Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Слънчева

Модератори
  • Общо Съдържание

    7740
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    640

Всичко добавено от Слънчева

  1. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Изново_родени - беседа Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 „Роденият от вода и дух ще влезе в Царството Божие.“ И на всинца ви пожелавам да се родите от вода и дух и да станете наследници на Царството Божие. „Благословен Господ Бог наш“ 3-та глава от [Евангелието на] Иоана, от началото до 14-и стих. „Истина ти казвам, ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие.“ Раждането, това е една нова епоха, един нов живот, в който човек влиза. Има два пътя, по които хората се раждат. Едни се раждат в пътя на променчивото, там дето царува смъртта. А други се раждат в реалното, в духовното, там, дето е светлината и животът. Хората сега вървят по две линии. Едни – по линията на смъртта, а други – по линията на живота. Когато някой човек пита: „Защо този човек умира?“ Защото върви по линията на смъртта. Такава е неговата съдба. Следователно онзи, който се е родил по линията на смъртта, той трябва да се роди изново, да влезе по линията на живота. Да влезе по тази линия, там не му трябва знание, наука. Една нова наука има, на която основата трябва да бъде Истината. Хората имат детинско разбиране за истината. Казват: „Какво е истината?“ И казват: „Истината е горчива.“ Няма по-сладко нещо в света от истината. Ако истината е горчива, то има някаква обвивка, която вас ви заблуждава. Туй, което горчи, е смъртта. Няма нещо по-горчиво от лъжата. Няма нещо по-горчиво от смъртта. Няма по-сладко нещо от истината. Ако животът е горчив, смъртта се е намесила там. Това са определения, за да имате едно истинско понятие, едно истинско схващане. Каква трябва да бъде новата насока? Защото всички хора искат да живеят по този път, по който сега вървят, но то е линията на смъртта. Горчивините ще дойдат. Явява се сега [Никодим] при Христа и [Той] му казва: „Ти си учител Израилев. Как учиш народа? Как проповядваш учението? По кой път трябва да се влезе в Царството Божие? През пътя на смъртта или през пътя на живота?“ Никодим се отрече, казва: „По пътя на смъртта се влиза.“ А Христос му казва: „По този път никой не може да влезе в Царството Божие. Роденият от плътта плът е, той ще умре. А роденият от Духа, той ще влезе в Царството Божие.“ Царството Божие е това, което вие търсите. То е онова щастие в живота. То е вашето спасение, то е вашето благоденствие. Може да го кръщавате както искате, то е Царството Божие. Царството Божие носи благата, за които вашата душа копнее. Казвам: При сегашните условия, при които хората живеят, те се определят на хората. Светските и духовните хора по какво се отличават? Един светски човек е човек, който обръща внимание на формата на нещата, в този свят туй, което вижда. По какво се отличава духовният човек? Духовният човек обръща внимание повече на проводниците, защото всичките духовни хора са проводници на някои нови идеи. За да бъдеш духовен, ти трябва да имаш вяра. Да имаш вяра и да вярваш, това са две неща различни. Да бъдеш духовен, в пълния смисъл на думата, то е вътрешната страна. А да бъдеш проводник, това е външната страна. Този живот има и външна страна. Та сега човек, за да се роди, трябва му майка, една среда, в която той трябва да расте и да порасте в света. Следователно онзи човек, който трябва да се роди, трябва му вътрешна среда. Това са водата, въздухът. Водата, това е майката. Водата представлява животът. Казва някой, че обича майка си. Това е животът. Все трябва да се оформи в някакъв предмет. Майката може да даде на роденото дете живот. Ако тя не е, то не може да се прояви, не може да се прояви животът в него. Та, казва Христос: не само вода, но вода и въздух са потребни, за да бъде човек духовен. Питам сега: при сегашните условия каква форма вие може да дадете на въздуха? Някой път те представят като една птица. Представят, че е духовният свят. Областта на духовния свят е обширна. Тя не е така ограничена, както областта на Земята. Безгранична е. Това е обширно пространство... „Роденият от вода и дух ще влезе в Царството Божие.“ И на всинца ви пожелавам да се родите от вода и дух и да станете наследници на Царството Божие. „Благословен Господ Бог наш“ Изново_родени
  2. Златни правила: 1. Човек трябва да носи душата на едно дете. 2. Човек трябва да бъде умен. 3. Има тревоги в живота, които нямат ни- какъв смисъл. 4. Станала някаква погрешка - тя може да се поправи. 5. Човек не трябва да живей за себе си, Той трябва на всяко място да осветява Името Божие. Бог Туй, което ви показва отвътре как да направите нещата - то е Бог. Две стъпки Най-първо Бог трябва да влезе в нас. Той ще ни разшири и ще осмисли всичко и втората стъпка - трябва ние да влезем в Бога, ние да се ограничим в Него, за да можем ние да се разширим. Две положения Или ти ще любиш Бога, ще живееш за Него, ще бъдеш при Него, тъй ще го обичаш; или ще пуснеш Бог да влезе в теб, тогава Той ще се ограничи. Защото и Бог се ограничава, когато обича хората. Свещени думи на Учителя
  3. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Човешка_и_Божествена_любов - беседа Молитвен наряд за край: В начало бе Словото – песен Ще прочета 12 гл. от Исаия и част от 9 стих от 11 гл. на Исаия. „Земята ще е пълна със знание за Господа". (–9 ст.). Тоя стих изразява материално една истина. На всички е ясно, как се пълни нещо материално. Важен е духовният смисъл на стиха. Значи, ще дойде ден, когато всички хора ще знаят, как да служат на Бога. В сегашния християнски свят малко хора разбират дълбокия смисъл на Христовото учение. Всеки християнин/ казва: Аз вярвам в Христа. Всички вярват, но малцина разбират и прилагат Христовото учение правилно. Кой не вярва в слънцето? Има хора, които вярват в слънцето и умират; други вярват в слънцето и живеят. Някои вярват в слънцето, но са бедни; други вярват в слънцето и са богати. Едни вярват в слънцето и са прости; други вярват и са учени. – Защо е така? – Само невежият пита, защо е така. Само детето пита, защо майка му го оставила на земята да ходи, а не го носи на ръце, както по-рано е правила. Майката носела детето си цели девет месеца в скришната си стаичка и след това го изважда навън. Това е голяма привилегия. След излизането на детето от тая стаичка, майката казва: Кракът ти повече няма да стъпи тук. Много естествено. Ако за девет месеца детето не е научило това, което майката крие в себе си, и за 90 месеца няма да го научи. Числото девет е краен предел на нещата. Като дойдеш до това число, ще се бориш: или ти ще биеш, или тебе ще бият; или ще свършиш училище, или няма да свършиш – никакво отлагане не се позволява. Числото осем е строгата майка, през която минаваш най-после. Числата 2, 5 и 8 представят майката. Ако при числото осем – последната майка, не станеш човек, при никоя друга майка няма да станеш. Числото девет е последният син. Той е марсианец, всякога воюва. Когото пипне, пита го: Защо не се подчиняваш на Бога? – Аз любя Бога. – Любиш ли Го? Ако Го любиш, трябва да бъдеш готов на всички жертви за Него. Жертвата има отношение към здравия, силния, учения и богатия. Болният не може да прави жертви. Той казва: Аз те обичам. – Какво допринася той със своята любов? Има смисъл да те обича здрав човек, все ще ти даде нещо. Да те обича болен, това значи, да вземе нещо от тебе. Здравият има здрава мисъл, здрави чувства, от които болният се ползува. Какво означава здравата мисъл? Да мислиш здраво, това значи, да бъдеш последователен във всичките си работи... Човешка_и_Божествена_любов
  4. Слънчева

    Свещени думи на Учителя

    Да има! В любовта трябва да има мекота. В постъпките трябва да има Доброта. В езика трябва да има Мъдрост. В погледа трябва да има Истина. В решенията трябва да има победа. Мъчното място Когато въпросът дойде до мъчно място, тогава се разрешава правилно. Докато не е дошъл до мъчното място, въпросът не може да се разреши. Без страстта любовта съществува, [но] не може да се прояви. Тогава хората страдат. Любовта погрешки не вижда, защото тя ги поправя. Знание с любов Трябва знание, което обогатява, знание без любов огрубява, а с любов облагородява. Силният е благороден, когато се въздържа. Любовта Ако любовта не може да даде мир, то не е любов, любовта всякога оправя нещата. Тя е най-възвишеното и благородното. В тази любов трябва да има безкористие и незаинтересованост. Слушатели Аз имам четири вида слушатели: едни на физическото поле, други - хора на сърцето, други хора на ума, други - на душата и на духа. Когато проповядвам на хората като души, имаме едно отлично събрание. Знание Божественият човек всичко знае. Духовният човек 75 % разбира. Физическият човек 10 % знае. Той всякога иска да му се казва. Той всякога повтаря само туй, което е направено. Нищо ново не знае. Знанието Да направите между вас едно ядро. Само тогава ще се образува една атмосфера благоприятна. Има работи, които аз не може сега да ви разправя. Понеже има една наука, ако ви разправя ще мязате на онзи син, който взел от баща си каквото му се пада и го изял. Познанието е сила и ако душата не е готова, ще създаде зло на себе си. Затуй, знанието върви с развитието на нашето съзнание. Чистота В Новото учение всички трябва да бъдат чисти и никой не трябва да става причина да оцапа другите - то е идеалното. Не коригирай Божественото. Волята, сърцето, умът Волята за тялото. Сърцето за душата. Умът за духа. Сърдцето Човек трябва да е страдал от сърцебиене, за да има една отлична опитност. То е едно психическо състояние. Най-първо, стряскаш се, сърцето тупа, после утихва и не знаеш какво ще стане. Но два момента има, от които мислиш ще се прекрати живота, образуват се психически страдания, които не могат да се предадат. Сърцето бие съобразно с електричеството. Когато този ток над главата се прекъсне, сърцето спира веднага. С електрическа сила се движи сърцето и в хармония, иначе сърцето не е в състояние да прекара кръвта. Моралът Който влезе в пътя на живота, много страдания ще има, докато се научи да живее. Аз - това е моята душа, а Божественото, това е висшето, в което аз живея и се движа. Аз не трябва да бъда в разрез със своето битие, нито със средата на Бога, нито със себе си, нито с условията, от които аз черпя всички сили за своето развитие. Но и аз съм едно условие за ближните си. То е бъдещият морал. Качествата на ученика Йоан е олицетворение на двете най-силни качества на ученика: Любов към Бога, и послушание на вътрешния глас, послушание към Учителя. Знанието Трябва да учи човек. Ще придобие знание, но ще плати с живота си. Много скъпо е знанието. „Понеже Адам стана като един от нас, да познава Доброто и Злото", затова дойде Христос, да яде човек от Дървото на живота. Духовното тяло Духовното тяло сега се строи, то не е завършено. Челото, носа, устата, костите, волята, устните, ръката, черепа, умът - не са завършени. Астралната ръка на човека се обработва, понеже астралният свят се сгъстява, астралният свят се приготовлява за по-висш живот и тогава ще живеем в свят по-пречистен, по-префинен. Сега астралният свят е във водно състояние.. Свещени думи на Учителя
  5. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва В начало бе Словото – песен Приемете_Духа Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Ще прочета само няколко стиха от 20-а глава от Евангелието на Иоана – от 19-и до 26-и стих. Ще взема този стих: „И това като рече, духна и каза: „Приемете Духа Светаго.“ В природата съществува едно различие като една необходимост при органическото развитие на хората. Съвременното човечество трябва да научи закона на това противоречие. Това противоречие докато не се разбере, не може да има прогрес. Сегашните хора имат едно разбиране. Като срещнеш учени хора, така говорят, като че всичко знаят. Богатия като срещнеш, като че всичкото богатство има. Силния като срещнеш, като че всичко може. Религиозният като че всичко знае, като че е бил на Небето, а пък като го видиш по-отблизо, ще видиш, че не е бил в небето и е много бос. Говори за това, което не знае. Не е лошото в разправянето, но човек никога не трябва да разправя за неща, които не знае. Смисълът на живота седи в разумното. Най-първо, човек трябва да вярва в една цел. Целта е една основна идея. Докато тази идея не я схванеш, няма да разбереш къде ти е мястото. Като разбереш тази цел, тази основна идея, ще разбереш къде ти е мястото. Представи си, че тебе те пратят в Слънчевата система. Най-първо трябва да намериш къде е Слънчевата система. После ще намериш на Земята твоето място и какво трябва да работиш. Сега учените хора имат какви ли не теории. Те се радват и казват: „Това ще направя, онова ще направя“, но след 5–10 години виждат, че тази работа не е такава, каквато те предполагат. Много стари хора на стари години стават невярващи. Не че не са вярващи, но им липсва светлина. Има нещо, което те не са разбрали. Защото в старини – помнете това! – те преживяват своите младини. Стар човек е той, но той си мисли как е живял на младини, какво е правил и мисли, че той е много умен. Този, старият, никак не е умен. Той като млад си е мислел, че е глупав, иска да стане стар, за да поумнее; а пък като остарее, казва, че на младини е бил по-умен, отколкото като стар. Имаме два процеса. Старите слизат от върха надолу и като слязат долу, топят се, стават млади, образуват извори. Всички извори са били стари хора, които са били на върха по планините и са се стопили. Горе е бил много скържав, никому нищо не дава, а долу, като млад, дава; а пък младият после, като стар, започва да замръзва. Този процес трябва да изходи човек. Човек трябва да изходи пътя на младия и на стария и да ги съедини в едно и тогаз да си състави едно вътрешно понятие за самия живот. Младият човек е богат човек, а пък старият не може да задържи своята старост и идва смъртта. Младият трябва да бъде господар, да държи своята младост и старият трябва да бъде господар, да държи своята старост. Тогава те са герои... Приемете_Духа
