neoscanner

.............
http://www.jeshua.net/bg/lightworker/jeshua8.htm

Първолюбов

Всичко затихнало,чака в копнение.
Всеки, в своя си лъч светлина.
Сърцата притихнали,чакат вълната на вечното щастие...

Първолюбов!...

Майко на майките, всичко се ражда във теб.
Много е казано...
Всички сме чули...
Но... идва незнайното...
Вечното...

Миг тишина...

Колко велико е...
Ето, още малко и ще го бъде...

Сътворение...

Милуващи думи,
като бриз ухаещ, на жива вода.

Влизам в сърцето си,
моя храм неръкотворен,
подарен ми от теб, Първолюбов.

Тихо запалвам,
топлото, чистото, скритото...

Ето, днес и сега,
Вечната Истина пише със нови слова.

Стъпка по стъпка, напускам човешкото...
В ново пространство, в живот вечен.
За твоята ръка Първолюбов се държа...

Харесва ми...

Другото го опитах...
Вкусът ми е точен...
Бях порочен, но...вече съм чиста сълза...
Мъка ужасна мина през мене.
Омразният студ и врящата лава на Карма,
изпиха всичко човешко.

Кой би се върнал назад?

Очите ти Първолюбов,
нежно сияние синьо,
безкрайно небе,
неизброими звездички.

Сърцето ти, море от Живот,
Планети, Слънца...
Светове сътворени от Твоята ръка.

И пак твориш...
Този път моят дом...
Новата Земя.

Искам да кажа:
Благодаря!...

14.10.2011г.

Неумолимо към Теб ме тегне...
Надежда моя, Вяра моя...
Сърце ми песен Ти пее.
Покров мой, Защитнико вечен.
В последната битка за спасение,
Очи към Тебе възвождам.
Няма да ме изгубиш,
Огън на живота ми.
Единствен копнеж си ми.
Така всичко е запустяло.
Суша отвред, пречките вечни...
Поведи ни Първоначалнико,
Създателю на световете.
Твоето Царство светещо,
Отвред да ни обгърне.
Наистина искам,
Пламтящ огън да бъда.
Стрелите омраза,
В себе си да стопявам.
Волята Ти благословена,
Светещо да изпълня.

15:11ч. 04 10 2011г

Мечтание за ширнали зелени равнини.
За цъфнали в цветя високи планини.
За освежаващата нежност на любимите души.
Прохладното бълбукане на извори планински.
Потоци на живота вечен.
Блян по Светлината.
Медитации във вътрешния свят.

Приготвяме прекрасното ни утре.
Макар изгубено да чезне всичко днес.
Малко мъка за подправка,
в блюдото на мойто днес.

Невъзможното винаги ще те подканва,
да го постигнеш още днес.

Училище за Богове ще бъде пак Земята.
Любимият Творец събира свойта светеща душа.
Приготвя я за Новия Възход.
Искаш ли да влезеш в този дом неръкотворен?

Обичащите мисли търсят твоето сърце.
Но трябва да оставиш толкова заблуди.
Дори приятелите вчерашни,
избрали слизането за съдба.
А твоето възлизане към Любовта Божествена,
в сърцето засиява.
Душата дава ти крилле и огън...

Не пропускай този миг.
Защото е мечтан през хиляди и хиляди години.
Помниш ли началото на твоя път?
Какъв възторг, кристална светлина...
Пожеланото се сбъдна.
Толкоз опит си събрал...

И днес приготвяш своя квантов скок.
Пречиства се Земята,
във възлюблената светлина,
на милиарди същества.

Лазурното ни утре е мечта,
но тъй красива.
Неверието няма да я спре.

Ще бъдем в светещи тела,
награда за скръбта,
и мъката ужасна няма да я има.
Но Радост, Мир и Светлина
в дома на Любовта.

08.08.2011 г. 17:17 ч.

Любов мечтана,
Проникваща на капчици в сърце ми.

