Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Максим

Участници
  • Общо Съдържание

    1753
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Максим last won the day on Юни 26 2017

Максим had the most liked content!

За Максим

  • Ранк
    Приятел на Портала

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://
  • ICQ
    0

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

19337 посещения на профила
  1. Слабо изразена е на сегашния етап. При мен беше същото цял живот, малко притеснение от недостатъчно познати хора, грижи как ще бъда приет, дали няма да бъда отхвърлен или критикуван. Такива неща, но нищо повече. Пак поради ниска самооценка. Докато се се случи ситуация, която наистина е тежка и изисква много сила и тогава проблемът излиза на повърхността по-силен от всякога. Но е решим, при мен сега е добър период, овладян. Но няма да ви занимавам, темата не е за мен, а за него.
  2. Ако трябва да отговоря директно на въпроса ти моят проблем е, че никога и никъде не съм могъл да се чувствам напълно щастлив. В Германия не съм напълно щастлив, но и в България не бях. След като продължавам да оставам в Германия моментите на щастие явно са повече, отколкото бяха когато живеех в България. Чувствам се напълно оценен от германците. Имам късмет на работя в интелигентна среда, където знаят как да уважават хората, които имат знания и са добри специалисти. Разликата с България е огромна. В България бях презиран за това, че съм доктор по нещо си. Там не могат да се радват на чуждите успехи. Гледат да те принизят и смачкат. В Германия като чуят, че си доктор и едва ли не ти се покланят, голямо уважение проявяват. В нито един момент на работата не съм имал усещането, че ме третират по различен начин защото съм чужденец. Противно на ширещото се мнение, че българите в чужбина не ни броят за нищо. Моят опит не е такъв. Може би ако бях чистач в Лидъл щяха да ме гледат презрително, но за щастие не съм. Зависи в каква среда ще попаднеш и на какво ниво. Германците са една от нациите, които най-добре приемат имигрантите. Дори до степен на глупост по отношение на арабите и циганите. Много са наивни, не са лоши хора. Интегрирал съм се доколкото съм имал желание и доколкото съм в състояние да отговарям на очакванията на хората германци, които са около мен. Не искам да се повтарям, че съм интровертен. Имам потребност от съвсем малко общуване с другите хора. Така че за мен е добре и не е проблем това, че германците не се сприятеляват лесно и са затворени. На мен това въобще не ми пречи. В повечето моменти сам ми е много добре даже. Най-добре съм се интегрирал на работното си място и съм отговорил на очакванията на висшестоящите и на колегите. Извън работата си подреждам живота без много общуване така, че да ми е добре. През август имах втора лятна отпуска и пътувах в Швейцария. Посетих и изкачих 2 трихилядника, включително отидох и до един ледник, и един двухилядник. Швейцарската природа е великолепна и планините ми се отразиха много добре. Към момента нямам никакви проблеми от онова естество, заради което отворих тази тема по-рано през годината. Успях да си върна обичайното стабилно и уверено състояние. Не се е налагало да отсъствам от работа нито в един от дните на това лято. А когато съм на работа се чувствам достатъчно добре, че вече да не се налага да стискам зъби и да се боря със себе си. Нещата се уталожиха без да съм получавал нито една повторна паник-атака. И без да се е налагало да предизвиквам такава. Дано това състояние се задържи за постоянно. Очевидно е, че коренът на проблема е ниската самооценка, която обаче се вдига с ей такива пътувания. Можех да си позволя луксозен отдих в най-скъпата държава в Европа, без да трябва