Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Слънчева

Модератори
  • Общо Съдържание

    7840
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    699

Всичко добавено от Слънчева

  1. ЛЪЖЕ ПРОРОЦИТЕ По времето на Школата на Учителя нямаше човек, който при един или друг случай по някакъв повод да не се е обръщал към Учителя за съвет и помощ. Така той е разрешавал своите лични проблеми, получавал е насока в своят житейски път и за него името и образа на Учителя беше всичко. Ние бяхме свикнали с това, че имаше Онзи, който разрешаваше проблемите ни. Изведнъж той си замина и мястото му остана свободно. Сбъднаха се едни негови думи казани пред мен: „Не след дълго време всички ще преминете през изпитания". И това време не се бави много дълго. Изминаха един-два месеца и изведнъж ние разбрахме, че се намираме в друга епоха. Тогава излезнаха на преден план многото спиритисти, които по начало ги имаше на Изгрева и започнаха да викат на сеанс Учителя, за да им се яви и да им каже какво да правят. Но Учителят отначало не се явява на сеанс. Започнаха да се явяват на сеансите много заминали приятели, които даваха съвети, но като си спомням, че те по времето на Учителя не можаха да се справят със своите задачи, то техните съвети на сеансите бяха безпредметни. А дали бяха те, които се явяваха това беше друг въпрос. Всички търсеха и чакаха някаква разрешение, което да дойде отвън, от Небето, от горе, готово и ние да тръгнем да изпълняваме тези нареждания. Изведнъж всички забравиха какво бе мнението на Учителя и че беше против спиритическите сеанси. Това бе едно голяма залитане, което продължи десетилетия. Вторият етап бе когато изведнъж поникнаха като гъби ясновидци и започнаха да тръбят и да говорят, че Учителят се изявява чрез тях и че Учителят говорел чрез тях. Започнаха да им записват и стенографират говора, а пък онези, които говореха чрез тях употребяваха изрази на Учителя, но когато човек се заслуша в това, което те казват се разбира, че са обикновени думи и фрази без всякакво значение. Тези думи и фрази бяха проповеди и в тях нямаше никакво знание. Дори някои поискаха да сложат някои от тези говорещи ясновидци там в салона, на катедрата на Учителя, та той да говори от името на Учителя и Школата да продължи и стенографите да стенографират онова, което говори ясновидеца. Тогава те издигнаха един лозунг, че Словото на Бога вечно тече и то трябва да тече чрез тези ясновидци. Добре че се намериха по-трезви хора, че извадиха от беседите онези мисли на Учителя, с които той отговаряше на тази голяма заблуда и че Великият Учител не може да се изявява и говори чрез обикновени хора и нечисти проводници. Третият етап беше когато някои от провинцията се обадиха, че Учителят вече говорел чрез тях и той давал еди какви си съвети. Точно по това време беше започнал процеса срещу Братството и всички тръгнаха към тези ясновидци, за да се провери какво казва Учителя за съдебния процес и как ще се развият нещата. Най-интересното бе, че нито един ясновидец не пророкува как ще се развият нещата и че ще има осъдени и изпратени в затвора. Те говореха точно обратното. Ето какво значи изпити и какво значи проверка в самия живот. След това се явиха астролозите, които правеха хороскопи, вещаеха съдбите на учениците на Учителя и предсказваха какви ще бъдат бъдните времена и че всичко около тях ще бъде в рози и цветя. Спомням си един такъв случай, имаше един астролог Иван Антонов и при него бе отишла Павлина Даскалова от Търново, за да й направи хороскоп. Тя отишла при него, сяда с молив в ръка, за да записва какво той ще й каже във връзка с нейните благоприятни или неблагоприятни астрологически аспекти, Той в разстояние на едни час й говори като проповедник за Любовта, Мъдростта и Истината. Тя седи, слуша и накрая му казва: „Слушай, брат, аз съм дошла тук да ми кажеш нещо за хороскопа ми. Ти вече ме държиш два часа и нищо не ми казваш, а ми говориш за онова, което аз мога да си го прочета у дома от беседите на Учителя". Той отведнъж спира, поглежда я, става и изкрещява: „Вън ти казвам, вън, марш от тук" и я изгонил като нищо не й казал за хороскопа. Ето този пример малко смешен, плачевен, но беше показателен за всички астролози на Изгрева и всички без изключения не можаха да дадат правилна преценка за събитията, които идваха и за онези, които щяха да разполовят Братството на две и за по-следващите събития когато Изгрева щеше да бъде унищожен. Спомням си Невена Неделчева разказваше един случай, когато е имала един тежък въпрос за разрешаване и искала да отиде при Учителя. Иска да отиде при него обаче не смее. Докато получи храброст в себе си решила да отиде в градината и там да покопае с мотиката в лехите. През цялото време тя мисли за своят въпрос, който трябва да представи пред Учителя. По едно време Учителят излезнал, извикал я и казал: „Докога там ще се мата-ха-рите". Този израз на Учителя е от Мата-Хари, една от най-големите шпионки през Първата световна война. Невена отива при Учителя, сяда и не може да постави никакъв въпрос. Стои и мълчи. По това време всички нейни проблеми, които има в себе си постепенно започват да се преосмислят и да се разрешават от самото присъствие на Учителя. Около десет минути двамата мълчат, накрая Учителят става и й дава знак, че може да си отиде. Въпроса за нея е бил решен и тя постъпва така както проблясва светлината в нейното съзнание от присъствието на Учителя. Ето ви един метод как работеше Учителя навремето. Спомням си, Георги Томалевски отива при Учителя за съвет по някакъв негов проблем. Учителят му казва: „Вървете. Учете и не се спирайте дори и при мене. А прилагайте Словото ми". Ето това е друг метод за разрешаване на проблемите по времето на Учителя. Невена Неделчева беше станала писателка и издала няколко книжки. Отива при Учителя, за да пита дали може да използва някои негови мисли, които да ги използва в своите литературни произведения. Учителят казал: „Вода много, а водоносци малко". Това е следващият етап, през който преминават учениците. А сега ще разкажа най-интересното. Тя беше се свързана с Любомир Лулчев и за нея той бе един голям авторитет. Спомням си след заминаването на Учителя пред свои познати тя прави следното изявление: „Когато говоря за Учителя и споменавам думата Учител, то аз разбирам учителя Любомир Лулчев". Мнозина я възприемат, че това е напълно естествено за нея, а други се окопитват и я напускат, защото знаеха кой е Любомир Лулчев и кой е Учителя Дънов. Та дълги години тя продължи да пише като писателка и продължи да говори за Учителя, но вече никой не знаеше за кой Учител тя говори - за Учителя Дънов, или за учителя Лулчев. Ето има такива етапи на онези, които бяха в Школата на Учителя, идват до един кръстопът и те трябва да се определят. И всеки се определи. В Школата на Учителя Беинса Дуно има един Учител, има едно Слово и има един Бог. …………………………………. Лъжепророците бяха и по времето на Учителя. Те останаха и след времето на Учителя. Те ще дойдат и по ваше време. И следващите поколения ще имат възможност отново да се срещнат с тях. Разказах ви как ние решихме този въпрос с лъжепророците. Всичко онова, което те пророкуваха беше лъжепророчество. А ние чрез живота си го проверихме. В спомените на Мария Тодорова Изгревът т.5 стр.729
  2. От няколко дни по ТВ попадам на филми за Х. Уелс. За съжаление не съм чела нищо от творчеството му, но съм впечатлена от личността на този човек. Както изглежда той е искал да ни покаже някои части от бъдещето. Вие чели ли сте нещо? Знаете ли нещо интересно за живота на този човек? Смятате ли, че е искал да предупреди хората да бъдат по-добри и да се обединят около идеята за мир?...
  3. Приятели, пролетта е близо. Искате ли да се видим? Може през април. Свободни ли сте и кога?
  4. Молитвен наряд за начало: Разпаленият въглен - беседа Господнята Молитва http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/01_V_nachaloto_be_Slovoto.mp3 Ще прочета само първите 12 стиха от 1-та глава от Евангелието на Иоана. „Благословен Господ Бог наш“ „Тайна молитва“ Ще взема само част от 6-и стих от 6-ата глава от Исаия: „И имаше в ръката си разпален въглен, който бе взел с клещи от олтаря.“ ...Човешкият свят ни най-малко не е уреден. Че не е уреден, виждаме по сълзите, които всеки ден се изливат. Ако събираме тези сълзи, които всеки ден се изливат, на ден ще съберем най-малко няколко милиона килограма сълзи, които изтичат от очите на хората. Ако светът е уреден, защо идат тези сълзи? Вие може да не ги виждате, но те се изливат. Ако направим едно изчисление: два милиарда хора има на Земята, ако всеки от тях пролее по две сълзи, това се 4 милиарда капчици. Сметнете да видите колко правят. Сега въпросът не е за сълзите. Сълзите са съставени от вода. Казваме, че някой плаче. Какво чудно има в това, че някой човек плаче? Какво чудно има в това, ако видя, че една чешма плаче? Излиза нещо от нея, трябва ли да я съжаляваме? Най-после, какво разбирате под думата „плач“? Защо плачат хората? Някой път плачат от радост, някой път плачат от скръб. Ако плачат от радост, трябва ли да съжаляваме? Ако плачат от скръб, какво има да ги утешаваш? Не че не трябва да се утешават хората, но как ще ги утешите? Умрял баща му, а ти му казваш, че няма нищо, че е отишъл при Бога. Но ти положително знаеш ли, че той е отишъл при Бога? Нямам нищо против казването на хората, но доколко тия неща са верни, то е въпрос. После, като дойдем до науката, срещаме учени, които се занимават с въпроси, които ни най-малко не разрешават въпросите на живота. Запример казват за някого, че е добър бактериолог. Бактериите са много малки дребни организми, които се виждат едва с микроскоп. Ако ги поставим под микроскоп, който увеличава една 100–200 пъти, ще ги видим в най-голямата им величина. И тогава учените пишат цели томове за тях. Те казват, че има около 16 от най-опасните бактерии, които причиняват най-опасните болести като чума и тям подобни. А ако бихте запитали тия същества, направили ли са някому някаква пакост, те ще кажат, че досега никому никаква пакост не са направили. В какво седи опасността от тия същества? Като ядат, те оставят своите извержения, или своите излишъци. Техните излишъци образуват едни от най-опасните отрови за човешкия организъм. Щом влязат в човешкия организъм, тия отрови го разрушават. Това не показва, че тия малки същества са лоши, но те са крайно нечисти същества. Дето ходят, те оставят своите нечистотии. Като влязат в човека, който е създаден по образ и подобие Божие, нищо не остава от него. Тези същества нямат ни най-малко уважение и почитание към хората. Те казват: „За нас хората нито пет пари не струват!“ Дали тези микроби мислят по този начин, както аз предавам, то е въпрос. Ако един човек стреля някого с куршум отдалеч, куршумът ли е виновен за това? Куршумът говори ли? Не, куршумът нищо не говори. Онзи, който е ударил с тази пушка, той е виновен. На същото основание и ония микроскопически същества, които влизат в човека, са такива живи ядра, които го разрушават. То е все едно, че имаш някакъв неприятел, който отдалеч те стреля със своите огнестрелни оръдия. Питам тогава: Нима болестите са създадени от Провидението? Нима сегашните пушки и топове са създадени от Провидението? Ни най-малко! Те са създадени от хората. Има си причина за това. Те искат да бъдат силни, да се защищават, да се пазят от своите врагове. Отде дойдоха тези врагове? Тези хора, които Бог създаде като братя, след време станаха помежду си като врагове един за друг. Отде влезе този принцип, омразата, между хората? Сега аз не разисквам, за да обясня въпросите, понеже тези въпроси вие сами трябва да ги разрешите. Мнозина казват, че някои въпроси трябва да им се разрешат. Обаче има въпроси, които човек сам трябва да си ги разреши. Никой не може да му разреши тези въпроси, той сам трябва да ги разреши. Това трябва да знаете. Ако ядете, вие ще разрешите социалния въпрос за вас. Ако не ядете, никой не може да го разреши заради вас. Най-съществените въпроси ти сам трябва да разрешиш. Има такива въпроси в живота на човека. При това ти не можеш да ги разрешиш изведнъж, но дълго време трябва да мислиш. Никой не може да мисли заради тебе, никой не може да разреши твоето бъдеще. Ако искаш да разрешиш въпроса си, ти трябва да имаш отлични чувства и да знаеш как да ги контролираш. Ако не знаеш как да ги контролираш, никой не може да ти помогне... Разпаленият въглен
  5. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Молитва на Царството Псалом 91 Религиозни и духовни хора-беседа Ще прочета четвъртата глава от Откровението. Молитвен наряд за край: Господнята Молитва Tогава, като четете посланието на апостол Павел: „Аз от плът и кръв не се допитах...“, то значи от любов. Има три неща, които са необходими на човека. То е, за които разбират, за духовните хора. Духовните и религиозните хора се различават. Религиозният човек иска много. Той с 1000 лева не се задоволява, със 100 000 лева, с един милион, с два милиона не се задоволява. Иска много. Що е религиозният човек? Алчен човек, който не се насища никога. Религия значи свързване. Той е вързан и когото върже, и него не пуща. Казва: „Мене не пущат, и аз не пущам.“ Духовният човек е подвижен, той се движи, на едно място не седи. Отгдето мине, всичко раздвижва, разлюлява дърветата и всичко. Понякога духовните хора мязат на тих ветрец. Някои мязат на буря, хала. Дето минат, повличат всичко. Ще кажете, всяко нещо на мястото да е. Бурята за малко да е, да мине – на някое място за половин час, за един час, най-много за десет часа. Но с месеци тази буря да държиш, тя ще обрули всичко. Най-първо, вие всички имате една ясна представа за Бога. За Бога говорите, но Господа Го мислите като вас човек. Една мравя, когато разсъждава за човека, мисли, че човек е една голяма мравя. „Какво нещо е човекът? – пита мравята. – Мравя като нас, но много по-голяма.“ Каквито са разбиранията на мравята за човека, такива са понятията за Бога на човека. Запример някой казва: „Да ида при Господа, да Му се оплача.“ Какво ще се оплакваш на Господа? Ако изхождаме от гледището на Писанието, което казва, че някога, ако земята застане пред лицето на Господа, тя ще се стопи, ако цялата земя би се стопила пред Господа, и ти ще се стопиш. Какво ще идеш да се оплакваш при Господа, то е безпредметно. Ти за Бога имаш човешко понятие. Искаш да се оплакваш на Господа. Защо не идеш да се оплачеш на баща си, на майка си, но ще идеш да се оплакваш на Господа? Понеже Господ е толкова надалече, то е същата идея, ако аз ида да се оплача на слънцето. Как ще идеш да се оплачеш на слънцето? То е 150 милиона километра далече. Ти на светлината можеш да се оплачеш, но не на слънцето. Невъзможно е ти да идеш на слънцето. Казваш: „Аз искам да ида.“ Как ще идеш, с какво превозно средство? Ти искаш да идеш при Господа, но Той е заобиколен, около Него има девет чина ангели. С девет сфери ангели е заобиколен, как ще минеш през тях до Господа? Още като идеш при първите, ще те спрат. Казваш: „Не може, аз искам.“ Може да искаш, колкото щеш. Туй показва голямото тщеславие и амбиции на човека. Човек е малко, но много горделиво същество. Мисли, че много знае. Той казва: „Абсолютно.“ Че какво е абсолютно? Грандиозно. Но какво нещо е грандиозността? Често казват хората: „Знаеш ли съвременната квантова теория? Ами теорията на Айнщайн за относителната реалност?“ Писали са хората за относителната реалност, но човешкото понятие е относителната реалност. Казват, че има абсолютна реалност, но какво е тя, нищо не знаят за нея. Говорят за относителна реалност, но и нея не знаят. Говорят за две неща непонятни. Имаме понятия за светлина и тъмнина. По същество не разбираме какво нещо е светлината и тъмнината. Относително разбираме, че светлината разкрива света пред нас и ни предпазва от падане. Като ходим в света, не се препъваме. А като ходим в тъмнината, се спъваме. Когато човек възприема правилно светлината, не боледува, но когато не я възприемат правилно, боледуват. Възприемате светлината, но започват да ви смъдят очите. Това показва, че очите не са приспособени да приемат светлината. Храниш се и щом се нахраниш, заболи те стомахът. Естествено не приемаш храната както трябва. Казваш: „Сладко ядох, но заболя ме коремът или стомахът.“ Защо те заболя? Не си ял добре, бързаш за десет минути да свършиш тази работа. Защо бързаш? „Работа имам.“ Като бързаш, какво ще свършиш? Бързината се определя от възможността, която е в човека, турена в него. Колко може да бърза един охлюв? Като кон може ли да бърза? Ще тръгне охлювът, но какво ще искаш от един охлюв, който се движи, или какво ще искаш от една малка буболечица? Тя и да бърза, крачката ѝ са много малки. Тя не мяза на един кон, не мяза на един автомобил, нито на един аероплан. Често съм слушал някой да казва: „Широки идеи имам.“ Какви са широките идеи? Братство, равенство в света. Какво е братство и какво е равенство в света? Физически две тела са равни, еднакво тежки. Туряме едното тяло на везните, тежи 45 килограма, туряме и другото, и то тежи 45 кила, уравновесяват се. Това е равенство. Питам, ако турим едно такова равенство, какво движение ще имаме? Когато водата се изравни навсякъде, няма никакво движение. За движението трябва да се роди едно неравенство. Неравенството дава подтик в живота. Ако туриш равновесието като вода, ще замръзнеш. Но ако всичките искат да бъдат равни, да имат всичките блага, нищо няма да постигнат в света. Бог нямаше желание да създаде света. Той всичко имаше, защо трябва да създаде хората? Да си има главоболие, да Го безпокоят. Казват, Господ е създал света и ти не можеш да бъдеш равен на Него. Частта не може да бъде равна на цялото никога. Частта има една възможност да бъде като цялото, но цялото ще бъде всякога по-голямо от частта. Някои хора са проницателни, ясновидци. Що е ясновидство? Вижда по-далече, да кажем, на сто километра, на хиляда километра, но вижда външната страна, вижда червено шише, но какво има в шишето, не знае. Казва: червено е шишето. Но какво има, не знае. Има друг, който знае съдържанието, но туй шише какво има, не го знае. Казва: „Шишето е червено, вътре има сладък сок, ако не вярвате, опитайте.“ Вземете запример любовта. Вашите понятия какви са за любовта?... Религиозни и духовни хора
