Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Максим

Участници
  • Общо Съдържание

    1765
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Максим last won the day on Юни 26 2017

Максим had the most liked content!

За Максим

  • Ранк
    Приятел на Портала

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://
  • ICQ
    0

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

19554 посещения на профила
  1. Максим

    Страхове

    Изучи някаква специалност, която има приложение в индивидуална работа, научни изследвания, някакви такива сфери, в които се се изискват комуникационни способности. Тогава ще можеш да развиваш силната си страна и да я опознаеш и вече няма да имаш този комплекс за малоценност, че за нищо не ставаш. Намери нишата, която е подходяща за твоите способности. Не всяка работа изисква добри комуникативни способности. И аз се лутах дълги години точно поради същата причина, а тя е че въобще не съм комуникативен и това ми е ужасно слаба страна, която не мога да променя. На всяка работа доста бързо се стигаше до изявяване на слабостите в комуникацията. Просто не са ми в природата. Не ставах за учител и прочие. Но си намерих работната ниша, в която не се изисква комуникация на работата в Германия. Работата ми е индивидуална, научно-изследователска и на компютър и ако трябва да контактувам, го правя по и-мейл и почти винаги сработва, много рядко се налага да се обаждам по телефона. Намерих си нишата и разбрах, че съм съвсем даже способен и оценен. Дори на последния годишен разговор с шефа си издействах още повече отдръпване от комуникация. Казах, че телефонирането е източник на стрес за мен и не ми е силната страна, и ако е възможно да вземем решение повече да не се налага да телефонирам, всички контакти да осъществявам само по и-мейл. Съгласи се веднага, каза "няма проблем, подписваме официално да не телефонираш повече, ти имаш други силни страни, които ние много ценим и можем да живеем с това да ограничиш комуникацията щом така искаш". Така че един път докажеш ли се като специалист, те знаят вече кого имат в твое лице и не искат да те загубят, с течение на времето вече можеш да налагаш и ти правила, които са ти изгодни и те почват да правят компромиси, а ти си издействаш свобода. Така че и вълкът сит, и агнето цяло. Аз съм добре, върша само това, което ми приляга, и не се налага постоянно да се сблъсквам с недостатъците си по отношение на комуникацията и общителността, а работата предпоставя много индивидуална и задълбочена работа, която от друга страна не всеки умее. Така че всеки има в различна насока своите силни страни. Пожелавам ти да намериш и ти твоята работна ниша, която да е в унисон с качествата ти.
  2. Максим

    Защо поне от 4 години...?