Нови простори, вихри любовни.
Крилле от светлина лъчиста.
Радва се душа ми.

Създава се нова Земя,
На Любов Вечна.

Ангелски Същества,
Пеят химни светлинни.
Звуци прекрасни,
Ритъм чудесен.
Божествена песен.
Чувстваш ли че си част
от всичко това?

Отвори сърце,
Там е твоята врата,
Към Рая небесен,
На Нова Земя,
Обител на Любов чиста.

12.09.2011 г.

…Духовният свят е свят на музика. Тази музика е изкуство на ангелите. Тя е съединителна нишка между ангелския и човешкия свят. Когато за първи път се събудили ангелите в небето, започнали да пеят. Тогава светът почнал да се създава. Те и до сега пеят. За кого пеят ангелите? За хората. В красивата форма на ангелите е скрита разумността, която иде да помогне на човечеството.

Духовният свят е съществувал преди физическия. Човек се стреми към духовния свят, но не може лесно да влезе в него. Духовният свят представлява абсолютна реалност по форма, съдържание и смисъл. Физическият свят е реален само по форма. За да влезе в духовния свят, човек трябва да расте в Дух и Мъдрост. Хората ще разберат .духовния свят, когато се вглъбят в себе си. Да се вглъбиш в себе си, т.е. да влезеш в себе си, това значи излизане от физическия свят и влизане в духовния. Във физическия свят има граници, а в духовния – няма.

Едновременно човек е същество духовно и същество физическо. Връзката, която съединява духовното и физическото, това е душата. Тя е съзнанието на човека, чрез което той се проявява в духовния свят между ангелите, където всичко е музика. И затова, за да се прояви душата тук долу, на Земята, пак е нужна музиката. Тя е една среда, чрез която душата се проявява.

Ние още не сме готови: ако се изпее един тон тъй, както е в органическия свят, малко хора ще издържат на трептенията. Ако се изпее така, те ще се стопят като восък. Сегашният тон е нагоден според сегашните условия. Сегашната музика, технически както са наредени тоновете, тя механически е много вярна. Но тази музика в органическия свят не е вярна. Не е вярна, понеже като свириш органически, като пееш, едно растение расте, ако свириш технически, спира се растенето. Може да направите опит. Може да свирите с тъпан на някое цвете. Правили са опити: свирили са му с медна тръба, свирили са му с кавал, пели са на цветето...

Музикалните тонове имат каймак, тъй както е млякото от кравата. Няма да го кръщаваш, да му туряш вода. Като го издоиш и го свариш, образува се дебел каймак отгоре. Някои изяждат каймака на тона и остава само суроватката. Аз ви говоря за неща, за които съм правил опит. За мене музиката съставя съвсем друго нещо. Има една Божествена сила и там правят фалшификации. Като чуеш, веднага разбираш какъв е тонът. Онзи, който е страхлив, предава на музиката страх, онзи, който е недоверчив, предава на музиката недоверието си. Още като запее, предава ти недоверие. Онзи, който няма вяра, чрез пеенето ти предава и ти се обезвериш. Музиката е туй, което предава, понеже тя е един от най-добрите методи да се предаде едно качество на духовния свят. Музиката е най-добрата среда. Ако чрез музиката не можем да предадем Божествените качества, за които човешката душа мечтае, защо ни е такава музика?

Музиката в духовния свят, това е свободата на живота – свобода в ума, свобода в чувствата, свобода в духа. Тя е възходящ път към Бога. И затова всеки, който иска да влезе в духовния свят, трябва да се стреми към възвишеното, т.е. към един идеал, който да го освободи от ограниченията на обикновения живот. Този идеал човек може да намери в изкуството.

Две са главните качества, които изкуството трябва да притежава: първо, то трябва да събуди в човека подтик, стремеж да се приближи към Бога, и второ, то трябва да свърже човека с Божественото, с вечните идеи. Музиката е изкуство във възходяща степен и всеки, който иска да бъде духовен, трябва да пее и свири по всички правила на онова изкуство, което ще внесе в него възвишения живот и ще му покаже пътя към свободата.