  6. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Право_мислене-беседа Молитвен наряд за край: Да се прослави Бог... - формула Често хората говорят за другия свят, но мислят, че ще го разберат, когато отидат там. Да мислите така, това значи, да вярвате, че плодното дърво, което виждате в гората, може да ви последва. В същност, може ли плодното дърво да дойде с вас? Кога може да стане това и по кой начин? Като вкусите плода на дървото, семката може да дойде с вас, но не и самото дърво. Човешката душа е плод на живота. Само тя е в състояние да влезе в другия свят и да го разбере. Страданието представя изяждане на плода, за да се извади семката и посади. В страданието се крие любовта на онова същество, което изяжда плода. Че в страданието е скрита любовта, това малцина знаят. Следователно, не можеш да обичаш човек, който не е страдал. Страданието преобразява човека. Който не разбира това, мисли, че и без страдание може. Това е заблуждение, което произтича от статичното положение на човешката мисъл, че човек е форма, която не се изменя. Това е невъзможно. – Защо? – Могат ли панталонките на тригодишното дете да му послужат и в юношеската възраст? Щом порасне, панталонките стават тесни и му причиняват страдание. Само дрехата на любовта може да се стеснява и разширява, т.е. да се нагажда към различните възрасти на човека. Ако носите мисъл, чувство или постъпка, които не се нагаждат към вас, те не са истински. Понеже Бог ни обича, нагажда се към нашите условия. Ако и ние Го обичаме, трябва да се нагодим към Него. Обаче, досега малко хора са се нагаждали към Бога. – Какво виждаме в живота си? – Че Бог се е нагаждал към нашите желания: каквото сме пожелавали, Той го е правил за нас. Целият космос представя реализирани желания на всички същества – от малките до големите. Днес Бог иска нещо от нас, не със закон, но доброволно. Бог иска всеки човек да има отличен ум, чрез който Той да се проявява. Бог иска от човека да има отлично сърце, чрез което Той да се проявява. Бог иска от човека да има отлична душа и отличен дух, чрез които Той да се проявява. Понеже човек още няма правилни отношения към Бога, раждат се ред противоречия в живота. Това виждаме и в отношенията на децата към родителите. Майката се грижи за децата си: облича ги, къпе ги, храни ги, радва им се. Те растат, развиват се, живеят. Обаче, те не отговарят на любовта на майка си, затова тя преждевременно остарява и умира. Ако питате, защо дъщерята и синът живеят, казвам: Децата живеят, защото родителите им ги обичат. — Защо родителите умират преждевременно? — Защото децата им не ги обичат... Право_мислене
  7. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва V_nachaloto_be_Slovoto.mp3 Три_фактора - беседа Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“ Господнята Молитва Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Ще прочета 63-а глава от Исаия. Някой път е мъчно да тълкуваме пророческите сказания. Аз ги уподобявам на един човек, който е намерил една бомба, направена за неприятеля, не за своите; оставена е някъде, но някое глупаво дете започне да човърка тази бомба, тя избухва, осакатява го. Та, когато пророкът говори за Господа, когато човъркаме тази Божествената бомба, ще стане известно нещастие. Това означава гневът Господен. Гневът Господен е, когато бараме там, дето не трябва. Много от страданията на хората и големите нещастия, които претърпяват, произтичат от два фактора: от един по-нисш живот, в който сегашните животни живеят, и от един преходен живот, в който сега човек живее. Страданията на човека се дължат на неговите чувства. Обикновено във всичките хора има разположение да живеят добре, т.е. да бъдат охолни, да нямат никакви мъчнотии. Ако попитате, даже в животните ще има този маниер. Всяко едно животно иска да бъде богато, да бъде охолно, да няма кой да го безпокои. Това е неразбиране на живота. Яденето и пиенето, това са условия. Скърбите и страданията, това са пак условия, побутване. Скръбта е само за да изкара човека от едно пасивно състояние. Но по някой път ние не мислим, че има някакъв Промисъл. Много пъти се говори, че има охолност в света, че има закони. Но хората нямат една реална опитност. Малцина имат. Те имат една опитност дотолкова, доколкото ближните могат да им помогнат. Уповават на баща си, на майка си, но утре бащата замине занякъде. Някоя сестра, на която мъжът ѝ заминал за онзи свят, попита я някой къде е мъжът – заминал е мъжът за странство. Защо отиде? Да се специализира. Ако му каже, че е заминал, ще [я] съжалява. Много добре ще се специализира и като се върне, ще го настаня[т] на много добра работа. И действително, трябва да се тури подтик да се учат хората. Знание трябва на хората. Не натрупване на сегашното знание. Природата в своята целокупност е едно учреждение за наука. Хората са пратени, всички са пратени навреме да се учат. Нито едно същество не е останало да не учи. Някои ученици са много мързеливи, но природата е измислила разни начини, по които да ги застави да учат. И всичките страдания не са нищо друго освен един метод да те заставят да мислиш. Сега, по някой път ние искаме да знаем дали Господ се грижи за нас. То е толкоз ясно. Той е създал света със съвременната наука. Всички учени хора от хиляди години насам и сегашната наука показват, че има един велик промисъл. Ако ние сме проникнали в този Промисъл, в нас ще се роди желание да учим... ...Казвам: Всеки един от вас, да си установи дълбоко да разбирате Божия глас, когато говори. Аз разбирам Божия глас. Когато Бог проговори на човека, всичко в да него утихне, да настане една светлина. Умът да заработи, сърцето да заработи, човек е здрав, има енергия да работи. Когато ти обичаш някого, ти си силен човек. Може да те затвор[ят], целият затвор нищо не значи за тебе. Само да имаш някой да обичаш и да те обича. Ако ние може да обичаме Бога, всички мъчнотии в света ще бъдат за нас безпредметни. Лесно ще ги минем. Ако не може да обичаме Бога, животът ще мине много скучно. Трябва любов към Бога, любов към ближните. Това е мощната сила, която ще даде сила на човешкия ум да работи. И отсега нататъка трябва да учим ние. Три_фактора
  8. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Новото_начало - беседа Молитвен наряд за край: Благославяй - №8 от "Духът Божий" [ Псалом23.] Апостол Павел казва: „Докато бях дете, мислех по детински; щом станах мъж, напуснах детинското". Наистина, човек трябва да напусне детинското. За кое детинско се говори? Има нещо детинско в човека, което той трябва да напусне, но има нещо детинско, което трябва да задържи в себе си за вечни времена. За това детинско Христос казва: „Царството Божие е на децата". Детето носи в себе си възможностите и условията за растене. Каква е разликата между детето и възрастния? Детето е семе, едва посято или още непосято. То не е изникнало, не се е разлистило, не е цъфнало, не е дало плод. Старият е узрял плод, който виси на дървото и чака, или да го вземе някой, или да падне на земята. Ако го вземе някой, ще го опита и познае. Ако никой не го вземе, ще падне на земята, дето го очаква смърт. Семката му ще се посади и след време ще израсте отново. Каквото става на земята, същото става и в невидимия свят. Привидно някои неща се губят, но всъщност, няма загуба в природата. Нещата се само видоизменят, но не се губят, нито създават. Губи се нереалното, а реалното остава за вечни времена... ...Сегашните хора се оплакват от страдания и нещастия. – Коя е причината за страданията им? – Еднообразието в живота. Те търсят щастието там, дето го няма. Те търсят щастието в материалния живот: искат да бъдат добре облечени, добре нахранени, добре приети между хората; да имат файтон или автомобил на разположение, да посещават театри и концерти; да бъдат млади, здрави, да не боледуват; да имат хубави къщи, добре мобелирани. Хубаво е всичко това, но на земята такова щастие не може да се постигне. И да имаш всичко това на разположение, пак няма да бъдеш щастлив. Хората ще ти завиждат, ще се питат, как си придобил това богатство. Ще кажат, че с кражби си разбогатял. После, кравите и овцете ще те съдят, че си одрал кожата им, остригал си вълната им, издоил си млякото им. И горите ще те съдят, че си ги изсякъл. При това положение, можеш ли да бъдеш щастлив? Човек може да бъде щастлив само при три случая: когато знае, как да носи любовта, мъдростта и истината. Другояче казано: Да знае как да постъпва с ума, със сърцето и с душата си. Умът ще му даде светлина, сърцето ще му даде топлина, а душата ще му даде сила. Без светлина, без топлина и без сила, нищо не се постига. Това е все едно, да живеете в красив свят, с хубави плодни градини, без да опитвате плодовете; минавате край чисти, буйни извори, но ви е забранено да пиете вода; влизате в големи, богати магазини, пълни със скъпи дрехи, но нямате право да си купувате дрехи; обикаляте осветени салони, дето пеят и свирят видни певици и музиканти, но нямате право да влезете вътре да ги слушате. Навсякъде има училища, университети, дето се преподават различни науки, но вие нямате право да ги посещавате. Какво щастие е това? Красив е светът, който ви обикаля, но не можете да се ползвате от неговите блага. Помнете: Щастието е в самия човек – в светлината на неговия ум, в топлината на неговото сърце и в силата на неговата душа. Това щастие носи здраве и сила за човека. За да запази здравето си, а с това и своето щастие, той не трябва да допуща в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Дойде ли една отрицателна мисъл до ума ви, оставете я вън. Колкото пъти да хлопа, не й отваряйте. Мълчете си вътре и не питайте, кой е там... Новото_начало
  9. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Умно_дете Молитвен наряд за край: Ще се развеселя - песен Ще прочета 4-тата глава от Еклисиаст. Ще взема стиха: „По-добре бедно и мъдро дете, нежели цар стар и безумен, който не приема вече съвет.“ В XX век се говори за наука, говори се за щастие, говори се за морал. Ето какво аз подразбирам, каква идея лежи в основата: Хлябът е ценен за гладния, който може да яде, който може да оцени. Каква полза за онзи, който не може да го възприеме? Богатството е ценно за човека, който може да го използува. Силата е ценна за онзи, който може да я възприеме. Защото този закон навсякъде прониква. При сегашните хора, при сегашния век, при сегашното поколение хората се смущават за неща, за които безполезно е да се смущават. Може да се смущавате колкото искате, нищо не може да внесете. Ние живеем в един завършен век, това са свършени факти. Каквото и да направиш, стомната е счупена, къщата е съградена. Влязъл си в един параход, който е малко хилав, назад да се върнеш не може. Хората се смущават, че някой не е даровит. То е свършено. Ако искаш поет да станеш, то е свършена работа. Искаш да станеш виден човек – то е свършен факт, ти не си роден за това. Защо искаш? Има само едно изключение, което е дадено в света. Когато Господ направил света, един ангел погледнал Господа и като наблюдавал света, дали има дефект, намерил, че има едно животно, което не е направено както трябва. Туй животно било днешното магаре. То било дребно, хубаво, красиво същество, което не било [по] мярка за другите. Никой не обръщал внимание на дребното същество магарето. Оплакало се то: „Дадоха ми непочтено място, всичките са големи, аз останах да рева и да плача; също пък се и плаша от сянката.“ Като се върнал, ангелът докладвал това на Господа. Попитали магарето какво иска и му казали да си даде прошението. То отишло при един адвокат да му даде съвет. Магарето платило с английски лири. То казало: „Много ми взе!“ Той казал: „Като спечелиш, ще ми благодариш за това.“ То казало: „Е, като спечеля!“ Дали е този сегашният ръст на магарето? Та, се оплакало магарето на този адвокат, който му казал: „Ти защо не служи на Господа по всичките правила, които зная, да искаш Господ да ти даде голям ръст и силен глас?“ – „Ама – казало магарето – в моето прошение да ми покаже Господ и времето, кога да рева.“ Всичкото нещастие е, че магарето, като получило големия глас, не знаело кога да реве. В този анекдот, този, който го е създал, е вложил една скрита идея: благата, които имаме и не оценяваме, не знаем как да ги приложим. Ти може да имаш голям ръст и силен глас, но да не знаеш кога да ревеш и кога да кажеш сладка дума. Да кажеш нещата навреме, то е отлично. Та, казвам: Ние, съвременните хора, живеем в един завършен свят. Сега вече ще се примирим с положението. Всичките хора сега не се примиряват и искат да се измени животът за бъдеще. Но засега е така. Една поговорка казва: „Както го е залюляла, така ще го долюлее.“ Казвате: „Какво ще излезе от мене?“ Ще те посеят като житното зърно и за бъдеще ще станеш едно хубаво цвете. Но като станеш, ти ще се намериш в положението на магарето. Аз ви казвам сега, аз ви тълкувам думата „магхахарец“. „Маг“ значи умен, „хахарец“ – най-умният на Земята. Единственият, на когото Бог приел прошението, било магарето. И каквито други прошения дали, Господ не приел, Той приел само прошението, което магарето дало. Само че в туй прошение не е турено кога магарето да реве. Втория път като си даде прошението, ще тури кога да реве. Сега разбирайте: Да реве, значи да знаеш да мисли. Защото онзи, който плаче, той си има една мисъл в ума. Искаш да смекчиш сърцето, но нямаш знание. Плаче детето, то не е случайно. Ти плачеш, но все има някакъв обект. Майката плаче, защо? Всеки плаче все за нещо, не може да плачеш тъй, за вятъра, дето духа... Умно_дете
