Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Максим

Участници
  • Общо Съдържание

    1767
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    3

Максим last won the day on Ноември 5 2019

Максим had the most liked content!

5 Следващи

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://
  • ICQ
    0

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

21695 посещения на профила

Максим's Achievements

  1. Благодаря Орлине, да продължавам да смятам, че работата ми е точно подходящата за мен. Не практикувам никаква медитация от доста години вече. Преди две години, когато имах проблем, опитах да започна, но не се получи. В онова състояние трябва нещо по-интензивно, което да може да потуши тревожността и това може да бъде спортът. Ти беше споменал това като препоръка и беше напълно прав. Нещата, през които минах последните години, имам предвид здравословните проблеми, ме накараха да ценя повече външните практически елементи от живота ни. Преди 15 години се хвърлях направо на медитация и духовно знание, дори подценявах асаните и пранаяма като нещо маргинално. Сега има повече смисъл за мен да съм в добра кондиция. Ако не се храня здравословно и не спортувам, би се върнала инертността, умората, а оттам и ще съм по-малко щастлив, а и по-трудно ще си изпълнявам ежедневните задължения. Целият ми ден е запълнен от задачи. Ставам в 6:30. До 7:30 когато тръгвам за работа трябва да съм приготвил сока от зеленчуци и смутито от плодове, да съм измил сокоизтисквачката, да съм минал през банята. После пътувам един час до работата. Вечерта се прибирам в 19 ч. Включвам нещо да се готви и правя упражнения поне 20 минути без пауза. Докато се навечерям е наближило 21 ч. Излизам вечер само в петък или събота, защото на следващия ден не трябва да ставам рано. Аз имам осъзнаване за духовното, когато съм сред природата. Това ми е достатъчно сега. Преди имах нужда да съм в духовна група, сега нямам такава потребност. За мен е много важна свободата и спонтанността. Обичам да спазвам са и правила, които сам си наложа и мога да правя това много добре. Поздрави!
  2. Виждам, че е минала кажи речи повече от година от последното ми мнение по тази тема. Мисля, че ще е добре да споделя как се развиха нещата при мен през това време. Та това подобрение продължи някъде докъм началото на октомври 2018 г. През това време действително се чувствах 100% здрав и стабилен психически, въпреки тежките проекти, които имах на работата и дори се наслаждавах, че отново мога да ги посрещам и да минавам през цях с пълна вътрешна стабилност. Но за съжаление през октомври преди точно 1 година нещата отново започнаха да се променят. Получих продължителни болки в кръста, един месец стисках зъби и чаках да минат, след като това не се случи вече си натоварих и психиката с притеснения. Отидох на лекар, оказа се някаква мускулна травма, която е станала хронична и затова се усеща тъпо и дълбоко като от вътрешен орган. За една седмица я излекувах. Към края на ноември и през декември 2018 г. почти незабележимо започнах да губя тонус, започнах да се чувствам постоянно уморен, нищо не ми се правеше, последните седмици преди Коледа едва издържах до отпуската, на няколко пъти на работата започнаха да ми се случват познаните от преди неприятни неща - вътрешен страх, лабилност, борба да не изпадна в паника. Прибрах се в отпуска за Коледа и Нова година в България както обичайно всяка зима. Но дори там усетих, че нямам желание да се виждам и да общувам с приятели, нито да се разхождам сред природата и продължавах да съм необичайно изтощен. В дните между Коледа и Нова година започнах да получавам за първи път и гадене. Което отначало преминаваше бързо и не му обръщах особено внимание. На 6 януари пътувах обратно за Германия. Отседнах в Мюнхен на гости, на следващата сутрин получих кървави изпражнения. Както може би повечето хора при такава ситуация, и аз си помислих за същите неприятни перспективи. Прибирайки се след два дни в Хамбург, още по време на път гаденето се появи отново и вече не изчезваше. На следващата сутрин то продължаваше, и не бях в състояние да отида на работа. Същевременно психиката ми се беше сринала на точката на замръзване. Панически усещания, кошмари, страх. На по-следващия ден гаденето продължаваше, не можех да се храня и нямах апетит. Отново не можах да отида на работа. На третия ден отидох на работа и някак си го изкарах. Дойде уикенда, гаденето не минаваше. В понеделника отидох на лекар, защото и вдигнах температура, даде ми болнични за седмица заради настинката, но не му казах за стомашните проблеми. Настинката мина за седмица, но гаденето не... Отново отидох на лекар и този път му казах и за кръвта в изпражненията, и за гаденето и за липсата на апетит. Кожата ми беше жълта и това видя и лекарят, погледна ми зениците, но те бяха бели за щастие. Вече беше краят на януари 2019. Тестът за окултна кръв беше отрицателен, което беше