…

Животът може да се разглежда от три становища: индивидуално, социално и общочовешко. Индивидуалното гледище има отношение към материалния живот на човека, т.е. към земеделието; социалното гледище има отношение към духовния живот на човека, т.е. към музиката и пеенето; общочовешкото гледище има отношение към умствения, идейния или Божествения живот, т.е. към поезията. Значи земеделието, музиката и поезията представят живота. Който може да оре, да пее и да поетизира, той разбира живота и се справя с него. Ако не може да оре, да пее и да поетизира, той не разбира живота и гледа на него като на загадка.

Ние отделяме духовния живот от музикалния, от светския, разпокъсваме живота. Ние разглеждаме живота по един особен начин, който не е полезен. Ако ти искаш да разгледаш един човек, ще му отделиш пръстите, главата, брадата, броиш костите, мускулите и търсиш човека – така ти никъде не може да го намериш. Трябва да търсиш човека в онази цялост вътре, която съществува. Музиката е една дреха, в която човек е облечен. Музиката е една дреха, говорът е друга дреха. Ти с тия двете дрехи трябва да бъдеш облечен. Едната дреха е поезията, с която е облечен човешкият ум. Музиката е една дреха, с която е облечено човешкото сърце. Музиката е забавление за сърцето, музиката е създадена за забавление на човешкото сърце. Поезията е забавление за предметния ум на човека.

Певците се раждат при особени условия. В тази епоха има добри условия за музика и могат да се развият някои певци. Слънцето много благоприятства за развитието на музиката и поезията.

Ти си одарėн, не ударен, но одарėн – имаш дарба за музика. Имаш желание да свириш, нямаш условия отвън. Щом имаш тази дарба, музикант можеш да станеш. Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека. Ако не може да трансформира тези енергии, той музикант не може да бъде или той не разбира изкуството. Някой казва: „Мене музика не ми трябва". Тебе ти трябва музика, да трансформираш енергиите. Ако можеш повече да даваш, по-добре. Ако можеш да трансформираш енергиите в себе си, това е равнодействащата сила. Човек се отличава от животните и по това, че той има тази равнодействаща сила, има възможност. Без музика не можеш да учиш. Музика и поезия така вървят. Музика и поезия – тези са най-хубавите неща, които въодушевяват човека. То е отворен път за постижение на съвършенството. Защото идеалът на човека е съвършенството.

…

Музиката и поезията са най-хубавите пътища за възприемане на Божествената мисъл.

Някой път хората сравняват музиката и поезията. Музиката и поезията вървят заедно. Един поет не може да бъде поет, ако не е музикален. И музикантът не може да бъде музикант, ако не е поет. Едновременно те вървят. Поетът, за да изрази своя опит, той трябва да има музика вътре в себе си. Ако няма музика, той не може да бъде поет. Онова, което прави впечатление на хората, е не само изказването на думите, но и гласът, с който се изказват думите. Много пъти ти може да изнесеш думата любовно, но ако тази дума не произнесеш музикално, ще направи друго впечатление. Колкото един човек е по-музикален, толкова е по-благороден.

…

Музикантът същевременно трябва да бъде и поет. При окултната музика поезията е скрита вътре в самата музика. В нея има образи, израз има, идея има. Онези от вас, които искат да бъдат поети, езикът им трябва да бъде картинен, идеен, образи да има. И бъдещите поезия и музика трябва да бъдат картинни, да имат много живи образи.

…

Музика е това, което туря нещата в порядък. Онова нещо, което туря нещата в един порядък, в знаен порядък, което можем да го слушаме, да говори порядъкът, то е музика. Поезията е обяснение. Поезията дава ценност на този порядък. Музиката го създава, поезията го прогласява.

Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията – в низходяща. Музиката днес е по-напреднала от поезията. Това, което художникът не може да нарисува, поетът може да изкаже. Това, което четката не може да обхване, словото го изнася. Но това, което поетът не може да изкаже, музиката го изнася. Там, където художникът спира, почва поетът, а там, където поетът спира, почва музиката.

За благородството на човека е нужна музика и поезия заедно, затова човек трябва да ги обикне. Писането, пеенето – това са средствата за развитие на човешката душа. Те имат висока цел. Чрез тях човек се учи да концентрира своя ум.

Истинска музика, истинска поезия е тази, която засяга целия душевен живот на човека. Скръбта е създала истинската музика и поезия в живота. Тя е създала дълбочина в музиката, дълбочина в поезията. Никаква музика, никаква поезия не могат да съществуват, ако човек не приготви в своето сърце жертвеник, олтар, на който ангелите да принасят своята жертва на Бога.

Поезията и музиката са почивки в живота на онзи, който е работил.

Животът е музика, животът е поезия. Те са реални неща. С тях човек ще влезе в този висш Божествен път и като слезе, пак ще го носи със себе си.

Съзнателният живот всякога започва с музика, без нея не може да се мине в духовния свят. Тя е признак на висока култура. Цялата природа пее, всички велики същества пеят. Без пеене никой не може да се домогне до музиката на висшите светове. Само пеещият може да се хармонизира с духовния свят. Чрез песента той може да разговаря със съществата там. Затова човек трябва да се занимава с музиката като изкуство. Тя е едно необходимо условие за изграждане на човешкия характер. Чрез нея се дава подтик на Висшето, Божественото в човека, за да създаде най-възвишеното.

Петр Дънов – Музика (Електронна Библиотека star05.net)

Леко, ефирно...
Трептящи потоци сърцето лекуват.
Душата потрепва в полъха
на милващия вятър.
Земя, душа ненагледна,
приемаш спасение днес.
Къпеш се в огън.
Любящи сърца в едно несътворено утре.
Оформя се света.
Светлина залива всички.
Олтарът на душата ми гори...
Свещенния огън.
Заблудата падна.
Иде вечната Истина...
Следвам я...
Бих ли могъл да живея без Нея.
Отронени думи...
От Вечноста...
От Безкрая...
Обичай...
С Любовта на Душата.
Така идва свободата,
за мен и за Земята.

13.07.2011г.

Георги Изворски за прехода на 2012 - тук
ТВ предаване за настостоящия преход и прогнози за бъдещето- тук
Микрочиповете- част от средствата за контрол над хората -тук 1 и тук 2
Нил Мироточиви за Антихриста и ....пророчества...тук
Америка- от свободата към фашизма(филм)- тук
Историческо интервю с Аарън Русо за новия световен ред, който тъмнината чрез своите марионетки-банкерите иска да наложи на земята -тук

И като се сглобят всички части само от горепосочените материали ясно се разбира,че всичко е битка за душите на хората. Всеки сам избира чрез мислите,чувствата и делата си на коя страна да застане. Най-лесният начин да бъдем манипулирани е като продължаваме да се храним с отровите ,които се предлагат в лъскави опаковаки в магазините, да продължаваме да седим пред ТВ екраните и да слушаме илюзиите с които ни оплитат ежеминутно, да четем безплодна литература с която мислим,че просто си запълваме времето,но всъщност битието привлича нашите мисли,чувства и продължава да създава или поддържа илюзиите с които е обгърнат целия материален свят....и отдалечава от Истината и Светлината.

Казват, че когато орелът е ранен,
полита към върха на планината.
С последни сили, но до края устремен,
той следва своя път към светлината.

Намира най-високата скала
и с вятъра единствено нощува.
Очаква изгрева с разперени крила
и се оставя слънцето да го лекува.

Не ти разказах тая приказка напразно,
когато чувстваш се предаден, наранен,
когато мислиш, че умираш победен
и злото те довършва безпощадно:
Спомни си как орелът до последно
към своя връх се носи устремен.

