Слънчева

Модератори
  • Общо Съдържание

    7057
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    491

Слънчева last won the day on March 9

Слънчева had the most liked content!

За Слънчева

  • Ранк
    Приятел на Портала
  • Рожден Ден

Метод за Връзка

  • AIM
    ancheto71
  • Website URL
    http://

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    София

Последни Посещения

55769 посещения на профила
  1. ,,Ние не разбираме, че сме невидими... Не разбираме, че независимо от всякакви дефиниции за него, животът е преди всичко драма на видимото и невидимото. Мислим, че само видимият свят е реален и има своя структура и не допускаме, че вътрешният свят, познат ни като мисли, чувства и въображение, също може да има реална структура и да съществува в своето пространство, дори ако то не е достъпно за сетивата ни."Морис Никол, ,,Живото време"
  2. Мисъл за деня-27.03.2017г Ти казваш: „Какъв ще бъде ангелският език?” Ти, като научиш ангелския език, ще се научиш как да служиш на Бога. Всеки от вас може да научи ангелския език. Като искаш да служиш на Бога, ангелски език ще знаеш. Първата мисъл - да служиш на Бога, то е първата дума на ангелския език. Най-съвършеният идеал
  3. Излизам от темата, но наистина лекциите на Щайнер, а и цялата западна култура помагат за развиване на ума. Учителя говори вече на душите, помага да се развие сърцето-Любовта и да се обедини с разума. Говори ни за самовъзпитание... Пак за реалността. Мисля, че за всеки е различна, защото е свързана с вътрешния ни свят, с преживяното и разбраното, опитано в Живота. С търсенията и интересите ни...
  4. Пример: Предстоят избори. Двете беседи- “Жал ми е за народа“, и “Пред всичкия народ“, дават насока за нас, българите. Има съвети за управляващите. Но е факт, че Учението все още не се приема от всички и с това само си пречим, спъваме се. Разбира се, всичко е за добро. Някой ден ще просветне за всекиго.
  5. Благодаря, за темата! Понякога, в слаби моменти, когато имам спад на енергия, даже отчаяние, се появява някой или нещо-ситуация, които ми помагат да се съвзема. Тогава си казвам, ето не съм сама, има толкова много души, заедно сме. Подкрепяме се. Реалността е опитност, нещо преживяно. Чета беседа от Учителя, появява се случка, изживяване и Словото вече е реалност... Т. е. разбирам думите, явява се светлина в ума, изпълват се със смисъл. Важно е все пак да търсим, да вярваме, да сме с пробудено съзнание и тогава решенията, помощта не закъсняват.
  6. Благодаря за беседата! Блажени нищите духом“. Казвам: Блажени са децата. Но кога едно дете е блажено? Когато едно дете е в ръцете на една добра майка, че има кой да се грижи за него е блажено. Ако нямаше майка и беше оставено само, какво блаженство щеше да има? Никакво блаженство нямаше да има. Блажени нищите духом, които са в ръцете на майка си, но горко на нищите духом, които не са в ръцете на майка си. Тогава идат страданията. Казвам: Гледайте да бъдете в ръцете на майка си. Щом излезете от тия ръце, идат страданията. Всичките страдания, които идат в света, показват, че майката я няма. Зад всяко едно блаженство седи една реалност. Ако вие нямате реалност, ако нямате любовните ръце на майката, нищо тогава не може да се направи. „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно“. „Блажени нажалените“. Ако си нажален и има кой да те утеши, разбирам, но ако си нажален и няма кой да те утеши, какво те ползува? Малкото дете, като плаче, майката приближи, утеши го. Тогава туй утешение е намясто. „Духът Божи“. Съвременните хора страдат от две неща. Някои страдат от изобилие, някои страдат от недоимък. Някои са сухи станали, като клечки, четат им се ребрата, а пък някои са толкова тлъсти, мязат на угоени биволици. Преди години имахме една болна сестра. Тя и сега боледува. Нейната философия е, че като се разболее, затвори прозорците, не д„Бава отникъде да влезе ветрец. После, колкото дрехи има, облече се, три, четири ризи, фанели, две, три, че палта и юргана тури отгоре и легне. Лекува се, топлина да има. Питат ме: „Какво да правим с тази сестра?