Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Слънчева

Модератори
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    7851

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    710

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Слънчева

  1. Слънчева
    "Веднъж запитали дявола, как е забогатял и отде черпи своето богатство. Той нищо не отговорил. Един ден, поради слабост към един от своите ученици, той се навел близо до ухото му и пошепнал: Само на тебе ще кажа една истина, но с никого да не я споделяш. Аз забогатях по следния начин. Когато някой реши да направи едно добро, аз му нашепвам: Не бързай, не е време сега. Друг намисли да помогне на някого, аз му нашепвам: Не разсипвай богатството си, никой няма да се погрижи за тебе. Искат ли от някого пари на заем, аз му нашепвам: Кажи, че нямаш. В това време, аз ги обирам: На тоя взимам парите, на оня хляба и така трупам богатства. Като видя, че сърцата на хората са затворени, аз отивам при ония, които не са получили нищо от тях, и им нашепвам да ги хулят, да ги критикуват.
    Сега на вас казвам: Не давайте мнението си за неща, които не познавате. Не се поддавайте на външни внушения. Не критикувайте, но първо вие дайте пример, как се живее. Професор казва на един свещеник: Вие не знаете да пеете църковните песни – много ги увъртате. Като започнете да ги извивате и ... и ..., край няма. С това изопачавате песните. Добро нещо е буквата „и“, но трябва да се пее добре. – Там е въпросът, казал свещеникът – трябва да се пее добре. Тъй щото, колкото и да критикувате, трябва да покажете на хората, как се пее. Ако не можете да покажете, по-добре мълчете."
    Малките величини


    Често съм била разочарована, че някой не разбира, какво казвам. Имало е моменти, когато давам обич и усмивка, а ми отвръщат с ръмжене. Малко след това се появява мисъл-'не се занимавай с никого, нека всеки си се оправя, зарежи ги, не заслужават доброто ти отношение...'
    Обаче идва помощ - 'и този човек е бил наранен, за това ръмжи. Защо да те разбират всички? Те искат също да бъдат разбирани...' - и се появява една топлинка в сърцето ми, и я изпращам мислено на тези, дето са ме ядосали преди малко... Та всички се нуждаем от обич, всички сме страдали. И е нормално да не знаем и да не сме видели всичко в света...
    Различни сме и това ни допълва, прави ни хармонични, а не лоши.

    Преди ми беше нужно време, да анализирам и трансформирам обидата в разбиране. Сега все по-често се усмихвам и бързо изпращам обичта си и благодарността за срещата с различния... Опитвам се да бъда себе си, без да поставям условие-да ме приемат.
  2. Слънчева

    На дясно и нагоре

    От Слънчева,

    "И така: който наруши една от най-малките тези заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в царството Небесно, а който стори и научи, той ще велик да се нарече в царството Небесно." (Матей 5:19)

    Има големи и малки заповеди, големи и малки закони. Христос казва: "Който наруши една от най-малките заповеди или закони, най-малък ще се нарече в Царството Божие, а който изпълни закона, най-велик ще се нарече."
    Животът е създаден така, че всяко добро, всяка наша мисъл или действие, е конкретно свързано с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога. Всяка наша мисъл и наше желание понякога се свързват с клоните на това велико дърво на живота, а понякога с корените му. Няма да обяснявам, какво значение имат корените, клоните и цветовете на дървото. Една българска поговорка казва: "Корените на знанието са горчиви, а плодовете му са сладки." Ако направите едно добро, ще получите божието благословение. Мойсей казва: "Господ въздава престъплението на бащите върху чедата до четвъртия род, а благословението до хиляди родове." Следователно, за реализирането на добрите неща се изисква един дълъг период от години. Същото нещо е, и за реализирането на една лоша мисъл. Обаче, като се стимулират лошите мисли, злото идва много скоро. Това показва, колко силни сме в злото. Много светии, много идеалисти като знаят, че техните добри мисли и желания не ще останат нереализирани, казват: "Ние сме готови да умрем, да се жертваме за народа си, та макар и след хиляди години да видим осъществени нашите идеали." Ако един безбожник и безверник се жертва за доброто на човечеството, в очите на Бога той стои много високо, защото, без да Го познава, е направил добро. Има много хора, които вярват в Бога, четат символа на вярата, разбират Христовите истини, но когато им дойде някоя добра мисъл, не са в състояние да я изпълнят. Затова аз ще обърна Христовото учение така: "За в бъдеще безбожниците и безверниците ще наследят Царството Божие, а съвременните вярващи ще бъдат изпъдени от Царството Божие." Съвременните християни приличат на онзи слуга, когото господарят накарал да отиде на нивата да оре. Слугата казал: "Господарю, почакай, аз ще ти покажа по-лесен начин за изораване на нивата." Минало седмица, две, но нивата още не била изорана. Християните мислят, че с молитвите си и с вярата си в Бога, ще прекарат по-лесен живот макар и да не работят толкова много. Съвременните хора са смешни в своите изисквания от живота. Те стоят по кафенетата, купуват си лотарийни билети и чакат да излезе тиража, за да видят дали печелят....

