Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Слънчева

Модератори
  • Общо Съдържание

    7840
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    699

Мнения добавени от Слънчева


  1. Молитвен наряд за начало:

    Пътят на живота

    Ще се развеселя

    Молитвен наряд за край:

    Добрата Молитва

    Учителят прочете 10 глава от Митея: "И призова дванадесетте Свои ученици, та им даде власт над нечистите духове да ги изпъждат, и да изцеляват всяка болест и всяка немощ.”

    Изпяхме "Събуди се, братко мили".

    Ще говоря върху 15 стих: "Истина ви казвам: По-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден. нежели на онзи град." Изобщо във всичките хора има една слабост, да им се казва това, което не е, да ги ласкаят, т.е. да им се казва лъжа. Христос казва, че на онези, които не приемат Словото Божие, наказанието ще бъде по-голямо от онова на Содом и Гомор. Може това да ви се вижда невероятно, но в природата има един закон, който е неотменяем. Хората чрезмерно много ядат и пият, и затова дохождат и страданията. По-малко ще бъде наказанието на тези, които не ядат месо. Всичките нещастия се състоят в лакомията на човека; ще изяде една момичка от агънце, едно пиленце и т. н. И тъй, наказанията не са нищо друго освен изплащане. Има само едно учение, което е здравословно, и то е Божественото учение. Химията учи на ред и порядък. Що учи физиката?- Тоже на отмерени действия. Писанието казва:"Двоумен човек, непостоянен е във всичките си пътища." И човек, ако е непостоянен, непостоянен е във всичките свои действия.

    Ако се покачите на леда през зимата и останете там за през пролетта, то рискувате да потънете, защото ледът ще се счупи и вие ще потънете на дъното на реката. Природата не търпи безпорядък, тя туря ред и порядък и когато приложи закона, за да тури реда и порядъка, идат страданията. Всичко може да се избегне, но да се избегне от Божието наказание, не може Наказанието ще бъде по-голямо от това на Содом и Гомор, значи по-страшно наказание иде за онези хора, които не искат да приемат Божественото учение.

    Сега всички треперят от болшевиките, но има по-страшни неща от болшевиките. Да допуснем, че в света има друг ред. Да допуснем, че живеем в някое място, където пролет и лято, есен и зима са по 10 години. Да допуснем, че си направите къща от лед, но сте към края на зимата и ако ви каже някой, че вашата къща няма да устои, вие какво ще кажете? Но щом дойде пролетта, ще опитате и видите, че всичката ваша къща ще се стопи. И хората сега са заледени, след като са заграбили пари, имоти и др.

    Положението на съвременните хора се вижда от разказа за онзи богат човек, който пътувал с една каруца из града и раздавал злато. Тогава един човек, любител, вижда се, на много пари, турил на гърба си един сандък и като му насипали малко в сандъка, той настоявал да му турят още, докато му се строшил гръбнакът. След това богатият човек, който раздавал златото, казал: "Не му снемайте сандъка, да усети всичките мъчнотии на златото." На този свят човек трябва да взема толкова, колкото му трябва. Мнозина възразяват, че не може така да се живее, трябва човек да работи, да се труди. Ами че като вярва човек, не трябва ли да се труди? Не може да вярваш на глупави неща, ти ще вярваш на умни неща.

    Когато се строи нашето тяло, нашият мозък, те се строят въз основа на известни правила. Склад не бива да правите таваните на къщите.. И злото е, че хората правят на складове главите и те се събарят. Следователно нашата глава трябва да бъде чиста от всякакви нечисти мисли. В Божествения таван (главата) трябва да се турят само най-ценните неща

    Изучавали ли сте вие вашия мозък (тавана), той е по чудесен начин устроен, най-добре украсен. Човек от тялото си може да изгуби 10-20 кг, а от мозъка едва може да изгуби 10-20 грама. Болките са всякъде, но не и в мозъка. Мозъкът не чувствува никакви болки, даже като го бодеш и с игла. Водата е дете на бащата кислород и на майката водород. Но има такива неустойчиви елементи, че като се съединят, скоро се развалят. Ще кажете: "То е в химията така." Ами че в човешкия живот не е ли така? Вие имате син или дъщеря, галите ги, учите ги, но като пораснат, залюбят се с някоя мома или момък, зарежат своите майка и баща и заживеят по своему. Ама ще кажете: "Господ е наредил така света." Заблуждение е това. Господ не го е наредил така. Ако вашият син бяга от дома си, не го е наредил Господ така. Ако вашата дъщеря бяга от дома си, също него не го е наредил Господ така и т.н. Аз ви казвам, че самите родители са виновни за тези лошави погрешки на децата си. Е, да допуснем сега, че известен човек е извършил повторно престъпление, излъгал дъщеря ви, взел ви парите и т. н. Да допуснем, че някоя жена е продала тялото си за 40-50 лева и ако дойде някой да ви обере, вие се скъпите.

    Умният човек е всякога богат, а глупавият е онзи, който всякога мис-ли, че е беден. Умният човек може от 1 килограм хляб да направи 100 килограма, ама вие ще кажете: "Как е възможно това?" Оня златар, който има сита за пресяване на златото, събира в късо време много злато, а ние, глупавите хора, ходим, че събираме зрънце по зрънце. Ако ние предвидим цял един живот, да запазим къщи, това или онова, то каква полза от това? Аз не казвам да не събираме, но да събираме това, което ни трябва.

    В света има три реални свята:

    1. Физически реално - което се изменя и променя.

    2. Ангелско - което се изменя, но не се променя.

    3. Божествено - което нито се изменя, нито се променя.

    Понеже ние се състоим от три реални свята, първият е потребен само за тялото, вторият - за душата, а третият - за духа.

    Трябва да знаем да превърнем нещата, които се изменят и променят. Аз ще ви докажа как ще трябва да се изменяте Вие сте едно малко дете, растете, порастете, живеете в света на промените, ставате старец, но ако знаете закона, вие щяхте да си останете млад, красив. Именно това е великата наука на душата. Най-първо вие ще трябва да извадите есенцията на нещата, а другото да изхвърлите. В 1875 г., когато изгоря Чикаго, знаете ли от каква малка причина изгоря? - Един човек отишъл да си дои кравата със свещ, по невнимание сламата се запаля от свещта и така станал пожарът. През време на този пожар един богат човек молил един беден човек да му пренесе касата с парите, като му обещавал най-добро възнаграждение, но човекът, ценейки живота повече от парите, отказал.

    "Не си събирайте съкровища тук, на земята." По-сигурна банка от банката на небето няма. И тъй, християнството е една велика наука - да пренесете вашия капитал от земята на небето. Ами че вие ще искате ли да имате един син или дъщеря идиоти? И Господ като ви види, какво ще каже? Ще търпи ли Той такива идиоти? Дали вие вярвате, или не вярвате, това е все едно, то не изменя реда на нещата. По-месоядни животни от рибите няма. За една риба е голямо щастие, когато я опекат и изядат тук на земята. И Господ като хване човека тук, на този свят, ще го опече, без да пита дали е шаран, или друг вид риба...

    http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Нито_се_променя,_нито_се_изменя

     

     


  2. Като се натъкват на известни факти, хората искат да ги тълкуват, да се доберат чрез тях до истината. Обаче, както и да се тълкуват, фактите не представят още самата истина. Когато някой казва, че говори истината, това показва, че той сам не знае, какво нещо е истината. В прав, в абсолютен смисъл на думата, само онзи може да говори истината, който е съвършено чист, свят, добър и любящ човек. Вън от това положение, всеки обикновен човек говори факти, но не истината. Някой казва: Аз изнасям голата истина по еди-кой си въпрос. Апостол Павел пък казва: „Да се не намерим голи". Това значи: на небето трябва да бъдем облечени". Който говори голата истина, той говори факти на истината. Някой казва, че говори истината, а при това се смущава. Който говори истината, той по никой начин не може да се смущава. Ако музикантът владее своя инструмент и излива от него меки, фини тонове, може ли да дразни ухото на слушателя си? Обаче, ако взима тоновете фалшиво, дрезгаво, той ще дразни ухото на своя слушател. Дето има дразнене на ухото, там истината не съществува. Който говори истината, тоновете на неговия глас са чисти, меки, музикални, и той нито другите смущава, нито сам се смущава. Докато в мисълта, или в чувствата на човека съществува най-малкия дефект, това показва, че той още не може да говори истината. Това не трябва да го обезсърдчава, но той трябва да работи, да се повдигне, да преодолее всички спънки в своя живот. Ако един напреднал, в духовно отношение, човек, какъвто беше Апостол Павел, който имаше наука, опитности, преживявания, видения, можа да каже в края на живота си, че се страхува да не изгуби това, което е придобил, туй показва, че има възможности човек да изгуби всичко. Кога може човек да изгуби придобитото? Когато не спазва великите закони на живота и на природата. Най-после той казва, че всичко превъзмогнал, остава му само да разбере смисъла на живота.

    Постъпки


  3. Сега много ви е говорено, остава само да прилагате. Великият закон на природата се състои в туй, че земеделецът туря в хамбара си само това, което ще посява. Във вашите хамбари има достатъчно, остава вие само да сеете. В постъпките ви гледам, че правите едно лицемерие. Вие трябва да знаете, че не служите на мене, а на Бога. Аз не мога да уча вместо вас. Аз мога само да ви предам, а вие сами трябва да се учите, за да придобиете знания, които ви са потребни.

    Всеки ученик си има чанта, в която носи книгите си, но тези книги не трябва да стоят само в чантата, а трябва да се извадят от чантата. Като намеря някой, че не учи, като му помогна 99 пъти, най-после на стотния път го оставям и му казвам: "сбогом".