да се лишавам от нищо и това повишава самочувствието ми в добрия смисъл. Не изпитвам арогантност за това къде съм бил, а изпитвам задоволство от факта, че здравата работа през годината ми носи такива плодове. И освен това изпитах задоволство от свободата си. Реших, че искам да замина за Швейцария, взех отпуската, заминах без да трябва да завися от някого или от нещо и го реализирах. Без да трябва да очаквам отговор или потвърждение от някъде или от някого и без да има съмнение дали ще се заминава или не. Напълно сам без ничия подкрепа и всичко се разви идеално. Не само реализирах плана, който си бях поставил, което е пак един вид контрол, а и си позволих да вземам спонтанни решения. В предпоследния ден във високата планина заваля сняг и аз реших, че непременно трябва да се кача, за да преживея сняг през лятото и да се кача за пръв път в живота си на трихилядник. По-висок от Мусала. Сторих го и се почувствах щастлив. Всяко преживяване, което повишава увереността и самочувствието ми, ме отдалечава от лабилните периоди и от възможните паник атаки. Така че това е, д-р Първанов е прав за социалната фобия, която се поражда от ниска самооценка. Но предизвикването на паник-атака няма да повиши самооценката според мен. Други преживявания и постъпки мога да я повишават и вече знам в коя насока да работя. Междувременно цяло лято ходех при безплатния психотерапевт, не съм се изоставил, но наскоро му казах, че вече няма смисъл да идвам всяка седмица, защото от седмица на седмица вече нищо не се променя, състоянието ми е стабилно и вече ще е веднъж на 2-3 седмици. Полезното за мен от тази тема беше, че ми се обясни откъде идва проблема и какъв е точно неговият механизъм. Самото осъзнаване помага да решиш проблема постепенно. Дано да е за постоянно, а не само моментен проблясък. Поздрави.
  3. Явно нищо не си могъл да разбереш относно проблема ми, а съм изписал две страници... Жалко. Нямам абсолютно никакъв страх или притеснения дали ще се справя с работата си. Не знам как го реши това. Никога не съм се съмнявал, че ще се справя с работата си. От толкова години я работя, имам рутина, необходимите знания и няма никаква задача в работата ми, с която да не мога да се справя. Всичко тръгна от онези проблеми с кръвообращението и силната отпадналост през миналата есен. И след като беше преминало благополучно, понеже 6 месеца се чувствах стабилен и уверен като скала, се случи паник-атаката. По същия начин, по който хора преживяли инфаркт след това имат травма и се страхуват да не им се случи пристъп отново. Това няма нищо общо с ниска самооценка. Страхът ми беше не от конкретната моя работа, а от това да не ми се случи пристъп по време на събеседването, в което се случи единствената паник-атака в живота ми. В което пък събеседване от мен не се изисква никаква компетенция, т.е. не се налага да вземам мнение или да отговарям на въпроси, а само да присъствам. Уморих се да обяснявам и да говоря все едно на стена след като явно е разбрано тук в погрешна посока. Опитах си да си отговоря на някои въпроси и се оказа, че на доста от въпросите съм отговорил като човек с високо самочувствие и самооценка. Така че тя явно не е толкова ниска, колкото изглеждаше. Просто имам склонност да гледам черногледо и песимистично на нещата, а не да изпитвам задоволство от постигнатото и да се концентрирам върху положителното. Психотерапевтът ми в четвъртък спомена за явни успехи в терапията, които съм постигнал през последните седмици. А вие си го тълкувайте от разстояние както ви харесва. Бях забравил колко упорити и студени стават българите, когато не стане по тяхната...
  4. Защото им поставих риторичен въпрос. Справих се с паническа си проблем без да използвам техния метод.
