Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Слънчева

Модератори
  • Общо Съдържание

    7840
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    699

Всичко добавено от Слънчева

  1. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва В начало бе Словото Един_от_дванадесетте Молитвен наряд за край: Бог е Любов А Тома, един от Дванадесетте, нарицаеми Близнец, не беше с тях, когато дойде Исус. Ще прочета 20 глава от Евангелието на Йоана. Човек може да живее и след като умре. Този е жизненият въпрос, който занимава хората. По този въпрос хората са разделени на два лагера. Ще взема няколко стиха думи от 24 стих. „Един от дванадесетте“. Дванадесетте това е реалното, конкретното число в света, в което хората вярват. Тома беше един човек реалист. Той не беше нито мистик, нито съзерцател, не се занимаваше с отвлечени работи. Сега аз искам да ви занимая с един въпрос, но не както религиозните или учените хора могат да ви занимават. Ако искате да ви се говори както учените говорят, аз мога да ви изпратя в най-учените университети, в най-видните университети да слушате речите на професорите. Когато отидете в някоя бирария или в някое заведение, каквито има в различните държави, там всичко е като в изворите, постоянно блика, но всичко каквото изядете, вие трябва да го платите. Там за всяко нещо се плаща. Сега да се върнем на въпроса. Всички се питат кое е реално и кое не е реално в света? Кой ще остане и кой няма да остане, кой ще живее и кой няма да живее, кой ще умре, кой ще бъде полезен в даден случай и кой няма да бъде полезен, кое ще никне и кое няма да никне, кой може да стане пръв министър и кой може да не стане. „Един от дванадесетте“. Учениците казвали на Тома, че видели Христа, видели Господа, а той им казал, че вярва само на това, което сам може да види и да пипне. А тъй да ми разправяте за фантастически работи, не вярвам. Той сам си определил кое е реалното в света. Тогава и аз ще определя кое е реалното. Реалността се отличава с една малка, микроскопическа придобивка. Това микроскопическото, което се придава, то е реалното. Ако претеглите един човек сутрин, който има най-добро разположение и добри мисли към жена си, към децата си, към приятелите си, той ще има особено тегло. Колко и какво е това тегло, няма да ви кажа, друг път вие сами ще го намерите. Има едно тегло, с което човек се отличава, когато е в реалността и когато не е в реалността. Колко е това тегло, няма да ви кажа, защото няма да ви ползува, но важното е, че ще има разлика между едното и другото тегло, когато не е в реалността. Когато изгуби това разположение, човек изменя теглото си, той спада с една десетомилионна част от милиграма. Значи, една десетомилионна част от милиграма разлика в теглото определя реалността. Също така е една седеммилионна част от милиграма определя и временното в живота. Това е казано конкретно, на научен език. Реалността предава всеки ден по една десетомилионна част от милиграма. Тъй щото, като живее човек хиляди години, всеки ден ще предава в теглото си по малко. Докато е в личността човек се увеличава, но като влезе в реалността, той всеки ден се намалява, намалява, докато съвсем изгуби теглото си. Ще дойде ден, когато той ще бъде безтегловен. Сега някои могат да оспорват дали това е вярно или не. – За мене това е абсолютна истина, а за вас дали ви интересува този въпрос, дали това е истина, то е друг въпрос. За мене е важно това, в което аз се интересувам, а от какво се интересуват хората, това не ме интересува ни най-малко... Един_от_дванадесетте
  2. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва В начало бе Словото -песен Ако не ядете - беседа Молитвен наряд за край: Бог е Любов „Благословен Господ Бог наш“ Господнята Молитва „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Този стих има двояко тълкувание. Ако се вземе буквално, той почти няма никакъв смисъл, но съществените неща, т. е. същественото, което се яде, не е плътта. Същественото е онова, което се съдържа в плътта. Това е животът, който е скрит в плътта. Това е, което са знаели още от старо време, жизненият елексир, или условията на живота, които проникват чрез храната. Казвам: Има две разбирания на живота според прочетените стихове. Сега аз няма да ви говоря за неща, които вие знаете, защото не искам да ви товаря. Това значи, аз няма да ви продавам вехтите дрехи, защото вие имате достатъчно стари дрехи. Аз трябва да ви продавам нови дрехи, тъй щото ще се постарая да ви продавам нови дрехи, които или да ги продадете, или да ги носите. Във всеки случай да имате една печалба. За да яде човек правилно на физическия свят, неговата мозъчна и неговата симпатична нервна система трябва да са добре устроени, или научно казано, те трябва да се намират в музикална хармония. Само при това положение човек може да яде правилно. В окултен смисъл яденето е един процес на вътрешно съгласие. Човек трябва да има Любов към храната, която яде, за да се ползува от нея. Щом няма Любов към известна храна, той не може да се ползува от нея. Такава храна внася най-големите отрови. Това всички хора знаят, но още не са го изнесли. За в бъдеще ще го изнесат, понеже умовете им сега са заняти с много научни работи. Съвременният свят е претрупан с известни научни теории и все неприложени. Понеже, всяко нещо, което не е приложено и не е опитано, то е една теория. А всяко нещо, което е опитано и приложено, това е факт вече и върху този факт се гради животът... Ако не ядете
  3. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва „Бог е Любов“ Колко_е_хубава_твоята_любов! Молитвен наряд за край: Добрата Молитва „Благословен Господ Бог наш“ ...Ние живеем в един свят на постоянни промени, аз го наричам „драматически свят“ и след това се чудим защо светът се е толкова много изменил. – Светът не се е изменил, но има нещо, което у нас се е изменило, у нас има нещо не разбрано. Запример, ти седиш зимно време на леда и мислиш, че имаш някаква здрава основа под краката си. Но дойде лятото и ти виждаш, че този лед започва да се пука. Казваш: Какво стана? Де отиде ледът? – Отиде някъде, изгуби се. Не, не се е изгубил ледът, но формата му само се измени. Някой се оплаква, че изгубил Любовта си. – Никаква Любов не е изгубил. Той изгубил само формата на Любовта. Любовта нито се губи, нито се печели. Че си спечелил или изгубил Любовта, това са само човешки понятия. Защо? – Щом имате някаква печалба, тя трябва да тежи. Спечелиш пари, два, три, десет, сто, десет хиляди наполеона, те трябва да ти тежат. Щом изгубиш тия пари, ще ти олекне. Не само парите имат тегло, но и ученият човек се познава по своето тегло, но трябва да знаете как да теглите. Ако претеглите един учен, и един невежа, ще видите, че те се различават в теглата си. Ученият винаги тежи повече от невежия. – Как е възможно това? – Претеглете един учен и ще видите, че неговият мозък тежи повече. Той е по-голям от този на невежия. Мозъците на учените са по-големи, по-тежки от мозъците на невежите. Що се отнася до тялото трябва да се знае, че то не е човекът, то представя дрехата на човека. Мускулната система се губи у човека. Един човек от 70 килограма при една тежка болест може да изгуби няколко килограма от теглото на тялото си, да олекне до 45 килограма. При каквато болест да легне, обаче той много малко, почти нищо не губи от теглото на мозъка си. Сега когато се говори за Любовта, вие трябва да имате предвид много условия, при които Любовта може да се прояви. Хората имат много общи понятия за Любовта, но това още не е Любов. Това са предвестници на Любовта. Даже и сегашният живот на хората е предвестник на Любовта. Те още не живеят в Царството на Любовта. – Защо? – Понеже, за сега ние живеем в едно царство, в един свят на страдания. Земята е цял ад. Страдания, мъчения, едно след друго се нижат. Едва си поотдъхне човек от едно мъчение, след него иде вече друго. Но така не трябва да се говори. Не трябва да се обезсърчавате по отношение на бъдещето. Това е само една временна фаза, както когато един екскурзиант мина през една планинска местност, че се натъкне на някои сипеи, които се подронват под краката му и той се мъчи да излезе нагоре. Това е временно положение. Цялата земя не е направена само от пясък... Колко_е_хубава_твоята_любов!
  4. Слънчева

    Прояви на съзнанието

    Представете си, че в някое от своите минали съществувания вие сте убили някой човек, но сте забравили това престъп¬ление. В сегашното си съществуване вие сте доста изменени външно, никой не може да ви познае. Обаче при движението по орбитата на вашето съзнание вие минавате през своето минало, когато сте извършили престъплението, и срещате онзи, когото сте убили. Тази среща е необходима, за да ликвидирате с кармата си. Човекът, когото в миналото си сте убили, веднага ви познава. Вашият образ, вашите движения са се отпечатали в съзнанието му и той се нахвърля върху вас с мисълта си, започва да търси случай да ви отмъсти. Неговите неприязнени мисли и чувства се отразяват върху вашите и вие преживявате големи сътресения. Какво трябва да правите при това положение? Ще се обърнете към Бога с молба да ви помогне правилно да ликвидирате с кармата си. Каквито страдания да ви сполетят, ще ги пренесете с търпение, защото знаете, че причината за тези страдания лежи във вас. Както сте създали престъпленията, така ще ги изправите. Има случаи, когато някоя душа, на която сте причинили някаква пакост, с години ви търси, докато ви намери да ви отмъсти. Когато тя е горе, в Невидимия свят, вие сте на Земята – тя ви търси горе, не може да ви намери. Ако тя е на Земята, вие сте в Невидимия свят – пак не може да ви намери. Случва се и двамата да сте на Земята, но вие сте някъде в Америка, а той – на другия край на света, не може да ви намери. Най-после условията се съчетават така, че и двамата се срещате на едно и също място. Тогава вие не можете да бягате, но трябва да се обърнете към Бога с молба да ви помогне. Вашият кредитор пита: "Готов ли си да плащаш?" Ако кажете, че сте готови да плащате, той ще ви пусне на свобода и ще чака да се изплатите. Кажете ли, че не признавате задълженията си и не искате да плащате, той ще ви хване, ще ви тури в затвор и ще ви подложи на големи мъчения и изпитания. Този е моментът, когато човек трябва да признае престъплението си и да започне да плаща. Тогава той ще се обърне към Бога, към Вечния извор на Любовта, да му помогне правилно да ликвидира със своята карма. Кармата се ликвидира със закона на Любовта, а не с бягане. С бягане въпросите не се решават. Всяко страдание има свои далечни причини, страданията не идат напразно. Кармата може да се изрази на физическия свят, но може да се изрази и в Астралния или в Менталния свят, т.е. в света на чувствата и желанията или в света на мислите. Както и да се изрази карма¬та, вие трябва да научите урока си от нея и геройски да понасяте страданията си. Хиляди години могат да минат, но онзи, с когото сте свързани кармически, непременно ще ви намери и ще ви застави да му платите. При ликвидиране на кармата има обратни положения. Това са добрите случаи във вашия живот, когато вие сте правили добро на хората, а те не са могли навремето си да ви благодарят. Тъй щото, когато някой ви хване за гушата и настоява да платите каквото му дължите, едновременно с това друг иде да ви благодари за доброто, което някога сте му направили. И двамата са еднакво силни: те се хващат за раменете и започват да се борят, вие оставате между тях. В дадения случай вие не трябва да вземате участие в тяхната борба – ще седите настрана и ще се молите, те сами ще се разправят... Прояви на съзнанието, Допирни точки в природата, МОК 2-ра год. 3 януари 1923 г. Учителя Беинса Дуно
  5. Съвест е другото име на Истината и всеки според нея живее... За това е различна за всеки. А за себепознанието ето нещо, което напълно споделям. https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/duhat-na-zdraveto-kak-da-izlezem-ot-klisheto-na-kvadratnoto-mislene-i-da-sabudim-tvorcheskoto-nachalo-v-sebe-si.html?fbclid=IwAR0Z7Ds0SnDIxpn44xVsx0xVAqymI3j9qjYCwFLlE4RRw9fI68s2wsV4dlQ
