя ще ни докара Светло тържество - Божие, Христово - Свето Рождество. Мир, любов и братство В градове, села. Край на мъки тежки, Край на вси тегла!... изворче:http://www.pravoslavieto.com/calendar/feas...
  20. С 1-2-3 дневно закъснение вчера беше Игнажден по българския календар/ по предния ден според църковния...та... честит празник на всички, които подобний Игнатому, носят Бога в сърцето си всесели празници Бого/сърце/огнено - носци А м/у др. днес е нова година - да ви е честита + да сте живички и здравички поздрави и весело П>С> чак сега си погледнах часовника -той изминал още един ден ... Игнаж ден е на 21/20 дек, а нова година на 22 дек или казано по друго яче му - от 08:08h добре дошли в 2008г Успех
  21. еха - Лъво цар -Лъвчо цар http://vbox7.com/play:cce52ec7
  22. Ето още мъничко Премъдрост българска Дар от сърце Тръгнали трима братя за чужбина - пари да печелят. Стигнали на един кръстопът. Най-големият казал: - Тука ще се разделим. Аз ще поема нагоре по десния път, ти - обърнал се към средния брат - тръгни по левия, а пък ти - обърнал се към най-малкия - ще държиш средния път. Подир три години, на Димитровден, ще се намерим пак тука на този кръстопът и ще видим тогава кой какво е спечелил. Бива ли? - Бива, бате - рекли двамата по-малки братя, целунали му ръка и се простили. Най-големият брат слязъл в един град, станал хлебар и спечелил за три години пълна кесия с жълтици. Средният брат отворил кръчма до един мост. Запретнал ръкави и почнал да продава вино. Продавал вино и вода, продавал, докато си напълнил джобовете. А най-малкият се пазарил у един добър човек - стар овчар. Като минали трите години, момчето отишло при овчаря за сметката. Овчарят му начел припечелените пари, натрупал ги на купчина, извадил от пояса си три ореха и рекъл: - Аз съм човек стар и болен. Запрях вече и не мога да тичам подир овцете. Добре, че се намери ти, инак стадото ми щеше да пропадне. Много съм ти благодарен за овчарлъка. Падат ти се толкова и толкова пари или тези три ореха, дето съм ги сложил напреде ти. Парите давам без сърце, защото те са като огъня: човек лесно може да изгори ръцете си с тях. А орехите давам от сърце. Ако щеш, вземи парите, ако щеш - орехите. Момчето помислило, помислило и посегнало към орехите. - Ще взема орехите, защото ги даваш от сърце. Взело орехите, целунало ръка на стария овчар и си тръгнало. Тъкмо на Димитровден тримата братя се срещнали на кръстопътя. Големият ги попитал: - Какви са печалбите? - Добри са - отговорил средният брат. - Дайте да ги видим! Ето, най-напред вижте аз какво спечелих! Той развързал кесията си. Средният брат също извадил от пазвата си една торбичка с пари. - Не си лапал мухите в кръчмата - казал му големият. Последен бръкнал в джоба си най-малкият и извадил трите ореха. - Туй ли ти е печалбата за три години? - попитал го най-големият брат. - Туй е - три ореха, но те са дадени от сърце - отвърнал малкият. - Даде ми ги един стар човек - овчар, задето му пасох стадото. Като баща се грижеше за мене. Другите двама избухнали: - Все бяхме виждали прости хора, но по-глупав мъж от тебе не ще се намери по целия свят. За три ореха - три години ратай, де се е чуло и видяло такова чудо! Върни се да поискаш пари от овчаря, инак да не си посмял да влезеш в бащината ни къща! - развикал се най-старият брат. Момчето се нажалило н тръгнало назад. Тежко му било на душата. - Аз мислех - думало си то, - че дар от сърце е най-хубавото нещо на земята, а то какво излезе! Стигнало една чешма. Навело се да пие вода, но преглътнало само две глътки, защото било гладно. Бръкнало в торбата си - нямало трошица хляб. "Я да счупя орехите, че да залъжа глада си!" - помислило си момчето. Счупило първия орех. Тогава станало чудо. Изведнъж счупеният орех пораснал, станал голям колкото бъчва столетница и от черупката почнали да излизат овце, овни със звънци, млади агнета - цяло стадо излязло от ореха. От радост момчето не знаело какво да стори. Подбрало стадото и го подкарало към бащината си къща. Вървяло, що вървяло, наближило родното си село. "Я да счупя и втория орех, да видя какво има в него" - рекло си то и счупило втория орех. Щом пукнало черупката, от ореха излезли два млади вола с големи рога. Подир воловете - кола, а на колата желязно рало. - Бре! - ударило се момчето по челото, хванало синджирите на воловете и ги повело след стадото. Преди да влезе в селото, решило да счупи и третия орех. Счупило го. Тогава от черупката излязло едно момиче - толкова хубаво, че не може да се опише с перо. - Води ме - продумало момичето - в бащината си къща; аз съм неродена мома и съм отредена да ти бъда невеста. Качило момчето девойката на колата, повело воловете, звъннали звънците на стадото. Прибрало се в дома на баща си. Като видели братята стадото, новата кола и девойката - езиците си глътнали. Тогава им станало ясно какво значи дар от сърце! български народни приказки - СЛОВОТО...там има още много само дето не знам още как да я разкажа на 8 г си племеннник - пък не ми се ще да я up date май ще поизчакам да попорастне + вижте какво ми пратиха - безценно за всички дечица , които все още не могат/искат да четът че и за нас http://mp3.bol.bg/list/index.php?dir=misc/Detski%20prikazki Извор/че - и там има още много така и така съм я подкарал днес - може да погледнете и ... това
×
×
  • Добави...