Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Слънчева

Модератори
  • Общо Съдържание

    7796
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    666

Всичко добавено от Слънчева

  1. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Недейте_се_грижи_за_живота_си-беседа Ще се развеселя-песен Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“. Тайна молитва „Недейте се грижи за живота си, що да ядете, нито за тялото си, що да облечете.“ Ще прочета 12-та глава от Лука, от 22-ри стих надолу. ...Казвам: При сегашното състояние на онези, които влизат в новата епоха, се изисква едно обобщение, за да изучават истинския живот. Вие сте били при голямото щастие, при хубавите условия, а сега минавате през нещастие, през голямо безпокойство на живота си. Вие не се впрегнете на работа, но си вземате един билет на лотария, и чакате да спечелите нещо. Някой вземе един, два, три, четири и повече пъти лотарийни билети и все очаква да спечели нещо. Надява се, че като се тегли този път, той ще спечели най-голямата печалба от триста или повече хиляди лева. Тегли се печалбата, но той не печели. Нищо, купува пак билет, надява се на второ теглене, когато ще се паднат 400 хиляди лева. Тегли се пак лотарията, пак нищо не печели. Чете по вестниците и вижда, че на еди-кой си номер се паднала голямата печалба, но (в)се казва: Няма нищо и аз ще спечеля някога! Този човек се учи на нещо, вяра придобива. Без да е спечелил нещо, той очаква, че ще придобие, ще спечели нещо. Не е лошо нещо лотарията, тя има добра страна, развива вярата на хората. Човек вярва в невъзможното. Например той има един билет от няколко лева, а такива билети има около сто хиляди, но той вярва, че ще спечели най-голямата печалба от (сто хиляди лева), един милион лева. Че това е голяма вяра! Седи този човек и си казва: На мене ще се паднат тези един милион лева. Като се тегли и нищо не спечели, той не се обезсърчава и казва: Нищо, друг път ще излезе моят номер! Ще дойде този милион. Казвам: Да, след сто хиляди тегления, все ще ти се падне този милион. Но има един закон на вероятностите, който определя тия неща. Това почива на кабалистиката. Ако ти, който купуваш билета, можеш да хармонираш трептенията си с онзи, който продава билета, той ще възприеме твоите трептения и без да усети как, слепешката ще пипне билетите и ще ти продаде точно този билет, който печели най-голямата сума. Но трябва да знаеш как да направиш това нещо. Един господин ми разправяше една своя опитност. Среща го един ден един негов познат и му казва: Слушай, вземи този билет от лотарията, ще спечелиш. Късметът е твой, вземи този билет! – Но понеже, казваше той, нямах пари за билет, не го взех. Пък и не ми се щеше да вземам на заем, за да купя билета, в чийто късмет не вярвах. И наистина този билет спечели. Както ми каза и колкото ми каза приятелят ми, така излезе. После съжалявах, но късно. Един ден дойде щастието при мене и аз не повярвах. Има един закон, според който, когато човек много вярва, това е суеверие, многото вяра не почива на трезва мисъл. Напротив, тогава се намесват в човека чувствата, които пречат. Когато човек ще спечели или ще постигне нещо в света, тогава се обединяват много сили в негова полза: И умствени, и сърдечни, и духовни и той изпитва спокойствие в себе си. При това положение като вземете този билет, вие никак не се интересувате дали ще спечелите или не, като че всичко забравяте. Погледнете, спечелили сте! Ако пък много се интересувате дали много печелят билетите, вие нищо няма да спечелите. Колкото повече четете вестниците да видите кога ще се теглят билетите, и дали печелите, бъдете уверени, че нищо няма да спечелите. Престанете да се интересувате, но това трябва да стане естествено. Сега това е външната страна на въпроса, от който се вижда, че хората се интересуват от парите. Човек може да има пари, колкото иска. Но колко трябва да иска той? На човека не му трябват много пари, защото всичкото злато в света е равномерно разпределено между всички хора на земята. Следователно, човек няма право да вземе повече отколкото трябва от благата, които се падат на всички останали хора вън от него. Когато хората разполагат с повече, отколкото имат право, това е вече друг въпрос. Някой търговец може да има събрани с милиони килограма жито – това е друг въпрос. То не е негово. Това жито е и на други хора. Следователно, благата, както днес са разпределени между хората, не са разпределени по Божествен път. Някои хора са прости служители на Бога, те пазят неговите складове с благата в себе си. Слушал съм как отговарят някои богати хора, когато отиват да им искат пари на заем. Те казват: Тези пари не са мои, те са на чужди хора. Когато дойде онзи, на когото са тези пари, тогава нека той да даде. Аз съм дошел на света, само за да пазя тези пари. Сега ние мислим, че като сме дошле в света, имаме право да вършим каквото искаме. Можеш да правиш каквото искаш, само когато знаеш какво и как. Ако не знаеш, по-добре нищо не прави, тогава казваме: Не прави това, което може да ти създаде някакво нещастие. Но какво трябва да правиш? – Все трябва да правиш нещо, няма да седиш и бездействаш. Някой казва, че не може да вярва. – Хубаво, като не може да вярва какво може да прави? Някой казва, че не вярва в бъдещия живот. Добре, пък аз вярвам в бъдещия живот. Но все-таки има нещо, в което и ти, и аз вярваме. Ти и аз вярваме в този живот, който сега живеем на земята. Ти вярваш, че като умреш ще останеш на земята. Аз пък вярвам, че като умра ще отида на друго място. Ти вярваш, че ще останеш в къщата си, а аз вярвам, че съм временно в нея, като в един хотел, който един ден непременно ще напусна... Недейте_се_грижи_за_живота_си
  2. Обич Обичайте тъй, както Бог обича. За всичко благодарете. Знанието Знанието у вас трябва да бъде такава необходимост, каквато е хлябът, водата, въздуха. Ако не чувстваш знанието като една необходимост, не можеш да го придобиеш. Заради Него Както Бог живее заради нас, тъй и ние трябва да живеем заради Него. Той работи заради мен и аз ще работя заради Него. Нашият Баща Когато говоря за Любовта, разбирам онази Същина, от Която всичко е произлязло. То е нашият Баща. Божественото Ние сме проводници на земята, на Божественото и ако не дадем ход на Божественото, ще ни смятат лоши проводници. Който дава, той се благославя. В любовта всеки, който обича, се благославя. Добри синове Една свещена мисъл, едно свещено чувство, една свещена постъпка ще въведат съвременните хора в училището на Любовта. Само тогава ще разберем онова, което Бог е създал. Когато сме слугували добре, и когато сме учили добре, ще бъдем и добри синове. Мисия Има хора, които са пратени за лекари в света, от тях излиза сила, която лекува. Те носят лекарството в себе си. Лекуването става от Господа, не от хората. Светли духове трябва да работят дълго, докато се отстрани едно болезнено състояние. Христос Христос никога не напуска земята. Когато във вас имате мир, едно хубаво благородно чувство - това е Христос. В дома на Отца моего много жилища има". Три извора В света има три извора: Един е изворът на живота. Друг - изворът на светлината. И третия - изворът на човешката сила. Тези три извора трябва да ги намерите. Ако не пиеш от извора на живота, живот не може да имаш. Ако от извора на светлината не пиеш, знание не може да имаш. Ако от извора на силата не пиеш, сила не може да имаш. Три неща Дръж главата си в светлината, сърцето си в топлината, а тялото си в силата. Човек живее едновременно в три неща. Радвай се на това, което е посято. Радвай се на това, което расте. Радвай се на това, което цъфти и зрее и което ти опитваш. Ангелите Ангелите са служители и учители, които ни учат. Един ден навсякъде ще виждате Любовта: в камъните, в изворите, в Слънцето и когато съзнаем това, ще се освободим [от] съвременното робство. Царството Божие Слушайте Онзи, Който ви говори отвътре, понеже той ви говори по закона на Любовта. Силни ще бъдете и в Царството Божие ще влезете и добри слуги на Бога ще бъдете. Радвайте се, че Той едновременно говори на всички същества - малки и големи. Това е волята Божия. Това е Царството Божие, Това е Славата Божия. Царството Божие днес е дошло. Музиката Бъдещата положителна музика трябва да бъде изблик на човешките чувства и на човешката воля. Една музика, която да носи светлина за човешкия ум, топлина за човешките чувства и сила за човешката воля. Второ пришествие Ще дойде едно второ пришествие в света, то ще бъде следующото: Първо ще се яви Истината. Тя ще освободи хората от робството. После, ще се яви Любовта, после ще се яви Мъдростта, тя ще донесе всички Божии блага. Тогава няма да се молим. Цялата земя ще бъде пълна, каквото му трябва на човека ще има. Ще има само благодарение. Като огрей слънцето, ще му благодарим, няма да му се молиш да те грее. В тази епоха облаци няма да има, дъждът ще вали от ясно небе. Един ден ще има дъжд от ясно небе, но то ще бъде ден на радост. Раят Когато хората имат хубави чувства към вас, вий сте в рая. Пък когато имат хубави мисли и чувства към вас, вий сте в Божествения свят. Когато искате да влезете в рая, питайте сърцето си. А когато искате да влезете в Царството Божие, питайте ума си, познанието той ще ви даде. Царството Божие е по-голямо от рая. В рая - значи в сърцето си. В ума си - значи в Царството Божие, а във волята си - едно с Бога. Душата Когато взема участие душата във всяко едно действие на човека, туй действие има смисъл, има сила. Душата има Божествен произход. Тя мяза на един цар, който подписва. Тези актове, които душата подписва, имат стойност. Пейте За бъдеще ще слушаме как пеят цветята, горите, скалите, водите. Вий сте направени музикално. И когато Господ създаде човека, музикално го създаде. „Пейте и възпявайте Господа в сърцата си." Всеки от вас да почне да пише, да мисли, да пее, както Господ го е създал. Учител и ученик Учител и ученик са две състояния на душата; едното състояние, когато приемаме нещата, то е ученикът; и другото, когато даваш, то е Учителят. Да възприемете добре и да предадете добре. Връзката с Бога Като заспиваш, ще се помолиш. Като се събудиш сутрин, пак ще се помолиш. То са предохранителни мерки да те пази. Ако в твоето съзнание не си свързан с Бога, няма да имаш достатъчно енергия да зреят мислите ти. Когато мислите ти зреят, когато чувствата ти зреят и когато постъпките ти влизат в работа, можеш да се ползуваш от тях. Ти си свързан с Бога. Свещени думи на Учителя
  3. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Електричеството_и_магнетизмът Молитвен наряд за край: Пътят на живота - молитва Беседа, държана на учениците от окултната школа на Всемирното бяло братство, на 22 януари 1920 г., четвъртък В съвременното общество има общ стремеж към организиране. Организирането някои наричат мобилизиране. Мобилизирането може да се използва и за добро, и за зло. Организирането е потребно в духовния живот. Трябва да си зададем въпроса: по кой начин трябва ние да се организираме? Нека направим малко наблюдение в природата, какво правят малките семенца, как се организират. Когато се посее житно зърно, то веднага се поляризира и почне да се организира: да пуща корени надолу в почвата и други, клонища, нагоре във въздуха. При организирането си туй семе иска да се залови за почвата – защо? – защото оттам може да черпи сокове. Изкуството е как да се изваждат сокове от земята. Сега, въпросът е за другите коренчета, клончетата, които възлизат нагоре; и те се организират, и те искат да поемат от въздуха това, що им е необходимо. Също и ние всички едновременно сме на два свята – материален и духовен: черпим сокове от материалния свят – обществото. Нашите корени са в него, а пък клонете ни са в духовния свят. Можем ли, като съзнателни същества, да приложим този велик закон на растенето, сир.(сиреч) да разберем процеса на растенето разумно? Религията е път за развиване във физическия свят, за организиране на обществото, и тя е започнала най-първо с музика, разни игри, хора; българското хоро е се от ония времена на първично организиране. То е физическата страна, подготовка към религиозно настроение на ума и за пробуждане на съзнанието. В продължение на тази епоха, която започва 700 години преди Христа, съзнанието и чувствителността са се развили, и затова хората усещат сега по-големи страдания, отколкото тогава. И тия болезнени състояния ще се усилят още повече. То е признак за разширение на човешкото съзнание. Когато наблюдавате природата, особено когато жените са трудни, два-три-четири месеца, някои жени минават такова едно състояние: онези, у които съзнанието не се е развило, прекарват леко, но високо развитите, интелигентните, минават много голяма криза, и тази криза зависи от онова състояние на душата на детето, която влиза вътре в света на майката, заражда в нея временна дисхармония, докато майката сполучи да регулира наклонностите и желанията на детето; тогава то изгубва своето съзнание и се подчинява на волята на майката, защото майката взема надмощие, власт над детето. Дете, което до раждането безпокои много майка си, не е за препоръчване. Навеждам този факт, за да ви покажа, че много от религиозните идеи са като тия деца: те ще влязат във вас – ще заченете, и някои от тях може да ви причинят големи болки. Избавлението не седи в помятането. Лекарите казват, когато една майка е в такова състояние, че е слаба и няма да износи детето, и й дават цяр за помятане. Помятането е десет пъти по-опасно, отколкото раждането; защото природата, която е разумна, компенсира всяка жена; тя с всяко раждане се обновява, става по-умна и се развива характерът й, а онази, която помята, губи сърдечни и органически сили. Това е вярно и по отношение на идеите. Ако във вашия ум или във вашето сърце проникне известна идея, каква да е, Божествена или друга, служите й няколко години и я напуснете, ще изгубите вашата умствена способност и привлекателността на вашето сърце. Затова Писанието казва: „По-добре една девица да не се жени", ако не се наема да стане майка, да ражда. И вие требва да спазвате този закон. Мнозина възприемат всяко ново учение – значи, искат да станат бременни. Ако не възприемете туй учение, ще възприемете разните учения на обществото – не можете да избегнете от това: обществото ще ви застави да излезете от вашето пасивно положение. То постъпва като майките и бащите с дъщерите си: „Ожени се! Докога ще чакаш?"; днес-утре й казват това, и най-после дотегва на момата, и тя направя прибързан избор... Електричеството_и_магнетизмът
  4. Слънчева

    Нирвана