    ...Небето има специални комисии, които разглеждат сметките и делата на хората. Който иска повече да се осведоми, нека се позанимае с окултните науки. Ти може да се молиш по четири - пет пъти на ден, но ако в миналото не си мислил и вършил добро, ако и сега не работиш, не поливаш своята градина, не помагаш на хората и животните, то като отидеш на онзи свят, никой няма да те погледне. Всеки, който те види, ще рече: "Чакай да видя, вложил ли си нещо в мене, за да ти помогна." - Няма нищо вложено. - Дай ми от излишъка си. Да, но в природата няма никакъв излишък. Такъв човек ще се намери в положението на онзи царски син, който се сгодил за една много красива мома, но се заразил и щял да умре от тази болест. В отчаянието си, той се молил Бог да продължи живота му, поне с един час, за да може да се види с възлюбената си. Тогава Господ изпратил един ангел при такива отчаяни хора, които искали да се самоубият и да умрат - за да ги пита: могат ли да пожертват един час от своя живот, за да се продължи с толкова живота на царския син? Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молила на Бог да вземе час по-скоро душата, защото дотегнало да живее в толкова несгоди. Отишъл при нея ангелът и предложил да даде един час от своя живот на един млад момък. Тя му отговорила: Да, аз едно време исках да умра, но сега вече промених намерението си. Ангелът си спомнил тогава друг случай. Един богаташ, след като изпитал всичко в живота, намерил, че няма смисъл повече да се живее и молил Бога да го вземе. Отишъл ангелът при него и му казал същото, каквото и на бабата. И богаташът отказал да даде един час от своя живот след този си неуспех, ангелът отишъл при младия момък и му казал: "От толкова хиляди хора на земята не можах да намеря нито един, който да пожертва един час от живота си за тебе, за да видиш своята възлюбена." Днес в съвременното общество често се говори за ада, за рая. Злото е, че ние сме свалили ада и рая, тук на земята и ги опитваме така, както на нас ни е угодно...

    Минават хиляди години в минутата и виждам, кога са замислени тези събития и кога са взели това лошо направление. Следя и виждам, че преди 2000 години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и на него днес се дължат тези последствия. Ето защо, днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действат. Ще кажете: "Кой е този жрец, за да го обесим?" Не, не го търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действа. Ако вие не сторите това, освен че няма да станете велики, но и ще изгубите много.

    Затова съм аз в България - да завъртя крана на колелото на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете, кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота.

    Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпълнят и този малък закон, ще се въдвори между тях отлична, възвишена култура и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта. Няма да се гордеете. Колелото още не е завъртяно, нужни са много усилия, за да се завърти. Всички вие, ще вземете участие във въртенето на голямото колело, ще хванете по едно от малките колелца и ще въртите, не както сега, отдясно към ляво, а отляво към дясно.

    Това е Христовото учение: да завъртите колелото на малкия закон. Ще ме запитате: "Какъв спомен ще ви оставя?” - Ще ви завъртя колелото отляво към дясно, тогава всички ангели, всички добри хора ще заработят и вие ще се повдигнете.

