Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Слънчева

Модератори
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    7851

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    710

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Слънчева

  1. Слънчева

    Сириус

    От Слънчева,

    “Сириус или α (α CMa, Alpha Canis Majoris) от съзвездието Голямо куче е най-ярката звезда на небосклона. Името произлиза от древногръцкото Σείριος. Видимата звездна величина на Сириус е –1,46, т.е. той е почти два пъти по-ярък от Канопус — следващата по яркост звезда. Сириус е петият по яркост обект след Слънцето, Луната, Венера и Марс (когато планетата е в противостояние, тя е по-ярка от Сириус). Сириус е също една от най-близките до нас звезди: намира се само на 9 светлинни години от Слънчевата система.
    Сириус е известен разговорно като "Кучешка звезда", което се отразява на неговата известност в съзвездието Голямо куче. За Сириус има повече митове, отколкото за която и да е друга звезда с изключение на Слънцето. Изгревът на Сириус е отбелязвал прилива на Нил в Древен Египет и "Кучешките дни” на лятото за древните гърци, а за полинезийците Сириус се свързва със зимата. Сириус е важен за мореплавателите в Тихия океан.
    Поради яркостта си Сириус се наблюдава лесно с невъоръжено око.“ -Уикипедия
    “Артефакти от древни цивилизации разкриха, че Сириус е заемала важно място в астрономията, митологията и окултизма. Някои тайни школи я смятат за „слънце зад слънцето“ и оттам за истинският източник на мощта на нашето слънце. Ако слънчевата топлина поддържа жизнеността на физическия свят, то се вярва, че Сириус дава живот на духовния свят. Това е „истинската светлина“ от изток, духовният лъч, чрез който слънцето осветява материалния свят, който пък е считан за най-голямата илюзия.“
    http://www.parallelreality-bg.com/analizi/kratkianalizi/324-2011-05-13-19-47-49.html
     
    Сетих се за една книга, имаше и филм-“Чоки“, от който като дете бях много впечатлена. Там се говореше за Сириус... “Децата на Сириус“...
     
    “3 юли: Слънцето изгрява 5.59ч..Сириус в 6.13-14
    4 юли: Слънцето изгрява в 6..00ч.; Сириус в 6.10ч.
    5 юли: Слънцето изгрява в 6.01ч..; Сириус в 6.07ч.
    На 6 юли двете звезди изгряват заедно на хоризонта в 6.01ч.-6.02ч.
    На 7 юли Сириус ще изгрее преди Слънцето в 5.57-58ч., а Слънцето ще изгрее след него в 6.02-03ч.
    Ит.н в следващите дни постепенно ще се раздалечават като Сириус ще изгрява все по-рано.“-информация от Силва Дончева
     
     
  2. Слънчева
    Развитието на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони. Това, което виждаме от ред години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони. И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството – още от създаването на човека до сега – ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват. За да поясним мисълта си, ще си послужим с една аналогия. Нека разгледаме делението на клетката (виж фигурата на стр. ?). Знае се, че клетката е онази видима форма, която образува тялото на всички видове организми: растение, животно и човек. Сложното деление на клетките се нарича кариокинезис – от гръцката дума „карион“ (ядка) и „кинезис“ (движение). Отначало клетката се намира в едно почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота. В това ѝ състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. В следващата фаза ядрената нишка се разкъсва на части (рисунка 2–6); двете полюсни телца отиват на двата края на клетката и около тях се появяват нишки звездовидно. Помежду двата полюса се нареждат други нишки и образуват нещо като вретено. Ядрените нишки (хромозоми) вземат подковообразна форма и се нареждат по екватора на вретеното; така образуват нещо като звезда (астер) (фигура 7). След това ядрените нишки се разцепват надлъжно и едните половинки се привличат към единия полюс, а другите – към другия. В този момент те образуват двойна звезда (диастер) (фигура 9). След това горните половинки се скачват и образуват ядрената нишка на новата ядка; долните – също (фигура 11). Между двете ядки се появява преградна ципа (между двете нови, дъщерни клетки) (фигура 12). Виждаме как при деление на клетката стават много големи пертурбации (разтопяване на ядрената ципа, изчезване на ядката, разкъсване на ядрената нишка, преместване на и други големи премествания и промени). Онзи, който не е посветен, може да помисли, че съдбата на клетката е свършена. Той може да се уплаши за съдбата на клетката. Но в края на краищата получаваме нещо хубаво: две нови клетки.
    Значи всички тези пертурбации, които биха уплашили незнаещия, водят всъщност към нещо красиво, към хармония, към нещо разумно.
    Това има аналогия с живота на човечеството. Нека вземем за пример положението на днешното човечество. Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и отношенията върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното.
    Това именно става сега; този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат „израждане“. За пример, ако нагорещим водата, тя се обръща на пара и „изчезва“. Израждането е процес на превръщане на едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва на листата като един обект за храна, за какъвто ги е считала по-преди по необходимост, а вече миролюбиво каца на листа, без да му причини никаква вреда. Сега тя не го поврежда, понеже вниманието ѝ е насочено към друга посока – към сока на цветята. Тя по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея без съдържание; но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно ние просто трябва да признаем факта, че в света е влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин.
    Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е. проявил ума, разумността и интелигентността, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина. А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека като индивид.
    Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействуваме на тях със сила, те ще станат по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко дни, докато се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила в природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Можем да продължим аналогиите между делението на клетката и фазите, през които минава човечеството. В една машина работата е разпределена, но не машината разпределя нещата, но разумното, което работи. Така и в клетката ние имаме едно учреждение, едно заведение, в което разумното разпределя работите. Така че клетката сама по себе си не прави тези изменения, но разумното, което се изявява чрез нея. (Ражда се вече една нова биология, която разглежда не само материалната страна на процесите, но и по-дълбоките сили, които се проявяват в тях. Новата биология вече разглежда и психическата страна на физиологическите процеси. И много видни биолози вече са привърженици на неоламаркизма или психоламаркизма. Новото, което иде, се проявява във всички области. Между другото, то се чувствува вече мощно и в биологията.) Тая клетка е поле, дето работят разумните закони на природата.
    Клетката е проекция на духовния свят във физическия. Тя се видоизменя поради дейността на една разумност. Последната причинява преминаване на клетката от една фаза в друга, причинява сменяването на нейните методи за дейност. По този начин клетката се усъвършенствува, преминава от по-проста форма и строеж към по-сложни, както една нива от едно пусто място може да се превърне в градина, но не самата тя го произвежда.
    Почиващото състояние на клетката, което виждаме в началото, е един подсъзнателен процес. Клетката е вече резултат на едно минало, което е дадено. Размножението на клетката е един разумен процес. Първите фази при делене на клетката, след като е излязла от почиващото си състояние, съответствуват на състоянието, през което е минал човек, а именно от подсъзнанието към съзнанието. Най-висока форма на целесъобразност при делението на клетката имаме, когато се разцепват хромозомите, понеже чрез това се постига равномерно разпределение на наследствените качества в двете нови клетки. Този процес е проява на висша разумност. Този процес и образуването на двойната звезда (диастер) съответствува в човека на преминаване към най-висока съзнателна дейност. Ние виждаме тук как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменява към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието. И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменяват постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието. Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията.
    Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е. проява на Божественото. Това е новият тип човек, това е новата раса, която иде. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределили труда си: едни от тях са образували храносмилателните органи, други – дихателните, трети – мозъчната система, четвърти – симпатическата нервна система, пети – мускулите и лигаментите и шести – костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си, и сега още поддържа същия ред на нещата и превежда човешкия организъм в по-висока форма. Тя именно е първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: всички онези, които работят Земята, и онези, които разпространяват човешките произведения, образуват стомашната му система, те доставят соковете. А всички онези, които се борят за благото на човечеството, организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля. Бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатичната нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения; след него иде процесът на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта.
    И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всички индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всичките сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (свят на силите), на чувствения и на мисловния. Расите, народите, обществата, домът, индивидът – всички са тясно свързани помежду си. Туй, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер в дома, а това, което става в дома, същото става в по-малък размер в индивида. Проявата на енергията не е еднообразна, а разнообразна. Когато искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвеждаме зло в нея, а когато образуваме разнообразие, произвеждаме добро. От това гледище неморални неща са всички еднообразни неща, а добри – всички, които са разнообразни. Еднообразното е смърт, а разнообразното – живот. В това положение няма никакво противоречие, защото очевидно е, че ако много хора говорят едновременно едно и също, ще се образува само шум и ние не ще можем да разберем смисъла на думите им. Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори; свещеник е станал, за пари ламти; учител, съдия и пр. – все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари. А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъл на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея може да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без обаче да изпълняват Неговата воля – също както за един милионер, т.е. само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионера, а парите му. Ние като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като Любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата Любов, която е извор на всички блага; не само да вникнем, но и да приложим. И тогава Бог ще ни се изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно съвременното общество трябва да даде съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот? Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тази цел трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. И ние сега само минаваме от една стая в друга на замъка. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които ни държат за старото, а с това прекъсване ще се появи новото човечество – хората на Любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите – по-големите народи ще покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов.
    https://triangle.bg/books/live-nature.1998/bio.html
     
  3. Слънчева
    Развитието на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони. Това, което виждаме от ред години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони. И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството – още от създаването на човека до сега – ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват. За да поясним мисълта си, ще си послужим с една аналогия. Нека разгледаме делението на клетката (виж фигурата на стр. ?). Знае се, че клетката е онази видима форма, която образува тялото на всички видове организми: растение, животно и човек. Сложното деление на клетките се нарича кариокинезис – от гръцката дума „карион“ (ядка) и „кинезис“ (движение). Отначало клетката се намира в едно почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота. В това ѝ състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. В следващата фаза ядрената нишка се разкъсва на части (рисунка 2–6); двете полюсни телца отиват на двата края на клетката и около тях се появяват нишки звездовидно. Помежду двата полюса се нареждат други нишки и образуват нещо като вретено. Ядрените нишки (хромозоми) вземат подковообразна форма и се нареждат по екватора на вретеното; така образуват нещо като звезда (астер) (фигура 7). След това ядрените нишки се разцепват надлъжно и едните половинки се привличат към единия полюс, а другите – към другия. В този момент те образуват двойна звезда (диастер) (фигура 9). След това горните половинки се скачват и образуват ядрената нишка на новата ядка; долните – също (фигура 11). Между двете ядки се появява преградна ципа (между двете нови, дъщерни клетки) (фигура 12). Виждаме как при деление на клетката стават много големи пертурбации (разтопяване на ядрената ципа, изчезване на ядката, разкъсване на ядрената нишка, преместване на и други големи премествания и промени). Онзи, който не е посветен, може да помисли, че съдбата на клетката е свършена. Той може да се уплаши за съдбата на клетката. Но в края на краищата получаваме нещо хубаво: две нови клетки.
    Значи всички тези пертурбации, които биха уплашили незнаещия, водят всъщност към нещо красиво, към хармония, към нещо разумно.
    Това има аналогия с живота на човечеството. Нека вземем за пример положението на днешното човечество. Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период – да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и отношенията върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното.
    Това именно става сега; този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат „израждане“. За пример, ако нагорещим водата, тя се обръща на пара и „изчезва“. Израждането е процес на превръщане на едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва на листата като един обект за храна, за какъвто ги е считала по-преди по необходимост, а вече миролюбиво каца на листа, без да му причини никаква вреда. Сега тя не го поврежда, понеже вниманието ѝ е насочено към друга посока – към сока на цветята. Тя по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея без съдържание; но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно ние просто трябва да признаем факта, че в света е влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин.
    Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е. проявил ума, разумността и интелигентността, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът „оживял“, като придобил разумността, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура – градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в Райската градина. А след като излязъл от Рая, той се научил на земеделие, да сече дърветата, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце – „в този малък свят на Земята“, – в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече, с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека като индивид.
    Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействуваме на тях със сила, те ще станат по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко дни, докато се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила в природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Можем да продължим аналогиите между делението на клетката и фазите, през които минава човечеството. В една машина работата е разпределена, но не машината разпределя нещата, но разумното, което работи. Така и в клетката ние имаме едно учреждение, едно заведение, в което разумното разпределя работите. Така че клетката сама по себе си не прави тези изменения, но разумното, което се изявява чрез нея. (Ражда се вече една нова биология, която разглежда не само материалната страна на процесите, но и по-дълбоките сили, които се проявяват в тях. Новата биология вече разглежда и психическата страна на физиологическите процеси. И много видни биолози вече са привърженици на неоламаркизма или психоламаркизма. Новото, което иде, се проявява във всички области. Между другото, то се чувствува вече мощно и в биологията.) Тая клетка е поле, дето работят разумните закони на природата.
    Клетката е проекция на духовния свят във физическия. Тя се видоизменя поради дейността на една разумност. Последната причинява преминаване на клетката от една фаза в друга, причинява сменяването на нейните методи за дейност. По този начин клетката се усъвършенствува, преминава от по-проста форма и строеж към по-сложни, както една нива от едно пусто място може да се превърне в градина, но не самата тя го произвежда.
    Почиващото състояние на клетката, което виждаме в началото, е един подсъзнателен процес. Клетката е вече резултат на едно минало, което е дадено. Размножението на клетката е един разумен процес. Първите фази при делене на клетката, след като е излязла от почиващото си състояние, съответствуват на състоянието, през което е минал човек, а именно от подсъзнанието към съзнанието. Най-висока форма на целесъобразност при делението на клетката имаме, когато се разцепват хромозомите, понеже чрез това се постига равномерно разпределение на наследствените качества в двете нови клетки. Този процес е проява на висша разумност. Този процес и образуването на двойната звезда (диастер) съответствува в човека на преминаване към най-висока съзнателна дейност. Ние виждаме тук как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменява към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието. И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменяват постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието. Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот. Свръхсъзнателният процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. Подсъзнанието е закон на инволюцията, а свръхсъзнанието е процес еволюционен. А съзнанието и самосъзнанието са само това, което свързва тези два процеса. Съзнанието и самосъзнанието са равнината, която се образува между слизането и качването и която свързва двата велики процеса: инволюция и еволюция. Много учени не подозират за инволюцията.
    Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е. проява на Божественото. Това е новият тип човек, това е новата раса, която иде. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределили труда си: едни от тях са образували храносмилателните органи, други – дихателните, трети – мозъчната система, четвърти – симпатическата нервна система, пети – мускулите и лигаментите и шести – костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си, и сега още поддържа същия ред на нещата и превежда човешкия организъм в по-висока форма. Тя именно е първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: всички онези, които работят Земята, и онези, които разпространяват човешките произведения, образуват стомашната му система, те доставят соковете. А всички онези, които се борят за благото на човечеството, организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля. Бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатичната нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения; след него иде процесът на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта.
    И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всички индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всичките сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (свят на силите), на чувствения и на мисловния. Расите, народите, обществата, домът, индивидът – всички са тясно свързани помежду си. Туй, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер в дома, а това, което става в дома, същото става в по-малък размер в индивида. Проявата на енергията не е еднообразна, а разнообразна. Когато искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвеждаме зло в нея, а когато образуваме разнообразие, произвеждаме добро. От това гледище неморални неща са всички еднообразни неща, а добри – всички, които са разнообразни. Еднообразното е смърт, а разнообразното – живот. В това положение няма никакво противоречие, защото очевидно е, че ако много хора говорят едновременно едно и също, ще се образува само шум и ние не ще можем да разберем смисъла на думите им. Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори; свещеник е станал, за пари ламти; учител, съдия и пр. – все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари. А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъл на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея може да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без обаче да изпълняват Неговата воля – също както за един милионер, т.е. само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионера, а парите му. Ние като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като Любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата Любов, която е извор на всички блага; не само да вникнем, но и да приложим. И тогава Бог ще ни се изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно съвременното общество трябва да даде съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот? Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тази цел трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. И ние сега само минаваме от една стая в друга на замъка. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които ни държат за старото, а с това прекъсване ще се появи новото човечество – хората на Любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите – по-големите народи ще покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов.
    https://triangle.bg/books/live-nature.1998/bio.html
     
  4. Слънчева

    Разговор

    От Слънчева,

    извънредна беседа


    Разговор


    Всичко в света е строго определено.

    Който не върви по тоя определен път, ще се тласка насам-натам и ще получи наказания от законите на природата.

    Спасението някои търсят вън от себе си. Человек все се моли и търси работа за нещо здраво да придобие. Всеки се стреми да има здрави: гърди – те съответствуват на душата; стомах – той съответствува на живота; и мозък – той съответствува на ума на човека.

    От илюзиите в света произтичат всички страдания и заблуждения.

    Детето ви, ако не е решено да умре, то не може да умре.

    На сегашните хора трябват светли мисли. Това понятие за Бога, което сега имат, е старо. Трябва да работим в новото понятие за Бога. На вас ви трябва воля. В какво се състои волята? Учителят разказва примера: Една американка била болна до смърт. Повикала мъжа си и искала обещание от него, че не ще се жени след смъртта ѝ. Той не обещал. Тогава и тя казала: „И аз няма да умра!“ И действително не умряла, оздравяла.

    Някой като каже: „Няма да върви“, и вижда, че работата се разваля, наистина не върви. Друг казва: „Ще върви“ – и тръгва. Докато всички мисли в мозъка са в съгласие, человек не губи равновесие. Равновесието стои в краката, а краката са добродетелта.

    Всякога да има хармония. В природата не може да има мир, там има винаги сътресения, но да имате в себе си мир. Не е мир това да лежи човек и да почива. Трябва человек сам да си турга шапката, трябва четиво. Всяка добра книга е слънчев лъч.

    Каляване на волята

    Ако те е страх – пипай умряла змия, прекарай я през ръцете си.
    Като вали дъжд, нека те намокри и не се бой от простуда.
    Това да се прави май, юни и юли включително. Тогава въздухът е напоен с много магнетични сили.
    Ще пиеш 3–4 чаши чиста топла вода, не окадена, и на глътки. С това ще калиш волята си.
    Каже ти някой „магаре“, не се обиждай, а разчепкай думата „магаре“ по букви. Те имат следното значение:
    м – означава малките неща,
    а – значи да си умен,
    г – да знаеш да слизаш и да се качваш,
    а – да си умен,
    р – да знаеш да противоречиш на мъчнотиите,
    е – да растеш.
    Следователно ще размишляваш върху думата „магаре“ и ще се увериш, че няма нужда да се обиждаш, т.е. ще си кажеш: „Аз зная какво значи магаре.“
    Светът има мъчнотии, защото не е подготвен за това учение.

    Трябва да развиваме добри мисли. Сбъркаш нещо, ще си кажеш: „Аз по воля съм лош, но по сърце, по душа не съм лош.“
    Има фатализъм на суеверие и фатализъм на вярата. В живота всичко е строго определено.

    Человек диша не само през устата, ноздрите, но и чрез порите. Запушете ги, ще умрете. Всяко чувство, което не искате да ви дохожда, пуснете го да изтече. Всяка мисъл – също не я задържайте, пуснете я да изтече.

    Нашите мисли са отражение. Те минават през много хора, докато дойдат до нас, затова трябва да ги оставим да изтекат.

    В новата култура не ще има като сегашните градове. Те ще бъдат едноетажни с големи градини отпред. Хората ще ядат по-малко.

    В крадците ръцете са дълги, в убийците – къси и дебели, защото първият прокарва мисълта да краде чрез ръката си и тя се удължава, а вторият крие мисълта в себе си и тя остава къса.

    В новата култура хората ще бъдат много подвижни, тялото ще бъде развито и умът – също.

    Сега хората много работят. За новата култура ще се впрегне в работа слънчевата светлина. Тя ще служи на хората и те ще се хранят с плодове.

    Животните ще се раждат малко – на 7 години един път ще раждат и не ще се размножават много.

    Новата цивилизация ще започне от Европа и ще се пренесе в Северна и Южна Америка и Африка. Нова земя вече се образува – в Тихия, Великия океан вече се подават под повърхността върхове на островчета, на които инженерите забиват байрачета. Там ще излезе новата суша, която ще съединява Америка с Европа. Ще заживее шестата раса на земята. От другите раси ще останат остатъци. Българите (славянството) ще играят важна роля. Ще се развие много интелектът. В славяните има най-много, най-голямо самопожертвувание. Култура без самопожертвувание не може да има.

    В някои случаи растенията са по-умни. Един порасъл боб се увива на сухи пръчки, но като има сурова пръчка, жива, отива на нея, прескача сухата. И сега хората, като ме питат какво да правят със старото, казвам им: Увийте се на новото.

    В някои случаи „старо“ значи реално, от санскритската дума „сад“.

    Человек трябва да бъде всякога млад по сърце, стар по ум, а не обратно. По сърце децата са по-умни от старите, на ум са по-глупави. Когато човек остарее по сърце, той е вече умрял и затова Христос казва да станете като децата. И в природата се сеят все млади дръвчета, за да заместват старите.
    Българите смятат новото течение за нещастие, а то е спасението на българите. Иначе заупокойна молитва му е изпята. Другите балкански държави са готови да възприемат това учение.

    И така, бъдете всички млади по сърце, стари по ум.

    За в бъдеще человек трябва да има една стаичка за размишление, гдето да влиза той, жена му и всички въпроси лесно ще се разрешават. Человеческата мисъл има чудно влияние – за нея няма прегради.

    Человек се чувствува неразположен. Защо? Ето как се обяснява:
    В един час, минута, секунда се раждат 10 000 деца. Те са свързани и в страданията си. Някои от тях като страдат, тия страдания се отразяват на другите. Те имат невидими връзки помежду си. Може да определите откъде иде тая мисъл на неразположение – като се изолирате и успокоите. Накъдето се наклони главата, мисълта от нея страна идва.

    Ако хората живеят по Божиите закони, няма да теглят, а ще се радват и веселят. Като дойде новата култура, ще ги извади от подземията. Учителят разказва примера: Едно магаре е вкарано в подземията да тегли вагонетка с минерали, въглища. Един го извадил на светлина и то започнало да се търкаля и радва.

    Съвършенството на новата култура ще бъде след 350 000 години. Те са 12 цикли. От тях 6 представляват пролетта. Те ще образуват един голям цикъл. Човечеството сега е към началото на пролетта.

    Полярната година има един месец, равен на 2100 години. Ние сме в зодиака на рибите и затова християнството има риба за своя емблема. След 2100 години ще бъде пролетта. Сега първите птички почват да пеят. Сега са на „Благовощение“ – лястовичките пеят, предвещават пролетта. Започваме сега с първата българска буква.
    А – горната ѝ част  = закона за равновесието,
    долната част  = закона за оплодотворяването.
    С тая буква ще научим закона за живота, като я прилагаме в живота си в нейното значение.
    В човешкото лице отпред да има буквата „З“, обърната хоризонтално. В следващите думи „З“ звучи зловещо: змия, земя, злини, зехир. „З“ означава процеса на беззаконието. За да го уравновесяват, съединяват с единица и получават буквата „В“. Единицата е оста на очите . Те се напластяват и се задоволяват, като се обърне „З“-то на „В“.

    Най-първо ще се запознаем с носа. Първо е направено обонянието и после зрението.

    Когато се посява едно зърно, то е в края на старата култура, а като порасне, е в началото на новата култура.

    15 юни 1920 г., 19 ч.
    Сливен 
  5. Слънчева
    От окултни изследвания се вижда, че Христос не е от човешка еволюция.
    Основателите на религии са хора като нас, само че много са работели върху себе си, достигнали са едно много по-голямо съвършенство и с религиите са искали да издигнат човечеството. Но Христос не е човек. Той е едно Божествено, космично същество. Учителя казва за Христа: „Христос е най-великото Божествено същество, което иде от Централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг. От това вселенско слънце иде Христос.” Идването на Христос на земята е едно много голямо събитие.
    Христос не може да се сравнява с другите учители. Още в Атлантида е имало окултни школи и тогава учителите са говорели така: „Ще дойде едно Божествено същество, което ще даде тласък за повдигането на човечеството, което ще донесе нещо ценно на земята.” Това нещо се казваше и в окултните школи на Индия. В Египет също са чакали идването на това велико събитие на земята. Щом е така, тогава какво значение имат религиите преди Христа? – Понеже Христос е централната личност, всички религии пак идват от  Него. Сега ще прочетем Послание към евреите гл. 12 от 22 до 24 стих. Там се говори за братството във връзка с Христа. Тържествуващите ангели са най-възвишените същества, а духовете на усъвършенстващите праведници са напреднали хора. Тук се говори за ангелските същества, които работят за еволюцията на човечеството. Те образуват Всемирното Бяло Братство, и работят под ръководството на Христа. Всичко, което става в природата, се ръководи от горе, от разумния свят. Човешката история на пръв поглед изглежда хаотична, но в нея има разумно начало. Каква мисия са имали основателите на религиите?  – От окултно гледище те са били пратеници на Бялото Братство. Всички по-важни импулси, по-важни идеи са дадени на човечеството все от Бялото Братство.
    Всички основатели на религиите – Рама, Кришна, Хермес, в Египет, Орфей – основателя на гръцката култура, са пратеници на Бялото Братство. Те са имали за цел да подготвят човечеството за идеите на Христа и за Неговото идване. Идеите на Христа са много възвишена работа и за това човечеството е трябвало да бъде подготвено. Окултни школи са имали и евреите в Египет. Тя е била на есеите. Каква мисия е имала тя?  Първо, в нея са се учили еврейските пророци. Те са се подготвяли за своята мисия, придобивали са знания, работели са върху себе си и са повдигали евреите. През времето на Христа тази школа е играла друга роля – подготвяла е своите членове като първи ученици на Христа. Есейската школа е имала свои ядра във всички части на Палестина. Интересно е, че по времето на Христа се разкриват и готови души, които са били първите Негови ученици. Те не са били само рибари и митари. Те са били и посветени от минали прераждания.
    Учителя казва, че това са били еврейските пророци Исая, Данаил, Еремия и др. Те са подготвяли евреите за идването на Христа. После пак идват да поемат работата и помагат на Христа. По интуиция човек би могъл да долови, до известна степен, кои ученици на Христа са били пророци. Окултните школи, които идват след Христа като богомилството в България, чиито клони са розенкройцерите и албигойците в Европа, са имали за мисия реализирането на християнството – новата култура на земята. След Христа най-важната окултна школа била на Богомилите. Сега обикновено всички казват, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но от окултно гледище какво значи това? (Онзи ден брат Влад Пашов загатна малко нещо по този въпрос.)
    От 10 милиона години, откакто човечеството съществува, (според Библията 6 – 7 милиона), а окултизмът казва, че съществува от 18 милиона години, земята е напоена с престъпления. Човечеството е създало много тежка карма. Тази тежка карма е зарегистрирана в аурата на земята. Вследствие на това земната аура е ставала от век на век все по-неблагоприятна, по-тежка. Както човек, така и земята и всички планети си имат аура. Вследствие на тези неблагоприятни условия човечеството не е могло да се подобри, издигне и спаси. Толкова била тежка кармата. С идването на земята Христос изпълва нейната аура със своята светлина и с това Той трансформира, заличава тази част от човешката карма, която била зарегистрирана в земната аура. С това се създават благоприятни условия за човешкото развитие. Дава се възможност на човека отново да победи егоизма в себе си и да приеме любовта. Останалата част от кармата ще се изплати чрез човешките страдания.
    Сега човечеството ще мине през една огнена вълна и ще ликвидира със своите страдания.
    Христос е имал за мисия, от една страна, да трансформира земната аура а, от друга страна, да донесе на земята силата на Любовта. Нали Христос е носител на Любовта? С Неговото идване на земята се дава възможност на човечеството да започне своята еволюция. След Него започва издигането на човечеството към Бога, от материалния към духовния свят. Христос е най-пълното, най-висшето изявление на Любовта тук, на земята. Със Своята Любов Той облъчва всички същества, както слънцето огрява цветята, дърветата и др. Под действието на Христовата любов се събужда любовта на човешката душа. Божествената Любов е вложена в човешката душа още при излизането на човечеството от Бога. Любовта на Христа към човечеството дава условие да се разцъфти човешката душа. Всички хора, които нямат проявената любов в себе си, са мъртви. Те спят, не са събудени хора. Това, което направи Христос с възкресението на Лазар, ще стане с всеки човек. Учителя казва така за Любовта на Христа. Любовта на Христа превишава всяко знание. Аурата на Христа е така велика, така светла, че излъчва ослепителна светлина. Човек има още много да живее и постоянно да се доближава до Любовта на Христа. Съвременният човек не може да издържи трептенията на тази велика Божествена Любов. Христос притежава и великата Божествена мъдрост. За нея Учителя казва: „Носител на висшето знание е пак Христос.” Когато човек приеме Любовта и стане дете на Любовта, тогава Христос ще го хване за ръка и ще го въведе в храма на Мъдростта, ще му повери ключовете на знанието как да управлява силите на природата. Тъй че велико бъдеще очаква човека.
    За днешната епоха във връзка с Христа Учителя казва: „Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така – сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско в астралния и етерните светове, по-близо до материалния свят.”
    http://www.zdravjivot.org/6788/учителя-за-христа-от-боян-боев/
     