  5. През изминалия понеделник беше това месечно рутинно съвещание, при което преди 2 месеца се случи случката. Опасявах се много, бях пълен с притеснение и стрес в този понеделник във времето преди то да започне. Т.е. до 11 ч. Започна в 11 ч. и веднага почувствах успокоение. Изведнъж се почувствах спокоен, уверен и сигурен. Съвещанието продължи 50 минути, достатъчно дълго време, за да се появи паник атака или неприятни усещания. Те обаче не се случиха! Вътрешно се чувствах комфортно и добре. В добро настроение и нямах особени съмнения, че може да ми стане лошо в течение на съвещанието. Не мога да си обясня това добро състояние точно в момента, когато влязох в травматичната ситуация. Е вярно е, че използвах помощни средства. Имах дъвка в устата, а в ръка въртях през повечето време един Спинер. Но за разлика от тийм билдинга, където в продължение на повече от час с дишане подтисках неприятните усещания, които се бяха появили в мен, този път тях изобщо ги нямаше, не се налагаше да подтискам нищо. Вече се радвах вътрешно и мислех, че съм си решил проблема. Във вторник се чувствах идеално. В сряда в началото на работния ден също. Тогава обаче към 10 ч. в една абсолютно безобидна ситуация, с която не съм свързвал страхове почувствах вътре в себе си внезапно лабилизиране - едно неприятно чувство като неприятен поток през крайниците ми. В момента, преди това да се случи бях спокоен, нямах никакви притесняващи мисли. Бях при един колега и той дори пускаше различни страници от интернет за футбол, които ние заедно четохме и дискутирахме. Въобще не правихме нищо смислено, свързано с работата в него момент. И дмамата сме фенове на един и същ футболен отбор и четяхме последните новини около него. Във фирмата в тази сутрин беше много спокойно. Нямаше ги нито шефовете, нито ръководителите на проекти. Идеална обстановка, която винаги ме е правила спокоен. И въпреки това внезапно усетих, че нещо неприятно се надига в тялото, и най-вече в крайниците и ръцете се усещаше. Не мога точно да го обясня, но и през миналата есен имах пристъпи на такова нестабилно вътрешно усещане, което ме плашеше. През време на тези усещания обаче нямах усещането нито притеснението, че ще се случи паник атака. Беше по-различно от всичко, което беше през последните месеци и което може би в този понеделник вече бях разрешил и преодолял. Това беше нещо по-старо, което го имаше и през есента и което водеше до по-трайно вътрешно безпокойство. Следобяд в сряда се пооправиха нещата, и си работих нормално. В четвърък след ставане от сън обаче започна безпокойството отново, когато пристигнах на работното място обаче то намаля и отшумя. Междувременно в четвъртък бях при психотерапевта и той каза, че вероятно съм имал някаква мисъл за миг и това е отключило този кръговрат за хормони от надбъбречните жлези и страх. Нормална реакция, която се появява при опасност. Аз обаче нямах никаква осъзната мисъл, която да ме тревожи точно в него момент. Дори и днес не се чувствам съвсем спокоен, въпреки че "Спасителният уикенд" е факт. Но сега вече нямам страх от случване на паникатака на работното място, ами че няма да съм в състояние да работя, ако това безпокойство вътрешно се влоши още повече. Дали не се разбъркаха картите и да имам друг проблем сега? Май се оказа ненужно да предизвиквам паник атака, но въпреки това има други проблеми сега.
  6. Не е това подходящият начин! Вчера бях при психотерапевта си и му разказах за това предложение. Той направо се изсмя в недоумение и каза "ама как така ще предизвикваш паник-атака??? Това не е методът, който ще те избави от проблема ти, а дори може да го влоши. В никакъв случай и в никаква ситуация не се опитвай да предизвикваш паник-атака". Така че той ми забрани този абсурден метод. В Германия не се работи с него, тук хората рабират пациентите си много по-добре. Човекът ми каза, че нямам кой знае какъв голям или дълбок проблем и че не трябва да се фискирам върху страховете си. Докато от прочетеното тук ми беше наговорено видиш ли колко сериозен ти е проблема и ще става все по-сериозен ако не вземеш мерки... Взел съм мерките, затова и ходя при психотерапевт. Има достатъчно начини за въздействие, различни от горе предложения. Аз нямам страх от самата паник атака, знам че нищо няма да ми се случи. Имам страх да ме видят в състояние на такава атака безпомощен, а самото й предизвикване ще доведе именно до това. Решението е да не се стига по паник атаки никога, тогава и никой няма да знае за проблема. Човекът ми каза да опитвам трикове и да разчупя шаблона на действията си в ситуация на наближаваща паник атака. Т.е. отвличане на вниманието в друга посока, вместо към напрегнато очакване тя да се случи. Тогава ще се прекъсне тази връзка опасения-очакване-паникатака.
