Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Слънчева

Модератори
  • Общо Съдържание

    7836
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    695

Всичко добавено от Слънчева

  1. Верен и истинен Щом Истината е у вас, Бог ще ви обича. Бог обича онова, което Той е вложил в нас. Верен и Истинен - Бог на Любовта и Истината. Неговите отношения никога не се изменят. Обичайте Истината и се радвайте на Любовта. Никога не осмивайте добродетелите! Новата дреха Туй знание, което ви давам сега, ще ви послужи да си направите пашкула, както гъсеницата. Ще ви се даде после и знание да си направите и хубавата дреха като пеперудата. Нова наука ще имате. В Любовта щом влезете, изучавате закона на пеперудите. Трябва да престанем да мислим като гъсеници. Заповедите на Любовта Освободете се от всичко, което е излишно. Оставете в душата си само същественото. Всяка мисъл трябва да има звучност, ухание, сладост. Всяко живо същество предава любовта си на човека по свой специфичен начин: растенията - чрез уханието си, и плодовете, и въздуха, и светлината, водата - всички по свой начин предават любовта си към човека. Пази свято заповедите на Любовта! Свещената книга Главата е свещената книга; хиляди поколения са писали в нея. Какво е написано в тази книга? В Библията се говори за книга, запечатана със седем печата. И пророкът плаче, че не може да отвори книгата. Докато дошъл Някой, който отворил печата. Сърцето се е образувало при слизането на човека от Божествения Свят, а умът се е образувал с изкачването на човека към Божествения свят. Зазоряване Царството Божие наближава. Бог е, Който идва да се изяви в света. Има вече едно зазоряване. Един ден туй, което е невидимо, ще стане видимо. Страданията Нашите страдания са градивен материал за един по-висш живот, който сега се строи. И ако ние не участваме в страданията, не можем да участваме и в благата. Не мислете, че страданията са напразни, в другия свят всичките ваши страдания ще ви посрещнат и ще бъдат ваши ангели. В страданието човек печели. То е един Божествен закон. Новият порядък Новият порядък ще бъде на братство, на кротост, на милосърдие. И няма нещо, което да задържа вече Новия порядък. Наближило е Царството Божие, при вратата е. Пригответе се да служите на Бога. Единствен Той заслужава да служим на Него. Христос Любовта - това е Христос. Обичта - това е Христос. Звеното вътре, което ще обедини хората. Тази светлина ще проникне във вашата душа, във вашия ум, във вашето сърце, във вашето тяло - това е присъствието на Бога. Божествено даване Туй даване, при което ти се радваш като даваш, аз го наричам Божествено даване. Слънцето е модел. Пеенето Пеенето е един спомен от Рая. Да научите една нова песен, че като я пейте, да ви помнят хората. Новият човек Аз виждам вече появата на един нов човек. Едва доловим е още, като малки искрици е разпръснат той между много и много хора. Сега той е само една усмивка у някого или един поглед бегъл, мигновен или една едничка дума или едно малко движение, една постъпка между хилядите, но тя Принадлежи на Новия Човек, който сега се ражда. Раждане За бъдеще ще се раждат само онези, които обичат. Само по този начин ще се изправи света. Спящите ангели Аз се уча от черешите, от ябълките, от сливите, по тях се кача, късам плодовете им, те не се сърдят, аз се уча от тях и от лозите се уча. Тази лоза, която може да хване слънчевите лъчи, да ги облече по един начин, мислите ли че не е разумно същество? Те са спящи ангели, дошли на земята да дадат пример на самопожертване. Туй, което може да ни направи щастливи навсякъде, това е Божията Любов. Божественото Всяко нещо, което подтиква вашия ум към мисъл, то е Божествено. Всяко нещо, което подтиква вашето сърце към чувствувание, то е Божествено. Всяко нещо, което подтиква вашата воля към работа, то е Божествено. Човек Човек със своята мисъл, със своето сърце изменя повърхността на земята. Щом човек със своята мисъл не е добър, плодовете вече не са толкова сладки, не могат да зреят. Ако чувствата не са добри, тревите почват да пожълтяват. Ако носи недоволство човек, скалите почват да се рушат. Божествената наука Ти трябва да пазиш онова, което Бог ти е дал. То е наука. Като влезете в Божествената наука, пак ще сте на бойното поле. Куршумите ще засягат само дрехите ви, но вас няма да засегнат. „Хиляди ще паднат от страната ви и десет хиляди от дясно ви, но при вас злото няма да се доближи." Облечете бронята на Любовта! Облечете бронята на Мъдростта! Облечете бронята на Истината! С тях ще влезете да воювате. Пазете връзката си с Бога чиста, за да се предава правилно Любовта. Животът излиза от Любовта, как ще живееш без Любов? Доброто Всичко в света действа за добро. Доброто е вземало надмощие, злото е излязло на повърхността на човешкия живот. Бог ще го хване и туй зло, което днес ни мъчи, за бъдеще ще ни бъде добър слуга. Бог е над всичко и дяволът върши неговата воля. И трябва да знайте, че бъдещето, което идва, е светло. Една тъмна зона има да се мине и скоро е. Любовта и Истината Не се прощава на един човек, който не носи Любовта и Истината в себе си. Може да обичаш един човек, който носи Истината в себе си, а може да се радваш на един човек, който носи Любовта в себе си. Закон на Доброто Само по закона на доброто може да бъдеш щастлив. Само по закона на злото, може да бъдеш нещастен. Пази пътя на Доброто! Ти не можеш да бъдеш добър човек, ако не обичаш Бога, Който те е пратил в света. Човекът Любовта се познава по топлината, която човек има. Любовта винаги носи туй разположение. Човек, който носи Любовта, е като един хубав плод, като хляба, като прясна вода, всички го обичат. Скръбта и радостта Необходимо е страданието. Трябва да дойде някое страдание, за да спечелите нещо. Известни енергии се събират в скръбта и страданията. Като дойде скръбта, да се радваш. Като дойде радостта, пак да се радваш. Като дойде скръбта, ще я приемеш вътре. Като дойде радостта, ще я изпратиш на нивата да работи. Ново поколение Мислете върху три неща: Имате ли достатъчно светлина, за да разрешавате всички мъчнотии? Имате ли достатъчно топлина, за да разрешавате всички мъчнотии? Имате ли достатъчно сила, за да разрешавате всички мъчнотии? Тогава тялото ви ще бъде здраво; сърцето ви ще бъде здраво; умът ви ще бъде здрав. Това е съвременната хигиена, която навсякъде може да се приложи - и ще имаме едно ново поколение. Реалността Реалността се отличава с едно качество - когато си в нея, никой не може да те раздразни, никой не може да те обезсърчи и обезвери, никой не може да те лиши от твоята сила. Животните Една пеперуда, това е един ангел, който ходи със своя аероплан. Трябва да имате уважение и почитание към животните, те слизат от една висша йерархия. Животните дойдоха преди човека, те са по-стари. Те дойдоха да помагат на човека. Когато говорим за растенията, за животните разбираме туй, което първоначално Бог е създал - „Дървото на живота". „Дървото на познаване Добро и Зло" това са съвременните раси. Тепърва трябва да влезем в „Дървото на Живота". В плодните дървета имаме образец. *** „Ако попросите нещо в мое име аз ще го направя." Проявената Любов на земята, това е проява на Божията мисъл. Една мисъл Една мисъл, ако може да я видите, тя е един ангел. Всяка мисъл е една мощна сила. Когато вий отправите ума и сърцето си към Бога - по този път слизат добрите духове да ни помагат. Да любиш, значи вратата ти да бъде постоянно отворена за Бога. Правило Щом се намерите в трудно положение, предизвикайте в ума си образа на един умен, гениален човек - как би разрешил той тази задача? От тази връзка ще се ползувате. Като извикате в ума си един умен човек, ще ви принесе една микроскопическа помощ, ценна. Някой път сте болни, извикайте в ума си един здрав човек. Защо човек трябва да се обръща към Бога? Той е Разумното същество, ще се обърнеш към Него. Не мислете, че хората на миналото не съществуват и хората на бъдещето също. С които и да се свържеш, ще имате една микроскопическа полза. Добрият живот Всички трябва да живеем добре, за да може естествените сили, които Бог е вложил в нас, да става преливане. В един добър живот много по-малко болести ще има. Живейте добре, за да бъдете във връзка с всички добри хора, по цялото земно кълбо, където и да са и тогава Божието благословение ще бъде с вас. Силата на душата Душата може да прояви силата си, когато не е свързана с материята. Тя е силна, когато прониква материята, без да се свързва с нея. Ученикът трябва само да гледа материята, но не да се свързва с нея. Учи! Нищо материално не трябва да свързва ученика. Колкото по-мъчно се отделя ученика от материалните неща, толкова през по-големи страдания ще мине. Той само учи на земята, а живей на друго място. Съсредоточаване Силата на ученика иде отгоре. Концентрацията в Божествената Истина е акумулиране на сила - човек става акумулатор. Колкото повече се съсредоточава ученика, толкова е по-силен духовно. Ще се превърне за добро Всичко, което става, е допуснато от Небето. Каквото и да ти се случи, ще се превърне за добро от Разумните сили, които ръководят Битието. Това изпълва ученика с радост и при най-големите противоречия в живота. Не забравяйте, че във Великия Божествен план, в края на краищата всички противоречия ще бъдат разрешени. Работата Единственото нещо, което повдига човека, това е работата. За да се проявиш в каквото и да е направление, трябва да знаеш да работиш. Човек като мисли - това е работа; като чувствува - това е работа; човек като постъпва добре - това е работа. На всички ви трябва работа! 21.01.1940 г. Здравето Здравето започва с човешката мисъл. Мисълта започва със светлината, има една външна и една вътрешна светлина. После ще дойде дишането. Щом имате права мисъл, ще имате и добро дишане. После идват чувствата - на чувствата отговаря топлината. Свещени думи на Учителя
  2. Сега много ви е говорено, остава само да прилагате. Великият закон на природата се състои в туй, че земеделецът туря в хамбара си само това, което ще посява. Във вашите хамбари има достатъчно, остава вие само да сеете. В постъпките ви гледам, че правите едно лицемерие. Вие трябва да знаете, че не служите на мене, а на Бога. Аз не мога да уча вместо вас. Аз мога само да ви предам, а вие сами трябва да се учите, за да придобиете знания, които ви са потребни. Всеки ученик си има чанта, в която носи книгите си, но тези книги не трябва да стоят само в чантата, а трябва да се извадят от чантата. Като намеря някой, че не учи, като му помогна 99 пъти, най-после на стотния път го оставям и му казвам: "сбогом". Като учите, ще отидете при Бога, а като не учите, тук ще седите на земята. При Бога няма да отиде нищо нечисто. Грешните хора не учат. Те само лъжат, крадат и ги наричат думбази. Грешният човек е, който малко работи, малко учи и иска да живее охолно. Ние трябва да се откажем от дявола. Аз искам от вас, като оставите всичко настрана, да имаме любов към Бога. Ученик, който не люби баща си и майка си, той не се учи. И онези хора, които не обичат Бог, те не учат. Щом някой не те обича, той ще те спъва, било приятел, или жена, мъж и т.н. Може да каже някой: "Този или онзи не ме обича." Аз казвам: Защото вие не сте обичали Бога. Ако искате, аз мога да направя един опит с някого от вас да го стисне Бог с двата Си пръста. Иска ли някой? Ето аз още сега мога да направя този опит. Гдето няма любов, там няма и успех, и благословение. Щом се обичат хората, никой не може да им направи зло. Любовта пази и добрите, и лошите хора. А грехът, злото съсипва и добрия, и лошия човек. Любовта дава широк простор на всичките хора, но казва: "Ще учиш!" Сега и аз на вас казвам: Ще учите. Да любите е лесно, но да учите е много мъчна работа, а това е потребно. Като казвам на някого да учи, аз му изваждам юлара, удрям му камшика и го пращам в гората да учи. А в работата на нивата няма учение. Какво ще учите на нивата, там има хомот, остен и изплезване на езика. Сега за в бъдеще гледайте да бъдете добри ученици и тогава самото Бяло Братство ще ви помага. За хатър тази работа не става. Всеки сам трябва да прави усилия. Любов, знание и мъдрост вървят заедно. Когато знанието е без любов, възгордява, а когато знанието е с любов, тогава иде смирението. Сам никой не може, всеки трябва да живее с някого, било с жена, или с приятел. Жената и мъжът минават за помощници - другари. В света умират ежегодно около 45 000 000 души, като се смята, че на земята живеят около 1 и 1/2 милиарда, а цялото човечество е 60 милиарда. Добри_ученици