    Малкият закон
  3. Слънчева
    Хората са многоизмерни в своето тяло, ум и душа, но по дух ние сме едноизмерни.
    Като многоизмерно живо същество всеки от нас възприема индивидуално хиляди неща. Като едноизмерни в своя дух ние възприемаме колективно хиляди неща едновременно.
    На физическо ниво сме открили, че телата ни са изградени от милиарди живи същества, които наричаме клетки. Всяка клетка е индивид, който можем да извадим от тялото и да запазим в лабораторията, където той ще продължи да съществува. В същото време тази клетка ще е все така част от тялото ни. Чернодробната клетка не осъзнава, че е част от едно цяло. Тя не знае, че заедно с другите клетки на черния дроб, мозъка и сърцето, костите и всички клетки в цялото тялотя спомага за образуването на това цялостно живо човешко същество.
    Всички хора заедно образуват живо цяло, което е орган на планетата Земя. За Земята всяко човешко същество е това, което е клетката за човешкото тяло. Клетките постоянно живеят и умират в тялото ни, както ние, хората се раждаме, растем и умираме. Тази постоянна смяна на човешки същества поддържа човешкият орган на земята жив. По същият начин в други времеви измерения този процес на преминаване от физически живот към физическа смърт се извършва из цялата вселена. Животът на Земята и извън нея е разделен на органи. Отделното човешко същество е част от органа, наречен човечество. Взети заедно, хората образуват орган на планетата Земя, който също като човешкото тяло е жив и има свой метаболизъм....

    *******

    Представете си хиляда нови компютри, съвсем еднакви, напълно празни, без информация. Когато вкараме в тях данни, всеки става различен от останалите. Нашите умове са биологични машини, подобни на компютъра. Във всяко човешко същество има различна информация, в зависимост от неговите преживявания. Всеки е научил нещо специфично от родителите, обществото, училището, религията. Информацията, която вкарваме в своя компютър, ни казва как да тълкуваме онова, което възприемаме. Всеки човешки компютър си има име, но името е само споразумение, което сме сключили. Аз всъщност не съм човешко същество, на име Мигел Руис. Ти също не си човещко същество. Ние просто се съгласяваме, че сме хора. Всичко, което вкарваме в компютъра е споразумение. Не е задължително то да е добро или лошо, правилно или грешно. То е просто информация. В съответствие с тази информация ние възприемаме света и го наричаме реалност. Тази информация е източникът на нашите ограничения. Ние създаваме образи на себе си и всичко останало. После искаме да повярваме в тези образи. Процесът на вкарване на информация в компютъра е Опитомяването.
    Всички ние сме животни, опитомени от други животни, други хора. Опитомили са ни, точно, както ние опитомяваме кучетата-чрез награда и наказание. Опитомяваме децата си по същия начин, по който са опитомявали нас. Страхуваме се, че ще бъдем наказани. Страхуваме се, че няма да получим награда. Създаваме свои образи, които имат за цел да се харесат на другите. Искаме да сме достатъчно добри, да радваме мама и татко, учителите, обществото, църквата и Бог. Поведението ни се определя от образа, който сме създале за себе си, с всички онези ограничения. За нас е много важно какви изглеждаме в очите на другите. Своя живот водим според чуждото мнение. Вместо да радваме себе си, се стремим да разваме всички останали.
    Когато бъдем наказани, имаме усещане за несправедливост, което отваря рана в ума ни. Раната поражда емоционална отрова. В сърцето си чувстваме болката като емоционална, а не физическа. От тази рана безплътната отрова прониква в ума. Поражда се страх, който започва да контролира поведението ни. Страх ни е, че ще бъдем наказани, страх ни е още, че няма да получим награда. Наградата идва под формата на приемане. Опитомяването ни кара да се борим със себе си, за да заслужим наградата на приемането. Опитомяването добива такава сила, че вече няма нужда някой друг да ни опитомява-ние сами поемаме тази задача, като се наказвам и от време на време се награждаваме.
    В себеопитомяването участват активна три елемента на ума. Първият е съдникът в ума ни-той преценява действията ни. Вторият е жертвата-тя получава отсъждането, а обикновено съдията намира жертвата за виновна. Жертвата изпитва нужда да бъде наказана. Третият елемент, който участва е системата от убеждения, на която са ни научили и която включва правилата за това, как да сънуваме живота си. Тази система от убеждения е нещо като наша конституция или свето писание. Там е всичко, на което сме повярвали, без да го подлагаме на съмнение, и което сме превърнали в своя истина. Тази система от убеждения аз наричам Книгата на ада. Можем да излезем от Книгата на ада, като пожелаем да изоставим стария сън на планетата. Можем да излезем от ада, като започнем да си представяме, че се намираме в Рая на Земята.


    Появата на Шестото Слънце оказа върху мен лична промяна... Дотогава вярвах, че имам специална мисия, предопределение, но в мига, в който светлината на Новото Слънце проникна, всичко изчезна. Нямаше мисия. Нямаше човек. Нямаше живот. Вътрешно се чувствах преизпълнен с радост, покой и любов. Вече нямаше защо да доказвам нещо на себе или на другите. Смисълът на работата ми се промени. Вече не чувствах, че имам да дам на другите нещо специално. Преди това си мислех, че служа на Бога, че Той ме е пратил с някаква цел. Това вече не е моя истина....