  10. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Плодовете_на_Духа-беседа Молитвен наряд за край: Молитва на Царството [I. Посл. към Коринтяните, 13 гл.] В 13 глава от I послание към Коринтяните се говори за плодовете на Духа. Любовта е плод на Духа. Всеки плод има смисъл, когато се яде. Следователно и любовта се осмисля, когато се яде. Ако любовта не се яде, не принася никаква полза. Като изядеш един плод, той трябва да се асимилира, да проникне в кръвта, да даде добър резултат. Дето животът се развива правилно, там резултатите са добри. Често се говори за бита на един народ. Думата „бит" има две значения. Бият някого с тояга и казват, че тоя човек е бит. Говори се и за бита на някой народ. Под „бит" на народа се разбира сбор от неговите нрави и обичаи. Бит човек и бита на народа са две различни понятия. Боят плаши хората; в същност, от боя са излезли много блага. Не е страшен боят, но трябва да знаеш, как да биеш. И светлината бие, и въздухът бие, и водата бие, но боят на светлината е милване, боят на въздуха е милване. Понякога въздухът се гневи, и тогава не милва, но удря. Тогава къса листа, чупи клончета, изкоренява дървета. Ако светлината на слънцето те бие, радвай се, защото човек ще станеш. Едно се иска от човека: да разбира нещата правилно. Колкото и да се разбират нещата правилно, все има нещо неразбрано за човека. Ако се вгледате в религиозния живот на човека, и там ще намерите нещо неразбрано. Ако се вслушате в езика на детето, и там ще намерите нещо неразбрано. Малкото дете вижда запалената свещ, сочи с ръка към нея, говори нещо, но никой не го разбира. След това то туря пръста си в свещта и се опарва. Като се опари два-три пъти, майката го предпазва да не тури пак пръста си в свещта, като му казва „гъш". Чуе ли тая дума, то разбира вече значението й и не пипа свещта. И възрастните, като не разбират значението на думата „гъш" не се пазят от опарване. Не туряй пръста си там, дето не трябва. Любовта учи човека, де да пипа и де да не пипа. Хората отсега нататък трябва да се заемат с изучаването на любовта. За коя любов говоря? Не говоря за обикновената любов, която започва с много обещания, а с малко дела. Младият момък обещава на момата цял свят, а накрая и дрипи не й дава; той обещава на момата да се жертва за нея, но, като умре тя, казва: Всичко се свършва вече. След гроба няма живот, няма никакви задължения. Той гледа час по-скоро да я погребе, да си отиде, отдето е дошла. В първо време тя е божество за него; щом умре, става обикновено същество. Оня, когото заравят в земята, и остава там за дълго време, не е никакво божество. Той отива на оня свят да се пречисти. Както момъкът постъпва с момата, така и момата постъпва с момъка. След това всички хора говорят за добър живот... ...Хората могат да се примирят само чрез любовта, те могат да се спасят само чрез любовта – друг път няма. Без любов нищо не се постига. Казано е: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Всеки трябва да се храни от плодовете на любовта. Само така ще се създаде нова вселена. Само така ще се придобие вечен живот. „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил". Плодовете_на_Духа
  11. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Молитвен наряд за край: Синовно_отношение-беседа Да се прослави Бог... - формула [ Лука, гл. 5,] В пета глава от Евангелието на Лука, 19 стих, е казано: „Понеже не намериха място, отдето да внесат болния, възлязоха на покрива, и през керемидите го спуснаха с одъра пред Исуса". Ако днес човек се осмели да отвори покрива на някого и оттам да спусне болния, ще го дадат под съд. Ние похвалваме тия хора за смелостта им. Голяма е била тяхната смелост, но и къщата не е била много солидна. Ако покривът е бил като сегашните, не биха могли да го отворят. Смел трябва да бъде човек в доброто, даже и да сгреши. За предпочитане е да бъде смел, отколкото страхлив. Понякога и страхът е на място. Ако заекът срещне мечка, трябва ли да прояви смелост, да се бори с нея? Той трябва да разчита на краката си и да бяга. Тук се изисква разумност, а не смелост. Трябва ли човек да бяга от пчелата? Смешно е да 6ягаш от пчелата. Спри на мястото си, вдигни главата си и духни към нея. Тя се плаши от вятъра. Щом духне вятър, пчелите се скриват в кошерите. Обаче, не е позволено на пчеларите да опушват с дим кошерите за да взимат меда. Това е насилие, а насилието води към зло. Стремете се към доброто в живота. Всеки ден трябва да внасяме нещо ново в живота, колкото и да е малко то. Вижте, как художникът започва своята картина. Ако рисува човек, той първо поставя основните черти: челото, носа, брадата. Като направи скицата, всеки ден прибавя по нещо към портрета. Той постепенно дохожда до най-малките подробности. Ако художникът бърза да свърши картината си в един ден, нищо не е постигнал. Само скиците стават бързо. Има художници, които са майстори на скици, но малцина могат да нарисуват човека такъв, какъвто е. Гледаш един портрет, виждаш, че добротата на тоя човек е пресилена. Той е представен по-добър, отколкото е в действителност. Някой художник нарисувал някого по-смел, по-красив, отколкото е в същност. – От кого зависи това? – От художника. Смелият художник предава своята смелост на човека, когото рисува. Страхливият художник предава своя страх на човека, когото рисува. Какъвто е характерът на художника, такива са и неговите картини. Казвам: Мнозина ме слушат, малцина ме разбират. Това зависи от разбирането. Всеки разбира според своята мярка. Не е лошо това, но понякога вие съкращавате тая мярка. С един или с два милиметра, но все ще я съкратите. – Защо става така? – Защото бързате. Кое е по-добре: да увеличава човек нещата, или да ги намалява? Това се определя от случая. Ако ти е дошъл гост и пожелаеш да го нагостиш, дай му изобилно ядене, да остане доволен. Когато се храниш, никога не преяждай. На госта ще дадеш изобилно, да не мисли, че си скъперник. Към себе си ще бъдеш строг, няма да преяждаш, а към госта си щедър. Не мисли, че той ще те ощети. Колко ще изяде един човек? Може ли да изяде един хляб? Има хора, които ядат много, но те се срещат рядко. Те минават за големи герои... ...Какво представя любовта? – Разумно отношение на Бога към нас. Чрез това отношение ние възприемаме Божията мисъл, Божието чувство, Божията сила. – Какво носи любовта за човека? – Всички права. Тя дава истинска свобода. Чрез любовта човек определя своето синовно отношение към Бога. Откажеш ли се от любовта, ти губиш правата си, губиш свободата си, губиш синовното си отношение към Бога и ставаш слуга. На слугата се плаща, а на сина се отговаря с любов. Синът става наследник на баща си. И слугата, и синът са на мястото си, но всеки трябва да знае своето място, своите права и задължения. Ако искате да станете наследници на любовта, ще работите по нейните закони. Ако искате да ви плащат, ще станете слуги. Казвам: Отворете покрива на вашата къща, да се освети тя. Има къщи, които не се осветяват добре – прозорците им са малки. За да се осветяват, както трябва, отворете и покрива им. Бих желал и вашите глави да се осветяват не само чрез очите ви, но и чрез покрива ви. Човек е на прав път в живота си, когато започне да приема светлината и от горната част на главата си. Ония от вас, които желаят да работят съзнателно, нека направят опит, да видят, колко мисли, колко чувства и колко постъпки се възприемат по пътя на любовта. Всеки трябва да знае за себе си, колко от неговите мисли и чувства се възприемат и прилагат с любов. Кажеш ли, че някой е лош, ти не живееш по закона на любовта. От гледището на любовта няма лоши неща в света. Ако яденето, което ядеш, е горещо и изгори устатата ти, яденето ли е лошо, готвачът ли е лош, или ти сам си виновен за това. Погрешката е в готвача, ако не те е предупредил. Погрешката е твоя, ако ядеш бързо. Обаче, яденето е добре сготвено. Това, което хората наричат зло, не е нищо друго, освен горещо ядене. Не бързай, почакай малко, да изстине яденето, и тогава яж. Казват за някого, че е много студен човек; за друг казват, че е много горещ. Вината е в ръката. Ако ръката ти е студена, не се ръкувай с хората, докато не се стоплиш; ако ръката ти е гореща, не се ръкувай, докато не се разхладиш; ако ръката ти е влажна, пак не се ръкувай, докато не се изсуши. Не е добре ръката на човека да бъде много суха. Ръката на болния е или гореща, или студена. Следователно, ако и твоята ръка е много гореща, или много студена, това показва нездравословно състояние. Кое е естественото състояние на човека? Естественото състояние на човека изисква светъл ум и топло сърце. Не е естествено сърцето на човека да изстива; не е естествено умът му да потъмнява. Избягвайте студенината на сърцето. Избягвайте тъмнината на ума. Не яжте много гореща храна. Не яжте и много студена храна. Спазвайте тия правила, за да бъдете здрави, бодри и силни. Синовно_отношение
  12. Но да оставим. Сега, това са вметнати въпроси – глупавият и умният човек. Глупав човек наричаме онзи, който не може да използува условията, които Бог е дал. Него аз наричам глупав. Той иска да създаде нови условия. Той иска природата с неговите теории и разбирания да бъде. Той ще си блъска главата с една теория – перпетуум мобиле. Казва: „Туй ще го постигна!“ Всичко може да постигне, но не това. Глупавият никога не може да постигне това, което умният може да постигне. Защо? Защото не използува условията, които Бог му е дал. В какво седи разумният човек? Той използува условията, които Бог му е дал. Големите противоречия, които съществуват в света… Ние имаме ред системи, на които възлагаме големи надежди. Например майката възлага големи надежди на учителя да възпита децата ѝ. Възлага надежда на онзи, обществения морал, на храната, на въздуха. Това е вярно, но в известна степен. Но съдбата на детето се определя от онзи момент, когато се зачева. Влезе ли в орбитата на майка си – дотогава, докато не е навлязло в орбитата, то се движи в пространството както планетите, скитащите планети. Майката, която иска дете, привлича го да влезе в нейната орбита и тогава то започва да се върти около нея по-близо и най-после го […] казва: „Това е моето дете.“ Някой път това дете, като живее 4–5 години по-силно, заминава за другия свят – пак отива в пространството. Пита майката: „Къде е моето дете?“ – „При Бога.“ Аз казвам: Във времето и в пространството. Там ходи и се движи. Но туй е едно физическо обяснение. Майката ни най-малко не се задоволява с това твърдение, не е съгласна. Ако съм майка, и аз не бих се съгласил с тия определения. Ще кажа: „Да го няма туй нещо.“ Или, другояче казано: Душите предвечно съществуват. Душите на децата, на стари и На млади предвечно съществуват вътре в Божествения кръг на нещата. Единственото различие е, че тия души, всяка душа е облечена в една форма, която намери за благоугодна. Душите се отличават по форма, по формата в материята, в която са облечени. Или, другояче казано, според организма, в който живее, или в света, в който трябва да се намират. Човек на Земята е съчетание от милиарди. Аз предполагам, че има около 60 милиарда клетки души. Човешката раса наброява около 60 милиарда. Два милиарда са на Земята, а другите са в пространството. Не мислете, че пространството е празно. То е организиран свят. По някой път на душите, като им дотегне, интересуват се да влязат в нашия свят като екскурзианти. Някоя душа попадне като екскурзиант, после, докато вземе билет да се върне назад, види и пати главата ѝ. Постоянни съобщения няма; за слизане е лесно, но за отиване, за връщане е много мъчно. Сега, Соломон, който е бил учен човек, философ, запознат с еврейската кабала, казва: „Има време за всяко нещо.