    Като учите, ще отидете при Бога, а като не учите, тук ще седите на земята. При Бога няма да отиде нищо нечисто. Грешните хора не учат. Те само лъжат, крадат и ги наричат думбази. Грешният човек е, който малко работи, малко учи и иска да живее охолно. Ние трябва да се откажем от дявола. Аз искам от вас, като оставите всичко настрана, да имаме любов към Бога. Ученик, който не люби баща си и майка си, той не се учи. И онези хора, които не обичат Бог, те не учат. Щом някой не те обича, той ще те спъва, било приятел, или жена, мъж и т.н. Може да каже някой: "Този или онзи не ме обича." Аз казвам: Защото вие не сте обичали Бога. Ако искате, аз мога да направя един опит с някого от вас да го стисне Бог с двата Си пръста. Иска ли някой? Ето аз още сега мога да направя този опит. Гдето няма любов, там няма и успех, и благословение. Щом се обичат хората, никой не може да им направи зло.

    Любовта пази и добрите, и лошите хора. А грехът, злото съсипва и добрия, и лошия човек. Любовта дава широк простор на всичките хора, но казва: "Ще учиш!" Сега и аз на вас казвам: Ще учите. Да любите е лесно, но да учите е много мъчна работа, а това е потребно. Като казвам на някого да учи, аз му изваждам юлара, удрям му камшика и го пращам в гората да учи. А в работата на нивата няма учение. Какво ще учите на нивата, там има хомот, остен и изплезване на езика. Сега за в бъдеще гледайте да бъдете добри ученици и тогава самото Бяло Братство ще ви помага. За хатър тази работа не става. Всеки сам трябва да прави усилия.

    Любов, знание и мъдрост вървят заедно. Когато знанието е без любов, възгордява, а когато знанието е с любов, тогава иде смирението. Сам никой не може, всеки трябва да живее с някого, било с жена, или с приятел. Жената и мъжът минават за помощници - другари.

    В света умират ежегодно около 45 000 000 души, като се смята, че на земята живеят около 1 и 1/2 милиарда, а цялото човечество е 60 милиарда.

    Добри_ученици

     


  4. Благодаря за беседата! Идва в момент, когато ми е нужна.

     

    Сега ще ви заведа в една област на музиката, в която нито учениците, нито учителите по музика са влезли и могат да влязат. Тя е една отвлечена област в музиката, но красива област. Според нея има три начини за свирене в областта на музиката. Единият начин е механическо свирене, да свири човек направо по нотите. Това значи да свириш правилно, както нотите са отпечатани, да се спазват всички правила, всички интервали. Ако окото на музиканта е добре упражнено в четене на нотите, той ще може да свири технически много добре. Така свири всеки опитен изпълнител. Обаче всеки тон си има свое съдържание. Следователно, вторият начин на свирене се заключава в свирене по съдържание, по звуковете, които нотите включват в себе си. Така може да свири само онзи, който схваща звуковете вътрешно. Когато свири или пее по този начин, човек трябва да има добре развито музикално ухо, да схваща съдържанието на звуковете. Това наричат съдържание на музиката. Добрите музиканти са схванали тази философия на музиката и те могат да свирят без ноти. Отличният музикант може да произведе тоновете в ума си и после да ги изсвири на пиано, на цигулка или на какъв и да е инструмент. Докато се учи да свири, човек изучава формите по книга, и при такова свирене той всякога ще прави погрешки. Това е дървено свирене! Когато започне да свири по съдържание, човек започва да слуша тоновете в себе си и тогава всеки тон изпъква сам по себе си в него, като че ли го слуша отнякъде. Той слуша тоновете. Като че ли от природата идват. В природата тоновете съществуват в своята първична чистота. Някои искат да слушат и да произвеждат тоновете, както в една грамофонна плоча се произвеждат. Не, в грамофонната плоча тоновете не могат да се произвеждат, както са в своята чистота. Там тонът е осакатен, няма никакъв отзвук в себе си. Третият начин за свирене е – да свириш по смисъл.

    Същият закон се отнася и до мислите на човека. Всяка мисъл може да се прочете от някоя книга – това е механическо възприемане на мисълта. Но при второто положение всяка мисъл може да изпъкне в ума на човека, това е възпроизвеждане на мислите по съдържание. Това значи, че всяка мисъл има свой отзвук, по който може да се приеме. Тъй щото не е достатъчно да чете човек какво нещо е моралът. Моралът трябва да се чува, да се приеме като звук, да му е приятно на човек да му се говори за морал. А някога като ви говорят за морал, не ви е приятно и казвате: Оставете този въпрос настрана! Когато ви е приятно да се говори за морал, причината за това се дължи на факта, че вие сте чули звука на морала. Няма по-голяма музика и поезия от това да слушате какво нещо е духовният живот. Когато се отегчавате от духовния живот, това е техническа работа. Казвате: Не ми говорете за светиите! – Че вие не знаете какво нещо е светията? Имате ли ясна представа какво нещо е светията? – Светията е човек, който може да ви срещне в една тъмна, бурна нощ, когато сте изгубили пътя си и той ще ви освети пътя, ще каже: Ето, тук е пътят! Светията е човек, който когато палачът седне с ножа си над вашата глава, може да ви снеме от кладата. Светия е онзи човек, който, когато сте увиснали на въжето, ще извади ножа си, ще пререже въжето и ще каже: Оставете този човек, вие по погрешка сте го турили тука. Светията е човек, който като ви срещне беден, лишен от условия да се развивате, веднага ще ви вземе под свое покровителство, ще каже, че сте способен и ще ви помогне да учите. Светии са ония, които подтикват света към прогрес. Те носят културата на човечеството. Светиите не говорят много, но те дават винаги нещо от себе си. Ако попитате светията дали е светия, той ще каже: Аз не съм светия, но съм човек, който е дошел на земята да си поживее малко. Ще се усмихне и ще си замине. Той няма никакви претенции в себе си за светия. Ще кажете, че има някои светии, които мязат на светиите от миналото и сега. – Не, всички, които са около мене, те са по-високи и по-големи светии от мене, защото те търсят писаните светии в църквите и по иконите, в книгите. Хубави са и класическите светии, но те са писани светии, не са нито по форма, нито по съдържание, по същество. Колко светии са умрели до днес, но този, който умира, не е светия. Ето и Христос вече две хиляди години как е умрял, но и до сега още ходят да го търсят в Ерусалим, в Палестиня, дето са му съградили големи паметници. Всички търсят гроба на Христа, всички искат да знаят как е умрял и къде е умрял, но щом се отнася до това, което е учил, там ги няма.

    Христос казва: „Закхее, сляз скоро. Днес ще вляза в твоя дом.“ Закхей беше митар, един от тези, които събират данък и се качи горе да види де какъв гешефт има, да вземе нещо отнякъде. Но като слезе долу, според думите на Христа, той разбра, че животът не седи в гешефтарството и каза: Господи, Господи, виждам, че животът има и друг смисъл. Ето, половината от имането си давам на бедните и когото съм обидил, ще въздам четирикратно. По-нататък Христос казва: „Днес стана спасението на този дом“. Това значи, от днес този дом ще влезе в правия път. Вие ще кажете, че от толкова години се стремите, от толкова години търсите Христа и т. н., че това и християните правят. Вие сте един Закхей, който се е качил на дървото да види Исуса Христа от високо. Но Христос му казва: „Закхей, сляз скоро!“ Днес ще дойда в твоя дом. Когато Христос влезе в твоя дом наистина, в тебе трябва да стане един преврат. Докато от сутрин до вечер мислите само за себе си, вие не можете да се посветите на Божественото учение. Листата на дървото не мислят само за себе си. Щастието на листата на дървото не зависят от тях, но зависят от целокупния живот на дървото. Ако листът е на дървото и на него ще бъде добре, и на дървото ще бъде добре. Дървото не може да бъде щастливо от един лист. Всичкото щастие на дървото е от всичките листа. Дървото не е направено за листа, но листът е направен за дървото. Листата ще окапят, но идната година от това дърво отново ще изникнат нови листа. Дървото всякога остава...

    Закхее,_сляз_скоро!

     


  5. 23 август, понеделник, 10 ч.

    Гимнастически упражнения

    Първо упражнение

    Издигане на двете ръце отстрани на тялото с длани надолу, на височина на раменете. След това дясната ръка се издига бавно нагоре под ъгъл от 45° спрямо раменете, а лявата се спуска надолу, също под ъгъл от 45° спрямо раменете. В това положение се прикляка шест пъти, като мисълта е съсредоточена към предната част на мозъка. Това упражнение служи за урегулиране предната част на мозъка.

    Второ упражнение

    Това упражнение е също като първото, само че положението на дясната и лявата ръка е разменено, при което се прикляка шест пъти. При това упражнение мисълта да е съсредоточена към сърцето. Това упражнение служи за урегулиране на чувствата.

    Трето упражнение

    Изнасяне и двете ръце назад с обърнати длани една срещу друга и гребане напред с приклякане шест пъти. По време на това упражнение съсредоточавайте мисълта си към гръбначния стълб. Това упражнение служи за урегулиране на гръбначния стълб.

    Четвърто упражнение

    Изходното положение е както при завършването на предишното упражнение – ръцете са изнесени напред, към изток, на височината на раменете, с длани надолу. Лявата ръка се издига нагоре и напред, а дясната ръка се спуска надолу, като същевременно тялото се завърта леко около кръста и същевременно се правят движения като при плуване. И това упражнение се прави шест пъти, като мисълта е съсредоточена към стомаха. Това упражнение служи за урегулиране на стомаха.

    Пето упражнение

    Ръцете се поставят на кръста и тялото се закрепва върху левия крак, докато десният се изнася навън, надясно, като с него бавно се образува полукръг от дясно към ляво бавно шест пъти. След това тялото се закрепва на десния крак, а с левия се прави шест пъти същото движение, както в началото на упражнението с десния. По време на упражнението мисълта се съсредоточава към нервната система. Упражнението служи за урегулиране на нервната система.

