Слънчева
-
Общо Съдържание
7851 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
710
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Слънчева
-
-
Благодаря за беседата!
“Животът има две страни: едната страна, това е животът на актьора, а другата - това е животът на работника. Актьорът работи вечерно време, а работникът - денем. Следователно резултатите не могат да бъдат едни и същи, понеже животът се развива при различни условия. Вечерта няма тази светлина за актьора, а работникът, който работи денем, има условия за един правилен живот. И тъй, аз ви различавам на два класа: актьори и работници. От актьори в тази школа нямаме нужда. Бялото Братство изключва живота на актьора, а приемаме работници. Аз считам вас, жените, работници на Божествената нива, а някои от вас искат да играят ролята на актьори. Вие още не знаете какво значи Божествена правда. В тази школа колкото е строг законът за работника, толкова е строг и законът за актьора. Сега, като работници аз ще ви запитам: Изпълнихте ли задълженията си за своята работа?Аз искам от вас, жените, да прегледате работата си - нивите си, градините си, извора, къщата си, измазана ли е, говедата си, овцете си, домовете ви изчистени ли са? В какво положение се намират тия ваши сътрудници? Понеже сте работници, трябва да знаете това. Мнозина от вас, женените, искате по-големи привилегии, а по-малко задължения. Искате да се отлагат падежите на вашите задължения. Но в Божествената книга отлагането на падежите е изключено. То става само по благодат. Трябва да се търпи и да се чака да дойде някое по-голямо същество, да ви помогне. Не мислете, че даром ще ви се даде. Вие минавате за женени и затова ще давате морал на младите. Мислите, като напуснете тия ниви, ще дойдат на тях младите. Какво ще намерят те? Аз говоря в пряк и преносен смисъл. Това са разсъждения, които трябва да прегледате. Аз само задължен съм да ви кажа това тази вечер. Това е по инициативата на Бялото Братство и те, Белите Братя, ви държат отговорни за нивите ви, овцете ви, за къщите ви и пр. Вие, които се съмнявате - има такива между вас - в една година ще проверите дали сме от Бялото Братство или не. На него Христос е глава. И когато Той е решил това Свое разпореждане, питал е главата и тя е позволила. А тази глава е Бог. Въпросът е изчерпан и по форма, и по съдържание, и по смисъл - по всички направления. Следователно от вас, женените, се изисква да изпълните доброволно Божия закон. Няма нужда да ви кажа какво да направите, а тъй както вие мислите, както желаете, както вашите души желаят. Когато душата на някого пожелае нещо, в неговото съзнание се определя туй, което има да стане. В туй съзнание влизат три велики сили: умът, сърцето и волята. Те ще се проявят според формата на съзнанието - такова ще бъде и проявлението на ума, сърцето и волята. И когато отиваме в другия свят, всякога се подразбира промяната на нашето съзнание от една форма в друга. Това е разширение на съзнанието - в друга сфера ще имате други разбирания. И следователно Христос слиза в душата само когато съзнанието се разшири. Например, когато говоря нещо на женените, вие казвате: "Учителят тъй каза еди-какви си думи, Той има мен предвид." Щом казвате така, не сте разбрали моите думи. Когато аз говоря, имам предвид да се разшири вашето съзнание. И Христос ще слезе да ви изясни. Аз се стремя да обясня външната страна, като работник да изчистя и след туй ще слезе Христос. Аз искам да се разшири вашето съзнание, за да може да слезе Христос, да ви изясни това, което никой човешки ум или мисъл не може да ви обясни.
Питам ви, женените: Какъв пример давате на младите, на вашите деца по отношение пак на съзнанието ви? Вашето съзнание служи ли да се разшири съзнанието на младите, за да дойде Христос в тях и да им обясни този закон. Какво нещо е животът и как трябва да живеят?“
-
Благодаря!
“На вас ще ви дам една малка задача за една седмица. Сутрин ще станете и ще изчистите обущата на всички. Колкото обуща има, ще ги почиствате през цялата седмица. Ако на обущата не трябва да има кал, колко повече на сърцето! Забележете си хубаво, ще произнасяте: "Тъй както аз почиствам тези обуща, така живата, Божествената Истина да очисти моето сърце." “
-
Благодаря за беседата! Много ценна, важни насоки ни дава Учителя.
„Сега аз не искам да хвърлям никакъв упрек. Според мен вашите наследени черти зависят от едно неразбиране. Не може да бъде човек щастлив вън от светлината. Било е време, когато хората са се видели в едно ужасно положение на Земята. Било е цял ад. Сегашните хора са били потиснати, много по-лошо са били потиснати, отколкото рибите са били потиснати. Те не са дишали с дробове. Атмосферата е била толкоз гъста, че един с един хората не са [се] виждали. Този свят, както сега го виждате, отсега се проявява. Когато хората са излезли из тия тежките условия, от тази гъстата материя, когато умът дошъл в хората и започнал да действува, оттогава се е появила виделината. Откак всичката вода се е събрала в големите океани и морета, тогава горната атмосфера се пречиства. И виделината и светлината на Бога слезли. Тогава човек се е проявил и за него е започнала една нова епоха.
Казвам: В светлината седи една от великите тайни в живота. Светлината и топлината е това, което вие трябва да проучвате. Теоретически хората спорят. Ако разбирате много добре висшата математика, и речта ви ще бъде много добра. В няколко изречения ще може да изразите едно положение. Но понеже не сте математици [...]. Математиката мяза на житено зърно или на ябълчно зрънце. Колкото и да ви разправям, трябва да се посее, да изникне, да израсте, да се развие, да го видите и тогава да имате ясна представа какво нещо е ябълката. Или, когато ние говорим за светлината, тази светлина трябва да влезе и да започне да работи във вас.
В животните умът не действува. Понеже в тях цялото чело е обрасло с козина. Едва образуването на човешкото чело, то е скорошна епоха, това е място, дето светлината влиза. Това е място на лицето, което светлината е обработила. Един човек, който няма гладко лице, един, който е космат, той не може да има правилен ум. Един човек, ако видиш, че постоянно се чеши*, една мома, която постоянно си чеши косата, не е лошо човек да си чеши косата, ако тя се занимава със своята коса, тя ни най-малко няма понятие какво нещо е косата. Тя чеши косата, но косата, това са антени, чрез които се възприема светлината. Светлината има един език. Космите, това са струни, чрез които светлината свири. Езикът на светлината, това е косата. Ако твоята коса е добре вчесана, ако ти разбираш това изкуство, това е езикът на светлината. Ти от косата ще започнеш да чувствуваш какво ти говори светлината.
Сега се чешиш, искаш да се харесаш на другите хора. Ами че как ще се харесаш? Една ябълка, за да ни се хареса, трябва да е сладка, да има вкус. Един цвят, за да ни е благоприятен, трябва да има ухание. Една вода, за да ни е приятна, хубава, трябва да бъде чиста и вкусна. Че как мислим ние да бъдем обични един на друг, ако нямаме съответни качества? И следователно ние можем да бъдем полезни един на друг дотолкоз, доколкото можем да отразим Божествената виделина и Божествената светлина в другите хора. И другите хора може да ни бъдат дотолкоз обични, доколкото те могат да отразяват Божествената светлина и топлина в нас. Казвате: „Той е тъмен човек.“ Светлият човек е светия. Светията носи светлина. Те са израз на Бога. Бог е светлина. Днес виждам тази светлина, това е езикът на Господа, това е Неговото проявление. Тази светлина като влезе във вас, трябва да имате известно разположение в себе си. Казвате: „Животът е, който носи виделината.“ Има един прогресивен начин. Христос казва: „Аз съм виделината на света и който Ме следва, ще има виделина в живота.“
Ние искаме едно подобрение. Сега аз ще ви говоря за неща, с които вие може да си послужите. Вие искате да знаете де е мястото на Господа. Мястото на Господа е вътре във вас. Мястото на Господа е вашата глава. Има едно място, една станция в главата, дето Господ живее. Има една станция във вашата глава, дето Господ всеки ден ви препраща светлина. Христос казва: „И ти влез в скришната стаица“, а сега човек ще направи една къща, ще направиш скришна стая. Не е тази стая. Ти и 10 пъти да влезеш, не е тя. Ти ще влезеш в тази скришна стаица, която Господ от памтивека е направил заради [Себе си]. И там като се помолиш, за да приемеш Неговата светлина и виделина, тогава Той ще ти въздаде наяве. И външните условия ще се подобрят.
Сега някои искат да разберат любовта. Бог е Любов, но любовта е нещо неразбрано. Бог е нещо велико, нещо мощно. Тя е плод на Духа. Любовта, за да се разбере, от Любовта трябва да излезе животът. Но и животът, за да се разбира, и той е непонятен за нас, и той е несносен. Виделината, която излиза из живота, вече става достъпна. Светлината е нещо, което произлиза от самия живот. И когато животът започва да изпуска тази светлина навън, тогава нашият живот става щастлив, или другояче казано: в нас трябва да се пробуди съзнанието...
-
Благодаря!
Започнете с новия морал и пазете правилото : Това, което Бог е посадил, човек да не го изкоренява. В бъдеще, когато зрението се развие, човек ще види, че в организма му съществуват такива растения и животни, каквито и във външната природа. Ето защо, като изучава законите на великата разумна природа, той изучава и себе си. — Вярно ли е, че у някои хора преобладават такива растения, които определят тяхното духовно развитие? — Вярно е. Има растения, които преобладават в един човек повече, отколкото в друг. И на това отдават неговото високо духовно развитие. В едни хора преобладава червения цвят, в други — синия, жълтия или зеления и т.н. Всеки цвят дава специфичен характер на човека. Същевременно, цветът показва посоката, по която човек се движи — нагоре, или надолу, надясно, или наляво. Казва се, че човек е мислещо същество. Понеже мисълта е носител на светлина, значи, човек е светлина. Тя е създала живите форми в света. Когато земната светлина се хармонира с Божествената, тогава човек започва да свети. Докато е на земята, човек е трансформатор на Божествената светлина.
— Защо някога не успяваме в живота си? — Защото работите ви се усложняват, а нямате методи за разредяване на гъстата материя. Някой се оплаква, че не може да тъче. Да знаеш да тъчеш, това е голямо изкуство. Поглеждаш стана, мислиш, че се тъче лесно. Обаче, като започнеш да насноваваш, виждаш, че не можеш. Не се обезсърчавайте, но започнете от елементарните работи и постепенно вървете към по-сложните. Бог е определил програмата на всеки човек. Следователно, всеки може да изпълни тази програма. Друг е въпросът, ако искаш да излезеш вън от програмата си. Там се иска особена сила. Малцина могат да направят това.