“ Трябва да се преведе неговият език на модерно разбиране и тогава нещата ще станат по-ясни. Та, казвам: Всичките тия клетки – 60 милиарда, са организирани в разни органи и от съвкупността на тяхната деятелност зависи здравето на човека. Той е като една монада, като една душа, която е сгрупирала всичките тия същества около себе си. Зависи от неговата разумност какво ще бъде неговото бъдеще. Ако той е във връзка с онзи велик Божествен закон, той всякога ще има съответствующо здраве, ще има отличен ум, ще има отлично сърце и воля. Най-малкото прегрешение, което направи, може да му докара една дисхармония и тя може да му докара за хиляди години нещастия. Следователно, понеже всичките тия души се намират под прякото влияние на Великия Божествен закон, ние косвено сме свързани, с душата. Божественият принцип е пряко свързан. Следователно, щом нарушим Божествения закон, тогава се скъсват ония връзки, понеже Божествените енергии от Божествения свят минават през тия души. Те са канали, през които ръководните души в тялото, туй, което вие съзнавате, че сте човек, всичките тия души служат като проводници на Божествените блага. Ако вие направите най-малкото престъпление, започват да се затварят условията за вашето проявление. Щастието на всеки един човек зависи от вътрешната хармония. Може да направите един опит и той е следният. Ако вие водите един редовен живот, не само морален, но имате и любвеобилна душа, обичате баща си, майка си, брата си, готови сте да се пожертвувате, после, сте запознат с много учени хора, кого как срещнете, всеки иска да се запознае с вас, приятно му е. Ако вие не обичате баща си, майка си, брата си, сестра си, изолирани сте, не храните никакво чувство, хората започват да ви избягват. Няма с какво да се заинтересуват. Вие мязате на пустиня без извори, без дървета, без птици, само прах. Кой ще дойде в такъв свят? Тогава вие се чудите защо хората ви избягват. Няма нищо, което да ги интересува във вас. Ти казваш: „[Те] не знаят, че аз съм религиозен човек.“ Аз зная, има религиозни костюми. Казваш: „Не знаеш, аз вярвам в Бога.“ Има една вяра: че вярваш в глупостта. Ти си първокачествен идиот и вярваш в парите, в къщата, в нивите, вярваш в своята сила. Това не е вяра. Това е за определено време. Ти живееш във времето. Ти не разбираш целокупността на живота. Аз не казвам човек да не вярва. Но вярата в себе си разбира онзи първичен принцип, който го е назначил като чиновник. Той трябва да има време и връзки да извърши волята на Бога. Щом извършва своята воля и казва: „Аз съм господар!“, този човек не е в преки връзки с тия закони. Казвам сега: От какво зависи самовъзпитанието на човека, неговото щастие? Всеки един може да бъде щастлив. Вие може да бъдете щастливи в един ден и нещастни в следния. Вие може да живеете 120 години, пък може да умрете още днес – напълно животът зависи от вас, 120 години са дадени на разположение. Ако живеете 120 години, може да дадат още 120 години. Природата може да ви хроникира. Ако след 120 години има още какво да изучавате на Земята, ще ви оставят. Следователно трябва пак да влезете в Божествения свят, за да влезете в нови условия, пак да се върнете на Земята, за да разгледате света от друго становище. Ние виждаме какво става в света. Имаме понятие за света. За 7 години детето има едно понятие. След 7 години, когато се развият чувствата, туй дете става малко своенравно, обича да плаче, непослушно е. Следующите 7 години става по-умно, поет става, пише поезия, има високо мнение за себе си. Когато стане на 21 години, на 28 години, поумнява, става като баща си. И оттам, като говори, вече поумнява. Той говори глупости до 48-та година, може да прави много глупости. От 48 години до 68 години живее един обикновен живот. От 68 години до 98 години живее един талантлив живот, а от 98 до 120 години живее живота на един светия. Според тази класификация много малко живот има. Някой живее 90 години и умира. И мисли, че е светия. Не, не. Аз не го турям. Като противовес светията представя широк кръг на деятелност, широки разбирания, той трябва да има опитност. От всичко туй не е безполезно, това е все материя неорганизирана. Грешният живот е неорганизирана материя. Следователно светията ще вземе всичката тази неорганизирана материя и от това ще изкара нещо трезво. Ще каже: „Много Ти благодаря, Господи, че ме допусна да сгреша, за да стана гениален, за да стана светия. Иначе нямаше друго с какво да работя.“ Светията, който иде сега на Земята, с какво се занимава? Все с грешни хора се занимава. Може да искате да намерите някой светия – ще го намерите при някой грешник. Курдисал се да чака. Думата „курдисал се“ – настанил се на земята. Той има да си пати с този грешник. Светията разправя, но грешникът не разбира, казва: „Махни се оттук! Остави старите идеи, светите идеи, остави ме свободен да поживея!“ По някой път светията вземе, че тури черна маска като него. Казва: „Де е онзи?“ – „Той си замина.“ Светията е скрит. Казва: „Да отидем да оберем някого!“ Хайде, тръгват, отиват да оберат, но понеже светията е умен, онзи като заспи, всичкото обрано той после го занесе на хората. Той прави добро. Стане онзи, някой път пита някой, казва: „Обрали са ни. Дошли са някои по-умни от нас.“ Така с години. И той се запознае и казва: „Много сме големи ма[…]. Но откак с тебе почнах да правя другарство, все обираме някого [и] все ги взел някой. Не върви тази работа.“ По някой път има хора, които казват, че в света не им върви. Някой светия има с тях. Туй са сега посторонни неща. Понеже вие сте свързани с материята, виждам вашето положение. Всичките хора имат известни страдания. Божественият свят [има] предвид да ограничи страданията на хората. Всяко едно страдание се допуща с оглед да може да донесе едно Божествено благо. Ако страданието не може да донесе, ако чрез него не може да дойде едно благо, страданието е излишно. Страданието се допуща с оглед да донесе нещо за нашия прогрес, за нашето развитие. Така трябва да разбираш. Ако зададеш въпроса дали туй е вярно, опитността на цялото човечество откак свят съществува, е все една и съща. Когото и да попитате, като четете опитността на Иов, този, праведния човек, много умен човек, гениален човек, виждаме, че върху него дойде едно изпитание, да се изпита до каква степен на разбиране е дошъл. Ако дойдете до опитността на Христа, Той дойде до големи изпитания, Той мина големи изпитания. Той дойде да спаси света и когато поиска да се съкратят страданията Му – ни глас, ни с[ли]шание. Най-после дойде кръстът, разпънаха Го на кръста, имаше една [опит]ност, по друг начин можеше. Ако Христос не беше умрял, не можеше да възкръсне. Трябваше да умре, за да провери онази Божествена сила, да провери онова Божествено начало, което Му казваше: […] Христос казва: „Имам власт да положа душата Си, имам власт и да я взема.“ Това е Божественото начало. Човекът, който се молеше, онзи, който казваше, че има власт, са двама различни. Божественото начало казва: „Аз, Който живея в тебе, мога да те поставя в тия благоприятните условия и да те извадя да видиш Моята сила.“ Следователно всеки един от вас, ако имате вяра, ще се яви силата, която имате. Ако не възприемете страданията, как ще опитате Бога? Ако Бог даде всичкото богатство, всичката слава, то е външната страна, нищо няма да научите. Следователно ще направите къща, ще направите дрехи, автомобили. Никакво благо няма да имате. Или ако имате всичката слава, която хората имат, няма да намерите нищо. Когато Христос влизаше в Иерусалим и викаха: „Благословен, който иде в името Господне!“, след 3 деня казваха: „Долу, разпни го!“ Вие не знаете докъде се простира човешката слава. Христос казва: „Не търсете слава от човеците, но от Бога!“ Разбирате ли онези съвършени ваши братя, които са завършили своята еволюция, разбират от пътя, по който вие минавате. Те напълно вл[изат] и разбират вашите страдания... Има_време
  13. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва В начало бе Словото – песен Има_време -беседа Молитвен наряд за край: „Духът Божи“ Господнята Молитва Ще прочета 3-та глава от Еклисиаст. Ще взема само думите: „Има време за всяко нещо.“ Това е едно изречение, което всички употребявате. Има време за какво? За всяко нещо. Но малцина се спират да изваждат онази философия, която се крие – че има време за всяко нещо – и се спират върху частичното проявление на времето. Те не разбират времето като един процес, който съдържа или който вмества всичките блага, които има да получи човек. Времето носи в себе си страдание и радост. Те са подаръци. От едно гледище ще разсъждаваме свободно. Понеже вие сте напреднали ученици, ние ще разсъждаваме тъй, както в университета разсъждават професорите, не тъй, както се разсъждава в първо отделение. Няма да питате защо нещата стават така. Защото безполезно е да питаш защо човек яде. Безполезно е да питаш защо човек умира. Безполезно е да питаш защо човек се ражда. Безполезно е да питаш защо човек забогатява и защо осиромашава. Безполезно е да питаш за подобни неща. Умира, защото умира, ражда се, защото се ражда, осиромашава, защото осиромашава. Казва: „Ще му докажа научно.“ Може да докажеш, но факт е – сиромах е. Какво ще докажеш на бедния, че е сиромах и какво ще докажеш на богатия, че е богат или какво ще докажеш, че той има някаква способност? То е въпрос. Богатството не се дължи на някаква способност. То е резултат, то е една съвкупност. Богатството не се дължи на ума. Ако баща ти е оставил едно богатство, то не се дължи на тебе, нито на твоя ум, нито на твоето достойнство. То се дължи на ред поколения, на деди и прадеди, които са го оставили туй богатство. Казвате: „Виж съдбата как е проработила!“ Какво лошо има, ако неговата съдба е проработила? Каква разлика има, ако човек е богат или сиромах? Питам: Кое състояние е по-хубаво, когато се давиш: сит ли да бъдеш или гладен да бъдеш? Ситият човек по-лесно се удавя, гладният човек се избавя. Ако се давиш, защото в желанието като се давиш, тялото се разширява, вземаш по-голям обем, ако си се наял. Ако пък [не] си се нахранил, няма какво да желаеш. Свиеш се в себе си и тогава потънеш. Вие ще кажете: „Докажете това!“ Питайте онези, които се давят, питайте онези, които се избавят. Това са факти. Онзи, който се дави и онзи, който се избавя питайте. Има_време
  14. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Матей глава 5 Двата_пътя Молитвен наряд за край: Пътят на живота - молитва Ще прочета 5 гл. от Евангелието на Матея. Много пъти сте чели тая глава и мислите, че я знаете. Човек знае нещата, само когато може да ги прави. Докато не се е научил да ги прави, той нищо не знае. Колко неща сте чели върху музиката, колко пъти сте пели, но докато не се научите да взимате вярно тоновете, не знаете, какво е музика, нито какво е пеене. Всичко в природата пее: и растенията, и дърветата, и птиците, и животните, но грамадна разлика има между пеенето на едните и на другите. Прочетената глава представя една малка част от голямата беседа, която Христос държал на времето. Тя е част от едно цяло, което може някога да се възстанови. Казва се: „Не тропай на едно място". – Кога не се тропа на едно място? – Когато играят хоро. Ако младият момък и младата мома играят на хорото и тропат само на едно място, това не е хоро. Който играе хоро, трябва да обикаля хорището. Друг е въпросът, ако се играе ръченица, но и при ръченицата има движение напред и назад, въртене, махане с кърпа. Казва се за някого, че е религиозен. В какво се заключава религиозността? Кой човек е религиозен? Съществуват два вида религиозни хора: едни играят хоро, а други – ръченица. Така, именно, те се състезават. И едните, и другите искат да минат за праведни. Това е невъзможно. Не е лесно да станеш голям, не е лесно да станеш дълбок. Кой може да придобие дълбочината на океана? Казват за някого, че е набожен. – Кой човек е набожен? – Който има благоговение. В Индия има милиони богове. Ако си набожен, можеш ли да служиш на толкова богове? Колко време ти е нужно, да служиш на всеки бог по един ден? При това, на всеки ще служиш по особен начин. Ти служиш на един Бог и не можеш да се справиш, а какво ще стане, ако трябва да служиш на много богове? Какво значи да служиш на много богове и какво – да служиш на един Бог? – Много богове подразбира много идеи. Един Бог – една идея. Как ще служиш на болния? – Изкуство е да служиш на болен. Трябва да знаеш, кога и как да го повдигнеш, да го обърнеш, да смениш дрехите му, да го завиеш, да му донесеш на време вода и храна. Деликатно трябва да го пипаш, да не му причиниш болка. Както и да го пипаш, той казва: Внимавай, болен съм. Днес малко хора са деликатни и внимателни. Много от съвременните хора имат необуздан език, не говорят добре. Те говорят безсмислени и неверни работи. Изучават Библията невярно; тълкуват я невярно и я прилагат невярно. Някой мисли, че няма друг като него. Прав е, няма друг човек като него. Той е особен екземпляр, няма подобен на него. Ако е праведник, няма друг да мисли по същия начин; ако е грешник, няма като него грешник. Всеки човек е особен екземпляр. Понякога праведният е по-лош от грешника, а грешникът – по-добър от праведния. Какво ще кажете на това?.. Двата_пътя