  6. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Shte_se_razveselia.mp3 Три възгледа - беседа Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“ „Тайна молитва“ Ще взема само няколко стиха от първата глава на пророк Захария. Които се интересуват, може да прочетат цялата глава. Пророците изискват особено разбиране, както съвременните наши научни книги. (Учителят прочете от 7-и до 11-и стих включително.) Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Обикновено какво може да се намери между червените, пъстрите и белите коне? Те мязат на съвременните термини: субстанционално, есенционално, кардинално, максимално, минимално. Човек се намира на Земята, в един свят, с който не е добре ориентиран. Съвременните хора мислят, че те са добре ориентирани спрямо природата. То е погрешно схващане. Резултатите показват, че хората не са ориентирани със законите на природата. Цялата човешка история показва за онова разнебитено състояние, за онези постоянни промени, които стават в обществения строй. Има нещо, което куца. Туй, което куца, се обяснява по разни начини, но и досега е недоизяснено. Тъй, както го обясняват хората, те не могат да го обяснят никога. Сиромаха богат не можеш да направиш. Глупавия умен не може да направиш. Слабия силен не може да направиш. Туй е сегашното органическо състояние на човека. Какъв е последующият въпрос, който занимава хората? Има три кардинални въпроса, или три състояния, които са най-важни за човека, за онзи човек, който иска да работи над себе си. То е светът на икономическите условия. Това е стомахът, това е физическият свят, реалният свят. Икономистите и досега разискват, имат разни теории, обясняват и може би още хиляди години ще го обясняват. То е резултат. Този резултат ще се обясни само след като се изучат причините. Втория свят аз го наричам свят на движение. То е свят на чувствата, на движението у човека. Човек трябва да диша. Както и да философствуваш, трябва да дишаш, трябва да работиш. Не може да седиш в бездействие, не може да се откажеш. Щом се откажеш, смъртта ще ти бъде дял. И смъртта не е нищо друго освен наказание на човека, който се отказва да работи. Третият свят е най-възвишеният. Той е човешкият свят, или светът на мисълта... Три възгледа
  7. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Псалом 91 Молитва на Царството Duhut_Bojii/01_V_nachaloto_be_Slovoto.mp3 Сила и слабост - беседа Молитвен наряд за край: Господнята Молитва Ще прочета трета глава от евангелието на Йоана. Обикновеният живот на човека е впрегнат в две мъчнотии. На две мъчнотии човек се натъква. В живота си той ще опита най-големите страдания и най-големите радости. Човек в началото, понеже е малко дете, залъгват го. Най-първо, като го приеме, майка му ще го гали, ще го милва, ще го мие, ще го къпе. После тази майка ще го остави. И накрая на това дете ще му турят някоя раница, ще му дадат някоя лопата, мотика, ще го впрегнат като някое от четвероногите животни. След туй при всичките тия мъчнотии, които имаме, туря се радостта, че ще идем в оня свят. Разправят, че това ще бъде, онова ще бъде. Никога не си пил горчиви работи. Дойде лекарят, даде ти горчиви хапове и ще те убеди, че като вземеш тия хапчета, тази болест, която имаш, ще мине. Занимавате се всички с големи работи и има един недоимък, че всичките хора говорят за неща, които не са опитали. Всичката мъчнотия седи в туй, че онова, в което вярваме, не е опитано. Запример говорим за оня свят, представяме си външната страна. Човек може да е облечен много хубаво, с най-хубавите дрехи, може да има най-хубавите модни обуща, най-хубавата модна шапка, но туй не е животът. Говорим, че имаме любов. Каква любов, най-елементарната работа не е разбрана. Да любиш, значи постоянно да даваш, така аз разбирам любовта. В любовта само ще даваш, нищо няма да вземаш. Божията любов значи постоянно да даваш. Да обичаш, значи постоянно да вземаш. Казва: „Аз го обичам.“ Мисли, че дава, а той постоянно взема. „Обичам те“ – казва. Намира торбата и взема хляба. Казва: „Обичам те, затуй вземам. Тази торба взема – като извадя един самун, ще те обикна, като извадя два самуна, ще те обикна още повече.“ Казва: „Много те обичам. Обичам да ти правя всякога добро.“ Отношението е право. Но аз съм гладен – извадил хляба, ида и няма хляб. Любовта му ме кара да гладувам. Яденето е хубаво сготвено. Той дошъл, изял яденето, защото те обича. Взел ти дрехата, защото те обича. Понеже те обича, взел парите. Питаш: „Защо взе парите?“ „Защото те обичам.“ Хората от толкоз години, гледам, са в едно противоречие и някой път много интересни работи ми разправят, гдето не съм ги слушал друг път. Казва: „Представи си, Учителю, аз да го обичам, пък той не ме люби.“ Тя мисли, че като го обича, дава нещо. Пък тя взема. Казва: „Представи си, че не ме люби.“ Когато ти обичаш, постоянно вземаш. Човек не трябва да иска да взема. Когато отивам при чешмата, не отивам да ѝ дам. Може някой път да си изпразня шишето във водата и тази вода ще иде при другата. А може да предполагам, че съм допринесъл, но тази вода, която взех, е пак оттам. Като отивам при чешмата, тя има винаги да взема нещо от нея. Аз разсъждавам: тази вода иска аз да я любя. Тя е по-голяма. Ще тръгна може би половин километър, ще каже: „Много ви обичам.“ Какво трябва да ме обича? Щом ме обичаш, положи шишето. Аз те обичам, затова ти всякога трябва да ми даваш. Дотогава, докато даваш, аз те обичам. В деня, в който престанеш да ме обичаш, хич няма да идвам при тебе... Сила и слабост
  8. Когато някой казва, че разбира хората, това значи, че той възприема техните мисли и чувства. Каже ли някой човек, че еди-кой си го обича, това показва, че той не само чувства неговата любов, но вижда още в лицето му образа на Любовта. Любовта има свой образ. Мъдростта има свой образ. Истината има свой образ. Правдата, Добродетелта също така имат свои образи. Всеки, който има очи, той може да вижда и да разбира тези образи. Представете си, че нарисувам на дъската само чело на човек. Какво означава това нещо? – Човек, който мисли. След това долу, на челото, нарисувам вежди, а под тях – очи и нос. Какво означават сега тия неща? – Че на този човек се дават условия, да вижда и да помирисва нещата. После нарисувам на този образ и уста. Какво показва тя? – Че този човек може вече да говори, да яде, а с езика си – да вкусва. Най-после нарисувам и ушите. Какво показват те? – Че този човек започва да чува и да слуша. Значи, най-важните неща на главата на човека са: челото, очите, носа, устата, езика и ушите. След това нарисувам тялото с краката и ръцете и получаваме цялата фигура на човека. Какво показват краката? – Че този човек може да ходи. Какво показват ръцете? – Че този човек може да работи, да хваща нещата. Та казвам: когато говорим за човека, за великата Истина, която той включва в себе си, трябва да го нарисуваме такъв, какъвто е. Някои от вас рисуват човека много изопачено – такъв, какъвто не е. Поставят го в положение – профил и нарисуват половин чело, изкривен нос, едно око, едно ухо и казват: красив е този образ! – Не, в този образ няма никаква красота. Може би хората в духовния свят да имат по едно око, но тук, във физическия свят, хората имат две очи и две уши. Как ще разберете тия неща? – По човешки не можете да ги разберете. Затова, пазете се от бърза преценка на нещата. Всяко нещо има две страни: човешка и Божествена. Запример, има човешки движения, има и Божествени движения; има човешко знание, има и Божествено знание; има човешко служене, има и Божествено служене. Не смесвайте тия две положения, защото всичките ви понятия ще се объркат, каша ще се получи. Най-първо разберете човешкото, а после Божественото. Ако разберете човешкото, и Божественото ще разберете. И обратният процес е верен: ако разберете Божественото, и човешкото ще разберете. Та казвам: когато дойдете до вътрешното разбиране на ония истини, които лежат дълбоко у вас, вие ще разберете и вашата същина, като човек. Най-първо човек трябва да изправи своя ум, за да могат да се развиват правилно неговите умствени способности. След това той трябва да изправи своето сърце, за да регулира чувствата си. Колкото чувства има човек, толкова са и способностите му. Ако чувствата на някой човек не са правилно оформени, и умствените му изводи и заключения ще бъдат неправилни. Някой казва: аз не обичам еди-кой си предмет. – Щом не обичаш този предмет, ти не можеш да го изучаваш. Ако не обичаш Правдата, никога не ще можеш да я изучаваш. Ако не обичаш Истината, не ще можеш да я разбереш. Човек може да изучава само това, което обича. Често хората третират въпроса за Истината. Някой казва: аз говоря абсолютната Истина. Друг говори за относителната истина. Трети говори за спасителната истина. Да говориш Истината, това не подразбира да вярваш в нея. Питат някого: ти ли направи това нещо? – Аз го направих. – Истината ли говориш? – Да, Истината говоря. То значи: тъй ли направи това нещо, както си го мислил, или си вложил някакъв примес в него? Когато се говори за спасителна, за относителна, както и за абсолютна истина, това подразбира, че понятието Истина е широко и постоянно може да се разширява – зависи от самия човек. Колкото по-голяма е широтата на човека, толкова по-близко е той до самата Истина. Как може да се познае широтата на човека? – По неговото чело. Носът на човека показва, каква е неговата наблюдателност, неговата интелигентност и разумност. По устата на човека се съди, каква е неговата любов: човешка, ангелска или Божествена. Любовта не изтича от устата, но чрез устата се проявява. Ушите също тъй показват разумността на човека. Изобщо, човек се познава по формата на своето чело, на своите очи, уши, вежди, нос, уста. Всички тия удове у човека, както и цялото тяло, са подложени на постоянни промени. Човек не може да измени външните си форми, докато не измени своите вътрешни състояния. Какъв е човек, всичко е написано на него, но вие още не можете да си служите напълно с тази наука. Само просветеният, разумният човек може да си служи с нея.Неразумният човек ще я използва, да търси недостатъците на хората. Непросветеният човек, като види някого с типичен белег на носа, ще му каже: „Аз зная, какъв човек си; ти си от белязаните." Казвам: Бог е белязал всички хора, но едни са белязани за добро, други са белязани за зло. Някои хора са белязани от Бога като поети, други – като писатели, трети – като музиканти, четвърти – като художници и т. н. Добре е човек да е белязан от Бога! По какво ще познаете един ангел? И той е белязан от Бога. Ангелът се отличава с голяма разумност и светлина, с голяма пластичност и подвижност; той може да бъде видим и невидим. Всички негови удове са напълно под контрола на волята му. Той влиза и излиза във вашата стая при затворена врата. Уплашите ли се от него, втори път не идва при вас. Страхът показва, че съзнанието ви не е готово. Влезе ли някой ангел в стаята ви, зарадвайте се, той е изпратен от Бога. Съзнанието на всички хора трябва да бъде готово, защото все ще дойде ден, когато някой ангел ще ви посети. Без окови
  9. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Наяве 08_Blagoslaviai.mp3 Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“ Добрата Молитва Ще прочета първите 14 стиха от 6-а глава от Евангелието на Матея. Ще взема само последната дума на 6-и стих: „наяве“. „Ще ви въздаде наяве.“ Думата „наяве“ е свещена дума. Който разбира, ще види, че тя е мощното, силното, видимото, реалното. Думата „наяве“ подразбира, че неща[та] са оформени, те не са тайна, всичко е явно. И от това, което е наяве, ти ще знаеш какво да правиш. Онова, което ни спъва в света, е туй, което не е наяве. Нас ни интересува Земята дотолкова, доколкото може да ни даде храна, доколкото може да ни даде вода, [доколкото може да ни даде] въздух – неща, които ни са потребни. Нас ни интересува Слънцето дотолкова, доколкото може да ни даде светлина и топлина, доколкото то може отгоре да ни даде кредит. Има хора, които малко се интересуват от небето и звездите. Това е достояние за хора с висок ум, с възвишен ум. Звездите определят културата. За да се занимава човек със звездите, той трябва да е напреднал. Най-първо той трябва да се е учил в звездното училище, а после да се е учил в университета на Слънцето. За много хора тези работи са безпредметни. И те са прави. Безпредметно е говоренето на глухия човек, безпредметна е светлината за слепия човек... Наяве