“ Казвам: „Да започне да хвърля ризите.“ – „Ще изстине.“ – „Казвам, толкова ризи не ѝ трябват. Една риза, една фанела, една горна дреха е достатъчно.“ Сега ние мислим в изобилието. Сега някои работи, за които аз ви говоря, трябва да правиш опит, доколко е вярно, защото някой път туряме хората в заблуждение. Има някои работи, които не са верни. Аз зимно време съм носил тънко палто без подплата. Някой път мисля: Туй е тънко палто. Щом почна да мисля, че е тънко, че няма подплата, започва да ми става студено. Та то е така и във всичките хора има едно внушение, с което хората създават своите навици. Един мой познат ми разправяше своята опитност: „Двадесет години, аз“, казва, „носех очила. С тях четях, без тях всичко смътно. Не можех да чета. Един ден ставам, взимам Библията, чета си много хубаво. По едно време ми дойде на ум, да си почистя очилата, че да виждам по-хубаво. Турям ръката, нямам никакви очила. Като видях, че нямам очила, стана ми тъмно. Докато мислех, че очилата са на очите ми, четях много хубаво. Дойде ми наум, че има малко влага да изчистя очилата си, затуй не виждам. Чудна работа“, казва, „как ще ми го обясниш?“ Казвам: „Как ще ти го обясня? Казвам то не е за обяснение, защото ти, докато си бил невежа, мислил си, че очилата ти са намясто, чел си. Щом знаеш, че очилата не са там, не можеш да четеш.“ Значи, докато държи в ума умствените очила, чете, щом иска тия очила да ги пренесе на физическото поле, забатачи се работата. Щом започнете да чистите вашите физически очила, вие не виждате нищо. Добри сте, но някой път искате да бъдете добри отвън, тогава загубвате и това, което имате. Всеки човек, щом помисли да бъде добър физически, ще изгуби и това, което има в себе си. По някой път казвате: Аз трябва да зная, как да се отнасям. То човек като започне да мисли, как да се отнася, забравя и туй, което знае. Онзи червей, който ходи из пръстта, кой го учи? Как знае да ходи? Защо се криви? Той разбира ли геометрически работата? При големите съпротивления, колкото по-големи мъчнотии имаш, толкова по-големи кривини ще имаш. Човек, като върви, се криви, съпротивление среща. Като се криви, намира пътя си. Вие говорите за умствения живот, но нямате ясна представа. Вие мислите, че умствения живот е такъв, какъвто е физическият. Голяма разлика има. В умствения свят, каквото мислиш, става. На земята, ако по-напред действуваш, ще стане. Най-първо посей семето, не мисли за него, как ще израсте, посей го и го остави, ще видиш, какво ще стане с туй семе. Ако ти започнеш да го рисуваш на книга, какво ще бъде, да си въобразяваш, как ще израсте, как ще даде плод, рисуваш това, което нищо няма да стане. Друг нищо не рисува на книга, но го посява и то израства. Ти десет години рисуваш, имаш цял салон от картини и в действителност, нямаш. Ти имаш картини, колкото искаш, но реалното нямаш. Онзи посял десет дървета в градината и има вече плодове. Има едни добри християни, има и от новото учение, които целият ден рисуват, казват: Това трябва да бъдем, тъй трябва да постъпваме, имат всичките образци, светии имат, Христовци имат, какво ли нямат на книга. Но един Христос написан на книга, не ползува човека. Един светия написан на книга, не ползува. Не че не ползува, но съотношение няма. Когато вън е 35–40 градуса топлина, сянката е на място. Като дойдеш под сянката и лъчите на слънцето падат през нея, усещаш една приятност под сянката на една круша, на една ябълка. Но ако зимно време дойдеш под сянка, какво ще се ползуваш тогава? Някои казват: „Хубаво е човек да си има сенчица.