И тъй, като станеш сутрин от сън, кажи си: Всичко, което Бог ми е начертал за деня, мога да го изпълня. Ако започнеш да се съмняваш в това или философстваш, сам ще се спънеш. Например, Бог е наредил днес да работиш, за да израснеш един милиметър на височина. Казваш: Дали мога да израсна толкова? — Работи, и не се съмнявай. Ще израснеш, колкото ти е определено. Ти трябва да достигнеш 1,60 м. височина. Ще работиш, и всеки ден ще прибавяш по малко към ръста си. Определено е на човека, какви очи да има, какъв нос, уста, уши и, ако той не се меси в този план, ще стане точно, както е казано. Определено е също, каква професия човек ще изпълнява. Не една, най-малко сто професии имате на разположение. От вас зависи, коя ще си изберете. Обаче, вън от стоте професии, нямате право да взимате друга. Човек умира, без да е реализирал даже стотна част от програмата, която му е определена. Определено ти е да станеш учен, а ти искаш да станеш държавник. Защо изменяш своето предназначение? — Искам да бъда като приятеля си. — Това е подражание. Не подражавай на никого, но изпълни своята програма. Роден си да станеш учен. Ще вземеш микроскопа и ще правиш научни изследвания. Роден си за поет. Ще вземеш перото и ще изпълниш програмата, която ти е дадена. Кажи си: Всичко, което Бог е начертал, ще изпълня. Ще реализирам всичко, което е вложил в мене. Условията, които ми е дал, разумно ще използвам. Каквото Бог е казал, ще изпълня.
Мнозина се питат: Мога ли да изпълня плана, който Бог ми е начертал? — Такъв въпрос не се задава. Един ден преди заминаването си за другия свят, тогава можеш да се запиташ: Свърших ли това, което ми беше определено? Ако не си свършил всичко, ще го туриш в съзнанието си, като задача на бъдещия живот. Човек е дошъл на земята да расте и да се развива, а не да боледува и умира. Да бъдеш болен, беден, хилав, това е човешката програма. Програмата, която Бог е наредил, е съвсем друга. Като влезе човек в тази програма, всичко се нарежда добре.
-
Благодаря за беседата!
“Концентрирайте се в дъгата.
В астралния свят ще срещнем животни, води, реки, гущери и т.н.
В менталния свят ще виждаме величествени здания, строежи, там духовете са светещи.
Сега човек, като се концентрира, заспива, а това не бива, защото, щом заспива, влиза в течението на природата, а там са му нужни милиони години, докато намери и вземе правия път. Този е пътят, за който Христос казва: "Молитвите са, които ходят по него, сега вървят подир човека и му помагат." Ти ще се освободиш от всички предмети, които те отвличат, свободен да си, ще затвориш телефоните навсякъде, ще останеш сам, ще кажеш: "На гости отивам." И хайде - в астралния свят.
Падане в транс е същото. Ако много хубаво си съсредоточен в една и съща мисъл, е по-лесно, а иначе е по-мъчно, и пак от външния свят идват смущения.
Медитиране трябва, а не мечтание. Труден е пътят за възлизане, за еволюция, но е приятен. Сега особено пътят за възлизане е по-приятен.
Може да направите следния опит: мислено да отидете на слънцето и ако нещо успеете да видите, да мълчите, никому нищо няма да казвате, само ще се поусмихнете малко. Но този опит е доста труден, за него едва ли някой от вас е подготвен. Човек трябва да е толкова морално издигнат, да устоява на думата си, да бъде изправен във всяко отношение. Затова по-добре е да направите следния опит. Опишете обстановката на стаята на ваш приятел, за да проверите интуицията си. Това е приятна работа, с която може да се занимавате. Опитът е необходим на глупавия човек. Само умният може да се ползува от опитността на другите. Човек е едно колективно същество, то се въодушевява от разни неща, но тези неща не са важни за него. Той трябва да знае кои именно неща са важни за него, и на тях да се спира.
Щом основно изучите своя живот, тогава ще започнете да изучавате живота на другите. Защото, ако се свържете с един лош човек, ще слезнете заедно с него, а после качването е много трудно, затова стойте надалеч от лошия човек. Трябва като артист да слизате и да се качвате. Затова за всички времена е валидна мисълта "Познай себе си." - Първо ще опознаете себе си, а после ще помагате и на другите. В Писанието се казва, че трябва да се родиш изново. Или ще повдигнеш, или ще те повдигнат, или ще паднеш. Затова, като свършим първата стадия - раждане по плът, тогава ще има раждане по дух и тогава няма да има противоречия.
I-та стадия - Ще се родиш от грешни родители. Ще се мъчиш.
II-та стадия - Ще се родиш от добри и лоши родители.
III-та стадия - Ще се родиш само от добри родители и тогава ще за-започнеш правилното си развитие.
Ако душата знаеше своето минало, тя нямаше да може да се развива...“
-
Молитвен наряд за начало:
Ще се развеселя - песен
Духът Божий - песен
Молитвен наряд за край:
„Благословен Господ Бог наш“
Тайна Молитва
Ще ви прочета само два стиха от 31-ви псалом: 23-ти и 24-ти стих: „Възлюбете Господа, всички преподобни Негови. Господ съхранява верните и въздава изобилно на онези, които се обхождат горделиво. Имайте дръзновение и да се укрепи сърцето ви, всички, които се надеeте на Господа.“
Ще се спра върху онази хубавата мисъл, която е казал псалмопевецът: „Възлюбете Господа.“ Думата „възлюбете“ Господа е един скъпоценен камък, който, ако се обработи, придобива своята цена. Любовта е закон на освобождаване. Без любов свобода в света не може да има. Най-неразбраната любов стяга връзките. По някой път онези, които те обичат, ще те свържат по-добре, да не би да паднеш. Майката, която обича детето си, по някой път му причинява болка, страдание, не от зло желание, но от неразбиране. Във всичките хора има един страх от Бога. Малко хора има, които обичат Господа, повечето се страхуват от Него. По някой път се съмнявате дали е навсякъде или не. Някои се съмняват дали е всесилен или не. Понеже, като се намерите в голямо нещастие, казвате: „Ако беше всесилен, не би допуснал тия работи, които се случват с мене.“ Питам: Когато Господ допуща някоя ябълка да бъде обрана от децата или от птичките, нещастие ли е? От материално разбиране, за крушата или черешата е голямо нещастие, че я обират. Но с туй се подразбира, с обирането се разпространява нейният род.
На едно място Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме.“ Тъй, както е сложен нашия живот, ние виждаме навсякъде едно противоречие. Противоречието произтича от факта понеже ние търсим своето лично благо в света. Светът не е създаден заради нас. Светът не е създаден за мравите. Светът не е създаден за гущерите. Светът не е създаден за змиите. Светът не е създаден за животните. Не е създаден и за човека. Че човек живее в света, то е друг въпрос. Че мравите живеят, то е друг въпрос. Сега, онова чувство, което ние имаме: как така човек да страда!
Понеже човек е направен по образ и подобие Божие, светът е създаден за Бога. Човек е създаден по образ и подобие, значи Бог създаде света за Себе си. Тогава, когато вие обичате, за кого обичате – за хората или за вас? Вашата любов, която вие създавате, за кого я създавате – за хората или за вас? За вас са я създали. И при това искате да покажете, че вие обичате другите хора. То е второстепенно. Всеки един човек е само един пробен камък за вашата любов, за да се познае колко тя е силна. Любовта ви, след като се прояви, тя остава пак за вас. Ако вашата любов не може да ползува самите вас, тя никога не може да ползува и другите. Ако вашата любов може да ползува вас, тя може да ползува и другите. Ако вашата истина, която имате вие, не може да ползува самите вас, да ви ръководи, то тя не може да ползува и другите. Ако вашето знание не може да ползува самите вас, не може да ползува и другите. То е един закон, който трябва да го имате предвид...
-
„И тъй, моля ви, братя, поради Божието Милосърдие, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което да бъде ваше разумно служене. И не се съобразявайте с този свят, а се преобразете чрез обновяване на ума си, за да разпознавате от опит Божията воля.
Защото чрез дадената ми благодат казвам на всеки от вас, който е по-виден, да не се мисли за повече, отколкото му се полага, а да запази скромност според дела на вярата, която Бог на всеки е разпределил. Понеже както в едно тяло имаме много части с различно предназначение, така ние всички сме едно тяло в Христа, а поотделно всеки от нас е част от другите и имаме различни дарби според благодатта, която ни е отредена. Ако някому е дадена пророческа дарба, нека я упражнява съразмерно на вярата си. Ако на някому е дадена служба – да бъде прилежен в изпълнението ѝ. Ако някой поучава – да бъде прилежен в поучаването, ако увещава – в увещаването; който раздава – да раздава щедро, който управлява – да управлява с усърдие, който показва милост – да я показва доброволно. Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото и се придържайте към доброто. Обичайте се един друг с братска любов, надпреварвайте се да си отдавате един на друг почит. В усърдието си не бъдете лениви, а бъдете пламенни по дух, като служите на Господа. Радвайте се в надеждата си, в скръб бъдете търпеливи, а в молитва – постоянни. Помагайте на светиите в нуждите им, бъдете гостолюбиви. Благославяйте ония, които ви гонят – благославяйте и не кълнете! Радвайте се с онези, които се радват, плачете с онези, които плачат. Бъдете едномислящи помежду си, не пожелавайте недостижимото, а се задоволявайте с малкото; не считайте себе си за мъдри. Не отвръщайте на никому за злото със зло, а залягайте за това, което е добро за всички. Ако е възможно и доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички хора. Не отмъщавайте за себе си, възлюблени мои, а дайте място на Божия Гняв. Защото писано е: „Отмъщението е мое – аз ще въздам, рече Господ.“ И тъй, „ако врагът ти е гладен – нахрани го; ако е жаден – напой го; защото вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му“. Не се оставяй да те побеждава злото, а ти побеждавай злото чрез доброто.“
Мислите, които апостол Павел привежда в тази глава чрез вдъхновението на Духа, са важни за приложение. Всички учения имат смисъл за нас дотолкова, доколкото те са във връзка, доколкото ние можем да ги схванем според степента на нашето развитие или доколкото те попаднат под нашия поглед.
Представете си, ако вие бихте попаднали на Земята, а тя да беше просто като топка – да нямаше на нея нито растения, нито вода, нито камъни. Какво бихте научили от Земята, ако тя беше само една валчеста топка, гладка като стъкло?
Ето защо хубостта на нещата е в онова безгранично разнообразие, което съществува в Божествените мисли. И ние самите сме такава проява на Божията мисъл, а тази Мисъл е нещо реално. Реалността ѝ е в нашата душа и най-важното нещо, към което се стремим, е да обхванем и опознаем нашата душа. И щастие и нещастие, и радост и скръб, и смисъл и безсмислие, и сила и безсилие – всичко това зависи от нашата душа. Когато вие започвате да губите вашите сили, скъсвате нишките на душата си; когато изгубите мисълта си, скъсвате нишката на волята си. Следователно изгубили сте вашата душа. И когато в нас идва вдъхновението, това показва, че сме отстранили грешките от душата си. А душата – това сме ние. Тази Божествена душа се облича в разни форми и всяка форма е необходима за света, в който душата се проявява. Тя не трябва да се пренебрегва! Когато душата слиза на физическото поле, тя ще се облече в такова тяло, каквото сега има. Не смесвайте плътта на вашите криворазбрани желания и стремежи с вашето тяло! Тялото, което сега имаме, е най-великолепното здание, то е един модел за бъдещото тяло. То още не е завършено, по него ще се създаде истинският Божествен храм, Соломоновият храм. Вие искате да разберете какво е сърцето, какъв е умът на човека, какъв е духът му, каква душа има, но нито сърцето сте виждали, нито ума виждате, нито душата, нито духа. Това, което знаете, са само понятия, смътни схващания.