    Доста разпространено е желанието да харесваш хора, които са рядък вид за твоята родина. Идеалът на повечето българи е синеоки блондинки, ако е възможно германки или най-добре шведки. А на българските жени е високият и синеок западноевропеец. В Германия е обратното, там понеже повечето са светлокоси и синеоки, е на мода да се харесват тъмнокоси южняци и с кафяви очи. Русите и синеоки се смятат за скучни и не се котират особено. Аз самия като дете не харесвах кафявите си очи и исках да съм със сини. Имах приятел съсед, с когото по цял ден играехме и му завиждах затова, че има сини очи. А една нощ сънувах, че се поглеждам в огледалото и имам сини очи. Също така мразех къдриците в косата си, защото аз бях единственият с къдрава коса и исках да съм като другите с права коса. След къпане си слагах чорап на главата, за да ми се изправи косата. Но след 2 часа отново ставаше с къдрици... Докато много хора си мечтаят да имат такава коса. Природата на ума е да търси и иска това, което няма.
  3. Аз използвам фейсбук най-вече когато пътувам. Пускам снимки почти в реално време и отбелязвам къде съм. Показвам един щастлив облик на успял, благоденстващ човек, който може да си позволи всякакви престижни пътувания. Осъзнавам, че искам да впечатля приятелите ми и те да си казват "виж го той как си подреди живота". По същото време ме обхваща треска, планирам кога и откъде да пусна снимките и през какъв интервал да са следващите. Това ми разбива почивката. При последното пътуване на Бодензее и Швейцария бях блокиран и не можех да пускам нищо. Прекарах си чудесно релаксиращо, защото и да искам не можех да пускам снимки.
  4. Дирижирано е, но причината не е във военните действия на европейците през минали години там. Това имах предвид. Но иначе някой ги подтиква да пълзят като плъхове към Европа, а и няма желание да бъдат спрени. Така е наредено. Много лесно могат да бъдат спрени, но няма политическо желание за това. Светъл лъч са Унгария, Австрия, Чехия, Словакия, Полша.
  5. Абсолютно никой нищо не е начертал. Тези народи не могат да живеят в мир и законност. Първо опустошиха собствените си държави от непрестанни междуетнически сблъсъци и безхаберие, а после бягат от тях на метеното. Ислямските страни са възможно най-изостаналите в развитието си народи: назадничави, невъзприемчиви, неблагодарни, неспособни, упорити като магарета.
  6. Не съм обиден въобще. Престанах да се обиждам в живота. Аз бях току що за 1 месец блокиран от фейсбук от началото на април до началото на май. Задето изказах искрено мнението си, което беше и самата правда. А именно, че арабските мигранти не желаят да се интегрират и не са бежанци от война, ами за в Германия заради социалните помощи и безплатните жилища. Това го написах на немски и веднага бях блокиран за 30 дни. Имах право да чета, но не и да пиша коментари, нито да споделям неща на стената си. Запушиха ми устата. Свободата на лично мнение е погазена. И това в държава като Германия. Това е третото блокиране за абсолютно същото нещо и всеки пък периодът на запушване на устата става все по-дълъг. Казваш истината такава, каквато е и получаваш наказание... Светът е толкова объркан и толкова несправедливо устроен, че ако взема да се обиждам за всяко нещо, няма да му се види краят. Затова вече гледам забавно на целия хаос и цирк.
  7. Аз съм един от тези 800, които си "махнал", защото вече нищо не ми се появява от теб. :-)
  8. Всички форуми западнаха и залиняха, не само този. Това е обща тенденция. Откакто фейсбук набра сила, всички се лепнаха и киснат там, и се оттеглиха от форумите. Във форумите беше по-уютно и подредено общуването. Във фейсбук това е много хаотично и натоварващо. Там всеки си има приятели и си общува с тях. Който няма приятели, няма достатъчно възможност за комуникация чрез фейсбук. Във форумите също няма възможност, защото в тях е мъртвило и почти никой не взема участие. Този форум наистина беше много стойностен. Извинявам се, че съм се изказвал под влияние на емоции негативно за форума и за неговите модератори в предишни години.
  9. Максим

    Брадата?

    Това ми е доста странно. Ако вътрешно се чувстваш "момченце", как брадата би могла да те накара да се чувстваш мъж?... Дали този проблем се решава толкова лесно? Според мен е някакво тяхно изкривено усещане.
  10. Максим

    Брадата?