  10. Една беседа, която е ключова и дава много насоки. Беседа, която препраща към друга “Великото малко и великото голямо“, прави връзки, разяснения. Търси причините. Ние виждаме в цялата природа любовта. Ако аз се влюбя в едно изсъхнало дърво, какво печеля? Ако аз се влюбя в една изсъхнала чешма, какво печеля? Ако аз се влюбя в едно загаснало слънце, какво печеля? Ако се влюбя в един, който е умрял, какво печеля, я ми кажете. Нищо не печеля. Казвате: „Трябва да обичаме.“ Какво да обичаме? Обича се туй, което носи живот. Следователно, цялата природа, за мене това е животът, това е разумното, което разрешава всички социални въпроси. Социалните въпроси разрешава житото, социалните въпроси разрешава не златото долу в земята. Социалните въпроси разрешава водата, социалните въпроси разрешава въздухът, социалните въпроси разрешава и трудът, който трябва да излезе от хората, че всички трябва да работим. Ако е за работа, всеки трябва да работи. Сега аз не искам да им давам тези мои правила. Но в нашия организъм донякъде съществува един ред, имаме един малък модел, несъвършен, за разпределение на труда. Всичко в нашия организъм е разпределено. В мозъка има специфични клетки, които възприемат светлината на Слънцето във всичките ѝ гами. 52 гами има, от които само 2 сме проучили ние. Само две гами сме изучили на тази светлина. Всичкото другото е един свят непознат. В мозъка има известни клетки, които възприемат енергиите на Земята. Има известни клетки в мозъка, които възприемат производството; има клетки в мозъка, които възприемат науката; има клетки в мозъка, които възприемат болестите. Всичко това е предвидено за канализация. Всички тези клетки мислят толкова умно, те са толкова умни, че ако ние не ги спъваме, има известни клетки, които предвиждат бъдещето, което ще стане. Казват на господаря: „Според науката, която знаем, туй ще стане.“ Казвате: туй е интуиция. Те са в специфични бюра, които възприемат от пространството, по радиото го приемат и предават. Някои искат да определят какво нещо е интуицията. Интуицията предвижда нещата, които може да се случат в далечното бъдеще. Може да предвидиш нещата за 10 години, за 20 години. Ти може да видиш нещата и веднага да ги познаеш. Но то е конкретно или Божественото. У всеки човек има един ум, с който може да предвижда нещата. Ако аз ви разправям за този, невидимия свят – има един свят, който е невидим. От този, невидимия свят аз се справям с видимия и от невидимия свят, който аз имам, се справям с вашия видим свят. Понеже той е крайният резултат. Този свят е един резултат. Не че той е реален, за мене важи. Ако аз се поставя на Земята, от една капка аз разбирам какви трябва да бъдат моите отношения към разумния свят. Главата на човека показва какви отношения трябва да има към този невидимия свят, или към реалния свят, в който нашето чувство е потопено. Според изчисленията се предполага, че след 3500 години ще имаме на Земята една нова раса, която ще има нови чувства. И Земята ще бъде 10 пъти по-голяма, отколкото сега я виждате. Какво ще кажете? На Земята има планини, които учените хора не ги знаят. На Земята има океани, които учените хора не ги знаят. Ще кажете, че тази наша философия мяза на философията на мравите, които, като изучат Изгрева, казват, че повече от това няма в света. Те казват, че повече от Изгрева няма. Съществуват толкова неща, които мравите не знаят, за които те не са сънували. Значи те са неща, които за бъдеще трябва да се изучават. Та, казвам сега: Пътят на човешкия прогрес върви в това направление. От туй гледище светът има едно разрешение. В света ще дойде едно разрешение по един естествен път. Сега хората правят опит да поправят света. Ако те не могат да го поправят, светът сам ще се поправи и много естествено. Много пъти се случва следното. Събират се един лекар, двама, трима, лекуват един болен. Те казват: „Употребихме нашата наука, повече не можем да ви помогнем, вече Господ да ти помага.“ Оставят този човек на произвола на съдбата. Този човек оздравява. Сега съвременното общество е болен човек, ще го лекуват всички лекари. И ако не могат да го излекуват, ще го оставят и той пак ще се излекува. Туй сто и едно на сто е вярно. Ще се излекуват, но хората ще минат през известни опитности, от които не трябва да се плашат. Ново верую в света трябва да влезе. Хората трябва да възстановят вярата си един в друг. Не да вярваш на един човек. Ние в някои хора поставяме по-голяма вяра отколкото трябва, а в други поставяме по-малка вяра отколкото трябва. А в природата на всеки човек ще поставиш толкова вяра, според възможностите му. Някой път нашето голямо доверие ни причинява голяма пакост. Та, казвам сега: Нещата наяве. Изисква се една нова вяра, която да поставим на опит. Не такъв опит, както детето изпитва майка си, нито майката да изпитва детето си. Все-таки всеки може да изпита природата. Три фактора съществуват за човека: Бог, природа и човек. Човек е детето на Бога и природата. Следователно човек трябва да опита природата, да опита и Бога. Ако той се съмнява, не този Господ, който си създал, но Онзи, в Когото цялото, безграничното битие е потопено. Природата е външната страна на туй Божественото, а пък ние сме външната страна на природата. Може да кажем така: Бог е нашият баща, Природата е нашата майка, ние сме детето. Родени сме от природата да намерим своето място. И тогава ние искаме да подчиним природата. Какво ще подчиняваме майка си, какво ще спечелим? Не трябва да подчиниш майка си, но трябва да се учиш от нея. Майка ти, която те е родила, ти не може да подчиниш, ти може да се поучиш от нея. Ти не може да подчиниш баща си, който те е родил, но може да се поучиш от него. Ти не може да подчиниш майка си, ти едва може да бъдеш като майка си. Ти не може да подчиниш баща си, ти едва може да бъдеш като баща си. А в сегашното общество казват: „Да подчиним природата! Бог не съществува!“ Кое съществува тогава? – „Само ние!“ Хората вярват в това, че ние съществуваме. Какво сме направили? Всичките нещастия в света зависят само от нас. Ние, хората в света, създадохме най-ужасните работи, които историята на битието знае досега. Всичките нещастия са създадени все от хората. От памтивека те ги създадоха. Колективно всичките хора така Мислят... Наяве
  11. Благодаря за беседата! Някой път нещата трябва да се повтарят, понеже има неща пропуснати. На стр. 260 от книгата „Възможности за щастие“ говорил съм върху любовта под заглавие „Единственото нещо“. Ако ви попитат какво се е говорило, няма да знаете. Може да се е говорило не навреме, може, когато съм говорил, да сте били заети с нещо друго, което е отвлякло вашето внимание. Сега ако ви попитам да дадете точно определение на любовта, как ще я определите? Много мъчно. Не може да се определи любовта. Не може да се определи, понеже има много отношения. Първоначалният подтик, от който са произлезли всички неща, е любовта. Какво нещо е любовта? Любовта е това, от което всичко е излязло. И доброто, и злото от любовта е излязло. Как ще определите вие? Допущате и злото да е излязло от нея. Туй са човешки твърдения, туй зло – допущате отрицателни мисли в ума. Ти защо се сърдиш? Онзи, който иска аз да не се сърдя, нека ми покаже един пример. Запример аз ще го бодна с една игла, и той нищо да не ми каже, пак да ми се усмихне. Като го бодна, веднага ще има малко стискане на веждите. Другите казват: „Търпи, това е, за да те опита.“ За да ни опита, той трябва да бъде вещ. Не да ни опита, тъй както не трябва. Изкара ме на таблата, да ми даде една задача, която може да реша. Той ни даде задача, която никой в математиката не може да реши, даде ни много мъчна задача, да ни унижи. Може да са разни неговите съображения. Някои учители са благоразумни, пък някои не са благоразумни. Различни са подбудителните причини. Не е лошо човек да се сърди, не е лошо и човек да не се сърди. И едното е добро, и другото е добро. Да кажем, имате една киселина. Киселините не са отрови. Силните киселини образуват отровите. С отровата животните отдавна са запознати. Пчелите, осите преди години са изработили такива тънки жила и в него турят малко отрова. Като дойде някой наблизо, ще го жилнат веднъж, два пъти. Казват: „Тук в нашето място да не влизаш. Ние сме същества много работливи, нямаме свободно време. Сега ти си дошъл като кореспондент, ние нямаме време. Царицата не позволява с информация да се занимаваме. Ще седиш настрана. Цветя има, мед събираме.“ Ако не се отстраниш, ще те жилнат по носа. Благородство има в пчелите, че никога не жилят в очите. Тя няма да те осакати. Може да те жилне по устата, може да те жилне по бузата. Знаят меките места на човека, знаят къде да жилят. Разправяше ми един български свещеник, на големия му син се е случило някакво нещастие – това няма да ви разправям как се е случило, не ви интересува – но в туй нещастие, което му се е случило, останала една голяма буца на горната му устна. Той бил много красив, виден в селото. Седи бащата и казва: „Туй дете как се осакати.“ Като го погледне, мъчно му стане. Три, четири години така го гледал, и все нещо го рязва бащата. Един ден бащата вика сина си да отидат да нагледат пчелите, да извадят мед. Завъртява се една пчела и ужилва момъка точно на горната бърна, на буцата. Бащата казва: „Не стигаше едно нещастие, че второ.“ Но за голямо чудо на бащата, като спаднал отокът на устната, и буцата изчезнала. Та казвам, под думата любов много неща се разбират. Опасна е. Много стаи има любовта, зависи къде ще влезеш. После що е вяра? И вярата има много отношения. Някои казват: „Малко вяра има.“ Не че има малко вяра, но вярата има отношение към много способности и чувства, които човек притежава. Да кажем, един човек, който е много страхлив, той има вяра, но страхът се намесва във вярата. Не че вярата на този човек е слаба, но вярата отстъпва пред страха. Този човек няма слаба вяра, но силен страх има. Не е въпрос на вярата. А ние казваме за такъв човек: „Слаба му е вярата.“ Или: „Той няма никаква вяра, той се е обезверил.“ То не е така. Обезверяването не се дължи на вярата, дължи се, че в ума му е влязъл някакъв философски възглед, изменил възгледа на нещата, другояче мисли, а не че се е обезверил. Философският възглед е потребен. Не трябва всякога да имаме едни и същи възгледи. Днес слънцето грее весело, утре скрие лицето си, няма го, не се явява, забулено е. Ние ще кажем, че е сърдито, не иска да ни види, но обикнали го милиарди същества и пред слънцето искат да се разговарят с него. То за нас няма време. Казва: „Вие ще седите на заден план, с други ще се разговарям сега. Ще чакате.“ Вие ще кажете: „Аз нямам време.“ Защо нямате време? Вие сте чиновник някъде, под закон сте. Нямате време, нито една минута на разположение. Казва ви фурнаджията: „Ще чакате пет минути.“ Вие казвате: „Нямам време.“ Този, който няма пет минути на разположение да чака, като излезе, ще каже: „Немарлив човек, хлябът му не е навреме готов, не е изкарал хляба навреме.“ Той изхожда от своето гледище. Кой може да опече хляба точно на секундата, на минутата? Някой път пещта не е добре опалена, слабо е опалена – слабо се пече хлябът. Някой път е повече опалена – по-лесно се пече. Някой път искате да идете до някой град, да кажем, искате да идете оттук до Самоков с автомобил. Ако ви кара някой смахнат шофьор, който бърже кара, не знае добре да кара на завоите, какво ще стане с вас? Вие казвате: „Ще ида в Самоков.“ Но от този шофьор зависи да идете или не в Самоков. Той се понапил, вие се качите на автомобила, виждате, че той е пиян и казвате: „Нека си пие.“ Не, ще му кажете: „Моля ти се, по пътя, понеже ще ни караш, не пий сега. Като идем в Самоков, там ще ти платя два пъти повече да пиеш, но сега не пий, понеже ще ни возиш. Бъди така добър да не пиеш.“ Защо да не пие? Защото обичта към виното ще наруши любовта към нас. Ще ни обърне някъде по пътя – кому крак, кому ръка ще изкълчи и ще имаме лошо мнение заради него. Като идем в Самоков, можеш да пиеш колкото искаш там. Аз гледам, често почнаха да се оплакват, че не са близо до мене. Искат да бъдат близо до мене. Не че ме обичат, та искат да бъдат близо. Казват: „Искаме на първите редове да бъдем.“ Аз влизам в положението им. Искат да бъдат на първите редове, понеже не могат да чуват какво говоря. Прави са. Позадебеляло ухото, пък искат да чуят каквото аз говоря. Влизам в положението им сега. Онези, на които слухът е добър, не искат да заемат крайните места, да отстъпят. Онези, които чуват добре, чувството за собственост, на стяжанолюбие е добре развито и не искат да си изместят стола. Някой седи в едно събрание или в една стая, в която живее, и не иска да отстъпи. Коя е подбудителната причина? Туй чувство на стяжанолюбие е така силно развито, че като вземат една стая, не искат да излязат, казват: „Тази стая е моя и не искам да изляза.“ Някои, у които не е развито това чувство, готови са да се сменят и да идат където и да е. Сега туй едно качество, не че е лошо, но някой път може стяжанолюбието да те свърже с някоя идея, която пет пари не струва. И понеже собствеността е развита, може да се спори заради нея с кого ли не. Срещал съм много религиозни хора, евангелисти, които искат да знаят Син Божи ли е Христос, или не. Хубаво, казвам, представете си сега, една проста жена е пекла хляба и представете си, че една княгиня е опекла хляба. Искате да знаете хляба, който го ядете, простата жена ли го е опекла, или княгинята го е пекла. Някой ще вземе хляба, понеже княгинята го е пекла. Но брашното е еднакво, водата е еднаква, само че едната е проста, а другата е княгиня от благородно произхождение, едната има образование, а другата няма. По същество няма никаква разлика, но по форма има. Казвате: „Кой пече хляба?“ „Княгинята.“ „Добре, аз ще взема.“ „Кой пече хляба?“ „Простата жена.“ „Аз не искам.“ Та и сега, когато някой каже: „Кой каза тия думи, Христос ли ги е казал?“, е същото. Христос е княз. Ако някой друг ги е казал тия думи, не иска да слуша, но тези думи са същите. Казва: „Не е интересно.“.. ...Разбирането на словото Божие не е лесна работа, но не е за деца. Вземете запример готвачеството. Той е готвач, но сложна работа е. Майсторство се иска. Човек трябва да бъде майстор. Той трябва да знае какво да готви, съобразителен трябва да бъде. Ако някой готви и не знае как, ще накара всичките да се карат... Та казвам, имайте за Бога едно чувство – като идете при Него, ще ви каже, както каза на Мойсея: „Изуй обущата си.“ И аз ви казвам: когато започна да говоря за Бога, и вие трябва да бъдете с изути обуща. Когато говоря за Бога, вие трябва да бъдете готови всичко да пожертвате. Ако аз говоря за Бога и не съм готов всичко да пожертвам, това не е любов. Ако съм готов да пожертвам всичко, добре. Същевременно и онова, което ще пожертвам, какво е? Какво ще ми достави един обществен живот? Един ден, като пожертвам къщата, но ако не я пожертвам, един ден пак ще ми я вземат. Не искам да пожертвам половината. Един ден и половината ще пожертваш по закона на насилието. Любовта изисква доброволно да пожертваме, за да дойде вечното подмладяване. Най-първо, имате голямо недоверие, казвате: „Да видим.“ Щом влезете при любовта, трябва да имате само една мисъл. Тя не може да ви излъже. Тя иска да вземе онзи неорганизиран живот, за да го организира. Тя ще ви даде на вас един организиран живот, дето няма да има смърт. Смъртта е един неорганизиран живот, сиромашията е един неорганизиран живот, невежеството е един неорганизиран живот. Всичките ония противоречия, които съществуват, са един неорганизиран живот. Щом дойде любовта, имаме един завършен процес. Кой е завършен процес? Една хубава ябълка е завършен процес – остава да я изядете. Една зелена ябълка не е завършен процес. Един цъфнал цвят не е завършен процес. Трябва да чакате да завърже, да узрее, за да видите съдържанието на този плод. Та някои се възхищавате от цветовете, възхищавате се от краските – те са външни неща. Само зрелият плод на любовта, който носи безсмъртието, той е истинският плод. Само зрелият плод на любовта, който носи светлината в света, той е истинският плод. Само зрелият плод на любовта, който носи мира и спокойствието, здравето и всички блага в света, той е любовта. За нея, за туй ново положение, трябва да жертвате всички тия временни неща, в които постоянно страдаме. ...Но трябва да имаме една идея за Бога. Като дойдеш до Него, каквото Той ти каже, направи го. Да ходим по закона на любовта, по закона на истината, по закона на Неговата мъдрост. Любовта ще ни запознае с Бога, мъдростта ще ни запознае с ангелите, истината ще ни запознае с разумните хора на земята и с цялото битие. Човек, който ходи по закона на любовта, ще познае Бога. Човек, който ходи по закона на Неговата мъдрост, ще се запознае с всички напреднали същества, които са съвършени. А който ходи по закона на Неговата истина, ще се запознае с всичките хора, с всичките други животни, на които човек е господар. Ако не можем да се запознаем с Бога, не можем да се запознаем с ангелите, ако не можем да се запознаем с всичките добри хора, ние не сме в пътя на любовта и всякога ще чуваме: „Чакай.“ Ще има раждания, прераждания, умирания, ставания, падания, ще кажем, че животът няма смисъл. То не е вярно. Животът няма смисъл, понеже ние отхвърляме ония наследствени черти от Бога. Бог вложи в Адама и хубави черти, но Ева възприе от ценния адепт други унаследени черти. Че Ева унаследи чертите на ухапания човек. Първото ухапване е ухапването на Ева. При ухапването тя прие отрова, и тази отрова се предава. Трябва да турим преграда чрез любовта. Бог е, Който може да ни избави от смъртта в живота. Смъртта е онази отровната змия в света. Ще се откажем да постъпваме тъй, както Адам постъпи, ще се откажем да постъпваме тъй, както Ева постъпи, и ще възприемем да постъпваме тъй, както Христос постъпи. Числото 13
  12. Да и в библиотека Уики не се влиза. Може би има профилактика?
