Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Слънчева

Модератори
  • Общо Съдържание

    7740
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    640

Слънчева last won the day on Май 18

Слънчева had the most liked content!

За Слънчева

  • Ранк
    Приятел на Портала

Метод за Връзка

  • AIM
    ancheto71
  • Website URL
    http://

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    София

Последни Посещения

61108 посещения на профила
  1. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Изново_родени - беседа Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 „Роденият от вода и дух ще влезе в Царството Божие.“ И на всинца ви пожелавам да се родите от вода и дух и да станете наследници на Царството Божие. „Благословен Господ Бог наш“ 3-та глава от [Евангелието на] Иоана, от началото до 14-и стих. „Истина ти казвам, ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие.“ Раждането, това е една нова епоха, един нов живот, в който човек влиза. Има два пътя, по които хората се раждат. Едни се раждат в пътя на променчивото, там дето царува смъртта. А други се раждат в реалното, в духовното, там, дето е светлината и животът. Хората сега вървят по две линии. Едни – по линията на смъртта, а други – по линията на живота. Когато някой човек пита: „Защо този човек умира?“ Защото върви по линията на смъртта. Такава е неговата съдба. Следователно онзи, който се е родил по линията на смъртта, той трябва да се роди изново, да влезе по линията на живота. Да влезе по тази линия, там не му трябва знание, наука. Една нова наука има, на която основата трябва да бъде Истината. Хората имат детинско разбиране за истината. Казват: „Какво е истината?“ И казват: „Истината е горчива.“ Няма по-сладко нещо в света от истината. Ако истината е горчива, то има някаква обвивка, която вас ви заблуждава. Туй, което горчи, е смъртта. Няма нещо по-горчиво от лъжата. Няма нещо по-горчиво от смъртта. Няма по-сладко нещо от истината. Ако животът е горчив, смъртта се е намесила там. Това са определения, за да имате едно истинско понятие, едно истинско схващане. Каква трябва да бъде новата насока? Защото всички хора искат да живеят по този път, по който сега вървят, но то е линията на смъртта. Горчивините ще дойдат. Явява се сега [Никодим] при Христа и [Той] му казва: „Ти си учител Израилев. Как учиш народа? Как проповядваш учението? По кой път трябва да се влезе в Царството Божие? През пътя на смъртта или през пътя на живота?“ Никодим се отрече, казва: „По пътя на смъртта се влиза.“ А Христос му казва: „По този път никой не може да влезе в Царството Божие. Роденият от плътта плът е, той ще умре. А роденият от Духа, той ще влезе в Царството Божие.“ Царството Божие е това, което вие търсите. То е онова щастие в живота. То е вашето спасение, то е вашето благоденствие. Може да го кръщавате както искате, то е Царството Божие. Царството Божие носи благата, за които вашата душа копнее. Казвам: При сегашните условия, при които хората живеят, те се определят на хората. Светските и духовните хора по какво се отличават? Един светски човек е човек, който обръща внимание на формата на нещата, в този свят туй, което вижда. По какво се отличава духовният човек? Духовният човек обръща внимание повече на проводниците, защото всичките духовни хора са проводници на някои нови идеи. За да бъдеш духовен, ти трябва да имаш вяра. Да имаш вяра и да вярваш, това са две неща различни. Да бъдеш духовен, в пълния смисъл на думата, то е вътрешната страна. А да бъдеш проводник, това е външната страна. Този живот има и външна страна. Та сега човек, за да се роди, трябва му майка, една среда, в която той трябва да расте и да порасте в света. Следователно онзи човек, който трябва да се роди, трябва му вътрешна среда. Това са водата, въздухът. Водата, това е майката. Водата представлява животът. Казва някой, че обича майка си. Това е животът. Все трябва да се оформи в някакъв предмет. Майката може да даде на роденото дете живот. Ако тя не е, то не може да се прояви, не може да се прояви животът в него. Та, казва Христос: не само вода, но вода и въздух са потребни, за да бъде човек духовен. Питам сега: при сегашните условия каква форма вие може да дадете на въздуха? Някой път те представят като една птица. Представят, че е духовният свят. Областта на духовния свят е обширна. Тя не е така ограничена, както областта на Земята. Безгранична е. Това е обширно пространство... „Роденият от вода и дух ще влезе в Царството Божие.“ И на всинца ви пожелавам да се родите от вода и дух и да станете наследници на Царството Божие. „Благословен Господ Бог наш“ Изново_родени
  2. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Човешка_и_Божествена_любов - беседа Молитвен наряд за край: В начало бе Словото – песен Ще прочета 12 гл. от Исаия и част от 9 стих от 11 гл. на Исаия. „Земята ще е пълна със знание за Господа". (–9 ст.). Тоя стих изразява материално една истина. На всички е ясно, как се пълни нещо материално. Важен е духовният смисъл на стиха. Значи, ще дойде ден, когато всички хора ще знаят, как да служат на Бога. В сегашния християнски свят малко хора разбират дълбокия смисъл на Христовото учение. Всеки християнин/ казва: Аз вярвам в Христа. Всички вярват, но малцина разбират и прилагат Христовото учение правилно. Кой не вярва в слънцето? Има хора, които вярват в слънцето и умират; други вярват в слънцето и живеят. Някои вярват в слънцето, но са бедни; други вярват в слънцето и са богати. Едни вярват в слънцето и са прости; други вярват и са учени. – Защо е така? – Само невежият пита, защо е така. Само детето пита, защо майка му го оставила на земята да ходи, а не го носи на ръце, както по-рано е правила. Майката носела детето си цели девет месеца в скришната си стаичка и след това го изважда навън. Това е голяма привилегия. След излизането на детето от тая стаичка, майката казва: Кракът ти повече няма да стъпи тук. Много естествено. Ако за девет месеца детето не е научило това, което майката крие в себе си, и за 90 месеца няма да го научи. Числото девет е краен предел на нещата. Като дойдеш до това число, ще се бориш: или ти ще биеш, или тебе ще бият; или ще свършиш училище, или няма да свършиш – никакво отлагане не се позволява. Числото осем е строгата майка, през която минаваш най-после. Числата 2, 5 и 8 представят майката. Ако при числото осем – последната майка, не станеш човек, при никоя друга майка няма да станеш. Числото девет е последният син. Той е марсианец, всякога воюва. Когото пипне, пита го: Защо не се подчиняваш на Бога? – Аз любя Бога. – Любиш ли Го? Ако Го любиш, трябва да бъдеш готов на всички жертви за Него. Жертвата има отношение към здравия, силния, учения и богатия. Болният не може да прави жертви. Той казва: Аз те обичам. – Какво допринася той със своята любов? Има смисъл да те обича здрав човек, все ще ти даде нещо. Да те обича болен, това значи, да вземе нещо от тебе. Здравият има здрава мисъл, здрави чувства, от които болният се ползува. Какво означава здравата мисъл? Да мислиш здраво, това значи, да бъдеш последователен във всичките си работи... Човешка_и_Божествена_любов