    Брадата е част от индивидуалните природни черти на мъжете. Някои мъже имат пълна, хубава и добре развита брада. Други мъже имат хилава и нехармонична непълна брада. Всичко това е индивидуалност и отличава мъжете един от друг, подчертавайки, на не скривайки тяхната индивидуалност. Аз не мога да си представя да си бръсна брадата. Ходя си с пълна брада от 30 годишна възраст, т.е. вече 13 години и не смятам да я махам. Е поне докато не е побеляла, а тя още не е. Един мъж има завършен вид, когато е с брада или с мустаци. Брада е и сила на мъжа, той има нещо, което жените не могат да имат. По същата причина, поради която жените подчертават бюста си и се гордеят с него, мъжете си пускат брада и се гордеят с нея. Всеки от двата пола се чувства комфортно в даденостите, които има. Не виждам защо, а и не съм чувал отникъде нищо негативно относно носенето на брада, дори точно обратното. Бръсеннето крие истинската ти природа. Не искаш да оставиш видът ти да придобива естествения си ход, и ден след ден го криеш като си бръснеш брадата и не й позволяваш да расте. Именно в гладко избръснатите е криенето на тяхната природа, а не в онези, които си оставят брада. Брадата е даденост на тези мъже, какво означава да "наваксат мъжественост"? Да наваксаш означава да не притежаваш нещо и трескаво да се опитваш да си го набавиш. Брадата е част от тяхната мъжественост така или иначе, те няма какво да наваксват.
  11. Както бях сам преди 10 години, когато пишех тук активно, така съм и сега. Това е моят път и съдба явно, сам съм си го избрал и държа на него. Когато си убеден и държиш на избора си, самотата не плаши. Напротив, радвам се на пространството и мирът, които са около мен. Това е такава необятна свобода, да си независим. Много хора се хващат за връзки поради страх от самотата и не се развиват, а вегетират вкопчени един за друг. Аз нямам усещането за непълнота, че да трябва да търся друга половинка. Аз съм цялостен. Никога не съм можел да спя с други хора в една обща стая, камо ли в едно легло. Например. Но това е друга тема. Ако намериш правилното общуване към себе си, тогава самотата е блаженство. Няма нищо страшно в самотата. Според мен самотата е естественото състояние на човека. Тя е твоят най-добър приятел. Но поради външните влияния хората се привличат в приятелства и контакти и мислят, че те са незаменими за тях. Самотата е може би най-погрешно възприемания феномен. 90% от хората ще кажат, че самотата е нещо лошо и биха искали да се избавят непременно от нея. Но тя е наша природа. Много от най-важните жизнени функции се случват в самота. Не можем да вземем никого в съня си, затваряме очи и заспиваме. Нито можем да се наспим вместо някой друг. Храната се усвоява много по-правилно ако не се разсейваме и не разговаряме с никого по време на хранене. Медитацията и молитвата също се случват в самота. Може да се молиш с друг човек заедно, но ако не си обърнат навътре към себе си, тя няма да се получи. Но когато на хората им стане скучно със себе си, започват да търсят компания, за да се избавят от самотата, а всъщност от скуката или пустотата. Но ако не ти е скучно със самия теб, тогава нямаш такава трескава потребност непременно да търсиш компания или връзка.
  12. Минаха 10 месеца от последното ми включване. Някъде докъм края на миналата година все още имах усещането, че не съм преодолял проблема на 100%, макар че се чувствах много по-добре, отколкото през лятото. Имах един кратък срив в края на октомври, когато вътрешното неспокойство отново се появи със същата сила. Тогава излязох в болнични, но само за 4 дни и бързо се изправих. Тогава ми изписаха антидепресант, но аз след два дни размишления реших да не го вземам. Вместо това в мен светна лампичката "ситуацията ми е тежка, изправен съм до стената и не може така да продължава, под угрозата съм да изгубя работата си поради психически проблеми. Ще изровя потенциалът, който е в мен и ще се справя сам, без медикаменти и ще го докажа! Знам, че измъкването няма да стане от днес за утре, но ще правя единственото правилно, което е възможно в моята ситуация и ще имам търпение. Ако след 1 седмица все още имам вътрешно напрежение няма да се отчайвам, няма да падам духом, ще продължавам да мисля правилно и да действам правилно". От този момент с промяната на мисленето ми и с мотивацията да се справя без хапчета, започна възходът. Вече бях спрял да гледам на себе си като жертва, която е безпомощна и която чака да бъде хваната от следващата паническа атака. Вече бях започнал да гледам на себе си като победител, като човек, който има лостове за действие и който има увереност, че рано или късно ще се пребори. В първия болничен ден пътувах за Балтийско море, където цял ден се разхождах по плажа, напълно концентриран и целенасочен, без никакви драми и емоции. Повтарях си "аз съм мир, аз съм спокойствие, аз съм в хармония". Медитирах под звука на плискащите се вълни. Вътрешното напрежение продължаваше да е силно, но аз не му обръщах внимание, знаех "добре не става за 2 часа или за 1 ден, ще продължавам да правя правилните неща, няма да се отчайвам". На следващия ден си поставих цел да изкача един връх, е хълм, но където не бях ходил и не беше лесно да се ориентирам и да намеря пътя, при това времето беше доста влошено. Но аз