  3. Благодаря за беседата! Идва в момент, когато ми е нужна. Сега ще ви заведа в една област на музиката, в която нито учениците, нито учителите по музика са влезли и могат да влязат. Тя е една отвлечена област в музиката, но красива област. Според нея има три начини за свирене в областта на музиката. Единият начин е механическо свирене, да свири човек направо по нотите. Това значи да свириш правилно, както нотите са отпечатани, да се спазват всички правила, всички интервали. Ако окото на музиканта е добре упражнено в четене на нотите, той ще може да свири технически много добре. Така свири всеки опитен изпълнител. Обаче всеки тон си има свое съдържание. Следователно, вторият начин на свирене се заключава в свирене по съдържание, по звуковете, които нотите включват в себе си. Така може да свири само онзи, който схваща звуковете вътрешно. Когато свири или пее по този начин, човек трябва да има добре развито музикално ухо, да схваща съдържанието на звуковете. Това наричат съдържание на музиката. Добрите музиканти са схванали тази философия на музиката и те могат да свирят без ноти. Отличният музикант може да произведе тоновете в ума си и после да ги изсвири на пиано, на цигулка или на какъв и да е инструмент. Докато се учи да свири, човек изучава формите по книга, и при такова свирене той всякога ще прави погрешки. Това е дървено свирене! Когато започне да свири по съдържание, човек започва да слуша тоновете в себе си и тогава всеки тон изпъква сам по себе си в него, като че ли го слуша отнякъде. Той слуша тоновете. Като че ли от природата идват. В природата тоновете съществуват в своята първична чистота. Някои искат да слушат и да произвеждат тоновете, както в една грамофонна плоча се произвеждат. Не, в грамофонната плоча тоновете не могат да се произвеждат, както са в своята чистота. Там тонът е осакатен, няма никакъв отзвук в себе си. Третият начин за свирене е – да свириш по смисъл. Същият закон се отнася и до мислите на човека. Всяка мисъл може да се прочете от някоя книга – това е механическо възприемане на мисълта. Но при второто положение всяка мисъл може да изпъкне в ума на човека, това е възпроизвеждане на мислите по съдържание. Това значи, че всяка мисъл има свой отзвук, по който може да се приеме. Тъй щото не е достатъчно да чете човек какво нещо е моралът. Моралът трябва да се чува, да се приеме като звук, да му е приятно на човек да му се говори за морал. А някога като ви говорят за морал, не ви е приятно и казвате: Оставете този въпрос настрана! Когато ви е приятно да се говори за морал, причината за това се дължи на факта, че вие сте чули звука на морала. Няма по-голяма музика и поезия от това да слушате какво нещо е духовният живот. Когато се отегчавате от духовния живот, това е техническа работа. Казвате: Не ми говорете за светиите! – Че вие не знаете какво нещо е светията? Имате ли ясна представа какво нещо е светията? – Светията е човек, който може да ви срещне в една тъмна, бурна нощ, когато сте изгубили пътя си и той ще ви освети пътя, ще каже: Ето, тук е пътят! Светията е човек, който когато палачът седне с ножа си над вашата глава, може да ви снеме от кладата. Светия е онзи човек, който, когато сте увиснали на въжето, ще извади ножа си, ще пререже въжето и ще каже: Оставете този човек, вие по погрешка сте го турили тука. Светията е човек, който като ви срещне беден, лишен от условия да се развивате, веднага ще ви вземе под свое покровителство, ще каже, че сте способен и ще ви помогне да учите. Светии са ония, които подтикват света към прогрес. Те носят културата на човечеството. Светиите не говорят много, но те дават винаги нещо от себе си. Ако попитате светията дали е светия, той ще каже: Аз не съм светия, но съм човек, който е дошел на земята да си поживее малко. Ще се усмихне и ще си замине. Той няма никакви претенции в себе си за светия. Ще кажете, че има някои светии, които мязат на светиите от миналото и сега. – Не, всички, които са около мене, те са по-високи и по-големи светии от мене, защото те търсят писаните светии в църквите и по иконите, в книгите. Хубави са и класическите светии, но те са писани светии, не са нито по форма, нито по съдържание, по същество. Колко светии са умрели до днес, но този, който умира, не е светия. Ето и Христос вече две хиляди години как е умрял, но и до сега още ходят да го търсят в Ерусалим, в Палестиня, дето са му съградили големи паметници. Всички търсят гроба на Христа, всички искат да знаят как е умрял и къде е умрял, но щом се отнася до това, което е учил, там ги няма. Христос казва: „Закхее, сляз скоро. Днес ще вляза в твоя дом.“ Закхей беше митар, един от тези, които събират данък и се качи горе да види де какъв гешефт има, да вземе нещо отнякъде. Но като слезе долу, според думите на Христа, той разбра, че животът не седи в гешефтарството и каза: Господи, Господи, виждам, че животът има и друг смисъл. Ето, половината от имането си давам на бедните и когото съм обидил, ще въздам четирикратно. По-нататък Христос казва: „Днес стана спасението на този дом“. Това значи, от днес този дом ще влезе в правия път. Вие ще кажете, че от толкова години се стремите, от толкова години търсите Христа и т. н., че това и християните правят. Вие сте един Закхей, който се е качил на дървото да види Исуса Христа от високо. Но Христос му казва: „Закхей, сляз скоро!“ Днес ще дойда в твоя дом. Когато Христос влезе в твоя дом наистина, в тебе трябва да стане един преврат. Докато от сутрин до вечер мислите само за себе си, вие не можете да се посветите на Божественото учение. Листата на дървото не мислят само за себе си. Щастието на листата на дървото не зависят от тях, но зависят от целокупния живот на дървото. Ако листът е на дървото и на него ще бъде добре, и на дървото ще бъде добре. Дървото не може да бъде щастливо от един лист. Всичкото щастие на дървото е от всичките листа. Дървото не е направено за листа, но листът е направен за дървото. Листата ще окапят, но идната година от това дърво отново ще изникнат нови листа. Дървото всякога остава... Закхее,_сляз_скоро!
  4. https://www.mediapool.bg/papata-posveti-parvata-si-samostoyatelna-entsiklika-na-okolnata-sreda-news235587.html?fbclid=IwAR2J4BlBzjgmS62nb6iKDYA74wScwvvrNkxA9jLY7BFZdZ1pvqWSYIEF5IM
  5. 23 август, понеделник, 10 ч. Гимнастически упражнения Първо упражнение Издигане на двете ръце отстрани на тялото с длани надолу, на височина на раменете. След това дясната ръка се издига бавно нагоре под ъгъл от 45° спрямо раменете, а лявата се спуска надолу, също под ъгъл от 45° спрямо раменете. В това положение се прикляка шест пъти, като мисълта е съсредоточена към предната част на мозъка. Това упражнение служи за урегулиране предната част на мозъка. Второ упражнение Това упражнение е също като първото, само че положението на дясната и лявата ръка е разменено, при което се прикляка шест пъти. При това упражнение мисълта да е съсредоточена към сърцето. Това упражнение служи за урегулиране на чувствата. Трето упражнение Изнасяне и двете ръце назад с обърнати длани една срещу друга и гребане напред с приклякане шест пъти. По време на това упражнение съсредоточавайте мисълта си към гръбначния стълб. Това упражнение служи за урегулиране на гръбначния стълб. Четвърто упражнение Изходното положение е както при завършването на предишното упражнение – ръцете са изнесени напред, към изток, на височината на раменете, с длани надолу. Лявата ръка се издига нагоре и напред, а дясната ръка се спуска надолу, като същевременно тялото се завърта леко около кръста и същевременно се правят движения като при плуване. И това упражнение се прави шест пъти, като мисълта е съсредоточена към стомаха. Това упражнение служи за урегулиране на стомаха. Пето упражнение Ръцете се поставят на кръста и тялото се закрепва върху левия крак, докато десният се изнася навън, надясно, като с него бавно се образува полукръг от дясно към ляво бавно шест пъти. След това тялото се закрепва на десния крак, а с левия се прави шест пъти същото движение, както в началото на упражнението с десния. По време на упражнението мисълта се съсредоточава към нервната система. Упражнението служи за урегулиране на нервната система. Шесто упражнение Двете ръце се разтварят настрани на височината на раменете и бавно се издигат нагоре, докато пръстите им се допрат, а тялото се повдига на пръсти и в това положение полека се прикляка, като ръцете се спускат и прибират отстрани на тялото. И това упражнение се прави шест пъти. То представлява завършване на първите пет упражнения. Нарича се магнетично събличане и обличане: надолу – събличане, нагоре – обличане. Забележка Тези упражнения ще правите по веднъж на ден – ако се правят сутрин, е прекрасно, на обед – хубаво, а вечер – добре. Ако искате да имате добри резултати, трябва да правите упражненията много бавно и правилно, с добре опънати ръце и крака. Движението на ръцете спомага за развитието на сърцето и гърдите, а със съсредоточаването на мисълта се усилва умът. Изпълнението на всичките упражнения пък засилва волята. Тези упражнения са едни от най-хубавите окултни упражнения; гледайте обаче те да не ви станат като една примка, а се проникнете от тяхната полза. Смятайте, че сте ги знаели някога, а сега си ги припомняте.