  15. ...Ядеш от чуждото, от онова, което другите са изработили, и минаваш за добър човек. За бедния, който работи цял ден, казваш, че умът му не достига, затова е беден. Питам: Чий ум е по-добър – на оня, който забогатява, или на оня, който обеднява; на оня, който пълни хамбара си, или на оня, който го изпразва? Положението на оня, който пълни хамбара си, в едно отношение е добро, а в друго отношение – лошо. Като пълни хамбара си, той си създава неприятели. Оня, който изпразва хамбара си, минава за несретник или за будала, но с това той си създава приятели. Всички го обичат и познават. Ако си богат, ще те обичат за пълния хамбар, а не за тебе. Мнозина се запитват, как да обичат даден човек. Много просто: ще го обичате за хамбара му. Срещаш млад момък, здрав, умен, красноречив. Младата мома се влюбва в него. – Защо се влюбва? – За пълния му хамбар. Той е богат, здрав, разумен, хубаво говори, обещава да й купи нови обувки, копринена рокля, да я разхожда с автомобил, да я води в странство. Тя ще се разхожда, а слугинята ще работи. След това, казват, че тая жена обича мъжа си. Обича го, докато хамбарът му е пълен. Щом се изпразни хамбарът, тя го изпъжда от къщата и му казва: Да си вървиш, не обичам празен хамбар. Той плаче, че възлюбената му го напуснала. – Защо го напуснала? – За да отиде на работа, да напълни хамбара си. Това е кривата философия на живота, която не трябва само да се констатира. Така постъпват хората и в религиозния си живот. Моли се човек на Бога и казва за себе си, че е религиозен. Защо се моли?.. ...Разчитай на себе си, на онова, което ти сам можеш да направиш. Ако съм цигулар и отида в някое село, няма да разчитам на бедните и на богатите хора, но ще започна да свиря и така ще се запозная с тях. В дадения случай, цигулката ще ми помогне повече, отколкото да се хваля с богатството си или с високото положение, което заемам. Хората не се интересуват от богатството ми, нито от високото ми положение, но от свиренето ми. Не говори нищо за себе си. Иди при някой болен и му помогни да се излекува. Той веднага ще те пита: Имаш ли някакъв цяр, да ми помогнеш? Аз не се нуждая от хора, които са обиколили света, но се нуждая от истински учени, които могат да ми помогнат. Ако си онзи, който носи цяра, ти си добре дошъл. Често казвате, че имате любов. Ако вашата любов в даден случай не може да даде утеха на ума ви, каква любов е тя? Ако вашата любов не може да даде утеха на сърцето ви, каква любов е тя? Ако вашата любов не може да даде утеха на душата ви, каква любов е тя? Ще кажете, че се молите на Бога. Молитва, която не произлиза от любов, не е истинска. Молитва без любов е кална вода, образувана от пороя. От такава молитва нищо не остава. Ако глух човек свири на цигулка, той не може да се радва на свиренето. Който свири, трябва да свири за себе си, пръв той да се радва на свиренето си. Щом той се радва, и другите ще се радват. Ако сам не се радва, и други не могат да се радват. И певецът трябва да пее за себе си. Каквото правите, правете го първо за себе си. Затова Христос казва: „Болен бях, не ме посетихте; гладен бях, не ме нахранихте". Запитаха Христа: „Кога, Господи, си бил болен и гладен?" Христос отговаря: „Който направи това на един от малките, на мене го е направил, и той носи благословението. Който не го е направил на един от малките, и на мене не може да го направи. Той сам се излага на ограничения." Мнозина искат да отидат на небето, без да знаят тамошния език. Ако кажат „добър ден", трябва да знаят езика на небето; кажат ли на друг език „добър ден", ще ги върнат назад. Там не се говори нито на български, нито на френски, нито на английски. Там се говори езикът на любовта. При това, как ще погледнете Господа? Ако Го погледнете, както сега гледате, пак ще ви върнат назад. Това е по човешки казано. Не е лесно да отидеш на небето. Не е лесно да станеш цар. Някой иска да стане цар, всички хора да го почитат. Какво е направил за човечеството, за народа си, за да го почитат? Той не е създал света, не е създал народа си. Той разчита на онова, което миналото е изработило. Всички хора разчитат на миналото. Те говорят за миналия си живот, но на миналото не трябва да се разчита. Трябва ли да се разчита само на онова, което Христос е говорил преди две хиляди години? Той е говорил на тогавашните хора, а сегашните трябва да посеят Словото Му, да опитат неговия плод. Ако не направят това, те са на крив път. Във времето на Христа любовта е била такава, каквато е и днес. Каже ли някой, че не може да обича, това показва, че тръбичката му е тясна. Във времето на Христа тесните тръбички пущаха малко вода, но и сегашните тръбички не пущат повече. Обаче, големите и широки тръби и днес пущат толкова, колкото и във времето на Христа. Какво може да излезе от една градина, която се полива с тесни тръбички? Оня, който е поливал със Словото Божие, той носи Божествената светлина, топлина и сила в себе си. Той озарява човешките души. Той не знае, какво нещо е болест, недоимък, лоша дума. Дето минава, всички му правят път. И кучетата отстъпват пред него... Двата_пътя
  16. Слънчева

    Дете

    Едно дете на края на дъгата полива цвете и се смее. Танцува сякаш, помаха ми с ръката, а рокличката му белее... Едно дете сега свободно тича душата му лети и пее. Едно момиче, толкова обичано, при ангелите нежни ще живее... 3.4.19г
  17. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва „Грее Слънцето“ Да се не смущава сърцето ви! - беседа Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 - песен „Благословен Господ Бог наш“ Ще прочета част от 9-а глава от Еклисиаст. Ще говоря върху първия стих от 14-а глава от Евангелието на Иоана. „Да се не смущава сърцето ви.“ Това е едно много просто изречение, което много пъти са проповядвали. Да се не смущава сърцето ви. Кога? Когато няма нужда, защо трябва да се смущаваш? Не се смущавай, когато не си смутен. Защото, щом си смутен, няма какво да се смущаваш. Сега аз искам да ви покажа светлата страна, защото всички вие, па и цялата съвременна култура, върви по линията на Сатурна. Така я наричам аз, защото те не вървят по линията на щастието, но по линията на нещастието. Всички хора подозират, че има да се случи някакво нещастие, те не очакват нещо добро. И действително, така става. Всички хора завършват зле, с изключение само на няколко души, които не са завършили зле. Всички хора на общо основание фалират. Хората са се наплашили. Никой не очаква нещо добро. Сега, като се проследи цялата философия и теория, през която е минал човешкият ум, ще видим какво се е постигнало. Но няма да се спирам върху тези теории. Когато Бог е създал вола и стършела, стършелът бил недоволен от своя ръст, намирал, че е много малък, искал да стане по-голям. Но Бог му казал, понеже волът е по-голям, не може и двамата едновременно да бъдат големи. Единият от тях трябва да бъде малък, за да представят контрасти, противоположности един на друг. – „Затова пък на тебе ще дам едно жило, с което ще жилиш вола. И ако той започне да бяга, ще знаеш, че между тебе и него има известно съотношение и вие си мязате.“ И наистина, като излязъл от Божията ръка, стършелът отишъл при вола и го бутнал, ужилил го малко, но волът хукнал да бяга и толкова много се наплашил от стършела, че в ума си го представил като същество, 10 пъти по-голямо и от самия него. И като го запитали защо бяга толкова, той казал: „Опасно нещо е това!“ – „Какво ти опасно, то е малко животно.“ – „Не, страшна работа е, жили много.“ Та, сега това, което ви смущава в света, е вашият стършел, който ви безпокои и от който всички бягате. Казват ви, че е малък, но вие не вярвате, вие си го представяте 10 пъти по-голям от вас. Казват ви, че е много малък, може да го турите в едно шишенце и да го гледате само. Сега има много начини за разсъждение. Съвременното общество върви по един път на внушения и на самовнушение. Вземете вестниците, всички пишат: „Ние не вървим на добре, от ден на ден отиваме все по-на зле, няма да излезе нищо от нас“ и т.н. Дето и да се обърнете, ще чуете, че баби, майки, бащи, деца, все една и съща песен пеят. И след всичко това държат в ума си мисълта да се оправи светът. Че, как ще се оправи светът? Всички говорят, че лозето не е разкопано, но никой не го копае, все неразкопано остава. След това започват ново положение: „Да разкопаем лозето, да разкопаем нивите!“ Но пак не ги разкопават. Казват, че трябва да се разкопае, но пак остава неразкопано. И най-после дохождат до положителната страна: „Трябва да се разкопае лозето!“ Представете си, че вие боледувате и казвате: „Защо Господ ми даде тази болест?“ Така пита религиозният. А ученият казва: „Защо природата е допуснала болестта?“ Невежият пък ще каже в този случай: „Късметът ми е такъв.“ Казвате: „В какво седи болестта?“ Болестта седи в една много малка причина. Една много малка причина може да създаде големи нещастия... ...Питам: Ако Бог е ваш Баща, какво има да се смущавате? Той е направил цялата вселена, Той е създал Слънцето, Луната, звездите, Той всичко е наредил. Някой път вие сте паднали духом, смущавате се и казвате: „Как ще стане тази работа?“ Тогава казвам: Щом се смущавате, отношенията с баща ви са малко нарушени. Ако аз любя баща си, между баща ми и мене не може да се яви никакво нарушение. Неговото сърце всякога ще бъде за мене отворено. Понякога земният баща е егоист, но и земният син е егоист. Значи, егоизмът е влязъл в този дом. На егоизма трябва да се даде подобаващо място. Човек, който от сутрин до вечер мисли само за себе си, той нищо не може да постигне. Мислете за Баща си и бъдете полезни за всички. Като не можете да постигнете нещо, мислете и за себе си, но гледайте да бъдете полезни и на вашите ближни, да изпълните волята Божия, да имате една светла и хубава идея. И когато видите един сиромах, трябва да знаете всъщност сиромах ли е той. Бръкне в джоба си, има пари. Пак бръкне, пак извади пари. И 20 пъти да бръкне, все има пари. Всички тези земни извори са все такива сиромаси хора, от които постоянно извира. Това е сиромахът, който има богата душа, който има богат ум, богато сърце. Всъщност това е богатият човек. ...„Да се не смущава сърцето ви.“ „Вярвайте в Бога, вярвайте и в Мене.“ „В дома на Баща ви има много жилища.“ Цялото небе за вас е създадено, но няма какво да се безпокоите. Мислете добре за всички. Нека всички пожелаем на управляващите, които сега са дошли в България, да извършат волята Божия. Тогава ще бъде радост на всички. Тайна молитва Да се не смущава сърцето ви
  18. Молитвен наряд за начало: Добрата молитва Вечното благо Молитвен наряд за край: Молитва на Царството Размишление върху мисълта: Бог е вечният извор на живота. В десета глава от Евангелието на Матея Христос обръща вниманието на учениците си върху онова, което им е нужно в живота. Така Той иска да ги освободи от излишни грижи и потреби. В 12 глава от Марка Христос отговаря на въпроси, зададени от фарисеите и садукеите. Те остават учудени от отговорите на Христа, макар че не им понасяло. Като изучават свещените книги, в които е описан живота на миналите поколения, хората виждат предразположението на човека към погрешки и опущения. Всички хора искат да угодят на Бога, че, като отидат на онзи свят, да живеят добре, да бъдат между ангели и светии. Ако искаш само да надзърнеш в онзи свят, да видиш, как живеят възвишените същества, това е лесна работа. То е все едно, да отидеш на театър, да видиш, как играят актьорите и да се върнеш у дома си. Обаче, това не е постижение. Има смисъл да отидеш на онзи свят, но да живееш както живеят възвишените същества, да се приобщиш към тях. Евреите разбраха буквално Писанието, поради което и до днес страдат. И до днес още тe носят последствията на своето криво разбиране за истинския живот. Не се живее по буквата на нещата. Буквата умъртвява, а Духът оживява. Съвременните хора, християни или не, изпадат в погрешките на евреите. Днес християнски народи воюват помежду си. В името Божие те вършат неща, които не са угодни на Бога. Въпреки това, те казват, че, каквото става на земята, е в реда на нещата. Но да оставим настрана работите на външния свят. Ние нямаме право да съдим никого. Който е създал света, Той има право да съди. Защо воюват хората, това е тяхна работа; защо се върти земята, това е нейна работа; защо грее слънцето, това е негова работа; защо растат дърветата, това е тяхна работа; защо текат реките, това е тяхна работа; защо човек живее така, а не иначе, и това е негова работа. Ние нямаме право да се бъркаме в неща, които са далеч от нас. Задачата на човека е да намери същественото в живота. – Кое е същественото? – Вътрешните прояви на живота, изявен чрез чувствата и мислите на човека. Казано е за човека, че Бог вдъхнал в ноздрите му дихание, и той станал жива душа, започнал да чувствува. Значи, първо се явили чувствата в човека, а после – мислите му. Като резултат на чувствата и мислите се явяват човешките постъпки. Щом чувствата и мислите на човека са прави, и постъпките му ще бъдат прави. Ще кажете, че, за да постъпва право, човек трябва да бъде учен. Не е така. Не всеки учен постъпва право. Важно е да мисли и чувствува право. Христос дава пример за лошия и недобросъвестен домоначалник, който ял и пил и не изпълнил волята на своя господар. Този домоначалник не управлявал мислите и чувствата си, както трябва. Той се разпуснал, заради което господарят му не останал доволен от него. На всеки човек е дадена задачата да бъде домоначалник на своите мисли и чувства, да ги направлява правилно. Но той яде и пие с тях и не изпълнява работата си добре. Така той измъчва ума, сърцето и душата си. След това се запитва: Какво ме очаква на онзи свят? – Скърцане със зъби. Вечното благо
  19. За жалост имаш право. От вчера опитвам да пиша на модераторите, но не мога-блок. Тъжно ми е, че се случва. Порталът е едно мое си, чисто местенце и ми е тъжно, че се случва това със спама.