  3. Златни правила: 1. Човек трябва да носи душата на едно дете. 2. Човек трябва да бъде умен. 3. Има тревоги в живота, които нямат ни- какъв смисъл. 4. Станала някаква погрешка - тя може да се поправи. 5. Човек не трябва да живей за себе си, Той трябва на всяко място да осветява Името Божие. Бог Туй, което ви показва отвътре как да направите нещата - то е Бог. Две стъпки Най-първо Бог трябва да влезе в нас. Той ще ни разшири и ще осмисли всичко и втората стъпка - трябва ние да влезем в Бога, ние да се ограничим в Него, за да можем ние да се разширим. Две положения Или ти ще любиш Бога, ще живееш за Него, ще бъдеш при Него, тъй ще го обичаш; или ще пуснеш Бог да влезе в теб, тогава Той ще се ограничи. Защото и Бог се ограничава, когато обича хората. Чистотата Чистотата е качество на човешкия дух. Когато духът действува, човек е чист. Чистият човек от болести не страда. Чистотата е един свят на Бога. За да бъдеш при Бога, трябва да бъдеш чист. Благословението Действаш ли разумно, Бог те изпълня с Любов. Противодействуваш ли Му, Той те лиши от Любовта. Той казва: „Когато ми отвориш път, аз ще мина и ще ти донеса благословение." А щом Му затвориш пътя, Той те лишава от Неговото благо. А Неговото благо е Любовта. Умът трябва да приготви пътя на Любовта. Любовта Ще си представиш Любовта като един идеал; той върви, и ти вървиш след него, че какво по-красиво от това? Жертвата Ти сега трябва да учиш жертвата, защото Любовта по това се познава. Свещени думи на Учителя “Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на Духа. Това са трите начала, от които всичко произтича. Люби всичкия Живот, всичката Светлина, всичката Свобода. Мъдър бъди! На Истината всякога верен остани.“ Изгрев, 23 май 1935 г., София
  4. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва В начало бе Словото – песен Приемете_Духа Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Ще прочета само няколко стиха от 20-а глава от Евангелието на Иоана – от 19-и до 26-и стих. Ще взема този стих: „И това като рече, духна и каза: „Приемете Духа Светаго.“ В природата съществува едно различие като една необходимост при органическото развитие на хората. Съвременното човечество трябва да научи закона на това противоречие. Това противоречие докато не се разбере, не може да има прогрес. Сегашните хора имат едно разбиране. Като срещнеш учени хора, така говорят, като че всичко знаят. Богатия като срещнеш, като че всичкото богатство има. Силния като срещнеш, като че всичко може. Религиозният като че всичко знае, като че е бил на Небето, а пък като го видиш по-отблизо, ще видиш, че не е бил в небето и е много бос. Говори за това, което не знае. Не е лошото в разправянето, но човек никога не трябва да разправя за неща, които не знае. Смисълът на живота седи в разумното. Най-първо, човек трябва да вярва в една цел. Целта е една основна идея. Докато тази идея не я схванеш, няма да разбереш къде ти е мястото. Като разбереш тази цел, тази основна идея, ще разбереш къде ти е мястото. Представи си, че тебе те пратят в Слънчевата система. Най-първо трябва да намериш къде е Слънчевата система. После ще намериш на Земята твоето място и какво трябва да работиш. Сега учените хора имат какви ли не теории. Те се радват и казват: „Това ще направя, онова ще направя“, но след 5–10 години виждат, че тази работа не е такава, каквато те предполагат. Много стари хора на стари години стават невярващи. Не че не са вярващи, но им липсва светлина. Има нещо, което те не са разбрали. Защото в старини – помнете това! – те преживяват своите младини. Стар човек е той, но той си мисли как е живял на младини, какво е правил и мисли, че той е много умен. Този, старият, никак не е умен. Той като млад си е мислел, че е глупав, иска да стане стар, за да поумнее; а пък като остарее, казва, че на младини е бил по-умен, отколкото като стар. Имаме два процеса. Старите слизат от върха надолу и като слязат долу, топят се, стават млади, образуват извори. Всички извори са били стари хора, които са били на върха по планините и са се стопили. Горе е бил много скържав, никому нищо не дава, а долу, като млад, дава; а пък младият после, като стар, започва да замръзва. Този процес трябва да изходи човек. Човек трябва да изходи пътя на младия и на стария и да ги съедини в едно и тогаз да си състави едно вътрешно понятие за самия живот. Младият човек е богат човек, а пък старият не може да задържи своята старост и идва смъртта. Младият трябва да бъде господар, да държи своята младост и старият трябва да бъде господар, да държи своята старост. Тогава те са герои... Приемете_Духа
  5. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Право_мислене-беседа Молитвен наряд за край: Да се прослави Бог... - формула Често хората говорят за другия свят, но мислят, че ще го разберат, когато отидат там. Да мислите така, това значи, да вярвате, че плодното дърво, което виждате в гората, може да ви последва. В същност, може ли плодното дърво да дойде с вас? Кога може да стане това и по кой начин? Като вкусите плода на дървото, семката може да дойде с вас, но не и самото дърво. Човешката душа е плод на живота. Само тя е в състояние да влезе в другия свят и да го разбере. Страданието представя изяждане на плода, за да се извади семката и посади. В страданието се крие любовта на онова същество, което изяжда плода. Че в страданието е скрита любовта, това малцина знаят. Следователно, не можеш да обичаш човек, който не е страдал. Страданието преобразява човека. Който не разбира това, мисли, че и без страдание може. Това е заблуждение, което произтича от статичното положение на човешката мисъл, че човек е форма, която не се изменя. Това е невъзможно. – Защо? – Могат ли панталонките на тригодишното дете да му послужат и в юношеската възраст? Щом порасне, панталонките стават тесни и му причиняват страдание. Само дрехата на любовта може да се стеснява и разширява, т.е. да се нагажда към различните възрасти на човека. Ако носите мисъл, чувство или постъпка, които не се нагаждат към вас, те не са истински. Понеже Бог ни обича, нагажда се към нашите условия. Ако и ние Го обичаме, трябва да се нагодим към Него. Обаче, досега малко хора са се нагаждали към Бога. – Какво виждаме в живота си? – Че Бог се е нагаждал към нашите желания: каквото сме пожелавали, Той го е правил за нас. Целият космос представя реализирани желания на всички същества – от малките до големите. Днес Бог иска нещо от нас, не със закон, но доброволно. Бог иска всеки човек да има отличен ум, чрез който Той да се проявява. Бог иска от човека да има отлично сърце, чрез което Той да се проявява. Бог иска от човека да има отлична душа и отличен дух, чрез които Той да се проявява. Понеже човек още няма правилни отношения към Бога, раждат се ред противоречия в живота. Това виждаме и в отношенията на децата към родителите. Майката се грижи за децата си: облича ги, къпе ги, храни ги, радва им се. Те растат, развиват се, живеят. Обаче, те не отговарят на любовта на майка си, затова тя преждевременно остарява и умира. Ако питате, защо дъщерята и синът живеят, казвам: Децата живеят, защото родителите им ги обичат. — Защо родителите умират преждевременно? — Защото децата им не ги обичат... Право_мислене