  6. Добрата Молитва “Божия Мир и Божието благословение да залеят цялата Земя!“ - три пъти Идване и възприемане на Духа Първото условие за един ученик на Окултната школа е да има необорим стремеж, който пред нищо да не спира. Този стремеж може да се изопачи, но това е второстепенно нещо. Най-напред в съзнанието на душата си трябва да имате един велик стремеж към Бога. Но какво е Бог? Когато философите искат да докажат, че Бог съществува, че Той е такъв или онакъв, те заблуждават хората. Бог, това е мярката за нещата – чрез Него ние познаваме нещата, чрез Него разбираме живота, чрез Него възприемаме Любовта, чрез Него възприемаме Истината и Мъдростта, както и всички други добродетели. Изобщо всичко, което се проявява, става чрез Него. Така че като мислиш – Бог е вътре в тебе, и чрез Него мислиш. Когато чувстваш и любиш, чрез Него чувстваш и любиш. И след всичко това какво друго ще мислиш за Бога и за какво ще го доказваш? Щом спрем да мислим какво е Той, у нас изчезва всяко чувство, всяка мисъл и ние усещаме една вътрешна празнина. Тогава казваме, че животът няма смисъл. Имате ли опитността, когато започвате да чоплите любовта на някой ваш приятел, дали той ви обича или не. Какво изпитвате? Чоплите ли Любовта, тя изчезва. Бог и Любовта не търпят никаква критика, никакво раздвояване. Започне ли човек да размишлява какво е Бог, изгубва Го. И тъй, според нашето устройство, според нашия език ние сме призвани да изучаваме само онова, което произтича, което излиза от Бога, което е вън от Него. Всички прояви на душата вървят постепенно. Има много методи за проявяването на нашите мисли и чувства, но това не става безразборно. Наблюдавайте как започва развитието си едно малко семенце от някое цвете или от някое плодно дърво, като го посеете в земята. Явява ли се цветът на растението, преди семето да поникне? Не, изисква се известен период от време, докато коренчетата се спуснат надолу. Коренчетата са нашият материален живот, нашето тяло, което първо трябва да се прояви. След това в стремежа на зрънцето става раздвояване, явяват се стъбълце и клончета на растението, които постепенно се оформят и от вътрешното битие на това растение се явяват пъпките. От тях, чрез едно малко разтваряне, се появява цветът, който после се оплодява. Минава известен период от време, плодът узрява и след това пада на земята. Но вие не трябва да се спирате. Този процес се извършва във вашия ум и във вашето сърце. Представете си, че този плод узрява – какво ще направите с него? Например вашето дете плаче, аз му давам един плод и то започва да се радва. Защо? Защото процесът на развитие на този плод се произвежда в душата на детето и във вашата душа. Заради този плод е радостна майката, радостно е и детето. А след това, когато майката благодари, че на детето ѝ е даден този плод, тази мисъл отново почва да цъфти и вързва в ангелския свят. Тогава имате една поредица от прояви. Знаете ли какво чувства един ангел, когато му се даде плод от негово дете или от което и да е детско сърце? Ще запитате: „Ангелите имат ли деца?“ Да, вие сте децата на ангелите – вие сте малки ангелчета, като онези малки деца, които се зараждат в утробата на майка си. Разбирайте това в преносен смисъл – тази истина вие днес няма да я разберете напълно, но след няколко милиарда години ще я разберете, обаче не в обикновения ѝ смисъл, а в смисъл – какво нещо е човешкият дух. Тогава светът за вас ще добие достъпна форма, за да ви изяви вътрешната страна на тази красота, която ние сега виждаме във външната ѝ изява... Идване,_възприемане_на_Духа
  7. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва На утрешния ден Молитвен наряд за край: „Напред да ходим смело“ Ще се развеселя Ще прочета само няколко стиха от 12 глава от Евангелието на Иоана, от 12 стих нататък: „На утрешния ден“ /12 стих/. Ще взема само едно изречение от 12 стих, което изисква едно малко обяснение: „На утрешния ден“. В обикновения език утрешният ден е неизвестно. Днешният ден е известното, а утрешният ден е неизвестното, това са възможности за бъдещето. Евангелистът разправя за утрешния ден, за едно събитие, което е минало. Той разправя какво се е случило (на) утрешния ден. Този ден, който не е бил, може да се изрази чрез друго едно станало събитие. Тъй щото има известни неща, които са станали, и ние можем да ги знаем. Има неща, които не са станали, и ние не можем да ги знаем. Значи, според мене има две неща, две положения. Същото е и според учените хора. Аз наричам учени хора тия, които разбират законите на живота, законите на природата. Животът не седи в многото, което ние желаем. Животът е в малкото, в микроскопическото. Може да си богат човек и да не можеш да използуваш богатството си. Ти можеш да имаш цел хамбар с жито и пак да умреш гладен. А можеш да имаш само един хляб в торбата си, и пак да живееш. От човека зависи може ли да обработва малкото. Малкото, но обработено струва повече, отколкото голямото, което никога не е обработено. От памти века досега, почти всички хора имат един стремеж. Всички се стремят към великото в света и пренебрегват малкото. Ние можем да кажем, че всички страдания и нещастия в света произтичат от онзи ламтеж за великото, за незнайното, изобщо за такива неща, които и след като ги имаме, пак не можем да ги задържим. Ти можеш да станеш цар, да завладееш цялата земя, но утре остаряваш, дойдат други, детронират те, заместват те и ти най-после умираш. Ти може да си учен човек, да си написал 50 тома учени работи, но дойде друг, засенчва те и те замества. Ти може да си пръв певец в света, но утре дойде друг някой, по-добър певец от тебе и те засенчва. Ти казваш, че животът е лъжлив, че светът е лъжлив. – Не, нито светът е лъжлив, нито животът е лъжлив, лъжливи са твоите разбирания за живота. Ние мислим, че щастието на целия свет зависи от нашето щастие. И право е казал Настрадин Ходжа. Той е казал: Когато жена ми умре, половината свет умира. Когато аз умра, целият свет умира. Според него, жена му е половината свет, а той представя целия свет. Ние мислим, че щом сме щастливи, и целият свет ще бъде щастлив. Когато ние сме нещастни, целият свет е нещастен. Често аз се учудвам на хората. Дойде някой и казва: Мене никой не ме обича. Какво разбира този човек под думата, че не го обичат? Друг пък казва: Ти ме обичаш. Нито единият знае какво означава, че не го обичат, нито другият знае какво означават думите, че го обичат. Под думата обич, аз разбирам, нещо понятно, което и децата разбират. Който ме обича, той е готов заради мене да направи всичко, каквото аз обичам. Това значи обич. Който не ме обича, той не е готов да направи нищо от това, което аз искам. Това е в най-прост смисъл обяснение на думата обич. Някой път ние даваме философски смисъл на това понятие и казваме: Субективен, обективен, абстрактен и т. н. ... На утрешния ден
  8. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Да се въдвори Божията Правда на Земята във всичката нейна пълнота. Да осени първо всички домове. Да вдъхне в сърцата на вярващите Божествената ревност, да я възприемат те във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота. Необходими_условия_за_ученика Молитвен наряд за край: Благославяй, душе моя, Господа. Пътят на Живота Добрата Молитва Абсолютна чистота на сърцето Пълно самообладание на ума и сърцето Беседа, държана в Горницата на група от 72 жени. Вие вече се смятате за ученици на Окултната школа или искате да бъдете такива. Но правилата за учениците в тази школа се различават от тези, които са за учениците на тукашните школи – школите на Земята. Като постъпите в една от тукашните школи, ще си платите таксата и след завършването на четири години от долния курс на образованието си, ще получиш препоръка или свидетелство, че си завършил, и след това ще минете в по-горен курс на своето образование. За ученика на окултната школа обаче са необходими две неща. Първото условие е абсолютна чистота на сърцето. Тази чистота трябва да бъде жива – тъй както е жива чистотата на онзи извор, който постоянно блика и сам се чисти. Тъй подразбирам живата чистота. Не си задавайте въпроса: „Мога ли или не мога бъда чист?“ Този въпрос трябва да бъде изключен от ума ви. Който иска да бъде ученик, трябва да бъде абсолютно чист, да бъде жив извор. В Писанието се казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Следователно, за да бъде сърцето ви чисто, трябва да го дадете на Господа – под думата Господ подразбирам това велико Бяло Братство, чрез което Господ сега работи в света. Тези бели братя са сегашните учители на цялото човечество – и на мъже, и на жени, и отсега нататък ще се запознавате с тях. Второто необходимо условие за ученика е пълно самообладание на ума и сърцето. Ученикът трябва да владее ума и мислите си, да владее сърцето и желанията си. И така, абсолютна чистота на сърцето и пълно самообладание на ума и сърцето са абсолютно необходими за ученика на окултната школа. Ако нямате абсолютна чистота и пълно самообладание, каквото и да ви кажат, нищо няма да използвате, то ще мине и замине, без да остави у вас някакви следи. Онези от вас, които нямат чистота и самообладание, като влязат в тази школа, ще започнат да си мислят, че притежават тези качества, и ще изпаднат в лицемерие, ще изпитват една тягост, която ще им пречи. Който влезе тук, трябва да бъде чист – ако не иска да бъде чист, нека стои отвън, за да не цапа другите. А аз казвам, че вие всички имате възможност да бъдете чисти, защото чистотата не зависи от вас, а от Бога, Който е един извор. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да не се страхувате – страхът може да дойде отвън, но вие няма да го приемате в себе си като ваш гостенин. Ако вие сте чисти, ако имате самообладание, Белите Братя, Небето, ще дойдат при вас и ще ви помогнат. Тези картини, които виждате тук, в Горницата, нека се запазят в ума ви... Необходими_условия_за_ученика
  9. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва „Духът Божий“-песен Бъдете_като_децата - беседа Молитвен наряд за край: „Бог е Любов“-песен Ще прочета само част от пета глава от Евангелието на Матея, до 17 стих; Ще взема само няколко думи от третия стих, 18 глава от Матея: „Ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в Царството небесно“. В 18 глава този стих е употребен в условна форма: „Ако не станете като децата“, но аз ще го взема в положителна форма. Аз ще изменя малко ударенията и казвам: Бъдете като децата. В български език има една специфичност, че като се изменят ударенията, изменя се и смисълът на думите. Като изменям ударението на думите, аз не вземам стиха „Ако не бъдете като децата“, но взимам изречението в повелителна форма: „Бъдете като децата“! Сега искам да ви наведа на мисълта, че трябва да напуснете обикновените неща в живота. Обикновените неща създават всички нещастия в живота. Следователно обикновени неща са тези, които създават всички нещастия в живота. Необикновени неща са тези, които създават всичкото щастие в живота. Понеже повечето хора са нещастни, те са влезли в обикновения живот. Вие страдате, понеже сте влезли в обикновения живот. Влезте в необикновения живот, ако искате да се освободите от страданията. Обикновеният живот се отличава с една вътрешна неподвижност. Неподвижността е едно от условията, което ражда всичките нещастия. Това, което дава подтик на движение, това е щастието. Всякога, когато дойде щастието, ти се разкачваш, весел ставаш. Щом дойде нещастието, ти навеждаш глава надолу, не се мърдаш от местото си. Щом дойде здравето, ти ставаш от леглото си и ходиш. Щом си болен, лягаш в леглото и се замисляш. Болестта е едно обикновено състояние, а здравето е едно необикновено състояние. Има ред философи, които искат да докажат кои са причините на тези неща. – Няма никакви причини. Всичко се дължи на неразбиране. Когато не разбираш един добър човек, ти ще си създадеш своето нещастие, а когато го разбираш, ти ще си създадеш своето щастие... Бъдете_като_децата
  10. Слънчева