Ако вие си зададете въпроса: „Какво съм аз?“ Да кажем, вие сте щастлив, радостен, но някой съсед ви бодне с малка игличка и от върха на тази малка игличка щастието ви се разваля. Питам: къде е отишло щастието ви? Или пък, да кажем, имате някоя голяма болка, някъде е нагноясало, а някой с една малка игличка пробие това място, изстиска гнойта и вие се освобождавате от тежестта. Значи онова чуждо вещество, което е било в организма ви, е причинявало всички страдания и щом то се изхвърли, вие се освобождавате, ставате радостни и весели.
Следователно всички мисли, чувства, желания и действия, които нямат нищо общо с нашия живот, щом влязат в организма на душата, причиняват болезнено състояние и вие трябва да се стремите да намерите начин да се освободите от тях. Не казвайте: „Няма нищо!“ Не, има нещо. Ако кракът ви понаболява, ще намерите тръна и ще го извадите.
Апостол Павел също имаше един трън, но казваше, че този трън му е потребен – бил спирачка в живота му. Този трън му служел за спирачка, понеже Павел имаше още да слиза надолу. Господ му каза: „Тази спирачка ти трябва, достатъчна ти е Моята Благодат. Сега не мога да ти отнема спирачката, но слез долу и щом започнеш да се изкачваш, ще ти я отнема.“ Този трън не може да се отнема, но щом слезеш до дъното и поемеш нагоре, Господ ще ти отмахне спирачката, защото за нагоре няма нужда от спирачка. Сега някои от вас имат страдания – те слизат надолу и имат спирачка. И ако ме питате докога ще продължават страданията, ще ви отговоря: дотогава ще имате тия страдания, докато слезете до дъното, а щом поемете нагоре, всички страдания ще почнат да изчезват и когато възлезете на върха, горе, страдания няма да има.
-
Благодаря!
“Човек трябва така да разбира живота и изискванията му, както бащата разбира работата си на нивата. Тежка е работата му, но той има една радост — децата му. Тази радост го прави да издържа. Той работи на нивата, а мисълта му е на друго място — при децата. Той си казва: Колкото да е тежка работата ми, ще направя една жертва. Жертвата, която прави за децата, го радва. Идея има този човек! Както човек, като работи за дома си, страда и се радва, така и като работи за Бога, ще страда и ще се радва. Ако работата за дома е благословена, колко повече работата за Бога е благословена!“
-
Благодаря за беседата!
“...И тъй, когато говорим за злото и за доброто, от философско гледище, ние трябва да оставим настрана всички религиозни гледища за нещата, понеже всички религии са организирани от хората, от понятия, според степента на тяхното развитие в дадения случай. Значи религиите биват според степента на човешкото развитие. Който се интересува от въпроса за религиите, който ги изучава, ще види, че те не са били такива, каквито са днес. Пък и бъдещите религии няма да бъдат като днешните. И те ще се изменят. Както всичко друго, и религиите се изменят. Няма нещо в света, което да не се изменя. Единственото нещо, което не се изменя, това е Бог. Вън от Бога всичко се изменя и променя и ще благодарите, че е така, защото ако не беше така, това щеше да бъде най-голямото нещастие за хората.
...Може да върви напред на човека, но само когато той познава нещата. Той трябва да познава доброто и злото, да знае, че те се явяват периодически в света. Под думата „зло“ ние подразбираме неблагоприятните условия, които понякога идват в света. Благоприятните и неблагоприятните условия в живота се редуват периодически. Ако се спрете върху нашата Слънчева система, мога предварително да ви кажа, че след всеки 9 месеца пролетта иде; след всеки 9 месеца лятото иде; след всеки 9 месеца есента иде и след всеки 9 месеца зимата иде. Вземете числата на аритметиката. Като започнете от 1, до 10 числата непрекъснато се увеличават, но от 10 нагоре, иде едно периодическо повтаряне на числата: 10, 20, 30 и т.н. Всяка система от числа означава нещо. Учените още не са обяснили какво разбират по думата „добро“. Под думата „добро“ ние разбираме всички добри, всички благоприятни условия, които са сумирани в едно. Но трябва да знаете, че добрите условия винаги са свързани с неблагоприятните условия. Ако вие изпуснете онази нишка или онази връзка, с която са свързани добрите условия, вие ще влезете в една област на неблагоприятните условия на живота. Значи, в доброто или в разумното в света има нещо, на което трябва да се надяваме. Кое е това нещо? Онова, на което ние можем във всички случаи да се надяваме, това е Любовта. Но любовта още не разрешава всички въпроси. Любовта е нещо, което трябва да се възприеме. Всякога животът излиза от любовта. Значи, когато животът излиза от любовта, тогава любовта е достъпна за изучаване. Вън от живота любовта е непознаваема. Ние казваме, че Бог е Любов, но разбираме онази любов, която има отношение към живота, който Бог ни е дал, както и при условията, [с] които ние сме заобиколени. Само тогава ние познаваме любовта.
Любовта излиза от друга една същина, която ние наричаме „Дух“. Като стане въпрос за Духа, ние имаме смътно понятие за Него. Писанието казва: „Дето е Духът, там е свободата.“ Следователно онова, на което ние можем да разчитаме, това е любовта, понеже от любовта излиза животът. Щом се яви животът, знанието е вече възможно. Щом има знание, и свободата е възможна. Без живот знанието е невъзможно. Без знание свободата е невъзможна. И без свобода животът е невъзможен. Животът сам по себе си подразбира свобода. Да живее човек, това представя най-голямата свобода, която са му дали. Защо? Защото само чрез живота се дават на човека всички възможности.
Тогава вие питате: „Защо стават престъпленията на света?“ Защото животът носи всички възможности в себе си – и добри, и зли. Следователно, щом човек влезе в живота, той може да извърши всичко, каквото иска. Но и ще понесе последствията на всичко, каквото иска. От всичко онова, което е искал и направил, той ще понесе последствията...“
За всичко и за всеки има време и място. На различни степени сме, но се учим, всеки се явява условие за другите. Важно е да не се съдим, а да разбираме, че Бог ни е дал всичко за наше добро.
“
„В Негово име ще се обновят народите.“ Следователно онова, на което ние ще се надеем, това е Великото в света. Какво е Великото, ние още нямаме ясна представа. Мнозина Го наричат „Бог“, но това понятие е абсолютно неопределено заради нас. Ние всякога чувствуваме този живот, който излиза от Бога. От Него всичко изтича в изобилие.
Много пъти страданията на хората произтичат от това, че им е дадено повече, отколкото трябва. Никога хората не страдат от нямане. Те всякога си страдат от много имане. Някоя майка има дете, което след време умира и тя започва да страда. Защо страда? От имане. Ако нямаше дете, нямаше да страда. Някой човек има знание, Господ му е дал един ум, но материалните работи не вървят. Защо? Защото той е умен. За материалните работи той иска да стане господар и на материалното в света. Мъчно се подчинява материята. Ние сме се хванали с една работа. Някой иска да уреди материалния си живот. Единственото нещо, което не може да се уреди в света, туй е материалният живот. Който се е заел да уреди материалното, всякога загазва. Та, този материалният живот, духовният и Божественият, мощното, силното, Духът, той не може да се справя с материята. Материята като хване този Дух, иска да го подчини. А той иска да се освободи от нейната прегръдка. Създава разни форми, за да я залъгва. [Та,] всичките тия светове Духът е създал, за да залъгва материята, която иска да обхване Божествения Дух и да го подчини на себе си. Туй, което ни отличава и обхваща, то е материалният живот. Искаш да станеш богат човек. Твоето желание е правилно. И на туй желание милиони години не може да се реализира. Един ден твоите синове, като седят, ще намислят нещо. Казват: „Хайде!“, ще идат да вземат богатството. Всеки човек иска онова благо, което ти искаш. Следователно щастието не може да бъде един материален обект в света.
Сега аз ви представям тази материя, както учените хора я разглеждат от разни становища. Материята се гради, материята се завладява, но никога не се подчинява. Досега никой не е успял да я подчини. Затуй в Индия философите казват: „Щом вярваш в материята, ще [се] намериш в един илюзорен свят.“ Ти всякога можеш да бъдеш изненадан. Ти си млад, остаряваш. Ние се изненадваме в материята. Как ти е побеляла главата, не знаеш. Как си се изменил, не знаеш. Как си остарял, не знаеш. Толкоз незабелязано, че не можеш да видиш. Мислиш, че си млад, започваш да старееш. Току започват да ти вържат краката, ревматизъм имаш, станеш неврастеник. Материята постоянно те връзва. Станеш набожен – ще те сплаши, че има ад, че има огън, ще гориш. Вкиснеш се. Влезеш в рая – тя казва: „Като седиш хиляди години в рая, ще ти дотегне.“ Какъв ще бъде краят? Даже ако ти внесеш материалния живот в рая, материята е в сила да развали твоето щастие.
Затуй Христос е казал на Своите ученици: „Ако не се отречете от всичко материално в света, вие не можете да бъдете Мои ученици, не можете да бъдете Мои последователи.“ Ако ти не се отречеш от всичко материално в ума си, в душата си, ти не може да разбереш законите. Не може да градиш новия живот. Не да напуснеш стария живот и да бягаш – това не е отричане. Хората бягат от живота. Тогава светите хора, които не искат да се опетнят, да навлязат парите в джоба му, че е грешно. Че, това, което имаш, не е ли грешно? Твоята майка, която те е родила, не е ли грешно? Че, баща ти, целият свят... Как ще се освободиш?
Това е една неразбрана идея. Желанието ти да бъдеш силен, да владееш над хората – ето една неестествена връзка, която ти имаш. Защото туй желание, Бог, Който създал света, Той ще го владее, ти няма да го владееш. Единствен, Който създал света, Той е господар. Мислите, че една въшка, която се качи на главата, започва да прави своите изследвания, мислите, че аз ще я търпя дълго време? Все ще взема един гребен, ще я намеря, където и да е, и след като я намеря, ще ѝ прочета смъртна присъда. Може да я хвърля в огъня, може да я хвърля някъде; тя се е научила на месоядство. Където и да я туриш, я очаква смърт.
Та казвам сега: Най-добрите хора трябва да имат едно схващане. Тяхната религия, трябва да носи 3 качества. Учение, религия, обществен живот – каквото и да е в света, трябва да носят 3 качества в себе си. Ако е религия, да носи живот, да носи светлина и знание, да носи и свобода. Ако е наука, да носи живот, да носи знание, да носи и свобода. В каквото и да е отношение, ако човек е силен, силата трябва да носи. Истинска сила, която произтича от същината на живота, от същината на нещата. Тя носи живот, тя носи светлина, носи знание, носи и свобода.
