Приятел

Честит Празник на Всички Чудотворци! Бъдете Живички и Здравички и Весело

За всички в този форум Детето на Слънцето Цар Слънчо светел с огромна мощ над света. Подкарвал колесницата си с вълшебни коне и огрявал Земята. Той давал живот на всички живи твари,които живеели там. Осветявал и най -тъмните кътчета. Достигал до най - скритото местенце, за да дари живот. Преминавайки през една висока планина Слънчо прекършил един от лъчите си. От парченцето, което паднало се родило слънчевото дете. То било мъничко и красиво. Светело като баща си, но не притежавало тази мощ. Пътувало с Цар Слънчо, но винаги било тъжно. Баща му го попитал: - Кажи, дете мое защо винаги си тъжно? - Искам да бъда при Хората, казало то. Замислил се цар Слънце. Не искал детето му да страда. След дълги размишления взел най - трудното решение - да го пусне там долу при тях Не искал да гледа тъгата в очите му. Не искал да слуша плача му нощем. Сърцето му се късало от мъка, но знаел, че това е правилното решение. - Ела, миличко мое. Подканил той детето си родено от слънчевите му лъчи. Прелитайки ниско над Земята той пуснал детето си като дар на Хората и му помогнал да осъществи мечтата си. И то засияло сред хората. Станало част от душите им. Когато човек се усмихва, заприличва на слънце. Това е, защото във всеки човек било възрастен или дете има частичка от детето на Слънцето. Това разказва жълтата пътека на Дъгата. извор/че

започнах да пиша и ... ме спряха + ако ти отговоря тук - темата ще тръгне в друга посока ... + мисля че не му е тук мястото - нищо лично приятелю - уважавам/почитам IYI Един е Той + ми е присърце може би в някоя от темите за История например тук или нова тема навярно...бих я подкрепил/ се опитал да напишa нещо в нея и все пак - ще кажа само - "а гаснат звездите една по една...а млечния път..." + си мисля че Бог ...Е ...Един ...с имена/проявления/принципи - много Поздрави с най - добри чувства

Приказка за Любовта...слънчева м/у другото - съвпада до някъде с разказите на едни бого възлюбени и мили хорица... премъдрост има в приказките П.С "Дете Мое е проект за детска приказка без отрицателни герои. Но не просто без отрицателни герои, а в основата му е залегнала идеята за трансформацията на отрицателния герой, еволюцията на човека. Полярността да се трансформира в единство на противоположностите. Това най-лесно в детска приказка може да се изрази чрез осъществяването на мечтите. Децата да не бъдат спирани да мечтаят. Да не ги спира "реалността" - родителят, който знае кое е неизпълнимо. Няма неизпълними неща. " Из същия сайт

Инш Аллах

& last step защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин. Великият Призив От центъра на Светлината в Ума на Бога нека светлина струи в умовете на хората. Нека Светлината слезе на Земята. От центъра на Любовта в Сърцето на Бога нека любов струи в сърцата на хората. Нека Христос се върне на Земята. От центъра, където Волята на Бога знаят, нека цел ръководи малките човешки воли – Учителите тази цел познават и ù служат. От центъра, наречен род човешки, нека Планът на Любовта и Светлината бъде изпълнен и нека той запечата вратата, зад която обитава злото. Нека Светлината, Любовта и Силата възстановят Плана на Земята Oм.

при человеците - явно могат /волю-неволю Той да расте... аз да се смалявам… от др. страна при хората - няма нищо за смаляване

*асоциацията* -всичко което казваш - казваш/важи за теб самия - точно поради това че е "пречупено" през собствената ти призмичка/мироглед/отношение... излиза че - та кой може да каже кое -кое е ? или пак опираме до - което е добре за мен - може да не е за теб и обратното ... или до това - кому /искаме да / слушаме/говорим...в/чрез нас... просто си го мисля - не забравяйте "за гредата" моя приспана

да, тук и сега Прилагането на знанията в ежедневието, в дребните нещица на момента най - трудно е това но и най- ...сладко

Тук определено не съм съгласен. Не вярвам в подобни закони и ако бях лекар/лечител с радост бих ги пренебрегнал. Наистина мечтая за по-добър свят, а щом го мечтая значи е възможно. мисля че е така просветени и просветлени и в нета има... слънцето е слънце/и пече/свети, дори и посред зима... мисля си ...възможно е ... с уважение към всички в тази тема - бъдете здрави!