    Разговори с Учителя

    „Има много готови души. Много трябва да се работи, за да се разпръснат заблужденията на хората. Специално за тези, които сега се пробуждат, трябва да се направи нещо като буквар, ръководство с подходящи школни беседи, които постепенно да ги въведат в окултното познание, което е толкова необходимо за тях и ще им даде вътрешно разширение и свобода. В новото Учение няма време за спор. Като намериш готова душа, ще му кажеш: „Тръгни.“ – Няма да го убеждаваш. И той ще разбере. Разбира всичко. За прераждане разбира и всичко друго разбира. А като не е готов, не иска. Тогава няма да спориш, но ще му кажеш: „Карай си както си знаеш. И то е хубаво.“ Ще работите върху тези, които са пред прага на събуждането, а другите остават за следващата епоха. Писанието казва: „Първото възкресение.“ Значи изпърво всички няма да възкръснат. Важно е готовите души да не изгубят условията, да не изостанат назад.“ (из „Разговори с Учителя“) „Синовете Божии ще дойдат и ще се вселят в готовите души. Това е изливането на Духа. Трябва едновременно разбиране и прилагане на Божествената наука. Значи една голяма група Висши Същества ще се вселят или въплътят на Земята. След това ще почне усилен строеж на новия живот на Земята. Петата раса ще предаде управлението на Шестата раса. Шестата раса не е слизала още на Земята. Тя е още горе. Тя слиза. Тя подготвя формите, в които ще слезе на Земята. Предците, които идат на Земята, ще се вселяват в готовите души. Предците не са участвали в грехопадението. Те са тези хора, за които е казано: „Бог го направи по Свой образ и подобие.“ А пък хората на Земята са тези, за които е казано: „Бог създаде Адам от пръст.“ Ако Предците не дойдат, от света нищо няма да стане. Те са носители на новото. Досега те не са се въплъщавали. Но тук-таме е имало въплъщаване и от тях; а те са изглеждали отвън като прости, обикновени хора... Напредналите, Великите Души идат сега, за да уредят живота.“ ..................... „Един ден хората ще правят такава война: няма да бомбардират от самолети с бомби, но ще хвърлят дрехи, хубави книги и разни други подаръци. Тогава който е дал повече ще се счита за победител. И ще си подадат ръка и ще кажат: „Втори път пак ще воюваме.“ Някои мислят, че онова, което аз нося, ще разруши всичко. А пък то в сегашния живот има разрушение... Ние идем сега да стопим света и всичко онова, което Бог е създал, да цъфне и да даде своя плод; да се прояви Бог с всичката своя слава и всички хора да Го познаят.“ „Аз вчера всред Паневритмията напуснах полянката и отидох право горе в моята стая. Това беше предметно учение за вас. Аз отидох за една работа за Бога. Правилото е: когато Бог те прати някъде на работа, ти всичко друго ще оставиш, и то веднага, без никакво колебание, каквато и работа да работиш. Когато Бог ти каже да направиш нещо, всичко друго ще прекъснеш... Сега в тази епоха на Земята определени са душите, които ще се събудят и които ще влязат в новата епоха. Те са вече точно определени. И те именно ще трябва да се намерят. Те лесно се познават. Нашата работа тук на Земята за Бога е много лесна. Например срещаш някой човек, който е готов. Можеш да му кажеш само една дума, можеш да го подбудиш с няколко думи, можеш да му дадеш книга и пр. Ти посади Божествената семка в него и не се тревожи по-нататък какво ще стане с нея, понеже щом си посял нещо в една душа, то вече Възвишените Същества от Невидимият свят имат възможност да работят върху тая душа и да възрастят това, което е посято.“ (из „Разговори с Учителя“) https://petardanov.com/index.php/forum/101-разговори-с-учителя/
  11. „Благословен Господ Бог наш“ Добрата Молитва „И сгърбена беше и не можеше никак да се изправи.“ Ще взема 11 стих от 13 глава от Евангелието на Лука. „Имаше там една сгърбена жена“. Много пъти еднообразните мисли и еднообразните постъпки не водят към това, което ние търсим. Еднообразието в света винаги произвежда едно тягостно състояние. То не е закон за прогрес. Ако постоянно ти дават слама, какво ще придобиеш? Даже и ако си чиновник в една банка и постоянно те товарят с пари, които трябва да пренасяш от една банка в друга, какво ще придобиеш? Ако си библиотекар в една банка и постоянно пренасяш книги от едно место на друго, какво ще спечелиш? Ако си религиозен и всеки ден ходиш от една църква в друга, какво ще спечелиш? Това са все еднообразни неща, които нищо не допринасят, а ние очакваме да добием онова, което може да ни донесе нещо ново. Има три важни правила, които трябва да държите в ума си, за да се освободите от всички ваши заблуждения. Първото правило: Любовта е път в живота. Ако искаш да се освободиш от всички заблуждения, трябва да ходиш в пътя на Любовта. Не си ли в пътя на Любовта, ще те постигнат най-големите нещастия. Второто правило: Светлината на Мъдростта е път на знанието. Следователно, ако нямаш този път, тази светлина, ти не можеш да добиеш знанието. Щом нямаш тази светлина на Мъдростта, ти няма да знаеш как да си подредиш живота, нито ще можеш да си подредиш работите и ще се намериш във вечно противоречие със себе си. Третото правило: Истината е път за свобода. Следователно, ако не си в този път на истината, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са максими, формули. Защо е така? – Свършено е, няма какво да се пита. Но това нещо трябва да се опита. Всеки трябва да ги опита. Ние не можем да говорим за неща, които не са опитани. Само за опитани неща може да се говори. Аз не позволявам хората да говорят за неща, които не са опитали. Казвам: Ти опитал ли си живота? Аз не позволявам на невежия да свири. Докато се учи да свири, човек може да прави много погрешки. Тогава му е позволено да прави погрешки, но след като се научи да свири, не му е позволено да прави погрешки. Тогава за него няма никакво извинение. Погрешките са за децата. Не е позволено на един виртуоз, който се е специализирал, да прави погрешки и да се извинява за своите погрешки. Ако е виртуоз, той не може да прави погрешки. Някой ще се извинява, че не могъл да живее. – Няма какво да се извиняваш. Ти не си виртуоз още. Влез в пътя на живота и тогава говори. Сега вие ще започнете да философствувате защо е така животът? Един ден донесли на руския император един проект за един нов (път) от Москва до Петербург. Той погледнал пътя според проекта и видел, че много криволичил. Императорът веднага теглил една права линия и казал: Този ще бъде пътят. – Ама с тези криволичения се улеснява движението, това, онова. – Не, този е пътят, нищо повече. Така и Господ е направил един прав път, а вие ще го извивате на една, на друга страна, за по-лесно. Господ казва: „По този път ще вървиш – нищо повече, правият път е краткият път“. Господ е прекарал един път и вие не трябва да го извивате на тук-натам. Ще доказвате след това, че по този път, със завивките, работите се улесняват. Не, ни най-малко не се улесняват. Криволиченето в живота ни най-малко не улеснява живота. Отлаганията за плащане на полиците ни най-малко не улесняват живота. Тези неща само ни забавляват. Турците казват: Който дава парите, той свири на свирка, а който плаща... Сега аз искам да ви наведа на мисълта какво нещо е животът, какво нещо е светът? Светът не е приют, не е болница, не е обществена безопасност, не е нито църква. Светът е место за живеене, за придобиване на знания, за изучаване законите на свободата. Светът е Божествено училище, в което всека душа е постъпила, за да се учи. Че прави погрешки, това са вметнати работи, те са в реда на нещата. В природата, както и в Божествения свет погрешките нищо не струват. Запример, аз често съм слушал хора, които говорят за погрешките си, но нито един човек досега не е казал колко тежат погрешките му. Казва някой, че носи голяма раница. Колко тежи твоята раница? – Не зная. – Не знае колко тежи раницата му, а същевременно се оплаква, че раницата му е била тежка. Как може тогава да казва, че раницата му била тежка, че му причинявала големи беди? – Ама еди-кой си бил много скръбен. Колко скръбен е? Който казва, че е много скръбен, той трябва да знае колко тежи неговата скръб. Ако се претегли, ще види, че и като скръбен тежи толкова, колкото е тежал по-напред, с една малка разлика от стотина грама... Сгърбената_жена
  12. ...Има известни думи, във всеки език има думи, които може и камък да разтопят. Има думи, които злато правят. Има думи, които мъртви възкресяват. Има думи в човешкия език, ако произнесеш, знание дават. Ще кажете: Кажете ми ги сега. Какво ще ми платите? Няма го майстора. Някой ще каже: Те са заблуждения. За мене заблуждения няма. Заблуждения има за невежите хора. Аз, който съм опитал нещата, зная. Онова, което съм опитал сто пъти, аз го зная. Онова, което съм изпитал, имам резултати. Как ще минете по моя път? Най-първо ще ви поставя пред грозната и пред красивата мома. Ако изберете красивата, ще ви дам пътя; ако изберете грозната, ще ви приема за мои ученици. Ако сте човек, който вижда само погрешките на хората, вие сте невежа. Престанете да виждате погрешките на хората, защото те са от друго естество. Че някой направил една погрешка – това е друг въпрос. Тази погрешка не е негова. Ражда ви се един син, който по наследство е пияница. Той не е виновен, дядо му пил, прадядо му пил и сега всички казват, че е пияница. Първо той не е пияница. Дядо му пил първо. Този човек, който има знание, трябва да се върне четири поколения назад. Много мъчно е да се поправи един пияница, който е такъв от закона на наследствеността. Може да се поправи, но мъчно е. Много дълбоко е вложен този навик в съзнанието му. Тук имаше един евангелист, който беше слуга в книжарницата на нашия приятел Голов. Умен човек беше. Той беше секретар, касиер, цели.... години, пушел тютюн. Исках да се освободя, какви ли молитви не четох, какви ли стихове не четох – ни глас, ни услишание. Казах си: Няма да пушиш, но въпреки това пушех. Един ден си казах: Господи, намери един начин да се освободя от този тютюн. Хвана ме магарешката кашлица и три месеца ме държа. По този начин ме отвикна да пуша. Казвах си: Слава Богу, че ме хвана тази магарешка кашлица, че ме отвикна. Нито евангелие, нито молитви, не ми помогнаха. Магарешката кашлица ми помогна. Питам: Тази магарешка кашлица не е ли на место? Не мислете, че с някои мерки човек може да се поправи. Случва се едно нещастие на човека, но след него той поумнява. Това нещастие е на местото си. В природата то е един възпитателен метод. Другите методи са ваши, човешки методи. Сега аз искам да ви наведа на светлата страна, да видите, че всички имате в себе си вложени възможности за вашето повдигане. Тази наука, която имате, вие трябва да изучавате. Аз не зная, кои са причините, че не учите. Понеже наскоро съм дошъл в България, аз не зная, които са социалните причини тук, сега трябва да ги изучавам. Земеделието дава разгатка на причините. Вземете за тази цел запример житното зърно. Ако посадите едно житно зърно в земята и го затрупате отгоре с два, с три, или с четири пръста пръст, то скоро ще израсне. Обаче, ако го засипете отгоре с две педи земя, то няма да израсне. То ще изгние и няма да израсне. Следователно, ако не учите коя е причината за това? Имате много пръст над себе си. Какво трябва да направите? Да изхвърлите излишната пръст и да оставите само два пръста отгоре си. Ако имате много мъчнотии, част от тях трябва да премахнете. Ако имате малко мъчнотии, и това не е добро. Нито много, нито малко мъчнотии трябва да имате. Ако никак мъчнотии нямате, трябва да турите поне два пръста; ако имате четири пръста от мъчнотиите, поне два ще извадите. Да останат. И тогава, това, което искате, ще го постигнете. И съвременната механика е показала, че без налягане не може да се извърши никаква работа. Никаква машина не може да се движи. Ако не съществуваше атмосферното налягане, никакви машини не биха могли да действуват. Следователно, всеки трябва да има налягане, известни мъчнотии. Съобразно неговите сили са и мъчнотиите, налягането на човека. Всички противоречия в нашия живот са съобразно силите ни, за да можем да ги използуваме като условие за нашето повдигане, за нашето благо... Сгърбената_жена
  13. Слънчева