бях решил "поставям си тази цел и я изпълнявам, изпълня ли я, ще мога да изпълня и другите цели, които са още по-жизненоважни, това ще е едно доказателство за волята ми". Пътувах 40 км, слязох навън, вървях 10 км през гората и намерих върха, качих се на наблюдателната кула на най-високото и този път имаше силни емоции, помолих се за решаване на проблема ми и благодарих, че ми се даде да намеря и да се кача на това място. На третия болничен ден отидох но строителния хипермаркет и купих боя. Боядисах едната стена в кухнята, която от две години стоеше мухлясала и не си мръдват пръста от мързел. Сега свърших това конструктивно дело и бях доволен от себе си, а и ангажирах добре ума си. На четвъртия последен болничен ден отидох на плувен басейн и сауна. Релаксирах и спортувах. На петият ден бях отново на работа и състоянието ми беше много подобрено. Вече не усещах вътрешното неспокойство и бях започнал да си връщам увереността. Бях изненадан, че толкова бързо още от първия ден се чувствах толкова добре на работното място, както преди това не ми се удаваше в продължение на месеци. От тогава повече не съм отсъствал от работа и не съм имал нито една паническа атака, нито е имало вътрешно безспокойство. Все още допусках, че е възможен обрат, но вече гледах по съвсем друг начин, имах увереност, че правя правилните неща и мисля осъзнато. Бях превключил на изцяло положителна вълна на мислене. В редките случаи, когато се прокрадваше лабилност си казвах "много важно, това не е важно, това е нищо, няма да му отдавам значение, продължавам напред непоколебим". И така това усещане за лабилност се появяваше все по-рядко и все по-слабо изразено, и все по-бързо изчезваше. От началото на тази година мога да кажа, че напълно съм преодолял неприятните усещания и не вече не могат да се появят при никакви обстоятелства. Ситуации, свързани с работата, които преди 1 година всяваха ужас в мен, вече са детска играчка и нищо не трепва отвътре. Продължавам на ходя на психотерапевт вече цяла година, но не ме е карал да предизвиквам паникатака на работното място. И без такъв метод се справих отлично. Правя йога и дишания сутрин, медитация и развиване на уменията за концентрация, които са много полезни в случай, че в бъдеще подобни проблеми отново възникнат. Но всеки изминал месец без проблеми и скъпоценен и ме отдалечава все повече от онова състояние, в което бях през май 2017 г., а и доста след това. И най-важното поддържам променената от есента положителна нагласа и нагласа на победител. Аз решавам как ще се чувствам и не съм заложник на някакви там панически и страхови проблеми. Долу горе по него време - началото на ноември бях на живо на лекция и медитация на Садхгуру - Джаги Васудев в Берлин. Той говори същите неща там, сякаш беше програмирано да отида там и да чуя тези неща, които да ме вдъхновят. Изчетох и книгата му на един дъх. Днес имахме поредното понеделнишно съвещание, по време на което точно преди 1 година в същия понеделник се случи паникатаката. Забавлявах се, знаех, че нищо няма да се случи, така и беше. Вътрешната ми сила нарастна неимоверно заедно с промяната на мисленето и възприятията ми. И не на последно място като оръжие бях взел със себе си търпението. Те ме доведоха до окончателния успех. Една много тежка и същевременно една много хубава година, година на осъзнаване и израстване бяха тези изминали последни 12 месеца. Много съм благодарен, че бях разтърсен от страдание, което обаче ме събуди и накара да работя върху себе си и да се развивам. Сега съм горд, че прескочих препятствието със собствени сили, без предписаните медикаменти, а това дава допълнително сила.
  13. Слабо изразена е на сегашния етап. При мен беше същото цял живот, малко притеснение от недостатъчно познати хора, грижи как ще бъда приет, дали няма да бъда отхвърлен или критикуван. Такива неща, но нищо повече. Пак поради ниска самооценка. Докато се се случи ситуация, която наистина е тежка и изисква много сила и тогава проблемът излиза на повърхността по-силен от всякога. Но е решим, при мен сега е добър период, овладян. Но няма да ви занимавам, темата не е за мен, а за него.
  14. Ако трябва да отговоря директно на въпроса ти моят проблем е, че никога и никъде не съм могъл да се чувствам напълно щастлив. В Германия не съм напълно щастлив, но и в България не бях. След като продължавам да оставам в Германия моментите на щастие явно са повече, отколкото бяха когато живеех в България. Чувствам се напълно оценен от германците. Имам късмет на работя в интелигентна среда, където знаят как да уважават хората, които имат знания и са добри специалисти. Разликата с България е огромна. В България бях презиран за това, че съм доктор по нещо си. Там не могат да се радват на чуждите успехи. Гледат да те принизят и смачкат. В Германия като чуят, че си доктор и едва ли не ти се покланят, голямо уважение проявяват. В нито един момент на работата не съм имал усещането, че ме третират по различен начин защото съм чужденец. Противно на ширещото се мнение, че българите в чужбина не ни броят за нищо. Моят опит не е такъв. Може би ако бях чистач в Лидъл щяха да ме гледат презрително, но за щастие не съм. Зависи в каква среда ще попаднеш и на какво ниво. Германците са една от нациите, които най-добре приемат