  6. Слънчева
    Езическото образование и християнското възпитание
    (Не е случайно, че Учителя дава Науката и Възпитанието, като основни методи за бъдещото Учение, дадено ни в беседите)-моя бележка
    Езичеството е едно регресиращо, ментално и управленско Състояние от същността си до крайния си резултат. Неговата формула е: Primo mihi et sequere naturum*
    *(Първо на мен, после на останалите!)
    То е винаги симптоматично за Революция, а не за Еволюция. То произтича от едно опорочено образование, плод на опорочено възпитание. Едното се отнася към другото, както Имам към Съм!, но едно опорочено от самото себе си или от средата съм, което покварява всичко и превръща дори истинските неща във фалш.
    По своя характер то е философстващо и политизиращо, антирелигиозно и антисоциално. Езичеството е философстващо и антирелигиозно, защото подчинява универсалния Разум на индивидуалния, двата обективни критерия на първия - на субективността на втория. То е политизиращо и антисоциално, защото това подкопаване на Волята и Законността се противопоставя на Легитимността.  
    Периодично, в своите исторически кризи, хронично в своята онтологична природа,това болестно състояние е естествено за човешкия дух в упадък, лишен от двата си истински критерия, които ще изследваме по-късно: Науката и Живота. То напразно издига собствената си Филомания в система под името Философия и дори Теософия, неговата същност е анархията и тази анархия е Fiat Voluntas mea! - (Да бъде моята воля!)
    Това е волята на Човека. Да се издига тя в Принцип, да се изравнява с неща, украсени с имена като Провидение и Съдба, това означава да не се зачита никакъв принцип. Това означава да се създадат три божества, от които двете са излишни, в това, наистина е интелектуалната същност на Езичеството - Политеизъм преди всичко!..
    Що се отнася до масата от книжници изоставили Орфическото Слово заради собственото си пустословие, те са толкова далеч  от Истината, която е Живот, колкото и последните роби. Във Философията те никога не видяха нещо повече от собствената си Филомания към безкрайно празнословие, казуистика и диалектика, към менталан и управленска анархия. И въпреки всичките си усилия, това интелектуално-плебейско съсловие, издигнало се в управляваща класа, си остава профанизатор на изгубената София-(Мъдрост)...
    Духовенството и псевдодуховенството, за разликата между които ще говорим другаде, използват клишето на същата тази Анархия в толкова много трудове и при толкова много ученици. Те пък от своя страна, го отпечатват върху всичко Наука, Изкуство и Живот, Законодателство, Политика и Нрави. Но, колкото по-нататък се върви, толкова повече калъпът принизява имитацията, която и без това е стерилна и смъртоносно-опасна за християнския дух и за нашите раси...
    По този начин всеки дипломиран индивид, от принца-престолонаследник, до последния семинарист или гимназист, има същото тривиално образование и същия банален манталитет. Единствено има малка разлика във възпитанието там, където съществува християнско огнище при условие, че това огнище е успяло да възпитава. Но тази възможност става все по-рядка, даже е изключение, заради разпокъсването на богатството, поради лишаване на съществуването му от неговите корени, заради икономическата анархия - плод на същата класическа система, неспособна да води света, който иска да управлява. Във всеки случай религиозните образование и възпитание приключват за всички, неясно с чистата и проста катехизация.*
    *Запознаване с основните принципи на християнската вяра.
    ...Не е необходимо да си велик духовник, за да разбереш, че Светлината на Тайнствата на Отца и на Светия Дух, отсъства тотално отгоре до долу в тези светски йерархии. Но в същото време, същата тази Светлина, продължава в тайнствата на Сина, Първосвещеник и Цар на Вселената, творящото Божие Слово, Въплътен, Възкръснал и Прославен е изцяло замъглена от менталното и управленско езичество.
    Все пак образованието трябва да служи на Живота, а не обратно, както Законът е направен за Човека, а не Човека за Закона, според словата на свети Павел.
    Всичко това е методът на Божието Слово, формулиращо Живота във всичко и тук става въпрос за социалния живот. Възпитанието предшества образованието, защото първото се отнася до съществуването (до Съм), а второто до притежанието (имам). Едното е основно, а другото спомагателно. Но природата на класическия Дух замества Божието Слово със своето празнословие и тленното узурпира духовното. Той иска да бъде едновременно възпитаващ Разум и държавнически Разум, вечни глава и ръка. Следователно той изключва Възпитанието, защото политическата имитация на езичниците изключва "Съм" и се превръща в демоничен притежател...
    стр. 30/34
  7. Слънчева
    Ето Човекът - Беседа от Учителя, държана на 16 март 1914 г. в София. С тази беседа се отбелязва Епохата на Водолея и започва нов цикъл-Неделни беседи
    Предговор
    ....
    Наистина, сред всички исторически среди и народи, не е имало никога по-неподатливи на този висш Организъм от атиняните и римляните. Никога човешката същност, не се е сблъсквала с по-голяма хаотичност, непоследователност, анархизъм по същество и банално-масов индивидуализъм, който няма нищо общо с истинската Индивидуалност!
    Никога трептящата атомност  не е била по-малко податлива на молекулната свързаност, различна от комерсията под натиска на нещата, оголен при въоръжената сила.
    Това е перманентна бъркотия в обществото, подчиняваща се само на военното регулиране или на външно нашествие. Тогава именно, за да се запазят моментно тези среди се появява някоя личност от Величина, една второстепенна звезда от човешката Астрономия. Тя се нарича Александър или Цезар и, за да не успее гражданското безредие да унищожи народа, държавният глава го кара да унищожи Света.
    Първата Величина е Социална, втората - политическа. Едната създава, другата-запазва това, което съществува, без да може да променя нещата, освен външно. Интелектуалната и социална гнилост остава отвътре. За това всичко се проваля в късната римо-византийска Империя, която всъщност е продължението на Вавилон. Цяла Европа е подчинена на този древен, но не и античен спомен, разбунена като в роман за приключения и скандали. Слава Богу, това не е нормата на дългата Всемирна история, а просто една  еволютивна серия на поредица от падения с нейното змиевидно криволичене. Атиняните и римляните, по произхода си, са само едни бегълци-декаденти, почти чужденци в тези градове, особено в Гърция и Италия.
    И модерната Археология, и древната Митология, са написани като загадка, защото такъв е бил редът, касаещ Историята и другите Науки, в индо-египетските духовни Школи. Но най-сетне Свещените книги ни позволиха да повдигнем от друга гледна точка булото на далечните времена. Никога няма да можем да изразим достатъчно почит към двата полуострова, които делят от нашия континент веригите на Балкана  и на Алпите. На всяка крачка можем да изричаме: "Sta viator, heroem calcas!" - (Като вървиш, тъпчеш герои!)
    И пътникът не тъпче просто дребни герои, разпръснати от древната, почти близка История, тук става въпрос за некрополи на героичните Епохи и още за Метрополиси от Патриархалните цикли, които лежат под краката му. 
    Когато Филип-Македонски отговарял с мека ирония на самомнителността на пелопонеските посланици с думите: "Колко са истинските гърци сред вас?", той всъщност им е дал малък урок по история, защото е знаел по-добре от тях самите, че "лебедите" или почитащите култа на Лебеда* всъщност са келто-славяните** от Епир и че, самата древна Гърция е славянска, (т. е. тракийска-бел.пр.) и пеласгийска до нашествието на разбунтуваните търгаши от Азия: йонийците и яванийците на Ману, които са яванимите на Мойсей....
    Всъщност, истинските гърци били славяни (или трако-пеласги - бел.пр.) от Балканите, а истинските италийци били келто-славяни, слезли и те също от планините-от западните и източни Алпи...
    Арийци, групирани в додекаполиси - (обединения в 12 града), живеели от Италия до Гърция, от Балканите до Кавказ, от Таврида, до платата на Татария, от Иран на Гиборийците, до Евира на Нефилимите, из цяла Ариаварта*.
    *(Страна на ариите, спомената в Риг-Веда)
    Но ако започнем да разгръщаме гънка по гънка, разкъсаното от Исус, от въплатеното Божие Слово, було, през него ще започне да прозира, а после да заблести светлината на първичната цивилизация, на Всемирната Империя, на арийци и рути, индоевропейската и египетската Теокрация на Ишва-Ра и Оши-Ри, на Иисус, на творящото Божие Слово, на Иисус-цар на патриарсите, както с право казват нашите латинии.
    "В начало бе Словото" казва ученикът, когото Иисус обичаше най-много и, от когото нямаше нищо скрито. Не може да се посочи по-ясно цикъла на управленския Прото-Синтез, първична ера, в която боготвореното и творящото Слово, под истинското му име, бе предречено, като въплътено Слово, като Спасител на пропадналата Социална държава...
    И, когато се създаде средиземноморското Езичество, като тържество на робовладелските Буржоазии, законните общества в Европа, в Азия, в Африка, техните Школи и техните Храмове не престанаха да протестират срещу софистите, срещу фалшивите демократи, срещу политиците и ораторите, които не признаваха никакъв ред и социален мир. Рим и Атина били прокълнати от Човечеството, като Вавилон, като Тир и като всяка друга интелектуална и морална гнилост, идваща от Йония. Келто-кимврийски друти, келто-славянски дроти, скандинавски воласи, германически велеси, лартове от Италия, и Иберия, пророци от Египет, наби от Израел, магове от Персия и Халдея, манавически брахмани, ведически Риши (мъдреци), лами от Тибет, татарски и монголски шамани, всички отправили анатема към Едом и Яван на Мойсей, към яванийците и млектите на Ману...
    ...После тази лавина от хора, събрала се постепенно, се нахвърлила върху цивилизацията на Сатаната. Осъществявайки пророчеството на Христос, езическият Рим, без да го осъзнава, отмъсти вместо небето, като опустоши Йерусалим, а Европа отмъсти на Земята, като предаде Рим празен на Свещениците на Иисус Христос...
    Съвременна Европа ще има същите съдбини. Тя ги предизвиква още от времето, когато отхвърли живия Дух, заради мъртвия дух, Християнския Дух, заради езическия.
    Доброволно или насилствено, чрез Сина или чрез Отца, Християнството ще се завърне към Светия Дух!
    Шест века преди Иисус Христос, сред непрогледния мрак на средиземноморското езичество, което се възцарява след небесната яснота на орфическият синтез, в анархическия период, последвал революцията на судрасите* в полза на робовладелските буржоазии и агностичната ученост, с висотата си на висш духовник, се издига един човек, Питагор, който напомня патриарсите от Стария Завет и, който заслужава много повече от всичко, което е казано за него и, когото по тази причина ние поставяме в началото на нашата книга, чиято цел е да подготви ума за разбиране и използване на Инструмента за точно измерване, който прави експериментално доказуемо универсалното Откровение на Божието Слово и на Божествената Мъдрост... 
    *Най-нисшата от четирите касти в Индия, на която било забранено да изучава Ведите.
    стр.24 /27
  8. Слънчева
    7.
    Междувременно започна да се свечерява и мрак обви пазарището. Тогава народът се разотиде, защото дори любопитството и ужасът изморяват. Потънал в размисли, Заратустра седеше до мъртвеца на земята. Тъй забрави той времето. Най-сетне се спусна нощ и студен вятър обвя самотния. Тогава Заратустра се вдигна от земята и рече на сърцето си:
    — Наистина хубав улов направи днес Заратустра. Не улови човек, а труп.
    Необяснима загадка е човешкото битие и все още без смисъл. Един присмехулник може да се превърне в гибел за него.
    Аз ще разкрия на людете смисъла на живота им: той е свръхчовекът, мълнията от черния облак.
    Ала аз все още съм далеч от тях, моят разум не говори на техните сетива. За людете аз съм все още нещо средно между шут и труп.
    Тъмна е нощта, тъмни са пътищата на Заратустра. Ела, ти, студен и вкочанен спътниче! Ще те отнеса там, дето ще те погреба със собствените си ръце.

     
    8.
    Като рече тъй на сърцето си, Заратустра метна трупа на гърба си и го понесе. Ала още неизвървял сто крачки, ето че се прокрадна някакъв човек до него и зашепна на ухото му — и виж! Този, който говореше, беше палячото от кулата.
    — Махай се от този град, о, Заратустра! — шепнеше той. — Тук твърде мнозина те мразят, ненавиждат те добрите и праведните и те назовават враг и презрител, мразят те правоверните и те назовават опасност за тълпата. Щастие беше за тебе, че само ти се присмяха: защото наистина ти говореше като същински шегобиец. Щастие бе за тебе, че ти клекна до мъртвото псе: като се унизи така, ти сам се спаси за днес. Ала махай се от този град — иначе утре ще прескоча и тебе — един жив през един нежит.
    И като каза това, човекът изчезна, а Заратустра продължи пътя си през мрачните улички.
    Пред градските порти го пресрещнаха гробарите: с факлата те осветиха лицето му, познаха Заратустра и започнаха да се гаврят с него:
    — Заратустра носи мъртвото псе да го погребе. Чудесно! Заратустра е станал гробар. Защото нашите ръце са прекалено чисти за този леш. Нима Заратустра ще задигне тази мръвка от устата на дявола? На добър час! И да ти е сладко! Само дано дяволът не излезе по-опитен крадец от Заратустра! Да открадне и двамата, да излапа и двамата!
    И сближили глави, те се смееха задружно.
    Заратустра не отвърна нито дума на подигравките им и продължи пътя си. Два часа вървя той покрай гори и блата и толкова често до слуха му долиташе гладният вой на вълците, че и самият той усети глад. Спря пред една самотна къща, в която светеше свещ.
    — Гладът ме нападна като разбойник — рече си Заратустра. — В гори и блата ме издебва моят глад, а и в дълбока нощ.
    Странни прищевки има моят глад. Често ме спохожда едва следобед, а днес цял ден не се обади, къде ли се бави още?
    С тия думи Заратустра потропа на къщната врата. Появи се старец със свещ в ръка и запита:
    — Кой идва при мене и моето безсъние?
    — Един жив и един нежит — отвърна Заратустра. — Дайте ми нещо за ядене и пиене, че забравих да се нахраня през деня. Който нахрани гладния, той подкрепя собствената си душа: така казва мъдростта.
    Старецът влезе вътре, но бързо се върна и предложи на Заратустра хляб и вино.
    — Лошо е това място за гладните — каза той, — затова живея тук. И животни, и хора се отбиват при мене, отшелника. Но покани и другаря си да хапне и пийне, той е по-изнурен от тебе.
    Заратустра отвърна:
    — Мъртъв е моят спътник, мъчно ще го предумам.
    — Това не е моя работа — отговори старецът троснато. — Който похлопа на вратата ми, трябва да приеме каквото му предложа. Яжте и останете със здраве!
    Още два часа вървя след това Заратустра и се доверяваше на пътя и светлината на звездите, защото той беше навикнал да скита нощем и обичаше да гледа лика на всичко спящо. А когато се зазори.
    Заратустра се озова в гъста гора и не виждаше вече никакъв път. Тогава положи мъртвеца в хралупата на едно дърво до главата си, защото искаше да го предпази от вълци, а сам легна на земята в мъха. И тутакси заспа, изнурен тялом, но със спокойна душа.
     
    9.
    Дълго спа Заратустра и не само зората обагри със сиянието си лицето му, но и предпладнето. Най-сетне очите му се отвориха: с учудване загледа Заратустра гората и тишината, с учудване се вгледа и в себе си. После бързо се изправи като мореплавател, съзрял ненадейно земя, и възликува: защото откри една нова истина. И рече тъй на сърцето си тогава:
    — Осени ме прозрение: спътници ми трябват, и то живи — не мъртъвци и трупове, които да нося където си искам.
    Живи спътници ми трябват, които да ме следват, защото искат да следват себе си — и то там, където аз искам.
    Осени ме прозрение: не на народа трябва да говори Заратустра, а на сподвижници! Не бива Заратустра да става пастир и куче на стадо!
    Да примамя от стадото мнозина — затова дойдох аз. Нека ми се гневи народ и стадо: разбойник ще назове Заратустра пастиря.
    Пастири казвам, ала те се зоват добри и праведни. Пастири казвам: ала те се зоват правоверни, служители на правата вяра.
    Ето добрите и праведните: кого мразят те най-вече? Тогова, който разчупва техните скрижали на ценностите, рушителя, престъпника: — ала той е творецът!
    Ето правоверните от всякаква вяра! Кого мразят те най-вече? Тогова, който разчупва техните скрижали на ценностите, рушителя, престъпника: — ала той е творецът!
    Сподвижници търси творецът, а не трупове, не и стада и правоверни. Сътворци дири творецът, такива, които пишат нови ценности върху нови скрижали.
    Сподвижници търси творецът и жътвари за жътвата: защото всичко у него е зряло за жътва, но му липсват сто сърпа: така той скубе класовете и се ядосва.
    Сподвижници търси творецът — такива, които знаят да точат сърповете си. Ще ги зоват рушители и презрители на доброто и злото. Ала те са жътварите и празнуващите.
    Съпричастници в сътворението, жътвата и празника търси Заратустра: що би могъл да сътвори той със стада, пастири и трупове?
    А на тебе, мой пръв спътнико, казвам „сбогом“! Погребах те добре в хралупата на дървото, скрих те добре от вълците.
    Разделям се с тебе, времето изтече. Между два изгрева прозрях една нова истина.
    Не съм роден нито за пастир, нито за гробар. Никога вече не ще говоря на народа: за последен път говорих на мъртвец.
    Към творци, жътвари и празнуващи ще се присъединя: ще им покажа дъгата и всички стъпала по стълбата към свръхчовека.
    На пустинниците ще пея моята песен и на двойките отшелници, а на този, който все още има уши за нечутото, ще му разкажа приказката за моето щастие, за да прелее сърцето му.
    Насочвам стъпките си към моята цел: колебливите и мудните, ще прескоча като акробат. И така моят скок ще означава гибел за тях!
  9. Слънчева
    4.
    А Заратустра изгледа народа и се почуди. Сетне рече тъй:
    — Човекът е въже, опнато между звяра и свръхчовека — въже над пропаст.
    Едно опасно отвъд, едно опасно сред път, едно опасно поглеждане назад, един опасен трепет и заковаване на едно място.
    Великото у човека е това, че той е мост, а не цел: това, което заслужава обич при него, е, че той е преход и залез.
    Обичам тези, които не умеят да живеят, освен ако са залязващи, защото те ще преминат отвъд.
    Обичам великите презрители, защото те са великите обожатели и стрели на копнежа към отвъдния бряг.
    Обичам тези, които не дирят повод чак над звездите, за да залязат и да станат жертва, а тези, които се жертвуват на земята, за да стане нявга тя земя на свръхчовека.
    Обичам този, който живее, за да познае, и който иска да познае, за да може да живее нявга свръхчовекът. И така той желае своя залез.
    Обичам този, който работи и изобретява, за да съгради дом за свръхчовека и подготви за него земята, животните и растенията, защото желае своя залез.
    Обичам този, който обича своята добродетел: защото добродетелта е воля за залез и стрела за копнежа.
    Обичам този, който не задържа за себе си нито капка дух, а иска да бъде изцяло духът на своята добродетел: само като дух той прекосява моста.
    Обичам този, който прави от добродетелта си свое влечение и своя съдба: така заради добродетелта си той иска още да живее и да не живее вече.
    Обичам този, който не иска да има прекалено много добродетели. Една добродетел е повече добродетел от две, защото тя е повече брънка, за която се залавя съдбата.
    Обичам този, чиято душа се раздава щедро, който не желае благодарност и не отдава благодарност, защото той винаги дарява и не желае да се съхранява.
    Обичам този, който се свени, когато заровете паднат в негова изгода и който запитва тогава: да не би да съм играл нечестно? — защото желае да залезе.
    Обичам този, който хвърля златни думи пред делата си и винаги изпълнява повече, отколкото обещава, защото желае своя залез.
    Обичам този, който оправдава бъдещите поколения и спасява миналите: защото иска да загине от настоящите.
    Обичам този, който наказва своя Бог, защото обича своя Бог: защото трябва да загине от гнева на своя Бог.
    Обичам този, чиято душа е дълбока и в наранеността и който може да загине от малко изпитание, така той ще мине драговолно моста.
    Обичам този, чиято душа е препълнена, така че сам себе си забравя и всички неща са заключени в него, така всички неща ще се превърнат в негова гибел.
    Обичам този, който е със свободен дух и свободно сърце: така главата му е само утроба на сърцето му, а сърцето му го тласка към залез.
    Обичам всички, които са като тежки капки, падащи една по една от черния облак, надвиснал над людете: те предвестяват мълния и загиват като предвестници.
    Вижте, аз съм вестител на мълнията и тежка капка от облака: а тази мълния се зове Свръхчовек.
     
    5.
    Когато изрече тези слова, Заратустра изгледа пак народа и млъкна. „Ето ги“ — каза той на сърцето си, — „те се смеят, те не ме разбират, аз не съм уста за тия уши.
    Нима трябва човек по-напред да порази ушите им, за да се научат да слушат в очите? Нима трябва човек да гърми подобно на литаври и проповедници на покаяние? Или те вярват само на ломотещия?
    Те имат нещо, с което се гордеят. Как наричат това, с което се гордеят? Образование го зоват те, то ги отличава от козарите.
    Затова им е неприятно, когато говорят за тях, да чуват думата «презрение». И така ще говоря за тяхната гордост.
    Ще им говоря за най-презряното: то е последният човек.“
    И тъй рече Заратустра на народа:
    — Време е вече човек да си постави цел. Време е човек да засади кълна на своята върховна надежда.
    Все още неговата почва е достатъчно богата за това. Но тази почва ще обеднее един ден, ще загуби силата си и нито едно високо дърво не ще може вече да покълне в нея.
    Уви! Ще дойде ден, когато човек няма вече да хвърля стрелата на копнежа високо над човека, а тетивата на лъка му ще е отвикнала да свисти!
    Казвам ви: човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда. Казвам ви: още имате хаос в душите си.
    Уви! Идва времето, когато човек не ще роди вече никаква звезда. Уви! Идва времето на най-презрения човек, който сам себе си не ще може вече да презира.
    Вижте! Аз ви показвам последния човек.
    „Що е обич? Що е творение? Що е копнеж? Що е звезда?“ — тъй попита последният човек и премигва.
    Тогава земята ще е станала вече малка и по нея ще подскача последният човек, който всичко смалява. Родът му е неизтребим като бълхата; последният човек живее най-дълго.
    „Ние изнамерихме щастието“ — казват последните хора и премигват.
    Те напуснаха местностите, дето трудно се живее, защото човек има нужда от топлина. Той все още обича съседа си и се търка о него: защото има нужда от топлина.
    Да заболееш и да храниш недоверие за тях, е грехота: човек пристъпва предпазливо. Безумец е, който се препъва в камъни или хора!
    Малко отрова от дъжд на вятър: това носи приятни сънища. А накрая много отрова за приятна смърт.
    Човек се още труди, защото трудът е развлечение, но се пази да не прекалява с труда, защото е вредно за здравето.
    Не ще има вече беден и богат. И едното, и другото е свързано с големи трудности. Кой има още желание да управлява? Кой да се подчинява? И едното, и другото е свързано с големи трудности.
    Никакъв пастир, а едно стадо! Всеки желае равенство, всеки е равен: който чувствува другояче, отива доброволно в лудницата.
    „Някога цял свят беше луд“ — казват най-изтънчените и премигват.
    Човек е мъдър и знае всичко станало: така няма причина за присмех. Все още спори, ала скоро се помирява — иначе ще получи стомашно разстройство.
    Той си има вече свое наслажденийце за през деня и свое наслажденийце за през нощта: но си тачи здравето.
    „Ние изнамерихме щастието“ — казват последните люде и премигват.
     
    И тук завърши първата реч на Заратустра, наречена още предислов, защото на това място го прекъсват воят и радостните възгласи на тълпата. „Дай ни този последен човек, о, Заратустра! — така крещяха те. — Направи да бъдем ние тези последни люде! А ние ще ти подарим свръхчовека!“ И всички ликуваха и цъкаха с език. Ала Заратустра се натъжи и рече на сърцето си:
    — Те не ме разбират: аз не съм уста за тия уши.
    Прекалено дълго живях в планината, твърде дълго се вслушвах в ромона на потоци и шепота на дървесата: и ето че им говоря подобно на козари.
    Като гладко езеро е душата ми и светла като планина пред пладне. Ала те мислят, че съм студен и присмехулник с непристойни шеги.
    И сега ме гледат и се смеят: и хем се смеят, хем ме мразят. Мраз е смехът им.
     
    6.
    Но в този миг се случи нещо, което стана причина да занемее всяка уста и да се вцепени всяко око. А именно през това време въжеиграчът беше започнал да ходи по въжето. Той бе излязъл през една малка врачка и бе тръгнал по въжето, обтегнато между две кули, така че висеше над пазарището и народа. Точно когато беше насред пътя, малката врачка се отвори още веднъж и от нея изскочи в пъстри дрехи на палячо един млад момък и с бързи крачки подгони въжеиграча. „Напред, кьопчо такъв — извика тон със страшен глас, — ти, ленивецо, мошенико, папуняк такъв! Да не те погъделичкам с петата си! Що дириш тука, между кулите? Мястото ти е в тюрмата — там трябва да те затворят! На един по-добър от тебе ти препречваш свободния път!“ — С всяка дума той все повече се приближаваше и когато бе само на една стъпка от него, се случи ужасното, което стана причина да занемее всяка уста и да се вцепени всяко око: — с неистов вик като някой дявол той прескочи оногова, който му препречваше пътя. А този, като видя съперника си да побеждава, загуби равновесие, стъпи във въздуха, запокити пръта си и полетя надолу в бездната по-бързо от него като някаква въртележка от крака и ръце. Пазарището и народът заприличаха на море, връхлетяно от буря. Всички се разбягаха един през друг и най-вече оттам, където трябваше да падне тялото.
    Заратустра не се помръдна от мястото си и право до него падна тялото, обезобразено и със счупени кости, но все още не мъртво. След малко разнебитеният дойде в съзнание и видя Заратустра коленичил до себе си.
    — Що дириш тук? — каза той най-сетне. — Отдавна си знаех, че дяволът ще ми сложи крак. И ето че сега ще ме повлече в пъкъла. Да не би да искаш да му попречиш?
    — Честно слово, драги мой — отвърна Заратустра, — няма такова нещо, за каквото говориш. Няма никакъв дявол и никакъв пъкъл. Твоята душа ще умре по-скоро от тялото ти. Не се бой вече от нищо!
    Човекът погледна подозрително:
    — Ако говориш истината — каза той, — то аз няма да загубя нищо, ако загубя живота си. Аз не съм нищо повече от едно животно, което с пръчка и скъдна храна са обучили да танцува.
    — Не е така — възрази Заратустра, — ти си направил от опасността твое призвание — в това няма нищо, което да заслужава презрение. Но ето че призванието ти стана причина за твоята гибел. Затова аз ще те погреба със собствените си ръце.
    Умирающият не отговори на тия думи на Заратустра, само мръдна пръсти, сякаш търсеше ръката на Заратустра, за да му благодари.
  10. Слънчева
    1.
    Когато навърши тридесет години, Заратустра напусна родината си и родното езеро и се оттегли в планината. Цели десет години той не се умори да се наслаждава на своя дух и на самотата си, но накрай сърцето му се обърна — и един ден той се вдигна още в ранни зори, застана пред слънцето и му рече тъй:
    „О, ти, огромно светило! Щеше ли да познаеш истинското щастие, ако не бяха тези, които огряваш със светлината си?
    Десет години ти изгряваше тук, над пещерата ми, и щеше да се преситиш и на заревото си, и на пътя си без мене, без моя орел и моята змия.
    Ала всяка утрин ние те очаквахме копнежно, поемахме излишеството ти и те благославяхме за това.
    Виж! Аз съм преситен от мъдростта си — като пчела, претоварена с мед; трябват ми ръце, които се протягат към другите.
    Аз бих искал да дарявам и да раздавам, докле мъдреците между людете отново се възрадват от глупостта си, а бедните — от богатството си.
    Затова аз трябва да се спусна в низината, както правиш ти вечер, когато снизхождаш зад морето и занасяш светлина и в долния свят, о, ти пребогато светило!
    Също като тебе и аз трябва да заляза, както наричат това людете, при които искам да се спусна.
    И тъй, благослови ме ти, непотъмнено от страсти око, което може без завист да гледа дори едно безмерно щастие!
    Благослови пахара, който се стреми да прелее и да ливне като златиста река, за да разнесе вредом отблясъка на твоето сияйно блаженство.
    Ето! Пахарът се стреми пак да се изпразни и Заратустра иска да стане пак човек.“
    Тъй започна залезът на Заратустра.
     
     
    2.
    Заратустра се спусна сам от планината и никой не го срещна, но щом навлезе в дебрите на гората, внезапно се изпречи един старец пред него, напуснал светата си скиния, за да търси корени в дъбравата. И тъй рече старецът на Заратустра:
    — Не е чужд за мене този странник: преди няколко години той премина оттук. Името му беше Заратустра. Но сега се е променил.
    Тогава ти носеше пепелта си в планината: да не искаш сега да занесеш огъня си в низините? Не се ли боиш, че ще те накажат като подпалвач?
    Да, аз познах Заратустра. Кристално чисто е окото му и на устните му не лепне нито следа от скверност. Не за това ли той пристъпва с грация на танцьор?
    Променен е Заратустра, дете е станал Заратустра, пробудил се е Заратустра: какво дириш ти сега сред спящите?
    Като в море живееше ти в самотата и морето те носеше на своите талази. Мигар ти искаш да излезеш на сушата? Мигар искаш отново да понесеш сам тялото си?
    Заратустра отвърна:
    — Аз обичам людете.
    — Та защо — рече светецът — самият аз се оттеглих в гората и пустошта? Не за това ли, че премного обичах людете?
    Сега обичам Бога: не обичам вече людете. Човек е за мене несъвършена твар. Обичта към човека би ме погубила.
    Заратустра отвърна:
    — Не за обич говорех! Аз нося дар на людете.
    — Нищо не им давай! — рече светецът. — По-добре вземи нещо от тях и го носи заедно с тях. С това най ще им угодиш, стига да е и на тебе угодно.
    Ако ли пък искаш да им дадеш, не им давай нищо повече от милостиня, и то ги накарай да си я изпросят.
    — Не — отвърна Заратустра. — Аз не давам милостиня. Не съм достатъчно беден за това.
    Светецът се изсмя на тези думи и рече тъй:
    — Тогава гледай да приемат съкровищата ти! Те са недоверчиви към пустинниците и не вярват, че идваме, за да раздаваме дарове.
    Нашите стъпки кънтят за тях прекалено самотно из улиците. И както нощем, когато чуят от постелите си стъпките на мъж, много преди да пукне зората, така и сега те навярно си задават въпроса: къде се е запътил крадецът?
    Недей отива при людете, а си остани в гората! Върни се по-добре при зверовете горски. Защо не искаш да си като мене? Мечка сред мечките, птичка сред птичките?
    — А що прави светецът в гората? — попита Заратустра.
    Светецът отвърна:
    — Аз съчинявам песни и ги пея, а когато съчинявам песни, аз се смея, плача и мълвя молитви: тъй славословя Бога.
    С песни, плач, смях и мълвене славословя Бога, който е мой Бог. А какво ни носиш ти в дар?
    Като чу тези слова, Заратустра се поклони на светеца и рече:
    — Що бих могъл да ви дам? Оставете ме по-скоро да си вървя по пътя, за да не ви отнема нещо.
    И така те се разделиха един от друг — старецът и Мъжът, — смеейки се, както се смеят две деца.
    Когато остана сам, Заратустра рече тъй на сърцето си:
    — Та мигар е възможно това? Този стар светец в своята гора да не е чул още нищо за това, че Бог е мъртъв?
     