  20. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Псалом 91 Добро слушане - беседа Молитвен наряд за край: Молитва на царството http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/01_V_nachaloto_be_Slovoto.mp3 Ще направим малка забележка за едно от правилата. Онези, които посещават Божественото училище, добре да слушат. Знаеш какво значи добре да слушаш? Когато пее някой, да разбираш отношенията, които съществуват. Сега ние не чуваме никакъв говор в тона, чуваме само гласа. Всеки тон има своя дума. Един ден човек като пее само, ще говори. Сега на тона туряме думи, които се падат. Караме нотите да пеят туй, което ние искаме. Един ден ще пеят туй, което те искат, защото тоновете са живи. „До“-то според мене, както аз го зная, е едно интелигентно същество. Казва: „Какво обичате? Може да ви попея.“ Всичко може да ви пее. То е „до“-то, всичко пее. Ние го считаме само един тон от първата гама, дето започва на първата линийка под петолинието. Ако може да слушаш добре, ще може да пееш добре. Ако може да гледаш добре, ще знаеш добре да рисуваш. Ако може да ухаеш добре, ще разбираш езика на цветята. Уханието е говор на цвeтята. Пък ако знаеш добре да ядеш, ще знаеш добре да се разговаряш с любовта. Ако знаеш добре да пипаш, ще разбираш какво нещо е добродетелта. То са правила. Човек, който няма усет, той не може да разбира какво нещо е доброто. Добро и зло е едно отношение. Ходиш по един гладък път, е добро. С боси крака ходиш по един трънлив път – докато минеш, може да влязат стотина тръна. То е зло. Като идеш, ще вдигнеш крака си нагоре. Що е зло? Стотина тръна, влезли в крака. Минаваш по пътя – да ти е приятно, стъпил си по най-меката почва. Ние мислим за оня свят. Някой път ме питат какво има на оня свят. Ако влезеш в оня свят без любов, е толкоз грозен, че ще хукнеш да бягаш. Ако влезеш без любов в оня свят, ще видиш – всички са грозни като арапи. Ако влезеш с любов, всички хора са като ангели, облечени са като ангели. Хората имат детински понятия за оня свят. Мислят: „Както на земята е.“ Вие казвате: „Облечени сме.“ В небето, ако нямаха любов към нас, дрехите, с които сме облечени, са толкоз лоши, не биха седели нито една секунда. После човешките тела изпускат такова лошо ухание, не са хубави цветя, но магарешки тръни, зле миришат. Онези, които слизат, имат любов, понасят тия неща. Сега има едно разбиране: голяма привилегия е да бъде човек на земята. Ангели има, хиляди години чакат да слязат на земята да се преродят. Вие мислите да идете в небето. Да идеш в училището, да идеш да слушаш някой певец, трябва да имаш ухо. Искаш да гледаш хубава картина, трябва да имаш очи, да разбираш смисъла на цветовете. Вие искате да имате любовта. Как ще разберете какво нещо е любовта? Любовта в моите очи е най-хубавото същество, което съществува някъде в света. По-красиво същество от любовта няма. Вие ще си представите някоя статуя. Но едно същество с такава красота, с такова разнообразие, като гледаш, никога няма да ти дотегне. Сега любовта схващате като вътрешен усет на сърцето. Туй, което вие усещате, то е сянка. Любовта има една много малка иглица, много тънка иглица, по-тънка от хобота на комара, на осата. Като ви бутне, толкоз малка е, веднага чувстваш, че си разположен. Ако би ви бутнала с хобота, с една игла, или ако би ви бутнала с хобота на слона, вие ще се разтопите. Сега едва можем да издържим с най-тънката игла, която тя носи. Не сме приспособени. Как да станем приспособени? Ти искаш да свариш нещо, трябват ли ти 5–6000 градуса топлина? Трябват ти сто градуса топлина. Защо ти са 2–3000 градуса? Искаш да познаеш златото топи ли се, трябват ти 1200–1500 градуса. Платината се топи при 1800 градуса... Добро слушане
  21. Слънчева

    Милосърдие и користолюбие

    Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. (Чете се темата: „Отличителните черти на физическия и на духовния свят“.) Тема за следния път: „Влиянието на сладките и кисели храни върху човешкия организъм“. Сегашните хора трябва да поставят съзнанието си далеч от житейското море. Както вълните на морето заличават всичко, написано на морския бряг, така и житейското море заличава всичко, написано в човешкото съзнание. Казвате: „Не трябва ли да ходим при морето?“ – Можете да ходите при морето, но не трябва да живеете при него. Вълните на морето не трябва да се блъскат във вашето съзнание. Като се блъскат в съзнанието ви, те заличават всичко, което пишете. За да не става това, стойте далеч от морето. С други думи казано: Не привличайте света близо до сърцето си. Всички хора, особено младите, като мислят, че благата идат от света, увличат се в него, турят го близо до сърцето и съзнанието си, вследствие на което страдат. Много естествено! Те не познават законите на света и не могат да се справят с него. Светът е опитно училище. Който влезе в него, трябва да познава законите и елементите, с които той работи. Ако не ги познава, човек се натъква на противоречия и мъчнотии. За да влезе в света и да излезе незасегнат от него, той трябва да е завършил своето развитие. Само съвършеният човек може да работи с елементите на света и да се ползва от тях. Понеже хората влизат в света като несъвършени още, те живеят малко време и умират. При сегашните условия на живота човек не може да живее дълго време на земята. Ако той живее на земята 1000 години, нищо няма да остане от него. Или ще изопачи характера си толкова много, че в края на краищата, вместо да придобие нещо, всичко ще изгуби. Какво придобива детето, което влиза в училище, без да знае нито програмата, нито законите, които го управляват? Мнозина казват, че светът е място, дето се проявяват науката, изкуствата, религията и т.н. Ние отричаме това. – Защо? – Под думата „свят“, в тесен смисъл, разбираме външната страна на нещата, която мами човека и го въвежда в заблуждения и противоречия. Друг е въпросът, ако разглеждаме света в широк смисъл на думата, като проява на Битието, на Космоса. Там вече спадат и науката, и религията, и изкуствата. И външният свят си служи с тях, но като с украшения, както младата мома се кичи и нарежда с хубави дрехи, със златни пръстени и гривни. Тя се кичи с тях, но сама нищо не е изработила. Какво придават копринените дрехи на момата? С тях става ли тя по-благородна? Какво печели човек, ако постоянно носи в джоба си научни книги, без да ги чете? Какво придобива войникът, ако на гърдите му закачат кръстове за храброст, без да е ходил на война? Човек придобива нещо само тогава, когато обработи нещата и те стават негова плът и кръв. Истински придобивки са ония, с които човек разполага на всяко време и които изменят характера му, внасят в него нещо благородно и устойчиво. Какво става с восъка, като го турите на огъня? От огъня той се топи, става течен. Обаче щом го отделите от огъня, той отново се втвърдява. – Какво е придобил восъкът? – Нищо особено. По характер много хора са подобни на восък. Докато са в огъня, те са меки, подвижни; щом излязат от огъня, отново се втвърдяват. Това са неустойчивите характери в света. Те са подобни още на гайдата, с която българинът си служи. Докато има въздух, гайдата свири. Щом въздухът излезе, тя се свива и млъква. И светът може да се уподоби на гайда. Докато разумността е в света, той привлича хората. Щом разумността напусне света, той губи своята красота и всички бягат далеч от него. Разумността е въздухът, който пълни света и му дава възможност да свири. Гайдата е ценна, докато има въздух. Тъй щото, ако светът ви привлича заради разумността си, има смисъл да се стремите към него и да го изучавате. Но ако го търсите само за неговата външност, т.е. за кожата му, скоро ще се разочаровате. Ако кожата на гайдата не се свива и разпуща от въздуха, нищо няма да остане от нея. Това не значи, че трябва да напуснете света и да бягате от него. Живейте в света, но заради разумността в него. Изучавайте разумността и я прилагайте в живота си. С други думи казано: Възприемайте само чистите тонове, които излизат от света. Разработвайте ухото си така, че да различава чистите тонове от нечистите, да възприема само чистите и да ги отправя към душата ви. При това положение живеенето в света се осмисля. Къде е разумността в човека: вън от него, или вътре в него? Когато човек спи, разумността е вън от него. Когато се събуди, разумността е в него. Тогава той започва своята истинска дейност. Същото може да се каже и за семето. Докато е в хамбара, то е в спящо състояние и съзнанието е вън от него. Щом се посее в земята, при благоприятни условия за неговото покълване, съзнанието му се връща. Ние казваме, че семето проявява някаква дейност. Привидно, условията на посятото семе са неблагоприятни, но те носят неговото благо. Житното зърно, или какво и да е семе, може да израсте и да даде плод само ако го поставите в пръстта, под действието на влагата и на слънчевата светлина и топлина. Същите условия са нужни за израстването на човешките мисли, чувства и постъпки. Вие не можете да реализирате една мисъл или едно свое желание, ако те не хванат корен във вас. Да хванат корен, това значи да сте ги посадили в съответна за тях почва. След това трябва да ги поливате, да ги излагате на слънчевата светлина и топлина. Само при тези условия можете да очаквате от тях плод. Който не разбира законите на природата, мисли, че е достатъчно да хвърли семето на почвата и да го остави на Бога. Той да свърши останалата работа. Не, ти сам ще разореш земята, ще посееш семето, ще го загърлиш(?) и след това ще го оставиш на Бога. Влагата, топлината и светлината са в Негови ръце. Човек е дошъл на земята да се учи, а въпреки това се запитва защо светът е направен така, а не по друг начин. Когато отивате на концерт, да слушате някой велик цигулар, вие питате ли защо държи цигулката и лъка си по този начин, защо свири така, или го слушате и се учите от него? За вас е важно да слушате как свири и да се учите от него, а как държи цигулката и лъка си, това е второстепенна работа. Когато слушате лекцията на някой виден професор, за вас е важно първо съдържанието на лекцията, а после формата на изреченията, дикцията на говора му. Не е без значение и красотата на езика, с който хората си служат, но на първо място е съдържанието и смисъла на речта им. Не е достатъчно човек да знае само максимите на живота, но той трябва да знае методите на приложението им. Чувате да се говори, че трябва да бъдем добри, благородни. Обаче добротата и благородството придобиват ли се, или човек се ражда с тях? Човек се ражда добър и благороден, но той трябва да прояви добротата и благородството си, които са вложени в душата му. В помощ на това му идат условията. Казвам на едного: Развържи кесията си. Има смисъл човек да развърже пълната си кесия, но ако тя е празна, колкото и да желае да я развърже, това е безпредметно; безпредметно е също да му се казва да я развърже. Следователно, когато се казва на хората, че трябва да бъдат добри, благородни, справедливи, това подразбира, че те са пълни кесии. Природата е вложила в тях доброто, което всеки момент могат да проявят. Като знаете това, прилагайте следните правила в живота си: ако хамбарът ви е празен, отваряйте го само когато искате да турите нещо в него; ако хамбарът ви е пълен, отваряйте го само когато искате да извадите нещо от него, а не да притуряте още нещо. Ако хамбарът ви е пълен, няма защо да го препълвате; ако е празен, трябва да го пълните, не си правете илюзии, че може да извадите нещо от него. Пълния хамбар ще отваряте, за да вадите нещо от него; празния ще отваряте, за да туряте нещо в него. Ако постъпвате обратно, вие сами се излагате на опасности и на противоречия. Когато шишето ви е пълно, наливайте от него и на другите. Желаете ли само да прибавяте, без да давате на другите, шишето ви ще се пръсне. И тъй, щом ви се дават известни условия, вие трябва да знаете как да се справяте с тях. Ако трябва да вземете нещо, ще вземете; ако трябва да турите, да дадете нещо от себе си, ще дадете. Ако не можете да използвате условията, които ви са дадени, вие не сте за тях. Запример, дойде ви някоя болест. Тя е условие, задача, която трябва да решите правилно. – „Ама защо ми дойде тази болест?“ – Това не е важно. Важно е как ще се справите с нея. Преди всичко, трябва да намерите причината на болестта. Всяка болест се предшества от известно неразположение, физическо или психическо. Като намерите неразположението, ще намерите и причината, която го предизвиква. По този начин лесно ще се справите с болестта. Ще кажете, че сте учени хора, свършили сте естествените науки, математика, философия и т.н. Щом имате знания, трябва да ги прилагате. Мнозина изучават математика, работят с числата, но ги разглеждат само като количествени величини. Освен количество, числата съдържат в себе си още и енергия. Запример, повече работници свършват повече работа не само защото са повече на брой, но защото енергията им е повече. Ако две тела са нагряти до различна температура, онова, което има по-висока температура, може да свърши повече работа. То е по-активно. Когато двама души имат различна температура, по-интелигентен е онзи, който има по-висока температура. Вибрациите на неговата мисъл са по-високи и по-многобройни. Човек представя съвкупност от числа, всяко от които има определен брой вибрации. В това отношение всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка е число с определен брой трептения и с определено количество енергия. Като знаете това, изучавайте мислите и чувствата си в количествено отношение на топлина, светлина и сила, за да можете да ги прилагате на съответното място. Ако искате да разтопите някой мъчнотопим метал, ще употребите висока температура. Приложите ли към него ниска температура, нищо няма да свършите. Следователно, ако искате да свършите някаква важна работа, ще приложите мисъл, която има висока температура, т.е. голяма светлина и топлина. Когато изучавате хората, виждате, че всеки човек отговаря на известно число... ...Задачата на природата е да застави хората да работят и да мислят. Мисълта, като процес, е свързана с яденето. Както при яденето, човек трябва да асимилира и мислите си, да се ползва разумно от тях. От мислите на човека зависи неговото бъдеще. Мисленето е единственият процес, който човек върши изключително за себе си. Той яде за стомаха си, диша за дробовете си, а мисли само за себе си. Като мисли, човек плаща труда и работата на стомаха и на дробовете си. Каквото задържи той от своите мисли, това е неговата заплата. Някои ще възразят, че имат право да ядат и да дишат. Ако дадат на стомаха да яде, той ще яде; ако дадат на дробовете на дишат, ще дишат. Обаче човек има право и да мисли. Мисленето е единственият процес, който продължава и след смъртта. Като замине за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. И тъй, същественото нещо в живота е мисълта. – „Ама трябва да ядем!“ – Съгласен съм. – „Трябва да дишаме.