  6. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва V_nachaloto_be_Slovoto.mp3 Три_фактора - беседа Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“ Господнята Молитва Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Ще прочета 63-а глава от Исаия. Някой път е мъчно да тълкуваме пророческите сказания. Аз ги уподобявам на един човек, който е намерил една бомба, направена за неприятеля, не за своите; оставена е някъде, но някое глупаво дете започне да човърка тази бомба, тя избухва, осакатява го. Та, когато пророкът говори за Господа, когато човъркаме тази Божествената бомба, ще стане известно нещастие. Това означава гневът Господен. Гневът Господен е, когато бараме там, дето не трябва. Много от страданията на хората и големите нещастия, които претърпяват, произтичат от два фактора: от един по-нисш живот, в който сегашните животни живеят, и от един преходен живот, в който сега човек живее. Страданията на човека се дължат на неговите чувства. Обикновено във всичките хора има разположение да живеят добре, т.е. да бъдат охолни, да нямат никакви мъчнотии. Ако попитате, даже в животните ще има този маниер. Всяко едно животно иска да бъде богато, да бъде охолно, да няма кой да го безпокои. Това е неразбиране на живота. Яденето и пиенето, това са условия. Скърбите и страданията, това са пак условия, побутване. Скръбта е само за да изкара човека от едно пасивно състояние. Но по някой път ние не мислим, че има някакъв Промисъл. Много пъти се говори, че има охолност в света, че има закони. Но хората нямат една реална опитност. Малцина имат. Те имат една опитност дотолкова, доколкото ближните могат да им помогнат. Уповават на баща си, на майка си, но утре бащата замине занякъде. Някоя сестра, на която мъжът ѝ заминал за онзи свят, попита я някой къде е мъжът – заминал е мъжът за странство. Защо отиде? Да се специализира. Ако му каже, че е заминал, ще [я] съжалява. Много добре ще се специализира и като се върне, ще го настаня[т] на много добра работа. И действително, трябва да се тури подтик да се учат хората. Знание трябва на хората. Не натрупване на сегашното знание. Природата в своята целокупност е едно учреждение за наука. Хората са пратени, всички са пратени навреме да се учат. Нито едно същество не е останало да не учи. Някои ученици са много мързеливи, но природата е измислила разни начини, по които да ги застави да учат. И всичките страдания не са нищо друго освен един метод да те заставят да мислиш. Сега, по някой път ние искаме да знаем дали Господ се грижи за нас. То е толкоз ясно. Той е създал света със съвременната наука. Всички учени хора от хиляди години насам и сегашната наука показват, че има един велик промисъл. Ако ние сме проникнали в този Промисъл, в нас ще се роди желание да учим... ...Казвам: Всеки един от вас, да си установи дълбоко да разбирате Божия глас, когато говори. Аз разбирам Божия глас. Когато Бог проговори на човека, всичко в да него утихне, да настане една светлина. Умът да заработи, сърцето да заработи, човек е здрав, има енергия да работи. Когато ти обичаш някого, ти си силен човек. Може да те затвор[ят], целият затвор нищо не значи за тебе. Само да имаш някой да обичаш и да те обича. Ако ние може да обичаме Бога, всички мъчнотии в света ще бъдат за нас безпредметни. Лесно ще ги минем. Ако не може да обичаме Бога, животът ще мине много скучно. Трябва любов към Бога, любов към ближните. Това е мощната сила, която ще даде сила на човешкия ум да работи. И отсега нататъка трябва да учим ние. Три_фактора
  7. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Новото_начало - беседа Молитвен наряд за край: Благославяй - №8 от "Духът Божий" [ Псалом23.] Апостол Павел казва: „Докато бях дете, мислех по детински; щом станах мъж, напуснах детинското". Наистина, човек трябва да напусне детинското. За кое детинско се говори? Има нещо детинско в човека, което той трябва да напусне, но има нещо детинско, което трябва да задържи в себе си за вечни времена. За това детинско Христос казва: „Царството Божие е на децата". Детето носи в себе си възможностите и условията за растене. Каква е разликата между детето и възрастния? Детето е семе, едва посято или още непосято. То не е изникнало, не се е разлистило, не е цъфнало, не е дало плод. Старият е узрял плод, който виси на дървото и чака, или да го вземе някой, или да падне на земята. Ако го вземе някой, ще го опита и познае. Ако никой не го вземе, ще падне на земята, дето го очаква смърт. Семката му ще се посади и след време ще израсте отново. Каквото става на земята, същото става и в невидимия свят. Привидно някои неща се губят, но всъщност, няма загуба в природата. Нещата се само видоизменят, но не се губят, нито създават. Губи се нереалното, а реалното остава за вечни времена... ...Сегашните хора се оплакват от страдания и нещастия. – Коя е причината за страданията им? – Еднообразието в живота. Те търсят щастието там, дето го няма. Те търсят щастието в материалния живот: искат да бъдат добре облечени, добре нахранени, добре приети между хората; да имат файтон или автомобил на разположение, да посещават театри и концерти; да бъдат млади, здрави, да не боледуват; да имат хубави къщи, добре мобелирани. Хубаво е всичко това, но на земята такова щастие не може да се постигне. И да имаш всичко това на разположение, пак няма да бъдеш щастлив. Хората ще ти завиждат, ще се питат, как си придобил това богатство. Ще кажат, че с кражби си разбогатял. После, кравите и овцете ще те съдят, че си одрал кожата им, остригал си вълната им, издоил си млякото им. И горите ще те съдят, че си ги изсякъл. При това положение, можеш ли да бъдеш щастлив? Човек може да бъде щастлив само при три случая: когато знае, как да носи любовта, мъдростта и истината. Другояче казано: Да знае как да постъпва с ума, със сърцето и с душата си. Умът ще му даде светлина, сърцето ще му даде топлина, а душата ще му даде сила. Без светлина, без топлина и без сила, нищо не се постига. Това е все едно, да живеете в красив свят, с хубави плодни градини, без да опитвате плодовете; минавате край чисти, буйни извори, но ви е забранено да пиете вода; влизате в големи, богати магазини, пълни със скъпи дрехи, но нямате право да си купувате дрехи; обикаляте осветени салони, дето пеят и свирят видни певици и музиканти, но нямате право да влезете вътре да ги слушате. Навсякъде има училища, университети, дето се преподават различни науки, но вие нямате право да ги посещавате. Какво щастие е това? Красив е светът, който ви обикаля, но не можете да се ползвате от неговите блага. Помнете: Щастието е в самия човек – в светлината на неговия ум, в топлината на неговото сърце и в силата на неговата душа. Това щастие носи здраве и сила за човека. За да запази здравето си, а с това и своето щастие, той не трябва да допуща в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Дойде ли една отрицателна мисъл до ума ви, оставете я вън. Колкото пъти да хлопа, не й отваряйте. Мълчете си вътре и не питайте, кой е там... Новото_начало