  13. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Псалом 91 Молитва на Царството Път на избавление 02_Himn_na_Velikata_Dusha.mp3 Ще прочета 8-ма глава от Посланието към римляните. Една глава, в която има разрешение на един от най-трудните въпроси. В седмата глава от същото послание въпросът е нерешен, едно противоречие съществува. В осмата глава се намира едно разрешение. (Прочете главата.) Аз мога да любя Да имаме едно размишление. Молитвен наряд за край: Господнята Молитва Няколко неща в дадения случай се изискват от вас. Знаете ли какво се изисква? Изисква се състоянието на гладния, който очаква хляба, и той иде. Да имате състоянието на жадния, който очаква водата, и тя иде, носят му я. Да имате състоянието на болния, който очаква дрехи, да го облекат, да излезе. Да имате състоянието на босия, който ходи между тръните, и носят му обуща, да се обуе. Трябва да имате тия състояния. Като нямате тия състояния, вие не се ползвате. На всички ви има нещо, което ви липсва. Ако не ви липсваше, не щяхте да бъдете тук. Онези, които не са дошли, може да имат някои причини. Разправят за Кант, на когото животът протичал като по часовник. Всяка сутрин ходел да се разхожда и може би повече от 25 години го наблюдавали да минава всеки ден по едно и също място. Един ден се учудили, че той не минал, защото него ден той умрял. Питате за някой защо не е дошъл на събрание. Може да е умрял, може да е вързан. Вързали са го, имал да плаща. Или пък тренът, с който е пътувал, е дерайлирал. Или пък човекът се оженил, младата булка струва повече от едно събрание. Оженил се е. Жънене е хубава работа. Жъне със сърпа на нивата, събира житото. Който не е жънал на нивата, той никога не може да се ожени. Който много пъти е жънал на нивата, може да се ожени. Като се ожени, ще яде това, което е жънал. Които не са жънали много пъти, гладни остават. Някой път във вашия ум седят грандиозни идеи. Вие искате да станете богати, силни, знатни, да направите къщи, целият свят да пише за вас във вестниците. Да допуснем, че пишат във вестниците, че вие сте толкова висок, както българинът обича да преувеличава, казва: „Висок като топола“. Ако имаше височината на една топола, в коя къща може да влезе? Ако е висок като една топола, коя врата ще го събере? Никоя. После такава топола в сегашно време да се облича, колко ще струва едно облекло? Някои от вас казвате: „Аз с малки работи не се занимавам, занимавам се с големи работи“. Големите работи са направени от малки работи. Напишеш една дума – „вода“, и произнесеш тази дума. Най-първо, пишеш „В“ – казва какво искаш да кажеш. Пишеш „О“, стане „во“ – казва какво иска да кажеш. Напишеш „Д“, стане „вод“. И най-после стане вода, като напишеш „А“. Казва какво искаш да кажеш. Ти си жаден. Само водата е, която може да утоли твоята жажда. „Без вода не може ли?“ Не може в дадения случай. Защо не може? Конят без юлар не се води. Водѝ един кон, ако може без юлар. Ти може ли една котка да я водиш? По някой път аз говоря за котките, но колко усилия трябва, за да може една котка да добие един навик? При мене се беше прикомандировала една котка, без да я викам. Една такава, червеникава. И тя, най-първо, ме гледаше дивашки с подозрение. Гледам, че я е страх от мене. След като започнах да се отнасям много добре с нея, започнах да ѝ давам сиренце, баница, най-хубавото, каквото имах, и тъй внимателно ѝ давам, като на някой мой приятел, тя почна да върви след мене като адютант. Аз тръгна, и тя тръгне пред мене. Аз се върна, и тя се върне. Слизам по стълбите, и тя слиза. Върна се, и тя се връща. Аз вляза в стаята, и тя се качи и ме чака горе пред вратата. Никакъв юлар не слагам на котката. Тя знае, че имам сладки работи и като върви подир и пред мене, все има предвид какво ще ѝ дам. Като вляза в стаята си, тази котка има две думи, две котешки думи, които аз научих от нея, много съдържателни. Тя ми казва по котешки: „Учителю благи, прояви сега своята велика благост, която имаш към мене“. Как ще я проявя? Едно парче хляб с хубаво сиренце, първокачествено. След като изяде нещо, казва друга една дума: „Учителю благи, откакто съм дошъл при тебе, доста се просветих“. Ще кажете: „Може ли да се просвети котката?“ Просвещава се. Казваме: „Просветнало му нещо“. Просветнало му, но като намери други котки, дави ги всичките. Голям скандалджия беше. Някой път съм горе в стаята си и чувам, на керемидите се вдига шум. Сега вече не прави скандали. Един ден слизам и виждам, приготвил се да се хвърли на Мурджо (нашето куче). Казвам му: „Тук е място на мир. Чакай, Мурджо, да го не бутнеш. Той е един от учениците“. И Мурджо седи мирно. След време, гледам, минава един друг котарак и ученикът като го натиснал, и започнал да кряска. Мурджо, като се затича, хвана котарака и казва: „Какво право имаш ти да натискаш?“ Щом го пусна, и онзи котарак избяга. Върна се назад, и онзи го търси. Мурджо казва: „Да благодариш на мене. Аз ти дадох един добър урок. Да знаеш още веднъж как се дави един ученик“. Път на избавление
  14. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/01_V_nachaloto_be_Slovoto.mp3 Ще прочета 20-а глава от Евангелието на Иоана. http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/21_Shte_se_razveselia.mp3 Ще взема 26-и стих: „И подир осем дни пак бяха вътре учениците Му и Тома с тях.“ Тъй мисля аз Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“ Господнята Молитва Много се говори за възкресението, много са говорили за оня свят и досега този въпрос не е разрешен, понеже [е] един от възвишените въпроси. Човек трябва да бъде готов, за да разбере какво нещо е възкресението. Той не може да разбере какъв живот може да има извън човешкия живот. Това е непонятно, понеже човек едва разбира. Той едва е разбрал своя живот, как ще разбере един живот извън неговото съзнание? Това е невъзможно, както е невъзможно едно низше животно да разбере живота извън неговия живот. Понеже съществува един абсолютен живот, за който ние нищо не знаем: Съществува друг един живот, в прогресивно проявление. Следователно ние имаме предвид прогресивното проявление на живота. Какво е абсолютното, това е извън рамките на сегашното наше разбиране. Защото, казва, подир 8 дни… Защо не се яви по-рано Христос, а след 8 дни? В 7 дни Бог създаде света. И виждаме, Христос не се яви в седмия ден, но в осмия ден. В първия ден не се яви. Първият ден е Божественият ден, осмият ден е човешкият ден. Седмият ден, според еврейското леточисление, седмият ден е на Бога. Според новото леточисление, първият ден е на Бога, а осмият ден е на човека. Сега, ако вие искате да го сверите със старото леточисление, като извадите от осем седем, [по] старото леточисление, като турите при седемте, ще имате прогресивното проявление на човека. Та, сега, всичките хора, които не може да разберат работите, едно им трябва. Имаш да даваш – тури една единица. Искаш [от] някой човек, който ти дължи от миналото. Ти, по новия закон, не може да искаш от него. Ако искаш да вземеш парите, ще извадиш едно от седемте – свършена е работата. Ако туриш едно при 8-те, нищо няма да излезе... Тъй мисля аз
  15. Двете беседи от вчера-“Път на избавление“ и тази днес, ми дадоха много отговори за Лоринка, за живота й и за нейното заминаване в другия свят. Намирам утеха в Словото и Благодаря на Бог и Учителя за това, че не ни изоставиха в трудни мигове! ...Да знаете да смятате според новото схващане. Каква ще бъде новата любов в света? В какво седи новата любов в света? Кое е качеството на новата любов и на новата обич? Конкретно. Казвате: „Аз ви обичам.“ Какво означава? Аз не разбирам тази любов. Едно време питах едного, той ми даде следното разяснение. Какво е първото качество на любовта? Ако си представиш един човек, затворен в един палат, дето няма прозорци – та този, който ви обича, той трябва да стане прозорец за вас. Най-важното качество е онзи човек, който може да стане прозорец на този палат. Това е първата любов. Човек, който те обича, той става прозорец, за да Може Божественото чрез него да дойде. Този човек те обича. Ако той не е прозорец за тебе, той няма никаква любов. Ние от естествения свят отиваме към духовния свят. В естествения свят светлината не е еднакво приложима. Всички може да проповядват, но светлината и топлината не са еднакво приложими при един и същи организъм и за всички организми. Детето, което е в утробата на майка си, ти не може да отвориш прозорец. Детето вижда чрез очите на майка си. Там има няколко трансформатора. Другояче, туй дете може да се осакати, ако се отвори прозорецът. Та виждам, че природата е затворила едно яйце, да го пази от светлината. Един трансформатор трябва. Сега някой път светските хора, те като влязат в черупката на едно яйце, не искат да излязат навън. Обаче детето ще поседи 9 месеца в яйцето, черупката ще бъде затворена, а след деветия месец ще излезе на бял свят. Майката ще отвори очите и ще започне да го приспива, да приспособява неговите очи към светлината. Има един начин в новото разбиране. Понеже вие се смущавате с всички социални въпроси, със семейни въпроси, от ред философски въпроси на старото учение. Вие не може да разрешите старото. Не може да се примирите с новото. Ако не турите едно яйце, старият ще бъде стар; младото си е младо. Ти как ще примириш старото с младото? Ти за да примириш стария с младия, трябва да подмладиш стария. Ако искаш да примириш младия със стария, трябва да му туриш единица. Защото 8-те, това е закон за подмладяване. Вие никога не може да се подмладите, ако не разбирате 8-те. Това е онази велика майка-алхимичка в света, която подмладява всичките хора. Тя казва: „На мене дайте тези старите брадати.“ И като ги види такива набръчкани, тури ги в своята лаборатория и там ги подмладява. [Тя] ги боядисва и оттам излиза едно малко, красиво детенце. Сега вие постарому ще кажете: „Проповядва ни се да възкръснем.“ Как е възкръснал Христос? Питам: вие от 2000 години, как всички проповедници проповядват за възкресението? Кои хора разбраха възкресението? Хората ще живеят и днес както в еврейското време; така и сега живеят. Коя е причината? Понеже се спират с числото 7. То е много строго число. Който си позволи да излезе из числото 7, една съчица да вземе, убиват го с камъни. Ако кажеш една лоша дума само и – на въжето веднага. Ако се нагрочиш на злото – на въжето. Ако вземеш крива стъпка – на въжето или куршум. Навсякъде. Числото 7 никому не прощава. Казвате: „Да служим на Бога.“ Евреите, които взеха туй леточисление, няма народ, който да е страдал толкоз, колкото евреите от това число 7. Те не разбираха числото 7. Седемте разбираха, но едното не разбираха. Сега, по този начин, както се разисква въпросът, аз не искам да ви заплета, но да разплета малко тези работи. Само едно ще знаете: че всичко онова, което ще изплета, от вас ще го взема. Ако сте съгласни и понеже всинца сте оплетени все със сребърни и златни нишки, и с диамантени нишки, аз ще ги взема, щом ги разплета, и ще ги задигна. Аз имам една торба и ще ги туря в торбата си. Онези, които искат да държат своето, имат право да го държат, но те няма да го търсят, предупреждавам ви. Аз не искам да бутам вашите стари украшения, понеже като ги взема тези украшения, трябва да ги туря в моята бижутерна фабрика, да ги туря на числото 8. Тъй щото, няма да влизат в работа като материал, да изкарам нещо от тях. Аз искам сега малко да ви подкупя. Някои искам да ви заставя да повярвате, че ще ви дам нещо ново, хубаво. Туй, което ще ви дам, ще бъде 10 пъти повече от онова, което ще ви взема. Които ме разбират, 10 пъти повече ще разберете, отколкото съм взел. Тия, които не ме разбират, да си държат старите работи; нито давам, нито вземам. Сега, Тома в човека, това е неговият конкретен ум. Това е реалист, човек, който казва: „Тук, на Земята трябва да живеем! Такива заблуждения, такива вярвания за другия свят, че това било, че онова било, [че] човек може да се подмлади!? Трябва да се живее.“ Тома е реалист: „Туй, което днес може да ям, то е важното. Какво може да ям утре, то не е важно.“ Тома казва: „Ако не туря пръста си.“ Той е много недоверчив. После е много лековерен. Като дойде Христос и му каза: „Ела да туриш пръста си!“, той казва: „Господ мой и Бог мой!“ Христос казва: „Блажен е, който не постъпи като тебе!“ Сега, има две противоречия в света, които произтичат. Ще ви приведа от какво произтичат, защото, ако взема да ви разправям, туй е една наука, която трябва дълго време да учите. Вие трябва да се радвате, че сте в една школа, която отваря едно велико бъдеще пред вас. По някой път няма защо да плачете, няма защо да тъжите; да скърбите, от моето гледище, туй, което аз зная. Но понеже не знаете, вие по някой път си поплаквате. Не е лошо, дето плачете и скърбите, защото все-таки аз ви намирам много умни хора сте вие. Аз досега не съм могъл да продам нито една сълза; вие ги продавате много бързо и то много скъпо. Някой набожен човек отиде при някой богаташ и казва: „За Господа!“ и започне да плаче. Потекат сълзите, смекчи се сърцето на богатия и казва: „Какво искаш?“ И му даде 200–300. Продал сълзите си. Ако не бяха покапали сълзите, парите не щяха да дойдат. Мене ме е срам. Мене много ме е срам да плача; много съм гладувал. Вие по-малко гладувайте. Аз много пестя сълзите. Пестя ги и знаете ли защо? В света има парилница. Като дойда там, ще ви държат отговорни. Вие сте много умни, но и аз съм умен. Мене отначало ми е теглила главата. Вие отначало оправяте работите, а в края теглите. Това е разликата между мене и вас. Мене в началото ми тегли главата. Вие в началото сте много умни. Аз оправям работите в края. Аз, като дойда в края, избърша сълзите си. А вие, като дойдете до края, плачете колкото искате... ...Тогава аз ви казвам друго нещо. Ако влезете в Царството Божие, владиците са деца, там стар човек не може да намериш. Малкото дете владика го правят. Щом израсне, отвладичват го. Туй дете има право да бъде владика само 3 години. От трите години като излезе, не го наричат владика. Тогава го детронират. Порядките са такива. Най-първо са генерали, а после стават редови. А сега мислим, че редовият е най-простият. Най-големите генерали в Божието Царство, най-големите хора са редовите, а най-малките са генералите. Какво ще кажете на това отгоре? Защото простият редови е тъй умен, тъй учен, че както големият генерал, тъй способен за работа. Тогава какво различие може да направите? Между тях няма състезание. В този свят, щом дойде някой редови, козирува. Казва: „Заповядай!“ На моето място има един редови. Може да се разберем с един генерал. Тук може ли един редови да се възмери с генерала? Тук трябва да посвети най-малко 10–20 години, за да стане генерал, министър. Трябва гласуване, трябва да работи. Сега ние се отклонихме от въпроса, понеже нас не ни интересува. Това е мода на живота. За мене е важно не формата. Генерал, цар или свещеник, или патриарх, хубави са тия работи. За мене важи умът на генерала; за мене важи сърцето на генерала, за мене важи волята на генерала, неговата душа и неговият дух. За редовия важи неговият ум, неговото сърце, неговата воля, душа и дух. Щом така са поставени нещата, другите работи лесно може да уреди. Сега се заражда другото противоречие в съвременния свят. Казват: „Заблуждавате хората!“ Казвам: Кога хората може да не се заблудят? Само при едно условие. Всеки един човек, който обича себе си повече, отколкото човечеството, той може да заблуди всеки едного. Всеки човек, който обича човечеството повече от себе си, този човек е, който може да каже истината. За да кажем една истина, [всеки] трябва да ни бъде така обичен, както себе си. Както себе си не искаш да излъжеш, както себе си не искаш да направиш нещастен. И ако всичките хора спазваха само това чувство, веднага ние ще турим едно ново начало на света. Ние мислим, че целият свят в грях лежи. То е друго заблуждение. Само нашият свят, на Земята, е така. Има светове, дето грях няма. Ако идете на Слънцето, там няма грехове, няма грешници. На Слънцето има отлични същества, които имат отличен ред и порядък. Тия хора са толкоз умни, образуват светлина и пращат енергия да осветяват Земята. Казвате: „Дали има хора на Слънцето?“ Има хора, подписвам го с двете ръце. Но не такива хора както на Земята. Не с такива умове, не с такива мозъци, но такива хора, с такива мозъци, които при 2500 градуса не мърдат и при 140 000 градуса не мърдат. За тях е удоволствие да се намерят при такава температура. Ще кажете: „Това е заблуждение!“ Аз питам: Откъде ние, хората, вземаме нашата интелигентност? Откъде е дошла интелигентността на Земята? Било е време, когато е нямало хора на Земята. Откъде са дошли те? Казвате: „Еволюция, първата клетка.“ Но питам: Началото на първата клетка отде е произлязло? Щом е въпрос за първата клетка, може да я турим при ония условия. Спорът не е там. Сега аз с първата клетка не искам да ви доказвам дали има Господ или не. Този въпрос не е за мене. Той е за вас. Вие трябва да го разрешите. Този въпрос аз съм го разрешил. За мене този въпрос е разрешен. Единственият въпрос, който е разрешен. Друг въпрос е социалният. Въпрос, който не съм разрешил. Но въпроса за Бога преди хиляди години съм разрешил. Друго заблуждение: „Ти преди хиляди години къде беше?“ Англичаните казват: „Това е подхлъзване на езика.“ Христос казва: „Преди да беше Авраама, Аз бях.“ Казват му: „Ти още 30 години нямаш, как си бил преди Авраама?“ Това е противоречие. Преди 1000 години къде съм бил? Някъде съм бил, разбира се. Не съм бил туй, което съм сега. Преди 1000 години съм бил друго. След 1000 години съвсем друго ще бъда. След 10 000 години, след 15 милиона години къде ще бъда и какво ще бъда? След 15 милиарда години ще бъдете нещо. Вие ще бъдете много повече, отколкото сега. Даже след 1000 години ние по-добре ще се разбираме с всинца ви. Даже с вас, макар привидно, но близките, които се показват, че вярват в моите думи, аз се резервирам, понеже колкото пъти съм ги пипнал за кесията, като погледнат, казват: „Няма какво да делим.“ Аз питам себе си: „Какво се ползувам, ако излъжа един човек?“ От моето гледище по-глупава работа няма. Аз съм богат човек. Аз, който съм бил богат, какво ще се нуждая от петачетата на бедните да ги събирам в моята каса? Ако ги събирам, тия хора плачат. Защо ми са на мене, богатия човек? Тогава питате: „Ти, като си толкоз богат човек, защо не оправиш света?“ Аз може да го оправя, вие ще го развалите. Аз мога 10 пъти да го оправя, но вие ще го развалите. Туй показва, че щом съм учен, може да създам закони. Бог поправя света, ние го разваляме. И там е всичкото зло. Ние всинца сме надарени с повече, отколкото можем да носим, но като не разбираме този закон, има противоречие. Всеки човек, трябва да заработи неговата мисъл. Човек трябва да мисли. Истината има едно качество. Когато дойде някой човек при мене, аз може да го изпитам по един начин. Богатия човек, който дойде при мене, ще му дам ключовете на всички каси, ще го оставя на свобода. Като се върне, ще го опитам. Аз имам неща, с които не разбирам моята сила. Възможно. Има възможност той да се изкуси. Не мислете, че аз съм задържал за себе си един плик и той ще ме опита. Ако му оставя всичкото богатство, имам доверие, този човек го обичам. Ако, след като съм го оставил, като се върна, всичкото, каквото съм оставил, той ми го даде, той ме обича. Между мене и него може да има отношение. Той може да остави богатството и аз може да му оставя богатството. И аз може да му услужа, и той може да ми услужи. Между нас има правилни отношения. Така трябва да разсъждавате. Дали може да го направя или не, то е друг въпрос. Защото сега има известни препятствия при сегашното наше разбиране... ...Казвате: „Блазе на ония, на които Христос се яви!“ Че, този Христос не може ли днес да се яви на хората? Че, онази любов, която прониква в един ден, не е ли Христос? Онази млада мома, която се е влюбила, не е ли Христос? Онзи търговец, на когото сърцето е отворено, не е ли Христос? Онзи сиромах, който е доволен от живота, не е ли Христос? Навсякъде е Христос. Казва: „Трябва да идете и да проповядвате и Аз ще бъда с вас. До скончанието на века с вас!“ „Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята.“ Това подразбира: в човешките умове, в човешките сърца, в човешките души. Христос оперира със Своята любов и ще дойде един ден, когато всичките препятствия ще се стопят, както се стопяват снеговете по планините. Ще потекат всичките тия богатства към долините. Туй ще стане сега. Казвам: Отсега нататък, онези, които разбирате, при говоренето направете връзка с Христа. Това е любов, която ще осмисли вашия живот. Може да сте хилав, щом направите тази връзка, вашата хилавост ще изчезне. Ако сте в стеснителни условия, те ще се подобрят. Не че ще станете богат, но положението ще се подобри. Ако вашата памет е слаба, ако вашият ум е слаб, ако вашето тяло е хилаво, щом направите тази връзка, вашето естествено Положение ще се измени. Не туй да бъде една съблазън. Ако аз ви обръщам внимание, ако от невидимия свят ме обичат, какво има тук, на Земята, да ме спъва? Всичките добри хора на Земята мислят както аз мисля. Не мислете, че само аз така мисля. Всичките добри хора мислят така, както аз мисля. И аз мисля както всичките добри хора мислят. И едното е вярно, и другото е вярно. Аз мисля тъй, както Бог мисли. Аз мисля как Бог ще оправи света. Искам да вървя по онзи път, по който Бог се проявява. Всички трябва да станете проводници. Това е разрешението. Това е възкресението. Затова е дошъл Христос на Земята. Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Любовта внася път в живота. Вярата е път за силата. Надеждата е път за човешката воля, за реализиране на всичките материални блага. Тъй седи въпросът. Тъй мисля аз