“ Знаете ли какво означава? – Да си има мъжленце, превод. Ама заблуждението е там, че ако този мъж е само сянка, от тази сянка има да страдаш. Ще имаш такива големи разочарования, каквито не си ги виждала. Ако този мъж вземе мястото да те ръководи, да внесе светлина, топлина и сила, на място е. Ако един мъж не може да внесе светлина в ума на една жена и ако той не може да внесе топлина в сърцето, и ако не може да внесе сила в сърцето и ако не може да внесе сила в тялото, той не е мъж. Той е сянка, няма реалност. Аз пренасям същия закон. Ако ти вярваш в един Бог, който не може да внесе светлина в твоя ум, ако ти вярваш в един Бог, който не може да внесе топлина в твоето сърце и който не може да внесе сила в тялото, ти си в заблуждение. То е сянка на живота. По някой път питат: „Каква е реалността?“ Реално е туй, което внася светлина в ума. Реално е туй, което внася топлина в сърцето. Реално е туй, което внася сила в тялото, здравето е едно последствие. То е резултат. Та казвам: Искам сега да се освободите от ония заблуждения на миналото. „Блажени нищите духом“. Аз бих го превел тъй: „Блажени любещите, защото на тях е Царството небесно.“ Бих изтълкувал „блажени кротките“ – блажени умните, защото те ще наследят земята. „Блажени гонените“ – блажени, които имат оръжието на истината. Че туй е положителната страна. Вземаме да бъдеш нищ духом, да има нещо в тебе. Ако аз имам хиляди градуса топлина, мислите ли, че някой враг може да ме барне? Ако имам хиляда или две хиляди топлина, с какво ще ме барне той? Но питам сега: Кой от вас би издържал една топлина от 2 хиляди градуса. Трябва да имате азбестови дрехи. Не зная дали и азбестът може да издържи. Сега, като се говори, мнозина казват: „Мирише на попщина.“ После казват: „Мирише на религия.“ Те са нереални неща. Казва: „Той е много религиозен човек.“ То са външни неща. Религията е станала мода, да се обличаш. Онези, които отиват на някакви официални приеми, обличат се с цилиндри, тури фрак, огърлица или бяла ще бъде, или черна, с ръкавици, избръснат хубаво. Ако този човек и отвътре би бил така, какво щеше да бъде? А пък той мяза на български шоп. Шопите отвън са много хубаво облечени, но като идеш в къщата вътре, ще видиш, какъв е шопът. Всеки наричам шоп, който отвън е много хубаво облечен, пък отвътре е нечист. Той е шоп. Целият свят сега е шопски. Вътрешно е шопски. И религиозните хора са шопи. Отвън са отлични, благородни, езикът им е мек, учтиви са и мязат на млади моми. Разправяха ми един пример тук в София станал. Иде един селянин богато облечен, с хубави дрехи, с часовник, с пълна кесия, една мома около на 19–20 години се хвърля на врата му и вика: „Чичо, чичо“, започва да го целува. Радва се, че намерила чичо си. Чичото я взема във файтона и той се чуди. Тя се много радва, че го намерила. Отиват на хотел и след един час, чичото вижда, че часовникът хвръкнал, парите ги няма и чичовата я няма никъде. Колко пъти тази любов, като дойде в света казва: „Колко те обичам!“ Аз това за тебе, онова, за тебе, но след 4–5 часа, след няколко месеца, след няколко години, туй изчезне. Казва: „Къде отиде любовта?“ Тогава имаме едно смешно схващане за любовта. Любовта не е сила, която така изчезва. Няма в света по-постоянно, по-устойчиво от чувството на любовта. Казвам: Ако човек веднъж се запали с огъня на любовта, той никога не изгасва. Туй, което изгасва, то не си имате любов, но то е сянка на любовта. Сянката изчезва, реалността всякога остава. Ние говорим за един Бог в света като любов, който никога не се мени. Туй което всякога в нас остава неизменно, то е Бог. Единственото нещо, което в нас остава неизменно, след като преминем всичките изпитания в света, то е Бог. Питате: „Защо трябва да преминем тия страдания?