Хвани се за крилата на живота.
Нощувай с вятъра, сънувай утринта,
и нека тоя сън, огрян от слънцето –
лекува наранените места.

Почувстваш ли се силен, излекуван;
не стой самотен на високата скала,
а се върни. И нека твоят дух пробуден
дарява хората с любов и светлина
/ неизвестен автор /

Един велик славянски народ се пробужда. Една нова надежда.
Обърнете внимание, събудете се....
Може би Спасението вече е дошло...
Не пропускайте шанса...
Погледнете това:откровения

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=1280...
....... http://www.kvantov-p....php?article=85 http://mlively.blog....-za-2012.749032
http://bnr.bg/Audio....ntovPrehod.aspx

http://pranichealing.com/stream/esg-chakras-their-function-12th-chakra

Тихо, тихо, в звезден мир.
Нашепват мисли тъй любовни, чудните дървета,
отрупани със плодове.

Ето царевиците растат в нощта
протегнали към Бога, молещи ръце.

А ти си тъжен, че обидили те пак.
Весел ти бъди, и песен нова сътвори.
За мъничките буболечки, що на завет скрити пренощуват,
сутрин сладък мед за теб и мен събират.

Мир! Сладък мир. Божий мир!
След бурни страсти, злоби, клетви - ти заставаш в МИР!
И никой вече не ще може да докосне твоите устои.
Ти си Мир! Любовен Мир! Звезден Мир!

22.юли.2009г.

За мисията на Българите и Славяните



Интуитивни схващания, приоритети за действие подходящи за осъществяване от българите.
Мисията е в приложението, но трябва да имаме силно желание за промяна на живота, в личен план, в себе си, в действията си.
В момента сме в позиция на спасяване на света чрез промяна на собственото си поведение, мислене, чувстване, хранене, молене.
Паневритмията е най-великата мисия, най-новото откровение на Духа Божи. Хиляди години асаните на Йога били следвани от адептите по Тибет и Индия, Дзен в Япония, и Дао в Китай...Какво ли не е имало по света, то е записано в нас, като наши минали животи.... Но най-последния шедьовър на Божествената Наука поднесено отново от Велик Учител е Паневритмия. Който иска да еволюира, трябва да я прави...

После идва вегетарианството, и то без млечните и яйцата. За да спасим животните от ужасната им служба. От начало може да ги употребявате отвреме на време като лекарства, не да се отхвърлят отведнъж, защото ще има срив. Постепенно намаляне... Нужно е за да освободим животните от тази безобразна мелница на плътта им. Не е лесно това. Трябва постепенно да се приложи.
Молитвите и песните да станат ежедневие, на българина му липсва точно това, но не и на славяните, добре че сме смесени.
" Постоянно се молете...за всичко което ви се случва в живота благодарете, Бог обръща всяко зло на добро..."
Във славяните е развито религиозното чувство, благоста, обичта към Бога, зачитането на достойнството на другите, милосърдието. Българите са обратно поставени - смели, волеви, зачитащи правото на силата и личноста, философи и мъдреци по природа. Българинът е сплав от тия качества. Чисти типове, рядко има. И зависи само от нас какво ще изберем в живота си да ни ръководи. Може да станем спасители, но също и поробители.

Живеем в особенно време. От този сегашен наш избор ще зависят бъдещите ни прераждания. За мнозина този живот е кардинален, тоест предопределящ цял цикъл от бъдещи прераждания. Ако изберем Светлината и Божията Любов, с тях ще живеем в бъдеще, ако изберем мрака и лъжата, за дълго ще останем с тях...