  16. ...Казвам, в тази глава се разрешава единият от въпросите. Защото за да работи човек, трябва да има разположение, едно малко подбуждение трябва да има. Всяко недоволство произтича от три причини. Когато не сме в съгласие със законите на Божията Любов, имаме вече едно неразположение. Когато не сме съгласни със законите на Божията Мъдрост, имаме второ неразположение. Когато не сме съгласни с Божествената Истина, имаме трето неразположение. Три неразположения: едното на ума, другото на сърцето, а третото на тялото. Какво те препятства да си в съгласие със законите? Има един закон в човека. Някой казва: „Аз на закон не се подчинявам“. Че ти никога не си се освободил от закона. Най-първо, не мислиш право. Казваш, че не се подчиняваш на никакъв закон. Ти трябва да ядеш, да спиш, трябва да се обличаш, трябва да живееш в къща. По улицата трябва да ходиш. Не може да ходиш където искаш. Дойдеш до някой плет, трябва да го заобиколиш. Казваш: „Аз съм свободен“. Ние, хората, не сме свободни. Аз считам свободни хора, които изпълняват закона на Любовта. Който изпълнява закона на Божествената Мъдрост, той е свободен. Който изпълнява закона на Божествената Истина, той е свободен. Вън от туй никаква свобода няма. Те са относителни разбирания. Мнозина казват: „Как трябва да постъпваме?“ Казвате: „Кажете ми как трябва да постъпя, за да изпълня закона Христов?“ Постъпвай тъй, както майка ти е постъпвала с тебе, когато си се родил на земята. Постъпвай тъй, както баща ти е постъпвал с тебе, когато си се родил на замята. Постъпвай тъй, както брат ти е постъпвал, както сестра ти е постъпвала. Вие всички знаете това. Сестрата вземе малкото братче, гали го. Братът го вземе, бащата го вземе, подхвърлят го. Майката го взема, къпе го. Четири правила има да постъпвате: тъй, както майката постъпва; тъй, както бащата постъпва; тъй, както братът и както сестрата. Не по форма точно така, но те са модели. Как ще изпълниш закона Христов? Казваш: „Аз те обичам“. Какво значи „обичам“? Какво значи „бич“? Този, който не служи на Любовта, като кажеш обичам, като махнеш „О“-то, то остава „бич“ – обичта става на бич. Като изпълниш закона, Любовта става обич. Значи този бич става лекачен(?) като узрял плод. Когато няма Любовта, той е зелен плод, горчив плод. Когато Любовта е там, плодовете стават сладки. Какво показва горчивината в света? Горчивите неща показват закона на безлюбието. Сладките неща, това е законът на Любовта. Всички сладки неща са станали от ония хора, които изпълняват закона на Любовта. Слънчевата светлина, когато слиза от слънцето, прави тия плодове сладки. Тя показва ония същества, които живеят на слънцето, които изпращат своята помощ на земята; показва, че са много добри и много сладки. Следователно имаме на земята повече сладки плодове, отколкото горчиви. Един сладък плод показва какви са жителите на слънцето; сладките ябълки показват какви са жителите на слънцето; сладките круши показват какви са жителите на слънцето. Една слива, един лимон, един портокал, житните зърна, всички те показват какви са жителите на слънцето и ние какви трябва да бъдем сега. Един човек 20 години яде череши, и хляб яде, и да е горчив? Туй как ще си го обясните? Мене много пъти са ми казвали: „Вие не ме обичате“. Рекох: „Прав си. Всеки човек, който не обича Бога, аз не мога да го обичам“. И хората, когато мен не ме обичат, и на себе си казвам същото. Не може хората да те обичат, докато не обичаш Бога. Казвам, трябва да обичаш Бога, за да те обичат хората. Искаш другите да те обичат. Защо ще те обичат? За твоите очи? Защо обичат хората Христа? Христос обичаше Бога. Като дойде, изпълни волята Му. Да сме готови на всички жертви за Божията Любов. То е един закон. Не жертви за хората, но вътре в себе си трябва да имаш един закон за онази жертва, която трябва да направиш. Седиш, мислиш и казваш: „Аз ако се пожертвам, какво ще стане?“ Вие криво разсъждавате. Христос изяснява въпроса: „Ако житното зърно не падне в земята, то само̀ остава, ако падне в земята, то се умножава и сила придобива“. Ти като се пожертваш, ще спечелиш нещо. Като не се пожертваш, ти сам ще останеш. Всичките радости в живота произтичат от жертвата, която ние правим за Любовта Божия. Всичката радост и веселие произтича от жертвата, която правим за Божията Мъдрост. Всичката свобода, която искаме да придобием, произтича от всички жертви, които правим за Истината. Ние имаме странни понятия. Някой път се възмущаваме от известни методи. Ето аз как сравнявам. Представете си, че в морето се давиш. В същото време няма едно хубаво гладко копринено въже, но има едно такова оцапано въже, направено от коноп. И хвърлят ти го, да се хванеш за него. Ти казваш: „С такова ли въже ще ме спасявате?“ Ако туй въже го няма в дадения случай, ще се удавиш. Оцапано-неоцапано, ще се хванеш за въжето. Ако не се хванеш, ще се удавиш. Ние, съвременните хора, искаме да живеем по Бога с копринени въжета... ...Апостол Павел казва: „Кой ще ни избави от Любовта?“ Тя е единственият безопасен път, по който можем да вървим. Няма друга сила в света, която може да ни избави от това положение, в което се намираме, единствената сила е Духът, Който ще измени целия ред на нещата. Божият Дух ще употреби Любовта като едно средство, Мъдростта като едно средство и Истината като едно средство. От Любовта ще дойде новият живот, от Мъдростта ще дойде новото знание, от Истината ще дойде новата свобода, в която няма да бъдем ограничени. Казвам, бъдете готови да си запретнете крачолите. Ако не се решите да кажете на българина, че ще си запретнете крачолите, да му кажете той да върви напред, а вие подир него, няма да ви качи на колата. Любовта – напред, а вие – отзад. Тя ще ни качи на каруцата си и ще ни угости хубаво. Изключение няма. Ще се качим на новата каруца на този българин. Път на избавление
  17. Слънчева

    За прераждането

    Ето нещо, което ми помогна http://friendsoftherainbow.net/node/1931?fbclid=IwAR2y_XN5EX9UrZK_OPzLflrBpwyaMLZpLDImOzAGxvKVriqVZZlFyj_tbTk
  18. „Уморен прочее от път, Исус седеше при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Исус ѝ казва: „Дай Ми да пия.“ Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Жената самарянка Му казва: „Как Ти, бидейки юдеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка?“ (Защото юдеите нямат сношение със самаряните.) Исус ѝ отговори и рече: „Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: „Дай Ми да пия.“ – ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.“ Жената Му казва: „Господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от отца ни Якова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?“ Исус ѝ отговори и рече: „Всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.“ Казва Му жената: „Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.“ Исус ѝ казва: „Иди повикай мъжа си и дойди тука.“ Отговори жената и рече: „Нямам мъж.“ Исус ѝ казва: „Добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.“ Казва Му жената: „Господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.“ Исус ѝ казва: „Жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Йерусалим ще се поклоните на Отца. Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от юдеите. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.“ Казва Му жената: „Зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.“ Исус ѝ казва: „Аз съм, Който говоря с тебе.“ В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: „Какво искаш?“ или „Какво приказваш с нея?“ Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците: „Елате и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила. Да не би Той да е Христос?“ Тогава те излязоха из града и идеха към Него. Между това учениците Го молеха, казвайки: „Учителю, яж!“ Но Той им рече: „Аз имам храна да ям, която вие не знаете.“ Поради това учениците думаха помежду си: „Да не би някой да Му е донесъл да яде?“ Исус им казва: „Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва. Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят. Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне. Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.“ И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила. Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена. И още по-много народ повярва поради словото Му. А на жената думаха: „Ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.“ А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея. Защото Сам Исус бе засвидетелствувал, че пророк в отечеството си няма почит. Когато, прочее, дойде в Галилея, галилейци Го приеха, защото бяха видели всичко, що бе извършил в Йерусалим на празника, – понеже и те бяха ходили на празника. И тъй, Исус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум. Като чу, че от Юдея Исус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране. А Исус му рече: „Ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате.“ Царедворецът Му казва: „Господи, дойди, докле не е умряло детето ми.“ Исус му казва: „Иди си, син ти е жив.“ И човекът повярва думите, които му каза Исус, и си тръгна. Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: „Син ти е жив.“ А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: „Вчера в седмия час го остави огницата.“ Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Исус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом.“ - (Йоан 4) Най-великото нещо, което ние познаваме в света, това е животът. Не е въпрос до нашите схващания за живота, нито до онова, което чувстваме и мислим за живота. Това са частични схващания. Ние говорим за целокупния живот, който се заключава в това, което виждаме отвън, в което се е проявил, и това, в което за в бъдеще ще се проявява. Съвременното човечество се намира в положението на малките деца. Съвременните хора имат смътни понятия за самия живот, както и за неговите проявления. Под думата „живот“ ние разбираме онова, което човек желае. Човек желае живота. Знанието, богатството, силата, както и цялата външна обстановка, са приятни само тогава, когато животът съществува. Всички тия неща са условия за самия живот. Ако животът не съществува, те са безпредметни. Светлината е безпредметна без очите. Музиката, звукът е безпредметен без ушите. Словото е безпредметно без човешкия език. Днес всички говорят за новото, но в какво се състои то? Виждате една картина и казвате: „Нещо ново има в тази картина“. – Кое е новото в тази картина, не разбирате. За да се произнесете върху новото в картината, вие трябва да я нарисувате. Друг някой казва, че тази картина е хубава. В какво се състои хубавото на тази картина? Казвате за някой човек, че е красив. В какво се състои неговата сила, неговата красота? Всяко нещо, за което се говори, трябва да е опитано. Не е достатъчно само да кажете, че захарта е сладка, но трябва да сте я опитали. Белият цвят не определя захарта. Има едно вътрешно качество, което определя захарта. То е нейната сладчина. Следователно всеки човек има известни чувства в себе си, чрез които познава реалността. Дойдете ли до реалността, вие се натъквате на ред философски твърдения, според които реалността е нещо непонятно, както и Бог е невидим. За думата „невидим“ аз имам съвсем друго разбиране. Когато философите казват, че Бог е невидим, това говори за едно буквално разбиране. Че Бог е невидим, това е едната страна на въпроса. Същевременно Той е видим. Къде е видим Бог? – В най-малките си форми. За пример, всички хора виждат слънцето, но кой от тях го е видял в неговото величие? Слънцето е милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята. Кой го е видял в тази му големина? Всички виждаме слънцето като малка топка, която можем да сложим под мишниците си. Казвате: „Колко е хубава тази светла топка! Да мога да я взема в дома си, да ми посвети!“ – Грамадна разлика има между това, което вие схващате, и това, което е в действителност. Когато философите казват, че Бог е невидим, вие разбирате тъкмо онова, за което нямате никакво понятие. Вие нямате понятие за вътрешния строеж на нещата. Често и някои учени говорят за работи, които те вътрешно не познават. За пример, някой ще започне да говори за слънцето, ще прави аналогия между слънцето и земята. Той ще разправя, че на слънцето има планини и долини, грамадни океани, реки, планети, хубави градини, хора, подобни на тия от земята, но по-умни, по-красиви, по-стройни. Като слушате да говорят за слънцето по този начин, вие питате този човек, видял ли е това, за което говори. Той нищо не е видял, но предполага, че е така. И след всичко това, ще се намерят хора, които ще повярват. Така мнозина вярват в твърдението на някои философи, че Бог е невидим. И те преповтарят това твърдение. От една страна то е вярно, но от друга – не е вярно. Всяка истина е наполовина истина и всяка лъжа е наполовина лъжа. Но във всяка лъжа има истина и във всяка истина има малко лъжа. Това е афоризъм. Като казвам, че във всяка истина има малко лъжа, аз не взимам истината в абсолютния ѝ смисъл, но разглеждам един факт, който минава за истина. Ето едно положение, което хората взимат за истина. Те казват: „Животът е нещастен“. – Това не е истина. Защо? В живота няма абсолютно никакво нещастие. Животът на хората, и то на някои само, е нещастен. Значи в тази истина има малко лъжа. Казвате още, че водата е мътна. Не, водата никога не може да бъде мътна. Тя може да съдържа различни утайки, примеси в себе си, но тия примеси по никой начин не са в състояние да изменят състава на водата. Тия примеси могат външно само да затъмнят изгледа на водата, но в същината на водата не може да стане абсолютно никаква промяна. Преди години слушах един американски професор, който говореше пред многобройна публика за пречистването на водата. Той искаше с ред опити да демонстрира пред слушателите си, че каквито примеси да се сложат във водата, тя може така да се пречисти, че абсолютно да не измени свойствата си, да остане чиста вода. На масата си той имаше няколко шишета с вода, взета от различни места на клоаците в Ню Йорк и Бостън и всичките видове вода подложи на дестилиране, след което получи абсолютно чиста вода. За доказателство на това, той сам пи от тази вече пречистена вода. С тези опити той доказа, че водата не може да се опетни. Въз основа на същия закон казвам: ние се намираме в такава фаза, в която животът по никой начин не може да се опетни. Известни материални примеси, каквито са мислите и чувствата на хората, могат временно само, и то външно, да замъглят чистотата на живота, но същината на живота по никой начин не може да се опетни. За пример, някой човек е нещастен по единствената причина, че в ума му е влязла мисълта, че някой го преследва, иска да го убие. Ден и нощ той все това мисли, че някой го дебне. Той казва: „Преследват ме“. – Кой те преследва? – Не зная, но някой ме преследва. И сега трябва да дойде някой човек отвън, да извади тази мисъл от ума му, да го убеди, че никой не го преследва. Как ще го убеди? С ред доказателства той трябва да го убеждава, че какъвто удар и да нанесе неприятелят му, неговият нож по никой начин няма да се забие в тялото му. Този нож е от такова естество, че не може да причини никаква пакост върху човешкото тяло. И съвременните хора се заблуждават по същия начин, че смъртта може да забие ножа в нашите тела и да умрем. Същевременно се проповядва, че можем и да възкръснем. Обаче как ще се убедят във възкресението онези проповедници, които поддържат, че само праведните ще възкръснат, а грешните няма да възкръснат, защото те са осъдени на вечен огън и мъчение? Аз пък добавям: няма да възкръснат само онези, които не са умрели; всички, които умират и които са умрели, все ще възкръснат. Как ще възкръснете сега, когато сте живи? Възкресението подразбира нов живот, в нова форма. Може ли червеят да се превърне в пеперуда, докато е още жив? Докато е червей, той не може да стане пеперуда. Щом престане да бъде червей, той ще се превърне в пеперуда. Следователно такъв, какъвто е човек, той никога не може да възкръсне. Понятието възкресение не е отвлечено, но трудно е да се разисква върху него, защото всеки има свои възгледи. Когато хората разискват върху даден въпрос, те не се спират върху фактите, върху действителността, но се спират върху своите лични възгледи и теории и се произнасят, дали теорията им е права, или не. За мене не е важно, дали дадена теория във физиката, в химията или в друга някоя наука, е права, или не. За мене всяко научно или философско твърдение е дотолкова вярно, доколкото е израз на истината, която съществува в природата. Ако дадена теория е в съгласие с истината и дава светлина на ума, донякъде тя задоволява хората. Обаче ако не дава светлина на ума, външно тя може да е отлична, но не задоволява хората. Всяка такава теория прилича на добре сготвено ядене, приятно на вид, но след половин час то предизвиква в стомаха на човека някакви реакции, които показват, че това ядене не е било такова, каквото трябва. Следователно всяко учение трябва да внесе в човека едно успокояване. Новото направление в живота е в сила да внесе това успокояване. За религиозните хора има една опасност, че те отричат знанието и казват: „Знание не ни трябва. Щом обичаме Бога, Любовта всичко ще ни даде“. Това показва, че те не разбират Любовта. Любовта не изключва знанието. Който изключва знанието, той няма Любов. Вие ще цитирате стиха от Писанието, където се казва, че знанието възгордява. Да, знание без любов възгордява, но знание с любов – осмисля и украсява живота. Сега, ще направите друго възражение, че знанието ограничава човека. Не, знанието внася свобода. Без знание истината не може да дойде в човека. Животът, знанието и свободата трябва да се свържат в едно звено. На никого не позволявайте да слага клин във вашите разбирания. Никоя сила в света, била тя от физическия, духовния или Божествения свят, не е в състояние да разедини съединението, което е образувано от живота, знанието и свободата... ...