Слънчева

Или другояче казано: като мислиш, да си доволен от своите мисли, като чувствуваш, да си доволен от своите чувства и като направиш нещо, да си доволен от себе си – то е вътрешна музика. Най-първо музиката от ума започва, слиза в сърцето и волята и най-после, на четвърто място, се изразява.

,,Количествените натрупвания водят до качествени изменения!"
Да, но комунизмът е утопия! Красотата на утопиите е, че свеждат до съзнанието възвишени идеи. Грозотата им е, че са неприложими на практика, защото те не са за/от този свят, тъй като се базират на еднопосочно хиперболизиране на едно качество и екстраполирането му в цялостен модел на общество.
Елементарният пример е Теорията и ,,редуцирането" й от ,,човешкия фактор" при прилагането й в Практиката.
И така - Маркс и диалектичният му материализъм. Колкото и добре да са представили идеите му, като цяло има един слаб момент. Човекът е разумен!
На Вилхелм Райх му коства доста оборването на това твърдение. Дори самият му живот служи за пример за неразумността в лицето на изградените предразсъдъци и агресивното им проявление, когато някой си ,,позволи" да противоречи на ,,нормалното".
Наместо Маркс, аз самият съм повече за синтеза. Някак по-реалистично ми е! Една такава синтеза е между Фройд и Маркс! Кефи ме Ерих Фром! 
Няколко примера:
Фройдомарксизъм
ХУМАНИСТИЧНАТА ПСИХОЛОГИЯ НА ЕРИХ ФРОМ

Лелее, хвърли ме в дълбоката символика! Ма явно съм имал нужда от предизвикателство!!
Тая беседа е доста ,,по-наситена" от други, които сте публикували във форума!?!

https://beinsa.bg/beseda.php?id=277
 

И на мен представянето не винаги ми харесва. Но има анализ, има доста неща, които може да се научат. Все пак всеки сам може да отсее пристрастията.

Права си! Просто изразих личното си негодувание от манипулативното поднасяне на субективни оценки в тези телевизии, а оценката всеки си я прави сам.
Но Ницше е громил точно лицемерното ,,религиозничине", което си е конформисткото ,,сливане" със стадото, без изобщо на вътрешно ниво да има осъзнато ,,сливане" със същинската божественост. И като със скалпел ,,отделя" псевдорелигиозната ,,християнственост" от ,,сенчестото" желание за власт и надмощие.
Никъде в трудовете си Ницше не оспорва Христовия образ! Това се премълчава удобно в полза на ционистката пропаганда, чиято основна цел е да остане неосветена.
Извинявам се за агресивния тон, просто темата винаги е имала особен заряд за мен, защото я ,,свързвам" с личната свобода!

“Буквата е символ на звука. Звукът е вибрация. Думата е съставена от комбинация от звукове. Речта е поток от думи. Когато човек говори, използва своя гласов апарат и така цялото тяло вибрира – на физическо ниво. Ако използва пълния набор от звукове, както е на схемата, ще вибрира цялото му тяло. И не само. От представената схема става ясно, че говорейки, или просто произнасяйки звукове, човек „въздейства“ не само на физическото си тяло, но и на етерния двойник, който от своя страна въздейства на астралния и т.н. – на всички тела, споменати по-горе. Звукът е вибрация, чувството е вибрация, мисълта е вибрация. В речта всички те са ангажирани и неизбежно съчетани. А от правилното съчетание на тези елементи – реч, чувство и мисъл – зависи хармонията по принцип, към която всеки се стреми. От всичко казано дотук може да се направи изводът, че ако речта е чиста и пълноценна, то всички лъчи на всички чакри ще вибрират и ще се стимулират към действие по един правилен и хармоничен начин. В това е смисълът на точното произношение и правилното разчленяване на звуковете.
Казва се на ученика по санскрит: „Произношението трябва да бъде със „сладост, чистота и търпение“. Човек със слабо развит ум не може да постигне правилна артикулация и произношение. Това е както въпрос на овладяване и контрол върху фината моторика на мускулите на езика като орган, така също и въпрос на развитието на естетическото чувство и усета за хармония на индивида. Развитието на съзнанието е пряко свързано с увеличаване на способността на хората да възпроизвеждат повече звукове с гласовия си апарат и тези звукове да бъдат по-мелодични и чисти. Когато речта изпълва тези показатели, тогава тя има сила – да „пренарежда“ телата на човека в хармонично единство, а също и да „пренарежда“ света наоколо чрез силата на мантрите и формулите. Затова мъдреците от ведическата епоха са отдавали толкова голямо значение на езика и ритуала. Така са въздействали върху природните сили и същества според волята си.“
В своята книга „Път към познание на висшите светове“ Рудолф Щайнер обяснява как всеки лъч на дадена чакра е свързан с развитието на определено качество, добродетел.