    ***** Забравихме топлината на детството и във вещите търсим утеха. Политици от всякакъв род светлинка и надежда отнеха. Оставаме само по себе си. Само своето 'чисто' да браним, надалече от шум и от показност сам, сами си промиваме раните. Събрани са вече душите огъня ги пречиства, водата умива. Радост нежна сътворява им дните деца на дъгата поздравяват щастливо. И светулка просветва в мъглата нежно гали с крилцата си цвете. Във вълшебния свят на дъгата с Лоринка танцуваме двете... Ил 12.10.19г Октомври Вятърко разпръсква пъстри листи, а аз си търся спомен за дъгата. Едно дете живота ми разлиства, и ми напомня танца на цветята. И спомени над чашата с кафе, ме карат да надниквам във душите... Ще прегърне с обич майката дете, нищо, че това е само във мечтите. Някой ден тук вятър ще ги донесе, деца и майки с радост ще танцуват. Свидетелства със песен нежното щурче, звездите днес далечни ни се струват. Там някъде сред тях, Живота се твори, децата си обличат чиста дреха. Децата носят смях и новички игри, мечтите са за бъдеще утеха... Ил - 1.10.19г Пожелание Ще дойдеш, като младо вино с нова дреха Бог ще те дари. Ще изтанцуваш своя танц, щастлива, без да те боли. И своя песен ще изпееш, да бъде светъл твоя път! Всички страхове да избледнеят, сред обич дарбите ти да растат! Ил 27.9.2019г Път Няма начин да спреш, но, когато си тръгнал. Нямам вече копнеж, а светът е обръгнал. От сърдечни въпроси, обещания глупави... И напразни надежди на купчинка са струпани. Някъде има Живот, някъде свети във тъмното. Ще откъсна ли плод от сърцето препълнено? Знам, че няма да спра малко вяра остана. Пак към теб ще вървя, казват ми да престана- да раздавам любов, да подхранвам надежди. Само тихият зов, болките пренарежда... Ил - 12.9.19г На Лори Не ми каза “мамо“, мое момиченце. Бях ли ти опора, надежда?.. Малко, прекършено, нежно кокиченце, ангел светъл сега те повежда... Ти ми беше дар, радост, болка, а сега си мое Небе. През ада премина и страдания толкова след тебе остава само чисто сърце... 12.9.2019г ***** Небето пише за ново приключение, една душичка-Божие творение от ангелите дреха днес приема. Ще ни разказва тя за чистотата, че Бог я пратил на Земята, да учи, да се смее и да тича (тя знае, колко много я обичат). Една душа от радост днес танцува очаква своя миг и знае, че си струва да продължава своя път към светлината. (За злобата и старите порядки отдавна е затворила вратата). Душата се приготвя за ново приключение ще тръгне към света-пречистена и светла. Ще влезе в новото учение... А там я чакат много светлинки-приветливо. И изпити ще има, но има кой да я крепи. Душа красива, ти не си сама, очаква те и друга, измъчена душа... Събрани сте отново по Волята на Бог, тъй често ви отхвърля тук света жесток. Неизчерпаем извор на любов, когато блика не може да се изгаси светлика... ***** Една душичка нежна беше в моя свят направи го прекрасен, пълен и богат... Ил 11.9.2019г Невидим свят, видение ми прати дали е плод на моите мечти? Е, знам, ще ни направи по-богати, но ти решаваш, само -Ти! Дали душата ще дочува музика, дали да пее тука ще се учи. Изгрява нов живот, там, горе и може чудо да се случи... Ил
  5. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Плод_стократен-беседа В начало бе Словото-песен Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“ Тайна молитва „А друго падна на добрата земя, и като израсте, стори плод стократен“. Ще прочета тази част от осма глава от евангелието на Лука, до 9 ст.: „А друго падна на добрата земя, и като израсте стори плод стократен“. В този стих се говори за три неща: За семето, за почвата и за добрите резултати, които семето е дало. Нам се струва, че е лесно да се живее. Повидимому всички хора живеят, но малцина живеят както трябва. В това отношение, изкуство е да се научи човек да живее, както трябва. Защо? Защото преди всичко има органически условия, които пречат на човека да живее както трябва. Ако стомахът на човека не е в изправно положение, той не може да живее както трябва. Ако гърдите му не са в изправно положение, той ще има друг род спънки, и най-после, ако и мозъкът му не е в изправно състояние, и това още не може да се нарече живот. Истински живот е онзи, когато мозъкът, белите дробове и стомахът на човека функционират както трябва. Или научно казано когато мозъчната нервна система и симпатичната нервна система в човека функционират правилно. Това в обществения живот наричат да имаш външни добри условия, да имаш пари, да имаш средства, да си богат, да си здрав. Това го кръщават с различни имена. Обаче да имаш пари, това е резултат; да имаш средства, това е резултат; да имаш здраве, това е пак резултат. Ние говорим само за резултатите, но резултатите нищо не правят. Резултатите могат да се изгубят. И всички хора страдат, понеже разчитат все на резултати. Някой разчита, например, на своята доброта. Добрината е един резултат. Че ти си добър, това е резултат – ти трябва да работиш. Някой счита, че като работи до умора, това е работа. Мнозина казват за нещо, че се е изтощил от работа. Изтощаването не е работа. Работата е едно естествено положение, което природата е създала в човека. Ако някой се изтощава от работа, това е съвсем криво разбиране на работата. Някой иска да разбогатее, да превъзмогне нещата и се смущава. Много неща разбъркват ума му. Например, хората днес разрешават въпроси, които не са разрешени и не могат да се разрешат. Като правих своите изчисления из България, един млад философ ме запита: Както виждаш, моята млада другарка, как мислиш ще остане ли тя до края на живота ми вярна или няма да ми остане вярна? Той изпрати другарката си в другата стая да свърши някаква работа, а мене ме запита за нея. Казвам му: Аз зная какво ще стане, но не мога нищо да ти кажа, това не е моя работа. Ти сам ще опиташ това. Казвам: И да кажа, и да не кажа, работите ще си станат така както трябва. И положително да му кажа, и отрицателно да му кажа, работите ще си станат, както трябва. Има неща, които по никой начин не могат да се предотвратят. Ние искаме да предотвратим някои неща. Мъчим се, но не можем да ги предотвратим. Питам: Защо грехопадението на човека не можа да се предотврати? Нима онези, които бяха в невидимия свят, в небето, не бяха умни, не знаеха нещата, та не можаха да предотвратят това грехопадение на човека? Те не можаха да го предотвратят при всичкото си знание и мъдрост. Ще кажете, че това нещо било невъзможно да се предотврати. Не, не разбирайте така нещата. Вие не можете да предотвратите пиянството. Пиянството започва с водата. Причината за пиянството е водата. Ако човек не пиеше вода, той нямаше да пие и вино. Водата е виновна за пиянството. Като пие вода, човек пие и вино. Пиянството е неизбежно, понеже е неизбежно и пиенето на водата. Трябва да се спре целия процес на пиене на вода и тогава само да се лекува пиянството, а това е невъзможно. За предпочитане е пиянството отколкото да се спре пиенето на водата, защото в края на краищата пиянството може да се изправи. Човек не е по-силен от водата, но е по-силен от виното. Следователно човек не може да спре пиенето на водата, понеже в този процес е животът. Пиенето на вино е второстепенен процес, на който човек е господар. Също така и грехопадението е второстепенен процес в природата, на който човек е господар. Да съгреши човек, това е в неговата възможност, но той може да спре този процес, човек има възможност и да не съгреши. Ако иска човек може да греши, но никой не може да му забрани да греши. Никой не може да му забрани и да не греши. Като говоря за греха, аз го вземам в смисъл, че грехът се явява след погрешката. Значи, грехът започва от погрешката. Грехът е резултат на едно неразбиране на живота. Онзи, който разбере истинския процес на живота, той няма защо да греши. Но онзи, който не е разбрал живота, той има възможност да греши. Не са хората първи, които са съгрешили. По-напредналите същества са грешили. За да греши човек, той трябва да бъде много умен. Грехът се дължи на голяма интелигентност. Вие не разглеждайте греха, както е поставен в живота. Първично грехът е влязъл в света по повод някаква добра мисъл, но резултатите понякога на тази добра мисъл са произвели греха. Резултатите са произвели някакво спиране на органическия живот на човека. Това спиране пък е създало страданията. От чисто органическо гледище, страданията не са нищо друго, освен натрупване на излишна енергия, която човек не може да издържи. Понякога в мозъка на човека се натрупва толкова много излишна енергия, която причинява смущение в мислите му. Това смущение в мислите причинява една болка в чувствата му и най-после тази болка се отразява и в организъма му – явяват се органически последствия. Това се дължи на ред енергии, които не са поставени на своето место. Значи, в човек може да се зароди едно неестествено желание. Естествено е в човека желанието му да яде, но от това естествено желание може да се зароди и едно неестествено желание. Например, това неестествено желание е лицето на човек да стане червендалесто, очите му да станат светли, да го харесват хората. Този човек има желание да тури в стомаха си повече храна, за да стане лицето му червено, но той не знае колко храна трябва да тури, за да не таксува стомаха си. И после, ако човек се безпокои за своята красота, той може да я изгуби. Това, което човек желае много, може да го изгуби и това, което никак не е желал, може да го придобие. И едното е вярно, и другото е вярно... Плод_стократен
  6. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Кротостта_и_смирението Молитвен наряд за край: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" "Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце".* Ще ви запитам: коя дума е най-важна и най-съдържателна за гладния човек? – „Хляб". – Коя дума е най-важна за жадния човек? – „Вода". – Коя дума е най-важна за болния? – „Здраве". – А за онези, които се учат? На първите три въпроса отговорихте добре, но на последния – не можахте. Защо хлябът е най-важна дума за гладния човек? Същият закон царува и в живота; затова искам да ви наведа, да разбирате всички думи тъй, както разбирате думата хляб. Като се произнесе думата „хляб", веднага в нашия ум изпъква силата, която той носи, животът, който той съдържа. И тъй, хлябът е най-важната дума, защото не само задоволява глада, но доставя и необходимото на човека, да продължи по-нататък своя път. Коя дума от духовния свят съответства на думата хляб?.. ...Христос казва: „Елате при мене, защото аз съм кротък и смирен по сърце". Какво разбирате под думите "кротост" и "смирение"? Кротък и смирен човек не се подразбира, че трябва да стане мост на всички. Не. Кроткият и смиреният човек не е най-слабият, той е най-силният човек, който зло не прави; и най-умният, който никога не допуща лоши мисли. Много от вас съзнавате, че правите грешки, и ви става тъжно; но, за да ги избегнете, две качества са необходими за сърцето ви – кротост и смирение. А те се придобиват при най-големите изпитания и мъчнотии в живота, а не при охолен живот. Те не се добиват в търговски дюкяни, нито в училища, нито в църкви. Ще ме запитате: тогава, где се добиват? Ще ви отговоря с едно сравнение. Ако желязото ви запита, где може да добие светлина и топлина, как ще му отговорите? В огнището, за която цел е потребно духало и ковач. Сега направлявам мислит ви към този закон, да измените вашия поглед върху нещата. Где се намира това огнище в човека? В сърцето. Вашето огнище готово ли е за работа? Човешкото сърце не е тъй просто, както железарското, защото върху него се коват ценни мисли. За това огнище са необходими въглища. Въглищата може да бъдат дървени, или каменни. За сърцето също необходими ли са такива въглища? Да. Съвременните техници, вместо да употребяват въглища, служат си с електрически ток, който добиват от различни киселини. Този земен огън може ли да пренесете в сърцето? Как се трансформира тази енергия? Любовта е токът, който трансформира нашето сърце, затова тя трябва да се пусне в него. Ще ви попитам: кои са въглищата, необходими за стопляне на стомаха? Храната. Значи, житото съставя въглищата за стомаха. Кои са въглищата за белите дробове? – Въздухът. Кои са въглищата за човешкия мозък? – Мислите. Да приложим тази аналогия и в духовния живот, за да го разберем. Може ли да става горение в огнището, ако няма течение на въздуха? – „Не може". Тогава, кое е въздухът в духовния свят? – Мисълта. Следователно, ние трябва да я пуснем в насъ, за да стане горение... Кротостта_и_смирението
  7. Молитвен наряд за начало: В начало бе Словото -песен Здравото_учение Молитвен наряд за край: „Благословен господ Бог наш“. Тайна молитва. Ще прочета втора глава от посланието към Тита. „Но ти говори, което подобава на здравото учение“. Светът е едно от най-великите учреждения, което великите хора помнят. Светът е едно от най-великите учреждения, което разумните хора помнят. По-велико учреждение от него няма във видимия, в материалния свят. Това, което ние наричаме природа, в нея текат едновременно три процеса. Единият процес е чисто физически, другият го наричат астрален или чувствен, а третият е динамичен, умствен или разумен процес. Освен тези три има и други процеси, но те са трите основни процеси. На физическото поле човек минава през тези три процеса, които някой път работят диаметрално противоположно един на друг. Има някои противоречия, които мнозина философи обясняват. Противоречията произтичат от нарушаването на един от тия процеси. Някой казва, че е неразположен. Другите около него могат да кажат, че този човек не е разположен, защото или обуща няма, или дрехи, или шапка, а в същност неразположението му се дължи на една основна причина този човек не е ял – нищо повече. Основната причина за неговото неразположение е, че този човек не е ял, а всичко друго е второстепенно. Каквото и да философствуват другите, прави са. Не е ял човекът, храна му трябва, а другите неща ще дойдат постепенно. Не е лесно да се уреди този въпрос с икономията в живота. – Защо? Понеже природата го е уредила. А ние искаме да наредим един нов свят. Ние сме влезли в стълкновение с този свят. Природата има едно разпореждане, и ние имаме друго разпореждане. Ние позволяваме на богатите да ядат изобилно, а на сиромасите не позволяваме, – те трябва да ядат малко. Казваме: Този човек е богат, той разполага, може да яде много, а онзи е сиромах, той трябва да яде само сух хляб, той не трябва да яде много. Това е наше разпореждане, обаче природата казва: Богатите да ядат по-малко, а сиромасите ще ядат повече. Че е така, виждаме от това, че на всички богати хора тя е развалила стомасите, а на сиромасите не е развалила. Учените хора, като разглеждат този въпрос, искат да си обяснят коя е причината за това. Те искат да си обяснят това с обстоятелството, че учените хора не знаят как да се хранят или друга някаква причина. Богатият трябва да яде много малко, понеже нищо не работи, а цял ден си матахара краката. Под думата матахаране аз подразбирам мърдане на краката само, т. е. нищо не работи. Мърдането на ръцете и това не е работа. Мърдането на главата и това не е мисъл. Мърдането на сърцето още не показва, че то чувства. Че краката се движат, това още не показва работа. Че мозъкът се движи, това още не е мисъл. Вие мислите, че всяко мърдане е работа. Действително зад всяко мърдане има нещо разумно, но това мърдане е извън вас. Някой път вие не знаете защо се мърдате. Това мърдане е произволно. Често вие правите някои неволни движения... Здравото_учение
  8. Молитвен наряд за начало: Молитва за плодовете на Духа Надеждата - беседа Молитвен наряд за край: Бог е любов - песен „А сега остават тези трите: вяра, надежда, любов.” (I послание към коринтяните 13 глава) Аз изхождам от едно ново становище. Има три положения, върху които ще се спра: любовта, вярата и надеждата. Любовта може да се разгледа като стремеж, но може да се разглежда и като чувство, и като сила, и като принцип. Вярата, и тя може да се разглежда и като стремеж, и като чувство, и като сила, и като принцип. Надеждата, и тя може да се разглежда и като стремеж, и като чувство, и като сила у човека, и като принцип. Любовта, вярата и надеждата разглеждам като принципи. Хората често смесват тези три понятия – любов, вяра и надежда, без да ги разделят. Любовта обхваща всичко, т. е. цялото пространство – Битието, нищо не може да избегне от нея. Вярата обхваща времето, а надеждата – резултатите, които изтичат от тези две сили. С други думи: Любовта обхваща вечността, т. е. безкрайния живот, всички .възможности. В Любовта няма смърт. Вярата обхваща условията, при които този живот се развива, а надеждата осъществява резултатите. Това са процеси, които вървят последователно. Хора, у които има надежда, вяра и любов, имат особени признаци. Някой човек е песимист, ходи с наведена глава, недоволен е. Защо? – Защото надеждата у него е слабо развита, няма това чувство, принципът слабо действува у него. За такъв човек казвам: У него няма надежда. Едно от качествата на надеждата е, че, когато е силно развита у човека, тя произвежда радост. И Писанието казва: „В надеждата бивайте радостни.” Качество на вярата е, че тя произвежда упование. Когато вярваме в някого, ние имаме упование в него. Качество на Любовта е, че сме готови да се жертвуваме за оня, когото обичаме... Надеждата