Щом имаш тия трите качества, ти вече имаш правилно отношение към хората и те имат правилно отношение един към друг. Защото ние живеем в един организъм. Ние сме необходими един за друг. Всеки човек, колкото и да е малък, е необходим. За пример вземете ръката – първият пръст, вторият, третият, четвъртият, палецът са еднакво важни за човека. Ако се отсече един пръст, виждаме какво липсва. Всички имат еднакви граждански права в тялото. После вземете очите, ушите, носът, всичките други органи, който и да е орган, ако той не функционира тъй, както трябва, всички други органи влизат в положението на онзи орган, който страда. Ако е здрав, всички му съдействуват и са радостни с него. Казвам: Тази е новата култура, която иде в света, за която хората се борят...“
Великoтo_малко_и_великото_голямо
-
Молитвен наряд за начало:
Молитвен наряд за край:
Учителят прочете 10 глава от Митея: "И призова дванадесетте Свои ученици, та им даде власт над нечистите духове да ги изпъждат, и да изцеляват всяка болест и всяка немощ.”
Изпяхме "Събуди се, братко мили".
Ще говоря върху 15 стих: "Истина ви казвам: По-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден. нежели на онзи град." Изобщо във всичките хора има една слабост, да им се казва това, което не е, да ги ласкаят, т.е. да им се казва лъжа. Христос казва, че на онези, които не приемат Словото Божие, наказанието ще бъде по-голямо от онова на Содом и Гомор. Може това да ви се вижда невероятно, но в природата има един закон, който е неотменяем. Хората чрезмерно много ядат и пият, и затова дохождат и страданията. По-малко ще бъде наказанието на тези, които не ядат месо. Всичките нещастия се състоят в лакомията на човека; ще изяде една момичка от агънце, едно пиленце и т. н. И тъй, наказанията не са нищо друго освен изплащане. Има само едно учение, което е здравословно, и то е Божественото учение. Химията учи на ред и порядък. Що учи физиката?- Тоже на отмерени действия. Писанието казва:"Двоумен човек, непостоянен е във всичките си пътища." И човек, ако е непостоянен, непостоянен е във всичките свои действия.
Ако се покачите на леда през зимата и останете там за през пролетта, то рискувате да потънете, защото ледът ще се счупи и вие ще потънете на дъното на реката. Природата не търпи безпорядък, тя туря ред и порядък и когато приложи закона, за да тури реда и порядъка, идат страданията. Всичко може да се избегне, но да се избегне от Божието наказание, не може Наказанието ще бъде по-голямо от това на Содом и Гомор, значи по-страшно наказание иде за онези хора, които не искат да приемат Божественото учение.
Сега всички треперят от болшевиките, но има по-страшни неща от болшевиките. Да допуснем, че в света има друг ред. Да допуснем, че живеем в някое място, където пролет и лято, есен и зима са по 10 години. Да допуснем, че си направите къща от лед, но сте към края на зимата и ако ви каже някой, че вашата къща няма да устои, вие какво ще кажете? Но щом дойде пролетта, ще опитате и видите, че всичката ваша къща ще се стопи. И хората сега са заледени, след като са заграбили пари, имоти и др.
Положението на съвременните хора се вижда от разказа за онзи богат човек, който пътувал с една каруца из града и раздавал злато. Тогава един човек, любител, вижда се, на много пари, турил на гърба си един сандък и като му насипали малко в сандъка, той настоявал да му турят още, докато му се строшил гръбнакът. След това богатият човек, който раздавал златото, казал: "Не му снемайте сандъка, да усети всичките мъчнотии на златото." На този свят човек трябва да взема толкова, колкото му трябва. Мнозина възразяват, че не може така да се живее, трябва човек да работи, да се труди. Ами че като вярва човек, не трябва ли да се труди? Не може да вярваш на глупави неща, ти ще вярваш на умни неща.
Когато се строи нашето тяло, нашият мозък, те се строят въз основа на известни правила. Склад не бива да правите таваните на къщите.. И злото е, че хората правят на складове главите и те се събарят. Следователно нашата глава трябва да бъде чиста от всякакви нечисти мисли. В Божествения таван (главата) трябва да се турят само най-ценните неща
Изучавали ли сте вие вашия мозък (тавана), той е по чудесен начин устроен, най-добре украсен. Човек от тялото си може да изгуби 10-20 кг, а от мозъка едва може да изгуби 10-20 грама. Болките са всякъде, но не и в мозъка. Мозъкът не чувствува никакви болки, даже като го бодеш и с игла. Водата е дете на бащата кислород и на майката водород. Но има такива неустойчиви елементи, че като се съединят, скоро се развалят. Ще кажете: "То е в химията така." Ами че в човешкия живот не е ли така? Вие имате син или дъщеря, галите ги, учите ги, но като пораснат, залюбят се с някоя мома или момък, зарежат своите майка и баща и заживеят по своему. Ама ще кажете: "Господ е наредил така света." Заблуждение е това. Господ не го е наредил така. Ако вашият син бяга от дома си, не го е наредил Господ така. Ако вашата дъщеря бяга от дома си, също него не го е наредил Господ така и т.н. Аз ви казвам, че самите родители са виновни за тези лошави погрешки на децата си. Е, да допуснем сега, че известен човек е извършил повторно престъпление, излъгал дъщеря ви, взел ви парите и т. н. Да допуснем, че някоя жена е продала тялото си за 40-50 лева и ако дойде някой да ви обере, вие се скъпите.
Умният човек е всякога богат, а глупавият е онзи, който всякога мис-ли, че е беден. Умният човек може от 1 килограм хляб да направи 100 килограма, ама вие ще кажете: "Как е възможно това?" Оня златар, който има сита за пресяване на златото, събира в късо време много злато, а ние, глупавите хора, ходим, че събираме зрънце по зрънце. Ако ние предвидим цял един живот, да запазим къщи, това или онова, то каква полза от това? Аз не казвам да не събираме, но да събираме това, което ни трябва.
В света има три реални свята:
1. Физически реално - което се изменя и променя.
2. Ангелско - което се изменя, но не се променя.
3. Божествено - което нито се изменя, нито се променя.
Понеже ние се състоим от три реални свята, първият е потребен само за тялото, вторият - за душата, а третият - за духа.
Трябва да знаем да превърнем нещата, които се изменят и променят. Аз ще ви докажа как ще трябва да се изменяте Вие сте едно малко дете, растете, порастете, живеете в света на промените, ставате старец, но ако знаете закона, вие щяхте да си останете млад, красив. Именно това е великата наука на душата. Най-първо вие ще трябва да извадите есенцията на нещата, а другото да изхвърлите. В 1875 г., когато изгоря Чикаго, знаете ли от каква малка причина изгоря? - Един човек отишъл да си дои кравата със свещ, по невнимание сламата се запаля от свещта и така станал пожарът. През време на този пожар един богат човек молил един беден човек да му пренесе касата с парите, като му обещавал най-добро възнаграждение, но човекът, ценейки живота повече от парите, отказал.
"Не си събирайте съкровища тук, на земята." По-сигурна банка от банката на небето няма. И тъй, християнството е една велика наука - да пренесете вашия капитал от земята на небето. Ами че вие ще искате ли да имате един син или дъщеря идиоти? И Господ като ви види, какво ще каже? Ще търпи ли Той такива идиоти? Дали вие вярвате, или не вярвате, това е все едно, то не изменя реда на нещата. По-месоядни животни от рибите няма. За една риба е голямо щастие, когато я опекат и изядат тук на земята. И Господ като хване човека тук, на този свят, ще го опече, без да пита дали е шаран, или друг вид риба...
http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Нито_се_променя,_нито_се_изменя
-
Като се натъкват на известни факти, хората искат да ги тълкуват, да се доберат чрез тях до истината. Обаче, както и да се тълкуват, фактите не представят още самата истина. Когато някой казва, че говори истината, това показва, че той сам не знае, какво нещо е истината. В прав, в абсолютен смисъл на думата, само онзи може да говори истината, който е съвършено чист, свят, добър и любящ човек. Вън от това положение, всеки обикновен човек говори факти, но не истината. Някой казва: Аз изнасям голата истина по еди-кой си въпрос. Апостол Павел пък казва: „Да се не намерим голи". Това значи: на небето трябва да бъдем облечени". Който говори голата истина, той говори факти на истината. Някой казва, че говори истината, а при това се смущава. Който говори истината, той по никой начин не може да се смущава. Ако музикантът владее своя инструмент и излива от него меки, фини тонове, може ли да дразни ухото на слушателя си? Обаче, ако взима тоновете фалшиво, дрезгаво, той ще дразни ухото на своя слушател. Дето има дразнене на ухото, там истината не съществува. Който говори истината, тоновете на неговия глас са чисти, меки, музикални, и той нито другите смущава, нито сам се смущава. Докато в мисълта, или в чувствата на човека съществува най-малкия дефект, това показва, че той още не може да говори истината. Това не трябва да го обезсърдчава, но той трябва да работи, да се повдигне, да преодолее всички спънки в своя живот. Ако един напреднал, в духовно отношение, човек, какъвто беше Апостол Павел, който имаше наука, опитности, преживявания, видения, можа да каже в края на живота си, че се страхува да не изгуби това, което е придобил, туй показва, че има възможности човек да изгуби всичко. Кога може човек да изгуби придобитото? Когато не спазва великите закони на живота и на природата. Най-после той казва, че всичко превъзмогнал, остава му само да разбере смисъла на живота.
-
Сега много ви е говорено, остава само да прилагате. Великият закон на природата се състои в туй, че земеделецът туря в хамбара си само това, което ще посява. Във вашите хамбари има достатъчно, остава вие само да сеете. В постъпките ви гледам, че правите едно лицемерие. Вие трябва да знаете, че не служите на мене, а на Бога. Аз не мога да уча вместо вас. Аз мога само да ви предам, а вие сами трябва да се учите, за да придобиете знания, които ви са потребни.
Всеки ученик си има чанта, в която носи книгите си, но тези книги не трябва да стоят само в чантата, а трябва да се извадят от чантата. Като намеря някой, че не учи, като му помогна 99 пъти, най-после на стотния път го оставям и му казвам: "сбогом".
Като учите, ще отидете при Бога, а като не учите, тук ще седите на земята. При Бога няма да отиде нищо нечисто. Грешните хора не учат. Те само лъжат, крадат и ги наричат думбази. Грешният човек е, който малко работи, малко учи и иска да живее охолно. Ние трябва да се откажем от дявола. Аз искам от вас, като оставите всичко настрана, да имаме любов към Бога. Ученик, който не люби баща си и майка си, той не се учи. И онези хора, които не обичат Бог, те не учат. Щом някой не те обича, той ще те спъва, било приятел, или жена, мъж и т.н. Може да каже някой: "Този или онзи не ме обича." Аз казвам: Защото вие не сте обичали Бога. Ако искате, аз мога да направя един опит с някого от вас да го стисне Бог с двата Си пръста. Иска ли някой? Ето аз още сега мога да направя този опит. Гдето няма любов, там няма и успех, и благословение. Щом се обичат хората, никой не може да им направи зло.