  6. Господнята Молитва Ш = трите пръста, = обратно, същите три пръста, Щ = воля, А = умът, С = сърцето – да обърнем лодката , в която да турим съкровищата си, Т = котва = надежда, И = съединение, сила, истина, Е = прогрес, растене, умножение. Щастието е человек да се труди и после да работи. Господар – когато впряга животните. Слугите ръководят, трудят се и изпълняват. Господар е необходим при всички положения. Щастие има там, гдето има хармония между волята, ума и сърцето, а то е да станете богати, да забогатеете с добродетели. Има три състояния: мъчение – то е за животните, труд – той е за хората и работа – тя е за ангелите. Мъчението е, докато влезете в училището; трудът е в училището; работата е като свършите училището. Хората не знаят защо са се родили, те не могат да създадат една теория как да се оправи светът, например жилищната криза. За един свят, който се мъчи, градовете са потребни; за един свят, който се труди, градовете не са потребни. Градове да имате, но да са малки, да не са големи и да не са събрани всички къщи в един куп. Нисшите животни се размножават много и колкото отиват към по-висшите, толкова по-малко се размножават. Ще дойде денят един человек да роди само едно дете; един ще си отиде, друг ще дойде и числото ще остане едно и също. Ще се измени културата. Ще има спирачки. Ще живее человек двеста години и ще роди само едно дете. Сега животът е много глупав. Като разгънем мозъка на човека ще видим глупости: умрял вол, заклана кокошка, поп опява някого и пр. Изкуството в живота е да се свършат дреболиите. Който иска да живее, трябва да бъде като един извор, да блика, да образува река и около нея да растат разни зеленчуци. Там, край реките, се населяват хората. Щастието_е_в_человека
  7. /75 години от заминаването на Учителя, 27.12.1944/ И някой казва: - Сега ти като проповядваш, не искаш ли да оставиш това име сред този народ? - Не! То ще бъде най-голямото нещастие./.../ Безкористие трябва да има. Ако приемете Любовта и живеете в името на тая Любов, то е Божието име, Великото име, което трябва да остане. Ако вие приемете Любовта, страдания няма да има. Този свят страда все от имена. Доста имена има. Сега казвам: За моето име няма място в света. Защо няма? Всичките имена, които трябваше да се напишат на този свят, са написани. И за моето име няма място. Аз го задържам за другия свят. Като се върна на Небето, там ще напишат моето име. То ще бъде името на Любовта! Разбирате ли? Питат ме някои: - Ще ли те срещнем? – Никъде няма да ме срещнете! – Няма ли да те видим? – Никъде няма да ме видите. – Тогава? - Аз искам вие да срещнете Бога, Който ви е дал тази Любов. Той е тази Любов. Волята на Отца, НБ, 9 април 1922 г. “Бог е турил за човечеството: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце и ближния като себе си.“ Пита ги: „Вие за бъдеще пак ще се биете ли тъй?“ Защото две войни има в света: Черната ложа воюва и убива и Бялата ложа воюва и приспива. Разликата между двете е, че тези, които убиват, са от Черната ложа, тези, които приспиват, са от Бялата ложа. Не може да не воюваме, но има два начина на воюване. Трябва да се воюва. Ще си извадиш оръжието, но ако си от Бялата ложа, ще приспиваш. Като махнеш с ножа, той ще заспи, ще го обезоръжиш. Като махнеш, тия картечници ще млъкнат. Всички от Черната ложа като махнат, картечниците се усилват, всички се усилват, косят, косят. Белите като махнат, млъкват картечниците. Сега нали вие казвате, че сте окултни ученици. Господ ви пита: „Тия хора, които се бият, право ли се бият?“ Как се бият, право ли се бият? Вие ако сте, която страна ще вземете, как ще се биете? Вие ще кажете: „Да се примирим.“ Но няма примирение. Мислиш ли, че ако дойде неприятелят, ти трябва да капитулираш? Понеже дадат ти заповед, че трябва да воюваш. Казват: „Ако не убиваш, ще те убием.“ Какво трябва да правиш? Ще воюваме. Тогава аз махна с ножа и той махне с ножа. Той заспи, взема му ножа. Той остава без нож. Казвам му: „Искаш ли да воюваш?“ Няма му ножа. Злото в света трябва да се обезоръжи. Сега ви казвам един начин: Приспивайте злото в себе си! Не се стремете да го убиете. Вие сега искате по стария начин да убивате злото. А, не, ти вървиш по пътя на Черната ложа. Не, ще извадиш ножа си, ще приспиш неприятеля, ще го обезоръжиш, после пак ще го събудиш, ще го нахраниш и ще кажеш: „Как, искаш ли пак да воюваш?“ Те трябва да ви признаят, да ви слушат. Имате мисли, които са на Черната ложа. Имате желания, които са на Черната ложа. Имате постъпки, които са на Черната ложа. Всички трябва да ги подчините. Във вас сега воюват англичаните, във вас воюват германците, воюват и французите, имате и неутрални държави, които се готвят за война. Опасна работа. Може целият свят да се хване за гушата. Кой ще ги спасява? Светлите братя идат със своите светли ножове да приспят злото в света и да внесат Божия мир. Това са новите хора. Писанието казва: „Кротките ще наследят Земята.“ Или онези, които ще наследят Земята, ще бъдат тези, които воюват и приспиват.“ Двата закона-5 юни 1940 г. Учителя Беинса Дуно
  8. Добрата Молитва Разговори Сегашното духовенство е на старата религия, то е със старите методи и Христос за тях казва, че са крадци и разбойници, щом проповядват старите методи преди Христа. Затова казват, че щом някой не им харесва, той е еретик. Така казват и за г-н Дънов сега. Социалистите имат по-широки възгледи от свещениците, защото се стремят да прокарат принципа на братството. Било е време, когато почвата е трябвало да се тори, но когато е вече наторена, каква нужда има сега да се тори? То е Мойсеевият принцип – „око за око“, а Христос казва: „Любете враговете си. Дайте дрехата си.“ Така пеперудата дава дрехата си – пашкула си. Под „риза“ Христос е разбирал един скрит принцип. Навсякъде сега усещат, че има едно обезсоляване. Така и в Америка се стремят да вкарат в църквата младите, но те не отиват, защото формите са остарели. Има един закон за изменение коефициента на светлината – человек става невидим за околните. Може да ходиш между тях и да не те виждат. Как ще обясните: една баба на 74 години да излезе на Витоша три пъти, когато едва до половин километър е могла да ходи. Тя има вяра и се е подмладила. За человека има запас от енергия да живее хиляда години. Хората умират преждевременно от неправилно живеене. Понякога има икономически причини в природата: ще умре дядото, за да живее детето, или обратно – детето умира, за да живее дядото; има замяна, това е икономически закон в природата. Във физическия свят сме пробудени навън; в духовния свят сме пробудени навътре. Всяко престъпление, направено на физическия мир, съди се на физическия свят. Извършеното на астралния мир съди се в астралния свят. Престъпление, отнасящо се до чувствата, то е на астралния свят; и ако и да се съди на физическия свят, то е съдба на астралния свят. Астралният свят е тук на земята. Раят е в причинния свят – над нас, или там е причинният свят, или светът на светлините. Закон_за_изменение - беседа
  9. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Каквото_вържете_на_земята_1935 Молитвен наряд за край: „Грее слънцето“ „Духът Божий“ „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето“. Ще прочета част от 18 глава на Евангелието на Матея. ...„Каквото вържете на земята“. Това значи, че всеки човек връзва по нещо на земята. Всеки човек има нещо в ума си, мисли той. И дотолкова работите на човека в живота са успешни, доколкото той знае как да връзва. Ако имаш две малки въжета, които не достигат до дъното на кладенеца, ти не можеш да извадиш с тях вода, но ако знаеш как да направиш възел, ще можеш да извадиш вода от кладенеца. Но трябва да знаеш да връзваш. Също така ако не знаеш как да направиш възел, да завържеш тези две въжета, не можеш да се покатериш по кладенеца, не ще можеш да излезеш навън и ще пострадаш. Та казвам: Право е, човек трябва да знае да връзва. Има един еднообразен начин и в мисленето, но човек трябва да знае, да разбира законите на новия начин на мислене. Има един нов начин на мислене. Всички хора искат да бъдат щастливи, но като търсят щастието, на всякъде виждат нещастие. Всички сегашни хора са нещастни: И религиозните, и богатите, и учените – навсякъде все нещастни хора срещате. Те казват: Без наука светът не може да се спаси. А като имат наука казват: Тази работа не върви. Имало едно нещо, което не достигало, така казват учените хора. Религиозните пък казват, че без религия не може. И тези хора, които са в религията и в тях куца нещо, и на тях не достига нещо. Казват сега, че Христос спасил света. И като го е спасил, пак липсва нещо на света. Казват, че като дойде Христос втори път, той ще спаси света. – Но той дойде веднъж, светът трябва вече да е уреден. Представете си, че за една съвременна мома отиват женихи да я искат, но не я дават първия път. Мислите ли, че като отидат втори или трети път за тази мома, че ще я дадат на момъка? Представете си, при това, че тази мома има десет кандидати, и вие сте десетият кандидат. Как мислите, каква е вероятността, че вие ще вземете тази мома? Та като ви говоря, разглеждайте нещата в преносен, а не в буквален смисъл. Като разберете този закон, той има отношение и към всека ваша мисъл, към всяко ваше чувство. Законът работи по същия начин. Представете си, че вие имате желание да постигнете нещо, но за това ваше желание има 1000 души кандидати. В дадения момент каква вероятност има вие да постигнете вашето желание? Ето, вземете за пример и в политическия живот. Кабинетът пада, имат нужда от министър-председател. Представете си, че сто души са дали кандидатурата си за този пост. Каква вероятност има за всеки едного да бъде избран за министър-председател. Само един от тях може да бъде избран, останалите деветдесет и девет какво ще правят. Според философията на живота, не поставяйте в света или в живота си мисълта, че ти си роден да бъдеш министър-председател. Преди всичко, това е най-последната служба, която можете да вземете. Този въпрос аз бих така ви го обяснил, че всички бихте ме разбрали, но същевременно всички бихте се обидили. Аз така мога да ви обясня истината, че всички ще бъдете доволни, но има нещо, което ме задържа – всички ще ви обидя. За да не ви обидя, ще оставя истината необяснена. Ако ви я обясня, ще я разберете, но и ще се обидите. И тогава вашата обида ще се върне върху мене. А така, като не я обяснявам, ще си кажете: Какво ли искаше да каже той? За сега оставете този въпрос. Аз ще дигна малко само единия край на завесата. Ще кажете, как така ще ни обидиш? Представете си, че вашата ръка е смазана, а трябва да дойдат 100 души да се ръкуват с вас, един по един да ви стиснат ръката. Какво ще бъде вашето положение. И всеки иска в това ръкуване да ви покаже, че ви обича. Преди няколко деня дойде един млад момък при мене, който така ми стисна ръката, че просто изпращя. Ако бях млада мома, щях да се съблазня от това стискане на ръката, но понеже не съм, казвам си: Много ме обича този човек. Погледнах го и си казах на ума: По-малко стискай ръката ми. С това стискане на ръката, той искаше да каже, аз съм от тези хора, на които каквото кажеш, ще го направя, но и каквото поискам от тебе, трябва да го направиш. Аз съм бамбашка характер. – Много добре. И казвам: Ако и аз дойда при вас, и по същия начин се ръкувам с болната ви ръка, вий ще кажете: Стиска ли се болна ръка така? Ще имате лошо мнение за мене. Аз трябва да откажа своето удоволствие. Ще искам извинение и ще кажа, че втори път, като оздравее ръката ви, тогава ще се ръкувам. Тъй щото, сега дигам малко, само крайчеца. Защо? – Защото ще ви обидя. Като ви стисна болната ръка, ще кажете, че това е диващина. Има известни състояния, при които ние трябва да пазим деликатност, да проявим деликатност към човешката душа. Има известни състояния в човешкия живот, които са толкова деликатни, че ако и ние не ги схванем, ще причиним известни болки на човека. Дойде някой при тебе, стисне ръката ти и казва: Да ти кажа истината. А именно, че те обичам. – Днес ли намери на болната ръка да ми причиниш болка? Днес ли намери да ми кажеш истината? Като оздравее ръката ми, тогава ми казвай. А сега, докато ръката ми е болна, по-добре да се откажеш. Та казвам: Понякога вие трябва да се откажете от своето желание да се ръкувате така сърдечно. Кога? Когато ръцете на хората са болни. Когато ръката ми оздравее, тогава можеш да ме стискаш, колкото искаш, това значи да вършиш правилно нещата. И после като разглеждаме нещата, ние не трябва да изхождаме само от наше гледище. Съвременният културен свет, както и в миналото е разглеждал и разглежда нещата само от своето гледище, следствие на това ти мислиш, че светът е дотолкова добър, доколкото те се ползуват от него. Това е така, право е, но всички хора щастливи ли са? Всички растения щастливи ли са? Всички животни щастливи ли са? За да бъде щастлив човек, в неговия живот трябва да дойдат много съчетания, да работят заедно. Най-първо земята трябва да осветява правилно, и тя да свети правилно. Тя трябва да има един правилен наклон към слънцето, че да може и то правилно да я осветява, да я огрева. След това, теченията на ветровете трябва да бъдат правилни. Теченията на реките трябва да бъдат правилни. Растенията трябва да растат правилно и да дадат изобилно своите плодове. И най-после ще дойдем и до хората – и те трябва да се развиват правилно, и те да направят поне малко нещо в тази обща работа. Да допуснем, че имате един болен човек. Какво ще проповядвате на този болен? Най-първо вие трябва да го излекувате, от далеч още да го подемете. Болните хора лесно могат да оздравяват, в един миг могат да оздравеят... Каквото_вържете_на_земята_1935