  9. Вяра, Надежда и Любов “Един ден Учителят ме извика, подаде ми няколко сака пълни с продукти: захар, ориз, сапун, кашкавал, сирене. Извади и много пари от джоба си и ми ги подаде като каза: „Ще посетиш бедните квартали и ще търсиш жени с имена: Вяра, Надежда и Люба и ще раздадеш тия неща“. Понеже бяха много и тежки саковете взех със себе си сестра Станка да ми помага, та заедно да ги носим. Когато отидохме в бедния квартал първата жена, която видяхме я запитах: „Къде живее Вяра?“ Отговаря: „Аз съм“. А тя бедна и измъчена жена. Дадохме от продуктите и една сума. Лицето ѝ просия и тя каза: „Господ Ви изпрати, таман се чудя какво да правя“. Разделихме се. Продължихме със задачата да търсим жена с име Надежда. Намерихме я в голяма мизерия, където гледаше болен човек. И там оставихме от това, което носехме. Тя с голяма благодарност, просълзена ни изпрати. Когато търсихме третата жена на име Люба, срещнахме голяма угоена свиня, която се търкаляше в една локва и се плакнеше. Погледнахме я и отминахме да търсим Люба. Влизаме в един дом, понеже ни казаха, че там живее Люба. В стаичката заварихме три дечица покрити в мизерни дрипи и зъзнат от студ. Беше ранна пролет и имаше още сняг. На въпроса ни къде е маЙка им, те отговориха: „Отиде да търси въглища, че ни е много студено, а нямаме от дни нищо за ядене“. Ние със сестрата оставихме саковете с останалите продукти, грабнахме кофи и направо отидохме в склада за въглища. Ходихме няколко пъти и донасяхме по две кофи в ръка. След това изчистихме стаята, измихме децата в топлата стая, нахранихме ги и оставихме всичко, и продукти, и пари. Когато се върнахме, Учителят ни разпита подробно и ни поясни: „Вярата, когато я посетиш, обедняла казва: „Има един, който няма да ни остави и е готова да изпълни всичко“. Надеждата всякога се надява, че Бог няма да я остави. Свинята, която сте срещнали, това е състоянието на спящите души потънали в материални блага и угоени. Това е материалния свят. Любовта я няма, скрила се е и чака да дойде помощта от Невидимия свят. Значи Бог посети Вярата, Надеждата и Любовта. Вие занесохте храната, запалихте огъня и оставихте сумата. Без Вяра, Надежда и Любов нищо не се постига. Лицата и на трите жени светеха, Господ ги посети.“ Из спомените на Йорданка Жекова, записани от Цанка Екимова "Изгревът", т. VII,
  10. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва И_ще_доведат_всичките_ви_братя Молитвен наряд за край: Ще се развеселя-песен Ще говоря върху 20 стих от 66 глава на Исая Има една конкретна страна на живота. Аз наричам конкретно това, което в даден случай, в даден момент може да се осмисли. Аз наричам конкретно това, което в даден момент има връзка с последващето, с настоящето, с миналото и с бъдещето. За нас важат само онези неща, които в даден случай нашето съзнание може да схваща. Аз не говоря за обикновеното съзнание, защото такова съзнание има и у животните. Аз наричам конкретно, реално това, което носи радост и веселие, което осмисля живота, което в даден момент може да се схване от нашето съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръх съзнание. Животът носи всичките възможности, а противоречията в живота произтичат от онзи факт, от онова неразбиране на законите, по които животът се проявява. Например, вие не знаете причините за погрешките, за спънките в света. Ако знаете причините за погрешките и за спънките в света, много от тях могат да се избегнат. Казваме: Имам една погрешка. Според мене погрешката е онова, което в даден случай представя най-голямото благо за вас. По-голямо благо от една погрешка няма. Защо? Погрешки прави само природата. Човек не може да направи погрешка. И тия погрешки, които природата е направила, тя ги изправя чрез растенето. Онзи човек, когото природата е накарала да направи една погрешка, тя ще го накара да расте, да придобие знание. Тогава, не струва ли природата да направи една погрешка? Спънките обаче произтичат от погрешките, защото като не можем да си обясним погрешките, ние се спъваме. За изяснение например ще вземем яйцето. Каква погрешка може да направи яйцето? Да се търкули някъде, не може. Да удари някого, не може. Да направи някаква пакост, не може. Гледа и седи спокойно като някой първокласен светия. Обаче, един ден на някой земеделец дохожда на ума да тури яйце под някоя кокошка, да се отопли. И след известно време гледате, че това яйце се счупва на две половини и от него излиза нещо, което не мяза на яйцето. Това нещо се размърдва и поглеждате тук направило някаква пакост, там направило някаква пакост. Това, което излиза от яйцето само пакости прави наоколо. Значи спънките в живота произтичат от черупките на счупеното яйце. Човек може да се спъне в черупките на яйцето и да каже: В такава малка черупка се спънах. Че цялата вселена е произлязла от черупките на едно голямо яйце. Представете си колко голямо ще е било това яйце. Тези черупки мязат на големи планини, в които можете да си пукнете главата. Следователно, не се блъскайте в черупките на направените погрешки от природата. Сега вие не питайте защо стават погрешките. Ако не биха ставали погрешките, пилци не биха се явявали. Днес всички хора мислят за последствията на един свят. Вие мислите за хубавите плодове на една ябълка, за нейното дърво, но никога не мислите за процесите, през които е минала ябълката. Малкото семенце, което се посажда в земята, първо изгнива, разваля се и после започва процесът на страданието. След 20 години тази ябълка дава най-хубавите плодове. Вие се радвате само на завършените процеси, на големите, на силните, но не на тази ябълка, която поумняла, която разбрала Божиите закони и започнала да работи съобразно с тях. Докато беше в хамбара, тази ябълка нищо не знаеше, но като излезе оттам, тя поумня, научи много работи, в следствие на което дава своите плодове. Сега нито аз ще ви питам, нито вие сами ще се питате, кое е по-хубаво: Да си в някой хамбар семе или да си посаден в земята? Кое е по-хубаво: Да не страдаш и да останеш без знание или да страдаш, но да имаш знание? Кое е по-хубаво: Да не си гладен, да не гладуваш никога, но и да не изпитваш никакво удоволствие или да си гладен и след това да ти дадат да хапнеш, да изпиташ удоволствие при храненето? Понеже всички вие се намирате във второто положение, познавате, че това е проявеният живот Сега, противоречията, които съществуват в природата и в живота, не са противоречия за всички хора едновременно. Богатството за едни е противоречие за други; сиромашията за едни е противоречие за други. Това са наши схващания... И_ще_доведат_всичките_ви_братя
  11. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Беседа_по_нарядите Молитвен наряд за край: Благославяй - №8 от "Духът Божий" Пътища в живота има много, но Пътят към посвещение е един. Нарядите, които ви давам, са методи в този път. Трябва да схванете вътрешния смисъл на всеки наряд и да го изпълнявате точно – само тогава ще се свържете с течението на Бялото Братство. В Божествения свят ви наричат немирни деца – искам през тази година да покажете, че вече не сте такива, като всеки изпълни точно наряда, който ще вземе. Мнозина започват с усърдие, но по средата на годината спират. Онези, които пропуснат да изпълнят поетия наряд, ще бъдат философи за Земята, а простаци за Небето. Такива ще трябва да поставят черна точка в триъгълника и да я умножат с две. А онези, които изпълнят наряда, ще бъдат герои и ще бъдат благословени. И великите хора много пъти са имали несполуки, но са полагали усилия и са успявали. И вие, ако положите такива усилия, ще научите един велик закон, който работи за благото на човечеството. И в тази работа, както в други, трябва да си послужите с три неща: чрез тялото си ще познаете цялата Вселена, чрез волята си ще направите да работи за вас цялата Вселена, а чрез ума си ще накарате есенциите на целия свят да работят за вас. Наряди дадох два за избор – един голям и друг малък: голямата воденица иска много вода, малката – малко вода. Всяко издаване на тайна разваля. Но щом нарядите са станали известни на всички, нека всеки си избере един от тях, който си иска – първия или втория. Големия дадох на първите, като учени, чрез жребие – Господ да ги учи и оправи; малкия дадох на глупавите – достатъчно е да прочетат четири пъти Новия Завет. Това разпределение направих по две съображения: в обществото да има и глави, и опашки – главата показва посоката, по която трябва да се движите, а опашката придава сила на движението – тя е човешкият интелект. Едното без другото обаче не може. Великият Дух ще стъпче главата на онези, които нямат силата за движение – опашката... Беседа_по_нарядите
  12. Молитвен наряд за начало: Молитва на Царството Мировата_Любов-беседа Молитвен наряд за край: Фир-фюр-фен-песен Предмет на моята беседа ще бъде Мировата Любов. Аз употребявам тази дума в малко по-обширен смисъл, отколкото обикновено се разбира. Може да запитате какво общо има с нас Мировата Любов. Отговарям: същността на Живота - това е Мировата Любов. Любовта е която носи условия за Живота, тя е главният стимул на Земята, т.е. идеал, към който всички се стремим. А самият Живот пък, за да се изрази в пълнота, подразбира свобода на действия. Той се развива в четири посоки: в обществена, политическа, културна и духовна. Това са области на една и съща реалност. Под думата Любов аз не разбирам онази обикновена любов, която изгасва като въглен във водата. То не е Любов. Истинската Любов е въглен, който никога не изгасва. И който разбира смисъла на този жив въглен, той е разбрал смисъла на земния живот. Затова именно и древните мъдреци, и старите алхимици са се стремили да изучат и са схванали същината на този жив въглен. Ония, които не са запознати със свойствата му, казват, че Любовта изгаряла човека. Да, има предмети, които изгарят, но има пък и такива, които не изгарят; както има метали, които се окисляват, и други, които не се окисляват, т.е. горят без да изгарят и затова ги наричат "благородни метали". Мировата_Любов
  13. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Добри_вести - беседа Молитвен наряд за край: Ще се развеселя-песен Ще прочета част от 25 глава на Притчите, от 10 стих надолу. Ще взема само две думи от 25 стих на прочетената глава: „Добри вести“. Това е едно изречение за децата, които отиват на училище, за да научат нещо. Онези, които нищо не знаят, отиват в първо отделение. Онези, които малко знаят, отиват във второ отделение. Това са човешки институти. В света има институти, които са за забавление, а има институти, които са за учене. Когато хората отиват в театър, това е пак за забавление. Натъжен си, наскърбен си, отиваш в театър и казваш: Това не се отнася само за мене, за всички хора се отнася. После има институти за учене като училищата. После има институти за оправяне, те са като справочни книги. Сега да дойдем до еднообразието. Когато се говори по един и същ начин, когато се употребяват едни и същи думи, например хората често употребяват думите да живеем. Това са думи, които вече са се втръснали на хората. Да живеем?! Нима хората досега не са живели? Всички хора живеят! Или, като се каже: Да се учим! – Нима хората досега не са се учили? Всички хора са се учили. Всички хора учат, но трябва една система. Тази система се нарича организиране на неорганизираното. Да живееш, това значи да се организираш. А значението подразбира да придобиеш повече светлина. Има неща, които са необяснимост за човека. Ти не можеш да живееш в един свят, дето няма светлина; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма въздух; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма вода; ти не можеш да живееш в един свят, дето няма храна. Това са четири основни положения, без които не може. Следователно, ще изхождате от тези четири положения. Първо вие искате да разберете живота. Всеки за себе си ще избере известни положения. Има положения, в които ние нищо не можем да изберем. Например детето няма власт да избере майка си. Каквато и да е майка, ще му я дадат. Ако му дадат майка с два ножа, то ще мяза на нея. Ако майка му е риба с перки, то ще мяза на нея. Значи каквато майка ти дадат, ти ще мязаш на нея. Ти не можеш да се освободиш от нея. Каквато е майка ти, такъв ще бъдеш и ти. Ти не можеш да бъдеш нито по-добър, нито по-лош от майка си. Това са съвременните условия. Следователно, каквато форма ти е дадена, ти не можеш да я измениш. Въпреки това, тази форма може да се измени. И учените хора ни доказаха, че от рибите произлязоха птиците. Когато рибите напуснаха водата, те не направиха това от добра воля, но се намериха в голямо нещастие и от зор се превърнаха в птици. Те казаха по-добре ще бъде за нас да напуснем условията на водата, да се превърнем на птици... Добри_вести
  14. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва „Бог е Любов“. „Духът Божи“. Помни_Създателя_си! Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“. Тайна молитва Ще прочета 12 глава от Еклисиаст. Казвам: Когато се разрешава въпросът между хората, кои умират и кои не умират, те имат съвсем криво разбиране. Само старият умира, а младият само живее. Ние взимаме думата смърт не така, както хората я разбират. Под думата смърт се разбира изчезване на страданията, отиване в един неизвестен свят. Учените хора, които се занимават с отвлечената философия, казват: Като умре, човек изчезва, никъде го няма, всичко с него се свършва. Обикновените хора, изобщо, нищо не знаят по това. Едни учени хора пишат едно, други пишат друго и настава едно смущение. И едните, и другите, и от единия, и от другия лагер малцина знаят какво пишат и какво говорят. Онези, които пишат, че човек умира, имат малко съмнение. Онези, които пишат, че човек живее след смъртта си, и те имат малко съмнение. Обаче, общото положение е, че в света нищо не се губи. Де ще се изгуби човек? За да се изгуби човек, това подразбира нещо двусмислено. Преди всичко самата дума е малко двусмислена. Загуба има само за нас, хората, но за природата няма загуба. Нещата на природата никога не се губят. При това, и животът не може да се загуби. Когато водата от вашето шише се е изгубила, тя не се е изгубила, тя е отишла в океана. За вас, обаче, водата се е изгубила. „Помни Създателя си в младостта си!“ Значи, помни Създателя си не в годините на старостта си, но в годините на младостта си. Старият всичко е забравил, нищо не му остава. Последното, което остава на стария, е да умре, да ликвидира с живота на земята и да си замине за онзи свят. Сега това са обикновени работи. Съвременните философи се нуждаят от ново разбиране, от нова философия за живота... Помни_Създателя_си!