Любовта пази и добрите, и лошите хора. А грехът, злото съсипва и добрия, и лошия човек. Любовта дава широк простор на всичките хора, но казва: "Ще учиш!" Сега и аз на вас казвам: Ще учите. Да любите е лесно, но да учите е много мъчна работа, а това е потребно. Като казвам на някого да учи, аз му изваждам юлара, удрям му камшика и го пращам в гората да учи. А в работата на нивата няма учение. Какво ще учите на нивата, там има хомот, остен и изплезване на езика. Сега за в бъдеще гледайте да бъдете добри ученици и тогава самото Бяло Братство ще ви помага. За хатър тази работа не става. Всеки сам трябва да прави усилия.
Любов, знание и мъдрост вървят заедно. Когато знанието е без любов, възгордява, а когато знанието е с любов, тогава иде смирението. Сам никой не може, всеки трябва да живее с някого, било с жена, или с приятел. Жената и мъжът минават за помощници - другари.
В света умират ежегодно около 45 000 000 души, като се смята, че на земята живеят около 1 и 1/2 милиарда, а цялото човечество е 60 милиарда.
- АлександърТ.А., Донка и Αέλιος
-
2
-
1
-
Благодаря за беседата! Идва в момент, когато ми е нужна.
Сега ще ви заведа в една област на музиката, в която нито учениците, нито учителите по музика са влезли и могат да влязат. Тя е една отвлечена област в музиката, но красива област. Според нея има три начини за свирене в областта на музиката. Единият начин е механическо свирене, да свири човек направо по нотите. Това значи да свириш правилно, както нотите са отпечатани, да се спазват всички правила, всички интервали. Ако окото на музиканта е добре упражнено в четене на нотите, той ще може да свири технически много добре. Така свири всеки опитен изпълнител. Обаче всеки тон си има свое съдържание. Следователно, вторият начин на свирене се заключава в свирене по съдържание, по звуковете, които нотите включват в себе си. Така може да свири само онзи, който схваща звуковете вътрешно. Когато свири или пее по този начин, човек трябва да има добре развито музикално ухо, да схваща съдържанието на звуковете. Това наричат съдържание на музиката. Добрите музиканти са схванали тази философия на музиката и те могат да свирят без ноти. Отличният музикант може да произведе тоновете в ума си и после да ги изсвири на пиано, на цигулка или на какъв и да е инструмент. Докато се учи да свири, човек изучава формите по книга, и при такова свирене той всякога ще прави погрешки. Това е дървено свирене! Когато започне да свири по съдържание, човек започва да слуша тоновете в себе си и тогава всеки тон изпъква сам по себе си в него, като че ли го слуша отнякъде. Той слуша тоновете. Като че ли от природата идват. В природата тоновете съществуват в своята първична чистота. Някои искат да слушат и да произвеждат тоновете, както в една грамофонна плоча се произвеждат. Не, в грамофонната плоча тоновете не могат да се произвеждат, както са в своята чистота. Там тонът е осакатен, няма никакъв отзвук в себе си. Третият начин за свирене е – да свириш по смисъл.
Същият закон се отнася и до мислите на човека. Всяка мисъл може да се прочете от някоя книга – това е механическо възприемане на мисълта. Но при второто положение всяка мисъл може да изпъкне в ума на човека, това е възпроизвеждане на мислите по съдържание. Това значи, че всяка мисъл има свой отзвук, по който може да се приеме. Тъй щото не е достатъчно да чете човек какво нещо е моралът. Моралът трябва да се чува, да се приеме като звук, да му е приятно на човек да му се говори за морал. А някога като ви говорят за морал, не ви е приятно и казвате: Оставете този въпрос настрана! Когато ви е приятно да се говори за морал, причината за това се дължи на факта, че вие сте чули звука на морала. Няма по-голяма музика и поезия от това да слушате какво нещо е духовният живот. Когато се отегчавате от духовния живот, това е техническа работа. Казвате: Не ми говорете за светиите! – Че вие не знаете какво нещо е светията? Имате ли ясна представа какво нещо е светията? – Светията е човек, който може да ви срещне в една тъмна, бурна нощ, когато сте изгубили пътя си и той ще ви освети пътя, ще каже: Ето, тук е пътят! Светията е човек, който когато палачът седне с ножа си над вашата глава, може да ви снеме от кладата. Светия е онзи човек, който, когато сте увиснали на въжето, ще извади ножа си, ще пререже въжето и ще каже: Оставете този човек, вие по погрешка сте го турили тука. Светията е човек, който като ви срещне беден, лишен от условия да се развивате, веднага ще ви вземе под свое покровителство, ще каже, че сте способен и ще ви помогне да учите. Светии са ония, които подтикват света към прогрес. Те носят културата на човечеството. Светиите не говорят много, но те дават винаги нещо от себе си. Ако попитате светията дали е светия, той ще каже: Аз не съм светия, но съм човек, който е дошел на земята да си поживее малко. Ще се усмихне и ще си замине. Той няма никакви претенции в себе си за светия. Ще кажете, че има някои светии, които мязат на светиите от миналото и сега. – Не, всички, които са около мене, те са по-високи и по-големи светии от мене, защото те търсят писаните светии в църквите и по иконите, в книгите. Хубави са и класическите светии, но те са писани светии, не са нито по форма, нито по съдържание, по същество. Колко светии са умрели до днес, но този, който умира, не е светия. Ето и Христос вече две хиляди години как е умрял, но и до сега още ходят да го търсят в Ерусалим, в Палестиня, дето са му съградили големи паметници. Всички търсят гроба на Христа, всички искат да знаят как е умрял и къде е умрял, но щом се отнася до това, което е учил, там ги няма.
Христос казва: „Закхее, сляз скоро. Днес ще вляза в твоя дом.“ Закхей беше митар, един от тези, които събират данък и се качи горе да види де какъв гешефт има, да вземе нещо отнякъде. Но като слезе долу, според думите на Христа, той разбра, че животът не седи в гешефтарството и каза: Господи, Господи, виждам, че животът има и друг смисъл. Ето, половината от имането си давам на бедните и когото съм обидил, ще въздам четирикратно. По-нататък Христос казва: „Днес стана спасението на този дом“. Това значи, от днес този дом ще влезе в правия път. Вие ще кажете, че от толкова години се стремите, от толкова години търсите Христа и т. н., че това и християните правят. Вие сте един Закхей, който се е качил на дървото да види Исуса Христа от високо. Но Христос му казва: „Закхей, сляз скоро!“ Днес ще дойда в твоя дом. Когато Христос влезе в твоя дом наистина, в тебе трябва да стане един преврат. Докато от сутрин до вечер мислите само за себе си, вие не можете да се посветите на Божественото учение. Листата на дървото не мислят само за себе си. Щастието на листата на дървото не зависят от тях, но зависят от целокупния живот на дървото. Ако листът е на дървото и на него ще бъде добре, и на дървото ще бъде добре. Дървото не може да бъде щастливо от един лист. Всичкото щастие на дървото е от всичките листа. Дървото не е направено за листа, но листът е направен за дървото. Листата ще окапят, но идната година от това дърво отново ще изникнат нови листа. Дървото всякога остава...
-
23 август, понеделник, 10 ч.
Гимнастически упражнения
Първо упражнение
Издигане на двете ръце отстрани на тялото с длани надолу, на височина на раменете. След това дясната ръка се издига бавно нагоре под ъгъл от 45° спрямо раменете, а лявата се спуска надолу, също под ъгъл от 45° спрямо раменете. В това положение се прикляка шест пъти, като мисълта е съсредоточена към предната част на мозъка. Това упражнение служи за урегулиране предната част на мозъка.
Второ упражнение
Това упражнение е също като първото, само че положението на дясната и лявата ръка е разменено, при което се прикляка шест пъти. При това упражнение мисълта да е съсредоточена към сърцето. Това упражнение служи за урегулиране на чувствата.
Трето упражнение
Изнасяне и двете ръце назад с обърнати длани една срещу друга и гребане напред с приклякане шест пъти. По време на това упражнение съсредоточавайте мисълта си към гръбначния стълб. Това упражнение служи за урегулиране на гръбначния стълб.
Четвърто упражнение
Изходното положение е както при завършването на предишното упражнение – ръцете са изнесени напред, към изток, на височината на раменете, с длани надолу. Лявата ръка се издига нагоре и напред, а дясната ръка се спуска надолу, като същевременно тялото се завърта леко около кръста и същевременно се правят движения като при плуване. И това упражнение се прави шест пъти, като мисълта е съсредоточена към стомаха. Това упражнение служи за урегулиране на стомаха.
Пето упражнение
Ръцете се поставят на кръста и тялото се закрепва върху левия крак, докато десният се изнася навън, надясно, като с него бавно се образува полукръг от дясно към ляво бавно шест пъти. След това тялото се закрепва на десния крак, а с левия се прави шест пъти същото движение, както в началото на упражнението с десния. По време на упражнението мисълта се съсредоточава към нервната система. Упражнението служи за урегулиране на нервната система.
Шесто упражнение
Двете ръце се разтварят настрани на височината на раменете и бавно се издигат нагоре, докато пръстите им се допрат, а тялото се повдига на пръсти и в това положение полека се прикляка, като ръцете се спускат и прибират отстрани на тялото. И това упражнение се прави шест пъти. То представлява завършване на първите пет упражнения. Нарича се магнетично събличане и обличане: надолу – събличане, нагоре – обличане.
Забележка
Тези упражнения ще правите по веднъж на ден – ако се правят сутрин, е прекрасно, на обед – хубаво, а вечер – добре. Ако искате да имате добри резултати, трябва да правите упражненията много бавно и правилно, с добре опънати ръце и крака. Движението на ръцете спомага за развитието на сърцето и гърдите, а със съсредоточаването на мисълта се усилва умът. Изпълнението на всичките упражнения пък засилва волята.
Тези упражнения са едни от най-хубавите окултни упражнения; гледайте обаче те да не ви станат като една примка, а се проникнете от тяхната полза. Смятайте, че сте ги знаели някога, а сега си ги припомняте.