  7. Нямам никакво намерение да правя цирк на работното място. Да се итвърди, че избягвам ситуацията и не се конфронтирам с нея няма общо с реалността. За разлика от онове момче, което имало страхове да отиде в барче, аз трябва всеки ден да ходя на работа и го правя, като с това всеки ден се конфронтирам волно или неволно с моя проблем. Ако исках да избягам от него - щях да приема предложението на лекарката за дългосрочна дистанция от работа и щях да се пиша 5 месеца болнични. През това време щях да си харча парите, с почивки в чужбина, щях и да се върна в родната България да се видя с приятели и близки. Щях да имам време да се отдам на хобитата си, за които иначе нямам време. И след 5 месеца травматичното преживяване щеше да е преминало и отшумяло. Аз обаче отказах да излизам в болнични като с това показах лоялност, сила и решителност ежедневно да се конфронтирам с проблема, дори и да ми създава неприятни емоции и усещания. Италианският психотерапевт отказа да предизвикваме паник-атака поради това, че "не знаем до какво може да доведе и дали няма отново да ме лабилизира както в дните след нея през май". Така че той знае чудесно как се чувствам, може да се постави на мое място, може да изпитва емпатия и може да подбира най-правилния метод според съответния човек и ситуация. Благодарен съм на д-р Първанов затова, че откри истинската причина за моите проблеми. Но последното му мнение намирам за доста непремерено. Виждам липса на способност да се осъзнае моето състояние и чувства, липса на способност за емпатия. Виждам опит за назидателно отношение към мен и неспособност да се разбере именно, това което написах. Жалко. Психотерапията може според случая да върви паралелно с вземане на хапчета и да е успешна. Да се заклеймява човек, който страда толкова много, че е бил принуден да мине да подкрепа от таблетки, като негоден за психотерапия е меко казано липса на респект и емпатия. Съжалявам ако съм ви загубил от времето. Пожелавам на д-р Първанов много професионални успехи. Просто не ме разбра в цялата тази тема. А такъв подход не работи с мен. Орлин можа да намери много по-правилен подход към мен и можа да ме разбере доста по-добре. За което му благодаря.
  8. Аз имам твърдото усещане, че на друго място не може да стане. Вкъщи не може да се случи абсолютно никога. Когато съм навън - също. Само при посочените в по-горните ми мнения ситуации. Няма нужда да ги повтарям отново. Мислех си същото като теб в голямата пълна зала онзи ден и бях на крачка да ми се случи, но не се случи. Де факто само един път ми се е случвала паник атака, на 8 май. Оттам нататък, често си мислех, че ще се повтори. Но не се е повторила нито веднъж. Явно само така си мисля, но дори и да се опитам да провокирам атака, не съм сигурен дали наистина ще успея. Което пък е добре, че не мога да я предизвикам.