  10. Молитвен наряд за начало: Молитва на Царството От_мен_да_замине - беседа Молитвен наряд за край: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" 27 (14) юни 1920 г., неделя, 10 ч. – 11 ч. и 45 мин. Ще ви прочета една част от 16 глава от Евангелието на Матея. Ще говоря върху 16 стих: „И рече Петър: Ти си Христос, Син на Бога живаго.“ 2000 години как се разисква тоя въпрос. Кой е Христос? Да твърдим, че бащата ни е богат, да се хвалим с баща си и да му вършим волята, са две неща различни. Ако осиромашее бащата, ще вярваме ли в него? Ако бащата си изгуби имането, ще вярваш ли в него? В Христос вярваш, защото очакваш от Него да ти даде сто хиляди. Във всички църкви Христос не е разбран. Ако Го бяха разбрали, щяха да приложат Неговото учение. Оня Христос, Който дава живот, Той е друго нещо. Вярата подразбира всяка връзка, съединение с Бога – да имаш контакт с живото слънце. „Ти си Христос, Син на Бога живаго…“ Христос отговаря: „Това человек не ти го е открил, а Бог Отец.“ Онзи, който може да открива кой е Христос, това не може да бъде плът и кръв. Момата като срещне любимия, си казва: „Той е.“ Не са майката и бащата, които са ѝ открили. Това е любов на картошки. На такава кола не се качвам. Какво нещо е Христос? Той е една топлина за развитието на человеческата душа. За да се развива душата, трябва да има светлина и топлина. Христос е носител на Любовта и Мъдростта. Мъдростта е знание. Любовта е отражение на топлината. Щом имаме тия два принципа, ние сме във връзка с Христос и ще Го разберем. Тогава само ще сме свободни. Сега казваме, че сме християни. Що е християнин? Свещеникът казва: „Да отидем в църква, да запалим свещи, да кадим тамян и пр.“ Да сме християни, значи да имаме знания. Да имаме знания, значи да вървим по стъпките на Христа. Майстор е оня, който си умее добре занаята и го изпълнява. Всякой може ли да бъде християнин? – Не. Трябва да има знания, да има дълбоко в себе си законите на природата, да ги спазва и да знае да върви по стъпките на Христа. Например милосърдие е да пожертвува целия си живот за Христа, а не да раздадеш имота си на хората и те помежду си да го изпият и изядат. Милостта е да дадеш имота си като семе за плод и да го оползотворят. Сега в Европа всички са християни, и един малък въпрос не могат да изгладят. Съвременните християни са с разгласени тонове и всеки казва, че цигулката му е нагласена. Някой казва: „Аз съм християнин.“ – С какво си започнал? – „С милосърдието – но не върви; с друга добродетел – но също не върви.“ Християнинът трябва да върви със закона за самопожертвуванието. Християнството не е за светски деца галени, които искат да ядат и пият, но е за големи деца, които искат да работят за Баща си. Самопожертвувание значи да повдигнеш живота си. Христос казва: „Който изгуби живота си за Мене, ще го намери и който го запазва, ще го изгуби.“.. От_мен_да_замине
  11. Молитвен наряд за начало: Красивата Молитва Десен_и_ляв_път Молитвен наряд за край: Добрата Молитва Хорът на сливенското братство изпя „Песента на зората“. Предметът, върху който има да говоря, е важен. Употребявам думите „ляв и десен път“, защото няма други пътища. Десен и ляв път са величини. По левия път е слизането, а десният път е пътят, посоката, по която става възлизането, изкачването. Всичко в света е продукт на человеческия дух. Человекът е в началото на своето развитие. За да можем да разбираме една негова мисъл, която се влива в света, трябва да се освободим от всички посторонни мисли. Бог, когато е създавал света, турил е в един котел силата, мъдростта, славата и почивката. От силата се родило насилието, от мъдростта се родили знанията; от славата всички започнали да се стремят в разни посоки. На дъното на котела останала почивката. Бог я задържал за Себе Си. В света няма почивка. Трябва да отидем при Господа, за да почиваме. Учителят разказва примера за двамата руски банкери, които се били басирали за 3 000 000 рубли: единият да стои 14 години арестуван в една стая. Той чел много книги според баса и най-после почнал да чете Евангелието. След като го прочел, рекъл си: „Намерих смисъла на живота.“ Смисълът е в свободата, в свободното развитие. Оставало му само един ден, за да изпълни 14 години. Написал записка, че излиза от затвора 24 часа по-рано, че се отказва от трите милиона рубли, защото не е в тях щастието и през прозореца избягал. Другият басист, с когото се басирал, за да не даде трите милиона, решил да убие през нощта затворения и да спаси милионите си. Влиза в стаята през нощта и намира само оставената записка. От 8000 години светът е в непрекъсната борба, даже и между най-малките животинки. Съвременните хора наричат, че животът е борба. В борбата е животът. Това е един необходим импулс за живота. По левия път … е слизал към сърцето. Обсебването е било от неразумни сили, които не са се подчинявали на ума. Зараждали са се велики Учители, за да дадат насока на живота. Един Учител е бил Христос. Сегашните християни не са спирали Христовото учение. Хората вярват, че идели от Бога и отивали към Бога. Важен въпрос: от где идем, защо сме дошли и къде ще отидем. Земята е училище, гдето ще научим съвременните закони. В света има четири положения: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. В природата има закони, които съществуват и могат да премахнат всички пречки в нашия живот. Само една магическа дума може да премахне страданията на един народ. Цялата природа е като един жив организъм. Духовният свят е свят, в който разумните същества владеят всички закони и са господари на смъртта. Смъртта е преминаване от една стадия в друга, от една форма по-проста в друга по-сложна. Няма нищо по-съвършено от человеческия мозък. Той е мястото, където се развиват всички мисли, чувства и желания... Десен_и_ляв_път
  12. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Благоприятната_Господня_година - беседа Изгрява слънцето Молитвен наряд за край: Духът Божий Ще прочета няколко стиха от 4 глава от Евангелието на Лука, от 14 стих надолу. „Ще проповядвам благоприятната Господня година.“ – 19 стих. Има две положения в живота, които човек всякога трябва да държи в ума си, ако иска правилно да разрешава въпросите на живота. Има един установен ред на нещата в природата, който е независим. А има един ред, който ний сега установяваме, той е отчасти животът, който ние сега живеем. Ние сега учим този ред. И по причина на неустановеността на този ред ние постоянно се усъмняваме в установения ред, който съществува в природата. Не е въпросът да се доказва, че има такъв установен ред на нещата. Защото, ако такъв ред не съществуваше, никакъв живот не би съществувал. Ние сега се поставяме на една основа, която е на посока, не знаете какво има да ви се случи. Всеки може да постави едно възражение на това положение. Защо именно, той не знае нещата, не знае какво има да се случи. – Това е много естествено. Нима малкото кърмаче, което майката (повива), дава му млеко, грижи се за него, пита майка си защо го гледа? То нищо не знае, защо го гледа майка му, защо толкова се грижи за него. То даже не знае какви отношения има между майката и него. Като израсне, тогава вече то започва да разсъждава. В някои отношения ние мязаме на такива малки деца, в следствие на което не съзнаваме този установен ред на нещата. Щом не го съзнаваш, ти си дете още. – Ама аз не разбирам тези неща. – Дете си още. – Един ден ще ги съзнаеш, ще ги разбереш. Това, което не разбираш, ни най-малко не показва, че в него няма никаква разумност. Дете си още, не си дошъл до тази фаза. Обаче, има някои души, които са напреднали. Англичаните казват: Пекансил – това показва, че ние имаме изработен възглед за нещата, че искаме и в живота ни да върви така, както сме намислили. Всеки човек иска да бъде щастлив, без да знае на какво се основава неговото щастие. Щастието на цялото човечество се гради върху нещастието на всички растения, животни, млекопитаещи. Ние се храним от тия растения и млекопитаещи. Всички живи същества на земята, с малки изключения, са нещастни. Ние говорим за свобода, за това, за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други, навсякъде съществува робството. И всички казват: Защо съществува тази голяма неправда в света? Кажете ми де е правдата в света? Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т. е. въпросът си остава такъв, какъвто си е. Този въпрос не трябва да се изяснява, защото ще се породят спорове, понеже едни поддържат едната страна, другите поддържат другата страна. Ако речете днес да обясните истината, вие ще станете еретик. Ако искаш някога да докажеш истината, ти ще си създадеш голяма беля. Ако влезеш в съдебната зала да свидетелствуваш, че еди-кой си има да дава на еди-кого си, на едного ще угодиш, на другиго ще станеш неприятел. Като защитаваш един народ, ще станеш враг на друг народ. Българите, които взеха участие в Тройния съюз, станаха неприятели на Франция, на Англия, на Америка. Те и до сега още минават за неприятели, приятелството още не е установено... Благоприятната_Господня_година
  13. Донче, благодаря! Не бях видяла предложението ти. С радост ще се включа, стига да не съм на работа.
  14. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Три_процеса Молитвен наряд за край: Ще се развеселя - песен Бдение, пение, молитва – все тонират. Те са три процеса свързани. С пеенето изчезват всички мрачни мисли. Когато птиците престанат да пеят, трябва да се очаква катастрофа, ще стане нещо ненормално. Пеенето в света е признак на хармония. Така е било във В. Търново през 1913 г. по време на земетресението. И птичките пеели, петлите пеели, кучетата лаели, магаретата ревели – това са признаци, че градът нямало да потъне, както някои са казвали, а ще оцелее. В който ден пеят, нещастия не стават. В къщи, в които пеят, дяволът не влиза; в кръчми, в които хората пият и пеят, зло не мислят – влез, но ако пият, без да пеят – зло мислят. Пеенето е чувство, необходимост. Бог го е вложил в хората и те трябва да се подчиняват на него. Не се ли подчиняват, злото ще дойде. Бъдещите хора трябва да изучават дребните проявления в света. В посвещението има обещания, които, като се изпълнят, освобождавате се от обещанията, например да не ядеш грозде и пр. Когато човек се посвети, в него обитават вече духове от невидимия свят и като живее, той трябва да се съобразява с порядките на невидимия свят, иначе ще бъде напуснат от тия духове... Любовта Който има любов, в него всеки страх отсъствува. Любещият човек е с голяма вяра и надежда. Любовта има силно развита вяра, надежда и липса на страх. Съвременните изпитания са пробни уроци за верующите. Едно от най-силните средства за лекуване е любовта, придружена с вяра, надежда и безстрашие. Няма нещастие, което да устои на тия качества. Това са течения. Божествената любов е жив свят... Три_процеса
  15. Слънчева

    Влюбване и любов-разсъждение