добра новина. Кръвните изследвания също се оказаха в нормата. Бях изпратен и на ехограф на коремни органи. И там не се намери нищо, всички органи бяха без находка. Назначена ми беше дата за гастроскопия. Тя обаче щеше да дойде едва в последните дни на март и дотогава трябваше да продължа да живея с тези стомашни оплаквания, които не затихваха, и в неизвестност. От януари до края на март 2019 загубих 7 кг от теглото си поради невъзможност да се храня. Независимо какво хапна, се насилвах, защото нямах апетит, и дори от варени картофи следваше силна негативна реакция от страна на стомаха и червата. Абсолютно нищо не приемаше. Гаденето траеше по цели дни, понякога временно изчезваше, и се появяваше отново или като гадене, или като друг тип стомашен дискомфорт, но болка нямаше нито веднъж. Нощем се будех от куркане и отново от гадене. Общо две седмици бях в болнични през януари, през останалото време ходех на работа, но това беше ад-още в 10 сутринта нямах никаква енергия, едва се влачех. И продължавах да съм видимо жълт. Въпреки билирубина на горна граница, но не и над нея. И така дойде датата Х 29 март 2019, едва се довлачих до клиниката за да ми направят гастроскопията. Справиха се бързо, бях с наркоза, нищо не усетих. Събудиха ме и ми казаха, че няма нищо сериозно и че има само гастрит и са взели биопсия. След седмица излезе и резултатът от биопсията. Хроничен гастрит без наличие на Хеликобактер пилори и без находка на атипични клетки. Изписаха ми омепразол, който трябваше да е моето "спасение" от оплакванията и който трябваще да пия до живот може би. Подобрих се още от първите дни след гастроскопията. През април живнах, отново започнах планове, които бях замразил, започнах отново да проявявам интерес към живота, пътувах всеки уикенд включително до Швеция и до Полша. През май бях в Италия за седмица. Чувствах се отново добре, позитивно и стабилно. Но все още бях на омепразол, опитвайки да го спра в края на май - симптомите от страна на стомаха се връщаха. Продължих го. През юли го спрях окончателно без възвръщане на симптомите на гадене. Тогава започнах ежедневно да спортувам. Вече се чувствах отново на 100% здрав и стабилен както беше и лятото на 2018. Дойде и лятната отпуска, записах се и изкарах едноседмична програма на здравния център Витарама в Емона. Минах на строгата диета, която те препоръчват. Самото участие в тази програма ми даде много и ме мотивира много, така че продължих и след това стриктно да я следвам. Осъзнах колко силно влияние има храненето върху нашето тяло, а оттам и върху нашето психо-емоционално състояние. През последните 3 месеца съм изключил изцяло сладко, мазнини, пържено. Вече мога да твърдя, че съм на 100% веган, за закуска приемам само прясно изцедени сокове от зеленчуци и смутита от плодове с множество добавки. Ленено семе, таурин, омега 3, витамин В12, мака, мултивитамини, куркума, водорасли хлорела, ензими, лецитин. Спрях да купувам полуфабрикати от магазините, купувам само био плодове, зеленчуци и варива и си готвя вкъщи здравословна храна, която нося и на работата за обяд. Паралелно продължавам да спортувам ежедневно, като на всеки три дни имам един ден почивка от спорт. Резултатът е потресаващ. Чувствам невероятна вътрешна лекота, добро самочувствие и настроение, стомахът ми приема всяка от храните които приемам без никакви реакции, дори червено цвекло. Стабилизирах теглото си от 86 на 77 кг, коремчето изчезна, изглеждам подмладен, психически съм бетон! Карам колело през уикендите по 40 км на ден и не свършвам енергията. Преди и 5 км каране на колело ми се виждаха прекалено уморителни. Тази година ми донесе поредните проблеми под формата на здравословни оплаквания, които е много възможно да са били предизвикани от стрес. Но тя ми донесе и решенията и новите идеи, които да следвам, реализирам, за да си помогна, и това сработи. Започвайки от есента на 2016 г., когато за пръв път се появиха проблеми, те се връщаха всяка есен. 2017 и 2018. Сега това е първата есен, в която се чувствам на 100% здрав след 2015 г. А и да добавя, че вече не посещавам психолог. През пролетта приключих в тези посещения, вече нямах необходимост, явно бях решил проблемите. Последно посещавах психолога, на когото се плаща и който смятах за подходящ за мен. Може би около половин година ходих при него на всеки 2-3 седмици. Добре беше, но и той прецени че няма нужда повече да ходя. Това е най-голямата награда: да си си написал домашното и да си вече в позиция на победител. След състоянието на ад, в което бях от януари до март, падна голяма борба и работа, за да мога отново да се усмихвам. Много хора не биха издържали на това напрежение и оплаквания и биха потърсили утеха в таблетките или алкохола. Явно силата ми е за се мобилизирам и измъквам само когато съм в най-тежко състояние. А и насоките на Витарама се оказаха много ценни за мен. Снимката е от Емона по време на програмата на Витарама през август 2019.