    Шесто упражнение

    Двете ръце се разтварят настрани на височината на раменете и бавно се издигат нагоре, докато пръстите им се допрат, а тялото се повдига на пръсти и в това положение полека се прикляка, като ръцете се спускат и прибират отстрани на тялото. И това упражнение се прави шест пъти. То представлява завършване на първите пет упражнения. Нарича се магнетично събличане и обличане: надолу – събличане, нагоре – обличане.

    Забележка

    Тези упражнения ще правите по веднъж на ден – ако се правят сутрин, е прекрасно, на обед – хубаво, а вечер – добре. Ако искате да имате добри резултати, трябва да правите упражненията много бавно и правилно, с добре опънати ръце и крака. Движението на ръцете спомага за развитието на сърцето и гърдите, а със съсредоточаването на мисълта се усилва умът. Изпълнението на всичките упражнения пък засилва волята.

    Тези упражнения са едни от най-хубавите окултни упражнения; гледайте обаче те да не ви станат като една примка, а се проникнете от тяхната полза. Смятайте, че сте ги знаели някога, а сега си ги припомняте.


  6.  

    Добрата Молитва

    “Божия Мир и Божието благословение да залеят цялата Земя!“ - три пъти

     

    Идване и възприемане на Духа

    Първото условие за един ученик на Окултната школа е да има необорим стремеж, който пред нищо да не спира. Този стремеж може да се изопачи, но това е второстепенно нещо. Най-напред в съзнанието на душата си трябва да имате един велик стремеж към Бога. Но какво е Бог? Когато философите искат да докажат, че Бог съществува, че Той е такъв или онакъв, те заблуждават хората. Бог, това е мярката за нещата – чрез Него ние познаваме нещата, чрез Него разбираме живота, чрез Него възприемаме Любовта, чрез Него възприемаме Истината и Мъдростта, както и всички други добродетели. Изобщо всичко, което се проявява, става чрез Него. Така че като мислиш – Бог е вътре в тебе, и чрез Него мислиш. Когато чувстваш и любиш, чрез Него чувстваш и любиш. И след всичко това какво друго ще мислиш за Бога и за какво ще го доказваш? Щом спрем да мислим какво е Той, у нас изчезва всяко чувство, всяка мисъл и ние усещаме една вътрешна празнина. Тогава казваме, че животът няма смисъл. Имате ли опитността, когато започвате да чоплите любовта на някой ваш приятел, дали той ви обича или не. Какво изпитвате? Чоплите ли Любовта, тя изчезва. Бог и Любовта не търпят никаква критика, никакво раздвояване. Започне ли човек да размишлява какво е Бог, изгубва Го. И тъй, според нашето устройство, според нашия език ние сме призвани да изучаваме само онова, което произтича, което излиза от Бога, което е вън от Него.

    Всички прояви на душата вървят постепенно. Има много методи за проявяването на нашите мисли и чувства, но това не става безразборно. Наблюдавайте как започва развитието си едно малко семенце от някое цвете или от някое плодно дърво, като го посеете в земята. Явява ли се цветът на растението, преди семето да поникне? Не, изисква се известен период от време, докато коренчетата се спуснат надолу. Коренчетата са нашият материален живот, нашето тяло, което първо трябва да се прояви. След това в стремежа на зрънцето става раздвояване, явяват се стъбълце и клончета на растението, които постепенно се оформят и от вътрешното битие на това растение се явяват пъпките. От тях, чрез едно малко разтваряне, се появява цветът, който после се оплодява. Минава известен период от време, плодът узрява и след това пада на земята. Но вие не трябва да се спирате. Този процес се извършва във вашия ум и във вашето сърце. Представете си, че този плод узрява – какво ще направите с него? Например вашето дете плаче, аз му давам един плод и то започва да се радва. Защо? Защото процесът на развитие на този плод се произвежда в душата на детето и във вашата душа. Заради този плод е радостна майката, радостно е и детето. А след това, когато майката благодари, че на детето ѝ е даден този плод, тази мисъл отново почва да цъфти и вързва в ангелския свят. Тогава имате една поредица от прояви. Знаете ли какво чувства един ангел, когато му се даде плод от негово дете или от което и да е детско сърце? Ще запитате: „Ангелите имат ли деца?“ Да, вие сте децата на ангелите – вие сте малки ангелчета, като онези малки деца, които се зараждат в утробата на майка си. Разбирайте това в преносен смисъл – тази истина вие днес няма да я разберете напълно, но след няколко милиарда години ще я разберете, обаче не в обикновения ѝ смисъл, а в смисъл – какво нещо е човешкият дух. Тогава светът за вас ще добие достъпна форма, за да ви изяви вътрешната страна на тази красота, която ние сега виждаме във външната ѝ изява...

    Идване,_възприемане_на_Духа


  7. Молитвен наряд за начало:

    Господнята Молитва

    На утрешния ден

    Молитвен наряд за край:

    „Напред да ходим смело“

    Ще се развеселя

    Ще прочета само няколко стиха от 12 глава от Евангелието на Иоана, от 12 стих нататък: „На утрешния ден“ /12 стих/.


    Ще взема само едно изречение от 12 стих, което изисква едно малко обяснение: „На утрешния ден“. В обикновения език утрешният ден е неизвестно. Днешният ден е известното, а утрешният ден е неизвестното, това са възможности за бъдещето. Евангелистът разправя за утрешния ден, за едно събитие, което е минало. Той разправя какво се е случило (на) утрешния ден. Този ден, който не е бил, може да се изрази чрез друго едно станало събитие. Тъй щото има известни неща, които са станали, и ние можем да ги знаем. Има неща, които не са станали, и ние не можем да ги знаем. Значи, според мене има две неща, две положения. Същото е и според учените хора. Аз наричам учени хора тия, които разбират законите на живота, законите на природата. Животът не седи в многото, което ние желаем. Животът е в малкото, в микроскопическото. Може да си богат човек и да не можеш да използуваш богатството си. Ти можеш да имаш цел хамбар с жито и пак да умреш гладен. А можеш да имаш само един хляб в торбата си, и пак да живееш. От човека зависи може ли да обработва малкото. Малкото, но обработено струва повече, отколкото голямото, което никога не е обработено. От памти века досега, почти всички хора имат един стремеж. Всички се стремят към великото в света и пренебрегват малкото. Ние можем да кажем, че всички страдания и нещастия в света произтичат от онзи ламтеж за великото, за незнайното, изобщо за такива неща, които и след като ги имаме, пак не можем да ги задържим. Ти можеш да станеш цар, да завладееш цялата земя, но утре остаряваш, дойдат други, детронират те, заместват те и ти най-после умираш. Ти може да си учен човек, да си написал 50 тома учени работи, но дойде друг, засенчва те и те замества. Ти може да си пръв певец в света, но утре дойде друг някой, по-добър певец от тебе и те засенчва. Ти казваш, че животът е лъжлив, че светът е лъжлив. – Не, нито светът е лъжлив, нито животът е лъжлив, лъжливи са твоите разбирания за живота. Ние мислим, че щастието на целия свет зависи от нашето щастие. И право е казал Настрадин Ходжа. Той е казал: Когато жена ми умре, половината свет умира. Когато аз умра, целият свет умира. Според него, жена му е половината свет, а той представя целия свет. Ние мислим, че щом сме щастливи, и целият свет ще бъде щастлив. Когато ние сме нещастни, целият свет е нещастен. Често аз се учудвам на хората. Дойде някой и казва: Мене никой не ме обича. Какво разбира този човек под думата, че не го обичат? Друг пък казва: Ти ме обичаш. Нито единият знае какво означава, че не го обичат, нито другият знае какво означават думите, че го обичат. Под думата обич, аз разбирам, нещо понятно, което и децата разбират. Който ме обича, той е готов заради мене да направи всичко, каквото аз обичам. Това значи обич. Който не ме обича, той не е готов да направи нищо от това, което аз искам. Това е в най-прост смисъл обяснение на думата обич. Някой път ние даваме философски смисъл на това понятие и казваме: Субективен, обективен, абстрактен и т. н.  ...

    На утрешния ден


  8. Молитвен наряд за начало:

    Господнята Молитва

    Да се въдвори Божията Правда на Земята във всичката нейна пълнота.

    Да осени първо всички домове.

    Да вдъхне в сърцата на вярващите Божествената ревност, да я възприемат те във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота.

    Необходими_условия_за_ученика

    Молитвен наряд за край:

    Благославяй, душе моя, Господа.

    Пътят на Живота

    Добрата Молитва

    Абсолютна чистота на сърцето Пълно самообладание на ума и сърцето

    Беседа, държана в Горницата на група от 72 жени.

    Вие вече се смятате за ученици на Окултната школа или искате да бъдете такива. Но правилата за учениците в тази школа се различават от тези, които са за учениците на тукашните школи – школите на Земята. Като постъпите в една от тукашните школи, ще си платите таксата и след завършването на четири години от долния курс на образованието си, ще получиш препоръка или свидетелство, че си завършил, и след това ще минете в по-горен курс на своето образование. За ученика на окултната школа обаче са необходими две неща.

    Първото условие е абсолютна чистота на сърцето. Тази чистота трябва да бъде жива – тъй както е жива чистотата на онзи извор, който постоянно блика и сам се чисти. Тъй подразбирам живата чистота. Не си задавайте въпроса: „Мога ли или не мога бъда чист?“ Този въпрос трябва да бъде изключен от ума ви. Който иска да бъде ученик, трябва да бъде абсолютно чист, да бъде жив извор. В Писанието се казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Следователно, за да бъде сърцето ви чисто, трябва да го дадете на Господа – под думата Господ подразбирам това велико Бяло Братство, чрез което Господ сега работи в света. Тези бели братя са сегашните учители на цялото човечество – и на мъже, и на жени, и отсега нататък ще се запознавате с тях.

