Слънчева

И вие сте права. Мога да обичам, значи ,че съм го приела такъв, какъвто е. Но той непрекъснато от нещо е недоволен. Когато ме види, че чета, защо чета. Когато се постарая да сготвя нещо, което обича, зощо сега са тия глезотии. Когато синът ми иска да говори с него, той не може, защото се изнервя и се завършва със скандал. Най обидно ми е било когато ми каже, че аз съм виновна за състоянието на дъщеря ни, аз съм виновна, че операцията не е успешна, защото аз съм я завела при този доктор... Пак споделям лично и моля за извинение, но ми е много трудно да съм виновна за всичко. При положение, че той няма мнение когато трябва да се вземат решения. Когато му кажа, че страданията са път за пречистване,той смята, че говоря глупости. Пак ще кажа, не се оплаквам, това е някакъв урок, но той едва ли е само за мен.

Аз също продължавам да обичам и прощавам, но по някога е трудно. А не ревнувам, защото се чувствам спокойна и сигурна в собствените си възможности. Аз се справям с проблемите, свикнала съм. Любовта ми вече е по различна, но ми е жал когато виждам какво си причинява сам.

Да и аз препоръчвам Шърли Маклейн. Също и: "Пътят на мирния воин" Дан Милър, "Селестинските пророчества" Джеймс Ратфиилд, "Вивамус, обучение в междупланетарен логос" Джуал Кхул, "Прозрения на Слава Севрюкова" /не помня автора/, "Диагностика на кармата" С. Лазарев, " Тайнствените магьосници от сините планини" Е. Блаватска...

Явно не се изразявам правилно. /Проблема с думите и двойнственото значение/. Просто в един разговор му казах, че мога да го обичам и приема такъв, какъвто е, но не е лошо да погледне и себе си след като иска ние със сина ни да се променим. Защото ние го дразним. И наистина вие не ме познавате. Не искам да споделям лични неща. Това беше пример, че семейството още не зряло. Както казва Учителя все едно на една кола да впрегнеш единия вол отпред, а другия отзад и да искаш колата да върви. Права сте, че трябва мир, хармония, разбирателство.

П рава сте Латина, изневярата не е добро нещо, но все пак израстването ни преминава през греха. Далече съм от мисълта да го подтиквам към изневяра, но за мен израстването му като съзнание е по важно. Сега той се чувства "вързан" и семейството е задължение. Търси вини в близките си без да желае да погледне вътре в себе си. Това поражда глупави и излишни спорове и обиди. Смятам, че насила нищо не се постига и само защото така е прието от обществото трябва да се живее така. Не се оплаквам, знам, че съпругът ми ни обича, но със задушаваща, пълна с условия обич. Това сигурно е кармична връзка, но всеки трябва да си спомни защо е дошъл на Земята. Понеже аз съм малко по-осъзната искам да му помогна. Но явно той сам трябва да си помогне.

Ще се опитам да изложа своята гледна точка. Според мен път към себе си означава път към Божественото, към онази частица, която всички носим, но сме забравили. Моето пътуване към себе си беше дълго и премина през много болка и страдание. Все още не е завършило, но се надявам да продължа в правилна посока. За пътуването към себе си се иска голяма смелост. Това значи да видиш истинското си лице. Всичко добро и всичко зло, което си причинил, както и причините за това. Както казва Учителя "преди да ти отворят Райските врати трябва да се срещнеш с Дявола, който стои отпред." /цитата е неточен/. Докато се подчиняваме на условностите в този свят, докато сме пленници на суетата не можем да събудим градивната, пречистена частица в нас. Мечтая си за един свят, в който като кажа на човек "Обичам те" да не мисли, че искам нещо от него или да се свързва със секс. Или да ме мисли за малко изперкала. Никой не понесе любовта, която в мен звучи. Звук на безпределни честоти, от който струните изпъват се жестоко. Единствена любов завинаги затворена дълбоко. Докосна я с чистотата мъничко дете от любовта неземна не се страхуват те... Те носят я в себе си от ТАМ... Но с нея в този свят оставаш сам... Хубаво е човек да познава себе си. Ако познае себе си, той е познал целият свят. И няма да допусне влиянията на злото, защото ще го познае.