    От смърт в Живот

    И трѣбва да знаете, че мозъкътъ отъ скоро е създаденъ. Нашиятъ мозъкъ е създаденъ изключително за физическия свѣтъ, той е най-крайниятъ предѣлъ и най-висшето въ природата, но центърътъ на човѣшкия животъ не е главата. Ако вземете човѣка и проточите рѫцетѣ и краката му, тогава ще търсите центъра. Дето е центърътъ, тамъ е най-важното мѣсто на човѣка. Като ви говоря, нѣкои отъ васъ ще кажатъ: въ пѫпа е. Не е въ пѫпа, но близо до сърдцето. Тамъ е най-разумното мѣсто въ човѣка. Когато ти чувствашъ, че нѣщо ще ти се случи, когато ти е мѫчно или радостно, всичко това става въ този физически центъръ. Тукъ, въ сърдцето се намира духовното тѣло, съ което човѣкъ живѣе. Каквото и да направишъ за туй физическо тѣло, което така крѣпишъ, единъ день все трѣбва да се простишъ съ него. То е временно. Ние така сме свързана съ физическия си животъ, че искаме презъ цѣлия си животъ да закрѣпимъ това тѣло, безъ да обръщаме внимание на духовното. Ако бѣше красиво и съвършено, то щѣше да реформира физическото тѣло. Процеситѣ на яденето щѣха да ставатъ по другъ начинъ, процеситѣ на дишането, на кръвообращението, на мисленето, на чувствуването сѫщо. Чувствата не спадатъ къмъ физическия свѣтъ. От смърт в живот, Изново, НБ Сила и живот 15-та сер. 3 януари 1932 г. Учителя Беинса Дуно
  14. Господнята Молитва В начало бе Словото - песен Каза_ми_всичко-беседа Ще прочета четвърта глава от Евангелието на Йоана. „Каза ми всичко, що съм сторила.“ Тайна Молитва Ще взема само част от 39 стих на прочетената глава: „Каза ми всичко“. От степента на човешкото съзнание зависи да се каже някому нещо. Ти можеш да говориш на някой човек, на когото съзнанието е будно. Щом съзнанието му не е будно, ти не можеш да му кажеш нищо. Само онзи може да каже, че му е казано всичко, на когото съзнанието е будно. Когато съзнанието не е будно, ние разбираме някои неща, но когато съзнанието ни не е будно, ние не разбираме някои неща. Щом разбираме нещата, съзнанието ни е будно, и ние имаме светлина. Щом съзнанието ни не е будно, намираме се в тъмнина. И докато в тази област не дойде светлина, работите остават неизяснени. Явява се въпросът: Кои са причините? Съвременните научни изследвания показват, че колкото черепът на човека е по-тънък, толкова е по-възприемчив за светлината. И наистина, доказва се, че онези хора, които са тъпи, умът им не достига. Има особени инструменти, с които се измерва черепът и се забелязва, че онези места на мозъка, дето човек е напрягал повече мисълта си, там черепът е по-тънък. Онези места пък, дето мисълта не се е упражнявала, там черепът е по-дебел. Когато човек е разумен, учен, или когато здраво мисли, тази част на черепа му е тънка, по-изтънчена. Ако вие нямате желание костта на черепа ви да изтънчее, вие ще си останете в това положение, в което сте се родили. Същото нещо е и със стаите на една къща. Ако имате една голяма стая, с много малки прозорци, в нея ще влиза малко светлина, и стаята ще бъде тъмна. Ако искате да влезе повече светлина, трябва да отворите по-големи прозорци. Иначе, стаята ще остане тъмна. Някои хора имат криво възпитание, криви възгледи за нещата, и според тях гениите се раждат такива. Това отчасти е вярно. Мнозина мислят, че някое дете се ражда гениално, талантливо. Това значи, според тях, че това дете не е работило и така на готово се е родило. Изглежда, че тази гениалност или тази талантливост е наследена. Не, гениалният човек, за да се роди такъв, това показва, че той е работил много години наред. Гениалността е резултат на милиони години работа, труд и постоянство. Зад гениалността седи работата на много години. Така седи въпросът. И ако човек не е гениален, няма защо да се обезсърчава. Той има време още да работи върху себе си. И ако работи, той е достоен за своята гениалност. Гениалността е плод, резултат на неговия труд, на неговата работа. Казвате: Хубаво е човек да бъде гениален. – Хубаво е човек да работи... Каза_ми_всичко
  15. Молитва на Братството Темата на моята беседа ще бъде Новото човечество. Аз ще разгледам този въпрос от ново становище. Новото в света, това е изгряващото слънце, а старото - слънцето, което залязва. Това е закон в Природата. Този закон не го твърдя само аз, но и всяка майка и всеки баща. Когато младата мома и младият момък се задомят, първото дете, което се ражда в дома им, е изгряващото слънце, надеждата на тяхното бъдеще. Ако мислим, че новото носи някаква пакост, че разстройва обществото и цялото човечество, това е едно криво схващане за ония велики принципи, които действат в Живата Природа. Тогава, ако имаме такива схващания, защо ни са ония деца, които носят беди на родителите си? Колко дни, колко нощи майките са прекарвали без почивка и без сън за това ново дете, което не знае още да говори, за тази нова идея! Тази нова идея е най-напред още неопределена, но майката има способност да схваща, да се вслушва и разбира езика на това ново същество, на това малко дете. По същия начин в едно общество, в един народ има хора с чутки души, в които съзнанието е развито, сърцето - повдигнато на една по-висока степен, и те схващат тази нова идея, на която са деца, на която са носители. А съвременните хора, които не разбират носителите на тази нова идея, казват: "Тия хора са анархисти, комунисти, еретици, сектанти и т.н. " Но това са имена без смисъл. Ако ние разсъждаваме така, питам тогава каква е разликата между един комунист, който живее със своите разбирания, и друг, който живее със своите стари разбирания, и трети, който живее със своите нови разбирания? Разликата седи в това, че този, който живее с новите идеи, усеща, че в него има подем, енергия, живот - растене. А другият, който живее със старите идеи, се усеща стар, силите го напущат, той изнемощява, страхува се от бъдещето, мисли за старините си и затова иска да разбогатява, осигурява се в разни банки, в разни дружества. Аз казвам: това са стари хора, това е смъртта, това са гробищата на човечеството. Но гробищата не носят някоя нова идея на човечеството, а създават само страдания и нещастия на света! Там, в гробищата, са заровени и царе, и свещеници, и проповедници, и музиканти, и поети - все за своите грехове. Ако ме попитате защо умират хората, ще ви отговоря: хората умират от своите стари идеи. Тогава как ще възкръсне човечеството? Казвам: станете млади, станете носители на Новото Божествено учение, на което емблемата е Братство. Братството; но в какво седи то? - Онзи, който се нарича твой брат, трябва да е готов да жертва живота си, имота си и честта си - всичко за тебе. Когато един велик народ схване идеите на това Братство, той трябва да е готов да жертва всичко за тези идеи. Не жертва ли, там няма никакво Братство, никакво равенство. Когато някой проповядва великата идея, че има Господ, а не жертва своя живот, имот и чест за Него, той не е разбрал Великото учение на Живота. Това е Братство и равенство, туй е проповядвал Христос... Новото_човечество
  16. Слънчева