     
    3.
    Когато Заратустра стигна в най-близкия град, разположен край гората, свари там много народ, струпан на мегдана, защото му бяха обещали, че там ще ходи по въжето един въжеиграч. И Заратустра рече тъй на народа:
    — Аз ще ви уча на свръхчовека. Човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато. Какво сте сторили вие, за да го превъзмогнете?
    Всички същества досега са създавали нещо свръхсебе си, а нима вие искате да бъдете отлив в този огромен прилив и предпочитате да се върнете по-скоро към звяра, нежели да превъзмогнете човека?
    Що е маймуната за човека? Посмешище или мъчителен срам? Тъкмо това трябва да бъде човек за свръхчовека: посмешище или мъчителен срам.
    Вие изминахте пътя от червея до човека, ала у вас все още има много нещо от червея. Някога сте били маймуни, ала и сега човек е все още повече маймуна от която и да е маймуна.
    Дори и най-мъдрият от вас е все още само хермафродит, кръстоска между растение и призрак. Ала мигар аз ви карам да станете растения или призраци?
    Ето, аз ви уча на свръхчовека!
    Свръхчовекът е смисълът на земята. Нека вашата воля да каже: Свръхчовекът да бъде смисълът на земята!
    Аз ви заклевам, братя мои, останете верни на земята и не вярвайте на тези, които ви говорят за свръхземни надежди! Отровители са те — все едно дали съзнават това или не!
    Презрители на живота са те, обречени на смърт и самите те поразени от отровата, земята е обръгнала от тях, нека да умрат!
    Някога богохулството беше най-голямото светотатство, ала Бог умря, а с него умряха и богохулниците. Със земята да кощунствуваш сега е най-страшното престъпление, както и да тачиш утробата на неизследваемото по-високо от смисъла на земята!
    Нявга душата гледаше с презрение на тялото и тогава това презрение беше най-висшето: тя искаше да го види измършавяло, грозно, изпосталяло от глад. Тъй тя мислеше да се изплъзне от него и земята.
    Уви, всъщност самата тази душа беше не по-малко мършава, грозна, изпосталяла от глад: и жестокост беше садистичната наслада на тази душа.
    Ала и самите вие, братя мои, ми кажете: какво ви нашепва тялото за вашата душа? Не е ли душата ви нищета и кал и жалко самодоволство?
    Наистина кална река е човекът. Трябва да си море, да приемеш една кална река, без да се замърсиш.
    Ето, аз ви уча на свръхчовека: той е това море, в него може да потъне вашето велико презрение.
    Що е най-великото, което можете да преживеете! Това е мигът на великото презрение. Мигът, в който и вашето щастие ще се превърне в погнуса, а така също и вашият разум, и вашата добродетел.
    Мигът, когато ще се запитате: „Що значи моето щастие? То е нищета и кал и жалко самодоволство. А моето щастие би трябвало да оправдае самия живот!“
    Мигът, когато ще запитате: „Какво значи моят разум? Алчее ли той за знание както лъвът за храната си? Той е нищета и кал и жалко самодоволство!“
    Мигът, когато ще запитате: „Що значи моята добродетел? Все още тя не ме е накарала да беснея. Как много ми додея моето добро и моето зло. Всичко това е нищета и кал и жалко самодоволство!“
    Мигът, когато ще запитате: „Що значи моята правда? Не виждам да съм жар и въглен. А правдивият е жар и въглен!“
    Мигът, когато ще запитате: „Що значи моето състрадание? Не е ли състраданието кръстът, на който ще бъде прикован този, който обича човеците? Ала моето състрадание не е разпятие!“
    Питали ли сте тъй? Викали ли сте тъй? О, да ви бях чул да викате тъй!
    Не вашият грях — вашата скромна невзискателност крещи към небесата, вашият ламтеж в самия ви грях крещи към небесата!
    Къде е мълнията, която ще ви близне с огнения си език, къде е безумието, което трябва да се впръска във вените ви?
    Ето, аз ви уча на свръхчовека: той е тази мълния, той е това безумие!
    Както говореше Заратустра тъй, някой от тълпата извика: „Чухме вече достатъчно за въжеиграча, крайно време е вече да го видим.“ И целият народ се присмя на Заратустра. А въжеиграчът, като помисли, че за него става дума, се приготви да покаже изкуството си.
                                                                             
     
  11. Слънчева
    ...Тъкмо бях свършил ръкописа, когато изведнъж осъзнах, какво значи да живееш с един мит и какво-да живееш без него. Митът е, казва Бащата на църквата, "това, в което се вярва винаги, навсякъде и от всички", следователно човек, който мисли, че може да живее без мит или извън него представлява изключение. Той е без корени, няма истинска връзка с миналото, нито с живота на рода, който продължава в него, нито пък със съвременното човешко общество. Той не живее в къща, като другите хора, нито яде и пие като тях, а провежда свой собствен живот, потопен в субективната мания на собствените измислици, за които вярва, че са новооткрита истина. Това творение на неговия разум никога не обхваща същественото. Той може да лежи върху стомаха си, защото този орган е способен да отхвърли продуктите на разума, като несмилаеми. Психиката не е от днес; нейните първоносители са живели преди милиони години. Индивидуалното съзнание е само цвете и плод за един сезон, изникнал от вечния корен под земята и то ще бъде в по-голямо съзвучие с истината, ако държи сметка за наличието на този корен. Защото веществото на корена е майката на всички неща. Аз подозирах, че митът притежава значение, което бях уверен, че ще пропусна ако живея извън него, в мъглата на своите собствени спекулации. Трябваше да се запитам съвсем сериозно: "Кой е митът, с който живееш?".  Не намерих отговор на този въпрос и бях принуден да призная, че не живея с един мит, нито дори в един мит, а по-скоро в един несигурен облак от теоретични възможности, които започнах да разглеждам с растящо недоверие. Аз не знаех, че живея чрез мит, а даже и да знаех, без моето знание нямаше да зная що за мит направлява живота ми. И така по най-естествения начин аз реших да узная "своя" мит и приех това за дача над задачите, защото казах си-как бих могъл, когато лекувам болните си да използвам персоналния фактор, нещо така необходимо за опознаване на другата личност, за да ги разбирам ако аз самият не съм наясно с него? Аз просто трябва да узная кой несъзнаван или подсъзнаван мит ме формира, от какъв корен произхождам. Това ме накара да посветя много години от моя живот в изследване на субективните съдържания, които са продукт на несъзнавани процеси и да създам метод, който ни помага да изследваме проявите на несъзнаваното....
    ...Симптомите на случая формират една нишка на Ариадна*, която ни води из лабиринта на символните сравнения, т. е. разширяването, което е абсолютно необходимо, за да установим значението на  архетиповия контекст. Щом тези сравнения се изработят, те заемат невероятно голямо пространство, което обяснява защо излагането на историята на случаите е толкова трудоемка задача. Но това трябва да се очаква: колкото по-дълбоко проникваш, толкова по-дълбока става основата. Тя определено не става по-тясна и никога не свършва в една точка-в психичната травма например. Всяка подобна теория предполага познание за травматично засегната психика, каквато никое човешко същество не притежава и, което може да бъде постигнато само чрез упорито изследване дейността на несъзнаваното. За това е необходимо голямо количество сравнителен материал, от който не можем да се лишим, както например е и в сравнителната анатомия. Познанието за обективните съдържания на съзнанието няма съществено значение, защото не ни казва почти нищо за реалния, подмолен живот на  психиката. В психологията, както във всяка наука е необходимо широко познаване на други неща освен непосредствено необходимите за изследователската работа. Едно бегло запознаване с теорията и патологията на неврозата  е съвсем неадекватно, защото медицинското познание  от този тип е само информация  за болестта, а не познаване на душата, която боледува. Аз исках, доколкото беше в моите възможности, да поправя това зло с тази книга-както и сега.**
    *В Словото на Учителя може да се намери нишката на Ариадна, която е индивидуална за всеки. Когато я намерим ни води от беседа в беседа и разширяваме съзнанието си, намираме различни отговори по разни теми. Думата е код за информацията и смисъла, които носи. Всеки може да вложи различен смисъл и вибрация, основани на неговите субективни вярвания, разбирания и опит, в дадена дума. (моя бележка).
    ** Из "Символи на трансформацията"-септември, 1950г
    ...Ако разгледаме нашето мислене по-отблизо и проследим един интензивен ход на мисли - например разрешаването на труден проблем, - ние внезапно откриваме, че мислим с думи, че при всяко по-активно мислене започваме да си говорим сами или, че понякога записваме проблема или го скицираме, така че да стане напълно ясен. Всеки, който е живял известно време в чужда страна, сигурно е забелязал, че твърде скоро започва да мисли на нейния език. Всички интензивни форми на мислене протичат повече или по-малко във вербална форма - например ако искаме да изразим една мисъл, да я предадем или убедим някого в нея. Тя очевидно е насочена навън към външния свят. В този смисъл, насоченото или логическо мислене е истинно мислене, адаптирано към реалността, чрез което ние повтаряме реда на обективно реалните неща, така че образите им в нашия разсъдък възникват един след друг в същия причинен ред, като този на външните събития. Това ние наричаме мислене с насочено внимание. То притежава способността да предизвиква умора, поради което се използва само за кратки периоди от време. Цялата изтощителна цел на нашия живот се състои в адаптиране към действителността, част от което се постига чрез насоченото мислене. Изразено в биологически понятия, това е просто един процес на психическа асимилация, която води след себе си съответно състояние на изтощение, като всяко друго житейско достижение.
    Онова, с помощта на което мислим, са езикът и вербалните понятия - неща, които от незапомнени времена са били насочени навън и използвани като мост и, които имат една-единствена цел - общуването. Докато мислим насочено ние мисли за другите и говорим на другите. Езикът първоначално е система от емоционални и имитиращи звуци - звуци, които изразяват ужас, страх, гняв, любов и др...
    Така че, езикът по своя произход и същност представлява просто една система от знаци или символи, които разкриват реални явления или ехото от тях в човешката душа...
    Моето схващане съвпада с това на Baldwin, който казва: 
    ...Развитието на мисленето, дори и погледнато в детайли става главно по метода на опита и грешката, чрез експериментиране, чрез приписване на значенията по-голяма стойност отколкото имат.... Индивидът трябва да използва старите си мисли, своето вече придобито познание, своите основополагащи съждения, за да построи нови, творчески конструкции...
    Чрез експериментиране мисленето и езикът се развиват едновременно...  Езикът се развива по същия начин, както и мисленето, но никога не загубва своя синонимичен или дуалистичен характер, неговото значение е винаги и лично, и социално...
    Езикът е регистър на традицията, запис на завоеванията на расата, склад за всички придобивки, постигнати от гения на индивидите... Така установената социална "копираща система" отразява разсъдъчните процеси на расата и се превръща в школа за обучение в разсъдителност на новите поколения...
    Значителна част от процеса на самовъзпитание, чрез който се натрупва познавателен капитал за здравия разум, се осъществява чрез употреба на речта. Когато детето говори то полага пред света своите съждения с най-общо значение; отговорът, който то получава, потвърждава или отхвърля това значение. И в двата случая то е обучено. Следващата му стъпка е вече от степен на познание, което, като по-ново, по-лесно може да се превърне в средство за успешно общуване...
    Насоченото мислене или, както бихме могли да го наречем "мисленето в думи", очевидно е инструмент на културата и ние няма да сгрешим ако кажем, че огромните усилия за просвещение, които миналите векове са посветили на насоченото мислене* са му наложили да развие и да премине от субективната, индивидуалната сфера към обективната, обществената сфера; те са направили възможна пренагласата на човешкия ум, на която дължим нашата съвременна емпиричност и техника. Това са абсолютно нови насоки в историята на света, непознати в древността....
    Секретът на културното развитие се състои в наличието на променлива и свободна психична енергия...
    *Насоченото мислене асоциирам с "правата мисъл", за която говори Учителя в беседите си, (моя бележка).
    ...Това ни води до един следващ въпрос: какво става, когато не мислим насочено? Тогава нашето мислене загубва всички водещи идеи и чувството за посока, което те вдъхват. Ние вече не подчиняваме нашите мисли на един определен ход, а ги оставяме да плават, да потъват и да се издигат в зависимост от тяхната собствена, специфична тежест. Според схващането на Kuelpe, мисленето е някакъв "вътрешен акт на волята" и нейното отсъствие води задължително до "автоматична игра на идеи"....
    (Бих добавила, че тази игра на идеи носи много за развитието и пътя на човечеството, защото идейния свят е, който ражда, а правото мислене реализира, масовизира и материализира дадената идея. В тази връзка, всяко мислене има свое място и време за реализация.)
  12. Слънчева
    „Добрата молитва" 

    Каква беше темата от миналата ви лекция? („Едно любовно писмо.") 

    Има две условия, когато не могат да се разберат любовните писма. Когато е много студено, когато имат много студ в тях. Или когато имат много жар. 

    Четоха се темите „Как се справям аз със съмнението". Прочете се темата „Питате ме дали ви обичам". 

    „Духът Божи" 

    В живота има два вида мъчнотии. Едните аз ги наричам механически, а другите - органически мъчнотии. 

    Ще прочета част от десета глава от Евангелието на Матей, от шестнайсети до трийсет и първи стих. Това, което ще ви чета, това не се отнася до обикновените хора. То се отнася до един, който е възлезнал вече в пътя на посвещението. 

    Погрешката, в която всички пропадат, е следната. Вие искате Христовото учение да се приложи за всички хора. При сегашните условия това е несъвместимо, каквото и да се говори. Като казвам, че Христовото учение трябва да се приложи между всички хора, трябва да разбираме онези хора, които са дошли, както се казва, до това място, че съзнанието им вече е станало готово за възприемане на истината. А истината е това, чрез което човек може да се освободи. Например вие още не сте свободни. Човек на земята се страхува. И вярващият, и невярващият имат известен страх, от който не са освободени. Има едно различие - онзи, който вярва, има по-малък страх, а който не вярва, има по-голям страх, но все пак имат нещо, от което трябва да се освобождават. Не са свободни. Някой казва: „Аз съм свободен." Това абсолютно не трябва да се разбира така. В сегашния ред хората търсят своето освобождаване по един външен начин - аз го наричам механическо освобождение. Ти имаш пари, ти механически си свободен от сиромашията. Нямаш пари - механически си заробен. Даже и най-учен да си, ще станеш прост, щом нямаш пари. 

    При сегашната култура и даже при сегашното разбиране много пъти свещеници, които влизат в църквата и следват в Духовната академия, като правят погрешка, пострадват. Много пъти някои свещеници за една служба пострадват. Те мислят, че свещеник е онзи, който знае как да изпълни службата си. Всеки чиновник, който добре служи на държавата, минава за добър чиновник. Значи неговият живот минава за осигурен. Но ти можеш добре да изпълняваш службата си, но това ни най-малко не показва, че можеш да влезеш в Царството Божие. И можеш да бъдеш най-добрият свещеник, но въпрос е дали ще влезеш в Царството Божие и въпрос е какво ще бъде твоето положение за в бъдеще. Аз това го наричам механическо освобождение. В органическо отношение имаме вътрешни лични мъчнотии. Механически са външни, а органически са вътрешни мъчнотии. Някой път човек има някое малко неразположение и не знае произхода им. Казва: „Не съм разположен." Щом не е разположен, той не иска да работи. Да кажем, че имаш едно малко съмнение. То се отнася до органическите мъчнотии. Поражда се идеята в тебе, дали Бог е обърнал внимание към тебе, или не. Това е органическа мъчнотия вътре, искаш Бог да обърне внимание. Този живот нито си го виждал, нито гласа си му чул - на този живот, а не за в бъдеще - а пък при това се мъчиш дали имаш ти Божието благословение, или не. Значи, ако имаш Божието благословение, вървял си по волята Му, вършил си волята Му. Щом нямаш Божието благословение, значи не си вършил волята Му. А пък въпреки това ти желаеш Бог да има благоволение към тебе. Това произтича от онзи момент, че когато имаш баща и ти направиш една погрешка към баща си, ти искаш той да не скъса своята бащинска връзка с тебе и казваш: „Най-после любовта на баща ми толкова слаба ли ще бъде, че да ме лиши от всички блага?" От чисто човешко гледище. Та при всичките терзания, през които минаваме, имаме доста човешки съображения и не може човек да се освободи от тях. 

    Някой казва: „Не се плаши." Лесна работа е това да се каже. Някой казва: „Избягвай мъчнотиите." Лесна работа е да се каже това. Една мъчнотия да я видиш, преди да е дошла в тебе. Щом налети в тебе една мъчнотия, как ще я избегнеш? Например налетиш на мечка, какво ще правиш? Може да имаш много теории да не налетяваш на мечка. Ще ви дам друг въпрос: защо човека го е страх от мечка? Много естествено, човекът е живял при мечките. Мечката е била едно време негов господар и сега човек се наплашил, и казва: „Старият господар." Има едно възпоменание в човека. Тази мечка е била господар. И това, от което те е страх, то е било твой господар и ти си му слугувал, и не си забравил този еврейски страх. Евреите, като живяха в Египет, наплашиха се от египтяните и четирийсет години Мойсей трябваше да ги води в пустинята, за да се освободят от еврейския страх. 

    Да кажем, че тебе не те е страх от змията. А пък това, от което не те е страх, ти си му бил господар. Това, от което те е страх, то е било твой господар. Значи за да се избавиш от страха, изискват се психологически съвсем други методи. Да допуснем, че ти си слуга при един господар, който е строг, лош, лъже човека на общо основание. В сегашния живот да вземем някой строг генерал, някой строг фелдфебел или строг учител. Ти ще изпълниш закона, но както и да изпълниш закона, той все ще ти намери някоя погрешка. Има учители, че както и да напише ученикът, учителят все ще намери да пише с червено мастило, ще намери една малка погрешка - не си турил запетайка, после погрешка има в местоименията, в глаголите, в техните времена някъде. Ако български пишеш, ще има едни мъчнотии, ако пишеш на английски, ще имаш други мъчнотии. 

    Някой може да обича музика, но казва: „Да напишеш нещо музикално, мъчна работа е това." Някой може да преподава по музика, но да направи една музикална тема, колко е мъчно да определиш времето. Например пее се една песен. Трябва да знаеш качествата на основните седем тона. Например вземете основния тон „до". Аз го наричам основното поле, откъдето ти започваш, най-ниското поле, на което ти се намираш. Ти ще започнеш да се качваш. После иде второто поле, третото, четвъртото, до седмото поле. Но не само една октава ще се качиш, но после ще се качиш още по-високо - във втората октава, в трета октава, в осмата октава. От онзи, който не разбира, от обикновения човек, не се изисква от него да пее, но от просветения човек се изисква. Когато аз разбирам за музика, разбирам, че просветеният трябва да пее. Какво ще караш рибата да пее? И да иска рибата да пее, не може. Какво ще я караш да пее? Тя е във водата вътре. Най-първо трябва да излезеш от известни състояния. Рибата се намира във водата вътре, какво ще пее? Тя казва: „Не ми е за пеене." Когато се говори за музика, и ние подразбираме едно специфично състояние. Трябва да разбирате това, за да си изясните работите. Вие мислите някой път, че да разбирате окултните науки, че знаете всичко. Какво знаете вие? Не да ви доказвам какво не знаете и какво не може да направите. Защото човек може да знае, и да не може да го направи. 

    Например да допуснем, че аз ви говоря върху изкуството. Мога да ви разправям за рисуването, но трябва да зная да рисувам човешкото ухо. Колко мъчно да нарисуваш един нос, но това не е нос. Това не е нос още, това нищо не значи. Това са съвсем детински работи. На този нос трябва да му туриш основните качества на носа и трябва да знаеш как да ги туриш. Мъчно е това, понеже ти рисуваш на една плоскост. Ти като нарисуваш една книга, ние сме в света на двете измерения, а трябва да представите тяло с три измерения. Един нос е създаден от третото измерение, как ще го проектираш? 

    Например вие мислите, че онзи свят съществува, но колко мъчно и да си представиш оня свят, понеже в сравнение с онзи свят ние сме на земята в една плоскост. Нашият свят - отвсякъде отворен - ние го считаме, че е затворен. Например ти седиш в стаята си вечерно време, събличаш се и се обличаш. Погледнеш тавана, вратата и виждаш, че навсякъде е затворено, има завеси и прочее, и казваш: „Няма кой да ме гледа." И ти спокойно можеш да вършиш всичко. А пък в дадения случай има същества, които те гледат, а пък ти казваш, че е затворено. Изваждаш парите си и ги броиш и казваш: „Никой не ме вижда." А каквото преброиш, те го виждат. Ти извадиш едно скрито писмо и го четеш. И те го виждат. Та има същества, които виждат всичко това, което ти четеш. Даже най-потайните ни желания и мисли, всичко това оставя известни отпечатъци отвън и го четат. Скрити са нещата за по-нисши същества, които са по-ниско от нас. Те нищо не разбират. Но онези, което седят над нас, те ни разбират много добре, понеже те са минали по този път. И ние много мъчно можем да ги разберем. Мъчно е да ви се представят някои идеи, за които не сте готови. 

    Ще ви приведа един контраст. Представете си, че на една лекция вие сте гладни. Аз ви държа една реч. Към обед е вече и вие сте гладен, пукат ви ушите. Аз ви занимавам с една много важна лекция, но вие вече помирисвате яденето, което е някъде наготвено и почва едно малко движение. Аз ви разправям, а вие си казвате: „Да се свърши тази работа. Сега яденето." В дадения случай онази потребната храна е по-важна, отколкото речта, която държа. 

    Кои са основите на човешката свобода, на човешките права? Човешки права има само за посветения, а за непосветения няма никакви права. Правото търси кой? Аз, който имам майка, братя, баща, сестри, аз мога да търся права между тях. Имам дълг. А пък ти си слуга в дома, какви права търсиш? Могат да ти платят, но нямаш нищо друго. Вие сте като онзи слуга, но сте присвоили правото да казвате: „Аз имам право." Ти имаш правото да си вземеш парите и да си заминеш. Нямаш никакво право да вземеш дял. 

    Казвам, трябва ви едно дълбоко разбиране. Вие някой път се намирате в положението на слуги и казвате: „Нали аз съм чадо Божие." Ти дал ли си? Взел ли си? Какво нещо значи да бъдеш чадо Божие? Ти казваш: „Аз мисля за Бога." И слугата мисли за господаря си, но като мисли за господаря си, ни най-малко няма да стане негов син. Ти казваш: „Аз върша волята Му." Това нищо не значи още. И слугата върши волята, и синът върши волята на бащата, но единият - като върши волята на господаря си, а другият - като върши волята на баща си. 

    Та казвам, ние вземаме основни положения. Ние вземаме положението, че ти си син - имаш баща. А пък щом не си син, то е друго. Кое е по-добро, който има баща или който има господар? Който има баща, то е най-хубавото положение. След това иде да имаш господар. А пък някой казва: „И без господар може." Без господар, това е най-лошото положение. Баща ти ще се грижи за тебе, и господарят ти ще се грижи за тебе. А пък като нямаш господар, никой не се грижи за тебе, ти ще се грижиш сам. Знаете ли какво значи сам да се грижиш за себе си? Няма по-тежка работа от това сам да се грижи човек за всичко. Но в тази грижа ние включваме грижата на хиляди и милиони същества, които живеят и се грижат. 

    Ние живеем сега в един свят, не разбираме дълбоката философия и вследствие на тези разбирания ние влизаме в едно голямо вътрешно противоречие. Има една вътрешна тъга, която имат и други същества, много по-напреднали. Има една вътрешна тъга, неразположение. Повод няма. Да си болен, не си болен. Да ти е казал някой някоя обидна дума, не ти е казал. Да не те обичат, не е вярно, обичат те. Къща имаш, баща, майка, всичко имаш, а пък имаш неразположение. Как ще го обясниш? Турците казват: „Кефе кедер." Но това са състояния на онези напредналите души. Някой път питат някого: „Какво ти е?" „Кефе кедер." Неразположен си. Онзи ти казва: „Няма какво да му мислиш." Чудни са хората. 

    Вие се прозявате някой път, но не знаете какво нещо е прозявката, не знаете философията на прозявката. Или пък някой киха. Прозявката е архаически някакъв остатък у човека, едно неестествено положение. Като седиш и нямаш какво да правиш, прозявай се. Като мислиш, мислиш, и виждаш, че работите остават неразрешени, ти се прозяваш. Прозяваш се веднъж, дваж, триж, и или ще станеш да работиш, или ще отидеш да спиш. Някой път, след като се е събудил някой от сън, той се прозява, не знае какво да прави. Ти станеш сутринта, искаш да се молиш, и се прозяваш, молитвата ти не върви. С прозявка тази работа не става. Прозявката, това е едно неестествено състояние в човека. Кихането, и това е едно неестествено състояние. Всички онези положения, в които се нарушава вътрешната хармония на живота, са неестествени. Вметнати положения са те, от които човек трябва да се очисти. 

    Та казвам, при сегашното състояние, след като сте слушали много лекции, някой казва така: „Човек трябва да има морал." 

    Какво разбирате вие под думата морал? Има едно съвпадение. „Мор" на английски значи „повече", а на турски „ал" значи „вземай". Значи „морал" - „вземай повече". Някой казва: „Той няма морал", значи - не знае какво да взема. „М" е съставена от две „л". „Л", турена два пъти, става „м". В латинската азбука „м" е направено от две „у". Тяхното „v" е нашето „л" обърнато. [...] И нашето „л", обърнато нагоре, е тяхното „v". А буквата „v" в мистическата наука, както се пише, е едно противоречие. „V" има в рогата на козела. Едно противоречие е то. А пък щом се пише като българското „л", тогава има друго значение. 

    Думата „любов" започва с буквата „л". Буквата „л", обърната с върха нагоре, показва единството на двата принципа. Що е любов? Обединение на живота. Значи щом се обедини разумното в човека, щом човек мисли и чувства правилно, тези два принципа се обединяват, и това обединение е за да служат на общ принцип. Това е правилото на любовта. Що е любов? Това, което обединява чувствата и мисълта на човека в една посока. Това направление в дадения случай ние наричаме едно любовно направление. 

    В българската дума „любов" втората буква е „ю". „Ю" в началото има отвесна линийка, която по-рано е била i. Това е онзи Божествен принцип. То съществува и в английската, и в латинската азбука. Една линия отвесна, с точка отгоре, ни показва Божествения принцип. Втората част на „ю" е „о". Това са условията вече, при които любовта може да се прояви. Това върви геометрически по един естествен път. Тази чертичка, която свързва „i" с „о", това са противоречия, човешкото, което свързва условията. Извън човешкия живот противоречия не съществуват. Самият човек при сегашните условия е противоречив. Тази чертичка (i-о), тази чертичка е противоречие. Едно упорито същество е човекът. Такова упорито същество, каквото светът не е виждал досега. 

    По-добър език от геометрията няма. И човек първоначално е построен геометрически. Това е езикът на невидимия свят. 



    Значи в латинската азбука „v" означава слизане. В славянската азбука „л" означава обратния процес, процес на възлизането. Това става перспективно гледане на въпроса. При закона на слизането „v" е обърнато с върха надолу, а при закона на възлизането „л" е обърнато нагоре с върха - ние сме се обърнали в своето движение. Когато две линии геометрически ги пресичат, то горната част е френското „в", а долната е българското „л". В латинския език както се пише, „l", за нас е българското „е" - по същия начин пишем „е", само че в по-малка форма. 

    Аз не искам сега да ви обясня причините. За мен са ясни тези неща, как са минали геометрически те форми. Това е начин на съзнанието. Така както е направена латинската азбука, вземе те например „p". Това на български е „р", а на латински е „п", а пък българското „н" е латинското „n". Българската буква „т" у латинците е „m". Това са сега външни знаци. 

    Искам да ви кажа, че най-красивият език е геометрическият език. Геометрията е най-старинният език. Посветените, когато искат да говорят, всички пишат с геометрически форми и всяка форма си има свое съдържание, посока на движение. 

    Графологически, когато един човек пише българската буква „л", аз вече го зная какъв човек е той. За мене е важно да зная дали са сплотени неговите чувства, или не. Може буквата „л" да се пише така. Това „л" ще покаже основното състояние, в което се намира човек. Човек, като пише, той изучава своите вътрешни състояния. Защото често във вас стават вътрешни промени, за които човек хабер няма. Хубаво е да изучаваш почерка си, да видиш как пишеш българското „л". Всеки от вас да изучава своя почерк и тогава ще имате една ясна представа за себе си и ще откриете някои състояния във вас. 

    Сега може да дадете почерка си на някой графолог и той по почерка ще открие някои вътрешни ваши черти. Тези, които се занимават с графология, при латиницата обръщат внимание как се пише френското „t". Те обръщат внимание къде се слага напречната чертичка, дали се пише горе, по средата или по-долу. Същото е и при буквата на латинското „m". То може да се напише така, но може да се напише и така, че двата върха да бъдат еднакво големи. А може да го напишете така, че единият връх да е по-голям, а другият - по-нисък, а може първият да е по-нисък, а другият - по-висок. 

    Какво означават тези неща? Това ще ви разправя, понеже е вече открито. Когато първият крак или първият връх на „м" е по-висок, а вторият е по-нисък, ти казваш, когато пишеш на приятел: „Аз мисля за себе си, и после за тебе. А защо да мисля първо за себе си, то е друг въпрос." Не е лошо, че човек мисли за себе си. Той казва така: „Имайте предвид, че в сегашното ви състояние, в което се намирате, каквото и да ви говоря, аз никой път няма да пожертвам своите интереси за твоите. Ще ти помогна, но не разчитай, че ще пожертвам своите интереси за твоите. Това никога няма да го направя. Мога да направя нещо за тебе, но натурата ми е такава, че не мога да пожертвам своите интереси." Ако е религиозен човек, той иска да каже: „Имай предвид, че аз своите убеждения не мога да изменя." Ако пиша на жена, ако пиша на мома или момък или ако пиша на Господа, или ако пиша на дете, в дадения случай всеки един ще има една основна идея. Някой пише: „Ние искаме да жертваме всичко за Бога." Да жертваме всичко за Бога - да, но не и за хората. 

    Но казвам, Христос се пожертва. Христос не се пожертва за хората, Той се пожертва за Бога. Ти казваш, Христос се пожертва за тебе. Това е второстепенно. Христос казва: „Отец Ми Ме е пратил и Аз дойдох да изпълня волята Му." А ти казваш след две хиляди години: „Христос за мен умря." Той умря за Бога, а пък второстепенното е, че Неговата смърт косвено засяга и тебе. То е друг въпрос. А пък ти казваш: „Христос за мен умря." 