    Второто необходимо условие за ученика е пълно самообладание на ума и сърцето. Ученикът трябва да владее ума и мислите си, да владее сърцето и желанията си.

    И така, абсолютна чистота на сърцето и пълно самообладание на ума и сърцето са абсолютно необходими за ученика на окултната школа. Ако нямате абсолютна чистота и пълно самообладание, каквото и да ви кажат, нищо няма да използвате, то ще мине и замине, без да остави у вас някакви следи. Онези от вас, които нямат чистота и самообладание, като влязат в тази школа, ще започнат да си мислят, че притежават тези качества, и ще изпаднат в лицемерие, ще изпитват една тягост, която ще им пречи.

    Който влезе тук, трябва да бъде чист – ако не иска да бъде чист, нека стои отвън, за да не цапа другите. А аз казвам, че вие всички имате възможност да бъдете чисти, защото чистотата не зависи от вас, а от Бога, Който е един извор. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да не се страхувате – страхът може да дойде отвън, но вие няма да го приемате в себе си като ваш гостенин. Ако вие сте чисти, ако имате самообладание, Белите Братя, Небето, ще дойдат при вас и ще ви помогнат.

    Тези картини, които виждате тук, в Горницата, нека се запазят в ума ви...

    Необходими_условия_за_ученика


  9. Молитвен наряд за начало:

    Господнята Молитва

    „Духът Божий“-песен

    Бъдете_като_децата - беседа

    Молитвен наряд за край:

    „Бог е Любов“-песен

    Ще прочета само част от пета глава от Евангелието на Матея, до 17 стих;

    Ще взема само няколко думи от третия стих, 18 глава от Матея: „Ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в Царството небесно“.

    В 18 глава този стих е употребен в условна форма: „Ако не станете като децата“, но аз ще го взема в положителна форма. Аз ще изменя малко ударенията и казвам: Бъдете като децата. В български език има една специфичност, че като се изменят ударенията, изменя се и смисълът на думите. Като изменям ударението на думите, аз не вземам стиха „Ако не бъдете като децата“, но взимам изречението в повелителна форма: „Бъдете като децата“! Сега искам да ви наведа на мисълта, че трябва да напуснете обикновените неща в живота. Обикновените неща създават всички нещастия в живота. Следователно обикновени неща са тези, които създават всички нещастия в живота. Необикновени неща са тези, които създават всичкото щастие в живота. Понеже повечето хора са нещастни, те са влезли в обикновения живот. Вие страдате, понеже сте влезли в обикновения живот. Влезте в необикновения живот, ако искате да се освободите от страданията. Обикновеният живот се отличава с една вътрешна неподвижност. Неподвижността е едно от условията, което ражда всичките нещастия. Това, което дава подтик на движение, това е щастието. Всякога, когато дойде щастието, ти се разкачваш, весел ставаш. Щом дойде нещастието, ти навеждаш глава надолу, не се мърдаш от местото си. Щом дойде здравето, ти ставаш от леглото си и ходиш. Щом си болен, лягаш в леглото и се замисляш. Болестта е едно обикновено състояние, а здравето е едно необикновено състояние. Има ред философи, които искат да докажат кои са причините на тези неща. – Няма никакви причини. Всичко се дължи на неразбиране. Когато не разбираш един добър човек, ти ще си създадеш своето нещастие, а когато го разбираш, ти ще си създадеш своето щастие...

    Бъдете_като_децата


  10. ...Има известни думи, във всеки език има думи, които може и камък да разтопят. Има думи, които злато правят. Има думи, които мъртви възкресяват. Има думи в човешкия език, ако произнесеш, знание дават. Ще кажете: Кажете ми ги сега. Какво ще ми платите? Няма го майстора. Някой ще каже: Те са заблуждения. За мене заблуждения няма. Заблуждения има за невежите хора. Аз, който съм опитал нещата, зная. Онова, което съм опитал сто пъти, аз го зная. Онова, което съм изпитал, имам резултати. Как ще минете по моя път? Най-първо ще ви поставя пред грозната и пред красивата мома. Ако изберете красивата, ще ви дам пътя; ако изберете грозната, ще ви приема за мои ученици. Ако сте човек, който вижда само погрешките на хората, вие сте невежа. Престанете да виждате погрешките на хората, защото те са от друго естество. Че някой направил една погрешка – това е друг въпрос. Тази погрешка не е негова. Ражда ви се един син, който по наследство е пияница. Той не е виновен, дядо му пил, прадядо му пил и сега всички казват, че е пияница. Първо той не е пияница. Дядо му пил първо. Този човек, който има знание, трябва да се върне четири поколения назад. Много мъчно е да се поправи един пияница, който е такъв от закона на наследствеността. Може да се поправи, но мъчно е. Много дълбоко е вложен този навик в съзнанието му. Тук имаше един евангелист, който беше слуга в книжарницата на нашия приятел Голов. Умен човек беше. Той беше секретар, касиер, цели.... години, пушел тютюн. Исках да се освободя, какви ли молитви не четох, какви ли стихове не четох – ни глас, ни услишание. Казах си: Няма да пушиш, но въпреки това пушех. Един ден си казах: Господи, намери един начин да се освободя от този тютюн. Хвана ме магарешката кашлица и три месеца ме държа. По този начин ме отвикна да пуша. Казвах си: Слава Богу, че ме хвана тази магарешка кашлица, че ме отвикна. Нито евангелие, нито молитви, не ми помогнаха. Магарешката кашлица ми помогна. Питам: Тази магарешка кашлица не е ли на место? Не мислете, че с някои мерки човек може да се поправи. Случва се едно нещастие на човека, но след него той поумнява. Това нещастие е на местото си. В природата то е един възпитателен метод. Другите методи са ваши, човешки методи.

    Сега аз искам да ви наведа на светлата страна, да видите, че всички имате в себе си вложени възможности за вашето повдигане. Тази наука, която имате, вие трябва да изучавате. Аз не зная, кои са причините, че не учите. Понеже наскоро съм дошъл в България, аз не зная, които са социалните причини тук, сега трябва да ги изучавам. Земеделието дава разгатка на причините. Вземете за тази цел запример житното зърно. Ако посадите едно житно зърно в земята и го затрупате отгоре с два, с три, или с четири пръста пръст, то скоро ще израсне. Обаче, ако го засипете отгоре с две педи земя, то няма да израсне. То ще изгние и няма да израсне. Следователно, ако не учите коя е причината за това? Имате много пръст над себе си. Какво трябва да направите? Да изхвърлите излишната пръст и да оставите само два пръста отгоре си. Ако имате много мъчнотии, част от тях трябва да премахнете. Ако имате малко мъчнотии, и това не е добро. Нито много, нито малко мъчнотии трябва да имате. Ако никак мъчнотии нямате, трябва да турите поне два пръста; ако имате четири пръста от мъчнотиите, поне два ще извадите. Да останат. И тогава, това, което искате, ще го постигнете. И съвременната механика е показала, че без налягане не може да се извърши никаква работа. Никаква машина не може да се движи. Ако не съществуваше атмосферното налягане, никакви машини не биха могли да действуват. Следователно, всеки трябва да има налягане, известни мъчнотии. Съобразно неговите сили са и мъчнотиите, налягането на човека.

    Всички противоречия в нашия живот са съобразно силите ни, за да можем да ги използуваме като условие за нашето повдигане, за нашето благо...

    Сгърбената_жена


  11. „Благословен Господ Бог наш“

    Добрата Молитва

    „И сгърбена беше и не можеше никак да се изправи.“

    Ще взема 11 стих от 13 глава от Евангелието на Лука.

    „Имаше там една сгърбена жена“. Много пъти еднообразните мисли и еднообразните постъпки не водят към това, което ние търсим. Еднообразието в света винаги произвежда едно тягостно състояние. То не е закон за прогрес. Ако постоянно ти дават слама, какво ще придобиеш? Даже и ако си чиновник в една банка и постоянно те товарят с пари, които трябва да пренасяш от една банка в друга, какво ще придобиеш? Ако си библиотекар в една банка и постоянно пренасяш книги от едно место на друго, какво ще спечелиш? Ако си религиозен и всеки ден ходиш от една църква в друга, какво ще спечелиш? Това са все еднообразни неща, които нищо не допринасят, а ние очакваме да добием онова, което може да ни донесе нещо ново. Има три важни правила, които трябва да държите в ума си, за да се освободите от всички ваши заблуждения. Първото правило: Любовта е път в живота. Ако искаш да се освободиш от всички заблуждения, трябва да ходиш в пътя на Любовта. Не си ли в пътя на Любовта, ще те постигнат най-големите нещастия. Второто правило: Светлината на Мъдростта е път на знанието. Следователно, ако нямаш този път, тази светлина, ти не можеш да добиеш знанието. Щом нямаш тази светлина на Мъдростта, ти няма да знаеш как да си подредиш живота, нито ще можеш да си подредиш работите и ще се намериш във вечно противоречие със себе си. Третото правило: Истината е път за свобода. Следователно, ако не си в този път на истината, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са максими, формули. Защо е така? – Свършено е, няма какво да се пита. Но това нещо трябва да се опита. Всеки трябва да ги опита. Ние не можем да говорим за неща, които не са опитани. Само за опитани неща може да се говори. Аз не позволявам хората да говорят за неща, които не са опитали. Казвам: Ти опитал ли си живота? Аз не позволявам на невежия да свири. Докато се учи да свири, човек може да прави много погрешки. Тогава му е позволено да прави погрешки, но след като се научи да свири, не му е позволено да прави погрешки. Тогава за него няма никакво извинение. Погрешките са за децата. Не е позволено на един виртуоз, който се е специализирал, да прави погрешки и да се извинява за своите погрешки. Ако е виртуоз, той не може да прави погрешки. Някой ще се извинява, че не могъл да живее. – Няма какво да се извиняваш. Ти не си виртуоз още. Влез в пътя на живота и тогава говори.