    Благодаря за беседата! Толкова много имам още да уча, да се променям. Правя малки стъпчици, опити.. ...Има някои хора, които много мислят. Много мислят и пресмятат. Други за нищо не мислят и не пресмятат. На онзи, който всичко премисля, и пръстите му показват това. Хора, които са пресметливи, обръщат внимание на фактите, имат друг строеж на пръстите. На онези, които не са разчетливи и гледат общо на всичко, пръстите им другояче са построени в основата. На онези, които не обичат да се хранят, които са неглиже в яденето, пръстите другояче са построени. И главите им са по същия начин сътворени. Сега вие ще извадите заключение: от нас зависи тогава как да си построим къщите. Къщите, хубави или не, вие сте ги построили така. Направили сте едно седло или един самар за коня. Построили сте един гем. Нима този кон за вашия гем е създаден? Създали сте гема за кон, туряте го на главата му и казвате: "Каквото аз казвам, това ще правиш. Ще вървиш в правата посока." Рече ли да върви надясно, веднага дръпвате лявата страна на гема. Този кон пита: "Защо ме теглиш?" Казвате: "В правия път да вървиш." Този прав път прав път ли е за коня или е прав път за онзи, който го ръководи. Всеки един от вас казва: "Аз вярвам в правия път." Това е въпрос. Че ходите в правия път, не се съмнявам, но че вярвате във вашия прав път, в това се съмнявам. Сега, ако ви говоря и вие се съмнявате, какво добива човек, като се съмнява? Човек по някой път трябва да се съмнява. Но да допуснем, че вие се съмнявате в себе си, каква полза ще имате от такова съмнение? Човек може да се съмнява в своя ум. Човек може да се съмнява в своето сърце, пък може да се съмнява и в своето тяло. Боли ли ви крак? Ако много ви боли, вие се усъмните, че няма да може да направите екскурзията, за която мислите. Казвате: "С този болен крак на екскурзия не мога да отида." Искате да предприемете нещо, но сърцето ви куца. Според мене и сърцето има крака. Умът и той има крака. И лицето, и очите, и устата, и те имат крака. Аз тъй си го представям както малките деца. Сърцето си представям като млада мома, ума си го представям като млад момък, тялото си го представям като едно малко дете. Те са двамата големи братя, че и двамата влезли, казват: "Ха, Иванчо, тук една малка работа да направиш." Ръката ти бръкне, вземе нещо, тури го на място. Казват: "Много хубаво направи." Те заповядват, ти слушаш. Братът седи в третия етаж. Сестрата седи във втория етаж. Иванчо е в сутерена. Но някой път сутеренът е влажен. Тази крива линия (фиг. 1) представлява идеалиста, който е щедър, иска да даде, има добро желание да даде и да върви по правия път. Този човек представя хубавата мисъл. Питам, този живот, който се събира между тия двата върха, благоприятен ли е? Двата върха са толкоз високи, че тази местност помежду им образува едно езеро. То не е поле. Значи тук може да живеят само рибите. На тия върхове, горе, е идеално място, но какво може да посадите на тези върхове? По някой път чувствате, че ви е студено. Тия, високите места, са хладни сърца. Като се качите на тези върхове, не може да имате топли сърца, може да имате светли умове, които да светят като фар. Но питам: Кого ще осветите? Ще осветите езерото, ще осветите рибите. Рибите имат ли нужда от фарове? Нямат нужда. Сега всичкото изкуство е, че това езеро трябва да се обновява, на тази вода трябва да й се намери място. Това е ред и порядък в света. Това е съвременният живот. Това е българският хомот. Тези линии (фиг. 2) със стрелките — това са жиглите. Казвате: "Ха, Иванчо, тури си главата, ха, Драганчо, тури си главата, тури жиглите. Ха и колата сега да потегли." Те двамата теглят, колата върви. Питам: След като впрегнете два вола на едно място, какво се постига? Но работата е, че тия волове не по свое желание вървят, впрегнали са ги там. Те са недоволни от положението, което имат. Но ако ги попитате защо са впрегнати, казват: "Съдбата е такава." И вие допускате, че съдбата е такава. Вие създавате един навик. Най-първо ви казват: "Я близни от тази чаша, една чаша с винце." Близнете, доста хубаво винце. То дава сила. Изобщо се препоръчва винце на старите хора, които са на осемдесет-деветдесет години, понеже стомахът им отслабва. Препоръчват пет-шест-седем-десетгодишно вино за уякване на стомаха и за разположение. Даже писателите, като пийнат малко винце, пишат по-хубаво. Днес по една чаша, утре по една чаша или по една глътка, сутрин една глътка, на обяд една глътка и вечер, докато дойде един ден, когато не пият по една глътка, но по една чаша пият. После казват: "Една чаша е много самотна, хайде още по една чаша, брат и сестра да станат." После казват: "Две чаши са много самотни, хайде да се увеличи семейството." Изпият и трета чаша. Но с три чаши работата не става, изпият и четвърта чаша. Но трябват и слуги, да работят и почнат по пет, шест, седем, осем чаши на ден да пият. Онези, които пушат тютюн, по колко цигари изпушват? — По тридесет-четиридесет цигари изпушват, а на някои и две кутии не им стигат. Взема цигарата, пухка, мисли, че много право мисли. Вдига дим. Много се пуши сега на земята. В астралния свят има два пъти повече пушене, отколкото на физическото поле. Аз виждам хората, когато пушат какво им е положението. Някой взел една пура, турил я в устата си и така разсъждава и пише. Побутне лулата и пак продължава да пише. В астралния свят от двете страни на устата си имат по една пура. Гледаш, бутне лявата лула, бутне дясната лула. Ако влезете в умствения свят, по три пури пушат в устата, отстрани на устата по една пура и една в средата перпендикулярно. Може и три лули да има, и трите димят. Сега вие искате да си представите на физическото поле, като как е тази работа. На земята три лули може ли едновременно да има в устата си човек? Виждали ли сте човек с три лули? Ние наричаме тия неща навици. Казвате: "Без лула не мога." Понеже мислите, че не можете, затова не можете. Лулата ще дими. Питам: Правили ли сте отчет, като живее човек петдесет-шестдесет години и има една лула, колко ще похарчи, за да поддържа живота на лулата си? Една лула с един лев може ли да мине на ден? Десет лева трябват. Триста шестдесет и пет дни по десет лева правят три хиляди шестстотин и петдесет лева на година. Той живее деветдесет години, колко ще похарчи? Знаете къде е загубата. Има една загуба в света. Парите ги харчите за нищо и никакво. Като ви дими лулата, ще гледате как димът излиза навън. Като се занимавате много със своята лула, освен че няма много да научите, но ще загубите и това, което имате. Един навик е подобен на лулата. Всеки лош навик ще ви създаде много неприятности. Например имате една лула, влизате в едно общество, където хората не пушат. Някой път са влизали при мене хора, които пушат, и казват: "Моля, позволявате ли ми да пуша?" Казвам: Бих ви позволил, ако сте поп. На попа с кандилницата бих позволил да ми кади стаята с тамян, но понеже не сте поп, не позволявам. Сега аз говоря за лулата, но имам предвид навиците. Ние имаме доста навици, които ангажират част от нашата енергия и най-хубавото си време го изживяваме за тях, така че не може да схванем действително хубавото. Станете сутрин, лулата ви е гладна. Яденето й не е хубаво сготвено и заради лулата вие се сърдите - как така да няма ядене за лулата? Трябва да пушите с тази лула - трябва тютюн. Сърдите се, че лулата не е яла или се сърдите, че имате само една лула. Аз не зная как казвате, какво правят с лулите? Опъват ли ги. С такъв един навик човек изгубва най-хубавото. Всяка минута в живота има предназначение. За разумния живот хубавото време е строго предназначено. Щом изгубите хубавото време, сменят се вълните. Ритмичните вълни не са еднакви. Има прилив на хубавите условия в живота, има и един прилив на лошите условия. Ако вие не събирате положителните енергии, идват неблагоприятни условия на живота. Всеки седем години се сменят условията, в които каквото посеете, това ще пожънете, в смисъл, че се формират навици, възпитание, развива се тялото. От една до седем години - това е детето. От седем до четиринадесет години - това е вече втората фаза, започват да се развиват чувствата му. От четиринадесет до двадесет и една година се развива неговият ум. Или в първите седем години расте тялото. Децата изобщо обичат да ядат, те служат на стомаха. Вторите седем години те служат на своето сърце, в третите седем години започват да мислят малко. Затуй учениците от четиринадесет до двадесет и една година стават поети. В гимназията пишат стихове почти всички. От двадесет и една до двадесет и осем те стават разумни. Тогава настава един критически период от три години и ако оживее човек, ще стане, ако не оживее, отиде. Ако до двадесет и осем години вие не уредите живота си, както трябва, оттам насетне много мъчно може да се справите. Нещата се повтарят. От двадесет и осем години нагоре вие сте в четвъртия период, влизате в крайния предел, в причинния свят. В този период са всичките възможности. Остават други три свята, които ви засягат. Наричат това идеен живот на човека, блянове на живота. Мислите за оня свят, но нямате нищо определено. Къде е раят, не го знаете. Някой ви казва: "Вътре в главата." Някой казва: "Вътре в сърцето." Но къде е всъщност, не го знаете. Така е всичко разбъркано, че не знаете в главата ли е, в сърцето ли е. Какъв рай може да има в човешката глава. В една такава малка глава какъв рай може да има. Казват: "Всичко е в ума на човека." В тази, сегашната глава рай не може да има. В туй сърце рай не може да има. Други казват: "Раят е в тялото на човека." И в тялото на човека рай не може да има. Представете си, че вие сте затворени в един замък, може векове да сте живели в този замък, но той има малки прозорци. Представете си, че тия стъкла са млечни, матови и вие усещате, че вън, извън тия прозорци може да има нещо. Някой ви казва: "Всичко е тук, в този замък. Ти имаш осветление, всичко имаш, задоволен си вътре." С години прекарваш там. Казвам: Ако ви затворят с години да седите в нашия салон, може ли да бъдете щастливи? Ако живеете в един такъв салон 90 години, ще познавате всички кьошета, какво има вътре, колко лампи, колко греди, всичко ще знаете. Питам: Какво ще ви ползва това знание, което сте научили вътре? То е вашето минало. Вие се спъвате от това, като изучавате какви сте били в миналото. Самите вас миналото не ползва. Има едно минало, което само на филм трябва да го гледате. Представете си, че сте били едно време един слон, въртели сте си опашката, хобота, тук сте откъснали един лист, там сте откъснали един лист, един клон. Тук сте се подпрели, там сте се подпрели. На училище не сте ходили, книги не сте чели, никакви философски възгледи не сте имали. Били сте един голям слон, ръководили сте цялото стадо, влезли в едно езеро, излезли от езерото, минавали из гората. Какво сте направили тогава? Никоя книга не сте написали, никое здание не сте съградили и закони не сте създавали. Но аз разглеждам въпроса другояче. Това слонско тяло е един замък, в който живеете. Вие сте мислили, че като слезете на земята и имате тялото на един слон, всичко ще ви върви напред. Но питам: Каква култура създадоха слоновете? От техните зъби какво правят? Много хубави работи има направени от слонова кост. По-рано правеха клавишите на пианата от слонова кост и бяха много хубави, бели. Сега, понеже няма слонова кост, има клавиши, направени от друг материал... Мисля си за моята Лоринка. Прекрасно, много изстрадало дете, но обичащо. Изпълнено с любов. Тя си замина на 23 години. Но изпълни мисията си. Беше дошла да ни научи на безкористна любов, научи ни да даваме и да сме милостиви. С раждането си още тя ме насочи да чета беседите и да търся други светове, обяснение за случващото се, да решавам задачите си в този живот. Много й дължим всички в семейството, благодарни сме, че беше част с нас. Бог ни я изпрати и сега Бог се грижи за душата й. Знаем, че сме заедно завинаги, защото ни свързва Любовта. ...