“ За да остане Бог в нас. Като минем през всичките изпитания, Той да остане в нас, Който е всякога неизменен, при всичките условия на живота. Затова трябва да минем всичките страдания, сиромашия, че онова, което остава в нас неизменното, то е Бог, на когото можеш да разчиташ. То е реалността, туй разумното в нас, на което всякога трябва да разчитаме. Ако на него разчиташ, то никога не е преставало да ти помага. Когато разчиташ, не на него, но на неговата сянка, тогава, ни глас, ни слушание. Имаме такъв пример с пророк Илия. Той и 400 души Ваалови пророци се събират. Молиха се Вааловите пророци целия ден, викаха, кряскаха, играеха, биеха се едни други. Казва пророк Илия: „Викайте, може да спи, Той работа си има Господ, голяма работа има, викайте още.“ Казва: „Няма Го, види се много е зает, но чакайте тогава, аз да се помоля на моя Господ.“ И когато се помоли Илия, изведнъж огънят слезе и помете всичко. Избави се значи. Тогава, ако ти си един вярващ, който играе ролята на онези лъжливи пророци, че целия ден се молиш, с месеци се молиш и ни глас, ни слушание, трябва да се освободиш от туй заблуждение, знай, че в туй, което вярваш, не е вярно. И в съвременното електричество, ако в една инсталация съществува най-малкият дефект, не може да се прояви светлината. Не че светлината не съществува. И тъй, премахни най-малкия дефект. Съвършен трябва да бъде човек. Казва: „Как човек може да бъде съвършен?“ В пътя на любовта не трябва да има никакъв дефект. Пътят трябва да бъде съвършен, за да се прояви Божественото в нас. Казвам сега първата дума – „Блажени нищите духом“ – блажени, които любят. Досега Христос е казал: „Блажени нищите духом“, блажени, които оценяват любовта, които приемат любовта. Аз казвам още повече: Блажени са онези, които предават любовта, не предават, но онези, които са проводници на Божествената любов. Едни са проводници да я възприемат, други са проводници да я предават. Сега се нуждаем от хора, които да бъдат носители на великата Божия любов в света. Много малко има, които са носители на Божията любов. Всички вие очаквате от сянката нещо. Казвате, да има човек сянка. Като погледне къщата, надява се на къщата. Като помисли за парите в банката, има една сенчица. Казва: „Хубаво е това.“ Но то е сянка, не е самата реалност, на която човек може да разчита. Реалността се отличава с едно качество. Когато си в нея, никой не може да те раздразни. Когато си в нея, никой не може да те обезсърчи, да те обезвери. Когато си в нея, никой не може да те лиши от твоята сила. Там дето твоята сила се нарушава, или може да те извадят от твоето вътрешно състояние, ти си в сянката на живота. Така трябва да се разбира живота. Дойде някой, казва: „Ние сме слаби хора, грешни хора, майка ни в грях ни е заченала.“ Те са стари вярвания. Човек, който е заченат в грях, той е всякога грешен. Той праведен не може да бъде. Ще ми каже някой: „Роденият от Бога грях не прави.“ Следователно, каквато е майка ми, такъв ще бъда и аз. Ако аз съм роден от една майка в грях, кракът ми не може да влезе в Царството Божие. Наново трябва да бъде роден, от кого? Да бъда наново роден от онази майка, която грях не прави. Щом се раждам от една майка, която грях прави, кракът ми в Царството Божие не може да стъпи. Щом се родя от майка, която грях не прави, тогава ще влеза в Царството Божие. Роденият от Бога грях не прави. Така сега седи истината. Някой казва: „Аз служа на Господа, но не зная, какъв голям грях съм направил.“ – Не си роден, трябва да се родиш, нищо повече. Хубава е първата майка на сенките, но втората майка е майка на съвършенството, на която ти може да разчиташ. И тогава казвам: Кои са признаците на родените от тази майка? Любовта е качество, което показва, че си роден. Щом обичаш, ти си роден. Може да ми кажете: „Аз обичам.“ – Тогава си роден. – „Ама нещастен съм.“ – Не си роден. – „Здрав съм.“ – Роден си. – „Разболях се.