    Истинското блаженство е да знаеш без невинността на детството, че този свят е справедлив. Не можем да накараме кошмара да изчезне ако останем невинни като деца. Трябва да разберем съня на ада, за да можем да се измъкнем възможно най-бързо. Всички Учители на Земята се опитват да ни кажат едно и също-в нас има нещо удивително и ние можем да се свържем с него. Умът е живо същество. Умът приема и асимилира емоциите, които идват с идеите. Колкото повече Учители говорят за безмълвното познание, толкова повече хора, ще приемат тези представи. Това е пророчеството за Новото човечество. Човешките същества ще узнаят кои са.

    Предай се. Каквото и да се случва, то се случва, защото така трябва. Нашата задача е все повече да се наслаждаваме на живота и да изразяваме онова, което е в нас, за да създадем Новото човечество. Ако в нас има омраза, тази омраза споделяме с другите. Ако сме изпълнени с тъга, споделяме тъгата. Можем да споделим с другите щастието само, когато сме щастливи. Не можем да споделим любовта си, ако първо не обикнем себе си.

    Въпреки, че ще минат поне 200 години, преди този процес на събуждане да завърши, след 1992 г. той се ускори и мнозина почувстваха въздействието в живота си. Това е поколението, което поставя началото на пробуждането и ти си част от него.

    *****

    Ние не разбираме защо страдаме. Не осъзнаваме, че имаме избор, но ние ИМАМЕ избор. Отговорността за стария сън не е изцяло наша, тъй като той е бил тук, когато сме се родили. Въпреки кошмарния сън ние се опитваме да направим този свят по-добро място за нашите деца. Сънят на планетата се е развил в хода на вековете, така че той се променя и сега, като посоката е към нещо по-добро. Все още обаче, сънят е кошмарен, все още е ад.
    Задачата ни в този живат е да се избавим от стария сън, без да изпитаме съпротива. Началото на новия сън е вече тук и набира скорост, но старият сън упорито се държи за вината, гнева, съдията и жертвата. Човешкият модел на духовно израстване е като вътрешна война, в която се сблъскваме със себе си. Ние сме своят най-суров съдник.
    Всеки от нас ще изживее криза на предаването, но после способността ни да обичаме ще се засили. Тази промяна се случва, както в индивида, така и в цялото човечество.
    Трябва да очакваме продължителни изкушения. Други хора ще се опитат да ни върнат в стария сън, като манипулират емоциите ни. Исус ни е показал как да се противопоставяме на изкушението-с Любов, без да се опитваме да спрем чувството на гняв, просто му позволяваме да премине.
    Всички пророчески книги описват съпротивата на Съня на планетата в периода на промяната. Предсказателните ужаси се отнасят за мъчителни тревоги, които страхът от промяната поражда. През последните 50г. човешкият род правеше опити да се самоунищожи от страх, но не успя. Светът на хората беше в хаос, но старият сън е вече разрушен и съпротивата отслабва.

    *****

    Интуицията ще управлява следващият период. Интуиция значи да се уповаваш. Да знаеш без да мислиш, без да се съмняваш! Ето къде се намираме в цикъла. Разсъдъкат, който управлява фалшивия сън, се е трансформирал в интуиция у онези, които вече са се променили.

    Когато осъзнаем, че сме директно свързани със Слънцето, можем да предложим ново поведение на друг от органите на Земята. Интуицията ни свързва с нашият личен лъч от Светлина. Ето защо молитвата е толкова въздействаща, когато очакваме отговор...

    ...Натрупаните знания ни държат настрана от интуицията. Интуицията ни води към Истината. Истината е жива.

    Любовта е противоположност на страха. Любовта е огънят, който не унищожава, докато страхът е онзи огън, който изгаря всичко, до което се докосне.

