Максим

Твърде насериозно сме склонни да взимаме нещата от живота. В заплетени ситуации всяко действие от наша страна, осъзнато и премислено или импулсивно и недоосъзнато, е решение. В такъв смисъл винаги има решение. Ние правим най-доброто, на което сме способни в дадения момент. Дори да приемем, че сме сгрешили, това е най-добрият начин впоследствие да преценим истинското си положение, мотивите и т.н. Грешките се оказват възможно най-добрият учител, по-добър от следване на чужди съвети и неестествено за нас самите поведение, защото само с мъдруване човек не се променя в дълбочина. Объркването и грешките са признак, че се развиваме, че растем и затова можем да ги приемаме с радост.
Хората, с които общуваме, често се държат противоречиво, не следват една посока спрямо нас. Объркването, за което говориш, понякога не е твое объркване. Сещам се за съвета на един приятел: "Т***о, ще знаеш себе си!" Склонна съм да се увличам по другите, да се съобразявам с тях, да им угаждам, забравяйки се, преуморявайки се, не получавайки това, от което аз самата имам нужда, не изпълнявайки собствените си желания и "планове". Така се губи много енергия и време, такова поведение не води нито до по-добро здраве, нито до по-голяма удовлетвореност и щастие. Центърът трябва да е в мене, а не някъде извън мене; трябва да контролирам източника на силата си, да не я пилея по чужди прищевки; не трябва да допускам нещо да ме руши отвън. Тези промени може да отнемат много време, но време има, за къде сме се разбързали?!
Животът не трябва да се приема твърде сериозно. Можем да си позволим да живеем в хармония със себе си, с вътрешното си аз. Най-добре се живее като на игра - тогава човек не се напряга и блокира излишно и в крайна сметка свършва много повече работа, често с нестандартни, творчески решения. По време на игра човек се забавлява и се чувства щастлив, дори и когато греши - какъв смях!

Мога да кажа, че Цвета си заслужава мястото в България, то й е по мярка. Не може да ме обиди от нивото, от което говори... Само бих искал да попитам с какво Цвета помага на България, та изисква същото и от мен, и по какъв начин бих помогнал аз ако се върна за 2 седмици, което беше и темата, по която разсъждавах в горното си мнение. И за какви паспорти говориш Цвета? В Германия е пълно с бежанци от проблемни държави от третия свят, които са добре приети и осигурени от социалната система на държавата. Неща, с които българите не могат да се ползват, просто защото идват от демократична държава "без проблеми". Така че какъв бил проблема да избягаш другаде от проблемна държава. Никакъв, дори е по-лесно.

Всеки има право на избор и криворазбран национализъм на никого не е нужен. И на мен не ми пука дали ме наричат българка, германка или танзанийка. Важното е да се живее достойно сред разумни хора и, където и да си да се чувстваш у дома.... Хубаво е да ни се посочат лошите страни, но и добрите, тях ако можем да развием...

Ами добре, аз правя първата крачка-показвам образеца по видеото за китното градче Бад Залцуфлен, в ниските планини на Централна Германия, което има минерални извори и е термален балнеологичен курорт, при това има запазена стара архитектура, има богат културен живот, а също и вълшебни паркове с много цветя, езера и гори. Вчера и днес бях там, вълшебно място.
http://www.youtube.com/watch?v=sltpUN_pd3E
Ако така стане в България, връщам се.

Реагират положително за Куба, защото им звучи екзотично. Те обичат екзотиката, а България за тях е мрачният посткомунистически изток-като ГДР-то. Те западногерманците си мислят, че в ГДР-то се е живяло много лошо и бедно, а това не е вярно. Когато им казвам, че ГДР-то е било витрината на соцблока и затова е било добре, те не ми вярват. Те продължават да мислят, че източногерманците са студени, мързеливи и пасивни, защото са свикнали държавата да им дава през социализма. Това също не е вярно. Кво остава да мислят за България? Все пак мнението им се променя, защото вече доста западногерманци също знаят за нашето Черно море и са пътували вече дотам. Но за тях България остава евтина дестинация за море, в която ходят социалнослаби и пенсионери. Българите също от своя страна смятат другите за изостанали. Те се кланят на западноевропейците, но се отнасят пренебрежително към останалите държави. Румънците били бедни, сърбите били лоши, гърците били мързеливи, италианците и испанците били цигани, а турците ориенталци и поробители. Смятаме се за много велика държава с много голяма история, но онеправдана...А дали е случайно? Не е! Нямаме настояще, нямаме бъдеще и ни е останало да се хванем за миналото си...От друга страна германците реагират с малко повече симпатии, когато чуят България, отколкото ако чуят че някой идва от Русия...така че ние не сме най-лошото място, откъдето може да се дойде за тях.