  15. Слънчева

    Учителя говори

    Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 2 септември 1924 г. ................................................ Най-първо ще се стремите, високо в себе си да се повдигате. Сегашният живот определя всичките възможности за в бъдеще, което може да се реализира и всички минали грешки, които могат да се изправят. Ако ние не бихме вложили закона на Любовта, нищо не ще добием. Ще вложите в себе си - никаква лъжа и по Божественому ще ликвидирате сметките си. Ние живееме за Бога, умираме за Бога, живеем един за други, но за да изявим Божията Любов! В сегашния строй лъжата има гражданство и това е едно нещастие. Един брат казва, че еди-кой си имал нужда от пари, но той да ги занесе. Защо? - Защото и той имал нужда! Ще ги занесе, но ще ги изхарчи поне 1/2 за себе си. Казвам: Тоя малък дявол да го извадиш от себе си! Има в тебе един добър дух, но има и друг един. Тия малките грехове са, които съсипват живота! Тия малките грехове с време причиняват големи пакости, в бъдеще. Лъжа да нямаш в себе си! Не е въпроса да убедиш света, че не лъжеш, защото целият свят е в лъжа, но праведните да убедиш, че не лъжеш! В лъжата има най-големите отрови в света. От човека зависи да не лъже. Осъден е някой и ти, който носиш присъдата за опрощавание, зависи от тебе, да отидеш една минута по-рано и да го спасиш осъдения или една минута по-късно - да излъжеш - и да го обесят. Лъжата премахва онова красивото, което слиза от Небето и щастието се губи. Среща ме един и ме пита: „Где отиваш?" - Няма да кажа где, а като се върна, ще кажа: Ходих във Варна и свърших тази и тази работа. Да лъже човек е една вътрешна слабост, не отсега придобита. Няма случай, който да е казал една малка лъжа и да не е изгубил после много. Трябва абсолютна честност в дома и навън. И сега аз бих желал да се тури в братството образец на честност. Човек може и в истината, като преувеличи, да каже една лъжа. Затова когато говорите, трябва да бъдеш буден, защото невидимия свят следи и трябва да си дадете ценз на всяка една дума. И тогава жената ще те обича, децата ти ще те обичат. Божественото вътре във вас ще ви спаси. Разказва примера с бр. Стефова - когато баща й я изпъдил, че била в Новото учение, а преписва имота на младата си дъщеря, но тоя зет го изпъжда и сега е гол, и ще го гледа изпъдената дъщеря. Не пъдете Добродетелта от себе си вътре, лъжата изпъдете, на дявола я дайте, а Истината, Добродетелта задръжте в себе си. Някои от себе си, Божествено нищо не дават, а материално отвред събират. Учителят казва примера с първата комуна, която устроил само с храна - определено било колко да се плаща. Младите държали сметка, но забатачили. Но понеже това е по човешко, поискал сметка, вземали заем и уредили. Втората година, наредил същата комуна - на трапеза, но вече по Божественому - без всякаква сметка - идвали, яли и не платили. И това е хубаво. Това е един общ недъг, който трябва да се изкорени - има тоя недъг много лоши последствия. Трябва ценз на всяка дума, на всяко дело. В обществената безопастност ме питат, отгде взимам средства. И аз ги питам: А вие от где вземате, работите ли с вашите ръце и по истински начин ли изкарвате прехраната си? Искали да го оплетат, а трябва прямо да се задават въпроси. Никога лъжата не е имала такова гражданство както сега. Вие ще бъдете внимателни. Вълната е калпава и преждата ще бъде такава, ще бъде гнила. Истината обичайте! Ще турите правилото: Да бъдете искрени в съзнанието си. Лъжата е започнала от Ангелите, които са паднали. Лъжата не е в акта да вземеш нещо, а в желанието, вътрешното желание, да вземеш нещо, което не е твое. В животните има голяма лъжа. В мравите, пчелите няма морал. Человек сега е дошъл да изправи всички свои погрешки от най-далечно минало, от всичките царства, като е бил в тях. В един живот може да се изправят всичките погрешки на животинското си състояние. В сегашния строй не трябва ни даже министър да ставаш - ще те хвърлят в затвора. Ни търговец - ще те хване чл. 4 от закона. Никога не се е прилагал така силно кармическия закон, както сега и особено в Русия. Богатите станаха бедни - князе дворяни, а бедните станаха богати. Това е резултат на лошите отношения по-рано в Русия. Не е въпроса, какво Бог може да направи, Той всичко може да направи. Ние трябва да възстановим връзките на Божията Любов и не за сега, а за в бъдеще, като се поставят сега здрави основи, и за в бъдеще, върху вашия сега труд ще градиме. Навежда Учителят примера със „Слово" - Акцион. дружество, че е била вкарана еврейщина, хитрина. Не Божественото ги е ръководило, а личния интерес и облаги. Ето и Недялкова, не й върви. Убиха и последния й син на Калиманци през юлий т. г. Искреност трябва върху чистотата и в работата. Те са причина и за г-жа Иванович Ружа, че си замина. Но тя /Недялкова/, нека стои малко по-далеч от нас. Тя е забатачила и с нея не можем да се рекламираме. Има дело и за „Всех Скорбящих" и наистина направиха всех скорбящих и не введи нас во искушение, но избави нас от лукаваго Как ще оправиме българския народ? - Само с честност! Но главата се е вмирисала, свещенството, което трябва да бъде честност, е фабрика на лъжата. Те признават, че са фалирали и казват нам да се пазиме, и ние да се не опетниме. Сега управляват професорите - създадоха си командировки. Бъдещото управление е на чистотата. Това управление, на чистотата е наше, ние го знаем... http://beinsa.bg/chronology.php?id=1059&fbclid=IwAR3qn46K0qtRoE9Cmaj4ltTemo4S8RX96ecxEGbE0UnjlVXM6RlQSLso7a8
  16. Първи наряд за 1919/20 г. Начало: 21 септември 1919 г. През тази година ще имате за наряд работа по изучаване на Библията по следния ред: В една торбичка ще поставите листчета, на които да са написани всички заглавия на книгите от Библията от Стария и Новия Завет: Битие, Изход, Левит и пр. Ще започнете наряда от 21 септември 1919 г., неделя. На тази дата ще бръкнете в торбичката и което заглавие извадите, от тази книга ще четете. Изтегленото жребие поставяйте в друга торбичка или плик. Щом изчетете определените стихове от всяка глава на книгата, ще теглите ново жребие за нова книга и т.н. Започвате да четете по ваше желание от толкова глави на ден, колкото искате. Най-добре е да разпределите по дни цялата Библия, която съдържа 1189 глави от 66 книги. В такъв случай ще имате 94 дни по 4 глави = 376 и 271 дни по 3 глави = 813, или всичко 1189 глави и от всяка глава по един стих, а именно десетия. Нека всеки да състави за себе си план за четене и да го приведе в изпълнение. Всеки прочетен стих ще се вписва дословно в специална тетрадка най-късно до вечерта на същия ден. При пътуване, ако Библията не ви е под ръка, ще изтегляте предварително жребието за книгата, ще определите от нея стиховете, които ще четете през дните на вашето отсъствие, ще ги напишете в тетрадката и от нея ще ги четете всеки ден по реда им. Ставане от сън – всеки ден най-късно половин час преди изгрев слънце трябва да бъдете на крак, готови за работа: умити, облечени, тихи, спокойни, с мир на духа... Към настоящото се прилага едно упътване за изпълнението на този наряд, в което всичкият материал е систематизиран. Този наряд се дава за изпълнение на онзи член или нечлен, който желае да го изпълнява точно. Наряди
  17. Молитвен наряд за начало: Молитва на избраните 1. Господи благослови тоя народ, укрепи го и дай му мъжество. 2. Укрепи Духът му, дай му вяра, упование, надежда в Теб, да се съвземе и да ТЕ слави през всичките векове на бъдещето. 3. Стори Господи Боже мой това заради Великото Си Име, с което Си знаен през всичките векове. 4. Направи да се освети Името Ти пред всичките народи и да знаят, че Ти Си само ЕДИН, в когото нема измена и който си всякога силен да помагаш и да избавяш. 5. Разпръсни враговете ни Господи пред лицето Си и ние ще те славим с чисто сърдце, когато ни помогнеш и превъзмогнеш против лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето дело. 6. Ти Господи Сам действувай сега с крепката си ръка. 7. Стори това заради Господа нашего Исуса Христа, чрез което име Ти Си благоволил да те призоваваме. АМИН. Забележка: Дадена от Учителя Петър Дънов на 24. VIII. 1913 год. в гр. Търново. (Фотокопие от молитвено тефтерче на Учителя.) Начин_за_себеконтрол - беседа Молитвен наряд за край: Господнята Молитва – Бих желал да зная какво мислите да вършите през тази година до идната, по това време. – Да работим за Господа, да се повдигнем духовно и всичките ни работи да са извършени с Мъдрост. – Това е хубаво, но искам да бъдете естествени и да имате ясно понятие за работата. Ако попитате някой ученик какво иска да прави, ще отговори: „Искам да уча.“ Когато ви питам и вие отговаряте: „Искаме да работим за Господа“, вие трябва да постъпите като ученика, който като каже: „Искам да уча“, като се породи в него това желание, търси училище да започне работа. След като намери и постъпи в училището, ученикът казва ли: „Аз се моля училището да ми даде съзнание да се уча“? Не. Като е влязъл вече, той трябва да има волята да се учи. Училището може да му нареди предметите, които трябва да учи, и да му даде само разяснения върху тях. Той трябва да има в себе си воля да учи. Виждам, вие имате желание да вършите Волята Божия, но се питате как. Ще ви покажа как да я вършите... Начин_за_себеконтрол
  18. Слънчева

    Черната ложа, черен учител

    Да познаем и осветим демона в себе си. Да си прегърнем тъмната страна. Тогава сме цялостни. НО е важно да турим демона в услуга на Господа. Тогава вече сме победили. И не е нужно да се съдим, а да разбираме във всеки момент кой се проявява чрез нас, та да го направляваме.