    Сега тълкувателите ще кажат: „Знаете ли, че Христос за тебе умря." Казвам, там е жалкото. Той не говори истината. Той иска да ме убеди, че Христос за тебе умря, следователно ти не трябва да грешиш и трябва да се обърнеш към Бога. Аз поставям въпроса другояче сега. Поставям въпроса така. Аз давам друго тълкувание и казвам: „Христос е бил син Божи и Той е умрял, за да се изпълни волята на Бога." Това показва Неговото синовно отношение, което е имал. Ние казваме: „Аз имам синовно отношение към Бога." Ако Христос е умрял, за да изпълни волята Му, и ако аз имам синовно отношение, следователно и аз трябва да бъда готов да умра." За кого? „За Бога. За да изпълня волята Му." Можем да кажем така: „Христос умря за тебе, и ти трябва да умреш за Христа." Някой път за вярата да те разпнат на кръст и ти да умреш. Лесно се казва: „Аз ще умра за Христа." Аз съм чувал - мнозина умират за Христа, без да умират. 

    Един американски проповедник много пъти събирал пари и отишъл в една богата църква – там имало много големи богаташи, които били стиснати, не давали. Проповедникът държал своята проповед, че трябва да бъдат щедри за мисионерската работа и трябва пари, за да се печатат книги. Богаташът казал: „Не е необходимо това. Разбойникът, без да дава пари, се спасил." Онзи проповедник му казал: „Той беше един умиращ разбойник, нямаше условия какво да дава. А пък ти си сега един жив разбойник." С умиращите по-лесно човек може да се справи, отколкото с живите разбойници. Живите разбойници сме ние. Що е разбойничество? Ти не искаш да изпълниш волята на Бога, така както я разбираш. Това вече е разбойничество. Разбойник е човек, който не се подчинява на закона и при .и каквото иска. Ние седим в живота, който Бог ни дал, и искаме да правим това, каквото ние искаме. Можем да го направим, но последствията са лоши. Всеки един, който има съзнание, да изпълнява волята Божия, така както я разбира. Никой не може да изпълни волята Божия, така като я разбира, а всеки ще я изпълни така, както Той я разбира. Дотолкова, доколкото човек може да разбере волята Божия, и да я изпълни. Защото, ако не може да я разбере, той няма да я изпълни. 

    Ти ще ядеш толкова, колкото си гладен. Никога не се пресищай. Не гладът определя. Като вземеш първата хапка, не вземай последната хапка, от която да се преситиш. Това е едно неестествено положение. Най-малко прекъсни десет-петнайсет хапки преди да се наядеш. Яж, докато си гладен. Изпълни нещо, докато имаш едно вътрешно подбуждане, и щом нямаш вътрешно подбуждане, не го прави. Ти не си го проучил. 

    Някой път казваме: „Да направим това, онова", но нямаме вътрешно побуждение и нямаме ясна представа как да го направим. 

    Колко положения има в миналата лекция? Каква беше миналата лекция? (Любовта е здравословното състояние на душата.) Когато ние се боим от любовта, това здравословно състояние ли е? Тази любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Значи любовта най-първо трябва да обедини в самия човек неговите мисли и чувства, и след това ще се роди неговата постъпка. Само при обединението на човешките мисли и чувства ще се роди една права постъпка. Значи дълго време човек трябва да живее в любовта, в това естествено положение, за да намери себе си. И в любовта именно човек ще се опознае. Без любовта той ще бъде в едно болезнено състояние. Следователно целият му живот ще бъде разхвърлян. Какво разбирате вие под думите „животът е разхвърлян"? Разхвърляните неща не са построени на своите места, и нещата са турени там, дето не трябва - няма никаква връзка. 

    Сега се говори за живота. Когато говорим за любовта, трябва да знаем, че любовта е едно положение на посветените. Любовта не е за всички хора, любовта е само за посветените. Те я разбират. А пък другите хора имат само сянката на любовта. Чудят се хората, че любовта на земята е кратковременна. Че тя е за посветените. В света на посветените, тя е естественото здравословно състояние на душата. А пък в света, в такъв един свят, както земята, тя много рядко се проявява и после изчезва. Тогава тя е сянка на живота. И казват, че любовта не съществува. Тук не съществува. Да. Идването на Христа е, за да влязат хората в пътя на любовта, тоест в това здравословното състояние. За да можем да обикнем хората, Бог създаде семейството -баща, майка, братя, сестри, и като обичаш тези видимите форми, ти ще се научиш да манипулираш със законите на любовта. Имаш един син, и той утре умре. Къде отиде той? Човек, който е в тялото си, е като водата, която е в чашата. Но излееш водата, и тя се погълне в земята. И един милион години да чакаш, тази вода няма да се върне. Тази вода ще се върне ли в чашата? Няма да се върне. В света има едно противоречие. И след сто, двеста хиляди години или милиони години има едно съчетание такова, че тази вода ще бъде пак в тази чаша. Това е моето разбиране. И сега вие седите и сте отделени един от друг и казваш: „Този не мога да го търпя." Турете две чаши на масата отдалечени, и те не могат да се търпят. Едната чаша казва на другата: „Аз не мога да я търпя, да се махне!" Кое е онова, което ние не можем да го търпим? Вие трябва да си отговорите сами на този въпрос. Някой път човек и себе си не може да търпи, не само че хората не може да търпи, но и себе си не може да търпи. Имаш известни състояния, които не можеш да търпиш и не знаеш как да се отървеш от тях. Натрупали са се някои лоши състояния и не можеш да се освободиш от тях, и тогава какво ще правиш? Сега да ви представя в преносен смисъл въпроса. Представете си, че вие носите една отлична бяла дреха. Искате тази дреха да бъде чиста. Има закон, че дрехата не трябва да има никакво петно. Представете си, че един ден вие се облечете с вашите хубави бели дрехи и излезете вън. Честолюбив сте. И една птица, която хвърчи, цвъкне отгоре ти, и твоите бели дрехи се оцапат. Върнеш се, мъчно се чистят сега. Върнете се с оцапаните дрехи. Вие не сте поискали това, не сте го чакали, от невиделица е дошло това отгоре. Трябва да имате омбрела, или чадър, че като видиш птицата, да туриш омбрелата и нечистотията да падне на омбрелата. Това е морал. Морал значи да имаш омбрела, че като видите птицата, да турите омбрелата, че да събереш нечистотията. 

    Има известни положения, които не можем да си ги обясним Ти казваш: „Направил съм погрешка." Не си я направил, съществува тая погрешка, направена е тази погрешка. Не си ти причината. Слабостта е била там - като се накичите с вашите бели дрехи, вие сте били крайно тщеславни, искате да се покажете на света. Тогава тези птици ще дойдат и ще ви оцапат дрехите. Ти, като излезеш със своята чиста дреха, ще туриш отгоре една скръбна обикновена дреха и няма да се обличаш със своята бяла дреха. Чистотата ще бъде отвътре, а не отвън. Ние на земята не можем да бъдем чисти. Нито по чувство, нито по мисъл не можем да бъдем чисти. Виждаш, че някой човек се самоубива, виждаш, че някой човек извършва престъпление. Четеш във вестниците, че някой е извършил престъпление. Така се опетнява човекът. Като се върнеш вечерно време, главата ти е напълнена със сума нечистотии. Трябва да седнеш и да очистиш ума си от всички непотребни мисли и тъжби. 

    Допуснете, че вие сте един учител. Залегнала е в ума ви мисълта, че тези ученици лъжат. Или да допуснем, че вие сте господар и залегнала е в тебе мисълта, че твоите слуги те крадат. А пък факт няма налице. И пуснал си четири-пет детектива да ги хванат. При такова състояние ти не можеш да бъдеш чист. 

    Та казвам сега, при условията на живота ние сега се намираме в най-големи противоречия. Вие се намирате при най-големите противоречия и трябва да знаете как да се справите с тях. Вие например седите и сте нещастен, че баща ви не ви обича, че майка ви не ви обича, че жена ви не ви обича. Утре мъжът като си замине за другия свят, жената няма вече да го обича. Това е временно. Ти казваш: „В онзи свят ще се познаваме ли?" Няма да се познавате в онзи свят. Да ви познавам в онзи свят, че десет пъти сте ме излъгали ли, че десет пъти сте ми изневерили ли? Ние пренасяме нещата в другия свят. Ние сме в света на противоречията - в една болница. Тези положения, които влизат в обикновения живот, там не съществуват. В една болница ще ви съблекат голи, сестрите ще ви съблекат и няма да бъде вашата воля - ще ви събличат, ще ви измият и ще ви облекат. Пък когато сте здрави, вие сами се събличате и обличате. И вашата голота никой няма да вижда. Щом вашата голота виждат другите, вие не сте здрав човек. 

    Адам беше гол в рая, понеже не разбираше. Той не беше в любовта. Че не беше в любовта, се вижда от това, че той престъпи Божия закон. Ако любовта ги управляваше, нито Адам, нито Ева щяха да съгрешат. Любовта не беше здравословното състояние на тяхната душа, нищо повече. И Писанието казва, че бяха голи. А човек, който има любов, той е облечен - това е здравословното състояние на човека. 

    Може да остане мисълта: „Какво да правим ние?" Няма какво да правим. Напиши ти главната буква „М" и виж как я пишеш. И после напиши главната буква „Л" и виж как я пишеш. После виж как пишеш главна буква „Р", и после - малката буква „р". И като пишеш буквите, като пишеш азбуката, ти ще намериш какво е твоето състояние. Ти трябва да имаш ясна представа. Всеки ден трябва да знаеш до каква степен си дошъл, до какви възможности си дошъл, каква е степента на онова, което ти можеш да пожертваш на другите хора, доколко ти можеш да обичаш Бога, доколко сърцето ти може да бъде изпълнено с Неговата любов, доколко умът ти може да бъде зает с Божията любов, доколко силите си можеш да впрегнеш на работа. 

    Нали има три неща - първо да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила. Силата е вече в изпълнението. Второ - да възлюбиш ближния си като себе си. Това, което можеш да направиш и за другите. Тази черта през средата показва едно неестествено положение. Тази хоризонтална черта показва неестественото противоречие, което съществува в гъстата материя. Тази хоризонтална плоскост показва, че има две противоречия. Онези, които слизат отгоре, искат да я пробият, като дойдат до нея, искат да влязат в гъстата материя. Този знак, който е много разширен горе, ще се стесни и ще бъде много тесен долу. А пък тези, които идат отдолу, те, като минават през плоскостта, ще имат друго противоречие. Едни, които слизат, ще се ограничават, като слизат от тази плоскост на по-гъста материя. А други, като се качват нагоре от плоскостта, отдолу нагоре, ще се освобождават. 

    Пресечната на главната буква „М" с напречна черта е същата хоризонтална черта. Този, който пише така, иска да каже: „Най-първо аз имам да уреждам своите интереси, своите работи, и след това другите работи. Аз мисля дотолкова за тебе, колкото да мога да уредя своите работи." Аз те обичам дотолкова, доколкото мога чрез това да уредя своите работи. Тази напречна черта това показва. А той си мисли, че тази напречна черта показва благородство, а пък това е егоизъм от единия до другия край. Това е правилно геометрично тълкуване. Аз разглеждам нещата от друго гледище. Разглеждам живота по отношение на Божествения живот, за да видя има ли известно несъответствие между моя живот и Божествения живот. Божественият живот е една идея, която трябва да се постигне, и трябва да се работи дълго време за това. И ако вие не разбирате закона, вие постоянно се безпокоите. Ще кажете: „Това не съм постигнал, онова не съм постигнал." Постижението в живота не става така лесно. Това постижение е възможно само при следното условие. Писанието казва: „Аз ще изпратя Духа Си и Той ще ви научи." А това изпращане на Духа, това е благоволението на Бога. Използвайте ония условия, които Бог е създал за тебе. Не искай повече. Използвай тия положения, които съществуват вече. Ако сегашното, което ни е дадено, ако го използваме, тогава можем да използваме и бъдещите положения, ако сме готови за тях. Ако сегашните положения не можем да ги използваме, тогава и другите постижения не можем да ги използваме. 

    Та най-първо вие имате да се борите с известни мъчнотии. Две желания има - едно желание да влезнете в света и другото желание да излезете вън от света. Първото желание е да използвате самия свят. Едното желание е всички да излезете навън. И туй е право. При първото желание, като влезнете в света, искате да използвате света. А пък трябва да знаете, че и светът иска да ви използва. И тогава се намирате в едно противоречие. Щом влезнете в света, ще се запознаете с хората, ще използвате света и светът ще ви използва. В сегашния порядък, който е установен, вие ще живеете в него, както някои наематели живеят в някоя къща. Тази къща има определена височина, широчина. Не можеш да я ремонтираш, ще я приемеш такава, каквато си е. И след това, като забогатееш след една-две години, ще намериш по-хубава къща. И след като забогатееш още повече, ще преминеш в друга, още по-хубава къща. Та сега като наематели ще минавате от една къща в друга, докато си създадете сами своя къща. Това значи да живеем добре. Ние искаме да живеем добре, но при сегашните условия невъзможно е да живеем добре, както трябва, понеже живеем в чужди къщи. Тогава ще използваме тези чужди жилища разумно. 

    Изпейте сега някоя песен, която никак не сте пели наскоро. 

    „Киамет зену" 

    Трябват ви някои практически правила за сегашния живот. Човек ще си остане такъв, какъвто си е. Никак не може да се измени човек. Промяната, която ще стане с човека, то е чисто Божествен процес. Ние ще се видоизменим в нещо. Една малка промяна ще стане, но това видоизменение, което очаквате, нито ние можем да го направим, нито външните условия могат да го направят. Това, дето хората наричат, че ще се изменят, това е една геометрическа перспектива в геометрията. Например, както ще ме гледате вие в лицето или отстрани, това е само положение на гледане. Аз съм се изменил само външно. Човек ще си остане такъв, какъвто си е. И ако някой мисли, че ще се измени - не. Човек не може да се измени така доброволно, той не може да се измени. Може да се измени, но то е един Божествен процес вътре в него. Да се роди съвършено отново. Но при обикновеното положение аз говоря, че човек ще си остане такъв, какъвто си е. 

    Аз гледам музикантите - има голямо честолюбие между тях. Какъв ли не шум се вдига между тях за някой си въпрос, за някой такт, за някое си силно или слабо време. Хубаво. Кое е хубавото време в музиката. Кое е силно време? Да кажем „любов" как ще го пеете? Я, Олге, изпей думата „любов". (Олга изпя: „Бог е любов".) 

    Някой пее думите: „Не знаеш ли ти, че аз те обичам?" (Учителят изпя тези думи много високо и след това ги изпя с много нисък глас.) 

    Човек, за да може правилно да пее, не трябва да се безпокои. Вниманието на човека може да е разпокъсано. Да допуснем, че искам да ви кажа, че ви обичам, но за да ви покажа, че ви обичам, мога да ви го кажа. Но и без да ви кажа, пак мога да може да ви кажа, че ви обичам. Например идвам при вас и ви подарявам една хубава книжка, която вие сте чакали с години. Това е обич. И пиша на книгата: „На моя обичен приятел." И свършен е въпросът. 

    Пишеш едно писмо: „Аз ви обичам и съм готов да направя всичко заради вас, да се жертвам за вас и да ви бъда верен докрай." Могат да се говорят тези работи, аз ги наричам дребни работи. Хубаво е да се турят в една гозба червен пипер, черен пипер, лук, но това са външни процеси. Досега вие се познавате много малко. Вие си познавате само вашите външни дрехи. Вие носите един кожух. Този кожух не може да го оставите, понеже вън има 40, 50, 60 градуса студ. И аз не мога да ви познавам - носите кожух. Как ще го хвърлите? Щом хвърлите този кожух, ще отидете на онзи свят. 

    Като казвам, че не може да се измените, аз разбирам следното - понеже условията не позволяват да се измените. Ако времето отвън стане топло, 25-30 градуса топлина, вие ще хвърлите кожуха и вашите лице, ръце ще се виждат. А пък се стегнете в кожуха. С това подразбирам следното. При условията, при които сега живеем, невъзможно е да се изменим външно, понеже условията са толкова трудни, че не можеш да хвърлиш кожуха си. Аз давам това само за обяснение. 

    А пък като дойде Божественото, тогава е възможно. Тогава ще стане. Както цветето, което се разцъфтява от пъпката. Като дойде Божественото, тогава са възможни нещата. Това не трябва да ви служи като обезсърчение, а за едно насърчение. Вие мислите, че нямате кожуси. Имате кожуси. Като срещнеш някой човек, кажи си: „Много се радвам на кожуха ти, и аз го нося. И като стане по-топло, ще го хвърля." Не се заблуждавайте от външната привидност. 

    Сега аз изключвам морализирането. Някой казва: „Мисля, че онзи е по-добър, а този е по-лош." Това са относителни неща, да кажеш, че човек е по-добър или по-лош. За мен може да е много лош, а пък за друг може да е много добър." Някой казва: „Онзи не ми дава, много лош е." А пък за друг човек казваш: „Този ми дава, много е добър." Един учител пише двойка на един ученик и казва: „Този е много лош." Учителят пише на ученика шесторка и казва: „Този е много добър." Това са относителни работи. И между вас - същите правила. Някоя сестра отишла при някого, отнесли се добре и казва за нея: „Много добра е сестрата." Някой човек минал край тебе неглиже и ти казваш: „Съвсем се изменил той." Вие сте като малките деца, за малките работи си изменяте разположението. Ти казваш: „Онзи не ме поздрави." Онзи ще ти каже: „Ще ме извините. Вън има 45 градуса студ, толкова е студено, че като си отворя устата, ще замръзне устата ми." 

    Сега вие искате да кажете: „Ние сме окултисти, ние сме чада Божии. Десет години сме в Школата." И казвате какво е казал Учителят. Че вие например още не знаете. Например вие казвате: „Днес Учителят е неразположен." Казвам: „Има 100 градуса студ." Или аз те срещам - ти си неразположен, имаш 120 градуса студ има. Измерим температурата - имаш 120 градуса студ. Пращам ти подарък още един кожух. Така разбирам аз, докато излезем от сегашните условия. 

    При сегашните условия, не създавайте неприятности и нещастия на нашия сегашен живот, понеже ние имаме повече нещастие, отколкото трябва. Ако можем да се поосвободим малко тук - добре, но ако не можем, ще благодарим и ще чакаме един ден по-добрите условя. Оптимистично трябва да гледате на работите. Механическият живот изисква сега тези условия. И те са нужни на всинца ни, без разлика на просветени и непросветени. Само че просветеният знае. 

    „Отче наш" 

    Двадесета лекция на Общия окултен клас 

    13 февруари 1935 г., сряда, 5 часа 

    София – Изгрев 

    Общ Окултен Клас 
    13.02.1935 05:00 Сряда, София

  13. Слънчева

    Самоопределение

    От Слънчева,

    Учителят влиза в едно от отделенията и казва на един от учениците си: "Стоянчо, нарисувай един кон!" Стоянчо излиза на дъската и рисува кон. Всички деца от отделението казват, че Стоянчо е нарисувал на дъската кон. Какъв кон е този? Той съвсем не мяза на кон. Може ли дете от първо отделение да нарисува кон? Ако някой художник погледне рисунката, ще каже, че това не е никакъв кон. Какъвто е конят на това дете, такива са понятията на много съвременни хора за Бога. Както чрез рисунките си децата дават само представа за известни неща, така и съвременните хора имат най-различни представи за Бога; те нямат нещо абсолютно, нещо ясно, определено за това какво е Бог.

    И тъй, когато става въпрос за самоопределение, в какво трябва човек да се самоопредели? Човек трябва да се самоопредели в стремежа на своя Дух, в порива на своята душа, в мисълта на своя ум и в чувствата на своето сърце. Това обяснение за самоопределението ви се дава не да го напишете на книга, но да го възприемете в себе си, да знаете в какво отношение трябва да се самоопределите. Това, което напишете на книга, ще бъде теоретическо самоопределение, а това, което приемете в себе си, ще бъде практическо самоопределение. Последното самоопределение поставя човека на един или на друг път. Като казвам, че човек трябва да се самоопредели, това не значи, че той трябва да се самоопредели към някаква партия или към даден народ. Да се самоопредели човек, това значи да познава силите, с които разполага, да знае в каква посока да ги отправи, за да използва разумно своя живот.

    Както виждате, темата, която ви дадох в началото на лекцията, за самоопределението, е разгледана вече. Ако речете да пишете върху нея, ще повторите това, което говорихме сега. Затова за следния път пишете върху друга тема, а именно върху: Признаци на човешкото съзнание, проявено в най-високата си форма. Като напишете тази тема, ще ви дам някои обяснения и върху нея.

    Представете си сега, че правата АВ е единица, която е изменила своето положение – вместо да е в отвесна, тя е в хоризонтална посока. Като права линия тази единица означава различни неща. Ако я разглеждате геометрически, ще кажете, че правата линия означава най-късото разстояние между две точки. Ако я търсите на лицето на човека, ще я намерите на няколко места. Например, ако затворите устата си, т.е. ако доближите устните си близо една до друга, ще се образува права линия. Обаче, ако устата е малко отворена, устните – слабо отдалечени една от друга, ще се образува елипса. Естественото положение на устата е последното – двете устни да образуват елипса. Щом волята в човека започне да действа, устните се доближават една до друга и образуват права линия. Значи правата линия е проява на волята. И наистина, когато човек изнесе ръката си напред или настрана, добре опната и свита в юмрук, това движение означава проява на волята. Самото положение на ръката представлява права линия. Ако ръката се спусне надолу, в пасивно състояние, волята престава да действа. Дето волята не действа, там линиите се пречупват. При тези линии всякога се образуват ъгли; ъглите означават непостигнати желания. Следователно счупените линии, ъглите означават някакво пречупване на волята, вследствие на което желанията не са постигнати. В геометрията изучават ъглите и ги делят на прави, остри и тъпи. Какво нещо представлява ъгълът в геометрията? (– Пространството между две пресечни линии в една равнина наричат ъгъл). Има ли някаква идея в тази дефиниция? (– Никаква идея няма в тази дефиниция). Тогава ние можем да дадем друго определение за ъгъла: ъгъл се образува от всяко непостигнато желание в човека. Ако върху лицето на някой човек са образувани много ъгли, това показва, че този човек има много непостигнати желания. Тези ъгли имат различни големини и различни посоки. Същевременно те означават и противоречията, на които даден човек се е натъкнал. Пречуп­вания, ъгли се срещат и в Природата. Например, долините се образуват от пречупване на пластовете. При това всяка долина е заградена от двете страни с плоскости, които представляват поли на планината. Ако вземем долината като място, дето животът се проявява, ще извадим заключението, че между две противоречия всякога има условия да се прояви Животът.




     


    Ако разглеждате ъгъла АВС, обърнат с върха нагоре, той представлява противо­речие, което е в раз­рез със законите на духовния живот. След време това противо­речие се превръща в благо за човечеството. Ако същият ъгъл е обърнат надолу с върха, това показва, че противоречието е за Земята, т.е. влиза в разрез със законите на Земята. Ако пък си представите два планински върха, обърнати с върховете надолу, те ще произведат дъжд. Следователно, за да се произведе дъжд, необходими са две противоречия в Невидимия свят. Ъгъл, обърнат с върха надолу, означава образуване на дъжд.

    И тъй, като се натъкнете на известно противоречие, на известно противодействие, ще знаете, че то се определя от следния закон: на всяка акция отговаря реакция, на всяко действие – противодействие. Следователно между две злини, между две нещастия или между две противоречия всякога се ражда една добрина. Между две добрини пък се ражда една злина. Затова именно се казва: "Две добрини не могат да седят на едно място." Този закон има сила само за Земята. Какво представляват злото и Доброто в Живота? Злото е най-малкото проявено Добро; Доброто е най-голямото проявено Добро. С други думи казано, злото е началото на Доброто, а Доброто е краят на Доброто. Ще докажа това твърдение със следния пример: взимате една овца, заколите я, опечете я и я изядете. За вас това е начало на едно добро, но за овцата е зло. След време, когато се запознаете с великите закони на Живота, вие срещате същата овца в гората, вземате я на ръце и я оставяте в своята ливада свободно да пасе прясната зелена тревица и казвате: "Ти можеш да останеш при мене, аз ще се грижа за твоя живот, ще те пазя, няма да посягам върху тебе. Аз благодаря за услугата, която ми направи в миналото. Тогава бях некултурен човек, но днес имам по-голяма светлина, разбирам законите, искам да ти се отплатя." Това е краят на Доброто, което е същинското Добро. Злото се явява и при случаи, когато човек се натъкне на някои свои идеи от преди хиляди години. В миналото тези идеи са били добри, но при сегашното развитие на човечеството те носят зло в себе си. Например, когато една риба изяжда друга, това е в реда на нещата – за рибите това не е зло. Но ако днес един човек по атавизъм изяде друг, това е голямо зло и за двамата. Ако една риба изяде друга, първата продължава да живее, но ако един човек изяде друг, и двамата умират. Значи желанието на човека да глътне друг някой човек е зло – то е желание, което е отживяло времето си, то е остатък от далечното минало, на което човек периодически се натъква. Следователно в съвременния живот злото не е нищо друго, освен идеи на миналото, които са отживели времето си.
    И тъй, що е злото? Злото представлява отживели идеи, неспо­лучливи опити на миналото. Днес всичко това трябва да се отбягва. Хората са опитвали тези идеи в миналото, няма защо и днес да се повтарят. Доброто представлява нови, Божествени идеи, които дават нови насоки за реализиране на човешките желания. Чрез Доброто човек отправя своите сили към Божествения свят. Когато ви запитат защо човек не трябва да бъде лош, ще кажете: "Човек не трябва да бъде лош, за да не повтаря своето минало." Защо трябва да бъде добър? За да постигне целта на своя живот, да влезе във великия свят на Битието. Значи злото е изминатият път, по който човек не трябва да се връща; Доброто е пътят, по който човек върви вече, за да реализира своите желания по нов, по Божествен начин и да разбере смисъла на Живота.

    Ще обясня идеята си със следния пример: представете си, че сте живели известно време на северния полюс. След това, с движението на Земята се движите и вие и дохождате до екватора. Времето, което сте употребили, докато стигнете до екватора, се равнява на двадесет и пет хиляди години. Какво ще стане с вас, ако се върнете отново на северния полюс? Вие непременно ще умрете. Значи връщането в миналото не е нищо друго, освен връщане към северния полюс. В този смисъл злото представлява ледена епоха, леден период, който носи смърт за човечеството. Едно време там е имало условия за живот, но днес тези условия не съществуват. Ако някой попадне при тези условия днес, непременно го очаква смърт. Това е връщане назад. Да се връщаш назад, това е смърт; да вървиш напред, това е Живот. Ето защо днес никой не може и не трябва да се връща по пътя, по който някога е вървял. Защо? Защото там условията за Живот са вече изменени.

    Сега знаете какво представляват злото и Доброто. Тези разсъждения са необходими, за да хвърлят повече Светлина в съзнанието на човека. Щом Светлината на съзнанието е по-голяма, може да се говори вече за будност на човешкото съзнание.

    Що е съзнание? По този въпрос е писано в много философски и окултни книги, които сами можете да четете. С няколко думи казано, съзнанието подразбира склад от положително Знание, вложено в Духа, душата, ума и сърцето на човека. С това Знание той има ясна представа за нещата и знае при всеки даден случай как да постъпва. Съзнателният човек никога не върши зло. Той се ползва от опитността на миналото си, вследствие на което днес по никой начин не си позволява да прави зло. Несъзнателният човек може да прави зло, но само дотогава, докато придобие опитност, докато съзнанието му се пробуди. Думата съзнание е образувана от съюза съ и съществителното име знание. Следователно думата съзнание подразбира да се направи връзка между знанието на Боже­ствения и човешкия Дух, да се прехвърли мост, който да свързва Божествения с човешкия свят...
     
    Самоопределение
  14. Слънчева

    Светлина и знание

    От Слънчева,

    Трябва да знаете, че във всяка лекция има само три основни мисли. Всяка една от тия мисли може да се раздели на още три. Те могат поотделно да се разделят по на още три и т.н. Но във всяка лекция има само три основни мисли: само толкова ще търсите, не повече. Туй ще ви служи като правило.
    Ще ви запитам сега: коя е основната мисъл на живота? Или коя е основната мисъл в живота на човека? Вие ще кажете навярно, че основната идея в живота на човека е Бог. Не, при сегашното състояние за човека на Земята основната мисъл не е Бог. Туй не е отричане, но казвам: основната мисъл, която трябва да ви занимава, това е мисълта за вярата, а вярата носи със себе си Знание. Вие ще намерите Бога само по пътя на Знанието. Аз не говоря за обикновеното знание, но за Знанието, което хвърля Светлина в умовете на хората и ги просвещава. За да разгледате една вещ под микроскоп, трябва да имате достатъчно светлина. И тогава, колкото е по-малък предметът, толкова повече светлината трябва да се увеличи. Следователно за отвлечените идеи се изисква по-силна светлина, по-голямо знание.
    И тъй, вие трябва да имате знания! Съвременните хора считат за знание да прочетат една книга или да я научат наизуст. Това не е знание – това е помнене. Ти прочетеш една книга и казваш: „Аз зная това нещо.“ – Не, това е помнене. Ти си събрал в торбата си от разни места това-онова и после казваш, че знаеш. Знанието е резултат на човешкия ум, който трябва да роди нещо от себе си. Умът на човека трябва да се запали, т.е. сам по себе си трябва да даде светлина на човешката душа. Най-първо ви е необходимо знание, което от старо време още наричали знание на разумното сърце. Аз съм ви говорил и друг път, че ви трябва един ум, не обикновен, какъвто животните имат, но разумен. Обикновеният ум не разбира нещата в Природата.

    Светлина и знание. Музика, МОК 1,2 том изд.1927 г.
    23 ноември 1924 г.
    Учителя Беинса Дуно
     
    Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Пътят е материалният живот с всички негови блага, Истината е знанието, а пък Животът, това е сърцето, всичко онова, което желаеш. Само когато познаваш Бога, всички материални блага ще дойдат. Когато познаеш Истината, тя ще внесе Светлина в теб. Бог не само е създал човека, но е вдъхнал в него жива душа – това е Живият Христос. Сърцето ще се обнови, тогава ще разбереш какво нещо е Истината. Когато животът на Земята почне да ти става ясен, ще се зароди в теб желание да помагаш – тогава си в Пътя на Истината. Когато имаш Любов към всичко, тогава си в Живота. Това е цяла една наука, която тепърва трябва да учите.
    Принуждава-ни
  15. Слънчева
    Черната ложа – това е едно философско течение в невидимия свят. Божественият план на нещата може да се разглежда от двояко гледище. Аз задавам въпроса: Ако тия грешници – черни братя наречени – съществуват, то как им е позволило Провидението за толкова хиляди години да бъдат господари на Земята и как им е дадена власт? И Христос казва: „Иде князът на този свят“. Иде като княз. Кой му е дал тази власт? Тези от черната ложа си имат свои закони. И вие се намирате под тяхното управление и контрибуция им плащате. Питам тогава: Как ще оправдаете вие това с Божествената Мъдрост? Ако е тъй, както тясно схващаме ние въпроса, как е допуснал Господ тия, лошите хора, да управляват Природата? Не, не са лоши те, не си правете илюзия. Един черен брат, той е философ, може да ви заблуди. Един дявол, като го осъдили, че лъже, казал: „Аз не лъжа, всякога говоря истината“. То значи: „Когато говоря на себе си, никога не лъжа“.