    Любовта на другите може да пробуди нашата любов, може да ни направи щастливи. Тази любов е нашата истина. Тя е нашата свобода. Тази любов ще трансформира стария сън в нов сън за рай на Земята.
    Любовта поражда най-голямата трансформация в света на хората. В продължение на хиляди години хората са потискали любовта. Забравили са какво значи истинска любов. Когато казваме на някой-"Имам нужда от теб", това не е любов. Това е желание за притежание. Ако изпитваме ревност и искаме да контролираме другия, това не е истинска любов. Собственическата любов е като всяка друга нежда на човешкото тяло. Представете си, че не ядете цяла седмица. ще се почувствате така, сякаш умирате от глад. И ако някой ви даде малко хляб, ще почувствате: "Имам нужда от този хляб. Обичам този хляб." Влюбването е нещо подобно...

    ...Любовта на другите може да пробуди нашата любов, но само нашата собствена любов може да ни направи щастливи. Тази любов е нашата истина. Тя е нашата свобода. Тази любов ще трансформира стария сън в новия сън за Рай на Земята.

    *****

    Основното в новата реалност е действието. Силата е в действието, не в съня. Чрез действията си имаш способността да промениш всичко. Имаш свободата да избириш да действаш в името на трансформацията и да изразиш своя личен сън, като твориш живот, изпълнен с красота и лzбов.
    Сега, когато започваш да се пробуждаш за новия сън, попитай себе си: "Доколко красив е животът ми? Какво е моето намерение? В каква степен обичам? Доколко съм щастлив?"
    Насърчавам те да бъдеш върховният творец на своя личен сън и на съня на планетата. Направи ги възможно най-красиви. Ти си светлината. ти си любовта. Изразявай своята красота с Любов!

    Благодаря ти за това, че прочете казаното от мен и че ми позволи да те обичам такъв, какъвто наистина си - същество от светлина, свързано със Слънцето чрез своя лъч слънчева светлина, същество, което е Бог. Обичам те.

    Дон Мигел Анхел Руис

    /публикациите са със съкращения/
  4. Слънчева
    Ние се спираме върху стиха: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, и съ всичката си душа, и съ всичката си сила, и съ всичкия си умъ, и ближнаго твоего както самаго себе си“. Защо? Защото източникътъ на този великъ животъ, за който става въпросъ е Любовьта. Нѣкои питатъ: какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтлина, и топлина, и храна, и облѣкло, и сила – всичко носи въ себе си. Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ. Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога!“ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ. За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята...

    Какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която разширява човѣка, дава му подтикъ. Нѣкои хора казватъ, че човѣкъ като се влюби, не учи вече. Това не е вѣрно. Любовьта носи потикъ за знание. Онзи човѣкъ, на когото сърдцето се запали, той учи, той работи. Нѣкои казватъ, че Любовьта прави хората разсѣяни. Това което прави хората разсѣяни, не е Любовь. Когато нѣкой вълкъ иска да изяде нѣкоя овца това не е любовь. Когато нѣкой се влюби въ паритѣ на нѣкого, че иска да ги открадне, това не е любовь. Когато нѣкой се влюби въ нивата на нѣкого, че иска да я вземе, това не е любовь. Въ Любовьта има това качество, че когато човѣкъ залюби, не само, че оцѣнява нѣщата, но неговото сърдце се разширява, и той става щедъръ. Онзи който люби, кесията му е всѣкога отворена, и той мяза на изворъ, който постоянно изтича. Той не е като онѣзи варели, въ които се налива вино, и въ които постоянно се мѣри, колко изтича и колко остава. Той мяза на чешма, която постоянно тече и не изтича. Слѣдователно, можешъ ли да течешъ като единъ изворъ, любовьта е дошла въ тебе. Можешъ ли да виждашъ доброто въ всички хора, можешъ ли да виждашъ смисъла на нѣщата, като погледнешъ горѣ на небето, ти си при вратата на този великъ Божественъ животъ и Любовьта е дошла въ тебе...

    Казва Христосъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила, съ всичкия си умъ, и ближния си както самаго себе си“. Въ съврѣменната религия сѫ изопачили това учение и казватъ: вѣрвайте въ Бога! Не е казано да повѣрвашъ въ Бога, но великиятъ законъ, който разрѣшава въпроситѣ, казва да възлюбишъ Господа! А сега хората взели този стихъ „да възлюбишъ Господа“ и го претълкували: „вѣрвай въ Господа“! Когато се отнася до служение на Господа, вѣрно е, че не може безъ вѣра, но когато разрѣшаваме най-важния въпросъ, необходимо е друго вѣрую, съ което ще можемъ да го разрѣшимъ. А то с: да възлюбимъ Господа!