Всякога, когато в нас има едно единство, това показва степента на нашата мисъл. Ако това чувство в мисълта започне да ни безпокои, показва да бъдем внимателни. Ако се усилва лошата мисъл, приближаваме се до предмета. Тогава трябва да държим дистанция. От злото да се отдалечим. Ти може да се приближиш и да се отдалечиш от злото. Ти може да се приближиш до един водопад и може да се отдалечиш. Ако се приближиш до водопада, ще паднеш в едно голямо противоречие. Трябва да изучаваме законите на мисълта. Някоя мисъл може да бъде толкова силна, че може да причини цяло разстройство в твоя мозък. Чувството може да бъде толкова силно, че може да разстрои цялата ти симпатикова нервна система. Та най-първо трябва да изучаваме законите на Божествената хармония. Тази хармония може да се изучава. Молитвата е един начин за хармониране. Човек трябва да се моли да хармонира ума, сърцето и тялото. Той трябва да мисли добре, за да се хармонира. Трябва да чувства добре и трябва да постъпва добре, това са методи за добиване на хармония. Но казвам: Как ще постъпите добре? С този човек, с когото вие искате да образувате хармония, сте два противоположни полюса. Не може да завържете с него никаква връзка, ако не турите помежду вас друго някое живо същество. С някои хора, за да се хармонирате, трябва да прекарате мисълта си през още един, двама, трима души, които от своя страна са в хармония помежду си. Някой път трябва да прекарате дванадесет души в мисълта си, докато се хармонирате с един човек. Светските хора изучават този закон. Когато имат някой човек, който ги мрази, ще намерят отдалече някой негов приятел, та да каже той една дума. После ще намерят втори, трети, четвърти, докато се намерят седем-осем души да му говорят и в него все ще стане промяна. Изобщо духовните хора не изучават законите, те казват: "Господ ще уреди въпроса." Има и друг закон. Ако искаш някой човек да ти помага, да те обича, ще намериш най-хубавата черта, която има в себе си, с която той е роден, ще държиш тази хубавата черта в ума си и ще му желаеш доброто. Няма да му казваш, че го обичаш. По този начин ти може да го разположиш да измени своето отношение към тебе. По някой път вие искате Господ да ви слуша. Че вие правите същата погрешка. Вие отивате при Бога със съмнение. Казвате: "Бог мене не ме слуша, с други работи се занимава. Ще се занимава ли с мене, дребния човек." Вие отивате при Бога и имате една определена мисъл за Него. После не отивате с едно отворено сърце, ами криете нещо в себе си. Искате пред Бога да се оправдавате. Някои пък пред Бога ще се обвинявате. Господ не обича нито да се обвинявате, нито да се оправдавате. Бог обича да му представите нещата тъй, както са. На детето майката казала така: "Иванчо, няма да буташ туй дърво с ябълки." То откъсне и после казва: "Откъснах, много съжалявам, че откъснах, без да искам откъснах." Какво наказание ще му наложите? Друго дете ще каже, че някое друго дете го е накарало. То адвокат става. То употребява бялата лъжа, не е право, че го накарали. То само се накарало. Много пъти ми казват: "Да нямаш лошо мнение за мене." Казвам: Ако вие говорите френски, пък не говорите, както трябва, ще имам мнение, че вие не говорите добре френски. Може да сте филолог по български, може български да говорите много добре, но френски не можете. Има случаи и самите англичани не могат да произнесат някои английски думи. Езикът се мени. Произношението на думите и то се мени. Една английска дума се е изменила, че добила противоположно значение. Думата "prevent" на английски преди двеста години значела "Накарай ме, Господи, да направя това." Сега значи "Забрани ми, Господи." Как е станала тази еволюция в думата? В нас едни състояния преди две години са действали по един начин, сега тия състояния действат по друг начин. Когато хората станат религиозни, има една опасност, понеже смесват религиозното чувство с личните чувства. Защото малкият мозък има чисто физически чувствания, пък има и духовни чувствания. Някой път чувстванията на ума, на сърцето и на тялото се смесват и стане една каша. Не може да ги различим, но физическите чувствания се отличават, те са много конкретни. В духовните има по-голяма широта, по-свободни са. А това, което наричаме Божествено в Божествения свят, има изобилие, няма тази теснота. Сега е много мъчно да се обясни. Някой път на физическото поле туриш нещо много близо до очите си, само него виждаш. В духовния свят отдалече виждаш другите предмети. В Божествения свят свободно виждаш. Ти можеш да виждаш всичко, без да те препятства нещо. Всички ония желания, които имаш, които те препятстват, говорят, че си дошъл много близо до желанията. Някои от желанията може да отдалечиш от себе си. Например пияницата мисли, че без вино не може. Все чашата държи в ума си. Онзи, който е свикнал с парите, мисли, че без пари не може. Но парите са резултат на неговата мисъл. Богатството пък зависи от неговия ум. Парите зависят и от неговото сърце, и от тялото му. Най-първо, ако има една хубава връзка между сърцето и тялото, парите ще дойдат, отвсякъде ще дойдат. Един цар, който има една държава, може ли да се оплаква от сиромашия. Ако се оплаква от сиромашия, той е вече детрониран. Ако е цар, дето и да пише, ще му дадат пари. Щом е детрониран и да пише, нищо не му дават. Щом ти искаш нещо и не става, ти си детрониран. Ти се чудиш защо не става. Някой казва: "Като помисля нещо, и става." Колко пъти може да помислиш и не става работата. Все ще се намерите в положението на ония двама светии, които живеели в гората и все спорили за един въпрос. Единият казвал, че бобът трябва да се вари със сол. Той, като готвил боба, турял повече сол. Другият, като го готвил, не турял никак сол. Питам сега: Със сол ли да се вари бобът или без сол, как мислите? Моето мнение е, че без сол трябва да се вари бобът, после да му турите толкова сол, колкото искате. Че трябва да се соли бобът, но не трябва да се осолява общо сготвеният за всички, защото моят вкус не е мярка за останалите. Някои са по-чувствителни към солта, някои - не. Те поддържали това философски. Единият казвал: "Бобът сам трябва да се осоли." Е, той варял боба без сол. Другият поддържал, че бобът трябва да се осоли и го осолявал. Сега тия неща са само за обяснение. В дадения случай не ползват никого. Това, от което в дадения случай човек се нуждае, то е мисълта му да бъде динамическа. Тя е, която образува връзка между хората. Съществуват три връзки. На физическия свят съществува връзка, която свързва телата на хората. Ако погледнете, ще видите, че всички хора са свързани физически. И духовно имат по една нишка и Божествено пак имат по една нишка. Ако тия нишки са скъсани, работите не стават. Това, което ще ви кажа, е станало в Цариград. Един българин, който започнал да работи в духовните работи и духовете започнали да му говорят, отива при един мисионер и му казва: "Господ ми каза да ми дадеш три хиляди лева назаем." Мисионерът му казва: "Ти си сбъркал. Ако Господ те е пратил, аз трябваше да ги имам тия пари. Криво си дошъл при мене." Ще идеш да пиеш при онази чешма, която има вода, там ще пиеш. Отидете на чешмата - суха. Криво сте разбрали. Пътуваме по Рила, пълно с вода, но не искаме да пием от езерата. Двама души, приятели, вървят с мене, казват: "Няма нито един извор тук. Има реки, но не искаме да пием от тях." Рекох: Да ви заведа. Завеждам ги на едно място, няма извор. Казвам: Започнете да ровите. Започнаха да ровят, че изровиха онази чешмичка там. Поровиха и намериха извора. Казвам: Тук трябва да има извор. Но трябва човек да знае къде да рови. Не че аз създавам извора, но зная къде е туй течение. Всяка една мисъл си има път, по който върви. Всяко едно чувство и то си има път, по който върви. Сега всинца трябва да се пазите. Гледам някои казват: "Той е беден брат." Не е права тази мисъл. Нито един брат, който седи тук, не е беден. Един човек с една здрава глава, с едно здраво тяло, беден може ли да бъде? Ако някой е много беден, да му помогнем. Лесно може да му помогнем. Иска да диша, може да му дадем въздух, колкото иска. Хляб иска, може да му се даде. Може да му се даде, но да очаква аз да го храня, то е погрешно схващане. При това човек никога не трябва да става паразит. Ако ние искаме да ни помогнат хората, има една опасност да изгубим хубавото в нас. Ако един човек иска да помага, той, като помага, развива в себе си хубави чувства. Ако си милосърден, правиш добро на себе си. Раздаваш в себе си Божественото милосърдие. С това се благославяш. Ако се молиш, развиваш също хубави чувства в себе си. Сега ги ползваш. Ако обичаш хората, себе си ползваш. Хората са обект за тебе, за да може да се развива в тебе Божествено чувство. Когато те обичат, ти си обект за тях, да се развие в тях хубавото. Ако те обича някой, печели той. Ти си обект, от тебе се учат. Едновременно, когато хората са обект за вас, се ползвате и вие, за да се усъвършенствате. Когато те са обект, вие се ползвате. Пък когато вие сте обект, те се ползват. Някои казват за някого: "Аз го обичам." Радвайте се, че можете да обичате. Щом обичате някого на земята, то е само отражение. Не може да обичате един човек на земята, докато не го обичате горе. Вие не може да обичате човека, ако не обичате Бога. Не може да обичате хората, ако не обичате себе си. Най-първо започвате да обичате себе си. Тази идея е: Обичаме Бога, Който е в нас. Тъй ако обичаме, ние сме на правата посока. Ако обичаме себе си и намираме, че някой не е като нас, то е друго. Всеки човек мисли, че другите хора не са като него. Хубостта седи, че никой не е като другите. Всеки един се отличава с особени черти, които другите нямат. Туй е творчеството на Битието. Всички хора съставляват едно тяло с голямо вътрешно разнообразие. Вие се радвайте, че никой не е като вас. Вие се радвайте, че не сте като другите. Радвайте се, че един за друг сте условия. Тогава казвам. Има една условна любов. Има една възможна любов. Има една разумна любов. Условната любов, това е физическата любов. Възможната любов, това е духовната любов. Разумната любов, това е Божествената любов. Условната любов — това са външните условия. В какво седят външните условия? За да обичам един човек, той трябва да бъде жив. За да обичам една ябълка, тя трябва да има плод на себе си. Щом има този плод, аз мога да я обичам. Между ябълката и мене вече има една връзка. Всички трябва да бъдете като плодни дървета. Ще бъде жалко, ако те не ви обичат. Трябва да се разберете, защото вие представлявате плодни дървета. Христос казва: "Аз съм лозата, а вие пръчките." Кой от вас няма да обича една лоза, която е увиснала с грозде? Кой от вас няма да обича един ум, пълен с хубави мисли? Той не работи за себе си, но целия си живот е посветил за доброто на другите, за доброто на себе си, на ближните и на Бога. Той служи на Бога, на ближните и на себе си. Ако вие всички посветите живота си да служите на Бога, на ближните и на себе си, може тогава да се каже: ето едно идеално общество. Първото нещо е отучете се да лъжете. На всички казвам: Оставете настрани всички черни и бели лъжи. С нашите черни лъжи имаме двадесет и девет хиляди лева борч за електрическата енергия (инсталация), петдесет и двама има, които не плащат, а седемдесет плащат. Другите турят ютии, туй, онуй, крадат енергия. Братството ще плати. Че кое братство? Ние изразходваме хиляда, хиляда и двеста, някой път две хиляди киловата електричество в месец. Хиляда киловата по четири лева и половина, то са четири хиляди и петстотин лева. Вземете по седем лева за киловат. Имаме хиляда киловата, остават две хиляди и петстотин лева на месец. Къде отиват парите? Колко души има, които никак не плащат? Не е хубаво. Не мислете, че не може да плащате. Вие се осакатявате така. Всеки един от вас, трябва да мисли, че може да плати. Да работи, ще му създадем работа, да изкара пари и да плати. Ние не искаме да бъдете тунеядци един за друг и да се използвате. Така се заразяват един от друг хората. Един като лъже, се заразяват и другите. Никаква лъжа не трябва да се допуска. Че ние тук минаваме за братство, минаваме за хора, които не лъжем, другите хора имат доверие в нас, а ние какво правим. Че ако ние не дадем пример за честност, за какво сме тук? Всеки тук прави, каквото си иска и казва: "То е братство." Когато е за работа, ги няма, като дойде за ядене, всички идват. После мнозина минават, чупят клонища. Не всички правят това, няколко души има, забелязал съм, го правят. Казвам: Ние сега се приготвяме да служим на Бога. Как ще служим на Бога за в бъдеще? Целият свят все от такива погрешки страда. Те са стари навици, с които трябва да се справим. Трябва да се живее добре, за да имаме Божието благословение. Бог благославя всякога ония, които вършат волята му. И белите, и черните лъжи ще спънат еволюцията на живота. За една бяла лъжа изпъдиха човека от рая. Когато Господ го търсеше, скри се той и най-после Господ го намери и казва: "Какво търсиш тук, защо не се обади, когато те викам?" Боя се от тебе. "Защо се боиш, защо по-напред не се боеше, а сега се боиш?" Казва: "Онази жена, която ми даде, стори с мене това, измени ума ми." Тази жена, това е светът, който ни изменя. Желанията в сърцето са, които изменят ума, изменят нашата мисъл. Те са формата на нашето сърце. То е, което изменя нашите мисли. Тогава умът ни и сърцето ни се заблуждават. Не може да извършите волята Божия, то се отразява върху тялото. Този Адам е главата, Ева е сърцето... Влюбване_и_любов Знам, колко често ми се налага да послъгвам в живота. За да оцелея физически, хем да излъжа света, хем да следвам своя си път вътрешния... Голяма сила и смелост са нужни за промяна. Например работодателя ми иска да казвам, че една стока е хубава, скъпа, а тя не е. Лъжа. И така изкривявам всичко... Лъжем се, че се обичаме, лъжем се, че сме добри, лъжем себе си, Бога... Тъжно е. Еволюцията ни подминава.