  8. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Умно_дете Молитвен наряд за край: Ще се развеселя - песен Ще прочета 4-тата глава от Еклисиаст. Ще взема стиха: „По-добре бедно и мъдро дете, нежели цар стар и безумен, който не приема вече съвет.“ В XX век се говори за наука, говори се за щастие, говори се за морал. Ето какво аз подразбирам, каква идея лежи в основата: Хлябът е ценен за гладния, който може да яде, който може да оцени. Каква полза за онзи, който не може да го възприеме? Богатството е ценно за човека, който може да го използува. Силата е ценна за онзи, който може да я възприеме. Защото този закон навсякъде прониква. При сегашните хора, при сегашния век, при сегашното поколение хората се смущават за неща, за които безполезно е да се смущават. Може да се смущавате колкото искате, нищо не може да внесете. Ние живеем в един завършен век, това са свършени факти. Каквото и да направиш, стомната е счупена, къщата е съградена. Влязъл си в един параход, който е малко хилав, назад да се върнеш не може. Хората се смущават, че някой не е даровит. То е свършено. Ако искаш поет да станеш, то е свършена работа. Искаш да станеш виден човек – то е свършен факт, ти не си роден за това. Защо искаш? Има само едно изключение, което е дадено в света. Когато Господ направил света, един ангел погледнал Господа и като наблюдавал света, дали има дефект, намерил, че има едно животно, което не е направено както трябва. Туй животно било днешното магаре. То било дребно, хубаво, красиво същество, което не било [по] мярка за другите. Никой не обръщал внимание на дребното същество магарето. Оплакало се то: „Дадоха ми непочтено място, всичките са големи, аз останах да рева и да плача; също пък се и плаша от сянката.“ Като се върнал, ангелът докладвал това на Господа. Попитали магарето какво иска и му казали да си даде прошението. То отишло при един адвокат да му даде съвет. Магарето платило с английски лири. То казало: „Много ми взе!“ Той казал: „Като спечелиш, ще ми благодариш за това.“ То казало: „Е, като спечеля!“ Дали е този сегашният ръст на магарето? Та, се оплакало магарето на този адвокат, който му казал: „Ти защо не служи на Господа по всичките правила, които зная, да искаш Господ да ти даде голям ръст и силен глас?“ – „Ама – казало магарето – в моето прошение да ми покаже Господ и времето, кога да рева.“ Всичкото нещастие е, че магарето, като получило големия глас, не знаело кога да реве. В този анекдот, този, който го е създал, е вложил една скрита идея: благата, които имаме и не оценяваме, не знаем как да ги приложим. Ти може да имаш голям ръст и силен глас, но да не знаеш кога да ревеш и кога да кажеш сладка дума. Да кажеш нещата навреме, то е отлично. Та, казвам: Ние, съвременните хора, живеем в един завършен свят. Сега вече ще се примирим с положението. Всичките хора сега не се примиряват и искат да се измени животът за бъдеще. Но засега е така. Една поговорка казва: „Както го е залюляла, така ще го долюлее.“ Казвате: „Какво ще излезе от мене?“ Ще те посеят като житното зърно и за бъдеще ще станеш едно хубаво цвете. Но като станеш, ти ще се намериш в положението на магарето. Аз ви казвам сега, аз ви тълкувам думата „магхахарец“. „Маг“ значи умен, „хахарец“ – най-умният на Земята. Единственият, на когото Бог приел прошението, било магарето. И каквито други прошения дали, Господ не приел, Той приел само прошението, което магарето дало. Само че в туй прошение не е турено кога магарето да реве. Втория път като си даде прошението, ще тури кога да реве. Сега разбирайте: Да реве, значи да знаеш да мисли. Защото онзи, който плаче, той си има една мисъл в ума. Искаш да смекчиш сърцето, но нямаш знание. Плаче детето, то не е случайно. Ти плачеш, но все има някакъв обект. Майката плаче, защо? Всеки плаче все за нещо, не може да плачеш тъй, за вятъра, дето духа... Умно_дете
  9. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Плодовете_на_Духа-беседа Молитвен наряд за край: Молитва на Царството [I. Посл. към Коринтяните, 13 гл.] В 13 глава от I послание към Коринтяните се говори за плодовете на Духа. Любовта е плод на Духа. Всеки плод има смисъл, когато се яде. Следователно и любовта се осмисля, когато се яде. Ако любовта не се яде, не принася никаква полза. Като изядеш един плод, той трябва да се асимилира, да проникне в кръвта, да даде добър резултат. Дето животът се развива правилно, там резултатите са добри. Често се говори за бита на един народ. Думата „бит" има две значения. Бият някого с тояга и казват, че тоя човек е бит. Говори се и за бита на някой народ. Под „бит" на народа се разбира сбор от неговите нрави и обичаи. Бит човек и бита на народа са две различни понятия. Боят плаши хората; в същност, от боя са излезли много блага. Не е страшен боят, но трябва да знаеш, как да биеш. И светлината бие, и въздухът бие, и водата бие, но боят на светлината е милване, боят на въздуха е милване. Понякога въздухът се гневи, и тогава не милва, но удря. Тогава къса листа, чупи клончета, изкоренява дървета. Ако светлината на слънцето те бие, радвай се, защото човек ще станеш. Едно се иска от човека: да разбира нещата правилно. Колкото и да се разбират нещата правилно, все има нещо неразбрано за човека. Ако се вгледате в религиозния живот на човека, и там ще намерите нещо неразбрано. Ако се вслушате в езика на детето, и там ще намерите нещо неразбрано. Малкото дете вижда запалената свещ, сочи с ръка към нея, говори нещо, но никой не го разбира. След това то туря пръста си в свещта и се опарва. Като се опари два-три пъти, майката го предпазва да не тури пак пръста си в свещта, като му казва „гъш". Чуе ли тая дума, то разбира вече значението й и не пипа свещта. И възрастните, като не разбират значението на думата „гъш" не се пазят от опарване. Не туряй пръста си там, дето не трябва. Любовта учи човека, де да пипа и де да не пипа. Хората отсега нататък трябва да се заемат с изучаването на любовта. За коя любов говоря? Не говоря за обикновената любов, която започва с много обещания, а с малко дела. Младият момък обещава на момата цял свят, а накрая и дрипи не й дава; той обещава на момата да се жертва за нея, но, като умре тя, казва: Всичко се свършва вече. След гроба няма живот, няма никакви задължения. Той гледа час по-скоро да я погребе, да си отиде, отдето е дошла. В първо време тя е божество за него; щом умре, става обикновено същество. Оня, когото заравят в земята, и остава там за дълго време, не е никакво божество. Той отива на оня свят да се пречисти. Както момъкът постъпва с момата, така и момата постъпва с момъка. След това всички хора говорят за добър живот... ...Хората могат да се примирят само чрез любовта, те могат да се спасят само чрез любовта – друг път няма. Без любов нищо не се постига. Казано е: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Всеки трябва да се храни от плодовете на любовта. Само така ще се създаде нова вселена. Само така ще се придобие вечен живот. „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил". Плодовете_на_Духа