  19. Слънчева

    Животът е по-драгоценен

    Добрата молитва. „Бог е Любов“. Ще прочета осма глава от Еклисиаст, от 6 стих нататък. Щом влезеш в живота, непременно трябва да знаеш, че няма да спечелиш войната, ще бъдеш бит, но си приготви поне данъка си да платиш. Соломон се занимавал с окултните науки, но като искал да разгледа живота, вплел се в него така, че направил много погрешки. Той мислеше, че ще уреди всичките си работи, искаше да изучи философията на жените и видя, че жената не се управлява. Той научи, че жената не се управлява, и като влезе там, всичките му работи се объркаха. „Духът Божи“. „Животът е по-драгоценен от храната и тялото – от облеклото“. „Животът е по-драгоценен“. В света има една философия, която хората трябва да изучават. Старата философия е почти уволнена. И в бъдеще, ако отивате при нея, за някои наставления, тя не може да ви бъде в услуга, не е авторитетна. Тя ще остане като един паметник, който може да ви даде един съвет, който няма да ви ползува. Старата философия учи тъй, както един султан бил каран от един лодкар в Цариград. Който знае турски, нека я преведе. Това е един класически превод. Това е един класически израз, който трябва да се преведе. Съвременните хора се спират върху индивидуалния живот, като че той е всичко. Тази е частична философия. Смисълът на живота е в целокупността, в цялото. Здравето на човека не седи нито в ръста, нито в краката, нито в ръцете, нито в очите. Здравето седи в целия организъм. Ръцете, очите, ушите, краката могат да бъдат в услуга, като органи на здравето. Зависи от човека на какво обръща внимание. Някой може да обръща внимание на ръцете си, на краката си, на очите си, на ушите си, на веждите си, на тялото си, а някой обръща внимание на парите си. Като се върне вечер дома си, богатият чете богатството си. Който няма нищо в себе си, той няма какво да брои. Единият се безпокои за богатството си, а другият няма за какво да се безпокои. И единият е в заблуждение, и другият е в заблуждение. Богатият не знае, че тази нощ къщата му ще се запали. Един богат търговец отишъл в Ню Йорк, наел една стая в един хотел, дето искал да си почине. В същата стая имало един беден човек. Търговецът му казал: Ще те моля да не ме смущаваш, защото съм дошъл тук да си почина от работа. Главата ми е станала на шиник от работа. Добре, няма да те безпокоя. Но случило се, че хотелът се запалил. Бедният се приближил при търговеца и му казал, ставай, че хотелът гори! – Какво ще ставам, остави ме да си почина. Няма какво да почиваш, разбери, че хотелът гори. Не искам да зная. Той не повярвал, обърнал се на другата страна и продължил да спи. Бедният излязъл вън, а богатият търговец останал да спи. Когато пожарът взел големи размери, търговецът се събудил и видял, че вика на покрива отгоре, с долни дрехи. Бедният му казал: Нали ти казах, че хотелът гори. Сега и вие сте в този хотел, в тази къща, която гори. И аз ви казвам: Излезте вън, защото къщата ви се е запалила и гори. Знаете ли какво ще се случи с вас, ако не излезете вън? Всичко е възможно в света, но едно е вярно: хотелът може да се запали, да гори, но целият няма да изгори, може само в една от стаите му да стане някаква повреда. Ето, когато Халеевата комета мина през земята, мнозина казваха, че земята ще се свърши. Не, и десет такива халееви комети да минат през земята, тя пак няма да се свърши, тя няма да се разруши. Една опашка на Халеевата комета не може да разруши цялата земя. Тя може да създаде някои събития, както наистина станаха някои събития на земята, които я разтърсиха, но цялата земя не се разруши. Казвам: Светът има един исторически развой, има една космическа история на невидимия свят. В това отношение животът има едно велико предназначение – няма какво да се безпокоим. Всеки е изпратен на земята като един малък служител, в този процес да допринесе нещо. Вие може би искате да станете велики, да е записано името ви, да се запише името ви като на един паметник. Не е лошо да бъде записано името ви в един паметник, да остане в историята, но още по-добре е името ви да бъде записано във великата история на живота. Но Христос казва: „Ако искаш слава, търси я в Бога“. И тъй, при този исторически процес, трябва да се изучава историята за развитието на народите. Ние знаем много малко за историята на първите народи, които се явили на земята. За първата раса ние имаме частични исторически данни. За лемурийците. Сегашните познания се отнасят повече за бялата раса, която върви в своя развой. Тази бяла раса се е развила в ред неща, тя се е развила в общества и в народи. Тя е организирала сегашните народи. От една страна имате англосаксонската раса с англичаните, американците и германците, а от друга страна имате латинската раса с италианците, испанците. На трета страна имате славянската раса с русите, поляците, чехи, сърби, българи и т. н. След тях има някои раси, изостанали главно от атлантците, каквито са монголците, които са останали назад в своята еволюция. Много от народите се намират в едно спящо състояние и днес европейците се стараят да ги събудят, но зависи как ще ги събудят. По този начин, както бялата раса събужда жълтата, ще се намери в много трудно положение. Тя не ги възпитава добре. Знаете ли какво нещо е възпитанието? Един учител обичал да бие учениците си с тояга, с пръчка, да му се подчиняват. Един от учениците му го запитал: Учителю, защо ме биеш? – Защото си слаб, мързелив и тъпоумен. – Ако стана прилежен, силен и умен, ще ме биеш ли? – По никой начин няма да те бия. Но случило се така, че ученикът не започнал първо със своя ум, да го развива, но започнал да развива своята сила. Той започнал от опашката нагоре. Един ден той се похвалил на учителя си и казал: Учителю, както ми каза, така направих. Сега можеш да се опиташ да ме биеш, да видиш, ще можеш ли да ми надвиеш. – Как да не мога да те бия? И наистина, като рече учителят да го бие, ученикът те търколи на земята. Учителят му казал: Ти ме търкули на земята, но умът ти още не ти стига. За да му предаде един предметен урок, учителят казал на ученика си: Сега ще ти дам един подарък. Учителят бил добър физик. Той дал на ученика си два цилиндъра и му казал: Дръж тия цилиндри в ръцете си. В това време учителят пуснал електрически ток през тия цилиндри, и ученикът бил принуден да бяга из стаята. По този начин учителят го разиграл. Ученикът играе из стаята и пита учителя си: Учителю, защо ме разиграваш? Защото умът ти не достига. Този ученик е физически силен, но не е умен. Та и вие, можете да биете учителя си, но ще ви разиграват. Казвам: Сега се иска приложение в живота. Съвременните хора искат да изхитрят законите на природата, на живота, но много пъти не сполучват. Но природата е по-силна, по-умна, тя знае законите: ще завърти цилиндрите и ще ви разиграва. Обаче, изисква се едно историческо изучаване на природата. Не трябва да се изучава само индивидуалния живот. Хората мислят, че той е все и вся. Има една красива страна в живота и тя се заключава в следното. В един от старите разкази се разказва за един млад момък, който се родил в едно подземие и през целия си живот не виждал слънце. Така прекарал той 21-годишната си възраст. По едно време дошъл при него един познат и му казал: Знаеш ли, че в света има нещо по-хубаво от това, което виждаш в подземието? Достатъчно е само един път да видиш слънцето, за да не пожелаеш да влезеш в това подземие. Казвам: Ако ние не можем да видим слънцето на Любовта, ние се намираме в едно подземие. И сегашните хора живеят в такова едно подземие, което аз наричам подземие, т. е. неразбиране на живота. Големи приготовления се правят и в храненето, и в обличането, и в нареждането на къщата, но има нещо съществено, което старата философия не може да даде. Съвременните хора са запознати донякъде с великите учители, които са дохождали. Някои проповядват какво е учил Буда, какво е учил Христос, какво е учил Мохамед. Други проповядват какво учи съвременната наука, какво учи окултната наука и т. н. Но това са все стари философии. Това, което е проповядвал Христос, то (е) само част от онова, което може да им се каже. Той още не им е казал същественото. Той казва на учениците си: „На вас е дадено да разберете цялото, а на другите не е дадено“. И сегашните хора мислят, че на тях е дадено да разберат много неща и са ги разбрали. На човек, който боледува и който има всички органически недъзи, дадено ли му е да разбере какво нещо е животът? На човек, който претърпява всички нещастия и катастрофи в живота, дадено ли му е да разбере какво нещо е животът. Не му е дадено. Казвам: Това е съдба, но не е наука, не е философия. Вие ще разгледате живота обширно, аз не искам да го разглеждате индивидуално. Има една всемирна душа, която живее във всеки човек. Всеки трябва да слуша тази душа. Хората различно кръщават тази всемирна душа. Това е душа, която разбира всичко, която живее, която направлява хората, която създава и култура, и наука, и изкуство – всичко е нейно творение. Който слуша тази всемирна душа, е блажен; който не я слуша, той е нещастен. Сега това не се нуждае от доказателства и не може да се докаже, понеже няма нещо, с което може тази душа да се сравни. Обяснения има, но не може да се обясни. Ще кажете: Докажи това. Не мога да го доказвам. Това, което може да се докаже, е лъжа. Ако ви кажа, че тази душа е някъде, това ще бъде втора лъжа. Вие ще се измамите. Ако приемете това, вие ще опитате сами. Всеки може да направи опит с тази всемирна душа. Сега аз не искам да ви занимавам с тази всемирна душа, защото ако ви говоря за нея, ще кажете: Дано дойде един Велик Учител да ни уреди сегашното положение, да ни помогне. Тази душа ни най-малко не иска да урежда сегашните наши неразбирания. Тази душа не може да ви стане слугиня, да ви измие дъските на къщата, или да ви замаже стените. Не, като дойде тя, ще ви накара сами да си измиете дъските, сами да си измажете къщата. Тя ще иска да я слушате. Казвате как така? Да, като дойде в къщи, тя ще ви накара сами всичко да си вършите. Като влезе в къщи, ти трябва да станеш от леглото си и да я поздравиш. Не я ли поздравиш, с цялото си легло ще се намериш вън от къщи. Ще ви приведа един пример. Преди години, като ходих из България да правя своите изследвания, спрях за малко във Видин. В това време дойде при мене един господин, който се занимаваше със спиритизъм. Той сам бил медиум и чрез него духовете работели. Така той изписал цели тефтери от послания на духовете. Той казваше: Аз сам пиша тези тефтери, но не вярвам в това, което пиша. Сам се лъжа. Затова, докажи ми ти по някакъв начин, че има невидим свят, поне да не си губя ума. – Какви доказателства искаш? – Дай ми някакво осезателно доказателство. – Добре, някое малко доказателство ще ти дам. Голямо не мога да ти дам. – Кога ще ми го дадеш? – След четири деня. – След четири дена той иде при мене и ми казва: Слушай, такова доказателство дава ли се? Ти съвсем ще ме подлудиш. – Чакай де, аз още не съм ти дал никакво доказателство. Какво, повече не ми трябва. Аз се убедих вече в невидимия свят. – Как се убеди? – Как ще се убедя? Ти даваш вид, че нищо не знаеш. – Кажи, аз искам да зная как се убеди. Ето как: Снощи в два часа през нощта, както спя, усещам, че някой дохожда, дига цялото ми легло, което е добре заковано на сандъци. Юрганът, дюшекът, дъските на леглото ми, всичко е върху мене, и в това време ми се стори, че ще умра. Всичко това ме задушаваше, не можех да спя. По едно време помислих да викам за помощ, стори ми се, че разбойници ме нападат, но се въздържах, защото всички хора ме познават, като спиритист, няма да ми повярват, и ще помислят, че съм луд, ще ме заведат в лудница. Това се продължи цели 20 минути, но гледам около себе си, не виждам никакви хора, а аз съм цял затиснат от дъските на леглото си и от дрехите. Хич такова доказателство дава ли се? – Е, така намерили за добре от невидимия свят. – А ти как обясняваш това нещо? – Никак не го обяснявам. Други доказателства още искаш ли? – Не, не, повече нищо не искам. Сега мога да ви приведа още ред доказателства, които са чудни, изумителни просто. Но всички тия случаи показват, че има един Промисъл в природата, в живота, ако човек следи това нещо, ще разбере този Промисъл. Аз зная, че и всички вие вярвате, няма човек в света, който не вярва. Разправят за френския романист Емил Зола, че когато пишел своите романи, колкото и да не вярвал, колкото и да бил реалист в живота, той всякога си написвал билетчета, които поставял в една кутия, и когато написвал някой нов роман, преди още да го даде под печат, вадил от тези билетчета, за да види ще му върви ли или не. Значи, макар и реалист, той все пак вярвал на късмет. По тези билетчета познавал дали романът му ще бъде добре приет или не. Той вярвал в числата, в щастливите и в нещастните числа. Той сам се чудил на себе си, отде накъде тази вяра в него. Това показва, че макар и невярващ, той все имал някакво верую. Казвам: Във всеки човек има една способност, едно чувство, което го кара да се подава на някаква вяра, на някакво вътрешно чувство. Значи, в лявото и в дясното полушарие на човешкия мозък се крият два центъра, които определят това негово чувство, тази негова способност. Френолозите, които се занимават с ред изследвания и наблюдения, са забелязали, че има хора, в които това чувство е по-силно развито, а у някои е по-слабо развито. Тъй щото, всичко, което се проявява в човека, има своя вътрешна причина. Вярата не е нищо, което сега можете да придобиете. Ако остане сега да придобивате вярата си, вие нищо няма да постигнете. Вие се раждате със своите способности. Човек се ражда ударен. Думата ударен може да има ударението си на първата сричка – у, или на втората – да. И наистина, ако човек не знае как да постави ударенията на думите в разните езици, често ще излезе нещо неочаквано за самия него. Например, ако в английски език се произнася буквата „т“ или „д“ меко или твърдо, ще се получат думи със съвсем друго значение. Голямо значение има произношението и ударението в един език. Такива ударения има и в природата, но в природата нещата имат само един смисъл. Ако не знаеш де да туриш ударенията в природата, прощава ти се това, но в същност не може да се прескачат тези ударения. Там ударенията не могат да се изменят, не могат да се употребяват думите с друго значение от това, което веднъж им е дадено. Казвам: Нашите мисли, нашите чувства и нашите постъпки са фактори, които градят нашия живот, както и живота на народите, и на цялото човечество. Мислите, чувствата, желанията и постъпките на един народ в изкуствата, в индустрията, в земеделието – всичко това се отразява върху самия народ. Ако един народ е земеделски, известни части на лицето ще се развият повече от други. Или ако един народ се занимава повече с техническите науки, или с изкуството, или пък е повече религиозен, всичко това ще се отрази върху неговото лице. В религиозните хора някои мускули на лицето се усилват, а други отслабват. Например, коремът на религиозните, духовните хора е повече хлътнал навътре, когато в светските хора е по-развит, по-изпъкнал навън. В религиозните хора се развива повече Любовта, а светските хора държат главно на това да бъдат почитани и уважавани. В много народи тези две черти са силно развити. Американците пък казват: Аз мога да ти позволя да ме ритнеш, но никога и да се качиш на гърба ми. Във всеки даден случай, обаче, един индивид се влияе от онези качества, качества, които функционират в даден народ. Например, ако сте родени в Америка, там личните ви чувства ще бъдат развити до максимум. Особено това се отнася до англичаните. Англичаните са народ със силно развито чувство на достойнство, в благороден смисъл. Всеки англичанин ще ви каже: Законите на Англия са закони на природата. Аз пък казвам: Законите на природата са закони на Англия. Питам: Кое от двете е по-правилно. Следователно, в който народ и да сте вие всякога ще се влияете от качествата на този народ. Значи, вие не можете да бъдете така независими като народ. Например, с какво се отличава българинът, като народ? Българинът се отличава с голяма твърдост. Надали има народ, който да е толкова упорит, като българина. Доколко е голяма твърдостта в българина разправят за това следното: В турско време един българин бил подложен на голямо изтезание, за да изкаже нещо. Обаче, той по никой начин не издал това, което искали от него. При най-големите мъчнотии той издържал, но