“ – Не си роден. Как ще разбирате това противоречие. Вие мислите статически. Вие мислите, че в доброто, човек е добър. Вие мислите за един човек, че е добър, като статуя. Питам: Може ли да бъде една статуя добра? Никога не може да бъде добра. Добър е един човек, който може да ви направи една услуга. Вие се давите, изважда ви из водата. Или ти си паднал, изкълчил си крака, той дойде, намести ти крака. Този човек е добър. Вие имате заблуждения, изправя ви заблужденията, поучава ви. Един човек, който ви туря в пътя на вашето щастие, той е добър човек. Един човек, който ви изкарва из пътя на вашето щастие, той е лош човек. Дали го прави съзнателно или несъзнателно, то е друг въпрос. Всеки един път, който носи нещастие, той е лош. Всеки път, който носи щастие е добър. Та казвам: Трябва да се изучава. Мнозина изучават Евангелието. Някои имат постижения. Онези, които са постигнали тези постижения са в Царството Божие, там живеят. Онези, които нямат тези постижения, са в Божествения хамбар, те са тук на земята. Вие се поставяте кандидати за Царството Божие. Сега, как да ви обясня туй вътрешно съдържание на духовния живот? Представете си, че вие сте свършили художествена академия по изкуството и много добре сте свършили. Искате да дадете някоя изложба, но не може да направите изложба с чужди картини. И аз мога да направя изложба с чужди картини. Да взема на 20–30 велики художници картините, да направя изложба, но тая изложба не е моя. Да мисля, че е моя, то е заблуждение. Ще се опретна аз със своята четка да рисувам, че туй, което аз съм нарисувал, да зная, че е мое. Сега духовните хора правят изложение, но с чужди картини. Какво нарисувал пророк Исайя, вземат картината, турят я. После взема картина на Йеремия, апостол Петър, Йоан, Павел, направите изложение с чужди картини. Къде са вашите? Велики хора са тези. Те са велики, работеха за Бога. И ти трябва да се опретнеш, да работиш като тях. Да ви дам едно правило да се ползувате. Питате: „Защо са тези изпитания?“ Бог се проявява по два начина в света. Той ще прати един разбойник да те обере. Казваш: „Що го изпрати Господ?“ Господ го прати да те обере и на тебе казва: „Не прави като него!“ Затова те обра. Не обичаш това, не прави като него. Ти си беден, прати друг човек, ще ти даде пари назаем. Казваш: „Защо ще го направи?“ Казва ти Господ: „Бъди като него!“ Дойдат ли крадци, Господ ви казва: „Не бъдете като тях!“ Дойдат ли добрите хора, бъдете като тях. Дойдат страдания – не причинявайте страдания. Дойдат добрите хора, които правят добро, Господ казва: „Бъдете като тях и вие. Вземете урок от тях.“ Казвате: „Аз ли съм най-грешния човек, че всички страдания дойдоха до мене?“ Не се минава много време, като излезеш навън, туй което не го искаш за себе си, го правиш на другите. Мислиш, че всичките други хора са виновати... Майката_на_съвършенството
  7. Мисъл за деня-24.03.2017г Пишете сега върху темата "Новият начин на мислене". Новият начин на мислене е, че ние трябва да любим. Но тук самият израз трябва да се поправи. Самата дума "трябва" е вече стар начин. При новия начин думата "трябва" трябва да се замени с друга дума. Може да се замени с думата "да" или направо да се каже: "Любя" От тези три израза - "трябва да любиш", "да любиш" и "любя" - кой от тези три израза ще произведе резултат? Стар и нов порядък
  8. Мисъл за деня-22.03.2017г ...Не се раздвоявайте по отношение на онзи Божествен принцип, който работи във вас, защото той е, който ви дава вдъхновение. Щом вършиш нещата по любов, ти ще бъдеш силен. По отношение на ония, които живеят по този начин, няма изключение. Който върши нещата от любов, за него няма изключение. Щом не вършим нещата от любов и имаме известни човешки съображения, тогава има изключения. Има изключение 50%, 75%. В Божествените неща няма изключения, в другия метод има изключение. Аз говоря само за тези, които искат да вървят по пътя на ученичеството. А онези, които сте слушатели – това, което говоря, не се отнася до вас, вие можете да вървите по онзи път, който вие знаете, и ще си носите последствията. Единият лев