  10. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Молитвен наряд за край: Синовно_отношение-беседа Да се прослави Бог... - формула [ Лука, гл. 5,] В пета глава от Евангелието на Лука, 19 стих, е казано: „Понеже не намериха място, отдето да внесат болния, възлязоха на покрива, и през керемидите го спуснаха с одъра пред Исуса". Ако днес човек се осмели да отвори покрива на някого и оттам да спусне болния, ще го дадат под съд. Ние похвалваме тия хора за смелостта им. Голяма е била тяхната смелост, но и къщата не е била много солидна. Ако покривът е бил като сегашните, не биха могли да го отворят. Смел трябва да бъде човек в доброто, даже и да сгреши. За предпочитане е да бъде смел, отколкото страхлив. Понякога и страхът е на място. Ако заекът срещне мечка, трябва ли да прояви смелост, да се бори с нея? Той трябва да разчита на краката си и да бяга. Тук се изисква разумност, а не смелост. Трябва ли човек да бяга от пчелата? Смешно е да 6ягаш от пчелата. Спри на мястото си, вдигни главата си и духни към нея. Тя се плаши от вятъра. Щом духне вятър, пчелите се скриват в кошерите. Обаче, не е позволено на пчеларите да опушват с дим кошерите за да взимат меда. Това е насилие, а насилието води към зло. Стремете се към доброто в живота. Всеки ден трябва да внасяме нещо ново в живота, колкото и да е малко то. Вижте, как художникът започва своята картина. Ако рисува човек, той първо поставя основните черти: челото, носа, брадата. Като направи скицата, всеки ден прибавя по нещо към портрета. Той постепенно дохожда до най-малките подробности. Ако художникът бърза да свърши картината си в един ден, нищо не е постигнал. Само скиците стават бързо. Има художници, които са майстори на скици, но малцина могат да нарисуват човека такъв, какъвто е. Гледаш един портрет, виждаш, че добротата на тоя човек е пресилена. Той е представен по-добър, отколкото е в действителност. Някой художник нарисувал някого по-смел, по-красив, отколкото е в същност. – От кого зависи това? – От художника. Смелият художник предава своята смелост на човека, когото рисува. Страхливият художник предава своя страх на човека, когото рисува. Какъвто е характерът на художника, такива са и неговите картини. Казвам: Мнозина ме слушат, малцина ме разбират. Това зависи от разбирането. Всеки разбира според своята мярка. Не е лошо това, но понякога вие съкращавате тая мярка. С един или с два милиметра, но все ще я съкратите. – Защо става така? – Защото бързате. Кое е по-добре: да увеличава човек нещата, или да ги намалява? Това се определя от случая. Ако ти е дошъл гост и пожелаеш да го нагостиш, дай му изобилно ядене, да остане доволен. Когато се храниш, никога не преяждай. На госта ще дадеш изобилно, да не мисли, че си скъперник. Към себе си ще бъдеш строг, няма да преяждаш, а към госта си щедър. Не мисли, че той ще те ощети. Колко ще изяде един човек? Може ли да изяде един хляб? Има хора, които ядат много, но те се срещат рядко. Те минават за големи герои... ...Какво представя любовта? – Разумно отношение на Бога към нас. Чрез това отношение ние възприемаме Божията мисъл, Божието чувство, Божията сила. – Какво носи любовта за човека? – Всички права. Тя дава истинска свобода. Чрез любовта човек определя своето синовно отношение към Бога. Откажеш ли се от любовта, ти губиш правата си, губиш свободата си, губиш синовното си отношение към Бога и ставаш слуга. На слугата се плаща, а на сина се отговаря с любов. Синът става наследник на баща си. И слугата, и синът са на мястото си, но всеки трябва да знае своето място, своите права и задължения. Ако искате да станете наследници на любовта, ще работите по нейните закони. Ако искате да ви плащат, ще станете слуги. Казвам: Отворете покрива на вашата къща, да се освети тя. Има къщи, които не се осветяват добре – прозорците им са малки. За да се осветяват, както трябва, отворете и покрива им. Бих желал и вашите глави да се осветяват не само чрез очите ви, но и чрез покрива ви. Човек е на прав път в живота си, когато започне да приема светлината и от горната част на главата си. Ония от вас, които желаят да работят съзнателно, нека направят опит, да видят, колко мисли, колко чувства и колко постъпки се възприемат по пътя на любовта. Всеки трябва да знае за себе си, колко от неговите мисли и чувства се възприемат и прилагат с любов. Кажеш ли, че някой е лош, ти не живееш по закона на любовта. От гледището на любовта няма лоши неща в света. Ако яденето, което ядеш, е горещо и изгори устатата ти, яденето ли е лошо, готвачът ли е лош, или ти сам си виновен за това. Погрешката е в готвача, ако не те е предупредил. Погрешката е твоя, ако ядеш бързо. Обаче, яденето е добре сготвено. Това, което хората наричат зло, не е нищо друго, освен горещо ядене. Не бързай, почакай малко, да изстине яденето, и тогава яж. Казват за някого, че е много студен човек; за друг казват, че е много горещ. Вината е в ръката. Ако ръката ти е студена, не се ръкувай с хората, докато не се стоплиш; ако ръката ти е гореща, не се ръкувай, докато не се разхладиш; ако ръката ти е влажна, пак не се ръкувай, докато не се изсуши. Не е добре ръката на човека да бъде много суха. Ръката на болния е или гореща, или студена. Следователно, ако и твоята ръка е много гореща, или много студена, това показва нездравословно състояние. Кое е естественото състояние на човека? Естественото състояние на човека изисква светъл ум и топло сърце. Не е естествено сърцето на човека да изстива; не е естествено умът му да потъмнява. Избягвайте студенината на сърцето. Избягвайте тъмнината на ума. Не яжте много гореща храна. Не яжте и много студена храна. Спазвайте тия правила, за да бъдете здрави, бодри и силни. Синовно_отношение