Този израз се появи преди около десет години в едно предаване с Мартина Вачкова. Искаш да кажеш, че са предсказали бъдещето ли?
Нямам представа какво ще стане и много вече не ме интересува. Да доживеем, да видим дето се казва. България е нещо като мащехата за децата си, никак не се грижи за тях/само девиденти иска да получава/, а не знае че без тях всички партийки и партии и членовете им отиват на кино. Не вярвам в друга държава да имат толкова много партии на глава от населението.
Не можем да отречем, че почти всички, които имат възможност търсят изход навън, при все че и там не е никак лесно. Особенно младите се ориентират да учат предимно в езикови гимназии, за да не им е проблем езикът когато заминават.
А циганите би трябвало да сте забелязали, че не са вълци-единаци като българите. Те се подкрепят, а и не само те.
На нас единачеството ни е проблема, което идва от бунт и страх от лъжи. Другият голям проблем на българите следствие от предните/съществува отпреди десет, двадесет години/ е че никой не смей да подаде ръка на другия, за да не му я изядат. Нито смей да поиска такава, за да не би да не му я подадат. Превърнали сме се сами в затворници на собствените си страхове.
Не случайно имаше един девиз "Съединението прави силата", но ако се съберат само двама или трима - не могат да стигнат до съединение. Всеки си има собствено мнение и дърпа конците.
Убеждението помага в подобни случаи, но ...
Имаме вече и две коренно различни поколения. Едно от социалистическото време и новото, сегашното. Толкова са различни, все едно два свята. Не може да се подхожда по един и същи начин.
Та това е едната гледна точка.

Другата е, че има и по-зле от нас, но не може ние да не се ценим едни други и да очакваме останалите държави да ни ценят.
Доколкото знам във всички държави, всички чужденци се уважават и подкрепят, освен нас.
Ако видите подобно държание тук от чужденци, какво ще си помислите за тези чужденци и държавата им?
Както казваше една моя позната "явно доста е имало за крадене в тази "бедна" България, щом толкова години не искат да пуснат кокалчето и се борят за него", и все още виждате как се плюят едни други политиците с цел, да им се падне по-голямо парче от баницата...
Та явно още има какво да се яде от тази баница.
А една друга моя позната отиде в САЩ и от пишеше, че ние сме превръщали рая в пустиня, а те пустинята в рай.
Та ако си изиграем правилно козовете, може и да я бъде, поне за нормален живот. Иначе в момента ако се загледате в повечето очи/лица/, които минават покрай вас, ще видите, че всеки си изживява някакъв стрес или напрежение, ще прочетете в очите му.

Интересното е, че никой не говори за работа, за бачкане.
Ако всички работят, България ще е ок. Днешните пенсии работим за бъдещите пенсионери.
Когато аз трябва да се пенсионирам, България ще е една пустиня, какво от това че ме осигуряват добре днес.

Живея в мимикрия. Около мен не работи почти никой, а всичко е алъш-вериш, покупко-продажба. Купуват и препродават. Кой дава пари на националния бюджет???
Кой плаща на цигани, майки и пенсионери?
Може би не хората, които мислят за първоначалния взрив на вселената.
В България.

Ама, че и тема.
Хората умират от глад, ние с мензис ще се занимаваме и с това ,че някой не си приема природата. Женската или мъжката, все едно.
Скука.
Докато ние бърборим дивотии, стотици деца умират от липса на донори, май е добре затова да се замислим. Тия дни отварям портала и чета премъките на богородица Емилия.
Ей, не знаех, че има такава светица.

Реагират положително за Куба, защото им звучи екзотично. Те обичат екзотиката, а България за тях е мрачният посткомунистически изток-като ГДР-то. Те западногерманците си мислят, че в ГДР-то се е живяло много лошо и бедно, а това не е вярно. Когато им казвам, че ГДР-то е било витрината на соцблока и затова е било добре, те не ми вярват. Те продължават да мислят, че източногерманците са студени, мързеливи и пасивни, защото са свикнали държавата да им дава през социализма. Това също не е вярно. Кво остава да мислят за България? Все пак мнението им се променя, защото вече доста западногерманци също знаят за нашето Черно море и са пътували вече дотам. Но за тях България остава евтина дестинация за море, в която ходят социалнослаби и пенсионери. Българите също от своя страна смятат другите за изостанали. Те се кланят на западноевропейците, но се отнасят пренебрежително към останалите държави. Румънците били бедни, сърбите били лоши, гърците били мързеливи, италианците и испанците били цигани, а турците ориенталци и поробители. Смятаме се за много велика държава с много голяма история, но онеправдана...А дали е случайно? Не е! Нямаме настояще, нямаме бъдеще и ни е останало да се хванем за миналото си...От друга страна германците реагират с малко повече симпатии, когато чуят България, отколкото ако чуят че някой идва от Русия...така че ние не сме най-лошото място, откъдето може да се дойде за тях.

Жените си имат предимства и те. Те търсят опора в живота, а само мъжът може да им я даде и те жадуват за тази опора и сигурност. Разбира се когато мъжът е качествен. В Германия е пълно с чужденки-жени, които са си хванали германец-мъж и оттам нататък нямат грижи. Осигурили са си опората Не се очаква от тях дори да работят, раждат му едно дете и са на пиедестал. Даже и не са длъжни всеки ден да му готвят, защото могат да вечерят в ресторант... Лоша ли им е перспективата, никак даже.