    Учител и Господ

    От 2,000 години се проповядва, че Христос е велик Учител и е дошъл да ни спаси от греха, за да се покаем и да станем добри членове на църквата. Че вие и сега имате членове: имате синове и дъщери, които като станат на 21 години, казват на родителите си, че са оглупели. Какви ученици са тези ваши синове и дъщери? Вие мислите, че много знаете. Често Господ ви изпраща главоболие, като казва: „Дайте тази задача за разрешение на човечеството. Защо ги боли глава?“ Вие отговаряте: „Преяли сме“. – Не, друга е причината за вашето главоболие. Боли ви главата от това, че много знаете. Някой път те заболи корем. Това показва, че Господ ти изпраща тази задача за разрешение. Който не знае на какво се дължи главоболието, коремоболието и други някои болести, той нищо не знае. Коремоболието показва, че енергията в стомаха трябва да се превърне от положителна в отрицателна по отношение към другите енергии. Умът ви трябва да се занимава с възвишени работи. Като те заболи глава, иди при някоя бедна жена да ѝ помогнеш. Заболи те глава или корем, започни да работиш. Тъй казва Господ. Вие казвате: „Като ме боли глава, аз не мога да работя“. – Затова именно те боли глава, защото нищо не работиш. Ако чуят това нещо лекарите, ще кажат: „Опасна теория е тази, да работиш във време на главоболие“. Лекарите обясняват само следствията на болестта, но те не знаят от какво са предшествани болестите. По-новите лекари казват, че главоболието се явява от пикочна киселина, която се наслоила в организма, в мозъка. Кръвта се сгъстява, организмът започва да действа усилено и т.н. Но как се е появила пикочната киселина, това лекарите не обясняват. Те не могат да обяснят цял ред причини, които са предшествали появяването на пикочната киселина. Следователно причината на всяка болест трябва да се търси много отдалеч. Живеем ли по този Божествен начин, ще дойде ден, когато моментално ще се изчисти тялото ни от всякакви утайки, които днес предизвикват болестта. Някои физици допущат, че ако се употреби електричество от 10–20,000 или 100,000 волта върху човешкия организъм, той би се обновил в много кратко време, би приел детска младост. Тогава ние бихме казали: „Слава Богу, дойде Царството Божие на земята“. Господ изпраща смъртта и казва: „Повикайте това остаряло дете и го поставете върху диска на смъртта, за да се обнови и заживее друг живот“. Тогава се завърта колелото на живота със 100,000 волта и не минават 50 или 100 години, и същият човек отново дохожда, но вече обновен с нова енергия и ново име. Това е законът на прераждането – смяна на енергиите. Душата може да възприеме много хиляди форми. Вие не сте изучавали какво нещо е човешката душа. Ако бих казал всичко, каквото зная за нея, то би било девето чудо на света – толкова много неща има да се говорят за нея... https://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1998/1919-06-15-10.html
  17. Слънчева

    Душа

    Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Това отделяне е известно в Ангелския свят под названието зазоряване на човешката душа. Душата излиза от своя Първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ѝ предстои. Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества. Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А различават се, защото всяка душа представлява едно състояние на Божественото съзнание. Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във време и пространство. Затова ние казваме: има само една Велика, Божествена душа, а всички други души са само нейни прояви. Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената душа, Божественото съзнание. Днес хората не познават душата. Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското Себе – душата. Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни. Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнанието са вече опитани. Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока. Защото при сегашното развитие на човека, няма по- високо състояние от състоянието на душата. То носи в себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата. Ако вие изразите Любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А всички слабости в света произтичат от половините. Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря. Туй разтваряне на пъпката-душа е един от най- великите моменти в Космоса и се нарича разцъфтяване на човешката душа. И всички Възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа. Те знаят, че в нея са написани всички прояви на Бога, че в нея е вложено всичко онова, което е станало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще. Те знаят, че човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен начин, непознат за тях, е написал развитието на цялото Битие. Затова с такъв свещен трепет очакват те разцъфтяването на човешката душа. Цветът, в който ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота, и Бог ще влее в него Своята Светлина и Своята Любов. А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички Ангели, всички служители на Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Това отделяне е известно в Ангелския свят под названието зазоряване на човешката душа. Душата излиза от своя Първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ¢ предстои. Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества. Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А различават се, защото всяка душа представлява едно състояние на Божественото съзнание. Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във време и пространство. Затова ние казваме: има само една Велика, Божествена душа, а всички други души са само нейни прояви. Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената душа, Божественото съзнание. Днес хората не познават душата. Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското Себе – душата. Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни. Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнанието са вече опитани. Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока. Защото при сегашното развитие на човека, няма по- високо състояние от състоянието на душата. То носи в себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата. Ако вие изразите Любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А всички слабости в света произтичат от половините. Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря. Туй разтваряне на пъпката-душа е един от най- великите моменти в Космоса и се нарича разцъфтяване на човешката душа. И всички Възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа. Те знаят, че в нея са написани всички прояви на Бога, че в нея е вложено всичко онова, което е станало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще. Те знаят, че човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен начин, непознат за тях, е написал развитието на цялото Битие. Затова с такъв свещен трепет очакват те разцъфтяването на човешката душа. Цветът, в който ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота, и Бог ще влее в него Своята Светлина и Своята Любов. А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички Ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването ¢, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат Новата култура, която аз наричам култура на Любовта. Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките души. Защото всяка душа, която е слязла на Земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши. В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята Великите учители, на тях помагат и всички любещи и светещи души, които работят в света. Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на Земята. В тях Божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да напуснат Земята. Те казват: “Сега ние ще живеем на Земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее.” За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ¢ ближни. И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана. Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те ¢ помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това: докато човек е на Земята в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на Живота. А когато много души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта. Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена. Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата Вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка и да се разширява – да става необятна като Вселената. Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите отношения душите съставят хармонични групи. Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига, която минава през различни полета. При еволюцията си душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди. Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал. Ала който иска да борави с човешката душа, трябва да има велик ум. Той трябва да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея. Дълбочина има в човешката душа, дълбочина и необятност. Защото човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на Земята. Явява се само временно като гостенка на ума и сърцето. И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден. Оттегли ли се душата, той пак става обикновен човек. Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкия Дух. Човешкият Дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за когото никой нищо не знае. И тъй, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в Любов. Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за Великото Слънце, което озарява целия Божествен свят. Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването ¢, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат Новата култура, която аз наричам култура на Любовта. Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките души. Защото всяка душа, която е слязла на Земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши. В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята Великите учители, на тях помагат и всички любещи и светещи души, които работят в света. Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на Земята. В тях Божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да напуснат Земята. Те казват: “Сега ние ще живеем на Земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее.” За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ¢ ближни. И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана. Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те ¢ помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това: докато човек е на Земята в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на Живота. А когато много души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта. Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена. Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата Вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка и да се разширява – да става необятна като Вселената. Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите отношения душите съставят хармонични групи. Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига, която минава през различни полета. При еволюцията си душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди. Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал. Ала който иска да борави с човешката душа, трябва да има велик ум. Той трябва да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея. Дълбочина има в човешката душа, дълбочина и необятност. Защото човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на Земята. Явява се само временно като гостенка на ума и сърцето. И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден. Оттегли ли се душата, той пак става обикновен човек. Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкия Дух. Човешкият Дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за когото никой нищо не знае. И тъй, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в Любов. Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за Великото Слънце, което озарява целия Божествен свят. Из “Учителя говори“
  18. Молитвен наряд за начало: В начало бе Словото Светите_Твои_градове Молитвен наряд за край: Духът Божий-песен Добрата Молитва Ще взема 64 глава от Исайя. Тази глава е писана в усилни времена. Ще взема само три думи от 10 стих на прочетената глава: „Светите Твои градове“. В този стих е изобразена една колективна идея, идея на колективното човечество. Това е един град, образуван от същества, които се събират да живеят на едно място. Има нещо общо, което ги свързва. Три неща има, които са необходими за човека, за всички хора, за светски и за религиозни. На физическия свят човек трябва да запазва своята сила. В духовния свет човек трябва да запази своите чувства, а в умствения свет да запази своята мисъл. Който на физическия свят губи своята сила, той е изложен на промени. Всека промяна се дължи на известна загуба. Всека промяна във физическия свет е свързана с някоя промяна в духовния свет и всека промяна в духовния свят е свързана с една промяна в умствения свят. Или казано другояче: Промяната в мислите, в чувствата, говори и за промяната и в постъпките. Постъпките са свързани с мислите и с чувствата. Следователно те представляват край, един завършен резултат. Всички хора са събрани на едно место, т. е. организирани са да си помагат. Целта за организирането на хората е органическа идея. Животът е който организира хората. Следователно там, гдето има живот, има организиране. Ако животът е правилен, там и организирането е правилно, но това организиране има израз. Израз на правилното организиране това е здравето, правилните чувства, това е правата човешка мисъл. Организирането е външно условие, за да се проявят мислите. Вън от всека организация мисълта не съществува. Не мислете, че тези организми, които така са се организирали, е временно. Обаче, човешките организации са временни. Виждаме, че от техните организации нищо не остава на земята. След 50, 60 или най-много 120 години човек се стопява, изчезва. Който разбира закона, той се радва, а който не разбира закона, той плаче. Който не разбира този вътрешен закон, той иска да му се докаже съществува ли някакъв задгробен живот вън от земята, или със смъртта всичко се свършва. А пък онзи, който знае нещата, той знае, че нищо в света не се свършва, нищо не изчезва. Има един закон на контрастите, според който, това, което има начало, няма никакъв край. И това, което има край, няма никакво начало. Разбирайте това, както искате. Това е закон, който може да разглеждате според разбиранията ви. Аз няма да се спирам повече върху него. За онези от вас, които сте философи, оставам сами да разрешите задачата. Който я разреши, той за себе си я разрешава. Ако не я разреши, той няма да се ползува. По някой път щастието на човека зависи само от едно почесване, само от една казана дума – нищо повече. Ако знаеш как да кажеш думата или как да се почешеш, ти ще бъдеш щастлив. Ако не знаеш как да кажеш думата, или как да се почешеш, ти ще бъдеш нещастен. Това са факти, които трябва да се докажат, но и да не се докажат, пак стават. Щом се тури фитил на една бомба и се запали фитилът, трябва да се докаже, че тая бомба ще експлодира. И без да доказвам, като туря фитила, бомбата ще експлодира. След това хората ще разправят как била направена тази бомба. Светите_Твои_градове
  19. Слънчева