  11. Но да оставим. Сега, това са вметнати въпроси – глупавият и умният човек. Глупав човек наричаме онзи, който не може да използува условията, които Бог е дал. Него аз наричам глупав. Той иска да създаде нови условия. Той иска природата с неговите теории и разбирания да бъде. Той ще си блъска главата с една теория – перпетуум мобиле. Казва: „Туй ще го постигна!“ Всичко може да постигне, но не това. Глупавият никога не може да постигне това, което умният може да постигне. Защо? Защото не използува условията, които Бог му е дал. В какво седи разумният човек? Той използува условията, които Бог му е дал. Големите противоречия, които съществуват в света… Ние имаме ред системи, на които възлагаме големи надежди. Например майката възлага големи надежди на учителя да възпита децата ѝ. Възлага надежда на онзи, обществения морал, на храната, на въздуха. Това е вярно, но в известна степен. Но съдбата на детето се определя от онзи момент, когато се зачева. Влезе ли в орбитата на майка си – дотогава, докато не е навлязло в орбитата, то се движи в пространството както планетите, скитащите планети. Майката, която иска дете, привлича го да влезе в нейната орбита и тогава то започва да се върти около нея по-близо и най-после го […] казва: „Това е моето дете.“ Някой път това дете, като живее 4–5 години по-силно, заминава за другия свят – пак отива в пространството. Пита майката: „Къде е моето дете?“ – „При Бога.“ Аз казвам: Във времето и в пространството. Там ходи и се движи. Но туй е едно физическо обяснение. Майката ни най-малко не се задоволява с това твърдение, не е съгласна. Ако съм майка, и аз не бих се съгласил с тия определения. Ще кажа: „Да го няма туй нещо.“ Или, другояче казано: Душите предвечно съществуват. Душите на децата, на стари и На млади предвечно съществуват вътре в Божествения кръг на нещата. Единственото различие е, че тия души, всяка душа е облечена в една форма, която намери за благоугодна. Душите се отличават по форма, по формата в материята, в която са облечени. Или, другояче казано, според организма, в който живее, или в света, в който трябва да се намират. Човек на Земята е съчетание от милиарди. Аз предполагам, че има около 60 милиарда клетки души. Човешката раса наброява около 60 милиарда. Два милиарда са на Земята, а другите са в пространството. Не мислете, че пространството е празно. То е организиран свят. По някой път на душите, като им дотегне, интересуват се да влязат в нашия свят като екскурзианти. Някоя душа попадне като екскурзиант, после, докато вземе билет да се върне назад, види и пати главата ѝ. Постоянни съобщения няма; за слизане е лесно, но за отиване, за връщане е много мъчно. Сега, Соломон, който е бил учен човек, философ, запознат с еврейската кабала, казва: „Има време за всяко нещо.“ Трябва да се преведе неговият език на модерно разбиране и тогава нещата ще станат по-ясни. Та, казвам: Всичките тия клетки – 60 милиарда, са организирани в разни органи и от съвкупността на тяхната деятелност зависи здравето на човека. Той е като една монада, като една душа, която е сгрупирала всичките тия същества около себе си. Зависи от неговата разумност какво ще бъде неговото бъдеще. Ако той е във връзка с онзи велик Божествен закон, той всякога ще има съответствующо здраве, ще има отличен ум, ще има отлично сърце и воля. Най-малкото прегрешение, което направи, може да му докара една дисхармония и тя може да му докара за хиляди години нещастия. Следователно, понеже всичките тия души се намират под прякото влияние на Великия Божествен закон, ние косвено сме свързани, с душата. Божественият принцип е пряко свързан. Следователно, щом нарушим Божествения закон, тогава се скъсват ония връзки, понеже Божествените енергии от Божествения свят минават през тия души. Те са канали, през които ръководните души в тялото, туй, което вие съзнавате, че сте човек, всичките тия души служат като проводници на Божествените блага. Ако вие направите най-малкото престъпление, започват да се затварят условията за вашето проявление. Щастието на всеки един човек зависи от вътрешната хармония. Може да направите един опит и той е следният. Ако вие водите един редовен живот, не само морален, но имате и любвеобилна душа, обичате баща си, майка си, брата си, готови сте да се пожертвувате, после, сте запознат с много учени хора, кого как срещнете, всеки иска да се запознае с вас, приятно му е. Ако вие не обичате баща си, майка си, брата си, сестра си, изолирани сте, не храните никакво чувство, хората започват да ви избягват. Няма с какво да се заинтересуват. Вие мязате на пустиня без извори, без дървета, без птици, само прах. Кой ще дойде в такъв свят? Тогава вие се чудите защо хората ви избягват. Няма нищо, което да ги интересува във вас. Ти казваш: „[Те] не знаят, че аз съм религиозен човек.“ Аз зная, има религиозни костюми. Казваш: „Не знаеш, аз вярвам в Бога.“ Има една вяра: че вярваш в глупостта. Ти си първокачествен идиот и вярваш в парите, в къщата, в нивите, вярваш в своята сила. Това не е вяра. Това е за определено време. Ти живееш във времето. Ти не разбираш целокупността на живота. Аз не казвам човек да не вярва. Но вярата в себе си разбира онзи първичен принцип, който го е назначил като чиновник. Той трябва да има време и връзки да извърши волята на Бога. Щом извършва своята воля и казва: „Аз съм господар!“, този човек не е в преки връзки с тия закони. Казвам сега: От какво зависи самовъзпитанието на човека, неговото щастие? Всеки един може да бъде щастлив. Вие може да бъдете щастливи в един ден и нещастни в следния. Вие може да живеете 120 години, пък може да умрете още днес – напълно животът зависи от вас, 120 години са дадени на разположение. Ако живеете 120 години, може да дадат още 120 години. Природата може да ви хроникира. Ако след 120 години има още какво да изучавате на Земята, ще ви оставят. Следователно трябва пак да влезете в Божествения свят, за да влезете в нови условия, пак да се върнете на Земята, за да разгледате света от друго становище. Ние виждаме какво става в света. Имаме понятие за света. За 7 години детето има едно понятие. След 7 години, когато се развият чувствата, туй дете става малко своенравно, обича да плаче, непослушно е. Следующите 7 години става по-умно, поет става, пише поезия, има високо мнение за себе си. Когато стане на 21 години, на 28 години, поумнява, става като баща си. И оттам, като говори, вече поумнява. Той говори глупости до 48-та година, може да прави много глупости. От 48 години до 68 години живее един обикновен живот. От 68 години до 98 години живее един талантлив живот, а от 98 до 120 години живее живота на един светия. Според тази класификация много малко живот има. Някой живее 90 години и умира. И мисли, че е светия. Не, не. Аз не го турям. Като противовес светията представя широк кръг на деятелност, широки разбирания, той трябва да има опитност. От всичко туй не е безполезно, това е все материя неорганизирана. Грешният живот е неорганизирана материя. Следователно светията ще вземе всичката тази неорганизирана материя и от това ще изкара нещо трезво. Ще каже: „Много Ти благодаря, Господи, че ме допусна да сгреша, за да стана гениален, за да стана светия. Иначе нямаше друго с какво да работя.“ Светията, който иде сега на Земята, с какво се занимава? Все с грешни хора се занимава. Може да искате да намерите някой светия – ще го намерите при някой грешник. Курдисал се да чака. Думата „курдисал се“ – настанил се на земята. Той има да си пати с този грешник. Светията разправя, но грешникът не разбира, казва: „Махни се оттук! Остави старите идеи, светите идеи, остави ме свободен да поживея!