Аз в никакъв случай не искам да отричам ничии методи или практики или да подпалвам спорове около това. Просто знам,че за мен
и живота ми "Art of living " не са подходящи .Отидох,видях опитах,те продължават да ми се обаждат по телефона и да ме питат дали ще се включа в някои от курсовете,но просто това, което предлагат не ме удовлетворява.
И аз смятам,че заниманията с йога са сериозно нещо и 3 дни са напълно недостатъчни, не само за йогата изобщо за духовните практики.
Имаше и много хубави емоции на самия курс и както бях натрупала толкова негативи от средата в академията някакси курсът ми подейства като студен душ, но разбира се ефектът е временен, ако не практикуваш редовно.
Не мога да кажа и че се чувствам част от Учението на Петър Дънов,защото не съм се приобщила истински.
Радвам се да познавам хората, които познавам като дъновисти последователи, те имат моя респект. Хората тук във форума, но има неща, по които е различаваме и разминаваме.
Както е известно човек не може да избяга от себе си . С удоволствие идвам на всички срещи, пиша тук във форума, когато имам време и желание, но предпочитам да не обсъждам различията, а по- скоро да се фокусирам върху позитивите и обмяната на идеи и мисли. Да търся истинските неща, които имат значение за вътрешното ми израстване и да споделям щастието си вътрешният си опит с тези, които срещам по пътя си и имат очи да видят това. Не мога да бъда истински последовател на Петър Дънов,защото сърцето ми е заето от друг.
Просто съм християнка. Уважавам идеите му/на П.Дънов/,гордея се,че е българин и имаме нещо толкова ценно като наследство и т.н.
Разбира се имам много критика към ортодоксалната църква.Неща с които не съм съгласна и т.н., но просто в сърцето си усещам ,че това е моят път, както и на семейството ми . Не отричам никакви други религии или духовни учения,смятам ,че знанието на света е закодирано във всички тях.Изобщо съм отворена към всичко, но сърцето ми принадлежи на Бог и нито един учител или гуру или който и да е може да го измести от там.

В тази мрачна, ветровита и дъждовна бременска вечер бях в катедралата в центъра да слушам концерт на орган. Не че да слушам този музикален инструмент ми беше особено приятно, но имах време да мисля за това, което пиша тук и това, което се случва с мен. Осъзнах, че съм изпаднал в клопката на критикуването. Започвам да ставам нихилист, а това не е хубаво. Това е също залитане. Сам съм в момента, и групата, която критикувах ми липсва. Тя можеше да разпали радост, а така като стоя сам не мога да предизвикам радост в мен. Така че трябва да кажа, че и едната и другата група имат положителни страни, които не бива с лека ръка да отричам. Щом привличат толкова хора, значи имат ценност. Хората, които бяха в църквата да слушат концерт, те не изпитваха радост, те не се познаваха, всеки беше сам за себе си, имаше и стари и млади. Платихме си по 7 евро вход. Но това, което получаваш от този концерт е практически нищо, в сравнение с онова, което ти дава едно събиране с пеене на мантри в йога или един концерт на ББ. После ставаш и си отиваш. И нищо не се е случило.

В тази мрачна, ветровита и дъждовна бременска вечер бях в катедралата в центъра да слушам концерт на орган. Не че да слушам този музикален инструмент ми беше особено приятно, но имах време да мисля за това, което пиша тук и това, което се случва с мен. Осъзнах, че съм изпаднал в клопката на критикуването. Започвам да ставам нихилист, а това не е хубаво. Това е също залитане. Сам съм в момента, и групата, която критикувах ми липсва. Тя можеше да разпали радост, а така като стоя сам не мога да предизвикам радост в мен. Така че трябва да кажа, че и едната и другата група имат положителни страни, които не бива с лека ръка да отричам. Щом привличат толкова хора, значи имат ценност. Хората, които бяха в църквата да слушат концерт, те не изпитваха радост, те не се познаваха, всеки беше сам за себе си, имаше и стари и млади. Платихме си по 7 евро вход. Но това, което получаваш от този концерт е практически нищо, в сравнение с онова, което ти дава едно събиране с пеене на мантри в йога или един концерт на ББ. После ставаш и си отиваш. И нищо не се е случило.

Защо се правиш, че не разбираш? Не знаеш, ли че в такива духовни общества има стремеж към контрол на мненията и ето защо те се наричат тоталитарни. На мен са ми искали обяснение защо съм пускал това или онова видео от йога-курсове или мантри пеене публично във форуми. Също и за знанията, защо съм ги пускал в интернет, те били само за хора, които дойдат на курс...и които си платят разбирай. В интернет има блог на напусналите организацията, където се идваждат неща от кухнята, на потърпевши и сега организацията съди автора на блога за клевети, наели са адвокат. Тук не става въпрос дали съвестта ти е чиста или не е. А моята е, ето защо не съм удобен, защото твърде много приказвам и мисля, а не вярвам сляпо. Просто е.И за разлика от теб, аз нямам страх от Бога. Защото той е добър и всичко прощава, Любовта не може да наказва...