Материалният свят е съставен от всички ония неща, които имат движение. От човешко гледище всички форми, които съставят материалния свят, са в застой, т.е. те са неорганизирани. Значи, сама по себе си, материята е инертна, неподвижна. Там, където се забелязва най-малкото, най-слабото движение, то е признак на живот. Животът дава подтик, импулс на материята да се движи. Следователно, когато животът прониква в материята, той започва да обработва това неподвижно, инертно нещо, и създава от него безброй разнообразни форми. Затова, именно, с право можем да кажем, че животът оформя материята, вследствие на което тя почва да се облагородява, да се възпитава, да се смекчава. С една дума казано, неподвижното, мързеливото, ленивото започва да еволюира. Където има еволюция, там има движение. Където има движение, там има и живот. Животът пък е един от елементите на духовния свят. Божественият свят се отличава с мисъл, с разумност. Оттук вадим заключение: всяко движение включва в себе си разумност. Ето защо, животът внася в неподвижното, в неразумното, т.е. в материята, подвижност и разумност. Когато свързвате неразумната форма с движението и със съзнателния живот, тя вече придобива смисъл за човека. И тъй, човек е съставен главно от три елемента: от неподвижно, от инертно нещо, което е материята; от подвижно, което е животът, и от разумно, съзнателно начало. Тези три елемента представляват идеята за живота. Докато свързвате движението с живота, вие можете да се лекувате, можете да бъдете здрави. Щом помислите, че движението може да се спре, вие ще дойдете до неподвижното, до инертното. И тогава ще си зададете въпроса, съществува ли материя. Разбира се, че материя съществува. Аз не поддържам теорията, че материята е илюзия. Не, материалният свят е реален свят. Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота. Движението пък е основа за проява на разумността. Обаче това не значи, че движението зависи от материята, нито пък че разумността зависи от движението. Те едно от друго не произлизат, но служат като основа за проява едно на друго. Красотата на материята се състои в това, че е неподвижна. Когато става подвижна, тя изменя вече естеството си. И когато движението става неподвижно, и то изменя естеството си. Често в хората се явява желание повече да почиват, да се успокоят, да не се движат. Това желание е опасно. Защо? Човек не може да остане в едно положение, да почива само. Ако дойде до положение само да почива, той трябва да знае, че това състояние е свойствено на материята. Само материята почива, само тя е неподвижна. Щом дойде до живота, той трябва да се радва, че работи, че се движи, защото движението е качество на живота. И най-после, щом дойде мисълта, нека се радва на този елемент. Това показва, че неговата мисъл, неговата разумност работи. Човек трябва да се радва на трите елемента в своя живот – на почивката, на движението и на мисълта и да знае, че не е дошъл на земята да решава всички въпроси. Създателят на света не е пратил човека на земята да решава какво нещо е животът, или докъде се простират границите на този свят, нито пък да изчислява колко светове съществуват. Никой досега не е решил тия въпроси и вие няма да ги решите. Според окултната наука, сегашната вселена съществува от преди милиарди години, но един ден ще изчезне и ще се замести с нова вселена. Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и изчезвали и нови ще се създават. Ето защо, при това положение, не се старайте да изчислите броя на тия светове. Ако е въпрос за световете, които съществуват в тази вселена, те са милиарди на брой, но вие не можете да ги изчислите. Направете като турците, които, щом дойдат до някаква трудна задача, казват: „Седем ката нагоре и седем ката надолу“ – и там спират. Колко са седем ката? Ако вземете един кат от десет метра, ще получите всичко 70 метра. Каква височина са 70 метра? Дори ако вземете един кат от хиляда метра, ще получите седем хиляди метра. Каква височина представляват седем хиляди метра? Сега, да се спрем върху въпроса за възпитанието. Защо? Защото, ако не дойдете до новите възгледи за живота, вие не можете да изправите сегашния си живот. Всички хора са изплашени от кризата, от катастрофите в живота. Вестници ли четете, с хора ли се разговаряте, все ще слушате да разправят различни нещастия и загуби: една кола прегазила еди-кого си; един трен премазал еди-кого си; толкова къщи изгорели; толкова параходи потънали и т.н. Всички се намират под влиянието на страшно внушение, и всеки като че очаква да се случи нещо с него и да му четат надгробна реч. Какъв живот е този, всеки ден да очаквате последния си час, като че сте в положението на човек, осъден на обесване, който всеки час очаква да влязат в стаята му, да го извадят вън и да го екзекутират? Ако сте учен човек и всеки момент треперите пред мисълта, че ще умрете, каква наука е тази? Истинска наука е онази, която може да освободи човека от вечния страх и безпокойство за живота му и да каже: „Аз съм от онези хора, които не умират. Мога да се изменя, но не и да умра“. И наистина, ние постоянно се изменяме. Гледате едно малко детенце, красивичко, русичко, но след няколко години срещате това дете, вече изменено, станало възрастен човек, и се чудите къде остана красотата на това дете. Изменило се е това дете, пораснало е, възмъжало е. Апостол Павел казва: „Всички ние ще се изменим, но няма да умрем“. Питам: какъв живот е този, в който хората едни други се подозират? Син среща баща си с една млада мома и веднага го подозира. Дъщеря среща майка си с един млад момък и веднага я подозира. Сестра среща брата си с млада, красива мома и веднага го подозира. Благородството на човека се състои в това, като види баща си, майка си, брата или сестра си с млади моми или момци, красиво да трепне сърцето му и да помисли най-хубавото, най-доброто за тях. Защо трябва да мислите най-лошото?.. Следователно докато съществуват красиви хора в света и мед ще има; щом красивите хора почнат да изчезват и медът ще почне да се намалява. Защо? Настават критични години в живота. Докато има силни хора в света и свобода ще има. Щом започне да се губи силата на хората, робството идва. Докато съществува разумност в света, щастието идва между хората. Когато разумността почне да се намалява, да изчезва, тогава идват всички нещастия. Някой пита: „Защо съм нещастен?“ – Защото си неразумен. – „Защо съм слаб?“ – Защото нямаш сила, не си красив. Всеки човек трябва да има желание да бъде красив. За тази цел той трябва да държи в ума си образа на някой красив човек. Като вървите по улиците и видите човек с красиво чело, или красиви очи, спрете вниманието си върху него и се опитайте да го нарисувате. По този начин ще привикнете да задържате красиви образи в ума си. Пътувате из планината, спрете погледа си върху някой хубав пейзаж и се опитайте да го нарисувате. Следователно, ако искате да развивате някои благородни качества в себе си, спрете се, като художник, върху някой красив образ и работете върху себе си. Само по този начин вие можете да напредвате. Ако отидете на небето, между ангелите, вие ще се намерите заобиколени само от красота. Ангелите са много красиви същества. Ако един ангел би слязъл на земята, всички мъже и жени, всички учени ще тръгнат подир него. Голяма е красотата на ангела и никой не може да устои на нея. И ако ангелите днес не искат да слизат на земята, причината за това е, че те не искат да създават нещастия на хората. В това отношение, те са високо благородни и възвишени. Като знаят, че хората не могат изведнъж да постигнат тяхната красота, те се пазят да не ги обезсърчат. Когато трябва да дойдат на земята, ангелите се обличат в най-скромна дреха, да не предизвикват съблазън между хората. Обаче, има случаи, когато ангели са идвали на земята във всичката своя красота и величие и който веднъж само е могъл да види един от тия ангели, той се е простирал на земята. Данаил, виден израилски пророк, като видял един от тия ангели, изгубил съзнанието си и паднал на земята. Трябвало този ангел да се приближи до него, за да го изправи на краката. Това показва, че хората още не могат да издържат на мощното, на благородното, на възвишеното и красивото в света. Ангелите са хора, които някога са живели на земята и са минали през особена област на мъчнотии и страдания, за да достигнат до пътя на съвършенство. Значи те са минали от човешката раса в расата на съвършените хора, или в положението на ангели. Съвършените хора или ангелите служат за образец на човечеството. Днес няма още такива гениални художници, които могат да нарисуват образ с ангелска красота. Защо? Защото красотата е неуловимо качество. Красивият човек е самоуверен в себе си, той никога не се обезсърчава. Той не знае какво нещо е обезсърчение, нито какво нещо е обезверяване. И като съзнава красотата си, той е толкова естествен, както истински богатият, който и външно, и вътрешно, не изпитва никакъв страх пред беднотията. Обаче, в който ден изгуби красотата си, този човек се намира в положение „хуже губернаторское“. И тъй, казахме, че материята се отличава с неподвижност, животът – с подвижност, а духът – с разумност. Оттук можем да извадим няколко правила, по които човек трябва да живее. В известно отношение човек трябва да бъде неподвижен, както материята. Кога, именно, трябва да бъде неподвижен? Когато дойде въпрос за престъпленията, за изкушенията, за злото. Щом се натъкне на едно от тия положения, човек трябва да бъде неподвижен, да не се мърда от мястото си. Щом се натъкне на доброто, той трябва да бъде подвижен като живота. Този е истинският морал. Обаче, ако постъпи обратно, а именно, при злото бъде подвижен като живота, а при доброто – неподвижен като материята, той ще си създаде най-голямото нещастие, ще даде път на злото в себе си. Неподвижността е едно от хубавите качества на материята; подвижността е едно от хубавите качества на живота, но ако и двете не се употребят на своето място, те ще причинят злото в света. Следователно, във време на скръб и страдание, бъди неподвижен като материята; във време на радост и веселие, бъди подвижен като живота. И тогава, във време на радост, кажи: „Да живеят всички българи, всички англичани, всички американци, всички хора по лицето на земята в доброто!“ Под думата „добро“ аз разбирам подвижното. Ако всички хора живеят в доброто, животът, сам по себе си, ще се осмисли. По този начин те ще се домогнат до вътрешната свобода в себе си. Едно звено
  19. Благодаря за беседата! Сега, аз не мисля, че ще внеса нещо ново у вас, нито пък [че] онова, което говоря, ще поправи света. Целта ми не е тази. Целта ми е да подкрепя онова, което е вложено във вас. Когато дойде една слугиня, че полива едно цвете, тя само подкрепя онова, което е в цветето. Помага като едно условие, нищо не внася в живота му. Хората някой път изискват да се разрешат мъчнотиите в живота. За глупавите мъчнотиите никога няма да се разрешат. Туй да го знаете всички. Фет-акомпли. (fait accompli (фр.) – свършен факт.) Че всичко работи за добре, това е за умните хора. Ако ние почнем да живеем малко по-друг живот… Сегашните хора искат да оправят обществените работи. Туй желание е хубаво, но то не е наша задача. Оправянето на обществения живот зависи от по-висши същества, които имат предвид кой ще оправи Земята. Слънцето се занимава с оправянето на Земята. Нима ние ще урегулираме пътя как да се движи Слънцето? То има тази работа за отоплението и [за] осветлението, за уреждането на живота. Слънцето има тази задача. Какво ние ще се занимаваме? Нашата задача е съвсем друга. Сегашните хора имат съвсем друга задача. Те се занимават с въпроса защо е така създадена Земята. Онези от вас, които сте от първата фаза, които мислите по-първо за противоречията в живота, ще ви дам за пример един негърски проповедник. Умен човек бил. Попитали го неговите слушатели какво правил Господ преди създаването на света. Той им казал: „Сечал пръти.“ – „За какво?“ – „Да бие глупавите хора като вас.“ Туй е неговото твърдение. Той мисли, че с това нещо се разрешава въпросът. Страданията са страдания, но само умният разрешава противоречията, които съществуват. Защото противоречието е нещо вътре у нас. То съществува в нашия ум, то съществува в нашето сърце, то съществува в нашата воля. Но според онова, което ние знаем, противоречието се намира в човешката воля. Злото в човека е всадено в неговата воля, в свободата на неговата воля. Не е в неговото сърце, не е в неговия ум. Сърцето и умът в дадения случай са само условия, при които волята може да създаде някакъв порок. Защото мислите помагат на волята да създаде някакво престъпление, някакъв порок; и сърцето помага на волята да създаде някакво престъпление. Най-лошото у човека не произтича от човешкото сърце и от човешкия ум. Може някои да цитират, че сърцето е покварено. Но покварата на сърцето не зависи от това, че сърцето е грешно. Когато една жена греши, кой е виноват? Мъжът. Мъжът в дадения случай развращава една жена. Това е волята на жената, нищо повече. Жена, която се развращава от един мъж, мъжът в дадения случай е волята на жената. Мъжът може да се развращава от жената. Жената е волята на мъжа в дадения случай. Тъй разглеждаме ние въпроса. Когато някой ми каже, че жена го е развратила, казвам: неговата воля е там. И когато един мъж е развратил една жена, нейната воля е там. Следователно как ще я разврати един мъж, ако тя няма воля? Под думата „воля“ разбирам желание да има нещо. Как ще ме отрови някой? Туй е желанието да пия. Ако не пия вино, как ще ме отровят? Ако не искам да дишам въздуха, в който има отровни газове, как ще се отровя? Казвате: „Може ли човек да не диша?“ Какъв е процентът на вдишването? Един човек взима по 20 вдишки на минута, умните хора правят 10 вдишки, а гениалните правят 5 вдишки. Бог в цялата вечност прави една вдишка и една издишка. Вие казвате, че това са философски разсъждения. Но човек трябва да разбира техните отношения, да ги свързва с нашето съзнание, за да видим какво е неговото приложение. Ние го считаме безполезно. Запример ние може да считаме социологията за основна наука, или физиологията, или медицината, или която и да е друга наука. Но всички тези науки допринасят за човешкото развитие. Та, ние казваме, че Онзи, Който е създал света, го е създал по закона на числата. Ако човек в една глава има толкова противоречия, колко противоречия щеше да има, ако имаше две глави? Ако човек с две очи има толкова противоречия, колко противоречия щеше да има, ако имаше четири очи? Ако човек с две уши има толкова противоречия, колко противоречия щеше да има, ако имаше четири уши? Ако човек с една уста има толкова несгоди в живота, то ако имаше две уста, с които постоянно да говори, колко противоречия щеше да има? Много повече, отколкото при това положение. Една е главата привидно, но тя е разделена. Две глави има човек, това е привидност. Отвън има една глава, а отвътре са две глави. Дълго време ще мине, докато се създаде една глава. Засега дълги години ще минат, докато има една глава. Две глави има човек – мъжка и женска глава. Мъжете и жените се налагат едни на други и постоянно караници има в дома. Човек не знае какво да прави. Какво трябва да прави? Сития, за да го изцериш, дръж го гладен. А гладния, за да го изцериш, нахрани го, но да не преяжда! Всичката философия седи в това: Не отказвайте нищо на вашето сърце, но онова, което даваш, да е на място. Не отказвайте нито една мисъл на вашия ум, но онази мисъл, която предлагаш в ума си, да хване място. Най-после, онзи, който разбира, всяка една постъпка, която човек е направил, трябва да хваща своето място. Туй е необходимо за самия човек, който работи. Аз считам: каквото верую и да имате, то е един занаят. Занимава се човек с търговия, но търговията си има своето място. Може да е търговец на платове, на едри стоки, на колониални стоки, може да е лекар на болни, може да е поет. И това е занаят. Той пише в книгите, издава ги, пише във вестниците. Може да е филолог, може да е анатомист и т.н. Следователно всеки може да е социалист, може да е комунист, може да е православен – това са все занаяти. Защото [оня, който] стане православен, търговия е това, по-добре прекарва. В Америка, ако идете в големите църкви или в еврейските църкви, всяка църква лекар си има. Защо става лекар в тази църква? Понеже има клиенти. Както партиите у нас. Лекар, който принадлежи към някоя църква, членовете на църквата няма да викат някой лекар отвън, но ще викат своя лекар. Той ще има клиенти, преглежда днес 10–15–20 души – как няма да поддържа църквата? Ти си партизанин, ти си комунист, как няма да поддържаш тази клиентела? Това не е още идейно. Не че нямаш право. Ти може да бъдеш земледелец, да обработваш земята. Ти може да бъдеш градинар, да обработваш градината. Ти може да бъдеш учител, да учиш децата. Ти може да бъдеш майка, да раждаш деца. Ти може да бъдеш баща, то е занаят, ще отглеждаш тия деца. Та, казвам: Във всичките занаяти човек има отговорност. Той не може да носи тази титла без отговорност. То е противоречие. Сега ще кажете: „Тия работи на другия свят има ли ги?“ Че защо ни е онзи свят, когато имаме този свят? Чудно нещо, когато искате да проектирате този свят в другия свят. Два свята не може да бъдат еднакви. Аз. разсъждавам като вас философски. Има друг свят. Той не може да бъде като този. Числото 2 не прилича на числото 3 и 3 не прилича на 4. Всички се различават. Но тия числа имат отношение едни към други. Ще каже някой, че 1 и 2 са едно. Добре тогава, имаме практически 3 лева, нали е все едно? На тебе 1 лев, на мене 2 лева! Нали е все едно 2 или 3? Казваш, че между 1 и 4 няма разлика. Хубаво, на тебе едно, на мене четири! Има разлика. Сега съществуват известни противоречия в света. Под думата „глупави“ хора разбираме хора, които не са се заели да изучават природата. Противоречията в живота съставят объркан материал, който за бъдеще [хората] трябва да обработват. Туй, от което ние страдаме, за бъдеще ще създаде една култура, едно цяло щастие за бъдещите поколения. Нещастието на сегашните поколения, то ще бъде цяло щастие за бъдещите поколения. Майката, която ражда едно дете, Ще бъде щастлива. Но някой път тя плаща с живота си, то остава живо. То може да умре и може да остане заедно [с майка си], за него е безразлично. Ако детето е умно, няма да умори майка си. Ако умори майка си, то е много глупаво. Някой път майката остава да живее. Туй е само едно твърдение, което изисква научно доказателство. Понеже нямаме време за тези доказателства, то ще остане като едно твърдение. Ако туриш един глупав кочияш да те води, какво ще стане? Ще те прескамбучи някъде, ще прекатури колата. Тогава казвам: Ние има да боравим с извънредно тънки сили в света. Засега всички мислите, че имате ум, сърце и воля. Къде е вашият ум? Къде е вашето сърце? Къде е вашата воля? Говори се някой път за душата, за духа, за сърцето, за способности, за какви ли не неща. Всички третират този въпрос. Кой от вас е видял своя ум? Кой от вас е видял своето сърце? Като турите ръка на сърцето, тупти. Като си туриш ръка на главата, казваш: „Имам ум!“ Ако нямате глава, нямате ум. А всъщност сила има, която работи в мозъка. Тя е непонятна за нас. Но някой път ние знаем, умът е възвишеното, благородното. Казват: социален ум. Изработи една хубава картина, изработи един часовник. Казваме: социален ум има този човек. Или човек може да е с религиозен ум. В какво седи религиозността на човека? Религиозността, това е социално чувство. Религиозният човек е влюбен човек. Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният е влюбен в някого. Ще ми разправяте, че е влюбен в Бога. Той е влюбен. От сутрин до вечер мисли как да влезе в Царството Божие. Както една мома постоянно мисли за момъка, за някой княз, да се жени за него, да влезе в палата му, да има слугини. Религиозните хора мислят да влязат в рая, да се освободят от дявола. Кой е дяволът? Лошите условия на Земята... Очите_на_мъдрия