-
“Божия Мир и Божието благословение да залеят цялата Земя!“ - три пъти
Идване и възприемане на Духа
Първото условие за един ученик на Окултната школа е да има необорим стремеж, който пред нищо да не спира. Този стремеж може да се изопачи, но това е второстепенно нещо. Най-напред в съзнанието на душата си трябва да имате един велик стремеж към Бога. Но какво е Бог? Когато философите искат да докажат, че Бог съществува, че Той е такъв или онакъв, те заблуждават хората. Бог, това е мярката за нещата – чрез Него ние познаваме нещата, чрез Него разбираме живота, чрез Него възприемаме Любовта, чрез Него възприемаме Истината и Мъдростта, както и всички други добродетели. Изобщо всичко, което се проявява, става чрез Него. Така че като мислиш – Бог е вътре в тебе, и чрез Него мислиш. Когато чувстваш и любиш, чрез Него чувстваш и любиш. И след всичко това какво друго ще мислиш за Бога и за какво ще го доказваш? Щом спрем да мислим какво е Той, у нас изчезва всяко чувство, всяка мисъл и ние усещаме една вътрешна празнина. Тогава казваме, че животът няма смисъл. Имате ли опитността, когато започвате да чоплите любовта на някой ваш приятел, дали той ви обича или не. Какво изпитвате? Чоплите ли Любовта, тя изчезва. Бог и Любовта не търпят никаква критика, никакво раздвояване. Започне ли човек да размишлява какво е Бог, изгубва Го. И тъй, според нашето устройство, според нашия език ние сме призвани да изучаваме само онова, което произтича, което излиза от Бога, което е вън от Него.
Всички прояви на душата вървят постепенно. Има много методи за проявяването на нашите мисли и чувства, но това не става безразборно. Наблюдавайте как започва развитието си едно малко семенце от някое цвете или от някое плодно дърво, като го посеете в земята. Явява ли се цветът на растението, преди семето да поникне? Не, изисква се известен период от време, докато коренчетата се спуснат надолу. Коренчетата са нашият материален живот, нашето тяло, което първо трябва да се прояви. След това в стремежа на зрънцето става раздвояване, явяват се стъбълце и клончета на растението, които постепенно се оформят и от вътрешното битие на това растение се явяват пъпките. От тях, чрез едно малко разтваряне, се появява цветът, който после се оплодява. Минава известен период от време, плодът узрява и след това пада на земята. Но вие не трябва да се спирате. Този процес се извършва във вашия ум и във вашето сърце. Представете си, че този плод узрява – какво ще направите с него? Например вашето дете плаче, аз му давам един плод и то започва да се радва. Защо? Защото процесът на развитие на този плод се произвежда в душата на детето и във вашата душа. Заради този плод е радостна майката, радостно е и детето. А след това, когато майката благодари, че на детето ѝ е даден този плод, тази мисъл отново почва да цъфти и вързва в ангелския свят. Тогава имате една поредица от прояви. Знаете ли какво чувства един ангел, когато му се даде плод от негово дете или от което и да е детско сърце? Ще запитате: „Ангелите имат ли деца?“ Да, вие сте децата на ангелите – вие сте малки ангелчета, като онези малки деца, които се зараждат в утробата на майка си. Разбирайте това в преносен смисъл – тази истина вие днес няма да я разберете напълно, но след няколко милиарда години ще я разберете, обаче не в обикновения ѝ смисъл, а в смисъл – какво нещо е човешкият дух. Тогава светът за вас ще добие достъпна форма, за да ви изяви вътрешната страна на тази красота, която ние сега виждаме във външната ѝ изява...
-
Молитвен наряд за начало:
Молитвен наряд за край:
„Напред да ходим смело“
Ще се развеселя
Ще прочета само няколко стиха от 12 глава от Евангелието на Иоана, от 12 стих нататък: „На утрешния ден“ /12 стих/.
Ще взема само едно изречение от 12 стих, което изисква едно малко обяснение: „На утрешния ден“. В обикновения език утрешният ден е неизвестно. Днешният ден е известното, а утрешният ден е неизвестното, това са възможности за бъдещето. Евангелистът разправя за утрешния ден, за едно събитие, което е минало. Той разправя какво се е случило (на) утрешния ден. Този ден, който не е бил, може да се изрази чрез друго едно станало събитие. Тъй щото има известни неща, които са станали, и ние можем да ги знаем. Има неща, които не са станали, и ние не можем да ги знаем. Значи, според мене има две неща, две положения. Същото е и според учените хора. Аз наричам учени хора тия, които разбират законите на живота, законите на природата. Животът не седи в многото, което ние желаем. Животът е в малкото, в микроскопическото. Може да си богат човек и да не можеш да използуваш богатството си. Ти можеш да имаш цел хамбар с жито и пак да умреш гладен. А можеш да имаш само един хляб в торбата си, и пак да живееш. От човека зависи може ли да обработва малкото. Малкото, но обработено струва повече, отколкото голямото, което никога не е обработено. От памти века досега, почти всички хора имат един стремеж. Всички се стремят към великото в света и пренебрегват малкото. Ние можем да кажем, че всички страдания и нещастия в света произтичат от онзи ламтеж за великото, за незнайното, изобщо за такива неща, които и след като ги имаме, пак не можем да ги задържим. Ти можеш да станеш цар, да завладееш цялата земя, но утре остаряваш, дойдат други, детронират те, заместват те и ти най-после умираш. Ти може да си учен човек, да си написал 50 тома учени работи, но дойде друг, засенчва те и те замества. Ти може да си пръв певец в света, но утре дойде друг някой, по-добър певец от тебе и те засенчва. Ти казваш, че животът е лъжлив, че светът е лъжлив. – Не, нито светът е лъжлив, нито животът е лъжлив, лъжливи са твоите разбирания за живота. Ние мислим, че щастието на целия свет зависи от нашето щастие. И право е казал Настрадин Ходжа. Той е казал: Когато жена ми умре, половината свет умира. Когато аз умра, целият свет умира. Според него, жена му е половината свет, а той представя целия свет. Ние мислим, че щом сме щастливи, и целият свет ще бъде щастлив. Когато ние сме нещастни, целият свет е нещастен. Често аз се учудвам на хората. Дойде някой и казва: Мене никой не ме обича. Какво разбира този човек под думата, че не го обичат? Друг пък казва: Ти ме обичаш. Нито единият знае какво означава, че не го обичат, нито другият знае какво означават думите, че го обичат. Под думата обич, аз разбирам, нещо понятно, което и децата разбират. Който ме обича, той е готов заради мене да направи всичко, каквото аз обичам. Това значи обич. Който не ме обича, той не е готов да направи нищо от това, което аз искам. Това е в най-прост смисъл обяснение на думата обич. Някой път ние даваме философски смисъл на това понятие и казваме: Субективен, обективен, абстрактен и т. н. ... -
Молитвен наряд за начало:
Да се въдвори Божията Правда на Земята във всичката нейна пълнота.
Да осени първо всички домове.
Да вдъхне в сърцата на вярващите Божествената ревност, да я възприемат те във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота.
Молитвен наряд за край:
Благославяй, душе моя, Господа.
Абсолютна чистота на сърцето Пълно самообладание на ума и сърцето
Беседа, държана в Горницата на група от 72 жени.
Вие вече се смятате за ученици на Окултната школа или искате да бъдете такива. Но правилата за учениците в тази школа се различават от тези, които са за учениците на тукашните школи – школите на Земята. Като постъпите в една от тукашните школи, ще си платите таксата и след завършването на четири години от долния курс на образованието си, ще получиш препоръка или свидетелство, че си завършил, и след това ще минете в по-горен курс на своето образование. За ученика на окултната школа обаче са необходими две неща.
Първото условие е абсолютна чистота на сърцето. Тази чистота трябва да бъде жива – тъй както е жива чистотата на онзи извор, който постоянно блика и сам се чисти. Тъй подразбирам живата чистота. Не си задавайте въпроса: „Мога ли или не мога бъда чист?“ Този въпрос трябва да бъде изключен от ума ви. Който иска да бъде ученик, трябва да бъде абсолютно чист, да бъде жив извор. В Писанието се казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Следователно, за да бъде сърцето ви чисто, трябва да го дадете на Господа – под думата Господ подразбирам това велико Бяло Братство, чрез което Господ сега работи в света. Тези бели братя са сегашните учители на цялото човечество – и на мъже, и на жени, и отсега нататък ще се запознавате с тях.
Второто необходимо условие за ученика е пълно самообладание на ума и сърцето. Ученикът трябва да владее ума и мислите си, да владее сърцето и желанията си.
И така, абсолютна чистота на сърцето и пълно самообладание на ума и сърцето са абсолютно необходими за ученика на окултната школа. Ако нямате абсолютна чистота и пълно самообладание, каквото и да ви кажат, нищо няма да използвате, то ще мине и замине, без да остави у вас някакви следи. Онези от вас, които нямат чистота и самообладание, като влязат в тази школа, ще започнат да си мислят, че притежават тези качества, и ще изпаднат в лицемерие, ще изпитват една тягост, която ще им пречи.
Който влезе тук, трябва да бъде чист – ако не иска да бъде чист, нека стои отвън, за да не цапа другите. А аз казвам, че вие всички имате възможност да бъдете чисти, защото чистотата не зависи от вас, а от Бога, Който е един извор. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да не се страхувате – страхът може да дойде отвън, но вие няма да го приемате в себе си като ваш гостенин. Ако вие сте чисти, ако имате самообладание, Белите Братя, Небето, ще дойдат при вас и ще ви помогнат.
Тези картини, които виждате тук, в Горницата, нека се запазят в ума ви...
-
Молитвен наряд за начало:
„Духът Божий“-песен
Молитвен наряд за край:
„Бог е Любов“-песен
Ще прочета само част от пета глава от Евангелието на Матея, до 17 стих;
Ще взема само няколко думи от третия стих, 18 глава от Матея: „Ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в Царството небесно“.
В 18 глава този стих е употребен в условна форма: „Ако не станете като децата“, но аз ще го взема в положителна форма. Аз ще изменя малко ударенията и казвам: Бъдете като децата. В български език има една специфичност, че като се изменят ударенията, изменя се и смисълът на думите. Като изменям ударението на думите, аз не вземам стиха „Ако не бъдете като децата“, но взимам изречението в повелителна форма: „Бъдете като децата“! Сега искам да ви наведа на мисълта, че трябва да напуснете обикновените неща в живота. Обикновените неща създават всички нещастия в живота. Следователно обикновени неща са тези, които създават всички нещастия в живота. Необикновени неща са тези, които създават всичкото щастие в живота. Понеже повечето хора са нещастни, те са влезли в обикновения живот. Вие страдате, понеже сте влезли в обикновения живот. Влезте в необикновения живот, ако искате да се освободите от страданията. Обикновеният живот се отличава с една вътрешна неподвижност. Неподвижността е едно от условията, което ражда всичките нещастия. Това, което дава подтик на движение, това е щастието. Всякога, когато дойде щастието, ти се разкачваш, весел ставаш. Щом дойде нещастието, ти навеждаш глава надолу, не се мърдаш от местото си. Щом дойде здравето, ти ставаш от леглото си и ходиш. Щом си болен, лягаш в леглото и се замисляш. Болестта е едно обикновено състояние, а здравето е едно необикновено състояние. Има ред философи, които искат да докажат кои са причините на тези неща. – Няма никакви причини. Всичко се дължи на неразбиране. Когато не разбираш един добър човек, ти ще си създадеш своето нещастие, а когато го разбираш, ти ще си създадеш своето щастие...