    И тъй, казвамъ: всички трѣбва да възлюбимъ Бога! Само тогава животътъ ни ще придобие смисълъ. Тогава Богъ ще ни научи, какъ да любимъ, и ти ще възлюбишъ ближния си, както самаго себе си. Туй е най-голѣмото изкуство. За да се научимъ да любимъ, Богъ трѣбва да влѣзе да живѣе въ насъ, защото ние не сме Любовь, Богъ е Любовь. Ние не сме животъ, Богъ е Животъ. Той ще ни научи като Учитель, какъ да любимъ, какъ да живѣемъ. Отъ насъ сега се изисква да възлюбимъ Господа Бога своего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ. Това е най-лесното изкуство, което всѣки отъ васъ може да придобие. Вие може да ми възразите: азъ ще почакамъ малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи философъ, че тогава. Хиляди философи може да прочетете, но и тѣ не сѫ разрѣшили този въпросъ. Той е разрѣшенъ: възлюби Господа! То значи: да възлюбишъ всичко въ свѣта, да разберешъ че всичко въ свѣта е разумно въ своето проявление. И като излѣзешъ вънъ и погледнешъ звѣздитѣ, сърдцето ти да трепне. Като излѣзешъ вънъ и погледнешъ на слънцето, сърдцето ти и цѣлото ти сѫщество да трѣпне. А вие какъ гледате на слънцето? Нѣкой казватъ, че слънцето било огнено тѣло. Азъ виждамъ всѣка сутринъ, какъ Господь взима слънцето, като една голѣма свѣтяща свѣщь и обикаля съ нея навсѣкѫдѣ. Той излиза отъ изтокъ! Тъй виждамъ слънцето. Задъ това слънце има друго нѣщо по-велико. И задъ нашия животъ по сѫщия начинъ е скрито нѣщо велико. Задъ това обикновеното проявление на живота има друго нѣщо, което всѣки отъ васъ съзнава. То е Божественото въ човѣка.

    Из Великиятъ законъ
  5. Слънчева

    Обичам те

    От Слънчева,

    "Няма друго лекарство освен безусловната любов. Не “обичам те, ако” или “обичам себе си, ако”. Няма “ако”. Няма оправдания. Няма обяснения. Просто обичайте. Обичайте себе си, обичайте съседа си, обичайте враговете си. Това е прост, здрав разум, но не можем да обичаме другите докато не заобичаме себе си. Затова трябва да започнем с любовта към себе си. Това е лечението. Три прости неща: истината, прошката и любовта към себе си. С тези три неща целият свят може да се излекува. (Дон Мигел Руис)"
  6. Слънчева

    Дете

    От Слънчева,

    Прекрасен, щастлив, слънчев ден. Излязохме с Лоринка навън. Тя е щастлива, радва се на хората, на децата, които тичат около нас. Обича да ги гледа. Казва ми, че ме обича, защото съм я завела при тях...
    Седнахме на пейка в парка. Две малки момиченца дойдоха при нас, усмихнати. Попитаха ме тя какво говори, но майките им побързаха да ги дръпнат встрани... Видях страх и объркване в очите на младите жени. Защо?
    Лоринка не е заразно болна. Тя е различна. Дете, с ДЦП. Радващо се на всички и им казва, че ги обича...

    Незнанието, страха, различното все още плаши. Разбирам. Разбирам, защото дори лекари имат неадекватно и осъдително отношение към нашите деца. Разбирам, че е нужна любов, за да можеш да преодолееш зависимостите, страха, срама...
    Обичам дъщеря си. Тя ме учи на Любов и прошка.
    Обичам всички, въпреки всичко.
    Деня е изпълнен с красота. С обичта и красотата на децата. Те не се страхуват да питат и да обичат...
  7. Слънчева

    Агарта

    От Слънчева,

    "В Рила е най-старата Школа. Хималаите са нови планини. В Рила има стар институт, та някой път от Хималаите идват да се учат от библиотеките на Рила. В Алпите има школа, но Рила е най-старата школа. В Рила са складирани знанията за Индия, за Египет, все от Рила е отивала културата.

    - Какво е значението на тези свещенни центрове?

    - Те работят за Новата Култура.

    Тия светли същества не се явяват на хората, освен ако не изпитват любов към тях.

    Клон от Агарта има и на Рила - между Рупите и Мусала - Скакавците и на Рупите.

    Има клон и на Седемте Езера. Жителите на Агарта са с етерни тела. Те си имат разкошни обзаведени жилища, на езерата има врата, която води към жилищата на Агарта."