Е, това не е непременно лошо. Определено може да има емоционални и ментални ползи. Но да, далеч е от истинска духовност и да, един рок концерт би свършил същата, ако не по-добра работа! И е далеч от духовността не поради игрите на г-н Рави на сцената - те са си съвсем о'к, от всяка гледна точка. Далеч е просто защото "духовността" е единствено лустрото на маркетинговата стратегия за продажба на психосоциален продукт! Просто интуицията ми не я чувства в Рави. За сметка на това обаче е добър бизнесмен! Лошо няма - практиките му са добри и за искрените предлаганото от него може да бъде част от пътя на живота им!


Аз отдавна съм забелязал същото, което и приятелката ти Джоана. Макар че съм йога инструктор, въобще не споделям виждането на запада за йога като за някакви гимнастики... Йога е сливане с Човека с главно "Ч" отвътре, а оттам и с цялата Вселена. Дали е постигната през сърцето(бхакти), ума (джнана) или волята (раджа), но когато това сливане го има или поне връзката с него е налице, се чувства!


Максим, споделям напълно разсъжденията ти! Официалната организация на братството наистина има доста ригидност, консерватизъм, отричане и дори доза фанатизъм. За Бога, та те отричат дори такъв колос и велик Маестро/Учител като Омраам Микхаел Айванхов, направил толкова много за светлото учение! Това е безумие! Ако сравня с Будизма, приличат ми на полумъртвия южен будизъм, застинал в догмата и буквата, лишен от дъх и живот, от развитие и адаптиране! А словото на Беинса Дуно и Омраам, тези велики души, е като огромен склад от брилянти. Засега брилянтите стоят почти неупотребени, под носа ни! Но няма винаги да е така! Да бъде волята Божия!

Абсолютно си права. И си го разбрала още от първия ти курс, веднага. На мен ми отне години, за да видя и усетя абсолютно същото. А знаеш ли защо се е стигнало до томболи с безплатни билети? Защото в последния момент става ясно, че няма как да има желаните 70 000 души на стадиона, ами само 24 000 билета имало продадени. И тогава започва светкавична акция по набиране на хора чрез безплатни билети. Защото как иначе да остане полупразен стадион за гуру ще е голям провал...Имат страхотен маркетинг и умеят да правят бизнес, това не може да им се отрече. Преди десетина години, когато организирах тези курсове, дадой свой телефон по обявите. Обаждаха ми се хора, някои от тях много сериозни, един пита "какъв е този курс двудневен, много е малко, йога е много голяма наука и за два дни нищо не може да се научи, готов съм да платя много повече, но за задълбочен, сериозен, продължителен курс". Е нямаше какво да му отговоря. И не дойде, той беше прав. И от друга страна си мисля, защо Индия може да направи такъв пробив, а българско учение не може...Тук всеки се е свил и сгушил и дори се срамува да каже какво учение следва, камо ли да го предложи на другите хора. Затова си мисля, че те работят, макар и в грешна посока, но работят и създават нещо, колкото и масово и светско да е. Дават нещо на хората, което е полезно от курсовете. ББ не прави почти нищо и не предлага на широк кръг хора нещо. Не се модернизира, остава консервативно каквото е било преди 100 години. А модерното привлича младите хора. Колкото и да е спорно дали е добре, поне вдига шум, показва някаква алтернатива на ежесдневните грижи, дава някаква широта. Мислех си, че би могло да се опакова в подобна опаковка, да се подберат неща, които са актуални днес, а не преди 100 години, и изказът да е модерен, а не дословен като едно време. Да се състави комплекс от техники, подбрани от учението, и Паневритмията разбира се, и да се добавят извадки-мъдрост. Да се представи като курс. Да не се почва с молитви, защото това плаши един светски ум, а постепенно на различни нива, не веднага.

Ето нагледно една от причините, поради която не можех повече да следвам този гуру. Това е сатсанг след края на фестивала в Берлин. Първо, че е бил платен, по 10 евро на човек. И второ вижте гуруто какъв е клоун на сцената. А хората наоколо са като зомбирани. Не разбирам от какво са толкова очаровани? Аз на тези сцени се нагледах много години, и винаги се питах "защо той се държи така несериозно". Отговорите бяха "духовността не е сива и скучна, тя може да бъде игрива-весела, забавна". Да приятно е, но това не е духовност. Това са емоции, които остават на повърхностно ниво. И да преживяваш в сърцето някаква радост, но това е от емоцията. Без да отидеш там и без да се събереш в група и без някой на сцената да се прави на интересен, не си способен на нищо. Участието в рок концерт не се различава по нищо и има същия ефект, не по-различен.