  20. ...Ако вземете духовните хора, имат странни идеи. Те считат всеки човек, който се е оженил, за грешник, че не върви в Божия път. Мислят, който не е женен, той е светия. То е въпрос. Действително донякъде имат известно право. В този смисъл, че Бог като създаде животните, създаде ги по две, а човека създаде сам. Обаче като видя животните – животните са светските хора – че по две ходят, казва: „Защо правя изключение? Мене ми трябва другарка в тази райска градина. Сам не се живее.“ Това показва, че съзнанието на човека не беше издигнато. Той трябваше да живее с Господа, да изучава. Обърна поглед човек към земята. Господ, като го видя, съжали го и му създаде другарка. По някой път сегашните хора питат какво значи това, как е станала тази работа. По някой път даже самите деца, като няма с какво да се забавляват, сами си правят куклички. Някои модерни кукли са доста живи. Като бутнеш, някои глас издават, отваря очите, затваря очите. На туй, малкото, дете ще му дадат една кукла, и то целия ден ще я носи, ще я показва на този, на онзи. На малкото момче бащата ще му купи конче. По някой път купуват железница – завърти и пътува. В живота религиозните хора считат, че да се смее човек не струва. Малко жълтичък трябва да бъде, ако е пълничък, не струва. Да е жълтичък, да му са хлътнали бузите, очите да са хлътнали. Те не знаят, че хората с хлътнали очи и хлътнали бузи са сприхави, поне така съм ги намерил аз. Хора с хлътнали очи са много сприхави, само да ги бутнеш. Считат ги за светии. Тия, сприхавите, хора за светии ги считат. Този светия навсякъде, където влезе, вижда погрешките. Един светски човек, като влезе в някоя къща, като го приемат, нагостят го хубаво, казва: „Много хубаво ме приеха, хубаво ме нахраниха, богато ядене, заклаха ми пиленце, хубаво опечено, че баница, че винце, после имаше хубави сладкиши. Изпратиха ме много добре. Много добри хора са. После подариха ми дреха.“ Като дойде за духовните хора, казват: „Много добре ме приеха.“ Значи сладко му говорил, чел му, хубаво работил. Молил се. За яденето не обръща никакво внимание. Казвам, светските хора искат да живеят добре на земята, което е невъзможно. Следствие на това има едно противоречие. Защото такъв човек, ако се не храни добре, и духовен не може да бъде. Защото аз наричам: светският човек живее в стомаха си, духовният живее в дробовете си, а Божественият живее в главата си. Той си има две седалища на главата. Разбиране трябва. Ако един човек не може да вкара в хармония своя стомах със своите дробове и дробовете си със своя ум, винаги се намира в едно противоречие. Вие седите някой път и ви нападнат мрачни мисли, мрачни желания. Някои мислят, че които са религиозни хора, не обичат да пооткрадват. Лъжете се. Човек може да е много религиозен, и пак обича да пооткрадва. Краденето не е нещо лошо. Има едно чувство стяжанолюбие. Когато е силно развито, обичаш да имаш. Има един, Плюшкин го наричат, каквото намери, носи го вкъщи: едно парче, друго парче, трупа го. Запример вземете: в катерицата туй чувство е много силно развито. На катерицата, ако дадете царевица или орехи, след като се нахрани, каквото остане взема го и го скрива някъде, ще го запази за в бъдеще. На кокошката дайте една крина жито, като се наяде, ще започне да рови. Рови, не мисли за утрешния ден. В кокошката туй чувство за стяжанолюбие е много слабо развито, живее от ден на ден. Някои хора, които имат кокоши ум, мислят, че са много щедри. Като влезе в своето чувство на стяжанолюбие, като им дадат, всичко раздават. Някои мислят, че като имат тази черта... Не се лъжете, всичко трябва да е разумно в света, което правим. Че трябва да ядем, но колко трябва да турим в стомаха си? Стомаха си не трябва да го изпълним с храна, че да не може да работи. Трябва да остане наполовина празен, да остане доста място да е свободно. Вие не сте видели, че като гайда свири стомахът. Като туриш храна, започва да обръща. Ако се напълни, не може да свири, не може да се смели храната. Някои от вас страдате от несмилане на храната, образуват се газове, надува се стомахът, цяла нощ не може да спиш. Трябва да излязат тия газове навън. Тогава става оригването. От какво произтича оригването? Вие, като религиозен човек, седнете да ядете, не бързайте. Казвате: „Да се наядем, да се молим.“ Ти, като ядеш, се моли. Малко яж и полека. Ти ядеш, да ти пращят ушите, бързаш. В туй бързане между всяка хапка има достатъчно въздух, като поемаш храната, вкарваш въздуха в стомаха си. Въздухът, като влезе, разшири се, стопли се, и ти се въртиш. Колкото се може по-малко въздух да вкарваш. Въздуха не му е мястото в стомаха, но в дробовете. Та казвам, религиозните хора не знаят да ядат. В тях има едно тщеславие. Той ще седне да яде. Аз говоря сега за българите. Англичаните другояче разбират духовния живот. Българинът разбира сух хляб, вода, малко чесън, малко лук, боб ще свари, леща ще свари, грах ще свари. Религиозният счита за грях да яде кокошка. Няколко пъти в годината той ще си позволи по един стар навик от светския живот. Един свещеник ми разправяше: „Един навик имам. Не обичам месо да ям, организмът ми е много деликатен, но един дявол има, ме измъчва. Като дойде Коледа, имам нещо неопределимо, искам да си хапна свинско месо, опечено на кебап, соленичко, с чер пипер, с бахар. Туй седи в ума ми. Вече съм човек на шейсет години, още умът ми не е дошъл. Обичам да похапна кебап. Всяка година се заричам да не ям свинско месо. След като ям, най-малко две–три седмици страдам. Боли ме корем. Знаеш как ме боли. Като ме хване коремът, седна като животно на ръце и крака, въртя се като животно. Въртя се и казвам: „Ха, попе, ядеш свинско месо.“ Той доста духовито го разправя. В този свещеник има хумор. Дойде някой, че го пита: „Дядо попе, да пия малко винце.“ Казва: „Ако иска малко, дай му, но много не му давай, малко му дай. Винце малко му дай, една чашка, сто грама. Иска, не може, човещина е това.“ Казвам, на този от двайсет години, като дойде, дай му малко. „Аз все му давам, но не се въртя. Не само това, но с моя недъг, като ида на оня свят, какво ще правя, понеже пуша тютюн? В оня свят ще ида, ще ми се пуши, там тютюн няма. Какво ще правя, откъде ще взема?“ Казвам, ние трябва да се освободим от всичките заблуждения и навици. Има навици, които някога в миналото са били на място за човека. В сегашното развитие много от храните не подхождат за човека. За някои хора мазната храна никак не подхожда, за някои още подхожда. За някои подхождат пиленца, агънца. Ако се говори, светът не може да се оправи по този начин. Всички тия навици, които са създадени в нас, ние сме ги създали, изкуствени навици, които сега трябва да преобразим. Новата култура зависи от тия материали на миналото да създадем нещо ново. От всичките наши най-лоши навици да създадем нещо много хармонично по същия начин, както една работна жена може да вземе вълната, да я изпере хубаво, да я изсуши хубаво, да я извлачи хубаво, да я направи на къдели, после да я направи на хубава прежда, да я изтъче, да я направи на плат. Тази вълна, тъй както е била на гърба на овцете, с нея човек не може да се облече. Та казвам, това са материали, които трябва да обработваме. Някои, като четат Писанието, може да вземат буквално как тогавашният свят е погинал. Потъна ли земята от потопа? Хората погинаха. Културата, каквото имаше, всичко потъна. След туй се оттегли водата. Светът пак остана на първото. Сега светът има да мине през една криза, през огън, и земята ще се обнови. Този огън ще бъде, който носи новия живот. Ония хора, които са готови за новия живот, ще влязат. Онези, които не са готови, ще изгубят условията за живот. Представете си бубата. Материалистически живот в природата имате, с по-твърда храна се хранят. Гъсениците се хранят с листа. Има определен период, когато се хранят с листа, остават в същото положение определено време. Като дойде времето да се образуват пашкули, да станат пеперуди, тогава изменят начина на храненето. За в бъдеще хората трябва да намерят онази храна, както пчелите са я намерили. Когато пчелите искат да образуват работници, дават един вид храна. Когато образуват търтеи, за тях дават друга храна. Един кошер някой път има четиристотин–петстотин търтеи. Работници има някой път двайсет и пет–трийсет хиляди, до шейсет хиляди. За царицата се определя съвсем нова, особена храна. Тя от тази храна малко по-голяма става. Царицата между тях се отличава с особената си форма, и тя работи най-вече от всички. Царицата снася в двайсет и четири часа две хиляди яйца. Да снесеш две хиляди яйца в двайсет и четири часа, ще видите какво е царица. Някой казва: „Да бъда царица.“ Ако е пчелна царица, кога ще ѝ остане време да се занимава със суетни работи? Та казвам, ние страдаме, понеже в ума ни има много идеи. Някой път се случва, че царицата започва да снася яйца работници, не знаят с какво да ги хранят. Когато работниците са малко, кошерът измира. Бръмбарите го ударят нашироко – каквото донесат работниците, го изяждат. Те отвън не отиват да ядат, готовото по братски делят, и най-после измира кошерът. Та сегашните социални работи, които хората искат да направят, аз го намирам като едно отклонение, дето царицата е започнала да снася повече бръмбари, по-малко работници. Ще претърпим една криза, социална криза. Социалната криза се ражда винаги, когато има много бръмбари. Ред и порядък се ражда, когато има много работници, а има само четиристотин бръмбара. Те са възлюблените на царицата... Два_метода_1943
  21. Слънчева

    Символи в природата

    ...Сега ще ви задам въпроса: каква е била целта на Природата, когато е създавала ябълката? Каква идея се крие в ябълката? Не е лесно да се отговори на този въпрос, понеже Природата съзнателно крие своите цели. Тя се открива на истински посветените, на ония, които следват нейните закони. Природата си служи със символи, които трябва да се разбират. Символите, които ви дадох днес, са наредени систематично, по определен план. Например първият символ, който ви дадох, беше копието. Значи за да извоюва свободата си, човек трябва да има копие. После той трябва да има чук, с който да се огради. Чукът представлява алхимическата сила у човека, с която той трябва да постави всяко нещо на своето място. Следователно човек употребява копието като средство за защита от по-нискостоящите от него същества. Чука пък употребява за организирането на неорганическата и органическата материя, т.е. за създаването на здрава, солидна ограда около себе си. Понякога човекът употребява чука и копието за борба срещу паразитите. Като хване някой паразит в главата си, той го поставя на единия си нокът, а с другия като с чук го смачква, разрушава формата му. С това човек иска да каже на паразита, че не трябва да бъде паразит, т.е. да живее на гърба на други същества. На същото основание, когато човек забележи в себе си едно паразитно желание, той веднага трябва да го постави между двата си нокътя, като между чук и наковалня, за да му покаже, че не е този пътят, по който трябва да се развива. Всяко паразитно желание или състояние у човека се движи само в едно измерение, а едното само измерение не е присъщо на човека. Всички мисли, чувства и желания на човека трябва да се движат по пътя на трите измерения. Не се ли движат по този път, те са паразити и като такива трябва да се премахнат, т.е. да се превъзпитат. Не давайте място на паразитни състояния в себе си, нито им давайте условия да растат у вас. Не може да очаква никакъв успех онзи, който дава място на паразитни навици, състояния или желания в себе си. Паразитизмът атрофира всичко благородно и възвишено у човека. Докато Природата е вложила у човека ред дарби и способности, той трябва да работи върху себе си, да ги развива, а не да очаква на другите хора и да мисли кого как да използва. Това, което Природата е вложила у човека, той трябва да го тури в действие. Когато човек започне да работи и влезе в контакт с другите хора, тогава Невидимият свят ще му дойде на помощ. Тогава само хората, с които е в контакт, доброволно ще му предложат услугите си. В този род услуги има естествена обмяна: един работи за всички и всички – за един. Така работят учените хора помежду си. Един химик започва едно изследване, като същевременно се ползва от изследванията на ред още химици, които са работили и работят в това направление. Така постъпват и астрономите, и математиците, и духовните хора помежду си. Те взаимно си разменят мисли и си помагат. По този начин могат да се избегнат всички спорове в света. Представете си, че седем души искат да работят, но нямат нужните пособия за това. Ако на едного от тях се даде копие, останалите ще бъдат недоволни, че нямат работа, и ще започнат да спорят. Обаче ако на едного се даде копие, на втори – чук, на трети – книга, на четвърти – светилник, на пети – чешма, на шести – чаша, и на седми – ябълка, те ще бъдат доволни, защото всеки поотделно ще започне работа, а същевременно ще може да помага и в работата на другите. Който има копие, той ще започне да се справя с низшия живот в себе си и около себе си, а в услуга ще му дойде онзи, който има чук в ръката си. Който има книга, той ще започне да чете, но в услуга ще му дойде онзи, който има светилник и свещ. Който има чешма на разположение, той ще започне да напоява жадните; пък този, който има чаша в ръката си, ще му услужи – ще налива вода в чашата си и ще раздава на жадните. Тъй щото всички ще се стремите да си услужвате, да се опознавате взаимно. Кой ще дойде в услуга на онзи, който има ябълка в ръката си? Значи всички хора трябва взаимно да си помагат. Например някой страда и мисли, че в света няма подобни на неговите страдания. Други пък мислят, че не могат да му помогнат. Не, всички хора на Земята решават мъчни задачи. Тъй щото, когато решавате своите задачи, вземайте участие и в задачите на ближните си, взаимно си помагайте. Когато човек разрешава своите мъчнотии, едновременно с това той разрешава мъчнотиите и на другите хора. Същото се отнася и до учените хора. Когато някой учен работи самостоятелно в известна област на науката, той се свързва с умовете на всички учени, които работят в същото направление. По този начин те си помагат взаимно. При това положение само човек може да дойде до вътрешно разбиране на великите природни закони. При това положение само той може правилно да работи, без да изразходва излишна енергия. Съвременните хора напразно изразходват своята енергия. Защо? – Не знаят как и кога да употребяват копието, т.е. езика си. Копие, с което не можете да воювате, копие ли е? Копието може да се превърне в перо. Питам тогава: перо, с което не можете да пишете, перо ли е? Чук, с който не можете да чупите камъни, чук ли е? Свещ, с която не можете да си служите, свещ ли е? Книга, от която нищо не можете да научите, книга ли е? Каква книга е тази, от която хората нищо не могат да научат? Тази книга трябва да се разкъса и да се употреби за увиване на халва. Копието, чукът, книгата, свещта, чешмата, чашата, ябълката са символи, на които могат да се уподобят известни човешки състояния, за да се използват за работа. В това отношение човек понякога представлява отворена книга, по която може да се чете. Понякога представлява празна чаша, в която може да се налива някакво съдържание. Каквото и да представлява човекът, важно е и той сам, и окръжаващите да придобият нещо от неговото състояние. Ако сте свещ, която не свети, каква е тази свещ? Какъв смисъл има човешкият ум, ако в продължение на 20 години нищо не е разрешил? Ако някой се хвали, че е завършил два факултета, но продължава да повтаря чужди работи, какъв смисъл имат двата факултета? Каква свещ е тази, при която могат да се четат едни и същи работи? На всеки ум Природата е дала специална работа. От всеки ум тя иска да роди нещо ново, нещо особено. Не се стремете да създадете нещо, което друг някой е създал. Природата не търпи еднообразие. Всеки човек трябва да бъде разнообразен, оригинален и гениален за себе си, а не за хората. Въпрос е още доколко е истински гениален този, когото хората признават за гениален. Какво нещо е гениалността? На гръцки език думата гениус означава раждане. Оттам произлиза и думата гений. Геният ражда, а инженерът увива, опакова нещата. За да се създаде у човека творческа мисъл, в ума му трябва да влизат нови струи, нови течения. Това може да се постигне чрез изучаване на символите в Природата. Всеки символ, с който Природата си служи, внася в човешкия ум, както и в целия му организъм, известно обновяване. Като знаят това, лекарите използват силите на Природата за лекуване на някои болести. Например за някои нервноболни те препоръчват светлината като лечебно средство, за други препоръчват четене на книги, за трети – работа с чук, с копие и т.