  16. Добрата Молитва Всичко в света е строго определено. Който не върви по тоя определен път, ще се тласка насам-натам и ще получи наказания от законите на природата. Спасението някои търсят вън от себе си. Человек все се моли и търси работа за нещо здраво да придобие. Всеки се стреми да има здрави: гърди – те съответствуват на душата; стомах – той съответствува на живота; и мозък – той съответствува на ума на човека. От илюзиите в света произтичат всички страдания и заблуждения. Детето ви, ако не е решено да умре, то не може да умре. На сегашните хора трябват светли мисли. Това понятие за Бога, което сега имат, е старо. Трябва да работим в новото понятие за Бога. На вас ви трябва воля. В какво се състои волята? Учителят разказва примера: Една американка била болна до смърт. Повикала мъжа си и искала обещание от него, че не ще се жени след смъртта ѝ. Той не обещал. Тогава и тя казала: „И аз няма да умра!“ И действително не умряла, оздравяла. Някой като каже: „Няма да върви“, и вижда, че работата се разваля, наистина не върви. Друг казва: „Ще върви“ – и тръгва. Докато всички мисли в мозъка са в съгласие, человек не губи равновесие. Равновесието стои в краката, а краката са добродетелта. Всякога да има хармония. В природата не може да има мир, там има винаги сътресения, но да имате в себе си мир. Не е мир това да лежи човек и да почива. Трябва человек сам да си турга шапката, трябва четиво. Всяка добра книга е слънчев лъч. Каляване на волята Ако те е страх – пипай умряла змия, прекарай я през ръцете си. Като вали дъжд, нека те намокри и не се бой от простуда. Това да се прави май, юни и юли включително. Тогава въздухът е напоен с много магнетични сили. Ще пиеш 3–4 чаши чиста топла вода, не окадена, и на глътки. С това ще калиш волята си. Каже ти някой „магаре“, не се обиждай, а разчепкай думата „магаре“ по букви. Те имат следното значение: м – означава малките неща, а – значи да си умен, г – да знаеш да слизаш и да се качваш, а – да си умен, р – да знаеш да противоречиш на мъчнотиите, е – да растеш. Следователно ще размишляваш върху думата „магаре“ и ще се увериш, че няма нужда да се обиждаш, т.е. ще си кажеш: „Аз зная какво значи магаре.“ Светът има мъчнотии, защото не е подготвен за това учение. Разговор
  17. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва „Бог е Любов“ Разумният_домостроител Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“ Добрата Молитва Ще прочета 12-та глава от ев. на Лука, от 41-ви стих надолу. Духът Божи. „Кой е прочие онзи верен и благоразумен домостроител, когото господарят ще постави над слугите си – да дава на време всекиму определената храна?“ „Благоразумният домостроител.“ Природата се отличава с нещо особено. В нейната система няма същество да стои празно. В природата всички същества малки и големи имат своя определена работа. Някой съзнават това, някой не съзнават, но тя всички е турила на работа и всички работят. От нейно гледище тя е доволна, че в нейната система няма нито едно същество, което да седи без работа, да бездействува. В природата безделници няма, всички работят от малко до голямо, но в човешкия свят има безделници. Противоречието, на което се натъкват хората се дължи на обстоятелството, че те едновременно се движат в два свята! Те се движат в два порядъка: Единият порядък е човешкият, а другият – на природата. И когато виждаме, че някой човек не работи, той живее в човешкия порядък. Някои казват: Аз работя. Това показва, че си попаднал в света, дето се работи. Там е преимуществото, именно, че работиш. Когато престанеш да работиш, твоята работа е свършена. Докато учиш, твоята работа е добре, но щом престанеш да учиш, твоята работа е свършена. Докато сме в човешкия порядък, ние всякога се запитваме: Ти свърши ли си работата? В природата обаче, всякога се запитваме: Ти започна ли си работата? Свърши ли си работата? – Свърших я. А, в природата всякога питат: Начена ли си работата? Там никога не питат: Свърши ли си работата, и всеки, който пита: Свърши ли си работата, той е в човешкия порядък. Който пита, започна ли си работата, той е в порядъка на природата. Някои казват: Как ще се свърши моят живот? Казвам: Ти питай как ще се започне живота ти, това е важно, а не е важно как ще се свърши. Как си започнал живота си, това е важно, а как ще се свърши, затова не мисли! Ти искаш да знаеш ще бъдеш ли щастлив в бъдеще, ще бъдеш ли богат, не мисли за това! За вас е важно, какви сте при сегашното положение. Вие трябва да се поставите на две противоположности, да решите лесно въпроса. Ако в ръцете ви е дадено едно лекарство, с което можете да лекувате хората в крайна нужда или пък имате власт да управлявате хората, кое от двете положения бихте предпочели? В единия случай ще имаш власт, дето каквото кажеш да стане, а в другия случай да имаш сила и да ги избавяш от техните болести и недъзи. – Второто положение е за предпочитане пред първото. Да избавяш хората от техните неволи е за предпочитане, от(колкото) да ги управляваш. Всички хора страдат от това, че едни други се управляват. Бащата е приложил закона, майката е приложила закона, големият брат е приложил закона, голямата сестра е приложила закона, само най-малкият, както го наричат – ситничаря, само той не може да приложи закона. Само най-малкият няма закон, а всички останали, държавата, всички поставят само правила и правила. Дето минете все правила и все закони. Казвате: Възможно ли е това? – Да, светът страда само от закони. Днес Мойсей управлява навсякъде. Той се е разпрострял навсякъде. Днес няма държава, която Мойсей да не управлява! Ти ще си поръчаш някаква стока от някъде и веднага ще се приложат правила и закони, веднага ще ти кажат колко мито трябва да платиш. Ако пък стоката ти стои малко повече на митницата, тогава ще платиш глоба, че не си я взел навреме. Това е до човешките разбирания. После дойдете до правилата в живота и казвате: Кой е праведен човек, и ще отиде на небето и кой е грешен и ще отиде в ада. А всъщност, ако запитате някого, по какво се отличава праведният човек, или по какво се отличава щастливият човек, по какво се отличава ученият човек и той няма да знае как да определи. В природата това всичко е строго определено. Според разбиранията на сегашните хора, богатия минава за умен човек, а сиромахът и умен да е, пак минава за глупав. Не, богатството на човека не определя качеството на неговия ум. Богатството е резултат на човешката деятелност. Умен човек е онзи, който не си създава ненужни страдания. Всеки човек, който си създава ненужни страдания, неговият интелект не е силен. Той има непосредствен интелект. Ето на, вземете жълтата раса, за която преди хиляди години е предсказано, че ще се образува една расова война. Сега те се организират срещу бялата раса, за да добият своята свобода. Също така и европейските народи: англичани, французи, германци, руси, югослави, всички се организират, готвят се за тази война. Онези на изток и те се организират, искат да извоюват своята свобода. Белите виждат, че техните колонии на Изток се заплашват. И едните и другите се страхуват едни от други, не могат да намерят един път, по който да се обединят. Какво коства на европейските народи да се обединят, да дойдат до един ум, в своите интереси? Причината за несъгласието между народите е, че всеки народ иска да заеме първенствующе положение, да бъде пръв между народите на земята, а това не е в реда на нещата. Има един богоизбран народ в света, но този народ не е нито англичаните, нито евреите, нито кой и да е друг. Този народ е цялото човечество като нещо цяло. Този богоизбран народ е съставен от всички същества, от всички хора, които мислят. Защото човек се отличава именно по своята мисъл. По това аз определям човека. И същевременно казвам: Този човек, който изправя своите погрешки, той е човек. Който не изправя погрешките си, той е животно. Както щете мислете, така разбирам аз... Разумният_домостроител
  18. Слънчева

    Сириус

    “Сириус или α (α CMa, Alpha Canis Majoris) от съзвездието Голямо куче е най-ярката звезда на небосклона. Името произлиза от древногръцкото Σείριος. Видимата звездна величина на Сириус е –1,46, т.е. той е почти два пъти по-ярък от Канопус — следващата по яркост звезда. Сириус е петият по яркост обект след Слънцето, Луната, Венера и Марс (когато планетата е в противостояние, тя е по-ярка от Сириус). Сириус е също една от най-близките до нас звезди: намира се само на 9 светлинни години от Слънчевата система. Сириус е известен разговорно като "Кучешка звезда", което се отразява на неговата известност в съзвездието Голямо куче. За Сириус има повече митове, отколкото за която и да е друга звезда с изключение на Слънцето. Изгревът на Сириус е отбелязвал прилива на Нил в Древен Египет и "Кучешките дни” на лятото за древните гърци, а за полинезийците Сириус се свързва със зимата. Сириус е важен за мореплавателите в Тихия океан. Поради яркостта си Сириус се наблюдава лесно с невъоръжено око.“ -Уикипедия “Артефакти от древни цивилизации разкриха, че Сириус е заемала важно място в астрономията, митологията и окултизма. Някои тайни школи я смятат за „слънце зад слънцето“ и оттам за истинският източник на мощта на нашето слънце. Ако слънчевата топлина поддържа жизнеността на физическия свят, то се вярва, че Сириус дава живот на духовния свят. Това е „истинската светлина“ от изток, духовният лъч, чрез който слънцето осветява материалния свят, който пък е считан за най-голямата илюзия.“ http://www.parallelreality-bg.com/analizi/kratkianalizi/324-2011-05-13-19-47-49.html Сетих се за една книга, имаше и филм-“Чоки“, от който като дете бях много впечатлена. Там се говореше за Сириус... “Децата на Сириус“... “3 юли: Слънцето изгрява 5.59ч..Сириус в 6.13-14 4 юли: Слънцето изгрява в 6..00ч.; Сириус в 6.10ч. 5 юли: Слънцето изгрява в 6.01ч..; Сириус в 6.07ч. На 6 юли двете звезди изгряват заедно на хоризонта в 6.01ч.-6.02ч. На 7 юли Сириус ще изгрее преди Слънцето в 5.57-58ч., а Слънцето ще изгрее след него в 6.02-03ч. Ит.н в следващите дни постепенно ще се раздалечават като Сириус ще изгрява все по-рано.“-информация от Силва Дончева
  19. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Девети_март_(22_март) Молитвен наряд за край: Благославяй - №8 от "Духът Божий" Девети март е символически ден. Символите придобиват значение само когато се изтълкува вътрешният им смисъл. Девети март е денят на равноденствието. Но тъй, просто казано, 9 март, денят на равноденствието, е денят, в който човек е бил създаден, роден. И този ден се пада в петък. Не мислете, че по-напред не е имало равноденствие – имало е. Равноденствието на човека е възкачването на слънцето от юг към север. Югът е надолу, а северът – нагоре. С появяването на Адама човек е почнал да еволюира, да се качва нагоре към Бога. Сега, ако вие може да ознаменувате 9 март, в смисъл че днес се раждате, т.е. скритите във вас сили Божествени да започнат нова еволюция, да еволюирате към Бога, то е равноденствие, или минаване от едно състояние на битието към друго. Равноденствието всякога трябва да внася най-хубавите мисли, най-хубавите желания в човешката душа и тогава всички онези семенца, които са скрити в земята, започват да израстват, да се развиват, да цъфтят и след това се явява тяхното благоухание. Същият закон е и по отношение на човека. Човек без Божественото е като гола земя и ние казваме: „Този човек е студен, отвратителен, няма никаква красота в него.“ Но дойде ли скритото, Божественото у човека, тези семенца, треви и цветя постепенно почват да израстват, цветята се обличат в червенина и човек става красив. Тази красота не може да се яви, докато не се яви Божественото слънце. Тъй като слънцето иде от северното към южното полушарие, т.е. от единия полюс на битието към другия, северният всякога означава истината, а южният – добродетелта. Но северът означава още смъртта, а югът – живота. Човек, додето не умре, не може да живее. Това е закон. Животът започва най-първо със смъртта. Това на вид е едно противоречие, но е факт вътре в природата. Всяко семенце, всяка форма, в която са облечени нещата, трябва да умрат. Девети март има и друг смисъл в себе си. Човек трябва да се научи на онзи велик закон на самопожертвувание, да се освободи от ненужните неща в този свят, които спъват неговото развитие. Ако един 100–200-годишен орех пожелае да влезе в дома ви, то ако той е едно същество разумно, със съзнание, би ли могъл да влезе? – Не може по никой начин. Или ако един 500-годишен дъб пожелае да ви направи визита, ще може ли? В такова състояние, в каквото е, не ще може. Ако би пожелал този орех или този дъб да ви посети, трябва да се превърне в едно малко орехче или дъбче, да преминава от ръце в ръце между вашите деца, да ви обиколи всички и най-после да го приемете вътре в себе си на гости. Не мислете, че като влезе този орех вътре във вас, той умира. Не, той се посажда във вас. Има орехи, които растат в човешката душа. Трябва да се научите да виждате във външната природа всички онези символи, които са скрити вътре в нея. А това ще стане, когато започнем да живеем по правилата на Божията Любов... Девети_март_(22_март)