Абсолютно си права. И си го разбрала още от първия ти курс, веднага. На мен ми отне години, за да видя и усетя абсолютно същото. А знаеш ли защо се е стигнало до томболи с безплатни билети? Защото в последния момент става ясно, че няма как да има желаните 70 000 души на стадиона, ами само 24 000 билета имало продадени. И тогава започва светкавична акция по набиране на хора чрез безплатни билети. Защото как иначе да остане полупразен стадион за гуру ще е голям провал...Имат страхотен маркетинг и умеят да правят бизнес, това не може да им се отрече. Преди десетина години, когато организирах тези курсове, дадой свой телефон по обявите. Обаждаха ми се хора, някои от тях много сериозни, един пита "какъв е този курс двудневен, много е малко, йога е много голяма наука и за два дни нищо не може да се научи, готов съм да платя много повече, но за задълбочен, сериозен, продължителен курс". Е нямаше какво да му отговоря. И не дойде, той беше прав. И от друга страна си мисля, защо Индия може да направи такъв пробив, а българско учение не може...Тук всеки се е свил и сгушил и дори се срамува да каже какво учение следва, камо ли да го предложи на другите хора. Затова си мисля, че те работят, макар и в грешна посока, но работят и създават нещо, колкото и масово и светско да е. Дават нещо на хората, което е полезно от курсовете. ББ не прави почти нищо и не предлага на широк кръг хора нещо. Не се модернизира, остава консервативно каквото е било преди 100 години. А модерното привлича младите хора. Колкото и да е спорно дали е добре, поне вдига шум, показва някаква алтернатива на ежесдневните грижи, дава някаква широта. Мислех си, че би могло да се опакова в подобна опаковка, да се подберат неща, които са актуални днес, а не преди 100 години, и изказът да е модерен, а не дословен като едно време. Да се състави комплекс от техники, подбрани от учението, и Паневритмията разбира се, и да се добавят извадки-мъдрост. Да се представи като курс. Да не се почва с молитви, защото това плаши един светски ум, а постепенно на различни нива, не веднага.

Я колко много сродни зайчета заизскачаха иззад храстите едно след друго.
И аз се чувствах така. Изначално още от училище отцепен и затворен спрямо останалите, интровертен, почти без приятели, въртящ се в омагьосан кръг. Вечно склонен да разсъждава и да философства, но не и да действа. Става дума за до преди 10 г, когато бях точно на 26. Явно това е възраст, която вече те притиска да правиш нещо, за да осмислиш живота си, празнотата в спомените започва да те плаши, че нищо не ти се случва, няма какво да си спомниш. Та преди 10 години ходих при психолози...два пъти. Но те не бяха лоста, нямат панацея за това. Сам трябва да намериш извора на вдъхновението в себе си. И аз си го намерих. Йога, и други духовни учения, групи, практикуване, нови интереси и цели. Много нови приятели, интересни преживявания, и като че ли, но само като че ли всичко изглеждаше наред. За дълги години. Защото това отново беше търсене на удобство. Писане по духовни форуми, пристрастяване към компютъра, отхвърляне на онова, което сам не можеш да постигнеш, или нямаш сили да постигнеш, събиране в духовна групичка, на уютничко, пеене, медитиране, дишане, отново капсулиране. И пак реалните ти способности освен на медитираш и да развиваш "дълбокомислени" теории, остават нулеви. Много години без работа, обвинявайки държавата, а всъщност главният виновник е собственият ти мързел и страх пред вземането на решения и действията...Стигна се дотам дори духовният интерес да умре, всичко това, тези знания, които преди са ти носили радост, ентусиазъм, всичката вяра, са се изпарили. И пак си останал при мама и тати на топлично, за да нямаш грижи...Дори и с написана и защитена дисертация през това време...и какво от това. Пак си бил сам, не си взаимодействал с колеги, и в екип. дървен теоретик, чиито знания не са подплатени с практически умения... Минал си по най-лекото съпротивление, нищо че не всеки може да напише нещо такова. И тогава на 34 г. чувството за празнота, въпреки 8-те прекарани в духовни учения, стремежи и практики, години, се явява още по-силно!...Другите вече имат кариера, деца, пари, коли, къщи, приятели, а ти нямаш нищо...Страшно е. При това през тези години в духовни учения, останалите са те сочели за пример, за определено по-напреднал от тях самите...каква заблуда. И тогава реших-тотална промяна сега и веднага. Заминаване в чужбина, научаване на чужд език, работа, нормални хобита и пътувания...Към това свирене на пиано, пеене, личен живот, сериозен фитнес. Наваксване на всичко, от което си бягал и не си имал смелост да направиш! Няма друг път освен да минеш през всичко, което е естествено и ти се полага като на едно човешко същество. За да бъдеш завършен, духовно, психически и физически здрав. Не можеш да прескочиш този по-материалният, но по-реален и действен етап. В който плодовете идват само след тежък и последователен труд, а не даром или посредством молитва, медитация или благодатта на Учител...Никога не съм се чувствал по-нормален, отколкото сега...
Така че колкото и грубо или изтъркано да звучи, спрете да мислите, спрете безкрайните вътрешни монолози, а започнете да действате. Както каза психологът по-горе, курсът или книгата ще помогнат за 2 седмици, но после всичко се връща в старото русло на апатия и мързел. Трябва по-сериозна дългосрочна цел, която да ти оказва натиск и да те бута напред постоянно. Която разбира се трябва да не е наложена насила отвън, а да е израз на твое желание.