    Изпитвайте писанията

    На мене ще ми бъде приятно да установим вътре в Школата един ред, за да представлявате един образец, та който дойде при нас, да знае, че имаме знания, че владеем силите на Природата и можем да турим в света ред и порядък. Аз ще позная моите честни ученици и ще им дам един голям изпит. Ще ви изпитам. Знаете ли как? Първо ще видя дали сте честни – с пари ще ви изпитам. Ще дам на някой ученик една вечер една голяма торба със злато и ще му кажа: „Ще занесеш тази торба в еди-кой си град.“ Ако той офейка с торбата, въпросът е решен вече. Другиму ще дадем някоя къща, ще я припишем на негово име, и ако след 5 години той я направи свое имущество и я остави на децата си да преживяват, ние ще знаем какъв е този ученик. И ако на някого от учениците поверим един дял да го ръководи и той го направи своя мушия, и него ще разберем. Ще ви поставим такива капани, такива клопки, каквито не сте виждали. Като дойдат тези ученици втори път, ще ги питаме: „Ти не си ли този, който взе торбата?“ – „Да.“ – „Със здраве си върви.“ На другия: „Ти ли беше този, който усвои къщата?“ Имайте предвид, че у нас важат фактите. Щом торбата не е на мястото, нищо друго не важи. Туй е важно, а не това, че си честен. Нищо повече. Вие казвате, че сте честен, почтен. Вярвам във всичко това, но торбата къде остана? Че баща ти е честен, че ти си честен, вярвам, но къде е Любовта? След туй ще дойдат други изпити. Тези са на физическото поле. На торбата, на къщата устоява ли, честен е. Ще поверим някому окултни сили, да може да влияе на хората. Ще видим за какво ще ги употреби. Ако ги употреби за Добро – добре; но ако ги употреби за свое лично благо, пак ще пишем в книгата. „Аз знам“ – ще кажа. Всички тия неща ще дойдат за изпит на учениците. После ще изпитваме някои от учениците на Специалния клас. Например ще му дадем някаква работа, някакъв труд за цял месец, и ще му кажем: „Ще знаеш, че ако работиш добре, ще ядеш; ако не работиш, нищо няма да ядеш.“ После ще му кажем да направи същото за една година: „Ще работиш, макар и да си богат, и никому нищо няма да казваш. Ако работиш всеки ден и си намериш работа за една цяла година, за 365 дни, ние ще те считаме за един много способен ученик и ще ти турим шест. Ако за половин година си намерил работа, ще ти турим четири; ако една четвърт от годината си работил, ще ти турим три; ако си работил само един-два дни, ще ти турим единица.“ Но за работата е лесно. Ще направим после друг опит: някой ученик от вас ще направим пръв министър в България, после ще го смъкнем от горе и ще накараме целия български народ да го оплюе. Като е на власт, ще гледаме какво прави – и ако си издържи изпита, шест ще му турим; ако не го издържи, ще накараме българския народ да го оплюе. Ще ви прекараме през тия изпити. Всички тия неща ще дойдат за тия, които следват Специалния клас в продължение на 20 години. Толкова ми трябват. И на тия, които издържат добре изпита си, тогава ще им се повери… Знаете ли какво ще ви се повери? – Ще имате доверието на вашия Учител, за да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той във вас, че каквото ви каже, няма да развалите Славата Божия; каквото ви каже, няма да изопачите Истината, няма да изопачите Мъдростта, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпълните всичко тъй, и то абсолютно тъй, че всичко да бъде за Слава Божия. Това е цел на всички ученици в Школата. Слави ли се Името Божие, славим се и ние. Не се ли слави Името Божие, не се славим и ние. Две мнения по това няма. Това е правило на Бялото Братство. Тия морални правила трябва да легнат още отсега в умовете ви, във волята ви – и тогава всичко ще дойде, всичко е възможно. Всички ученици ще си кажете: „Ние искаме всички – млади и стари, да калим нашата воля, да стане тя диамантена и пред никакви мъчнотии, пред никакви изпитания да не се поколебаем.“ Младото като не се помръдне, старото няма да стане, и старото като не се помръдне, младото няма да стане. Някои казват: „Нашият Учител още нищо не ни е казал.“ Ами че това са най-великите Истини, които съм казвал. На тия мои думи лежи цялото ваше знание, което вие можете да имате. Ако вие влезете в Невидимия свят между ангелите, те няма да ви питат колко знаете, а ще гледат колко е вашата Любов, каква е вашата Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Ако ги имате, ще имате тяхното доверие. Значи ще гледате дали във вашия дух, във вашата душа, във вашия ум, във вашето сърце царуват тия велики Божествени Добродетели. Това е силата; а знания, растене, съвършенство – то е въпрос на времето. Всичко може да се добие, всичко е възможно... https://beinsa.bg/beseda.php?id=506
  20. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Пак_се_яви! Молитвен наряд за край: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" „Пак се яви“. Ще прочета част от 21 глава от Евангелието на Йоана. Ще взема само няколко думи от първия стих: „Пак се яви“. Да се явиш на някого, това е едно вътрешно осветление в разбирането на човешката душа. Изявява се в света доброто; изявява се в света Любовта; изявява се в света Божията Мъдрост, изявява се в света Божията Истина, изявява се в света Божието милосърдие. Изявява се в света всичко онова, което е възвишено и добро. Отрицателните неща в живота са второстепенни. Сега всички се спират върху второстепенните работи в живота, но те не са важни за нас. Че някой е болен, това не е важно; че някой умира, това не е важно; че някой фалирал, това не е важно; че затварят някого в затвора, това не е важно. Важно е, когато човек се ражда, когато човек мисли, когато оздравява, когато прави нещо добро. Що се отнася до отрицателните работи, това не е важно. Другите неща са отрицания на живота. „Пак се яви“. Кое трябва да се изяви? Човек трябва да изяви нещо. В природата има едно непреривно очакване. Ние очакваме да мине пролетта, да дойде лятото. Ние очакваме да мине зимата, да дойде пролетта. Младият очаква да стане възрастен; нежененият да стане женен, да се ожени; ожененият очаква да има деца. Който учи, той пък очаква да свърши нещо. И праведният очаква нещо. И светията очаква нещо. Какво очаква грешният? Той нищо не може да очаква. Да очакваш болестта си, това не е очакване, това е треперене, това е страх. Да очакваш страдание, това не е никакво очакване. Да очакваш радостта в душата си, разбирам. Когато човек очаква да свърши училището, има смисъл това очакване. Когато очаква да направи някакво добро, има смисъл; когато очаква да научи няколко истини, има смисъл. Та при сегашните условия мъчно може да се говори на хората по единствената причина, че не може да ги задоволите. Ще ви дам едно правило. Никога не угощавайте ситите хора, ако искате да ви е мирна главата. По никой начин не угощавайте ситите хора. Ако искате да угощавате някого, намерете гладни хора и ги угощавайте. Ще имате Божието благословение. Щом угощавате сития човек, той ще ви направи някаква пакост. Вие по никой начин не можете да нахраните сития човек. Той ще бъде крайно взискателен, че това не е хубаво, онова не е хубаво. Ако искаш да угостиш някого, очаквай някой пътник в планината. Ако му дадеш едно парченце хляб, това ще има за тебе по-голям смисъл, отколкото ако дадеш едно угощение на сития човек... Пак_се_яви!
  21. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва В начало бе Словото Един_от_дванадесетте Молитвен наряд за край: Бог е Любов А Тома, един от Дванадесетте, нарицаеми Близнец, не беше с тях, когато дойде Исус. Ще прочета 20 глава от Евангелието на Йоана. Човек може да живее и след като умре. Този е жизненият въпрос, който занимава хората. По този въпрос хората са разделени на два лагера. Ще взема няколко стиха думи от 24 стих. „Един от дванадесетте“. Дванадесетте това е реалното, конкретното число в света, в което хората вярват. Тома беше един човек реалист. Той не беше нито мистик, нито съзерцател, не се занимаваше с отвлечени работи. Сега аз искам да ви занимая с един въпрос, но не както религиозните или учените хора могат да ви занимават. Ако искате да ви се говори както учените говорят, аз мога да ви изпратя в най-учените университети, в най-видните университети да слушате речите на професорите. Когато отидете в някоя бирария или в някое заведение, каквито има в различните държави, там всичко е като в изворите, постоянно блика, но всичко каквото изядете, вие трябва да го платите. Там за всяко нещо се плаща. Сега да се върнем на въпроса. Всички се питат кое е реално и кое не е реално в света? Кой ще остане и кой няма да остане, кой ще живее и кой няма да живее, кой ще умре, кой ще бъде полезен в даден случай и кой няма да бъде полезен, кое ще никне и кое няма да никне, кой може да стане пръв министър и кой може да не стане. „Един от дванадесетте“. Учениците казвали на Тома, че видели Христа, видели Господа, а той им казал, че вярва само на това, което сам може да види и да пипне. А тъй да ми разправяте за фантастически работи, не вярвам. Той сам си определил кое е реалното в света. Тогава и аз ще определя кое е реалното. Реалността се отличава с една малка, микроскопическа придобивка. Това микроскопическото, което се придава, то е реалното. Ако претеглите един човек сутрин, който има най-добро разположение и добри мисли към жена си, към децата си, към приятелите си, той ще има особено тегло. Колко и какво е това тегло, няма да ви кажа, друг път вие сами ще го намерите. Има едно тегло, с което човек се отличава, когато е в реалността и когато не е в реалността. Колко е това тегло, няма да ви кажа, защото няма да ви ползува, но важното е, че ще има разлика между едното и другото тегло, когато не е в реалността. Когато изгуби това разположение, човек изменя теглото си, той спада с една десетомилионна част от милиграма. Значи, една десетомилионна част от милиграма разлика в теглото определя реалността. Също така е една седеммилионна част от милиграма определя и временното в живота. Това е казано конкретно, на научен език. Реалността предава всеки ден по една десетомилионна част от милиграма. Тъй щото, като живее човек хиляди години, всеки ден ще предава в теглото си по малко. Докато е в личността човек се увеличава, но като влезе в реалността, той всеки ден се намалява, намалява, докато съвсем изгуби теглото си. Ще дойде ден, когато той ще бъде безтегловен. Сега някои могат да оспорват дали това е вярно или не. – За мене това е абсолютна истина, а за вас дали ви интересува този въпрос, дали това е истина, то е друг въпрос. За мене е важно това, в което аз се интересувам, а от какво се интересуват хората, това не ме интересува ни най-малко... Един_от_дванадесетте
  22. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва В начало бе Словото -песен Ако не ядете - беседа Молитвен наряд за край: Бог е Любов „Благословен Господ Бог наш“ Господнята Молитва „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Този стих има двояко тълкувание. Ако се вземе буквално, той почти няма никакъв смисъл, но съществените неща, т. е. същественото, което се яде, не е плътта. Същественото е онова, което се съдържа в плътта. Това е животът, който е скрит в плътта. Това е, което са знаели още от старо време, жизненият елексир, или условията на живота, които проникват чрез храната. Казвам: Има две разбирания на живота според прочетените стихове. Сега аз няма да ви говоря за неща, които вие знаете, защото не искам да ви товаря. Това значи, аз няма да ви продавам вехтите дрехи, защото вие имате достатъчно стари дрехи. Аз трябва да ви продавам нови дрехи, тъй щото ще се постарая да ви продавам нови дрехи, които или да ги продадете, или да ги носите. Във всеки случай да имате една печалба. За да яде човек правилно на физическия свят, неговата мозъчна и неговата симпатична нервна система трябва да са добре устроени, или научно казано, те трябва да се намират в музикална хармония. Само при това положение човек може да яде правилно. В окултен смисъл яденето е един процес на вътрешно съгласие. Човек трябва да има Любов към храната, която яде, за да се ползува от нея. Щом няма Любов към известна храна, той не може да се ползува от нея. Такава храна внася най-големите отрови. Това всички хора знаят, но още не са го изнесли. За в бъдеще ще го изнесат, понеже умовете им сега са заняти с много научни работи. Съвременният свят е претрупан с известни научни теории и все неприложени. Понеже, всяко нещо, което не е приложено и не е опитано, то е една теория. А всяко нещо, което е опитано и приложено, това е факт вече и върху този факт се гради животът... Ако не ядете
  23. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва „Бог е Любов“ Колко_е_хубава_твоята_любов! Молитвен наряд за край: Добрата Молитва „Благословен Господ Бог наш“ ...Ние живеем в един свят на постоянни промени, аз го наричам „драматически свят“ и след това се чудим защо светът се е толкова много изменил. – Светът не се е изменил, но има нещо, което у нас се е изменило, у нас има нещо не разбрано. Запример, ти седиш зимно време на леда и мислиш, че имаш някаква здрава основа под краката си. Но дойде лятото и ти виждаш, че този лед започва да се пука. Казваш: Какво стана? Де отиде ледът? – Отиде някъде, изгуби се. Не, не се е изгубил ледът, но формата му само се измени. Някой се оплаква, че изгубил Любовта си. – Никаква Любов не е изгубил. Той изгубил само формата на Любовта. Любовта нито се губи, нито се печели. Че си спечелил или изгубил Любовта, това са само човешки понятия. Защо? – Щом имате някаква печалба, тя трябва да тежи. Спечелиш пари, два, три, десет, сто, десет хиляди наполеона, те трябва да ти тежат. Щом изгубиш тия пари, ще ти олекне. Не само парите имат тегло, но и ученият човек се познава по своето тегло, но трябва да знаете как да теглите. Ако претеглите един учен, и един невежа, ще видите, че те се различават в теглата си. Ученият винаги тежи повече от невежия. – Как е възможно това? – Претеглете един учен и ще видите, че неговият мозък тежи повече. Той е по-голям от този на невежия. Мозъците на учените са по-големи, по-тежки от мозъците на невежите. Що се отнася до тялото трябва да се знае, че то не е човекът, то представя дрехата на човека. Мускулната система се губи у човека. Един човек от 70 килограма при една тежка болест може да изгуби няколко килограма от теглото на тялото си, да олекне до 45 килограма. При каквато болест да легне, обаче той много малко, почти нищо не губи от теглото на мозъка си. Сега когато се говори за Любовта, вие трябва да имате предвид много условия, при които Любовта може да се прояви. Хората имат много общи понятия за Любовта, но това още не е Любов. Това са предвестници на Любовта. Даже и сегашният живот на хората е предвестник на Любовта. Те още не живеят в Царството на Любовта. – Защо? – Понеже, за сега ние живеем в едно царство, в един свят на страдания. Земята е цял ад. Страдания, мъчения, едно след друго се нижат. Едва си поотдъхне човек от едно мъчение, след него иде вече друго. Но така не трябва да се говори. Не трябва да се обезсърчавате по отношение на бъдещето. Това е само една временна фаза, както когато един екскурзиант мина през една планинска местност, че се натъкне на някои сипеи, които се подронват под краката му и той се мъчи да излезе нагоре. Това е временно положение. Цялата земя не е направена само от пясък... Колко_е_хубава_твоята_любов!
  24. Слънчева