  20. Благодаря за беседата! ...И тъй, първо трябва да се научите да мислите правилно, да знаете, че цветята не са прости, неразумни същества, и ако те не могат да проявят своята интелигентност, това ни най-малко не ви дава право да мислите тъй. Ще направя една аналогия, да разберете защо те не се проявяват. Когато си легнете вечерно време и заспите, ако дойде някой да ви събуди и веднага ви запитва нещо, иска обяснение по известен въпрос, вие колкото и да сте учен, ще мълчите, не ще можете да се проявите. Ще кажат за вас: „Той е първокласен глупак.“ Нямат право да заключават това. Така е и с цветята. Те сега мълчат, защото си почиват. Събудете ги от съня им, ще разберете тяхната интелигентност. Бързите ви заключения за нещата са един недъг, от който трябва да се освободите, защото ще ви спрат още на първата врата. Змията, която е поставена горе върху двете величини – пространство и време – показва, че нашият живот ще се осмисли само тогава, когато разберем смисъла на истинския труд. Да допуснем, че се намирате в някоя планинска местност и пред вас тече бистра река, и вие отивате към изворите на реката, и се спирате пред тях. Питам ви: Разбрахте ли тази река? Тези извори са образувани от дъждовната вода, част от която се изпарява, а друга част се просмуква от земята и като подпочвена вода образува изворите. Дъждовната вода пък е образувана от океанската, от морската, която чрез изпаряване отива в пространството. Аз правя една аналогия между живота, който се проявява у нас, и между тази река с нейните извори. Вие казвате: „Това сгъстяване, което става в земята, то е материалният свят.“ От океана, от който се е изпарила една част вода и във вид на пари се е качила нагоре, после тези пари отново като вода слизат надолу в почвата, потъват и пак след това се изкачват. При това движение се образува буквата „Г“, която е начална буква на думата Господ. И когато кажете, че сте ходили до изворите на тази река, вие разбирате само половината на буквата „Г“, т.е. само това, което извира от земята, а другата половина не сте взели в съображение. Въпросът не е за реката. В едно изречение Христос казва: „Животът, който ще вложа във вас, ще бъде един постоянен извор в човешкото сърце.“ Вие не може да разберете труда, докато не разберете мъчението. Първата фаза е мъчението – ще слезеш до дъното, дето са корените, оттам ще се поляризираш и в тебе ще се образува едно движение нагоре – ще отидеш към труда. Няма да разглеждам как ще се образува това движение. Вие сами ще размишлявате върху буквата „Т“. Когато посеете едно житно зрънце, кой му показва как да расте? Вие изисквате всичко да ви обясня, но това не се позволява. Нито Бог, нито природата обясняват всичко. Земледелецът трябва да разорава земята си, да я посее и след това природата започва своята работа. Кой учител е показал на житното зърно как да слезе в земята, как да поникне нагоре? Кой учител му е открил тези велики закони? Ще кажете: „Житното зърно не е интелигентно, него кокошките го ядат. Тъй че и да му се обяснява, то няма да разбере.“ Не, то стои по-високо от вас. Ако бяха ви турили на негово място, вие не бихте издържали този живот. Вашият живот се дължи на живота на това житно зърно. Когато Христос казва: „Яжте Моето тяло, пийте Моята кръв, Аз съм хлябът“, Той подразбира житното зърно. Това житно зърно се ражда в небето, то е плод на Божествената Любов. Тази иден, върху която ви говоря, е смътна за вас и вие се запитвате какво отношение има между реката и изворите, и между човешкия живот и труда, и между житното зърно и труда. Човешкият живот се проявява в материята, чието движение е надолу, и в Духа, Който се движи нагоре. Движението на материята и движението на Духа са в две противоположни посоки и те не се мразят, но никога не се заемат да свършат работа един вместо друг. Ако Духът каже на материята: „Свърши ли тази работа?“, тя се отрича, като казва, че това не е нейна работа. По същия начин постъпва и материята. Материята и Духът се противопоставят един на друг. Ще ви моля, когато разисквате по този въпрос, спрете за малко вашите религиозни вярвания. Питам ви: Каква беше първоначалната ваша религия, както и тази на човечеството? Ще кажете, че това не е съгласно с религията. Ние не мерим Божествената Мъдрост с религията, тя с нищо не може да се мери. Тя може да се възприема, може да се проверява с опити и само чрез вътрешни преживявания човек може да провери нейната същина и никаква мярка друга няма в този свят, с която да кажем, че това е Божествено или не. Двама души, които се ръководят от Божествената Мъдрост, ще постъпват по един и същ начин. Те ще постъпват еднакво, както двама велики артисти ще вземат по един и същи начин лъка и с него с еднаква продължителност ще вземат цялата нота „до“. И двамата планомерно ще вземат тази нота. В Божествената Мъдрост всички действия са математически отмерени, там нищо не се коригира. Бог няма нужда от коректори, от философи, от мъдреци. Той има нужда от ученици. Най-големите философи той ги праща за товарни животни на земята. Всички товарни животни, с които си служим за возене на коли, това са все велики философи. Това да не ви се вижда смешно, защото именно умните ще дойдат да оправят света. Само великият философ като стане бик, вол, ще може да извлече колата на правия път. Казва се в Писанието: „Първият ще стане последен.“ Вас ви шокира мисълта, как един философ може да стане животно! В индийската литература има предание, че някои адепти ходили да освобождават остров Мадагаскар и като отишли в Сините планини, станали биволи. Тези биволи са много умни, разбират повече, отколкото днешните европейци. И до днес ги пасат... Труд и мъчение
  21. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Електричеството_и_магнетизмът Молитвен наряд за край: Пътят на живота - молитва Беседа, държана на учениците от окултната школа на Всемирното бяло братство, на 22 януари 1920 г., четвъртък В съвременното общество има общ стремеж към организиране. Организирането някои наричат мобилизиране. Мобилизирането може да се използва и за добро, и за зло. Организирането е потребно в духовния живот. Трябва да си зададем въпроса: по кой начин трябва ние да се организираме? Нека направим малко наблюдение в природата, какво правят малките семенца, как се организират. Когато се посее житно зърно, то веднага се поляризира и почне да се организира: да пуща корени надолу в почвата и други, клонища, нагоре във въздуха. При организирането си туй семе иска да се залови за почвата – защо? – защото оттам може да черпи сокове. Изкуството е как да се изваждат сокове от земята. Сега, въпросът е за другите коренчета, клончетата, които възлизат нагоре; и те се организират, и те искат да поемат от въздуха това, що им е необходимо. Също и ние всички едновременно сме на два свята – материален и духовен: черпим сокове от материалния свят – обществото. Нашите корени са в него, а пък клонете ни са в духовния свят. Можем ли, като съзнателни същества, да приложим този велик закон на растенето, сир.(сиреч) да разберем процеса на растенето разумно? Религията е път за развиване във физическия свят, за организиране на обществото, и тя е започнала най-първо с музика, разни игри, хора; българското хоро е се от ония времена на първично организиране. То е физическата страна, подготовка към религиозно настроение на ума и за пробуждане на съзнанието. В продължение на тази епоха, която започва 700 години преди Христа, съзнанието и чувствителността са се развили, и затова хората усещат сега по-големи страдания, отколкото тогава. И тия болезнени състояния ще се усилят още повече. То е признак за разширение на човешкото съзнание. Когато наблюдавате природата, особено когато жените са трудни, два-три-четири месеца, някои жени минават такова едно състояние: онези, у които съзнанието не се е развило, прекарват леко, но високо развитите, интелигентните, минават много голяма криза, и тази криза зависи от онова състояние на душата на детето, която влиза вътре в света на майката, заражда в нея временна дисхармония, докато майката сполучи да регулира наклонностите и желанията на детето; тогава то изгубва своето съзнание и се подчинява на волята на майката, защото майката взема надмощие, власт над детето. Дете, което до раждането безпокои много майка си, не е за препоръчване. Навеждам този факт, за да ви покажа, че много от религиозните идеи са като тия деца: те ще влязат във вас – ще заченете, и някои от тях може да ви причинят големи болки. Избавлението не седи в помятането. Лекарите казват, когато една майка е в такова състояние, че е слаба и няма да износи детето, и й дават цяр за помятане. Помятането е десет пъти по-опасно, отколкото раждането; защото природата, която е разумна, компенсира всяка жена; тя с всяко раждане се обновява, става по-умна и се развива характерът й, а онази, която помята, губи сърдечни и органически сили. Това е вярно и по отношение на идеите. Ако във вашия ум или във вашето сърце проникне известна идея, каква да е, Божествена или друга, служите й няколко години и я напуснете, ще изгубите вашата умствена способност и привлекателността на вашето сърце. Затова Писанието казва: „По-добре една девица да не се жени", ако не се наема да стане майка, да ражда. И вие требва да спазвате този закон. Мнозина възприемат всяко ново учение – значи, искат да станат бременни. Ако не възприемете туй учение, ще възприемете разните учения на обществото – не можете да избегнете от това: обществото ще ви застави да излезете от вашето пасивно положение. То постъпва като майките и бащите с дъщерите си: „Ожени се! Докога ще чакаш?"; днес-утре й казват това, и най-после дотегва на момата, и тя направя прибързан избор... Електричеството_и_магнетизмът
  22. Обич Обичайте тъй, както Бог обича. За всичко благодарете. Знанието Знанието у вас трябва да бъде такава необходимост, каквато е хлябът, водата, въздуха. Ако не чувстваш знанието като една необходимост, не можеш да го придобиеш. Заради Него Както Бог живее заради нас, тъй и ние трябва да живеем заради Него. Той работи заради мен и аз ще работя заради Него. Нашият Баща Когато говоря за Любовта, разбирам онази Същина, от Която всичко е произлязло. То е нашият Баща. Божественото Ние сме проводници на земята, на Божественото и ако не дадем ход на Божественото, ще ни смятат лоши проводници. Който дава, той се благославя. В любовта всеки, който обича, се благославя. Добри синове Една свещена мисъл, едно свещено чувство, една свещена постъпка ще въведат съвременните хора в училището на Любовта. Само тогава ще разберем онова, което Бог е създал. Когато сме слугували добре, и когато сме учили добре, ще бъдем и добри синове. Мисия Има хора, които са пратени за лекари в света, от тях излиза сила, която лекува. Те носят лекарството в себе си. Лекуването става от Господа, не от хората. Светли духове трябва да работят дълго, докато се отстрани едно болезнено състояние. Христос Христос никога не напуска земята. Когато във вас имате мир, едно хубаво благородно чувство - това е Христос. В дома на Отца моего много жилища има". Три извора В света има три извора: Един е изворът на живота. Друг - изворът на светлината. И третия - изворът на човешката сила. Тези три извора трябва да ги намерите. Ако не пиеш от извора на живота, живот не може да имаш. Ако от извора на светлината не пиеш, знание не може да имаш. Ако от извора на силата не пиеш, сила не може да имаш. Три неща Дръж главата си в светлината, сърцето си в топлината, а тялото си в силата. Човек живее едновременно в три неща. Радвай се на това, което е посято. Радвай се на това, което расте. Радвай се на това, което цъфти и зрее и което ти опитваш. Ангелите Ангелите са служители и учители, които ни учат. Един ден навсякъде ще виждате Любовта: в камъните, в изворите, в Слънцето и когато съзнаем това, ще се освободим [от] съвременното робство. Царството Божие Слушайте Онзи, Който ви говори отвътре, понеже той ви говори по закона на Любовта. Силни ще бъдете и в Царството Божие ще влезете и добри слуги на Бога ще бъдете. Радвайте се, че Той едновременно говори на всички същества - малки и големи. Това е волята Божия. Това е Царството Божие, Това е Славата Божия. Царството Божие днес е дошло. Музиката Бъдещата положителна музика трябва да бъде изблик на човешките чувства и на човешката воля. Една музика, която да носи светлина за човешкия ум, топлина за човешките чувства и сила за човешката воля. Второ пришествие Ще дойде едно второ пришествие в света, то ще бъде следующото: Първо ще се яви Истината. Тя ще освободи хората от робството. После, ще се яви Любовта, после ще се яви Мъдростта, тя ще донесе всички Божии блага. Тогава няма да се молим. Цялата земя ще бъде пълна, каквото му трябва на човека ще има. Ще има само благодарение. Като огрей слънцето, ще му благодарим, няма да му се молиш да те грее. В тази епоха облаци няма да има, дъждът ще вали от ясно небе. Един ден ще има дъжд от ясно небе, но то ще бъде ден на радост. Раят Когато хората имат хубави чувства към вас, вий сте в рая. Пък когато имат хубави мисли и чувства към вас, вий сте в Божествения свят. Когато искате да влезете в рая, питайте сърцето си. А когато искате да влезете в Царството Божие, питайте ума си, познанието той ще ви даде. Царството Божие е по-голямо от рая. В рая - значи в сърцето си. В ума си - значи в Царството Божие, а във волята си - едно с Бога. Душата Когато взема участие душата във всяко едно действие на човека, туй действие има смисъл, има сила. Душата има Божествен произход. Тя мяза на един цар, който подписва. Тези актове, които душата подписва, имат стойност. Пейте За бъдеще ще слушаме как пеят цветята, горите, скалите, водите. Вий сте направени музикално. И когато Господ създаде човека, музикално го създаде. „Пейте и възпявайте Господа в сърцата си." Всеки от вас да почне да пише, да мисли, да пее, както Господ го е създал. Учител и ученик Учител и ученик са две състояния на душата; едното състояние, когато приемаме нещата, то е ученикът; и другото, когато даваш, то е Учителят. Да възприемете добре и да предадете добре. Връзката с Бога Като заспиваш, ще се помолиш. Като се събудиш сутрин, пак ще се помолиш. То са предохранителни мерки да те пази. Ако в твоето съзнание не си свързан с Бога, няма да имаш достатъчно енергия да зреят мислите ти. Когато мислите ти зреят, когато чувствата ти зреят и когато постъпките ти влизат в работа, можеш да се ползуваш от тях. Ти си свързан с Бога. Музиката В новото възпитание, музиката е основен метод. Ние влизаме в областта на живата музика. Пейте. Яденето ви трябва да бъде музикално, мисълта ви и говора ви трябва да бъде музикален. За хигиената - музиката ще влезне като един от първите хигиенични принципи. Хубаво да пееш, хубаво да говориш е здравословно. Музиката образува най-добра връзка между ума, сърцето и волята. Някой иска да знае какъв е езикът на природата - музика. Свещени думи на Учителя