Вижте курсовете са много добре направени, те са полезни. Аз съм изпитал ползите от тях и не съм против съдържанието им, то е МНОГО добро и полезно. Бих казал, че са много професионално разработени, с подход. Просто в началото на тази пътека е много завладяващо, защото е приятно, не е сложно, техниките са леки, а знанието е достъпно и опростено, има и пеене и общо взето купон, така че от теб не се изискват някакви особени усилия, освен да правиш редовно практиките, които си научил на курса. Да вярно е, че се препоръчва да не ядеш месо, да не пиеш алкохол и да не пушиш. Това е много добра посока. И мен ме обърна към по-смислен поглед върху живота. Но всичко е до един момент, оттам нататък започва да ти става скучно, тясно. Нещата се капсулират по веригата каране на курс-организиране на нов курс-реклама-канене на нови хора-и ако си отданен на каузата евентуално учител. При това учители стават не най-искрените, не най-духовните, а тези които са най-пробивни, които умеят да привличат, да бъдат лидери, които са амбициозни, дори и не много духовни, бих казал че има доста повърхностни и светски ориентирати хора в тази организация, които са направени учители. А най-тихите и скромните, тези които всъщност имат най-много достойнства-те обикновено не биват одобрени за учител. Не визирам себе си, аз отказах въпреки поканите. Но всичко това е на основно ниво все. Няма задълбочаване, няма доразвиване. Това е все полагане на основи, отново и отново. Дори с гуру вече ми е скучно. Аз му знам вече всичките трикове, всичките номера, въздишки, усмивки. А и освен това аз никога не почувствах вътрешна връзка с него, колкото и да се опитвах да чуя такава. От всичките 5-6 пъти, когато сме били българската групичка насаме с него, не е имало нещо съкровено между нас, просто повърхностни разговори, и то съвсем кратки. Аз не съм чувал да отговаря на искрени лични въпроси. Въпросите на които отговаря касаят обикновено неговата организация, това което може да е в интерес на организацията. Личните въпроси за духовен растеж странно как пропадат някъде между ученика и учителя неотговорени. Ето защо у мен остана чувството, че тази организация няма за цел да те развива духовно и в дълбочина, а има за цел да се разраства в ширина чрез привличане на все повече хора, които съответно си плащат за курс. Говори се, че парите от курсове отиват за благотворителност. Но защо парите се изпращат в Европейския център в Германия, а оттам в Индия, а не остават за благотворителност в България. Не ми е много ясна цялата схема, през всичките тези години съм имал усещането, че нещо се крие, нещо не се изказва както е. Има учители с много големи ега също. Научени са да се усмихват, да изглеждат приятелски настроени, но често техните усмивки са изкуствени. Не успях да стана близък с нито един от координаторите, и повечето учители. Уж са приятелски настроени, но в същото време са непроницаеми. Доста хора, които влязоха в учението с искрен духовен стремеж, един по един по различно време напуснаха. Текучеството е голямо. Всички курсове са много добри, но след това няма нищо, идва изчерпването и няма какво да задържи хората задълго. На ежеседмични сатсанги не се прави нищо ново. Все едно и също отпреди 10 години, едни и същи асани, пранаями, специално дишане, четене на едно знание от гуру, евентуално пеене и то само ако групата е от "посветени", за да не се изплашат новите...Аз не виждам надграждане. Изкуството да живееш се крепи на емоция, еуфория, невидима емоционална нишка от приятните моменти заедно в групата, на курсовете, и потребността отново и отново да пресъздадеш същите моменти на проблясък, на любов, на споделяне, и да си платиш таксата разбира се...а истината е извън емоцията. Това мисля аз и споделих моите усещания на базата на 10-годишен опит в организацията. Не ангажирам никого. Има си добри страни, но всеки си има потребности и право на решение. Има пътници за всякакви влакове. Аз имах нужда от това преди, сега нямам. Не съжалявам за годините, прекарани заедно с тази пътека.Тя е доста модерна, не поставя рязка граница между духовно и светско и може лесно да се комбинира с нормален семеен и професионален живот. Няма догми, забрани, а ритуали има само в много вътрешния кръг, които обикновено остават неизвестни за широкия кръг хора, посещаващи курсовете. Нещата с които не съм съгласен и които ме отблъскват ще ги запазя за себе си. Пожелавам успех на всеки, които е решил да бъде част от тази пътека, на нея ще има много венци и рози, но не забравяйте за бодлите, пазете умът си буден и вярвайте най-вече на себе си! Тогава всичко ще бъде наред.