  9. И така вчера се върнах от двудневния семинар по тийм билдинг с фирмите партньори. Отначало нямах никакви притеснения дали психиката ще ми изиграе някоя шега, общувах нормално и без страх с колеги и шефове във фоайето. Все пак не беше на работното място, където имах травматичните преживявания, ами на ново място, с което не са свързани предишни неприятни преживявания. Но когато започна лекционната част и всички седнахме 120 човека в залата да слушаме, изведнъж се появи тази несигурност и мисли "ами сега, отвсякъде е задръстено с маси, столове и хора, ако ми прилошее няма откъде да изляза", огледах се и случайно лицата на шефовете гледаха точно към мен. Това още поведе подсили опасенията и несигурността ми "ами ако точно сега ми прилошее и те видях изражението на лицето ми че почвам да страдам и нещо ми става ще е най-големият гаф". Безпокойството и дискомфорта започнаха да се усилват и бях като че ли пред паник атака. Общо взето същия модел "много хора сме, трудно е да се излезе в случай на нужда, ще ми е неловко да ме видят страдащ или припаднал". Но започнах да дишам бавно и контролирано с диафрагмата в ритъм 4-4-6-2. Така дишах повече от час, и това малко облекчаваше нещата, държеше ги под контрол. После дойде спасителната пауза. След нея имахме други занятия в групи разделени и прави пред информационните табла и тогава вече беше по-добре, знаех че вече мога и да изляза незабелязан ако се наложи. Така че не ми се случи паник атака, но имаше моменти на съмнение и несигурност. Без да искам и да очаквам се наложи да се конфронтирам със ситуацията, с която са свързани травматичните минали преживявания. Надявам се това да е допринесло с нещо за разрешаването й. Вечерта имаше шведска маса, после рок банда ни свири на живо и се забавлявах. "Рисковата обстановка" вече беше отминала и нищо повече не ме заплашваше... Още по-ясно ми стана, че нямам паническо разстройство, което идва от нищото внезапно и със смъртен страх. Има един хомеопатичен препарат, който е популярен в Германия и се продава по аптеките широко Neurexan. За него отзивите са много положителни, че помагал краткосрочно за успокояване в случай на страхове и паника. На мен за съжаление въобще не ми помогна, абсолютно никакъв положителен ефект. Платеният психотерапевт ми каза "значи наистина имаш травматично разстройство, понеже именно такива не се повлияват от този медикамент". Докато чистите панически атаки се повлияват от него каза той.
  10. Днес бях при безплатния психотерапевт и за пореден път придобих усещането, че не става за нищо. Никакъв стимул не изпитвам да ходя при него. Има нула излъчване и нула сила. Дори отначало не искаше да повярва, че имам социална фобия. После допусна, че може и да имам. Не ме изслушва достатъчно, а нещата, които ми говори трудно ги разбирам. Много са ми сухи. Не пасва между него и мен въобще. И нямам усещането, че върви към целта. Той каза, че по време на сеансите изглеждам уверен в себе си и с висока самооценка, гласът ми бил силен и уверен. Да, но на работното място не е така. Даже ме нарече арогантен миналия път, защото се изказах против арабите, които заливат нелегално Германия и че те са мошеници, а не са истински бежанци от война. Което си е така. Докато италианецът беше напълно съгласен с моето виждане и каза, че и той вижда така нещата и че политиката на Меркел е един пътен абсурд и ще доведе до катастрофа Германия.
  11. Утре и вдругиден няма да работим, но имаме официална среща с пренощуване и коктейл извън града с много бизнес партньори от фирми, с които работим с цел лично запознаване. Надявам се да не ми се случи нищо. Но след като благодарение на тази дискусия осъзнах, че точният проблем е социална фобия сякаш започнах да се чувствам по-добре. И си припомних следните мисли, които ми се въртяха преди месец "ех да можеше да работя от вкъщи, хоум офис". Защото съм знаел, че искам да избегна евентуален гаф с прилошаване или паническа атака на работното място и съм бил убеден, че ако си работя от вкъщи ще се чувствам добре и няма да ми прилошее. Ако не беше свързано със заплаха пред социалната среда нямаше да имам такава мисъл.