Честити празници !
  http://www.zdravjivot.org/6788/учителя-за-христа-от-боян-боев/

Наблюдателят, издигнат над пристрастия, анализира, търси светлината...
Колко важни са присмехите и хулите, каква благословия е злото отвън! Да сме глухи за него е в помощ в Пътя ни... Нашият път е често неразбран за другите, но осветен отвътре е правилният за душата ни.

..."Казвате: Какво ни интересуват условията на земята? – Не могат да не ви интересуват. Те са толкова важни за вас, колкото е важно да знаете, дали къщата, в която живеете, е хигиенична, или не. Хигиеничната къща има отношение към вас. Не е достатъчно къщата да бъде нова. Тя трябва да има големи прозорци, да влиза в нея повече светлина и въздух. Хората се нуждаят от изобилна храна, от изобилна вода, въздух и светлина. Това са четирите необходими елемента за физическия живот. Без тези елементи няма живот. Така и певецът не може да пее, ако не спазва правилата на пеенето. Как ще го посрещне публиката, ако той не знае да пее? – Ама глас има. – Това не е достатъчно. Колкото по-културна е публиката, толкова по-взискателна е тя. – И без публика може. – Не е така. Певецът се нуждае от публика. Казано е, че човек не живее за себе си. Следователно, и певецът не пее за себе си. Краката не живеят за себе си; ръцете не живеят за себе си; очите – също не живеят за себе си. Стомахът, дробовете, мозъкът не живеят за себе си. Всички органи на човешкото тяло са свързани помежду си. Те са в известна зависимост един от друг. Те са в зависимост от известни сили, които не служат на себе си, но са в служба на една велика, вътрешна разумност. Който не разбира законите на живота, казва, че веднъж Бог създал света, ние няма какво повече да разискваме по него. – Не е така. Трябва да знаете, как Бог е създал света. Трябва ли да приписвате на Бога неща, които Той не е създал? Защо ще Му приписвате неща, които нямат нищо общо с Него? Ще кажете, че вашето верую е такова. – Какво е вашето верую? Можете ли да го сравните с веруюто на един светия? Друг е въпросът, ако говорите за веруюто на бъдещето човечество. Като дете, човек имал детинско схващане за Бога.
Детето си представя Бога като баща си, който постоянно наказва. Той държи тояжка в ръката си и като види, че детето сгреши, веднага слага тояжката на гърба му. Когато то порасне и стане възрастен човек, тояжката изчезва от ума му. Между бащата и сина се създават любовни отношения. Съвременните хора имат повърхностни понятия за баща и майка, за брат и сестра, за господар и слуга, за държава и закон. Разбиранията на повечето хора са като на първобитния човек, или като на падналите хора. Сегашната раса е образувана повече от паднали хора. Като четете свещените книги, ще разберете, как се е създала тази раса. В началото, при създаването на света, съществувала една раса, наречена раса на Синовете Божии. Едновременно с нея съществувала и животинската раса. Впоследствие, двете раси се смесили и се създала сегашната раса – на падналото човечество. Когато Божественото Начало се свърже с животинското, явяват се ред препятствия, които причиняват известно падение. Стремежът на Божественото се отличава от този на човешкото; стремежът на човешкото също се отличава от този на животинското. Колкото и да говориш на човека за Бога, той нищо не разбира. Той казва: Защо да не живея, както искам? – Да знаеш, как да живееш, това е изкуство. – Ама трябва да ям. – Да знаеш, как да ядеш, това е изкуство. – Искам да пия. – Да знаеш, как да пиеш, и това е изкуство. – Искам да мисля, да чувствам и обичам, да действам. – Да мислиш, да чувстваш и да постъпваш правилно, това е изкуство. – Да имам вяра. – Каква трябва да бъде твоята вяра? Ти вярваш в духовното, без да знаеш неговия произход. Вярваш, че човек е създаден от Бога, без да си Го видял и познал. Какво ще кажете, ако ви питат, видели ли сте Бога? Ще кажете, че не сте Го виждали, но сте слушали за Него от майка си и баща си, от дядо си и баба си. Срещали ли сте Бога на земята? Срещали ли сте Христа? Ще кажете, че Христос е бил на земята преди две хиляди години. – Де е Христос днес? – На небето. – Де е небето?"...
Ще_ме_видите
 
По Пътя, в стремежа да сме свръхчовеци, забравихме да сме малки, просто, чистосърдечни, смирени... Велики и горди, човеците решили да покоряват, да налагат, а не да даряват мир и любов, свобода... И днес още воюва Его-то, което ги владее и заслепява... Само Синът дойде преди повече от две хиляди години, реши да се принесе в жертва и прие съдбата си... Дойде, в Слово и Светлина!
Само Божията правда е Правда! Само Божията Любов е Любов!...
Его-то е доста изобретателно. То приема образ на добър, праведен човек, но изисква преклонение, афишира "доброто". 
Евангелие от Матей, глава 18* 
2. И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях 
3. и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; 
4. и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно; 
5. и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема 
 
Човешката душа се пречиства от огъня вътре, от страданието. Само тогава кристализира и полита нагоре, за да се слее с животворящия Дух...