    Е, по какво се отличават сега Бялата и черната ложи? Аз ще ви представя две качества толкова съществени, че да имате една ясна представа. Сега на всичките ония ученици, които ме слушат тук, казвам: да не ходят да бъбрят това, което чуват тук. Аз ви държа отговорни в Школата. Ще си пазите езика, като говорите, да знаете как да говорите. Тъй, да плещите, не се позволява, този език ще се парализира. Ето по какво се отличават двете ложи: и Бялата, и черната ложа употребяват светлината като едно средство. И едните, и другите си служат със светлината, но как? Един маг от черната ложа със светлината си служи само за себе си. Ако един такъв маг иска да погледне колко е часът, той ще обърне светлината към часовника и вижда колко е часът, само той го вижда. Когато иска да изследва нещо, той отвори, светне си и знае кое как е, но бързо след това той скрива тази светлина. Тази светлина той я държи специално само за себе си, а за другите е скрита. Тя е изключително за него. Той за окръжаващите не се грижи. Казва: „На тях не им трябва светлина“.

    В Бялата ложа е обратното. Един бял маг си запалва лампата и чете, но той навсякъде върти светлината. Като извади своята лампичка, почва да я движи и като я движи в кръг наоколо, осветлява цялото пространство, служи на всички. Следователно по тия две качества се отличават. Ако един човек държи скрита светлината си, той следва пътя на черната ложа; ако светлината му е отворена и за другите, той е от Бялата ложа. Това са качествата. То е философия, разбирайте! Няма какво сега, нека ми дадат нещо от Библията, което да докаже, че не е така. Обаче, за да е така, и едните си имат причини, и другите си имат причини. Няма какво да ги осъждаме. Този човек, който крие светлината си, той има причини. „Ама защо той да не си отвори своята лампа?“ Питам: Онзи фотограф, който снема човешките лица, отваря ли камеробскурата си, отваря ли цялата светлина? – Не, само една малка дупчица ще отвори към човека, когото ще фотографира. Той е умен. Другояче, като остави цялата пластинка отворена, няма да може да фотографира. Следователно условията, при които те живеят, са такива, че трябва да крият светлината си. Толкова са еволюирали те! Следователно, ако се връщаме на този уровен, на който е черната ложа, тя е останала назад в своето развитие, тя е в корените долу, в най-гъстата материя. Там светлината е непотребна. Понеже Бялата ложа е излязла вън от гъстата материя и е влязла в по-рядка материя, тя може да употреби своята светлина. И двете ложи работят за общия ход на Природата. Има закони, които регулират действията на едните и на другите. Когато един маг на черното братство и един маг на Бялото Братство се срещнат, те се здрависват, говорят си приятелски и пак се разделят приятелски.

    Качества на ума, сърцето и волята, Качества на ума, сърцето и волята, 
    ООК 2-ра год. 1923 г.
    25 февруари 1923 г. 
    Учителя Беинса Дуно
  16. Слънчева

    Лято

    От Слънчева,

    Добре дошло си лято, 
    на слънцето зенит!
    Море и миди, пъстро ято...
    Щастливи хора-от изчезващия вид.
    Да пея ми се иска и 
    да подскачам мога.
    Ах, мило, топло лято,
    изтрий беди, тревоги...
    Безгрижно да се радвам,
    с вълните да играя.
    Да ходя по водата, 
    ще мога най-накрая.
    Ил <3
     
    *****
    Там, някъде, на скритичко, в сърцето
    ми проговаря някой. - То! И ето-
    започнаха да стават разни чудеса...
    Когато всеки чуе тихичко гласа
    ще има сили и земята да повдига.
    Ще вижда изгрев и цветя и птици,
    а плодовете няма да му стигат...
    Но ако пуснеш някого в сърцето- 
    Внимавай! Пази си чистичко детето!
    Ил
    Добре дошло си лято, 
    на слънцето зенит!
    Море и миди, пъстро ято...
    Щастливи хора-от изчезващия вид.
    Да пея ми се иска и 
    да подскачам мога.
    Ах, мило, топло лято,
    изтрий беди, тревоги...
    Безгрижно да се радвам,
    с вълните да играя.
    Да ходя по водата, 
    ще мога най-накрая.
    Ил <3

  17. Слънчева
    Ще ви прочета само 3 стиха, които имат отношение с настоящето и бъдещето на човека. Ще ги намерите в Евангелието:
    Това е Живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил. Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя. Аз съм Пътят, Истината и Животът. Тези 3 стиха имат отношение към Пътя, Истината и Живота. Ако Пътят не изхожда на никъде, ако е затворен, къде ще ходиш по него? Пътят показва, че трябва да имаш условия да се движиш по него. Но движение не може да стане без да има светлина в човека, без да има топлина – вътрешен подтик и без да има сила, с която той да изходи пътя си.
    В Пътя се намира смисъла на живота. Що е смисъл? Едно ядене има смисъл, когато яденето му ти причинява удоволствие и радост. Четенето на една книга има смисъл когато тя ти дава радост. Ако четеш една книга на чужд език, но не разбираш смисъла на думите, какъв смисъл има това? Човек, който не разбира Любовта в нейните най-елементарни форми, не е разбрал смисъла на живота. Ако ти не оценяваш земния живот, как ще оцениш Небесния. Можем да кажем, че земният живот е пъпка, ангелският живот е цъфнал цвят, а пък Божественият живот е узрял плод. Ти казваш: Плод. Но плодът ако не мине през формата на цвета, не може да стане на плод и цветето не може да стане, ако не е било пъпка. В пъпката се дава известна сила, в цвета тая сила се изразходва. Цветът е говор. Като цъфне едно растение, то говори. Миризмата е говор на растението. Някои растения, които говорят по-хубаво, тяхното ухание е по-приятно, сладко. Ние мислим, че уханието е нещо безсъдържателно. То е цяла поезия, подобно на стихотворението на един поет, което четете. И ако не разбираш езика, то няма съдържание. Ако разбираш езика му, за тебе то има съдържание. Една математическа формула, за един математик има съдържание. А за обикновения човек тя е без съдържание.
    Ние трябва да се освободим от онова механическо разбиране. Ние мислим, че животът може да се влее. Животът не може да се влее – от никъде не може да се влее. Има нещо, което се влива в човека, но то не е живот. Да кажем, че се влива в лампата нещо, но това не е светлината, която се влива. Светлината отпосле идва. Трябва да имаш знание да превърнеш петрола в газообразно състояние и този газ да превърнеш в светлина. Трябва да имаш запалка за това.
    Има 3 запалки в света. Едната запалка е Любовта, другата е Мъдростта, а третата е Истината. Един човек, който не е способен да се запали по 3-те начина, той никак не може да разбере, какво нещо е животът, какво нещо е знанието и какво нещо е свободата.
    Човек, който е разбрал Любовта става безсмъртен.
    Човек, който е разбрал Мъдростта става съвършен.
    Човек, който е разбрал Истината става свободен.
    Някой казва: Да се освободим. Можеш да правиш много пъти усилия да се освободиш. Най-лесното нещо е да се добие свобода, но е и най-мъчното нещо. Ти ако не разбираш Любовта и Мъдростта, не можеш да разбереш Истината. Ако не разбираш Любовта, не можеш да имаш понятие какво нещо са сладките думи в света. Съдържанието на нещата се познава чрез Любовта. На физическото поле, като изучаваме една ябълка, ние я изучаваме по законите на Любовта.
    Сладчината е израз на Любовта. Колкото разбирането на Любовта е по-правилно, толкова сладчината е по-добра. Сладчината не е само в ябълките. Има и сладки мисли, сладки постъпки. Някой път един човек те погледне така, че целият ден ти е приятно. Има сладчина в погледа му. А пък друг те погледне и те среже. Съвременните хора ги е страх да умрат. Знаете ли защо? – Защото на границата на физическото поле са турени най-долнокачествени духове. Наричат ги обирници: те са тъй наречените апаши. Каквото вие имате те го обират. Понеже много пъти сте минавали през тази област, търсите друг път. Ако искаш да бъдеш необран, трябва да си служил на Любовта. Ако 
    искаш да бъдеш необран, трябва да си служил на Мъдростта. Ако искаш да бъдеш необран, трябва да си служил на Истината. Иначе ще бъдеш обран по всички правила и тогава, казват индусите, пак ще се върнеш назад. Всеки, който е обран пак ще се върне назад, за да събере пак богатства. Който отива на онзи свят, трябва да носи нещо. Синът, който е отишъл да се учи, ако се върне без знание, за какво е отишъл?
    Онзи момък, който обича момата обича я за 3 неща. Ако една мома не носи в себе си качествата на Любовта, качествата на Мъдростта и качествата на Истината – аз говоря за душата – тая мома не може да бъде обичана.
    Първият стих беше: И това е Живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил. Това е начало на Любовта.
    Вторият стих беше: Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя. Това е Мъдростта.
    Третия стих беше: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Това е Истината.
    Ако тези 3 неща са разбрани от нас, макар и по много елементарен начин, вече ще ни дадат повод за едно ново знание. Вие никога не можете да научите един език, ако нямате слух. Ако искате да изучите писмения език, трябва да знаете азбуката на този език, имената и знаците на буквите, с които езикът си служи.
    В Божественият свят нещата са реални. По какво се отличава Божественият език. В Божествения език, ако кажеш една дума, веднага това, което кажеш става в момента – става – плодът е узрял. В Божествения свят нещата зреят. Ти никога не можеш да узрееш и не може да добиеш нещо, ако душата ти не влезе в Божествения свят. Не говоря за тялото. Тялото не може да влезе.
    Ти казваш: Аз познавам този човек. Как го познаваш? Ти казваш: Тоя човек е добър. Как познавате добрия човек? Ти казваш: Добър човек е, има отличен, светъл ум. Това, което не можеш да опишеш, то е реално. Това, което не можеш да определиш, то е реално.
    Божественият език, Божественият свят се само чувства. Ангелският свят се само вижда. А пък човешкия свят е свят на движение. За да си човек, трябва да ходиш. Нали си ходите на гости? Това е човешкият свят. Като отидете на гости, за какво си говорите? При сегашните условия ще говорите за бомби, за хляб, за това-онова. Човешкият свят е свят на свобода. От тук ще започнете и ще изучите първата буква на свободата, на земята.
    Сега, има неща в света, които препятствуват на човека за разбиране на Любовта, на Божията Мъдрост и на Истината. Допуснете, че отивате при един ваш болен приятел и имате всичкото добро желание, носите му една хубава, красива ябълка, хубаво ядене, но той казва:
    Не мога да ям. Носите му една хубава книга, с добро съдържание, но той казва: Не мога да чета. Довели сте някой аероплан или автомобил за него, но той казва: Не мога да се мърдам от мястото си.
    Та казвам: Ние живеем в един свят, дето сегашните хора, като се влюбят най-първо се разболяват. Това, което хората наричат Любов, то е първата болест на Любовта. Хората влизат здрави в Любовта и излизат болни и казват: Не ми трябваше. За Любовта хората се бият на бойното поле. За Любовта хората умират за своето отечество. От любов към парите – за да забогатеят те работят през целия си живот. И след като придобият парите, оставят ги на другите и казват: Те да се ползуват. Как ще се ползуват другите, когато аз не съм се ползувал? То е все едно един професор да каже на студентите: Аз не разбрах това, но вие ще разберете.
    В Любовта най-първо трябва да разбереш, какво нещо е топлината. Любовта и човешкият живот на земята без топлина не могат да се изявят. Ако имаме един термометър, можем да определим Любовта на човека. Някой казва, че ме обича. Ще туря термометъра под неговата мишница и ще определя колко градуса е топлината.
    Горенето не е любов. Да гориш, това значи да се измъчваш. Това, за което се мъчиш, това не е Любов, то е безлюбие.
    Аз съм чел много книги за откраднатата любов. Всички вие вярвате, че любовта може да се открадне. Едничкото нещо, което не може да се краде, то е Любовта. Всичко друго може да се открадне. Единствените неща, които не могат да се крадат, са онези, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината. Всичко друго може да ви се открадне. Има кражба. Аз не зная, какво разбирате вие под думата кражба. Често хората смесват понякога понятията. Човекът, който е скрит, за него казват, че лъже. Скритостта не е лъжа. Лъжата е единственото нещо в света без съдържание. Що е лъжа? Лъжа е това, което няма никакво съдържание и никаква стойност. Единственото празно нещо, без съдържание е лъжата. Лъжата е позлатена. Някой път лъжата е позлатяват с Любов, някой път с Мъдрост, някой път с Истина. Всеки, който иска да излъже, като дойде при тебе ще ти говори за Любов, за знание, за свобода.
    За Любовта не се говори. За Мъдростта не се говори. За Истината не се говори. Там се мълчи. Вие като имате една печка, как ви говори печката? А пък и без да ви говори тя, вие знаете дали тя е студена или топла.
    Аз мога да ви дам подаръци, мога да ви подаря месечината, но какво ще ви ползува това? Мога да ви подаря и планети, слънца, но какво ще ви ползват. Например, подаря ви слънцето. Като отидете на слънцето, какво ще правите? Съществата на слънцето са по-силни от вас, имат Любов, знаят повече от вас, то ще бъде смешно, вие, един невежа от земята, да им станете господар, като отидете там със своята тапия.
    Та по някой път ние идваме в такова положение. Например ти казваш: Аз го обичам – туряш тапията си, искаш да го владееш. Той е слънце. Как ще го владееш? Единственото нещо, което не се владее е Любовта. Единственото нещо, което не се владее е Мъдростта. Единственото нещо, което не се владее е Истината. Те са абсолютно независими. Вие трябва да се освободите от подобни заблуждения.
    Някой път вие мислите, защо Христос не влиза в положението на вашите страдания. Питам: Вие страдали ли сте като Христа? Нито на едного от вас не е текла кръвта от порите, както на Христа. Че страдал Христос, това не е още Любов, това показва големите препятствия, които седяха по пътя за постигането на Любовта. Големи препятствия имаше на пътя на Любовта.
    В Америка един земеделец имал един голям чифлик, но цялата местност била покрита с каменна кора. И нищо не ставало на тая земя. И мислил той един ден да напусне това място. Но идва един учен и му казва, че тая канара е 25 см дебелина и че отдолу има много хубава почва. Отстранили канарата и плодородната почва излязла отдолу.
    Та това, което ние съвременните хора, наричаме грях, това е тази каменна плоча. Тя трябва да се разчупи. Когато се разчупи тази каменна плоча, ще излезе хубавата почва. Камъните на тая каменна плоча трябва да се турят само като ограда, като стена наоколо.
    Представете си, че вие отивате при Бога и Му казвате, че го обичате, и че сте готови всичко да направите за Него. Господ, Който знае всичко, като ви погледне, нищо няма да ви каже и ще ви даде най-малката работа, за да види, колко Го обичате. Ако вие сте в едно училище и кажете, че обичате учителя, вие трябва да направите нещо за него, за да покажете, че го обичате; трябва да учите предметите, които е преподавал. Един преподава музика; трябва да знаете поне една песен. Ако обичате знанието, поне една книга трябва да разбирате добре. Ако обичате светлината, трябва да знаеш какво нещо е светлината, да се разговаряш с нея. Някой път съм казвал, че човек трябва да се разговаря със светлината. Боли те гърбът. Постави си гърба на светлината и мисли за светлината, за това, което тя съдържа и болката ще изчезне. Всички болки на ума произтичат от недоимък на светлина. Всички болки на сърцето произтичат от недоимък на топлина. И всички болки на човешката душа произтичат от недоимък на Истината. Ако ти си готов всичко да направиш за Истината, ти си богат човек. Като дойде един човек и ти проговори за Истината, ти да бъдеш готов да направиш всичко, каквото иска Истината. Ако обичаш Мъдростта всичко какво иска тя, да го направиш.
    Само Любовта може да любиш. Ако любиш Любовта, тогава ще имаш и живот в себе си. Единствената сила, която задържа живота, е Любовта. Казано е: „Това е Животът вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Това е живот вечен да познаеш Любовта.
    Не е необходимо за нас да отидем в онзи свят. Ние сме вече в онзи свят. Ние сме едновременно и в Божествения свят и в ангелския свят, и в човешкия свят. С ума си ние сме в ангелския свят. Със сърцето си ние сме в Божествения свят, а пък с душата си, ние сме в човешкия свят. Ти с душата си ще служиш на хората.
    Господ иска своето си. Господ не казва: „Дай Ми ума си“, а казва: „Дай Ми сърцето си“, не казва: „Дай Ми душата си“. Христос казва: Отче, в Твойте Ръце предавам Духът Си. Обаче на всички други места в Библията пророците турят тия думи в Божията уста. „Сине Мой, дай ми сърцето си“. Това сърце трябва да влезе в Божественото сърце, за да се пречисти. Иначе, то ще остане нечисто. А щом то е нечисто, тогава всички работи ще останат неразбрани.
    Човешкото сърце се очиства само чрез светлината и чрез Истината. Чистота и святост, това са две неща различни. Святостта е качество на ума, чистотата е на сърцето, а свободата качество на душата. Казано е в Писанието: Бог вдъхна в ноздрите на човека Дихание на Живот и той стана жива душа.
    Да живееш, това значи да си свободен. Първият етап на свободата това е животът.
    В съвременният живот ние искаме да ни обичат хората. Бог, който ни е създал и ни е обикнал.
    Сега втората фаза е: ние трябва да обикнем. А пък ние още седим и казваме: да има кой да ни обича. Понеже ти на земята въплотил си се, това показва, че Бог те е обикнал. Сега ти трябва да проявиш Любовта си към Бога. И ако хората не разбират това, съвременният им живот се обезсмисля. Хората все очакват някой да ги обича. Бог те обича, Той те е обсипал с безброй блага: свободен си; при дишане чистият въздух влиза в дробовете ти; при слушане най-хубавите тонове влизат през ушите ти; най-хубавото ухание влиза през носа ти; най-хубавата храна влиза през устата ти. Бог ти е дал и малката свобода да ходиш гдето искаш. Какво повече искаш от това?
    Законът е: човек, който иска много, то е човешкото. Хората искат много. Вземете едно малко дете; то иска много, не се задоволява с малко. И ангелите искат много, но се задоволяват с по-малко. А най-малко иска Бог.
    Ти не можеш да разбереш Любовта, ако не искаш най-малкото. Това е вярно. Някой говори за човешка, ангелска и Божествена Любов. Аз ще ви ги представя нагледно. При Божествената Любов има следното: ти, когато обичаш някой човек, само като го зърнеш отдалеч, от половин километър разстояние, само като видиш гърба му, шапката му, цял ден си весел. Нито ти е говорил, нито те е видял, но си доволен. При ангелската Любов има следното: ти си весел, когато той ти се усмихне. А пък при човешката Любов ще се ръкуваш с него, ще го пипнеш. И като му хванеш ръката можеш да забележиш, че ръката му е студена и после като ти говори ще видиш, че езикът му не е добър. Всички ние се спъваме в човешката Любов.
    Та не се ръкувайте докато не сте разбрали Божествената Любов и ангелската Любов.
    Ангелите са красиви. Човек, който не е красив, не е ангел. За да бъдеш ангел трябва да бъдеш красив, а пък за да бъдеш Божествен, трябва да вземаш най-малкото. Като ти дадат една бучка захар, цял ден да носиш бучката и да и се радваш. Аз съм гледал дете: то ще близне бучката захар и пак ще я тури в джоба си и ще се радва и после пак ще я извади и ще я близне.
    Какво сме добили досега? Ти си бил красив, но един ден се погледнеш и виждаш, че си остарял. Ти си обичал всички и всички са те обичали. Дойде един ден и никой не те обича. Синовете, приятелите, зетьовете казват за тебе – стария човек – Господ да си го прибере, да си отиде. Няма по-голямо страдание от това.
    Сега искам да ви наведа на следното: не да бъдете богати, защото вие сте богати. По-голямо богатство никой не може да ви даде. Не да ви дам знание, знание имате много, имате много библиотеки, книги, учени работи, но не умеете да ги четете. И свобода имате много, но сте вързани. Децата някой път връзват бръмбари, бръмбара хвръкне, и понеже е вързан с конец за крака, пак тупне на земята, пада. Ти искаш да бъдеш свободен, но някое дете те е вързало за крака. Хвръкнеш и туп, паднеш, защото си вързан от едно дете, което си играе с тебе. Ти обичаш някого, но са те вързали и цял ден се мъчиш. Пари имаш, всичко имаш, но казваш: няма да изляза днес, за да не ме оберат. Връзва се за парите. Казваш: пари имам, няма да изляза, за да не ми разбият касата. Питам: парите нуждаят ли се от пазене.
    Единственото нещо, което не познава Любовта, а познава всички хора, това са парите. За парите е все едно дали са в цигански джоб или в джоба на царя.
    Престанете да се самоизмамвате в Любовта! Преди години, дойде при мене един млад момък и ми каза така: търся да обикна някого. Казах му: защо не обикнеш баща си и майка си, които са ти дали живот. Той каза: невежи са, не харесвам характера на майка си.
    Майка ти девет месеца те е носила с любов. Че ти ако не обичаш майка си, никого не можеш да обичаш. Един човек, който не обича Бога, никого не може да обича.
    Някой казва: Аз те обичам. Аз зная колко ме обича. Ако съм кокошка, ще дойде една вечер при мене ще отреже главата ми, ще оскубе перата ми, ще ме опече. Ако съм ябълка, зная как ще ме обича. Нещата, които обичате, какво ги правите. Които са за ядене ги ядете; които са за яздене ги яздите; които са за горене ги изгаряте. Гориш дървата. Това е любов.
    Това е Живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.
    Значи, това е живот вечен, отдалеч да видиш слънцето на живота да изгрява и да се радваш. Когато то дойде на зенита, пак да се радваш, когато това слънце залязва, това е човешката Любов: пак да се радваш.
    Сега. При сегашните условия, вие казвате: кой може да ни избави да освободи хората. Само Бог освобождава хората.
    Колко е мъчно да се разбере живота. Ние съвременните хора не живеем настоящия живот, а живеем един живот на миналото, един живот на хиляди години назад, това са минали понятия, с които живеем. Някой път си недоволен, искаш да си отмъстиш и пр. Това е все живот на миналото. Бог е Любов, всичко в света е красиво и хубаво, а ние сме недоволни, то е от миналото. Понеже си бил богат, но богатството ти е взето; имал си знание и си го изгубил; едно време си имал хубава памет, но сега забравяш; едно време си бил силен, но сега усещаш, че силите ти са те напуснали. Къде са отишли силите ти? Това са заблуждения на миналото.
    И това е Живот вечен да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго, Бога и Христа, Когото Си изпратил.
    Това е живот вечен да се освободим от всички минали заблуждения и да дойдем до Новото, което Бог ни дава.
    Бог изисква да разберем живота, който ни дал на земята. Например ти дадеш на един човек една чаша вода и цял ден да се радваш, че си дал една чаша вода някому. Дал си някому един плод и да се радваш, че си имал условия да му дадеш един плод. Това е служене на Бога.
    Да се радваш цял ден, че си срещнал един човек и си му казал една хубава дума.
    А пък ние сега говорим, че има ангели, че има онзи свят и пр. Има ги, всичките тия работи. Но това знание не е достатъчно.
    За да разберете Любовта искайте най-малкото. При Христа дойдоха двама Негови ученици и поискаха от Него следното: единият да седне от ляво, а пък другият от дясно на Него. Голяма работа искаха. Христос им каза: „Не знаете какво искате“. Те му казаха: „Как да не знаем“. Христос им каза: „Делата, които Аз правя, можете да ги правите и вие... Аз се кръщавам, можете да се кръстите и чашата, с която Аз пия, можете да я изпиете, но да седнете отдясно и отляво на Мене, това може да даде само Отец.“
    Бог дава най-малкото. В света най-малкото дава Господ. Бог е дал най-многото: Той е създал света, а пък за нас е дал най-малкото. Ти казваш: „То е много малко“. Едно житно зърно е малко, но като се посява последователно десет години, то расте е се увеличава и става много. Малкото расте, а пък голямото не може да расте.
    Ако нямаш най-малкото от Любовта, не можеш да я разбереш.
    Ако нямаш най-малкото от Мъдростта, не можещ да я разбереш.
    Ако нямаш най-малкото от Истината, свобода не можеш да имаш.
    Бъдете сега доволни от най-малкото, което ви е дадено. То е много трудна работа. Дадат ти едно зрънце. Ти ще го хвърлиш, като кажеш, че е много малко.
    Поставете най-малкото от Любовта в сърцето си. Поставете най-малкото от Мъдростта в ума си. И поставете най-малкото от Истината в душата си и ще добиете едно знание, което е следното: „Това е Живот вечен да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“.
    Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя.
    „Аз Съм Пътят, Истината и Животът“.
    И тогава да кажеш: „Ти Си Господи, Пътя, Истината и Живота и аз ще ходя този Път с Тебе заедно“.
    Песен: „Аз мога да любя“.
    Отче наш.
    След това се направи следното упражнение: Двете ръце съединени над главата в остър ъгъл. Те три пъти слизат до главата и се издигат и след това се спущат бавно надолу като обливане. След упражнението Учителят каза: Първото движение се свързва с думите: „И това е Живот вечен да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Второто движение се свързва с думите: „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя“. Третото движение има връзка с думите: „Аз Съм Пътят, Истината и Живота“.
    При всяко едно от тези три движения мислено се изговаря съответният стих.
     
    I Неделно Утринно слово,
    държано от Учителя на 19.3.1944 г. 6 ч. с., в с. Мърчаево, Софийско
  18. Слънчева

    Стихове

    От Слънчева,

    Ил
    *****
    Февруари се усмихва закачливо.
    И дава обещание, за радости и здраве.
    Нарисувах му с боичка светлинки игриви
    зная вече как след тъмнота да се изправям.
    Стопява се от нежност снежният калпак
    и тихичко капчуците нашепват.
    Птици и тревици са притихнали и чакат знак
    от Слънцето. Душите пеят, в предчувствие потрепват.
    Февруари е. От облаче наднича Водолея.
    Той ще ни открие много скрити тайни.
    Щом имам светлината ще посмея
    да полетя към вселени космични и безкрайни.
     1.02.16г
     
    *****
    Топят се ледовете, 
    мъглата се разпръсна.
    Просветва в умовете
    Любовта възкръсва.-

    Дъгата ни раздава цветове...  
      *****   Не са ми нужни твойте мисли. -
    Защо да се оплитам в тях?
    Животът ти - не ми е нужен.-
    В него има срам и страх...

    Днес аз, с криле на пеперуда,
    летя над цъфнали цветя
    и някои ме смятат тук за луда...
    Разказах им за цветни облаци, като дъга...

    Не ми е нужна и лъжата ти, за обич,
    но са ми нужни онези светове.
    В които няма завист, злоба и 
    всеки сам със облаци рисува си криле...       ' 01.16г       *****   Днес ми е леко и чисто. И пея.
    Да раздавам ли обич? Дали ще посмея?
    Няма лесни победи, 
    няма лесно изкачване.
    Но пък ето - срещам усмивки,
    добрини и закачки...
    И тръгвам отново,
    там, където е светло.
    Любовта е готова 
    да ме срещне приветливо.
      '01.16г       *****   Край на всички болести, край на всяко суеверие.
    Днес променяме света и гласуваме доверие
    на онази приказка, още недописана...
    В нея всички са добри и във светлина орисани...