вследствие на този напор костта на черепа се разделила, точно на това место, дето е центърът на твърдостта. Веднъж казал, че нищо няма да издаде, не издал. Това се дължи на неговата твърдост. Той казал: И да ме убият, нищо не казвам. Твърдостта е Божествено чувство в човека. Някои го наричат инат. Обаче, твърдоглавието, упорството, обаче, са анормални чувства. Когато твърдостта у човека е развита, тя е във връзка със силата на волята. През целия развой на народите, в края на краищата те представят нещо цяло. Следователно, придобивките на всички народи, от всички исторически времена и епохи, от създаването на мира до сегашното развитие на човечеството, каквото да придобие във всичките народи, това ще бъде общо състояние на личностите. Тъй щото, за в бъдеще, като дойдете на земята, ще имате същите придобивки, каквито народите са добили. Тъй щото, общите придобивки представят социализиране на общите блага, природата има един план за социализиране на общите блага, но това върви по един разумен закон. Хората още не са дошли до това развитие на социализиране. Някои имат тези дарби, но други нямат. Тъй щото, както виждате, всеки човек колективно работи за подигането на цялото човечество. Всички народи работят за подигане на цялото човечество. Следователно, в каквото направление и да върви човечеството, всичко е за добро. И войните са за добро, и земетресенията са за добро, и социалните кризи са за добро, и сиромашията е за добро. И науката, и знание, и изкуства, всичко, каквото става (в) природата, е все за добро. Не от човешко гледище, но от гледището на по-високия над нас свят. Преди човешката раса е имало, има и до днес, друга раса, която ръководи съдбините на цялото човечество. Тази раса е съществувала преди още да е имало жители на земята. За тази раса се загатва и в Библията. Казва се: И Духът Божи се носеше над повърхността на земята. Това е разумното начало. И тогава рекъл Бог да направи света. Казвате: Де са тия същества? Те не са на земята. Когато се сътворила земята, те може да са дошли на земята, предполага се, че от слънцето са дошли. Може би това да е само предположение, че тази раса живее на слънцето. Следователно, тази раса направлява всички същества от земята, от Юпитер, от Венера, от Марс и т. н. Според това учение, във всички планети има същества. Какво мислят другите хора и в какво вярват, това не е важно, но се загатва, че съществата от тази раса, които живеят на слънцето, направляват живота на всички останали същества по разните планети. Съвременните учени изчисляват, че Юпитер приемал по-малко светлина, отколкото земята. Това не е вярно. Теоретически може да е така, но практически не е вярно. Меркурий пък бил обвит с една атмосфера. В Юпитер има една сфера, която акумулира светлината. Юпитер приема повече светлина, отколкото земята. Ето защо, жителите на Юпитер са по-благородни от нас, понеже приемат повече светлина. Жителите на земята са по-невежи, защото там, дето има повече светлина, има повече знания, повече ученост; дето има по-малко светлина, има по-малко знания. Като дойдем до Сатурн, мнозина казват, че той имал лоши влияния. Не е така. Това се дължи на неразбиране. Единствената планета, знаменита на земята, това е Сатурн. За своите знания и за своите сили, той е увенчан. Той е единственият, който има три венци, а някои считат, че той е един от падналите богове. Това са известни заблудени истини, които са предадени в известни клишета. Когато тези истини не могат да се обяснят, туря им се едно було. Когато египтяните не можеха да обяснят великите тайни на природата, те им туряха едно було. Но и сами те бяха забулени за тях. Техните просветени учени хора, като не можаха да разкрият тия неща на масата, та за да държат ума на народа си буден, те измислиха забулената Изида. Те казваха, че никой не трябва да дигне булото на Изида. Питам сега: Какво представя Изида? Изида, това е Любовта в света, която се явява забулена. Всеки, който дига това було на Любовта не на време, дават му се най-големите страдания. Това мога исторически да ви докажа. Всички страдания на хората произтичат от Любовта им едни към други. Вие ще кажете, че социалните условия са причина. Това е второстепенен въпрос. Всички страдания произтичат от Любовта. Двама души или два народа като се залюбят, оттам насетне произтичат всички дивотии. Не че Любовта е нещо лошо. Напротив тя е най-възвишеното, най-благородното, но от неразбирането на този велик закон, на това велико благо се раждат всички страдания, нещастия в света. Понеже хората преждевременно дигат булото на Любовта, затова се раждат всички страдания. При сегашните условия хората са по-готови да разберат Любовта, но трябва да учат, трябва възпитание. Новото възпитание води все към тази посока да разберат Любовта. Има един закон, който функционира в света. Този закон по един или по друг начин трябва да се изясни, за да могат народите да се възпитават. Питам тогава, отде ще дойде това възпитание? – Това възпитание ще го вземем от този народ, който седи над нас. Но трябва да се извратят хората в този университет да са доволни. Те трябва да се учат на педагогическите правила на този университет, да знаят как се възпитава. И досега мнозина казват, че трябва да се ръководим от Духа, от нещо духовно. Други казват, че трябва да се ръководим от нашия ум, или от нашата душа. Всички тия неща са правилни, но те са на един неопределен език. При сегашните условия Любовта е една определена величина в своите прояви. Онзи, който се занимава с електричеството, той винаги внимава какво е напрежението му, какъв е неговият ампераж. Проучете какво се нарича ампераж, какво се нарича волтаж. Ако бутнете електричество, което има силен ампераж, рискувате да изгубите живота си. Когато токът е със слаб ампераж, вие можете да бутате проводниците без да ви причини някаква повреда. Обаче, при силно напрежение, при силен ампераж вие можете да се стопите от това електричество, без да остане нещо от вас. Казвам: Този ампераж произтича от един факт, а именно, от подпушването на Любовта. Щом подпушиш Любовта, ти ще погинеш – нищо повече. Тази е главната причина, която ражда нещастията – подпушването на Любовта и в домовете, и в обществата, и в религиите, и в народите на всякъде. Следователно, не подпушвай Любовта. Ако искаш да бъдеш човек, в никое отношение не подпушвай Любовта, нищо повече. В това седи възпитанието. Единственото нещо в света, което не трябва да подпушвате, това е Любовта. Подпушите ли Любовта, ще ви се случи такова нещастие, каквото не сте сънували. Всичко друго можете да подпушите, но Любовта – никога. И след това ще искат да ни обяснят, че това са социални въпроси. Това са второстепенни неща. Коя е причината, дето някой се ражда скъперник? Защо той е скъперник? Защото той е подпушил Любовта си. Защо някой е горделив? Защото е подпушил Любовта си. Коя е причината, че някой е лаком, че иска да обземе цялата земя? – Защото е подпушил Любовта си. Защо някой е силен? Защото е подпушил Любовта си. Силата, Знанието, Любовта трябва да се проявяват, за да стане Любовта достояние на всички хора. „Животът е по-драгоценен“. Кога? Когато не си подпушил Любовта, и когато ти съзнаваш, че всяко живо същество има право да живее, не като тебе, непременно, но да живее, както то разбира. И най-малкото същество и да е, има право да живее. Не подпушвай Любовта в това същество, не му се смей. Като го погледнеш, трябва да ти е приятно, че и то живее. Когато един французин погледне към един българин, казва: Този простак там. Често и американците, и англичаните, като видят някой българин, казват: Този там невежият. Че и американците, които минават за културни, някой път правят големи глупости. И съм казвал на американците: Българите, които пред вас минават за прости, в хигиенично отношение живеят по-добре от вас. Те в къщи си имат един комин, чрез който проветряват всички стаи, а у вас всичко е запушено. После, вие, които минавате за културни, не знаете как да се храните. Американецът, след като изяде една голяма чинийка ледено, след това ще изпие отгоре едно топло, горещо кафе. По-глупава работа от тази няма. Казвам на американците: Вие не сте от много умните хора. Всяка сутрин, като стане, американецът ще си обръсне брадата и мустаците, вследствие на което всички страдат от гърлоболие. Казвам: Природата ви е дала една топла завивка, а вие съзнателно се излагате. Така се свиват капилярните съдове и се простудявате. В това отношение аз не считам американците за умни хора. Тъй щото, наистина, има лоши работи в българите, но и у вас има лоши работи. Всички народи имат и добри, и лоши работи. Аз похвалявам тяхната инициатива, дето пращат мисионери, които да просвещават езичниците. Но българите не им бяха признателни, те винаги се плашиха от англичаните и от американците, да не би да ги поамериканчат. Единственото нещо, което не може да се претопи, това е народът. Да се претопи един народ в най-малък размер, затова се изискват най-малко 2500 години, и то най-малко при 15 хиляди градуса топлина. Покажете ми един народ, който да е оставил една история от 2500 години. Бог така е направил, че никой народ не може да асимилира друг, да го претопи, да го примеси. Не може дясната ръка да асимилира лявата, нито лявата може да асимилира дясната. Не може десният крак да асимилира левия, нито левият може да асимилира десния. Всеки уд си има свои определени размери и той си е на место. Той може да се атрофира, но причините са съвсем други. Ние често се плашим от това, от което не трябва да се плашим. Казвам: Правото на всеки народ, на всяко общество, на всяко семейство и на всеки индивид е социален въпрос, разрешението на който зависи от един възвишен свят. Тъй щото, правото, което ти е дадено, никой не може да ти го отнеме. Защото, ако в един свят могат да ме лишат от моята свобода, този свят не е разумен. Но има едно право, което е извън земята, извън тези ограничени условия, при които живеем. Това аз наричам право. А това земното право се обуславя от ред ограничения. И Христос каза на Пилата: „Ти не би имал власт над мене, ако не ти е дадена отгоре. Значи, щом тази власт ти е дадена отгоре, аз се подчинявам за нея. Аз зная, защо ти е дадена тази власт. Аз зная това, което ти не знаеш“. Христос знаеше, че ще умре и в третия ден ще възкръсне, но Той не беше още изпитал това. Той още не беше направил този опит, и затова в ума му се яви едно изкушение; Той си мислеше: „Ами ако умра и не мога да стана? Но нищо, ще направя този опит, че каквото ще да става“. Пилат не знаеше това нещо. Той си казваше: Ако те окача на кръста, според римските закони, с тебе всичко ще се свърши. Христос му каза: „С римската империя всичко ще се свърши, но не и с мене. С мене нищо няма да се свърши. Аз едва сега започвам своята история“. Не е ли така? Ето, днес нищо не остана от римската империя. Де е римската империя днес? А Христос има повече от 500 милиона последователи. Кой е по-силен? Тогава по-силна беше римската империя, а днес Христос е по-силен. Следователно, колкото и да е малка истината в нас, тя е по-силна и от най-великата държава. Но Христос има търпението да чака близо две хиляди години, за да види този резултат. Вие бързате много. Но направете изчисления колко се изисква от вас, за да имате вие резултати. Колко време ви трябва, за да реализирате нещата вие? Например, някой от вас иска да бъде богат. За това се изискват най-малко хиляда години. И то такъв богат, в такъв смисъл, че като (искаш) кажеш, че ти трябват толкова и толкова пари, те сами да дойдат при тебе. Като кажеш, че ти трябват сто хиляди лева, и веднага да видиш на масата една връзка от сто хиляди лева. Това е вече богатство. След това ще ги преброиш и ще кажеш: Тези пари не ми трябват повече. И веднага излишните пари изчезват. Това значи богатство: каквото пожелаеш, веднага да дойде. Чудни са хората, като се запитват как може да бъде това нещо. Я вземете онзи военен министър, като дрънне звънеца и всичко е на негово разположение. Той само дрънка и заповядва: Моля господин генерал, господин полковник, направете това и онова. Заповядва и всичко става. Някой дрънка, но никой не му се обажда. Този велик свят е така добре организиран, че когато човек влезе в него с желание и готовност да изпълнява законите на великата природа, той става вече гражданин на този свят. И каквото пожелае той, всичко става. Той има права на гражданин в тази държава. Апостол Павел беше гражданин на римската държава и към него се отнасяли като към гражданин на тази империя, заради което се е ползувал с правата на римската империя. Който спазва законите на великата природа, той е гражданин на Царството Божие. И ако вие искате да бъдете независими от света, трябва да имате такава вяра, която да не се обосновава на земни неща. Вие трябва да носите тази вяра със себе си, както един посланик носи със себе си препоръчителните писма на своята държава. Всеки английски посланик, например, за да дойде в България и да бъде приет, той трябва да носи своите акредитивни писма със себе си. Ако той дойде в България без тези писма, нищо не струва. Та когато някой казва, че вярва, питам: Тези акредитивни писма имаш ли? Сега да се върнем към историческите работи. Сега, например, във вас може да се яви въпросът кой е гражданин и кой не е. Според мене, това е безпредметно. Колко богати хора има в Англия? Хубаво е да има такава статистика. В даден случай за тебе е важно онова, което знаеш, отколкото това, от което можеш да се ползуваш. Ако аз бих изучавал английската история, бих я изучавал от гледището на характера на английския народ, да мога да се ползувам от неговите черти. Кое е направило английския народ така виден? Англичаните имат една хубава черта. Когато англичанинът даде своята дума, той назад не се връща. Като каже, че ще дойде в пет и половина часа, той дохожда точно на време. Точно на време дохожда, нито една минута по-късно. Когато се определи даден час за представление, то става точно на определеното време. Ако нещо не стане, според както е определено, това е с много малки изключения. Обаче това не е черта, която може да се развие в един живот. За това се изискват хиляди години. Тази черта са я развили благодарение на ред мъчнотии, през които са минали. Един ден тази черта трябва да стане достояние на всички народи. И българите имат условие да развият тази черта в себе си. Англичанинът е твърд като българина, но българинът не е точен. Неточността на българина се дължи на факта, че в него не е развит центърът на времето. Срещаш един българин, питаш го колко време път има от това село до другото? – Един хвърлей. Няколко километра, най-много около 4–5–6 километра. И тръгваш ти, вървиш час, два, три, четири, пет, шест, все още не стигаш селото. А той казва, че едното село от другото се намират на близко разстояние. После, когато българинът взима пари на заем, той казва: Скоро ще ги върна. Кога мислиш да ги върнеш? – След един месец. Той взел десет хиляди лева на заем, а казва, че ще ги върне след един месец. Тези пари той едва ли ще може да ги върне след две години. Като измине времето, той не може да ги върне. Не преценил времето, не сметнал точно за колко ще може да се изплати. Та всички погрешки в света стават все от непреценяване на времето. Човек трябва да знае, че всяко нещо си има своето време и трябва да може да го прецени. Често вие подценявате хората. Казвам: Не подценявай нещата. В природата се изискват умни хора. Умният човек се учи отвсякъде. Що е историята? Тя е наука заради нас. Що е съвременната наука? Тя е наука заради нас създадена, ние да се ползуваме от нея. Това, което науката открива, то е дадено заради нас. После, когато става въпрос за строежа на човешкото тяло, за строежа на костите, на нервната система, трябва да се знае всеки орган каква функция изпълнява. Даже най-малките жлези интересуват учените хора, и те искат да знаят техните функции. Всички тия хора са страдали за науката и те искат да разрешат една велика задача. Понякога от външен напор те правят погрешки. Сега всички хора се стремят да се запазят един от друг, вследствие на което са взели криво направление. Но това няма да бъде за дълго време, защото злото всякога носи след себе си доброто. А доброто всякога е по-силно от злото. И се оказва, че ако един човек го тровят няколко пъти, без да успеят да го отровят, най-после той се приспособява към отровата, и тя престава повече да му действува. Ако го тровят четири–пет пъти, най-после неговият организъм добива един вътрешен имунитет. И природата го води към този път. Даже и при нашите грешки, които правим, ние придобиваме един вътрешен имунитет спрямо греха. Ти грешиш един, два, три, четири, пет пъти, докато най-после дохождаш до положението, при което грехът не те засяга. Аз съм виждал хора, които са пили няколко години наред, но най-после им се втръсва пиенето. Те захвърлят чашата и казват: Не ми се пие вече. Тези хора са добили имунитет по отношение на пиенето. Следователно, виждаме, че природата е предвидила всичко, но понеже ние се бъркаме в нейните работи, неразумно спираме нейния вътрешен процес. С това усилваме нашите частични страдания. Вземете, например, сега народите се събират в обществото и народите дето искат да разрешат един въпрос. Те можаха да го разрешат и по друг начин, и пак да имат същия резултат. Ще приведа сега един пример из американския живот. В едно религиозно общество влязъл един член, който бил много богат човек, но много опак. Каквото пожелавал, това искал непременно да стане. Един ден членовете на това общество се събрали помежду си да решат какво да направят с него. Най-после решили да изпратят една комисия при него да му поговори, да го убеди да измени поведението си. Той не взел от дума. Изпратили втора, трета комисия, но той ставал все по-опак. Един ден те се събрали да се помолят на Бога, като се обърнали с думите: Господи, молим Ти се, обърни този наш приятел, да не ни пречи толкова на работите. Ако пък и това не може да стане с него, тогава махни го от нашето общество, да си свършим добре работата. Не се минало един месец, и този човек заболял сериозно. Като се видял в това състояние, той пратил да викат проповедника и му казал: „Моля ти се, помоли се на Бога заради мене, да ми помогне, да ми възвърне живота.