Вчера прочетох беседата на Учителя "Добро и Зло" в нея той казва, че като направим нещо лошотрябва да кажем на хората, за да ни помогнат да го поправим. А когато направим добро да не се хвалим, да си остане между нас с Бога. Когато съм се опитвала да си признавам грешките хората ми се смеят и ме смятат за Но това е истината, аз греша и не мога да живея с тази тежест. За това я споделям. Винаги ми се е искало да си казвам. След една лъжа идва угризение, страх друга лъжа... А така си казваш и ти олеква. Проблема е, че не всеки може да приеме истината т. е. фактите.

Мисля, че има сродни души. Срещнах моята преди много години, преживях "сливането". Този човек ми даде такъв енергиен тласък, той събуди любовта. Първо физическата, а след раздялата много възвишена, на друго ниво.Тогава не разбрах себе си и извърших грях за който заплатих висока цена. Събра ни път един, а след раздялата са две пътеки. Всеки сам избра посоката и ни една от двете няма да е лека. Някога този човек ми каза да се опитвам да разглеждам себе си сякаш съм извън себе си и аз го направих. Много години раздяла, през които "случайно" винаги знаехме какво се случва с другия. Винаги ще нося този човек в сърцето си. Никога не срещнах друг като него. Наистина това всеки трябва да преживее. Всеки има свое семейство и е отдаден на него, но телепатично винаги ще си помагаме.

Чудех се кой цитат да напиша, но реших, че ще споделя нещо от опит. Любовта, истинската, която приема хората , такива, каквито са, очиства всяка карма. Да обичам по този начин ме научи живота и дъщеря ми. Болката, чувството за вина, ужаса и безсилието ме направиха по-силна. Кармата. Кармата е съдба, от която учим уроци. Това, което правим в минали животи, това, което правим в този живот... това ще получим. Нашата съдебна система е смешка в сравнение с кармата, но трябваше да го изпитам върху себе си, за да прогледна. Както казва Учителя много хора страдат, но знаят ли защо?... "Страданията носят в себе си тъй наречената "мъртва материя". Който страда съзнателно, той оживява тази материя, като извлича от нея соковете на доброто..." Б. Дуно "Тайната на страданията"/стр.103/

Здравейте, съгласна съм, че бракът е кармична връзка. И каквото сме си надробили, това ще сърбаме. Всички имаме нещо да учим в този живот, но както казва Учителя "С добро или зло Бог ни изправя... ", той мисли за нас. Но пък най-ми е близка тази мисъл на Б. Дуно: "Любов може да има само между две разумни души. Между един разумен и един глупав човек никаква любов не може да съществува. Между тях може да има само отношение между господар и слуга. Любовта между разумните души е широка, тя е Космичната любов, която обхваща целият свят. В Космичната Любов, Космичното начало ни оставя свободни да се проявяваме както разбираме." Моят съпруг е добър човек, но много ревнив. Но тъй като аз не го ревнувам и смятам, че ако изневярата ще му помогне да намери себе си може да го направи той реши, че не го обичам. Винаги съм смятала, че семейството е партньорство, а не принуда или задължение.

Здравей Нико! Не писах дълго, защото имах проблем с компютъра. Наричам се хамелеон само защото бях регистрирана като гост и не мажех да вляза във форума. Синът ми ми помогна с неговия псевдоним. Казвам се Илияна. Изглежда сте се обидили от нещо, много разпалено защитавате възгледите си и няма лошо, но аз исках да се засмеете и да представя друга гл. точка. Интелектът е нещо много хубаво, да, това е труд! И не го отричам. Но му е нужна и душа. Това исках да кажа. Между изнервяне и злоба има голяма разлика. Смешно ми е, че сте се засегнали. За изнервянето да поясня: аз нямам академична памет, винаги ми е било трудно да уча предмети, които са ми далечни и неразбрани. Но съм се справяла, с повече труд! Обичам знанието, но знам, че не мога всичко да знам! Но това, което чета и изучавам отговаря на интересите ми. Извинявам се, че не съвпадат с вашите! И се извинявам ако с нещо съм ви засегнала!