  3. Изучи някаква специалност, която има приложение в индивидуална работа, научни изследвания, някакви такива сфери, в които се се изискват комуникационни способности. Тогава ще можеш да развиваш силната си страна и да я опознаеш и вече няма да имаш този комплекс за малоценност, че за нищо не ставаш. Намери нишата, която е подходяща за твоите способности. Не всяка работа изисква добри комуникативни способности. И аз се лутах дълги години точно поради същата причина, а тя е че въобще не съм комуникативен и това ми е ужасно слаба страна, която не мога да променя. На всяка работа доста бързо се стигаше до изявяване на слабостите в комуникацията. Просто не са ми в природата. Не ставах за учител и прочие. Но си намерих работната ниша, в която не се изисква комуникация на работата в Германия. Работата ми е индивидуална, научно-изследователска и на компютър и ако трябва да контактувам, го правя по и-мейл и почти винаги сработва, много рядко се налага да се обаждам по телефона. Намерих си нишата и разбрах, че съм съвсем даже способен и оценен. Дори на последния годишен разговор с шефа си издействах още повече отдръпване от комуникация. Казах, че телефонирането е източник на стрес за мен и не ми е силната страна, и ако е възможно да вземем решение повече да не се налага да телефонирам, всички контакти да осъществявам само по и-мейл. Съгласи се веднага, каза "няма проблем, подписваме официално да не телефонираш повече, ти имаш други силни страни, които ние много ценим и можем да живеем с това да ограничиш комуникацията щом така искаш". Така че един път докажеш ли се като специалист, те знаят вече кого имат в твое лице и не искат да те загубят, с течение на времето вече можеш да налагаш и ти правила, които са ти изгодни и те почват да правят компромиси, а ти си издействаш свобода. Така че и вълкът сит, и агнето цяло. Аз съм добре, върша само това, което ми приляга, и не се налага постоянно да се сблъсквам с недостатъците си по отношение на комуникацията и общителността, а работата предпоставя много индивидуална и задълбочена работа, която от друга страна не всеки умее. Така че всеки има в различна насока своите силни страни. Пожелавам ти да намериш и ти твоята работна ниша, която да е в унисон с качествата ти.
  4. Доста разпространено е желанието да харесваш хора, които са рядък вид за твоята родина. Идеалът на повечето българи е синеоки блондинки, ако е възможно германки или най-добре шведки. А на българските жени е високият и синеок западноевропеец. В Германия е обратното, там понеже повечето са светлокоси и синеоки, е на мода да се харесват тъмнокоси южняци и с кафяви очи. Русите и синеоки се смятат за скучни и не се котират особено. Аз самия като дете не харесвах кафявите си очи и исках да съм със сини. Имах приятел съсед, с когото по цял ден играехме и му завиждах затова, че има сини очи. А една нощ сънувах, че се поглеждам в огледалото и имам сини очи. Също така мразех къдриците в косата си, защото аз бях единственият с къдрава коса и исках да съм като другите с права коса. След къпане си слагах чорап на главата, за да ми се изправи косата. Но след 2 часа отново ставаше с къдрици... Докато много хора си мечтаят да имат такава коса. Природата на ума е да търси и иска това, което няма.