-
...Има известни думи, във всеки език има думи, които може и камък да разтопят. Има думи, които злато правят. Има думи, които мъртви възкресяват. Има думи в човешкия език, ако произнесеш, знание дават. Ще кажете: Кажете ми ги сега. Какво ще ми платите? Няма го майстора. Някой ще каже: Те са заблуждения. За мене заблуждения няма. Заблуждения има за невежите хора. Аз, който съм опитал нещата, зная. Онова, което съм опитал сто пъти, аз го зная. Онова, което съм изпитал, имам резултати. Как ще минете по моя път? Най-първо ще ви поставя пред грозната и пред красивата мома. Ако изберете красивата, ще ви дам пътя; ако изберете грозната, ще ви приема за мои ученици. Ако сте човек, който вижда само погрешките на хората, вие сте невежа. Престанете да виждате погрешките на хората, защото те са от друго естество. Че някой направил една погрешка – това е друг въпрос. Тази погрешка не е негова. Ражда ви се един син, който по наследство е пияница. Той не е виновен, дядо му пил, прадядо му пил и сега всички казват, че е пияница. Първо той не е пияница. Дядо му пил първо. Този човек, който има знание, трябва да се върне четири поколения назад. Много мъчно е да се поправи един пияница, който е такъв от закона на наследствеността. Може да се поправи, но мъчно е. Много дълбоко е вложен този навик в съзнанието му. Тук имаше един евангелист, който беше слуга в книжарницата на нашия приятел Голов. Умен човек беше. Той беше секретар, касиер, цели.... години, пушел тютюн. Исках да се освободя, какви ли молитви не четох, какви ли стихове не четох – ни глас, ни услишание. Казах си: Няма да пушиш, но въпреки това пушех. Един ден си казах: Господи, намери един начин да се освободя от този тютюн. Хвана ме магарешката кашлица и три месеца ме държа. По този начин ме отвикна да пуша. Казвах си: Слава Богу, че ме хвана тази магарешка кашлица, че ме отвикна. Нито евангелие, нито молитви, не ми помогнаха. Магарешката кашлица ми помогна. Питам: Тази магарешка кашлица не е ли на место? Не мислете, че с някои мерки човек може да се поправи. Случва се едно нещастие на човека, но след него той поумнява. Това нещастие е на местото си. В природата то е един възпитателен метод. Другите методи са ваши, човешки методи.
Сега аз искам да ви наведа на светлата страна, да видите, че всички имате в себе си вложени възможности за вашето повдигане. Тази наука, която имате, вие трябва да изучавате. Аз не зная, кои са причините, че не учите. Понеже наскоро съм дошъл в България, аз не зная, които са социалните причини тук, сега трябва да ги изучавам. Земеделието дава разгатка на причините. Вземете за тази цел запример житното зърно. Ако посадите едно житно зърно в земята и го затрупате отгоре с два, с три, или с четири пръста пръст, то скоро ще израсне. Обаче, ако го засипете отгоре с две педи земя, то няма да израсне. То ще изгние и няма да израсне. Следователно, ако не учите коя е причината за това? Имате много пръст над себе си. Какво трябва да направите? Да изхвърлите излишната пръст и да оставите само два пръста отгоре си. Ако имате много мъчнотии, част от тях трябва да премахнете. Ако имате малко мъчнотии, и това не е добро. Нито много, нито малко мъчнотии трябва да имате. Ако никак мъчнотии нямате, трябва да турите поне два пръста; ако имате четири пръста от мъчнотиите, поне два ще извадите. Да останат. И тогава, това, което искате, ще го постигнете. И съвременната механика е показала, че без налягане не може да се извърши никаква работа. Никаква машина не може да се движи. Ако не съществуваше атмосферното налягане, никакви машини не биха могли да действуват. Следователно, всеки трябва да има налягане, известни мъчнотии. Съобразно неговите сили са и мъчнотиите, налягането на човека.
Всички противоречия в нашия живот са съобразно силите ни, за да можем да ги използуваме като условие за нашето повдигане, за нашето благо...
-
„Благословен Господ Бог наш“
Добрата Молитва
„И сгърбена беше и не можеше никак да се изправи.“
Ще взема 11 стих от 13 глава от Евангелието на Лука.
„Имаше там една сгърбена жена“. Много пъти еднообразните мисли и еднообразните постъпки не водят към това, което ние търсим. Еднообразието в света винаги произвежда едно тягостно състояние. То не е закон за прогрес. Ако постоянно ти дават слама, какво ще придобиеш? Даже и ако си чиновник в една банка и постоянно те товарят с пари, които трябва да пренасяш от една банка в друга, какво ще придобиеш? Ако си библиотекар в една банка и постоянно пренасяш книги от едно место на друго, какво ще спечелиш? Ако си религиозен и всеки ден ходиш от една църква в друга, какво ще спечелиш? Това са все еднообразни неща, които нищо не допринасят, а ние очакваме да добием онова, което може да ни донесе нещо ново. Има три важни правила, които трябва да държите в ума си, за да се освободите от всички ваши заблуждения. Първото правило: Любовта е път в живота. Ако искаш да се освободиш от всички заблуждения, трябва да ходиш в пътя на Любовта. Не си ли в пътя на Любовта, ще те постигнат най-големите нещастия. Второто правило: Светлината на Мъдростта е път на знанието. Следователно, ако нямаш този път, тази светлина, ти не можеш да добиеш знанието. Щом нямаш тази светлина на Мъдростта, ти няма да знаеш как да си подредиш живота, нито ще можеш да си подредиш работите и ще се намериш във вечно противоречие със себе си. Третото правило: Истината е път за свобода. Следователно, ако не си в този път на истината, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са максими, формули. Защо е така? – Свършено е, няма какво да се пита. Но това нещо трябва да се опита. Всеки трябва да ги опита. Ние не можем да говорим за неща, които не са опитани. Само за опитани неща може да се говори. Аз не позволявам хората да говорят за неща, които не са опитали. Казвам: Ти опитал ли си живота? Аз не позволявам на невежия да свири. Докато се учи да свири, човек може да прави много погрешки. Тогава му е позволено да прави погрешки, но след като се научи да свири, не му е позволено да прави погрешки. Тогава за него няма никакво извинение. Погрешките са за децата. Не е позволено на един виртуоз, който се е специализирал, да прави погрешки и да се извинява за своите погрешки. Ако е виртуоз, той не може да прави погрешки. Някой ще се извинява, че не могъл да живее. – Няма какво да се извиняваш. Ти не си виртуоз още. Влез в пътя на живота и тогава говори.
Сега вие ще започнете да философствувате защо е така животът? Един ден донесли на руския император един проект за един нов (път) от Москва до Петербург. Той погледнал пътя според проекта и видел, че много криволичил. Императорът веднага теглил една права линия и казал: Този ще бъде пътят. – Ама с тези криволичения се улеснява движението, това, онова. – Не, този е пътят, нищо повече. Така и Господ е направил един прав път, а вие ще го извивате на една, на друга страна, за по-лесно. Господ казва: „По този път ще вървиш – нищо повече, правият път е краткият път“. Господ е прекарал един път и вие не трябва да го извивате на тук-натам. Ще доказвате след това, че по този път, със завивките, работите се улесняват. Не, ни най-малко не се улесняват. Криволиченето в живота ни най-малко не улеснява живота. Отлаганията за плащане на полиците ни най-малко не улесняват живота. Тези неща само ни забавляват. Турците казват: Който дава парите, той свири на свирка, а който плаща... Сега аз искам да ви наведа на мисълта какво нещо е животът, какво нещо е светът? Светът не е приют, не е болница, не е обществена безопасност, не е нито църква. Светът е место за живеене, за придобиване на знания, за изучаване законите на свободата. Светът е Божествено училище, в което всека душа е постъпила, за да се учи. Че прави погрешки, това са вметнати работи, те са в реда на нещата. В природата, както и в Божествения свет погрешките нищо не струват. Запример, аз често съм слушал хора, които говорят за погрешките си, но нито един човек досега не е казал колко тежат погрешките му. Казва някой, че носи голяма раница. Колко тежи твоята раница? – Не зная. – Не знае колко тежи раницата му, а същевременно се оплаква, че раницата му е била тежка. Как може тогава да казва, че раницата му била тежка, че му причинявала големи беди? – Ама еди-кой си бил много скръбен. Колко скръбен е? Който казва, че е много скръбен, той трябва да знае колко тежи неговата скръб. Ако се претегли, ще види, че и като скръбен тежи толкова, колкото е тежал по-напред, с една малка разлика от стотина грама...
-
В начало бе Словото - песен
Ще прочета четвърта глава от Евангелието на Йоана.
„Каза ми всичко, що съм сторила.“
Тайна Молитва
Ще взема само част от 39 стих на прочетената глава: „Каза ми всичко“. От степента на човешкото съзнание зависи да се каже някому нещо. Ти можеш да говориш на някой човек, на когото съзнанието е будно. Щом съзнанието му не е будно, ти не можеш да му кажеш нищо. Само онзи може да каже, че му е казано всичко, на когото съзнанието е будно. Когато съзнанието не е будно, ние разбираме някои неща, но когато съзнанието ни не е будно, ние не разбираме някои неща. Щом разбираме нещата, съзнанието ни е будно, и ние имаме светлина. Щом съзнанието ни не е будно, намираме се в тъмнина. И докато в тази област не дойде светлина, работите остават неизяснени. Явява се въпросът: Кои са причините? Съвременните научни изследвания показват, че колкото черепът на човека е по-тънък, толкова е по-възприемчив за светлината. И наистина, доказва се, че онези хора, които са тъпи, умът им не достига. Има особени инструменти, с които се измерва черепът и се забелязва, че онези места на мозъка, дето човек е напрягал повече мисълта си, там черепът е по-тънък. Онези места пък, дето мисълта не се е упражнявала, там черепът е по-дебел. Когато човек е разумен, учен, или когато здраво мисли, тази част на черепа му е тънка, по-изтънчена. Ако вие нямате желание костта на черепа ви да изтънчее, вие ще си останете в това положение, в което сте се родили. Същото нещо е и със стаите на една къща. Ако имате една голяма стая, с много малки прозорци, в нея ще влиза малко светлина, и стаята ще бъде тъмна. Ако искате да влезе повече светлина, трябва да отворите по-големи прозорци. Иначе, стаята ще остане тъмна.
Някои хора имат криво възпитание, криви възгледи за нещата, и според тях гениите се раждат такива. Това отчасти е вярно. Мнозина мислят, че някое дете се ражда гениално, талантливо. Това значи, според тях, че това дете не е работило и така на готово се е родило. Изглежда, че тази гениалност или тази талантливост е наследена. Не, гениалният човек, за да се роди такъв, това показва, че той е работил много години наред. Гениалността е резултат на милиони години работа, труд и постоянство. Зад гениалността седи работата на много години. Така седи въпросът. И ако човек не е гениален, няма защо да се обезсърчава. Той има време още да работи върху себе си. И ако работи, той е достоен за своята гениалност. Гениалността е плод, резултат на неговия труд, на неговата работа. Казвате: Хубаво е човек да бъде гениален. – Хубаво е човек да работи...