“ – И с това съм съгласен. Същественото обаче е мисълта. Правата мисъл е вечна. Тя следва човека навсякъде. Щом е така, мислете право, за да имате ясна представа за живота и да се ползвате от него. Не е достатъчно само да усещаш светлината на ума и топлината на сърцето, но трябва да ги възприемаш и обработваш в себе си, за да се ползваш от тях. Ето защо, правата мисъл е ценна за човека дотолкова, доколкото да му разкрие живота във всичките негови вътрешни и външни прояви. Задача за всички хора на земята е да изучават живота в сегашното му проявление. Какъв е бил животът в миналото, не е важно; какъв ще бъде в далечното бъдеще, също не е важно. Важен е настоящият живот. За да го разбере и проучи, човек се нуждае от чиста и права мисъл, която изключва страха подозрението, съмнението и т.н. На какво се дължи страхът? – На несполучливите опити в миналото на човека. Като носи в себе си далечен, смътен спомен за неуспехите си, човек се е наплашил толкова много, че мъчно се решава да пристъпи към нови опити. Само справедливостта е в състояние да премахне страха от човека. Ако отидете в държава, в която няма ред и порядък, нито справедливост, ще видите, че поданиците на тази държава са крайно страхливи. Там, дето владее пълен ред и порядък и справедливост, страхът отсъства. – Защо? – Хората разчитат на устойчивите неща. Кой не разчита на здравия параход? Кой не разчита на силния кон? За да не се страхувате, уповавайте на Бога. Той е най-силният, най-разумният, най-мъдрият. Следователно, който се страхува, той е слаб в мисълта си и не уповава на Бога. Слабата мисъл и колебливата вяра внасят страх в човека. Ще кажете, че се страхувате, защото условията и хората са лоши. Това са второстепенни работи. Ще знаете, че вярата ви е слаба. работете върху себе си, да усилите вярата си, да изправите погрешките си. Не е лесно да изправи човек погрешките си. Те се дължат на хиляди оплитания в миналото. Днес всеки трябва да вземе при себе си въжето на своето минало и да започне нишка по нишка да го разплита. За това се изисква дълъг период на работа върху себе си. Съвременните хора се нуждаят от нов начин на възпитание; те трябва да се изучават, да знаят през какви епохи са минали. В характера и в проявите си човек носи отпечатъците на епохите, през които е минал. Като изучавате себе си, както и ближните си, виждате, че сегашният човек живее още в своето минало. Ето защо, докато не се освободи от миналото си, той не може да приложи новото. Миналото крие в себе си стари, отживели времето си форми, вследствие на което човек трябва да ги остави настрана. Някой казва за себе си, че е сериозен човек, справил се е вече с миналото. – По какво познавате сериозния човек? – „По мислите, които го интересуват.“ – Какви са мислите му? – „Не зная какви са мислите му, но все надолу гледа и постоянно е замислен.“ – Не, мислещият човек не гледа нито надолу, нито нагоре. Мислещият човек е вглъбен в себе си. Мисълта му е всякога права. От центъра на слънцето към горната час на главата му е отправен един перпендикуляр. Това показва, че неговата мисъл е свързана с центъра на слънцето. Ако от главата на даден човек не е издигнат перпендикуляр към слънцето, ние казваме че мисълта му не е нито права, нито дълбока. Правата мисъл обновява и весели човека... ...„Искам да имам права мисъл“, т.е. отвес към слънцето. С други думи казано: Искам да имам прави отношения към Бога. Който има правилни отношения към Бога, мисли за Него и Го обича. Щом Го обича, той Го разбира. Ако няма правилни отношения към Бога, човек се страхува от Него, вследствие на което не Го разбира. Който не познава Бога и не Го разбира, той не може да мисли право. Този закон е верен и по отношение на работата, и на ученето. Каквато работа започне, човек винаги трябва да работи с Любов. Каквато наука изучава, трябва да вложи Любов. Дето е Любовта, там е успехът. Без Любов няма успех. Ако изучавате числата с Любов, вие ще дойдете до известни открития. Днес вие си служите с числата като със символи, без да знаете техния произход. Освен количествени величини, числата представят още и силово съдържание. Освен това те крият в себе си дълбок, вътрешен смисъл. Който разбира смисъла на числата, може да се ползва от тях. Запример, ако разбирате числото 6, вие можете да произведете всички числа, които са произлезли от него; ако не го разбирате, ще попаднете в числото 6 като число на илюзии и нищо няма да постигнете. С числото 6 се изразява Соломоновият знак – два преплетени триъгълника, единият с върха нагоре, а другият – с върха надолу. Ако попадне в триъгълника с върха нагоре, човек ще се ползва от условията на живота; попадне ли в триъгълника с върха надолу, ще се натъкне на големи нещастия. Ако разделите числата от 1 до 10 в три категории, ще имате следната табличка: 1, 2, 3 – от Божествения свят. 4, 5, 6 – от ангелския свят. 7, 8, 9 – от физическия свят. Това трябва да се докаже и разбере. Нещата се разбират само при правата мисъл. Без нея няма живот. Тя е външна проява на Божествения свят. Стремете се към правата и чиста мисъл, за да проникнете във Великия свят. Като ученици на Великата Школа на живота, всякога започвайте живота си с правата мисъл, а не с доброто и злото. Бъдете художници в работата си, да виждате предметите ясно, за да можете правилно да нахвърляте красивите линии, т.е. да ги поставите така, както са в природата. След това всички ще кажат за вас, че сте велик художник. В заключение казвам: Мисълта съществува в живота като външна проява на Божествения свят. Следователно вие трябва да нанесете мисълта върху себе си, както художникът нанася красивите линии на природата върху платното си. Колкото по-вярно е нанесена мисълта, толкова по-ясна представа имате за нея. Ако я нанесете несполучливо и вложите в нея несъществени неща, вие влизате в крива посока на живота и се натъквате на мъчнотии и нещастия. И тъй, както добрият художник снема вярно линиите на природата, така и човекът на правата мисъл трябва да се държи за отвеса, т.е. за перпендикуляра, отправен от главата му към центъра на слънцето. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. Милосърдие и користолюбие
  22. Тази беседа така ме разтърси и толкова много отговори, светлина ми даде. Благодаря ти Господи, благодаря ти Учителю! Сега зная, че Лори е добре, че работи от другия свят и е спокойна. ...Та, казвам: Туй духване какво е? Туй е правата мисъл. Трябва да бъде един човек толкова искрен, че да има права мисъл. Той, Господ, не го остави за играчка. Ти, като идеш при Господа, ще отидеш като направиш добре своето гърне и ще духнеш както Той духа. Или, другояче казано: ще мислиш тъй, както Господ мисли, ще обичаш тъй, както Господ обича, ще бъдеш справедлив тъй, както Господ е справедлив. Във всичките си постъпки ще бъдеш. Няма да казваш: „Може ли да бъда като Него?“ Може да бъдеш – в миниатюр ще бъдеш като Него и там е щастието. Сега ние искаме да бъдем светии, щастливи хора извън Бога. Че, Бог е умен. Ние трябва да бъдем носители на Неговата мисъл, на Неговата любов трябва да бъдем носители. Всеки един човек може да направи опит. Ако той е на умиране, ако той заболее, ако призове този Господ на Любовта, мъртвият може да стане. И умрял ако е, пак ще се върне. Казвате: „Може ли да бъде това?“ Ние вярваме само в това, което сме опитали. И вие може да вярвате само в това, което сте опитали. Когато човек дойде да оздравее, в него настава една промяна. В неговите чувства настава промяна. Ти имаш едно чувство, една мисъл, че ще оздравееш. Някой път човек е в най-здравословно състояние, в него се загнезди една мисъл: „Няма да върви дълго.“ Ние казваме: Ние поддържаме учението, че и грешните, и праведните трябва да умрат. Грешните умират, праведните не умират. Грешните умират, праведните излизат. Праведният излиза от тялото, не му е потребно, той го съблича и облича друго тяло. Някои хора излизат от едно тяло, от един дом го виждаме, ето, той е един млад момък, облякъл се и казва: „Какво правиш тук?“ – „Напуснах старата къща.“ Те му правят паметник, а той тръгнал из София. Турил си цилиндър, вратовръзка, бастун. Тъй, както турците имат една поговорка, казват: „Туй ако е истина, голяма лъжа е!“ Онези, които са умрели, те, след като умрат, не излизат от вашия ум. Ако те отиват надалече, те са при вас и постоянно някой път вашите скърби и страдания се дължат на тях. Те виждат своите страдания. Онези, които са заминали, са зад вратата. Той скърби, вижда всичко, каквото е направил, и казва: „Аз съм бил много глупав човек!“ Някой път, когато умре някой стар човек, ни най-малко не тъжат, понеже той се е очистил, той ги насърчава и казва: „Добре е в този свят!“ Започва да дава съвети и всички се радват. Ако човек умре, тъй както ние разбираме, ти не може да мислиш за един умрял човек. След като умрат някои хора, мислят повече за тях. Това значи, че той живее. Казваме: „Умрял!“ Не само че не е умрял, но той живее много [по-]интензивен живот отколкото по-рано. Някой път в някое семейство – цяла статистика има, – докато бащата е на Земята, не им върви. Щом бащата умре, веднага на целия дом тръгне напред. Този баща от другия свят помага. Случва се и друго. Някой път и обратното се случва. В някой дом, докато бащата е бил, всичко вървяло добре. Щом умрял бащата, всичко тръгва назад. Тия неща може да се проверят, цяла статистика има. Онова, което е важно в дадения случай, в новите ваши вярвания може да разрешите въпросите. Във вашите стари вярвания не може да разрешите един въпрос, но в новото вярване можете, защото новите вярвания са онези естествени вярвания, които първоначално са всадени в душата. Не че са от сега, но сега започват да растат. В човека има вложени неща, които чакат като заложби отпреди хиляди години. Сега трябва да се поляризират. Когато Христос дойде преди 2000 години, трябваше този клас, който обираше цялото човечество, за да може Божественият начатък, за да може доброто в ония души, които са готови, да изникне в тях, да изникне това добро. Виждаме, че от 2000 години досега християнството в Америка има повече от стотина секти, в Русия, навсякъде… Има 3 клона на християнската религия: православни, католицизъм и евангелска църква. Те минават за меродавни. Всеки, който не принадлежи към тях, се счита за сектант. Евреите считаха за меродавно онова, което Бог е казал чрез Моисея. Тогава кое е онова, меродавното? Христос казва: „Нова заповед ви оставям: Да се обичате едни други.“ Питам тогава: В съвременната църква това правило има ли го? Да се обичате! Не само хората, вие, които искате да бъдете мои последователи. Туй важи и за католици, и за православни и за евангелисти. Един католик, като срещне един православен, той не употребява закона на Любовта. Един евангелист, като срещне един православен, не употребява закона на Любовта. Тогава питам: Де е Христовото учение, де е животът? Тогава ние още седим да обърнем хората. Ние искаме да обърнем хората към Бога. Туй е само една идея. Христос казва: „Тия овце на Мене ги даде.“ Ние искаме тия овце, които принадлежат на Бога, да ги доим както искаме и да ги стрижем както искаме, да не си ти свободен. Казва, ако идеш в една евангелистка църква, ще кажат: „Трябва да коленичиш!“.. Да имат живот
  23. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Да имат живот - беседа Молитвен наряд за край: Господнята Молитва Ще прочета 11-а глава от Еклисиаст. Ще взема само няколко думи от 10-и стих от 10-ата глава от Евангелието на Иоана: „Да имат живот.“ ...Та, казвам сега: Основното кое е в дадения случай? Вие всички имате известни вярвания. Моите почитания към вярванията. Добри са вярванията. Досега са били добри, но вашите вярвания отсега нататък ще бъдат нещастия. Всичко, което сте знаели досега, е много добро. Но отсега нататък вашето знание ще ви бъде нещастие. Ще кажете: „Защо е така?“ Всичко онова, което гъсеницата е научила като гъсеница, щом стане пеперуда, тя трябва да се откаже от него. Ако пази първия навик на живота, то ще бъде нещастие. В някои отношения и за нас е така, понеже ние минаваме от една фаза в друга. Следователно по-висшият живот, в който трябва да влезем сега, той не се нуждае от онова старото знание. То е било необходимо преди. Нови неща има, които сега трябва да се учат. Сега може да кажете: „Трябва да вярваш в Христа! Трябва да вярваш в Бога!“ Туй е добре. Какво се подразбира под вяра? Всичките хора досега са вървели по закона на вярата. Те са вървели по закона на суеверието. Суеверието и вярата се отличават по две неща. В суеверието има нещо материално. Нещо трябва да ти дадат. Дойде някой и ти казва: „Имаш пари в банката, дай ги на мене с 200 % [лихва].“ Туй е вече суеверие. Ти нямаш никаква вяра, нямаш никакво доказателство и даваш парите на вяра. Мислиш, че за един месец ще ти даде 200. На втория месец очиства ръцете си и казва: „Доволен ли си?“ – „Доволен съм.“ Това е суеверие. На вярата законът е съвсем друг. Там няма абсолютно никакво материално подбуждение. Там е основният закон на Любовта. Вярата е външната страна на любовта. Само любовта може да пробуди вярата в един човек. Там, дето няма любов, може да има суеверие. Но вяра съществува при любовта. В Писанието казват: любов, вяра и надежда. Така вървят. Сега някои хора казват: „Да имаме вяра“, а нямат любов. То е немислимо. Сега ще направя едно различие. Щом любовта във вас не функционира и не работи, тогава ще знаете, че вие вървите по закона на суеверието. В закона на суеверието съществуват всички промени и страдания. Все оттам произтичат, от суеверието. Нима на първия човек не обещаха? Те се изкусиха. Казва им онзи: „Като Бога ще станете, като похапнете от този плод.“ Като Бога ще станете – голямо обещание! Не беше вярно. По закона на суеверието вървяха. Опитаха и видяха, че това е суеверие. И в религията нас ни обещава[т], че ще бъдем в онзи свят, че ще бъдем в рая. Това е суеверие. Аз не искам да ме залъгват в оня свят. Какво ще ми разправят за оня свят? Аз съм ходил в оня свят и сега живея в оня свят. Туй, което хората учат за онзи свят, и помен няма от него. Няма такъв свят. Оня свят аз да го опиша какъв е. Вие ще искате да го опиша тъй, както се описва човешкият живот. Вие го знаете какъв е, няма какво да го описвам. Ако опиша оня свят, абсолютно нищо няма да разберете. Е, ще ви кажа тъй: хората в онзи свят не може да се виждат както сега. Там навсякъде ще видите валчести топки, топки и от всяка топка излиза светлина. Целият онзи свят е пълен само със светли топки, от които излиза светлина. Там няма да вървят такива хора. Със светлина ще ходиш в оня свят между тия топки. Ще кажеш: „Я да сляза пак на Земята!“ Сега някои като ме слушат, ще кажат: „Виж как заблуждава хората!“ Пък съвременните хора живеят в заблуждение. Нека ми доведат един човек, който не е заблуден. Всеки един човек, който е заблуден, той умира, нищо повече. Всичките хора умират от суеверие. След като умре, ще го опяват, ще викат Господа, ще плачат. Няма какво да плачете! Той се преструва онзи, умрелият. Аз не съм пролял нито една сълза за човек, който се преструва. Плача за човек, когато греши. Аз не плача за хората, когато умират. Плача за хората, когато не се обичат. Плача за хората, когато живеят в безправие, а когато умират, казвам: „Много добре стана, че е умрял този човек. Отърва се светът от него.“ Сега вие ще кажете… Аз като говоря тъй, в едно отношение ще ме разберете криво. Някой имал дъщеря умряла или син, който е умрял. Ще кажете: „Много лесно се говори, но на тебе син или дъщеря умирали ли са ти?“ Когато умре вашата дъщеря, това е една лъжа, че е умряла вашата дъщеря. Ако е умряла, тя не може да бъде ваша дъщеря. Аз не искам да имам дъщеря, която умира. Аз не искам да имам и син, който умира. Аз бих предпочел да живея сам през цялата вечност, отколкото да имам син или дъщеря, които умират. Според мене синът и дъщерята не умират. В едно отношение, в една богата църква в Англия един проповедник проповядва според своите сегашни разбирания. Той казва, че като умирали хората, отивали при Бога. Един баща имал единствен син, който умрял и пита бащата проповедника: „Я ми кажи, моят син къде е?“ Той казва: „При Бога.“ До него седи един господин и той казва: „Не е при Бога, но е тука, в църквата.“ И той започва да описва сина. Описва му ръста какъв е, колко е висок, цвета и казва: „Ето, син ти ми заръча да направиш това за него.“ Питам: Кой е прав? Проповедникът казва, че е при Бога. Отде го знае, че е при Бога? Каква е тази идея? Ние казваме, че е при Бога някъде. На кое място? Защо ние ще го турим при Бога някъде? Бог е някъде. На кое място е Бог? Казва Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Каква е тази идея? Значи, много близо е. Границата между този свят и онзи свят съставя една десето-милионна част от дебелината на един милиметър. Вие ще ми кажете едно възражение: „Че как може да бъде тъй?“ Вие казвате: „Една секунда“. Знаеш какво е една секунда? Казва се само „цък“. Не е само „цък“. В едно „цък“ светлината изминава 30 000 километра. Като разделите на 30 000 части една секунда, всяка част завзема едно пространство от един километър. „Цък“ ли е това? Една 30 000-на част завзема 1000 метра разстояние. Как е тази работа? Учените хора доказват, а пък ние казваме: „цък“. Всяко нещо. което ние не разбираме, казваме „цък“. Когато се учудваш, казваш: „Цък, цък“... Да имат живот