Моя житейски опит ми е показал, че колкото и енергия и насочено, право мислене да влагам при даден проблем, решението му идва, когато успея да отклоня вниманието и емоционалната си обвързаност с него. Тогава, сякаш интуитивно се ражда, идва и решението му. 

В подсъзнанието може да има страхове, може да има приятни мигове, всичко заложено в нас още от детството и преди него... Изчистване и овладяване на подсъзнанието ни помога да израстнем в съзнанието.
Но самосъзнанието /себепознанието/, обръщането навътре /разбиране на причини-следствия/ ни свързва със свръхсъзнанието, с Висшият аз, с Духа...

От Салвадор Дали за Хамелеончо

Чудесно Илианче.Поздравявам те.

Прекрасна беседа! Благодаря!
 
...Срещате беден или богат, прост или учен човек – обикнете го заради хубавото, заради Божественото в него! От нищо не се страхувайте! Пред любовта страхът е безпредметен. Правете опити с растения и животни, които са около вас, да видите, как всички се нуждаят от любовта...
 
...Мнозина се интересуват от въпроса, как да подобрят живота си, как да изменят своята съдба. Много лесно. – Как? – Художници станете! Под думата художество, изкуство, аз разбирам метод, чрез който човек може да видоизмени своите душевни състояния. Който не знае да рисува, да пее, да свири, той мъчно ще прекара живота си. Когато сте неразположени духом, започнете да рисувате нещо хубаво, или да свирите, или да пеете някоя хубава песен. Това не значи, че човек може да рисува, да пее, да свири външно само. Той може и вътрешно да изпълни този номер. И в космоса има вечна хармония, вечна музика и песен. Гениите на човечеството, които управляват космоса, постоянно слушат тази хармония, тази музика. Вижте, например, как са рисувани крилцата на пеперудите! Велики художници, със своите четки, са рисували крилцата на пеперудите. Когато някой човек изпадне в песимизъм, нека наблюдава живота на пеперудите, както и краските на техните крилца. Красиви са пеперудите! Като ги наблюдавате отдалеч, те се докарват като моми; щом приближите при тях, те се усмихват, подскачат и хвръкват далеч от вас. Пеперудите са много подвижни. Вие ще кажете, че няма нещо особено в живота на пеперудите. Умни са те, но трябва да ги разбирате...

Благодаря Учителю за прекрасната беседа!
 
Днес още светът си е кочина, своеобразна. 
/Разбира се има изключения, пробудени души и те са основа, която дава смисъл да се справяме с предизвикателствата на Живота!/
 
Масата са хора, които разпъват Любовта. Ежедневно. Защото смятат, че може да помогнат на своите си - онези, от партията, на онези - ласкателите... Да помагаме ако имаме келепир... 
Липсва Вярата в Бог! Ако я има тя би ни накарала да направим нещо, мъничко добро, само заради Него. Но Той трябва да е вътре в нас. Да сме Го допуснали в сърцата и душите си. 
И само тогава ще заживеем в Мир и хармония с природните закони, с Божествените принципи... Нужно е знание, светлина.
 
Толкова е простичко разрешението на всички социални, обществени въпроси. - Да се откажем от пристрастията. Да сме над личните интереси... Тогава ще ни просветне и Любовта ще заживее с нас, в нас и между нас. Тя ще разреши всички въпроси... Любовта първо ни помага да сме честни и открити пред себе си, да приемаме Истината, а не просто фактите и да служим. 
Благодаря, че имам опитността, че не съм сама. И в най-трудните мигове някой, пратеник на Бог подава ръка...
 
"Божественото в мен, поздравява Божественото у вас!" 

Благодаря Учителю за прекрасната беседа!
 
Днес още светът си е кочина, своеобразна. 
/Разбира се има изключения, пробудени души и те са основа, която дава смисъл да се справяме с предизвикателствата на Живота!/
 
Масата са хора, които разпъват Любовта. Ежедневно. Защото смятат, че може да помогнат на своите си - онези, от партията, на онези - ласкателите... Да помагаме ако имаме келепир... 
Липсва Вярата в Бог! Ако я има тя би ни накарала да направим нещо, мъничко добро, само заради Него. Но Той трябва да е вътре в нас. Да сме Го допуснали в сърцата и душите си. 
И само тогава ще заживеем в Мир и хармония с природните закони, с Божествените принципи... Нужно е знание, светлина.
 