Изиграл те е, търсил си е почитатели, внимание, а после вече си му станала неинтересна и те е забравил, повечето мъже са такива. Аз също не правя изключение. С колко хора съм си чатил и съм се свалял, а после ги забравям и си търся нови. Не съм лъгал, но съм се забавлявал, докато ми е било интересно, а след това когато интересът е изчезвал, съм ги забравял. Не съм го правил целенасочено, или да точа енергия, просто съм живял за момента-интересно ти е, имаш емоции-търсиш и пишеш и се срещаш, спре да ти е интересно-спираш контакта, проста математика.Не е до обида. И мен са ме търсили, а после са прекратявали, но не съм си чувствал обиден или наранен. Двустранен е процеса. Животът е игра.

Хе хе, точно същото си мисля и аз. Смятам се за по-хубав от другите и чeсто си казвам "я какъв грозен човек, слава богу че не съм се родил такъв грозен". Никога не съм вършил мръсната работа, все съм карал по мекото, не съм пипвал нищо, не съм чистил, не съм готвил, само на мен са ми готвили и така нататък. А сега съм принуден да правя всичко това накуп. И все си мисля, че е недоразумение и че скоро ще се отърва от това и отново ще имам нещо удобничко като за мен принца
Когато съм бил на Рила на лагера, един път мъкнах едно дърво за огън защото имаше такава бригада в лагера, и два пъти събрах по две хартийки около езерото Близнака в деня за почистване на езерата и това ми беше работенето, останалото беше само разхождане, медитиране и съцерзаване около езерото, докато другите събират торби с отпадъци.

Хе хе, точно същото си мисля и аз. Смятам се за по-хубав от другите и чeсто си казвам "я какъв грозен човек, слава богу че не съм се родил такъв грозен". Никога не съм вършил мръсната работа, все съм карал по мекото, не съм пипвал нищо, не съм чистил, не съм готвил, само на мен са ми готвили и така нататък. А сега съм принуден да правя всичко това накуп. И все си мисля, че е недоразумение и че скоро ще се отърва от това и отново ще имам нещо удобничко като за мен принца
Когато съм бил на Рила на лагера, един път мъкнах едно дърво за огън защото имаше такава бригада в лагера, и два пъти събрах по две хартийки около езерото Близнака в деня за почистване на езерата и това ми беше работенето, останалото беше само разхождане, медитиране и съцерзаване около езерото, докато другите събират торби с отпадъци.

Вижте курсовете са много добре направени, те са полезни. Аз съм изпитал ползите от тях и не съм против съдържанието им, то е МНОГО добро и полезно. Бих казал, че са много професионално разработени, с подход. Просто в началото на тази пътека е много завладяващо, защото е приятно, не е сложно, техниките са леки, а знанието е достъпно и опростено, има и пеене и общо взето купон, така че от теб не се изискват някакви особени усилия, освен да правиш редовно практиките, които си научил на курса. Да вярно е, че се препоръчва да не ядеш месо, да не пиеш алкохол и да не пушиш. Това е много добра посока. И мен ме обърна към по-смислен поглед върху живота. Но всичко е до един момент, оттам нататък започва да ти става скучно, тясно. Нещата се капсулират по веригата каране на курс-организиране на нов курс-реклама-канене на нови хора-и ако си отданен на каузата евентуално учител. При това учители стават не най-искрените, не най-духовните, а тези които са най-пробивни, които умеят да привличат, да бъдат лидери, които са амбициозни, дори и не много духовни, бих казал че има доста повърхностни и светски ориентирати хора в тази организация, които са направени учители. А най-тихите и скромните, тези които всъщност имат най-много достойнства-те обикновено не биват одобрени за учител. Не визирам себе си, аз отказах въпреки поканите. Но всичко това е на основно ниво все. Няма задълбочаване, няма доразвиване. Това е все полагане на основи, отново и отново. Дори с гуру вече ми е скучно. Аз му знам вече всичките трикове, всичките номера, въздишки, усмивки. А и освен това аз никога не почувствах вътрешна връзка с него, колкото и да се опитвах да чуя такава. От всичките 5-6 пъти, когато сме били българската групичка насаме с него, не е имало нещо съкровено между нас, просто повърхностни разговори, и то съвсем кратки. Аз не съм чувал да отговаря на искрени лични въпроси. Въпросите на които отговаря касаят обикновено неговата организация, това което може да е в интерес на организацията. Личните въпроси за духовен растеж странно как пропадат някъде между ученика и учителя неотговорени. Ето защо у мен остана чувството, че тази организация няма за цел да те развива духовно и в дълбочина, а има за цел да се разраства в ширина чрез привличане на все повече хора, които съответно си плащат за курс. Говори се, че парите от курсове отиват за благотворителност. Но защо парите се изпращат в Европейския център в Германия, а оттам в Индия, а не остават за благотворителност в България. Не ми е много ясна цялата схема, през всичките тези години съм имал усещането, че нещо се крие, нещо не се изказва както е. Има учители с много големи ега също. Научени са да се усмихват, да изглеждат приятелски настроени, но често техните усмивки са изкуствени. Не успях да стана близък с нито един от координаторите, и повечето учители. Уж са приятелски настроени, но в същото време са непроницаеми. Доста хора, които влязоха в учението с искрен духовен стремеж, един по един по различно време напуснаха. Текучеството е голямо. Всички курсове са много добри, но след това няма нищо, идва изчерпването и няма какво да задържи хората задълго. На ежеседмични сатсанги не се прави нищо ново. Все едно и също отпреди 10 години, едни и същи асани, пранаями, специално дишане, четене на едно знание от гуру, евентуално пеене и то само ако групата е от "посветени", за да не се изплашат новите...Аз не виждам надграждане. Изкуството да живееш се крепи на емоция, еуфория, невидима емоционална нишка от приятните моменти заедно в групата, на курсовете, и потребността отново и отново да пресъздадеш същите моменти на проблясък, на любов, на споделяне, и да си платиш таксата разбира се...а истината е извън емоцията. Това мисля аз и споделих моите усещания на базата на 10-годишен опит в организацията. Не ангажирам никого. Има си добри страни, но всеки си има потребности и право на решение. Има пътници за всякакви влакове. Аз имах нужда от това преди, сега нямам. Не съжалявам за годините, прекарани заедно с тази пътека.Тя е доста модерна, не поставя рязка граница между духовно и светско и може лесно да се комбинира с нормален семеен и професионален живот. Няма догми, забрани, а ритуали има само в много вътрешния кръг, които обикновено остават неизвестни за широкия кръг хора, посещаващи курсовете. Нещата с които не съм съгласен и които ме отблъскват ще ги запазя за себе си. Пожелавам успех на всеки, които е решил да бъде част от тази пътека, на нея ще има много венци и рози, но не забравяйте за бодлите, пазете умът си буден и вярвайте най-вече на себе си! Тогава всичко ще бъде наред.