Земята е заобиколена отвред с невидими помагачи идващи от всички краища на космоса. Чакат молитвите на хората, за да помагат. Без молитва не могат да действат, необходимо е някой да заяви желание за помощ.
Общите молитви предизвикват мощни въздействия от тяхна страна, върху огромни групи от хора и територии. Получава се увеличаваща се вълна, на разширено съзнание. Което предизвиква хората да мислят по нов възвишен начин.
Например: някои решават да станат най-после вегетарианци, други да простят на своя враг, други да се откажат от поредната война, други най-после да направят дълго отлагано добро, какви ли не подвизи в доброто....

Но най-вече от българите се иска да приложат Любовта и Обичта във всичките и достъпни форми.
Да простиш! Да бъдеш благороден! Да спазваш закона на равновесието при вземане и даване. Да бъдеш внимателен. Да зачиташ достойнството на другите. Милост и Истина във всичко!

Понеже всеки човек е свързан телепатично с най-малко 200 човека по всички краища на земята се получава един силен подтик в тях - другите, които може би не познаваме. Ако ние се молим и те почват да се молят, ако ние избираме доброто, светлината и те го правят, защото сме свързани с невидими връзки.
В това е смисълът да направиш в себеси промяната. Така въздействаш на цялото човечество. В микроскопичен размер. И ако се съберат мнозина микроскопични капчици добро, става езеро на доброто, жива вода за жадни и изгубени.
Това спасява, истина е

Няма по-голяма радост от това
Душата да намери Бога.
О, велик миг,
Пей сърце.
Песнопей и весели се.
Всичко е Любов, Любов, Любов.

Негова е Любовта
От Него иде тя,
От Бога.

Мирна и кротка е душата ми сега,
Защото те намерих, Отче мой.
Пей, пей душо моя,
и свири прекрасните мелодии на Радоста,
върху струните на Любовта и Обичта.

02.юли.1994г.

Докосване от слънчевия лъч,
в сърцето.
Хоризонтът е безкраен.
Синьото небе, със бели облаци мечтае.
Вятърът ме гали нежно.
Радостта дошла е в мен и възвисява.
След дългото летене нанадолу.
Жужат пчелите.
Жълтите цветенца във тревите,
смеят се безгрижно.
Възкресение след мрака.
Пеещите птици, пролетна любов раздават щедро.
Любящите сърца преливат.
Милост във безкрая пращат.
Диханието на вселенската ни майка е красиво.
Любов неземна, проникваща във всеки атом.
Поглъщаш мисълта ми, скръбта ми се стопява.
След дни самотни, изобилието на приятелски сърца ми пращаш.
Ритъмът свещен. Законът на доброто.
Всепоглъщаща отмора, приемам те в Духа си!

29.април.2011г.

Омаен мир се лее в гъстата гора,
пеят птици вдъхновенно.
Във размисъл потъвам,
и после пак нагоре с мисълта летя.
Чуден свят, вълни на благодат,
преливащи във мен.
О, живот свещен,
колко малко зная аз за теб.
Вълнуващо ефирно лееш се пред мен.
Отвън зелената гора, чудни гласове на птици.
Отвътре ромон на мечта,
плискаща душа ми.
Копнеж пред тайната врата,
на неразбуленото вътре.
Образи на светове, говорът на духове....
добри,...познати...
Какъв е този чуден резонанс,
мелодия вълшебна, хармония на чистотата.
Любов неземна, раздаваща живота,
при мен дошла си!
С какво ли те привлякох?
Може би със празнотата, защото се раздадох...
на всекиго, по малко...
Ти вливаш в мен,... елексира на живота...
Благодаря Любов, благодаря за топлината.

11:34ч. 27.април.2011г.

Когато погледа Ти не желая
и търся да се скрия като мъничко дете,
дори когато тъй отдалечавам се, аз зная,
към мен протегнати са Твоите ръце.

И търпеливо чакат бурята в мен да утихне,
мъглата от илюзии да се стопи,
В сърцето ми Ликът Ти пак да засияе
и Твоята усмивка да ме озари.

Единствена опора нерушима,
е мисълта за Твоята Любов –
безбрежна, вдъхновяваща и... недостижима,
завинаги пленила ме със своя зов.