    Сега вие ще започнете да философствувате защо е така животът? Един ден донесли на руския император един проект за един нов (път) от Москва до Петербург. Той погледнал пътя според проекта и видел, че много криволичил. Императорът веднага теглил една права линия и казал: Този ще бъде пътят. – Ама с тези криволичения се улеснява движението, това, онова. – Не, този е пътят, нищо повече. Така и Господ е направил един прав път, а вие ще го извивате на една, на друга страна, за по-лесно. Господ казва: „По този път ще вървиш – нищо повече, правият път е краткият път“. Господ е прекарал един път и вие не трябва да го извивате на тук-натам. Ще доказвате след това, че по този път, със завивките, работите се улесняват. Не, ни най-малко не се улесняват. Криволиченето в живота ни най-малко не улеснява живота. Отлаганията за плащане на полиците ни най-малко не улесняват живота. Тези неща само ни забавляват. Турците казват: Който дава парите, той свири на свирка, а който плаща... Сега аз искам да ви наведа на мисълта какво нещо е животът, какво нещо е светът? Светът не е приют, не е болница, не е обществена безопасност, не е нито църква. Светът е место за живеене, за придобиване на знания, за изучаване законите на свободата. Светът е Божествено училище, в което всека душа е постъпила, за да се учи. Че прави погрешки, това са вметнати работи, те са в реда на нещата. В природата, както и в Божествения свет погрешките нищо не струват. Запример, аз често съм слушал хора, които говорят за погрешките си, но нито един човек досега не е казал колко тежат погрешките му. Казва някой, че носи голяма раница. Колко тежи твоята раница? – Не зная. – Не знае колко тежи раницата му, а същевременно се оплаква, че раницата му е била тежка. Как може тогава да казва, че раницата му била тежка, че му причинявала големи беди? – Ама еди-кой си бил много скръбен. Колко скръбен е? Който казва, че е много скръбен, той трябва да знае колко тежи неговата скръб. Ако се претегли, ще види, че и като скръбен тежи толкова, колкото е тежал по-напред, с една малка разлика от стотина грама...

    Сгърбената_жена


  12. Господнята Молитва

    В начало бе Словото - песен

    Каза_ми_всичко-беседа

    Ще прочета четвърта глава от Евангелието на Йоана.

    „Каза ми всичко, що съм сторила.“

    Тайна Молитва

    Ще взема само част от 39 стих на прочетената глава: „Каза ми всичко“. От степента на човешкото съзнание зависи да се каже някому нещо. Ти можеш да говориш на някой човек, на когото съзнанието е будно. Щом съзнанието му не е будно, ти не можеш да му кажеш нищо. Само онзи може да каже, че му е казано всичко, на когото съзнанието е будно. Когато съзнанието не е будно, ние разбираме някои неща, но когато съзнанието ни не е будно, ние не разбираме някои неща. Щом разбираме нещата, съзнанието ни е будно, и ние имаме светлина. Щом съзнанието ни не е будно, намираме се в тъмнина. И докато в тази област не дойде светлина, работите остават неизяснени. Явява се въпросът: Кои са причините? Съвременните научни изследвания показват, че колкото черепът на човека е по-тънък, толкова е по-възприемчив за светлината. И наистина, доказва се, че онези хора, които са тъпи, умът им не достига. Има особени инструменти, с които се измерва черепът и се забелязва, че онези места на мозъка, дето човек е напрягал повече мисълта си, там черепът е по-тънък. Онези места пък, дето мисълта не се е упражнявала, там черепът е по-дебел. Когато човек е разумен, учен, или когато здраво мисли, тази част на черепа му е тънка, по-изтънчена. Ако вие нямате желание костта на черепа ви да изтънчее, вие ще си останете в това положение, в което сте се родили. Същото нещо е и със стаите на една къща. Ако имате една голяма стая, с много малки прозорци, в нея ще влиза малко светлина, и стаята ще бъде тъмна. Ако искате да влезе повече светлина, трябва да отворите по-големи прозорци. Иначе, стаята ще остане тъмна.

    Някои хора имат криво възпитание, криви възгледи за нещата, и според тях гениите се раждат такива. Това отчасти е вярно. Мнозина мислят, че някое дете се ражда гениално, талантливо. Това значи, според тях, че това дете не е работило и така на готово се е родило. Изглежда, че тази гениалност или тази талантливост е наследена. Не, гениалният човек, за да се роди такъв, това показва, че той е работил много години наред. Гениалността е резултат на милиони години работа, труд и постоянство. Зад гениалността седи работата на много години. Така седи въпросът. И ако човек не е гениален, няма защо да се обезсърчава. Той има време още да работи върху себе си. И ако работи, той е достоен за своята гениалност. Гениалността е плод, резултат на неговия труд, на неговата работа. Казвате: Хубаво е човек да бъде гениален. – Хубаво е човек да работи...

    Каза_ми_всичко

     


  13. Молитва на Братството

     

    Темата на моята беседа ще бъде Новото човечество. Аз ще разгледам този въпрос от ново становище.

    Новото в света, това е изгряващото слънце, а старото - слънцето, което залязва. Това е закон в Природата. Този закон не го твърдя само аз, но и всяка майка и всеки баща. Когато младата мома и младият момък се задомят, първото дете, което се ражда в дома им, е изгряващото слънце, надеждата на тяхното бъдеще. Ако мислим, че новото носи някаква пакост, че разстройва обществото и цялото човечество, това е едно криво схващане за ония велики принципи, които действат в Живата Природа. Тогава, ако имаме такива схващания, защо ни са ония деца, които носят беди на родителите си? Колко дни, колко нощи майките са прекарвали без почивка и без сън за това ново дете, което не знае още да говори, за тази нова идея! Тази нова идея е най-напред още неопределена, но майката има способност да схваща, да се вслушва и разбира езика на това ново същество, на това малко дете.

    По същия начин в едно общество, в един народ има хора с чутки души, в които съзнанието е развито, сърцето - повдигнато на една по-висока степен, и те схващат тази нова идея, на която са деца, на която са носители. А съвременните хора, които не разбират носителите на тази нова идея, казват: "Тия хора са анархисти, комунисти, еретици, сектанти и т.н. " Но това са имена без смисъл. Ако ние разсъждаваме така, питам тогава каква е разликата между един комунист, който живее със своите разбирания, и друг, който живее със своите стари разбирания, и трети, който живее със своите нови разбирания? Разликата седи в това, че този, който живее с новите идеи, усеща, че в него има подем, енергия, живот - растене. А другият, който живее със старите идеи, се усеща стар, силите го напущат, той изнемощява, страхува се от бъдещето, мисли за старините си и затова иска да разбогатява, осигурява се в разни банки, в разни дружества. Аз казвам: това са стари хора, това е смъртта, това са гробищата на човечеството. Но гробищата не носят някоя нова идея на човечеството, а създават само страдания и нещастия на света! Там, в гробищата, са заровени и царе, и свещеници, и проповедници, и музиканти, и поети - все за своите грехове. Ако ме попитате защо умират хората, ще ви отговоря: хората умират от своите стари идеи.

    Тогава как ще възкръсне човечеството? Казвам: станете млади, станете носители на Новото Божествено учение, на което емблемата е Братство. Братството; но в какво седи то? - Онзи, който се нарича твой брат, трябва да е готов да жертва живота си, имота си и честта си - всичко за тебе. Когато един велик народ схване идеите на това Братство, той трябва да е готов да жертва всичко за тези идеи. Не жертва ли, там няма никакво Братство, никакво равенство. Когато някой проповядва великата идея, че има Господ, а не жертва своя живот, имот и чест за Него, той не е разбрал Великото учение на Живота. Това е Братство и равенство, туй е проповядвал Христос...

    Новото_човечество


  14. Молитвен наряд за начало:

    В начало бе Словото

    Светите_Твои_градове

    Молитвен наряд за край:

    Духът Божий-песен

    Добрата Молитва

    Ще взема 64 глава от Исайя. Тази глава е писана в усилни времена.

    Ще взема само три думи от 10 стих на прочетената глава: „Светите Твои градове“. В този стих е изобразена една колективна идея, идея на колективното човечество. Това е един град, образуван от същества, които се събират да живеят на едно място. Има нещо общо, което ги свързва. Три неща има, които са необходими за човека, за всички хора, за светски и за религиозни. На физическия свят човек трябва да запазва своята сила. В духовния свет човек трябва да запази своите чувства, а в умствения свет да запази своята мисъл. Който на физическия свят губи своята сила, той е изложен на промени. Всека промяна се дължи на известна загуба. Всека промяна във физическия свет е свързана с някоя промяна в духовния свет и всека промяна в духовния свят е свързана с една промяна в умствения свят. Или казано другояче: Промяната в мислите, в чувствата, говори и за промяната и в постъпките. Постъпките са свързани с мислите и с чувствата. Следователно те представляват край, един завършен резултат. Всички хора са събрани на едно место, т. е. организирани са да си помагат. Целта за организирането на хората е органическа идея. Животът е който организира хората. Следователно там, гдето има живот, има организиране. Ако животът е правилен, там и организирането е правилно, но това организиране има израз. Израз на правилното организиране това е здравето, правилните чувства, това е правата човешка мисъл. Организирането е външно условие, за да се проявят мислите. Вън от всека организация мисълта не съществува. Не мислете, че тези организми, които така са се организирали, е временно. Обаче, човешките организации са временни. Виждаме, че от техните организации нищо не остава на земята. След 50, 60 или най-много 120 години човек се стопява, изчезва. Който разбира закона, той се радва, а който не разбира закона, той плаче. Който не разбира този вътрешен закон, той иска да му се докаже съществува ли някакъв задгробен живот вън от земята, или със смъртта всичко се свършва. А пък онзи, който знае нещата, той знае, че нищо в света не се свършва, нищо не изчезва. Има един закон на контрастите, според който, това, което има начало, няма никакъв край. И това, което има край, няма никакво начало. Разбирайте това, както искате. Това е закон, който може да разглеждате според разбиранията ви. Аз няма да се спирам повече върху него. За онези от вас, които сте философи, оставам сами да разрешите задачата. Който я разреши, той за себе си я разрешава. Ако не я разреши, той няма да се ползува. По някой път щастието на човека зависи само от едно почесване, само от една казана дума – нищо повече. Ако знаеш как да кажеш думата или как да се почешеш, ти ще бъдеш щастлив. Ако не знаеш как да кажеш думата, или как да се почешеш, ти ще бъдеш нещастен. Това са факти, които трябва да се докажат, но и да не се докажат, пак стават. Щом се тури фитил на една бомба и се запали фитилът, трябва да се докаже, че тая бомба ще експлодира. И без да доказвам, като туря фитила, бомбата ще експлодира. След това хората ще разправят как била направена тази бомба.