Толкова е простичко разрешението на всички социални, обществени въпроси. - Да се откажем от пристрастията. Да сме над личните интереси... Тогава ще ни просветне и Любовта ще заживее с нас, в нас и между нас. Тя ще разреши всички въпроси... Любовта първо ни помага да сме честни и открити пред себе си, да приемаме Истината, а не просто фактите и да служим. 
Благодаря, че имам опитността, че не съм сама. И в най-трудните мигове някой, пратеник на Бог подава ръка...
 
"Божественото в мен, поздравява Божественото у вас!" 

Благодаря . Чудесна беседа .

Мисъл за деня-6 юни 2014г.
 
Ти трябва да обичаш не само своите ближни, не само себе си, но всички същества по целия свят, за което съзнанието ти всеки момент трябва да бъде будно. Само тогава ти ще чувстваш една вътрешна радост. Съзнанието на всички същества ще образува едно цяло и ти ще се разговаряш с това общо съзнание. Чрез това съзнание именно Бог ще ти проговори.
 
Дава плод   
Синхроничност?...

Той е тук - винаги с нас и в нас, независимо какво мислим и вършим.

Ние сме проводници на неговото слово, което ни оживява.

И когато се научим да го прилагаме, нашият вътрешен свят ще се изпълни с омиротворение...

Заслугата е изцяло на Учителя...

Прекланяме се всички, пред Неговия Дух!

Той е с нас, сега - в дните, в които израстваме вътрешно...

Велина, Благодаря!

Благодаря за светлината, която внасяш...

Благодаря ти!

Трябва, търпеливо да придобием едно ново разбиране за себе си - реалното разбиране... То ще дойде, когато осъзнаем, че тук, на земята - сега виждаме и коментираме само отражението си, а не същинският Божествен човек, който де факто сме ... Това сме - всички заедно и всеки един от нас, поотделно... "Вие сте с главата нагоре и с краката надолу, а гледате образа във водата, че неговата глава е към центъра на Земята, а вашата е към центъра на Слънцето." Ние сме материалисти, в душата си, в нисшата си астрална душа, когато - "гледаме образа във водата" (както и да се самозаблуждаваме в изявленията си, когато цялото ни мислене е съобразено с текущата земна парадигма... Самият факт, че тя се променя - говори , че тя няма тежест и затова - не е истинна)...

Всъщност - ние първоначално се стремим да задоволим нуждите на този "образ във водата", смятайки, че образът (това е егото) - е действителен човек... Но не - от опита си , на Земята, разбираме, че този път не е правилен, защото много страдаме, докато служим на образа...

Едва когато "се обърнем" и разберем, че реално, ние не сме образа, а действителният човек, чиято глава сочи към Слънцето - т.е. Бога - и само когато поставим Бог и в началото, и в края, и във всичко, което мислим, чувстваме и вършим - тогава нещата ще се променят за нас и страданията ни ще свършат...

"Казва Христос: „Който напусне жена си, прелюбодейства“.
Христос обяснявал тази мисъл на учениците,
говорил им за дълбокия смисъл, който се крие в нея.

Всички хора днес страдат от неразбиране на нещата.
Те разглеждат всяко нещо в неговия буквален смисъл.

Тази мисъл е новозаветна, и кой как я прочете, ужаси се и казва:
„Ние трябва да пазим жените си като писани яйца. Любиш ли жена си, ще любиш и Бога“.
Не, аз казвам, че ако любиш жена си, Бога не можеш да любиш.

Но любиш ли Бога, ти не можеш да не любиш жена си и децата си, и всички същества.
Ще любиш, както Бог люби. Тогава Любовта ще бъде нещо възможно за тебе,
и ти няма да казваш, че „този не мога да търпя“, „онзи не обичам“ и т.н.

Като човек, вярно е, че много неща са невъзможни,
но невъзможното за човека е възможно за Бога.
Човешката любов е частична, Божията Любов е целокупна.
Под „целокупност“ разбирам единение, единство в съзнанията.

Ако ти любиш всички хора, техните съзнания, като възприемат твоята любов,
ще се съединят с твоето, и ще има единство в съзнанията.
„Всеки, който напуща жена си, прелюбодейства.“
Този стих, преведен в широк смисъл, означава:

„Всеки, който напуща Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, прелюбодейства“. "

Братя в единомислие, Съборни Беседи, 20.08.1927 г.