  9. Мисъл за деня-21.03.2017г В какво седи разликата между един обикновен човек и един поет? Има голямо различие в начина, по който те схващат живота. Поетът схваща това, което обикновеният човек не е сънувал. Когато говори, обикновеният човек ще говори върху неща, които не са съдържателни, нямат смисъл. Той е практичен. А пък поетът ще избере най-хубавите и най-поетичните думи и ще ги нареди, и има смисъл в това, което е написал. Най-съвършеният идеал
  10. Мисъл за деня-20.03.2017г Кислородът е един отличен момък, а пък водородът е една отлична, красива мома; водата пък – това е само тяхното забавление. Те се обичат, но никога не се женят. Те се съединяват и се разединяват. Кислородът се съединява с водорода – съберат се, дадат вода, направят едно угощение и после пак се разединят. И в съединението, и в разединението кислородът си остава кислород и водородът си остава водород. ...Кое в човека ще уподобите на кислорода? Неговият ум е кислородът, светлина носи. Водородът – това е неговото сърце. Трите плода Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - №8 от "Духът Божий" Молитва на царството Псалом 143
  11. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Жал_ми_е_за_народа - беседа Молитвен наряд за край: Господи, запази България от вражески сили, защото Ти си Любов, Мъдрост и Истина. Господи, запази България от вражески сили, защото Ти си Любов, Мъдрост и Истина. Ние обичаме България и ще и служим с Любов. Господи, лъчът на Твоята Любов да озари цялата Земя. Благостта и Милостта Божия да пробудят и помилват всяка човешка душа.Амин. Когато някой човек иска да говори или да спори, той все търси някакъв повод. Сега и аз търся някакъв повод да говоря върху известен въпрос. Като повод за говорене взимам темата: „Жал ми е за народа." (Евангелие от Матея, 15:32). И действително, жал ми е за народа. Учителят може да каже, че му е жал за народа; свещеникът може да каже, че му е жал за народа; съдията може да каже, че му е жал за народа. Обаче от съжаление до съжаление има разлика. И Христос каза, че му е жал за народа, но Той доказа, определи защо съжалява този народ и се зае да му помогне. Не е достатъчно да съжаляваш някого на думи само, но това съжаление трябва да се изрази и в дела. Исус призва учениците Си и рече: „Жал ми е за народа, защото три дни вече седят при мене и нямат какво да ядат; а да ги разпусна гладни не ща, да не би да премалеят по пътя". За тази цел Христос се зае да даде едно угощение на народа. „Жал ми е за народа." Думата „жал", „жалост" изразява някаква идея. Човек все трябва да жали някого. Някога той жали себе си, някога другите. Естествено е човек да жали, да съжалява някого. Да съжаляваш, това значи да се лекуваш. Престане ли човек да жали, той се намира в неестествено положение. Сухите дървета никого не жалят. Умрелите хора никого не жалят. Изпадналите търговци никого не жалят. Болните хора никого не жалят. Тия хора се намират в анормално състояние, те казват: „Нас нищо не ни интересува." Който казва, че от нищо не се интересува, той не говори истината. Защо? Защото, като стане въпрос за ядене и пиене, той се интересува; като стане въпрос за печелене на пари, той пак се интересува. Възможно е някои работи да не го интересуват, но има причини за това. За пример, някой човек не се интересува от истината; друг не се интересува от правдата; трети не се интересува от знанието. Защо? Има причини, които заставят човека от едно нещо да се интересува, а от друго да не се интересува. Когато се интересува човек от нещо, той трябва да си отговори на всички въпроси, които възникват в ума му. За тази цел той трябва да работи. Учителят преподава известен предмет на учениците си, но дойде ли до