    Светите_Твои_градове


  15. Молитвен наряд за начало:

    Господнята Молитва

    Пак_се_яви!

    Молитвен наряд за край:

    Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите"

    „Пак се яви“.

    Ще прочета част от 21 глава от Евангелието на Йоана. Ще взема само няколко думи от първия стих: „Пак се яви“. Да се явиш на някого, това е едно вътрешно осветление в разбирането на човешката душа. Изявява се в света доброто; изявява се в света Любовта; изявява се в света Божията Мъдрост, изявява се в света Божията Истина, изявява се в света Божието милосърдие. Изявява се в света всичко онова, което е възвишено и добро. Отрицателните неща в живота са второстепенни. Сега всички се спират върху второстепенните работи в живота, но те не са важни за нас. Че някой е болен, това не е важно; че някой умира, това не е важно; че някой фалирал, това не е важно; че затварят някого в затвора, това не е важно. Важно е, когато човек се ражда, когато човек мисли, когато оздравява, когато прави нещо добро. Що се отнася до отрицателните работи, това не е важно. Другите неща са отрицания на живота.

    „Пак се яви“. Кое трябва да се изяви? Човек трябва да изяви нещо. В природата има едно непреривно очакване. Ние очакваме да мине пролетта, да дойде лятото. Ние очакваме да мине зимата, да дойде пролетта. Младият очаква да стане възрастен; нежененият да стане женен, да се ожени; ожененият очаква да има деца. Който учи, той пък очаква да свърши нещо. И праведният очаква нещо. И светията очаква нещо. Какво очаква грешният? Той нищо не може да очаква. Да очакваш болестта си, това не е очакване, това е треперене, това е страх. Да очакваш страдание, това не е никакво очакване. Да очакваш радостта в душата си, разбирам. Когато човек очаква да свърши училището, има смисъл това очакване. Когато очаква да направи някакво добро, има смисъл; когато очаква да научи няколко истини, има смисъл. Та при сегашните условия мъчно може да се говори на хората по единствената причина, че не може да ги задоволите. Ще ви дам едно правило. Никога не угощавайте ситите хора, ако искате да ви е мирна главата. По никой начин не угощавайте ситите хора. Ако искате да угощавате някого, намерете гладни хора и ги угощавайте. Ще имате Божието благословение. Щом угощавате сития човек, той ще ви направи някаква пакост. Вие по никой начин не можете да нахраните сития човек. Той ще бъде крайно взискателен, че това не е хубаво, онова не е хубаво. Ако искаш да угостиш някого, очаквай някой пътник в планината. Ако му дадеш едно парченце хляб, това ще има за тебе по-голям смисъл, отколкото ако дадеш едно угощение на сития човек...

    Пак_се_яви!


  16. Молитвен наряд за начало:

    Господнята Молитва

    В начало бе Словото

    Един_от_дванадесетте

    Молитвен наряд за край:

    Бог е Любов

     

    А Тома, един от Дванадесетте, нарицаеми Близнец, не беше с тях, когато дойде Исус.

    Ще прочета 20 глава от Евангелието на Йоана.

    Човек може да живее и след като умре. Този е жизненият въпрос, който занимава хората. По този въпрос хората са разделени на два лагера.

    Ще взема няколко стиха думи от 24 стих.

    „Един от дванадесетте“. Дванадесетте това е реалното, конкретното число в света, в което хората вярват. Тома беше един човек реалист. Той не беше нито мистик, нито съзерцател, не се занимаваше с отвлечени работи. Сега аз искам да ви занимая с един въпрос, но не както религиозните или учените хора могат да ви занимават. Ако искате да ви се говори както учените говорят, аз мога да ви изпратя в най-учените университети, в най-видните университети да слушате речите на професорите. Когато отидете в някоя бирария или в някое заведение, каквито има в различните държави, там всичко е като в изворите, постоянно блика, но всичко каквото изядете, вие трябва да го платите. Там за всяко нещо се плаща.

    Сега да се върнем на въпроса. Всички се питат кое е реално и кое не е реално в света? Кой ще остане и кой няма да остане, кой ще живее и кой няма да живее, кой ще умре, кой ще бъде полезен в даден случай и кой няма да бъде полезен, кое ще никне и кое няма да никне, кой може да стане пръв министър и кой може да не стане.

    „Един от дванадесетте“. Учениците казвали на Тома, че видели Христа, видели Господа, а той им казал, че вярва само на това, което сам може да види и да пипне. А тъй да ми разправяте за фантастически работи, не вярвам. Той сам си определил кое е реалното в света. Тогава и аз ще определя кое е реалното. Реалността се отличава с една малка, микроскопическа придобивка. Това микроскопическото, което се придава, то е реалното. Ако претеглите един човек сутрин, който има най-добро разположение и добри мисли към жена си, към децата си, към приятелите си, той ще има особено тегло. Колко и какво е това тегло, няма да ви кажа, друг път вие сами ще го намерите. Има едно тегло, с което човек се отличава, когато е в реалността и когато не е в реалността. Колко е това тегло, няма да ви кажа, защото няма да ви ползува, но важното е, че ще има разлика между едното и другото тегло, когато не е в реалността. Когато изгуби това разположение, човек изменя теглото си, той спада с една десетомилионна част от милиграма. Значи, една десетомилионна част от милиграма разлика в теглото определя реалността. Също така е една седеммилионна част от милиграма определя и временното в живота. Това е казано конкретно, на научен език. Реалността предава всеки ден по една десетомилионна част от милиграма. Тъй щото, като живее човек хиляди години, всеки ден ще предава в теглото си по малко. Докато е в личността човек се увеличава, но като влезе в реалността, той всеки ден се намалява, намалява, докато съвсем изгуби теглото си. Ще дойде ден, когато той ще бъде безтегловен. Сега някои могат да оспорват дали това е вярно или не. – За мене това е абсолютна истина, а за вас дали ви интересува този въпрос, дали това е истина, то е друг въпрос. За мене е важно това, в което аз се интересувам, а от какво се интересуват хората, това не ме интересува ни най-малко...

    Един_от_дванадесетте

     


  17. Молитвен наряд за начало:

    Господнята Молитва

    В начало бе Словото -песен

    Ако не ядете - беседа

    Молитвен наряд за край:

    Бог е Любов

    „Благословен Господ Бог наш“

    Господнята Молитва

     

    „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Този стих има двояко тълкувание. Ако се вземе буквално, той почти няма никакъв смисъл, но съществените неща, т. е. същественото, което се яде, не е плътта. Същественото е онова, което се съдържа в плътта. Това е животът, който е скрит в плътта. Това е, което са знаели още от старо време, жизненият елексир, или условията на живота, които проникват чрез храната.

    Казвам: Има две разбирания на живота според прочетените стихове. Сега аз няма да ви говоря за неща, които вие знаете, защото не искам да ви товаря. Това значи, аз няма да ви продавам вехтите дрехи, защото вие имате достатъчно стари дрехи. Аз трябва да ви продавам нови дрехи, тъй щото ще се постарая да ви продавам нови дрехи, които или да ги продадете, или да ги носите. Във всеки случай да имате една печалба. За да яде човек правилно на физическия свят, неговата мозъчна и неговата симпатична нервна система трябва да са добре устроени, или научно казано, те трябва да се намират в музикална хармония. Само при това положение човек може да яде правилно. В окултен смисъл яденето е един процес на вътрешно съгласие. Човек трябва да има Любов към храната, която яде, за да се ползува от нея. Щом няма Любов към известна храна, той не може да се ползува от нея. Такава храна внася най-големите отрови. Това всички хора знаят, но още не са го изнесли. За в бъдеще ще го изнесат, понеже умовете им сега са заняти с много научни работи.

    Съвременният свят е претрупан с известни научни теории и все неприложени. Понеже, всяко нещо, което не е приложено и не е опитано, то е една теория. А всяко нещо, което е опитано и приложено, това е факт вече и върху този факт се гради животът...

    Ако не ядете


  18. Молитвен наряд за начало:

    Господнята Молитва

    „Бог е Любов“

    Колко_е_хубава_твоята_любов!