    Да я пишем с вдъхновение, да се слуша със сърце...
    нека всеки го прегръщат две най-искрени ръце...
    Светлинките тихичко в нас примигват и проблясват,
    слънчева любов носи топлина и не може да угасне...     10.01.16г  
    Ил heart emoticon

  19. Слънчева
    Гордостта е вътрешно насочена емоция, която носи две общи значения. С негативна конотация, гордостта или горделивостта се отнася до надуване вследствие чувство за личен висок статус или постижения, които често се използват като синоними с високомерие. С положителна конотация, гордостта се отнася до чувство на задоволеност от привързаността към собствени или на друг избор и действия, или към цяла група от хора и е продукт на похвали, независима оценка, или изпълнено чувство за дълг или принадлежност. Философи и социални психолози отбелязват, че гордостта е сложна вторична емоция, която изисква развитие на чувството за самия себе си и овладяването на съответните концепсуални различия (например, че гордостта е различна от щастие и радост) чрез езиково взаимодействие с другите.[1] Гордостта може да бъде определена също така като несъгласие с истината. Една друга дефиниция на гордостта в първия смисъл идва от свети Августин: „Любов към собствените върхови постижения“.[2]. В този смисъл, обратното на гордост е смирение или вина, последното по-специално бидейки чувство за собствен провал за разлика от идеята на Августин за високи постижения и успех.
    Докато някои философи като Аристотел (и Джордж Бърнард Шоу), смятат гордостта за дълбока добродетел, повечето религии по света считат за грях, като Стария завет на Библията, използвана от християни и евреи.-Уикипедия

    Днес ще пиша за гордостта. Онази уж духовна гордост, която осъжда, заклеймява, анатемосва. Която прави едни по-! и най-! от други. 
    Гордостта подвластна на его-то. Тъй като са ме заклеймявали и осъждали се опитвах да разбирам причините. И съответно, когато в мен се прояви гордост да разбера защо и дали мога да я променя. Защото не искам да трупам негатив у себе си, а да го осветя, пропусна и разбера. Ето някои извадки от беседи на Учителя, винаги ми е помагало Словото, когато нещо се опитам да анализирам, разбирам и променям в себе си.
    ........
    Какво разбирате под думата „триъгълник“? Как го определят в геометрията?
    Сега може ли да кажете кое е най-лесното нещо в света? Нали сте се пързаляли? По-лесно нещо от пързалката има ли? Без никакви усилия, седнеш на шейната, само по себе си върви, магически. Каква е големината на една пързалка? Доколко може да продължиш пързалката? Нали скиорите се пързалят, но там се правят известни усилия. Теренът не е равен. Когато кажете, че една работа е лесна, какво подразбирате? Когато се качвате на една планина нагоре, вие се наклонявате към планината. Когато слизате от планината, вие се изпъчвате. Когато се качвате, вие се приближавате към планината, наклонявате се напред, когато слизате, се изпъчвате напред. Защо така правите? Когато казвате, че някой човек се наклонява, какво показва? Че нагоре се качва. Когато се изпъчва? – Слиза надолу.
    Фиг. 1
    Тогава изваждам правилото: Смирението е, когато пъплите нагоре, а когато слизате е гордостта. В триъгълника (Фиг. 1) страната AC е смирението, движението е нагоре, CB е гордостта, движението е надолу. Тогава, ако човек е горделив, как се лекува? Горделивият слиза надолу, изпъчва се. Значи трябва да се качва нагоре. Някой, ако иска още да слиза, ако се увеличава гордостта, нищо не придобива. При слизането не се изисква голямо усилие. Изпъчиш се назад, слизаш. Няма нещо по-лесно от гордостта. Най-лесното нещо е гордостта. Даже най-малките бубулечици, и те се изпъчват.
    AB е мярката, с която се мери смирението и гордостта. Тя е основата. A е бащата на смирението. От C трябва да слезеш при B. AC показва мястото, дето смирението почва и CB е мястото, дето гордостта почва. Дето е крайният предел на смирението, там гордостта почва да слиза. C е крайният предел на смирението. A е началото на смирението. C е началото на гордостта, а B е крайният предел на човешката гордост. Сега какво разбират хората под „гордост“? Вие какво разбирате под „гордост“? Без да гледате в никакъв речник, какво разбирате под „горделив човек“? На английски казват „прауд“ за гордост. Като се подуе някоя част на тялото, казват „прауд флеш“ – горделива плът. Всяка болест се произвежда от гордост. Всички болести се лекуват чрез смирението. Смирението е лекуване на болестите. Човек се освобождава от болезнените състояние чрез смирение. Сега под думата „болезнено състояние“ разбираме прекалено състояние в дадения случай. Когато нещо се прекали, се образува едно болезнено състояние. Всичките болезнени състояния са прекалени неща. Запример, някой човек мисли, че е много силен. От какво? От гордост. Мисли, че е много силен, че може всичко да направи, може да дигне 100, 150 килограма. Като се напъне да дигне, изсипе се. Някой път се напъне да разреши много мъчни задачи, повреди ума си. Някой прекалява в друго отношение: 4, 5 часа пред огледалото, направи една мазилка, събори я, направи втора, трета. Разсърди се, хвърли мазилката. На другия ден пак започне мазилките. То са изключителни случаи. Сега защо хората си мажат зданията? – Защото искат да ги направят хубави. Каква е според вас подбудителната причина? Хората обичат красотата, хубавите мазилки. Когато хората отвън замажат, но след малко се зацапа, показва, че външните условия са лоши. Замажеш едно здание, дойде буря, дъжд, зацапа се зданието. Това показва, че външните условия са лоши.
    Естественото положение на гордостта е да се превърне в самоуважение. Гордостта е орда. „Орда“ значи събрани хора, че вървят през просото. Думата „орда“ показва, който върви без посока, безразборно. Горделивият човек безразборно иска да мине, не търси обикновени пътища. Може да мине през много пътища и да си създаде неприятности на себе си. Тогава какъв е законът? Гордостта и смирението са две противоположни неща. Почти гордостта и смирението са равни. AC е равно на BC. И BC е равно на AB. Както е написано, показва, че и двете са равни. AC = BC, BC = AB. То показва, че двете се борят с AC. Двете линии заедно не са равни на AB, но поотделно AC е равно на AB и BC е равно на AB.
    Сега всички разбират смирението – слизане надолу. Във вашия ум да е смирен човек разбирате слизане надолу. Казвате: „То бива, бива.“ Вие нямате понятие за смирението. Вие считате смирението движение надолу, а пък гордостта – движение нагоре. Горделивият счита, че се движи нагоре, изпъчи се, качва се нагоре. Същата илюзия имаме, когато казваме, че слънцето изгрява и залязва. Според вашето понятие смирението показва движение надолу, не може по-надолу да слиза. А пък смирението е качване нагоре. Смиреният човек е по-учен, той се качва нагоре, неговият хоризонт става по-широк и по-широк. Горделивият, като слиза, неговият хоризонт се ограничава. Смиреният мисли, че е невежа, пък той е учен, мисли, че е ограничен, пък неговият кръг става по-широк. Горделивият слиза, неговият кръг на разбиране се ограничава, става по-тесен и по-тесен и най-после дойде до дъното. Казва: „Животът няма смисъл.“ То е крайната точка: „Животът няма смисъл.“
    Сега научихте едно нещо. Досега мислихте, че смирението е слизане. При смирението не слизате, но се качвате. При смирението единственото положение е да се качва човек. В качването човек придобива. Смирението досега никой така не го изяснявал. Вие досега не сте разбирали смирението – качване нагоре. Смиреният мисли за Бога, нагоре се качва. Горделивият не се качва, той мисли за други работи. Умът се качва и сърцето се качва в смирението. Ето една права мисъл. В триъгълника може да се изяснят две състояния: смирение и гордост. Тогава природата, за да примири тия две състояния, какво е направила? Тя е направила горделивите да бъдат корени на дърветата, смирените – да бъдат клони. Горделивият сега казва: „Отивам да видя какво има в земята.“ Центърът на земята го интересува. Като слиза на земята с амбиция казва: „Тия богатства, които са скрити в земята, може да ги разкрия“. Той е доволен. В растенията всичките горделиви хора работят в твърдата почва. Намират, че работата не е лесна. Казват: „Много се измъчихме.“ Те, като слизат в гъстата материя, мислят, че тя е най-рядка...
    Гордост и смирение
    Вие сте виделината на света. (Ев. Матей 5:14)
    Миналата беседа говорих за солта – първият Божествен елемент в живота, а днес ще говоря за втория елемент – Виделината. Ще се постарая да предам думите Христови на съвременен език, който се говори в двадесети век. Какво подразбира Христос под думата „виделина“? Всяка дума има свой смисъл. Само когато тя произвежда известен ефект в ума или сърцето на човека, само тогава е разбрана. Ако вземете кибритена клечка, може да разберете нейния ефект само когато я запалите, иначе тя е безсмислена. Следователно думите в говоримия език са кибритени клечки, и всеки трябва да има своя кутия и запалка, за да може да запали навреме своята клечка, т.е. всяка дума да може да произведе своя ефект. Не трябва да бъдем като малките деца – само да вадим клечки от кутията, да ги палим и да ги хвърляме. Това не е философия.
    Има много съвременни писатели, които постоянно вадят клечки, палят ги и ги хвърлят. Питам: Какъв ефект могат да произведат техните тъй запалени клечки? Вие сами съдете какъв е ефектът от такова палене. В бъдеще речта трябва да бъде осолена, да съдържа в себе си виделина. За виделината имате още смътно понятие. Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, т.е. който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл. В съвременната наука физиците спорят върху светлината, дали иде от слънцето или е нещо друго. Има учени, които оспорват, че иде от слънцето, а поддържат, че тя е особена енергия, която като дойде до земната повърхност, разбива се о нея и дава отражение на светлина. Виделината е един вътрешен процес. Тя е един елемент, който може да се опита всякога. Виделината е най-реалното нещо в света. Тя е хиляди пъти по-реална от този свят: тя създава човешката мисъл, желанията, тя е проводник в духовния свят и съществува във вид на съвремения етер; тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум, и без нея никой не може да мисли и да чувства. Всички, които са следвали в училище, минали са през гимназия, изпитали са трудности при решаване на някои задачи, знаят, че отношенията на тези задачи не се проясняват от един път, но като поработят няколко време върху тях, светне им някаква светлина и отношенията се проясняват. Виделината именно прояснява. Ще ви дам някои правила, за да можете да проверявате всичко, защото не ви говоря само на теория, а ви говоря върху положителна наука, която може да се провери на опит. Виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее. Когато писателите изгубят тази виделина, те стават безплодни; когато учителите я изгубят, изгубват своите методи и не могат да преподават; когато майките я изгубят, липсва им търпението и любовта и не могат да възпитават. Ако нямате виделина в себе си, не може да се прояви у вас Любов, Истина. Христос казва: „Вие сте виделината“. Кои „вие“? Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, т.е. всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по-правилно. Човек, който живее във виделината, е като плодно дърво, което расте на плодородна почва; в него всички плодове узряват. Когато във вашия ум има брожение на философски мисли, не се радвайте още. Това е, може би, едно цъфтене. За да опитате дали имате виделина, проверете дали вашите мисли ще завържат, ще хванат корени. Когато човек не е готов да умре за една своя мисъл, това значи, че тя не е родена в него. Преди да пристъпя да ви разясня по-надълго този въпрос, ще ви наведа един пример из българския живот. Аз имам за задача да оживя тези примери, да им дам съдържание. Този пример, който ще ви дам, е от мнозина слушан, но аз ще му дам нов характер. Разказват, че някой турчин, във време на подтисничеството върху българите, посетил един български чорбаджия. Като влязъл в стаята му, видял на стената три икони и до тях едно горящо кандилце. Иконите били: Св. Богородица, Св. Георги на кон и Св. Никола. „Защо ти са тези три картини?“, запитва той чорбаджията. – „Те ме пазят от всички злини, и досега зло не ме е сполетяло“, му отговорил чорбаджията. – „Чудно нещо, аз имам толкова слуги, плащам им богато, но те не ме пазят така – казва турчинът. – Колко струват тези икони?“, попитал той. Купил той три икони, занесъл ги вкъщи и поставил пред тях запалено кандило. Изпъдил от къщата си всички слуги и казал: „Вече не ми трябват слуги, аз си намерих верни хора, които да ми пазят къщата“. Но една вечер влезли крадци в къщата му и го обрали. Пристъпил той към Св. Богородица и ѝ казал: „От тебе няма какво да се оплаквам, ти си млада жена, имаш и малко дете, има с какво да се занимаваш“. Обърнал се към иконата на Св. Георги и казал: „И от тебе няма какво да се оплаквам: ти си млад човек, трябва да си яздиш коня, да си правиш удоволствие“. Обърнал се най-после към Св. Никола и му казал: „Ти си стар човек, нямаш нито дете, нито кон да яздиш, и затова тебе ще накажа“. И наистина, обърнал иконата на Св. Никола надолу с главата. След това Св. Никола намерил по някакъв начин ограбеното богатство и с това било отменено наложеното му наказание. И турчинът казал: „Така те искам!“
    Какво представлява Св. Богородица? Тя представлява жената с нейното сърце: детето е сърцето, което тя възпитава. Човек е дошъл в света да възпита, да възроди своето сърце, да го отгледа като дете. Питате: „Защо жените раждат?“ Чрез закона на раждането Бог ви учи как да възпитате своето дете, т.е. как да отглеждате вашето сърце. Ако майката даде на детето си чисто мляко, то ще бъде здраво, но ако млякото е покварено, детето ще умре. Какво представлява иконата Св. Георги? Св. Георги представлява човешкия ум, а конят – неговото физическо тяло. Човек трябва да язди своя кон; който не язди коня си, той ще го изгуби. Трябва добре да храните коня, но не и да го прехранвате, да не преяжда. Какво представлява иконата Св. Никола? Св. Никола представлява човек с добро сърце и добър ум, който се е качил на най-високото положение на живота, на разумния Божествен живот. Той трябва да се занимава с възпитанието на цялото човечество, за него всички хора трябва да бъдат като деца; той трябва да се жертва за другите тъй, както майката жертва себе си за децата си. Както Св. Георги глади и добре храни своя кон, тъй и разумните стари трябва да отглеждат младите и със своя ум и сърце да ги подтикват към разумен живот. Затова казва Христос: „Град върху планина не може да се укрие“. Ако вие имате виделина, ще можете да го откриете. Ако някой хиромант ви разгледа ръката, ще ви каже, имате ли виделина или не, тъй както когато влезете в един европейски град, по наредбата на града, по къщите познавате какви са хората. Като влезете в една къща, познавате какво обича домакинята. Ако преобладава червеният цвят, тя е жена на желанията, променчива е. Ония, които носят червени шапки, пояси, схващат, че светът е поле за борба, че трябва да се борят. Не отричам борбата, но тя трябва да бъде основана на Божествен закон, тя трябва да съгражда живота; разрушава ли го, тя е анархия. В борбата се цели свобода, а виделината има за цел тъкмо това – да ни направи свободни. А под думата „свобода“ се разбира Божествена хармония в нашите мисли и желания, да се уреди всичко в света, т.е. всеки да бъде на своето място; всеки да използва условията, които се крият в неговия мозък, в неговото сърце. Съвременните учени постоянно теглят мозъците на умрели хора за разни изследвания. В мозъка, именно, се отбелязва човешката мисъл. Той е градина. Каквато е почвата в човешкия мозък, такива ще бъдат и неговите мисли. В човешкия мозък има същите зони, както върху земята. В него мислите растат тъй, както на земята растат цветята. Всяка мисъл си има форма, която може да носи характера на овца, на вълк, на мечка, на лисица, на змия, на паяк, на мравка, и всички тези форми са качества, които образуват човешкия характер. И тази виделина влиза по същия закон, както светлината слиза отгоре и въздига всичко у човека, издига и добрите, и лошите животни, безразлично дали те са вълци или овци. И когато тези животни се оплакват на виделината, че има страдания, тя им казва: „Не бойте се, догодина аз пак ще ви създам, само поработете малко“. Когато се оплакваме, че в нашия живот има страдания, виделината казва: „Внимавайте, аз ще създам у вас необходимото“. Но тя не търпи съмнение, малодушие, безверие – това са отрицателни качества. Виделината е един живот на Божествена хармония, и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината. Виделината е един разумен елемент. Съвременните физици казват за светлината: „Ако се срещнат светлини от два противоположни полюса с различни дължини и вибрации, те се неутрализират и тогава се образува тъмнина“. Същото е и с виделината. Мъжът е единият полюс на виделината, жената – другият. Събират се, за да образуват една Божествена хармония. Те ще образуват такава хармония, ако дължините на техните вибрации са еднакви. Тогава се създава у нас чувството любов; тогава ние усещаме разширение на ума, на сърцето. Но непременно двамата трябва да произвеждат виделина. Като казва: „Вие сте виделината“, Христос подразбира всички други. Когато казва: „Аз съм виделината“, Той подразбира: „Аз и Отец Ми“....
    Виделината
    Водата и захарта са символи, които трябва правилно да се превеждат. Не можете ли правилно да ги преведете, вие ще изпаднете в грешки. Хората грешат не само по отношение на тези символи, но и по отношение на духовния живот. Като не разбират правилно физическия живот, те не разбират и духовния, вследствие на което дават криви обяснения за небето, за ангелите, за Бога. Те проповядват едно, а друго вършат. В това отношение те приличат на някой неопитен учител по рисуване, който предава на учениците как трябва да рисуват, а като започне да рисува, и той прави грешки като тях. Леките неща и учениците могат да ги рисуват. Дойдат ли до някои сложни рисунки, там учителят се проявява. Понякога и рисунките на учителя не приличат на оригинала.
    Днес всички хора говорят за висок морал, но като дойдат до приложението на този морал, те ще изнесат някаква права или крива линия, която донякъде само се съгласява с морала му. Едва ли ще срещнете човек, който може да понесе този морал в неговите тънкости, както е изразен в живата природа. Затова се изисква човек с ум и сърце като Божиите. Обаче ако при днешните условия човек има ум и сърце като Божиите, в него ще се роди голяма гордост. Малко трябва на човека, за да прояви гордостта си. Гордостта е качество не само на човека, но и на животните, и на растенията. Срещате млад момък или мома, свършили университет, но така дигнали глава, толкова недостъпни, като че цял свят победили. Когато Бог създал комара, последният извадил оръжието си и махал надясно-наляво с него. По едно време той срещнал един лъв в гората, жилнал го с оръжието си по носа и го повалил на земята. Комарът се възгордял и си казал: „Виждате ли колко съм силен? Такова голямо и силно животно – цар на животните, повалих на земята“. По-нататък комарът срещнал една паяжина и се оплел в нея. Паякът веднага започнал да го души. – „Как смееш да ме душиш? Преди малко повалих на земята царя на животните, а ти, толкова малко същество, ме нападаш и душиш!“ Преведете тези символи – комарът, лъвът и паякът и вижте в какви случаи в живота могат да се използват техните качества. Често животните, с някои характерни техни черти, се уподобяват на хора. В случая животните се взимат като символи. От гледището на великия свят всяко живо същество, малко или голямо, е на мястото си. В целокупния живот всяко живо същество представлява такава буква, каквато е буквата във всеки език.
    Представете си, че имате няколко букви от азбуката: „И“, „М“, „А“, „Г“, „Р“. Какво ще правите с тия букви, ако не знаете в какъв ред да ги поставите? – Ще се намерите в голямо противоречие. Обаче поставите ли ги в някакъв ред, вие ще образувате една дума, която ще убеди хората в нещо. Ако пишете писмо на своя приятел, в което нареждате буквите по начин, какъвто вие желаете, нищо няма да излезе: „И“, „М“, „А“, „Г“, „Р“. Наредите ли ги в някакво правилно съчетание, вие ще образувате думи, които ще ви подействат или благотворно, или като киселини. Това зависи от начина, по който буквите се разместват. Като разместите буквите, вие сте в състояние да образувате и киселини. Ако не знаете как да постъпвате в живота си, тия киселини могат да произвеждат големи взривове. Като влезе в духовния живот, човек трябва да си служи с положителната наука. Той трябва да знае къде да употребява всяка буква, всеки слог и всяка дума. Не спазвате ли тези закони и мислите, че всичко знаете, че сте завършили еволюцията си, вие сте пред едно голямо отклонение от правия път. – „Аз зная много работи.“ – Много работи знаеш, но още много не знаеш. Да сготвиш боб – знаеш, но да посадиш едно семенце в земята, не знаеш. Да сготвиш някакъв обяд, знаеш. Обаче дойде ли въпрос да помогнеш на някой, който страда от треска, не знаеш как се лекува треска. Ето защо, човек е дошъл на земята, за да научи всичко, да се усъвършенства.
    Какво значи да се усъвършенства човек? – Самоусъвършенстването представлява велика задача за човека. Казвате, че Господ е създал космоса, с всички планети и слънца. Казвате още, че слънцето и звездите били създадени за времена и за години. Какво разбирате под думите „времена и години“? – Животът се проявява във времена: в пролетта, в лятото, в есента и в зимата. Понятието „време“ не е така просто, както някои си го представят. Времето подразбира известни процеси, които се извършват в живота. Без тия процеси времето остава непонятно, защото само по себе си то не може да се прояви. От гледището на Божествения свят времето се уподобява на лист, върху който могат да се пишат различни неща. От написаното се съди кога какво е станало. Времето и пространството в живота вървят заедно.
    Какво представлява самият живот? Някои учени казват, че животът се характеризира с движение. В живота има движение, но сам той не е движение. Други учени казват, че където има живот, там има и мисъл. Мисълта дава подтик към живот, но животът не е мисъл. Много качества могат да се припишат на живота, но сам за себе си животът не може да се определи. Как ще определите какво нещо е метърът? Ще кажете, че метърът е мярка за дължина. Обаче това не е достатъчно. Има известни максими в живота, с които определяме, мерим неговите прояви, но тези максими не съставляват още самия живот. Понеже животът, в своята целокупност, не може да се определи, ние се спираме върху максимите, с които той си служи, и ги изучаваме поотделно. За пример, като дойдем до доброто, ние го изучаваме в кръга на неговата деятелност, без да го вадим от рамките му. Следователно не приписвайте на доброто качества, каквито не притежава. Често казвате, че някой човек е добър, но глупав. Това е частично разбиране на доброто. Добрият човек не може да бъде глупав. Доброто е основа на разумността. Без добро умът не може да се развива. Доброто предшества развитието на ума. Следователно, щом доброто се прояви у човека, едновременно с него започва да се развива умът, съвестта, интелигентността. Срещнете ли добър, но глупав човек, тази доброта още не е истинска, не е онази доброта, която е присъща на Божественото у човека. Тя е човешка доброта, а човек не може да взима себе си за мярка на нещата.
    Сега, за да не изпаднете в криви разбирания, вие трябва да изхождате от Божествената мярка на нещата, а не от човешката. Божествената мярка само е в състояние да очертае истинската морална физиономия на човека. Без тази мярка човек би бил склонен да съди хората за всяка тяхна грешка, за всяко тяхно престъпление, без да подозира, че и в него се крият възможности за грешки и престъпления. Разликата между един и друг човек се заключава само в степента на възможностите му. Колко хора днес са готови да говорят Истината? Коя млада жена би се осмелила да каже на мъжа си, че харесва еди-кой си млад човек? Има ли нещо престъпно в харесването? Докато е била мома, тя е могла да харесва този или онзи; щом се ожени, тя вече не е свободна. – Защо? – Защото не познава Истината.
    Само Истината прави човека свободен. Тя не познава Истината и не може да я изповяда. Докато нещата се разбират по човешки, вие всякога ще виждате престъпления там, където не съществуват, и ще ги отричате там, където явно съществуват. Има постъпки, които правят водата нечиста. Тези постъпки могат да се нарекат престъпления. Има постъпки, които правят нечистата вода чиста. Те внасят подобрение в тази вода. И единият, и другият резултат се виждат на края. Докато не е дочакал края на нещата, човек мъчно може да се произнесе за дадена постъпка, престъпна ли е тя, или не. Затова е казано в Писанието: „По плодовете им ще ги познаете“.
    И тъй, всяка постъпка, която е в състояние да накърни благородството на човека, да внесе известен наклон в пътя на душата му или да внесе елемент на нечистота в живота му, е престъпление. Ама условията в живота заставили човека да сгреши, да извърши някакво престъпление. Това е философия, която не оправдава човека. При всички условия на живота човек може да бъде чист – от него зависи. Щом иска да бъде чист, той може да запази чистотата си. Щом е чист в малките си прояви, човек ще бъде чист и в големите. Не е ли чист в малките си прояви, в големите по никакъв начин не може да бъде чист. Като не разбират законите на живота, хората се виждат в невъзможност да се справят с престъпленията и започват да се морализират: „Това не трябва да се прави, онова не трябва да се прави“. – Какво трябва да се прави? – Разумно трябва да се живее. Въпреки това, когото срещнете, казва, че е свободен да живее, както той иска. – Като живее така, към какво се стреми? – Към придобиване на щастие. Питам: Ако човек живее както иска или както разбира, може ли да бъде щастлив? Според мене само онзи може да бъде щастлив, който живее според ръководството на Божия Дух в себе си. Божият Дух ръководи всички хора, но всички не Го слушат. Там е различието. За пример, в къщата на един професор влиза беден, измъчен човек, който три дни не е ял и спал. Духът отвътре пошепва на професора: „Прояви милосърдието си към този човек. Нахрани го, дай му подслон, да си почине“. – „Зает съм, имам да приготвям лекция. Това може и слугата ми да свърши.“ – И слугата може да свърши твоята работа, но каквото той направи, за себе си го прави. Каквото ти направиш, само то е за тебе. Затова прекрати работата си, нахрани този беден човек, дай му възможност да си почине и като го задоволиш, продължи своята работа. Постъпиш ли така, работата ти ще върви успешно. Трябва ли професорът да се оправдава с това, че нямал свободно време?..
    Началото на добродетелите
     