“ По някой път светията вземе, че тури черна маска като него. Казва: „Де е онзи?“ – „Той си замина.“ Светията е скрит. Казва: „Да отидем да оберем някого!“ Хайде, тръгват, отиват да оберат, но понеже светията е умен, онзи като заспи, всичкото обрано той после го занесе на хората. Той прави добро. Стане онзи, някой път пита някой, казва: „Обрали са ни. Дошли са някои по-умни от нас.“ Така с години. И той се запознае и казва: „Много сме големи ма[…]. Но откак с тебе почнах да правя другарство, все обираме някого [и] все ги взел някой. Не върви тази работа.“ По някой път има хора, които казват, че в света не им върви. Някой светия има с тях. Туй са сега посторонни неща. Понеже вие сте свързани с материята, виждам вашето положение. Всичките хора имат известни страдания. Божественият свят [има] предвид да ограничи страданията на хората. Всяко едно страдание се допуща с оглед да може да донесе едно Божествено благо. Ако страданието не може да донесе, ако чрез него не може да дойде едно благо, страданието е излишно. Страданието се допуща с оглед да донесе нещо за нашия прогрес, за нашето развитие. Така трябва да разбираш. Ако зададеш въпроса дали туй е вярно, опитността на цялото човечество откак свят съществува, е все една и съща. Когото и да попитате, като четете опитността на Иов, този, праведния човек, много умен човек, гениален човек, виждаме, че върху него дойде едно изпитание, да се изпита до каква степен на разбиране е дошъл. Ако дойдете до опитността на Христа, Той дойде до големи изпитания, Той мина големи изпитания. Той дойде да спаси света и когато поиска да се съкратят страданията Му – ни глас, ни с[ли]шание. Най-после дойде кръстът, разпънаха Го на кръста, имаше една [опит]ност, по друг начин можеше. Ако Христос не беше умрял, не можеше да възкръсне. Трябваше да умре, за да провери онази Божествена сила, да провери онова Божествено начало, което Му казваше: […] Христос казва: „Имам власт да положа душата Си, имам власт и да я взема.“ Това е Божественото начало. Човекът, който се молеше, онзи, който казваше, че има власт, са двама различни. Божественото начало казва: „Аз, Който живея в тебе, мога да те поставя в тия благоприятните условия и да те извадя да видиш Моята сила.“ Следователно всеки един от вас, ако имате вяра, ще се яви силата, която имате. Ако не възприемете страданията, как ще опитате Бога? Ако Бог даде всичкото богатство, всичката слава, то е външната страна, нищо няма да научите. Следователно ще направите къща, ще направите дрехи, автомобили. Никакво благо няма да имате. Или ако имате всичката слава, която хората имат, няма да намерите нищо. Когато Христос влизаше в Иерусалим и викаха: „Благословен, който иде в името Господне!“, след 3 деня казваха: „Долу, разпни го!“ Вие не знаете докъде се простира човешката слава. Христос казва: „Не търсете слава от човеците, но от Бога!“ Разбирате ли онези съвършени ваши братя, които са завършили своята еволюция, разбират от пътя, по който вие минавате. Те напълно вл[изат] и разбират вашите страдания... Има_време
  12. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва В начало бе Словото – песен Има_време -беседа Молитвен наряд за край: „Духът Божи“ Господнята Молитва Ще прочета 3-та глава от Еклисиаст. Ще взема само думите: „Има време за всяко нещо.“ Това е едно изречение, което всички употребявате. Има време за какво? За всяко нещо. Но малцина се спират да изваждат онази философия, която се крие – че има време за всяко нещо – и се спират върху частичното проявление на времето. Те не разбират времето като един процес, който съдържа или който вмества всичките блага, които има да получи човек. Времето носи в себе си страдание и радост. Те са подаръци. От едно гледище ще разсъждаваме свободно. Понеже вие сте напреднали ученици, ние ще разсъждаваме тъй, както в университета разсъждават професорите, не тъй, както се разсъждава в първо отделение. Няма да питате защо нещата стават така. Защото безполезно е да питаш защо човек яде. Безполезно е да питаш защо човек умира. Безполезно е да питаш защо човек се ражда. Безполезно е да питаш защо човек забогатява и защо осиромашава. Безполезно е да питаш за подобни неща. Умира, защото умира, ражда се, защото се ражда, осиромашава, защото осиромашава. Казва: „Ще му докажа научно.“ Може да докажеш, но факт е – сиромах е. Какво ще докажеш на бедния, че е сиромах и какво ще докажеш на богатия, че е богат или какво ще докажеш, че той има някаква способност? То е въпрос. Богатството не се дължи на някаква способност. То е резултат, то е една съвкупност. Богатството не се дължи на ума. Ако баща ти е оставил едно богатство, то не се дължи на тебе, нито на твоя ум, нито на твоето достойнство. То се дължи на ред поколения, на деди и прадеди, които са го оставили туй богатство. Казвате: „Виж съдбата как е проработила!“ Какво лошо има, ако неговата съдба е проработила? Каква разлика има, ако човек е богат или сиромах? Питам: Кое състояние е по-хубаво, когато се давиш: сит ли да бъдеш или гладен да бъдеш? Ситият човек по-лесно се удавя, гладният човек се избавя. Ако се давиш, защото в желанието като се давиш, тялото се разширява, вземаш по-голям обем, ако си се наял. Ако пък [не] си се нахранил, няма какво да желаеш. Свиеш се в себе си и тогава потънеш. Вие ще кажете: „Докажете това!“ Питайте онези, които се давят, питайте онези, които се избавят. Това са факти. Онзи, който се дави и онзи, който се избавя питайте. Има_време
  13. ...Ядеш от чуждото, от онова, което другите са изработили, и минаваш за добър човек. За бедния, който работи цял ден, казваш, че умът му не достига, затова е беден. Питам: Чий ум е по-добър – на оня, който забогатява, или на оня, който обеднява; на оня, който пълни хамбара си, или на оня, който го изпразва? Положението на оня, който пълни хамбара си, в едно отношение е добро, а в друго отношение – лошо. Като пълни хамбара си, той си създава неприятели. Оня, който изпразва хамбара си, минава за несретник или за будала, но с това той си създава приятели. Всички го обичат и познават. Ако си богат, ще те обичат за пълния хамбар, а не за тебе. Мнозина се запитват, как да обичат даден човек. Много просто: ще го обичате за хамбара му. Срещаш млад момък, здрав, умен, красноречив. Младата мома се влюбва в него. – Защо се влюбва? – За пълния му хамбар. Той е богат, здрав, разумен, хубаво говори, обещава да й купи нови обувки, копринена рокля, да я разхожда с автомобил, да я води в странство. Тя ще се разхожда, а слугинята ще работи. След това, казват, че тая жена обича мъжа си. Обича го, докато хамбарът му е пълен. Щом се изпразни хамбарът, тя го изпъжда от къщата и му казва: Да си вървиш, не обичам празен хамбар. Той плаче, че възлюбената му го напуснала. – Защо го напуснала? – За да отиде на работа, да напълни хамбара си. Това е кривата философия на живота, която не трябва само да се констатира. Така постъпват хората и в религиозния си живот. Моли се човек на Бога и казва за себе си, че е религиозен. Защо се моли?.. ...