Я колко много сродни зайчета заизскачаха иззад храстите едно след друго.
И аз се чувствах така. Изначално още от училище отцепен и затворен спрямо останалите, интровертен, почти без приятели, въртящ се в омагьосан кръг. Вечно склонен да разсъждава и да философства, но не и да действа. Става дума за до преди 10 г, когато бях точно на 26. Явно това е възраст, която вече те притиска да правиш нещо, за да осмислиш живота си, празнотата в спомените започва да те плаши, че нищо не ти се случва, няма какво да си спомниш. Та преди 10 години ходих при психолози...два пъти. Но те не бяха лоста, нямат панацея за това. Сам трябва да намериш извора на вдъхновението в себе си. И аз си го намерих. Йога, и други духовни учения, групи, практикуване, нови интереси и цели. Много нови приятели, интересни преживявания, и като че ли, но само като че ли всичко изглеждаше наред. За дълги години. Защото това отново беше търсене на удобство. Писане по духовни форуми, пристрастяване към компютъра, отхвърляне на онова, което сам не можеш да постигнеш, или нямаш сили да постигнеш, събиране в духовна групичка, на уютничко, пеене, медитиране, дишане, отново капсулиране. И пак реалните ти способности освен на медитираш и да развиваш "дълбокомислени" теории, остават нулеви. Много години без работа, обвинявайки държавата, а всъщност главният виновник е собственият ти мързел и страх пред вземането на решения и действията...Стигна се дотам дори духовният интерес да умре, всичко това, тези знания, които преди са ти носили радост, ентусиазъм, всичката вяра, са се изпарили. И пак си останал при мама и тати на топлично, за да нямаш грижи...Дори и с написана и защитена дисертация през това време...и какво от това. Пак си бил сам, не си взаимодействал с колеги, и в екип. дървен теоретик, чиито знания не са подплатени с практически умения... Минал си по най-лекото съпротивление, нищо че не всеки може да напише нещо такова. И тогава на 34 г. чувството за празнота, въпреки 8-те прекарани в духовни учения, стремежи и практики, години, се явява още по-силно!...Другите вече имат кариера, деца, пари, коли, къщи, приятели, а ти нямаш нищо...Страшно е. При това през тези години в духовни учения, останалите са те сочели за пример, за определено по-напреднал от тях самите...каква заблуда. И тогава реших-тотална промяна сега и веднага. Заминаване в чужбина, научаване на чужд език, работа, нормални хобита и пътувания...Към това свирене на пиано, пеене, личен живот, сериозен фитнес. Наваксване на всичко, от което си бягал и не си имал смелост да направиш! Няма друг път освен да минеш през всичко, което е естествено и ти се полага като на едно човешко същество. За да бъдеш завършен, духовно, психически и физически здрав. Не можеш да прескочиш този по-материалният, но по-реален и действен етап. В който плодовете идват само след тежък и последователен труд, а не даром или посредством молитва, медитация или благодатта на Учител...Никога не съм се чувствал по-нормален, отколкото сега...
Така че колкото и грубо или изтъркано да звучи, спрете да мислите, спрете безкрайните вътрешни монолози, а започнете да действате. Както каза психологът по-горе, курсът или книгата ще помогнат за 2 седмици, но после всичко се връща в старото русло на апатия и мързел. Трябва по-сериозна дългосрочна цел, която да ти оказва натиск и да те бута напред постоянно. Която разбира се трябва да не е наложена насила отвън, а да е израз на твое желание.