“ – „Как ще се помоля за тебе, когато нищо не си направил за Бога, нито за обществото? Ако дадеш обещание да направиш нещо, ще се помолим.“ – „Добре, давам обещание, че всичко ще направя, само Бог да ми възвърне здравето.“ Или другояче казано това, на един разбран език. Всякога ние се заблуждаваме, ние си мислим, че благата, които търсим в живота, трябва да ги търсим по определени пътища, които обаче не са законни, не са прави. Те са пътища на старата философия, но не са пътища на новата философия. Ако вие нападнете един човек, хванете го за гушата, изнасилите го и му вземете десет хиляди лева, ще видите, че няма да се минат и пет години, този човек ще ви намери на улицата, ще ви хване за гушата и ще си вземе парите назад. Ще ви приведа един пример. В 71-та година, във време на френско-германската война, Германия има сполука, победи Франция и ѝ наложи една контрибуция от пет милиарда лева. В сегашната война пък Франция наложи една контрибуция на Германия от 120 милиарда. Как да не вярваме в този закон на възмездие? Ако Германия тогава беше постъпила справедливо, и сега Франция щеше да постъпи спрямо нея справедливо. И Бисмарк, който тогава наложил тази контрибуция, после съжалявал, че не ѝ наложил десет милиарда, а само пет. Следователно, ако в една война вие спечелите и наложите на победената страна една контрибуция, в следната война вие ще изгубите и ще платите десет пъти по-голяма контрибуция. Старият път е на насилието, а новият път е на Любовта. Европейците, които воюваха в 1914 година, не трябваше да налагат никаква контрибуция. Те престъпиха вследствие на което друга една война ще дойде, която ще разреши въпроса. 1914 година беше определена да бъде последната война, но понеже победителите наложиха контрибуция на победените, с това въпросът не се реши. Днес българите са победени. Аз говоря принципално върху закона. В дадения случай трябваше да се платят само разноските без никаква контрибуция. Това е правото. Тогава европейските народи щяха да имат друг резултат. Те трябваше да изправят тази погрешка. Всичко може да стане, но тази погрешка непременно трябва да се изправи. Народите трябва да съзнаят, че те имат взаимни отношения. Французите, англичаните, българите, русите, американците – всички народи имат еднакви права на земята. Всеки народ има право да живее добре. Някои народи казват, че всеки трябва да гледа своя живот. Не каквито са законите за индивидуалния живот, такива са законите за дома, за обществото, за народите, за цялото човечество. Законите, които функционират в частите, функционират и в цялото, но само в своето приложение, те имат една площ, по-голяма. Вие не трябва да се ръководите от идеята, че ще живеете само за себе си. Това е старата философия, но в новата философия вие трябва да държите цялото. Англичаните, французите, всички добри хора нека живеят. Те представят Божии народи, които са свързани помежду си. Те са свързани с (не)видимия свят. Но има други англичани, французи, българи, които не са свързани още с невидимия свят. Те тепърва трябва да се свързват. Те тепърва трябва да се свързват. И тогава се явяват някои и казват: Това е заблуждение. Тук преди няколко дена всички хора трябваше да спрат работата си, да се помолят за падналите за една минута. Отлична идея, всички се подчиниха по заповед. Кой където се намира, там ще спре да се помоли. Питам: Светията има ли нужда да се молят за него? Или той сам трябва да се моли. Ако онези, които са заминали за другия свят и седят по-близо до нас, те имат нужда да се молят за тях. Но ако седят по-високо от нас, те трябва да се молят за нас. Христос има ли нужда да се молим заради него? Ние казваме: Да дойде Царството Божие. Да бъде волята Му, както горе на небето, така долу на земята. Да се освети името Божие, както горе, така долу на земята. Значи този ред и порядък отгоре трябва да се снеме на земята по същия начин. Всички вие сте призвани да станете членове на този велик народ. Всеки в който народ живее, там да бъде носител на новите възгледи на Любовта. Любовта е носителка на истинската свобода. В Любовта има избор, а в старата философия няма никакъв избор. Казваш: Това ми е дълг. Щом ти е дълг, ти не може да бъдеш свободен, ти трябва да си платиш. Свободата в света може да дойде само при Любовта. Как може да се убедим в това? Но представете си как ще проповядвате на българите това, как ще ги убедите в новото учение. Само по един начин. Едно време го доказвал пророк Илия. Затова ще ви приведа този исторически разказ. Едно време пророк Илия се намерил в противоречие. Той искал да въведе новото учение и въстанал против старата философия. Понеже тогавашният еврейски цар отхвърлил учението на Мойсея и приел истинското учение, но капищата им беше оставил. Казваше Илия: Да направим един опит. Повикай всички твои пророци и ако се окаже, че те са на правата страна, туй учение е право, но ако аз съм на правата страна, тогава всички да поддържат моето учение. Какъв беше опитът? Ще вземете една телица, ще я заколите, ще я турите на жертвеника, ще я полеете с вода и ще започнете да се молите на Бога да се запали тази жертва. Понеже вие сте самостоятелни, направете първо вие опита. И те до след обед са викали, молили (се) на своя Бог. Като не им се отговори, пророк Илия започна да им се подиграва: Викайте към вашия Бог! Той може да е заспал, може да е отишъл на работа. Сега спрете, нищо не стана. След това взима Илия своята телица, съсича я, туря я на жертвеника, обръща се към Бога и казва: Сега покажи на този народ, че ти си единственият Бог и свали огън от небето. Но Илия се заблуди, той хвана всичките пророци и ги изкла. Той мислеше, че като ги изколи, ще обърне този народ. Но след време и у него се роди страх. Този, който изкла толкова пророци, се уплаши от една жена. Не му дойде на ум даже, че изкла 400 пророци. Тогава Бог го изпрати в планината да му покаже по какъв начин ще се поправи светът. Казвам: Сега Христос иде в света не като Илия да разреши въпроса, но чрез закона на Любовта. Сега всичките християнски народи разрешават въпроса по същия начин като Илия. И те искат да изколят всичките пророци. Хубаво е да се изколят, но какво ще се прави с Израела. Или другояче казано, какво ще правим с онези лъжливи възгледи, с онези религиозни вярвания, които ни сковават, които ни отдалечават от Бога, които ни спъват? Как ще се възпита младото поколение? Не е лесна работа. Това е една от най-трудните работи. И тогава Бог му показа, че ако пости четиридесет дена в планината, яви се голяма буря, но казва се, че Бог не беше в бурята. После дошло земетресение, но и в земетресението не бил. После дойде огън, но и в огъня не е бил. Най-после Илия чу един тих глас, който му каза. Тогава той каза: Господи, прости ми, ревнив бях. Тогава Бог му каза: „Няма да те оставя дълго време на земята, ще те взема горе с мене, да се научиш“. Почтен пророк беше. Пратиха му една огнена колесница да се качи на нея. Той си остави кожуха на земята и замина. Казаха му: Пак ще те пратим на земята. Ще те пратим втори път на земята преди да дойде великият Учител. Той дойде втори път на земята и пострада, като пророк – отрязаха му главата. Макар че беше горе на небето, трябваше да дойде на земята да изкупи грешката си. Сега ако искаме да бъдем благоприятни на Бога, ако искаме да имаме положително верую, всички трябва да служим на онази положителна Божествена Любов. На тази Любов, която ще внесе мир в душите ви, която ще внесе светлина в сърцата ви, която ще внесе здраве, ще подобри положението в семействата, навсякъде тя ще уреди живота ни. Животът ви не може да се уреди по никой друг начин, освен чрез Любовта. Досега в моите научни изследвания аз не съм намерил други методи, чрез които човек може да се възпитава. Колкото и да възпитаваш човека, той ще остане все невъзпитан. Единственият метод в света, който може да подобри човека, който може да възпита човека, това е неподпушената Любов. Да оставиш човека абсолютно свободен. Не му търси сметка, остави другите да му търсят сметка. Този човек прави толкова, колкото той може да носи. Ако имаш един кон, не го товари повече, отколкото може да носи, не натоварвай ума си с ненужни работи, защото ние искаме да разрешим въпроси, които не са нужни. А сега нашият ум не е в състояние да разреши тези въпроси. Искате ли да разрешите този въпрос, лесно може да го разрешите. Поставете се в спокойно състояние и ще се пренесете в един сън, дето ще видите как е разрешен въпросът. Този въпрос е разрешен отдавна. Когато Мойсей искаше да съгради една скиния на Иехова в пустинята, Бог го заведе в онзи свят и му каза да направи скинията точно тъй както я видял. Там той видя съградена скинията във всичките най-точни размери, както архитектите могат да направят. Та сега как да се проповядва християнството в света. Ето как ще се проповядва, ето един пример, със скинията. Скинията, която евреите носеха в пустинята, дванадесетте племена носеха разни части от скинията: едни носеха дюшемето, други – съсъдите, трети – одеждите. Когато спираха някъде за по-дълго време, всички тия племена събираха частите и я съграждаха. Днес и ние пътуваме из пустинята и църкви правим в пътуването си. Един ден тези народи ще се съберат на едно место, ще донесат малките части, ще построят скинията и ще се поклонят на Бога. Докато това време не дойде, не може да има съгласие между хората. Сега всеки народ мисли, че той знае истината. Не е така. Отчасти знае. Затова всички трябва да работим за обединението на народите и като работим за себе си, за своя народ, за обществото, за дома, ще работим и за обединението на цялото човечество, за идването на Царството Божие, за идването на Любовта. Да се отнасяме помежду си добре, да се разговаряме с добри думи, не с добри думи, но с езика на светлината. Колко време се изисква, за да видите туй място, като изгрее светлината? – Моментално, ако сте разрешили въпроса, но ако не сте го разрешили, ще видите туй место след милиони години. Сега можете само с един поглед веднага да се ориентирате. Следователно, има един език на Любовта, според който нещата стават моментално. Това е цяла наука. Тази наука ще се открие само на достойните, а не и на онези пропадналите ученици. Когато двама от учениците отидоха при Христа и Го помолиха един да седне от дясно, а друг от лявата му страна, Христос им отговори: „Това е за достойните“. Та сега въпросът е за хората на новото поколение, които аз наричам хора на Любовта. Хората на новото поколение, на новата история на човечеството, на новата философия, аз ги наричам хора на Любовта, приложена в живота, която разрешава всички мъчнотии и дава нова насока, един осмислен живот. Та всеки трябва да е доволен от местото, което заема. Той трябва да живее в себе си и тогава помощта, която хората си дават, трябва да бъде взаимна. В новата философия трябва да ти бъде приятно да срещаш, който и да е човек без да те е страх, както сега. Тогава няма да има различие между богати и сиромаси. Богатият ще уважава сиромаха и сиромахът ще уважава богатия; ученият ще уважава невежия и невежият ще уважава учения; религиозният ще уважава нерелигиозния и нерелигиозният ще уважава религиозния. Почит и уважение ще има навсякъде. Ти ще имаш философски възгледи и няма да вярваш като другите. Но това са човешки работи. Дойдем ли до Божествените възгледи, въпросът друго _всички еднакво вярват: всички вярваме еднакво в светлината, всички вярваме еднакво във въздуха, всички вярваме еднакво във водата, всички вярваме еднакво в хляба. Това е най-доброто верую. Като ядеш хлебец, тебе ти става приятно, особено ако е хубав. Ако водата е хубава, приятна, ти ще пиеш с удоволствие. Ако въздухът е чист, ти ще се усещаш разположен. Ако светлината е приятна, ти ще се наслаждаваш. Казвам: Светлината това е онази хубава мисъл на Любовта. Така разглеждам светлината в живота. „Животът е по-драгоценен“. – Кога? – Когато Любовта действува в него. Но когато Любовта не действува, по-голяма тягост от живота няма. И затова индусите, които изучавали живота без Любовта, както и Буда, са казвали, че човек трябва да се освободи от живота. Прав е Буда, човек трябва да се освободи от сегашния анормален живот, но да се сподоби, както казал Христос, с вечния живот. Или това е живот вечен, истински да позная Бога. Бог, Който живее в нас и ние трябва да бъдем едно с Него. „Благословен Господ Бог наш“. Тайна молитва. 8. неделна беседа от Учителя, държана на 18 ноември 1934 год. София, Изгрев
  20. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/14_Bog_e_Lubov.mp3 Животът_е_по-драгоценен_1934 - беседа http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“. Тайна молитва. Ще прочета осма глава от Еклисиаст, от 6 стих нататък. Щом влезеш в живота, непременно трябва да знаеш, че няма да спечелиш войната, ще бъдеш бит, но си приготви поне данъка си да платиш. Соломон се занимавал с окултните науки, но като искал да разгледа живота, вплел се в него така, че направил много погрешки. Той мислеше, че ще уреди всичките си работи, искаше да изучи философията на жените и видя, че жената не се управлява. Той научи, че жената не се управлява, и като влезе там, всичките му работи се объркаха. „Животът е по-драгоценен от храната и тялото – от облеклото“. „Животът е по-драгоценен“. В света има една философия, която хората трябва да изучават. Старата философия е почти уволнена. И в бъдеще, ако отивате при нея, за някои наставления, тя не може да ви бъде в услуга, не е авторитетна. Тя ще остане като един паметник, който може да ви даде един съвет, който няма да ви ползува. Старата философия учи тъй, както един султан бил каран от един лодкар в Цариград. Който знае турски, нека я преведе. Това е един класически превод. Това е един класически израз, който трябва да се преведе. Съвременните хора се спират върху индивидуалния живот, като че той е всичко. Тази е частична философия. Смисълът на живота е в целокупността, в цялото... Животът_е_по-драгоценен_1934