    Молитвен наряд за край:

    Добрата Молитва

    „Благословен Господ Бог наш“

    ...Ние живеем в един свят на постоянни промени, аз го наричам „драматически свят“ и след това се чудим защо светът се е толкова много изменил. – Светът не се е изменил, но има нещо, което у нас се е изменило, у нас има нещо не разбрано. Запример, ти седиш зимно време на леда и мислиш, че имаш някаква здрава основа под краката си. Но дойде лятото и ти виждаш, че този лед започва да се пука. Казваш: Какво стана? Де отиде ледът? – Отиде някъде, изгуби се. Не, не се е изгубил ледът, но формата му само се измени. Някой се оплаква, че изгубил Любовта си. – Никаква Любов не е изгубил. Той изгубил само формата на Любовта. Любовта нито се губи, нито се печели. Че си спечелил или изгубил Любовта, това са само човешки понятия. Защо? – Щом имате някаква печалба, тя трябва да тежи. Спечелиш пари, два, три, десет, сто, десет хиляди наполеона, те трябва да ти тежат. Щом изгубиш тия пари, ще ти олекне. Не само парите имат тегло, но и ученият човек се познава по своето тегло, но трябва да знаете как да теглите. Ако претеглите един учен, и един невежа, ще видите, че те се различават в теглата си. Ученият винаги тежи повече от невежия. – Как е възможно това? – Претеглете един учен и ще видите, че неговият мозък тежи повече. Той е по-голям от този на невежия. Мозъците на учените са по-големи, по-тежки от мозъците на невежите. Що се отнася до тялото трябва да се знае, че то не е човекът, то представя дрехата на човека. Мускулната система се губи у човека. Един човек от 70 килограма при една тежка болест може да изгуби няколко килограма от теглото на тялото си, да олекне до 45 килограма. При каквато болест да легне, обаче той много малко, почти нищо не губи от теглото на мозъка си. Сега когато се говори за Любовта, вие трябва да имате предвид много условия, при които Любовта може да се прояви. Хората имат много общи понятия за Любовта, но това още не е Любов. Това са предвестници на Любовта. Даже и сегашният живот на хората е предвестник на Любовта. Те още не живеят в Царството на Любовта. – Защо? – Понеже, за сега ние живеем в едно царство, в един свят на страдания. Земята е цял ад. Страдания, мъчения, едно след друго се нижат. Едва си поотдъхне човек от едно мъчение, след него иде вече друго. Но така не трябва да се говори. Не трябва да се обезсърчавате по отношение на бъдещето. Това е само една временна фаза, както когато един екскурзиант мина през една планинска местност, че се натъкне на някои сипеи, които се подронват под краката му и той се мъчи да излезе нагоре. Това е временно положение. Цялата земя не е направена само от пясък...

    Колко_е_хубава_твоята_любов!


  19. Съвест е другото име на Истината  и всеки според нея живее... За това е различна за всеки.

    А за себепознанието ето нещо, което напълно споделям.

     

    https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/duhat-na-zdraveto-kak-da-izlezem-ot-klisheto-na-kvadratnoto-mislene-i-da-sabudim-tvorcheskoto-nachalo-v-sebe-si.html?fbclid=IwAR0Z7Ds0SnDIxpn44xVsx0xVAqymI3j9qjYCwFLlE4RRw9fI68s2wsV4dlQ

     


  20. Господнята Молитва

    Ш = трите пръста, = обратно, същите три пръста,

    Щ = воля,

    А = умът,

    С = сърцето – да обърнем лодката , в която да турим съкровищата си,

    Т = котва = надежда,

    И = съединение, сила, истина,

    Е = прогрес, растене, умножение.

    Щастието е человек да се труди и после да работи.

    Господар – когато впряга животните.

    Слугите ръководят, трудят се и изпълняват.

    Господар е необходим при всички положения.

    Щастие има там, гдето има хармония между волята, ума и сърцето, а то е да станете богати, да забогатеете с добродетели.

    Има три състояния: мъчение – то е за животните, труд – той е за хората и работа – тя е за ангелите.

    Мъчението е, докато влезете в училището; трудът е в училището; работата е като свършите училището.

    Хората не знаят защо са се родили, те не могат да създадат една теория как да се оправи светът, например жилищната криза. За един свят, който се мъчи, градовете са потребни; за един свят, който се труди, градовете не са потребни. Градове да имате, но да са малки, да не са големи и да не са събрани всички къщи в един куп.

    Нисшите животни се размножават много и колкото отиват към по-висшите, толкова по-малко се размножават. Ще дойде денят един человек да роди само едно дете; един ще си отиде, друг ще дойде и числото ще остане едно и също. Ще се измени културата. Ще има спирачки. Ще живее человек двеста години и ще роди само едно дете. Сега животът е много глупав. Като разгънем мозъка на човека ще видим глупости: умрял вол, заклана кокошка, поп опява някого и пр. Изкуството в живота е да се свършат дреболиите. Който иска да живее, трябва да бъде като един извор, да блика, да образува река и около нея да растат разни зеленчуци. Там, край реките, се населяват хората.

    Щастието_е_в_человека


  21. Добрата Молитва

    Разговори

    Сегашното духовенство е на старата религия, то е със старите методи и Христос за тях казва, че са крадци и разбойници, щом проповядват старите методи преди Христа. Затова казват, че щом някой не им харесва, той е еретик. Така казват и за г-н Дънов сега. Социалистите имат по-широки възгледи от свещениците, защото се стремят да прокарат принципа на братството.

    Било е време, когато почвата е трябвало да се тори, но когато е вече наторена, каква нужда има сега да се тори? То е Мойсеевият принцип – „око за око“, а Христос казва: „Любете враговете си. Дайте дрехата си.“ Така пеперудата дава дрехата си – пашкула си. Под „риза“ Христос е разбирал един скрит принцип. Навсякъде сега усещат, че има едно обезсоляване. Така и в Америка се стремят да вкарат в църквата младите, но те не отиват, защото формите са остарели.

    Има един закон за изменение коефициента на светлината – человек става невидим за околните. Може да ходиш между тях и да не те виждат.

    Как ще обясните: една баба на 74 години да излезе на Витоша три пъти, когато едва до половин километър е могла да ходи. Тя има вяра и се е подмладила.

    За человека има запас от енергия да живее хиляда години. Хората умират преждевременно от неправилно живеене. Понякога има икономически причини в природата: ще умре дядото, за да живее детето, или обратно – детето умира, за да живее дядото; има замяна, това е икономически закон в природата.

    Във физическия свят сме пробудени навън; в духовния свят сме пробудени навътре.

    Всяко престъпление, направено на физическия мир, съди се на физическия свят. Извършеното на астралния мир съди се в астралния свят. Престъпление, отнасящо се до чувствата, то е на астралния свят; и ако и да се съди на физическия свят, то е съдба на астралния свят. Астралният свят е тук на земята.

    Раят е в причинния свят – над нас, или там е причинният свят, или светът на светлините.

    Закон_за_изменение - беседа


  22. Молитвен наряд за начало:

    Господнята Молитва

    Каквото_вържете_на_земята_1935

    Молитвен наряд за край:

    „Грее слънцето“

    „Духът Божий“

    „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето“.

    Ще прочета част от 18 глава на Евангелието на Матея.