  5. Аз използвам фейсбук най-вече когато пътувам. Пускам снимки почти в реално време и отбелязвам къде съм. Показвам един щастлив облик на успял, благоденстващ човек, който може да си позволи всякакви престижни пътувания. Осъзнавам, че искам да впечатля приятелите ми и те да си казват "виж го той как си подреди живота". По същото време ме обхваща треска, планирам кога и откъде да пусна снимките и през какъв интервал да са следващите. Това ми разбива почивката. При последното пътуване на Бодензее и Швейцария бях блокиран и не можех да пускам нищо. Прекарах си чудесно релаксиращо, защото и да искам не можех да пускам снимки.
  6. Дирижирано е, но причината не е във военните действия на европейците през минали години там. Това имах предвид. Но иначе някой ги подтиква да пълзят като плъхове към Европа, а и няма желание да бъдат спрени. Така е наредено. Много лесно могат да бъдат спрени, но няма политическо желание за това. Светъл лъч са Унгария, Австрия, Чехия, Словакия, Полша.
  7. Абсолютно никой нищо не е начертал. Тези народи не могат да живеят в мир и законност. Първо опустошиха собствените си държави от непрестанни междуетнически сблъсъци и безхаберие, а после бягат от тях на метеното. Ислямските страни са възможно най-изостаналите в развитието си народи: назадничави, невъзприемчиви, неблагодарни, неспособни, упорити като магарета.
  8. Не съм обиден въобще. Престанах да се обиждам в живота. Аз бях току що за 1 месец блокиран от фейсбук от началото на април до началото на май. Задето изказах искрено мнението си, което беше и самата правда. А именно, че арабските мигранти не желаят да се интегрират и не са бежанци от война, ами за в Германия заради социалните помощи и безплатните жилища. Това го написах на немски и веднага бях блокиран за 30 дни. Имах право да чета, но не и да пиша коментари, нито да споделям неща на стената си. Запушиха ми устата. Свободата на лично мнение е погазена. И това в държава като Германия. Това е третото блокиране за абсолютно същото нещо и всеки пък периодът на запушване на устата става все по-дълъг. Казваш истината такава, каквато е и получаваш наказание... Светът е толкова объркан и толкова несправедливо устроен, че ако взема да се обиждам за всяко нещо, няма да му се види краят. Затова вече гледам забавно на целия хаос и цирк.
  9. Аз съм един от тези 800, които си "махнал", защото вече нищо не ми се появява от теб. :-)
  10. Всички форуми западнаха и залиняха, не само този. Това е обща тенденция. Откакто фейсбук набра сила, всички се лепнаха и киснат там, и се оттеглиха от форумите. Във форумите беше по-уютно и подредено общуването. Във фейсбук това е много хаотично и натоварващо. Там всеки си има приятели и си общува с тях. Който няма приятели, няма достатъчно възможност за комуникация чрез фейсбук. Във форумите също няма възможност, защото в тях е мъртвило и почти никой не взема участие. Този форум наистина беше много стойностен. Извинявам се, че съм се изказвал под влияние на емоции негативно за форума и за неговите модератори в предишни години.
  11. Това ми е доста странно. Ако вътрешно се чувстваш "момченце", как брадата би могла да те накара да се чувстваш мъж?... Дали този проблем се решава толкова лесно? Според мен е някакво тяхно изкривено усещане.
  12. Брадата е част от индивидуалните природни черти на мъжете. Някои мъже имат пълна, хубава и добре развита брада. Други мъже имат хилава и нехармонична непълна брада. Всичко това е индивидуалност и отличава мъжете един от друг, подчертавайки, на не скривайки тяхната индивидуалност. Аз не мога да си представя да си бръсна брадата. Ходя си с пълна брада от 30 годишна възраст, т.е. вече 13 години и не смятам да я махам. Е поне докато не е побеляла, а тя още не е. Един мъж има завършен вид, когато е с брада или с мустаци. Брада е и сила на мъжа, той има нещо, което жените не могат да имат. По същата причина, поради която жените подчертават бюста си и се гордеят с него, мъжете си пускат брада и се гордеят с нея. Всеки от двата пола се чувства комфортно в даденостите, които има. Не виждам защо, а и не съм чувал отникъде нищо негативно относно носенето на брада, дори точно обратното. Бръсеннето крие истинската ти природа. Не искаш да оставиш видът ти да придобива естествения си ход, и ден след ден го криеш като си бръснеш брадата и не й позволяваш да расте. Именно в гладко избръснатите е криенето на тяхната природа, а не в онези, които си оставят брада. Брадата е даденост на тези мъже, какво означава да "наваксат мъжественост"? Да наваксаш означава да не притежаваш нещо и трескаво да се опитваш да си го набавиш. Брадата е част от тяхната мъжественост така или иначе, те няма какво да наваксват.