Б. Дуно

ОТВЪДЕН СВЯТ Русалки нежни, самодиви и разни там митични същества. Летяха в пространство приказно красиво /за мъничко и аз бях част от тези небеса/. Видях и ангелите с хубост нежна, и змейове със зейнали уста. В хармония съжителство на доброта и грубост дива, светли, вълшебно-обаятелни места. Към нас дали ще приближава невидим свят, прекрасен и щастлив? Бавно, изчаква ни, очите ни отваря ще се превърне и Земята в Рай красив. От неизвестното сега боим се, но Отвъдното със необятността си мами. Неволно със сърцата си натам стремим се, /от там енергия почерпва любовта ми/.

Хомеопатията не лекува симптомите, а причината за болестта. "Делюзия е погрешно схващане за реалността, от нея идва болестта... Делюзията се прикрепва за егото. Егото се чувства онеправдано, със загубена идентичност, индивидуалност, сигурност или престиж без да знае защо. И тогава егото се опитва да създаде точно такава ситуация, която би могла да оправдае собствените му чувства и състояния... Болестта се съюзява с егото."-Р. Шанкаран "Болестта поражда кризата, чрез която съзнанието може да израстне."

ЗДравейте, аз имам дъщеря с ДЦП. На 7г. някой реши, че има епилепсия и се започнаха едни лекарства, проследявания на черен дроб, ЕЕГ-та. Но в един момент реших, че си съсипвам тотално детето и потърсих друго решение. От 2г. сме на Хомеопатия, а от 1 детето не приема никакви лекарства и се чувства отлично. Опитайте, смятам, че си заслужава.

Наистина имаме нужда от думите, но до определено ниво. Лично аз предпочитам малко думи и действие. Но думите си имат своето място и лексикално и смислово, стига да не ги хвърляме на вятъра.

Доколкото ми е известно "частен ученик" е, когато детето се яви на изпити извън нормалната сесия. Договаря се с учителите и ръководството.

Здравейте, според мен наистина има зависимост, но и страх от успеха-неуспеха. А и защо детето трябва да е непременно с желание да учи? Това не е ли предизвикателство за родителите да обичат и приемат решенията на децата си, такива каквито са , а не каквито ги виждат те. В достатъчно сбъркано общество живеем. Децата не виждат стойности, ние не можемда им ги налагаме. Аз бих потърсила проблема по-надълбоко. Коя е истинската причина да не желае да учи този младеж.

Наблюдавали ли сте малките деца как добре се разбират без думи? Значи е възможно това общуване и даже е за предпочитане. Не води до недоразумения. "Аз казах това, а ти чу еди какво си..." Предполагам, че всички сме били влюбени. Когато погледнете в очите човека, когото обичате не са ви нужни думи, нали? Друг е въпроса, че отдавна сме забравили да бъдем деца и ни трябват много думи, за да кажем простички неща. Аз съм сурдопедагог и понякога се питам защо непременно трябва да учим децата да говорят... Не ви ли се струва, че отдавна сме обезценили значението на думите?..

Здравейте, аз съм новодошъл. Отдавна ми се иска да се включа по някои теми и сега успях. Иска ми се да ви накарам да промените посоката си на мислене и да спрете прехвърчащите искри. Целта на днешните хора е да "отворят окото на духа". Според Р. Щайнер: "Петата културна епоха е чисто интелектуална епоха, епоха на егоизъм. Сега сме във върховната точка на егоизма. Интелектът е егоистичен в най висша степен... И така, ние трябва да проправим нашия път нагоре през интелекта към духовността." Смея да се смятам за средно интелигентна, но много от високопарните научни термини ме изнервят. Много простичко ни е казал Учителя, че многото знание без приложение / познание/ не е ценно. Според мен макар и малко знанието, което имам аз се старая да приложа и превърна в познание. Ако хората на науката /за щастие или не и аз съм от тях/, можеха да отворят вътрешното си око /на духа/, щяха да утихнат и да прилагат науката, а не да викат колко е велика тя. "Учеността и научната образованост не са предварителни условия за развитие на висшето сетиво. То може да се развие както у обикновения човек, така и у високоерудираният учен. Това, което днес се нарича "наука" може да попречи на тази цел, защото тя съобразно природата си приписва реалност само на нещата достъпни на обикновените сетива."- Р. Щайнер