    Прояви на съзнанието

    Представете си, че в някое от своите минали съществувания вие сте убили някой човек, но сте забравили това престъп¬ление. В сегашното си съществуване вие сте доста изменени външно, никой не може да ви познае. Обаче при движението по орбитата на вашето съзнание вие минавате през своето минало, когато сте извършили престъплението, и срещате онзи, когото сте убили. Тази среща е необходима, за да ликвидирате с кармата си. Човекът, когото в миналото си сте убили, веднага ви познава. Вашият образ, вашите движения са се отпечатали в съзнанието му и той се нахвърля върху вас с мисълта си, започва да търси случай да ви отмъсти. Неговите неприязнени мисли и чувства се отразяват върху вашите и вие преживявате големи сътресения. Какво трябва да правите при това положение? Ще се обърнете към Бога с молба да ви помогне правилно да ликвидирате с кармата си. Каквито страдания да ви сполетят, ще ги пренесете с търпение, защото знаете, че причината за тези страдания лежи във вас. Както сте създали престъпленията, така ще ги изправите. Има случаи, когато някоя душа, на която сте причинили някаква пакост, с години ви търси, докато ви намери да ви отмъсти. Когато тя е горе, в Невидимия свят, вие сте на Земята – тя ви търси горе, не може да ви намери. Ако тя е на Земята, вие сте в Невидимия свят – пак не може да ви намери. Случва се и двамата да сте на Земята, но вие сте някъде в Америка, а той – на другия край на света, не може да ви намери. Най-после условията се съчетават така, че и двамата се срещате на едно и също място. Тогава вие не можете да бягате, но трябва да се обърнете към Бога с молба да ви помогне. Вашият кредитор пита: "Готов ли си да плащаш?" Ако кажете, че сте готови да плащате, той ще ви пусне на свобода и ще чака да се изплатите. Кажете ли, че не признавате задълженията си и не искате да плащате, той ще ви хване, ще ви тури в затвор и ще ви подложи на големи мъчения и изпитания. Този е моментът, когато човек трябва да признае престъплението си и да започне да плаща. Тогава той ще се обърне към Бога, към Вечния извор на Любовта, да му помогне правилно да ликвидира със своята карма. Кармата се ликвидира със закона на Любовта, а не с бягане. С бягане въпросите не се решават. Всяко страдание има свои далечни причини, страданията не идат напразно. Кармата може да се изрази на физическия свят, но може да се изрази и в Астралния или в Менталния свят, т.е. в света на чувствата и желанията или в света на мислите. Както и да се изрази карма¬та, вие трябва да научите урока си от нея и геройски да понасяте страданията си. Хиляди години могат да минат, но онзи, с когото сте свързани кармически, непременно ще ви намери и ще ви застави да му платите. При ликвидиране на кармата има обратни положения. Това са добрите случаи във вашия живот, когато вие сте правили добро на хората, а те не са могли навремето си да ви благодарят. Тъй щото, когато някой ви хване за гушата и настоява да платите каквото му дължите, едновременно с това друг иде да ви благодари за доброто, което някога сте му направили. И двамата са еднакво силни: те се хващат за раменете и започват да се борят, вие оставате между тях. В дадения случай вие не трябва да вземате участие в тяхната борба – ще седите настрана и ще се молите, те сами ще се разправят... Прояви на съзнанието, Допирни точки в природата, МОК 2-ра год. 3 януари 1923 г. Учителя Беинса Дуно
×