  13. Както бях сам преди 10 години, когато пишех тук активно, така съм и сега. Това е моят път и съдба явно, сам съм си го избрал и държа на него. Когато си убеден и държиш на избора си, самотата не плаши. Напротив, радвам се на пространството и мирът, които са около мен. Това е такава необятна свобода, да си независим. Много хора се хващат за връзки поради страх от самотата и не се развиват, а вегетират вкопчени един за друг. Аз нямам усещането за непълнота, че да трябва да търся друга половинка. Аз съм цялостен. Никога не съм можел да спя с други хора в една обща стая, камо ли в едно легло. Например. Но това е друга тема. Ако намериш правилното общуване към себе си, тогава самотата е блаженство. Няма нищо страшно в самотата. Според мен самотата е естественото състояние на човека. Тя е твоят най-добър приятел. Но поради външните влияния хората се привличат в приятелства и контакти и мислят, че те са незаменими за тях. Самотата е може би най-погрешно възприемания феномен. 90% от хората ще кажат, че самотата е нещо лошо и биха искали да се избавят непременно от нея. Но тя е наша природа. Много от най-важните жизнени функции се случват в самота. Не можем да вземем никого в съня си, затваряме очи и заспиваме. Нито можем да се наспим вместо някой друг. Храната се усвоява много по-правилно ако не се разсейваме и не разговаряме с никого по време на хранене. Медитацията и молитвата също се случват в самота. Може да се молиш с друг човек заедно, но ако не си обърнат навътре към себе си, тя няма да се получи. Но когато на хората им стане скучно със себе си, започват да търсят компания, за да се избавят от самотата, а всъщност от скуката или пустотата. Но ако не ти е скучно със самия теб, тогава нямаш такава трескава потребност непременно да търсиш компания или връзка.
  14. Минаха 10 месеца от последното ми включване. Някъде докъм края на миналата година все още имах усещането, че не съм преодолял проблема на 100%, макар че се чувствах много по-добре, отколкото през лятото. Имах един кратък срив в края на октомври, когато вътрешното неспокойство отново се появи със същата сила. Тогава излязох в болнични, но само за 4 дни и бързо се изправих. Тогава ми изписаха антидепресант, но аз след два дни размишления реших да не го вземам. Вместо това в мен светна лампичката "ситуацията ми е тежка, изправен съм до стената и не може така да продължава, под угрозата съм да изгубя работата си поради психически проблеми. Ще изровя потенциалът, който е в мен и ще се справя сам, без медикаменти и ще го докажа! Знам, че измъкването няма да стане от днес за утре, но ще правя единственото правилно, което е възможно в моята ситуация и ще имам търпение. Ако след 1 седмица все още имам вътрешно напрежение няма да се отчайвам, няма да падам духом, ще продължавам да мисля правилно и да действам правилно". От този момент с промяната на мисленето ми и с мотивацията да се справя без хапчета, започна възходът. Вече бях спрял да гледам на себе си като жертва, която е безпомощна и която чака да бъде хваната от следващата паническа атака. Вече бях започнал да гледам на себе си като победител, като човек, който има лостове за действие и който има увереност, че рано или късно ще се пребори. В първия болничен ден пътувах за Балтийско море, където цял ден се разхождах по плажа, напълно концентриран и целенасочен, без никакви драми и емоции. Повтарях си "аз съм мир, аз съм спокойствие, аз съм в хармония". Медитирах под звука на плискащите се вълни. Вътрешното напрежение продължаваше да е силно, но аз не му обръщах внимание, знаех "добре не става за 2 часа или за 1 ден, ще продължавам да правя правилните неща, няма да се отчайвам". На следващия ден си поставих цел да изкача един връх, е хълм, но където не бях ходил и не беше лесно да се ориентирам и да намеря пътя, при това времето беше доста влошено. Но аз бях решил "поставям си тази цел и я изпълнявам, изпълня ли я, ще мога да изпълня и другите цели, които са още по-жизненоважни, това ще е едно