  23. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Недейте_се_грижи_за_живота_си-беседа Ще се развеселя-песен Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“. Тайна молитва „Недейте се грижи за живота си, що да ядете, нито за тялото си, що да облечете.“ Ще прочета 12-та глава от Лука, от 22-ри стих надолу. ...Казвам: При сегашното състояние на онези, които влизат в новата епоха, се изисква едно обобщение, за да изучават истинския живот. Вие сте били при голямото щастие, при хубавите условия, а сега минавате през нещастие, през голямо безпокойство на живота си. Вие не се впрегнете на работа, но си вземате един билет на лотария, и чакате да спечелите нещо. Някой вземе един, два, три, четири и повече пъти лотарийни билети и все очаква да спечели нещо. Надява се, че като се тегли този път, той ще спечели най-голямата печалба от триста или повече хиляди лева. Тегли се печалбата, но той не печели. Нищо, купува пак билет, надява се на второ теглене, когато ще се паднат 400 хиляди лева. Тегли се пак лотарията, пак нищо не печели. Чете по вестниците и вижда, че на еди-кой си номер се паднала голямата печалба, но (в)се казва: Няма нищо и аз ще спечеля някога! Този човек се учи на нещо, вяра придобива. Без да е спечелил нещо, той очаква, че ще придобие, ще спечели нещо. Не е лошо нещо лотарията, тя има добра страна, развива вярата на хората. Човек вярва в невъзможното. Например той има един билет от няколко лева, а такива билети има около сто хиляди, но той вярва, че ще спечели най-голямата печалба от (сто хиляди лева), един милион лева. Че това е голяма вяра! Седи този човек и си казва: На мене ще се паднат тези един милион лева. Като се тегли и нищо не спечели, той не се обезсърчава и казва: Нищо, друг път ще излезе моят номер! Ще дойде този милион. Казвам: Да, след сто хиляди тегления, все ще ти се падне този милион. Но има един закон на вероятностите, който определя тия неща. Това почива на кабалистиката. Ако ти, който купуваш билета, можеш да хармонираш трептенията си с онзи, който продава билета, той ще възприеме твоите трептения и без да усети как, слепешката ще пипне билетите и ще ти продаде точно този билет, който печели най-голямата сума. Но трябва да знаеш как да направиш това нещо. Един господин ми разправяше една своя опитност. Среща го един ден един негов познат и му казва: Слушай, вземи този билет от лотарията, ще спечелиш. Късметът е твой, вземи този билет! – Но понеже, казваше той, нямах пари за билет, не го взех. Пък и не ми се щеше да вземам на заем, за да купя билета, в чийто късмет не вярвах. И наистина този билет спечели. Както ми каза и колкото ми каза приятелят ми, така излезе. После съжалявах, но късно. Един ден дойде щастието при мене и аз не повярвах. Има един закон, според който, когато човек много вярва, това е суеверие, многото вяра не почива на трезва мисъл. Напротив, тогава се намесват в човека чувствата, които пречат. Когато човек ще спечели или ще постигне нещо в света, тогава се обединяват много сили в негова полза: И умствени, и сърдечни, и духовни и той изпитва спокойствие в себе си. При това положение като вземете този билет, вие никак не се интересувате дали ще спечелите или не, като че всичко забравяте. Погледнете, спечелили сте! Ако пък много се интересувате дали много печелят билетите, вие нищо няма да спечелите. Колкото повече четете вестниците да видите кога ще се теглят билетите, и дали печелите, бъдете уверени, че нищо няма да спечелите. Престанете да се интересувате, но това трябва да стане естествено. Сега това е външната страна на въпроса, от който се вижда, че хората се интересуват от парите. Човек може да има пари, колкото иска. Но колко трябва да иска той? На човека не му трябват много пари, защото всичкото злато в света е равномерно разпределено между всички хора на земята. Следователно, човек няма право да вземе повече отколкото трябва от благата, които се падат на всички останали хора вън от него. Когато хората разполагат с повече, отколкото имат право, това е вече друг въпрос. Някой търговец може да има събрани с милиони килограма жито – това е друг въпрос. То не е негово. Това жито е и на други хора. Следователно, благата, както днес са разпределени между хората, не са разпределени по Божествен път. Някои хора са прости служители на Бога, те пазят неговите складове с благата в себе си. Слушал съм как отговарят някои богати хора, когато отиват да им искат пари на заем. Те казват: Тези пари не са мои, те са на чужди хора. Когато дойде онзи, на когото са тези пари, тогава нека той да даде. Аз съм дошел на света, само за да пазя тези пари. Сега ние мислим, че като сме дошле в света, имаме право да вършим каквото искаме. Можеш да правиш каквото искаш, само когато знаеш какво и как. Ако не знаеш, по-добре нищо не прави, тогава казваме: Не прави това, което може да ти създаде някакво нещастие. Но какво трябва да правиш? – Все трябва да правиш нещо, няма да седиш и бездействаш. Някой казва, че не може да вярва. – Хубаво, като не може да вярва какво може да прави? Някой казва, че не вярва в бъдещия живот. Добре, пък аз вярвам в бъдещия живот. Но все-таки има нещо, в което и ти, и аз вярваме. Ти и аз вярваме в този живот, който сега живеем на земята. Ти вярваш, че като умреш ще останеш на земята. Аз пък вярвам, че като умра ще отида на друго място. Ти вярваш, че ще останеш в къщата си, а аз вярвам, че съм временно в нея, като в един хотел, който един ден непременно ще напусна... Недейте_се_грижи_за_живота_си
  24. Слънчева

    Нирвана

    ***** Забравихме топлината на детството и във вещите търсим утеха. Политици от всякакъв род светлинка и надежда отнеха. Оставаме само по себе си. Само своето 'чисто' да браним, надалече от шум и от показност сам, сами си промиваме раните. Събрани са вече душите огъня ги пречиства, водата умива. Радост нежна сътворява им дните деца на дъгата поздравяват щастливо. И светулка просветва в мъглата нежно гали с крилцата си цвете. Във вълшебния свят на дъгата с Лоринка танцуваме двете... Ил 12.10.19г Октомври Вятърко разпръсква пъстри листи, а аз си търся спомен за дъгата. Едно дете живота ми разлиства, и ми напомня танца на цветята. И спомени над чашата с кафе, ме карат да надниквам във душите... Ще прегърне с обич майката дете, нищо, че това е само във мечтите. Някой ден тук вятър ще ги донесе, деца и майки с радост ще танцуват. Свидетелства със песен нежното щурче, звездите днес далечни ни се струват. Там някъде сред тях, Живота се твори, децата си обличат чиста дреха. Децата носят смях и новички игри, мечтите са за бъдеще утеха... Ил - 1.10.19г Пожелание Ще дойдеш, като младо вино с нова дреха Бог ще те дари. Ще изтанцуваш своя танц, щастлива, без да те боли. И своя песен ще изпееш, да бъде светъл твоя път! Всички страхове да избледнеят, сред обич дарбите ти да растат! Ил 27.9.2019г Път Няма начин да спреш, но, когато си тръгнал. Нямам вече копнеж, а светът е обръгнал. От сърдечни въпроси, обещания глупави... И напразни надежди на купчинка са струпани. Някъде има Живот, някъде свети във тъмното. Ще откъсна ли плод от сърцето препълнено? Знам, че няма да спра малко вяра остана. Пак към теб ще вървя, казват ми да престана- да раздавам любов, да подхранвам надежди. Само тихият зов, болките пренарежда... Ил - 12.9.19г На Лори Не ми каза “мамо“, мое момиченце. Бях ли ти опора, надежда?.. Малко, прекършено, нежно кокиченце, ангел светъл сега те повежда... Ти ми беше дар, радост, болка, а сега си мое Небе. През ада премина и страдания толкова след тебе остава само чисто сърце... 12.9.2019г ***** Небето пише за ново приключение, една душичка-Божие творение от ангелите дреха днес приема. Ще ни разказва тя за чистотата, че Бог я пратил на Земята, да учи, да се смее и да тича (тя знае, колко много я обичат). Една душа от радост днес танцува очаква своя миг и знае, че си струва да продължава своя път към светлината. (За злобата и старите порядки отдавна е затворила вратата). Душата се приготвя за ново приключение ще тръгне към света-пречистена и светла. Ще влезе в новото учение... А там я чакат много светлинки-приветливо. И изпити ще има, но има кой да я крепи. Душа красива, ти не си сама, очаква те и друга, измъчена душа... Събрани сте отново по Волята на Бог, тъй често ви отхвърля тук света жесток. Неизчерпаем извор на любов, когато блика не може да се изгаси светлика... ***** Една душичка нежна беше в моя свят направи го прекрасен, пълен и богат... Ил 11.9.2019г Невидим свят, видение ми прати дали е плод на моите мечти? Е, знам, ще ни направи по-богати, но ти решаваш, само -Ти! Дали душата ще дочува музика, дали да пее тука ще се учи. Изгрява нов живот, там, горе и може чудо да се случи... Ил
  25. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Плод_стократен-беседа В начало бе Словото-песен Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“ Тайна молитва „А друго падна на добрата земя, и като израсте, стори плод стократен“. Ще прочета тази част от осма глава от евангелието на Лука, до 9 ст.: „А друго падна на добрата земя, и като израсте стори плод стократен“. В този стих се говори за три неща: За семето, за почвата и за добрите резултати, които семето е дало. Нам се струва, че е лесно да се живее. Повидимому всички хора живеят, но малцина живеят както трябва. В това отношение, изкуство е да се научи човек да живее, както трябва. Защо? Защото преди всичко има органически условия, които пречат на човека да живее както трябва. Ако стомахът на човека не е в изправно положение, той не може да живее както трябва. Ако гърдите му не са в изправно положение, той ще има друг род спънки, и най-после, ако и мозъкът му не е в изправно състояние, и това още не може да се нарече живот. Истински живот е онзи, когато мозъкът, белите дробове и стомахът на човека функционират както трябва. Или научно казано когато мозъчната нервна система и симпатичната нервна система в човека функционират правилно. Това в обществения живот наричат да имаш външни добри условия, да имаш пари, да имаш средства, да си богат, да си здрав. Това го кръщават с различни имена. Обаче да имаш пари, това е резултат; да имаш средства, това е резултат; да имаш здраве, това е пак резултат. Ние говорим само за резултатите, но резултатите нищо не правят. Резултатите могат да се изгубят. И всички хора страдат, понеже разчитат все на резултати. Някой разчита, например, на своята доброта. Добрината е един резултат. Че ти си добър, това е резултат – ти трябва да работиш. Някой счита, че като работи до умора, това е работа. Мнозина казват за нещо, че се е изтощил от работа. Изтощаването не е работа. Работата е едно естествено положение, което природата е създала в човека. Ако някой се изтощава от работа, това е съвсем криво разбиране на работата. Някой иска да разбогатее, да превъзмогне нещата и се смущава. Много неща разбъркват ума му. Например, хората днес разрешават въпроси, които не са разрешени и не могат да се разрешат. Като правих своите изчисления из България, един млад философ ме запита: Както виждаш, моята млада другарка, как мислиш ще остане ли тя до края на живота ми вярна или няма да ми остане вярна? Той изпрати другарката си в другата стая да свърши някаква работа, а мене ме запита за нея. Казвам му: Аз зная какво ще стане, но не мога нищо да ти кажа, това не е моя работа. Ти сам ще опиташ това. Казвам: И да кажа, и да не кажа, работите ще си станат така както трябва. И положително да му кажа, и отрицателно да му кажа, работите ще си станат, както трябва. Има неща, които по никой начин не могат да се предотвратят. Ние искаме да предотвратим някои неща. Мъчим се, но не можем да ги предотвратим. Питам: Защо грехопадението на човека не можа да се предотврати? Нима онези, които бяха в невидимия свят, в небето, не бяха умни, не знаеха нещата, та не можаха да предотвратят това грехопадение на човека? Те не можаха да го предотвратят при всичкото си знание и мъдрост. Ще кажете, че това нещо било невъзможно да се предотврати. Не, не разбирайте така нещата. Вие не можете да предотвратите пиянството. Пиянството започва с водата. Причината за пиянството е водата. Ако човек не пиеше вода, той нямаше да пие и вино. Водата е виновна за пиянството. Като пие вода, човек пие и вино. Пиянството е неизбежно, понеже е неизбежно и пиенето на водата. Трябва да се спре целия процес на пиене на вода и тогава само да се лекува пиянството, а това е невъзможно. За предпочитане е пиянството отколкото да се спре пиенето на водата, защото в края на краищата пиянството може да се изправи. Човек не е по-силен от водата, но е по-силен от виното. Следователно човек не може да спре пиенето на водата, понеже в този процес е животът. Пиенето на вино е второстепенен процес, на който човек е господар. Също така и грехопадението е второстепенен процес в природата, на който човек е господар. Да съгреши човек, това е в неговата възможност, но той може да спре този процес, човек има възможност и да не съгреши. Ако иска човек може да греши, но никой не може да му забрани да греши. Никой не може да му забрани и да не греши. Като говоря за греха, аз го вземам в смисъл, че грехът се явява след погрешката. Значи, грехът започва от погрешката. Грехът е резултат на едно неразбиране на живота. Онзи, който разбере истинския процес на живота, той няма защо да греши. Но онзи, който не е разбрал живота, той има възможност да греши. Не са хората първи, които са съгрешили. По-напредналите същества са грешили. За да греши човек, той трябва да бъде много умен. Грехът се дължи на голяма интелигентност. Вие не разглеждайте греха, както е поставен в живота. Първично грехът е влязъл в света по повод някаква добра мисъл, но резултатите понякога на тази добра мисъл са произвели греха. Резултатите са произвели някакво спиране на органическия живот на човека. Това спиране пък е създало страданията. От чисто органическо гледище, страданията не са нищо друго, освен натрупване на излишна енергия, която човек не може да издържи. Понякога в мозъка на човека се натрупва толкова много излишна енергия, която причинява смущение в мислите му. Това смущение в мислите причинява една болка в чувствата му и най-после тази болка се отразява и в организъма му – явяват се органически последствия. Това се дължи на ред енергии, които не са поставени на своето место. Значи, в човек може да се зароди едно неестествено желание. Естествено е в човека желанието му да яде, но от това естествено желание може да се зароди и едно неестествено желание. Например, това неестествено желание е лицето на човек да стане червендалесто, очите му да станат светли, да го харесват хората. Този човек има желание да тури в стомаха си повече храна, за да стане лицето му червено, но той не знае колко храна трябва да тури, за да не таксува стомаха си. И после, ако човек се безпокои за своята красота, той може да я изгуби. Това, което човек желае много, може да го изгуби и това, което никак не е желал, може да го придобие. И едното е вярно, и другото е вярно... Плод_стократен
×