  21. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Правилното_разбиране_на_индивидуалния,_обществения_живот Молитвен наряд за край: Псалом 91 Говоря ви за индивидуалния, обществения и духовния живот на човека, не и за политическия, защото той е външна дреха и защото, като разберете трите първи вида живот, вие ще разберете и политическия. Жена, която ражда деца, знае как да си приготви пелените, как да ги ушие. Аз уподобявам политическия живот на пелени. Вложете в душата си следната мисъл: „Планът на вашия сегашен живот е предвиден още преди 250 милиарда години и този план вие не можете да измените.“ Той ще се измени сам по себе си в следващото ви слизане на Земята. Всички ваши съвременни нещастия, несполуки и неразбирания се състоят в това, че вие си правите все нови планове за живота. Престанете да правите това. Схемата на сегашния ви план на живот седи в Добродетелта, която ще се прояви чрез вашия физически живот – вашето тяло. Последното ще развие всички сили, всички елементи, всички възможности, които ще дадат форма на човешкия дух, форма на неговите прояви – Добродетелта. И тъй Добродетелта представя Земята в нейното твърдо състояние. В духовния свят под твърдо състояние се подразбира всякога резултат, добрите последствия. Правдата представя водата на Земята – каквото е водата по отношение на твърдата почва, такова е отношението на Правдата към човешкия живот, защото тя е, която смекчава твърдите тела. Хората, които са се озлобили, втвърдили са се, защото нямат Правда. Жена или мъж, които имат Правда, се смекчават. Дайте на един човек право – не въображаемото, а същественото, което той търси и което му се пада – и той ще омекне. Същото нещо е и с растенията – същественото за тях е водицата. Когато се озлобите един спрямо друг и станете твърди, това тълкувам с липса на влага у вас, на Правда. Откъде ще намерите тази влага – тази Правда? Ще я вземете отвън, от извора, и ще я налеете във вашата саксия. Тази влага се налива през ушите по 1-2-3 капчици и оттам влиза в мозъка. Като налеят тази влага в ушите на жената и ѝ кажат: „Слушай, отстъпвай на мъжа си“, жената отива при мъжа си и му казва: „Моля ти се, извини ме“, и с това тя му налива през ушите от същата влага. Мъжът казва: „А, ти наля и на мен вода в ушите“, и ѝ прощава. Най-добрият метод е да отдаваме на всеки човек правото, което му се пада, защото, както водата е необходима за растенията, за организираните същества, тъй и Правдата е необходима за нашите души, умове и сърца. Без нея растеж не може да има. Всеки, който иска да еволюира правилно, непременно трябва да влага Правда в себе си, в другите, а те – в него... Правилното_разбиране_на_индивидуалния,_обществения_живот
  22. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва В_царството_на_Христа_и_Бога-беседа Молитвен наряд за край: В начало бе Словото-песен „Благословен Господ Бог наш“. Тайна молитва. Ще прочета седма глава от Еклисиаст, която аз наричам глава на контрастите. „В благополучен ден весели се, а в злополучен ден бъди смотрелив.“ /14 ст. – Значи, в злополучен ден не бъди лекомислен, но вземи си букваря и учи! „Защото няма праведен човек на земята, който да струва добро и да не греши“. 20 ст. – /Значи, всеки, който прави добро на земята, все греши. „И намерих, че е по-горчива от смъртта онази жена, на която сърцето е примки и мрежи и ръцете ѝ узи.“ 26 ст. – Жената е символ на онези неестествени желания, които царуват в сърцето на човека. Хората се нахвърлят върху жените и казват: Жените развалят света. Ако да не бяха те, светът щеше да е по-друг. Това не е право тълкувание. Ще говоря върху последните думи от пети стих, пета глава от Посланието към Ефесяните: „В царството на Христа и Бога.“ Сега аз ще взема само един контраст, и няма да ви говоря върху неща, които вие знаете; няма да ви говоря върху неща, които вие сами можете да ми посочите и да научите. Светът е пълен с университети и колежи; светът е пълен с библиотеки, в които има хиляди томове, които сами можете да четете. Тъй щото, няма да ви говоря върху неща, които вие знаете и можете сами да научите. Ще ви говоря върху онези криви изводи, които ние сами правим в живота... В_царството_на_Христа_и_Бога
  23. Златни правила: 1. Човек трябва да носи душата на едно дете. 2. Човек трябва да бъде умен. 3. Има тревоги в живота, които нямат ни- какъв смисъл. 4. Станала някаква погрешка - тя може да се поправи. 5. Човек не трябва да живей за себе си, Той трябва на всяко място да осветява Името Божие. Бог Туй, което ви показва отвътре как да направите нещата - то е Бог. Две стъпки Най-първо Бог трябва да влезе в нас. Той ще ни разшири и ще осмисли всичко и втората стъпка - трябва ние да влезем в Бога, ние да се ограничим в Него, за да можем ние да се разширим. Две положения Или ти ще любиш Бога, ще живееш за Него, ще бъдеш при Него, тъй ще го обичаш; или ще пуснеш Бог да влезе в теб, тогава Той ще се ограничи. Защото и Бог се ограничава, когато обича хората. Чистотата Чистотата е качество на човешкия дух. Когато духът действува, човек е чист. Чистият човек от болести не страда. Чистотата е един свят на Бога. За да бъдеш при Бога, трябва да бъдеш чист. Благословението Действаш ли разумно, Бог те изпълня с Любов. Противодействуваш ли Му, Той те лиши от Любовта. Той казва: „Когато ми отвориш път, аз ще мина и ще ти донеса благословение." А щом Му затвориш пътя, Той те лишава от Неговото благо. А Неговото благо е Любовта. Умът трябва да приготви пътя на Любовта. Любовта Ще си представиш Любовта като един идеал; той върви, и ти вървиш след него, че какво по-красиво от това? Жертвата Ти сега трябва да учиш жертвата, защото Любовта по това се познава. Централа Време е вече да се образува една мислова централа, светлината на която да се изпраща по целия свят, както Слънцето - своята светлина. Слънцето е централа, чрез която се пренася светлината и топлината на земята. Така и човешката мисъл е централа за предаване на друг род светлина на земята. Когато тази енергия премине в мозъците на хората, от тях започва да се излъчва светлина способна за работа. Ако духовните хора придобият силна мисъл, Царството Божие ще дойде на земята. Учителят Какво ще стане с ученика, когато Учителят му замине за другия свят? Този страх не е на мястото си. Добрият Учител е подобен на опитния капитан на парахода. Той никога няма да спре парахода сред морето. Щом е тръгнал на път, Той благополучно ще изведе пътниците на определеното пристанище. Ако Учителят замине, учениците му ще се намерят в същото положение, в каквото са били при него. Добрият и съзнателен Учител внася светлина в умовете на учениците си, благодарение на което и без неговото външно отношение към тях, те продължават да се учат. Учителят е проява на Божествената Светлина. Бог Не се съмнявайте в съществуването на Бога. Бог изпълва цялото пространство и всички светове се поддържат от Неговата сила. Не е въпроса дали съществува Бог или не, но кардиналният въпрос е - да живеем съобразно с Неговите закони, ако искате да бъдете здрав по ум, по сърце и по тяло. Как ще живейте - това е важно. Най-красивият момент Най-красивият момент е изгряването и залязването на Слънцето. Вторият красив момент е изгряването и залязването на Венера. Третият красив момент е изгряването изалязването на Сириус. Това са трите най-важни момента в живота на човека. Слънцето представя Божествения живот, който постоянно изгрява в човешката душа. Венера представя Божествената Любов, която търси път да проникне в човешкото сърце. Сириус символизира Божията Мъдрост. Разменната монета Да обичаш човека значи да му дадеш нещо от своята мисъл, от своите чувства и от своята сила. Това са разменните монети в духовния свят. Красотата Красотата е нещо разумно. Красотата седи в твоята мисъл, в твоето сърце, в твоята воля. Реализираната красота, това е воля, съдържанието на красотата е човешкото сърце, а онзи простор, човешкият ум го донася. Да служите За да служите на Господа, облечете се с най-хубавите си дрехи, с най-хубавите си чувства, с най-хубавите си постъпки. Плодовете се обличат с най-хубавите си дрехи, светлината се облича с най-хубавите си бели дрехи. Въздухът - също. Така те служат на Господа. Любовта Любовта е единствената сила, в която горението не оставя никаква пепел, никакъв дим. Единствената сила в света, в която няма обратни реакции. Светлината в ума е любов. Топлината в сърцето е любов. Силата в тялото е любов. Музиката При възпитание на хората за бъдеще, музиката трябва да влезе като един от мощните начини за възпитание. Човек, който не пей в себе си, той не може да се възпитава, не може да чувства правилно, не може да мисли правилно, не може да постъпва правилно. Всяка една работа ще й пееш в себе си. Подтик Всеки, който обича и е обичан, той е възкръснал; никой човек сам от себе си не може да ви обича. Всеки човек, който ви обича, има подтик от Бога и ако той е верен на този подтик, той се благославя. Всякога, когато възприемаш любовта, то е подтик от Бога. Предците Всички трябва да бъдете готови да възприемете тези предци на човечеството, които сега идат. Писанието казва: „Ще се заселя между тях и те ще ми бъдат народ и аз ще им бъда Бог." - Бог, който е Любов, ще възрасте в нас и ще ни даде онази свобода. Свещени думи на Учителя “Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на Духа. Това са трите начала, от които всичко произтича. Люби всичкия Живот, всичката Светлина, всичката Свобода. Мъдър бъди! На Истината всякога верен остани.“ Изгрев, 23 май 1935 г., София
  24. 1. Който взeма, трябва да дава. Който не дава, плаща с лихвите. 2. Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости. В такъв случай, за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов. 3. Обичайте хората, без да се свързвате с техните слабости. Помагайте на хората, без да се свързвате с тях. 4. Когато обичаш някои хора, Бог ти ги е поверил да ги повдигаш. 5. В Любовта има граници, които не трябва да се прекрачват. 6. Истинската любов започва със закона на даването. 7. Пазете се от подражание. 8. На земята щастие няма. На земята има само учение. 9. Щом се намерите в трудно положение, говорете на душата си, тя ще ви помогне. 10 .Всеки сам трябва да намери пътя към истината. 11. В Божествения свят всички души са свързани в едно цяло. 12. Във физическия свят няма условия всички хора да бъдат богати и учени, обаче всички хора има условия да бъдат добри. 13. Единствената собственост, която човек има, това е неговото тяло. 14. Във всеки човек Бог е вложил по една основна дарба, която той трябва да развие. 15. Знанието се превръща в сила, когато се прилага. 16. Вие сте началото на съвършенството. 17. Щом се натъкнете на мъчнотии и страдания, ще знаете, че някой ви е похвалил. 18. Колкото по- често се вслушвате в обещанията на хората, толкова по- често ще се подхлъзвате. 19. Ум без търпение, това е колело без ос. 20. Всяка крива присъда, всяка неестествена любов не са нищо друго освен ядене от забранения плод. 21. Пътят на слизането са човешките желания. Пътят на възлизането, това са човешките мисли. 22. Направете това, което Бог е вложил във вашите души. 23.Ще жертвате настроението си заради разумността. Ще жертвате разумността заради Любовта. 24. Човекът е дошъл на Земята да учи закона на смирението и закона на търпението. 25. Бъди чист като светлината, прозрачен като водата, обилен като Любовта, светъл като Истината, хармоничен като Мъдростта, твърд и непреклонен като Правдата, устойчив като Добродетелта. 26. Ако животът ви се обезсмисля, вие сте в свят на заблуждения. 27. Бог ви изпитва чрез децата ви, чрез мъжа ви, чрез жена ви, чрез всички ваши близки и познати. 28. Хората търсят щастието, без да са готови за него. 29. Смисълът на живота се заключава в служене на доброто. Ако не служите на доброто, вие ще изгубите и здравето, и силата, и знанието си. 30. Мислете за непозволеното, за забраненото и не се страхувайте. Тогава в ума ви се събуждат ред контрасти. Истината се намира между контрастите. 31. Истината е Любов, а Любовта е Истина. 32. Вие сте добри, но не сте проявили добротата си както трябва. 33. Всеки трябва да изработи нещо ценно в себе си, което да го отличава от другите хора. 34. Докато човек не се научи да обича, любовта му ще охладнява. 35. Вие трябва да намерите във всеки човек по една добра черта, заради която да го обичате.
  25. Съвременните хора искат живота им да бъде съвършен. Благодарете се, че животът на хората още не е съвършен. Защото, ако сте съвършени, вие ще напуснете земята. Вие при това положение, не можете да седите един ден повече на земята. Щом станете съвършени, ще заминете за другия свят. Там очакват работници. Тук могат да ви дадат да напишете една песен или една поезия, а там, като отидете, ще ви дадат да управлявате една планета, като нашата земя. Там ще ви направят господар на тази планета, с всички права. Там няма да гледат каква препоръка носите от приятелите си, но ще ви подложат на един голям практически и теоретически изпит, който непременно трябва да издържите. Този изпит ще бъде подобен на следното: ще ви дадат един квадрат, в който двата ъгъла се увеличават, а другите два се намаляват. И вие трябва да разрешите тази проблема. Вие трябва да знаете до кога ще се увеличават двата ъгъла. Щом стигнете крайния предел на увеличението, а именно, най-много до 180 градуса, ще се образува един изправен ъгъл. Ако прекарате един диагонал в този квадрат, половината от този изправен ъгъл ще бъде равен на 90 градуса. Следователно, този ъгъл няма да бъде вече изправен ъгъл. Днес всички хора имат противоречия, искат да ги разрешат. Всяко противоречие може да се разреши, когато човек дойде до положение на правата линия. Докато двама души се намират в отношение на взимания, давания, те всякога се намират в противоречия помежду си, имат неща, които не могат да разрешат. Двама души могат да разрешат един въпрос помежду си само по законите на природата. Иначе, този въпрос между тях всякога ще остане неразрешен. Сега няма да се впущам в обяснение, да разрешавам тези въпроси. Аз мога да ги разреша, но ще вляза в съвсем други линии на разсъждение. Питам: Необходими ли са на човека три очи? Засега човек има само две очи, но какво са разрешили те? Ако кажете, че двама души могат да разрешат въпросите помежду си, защо тогава нашите две очи не могат да разрешат въпросите? Ние имаме две уши, два крака, но защо нашите две уши или нашите два крака не са могли до сега да разрешат въпросите? Не че нищо не са разрешили. Ето, краката са вървели хиляди километра, но те не са разрешили въпроса за движението. Имаме и една уста, но какво е разрешила тя? Ето, и с устата въпросите пак остават неразрешени. В какво седи неразрешението на въпроса? Казвате: Трябва да се обичаме. Любовта има две очи, и вие всички имате две очи, от които лявото взима, а дясното око дава. Тогава какво ще направите с Любовта, която имате? Значи вие едновременно трябва да взимате и да давате. Ако повече взимате, а по-малко давате, тогава идва кривото в света. Ако взимате повече, а давате по-малко, домашните ви ще се радват, но отвън хората ще се нахвърлят върху вас. Ако бакалинът взима повече пари, а дава по-малко стока, жената на този бакалин ще се радва и ще счита, че мъжът ѝ е умен човек, знае да върти търговия. Обаче, купувачите ще бъдат недоволни. Значи, това, което е мярка за външния свят, не е мярка за семейството; това, което е мярка за семейството, не е мярка за обществото и т. н. Колко жени има, които искат мъжете им да харчат парите си за обществото? Такава жена ще се сърди, ще каже, че мъжът ѝ е прахосник. Но обществото ще каже, че този човек е добър, щедър. Питам: Кой от тези два възгледа е по-прав? И двата възгледа са прави. Единият възглед е прав за лявото око, а другият възглед е прав за дясното око. Това са контрасти, които днес се срещат навсякъде в живота. Вземете, например, всички религиозни хора по целия свят искат да въведат една религия. Сега, разбирайте ме право. Религия в тези форми, в каквито днес съществува, не е създадена от Бога, но тя е създадена от хората. Религията е човешко творение. Това, което Бог създал, е вътре в нас. Всяко нещо, което е извън нас, не е Божествено. Всяко нещо, което идва с раждането още и заминава заедно с нас, след смъртта ни, то е Божествено. Всяко нещо, което е извън нас, и напуща човека след неговата смърт, то е човешко. Сега върху тези процеси аз не искам да вярвате. Аз съм за онази вяра, която е път на човешкия дух; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото сърце; аз съм за онази вяра, която е път на човешката воля; аз съм за онази вяра, която е път на човешките постижения; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото добро, на човешката кротост, въздържание, милосърдие; аз съм за онази вяра, която е път на братството, път на семейството, на всичко онова, което урежда живота. Това наричам аз вяра. Ако имаш една вяра, която не те води към братството, която не те води към никакви постижения, в тази вяра има нещо, което ти не си разбрал. В_царството_на_Христа_и_Бога
×