    ...„Каквото вържете на земята“. Това значи, че всеки човек връзва по нещо на земята. Всеки човек има нещо в ума си, мисли той. И дотолкова работите на човека в живота са успешни, доколкото той знае как да връзва. Ако имаш две малки въжета, които не достигат до дъното на кладенеца, ти не можеш да извадиш с тях вода, но ако знаеш как да направиш възел, ще можеш да извадиш вода от кладенеца. Но трябва да знаеш да връзваш. Също така ако не знаеш как да направиш възел, да завържеш тези две въжета, не можеш да се покатериш по кладенеца, не ще можеш да излезеш навън и ще пострадаш. Та казвам: Право е, човек трябва да знае да връзва. Има един еднообразен начин и в мисленето, но човек трябва да знае, да разбира законите на новия начин на мислене. Има един нов начин на мислене. Всички хора искат да бъдат щастливи, но като търсят щастието, на всякъде виждат нещастие. Всички сегашни хора са нещастни: И религиозните, и богатите, и учените – навсякъде все нещастни хора срещате. Те казват: Без наука светът не може да се спаси. А като имат наука казват: Тази работа не върви. Имало едно нещо, което не достигало, така казват учените хора. Религиозните пък казват, че без религия не може. И тези хора, които са в религията и в тях куца нещо, и на тях не достига нещо. Казват сега, че Христос спасил света. И като го е спасил, пак липсва нещо на света. Казват, че като дойде Христос втори път, той ще спаси света. – Но той дойде веднъж, светът трябва вече да е уреден. Представете си, че за една съвременна мома отиват женихи да я искат, но не я дават първия път. Мислите ли, че като отидат втори или трети път за тази мома, че ще я дадат на момъка? Представете си, при това, че тази мома има десет кандидати, и вие сте десетият кандидат. Как мислите, каква е вероятността, че вие ще вземете тази мома? Та като ви говоря, разглеждайте нещата в преносен, а не в буквален смисъл. Като разберете този закон, той има отношение и към всека ваша мисъл, към всяко ваше чувство. Законът работи по същия начин. Представете си, че вие имате желание да постигнете нещо, но за това ваше желание има 1000 души кандидати. В дадения момент каква вероятност има вие да постигнете вашето желание? Ето, вземете за пример и в политическия живот. Кабинетът пада, имат нужда от министър-председател. Представете си, че сто души са дали кандидатурата си за този пост. Каква вероятност има за всеки едного да бъде избран за министър-председател. Само един от тях може да бъде избран, останалите деветдесет и девет какво ще правят. Според философията на живота, не поставяйте в света или в живота си мисълта, че ти си роден да бъдеш министър-председател. Преди всичко, това е най-последната служба, която можете да вземете. Този въпрос аз бих така ви го обяснил, че всички бихте ме разбрали, но същевременно всички бихте се обидили. Аз така мога да ви обясня истината, че всички ще бъдете доволни, но има нещо, което ме задържа – всички ще ви обидя. За да не ви обидя, ще оставя истината необяснена. Ако ви я обясня, ще я разберете, но и ще се обидите. И тогава вашата обида ще се върне върху мене. А така, като не я обяснявам, ще си кажете: Какво ли искаше да каже той? За сега оставете този въпрос. Аз ще дигна малко само единия край на завесата. Ще кажете, как така ще ни обидиш? Представете си, че вашата ръка е смазана, а трябва да дойдат 100 души да се ръкуват с вас, един по един да ви стиснат ръката. Какво ще бъде вашето положение. И всеки иска в това ръкуване да ви покаже, че ви обича. Преди няколко деня дойде един млад момък при мене, който така ми стисна ръката, че просто изпращя. Ако бях млада мома, щях да се съблазня от това стискане на ръката, но понеже не съм, казвам си: Много ме обича този човек. Погледнах го и си казах на ума: По-малко стискай ръката ми. С това стискане на ръката, той искаше да каже, аз съм от тези хора, на които каквото кажеш, ще го направя, но и каквото поискам от тебе, трябва да го направиш. Аз съм бамбашка характер. – Много добре. И казвам: Ако и аз дойда при вас, и по същия начин се ръкувам с болната ви ръка, вий ще кажете: Стиска ли се болна ръка така? Ще имате лошо мнение за мене. Аз трябва да откажа своето удоволствие. Ще искам извинение и ще кажа, че втори път, като оздравее ръката ви, тогава ще се ръкувам. Тъй щото, сега дигам малко, само крайчеца. Защо? – Защото ще ви обидя. Като ви стисна болната ръка, ще кажете, че това е диващина. Има известни състояния, при които ние трябва да пазим деликатност, да проявим деликатност към човешката душа. Има известни състояния в човешкия живот, които са толкова деликатни, че ако и ние не ги схванем, ще причиним известни болки на човека. Дойде някой при тебе, стисне ръката ти и казва: Да ти кажа истината. А именно, че те обичам. – Днес ли намери на болната ръка да ми причиниш болка? Днес ли намери да ми кажеш истината? Като оздравее ръката ми, тогава ми казвай. А сега, докато ръката ми е болна, по-добре да се откажеш. Та казвам: Понякога вие трябва да се откажете от своето желание да се ръкувате така сърдечно. Кога? Когато ръцете на хората са болни. Когато ръката ми оздравее, тогава можеш да ме стискаш, колкото искаш, това значи да вършиш правилно нещата. И после като разглеждаме нещата, ние не трябва да изхождаме само от наше гледище. Съвременният културен свет, както и в миналото е разглеждал и разглежда нещата само от своето гледище, следствие на това ти мислиш, че светът е дотолкова добър, доколкото те се ползуват от него. Това е така, право е, но всички хора щастливи ли са? Всички растения щастливи ли са? Всички животни щастливи ли са? За да бъде щастлив човек, в неговия живот трябва да дойдат много съчетания, да работят заедно. Най-първо земята трябва да осветява правилно, и тя да свети правилно. Тя трябва да има един правилен наклон към слънцето, че да може и то правилно да я осветява, да я огрева. След това, теченията на ветровете трябва да бъдат правилни. Теченията на реките трябва да бъдат правилни. Растенията трябва да растат правилно и да дадат изобилно своите плодове. И най-после ще дойдем и до хората – и те трябва да се развиват правилно, и те да направят поне малко нещо в тази обща работа. Да допуснем, че имате един болен човек. Какво ще проповядвате на този болен? Най-първо вие трябва да го излекувате, от далеч още да го подемете. Болните хора лесно могат да оздравяват, в един миг могат да оздравеят...

    Каквото_вържете_на_земята_1935


  23. Молитвен наряд за начало:

    Молитва на Царството

    От_мен_да_замине - беседа

    Молитвен наряд за край:

    Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите"

    27 (14) юни 1920 г., неделя, 10 ч. – 11 ч. и 45 мин.

    Ще ви прочета една част от 16 глава от Евангелието на Матея. Ще говоря върху 16 стих: „И рече Петър: Ти си Христос, Син на Бога живаго.“

    2000 години как се разисква тоя въпрос. Кой е Христос? Да твърдим, че бащата ни е богат, да се хвалим с баща си и да му вършим волята, са две неща различни. Ако осиромашее бащата, ще вярваме ли в него? Ако бащата си изгуби имането, ще вярваш ли в него? В Христос вярваш, защото очакваш от Него да ти даде сто хиляди. Във всички църкви Христос не е разбран. Ако Го бяха разбрали, щяха да приложат Неговото учение. Оня Христос, Който дава живот, Той е друго нещо. Вярата подразбира всяка връзка, съединение с Бога – да имаш контакт с живото слънце. „Ти си Христос, Син на Бога живаго…“ Христос отговаря: „Това человек не ти го е открил, а Бог Отец.“ Онзи, който може да открива кой е Христос, това не може да бъде плът и кръв. Момата като срещне любимия, си казва: „Той е.“ Не са майката и бащата, които са ѝ открили. Това е любов на картошки. На такава кола не се качвам. Какво нещо е Христос? Той е една топлина за развитието на человеческата душа. За да се развива душата, трябва да има светлина и топлина. Христос е носител на Любовта и Мъдростта. Мъдростта е знание. Любовта е отражение на топлината. Щом имаме тия два принципа, ние сме във връзка с Христос и ще Го разберем. Тогава само ще сме свободни. Сега казваме, че сме християни. Що е християнин? Свещеникът казва: „Да отидем в църква, да запалим свещи, да кадим тамян и пр.“ Да сме християни, значи да имаме знания. Да имаме знания, значи да вървим по стъпките на Христа. Майстор е оня, който си умее добре занаята и го изпълнява. Всякой може ли да бъде християнин? – Не. Трябва да има знания, да има дълбоко в себе си законите на природата, да ги спазва и да знае да върви по стъпките на Христа. Например милосърдие е да пожертвува целия си живот за Христа, а не да раздадеш имота си на хората и те помежду си да го изпият и изядат. Милостта е да дадеш имота си като семе за плод и да го оползотворят. Сега в Европа всички са християни, и един малък въпрос не могат да изгладят. Съвременните християни са с разгласени тонове и всеки казва, че цигулката му е нагласена. Някой казва: „Аз съм християнин.“ – С какво си започнал? – „С милосърдието – но не върви; с друга добродетел – но също не върви.“ Християнинът трябва да върви със закона за самопожертвуванието. Християнството не е за светски деца галени, които искат да ядат и пият, но е за големи деца, които искат да работят за Баща си. Самопожертвувание значи да повдигнеш живота си. Христос казва: „Който изгуби живота си за Мене, ще го намери и който го запазва, ще го изгуби.“..

    От_мен_да_замине


  24. Молитвен наряд за начало:

    Господнята Молитва

    Благоприятната_Господня_година - беседа

    Изгрява слънцето

    Молитвен наряд за край:

    Духът Божий

    Ще прочета няколко стиха от 4 глава от Евангелието на Лука, от 14 стих надолу.

    „Ще проповядвам благоприятната Господня година.“ – 19 стих.

    Има две положения в живота, които човек всякога трябва да държи в ума си, ако иска правилно да разрешава въпросите на живота. Има един установен ред на нещата в природата, който е независим. А има един ред, който ний сега установяваме, той е отчасти животът, който ние сега живеем. Ние сега учим този ред. И по причина на неустановеността на този ред ние постоянно се усъмняваме в установения ред, който съществува в природата. Не е въпросът да се доказва, че има такъв установен ред на нещата. Защото, ако такъв ред не съществуваше, никакъв живот не би съществувал. Ние сега се поставяме на една основа, която е на посока, не знаете какво има да ви се случи. Всеки може да постави едно възражение на това положение. Защо именно, той не знае нещата, не знае какво има да се случи. – Това е много естествено. Нима малкото кърмаче, което майката (повива), дава му млеко, грижи се за него, пита майка си защо го гледа? То нищо не знае, защо го гледа майка му, защо толкова се грижи за него. То даже не знае какви отношения има между майката и него. Като израсне, тогава вече то започва да разсъждава. В някои отношения ние мязаме на такива малки деца, в следствие на което не съзнаваме този установен ред на нещата. Щом не го съзнаваш, ти си дете още. – Ама аз не разбирам тези неща. – Дете си още. – Един ден ще ги съзнаеш, ще ги разбереш. Това, което не разбираш, ни най-малко не показва, че в него няма никаква разумност. Дете си още, не си дошъл до тази фаза. Обаче, има някои души, които са напреднали. Англичаните казват: Пекансил – това показва, че ние имаме изработен възглед за нещата, че искаме и в живота ни да върви така, както сме намислили. Всеки човек иска да бъде щастлив, без да знае на какво се основава неговото щастие. Щастието на цялото човечество се гради върху нещастието на всички растения, животни, млекопитаещи. Ние се храним от тия растения и млекопитаещи. Всички живи същества на земята, с малки изключения, са нещастни. Ние говорим за свобода, за това, за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други, навсякъде съществува робството. И всички казват: Защо съществува тази голяма неправда в света? Кажете ми де е правдата в света? Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т. е. въпросът си остава такъв, какъвто си е. Този въпрос не трябва да се изяснява, защото ще се породят спорове, понеже едни поддържат едната страна, другите поддържат другата страна. Ако речете днес да обясните истината, вие ще станете еретик. Ако искаш някога да докажеш истината, ти ще си създадеш голяма беля. Ако влезеш в съдебната зала да свидетелствуваш, че еди-кой си има да дава на еди-кого си, на едного ще угодиш, на другиго ще станеш неприятел. Като защитаваш един народ, ще станеш враг на друг народ. Българите, които взеха участие в Тройния съюз, станаха неприятели на Франция, на Англия, на Америка. Те и до сега още минават за неприятели, приятелството още не е установено...

    Благоприятната_Господня_година

×