Много ви благодаря за тази тема 04.08 23:42 - БЛАГАТА ДУМА от Венцислав Йорданов Динев Едно цвете беше тъжно, много тъжно. Толкова болка се бе събрала в него, че то не искаше да отвори нежните си листенца и да разцъфне. Как ли не го моли денят, който искаше да се порадва на красотата му. Как ли не му се моли нощта, която искаше да усети аромата му. Нито слънцето, нито звездите, нито капките роса, които се събуждаха на стъбълцето му, успяха да го склонят. Цветето беше толкова нещастно, сигурно заради червея, който се бе загнездил в корените му и говореше зли думи. Една сутрин отнякъде долетя пчела. Тя забеляза цветето и забръмча около него. Не си мислете, че е празно нейното бръмчене. Не. Тя говореше благи думи на цветето. Разказваше му за утрото и деня, за безброй далечни места, пълни с красота, говореше му за чудните усмивки на дъгата, за любовната песен на щуреца. Да, прости неща говореше пчелата, и познати. Говореше безброй добри и благи думи, безброй красиви и нежни неща. И когато каза колко много капчиците роса обичат цветята, цветето най-после се усмихна. Разтвори чашчицата си и запя. Тогава вятърът дойде и започна лекичко да танцува с него. Слънцето го погали. Облаците дотичаха да се насладят на красивото цвете и дъждът го окъпа. Изведнъж червеят, който беше в корените и измъчваше цветето с лошите си думи, усети чуден аромат и изпълзя да види какво става на белия свят. Цветето беше свободно и ароматът му заля света, и в душите на всички разцъфна радостта, и пчелата напълни кошницата си с мед и отлетя. извор/че + автора е прекрасен човек / пише чудни нещица от приказния свят имах честта и радостта да се запозная с него една вечер, докато пътувах на стоп... представете си колко голямо беше учудването/радостта ми, когато след месец -два видях негова приказка в едно любимо вестниче + още от този прекрасен човек /май вече го казах / може да намерите тук Бъди здрав Венци - където и да си сега

...скоро...

счупихме матрицата ?

може да пробваш със сянката на крачето...

в началото по часовника - като се позагледаш в глезенчеот почва обратно после - на където искам и най накрая - хванах един момент на "засичане" - до полувинката на танца/най -дясното/ -по часовника, после обратно/при най лявото и после пак и си казаха - айде, счупихме матрицата ...

истинския любим/а е този, който...Е... когато очите ти са затворени...

който може/и иска - нека види що написал/направил е Ники... Благословен да си заради Словото си братко! Поздрави на всички

слънчогледи?! слънчоглед, слънчоглед слънчоглед, слънчоглед слънчоглед, слънчоглед слънчоглед, слънчоглед има такова стихотворение - не знам автора му/казаха ми го по време на студентството/ има и втори куплет... ... познайте какъв е ... има и едно друго слънчо гледа слънчогледа, слънчогледа слънчо гледа! слъчево гледане на слънчева гледка Ви желая днес

няма да забравя първият път, когато ми казаха че виждат/чуват/чувстват всичките ми мисли/действия/постъпки, сегашни и минали...и че няма скрито покрито- егото ми откачи/буквално се откачи /. После като заживях без да имам какво да крия - нямаше вече нищичко за откачане... та хубаво се пораздруса този форум - от време на време и туй е нужно Горе главата

ееееееей човече- така си +свободата всеки нека има+ Мир, Любов и Светлина + голямо Благодарско

Раз - два - от сън се събуди косата си среши .... а сега се Усмихни Свободно говори ... тараб-таб-та-ра... Галя от Каризма - по памет

Преди няколко дни говорихме с един познат по темата / ще спестя имената/ стана дума за това че сега са нуждни "прогледналите" хорица точно в града - точно там сред ...дивата пусто ш за да могат да помогнат за повдигането человеческо. и си мисля че наистина е прав - но си мисля и че кой как може - кой където му е добре... имам приятели който си живеят и сред природата и в града няма нищо лошо и в това... свободата всеки нека има а това ми хареса до тук съм съгласен, но за бетонизирането ...ще ме прощаваш поздравки

:thumbsup2: :thumbsup2: да ти се връща теменуженото, виолетковото и пурпуровото

От безкрайно интересната лекция на Константин Златев - УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИВОТ И ДЕЛО а току що докато плувах из необятните пространства открих и следното също много интересно нещичко: изворчето е тук което е ново за мен и доста ме озадачи/позамисли и което се чудя да постна ли тук или ... ще го пост на пък здраве да има и дано не "разбуди духовете", много