  12. Не съм се отказал от него, но все още обмислям. Някои неща ми се струват все пак странни. Наистина се чувствах вдъхновен, доволен и щастлив след всяка среща с него. Но на последната среща, която имахме през миналия декември той ми каза "не се променяй, остани такъв, какъвто си, ти притежаваш всички необходими качества и виждаш нещата правилно, а освен това си итуитивен и усещаш нещата, малко хора имат тези качества". Аз очаквах да ми даде напътствия "прави това и това, не прави онова и онова". И бях изненадан. Но и след тази последна за тогава среща се чувствах като опиянен от него. Имаше нещо много интимно и дълбоко, което остана в мен след тези срещи с него. Може да е бил работещият метод и се е опитвал да ми повиши самооценката. Ти как мислиш един такъв изказ от психотерапевт положителен ли е? Да ти каже да останеш какъвто си? Без да те кара да се променяш? Аз тогава въобще не бях склонен да давам много пари за терапевт, защото още не бях имал проблемите в цялата им палитра. Но след всяка среща се чувствах толкова въодушевен, че всеки път отлагах да му кажа "другия път за последно". И така натрупах 7 посещения, като имах чувството, че мога да ходя цял живот при този терапевт все ще е интересно и приятно. Докато при безплатния терапевт през цялото време имам съмнения и нямам желание да ходя и да ползвам тези часове. Не съм отворен към него, защото явно той не може да ме предразположи и няма правилен подход. Не ходя с желание и интерес, а все едно по принуда за отбиване на номера.
  13. Ами аз нямам намерение да гълтам хапчета за постоянно. Знам че са вредни и че не са трайно решение. Но да имам за всеки случай. Когато ще имаме това съвещание да глътна едно. По едно на месец в съответния ден, за да предотвратя паник атака. Иначе тя провокира цял месец силна обща лабилност и това не беше добре, отсъствах от работа и изживях много неприятни моменти. А дори и да не гълтам, като знам, че в джоба си имам изход и мога да го използвам, може би няма да стигна повече до паник атака на база на социална фобия. То се стига до неприятните усещания именно, когато съм в ситуация, от която не мога да се измъкна, понеже съм сред хора и на работа. Хапчета в джоба могат да са необходимият вариант, който да ми даде сигурност дори без да се наложи да ги глътна. Понякога може би е по-добре да вземеш хапче еднократно, отколкото са се самоизмъчваш, да се опитваш да се бориш, да трябва да си на работа, а да не си в състояние и да си тровиш нервите.
  14. Доста убедително звучи мнението на Орлин. Сега ще опитам да си взема час при нов психотерапевт. Той е и психиатър за разлика от горните двама и има право както да дава болнични, така и да изписва лекарства. Другите двама са диплом-психолози, а те в Германия нямат право да изписват лекарства. Ако се наложи ще може да се реагира светкавично. Разрових се из интернет и прочетох мнения, че той е най-добрият в бранша в цял Хамбург. Има оценка 1.0 от 25 мнения на пациенти. Това е най-високата възможна оценка. Той работи както частно, така и по здравната каса. Ще се опитам да прехвърля одобрените часове към него ако ми допадне и ако има свободно терапевтично място. Все пак плащам немалки здравни осигуровки и ми се полагат тези часове. Иначе днес на работата се чувствах доста по-добре. Вътрешната лабилност и страхове беше доста слабо изразена, но все пак я усещах. А напрежение сутринта преди заминаване за работа не се появи, или беше толкова слабо, че с лекота успях да го туширам с дишане, закусване и прочие. Абе като цяло по-добре са нещата, отколкото бяха преди месец. Но проблемът си го има и винаги може да се усили отново. Това го осъзнавам. Дано да получа час преди 3 юли и да ми предпише ей така за всеки случай някакви хапчета. Защото на 3 юли ще има дългото понеделнишко съвещание, което се провежда винаги в първия понеделник на месеца и на последното такова на 8 май получих паник атаката. На съвещанието за юни бях в отпуска и за късмет не можех да участвам. Имам травма от това съвещание вече и напрегнато очакване.
  15. Да той е със стабилна самооценка. Той също е имигрант в Германия, италианец е. Това е и една от причините да ме разбира по-добре, отколкото германците. По-сходен манталитет. Той каза, че се е развел с предишната си жена, защото е типичен италиански мачо и не иска жена му да кара кола и да ходи на работа. А иска да има истинска жена. След това се оженва за рускиня, която да си стои вкъщи, да му готви и да го чака. Той е знаел какво точно търси и кое го прави щастлив и го е намерил.
×