     
  20. Слънчева
    И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века. Духът на Истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде. http://triangle.bg/bible/joh/14.html
    Отче наш.
    „Фир-фюр-фен“.
    Ще прочета част от 14 глава от Евангелието на Йоана от 18 стих до края.
    „Духът Божи“.
    Ще взема онези думи на Христа, дето казва: „АЗ СЪМ ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ“.
    На пръв поглед като че думите са ясни, не съдържат нещо повече. Път, обикновеното разбиране на пътя е място, по което се ходи, но пътят е и връзка. Ако от един свят до друг няма път, няма да можеш да влезеш. Път, значи път за влизане в по-висок свят. За този път човек трябва да има средства. Ако вие от екватора вървите към северния полюс, ще забележите една промяна, която става в температурата, после ще стане една промяна в годишните времена, в дните, в часовете. Щом дойдете до полюса, ще се намерите в едно противоречие. Там имате 6 месеца ден и 6 месеца нощ. Имате приблизително 2 месеца изгрев, слънцето не залязва, но се върти, спирално се подига. Почти лъчите на слънцето са хоризонтални, затуй топлината е малка.
    Някой искат да кажат, че нас земята ни интересува толкова, доколкото може да ни храни. Но земята е една книга, една Библия, един склад на знание. Тя държи много работи. Приблизително тя има един живот от два милиарда години и половина. Каквото е видяла, написано е. Мислим, че тя е глупава земя, няма никакво знание, че е неразумна. Земята е много по-умна от хората. Когато говорим за земята, че е по-умна не разбираме материята на земята, както когато говорим за човека, не разбираме тялото, то е средство. Има един дух, който живее в земята. Сега аз не съм да се поддържа да се доказват нещата. Туй, което се доказва, то не съществува. Туй, което не се доказва, то съществува в света, според мене. Щом доказваме нещо, аз го зная, че то не е реалност, то е сянка на живота. Едно време хората доказваха, че идолите са богове. Едно време хората доказваха, че силните хора са поставени от Бога и те са богове. Виждаме, че идолите се разрушават и силните хора и те умират. Това са човешки понятия. Казва: Какво нещо е истината? – Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Ако ти в твоя път, в който вървиш, вдигаш много прах, ти не знаеш, как да ходиш. Ако пътят, в който ходиш, има кал, пътят ти не е онзи, в който трябва да ходиш, пътят на истината. Той не трябва да има прах, не трябва да има кал, нищо повече. Щом има прах и кал, този път не е прав. Да се разберем какъв е пътят. Път без прах, път без кал, път без умора, той е най-приятният път, по който човек може да пътува. Той е пътят на живота и няма нищо по-приятно от този път. Сега виждаме хората са уморени. Не е този правият път, по който вървят, те вървят в мочурлаци. Сега този объркан свят, не е този свят, за който аз ще ви говоря. Някой път вие виждате облачно небе, мислите, че цялата земя е облачна. То не е така. Едно малко пространство е облачно. Другите места е ясно. Вас ви е неприятна мисълта, че животът е много тежък. Не зная, дали животът на един човек е по-тежък от живота на заeка. Виждам този заeк след като го гонят, животът му виси на косъм, той си играе, забавлява се, майстор е, разсъждава, дойде донякъде. Направи един кръг, подскочи 20-30 крачки, пак направи друг кръг. Вие се чудите защо играе. Дойде копоят, започне да обикаля по кръга, няколко пъти, дойде до центъра, озадачи се копоят. От центъра копоят мисли на къде е подскочил, направи втори кръг копоят. Някой път ходи, после пак се върне. Вие мислите, че това същество е глупаво. Казва: Да си поиграя с този глупак. Понеже, той като не разбира живота, взел да ме гони, да ме хване, каквото съм събрал да го изяде. Няма да го бъде. Мене Господ ми дал дълги крака, голямо геройство се иска, докато ме стигне. Даже най-голямата хрътка не може да стигне един заeк. Старите турци имаха големи хрътки, тазове ги наричаха. Задигне пушката, две хрътки като даначета, тънки, четат им се ребрата, коремът много тънък, като изкарат някой заяк, хрътката като наближи заяка, турчинът вика: Ха кузум, ха чучум, много любезни думи. Но, ако заякът изпревари хрътката, вика й: Ха гяур, ха домуз, най-лошите имена туря. Заякът дошъл нагоре бяга, задните крака са дълги, бяга лесно нагоре. Като влезе в гората, хрътката вече го напусне.
    Та казвам: Ние като турците по някой път, като върви нашата хрътка, като наближава заeка, казваме: Ха чочум. Като се изгуби заeкът, казваме: Животът няма смисъл. Животът има смисъл в учението. Човек трябва да учи. Който разбира, никога, никога не трябва да си тури на ум, че старо било знание. За новото, което иде, ще му по-служи. То е предисловие, ще му помогне. Новото знание изисква съвсем други условия. Ти пееш една песен, може да си започнал с основния тон на песента или от ре, ла, ми или фа, но последователно трябва да вземеш всичките тонове и да ги вземеш вярно. Певец е онзи, който е изправен в тоновете, може да предразположи хората. Ако вземе само няколко тона вярно, не е певец.
    Сега някои хора казват: Той е много добър човек, религиозен, той е човек на сърцето. Мисли, че като е религиозен, всичко завършил. Той, религиозният човек, да пее фа. Специалист е на един тон и втората октава на човешкия живот. Казва: Той детински живот, той е физически живот. Основният тон е ре, с ре се занимава. Казва: Много културен човек, той е в третата октава, който има основен тон сол. Тия три октави имат междини, влизането на една октава в друга. Тук в пианото имате отражение, седем октави имате, три октави са отгоре, три октави отдолу, едната е основна. Но в живота октавите на сърцето се различават от октавите на физическия свят и от октавите в умствения свят, различават се по своите трептения. Тоновете на физическия свят произвеждат сила. И съвременните хора, които живеят в него, казват: Силни трябва да бъдем. Всичко със сила не става. Някъде трябва топлина. Да кажем имате вода. Ако под думата сила разбираш, че трябва да я мачкаш, с мачкане нищо не става, иска топлина. Ако я стоплиш, влиза в работа. Някъде в умствения свят иска светлина. Ако вие нямате светлина, животът ви няма смисъл. Едновременно вие трябва да имате и сила, и топлина, и светлина. Например вие може да сте много богат човек, да имате много знание, но ако нямате топлина, вас ви липсва нещо.
    Та казвам: В съвременния живот хората се разделят, казват, този е светски, тези са религиозни, тези са глупци. После казват: Те са културните хора, в умствено отношение. Те го изопачават по много начини. Може да докажат, че три е равно на четири. Прави са, но при дадени условия. Една ябълка, разделена на три части и същата разделена на четири части, три е равно на четири, не е противоречие. Но три е равно на четири при известни условия. Но три е равно на четири при известни условия. Не всякога три е равно на четири. В три основни това е друга, в четири основни това е друго. Ако ги разгледаме астрологически съвсем се различават. Четири е число на гъстата материя, означава човека, който каквото вземе за себе си, събира. Може да умреш гладен, той казва: Мене не ме интересуват. Аз искам да живея. /Прави движения с ръцете отвън навътре/. Три е благородно число. Бог е в три лица, Юпитеровско число е. Дави се човек ще го извадиш, имаш да плащаш, ще ти плати, бие се за него, казва: Свобода му дайте. Каква голяма разлика има между тия две числа.
    Казвам: Нека дойдем до основните неща. Ако пътят представя материалния живот, ако животът представя органическия живот, ако истината представя крайната цел, свободата на човека. Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Крайната цел на живота е истината. Какво трябва да разбираме под крайна цел? – Каква е крайната цел на една мома? – Младият, красивият момък. Но това не е крайната цел, това е само привидно така. Тя казва, аз те обичам, заради тебе ще жертвувам всичко. Но тя не говори истината. Тази мома ни най-малко не иска момъка. Тя иска да му даде един такъв подарък, дето само Господ подарява. Тази младата мома, за да я задоволиш, трябва да станеш посредник, да се яви нейният възлюблен. Кой е нейният възлюблен? – Това (е) нейното детенце. Тя се жени, за да има свой възлюблен. Той ще се яви в такава форма, в каквато ще бъде послушен, каквото да му каже, тя (той) ще слуша. Онзи, големият, иска да заповядва. По него ще дойде възлюбленият, понеже, знае това казва: Ако не ме обичаш, аз няма да го пусна да дойде; ако ме обичаш и той ще дойде. Съгласяват се двамата. Заинтересовани са мъже и жени. Мъжът става средство да дойде възлюбленият на майката; майката става средство, за да дойде възлюбленият на бащата. Това са момиченцето и момченцето. Туй, което създава всичките скандали в света, Господ ги примирява. Мъжът казва: С друг мъж работа няма да имаш. Като дойде момченцето, тя може да го гали, да го милва, казва: Позволявам, аз съм допуснал. Тя казва: С жени работа няма да имаш, но дъщеря си може да я милваш. Питам защо хората са добили тия изопачени идеи? – Казва: По други жени да не ходиш. Жените се обезверили в себе си. Те не вярват в себе си. Мъжете се обезверили в себе си и те не вярват в себе си. Аз говоря сега принципално. Аз съм гледал женени хора, наблюдавал съм ги. Жената върви и мъжът я наблюдава като един орел, види някой красив мъж, погледне го. Мине някъде красива жена, тя го наблюдава. Някой път са доста умни. Тя е умна, казва: Хареса ми тази мома, мяза малко на майка ти. Той казва: Виж този мяза малко на баща ти. Тъй щото замаскират се.
    Има нещо в света незаконно. Незаконни неща са, ти едно дете не може да го храниш с твърда храна. Ако го храниш с твърда храна, осъждаш го на смърт. Ще го храниш с много деликатна храна. Като стане на четири, пет години, може да го храниш. Има една любов, която уморява хората. Прави са тия хора. Сега някой казва: Да се обичаме. За да се обичаме, трябва да пречистим любовта. Любовта на земята не е чиста. Тия покварените мисли развалят работите. Най-първо се оженят с любов и след като се оженят имат най-голямото недоверие. Преди да са станали религиозни хората са много вярващи, после като станат религиозни, влизат какви ли не съмнения. Съмнения, колкото искаш.
    Та казвам: Нас ни трябва една наука, която да ни обясни нещата. Има известни елементи в природата, които носят една отрова. Вие ако съедините азота с някой елемент, може да образувате азотна киселина, ако съедините сярата, образува се сярна киселина. Ако извадите тия отровни елементи, вие добивате онези естествени елементи. Как става сярната киселина? – Отпосле се образува. То е едно човешко съединение. Понеже азотът е от високо произхождение, той е в материалния свят, тъй го вземат. Окултно, той завзема най-високо положение, най-голям аристократ е. Пречистена кръв има. Ако вие го съедините с по-долните елементи, тогава той с тия елементи образува отровите. Той не трябва да има вземане и даване с жени. Такива съединения не може да прави рядко. С когото завърже приятелство, женитба, не разчитай на женитбата, то ще бъде до ден и половина. По някой път ме озадачават някои факти. Някои млекопитаещи по отношение на брачния живот, пример са. Лъвът е еднобрачен. Той веднъж се жени. Като умре единият, другият остава сам. И орелът е еднобрачен и гълъбът не е еднобрачен, като умре другарката му, намира си друга и гугуцат. Гълъбът е пример в друго отношение, по отношение на храната, той (е) прецизен. Хиляди години той живее в най-лошите условия, никога не се е изкусил да хапне месце, червейчета, а само зрънца. Каквито и да са били условията, не са го заставили да хапне. Той е обърнал внимание на храненето. Храненето е по-важно за гълъбите, отколкото брачният живот. Че ти искаш да дойде някой твой възлюблен, аз ще стана пример. Няма какво да се занимавам с тебе. Ти искаш да дойде твоят възлюблен.
    Преди няколко време дойде една госпожа от София, която живяла с мъжа си и тя го считала за светия. След много време тя видяла една бележка, че той бил женен и имал деца преди. Това тя не е знаела. И не го допущала. Тя не може да му прости, как така да я лъже? – И на себе си не може да прости. Ами ти как да излъжеш, защо да не можеш да простиш? – По някой път вие като не прощавате, кои са причините? – Ако някой човек има да ви дава пари, че не ви ги плаща, вие му прощавате, ако ви плати четирикратно, вие сте готов да плащате. Непрощаването е свързано с всички тия материални блага. Щом някой човек не е донесъл тия блага, които очаквате, не можете да простите, не е идеално. Законът седи другояче. Ние трябва да зачитаме Божия закон, Законът на Любовта трябва да се зачита, понеже от този закон зависи човешкото щастие. Ти ако любиш един човек, ти ще създадеш царски път на своята душа. Онзи, когото любиш, не мисли, че може да го обичат десет, двадесет души, ти като обичаш този човек, ще създаде възможност за твоето бъдеще. Себе си подигаш. Ако ние любим Бога, ние ще повдигнем Господа, но ние като го обичаме с това обичаме и себе си. Казвате: Каква нужда има да го обичаме Господа? – Ти имаш нужда. Ако обичаш Господа, във всяко отношение може да успееш. Ако не Го обичаш, ако твоята любов е колеблива, ти не можеш да очакваш никакво постижение в света. Понеже, връзката между всички неща е Бог, който е скрит във всичките прояви на живота. Единственият, Който може да те упъти, да ти даде светлина, Единственият, Който може да ти даде топлина, Който може да ти помогне и в най-тежките времена на живота, Той е, Който се жертвува. И в ада да си, Той може да те извади. И в най-благоприятните моменти, Той може да те извади. Казвате: Не може ли и без да се молим на Бога? – Чудни сте по някой път. Молитвата е език. Ти трябва да знаеш езика на Баща си. Бог те пратил на земята, трябва да знаеш Неговия език. Ти като не говориш на езика на баща си, какъв син си? – Роден си от Господа, не искаш да говориш езика Му. И Той няма да ти говори. Тогава какво ще стане с вас? – Няма по-голямо нещастие от това, да престане Той да ти говори. Невидимият свят, когато искат да накажат един човек, го наказват по този начин. То е най-голямото наказание. Има един живот в ада, дето се мъчат и пак са блажени, че има на кого да се оплачат един на друг. Пък има един ад, останеш сам в карцера, никой няма наоколо, ни глас, ни ослушание. Досега всичките хора са проповядвали, но на земята има този ад. Казва: Чужд съм на света. Коя е причината? – Щом се отчуждаваш, ти си се отделил от Божия Закон. Ти искаш да те обичат хората, трябва да бъдеш честен в Любовта си, да нямаш никакви задни цели. Ще дойде, неизбежно е. Не е виноват, ако Любовта не е дошла. Ще разбираш тази Любов, ще разбираш нейния език. Ти трябва да разбираш нейното ухание, трябва да разбираш нейния свещен трепет, трябва да разбираш нейната светлина, да разбираш нейната музика, тя си има своя октава. Чудни са хората, говорят за Любовта. В какво седи Любовта? – Любовта си има основен тон, основен тон от 12-тата октава, дето я няма на земята.
    Нека сега да се повърнем във възможното в света. Ние се стремим към постижения. Искаш да се развиеш, искаш да станеш музикант. Трябва да знаеш пътя на музиката, какъв е. Ти искаш да станеш човек на изкуството, художник или искаш да станеш скулптор, или искаш да станеш поет. За постижението на туй казваш, че то тъй ще дойде от Господа. Дарбите са дадени на всички, тия дарби имат известни пътища, по които се развиват. Житното зърно се развива при известни условия, при известна температура, при известна почва. Тя е из лозените пръчки и те избират почвите. Колкото почвата е по-подходяща, по-добре. Колкото топлината е по-подходяща, толкоз соковете са по-сладки на гроздето. Ние в ума си страдаме от недоимък на светлина. Често в сърцето си страдаме от недоимък на топлина, често тялото страда от безсилие, няма достатъчно сила. Аз я наричам животворна сила на организъма. Когато човек е здрав, ходи изправен, пазете се. Почнеш ли да се навеждаш, земята те привлича, ти изгубваш своето равновесие. Не се свивай. Дръж ръцете си изправени, гръбнака перпендикулярен. До този перпендикуляр светлината и топлината идват правилно. Има две течения, които стават по гръбначния стълб надолу, едното слънчево течение, другото лунно течение. Сега няма какво да ви разправям. Някои от вас, които се интересувате, има школи. За да бъдете във връзка със слънчевото течение, вие трябва да обичате живота, вие трябва да обичате центъра на този живот, отдето произтича. Да сте във връзка с лунното течение. Вие трябва да обичате луната. В какво седи Любовта на луната? – Нейната задача е да лекува хората. Ти си неразположен, ще обичаш луната, ще оздравееш по-скоро. Забелязано е, че ако ти се разболееш, при празненето на луната, болестта лесно ще мине. Ако се разболееш, когато се пълни луната, мъчно се лекува. Единственият начин е Любовта. Ако обичаш луната, лесно се лекуваш, ако не – по 4-5 години може да страдаш от безлюбие. Луната е свързана с религиозните вярвания на хората. Под думата луна, разбираме трябва да обичаш Бога, Този, Който те лекува. Бог направил две светила, за да ти светят, едното в тъмнината на живота, другото в светлината на живота, да ти дава живот. Ти трябва да разбираш луната, която в живота ти помага. Казваш: Луната сега ще обичам. Ще я обичаш, защо не? – Няма да й се покланяш. Казано е там, да и се не покланяш. Ние всичко, което Бог е създал, трябва да обичаме. Да възлюбиш Господа Бога Твоего на земята и всичко, което Той е създал. Навсякъде трябва да го виждаш. Така няма заблуждение. Щом ти обичаш света, изваждаш Бога от света, ти си на крив път. Всеки трябва да върви по онзи път, който Господ е определил. Да видиш как Господ е създал едно растение, да научиш закона. Какъв закон трябва да научиш. Че Господ е поставил главата на растенията в земята, затрупал я. Туй растение е пак благодарно и дава най-хубавите сокове и плодове и не роптае. Твоята глава е обърната нагоре, Господ ти дава и ти си пак недоволен. Следователно, тия растения при най-лошите условия и те благодарят на Бога, ти при най-добрите условия постоянно мънкаш, казваш: Не го бива, това не е добро, онова не е добро. Всичко все лошо. По някой път българинът гледам има две неща: Българинът има едно чувство, много преувеличава. Като иде на някой сбор, казва: Свят, свят, яйце да хвърлиш няма къде да падне – преувеличава. Пък то събрали се сто двеста души. Ако му кажеш за материалните работи, как е берекетът тази година, започва да мисли, едва ще се изкаже, хич не преувеличава. Ако попиташ турчина, казва: Бинберекетверсин. Той обича да се хвали, че е много. Българинът казва, че е малко. Българинът го е страх да каже, да не би Господ да чуе и да му вземе, казва, че е малко, че Господ като чуе, да увеличи. Хитрина има малко. Понеже, знае, че е щедър, да даде повече, понеже е заинтересован. Психологически е това. Аз така разсъждавам. Туй, което не засяга него, той е щедър. Когато хвали някого, той е учен човек, всичко знае, много знае. Казвам: Всички тия работи имат своя психологически произход. В българина чувството Любов към Бога, е слабо развито, това съм установил в моите наблюдения. Съвестен е, твърд е. Съвест има от Божествения свят. Твърд е, когато в духовния свят искат дирек, хващат българина. На невидимия свят, всичките диреци са българи. Другаде няма да го намериш, но за дирек става. Когато наблюдавах една от най-големите български ясновидки, казвам й: Много си съвестна, честна, справедлива, но любов към Бога нямаш. Много малка любов имаш. Всичкото, което го правиш, не го правиш от любов. То казва ме мъчи. Ако има нещо, което ме мъчи, то е. На главата известна част показва това. Когато има това чувство, успява навсякъде, носът, ноктите нормални. Когато човек има това религиозно или Божествено чувство, в него има един свещен трепет, благоговее пред всичките хора. Когато е слабо развито, казва, че никой нищо не струва. Аз говоря сега, когато в него са развити разумността, интелектът е развит, съвестен е, то е едно от най-хубавите чувства, от най-деликатните чувства. То предава една много красива осанка на човека. Такъв човек никога няма желание да излъже. Като дойде, той винаги е щедър, пази твоите интереси и гледа с нищо да не те оскърби. Много внимателни хора са. Аз ги наричам тия хора, които обичат истината. Аз съм пътят и истината. Истината може да живее само тогава, когато в нас е развито това Божествено чувство Любов. Сега вие всинца има да развивате още това чувство. Ако разгледате вашия живот, по някой път Господ ви дал хубави условия, вие сте доволни, като дойде някакво противоречие, веднага вие се колебаете. Вие считате за всичките неща, че Господ е отговорен. Господ е отговорен за Него. Мен ми разправяше един българин своята опитност. До едно време считал, че обществото е виновно, казва, после забелязах, че не е обществото, най-после дойдох до мисълта, че всичкото зло е в мене. То е другият полюс. Нито светът е причината, нито сам човек е причината. Светът може да е съблазън, и ти си съблазън. Казвам: Не осъждай себе си. Направил си една погрешка, не се съди. Считай, че ти си актьор, играеш известна роля, не ти е по характера, кой е крив. Ролята е крива. Ти не искаш да играеш. Но в драмата е турена и ти искаш, не искаш, ще играеш. Да кажем, че си сприхав човек, и гледаш да не вземеш за в бъдеще такава роля, по един добър начин да се повдигнеш, да ти дадат видни роли. По-простите роли да останат за по-простите актьори. Ти като виден актьор се подигаш да имаш ролята на някой поет, на някой музикант, на някоя отлична майка, на някой цар, на някоя царица, на някой философ, на някой калугер, на някой постник, отшелник, не такива роли на коцкар, хайдук.
    Ние, съвременните хора, сме лишени от онова великото благо, което Бог ни дава поради крайното подозрение, което съществува. Има какво да се плашим, но няма някъде, дето подозрението не е на място. Има две неща по-съвместими: вълкът не може да опасе нивата и овцата не може да изяде един вълк. То са несъвместими неща. При топлината водата не замръзва, а ври, но при студа замръзва. При студа водата не завира. Казвам: Хората като станат религиозни, стават крайни критици и казват: Той не върви по правия път. Че кой е човекът, който върви по правия път? – Той трябва да е крайно съвестен. Най-първо трябва да започне с милосърдието, крайно милостив трябва да бъде. На физическото поле трябва да бъде съвестен и честен. Две неща различни, със Съвестта е правото. Като човек мене не ми подобава да кажа една лъжа. Другояче дали е право или не, направил съм погрешка, не може да се извинявам, не е права постъпката. Ти не трябва да допущаш никаква погрешка като честен човек. Значи богат си, защо ще вземеш парите на друг човек. В справедливостта ти може да си най-бедният човек, няма да се обърнеш да кажеш: Сиромашия е това. При най-голямата сиромашия ти и последният кодрант, който имаш, ще дадеш, ще си изпълниш дълга. Онзи човек, който е така развит, не се бои от сиромашия. Сиромашията е изпит за човека. Има много деца, които в съвременния свят са подхвърлени или много деца има откраднати. Не е подхвърлено, от голямо произхождение е. Изтезават го. Един ден като намери баща си, освобождава се. Всичките сегашни хора са откраднати. Мнозина сте откраднати. Трябва да намерите баща си. Имате един баща, който седи над вас. Този, който ви терзае, не е ваш баща. Той казва: Тебе знание не ти трябва, за тебе работа, работа постоянно, препоръчва работа. Ни най-малко не ти препоръчва да си честен, добър, казва: Каквото искаш, но работа трябва. Казва: Смел бъди, претърпи го. По този начин не се говори. Имаме един много добър пример. Най-добрата черта в един от израилските царе, като го гонеха Саул, да му докаже, че не му мисли зло, отряза едно парче от дрехата му. Казва: Можех да те убия, виж отрязах това парче от дрехата ти. Онези те заблуждават, които мислят, че аз искам да те убия, аз не се нуждая да взема царството ти. Казвам: Добрата страна в Давида беше съвестта, защо да го убие. Той се настани най-доброто място.
    Ние, съвременните хора, трябва да зачитаме онова, което Бог ни е дал. Всеки от вас не знаете какво велико предназначение имате. Някои от вас сте предназначени в далечното бъдеще да бъдете ръководители на цял един народ. Сега се изпитвате, минавате през един такъв курс. Вие се задоволявате с малки работи, да се ожените, да имате един мъж, да бъдете богат, да има пари, да има слуги, апартамент, да имате няколко деца. Утре вашите деца се оженят и ще имат свои деца, ще ви напуснат. Казват: Този старият да си върви от този свят. Един баща, който не може да роди една дъщеря или един син, който да казва: Баща му да живее и бащата да иска синът да живее, че и бащата е добър и синът е добър, той е истински баща и истински син. Бащата да не казва: Отгде се пръкна този син, по-добре да го нямаше. Това не е баща.
    Та казвам: Всички вие искате да бъдете бащи и майки. Ако не можете да отхраните добри деца, какви бащи и майки сте? – Нали майките и бащите създадоха този свят. Тия хора защо се бият? – Бащите и майките са виновати. Ако бащите и майките биха внушили на синовете си ония възвишени идеи за Бога, ние щяхме да имаме съвсем друга култура. Даже още сега ние можем да се освободим. Щом един постъпва добре, ние сме по-добри. Щом те ухапе един току изведнъж се измениш. Искаш да си отмъстиш. Слушай тогава възмущават се слабите хора, силните хора не се възмущават. Ухапала ме една мравка. Може да я хвана, да я стисна. По някой път я взема и я туря във вода, като рече да се дави, извадя я. Казвам й: Не се занимавай да ме хапеш. Най-после що се плашите вие. Онеправдае ви някой. Тази идея е лъжлива. Никой не може да ви онеправдае. Веднъж един ми казва: Знаеш какво може да направя, като извадя кобура. – Я го извади, рекох. Ще ти остане ръката във въздуха. Ти мислиш, че можеш да ме убиеш, ха бръкни. Не се е родил онзи, който може да бръкне и да хване кобура. Мислите, че в света всичко можете да направите. Но може да се откъсне ръката. Той като бръкне и ръката ще отхвръкне. В първото християнство като дойде Ананий и Сапфира да лъжат. Казва му Петър: Защо тази лъжа, туй имане, което даваш не е ли твое, защо скри от него, пък искаш да лъжеш. Падна Ананий и умря. Иде неговата другарка и тя лъже, казва й: Ето онези, които изнесоха мъжа ти и тебе ще изнесат.
    В света има ред и порядък. Хората умират по своя несправедливост. Ти си господар, никой не те заставя насила, никой не те заставя насила да идеш да (се) биеш. Ти го желаеш. Аз може да бъда полезен във войната като лекар да ги превързвам. Ако ме викат във войната, ще ги приспя всичките. Докато съм там, всичките ще спят. Ако искат да се бият, мене трябва да ме евакуират, да си вървя, че да могат да се бият. Някои хора мислят, че могат да се бият. Ако Господ иска да прекрати, ще тури 150 под нулата, как ще се бият тогава? – При 10, при 40 градуса под нулата се бият, но при 120, 150 никакъв бой не може да има. Сега аз говоря на вас, не какво да се прави. Ако вие имате вяра в Бога, Той ви изпитва. Казвам: Ако ме вземат насила, ще престане боят. Понеже, тях ги е страх да ме накарат. Както и да е ние им желаем доброто. И те един ден ще ме послушат. Аз им казвам: Не се бийте. Престанете да се биете. Те ще се примирят, ще си подадат ръка. Туй ще го видите. Туй, което Господ направил в света, то не е човешко. Туй, което Бог казва, ще бъде. Тогава Господ ще заповядва в сърцата на всичките хора. Казва: “Ще се заселя между тях, Аз ще им бъда Бог и те ще Ми бъдат народ, и ще Ме познаят от малък до голям”. Щом Го познаваме, само тогава ние ще можем да живеем. Когато Господ дойде на земята да се всели в хората, в техните умове да се всели в техните сърца, тогава ще настане тази епоха, която ние очакваме. Та казвам: Преди тази епоха, ние трябва да изучаваме законите. Светът няма да се оправи тъй, както ние мислим. Докато се извае една статуя, чукът на скулптора има да работи, да чука, докато се изрисува една картина. Дълго време има четката да работи. Докато един цигулар може да изсвири една пиеса, дълго време лъкът трябва да играе по струните, ръката да се движи, докато се изсвири както трябва. Така е и с пеенето.
    Изисква се в света хора на Любовта във всяко отношение. В художника, в картините виждаш Любовта заговорила. В цигуларя Любовта е заговорила. Като четеш поета, да направи реформа, да кажеш: Искам от сега така да живея. Като свири цигуларят да кажеш: Искам тъй да живея, както свири този цигулар, така искам да живея, както този художник рисува, така искам да живея. То е вече изкуство на Любовта. Религиозните хора не държат, казват: Искам като този човек да бъда добър. Ти няма да говориш за религия. Вечерно време той е в тъмнина, веднага ти ще светнеш, ще му покажеш пътя, ако е в затруднение ще го улесниш, ако е смутен, ще премахнеш неговото смущение; ако не знае предназначението си, ще го упътиш. Този човек ще те обича. Казва: Да си поговорим за Господа. Аз ето какво бих поговорил на един човек, ето какво бих му казал: Ти имаш един отличен глас. То е един капитал. Ти имаш един музикален тон, много хубав. Обърни внимание на музиката. Там е твоето бъдеще. Една дума бих му казал. Аз го пращам при Господа. Там е твоето бъдеще. Една дума бих му казал. Аз го пращам при Господа. Той като започне да свири, той ще намери Господа там. По някой път гледам религиозни хора, които не са музикални. Религия без музика не е религия. Религия без поезия, не е религия. Религия без наука, не е религия. Религиозният човек той диша живот от себе си, той не съди никого, той вижда хората, извинява ги, той живее добре и иска всички хора да живеят както него и им дава един добър пример.
    Та казвам: Ние няма какво да се делим, на сектанти, на окултисти, на православни или на католици. Не е лошо православието, право да славиш Господа. Право да славиш Господа, трябва да си съвестен, трябва да си твърд в убежденията, право да славиш Господа, трябва да Го обичаш. Право да славиш Господа, трябва да бъдеш милосърд, трябва да бъдеш разумен, деликатен в обходата си. Всякога трябва да бъдеш деликатен, не само като излизаш от църквата, в неделя, но и в най-тежките моменти на живота си. Човек като копае на нивата, повдигне се, усмихне се. Всяка работа го занимава. Казва ти: Както обичаш. И в тебе се зароди желание и ти да вземеш мотиката.
    АЗ СЪМ ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ. Ако в живота ние не може да пазим органическия живот, ако в пътя ние не можем да подобрим умствения живот, ако в истината, не можем да подобрим духовния живот, тогава нашите вярвания не са прави. Аз опитвам някои хора, срещам някои хора и виждам, колко са упорити. Аз го усещам така. Гледам той е толкоз алчен, че трепери на парата. Като дойде и аз ставам като него и аз дребнав ставам, извадя пет стотинки, тури ги в джоба, ако имаше една стотинка щях да извадя. Туй го зная. Дойде друг човек, изведнъж ставам щедър, извадя пет лева, десет лева, давам. Щом съм щедър и давам, този човек е добър. Щом съм скържав*, той е лош. Тогава какво правя? – Когато искам да давам, отивам при онези, които дават; когато нямам нищо в джоба си, отивам при тия, които са скръжави, за да се извиня. В света като се приближиш при един човек, всеки човек остава върху нас своя отпечатък. Ако е поет, поезията си; ако е музикант, музиката; ако той е весел и ти се настройваш весело; ако е тъжен и ти ставаш тъжен. Казвам: Ние си и предаваме чертите. Не сме така бедни, както мислим. При добрите хора сме свободни, понеже, те не ни ограничават. Единствените хора, които ни ограничават, то са хора недоразвити.
    Под думата ПЪТ, аз разбирам онзи възвишен умствен живот, който разбира смисъла, защо е науката. Понеже, всички неща са за науката. Горе най-възвишените същества за наука са създадени. Под думата Живот ние разбираме органически живот, който сега се развива. Под думата Истина, ние разбираме тия сили, които хармонират тия трите свята в една хармония. Нашият умствен живот и нашият живот на сърцето, защото нашето сърце мяза на езеро, в което се втича животът, капиталът – аз тъй го уподобявам.От физическия живот става втичане. Дето човек работи с волята, втичане става в този живот. Защото, ако нашата воля не внесе и не изнесе, процесът в нас не е правилен. Тогава в нас се зараждат всичките болезнени състояния. Когато втичането е нормално и изтичането е нормално. Тогава имаме здравословно състояние. Затова сърцето на човека трябва да бъде езеро пълно, да разчитаме, че има с какво да разполагаме, да не се боим, че ще изтече. Туй, което изтича от ума, трябва да изтече и из волята, трябва да възприемем. Бог чрез нашата воля ни дава. От земята имаме жито, пълним хамбарите. Умът като мисли, ти ще раздаваш от онова, което Бог ти дал.
    Казвам: Всинца трябва да бъдем носители на ония велики блага на щедрост, които Бог дава да изпълним Волята Му. Тогава ние ще имаме Неговото благословение: и философи, и поети, музиканти, съдии, майки, бащи, всякъде. Навсякъде новото учение така трябва да се приложи. Сега, когато вие искате да развивате вашата воля, то е първата октава, съвсем други са трептенията. Ако искате да развивате вашето сърце, вие сте втората октава, в музикалния свят на сърцето имате други тонове, не е същата октава. Щом искате да развивате вашия ум, вие сте в третата октава на живота. Три октави, от три различни системи, които са свързани помежду си. Казвам: За в бъдеще ти искаш да развиваш тялото си, трябва да разбираш първата октава, какъв е основният тон на здравето. Искаш да развиваш чувствата, трябва да знаеш, какъв е основният тон на чувствата. Тогава ще започнеш хубаво да изучаваш тази гама. Сърцето има своя песен, своя мелодия, има основен тон. Ако знаеш умствено да пееш, ако знаеш сърдечно да пееш и физически да пееш с глас. Как ще разбираме тогава? – Пейте и възпявайте Господа в сърцето си. Сега сме дошли до онова положение на сърцето. От изобилието, което имаме, от препълването на сърцето човек говори. От препълването на доброто сърце човек музикално да дава, музикално да прави добро, че всички на-всякъде да знаят, че той върши Волята Божия. Музикално хората за бъдеще трябва да правят добро.
    Един факт. Вестниците пишат, че водата над Видин била на 6 метра висока. Виждам сега българите как тичат да помагат. И във време на война такова наводнение е. Добрите хора трябва да ходят със своите лодки да помагат на онези, които са окръжени с вода.
    Добрата молитва.
    24. неделна беседа, държана на 8 март 1942 год., неделя, 10 ч.с. Изгрев, София.
    Живот,_път,_истина
    Връзка:
    http://www.beinsadouno.com/board/blogs/entry/4492-петър-дън
  21. Слънчева
    В събота, рано сутринта Б. отиде да играе Паневритмия. В осем без двадесет беше в горичката, на сформираната поляна, зад Тв кула. Имаше групи хора, които играеха някои от упражненията, дадени от Учителя. Няколко пъти успяваше да се включи и да ги изиграе и усещаше силата им, значението им. Енергията в тялото се балансира, има упражнения за връзка със земята и други за слизащата, нова, космична енергия...
    Сега изигра 6-те упражнения. Беше благодарна на хората, които са си направили труда да ги намерят, изучат и предават на другите.
    След това се подреди за Паневритмията. Заедно с приятелката си К. Имаше доста нови, млади и усмихнати хора... 
    След играта, с К. решиха да отидат на Витоша. Преди това посетиха мястото на Учителя. Минаха покрай къщи и дворчета и се възхити на круша, отрупана с плодове. Жълти, сочни, нападали на земята, ранни круши... Определено и се хапваше този хубав плод. След няколко къщи отново видя круша, бяха друг сорт, още малко зелени и ги показа на К., усмихнато. Поеха с колата към Симеоново...
     Имаха си пътечка и се качваха от време на време до Ел Шадай. К. беше приказлива и искрена. Б. дори не помнеше как станаха близки, случайна среща, но сякаш нещо различно ги свърза и споделяха доста от специфичните си преживявания. Една от сродните души в сайта за учението...
     Стигнаха на поляната за Паневритмия. Излязоха на полянката, бяха я открили преди години по един вълшебен начин. Тръгнаха без да знаят накъде, в 7 часа сутринта, когато нямаше никой нагоре. Спряха се пред пътечката, която водеше натам, случайно. Чудеха се и изведнъж, Б. сякаш чу музика, почти едновременно си казаха-натам е, правилно... Излязоха на поляната и се спогледаха. Нямаше никой. Оказа се, че и К е чула музиката... Странно, някое невидимо приятелче им помогна. Бяха част от малката групичка, която игра за вълната Паневритмия, която се организираше...
     И днес така, тръгнаха без да знаят накъде, по друг път, който пак ги изведе на същото място, като вървяха през гората видяха малки диви ягоди. Сети се за поговорката - Мъничко, червеничко, цар от път отбива. Хапнаха цяла шепа ягодки. Птиченца чуруликаха и пътечката им се стори много приятна... Стигнаха на познатата полянка.
     Но сега имаше деца, бебенца, двойки - млади и по-възрастни... Седнаха за малко на сянка и решиха да хапнат. К. извади домашно приготвена баничка. При тях дойде млад мъж и ги попита дали са с автомобила спрян наблизо, но не беше техния. Почерпиха го с баница. След малко момчето се върна и донесе 4 сочни, зрели круши. И двете започнаха да се смеят и му благодариха. Желаните круши... След кратка почивка тръгнаха към Ел Шадай. Бавно и полека. Тази година Б. за първи път излизаше сред природата и това личеше по бавното вървене и умората. Нагоре вървяха с бавно и леко приведени.  Имаше доста нови табели с указание за пътечките. Както и табели с мисли на Учителя. Срещаха други хора, някои сами или на групи. Усмихнати, поздравяваха се, сякаш се познават. Нормално, в  планината, сред природата всички прегради и маски падат и се пази тишина, зачита се пространството. Хората усещат заряда на чистия въздух и вътрешната радост от приятната умора по пътя към върха се усеща в общуването... Прекрасен, зареждащ ден!
    Ил
     
  22. Слънчева
    Ако проследим историята, ще видим, че винаги, при всички народи е имало желание за власт. Някой, който да казва как да живееш, какво да мислиш и чувстваш. Някой, който смята, че е по-знаещ, разбиращ, умен...
    Старейшини, водачи, жреци или църковници. Политически лидери и какви ли не още... Все за наше добро, разбира се или за свободата ни... 