  24. ...Един ден стоях тука и слушам кукувицата. Нито един българин няма, който знае какво говори кукувицата. Преводът куку не е верен. Нито един англичанин, нито един русин, нито един французин не е превел правилно звука куку. Един ден се заинтересувах и слушам, кукувицата казва: „Тук.“ Вие слушате кукувицата и казвате: „Куку.“ Обърнете внимание, и ще видите, че не е куку, но е туку. От толкоз време едва правя превод на една кукувица. Светът върви криво, понеже не туку. С куку никъде няма да идеш. Кук разбира воден свят, гемиджия трябва да бъдеш. Ти си на сушата, имаш гребла, какво ще направиш на сушата? Казвате: „Тази работа е лесна.“ Лесна е тази работа във водата, но е мъчна на сухо. Казвам, да искате вие да бъдете на цигулката. Сегашната струна „сол“ доста скъпа е. Някой път е обвита със сребро, някой път е обвита със злато. Някой път металът е по-прост, и звукът е по-прост. Кожата, от която е направена струната, трябва да бъде хубава. Вие искате да бъдете баща. Не е лесна работа да бъдете баща. Да играеш ролята на бащата може, но баща не може да бъдеш. Ти играеш само ролята на баща. Ако искаш да бъдеш баща, баща в някой дом, може да играеш ролята на бащата. Ролята на майката може да играеш. Но да станеш майка, е трудна работа. Някой казва: „Колко е хубаво майката да възпитава децата.“ Казвам, докато ги възпиташ, какъв зор ще видиш. Някой път майката така реве, докато излезе това дете навън. Някой път вие искате да станете баща или майка, но докато се роди една мисъл или едно добро чувство, колко зор ще видиш. Излизаш, станало ти е тежко, скръбно, бременен си с някоя мисъл. „Защо съм скръбен?“ Искаш майка да бъдеш, ще страдаш. Казвате: „Я ми кажете какво е разрешението на туй.“ Дойде една бременна жена, ще кажеш: „Много няма да работиш, няма да ходиш, много работа, да се напъваш... полека ще вървиш. Другояче ще пометнеш онова, което носиш, умряло ще го родиш. Ще бъдеш спокойна и няма да се тревожиш. Ако се тревожиш, ще родиш едно дете несретно. Ще го отровиш.“ Това е възпитание на майката. Една майка трябва да има светли мисли, чисти чувства. После трябва да има една широка душа и един мощен дух. Казвам, външният свят трябва да ни послужи. Този свят, в който живеем, е свят на плътта, той е за пример, не е лош. От този свят трябва да минем към Божествения свят, в света на чистотата. В дадения случай скръб е, когато цигулката не е нагласена. Не свириш хубаво, скръбен си. Свириш хубаво, радостен си. Хубава е цигулката, това е радост. Разстрои се цигулката, това е скръб, веднага отслабват струните. Имаш лък, няма с какво да го намажеш. Някой път го намажеш повече, някой път по-малко. Трябва удар, да излезе тази музика. Не е лесно да бъдеш цигулар. Някой път, когато някой цигулар, като извади лъка, започва да маже лъка – някой го намаже два–три пъти, някой го намаже три–четири пъти, някой десет пъти. Той не е от майсторите цигулар. Някои цигулари са много майстори. Разхлаби се цигулката, разбира, че около четвърт тон е спаднала, изведнъж завърти ключа, и пак продължи да свири. Някой, за да нагласи цигулката, развърта, развърта. Казвам: този не е майстор. Онзи, като хване, веднага я завърта. Като бутне ключа, знае колко да завърти. Онзи, като не знае как да завърти, развърта и завъртва много пъти. Много не въртете ключовете, когато свирите и когато се нагласявате. Често ние се смущаваме. Най-първо, ти вземеш да свириш: много са взискателни, бащата в цигулката е много взискателен, той иска да го почитат. Ако го развиваш, не свири вече. Майката е много тщеславна, обича да я хвалят. Хвалят я, но с какво я хвалят? Някой може да ме хвали, че съм учен човек, какво придобивам? Ако не съм учен, няма какво да ми казва, че съм учен, създава ми неприятности. Цигуларите сега се намират в трудно положение. Като дойде някой цигулар, казва: „Я ми изсвири нещо от Бах.“ Не е свирил Бах. Доста трудни парчета има Бах. Някои парчета са много трудни на Бетховен. Той казва: „Мене Бах не ми харесва толкоз, еди-кой си автор по-хубави парчета има.“ А той него знае, него свири. Всичките цигулари свирят нещо, което за тях е по-хубаво. Казва: „Посвирете Бах.“ Но Бах е труден. Сега някой казва: „Я ми посвири едно парче от истината.“ Казва: „Я да ти изсвиря едно парче от любовта.“ Досега много малко автори съм срещал, които свирят парчета от любовта както трябва. Много прости парчета са, но мъчно се свирят. Някой почва да свири основния тон, казва: „Аз ви обичам.“ Какво значи обичам? Нищо не значи. Имате о-бичам. Бичам значи режа с трион. Някой, като махне о-то, разбира, че трябва да реже дървото или най-малко да го разцепи. Един ден, гледам, една сестра застивосвала един килим. Рекох: „Оплаква ми се твоят килим.“ Казва ми: „Кажи ѝ да не удря, така не се удря. Бива, бива, но така не се удря.“ Говори ми килимът, казва: „Другите ме газиха, окаляха ме, сега аз съм виновен, защо съм допуснал да минават. Как няма да допусна? Постлаха ме, човещина е да не протестирам. А сега тука ме изправиха, стивосват ме на кое основание съм ги допуснал. Не съм господар. Други ме туриха, други ме газиха, сега аз изплащам техните грехове.“ Аз утешавам този килим и казвам: „Тази сестра е млада и доста красивичка. Ти трябва да се радваш, че такава млада сестра те обича, от обич е това.“ Казва: „Удря ме.“ Тогава ми се извини килимът, казва: „Аз мислех, че е някоя сестра, като я погледнах, харесва ми.“ Килимът казва: „Аз съм радостен, че в живота дойде една млада сестра да ме бие, досега все стари ме биеха.“ Дойде някой и ви каже една дума. Гледайте млад или стар е. Ако е млад, добре е. Всичките млади хора носят нещо хубаво. Под думата млад аз разбирам Божието благословение, което излиза като един извор чисто. Да се радваме на туй, което ние разбираме. Ако този извор слиза отвисоко, удар има. Не че иска да удря, но понеже наклонът е голям, удря. Като слезе в долината, ударите не са толкоз силни. Някой път имаме доста големи страдания, които произтичат от доброто желание на любовта. Любовта е нещо мощно и силно в света и най-мекото от всички сили, които действат в Божествения свят. Тя действа най-леко в света... Четирите струни
  25. ЛЪЖЕ ПРОРОЦИТЕ По времето на Школата на Учителя нямаше човек, който при един или друг случай по някакъв повод да не се е обръщал към Учителя за съвет и помощ. Така той е разрешавал своите лични проблеми, получавал е насока в своят житейски път и за него името и образа на Учителя беше всичко. Ние бяхме свикнали с това, че имаше Онзи, който разрешаваше проблемите ни. Изведнъж той си замина и мястото му остана свободно. Сбъднаха се едни негови думи казани пред мен: „Не след дълго време всички ще преминете през изпитания". И това време не се бави много дълго. Изминаха един-два месеца и изведнъж ние разбрахме, че се намираме в друга епоха. Тогава излезнаха на преден план многото спиритисти, които по начало ги имаше на Изгрева и започнаха да викат на сеанс Учителя, за да им се яви и да им каже какво да правят. Но Учителят отначало не се явява на сеанс. Започнаха да се явяват на сеансите много заминали приятели, които даваха съвети, но като си спомням, че те по времето на Учителя не можаха да се справят със своите задачи, то техните съвети на сеансите бяха безпредметни. А дали бяха те, които се явяваха това беше друг въпрос. Всички търсеха и чакаха някаква разрешение, което да дойде отвън, от Небето, от горе, готово и ние да тръгнем да изпълняваме тези нареждания. Изведнъж всички забравиха какво бе мнението на Учителя и че беше против спиритическите сеанси. Това бе едно голяма залитане, което продължи десетилетия. Вторият етап бе когато изведнъж поникнаха като гъби ясновидци и започнаха да тръбят и да говорят, че Учителят се изявява чрез тях и че Учителят говорел чрез тях. Започнаха да им записват и стенографират говора, а пък онези, които говореха чрез тях употребяваха изрази на Учителя, но когато човек се заслуша в това, което те казват се разбира, че са обикновени думи и фрази без всякакво значение. Тези думи и фрази бяха проповеди и в тях нямаше никакво знание. Дори някои поискаха да сложат някои от тези говорещи ясновидци там в салона, на катедрата на Учителя, та той да говори от името на Учителя и Школата да продължи и стенографите да стенографират онова, което говори ясновидеца. Тогава те издигнаха един лозунг, че Словото на Бога вечно тече и то трябва да тече чрез тези ясновидци. Добре че се намериха по-трезви хора, че извадиха от беседите онези мисли на Учителя, с които той отговаряше на тази голяма заблуда и че Великият Учител не може да се изявява и говори чрез обикновени хора и нечисти проводници. Третият етап беше когато някои от провинцията се обадиха, че Учителят вече говорел чрез тях и той давал еди какви си съвети. Точно по това време беше започнал процеса срещу Братството и всички тръгнаха към тези ясновидци, за да се провери какво казва Учителя за съдебния процес и как ще се развият нещата. Най-интересното бе, че нито един ясновидец не пророкува как ще се развият нещата и че ще има осъдени и изпратени в затвора. Те говореха точно обратното. Ето какво значи изпити и какво значи проверка в самия живот. След това се явиха астролозите, които правеха хороскопи, вещаеха съдбите на учениците на Учителя и предсказваха какви ще бъдат бъдните времена и че всичко около тях ще бъде в рози и цветя. Спомням си един такъв случай, имаше един астролог Иван Антонов и при него бе отишла Павлина Даскалова от Търново, за да й направи хороскоп. Тя отишла при него, сяда с молив в ръка, за да записва какво той ще й каже във връзка с нейните благоприятни или неблагоприятни астрологически аспекти, Той в разстояние на едни час й говори като проповедник за Любовта, Мъдростта и Истината. Тя седи, слуша и накрая му казва: „Слушай, брат, аз съм дошла тук да ми кажеш нещо за хороскопа ми. Ти вече ме държиш два часа и нищо не ми казваш, а ми говориш за онова, което аз мога да си го прочета у дома от беседите на Учителя". Той отведнъж спира, поглежда я, става и изкрещява: „Вън ти казвам, вън, марш от тук" и я изгонил като нищо не й казал за хороскопа. Ето този пример малко смешен, плачевен, но беше показателен за всички астролози на Изгрева и всички без изключения не можаха да дадат правилна преценка за събитията, които идваха и за онези, които щяха да разполовят Братството на две и за по-следващите събития когато Изгрева щеше да бъде унищожен. Спомням си Невена Неделчева разказваше един случай, когато е имала един тежък въпрос за разрешаване и искала да отиде при Учителя. Иска да отиде при него обаче не смее. Докато получи храброст в себе си решила да отиде в градината и там да покопае с мотиката в лехите. През цялото време тя мисли за своят въпрос, който трябва да представи пред Учителя. По едно време Учителят излезнал, извикал я и казал: „Докога там ще се мата-ха-рите". Този израз на Учителя е от Мата-Хари, една от най-големите шпионки през Първата световна война. Невена отива при Учителя, сяда и не може да постави никакъв въпрос. Стои и мълчи. По това време всички нейни проблеми, които има в себе си постепенно започват да се преосмислят и да се разрешават от самото присъствие на Учителя. Около десет минути двамата мълчат, накрая Учителят става и й дава знак, че може да си отиде. Въпроса за нея е бил решен и тя постъпва така както проблясва светлината в нейното съзнание от присъствието на Учителя. Ето ви един метод как работеше Учителя навремето. Спомням си, Георги Томалевски отива при Учителя за съвет по някакъв негов проблем. Учителят му казва: „Вървете. Учете и не се спирайте дори и при мене. А прилагайте Словото ми". Ето това е друг метод за разрешаване на проблемите по времето на Учителя. Невена Неделчева беше станала писателка и издала няколко книжки. Отива при Учителя, за да пита дали може да използва някои негови мисли, които да ги използва в своите литературни произведения. Учителят казал: „Вода много, а водоносци малко". Това е следващият етап, през който преминават учениците. А сега ще разкажа най-интересното. Тя беше се свързана с Любомир Лулчев и за нея той бе един голям авторитет. Спомням си след заминаването на Учителя пред свои познати тя прави следното изявление: „Когато говоря за Учителя и споменавам думата Учител, то аз разбирам учителя Любомир Лулчев". Мнозина я възприемат, че това е напълно естествено за нея, а други се окопитват и я напускат, защото знаеха кой е Любомир Лулчев и кой е Учителя Дънов. Та дълги години тя продължи да пише като писателка и продължи да говори за Учителя, но вече никой не знаеше за кой Учител тя говори - за Учителя Дънов, или за учителя Лулчев. Ето има такива етапи на онези, които бяха в Школата на Учителя, идват до един кръстопът и те трябва да се определят. И всеки се определи. В Школата на Учителя Беинса Дуно има един Учител, има едно Слово и има един Бог. …………………………………. Лъжепророците бяха и по времето на Учителя. Те останаха и след времето на Учителя. Те ще дойдат и по ваше време. И следващите поколения ще имат възможност отново да се срещнат с тях. Разказах ви как ние решихме този въпрос с лъжепророците. Всичко онова, което те пророкуваха беше лъжепророчество. А ние чрез живота си го проверихме. В спомените на Мария Тодорова Изгревът т.5 стр.729
×