    Петър Дънов
  8. Слънчева

    Бяло

    От Слънчева,

    Земята ми разказа своя сън
    и свойте тайни довери ми
    водата ме понесе и прегърна нежно.
    Обичана и бяла, назад не искам да се върна
    обичам да говоря с птици и цветя
    и да дочувам само ангелския звън...

    Ще бъда в бяло.
    Да тичам боса, по тревата
    и да танцувам танц със Слънцето...
    (дори не бях мечтала...)
    За Теб ще съм пречистена
    с роса окъпана и носеща родена Истина.
  9. Слънчева
    Имало един човек, дето казал на Бога-искам онзи, дето ме ядоса вчера да се разболее, искам да убия онзи, дето погледна жена ми. Искам да взема богатството на съседа си, защото мира няма и искам да съм богат като него... И Бог разрешил всичко това... Но-с всички последствия произлизащи от тези желания. Имал пари, богатство, жени, но нещо все го притеснявало. Минало време.
    Човекът малко се вразумил и започнал да иска друго-да му е спокойно, да не се занимава с другите, но да постига целите си, да опознава света... И Бог му разрешил, като му дал последствията... Но човекът още не разбирал и все бил недоволен. Не бил здрав, семейството му не било задружно и нямало разбирателство.
    Поискал да ръководи другите, по-слабите, по-глупавите... Да им помогне, да бъдат като него. Бог му позволил, но хората били недоволни от начина по който им помагал. Това били последствията... Искал да го обичат, търсел признание, но все му поставяли условия...
    Накрая човекът се смирил и казал-Господи, каквото и да ми даде, все не бях щастлив, все на някого пречех, не можах да угодя на хората... Сега нищо не искам. Искам само това, което ти ми дадеш. Каквото и да е то, ще му се радвам, дори и да е страдание, то е най-доброто за мен, защото е от Теб.
    Тогава Бог се усмихнал и казал на човека, че най-сетне разбрал смисъла на живота си. Бог го понесал на ръце и му показал истинската красота на живота, дал му Радостта и Мира...
  10. Слънчева

    Искра

    От Слънчева,

    Искра проблясва в нечии очи
    и смесва минало и настояще.
    Дали ще ме погалят слънчеви лъчи
    или звездите студена светлина ще пращат?

    ***
    Искрата ме събуди-от съня.
    Поведе ме напред, към Светлината
    откри ми свят красив, изпълнен с Любов и тишина,
    но трябва да се върна на Земята...
  11. Слънчева
    На българския народ

    Народ-объркани души,
    нуждаят се от будност и от Вяра.
    Той-Бог е тук, за да ни утеши,
    но се бои от наш'та изневяра.

    Народ-уж, горд.
    А днес е роб на суетата.
    Ако забравим личния комфорт
    Ще се изправим, вдигнали главата!

    Народ-на кръстопът и кръстът не е лек,
    но с Любовта не ще сме само пръст,
    а Дух със Сила, показващ Пътя в този век.
    И ще вървим, ще сеем и другите ще ни се поклонят.
    Ще се покланят на Новия Човек!
  12. Слънчева
    Преди няколко дни гледах филма-"Херкулес". Хареса ми и се замислех, колко мъдрост има..., ако се вслушаме в думите....
    Жреците, които винаги са се старали, чрез своите тълкувания на природните явления и закони да управляват хората. А чрез страданието, което причиняват учат и ни учат на ценните уроци на Битието.
    Тълкуванието на хората, с техните слабости и грешки, обърква другите... А наистина Хера /Майката Земя/ и Зевс /небето, Слънцето ако щете/ не трябва да воюват. Любовта е, която ни помага да разбираме всичко, да приемаме света, в който живеем.
    Кентавърът научи Херкулес да се владее-или по-точно "Преди да бъдеш, герой, преди да бъдеш Бог, трябва да се научиш да бъдеш Човек!"...

    След множество изпитания, след битките с Демоните /чужди и наши/, разбираме, че не Боговете искат от нас и ни карат да вършим глупости, а ние самите... Когато /ако / се справим със собствените си страхове, разбираме, че сме просто човеци, които са дошли да научат нещо важно-Земята и Небето са заедно, а ние ги делим...
  13. Слънчева

    Земята

    От Слънчева,

    Вече се усеща, че тя се протяга и разбужда. Чуруликат пиленцата сутрин и внасят нов живот наоколо. Цветята, напъпилите дръвчета... всичко се усмихва.....