имигрантите. Дори до степен на глупост по отношение на арабите и циганите. Много са наивни, не са лоши хора. Интегрирал съм се доколкото съм имал желание и доколкото съм в състояние да отговарям на очакванията на хората германци, които са около мен. Не искам да се повтарям, че съм интровертен. Имам потребност от съвсем малко общуване с другите хора. Така че за мен е добре и не е проблем това, че германците не се сприятеляват лесно и са затворени. На мен това въобще не ми пречи. В повечето моменти сам ми е много добре даже. Най-добре съм се интегрирал на работното си място и съм отговорил на очакванията на висшестоящите и на колегите. Извън работата си подреждам живота без много общуване така, че да ми е добре. През август имах втора лятна отпуска и пътувах в Швейцария. Посетих и изкачих 2 трихилядника, включително отидох и до един ледник, и един двухилядник. Швейцарската природа е великолепна и планините ми се отразиха много добре. Към момента нямам никакви проблеми от онова естество, заради което отворих тази тема по-рано през годината. Успях да си върна обичайното стабилно и уверено състояние. Не се е налагало да отсъствам от работа нито в един от дните на това лято. А когато съм на работа се чувствам достатъчно добре, че вече да не се налага да стискам зъби и да се боря със себе си. Нещата се уталожиха без да съм получавал нито една повторна паник-атака. И без да се е налагало да предизвиквам такава. Дано това състояние се задържи за постоянно. Очевидно е, че коренът на проблема е ниската самооценка, която обаче се вдига с ей такива пътувания. Можех да си позволя луксозен отдих в най-скъпата държава в Европа, без да трябва да се лишавам от нищо и това повишава самочувствието ми в добрия смисъл. Не изпитвам арогантност за това къде съм бил, а изпитвам задоволство от факта, че здравата работа през годината ми носи такива плодове. И освен това изпитах задоволство от свободата си. Реших, че искам да замина за Швейцария, взех отпуската, заминах без да трябва да завися от някого или от нещо и го реализирах. Без да трябва да очаквам отговор или потвърждение от някъде или от някого и без да има съмнение дали ще се заминава или не. Напълно сам без ничия подкрепа и всичко се разви идеално. Не само реализирах плана, който си бях поставил, което е пак един вид контрол, а и си позволих да вземам спонтанни решения. В предпоследния ден във високата планина заваля сняг и аз реших, че непременно трябва да се кача, за да преживея сняг през лятото и да се кача за пръв път в живота си на трихилядник. По-висок от Мусала. Сторих го и се почувствах щастлив. Всяко преживяване, което повишава увереността и самочувствието ми, ме отдалечава от лабилните периоди и от възможните паник атаки. Така че това е, д-р Първанов е прав за социалната фобия, която се поражда от ниска самооценка. Но предизвикването на паник-атака няма да повиши самооценката според мен. Други преживявания и постъпки мога да я повишават и вече знам в коя насока да работя. Междувременно цяло лято ходех при безплатния психотерапевт, не съм се изоставил, но наскоро му казах, че вече няма смисъл да идвам всяка седмица, защото от седмица на седмица вече нищо не се променя, състоянието ми е стабилно и вече ще е веднъж на 2-3 седмици. Полезното за мен от тази тема беше, че ми се обясни откъде идва проблема и какъв е точно неговият механизъм. Самото осъзнаване помага да решиш проблема постепенно. Дано да е за постоянно, а не само моментен проблясък. Поздрави.
  15. Явно нищо не си могъл да разбереш относно проблема ми, а съм изписал две страници... Жалко. Нямам абсолютно никакъв страх или притеснения дали ще се справя с работата си. Не знам как го реши това. Никога не съм се съмнявал, че ще се справя с работата си. От толкова години я работя, имам рутина, необходимите знания и няма никаква задача в работата ми, с която да не мога да се справя. Всичко тръгна от онези проблеми с кръвообращението и силната отпадналост през миналата есен. И след като беше преминало благополучно, понеже 6 месеца се чувствах стабилен и уверен като скала, се случи паник-атаката. По същия начин, по който хора преживяли инфаркт след това имат травма и се страхуват да не им се случи пристъп отново. Това няма нищо общо с ниска самооценка. Страхът ми беше не от конкретната моя работа, а от това да не ми се случи пристъп по време на събеседването, в което се случи единствената паник-атака в живота ми. В което пък събеседване от мен не се изисква никаква компетенция, т.е. не се налага да вземам мнение или да отговарям на въпроси, а само да присъствам. Уморих се да обяснявам и да говоря все едно на стена след като явно е разбрано тук в погрешна посока. Опитах си да си отговоря на някои въпроси и се оказа, че на доста от въпросите съм отговорил като човек с високо самочувствие и самооценка. Така че тя явно не е толкова ниска, колкото изглеждаше. Просто имам склонност да гледам черногледо и песимистично на нещата, а не да изпитвам задоволство от постигнатото и да се концентрирам върху положителното. Психотерапевтът ми в четвъртък спомена за явни успехи в терапията, които съм постигнал през последните седмици. А вие си го тълкувайте от разстояние както ви харесва. Бях забравил колко упорити и студени стават българите, когато не стане по тяхната...
×