    А всъщност, за да сме свободни ни е нужно само да имаме дух, с будно съзнание и волна душа. Да преоткриваме света, да го пресътворяваме и усетим. Да го пречупим през призмата на собственото си усещане или виждане... Има обаче нещо мъничко, но важно. Този, който иска свободата си, трябва да поеме отговорност за действията, мислите и постъпките си. Само така може да израства и напредва по пътя, който е избрал...
    Свободният човек е преминал през огън и вода, получил е криле. Слабички, но постепенно заякват и го понасят към нови светове, откриват му нови простори... И така, летейки си, заради самия полет се среща с многото други преди него, които са имали смелостта да Бъдат. Себе си. Да следват духа си и чуят душите си... С любов, заради самата Любов. Стремеж към правда, заради самата Правда. С мъдрост и истина, заради Мъдростта и Истината.
    Има едно слово, слово, което е подхранвало душите и ги е водело към светлината. Слово, което всяка душа е улавяла и отразявала в творчеството си. В картини, в музика, стихове или романи... Дори и в научни постижения.
    Словото не е просто дума. Може да е нота или сбор от думи или ноти. А смисъл, вибрация зад думата и нотите. Думата, нотите са знаци, носители на информацията, чрез която се изразява, вибрира душата.
    Слово-съчетания. Подбор на различни думи, с които можем да изразим настроенията си. Да предадем знание, страх или любов...
    Мисля си, ако всеки от нас може да се настрои да се наблюдава за един ден. И всичко, за което говори, мисли или върши се попита: С любов ли го мисля, говоря или върша или със страх? - то би открил доста неща в себе си. Чужди неща-настроения, мисли, действия. Доловени от някъде, поставени от някого, доброжелателно. Несвойствени за свободния човек. За човека, изпълнен с Любов. Божествена. Само свободният човек може да даде свобода на всекиго да Бъде. Себе си.
  23. Слънчева

    Страхът

    От Слънчева,

    И да се не боите от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но да се боите повече от оногоз, който може и душа, и тяло да погуби. (Ев. Матей 10:28)
    ...Сега няма да се впущам да разправям каква роля е играл страхът в историята на еволюцията. Съвремените учени хора казват, че религията е произлязла от страха. Христос се обръща към Своите ученици, понеже знае, че те се намират в тази категория, че се боят за своята къща, за своето тяло, и им казва: „Не се бойте от онези, които могат да убиват тялото, а душата не могат да повредят“. Защо? Ако имате известен капитал, вложен в банката, и някой човек ви запали къщата, няма да се безпокоите, защото ще направите нова и по-хубава къща. Значи, докато имате капитала на вашата душа вложен в друго място, няма защо да се боите.

    Сега нека взема втората част от стиха – от кого да се боите. Бойте се от онзи, който може да погуби и тялото, и душата. Върху втората част на стиха е имало дълги спорове – кой е този втори, от когото трябва да се боим. Някои казват, че онзи, от когото трябва да се боим, е дяволът. Аз ще ви кажа, че онзи, от когото трябва да се боим, е Бог, и то в смисъл да се пазим да не Го огорчаваме, а това значи да бъдем благочестиви. Ако бих тълкувал Божествения Закон на живота, няма да ви кажа от кого да се боите или да се не боите, а ще ви кажа как да изпълнявате Божия Закон. Това е отрицателната форма на страха. А положителната форма настъпва, когато сме съгрешили: който изпълнява волята Божия, няма защо да се бои; но онзи, който не я изпълнява, всякога ще има страх в своето сърце и никога няма да бъде спокоен и свободен. В прочетената от мене глава Христос иска да увери Своите ученици, че в света има известни закони, които регулират човешкия живот: „Даже вашите косми на главата – казва Той на учениците Си – са преброени“. Нито един косъм не може да падне току-така. Ако изпълняваме Закона Божи, ще бъда под покровителството на Бога, като птичките. У съвременните християни има едно криво схващане на нашите отношения към Бога, към религията, и вследствие на това се раждат и много страдания в човешката душа. Някои, например, считат религия да идат без друго в черква, да запалят една свещ, да се прекръстят, и мислят, че като направят тия неща, имат религия. Обаче религията е нещо много по-дълбоко. Най-дълбокото съдържание на религията е да имаме любов към Бога. Щом имаме този основен закон в себе си, ще бъдем готови да направим хиляди други неща за Господа. Но как можем да проявим любов към Господа, когато не Го виждаме? Христос казва: „Отец ваш е на Небето“. Обръщам очи и виждам, че Го няма, и си казвам: Като изляза от тялото, ще отида на това място. Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не бойте се от ония, които са на земята и убиват“. Кои са онези, които убиват? Ако прочетете първия стих, ще видите, че е дадена власт на нечестивите духове да убиват, но тази власт не се простира над добрите хора, а над злите. Съвременният християнин казва: „Аз искам да властвам над своите братя“. Виждате, че на Апостолите Христос не им даде власт да властват над хората, а над лошите духове. Всеки от нас трябва да властва над тях. Който не разбира този Божествен Закон, всякога ще прави погрешки, ще има засади от тия духове, от тук или от там. Хората имат разни методи за заканване срещу духовете; но духовете от това не ги е страх; тях не ги е страх от тояги, нито от думи. За да имаш власт над един нечестив дух, не трябва да имаш неговите слабости. Имаш ли ги, може да си учен, философ, министър, ти ще бъдеш техен роб – те интриги ще правят, царе ще детронират, всичко могат да направят. Нямаш ли техните слабости, ти си техен господар. Затова именно Христос е заповядвал на духовете. Той беше чист и като им каже: „Излезте!“, те са отговаряли: „Слушаме“. Онези, които докарват и които лекуват болестите, са пак лошите духове. Ще кажете: „Чудно“, нали? Законът е такъв. Ако вземете пари от някой човек, нали трябва да ги върнете? Ако нараните някой човек, нали трябва да платите за неговото лекуване? Дяволът направи пакостите, а викате Господа да ви оправи работите. Господ хваща дявола и му казва: „Ти си развалил на този човек къщата, иди и я оправи“, и дяволът се мъчи да я оправи. И после пак му казва: „Ако обичаш, пак събори къщата“. Сега, защо Господ не отговаря на молитвите ви? Ще кажа. Понеже сте грешници, като дойдат тия работници, вие не можете да ги контролирате, и те бягат. Трябва, като ги прати Господ, да имате власт, да им заповядвате – с камшик да стоите над тях; защото щом ги пуснете, всички ще избягат, и вашата къща ще остане несъградена. Никога не трябва да имате слабостите, които тия духове имат. Някои казват: „Не можем без слабости“. Щом не можете, ще ви умъртвяват, ще ви вземат тялото, парите, ще ви затворят – няма друг изходен път. Сега, Христос дохожда и казва: „Ще ви кажа от кого да се боите“. Той казва: „Не пристъпвайте Божия Закон“. Втората част от туй тълкуване подразбира изпълнението на Божия Закон, за да бъдат вашите тела и души свободни.
    Всеки от нас трябва да направи малко ревизия в сърцето и ума си, да види какви слабости има в тях. Ако обичате да послъгвате, всички духове на лъжата са наоколо вас, те са на гости у вас, вие ги привличате. Ако обичате да злорадствате, всички духове, които злорадстват, са тъй също около вас. И ако бихте били ясновидци, бихте видели, че във вашите къщи има цели орди от тях, които само ядат и пият. Ако мразите, всичките духове на омразата ядат и пият на ваши разноски. Ето защо умират хората. Като дойдат и поседят ден–два у вас, вие почнете, разбира се, да се оплаквате: „Тук ме боли главата, болят ме ръцете, краката, стомахът, сърцето, дробовете“. Как не ще ви болят? Тия зли духове черпят сокове от вас, и почнат да замрежват очите ви, почнете да ослепявате, да оглушавате, краката и ръцете ви почнат също да боледуват, и един ден ви грабват и ви занасят в гроба. И като отидете при Господа със съдрани дрехи, Той ще ви попита: „Е, синко, изпояде ли всичко, което ти дадох?“ – „Татко, прости, ядохме, пихме, блудствахме; няма да правим това нещо занапред.“ И понеже Бог е благ, казва: „Стига да научите урока, пак ще ви кредитирам наново“. И затуй Христос казва: „Ще ви кажа от кого да се боите“. Тази боязън, този страх е благоразумието. Когато у човека се съединят отрицателното чувство с положителното, чувството на предпазливост и способността за разсъждаване, тогава у него се ражда благоразумието. Страхът е отрицателният елемент на благоразумието.

    Следователно Христос иска да каже: „Не разделяйте тия два елемента един от друг, защото щом ги разделите, т.е. щом разделите вашия разсъдък от чувството на страх, да се не контролират, без друго ще изгубите и тялото, и душата си“. Пъкълът какво означава? Ще видите, че той се състои в ония ограничени условия на развитие, дето ще прекарате живот на страдания, и във вас ще остане само едно голо съзнание. И знаете ли какво е положението на един човек, който е умрял? Един ден ще изпитате малко по-осезателно туй чувство. Когато умрелият стане само на кости, неговата душа обикаля тия кости и казва: „Колко красиви бяха те!“, и плаче: „Туй богатство ми остана; отиде мазилката“. Тухлите и плочите са там, и след време тия кости пак ще възстановят своя първоначален храм, и затова Господ пита пророка: „Сине человечески, тия кости могат ли да оживеят?“ Пророкът отговаря: „Ти знаеш, Господи!“ Господ казва: „Проречи тогава за Духа да дойде и да ги оживи“. (Езекиил 39.) Веднъж Едисон направил една малка смешка с някои свои приятели: направил два скелета да се движат автоматично, свързал краката и ръцете им с тел, турил грамофони на ръцете и електрически лампички в очите, и тогава тия два автомата почнали да говорят: „Ние бяхме едно време като вас – ядохме и пиехме; вижте какви сме сега!“ Всички се изпоплашили и хукнали да бягат. Дълго време Едисон трябвало да ги убеждава, че това е само една смешка, направена от него. При сегашното анормално живеене всеки човек ще се намери в един скелет, неспособен за работа, за мислене, за действие. И затова Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не бойте се“. За да можем да регулираме туй чувство – страхът, трябва напълно да се обосновем на Божествения Закон, на съзнанието в нас, че сме свързани с Бога. В нас някой път се заражда мисъл: „Искаме да видим Господа, искаме да видим Исуса Христа“. Всеки ден Го виждате. Щом се зароди във вас това чувство на Любов, на обич. Той е там, и вие Го чувствате; само трябва да разтворите вашите духовни очи, за да Го видите; вие виждате сега външната страна на нещата, но съществената не виждате. Всеки ден всеки от вас е в съприкосновение с Господа, когато страдате и обичате. Когато човек страда и е в положението на болен, Господ го лекува и като му превързва раните, причинява известни болки, и болният се оплаква. Господ обяснява причините на тия страдания: „Понеже не изпълни Моите закони, страдаш, но бъди търпелив, ще те излекувам“. – „Ама тия болки са непоносими.“ – „Да, ама когато ти казвах да не престъпваш закона, ти не слушаше.“ – „Ама трябва дълго време.“ – „Ще се научиш.“ Отсега нататък трябва да правите опит – това са го правили старите християни – да можете да излизате извън тялото си. Вашият ум говори: „То ще бъде славно да изляза“. Славно, но трябва да имаш знания.

    Първо, трябва да се освободиш от всички слабости на тия духове, които те заобикалят, и като излезеш, ще им кажеш: „Никой няма да се приближава до моето тяло, защото инак ще има камшик“. Но ако духовете знаят, че имаш слабости, щом заминеш и оставиш тялото си, те ще го задигнат. Затуй съвременните хора са яко свързани от Господа за своето физическо тяло, понеже ако излязат от тялото, ще бъде още по-лошо за тях – ще се спре тяхната еволюция. Христос се обръща към Своите ученици, които искат да Го следват, да разберат тия тайни на Царството Божие. И мисля, че методът за дълъг живот седи тук. Сега ще ви наведа един факт. Вземете хора, които страдат и които се ядосват, които преминават живота си през много бури. Техният живот е кратковременен; ония пък, които са спокойни, както казват, хора „разложени“, и не се ядосват, не се терзаят, те имат дълъг живот. И затуй Херберт Спенсер казва на едно място: „Когато външните сили на природата се уравновесят с вътрешните процеси на човешкия организъм, ние ще имаме вечен живот във физическия свят“. Кои са тия външни сили? Те са тия вредни елементи. Когато се уравновесим, когато дойдем да разбираме какво желаем, какво искаме, и знаем как да реагираме срещу вредните елементи и да ги подчиним, ще можем да живеем на земята колкото време искаме – 100, 500, 1000 години, и ще можем да заминем пак, когато искаме – от нас ще зависи. След като живеем няколко хиляди години, ще кажем: „Наживяхме се и сега искаме да заминем на дълга разходка за другия свят“. Тогава ще ни придружат нашите роднини и приятели, както ни изпращат сега при тръгване на трена. Това ще бъде отиване. Ние ще бъдем свободни, ще си извадим билет и ще тръгнем, и няма нашите приятели да вървят подир нас и да казват: „Горкият човек смъртта го покоси“. – „Не – ще кажем, – аз отивам да направя разходка, отивам да посетя бащиния ми дом, един ден пак може да се върна“. И те ще ни пожелаят добър път. Християнството е такава наука, която трябва да подготви това пътуване, в което има да извървите дълъг път. Да не мислите, че мястото, където отивате, е много близко; то е много близо, но и много далеч. „Близо“ и „далеч“ са неща относителни. Ако вие се движите със средна бързина, ще ви трябва 250 години, за да отидете до слънцето; но ако се движите със скоростта на слънчевата светлина, ще отидете в 8–9 минути. За 9 минути не може да отидете от тук до Борисовата градина. Мене ми трябват от тук до Борисовата градина 20 минути време, а слънчевата светлина преминава в 9 минути 92 до 93 милиона мили. Когато говорим за пространство, подразбираме го по отношение на скоростта, с която се движим. Ако бихме тръгнали за най-близката звезда, Алфа Кентавър, знаете ли колко години ще ни трябват? 34 милиона години с трен, а с бързината на светлината – 3 години. Пък ако речете да стигнете със скоростта на светлината до най-близката вселена, която е свързана с нашата вселена, трябват 90 милиона години. Тъй щото ще зависи къде отивате. Ако отивате на слънцето и се движите с бързината на един трен, и ви попитат вашите приятели след колко години ще се завърнете, и кажете: „250 години за отиване и 250 години за връщане – 500 години, и 250 години там да поживеем, значи след 750 години ще се върнем пак наново“. Ако попитате едного, който отива на Алфа Кентавър, след колко години ще се върне, ще ви каже: „34 милиона години отиване, 34 милиона години връщане и толкова години седене там, значи ще се върна след 100 милиона години“...
    Това са отвлечени философски мисли, достойни само за ангелски умове; вие не можете да схванете какво е това пространство – 34 милиона години; трябва ви един ангелски ум, за да схванете величието на Бога в тази мисъл. И Христос се обръща към Своите ученици, казва: „Не бойте се“; отправя очи нагоре и добавя: „Не бойте се за тия малки къщи, които имате, не се терзайте за тия дребни работи, защото вашият Баща ви е определил велики работи“. Гледайте да запазите душата си чиста и светла; имате ли я за капитал, можете да пътувате през тия пространства. Един ден, когато тръгнете за Небето, няма да вземете тялото си – ще тръгнете с душата си; тялото ще оставите на земята, защото от тук е взето. То е каруца, направена привременно от елементи на земята, и докато сте в царството на тия четири елемента на земята, ще бъдете в тази каруца; като дойдете до планинско място, дето ще трябва да вървите по козя пътека, ще оставите каруцата и ще тръгнете пеш. Затуй казва Христос: „Не бойте се; когато дойде планинската пътека, да не изгубите вашата душа и спрете вашата еволюция“...
    ...Следователно Христос ни дава един закон, по който трябва да действаме: първото нещо е да бъдем чисти и тогава да се обърнем към Него. Сега, понеже Христос иде в този свят, как ще ви намери? Разбира се, някои ще намери богати, а други – бедни. Казано е: „И на тази основа отгоре ако зида някой злато, сребро, драгоценни камъни, дърва, сено, слама, на всеки работата ще стане явна; защото денят ще я покаже; понеже с огън се открива, и огънят ще изпита на всеки каква е работата: на когото работата, която е зидал, устои, той ще вземе заплата; а на когото работата изгори, ще се ощети, а сам той ще се избави, но тъй, както от огън“. И всеки, който не спазва целомъдрието и няма в себе си страх Господен, „Такъв человек да го предадем на Сатана за погубване на плътта, за да се спаси духът в деня на Господа Исуса“. Ако вие сте добили опитност от толкова хиляди години, страдали сте, държали сте високо знамето на Истината, не сте се плашили от ония, които убиват тялото, и сте се жертвали за възтържествуването на Правдата, за тържеството на Царството Божие, Господ ще ви въздигне наново, Той ще ви възкреси. И затуй казва Христос: „Не бойте се от онези, които убиват тялото“: ако убият вашето тяло, душата ви ще остане свободна, а това е ценното в живота. Всеки друг път, който ви отклонява от Истината, е пагубен и за тялото ви, и за душата ви. Защото страхливите, малодушните, няма да наследят Царството Божие. В правото дело на Господа, в правото дело на човечеството, в правото дело на народа, в правото дело на обществото, в правото дело на дома, в правото дело на индивидуалната душа, не бива да има ни страх, би боязън, ни колебание, ни малодушие, ни отстъпление от великото начало на живота. Правото е право всякога. Любов и страх са неща несъвместими в човешкия дух, в духа на истинския човек. Там, дето е Любовта, страхът го няма; и там, дето е страхът, Любовта я няма. Любовта е признак на пълнота, на единство във всички сили, чувства и способности на човешкия дух; а страхът е признак на отсъствие, разединение на тая вътрешна хармония на душевния мир.
    С тия последни думи аз подразбирам високото, благородното, доброто у човека. Не подразбирам онова нахалство, оная грубост, онова жестокосърдечие, оная безчувственост, които често минават за храброст и безстрашие. Идеалът на геройството седи в това – когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят, и да кажеш на Майка си: „За Тебе, Която Си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко. В Любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживял своя век. Аз не се боя, защото Те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. С Тебе и в смъртта има смисъл; без Тебе и в живота няма цел. В смъртта или в живота, бъди Ти всякога светлия Венец за моя дух“.
    Страхът
  24. Слънчева

    Разкази

    От Слънчева,

    1. Търсачи на светове

    **************

    Събуди се изпълнена с Любов, с едно прекрасно, зареждащо и окриляващо чувство, което не беше изпитвала до сега. То и даваше сили, караше я да търси и мисли трескаво. Беше изпълнена с енергия и живееше живота си по нов начин, странен и за нея, но и харесваше. Да обичаш без условности и да раздаваш себе си, да проявяваш най-прекрасните си качества... Това беше вълшебство. Специфична влюбеност. В Живота. Виждаше света по нов, различен начин, по-чист. Откриваше и преоткриваше небето, светлината, вятъра.

    Но в същото време, някъде вътре се показа и нещо тъмно, натрупано с години, а може би и с векове, което не беше подозирала, че е там. Преследваше я, провокираше я, караше я да се съмнява в себе си и в любовта, в хората...

    Не можеше да позволи на малкото светличко и красиво чувство, наподобяващо пролет да се предаде. И реши, да се вгледа там, навътре, в дълбокото и тъмно място, с цялата си решителност. Намираше стари книги, които и обясняваха защо и от къде е това. Намираше заровени тайни знания за своята същност. Тайни, които я поразяваха. Изплуваха сенки, които искаха да и кажат, че не е нужно да търси светлинка и красота. Но тя устоя. Мразеше, плачеше, търсеше. Изпълнена с гняв, протести и въпроси. Най-накрая утихна. Прие себе си и каза 'да' на всичко, което я преследваше и измъчваше. Но взе решение, най-важното в живота и занапред. Онова мъничко нещо, което беше проблеснало в кратък миг.онова светло чевство, което я окрили и и донесе радост. Реши, че ще живее с него. Ще се старае всеки ден да е по-добър човек от предишния. да анализира, осъзнава и да променя себе си. Защото се чувстваше щастлива. Не и пукаше от намеците, шушуканията и подхвърлянията на околните. Сега беше силна. Беше себе си. Имаше вълшебното зрънце светлина и щеше да го брани, развива и увеличава. Знаеше, по-скоро подразбираше, че то е сила, защото изплаши много от сенките и те се стараеха да го угасят... Но с времето тази светлинка ставаше по-силна и сенките се укротиха. Започнаха да и се подчиняват. Беше разбрала, че малкото, невзрачно, глупаво и грозничко момиче е станало привлекателна, уверена и изпълнена с неподозирани сили жена. Жена-воин! Пазеше мекотата и нежността си, но не прощаваше и не приемаше чуждите манипулации. Борбата беше вътрешна, очистителна. Като буря, вихър... Нищо не криеше от себе си. Ясно и точно знаеше, кога е сгрешила и кога да спре... Игнорираше външните фактори или ги приемаше за условия, указание, че нещо трябва да промени в себе си...

    Имаше радост и черпеше заряд от природата. От всяко зрънце, превърнало се в цвете. От синьото на небето и розовите цветове. И сякаш елфи, джуджета и други митични вълшебници я приветстваха...

    ******

    Тя живееше в един свят, създаден от мечтите на много други преди нея. Беше горе, високо, където никой враг не можеше да го достигне. Дишаше спокойно, изпълнена с нова енергия. Изучаваше го, откриваше го, защото го беше търсила с години. От него струеше надежда и светлина... Но само някои хора от земляните я виждаха. Трябваше да се развие ново сетиво-интуиция и да се отвори съзнанието към Космическия разум... Работеше се, бавно и полека...
    На Земята слизаха души, които живееха в този свят. Слизаха през т. нар. тунели, като съзнание, светлина, знания... А може би е добре да кажем, че идваха от друга планета. Светла, чиста, с високосъзнателни, интелигентни същества, наподобяващи хората. Там жителите бяха високи, с леки, ефирни тела. Хранеха се рядко, само с растителна храна, която усвояваха напълно. Движенията им бяха като танц. А музиката наоколо изпълваше всичко и даваше жизненост и радост. И бъдещето на земята щеше да е сигурно, без липса на храна и енергия. А така автоматично отпадаше властта, манипулирането, зависимостите... Това със сигурност нямаше да се хареса на всички. Старите порядки и страха от неизвестното бяха плашещи. Тя също беше страдала от това. От очакванията си. Проблемът на много от хората бяха точно очакванията. Болките и грешките и идваха точно от там. От желанието да я харесат.

    Сега важно беше да се хареса на себе си, да е чиста пред съвестта си... Правеше нещата по определен начин, по своя си. Не, защото очакваше някой да вдигне добра оценка. Силата и радостта от живота идваха от това, че намира сили и, когато падаше се изправя. Започна да гледа живота в очите и да го приема такъв, какъвто е. Без заблуди от мечти и чужди интерпретации.

    ***************
    Те, идващите от горе бяха направили своя скок отдавна и сега продължаваха пътешествието си. Но пък земляните, които имаха стремежа за ново, чисто начало, изпълнено с Любов се бяха свързали с тях и сега с радост приемаха на малки порцийки информация, за да не стряскат своите, които още не бяха готови. Всичко се променяше.

    Трудно беше да се запази тайнството на това, което се случва, защото промяната беше все по-очевидна. Рязката граница между остарелите разбирания и преклонението пред манипулативните религии беше осезателно. Хората се нуждаеха от промяна, но страхът от непознатото си казваше своето. Недостатъчен брой хора са били винаги отворени към новото, различното. Да рискуват и експериментират, да творят... Все по-ясно ставаше на всички, че нещо се случва. Невидимо, тихо вълшебство обхващаше Земята. Но липсата на Любов, на вяра и доверие в Космическият разум, в Природата и Бога спъваше всичко прекрасно... За кратко разбира се. Новото нахлуваше със сила, ярка светлина заливаше всичко наоколо.
    Ако всеки само за миг можеше да надникне в този нов, прекрасен свят...

    От векове религиите и властта налагаха и манипулираха, както волята, така и мислите на хората. Малко бяха свободните, които смело отхвърляха догми и закони. Търсеха нещо отвъд петте сетива. Водени от мечтата, от Духа и предчувствието, че има нещо повече, нещо различно и то наистина е по-добро, по-чисто... Хармония с природа, външната, но и познаване на собствената ни, човешка природа. Това беше начинът за напредване. Осветяване на всичко от вътре, от дълбочината на душите ни. Това беше Христовата Любов...
    Властта и парите доминираха, стараеха се да унищожат, осмеят или омаловажат всичко чисто и красиво, което възникваше между хората. Всички, които бяха в тези кръгове съзнаваха, че в новият свят няма да има място за тях. Не биха се вписали, защото ярката светлина щеше да показва безкомпромисно всички задкулисни, пошли манипулации и заговори, лъжите им. Масата сляпо вярваше и се подчиняваше на страха, а мечтателите, търсачите на нови светове бавничко напредваха. Но техните мечти и съзнания невидимо се обединяваха, защото нищо не може да спре мечтата, приказността, любовта и вярата... Полета на съзнанието, което сътворява... Мъдростта от натрупания опит... И обединението на всички светещи души...

    Твореше се Нова Земя, Изгряваше Слънцето на душите и чистите съзнания...

    Ил
  25. Слънчева
    От книгата "Движение нагоре", Класът на Добродетелите, беседи с група ученички, подбрани от Учителя, (1920-26г.).
    Първо издание, АлфаДар, София, 1998 г.
    Четвърти урок
    Лекция от Учителя, държана на 31 декември, 1923 г.
    IV УРОК НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ
    (Присъствуваха всички, с изключение на Сотирка във Варна и Пенка в Стара Загора)
    Вън бе снежен ден, дълбок сняг и мъгливо. През времето когато Учителят ни говореше постепенно взе да се прояснява и към края вече изгря слънце, но все пак беше доста студено.
    Кратка молитва.
    Ще ви прочета втора глава от Галатяном. Тази глава е малко тъмна за вас, нали? Аз ще направя едно съпоставяне. Всеки един живот е така тъмен за човека, както тази глава, която току-що прочетох. Сега вие сте млади. Често хората мислят за младите, че не знаят да живеят или че не живеят правилно. Някой път у вас се заражда желание да отидете да си поживеете в света нашироко. Но това живеене навън в света аз го уподобявам на следното положение.
    Представете си, че някъде държат стотина прасета все в кочина, но не в обикновените кочини, а в хубави постройки, но пак са кочини. Там ги хранят много добре, угояват ги и те са така оправенички. А други стотина прасета живеят в гората, изоставени от човешка грижа, ходят, ровят навред с муцуните си да намерят нещо за ядене. Те не са така оправенички. Тези мънички прасета ще имат две различни мнения по въпросите. Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим. Нашият господар е отличен, хубаво ни гледа, топличко ни е.“ Но иде Коледа. Те не знаят какво ги чака. Радват се само и скачат из двора. Те мислят, че щом за хората има елхички и подаръци, че и за тях ще има нещо хубаво. Но като дойде Коледа, тук- там се чува квичене, докато всичките изчезнат. Остават само тези, които са в гората. Та когато някой казва: „Аз ще отида в света, да си поживея, както трябва“, това е положението на онези прасета от кочината.
    Човешката история не помни някой, който да е бил в света и в крайните резултати да го е постигнала по- добра участ. Затова човек трябва да възвърне своята свобода. По-добре е да е в гората! Гората, това значи между всички хора. Човек в душата си трябва да има предвид всички хора. Да живеете в гората, подразбирам, да живеете с цялото човечество. А да живеете в кочината, подразбирам, че това е само косвено разбиране на живота. Кочината е едно косвено живеене между хората. Идете и ще видите: един е демократ, друг е радославист, трети социалист, четвърти е православен, пети е католик и други. Такива дребни възгледи - това е кочина. Един ден направиш една малка погрешка, хайде из кочината навън те изхвърлят, изчистят те от партията. Имам предвид всичките човешки наредби и нареждания. Тия нареждания, които съществуват в света, са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното. Човек не трябва да се противи на човешкото. Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото. Дойде ли се дотам, да се противопоставите. Ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи на Божественото - това е закон.“ Сега всички ще имате една опитност, която в света ще научите: няма по-хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога. Аз взимам Бога тъй, както душата го разбира. Вие ще имате това положение може би два, три, пет или десет пъти в живота. Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас е свършено, че всички сте изоставени. Когато останете сами в една бурна нощ, ще изпитате Божественото. То отнякъде ще изпъкне. Тогава ще видите една ръка, която ще ви подхване и ще каже: „Не бой се!“ Това, Божественото, се явява изневиделица, оттам, откъдето никога не сте мислили, че ще дойде. Само тогава ще познаете какво нещо е то, когато няма кой да ви помогне, а сте в нужда, и когато мислите, че с вас е свършено. И когато то дойде и ви помогне, ще кажете: „Значи имало е нещо по-съществено, отколкото аз съм предполагал.“
    Та когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност. Най-страшните опитности, най-големите мъчнотии са само предговор на онази велика опитност, която душата може да придобие. Аз наричам тази опитност - придобиване вярата на светлината.
    Две положения: Когато топлината идва, тя помага на живота, на здравите хора помага, но болните уволнява, праща ги на почивка. Няма защо болните да се мъчат.
    Сега обратното: Когато студът идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето. Топлината увеличава болките, но увеличава и растенето. И тогава има един закон: Любовта разкрива доброто, но открива и злото. Обратният закон: Злото покрива омразата, но потъпква и доброто. Нали някой път искате някой ваш приятел да не разкрие някой ваш недъг. Може да го направи, ще го скрие, но ще потъпче и доброто. А другият закон е, че онзи, който ви обича, винаги, без да иска, ще разкрие злото у вас. Ще ви направя по-близка моята мисъл, защото този закон ви се вижда тъмен.
    (Беседата е недовършена)
    Лекция от Учителя, държана на 31 декември, 1923 г.
×
×
  • Добави...