доказателство за волята ми". Пътувах 40 км, слязох навън, вървях 10 км през гората и намерих върха, качих се на наблюдателната кула на най-високото и този път имаше силни емоции, помолих се за решаване на проблема ми и благодарих, че ми се даде да намеря и да се кача на това място. На третия болничен ден отидох но строителния хипермаркет и купих боя. Боядисах едната стена в кухнята, която от две години стоеше мухлясала и не си мръдват пръста от мързел. Сега свърших това конструктивно дело и бях доволен от себе си, а и ангажирах добре ума си. На четвъртия последен болничен ден отидох на плувен басейн и сауна. Релаксирах и спортувах. На петият ден бях отново на работа и състоянието ми беше много подобрено. Вече не усещах вътрешното неспокойство и бях започнал да си връщам увереността. Бях изненадан, че толкова бързо още от първия ден се чувствах толкова добре на работното място, както преди това не ми се удаваше в продължение на месеци. От тогава повече не съм отсъствал от работа и не съм имал нито една паническа атака, нито е имало вътрешно безспокойство. Все още допусках, че е възможен обрат, но вече гледах по съвсем друг начин, имах увереност, че правя правилните неща и мисля осъзнато. Бях превключил на изцяло положителна вълна на мислене. В редките случаи, когато се прокрадваше лабилност си казвах "много важно, това не е важно, това е нищо, няма да му отдавам значение, продължавам напред непоколебим". И така това усещане за лабилност се появяваше все по-рядко и все по-слабо изразено, и все по-бързо изчезваше. От началото на тази година мога да кажа, че напълно съм преодолял неприятните усещания и не вече не могат да се появят при никакви обстоятелства. Ситуации, свързани с работата, които преди 1 година всяваха ужас в мен, вече са детска играчка и нищо не трепва отвътре. Продължавам на ходя на психотерапевт вече цяла година, но не ме е карал да предизвиквам паникатака на работното място. И без такъв метод се справих отлично. Правя йога и дишания сутрин, медитация и развиване на уменията за концентрация, които са много полезни в случай, че в бъдеще подобни проблеми отново възникнат. Но всеки изминал месец без проблеми и скъпоценен и ме отдалечава все повече от онова състояние, в което бях през май 2017 г., а и доста след това. И най-важното поддържам променената от есента положителна нагласа и нагласа на победител. Аз решавам как ще се чувствам и не съм заложник на някакви там панически и страхови проблеми. Долу горе по него време - началото на ноември бях на живо на лекция и медитация на Садхгуру - Джаги Васудев в Берлин. Той говори същите неща там, сякаш беше програмирано да отида там и да чуя тези неща, които да ме вдъхновят. Изчетох и книгата му на един дъх. Днес имахме поредното понеделнишно съвещание, по време на което точно преди 1 година в същия понеделник се случи паникатаката. Забавлявах се, знаех, че нищо няма да се случи, така и беше. Вътрешната ми сила нарастна неимоверно заедно с промяната на мисленето и възприятията ми. И не на последно място като оръжие бях взел със себе си търпението. Те ме доведоха до окончателния успех. Една много тежка и същевременно една много хубава година, година на осъзнаване и израстване бяха тези изминали последни 12 месеца. Много съм благодарен, че бях разтърсен от страдание, което обаче ме събуди и накара да работя върху себе си и да се развивам. Сега съм горд, че прескочих препятствието със собствени сили, без предписаните медикаменти, а това дава допълнително сила.
  15. Слабо изразена е на сегашния етап. При мен беше същото цял живот, малко притеснение от недостатъчно познати хора, грижи как ще бъда приет, дали няма да бъда отхвърлен или критикуван. Такива неща, но нищо повече. Пак поради ниска самооценка. Докато се се случи ситуация, която наистина е тежка и изисква много сила и тогава проблемът излиза на повърхността по-силен от всякога. Но е решим, при мен сега е добър период, овладян. Но няма да ви занимавам, темата не е за мен, а за него.
×
×
  • Добави...