Далечна, и все пак колко близка,
даряваща надежда и крила,
и колко лека, извисяваща е Любовта ти,
всеосвещаваща със своята светлина!

На Онзи, който ме пази.
На Онзи, който обича.
На Онзи, който със милост могъща ме
носи през пропаста на живота.
Светлина в тъмнината.
Знак на кръстопътя.
Изход в лабиринта.
Поклон!

Нявга, когато бях тръгнал към гибел.
Очите ти срещнах.
Душата ми преобърна,
в миг ме разтресе.
Кой съм аз, накъде отивам?
Колко пъти от тогава
ръката ти от гибел ме спасява.
Поклон пред теб Спасител!
Любов всевечна. Милост неизразима.

Радваш ми се отдалеко.
А сякаш си в мене.
Очите ти виждам.
Усмивка блага.

13.април.2011г.

Майко моя, Любов Всемирна!
Спасяваш ме всякога.
В живота ме връщаш, от смъртта ме избавяш.
През пропаста на пътя ми, мост по-тънък от конец поставяш.
И смелост ми даваш, по него да премина, в земя жива, светеща градина.
Аз който роден съм в дола на смъртната сянка, поглеждам към теб, и те призовавам.
Аумен!....Едната адитна, биотна, амрихална.
Свещенна, нечута, нежна, тиха.
Майко моя,...Аумен!
Благодаря ти, че ръката ти все над мене стои.
И в грях, и в милост, все ти ме учиш.
Истината ми показваш.
Раните ми лекуваш в миг таен.
Сърцето ми изстинало укрепяваш, и себе си влагаш, топлина да раздаваш.
Аумен, Свещенна Саможертва.
Бъди ми приятел, вдъхновение вечно.
Кого как намериш, все благославяш.
Милувки, целувки на болните даваш.
А чистите души в светлина пресъздаваш.
Извор мой, благодат неземна, Аумен.
Дух Божий ти си! Веселие, радост!
Милост Велика.
Майко моя, Любов неземна...
Аумен!
14:36ч. 29.03.2011г.

Живея аз във злоба и тъга
и зная, че това е моята вина,
защото правила съм аз това,
когато съм била във тъмнина,
във миналото в слепота.
Сега ще преживея всичките беди,
докато кармата се изплати.
Страдания раздират моята душа,
но нека аз за всичко да благодаря.
Пренасям се във свят изпълнен с добрини,
оглеждам се за някакви възвишени души
и нека те ръка да ми дадат
със своята любов да ме окуражат.
За Божията Милост аз трептя,
очаквам да ми се прости греха,
да свърша мисията, за която съм дошла,
да светя там, където има тъмнина.

Когато ти направят най-голямата злина,
ти си кажи във своята душа:
" Благодаря ти Боже за това! "
Непоносима е скръбта,
но утре тя ще се смали,
и всеки ден ще се топи,
накрая ще се изпари.
Ще си остане само спомен за това,
че ти си плакал тихо у дома.
След най-голямата беда,
пристига ненадейно радостта.
Промяната във теб сега,
ще те опази от врага.
Ще знаеш неговите хитрини
и ще се пазиш от злини.
И даже да те спъне във света,
ти знаеш,че е временно това,
след всичките безброй беди
ще се издигнеш до големи висоти.
Ще заживееш в Божията светлина
и ще направиш път във вечността,
и въпреки, че има тъмнина
ти ще вървиш към райската земя.
И твоят най-добър, единствен на света,
любящ и искрен твой Баща,
ще те закриля винаги в беда,
ще те осипва с най-невиждани блага.
Забравяш всичко на мига,
щом в теб изгрее Любовта,
обливаш се със топлина,
шептиш ти най-великите слова.
Изпълваш се със сила във Духа
със вяра светла във ума
намираш ти спасителния ход
и тръгваш устремено в новия живот.
Галатея

Елате ми на гости...