някои практически задачи по този предмет, те непременно трябва да се решат. Доколкото учениците се интересуват от тия задачи, дотолкова те ще ги решават правилно. Ако не се интересуват от тях и оставят на този или на онзи да ги реши, те ще ходят и ще се връщат от училище, но ще останат недоучени, невежи. За такива хора турците казват: „Хеле дошъл, вол ей отишъл". Тази поговорка не е за българите. Смисълът, който ориенталецът влага в едно изречение, е различен от този, който европеецът може да разбере. Защо? Защото европейските езици са аналитични, а източните образни. Под думата „животно" турчинът разбира същество, което не мисли за високи работи. От сутрин до вечер волът, например, мисли само за ядене. Щом се наяде, той казва: „Нищо повече не ме интересува. Смисълът на живота е в яденето.” И наистина, волът не се интересува нито от наука, нито от музика, нито от изкуство. Ако има нещо благородно в животните, то се дължи на останки от минала култура, при която те някога са живели. Обаче в този живот животните нищо не са придобили. Мнозина мислят, че с дресирането на животните се придобива нещо. Не, дресировката е амалгама, която е поставена върху обикновеното стъкло, да го превърне в огледало. Дресировката не е реалност. Реални неща са тия, които се отнасят до самия характер; реални неща са тия, които са качества, атрибути на живота. Жал_ми_е_за_народа
  12. Мисъл за деня-19.03.2017г Обичта, любовта всякога се отличава с една мощна сила. Там, гдето има любов, има растеж, има знание, има богатство, има сила. Любовта е най-мощният подтик. Под Божествена Любов аз разбирам най-мощният подтик за придобиване на всички Божии блага. Това аз разбирам под думата любов. Без любов Божиите блага не могат да дойдат. И когато дойде любовта в тебе, ще се зароди желание да обичаш, желание да станеш силен, желание хубаво да ядеш, желание хубаво да правиш нещата. Гдето дойде любовта, ти имаш желание да правиш нещата както трябва. Без любов ти си индиферентен и казваш: „Това не струва, онова не струва.” Щом дойде любовта, тя ни заставя да се интересуваме. И всякога трябва да имаме това разположение. Проводници
  13. Мисъл за деня-17.03.2017г Много хора в света жертват любовта заради своята свобода. Щом пожертваш любовта заради свободата, какъв ще бъде резултатът? Ти имаш свобода, ама си изгубил любовта. Какви резултати ще произлязат сега от изгубването на любовта? Това, което стана причина да излезе човек от Рая, беше обстоятелството, че той беше поставен да намери едно отношение между свободата и закона на любовта. Самоотричане
  14. Мисъл за деня-16.03.2017г Мъжът ще пее, за да постигне доброто в себе си, ако иска да стане певец. А пък жената ще пее, за да стане умна. Защото, ако не знаете да пеете, не можете да се развивате правилно. Пеенето ще бъде един проводник за развитието на ума и на сърцето. Жената ще пее, за да се развие умът й, а [има] много жени, като свирят на пиано, стават неврастеници. Жената иска да има добро сърце. Няма какво жената да иска да има добро сърце. Нейното сърце е кално. Бедният не може да стане богат. Тя трябва да разчита на своя добър ум. И умният е, който може да помогне на сърцето. Такъв е законът. А пък при мъжа сърцето е, което ще помогне на ума. Аз ви казвам един нов начин за самовъзпитание. Добри проводници
  15. Мисъл за деня-15.03.2017г ...мъжете трябва да търсят всякога умни жени. Един мъж, който намери глупава жена, той е изложен на големи страдания и несрета в живота. ...И после, една жена трябва да търси най-добрия мъж, и ако жената намери някой мъж с глупаво сърце, тя ще бъде най-нещастна. Мъжът представлява доброто сърце, хубавото. Жената трябва да търси най-добрите мъже, и всеки мъж трябва да държи в мисълта си, че трябва да бъде добър. А пък жената трябва да държи в мисълта си: „Аз трябва да бъда умна." Добри проводници