Разчитай на себе си, на онова, което ти сам можеш да направиш. Ако съм цигулар и отида в някое село, няма да разчитам на бедните и на богатите хора, но ще започна да свиря и така ще се запозная с тях. В дадения случай, цигулката ще ми помогне повече, отколкото да се хваля с богатството си или с високото положение, което заемам. Хората не се интересуват от богатството ми, нито от високото ми положение, но от свиренето ми. Не говори нищо за себе си. Иди при някой болен и му помогни да се излекува. Той веднага ще те пита: Имаш ли някакъв цяр, да ми помогнеш? Аз не се нуждая от хора, които са обиколили света, но се нуждая от истински учени, които могат да ми помогнат. Ако си онзи, който носи цяра, ти си добре дошъл. Често казвате, че имате любов. Ако вашата любов в даден случай не може да даде утеха на ума ви, каква любов е тя? Ако вашата любов не може да даде утеха на сърцето ви, каква любов е тя? Ако вашата любов не може да даде утеха на душата ви, каква любов е тя? Ще кажете, че се молите на Бога. Молитва, която не произлиза от любов, не е истинска. Молитва без любов е кална вода, образувана от пороя. От такава молитва нищо не остава. Ако глух човек свири на цигулка, той не може да се радва на свиренето. Който свири, трябва да свири за себе си, пръв той да се радва на свиренето си. Щом той се радва, и другите ще се радват. Ако сам не се радва, и други не могат да се радват. И певецът трябва да пее за себе си. Каквото правите, правете го първо за себе си. Затова Христос казва: „Болен бях, не ме посетихте; гладен бях, не ме нахранихте". Запитаха Христа: „Кога, Господи, си бил болен и гладен?" Христос отговаря: „Който направи това на един от малките, на мене го е направил, и той носи благословението. Който не го е направил на един от малките, и на мене не може да го направи. Той сам се излага на ограничения." Мнозина искат да отидат на небето, без да знаят тамошния език. Ако кажат „добър ден", трябва да знаят езика на небето; кажат ли на друг език „добър ден", ще ги върнат назад. Там не се говори нито на български, нито на френски, нито на английски. Там се говори езикът на любовта. При това, как ще погледнете Господа? Ако Го погледнете, както сега гледате, пак ще ви върнат назад. Това е по човешки казано. Не е лесно да отидеш на небето. Не е лесно да станеш цар. Някой иска да стане цар, всички хора да го почитат. Какво е направил за човечеството, за народа си, за да го почитат? Той не е създал света, не е създал народа си. Той разчита на онова, което миналото е изработило. Всички хора разчитат на миналото. Те говорят за миналия си живот, но на миналото не трябва да се разчита. Трябва ли да се разчита само на онова, което Христос е говорил преди две хиляди години? Той е говорил на тогавашните хора, а сегашните трябва да посеят Словото Му, да опитат неговия плод. Ако не направят това, те са на крив път. Във времето на Христа любовта е била такава, каквато е и днес. Каже ли някой, че не може да обича, това показва, че тръбичката му е тясна. Във времето на Христа тесните тръбички пущаха малко вода, но и сегашните тръбички не пущат повече. Обаче, големите и широки тръби и днес пущат толкова, колкото и във времето на Христа. Какво може да излезе от една градина, която се полива с тесни тръбички? Оня, който е поливал със Словото Божие, той носи Божествената светлина, топлина и сила в себе си. Той озарява човешките души. Той не знае, какво нещо е болест, недоимък, лоша дума. Дето минава, всички му правят път. И кучетата отстъпват пред него... Двата_пътя
  14. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Матей глава 5 Двата_пътя Молитвен наряд за край: Пътят на живота - молитва Ще прочета 5 гл. от Евангелието на Матея. Много пъти сте чели тая глава и мислите, че я знаете. Човек знае нещата, само когато може да ги прави. Докато не се е научил да ги прави, той нищо не знае. Колко неща сте чели върху музиката, колко пъти сте пели, но докато не се научите да взимате вярно тоновете, не знаете, какво е музика, нито какво е пеене. Всичко в природата пее: и растенията, и дърветата, и птиците, и животните, но грамадна разлика има между пеенето на едните и на другите. Прочетената глава представя една малка част от голямата беседа, която Христос държал на времето. Тя е част от едно цяло, което може някога да се възстанови. Казва се: „Не тропай на едно място". – Кога не се тропа на едно място? – Когато играят хоро. Ако младият момък и младата мома играят на хорото и тропат само на едно място, това не е хоро. Който играе хоро, трябва да обикаля хорището. Друг е въпросът, ако се играе ръченица, но и при ръченицата има движение напред и назад, въртене, махане с кърпа. Казва се за някого, че е религиозен. В какво се заключава религиозността? Кой човек е религиозен? Съществуват два вида религиозни хора: едни играят хоро, а други – ръченица. Така, именно, те се състезават. И едните, и другите искат да минат за праведни. Това е невъзможно. Не е лесно да станеш голям, не е лесно да станеш дълбок. Кой може да придобие дълбочината на океана? Казват за някого, че е набожен. – Кой човек е набожен? – Който има благоговение. В Индия има милиони богове. Ако си набожен, можеш ли да служиш на толкова богове? Колко време ти е нужно, да служиш на всеки бог по един ден? При това, на всеки ще служиш по особен начин. Ти служиш на един Бог и не можеш да се справиш, а какво ще стане, ако трябва да служиш на много богове? Какво значи да служиш на много богове и какво – да служиш на един Бог? – Много богове подразбира много идеи. Един Бог – една идея. Как ще служиш на болния? – Изкуство е да служиш на болен. Трябва да знаеш, кога и как да го повдигнеш, да го обърнеш, да смениш дрехите му, да го завиеш, да му донесеш на време вода и храна. Деликатно трябва да го пипаш, да не му причиниш болка. Както и да го пипаш, той казва: Внимавай, болен съм. Днес малко хора са деликатни и внимателни. Много от съвременните хора имат необуздан език, не говорят добре. Те говорят безсмислени и неверни работи. Изучават Библията невярно; тълкуват я невярно и я прилагат невярно. Някой мисли, че няма друг като него. Прав е, няма друг човек като него. Той е особен екземпляр, няма подобен на него. Ако е праведник, няма друг да мисли по същия начин; ако е грешник, няма като него грешник. Всеки човек е особен екземпляр. Понякога праведният е по-лош от грешника, а грешникът – по-добър от праведния. Какво ще кажете на това?.. Двата_пътя
  15. Слънчева

    Дете

    Едно дете на края на дъгата полива цвете и се смее. Танцува сякаш, помаха ми с ръката, а рокличката му белее... Едно дете сега свободно тича душата му лети и пее. Едно момиче, толкова обичано, при ангелите нежни ще живее... 3.4.19г
×