-
Темата на моята беседа ще бъде Новото човечество. Аз ще разгледам този въпрос от ново становище.
Новото в света, това е изгряващото слънце, а старото - слънцето, което залязва. Това е закон в Природата. Този закон не го твърдя само аз, но и всяка майка и всеки баща. Когато младата мома и младият момък се задомят, първото дете, което се ражда в дома им, е изгряващото слънце, надеждата на тяхното бъдеще. Ако мислим, че новото носи някаква пакост, че разстройва обществото и цялото човечество, това е едно криво схващане за ония велики принципи, които действат в Живата Природа. Тогава, ако имаме такива схващания, защо ни са ония деца, които носят беди на родителите си? Колко дни, колко нощи майките са прекарвали без почивка и без сън за това ново дете, което не знае още да говори, за тази нова идея! Тази нова идея е най-напред още неопределена, но майката има способност да схваща, да се вслушва и разбира езика на това ново същество, на това малко дете.
По същия начин в едно общество, в един народ има хора с чутки души, в които съзнанието е развито, сърцето - повдигнато на една по-висока степен, и те схващат тази нова идея, на която са деца, на която са носители. А съвременните хора, които не разбират носителите на тази нова идея, казват: "Тия хора са анархисти, комунисти, еретици, сектанти и т.н. " Но това са имена без смисъл. Ако ние разсъждаваме така, питам тогава каква е разликата между един комунист, който живее със своите разбирания, и друг, който живее със своите стари разбирания, и трети, който живее със своите нови разбирания? Разликата седи в това, че този, който живее с новите идеи, усеща, че в него има подем, енергия, живот - растене. А другият, който живее със старите идеи, се усеща стар, силите го напущат, той изнемощява, страхува се от бъдещето, мисли за старините си и затова иска да разбогатява, осигурява се в разни банки, в разни дружества. Аз казвам: това са стари хора, това е смъртта, това са гробищата на човечеството. Но гробищата не носят някоя нова идея на човечеството, а създават само страдания и нещастия на света! Там, в гробищата, са заровени и царе, и свещеници, и проповедници, и музиканти, и поети - все за своите грехове. Ако ме попитате защо умират хората, ще ви отговоря: хората умират от своите стари идеи.
Тогава как ще възкръсне човечеството? Казвам: станете млади, станете носители на Новото Божествено учение, на което емблемата е Братство. Братството; но в какво седи то? - Онзи, който се нарича твой брат, трябва да е готов да жертва живота си, имота си и честта си - всичко за тебе. Когато един велик народ схване идеите на това Братство, той трябва да е готов да жертва всичко за тези идеи. Не жертва ли, там няма никакво Братство, никакво равенство. Когато някой проповядва великата идея, че има Господ, а не жертва своя живот, имот и чест за Него, той не е разбрал Великото учение на Живота. Това е Братство и равенство, туй е проповядвал Христос...
-
Молитвен наряд за начало:
Молитвен наряд за край:
Ще взема 64 глава от Исайя. Тази глава е писана в усилни времена.
Ще взема само три думи от 10 стих на прочетената глава: „Светите Твои градове“. В този стих е изобразена една колективна идея, идея на колективното човечество. Това е един град, образуван от същества, които се събират да живеят на едно място. Има нещо общо, което ги свързва. Три неща има, които са необходими за човека, за всички хора, за светски и за религиозни. На физическия свят човек трябва да запазва своята сила. В духовния свет човек трябва да запази своите чувства, а в умствения свет да запази своята мисъл. Който на физическия свят губи своята сила, той е изложен на промени. Всека промяна се дължи на известна загуба. Всека промяна във физическия свет е свързана с някоя промяна в духовния свет и всека промяна в духовния свят е свързана с една промяна в умствения свят. Или казано другояче: Промяната в мислите, в чувствата, говори и за промяната и в постъпките. Постъпките са свързани с мислите и с чувствата. Следователно те представляват край, един завършен резултат. Всички хора са събрани на едно место, т. е. организирани са да си помагат. Целта за организирането на хората е органическа идея. Животът е който организира хората. Следователно там, гдето има живот, има организиране. Ако животът е правилен, там и организирането е правилно, но това организиране има израз. Израз на правилното организиране това е здравето, правилните чувства, това е правата човешка мисъл. Организирането е външно условие, за да се проявят мислите. Вън от всека организация мисълта не съществува. Не мислете, че тези организми, които така са се организирали, е временно. Обаче, човешките организации са временни. Виждаме, че от техните организации нищо не остава на земята. След 50, 60 или най-много 120 години човек се стопява, изчезва. Който разбира закона, той се радва, а който не разбира закона, той плаче. Който не разбира този вътрешен закон, той иска да му се докаже съществува ли някакъв задгробен живот вън от земята, или със смъртта всичко се свършва. А пък онзи, който знае нещата, той знае, че нищо в света не се свършва, нищо не изчезва. Има един закон на контрастите, според който, това, което има начало, няма никакъв край. И това, което има край, няма никакво начало. Разбирайте това, както искате. Това е закон, който може да разглеждате според разбиранията ви. Аз няма да се спирам повече върху него. За онези от вас, които сте философи, оставам сами да разрешите задачата. Който я разреши, той за себе си я разрешава. Ако не я разреши, той няма да се ползува. По някой път щастието на човека зависи само от едно почесване, само от една казана дума – нищо повече. Ако знаеш как да кажеш думата или как да се почешеш, ти ще бъдеш щастлив. Ако не знаеш как да кажеш думата, или как да се почешеш, ти ще бъдеш нещастен. Това са факти, които трябва да се докажат, но и да не се докажат, пак стават. Щом се тури фитил на една бомба и се запали фитилът, трябва да се докаже, че тая бомба ще експлодира. И без да доказвам, като туря фитила, бомбата ще експлодира. След това хората ще разправят как била направена тази бомба.
-
Молитвен наряд за начало:
Молитвен наряд за край:
Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите"
„Пак се яви“.
Ще прочета част от 21 глава от Евангелието на Йоана. Ще взема само няколко думи от първия стих: „Пак се яви“. Да се явиш на някого, това е едно вътрешно осветление в разбирането на човешката душа. Изявява се в света доброто; изявява се в света Любовта; изявява се в света Божията Мъдрост, изявява се в света Божията Истина, изявява се в света Божието милосърдие. Изявява се в света всичко онова, което е възвишено и добро. Отрицателните неща в живота са второстепенни. Сега всички се спират върху второстепенните работи в живота, но те не са важни за нас. Че някой е болен, това не е важно; че някой умира, това не е важно; че някой фалирал, това не е важно; че затварят някого в затвора, това не е важно. Важно е, когато човек се ражда, когато човек мисли, когато оздравява, когато прави нещо добро. Що се отнася до отрицателните работи, това не е важно. Другите неща са отрицания на живота.
„Пак се яви“. Кое трябва да се изяви? Човек трябва да изяви нещо. В природата има едно непреривно очакване. Ние очакваме да мине пролетта, да дойде лятото. Ние очакваме да мине зимата, да дойде пролетта. Младият очаква да стане възрастен; нежененият да стане женен, да се ожени; ожененият очаква да има деца. Който учи, той пък очаква да свърши нещо. И праведният очаква нещо. И светията очаква нещо. Какво очаква грешният? Той нищо не може да очаква. Да очакваш болестта си, това не е очакване, това е треперене, това е страх. Да очакваш страдание, това не е никакво очакване. Да очакваш радостта в душата си, разбирам. Когато човек очаква да свърши училището, има смисъл това очакване. Когато очаква да направи някакво добро, има смисъл; когато очаква да научи няколко истини, има смисъл. Та при сегашните условия мъчно може да се говори на хората по единствената причина, че не може да ги задоволите. Ще ви дам едно правило. Никога не угощавайте ситите хора, ако искате да ви е мирна главата. По никой начин не угощавайте ситите хора. Ако искате да угощавате някого, намерете гладни хора и ги угощавайте. Ще имате Божието благословение. Щом угощавате сития човек, той ще ви направи някаква пакост. Вие по никой начин не можете да нахраните сития човек. Той ще бъде крайно взискателен, че това не е хубаво, онова не е хубаво. Ако искаш да угостиш някого, очаквай някой пътник в планината. Ако му дадеш едно парченце хляб, това ще има за тебе по-голям смисъл, отколкото ако дадеш едно угощение на сития човек...
667. Мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се - Неделна беседа, 31 октомври 1937 г.
в Неделни Беседи - изучаване
Добавено
Благодаря за чудесната беседа!
“Големите противоречия в живота произтичат от човешките възгледи. Хората искат да наложат на света своите разбирания и своите възгледи за нещата, и да се приемат за меродавни. С това те влизат в противоречие с основните закони в живота и в природата. Онзи, Който е създал света, той е поставил за основа един закон, който управлява целия свят. Онзи, който е създал човека, който му е дал ум, Той е поставил един закон, който управлява човешкия ум. Въпреки това, човешката мисъл е отрицателна. Положителната мисъл носи живот, а отрицателната носи смърт. Ние виждаме в свещената книга, че за непослушанието на първия човек дойде смъртта в света. Ето защо, като заключение може да се каже, че животът ще влезе чрез послушанието, а смъртта чрез непослушанието към Неговото учение. Христос е едно съединително звено. Той дойде в света, за да примири човечеството. Днес всички хора не вярват в Христа, но има 500 милиона християни вече, които вярват в Христа. Те поне трябва да се примирят. Има вярващи в Евангелието, но и те не се примиряват. Те цитират, четат и препрочитат Евангелието, но не могат да се примирят. Ако тия, вярващи в Христа, в Евангелието, не могат да се примирят в Негово име, тогава става въпрос, дали наистина следват Неговото учение. Други хора минават за будисти, вярват в Буда. Те вярват в Буда, но не изпълняват Неговото учение. Като четат Евангелието, православните казват, че каквото е могъл да каже Христос, всичко е казал вече. Не, по думите ние съдим другояче. Той казва: „Много още има да ви кажа, но още не сте готови да чуете и да възприемете това, което може да ви се каже.“ Казвам: Който и да се опита днес да изнесе истината, той всякога ще бъде подозиран. Във вярващите има едно подозрение. Като те чуят да говориш, веднага ще те питат: "Ти какъв си?" Ако отидеш в една православна църква, ще те питат: „Ти православен ли си?“ Ако си православен, ще те приемат. Ако отидеш в една евангелска църква, ще те питат, евангелист ли си? Ако отидеш в католическа църква, ще те питат, католик ли си и т.н. Все таки, човек трябва да има някакво име, но името не създава човека. Човекът създава името...“
Мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се
Всички имаме различни опитности, различни болки и съзнание. Трудно е да приемем Волята Му, защото често не съвпада с нашата.Трудно е да се помирим със себе си, затова и със себеподобните си. Все търсим вина вън от нас, а е простичко - да сме доволни и смирени. Когато вършим всичко с Любов, бавно и полека разбираме болките, външните различия, причините за случващото се...