н. Каквито природни символи и да се използват за лекуване на болни, целта е чрез тях да се отвлече вниманието на болния от болестта, на която той напълно се е поддал. Апатичният човек, който е изгубил смисъла на живота, може да се възвърне към живот, като го поставят на един планински връх, който се спуща с голям отвес надолу. Положението, в което този човек се намира, стимулира енергиите в организма му, и той слиза между другарите си обновен. Състоянието, което ще преживее на върха, ще го застави да мисли, да търси път как по-лесно и безопасно да слезе от стръмния връх. Ако дадете копие или чук в ръката на болния, с копието той ще се защитава, а с чука ще започне да работи, ще го дига и слага, вследствие на което ще подобри състоянието на своя организъм. Сега, ако всички изброени предмети трябва да се подарят, запитайте се кой какъв предмет би желал да има. Ако на някого подарят копие, за какво ще го използва? Копието може да се превърне в перо за писане. Всички предмети, всички символи, с които Природата си служи, са живи, вследствие на което могат да се трансформират. Само мъртвите неща не могат да се видоизменят. Ако някой ви подари мъртво копие, то ще си остане само копие, за нищо друго не можете да го използвате. Живо ли е копието, много нещо може да излезе от него. От живото копие военният може да направи перо и да стане учен. Ако някой от вас получи подарък един жив чук, в какво ще го превърне? От ръцете на зидаря живият чук може да мине в ръцете на скулптора. С какво можете да заместите книгата? – С човешката памет. Понеже в книгата се записват всички неща, както в паметта си човек записва всички свои мисли, впечатления и преживявания, затова книгата и паметта са синоними. Като знаете всичко това, вие можете да свържете тия символи в едно, да създадете от тях нещо цяло. Чашата представлява мастилница, в която наливате мастило. Копието е перото, с което пишете. Книгата представлява паметта, върху която човек пише. Ябълката пък представлява онези материали, с които човек се храни и от които получава жизнена сила. Както виждате, вие можете да превеждате символите в Природата и да образувате от тях ребуси или да развивате цели разкази. Нека някой от вас се опита да състави един разказ от седемте символа. Природата си служи с ред красиви символи, които съвременната наука може да използва в своята работа и да ги приложи в живота. За онзи, който разбира символите на Природата, те са добър импулс, добър подтик за работа. Като се свързва с Природата чрез символите, човек ще дойде до създаване на висок идеал в себе си, който от нищо да не се засяга. Изворите на вашия идеал трябва да бъдат толкова високо поставени, че нищо да не може да ги размъти. В пътя на своето движение водите на вашия извор могат да се размътват, но главата на извора трябва да остане винаги чиста. Вътрешно изворът не трябва да се размътва. Същото може да се каже и за вашата свещ. През каквито бури и ветрове да минавате, вашата свещ не трябва да изгасва. Изгасне ли, светлината на свещта ви е била слаба. Слабата светлина всеки може да изгаси, но силната – никой. С други думи казано: обикновената мисъл всеки може да заличи, но необикновената никой не е в състояние да изгаси. На какво може да се уподоби чукът? – На човешката ръка. Човешката ръка пък символизира волята. Ето защо всеки трябва да знае, че чукът, т.е.човешката ръка, или волята, не се дава назаем, не се дава на чужди хора. Природата не позволява това. В чука, като символ на Природата, се крие онази първична творческа сила, с която човек започва да работи. Желанието у човека да работи, да се прояви, е вечно и произтича от Разумния принцип на Битието. Преди да се приложи чукът, словото се проявява. Щом се чуе словото, това показва, че копието, т.е. езикът е започнал да действа. Значи копието заповядва на чука да започне работата си. Онези от вас, които са художници или любители на рисуването, нека наредят тия седем символа в кръг и тъй да ги съпоставят един с друг, че да образуват приятна, хармонична картина... Символи в природата
  22. Слънчева

    За прераждането

    Контактите не са трудни ако душите имат връзка чрез любовта помежду си. Христос и цялото войнство на светлината са в астралния свят и връзката между световете ще става все по-тънка. Сещам се за една мисъл от Учителя-“За бъдеще ще остане само това, което сте обичали и, което ви е обичало!“... http://videlei.com/articles/details/izbrano-ot-900-misli-na-uchitelq/110
  23. Благодаря! Лесно се задават въпроси, но мъчно се отговаря на тях. Изобщо, може да се каже, че нашият живот се състои от ред въпроси, които се задават и които трябва да се разрешат. За да покаже човек каквото и да е знание, той трябва да има някаква сила в себе си. Като е бил търговците с камшика в храма, според въпроса дали по този начин Той е могъл да изчисти еврейската църква със своя бич. На времето си Той е изпъдил няколко търговци с бича си от Иерусалимския храм, но ако днес дойде на Земята, ще види, че храмовете са пълни пак с търговци. Какво показва това? Че ние и до днес още искаме да уредим живота си по един материален начин. Това обаче е невъзможно, защото в материалния живот всички неща са временни. Човек може да живее на Земята около 120 години и повече даже. Но повечето хора, като станат на 70–80 години, хваща ги склерозата и сърцето им не може да издържа повече. Сърцето е най-силната помпа, която съществува в света. Почти цели 120 години сърцето постоянно работи, с много малки поправки. Казвам: Животът има една вътрешна страна, която хората не разбират. Какво представя физическият, какво духовният и какво Божественият свят, те не знаят. Това са само понятия за тях. Казвате: „Човек трябва да бъде духовен. Трябва да бъде телесно здрав.“ Това са само въпроси. По кой начин човек може да бъде здрав? Здравето е само резултат на физическия свят от мислите и чувствата на човека... ...Запитаха Христа: „Какво знамение показваш?“ И Той казва: „Съборете този храм и Аз ще го направя в 3 дни.“ Значи разбира законите на Своето тяло. „Направете с Мене каквото искате и след 3 дни ще ви покажа какво Аз зная.“ Един човек, който разбирал своя вътрешен живот, който може да възстанови живота, който му отнемат! [Той] казва на едно място: „Имам власт да положа душата Си, имам власт и да я взема.“ Сега ние очакваме. Ние полагаме душата си там, дето не трябва и после очакваме да дойдат да я извадят тази душа отнякъде, да я извади Господ. Добре, право е – ако ние сме свързани с Бога, ако Го обичаме и ако Бог ни обича. Но ако Той не ни обича, тогава какво ще бъде? Казва Христос: „В последния ден Аз ще ви възкреся.“ Кого? Онези, които обичат, Христос ще възкреси. В света не може да има възкресение. Вие казвате: „Възкресение.“ Три неща трябва да дойдат, за да възкръсне човек: Любовта в своята чистота, Истината в своята чистота и Мъдростта в своята чистота. Истина значи да се освободи човек напълно, да се чувствува свободен. Свободен може да бъде само онзи човек, който разбира Божия закон, който обича в цялата природа. Не онези подробности, но онзи принцип, който регулира човешкия живот... Понеже искам да ви предам положителната страна – не че съдбата стои, не зависи всичката съдба. Като казваме: „Съдбата е в неговите ръце“, разбираме: съдбата на човека зависи от неговата глава, от неговото сърце и от неговата разумна воля. Понеже съдбата е свързана с умствения живот, с Божествения свят. Сърцето е свързано с ония същества развити, съвършени, които наричат ангели. А пък човешката воля е свързана с всичките разумни хора. [С] най-силните и добрите хора е свързана човешката воля. Добрата воля е свързана с разумните хора на Земята, които от памтивека живеят. Следователно някои искат да кажат, че вие не може да се запознаете. Само добрите хора на Земята, ако нямате една добра воля, ако нямате един добър ангел, ако нямате едно добро сърце и ако нямате един отличен ум, с Бога не може да се свържете – туй трябва да знаете. Какво_знамение_показваш_нам
  24. Благодаря за беседата! Трудно е по някой път човек да се справи със старите дрехи. Когато има здравина в тях, когато има здраво нещо... Но когато няма здравина, се чуди какво да ги прави. Тази мисъл да се преведе. Казва се: „И тъй, понеже Христос пострада...“ Що е страдание? Преминал е вече от греха. Казвате: „Защо трябваше да пострада Христос?“ Питам, кога страда майката за едно дете? Преди да го е родила, зачева го, влиза туй дете, и тогава са страданията. Казвам: слушай, майка ти е страдала заради тебе. Да не мислиш, че тия страдания са малко? Девет месеца те е носила в утробата. Знаеш какво нещо е това. Ако злоупотребиш с туй страдание, знаеш колко ще изгубиш. Сега казваме: „Христос пострада.“ Не разбираме какво нещо е страданието. Ще преведеш. Майката, която носи детето, носи го от любов... Детето изисква спокойствие. Както, когато подквасиш млякото, трябва да го оставиш спокойно. Или когато тъчеш на стан, трябва да туриш всичко равномерно, геометрически. Кросното равномерно да бъде, да не бъде изкривено на една или друга страна. Совалката да върви добре. Нищелки, после върви отдолу има, такива подложки – много работи се изискват. Вие казвате: тъкане. Тъкането е много сложна работа. Я вас да ви накарат да сновете на дванайсет глави, как ще го насновете? Някои стари хора не знаят да четат, но знаят да насновават на дванайсет глави, знаят да смятат хубаво. Те разбират нещо от математика, и то потребното за живота... ...Толкоз години съм говорил за любовта, и ви казвам, че за любовта още не съм говорил. Ако аз започна да говоря за любовта, трябва да престанат всичките страдания в света, нищо повече. Ако аз започна да говоря за любовта, всичката сиромашия в света трябва да престане. Ако аз започна да говоря за любовта, всичките недоразумения между хората трябва да престанат. Тъй аз уподобявам. Сега казвате, че говоря за любовта. Аз говоря за сянката на любовта. Мине някой поп, и падне сянката, ти поп няма да станеш. Мине някой владика, и падне сянката, ти владика няма да станеш. Мине някой цар, и падне сянката, ти цар няма да станеш. Мине някое говедо, ти говедо няма да станеш. Паднал си под сянката на някое дърво, ти дърво няма да станеш. Паднал си под сянката на някой голям камък, голяма канара, ти като нея канара няма да станеш. Трябва разбиране сега... Същината не седи в големината на човека. Че малките и големите работи са силни, то е така вярно на земята, че в действителния живот малките работи са силни, както големите. Една искра огън може да произведе един резултат, както голям огън, то е въпрос само на време. Малката семка цяло дърво става, като се увеличава милиони и милиони пъти. По Бога, ако живеем, трябва да се интересуваме от малките неща. Човек иска да се научи да управлява езика си, да знае как да огъва езика си. Някой път огъваш езика си несъзнателно. Да дойдеш до едно състояние, че като изкажеш една хубава дума, да усетиш една сладчина, една мекота. Думите носят известно благо. Туй благо трябва да го опиташ, и тогава да ги разправяш. Всичките думи, които произнасяме, те влияят и на другите. Много работи в света изпращаме, без да сме ги опитали. И всичкото нещастие седи, че целият живот седи от неопитани идейни работи. Понеже не разбираме живота, се явява критиката. Казва: „Ти не живееш добре, ти не правиш добре.“ Казва: „Ти не ме обичаш. И ти не говориш добре.“ Че не говоря добре, не говоря. По човешки говоря много добре, говоря като другите. Казва: „Набих го хубаво.“ Ако вие биете житото, мислите ли, че правите нещо лошо? Туряте на хармана житото, прекарвате отгоре конете, върхат. Освобождавате житото, овърхавате го. Ако не вършее житото, ще кажете, че този човек е несретен, нескопосан. Ако овършее житото, казвате: „Аз го набих.“ Да набиеш човек, значи да му дадеш потребното. Сега ние какво разбираме да набием един човек? Казва: „Защо ме бие, и аз не зная.“ Често в училището ученикът напише някое число, и учителят му плесне плесница. Туй плясване е в началото само един досег. Ако учителят разбира добре, той може да не го плесне, но само като замахне и допре по лицето, да предаде своята енергия на ученика и ученикът ще се сети да направи задачата хубаво. Учителят, като плесне ученика, той забравя, което е знаел. Това не е преподаване... Казвате: „Нашият Учител тъй казал, инак казал.“ Какво е казал Учителят, оставете, но вие какво изваждате от онова, което е казано. Вие сега искате Господ да ви говори. Когато Господ ми говори, аз спирам. Като ми говори Господ, казвам: „Чакай, Господи, не ми говори повече, да го направя.“ Много малко говори Господ, казва ми: „Бъди добър.“ Престане да говори. После ми каже: „Бъди справедлив.“ Престане. „Бъди снизходителен. Прощавай.“ Прощавам. Не очаквам Господ да ми каже два пъти прощавай. Втори път ще ми каже в друга форма, трябва да разбера. Всяка дума иска приложение. Там, гдето сме приложили нещо, всичко върви много добре. Сега може да питате как говори Господ. Вие как говорите? Ами как мисли Господ? Вие как мислите? Вие говорите тъй, както Господ говори. Вие мислите тъй, както Господ. От Него научихте този говор. Този говор го научихте, както Той никога не е произнасял. Вие как произнасяхте любовта? Невидимият свят е далече от нас, понеже нашият говор тук, на земята, е като гръмотевица за тях. Някой път с говора си вие произвеждате сътресение. Ангелите се поставят надалече. Един ангел да те слуша, ще бъде на хиляди километри далече от тебе, като говориш като по радиото. Той никога няма да дойде наблизо. После от всинца ни излиза едно ухание, което ангелите не обичат. От тебе излиза едно ухание и носът не е развит, и ангелите стоят далече. Та казвам, ние още не сме от онези, красивите цветя, да миришат хубаво. Срещаме някой, казва: „Страдам.“ Казвам: „Ти не си станал още цвете, да издаваш хубаво ухание.“ Преди вас вашите деди и прадеди са живели и вие сте наследили едно наследство. Някой път се намирате в задънена улица. Хиляди неща има, които трябва да се направят. Ще направите едно малко кътче в себе си, отгдето трябва да започнете. В къщата си, като се гради къщата, направи си едно огнище, дето да се кладе огън, и там да готвиш. В тялото да има едно място, дето любовта да има олтар. Свещен огън трябва да има и на този огън ти само може да готвиш. Като готвиш на човешкия огън едно ядене, то ще бъде човешко ядене, ако го сготвиш на Божествения огън, ще бъде Божественото ядене. Огънят, който произтича от човешката любов, изгаря, гори. Огънят, който произтича от Божията любов, не гори. Не че човешката любов гори, но огънят, който се образува от нея, гори. Резултатите, които излизат от човешката любов, горят. В Божествената любов, огънят, който излиза от Божествената любов, не гори, то е живот. Та казвам, разрешението за всичките хора е да вземат подкваса. Всякога вземайте подкваса от Божествения огън. Човек всякога сутрин, като стане, трябва да се подкваси с Божествения огън. Някой път ние взимаме подкваска от човешкия огън. Запали се огънят, и всичко по човешки върви. Като вземе Божествения огън, по Божествено върви. Казвам, какъвто огън имаш, така цял ден ще бъде. Влизали ли сте някой път в къща, гдето камината не върви хубаво, кадеж има, когато собата не тегли? Мислиш ли, че ти, който си недоволен от себе си, че хората ще бъдат доволни от тебе? Някой път ние се заразяваме с недоволството на хората. Недоволството се пренася, то е една заразителна болест като проказата, сифилиса. Хората не трябва да са близко един до друг. Ние, съвременните хора, не трябва да се приближаваме. От грешните се предават всичките лоши склонности, които имат. От един грешен човек ти трябва да бъдеш малко надалеч, да се не заразиш от болестите, които има. Та казвам, аз ви говоря, понеже, като се събираме на събрания, ако сте се запалили с Божествения огън, ще си предавате всичките добри благословения, които идат. Ако сте се запалили по човешки, предавате си лошите работи, казвате: ние не живеем добре, има спорове. Тогава обществените събрания не ползват. Тогава и сам да живее човек, не ползва. И двама да живеят, не се ползват. По човешки като живеем, не се ползваме. По Бога като живеем, и сами да сме, и по двама, и по трима, и в събрание да сме, е благословение. Колкото повече хора има, толкова по-добре. И нас Христос ни е носил със Себе Си. Казвате: „Ние живеем в Бога.“ Какво значи страданието? Живеем и се движим в Бога, значи Той ни носи, Той ни държи в своята утроба. Някой път ние в утробата Му вдигаме шум. Това не се позволява. И отвън, като излезем, пак сме непослушни. Казвам, понеже Бог ни е носил, тогава да се въоръжим с любовта и да изпълним волята Божия на земята. Затова казвам, да изпълним волята Божия, понеже само Той ни е носил в утробата Си. Целият свят, в който живеем, е една утроба. Той е дълготърпелив да изпълним Неговата воля. Без това Той е недостъпен. Човек не може да направи нищо, ако не е готов да изпълни волята Божия. Една мисъл имаш да кажеш. Какво ти коства да кажеш една сладка дума? Аз забелязвам, правил съм опити. Някой път не искам да поздравя някого, направил някаква погрешка, не искам да му кажа добър ден. Има желание в мене да мина и да обърна гърба си. Другото, Божественото, казва: „Кажи му добър ден. Какво ти коства да му кажеш добър ден?“ Да му кажа, ще падне достойнството ми. Кажи му добър ден, казва Господ. Че ще падне твоето достойнство, няма нищо, но ако му кажеш добър ден, Божието достойнство няма да падне. Ако не кажеш, няма да урониш Божието достойнство. Нека се урони твоето достойнство, Божието достойнство да не се урони. Добър ден, кажи му нещичко. Не се изисква да му направиш нещо, не се изисква да му помагаш. Казваш: „Не може да каже добър ден.“ Така и тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател добротворение. Така тези, които страдат по любов, да предават душите си в любещите ръце на Бога. Тъй както е казано: „Така тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател на добротворството“... ...Ако аз не разбирам, че Бог е в мене и искам себе си да обичам, тъй както съм, то е неприложимо. Казвам, обичайте Онзи, Който живее във вас, и бъдете готови да изпълните волята Му. Или бъдете готови да изпълните волята на Този, Който направил целия свят, Който почита всичките хора, и всичко в света става по Неговата воля. Някой път вие ще кажете: „Аз не искам.“ Волята Божия по два начина се изпълнява: единият начин е по закона на любовта, а другият начин е по принуждение. Щом е по принуждение, ние и сега я вършим, тогава имаме човешки живот. Ако вършим волята Божия по закона на любовта, ще имаме Божествен живот, ще влезем в закона на онзи свят, дето ще се освободим от връзките, от всичките връзки на противоречията. Предавайте душите си в ръцете на Онзи, Който ви е обичал. В_любещите_ръце
  25. Слънчева

    За прераждането

    Благодаря! Тази тема ми е много близка тези дни. Вчера погребах дъщеря си. Не зная как и защо, но все още я усещам тук, до себе си. Толкова много я обичам, също батко и, татко и... Вчера макар и смазана, се приготвях за тръгване и някак тя се яви и ми каза - “Да не ме забравите, ей. Ще дойда и аз...“ Знам, че тя не беше в ковчега, колкото и странно да е. А майка ми я сънувала нощес, че танцува валс... Тя много обича музиката...
×