    Въздиша тежко Майката Земя. Приютила ни е за малко, да се учим, а ние я затрудняваме все повече. И тя има нужда от почивка, от промяна... Тежко и е, но ни обича. А ние дори едно Благодаря не се сещаме да и кажем...
    Втурнали сме се да печелим пари, да сеем асфалт и циментови блокове навсякъде... Оставяме рани по тялото и, а тя ни обича...
    Понякога, като въздъхне ни дава знаци, да я разберем, а ние не-нали сме си въобразили, че сме силни и можем много....
    Ще ни търпи тя, ще се опитва да ни понаучи, дано повече от нас се събудят и я разберат...
    Всяко животинче, всяко камъче и всяко изворче по нея ни нашепват да сме разумни и да видим красотата.

    Благодаря ти Майчице, че ни търпиш! Дано има чисти извори да покажем на децата си, колко Любов и красота има по теб...
  14. Слънчева

    мислички

    От Слънчева,

    Ако не си страдал, ще разбереш ли страдащия?
    Ако не си обичал, ще разбереш ли Любовта?
    Ако не си дарил усмивка, дали ще усетиш радост?
    Детството, чистотата на детското съзнание, усмивките, беличките докато опознават света... Дали има нещо по-хубаво от това?...
    Запознах се с детето в себе си и го разбрах. Сега познавам всички деца и ги разбирам. Ако знаете как се радвам на беличките им.-Учат се. И аз от тях.
    Прекрасен е светът.
  15. Слънчева

    стихове

    От Слънчева,

    Мечта

    На луната пращам своите послания
    разговарям с нея - пак за теб.
    Любовта ми цяла е едно страдание,
    със звезди изписвам име - Ф е б...

    Колко ли ще чакам още твоята усмивка,
    твоите очи в мойте да се вгледат?..
    В нощта потъвам, в облачна завивка
    топлината търся. А звездите моля тебе да намерят.

    И в съня те каня, чакам
    и от него бягаш още...
    И небето с мен заплака,
    ще те чакам още, много дълги нощи.

    *******************************************************************************

    Сделка

    Премерената доза светлина,
    е лъч случаен в тъмнината.
    Премерена и дозата любов
    уви, не предизвиква красотата.

    Раздаваме отмерено-не себеотдаване.
    Любов и чест-в обяви за продаване.
    Предлагаме и получаваме на "подобаваща" цена -
    купувайте и не намирайте махна!..

    *********************************************************************************

    Не понесе никой Любовта, която в мен звучи.
    Звук на безпределни честоти,
    от който струните опъват се жестоко...
    Изгаряща любов, завинаги затворена дълбоко.

    Докосна я със чистотата мъничко дете
    /от обичта неземна не се страхуват те/...
    те носят я в себе си от Там,...
    но с нея в този свят оставаш сам...

    **********************************************************************************

    Отвъден свят

    Русалки нежни, самодиви
    и разни там митични същества,
    Летяха в пространство приказно красиво
    /за мъничко и аз бях част от тези небеса/.

    Видях и ангелите с хубост нежна,
    и змейове със зейнали уста.
    В хармония съжителство на доброта и грубост дива,
    светли, вълшебно-обаятелни места.

    Към нас дали ще приближава
    невидим свят, прекрасен и щастлив? -
    Бавно, изчаква ни, очите ни отваря
    ще се превърне и Земята в Рай красив.
    *****
    От неизвестното сега боим се,
    но Отвъдното с необятността си мами.
    Неволно, със сърцата си натам стремим се,
    от там енергия почерпва любовта ми.

    ************************************************************************************
    Като приказка

    Светкавица огромна, разцепваща небето
    попаднала стрела, дълбоко в сърцето.
    Любов самотна от недоверие несподелена
    към друго търсещо сърце, от любовта ранено.
    За да докаже любовта красива
    "Обичам те!" в небе изписа облаче игриво
    Светът от летен дъжд окъпан, от радост потрепери -
    сърцето пламнало, раненото сърце намери.
    И розовото облаче със синьо се прегърна,
    защото на обичта му нежна тя отвърна.
    А Слънцето въздъхна със усмивка,
    към залез се отправи за радостна почивка.
    ***************************************************************************************

    Дочувам музиката на Земята
    природата ми шепне нещо.
    Заслушах се в приказката на гората,
    желае да ме поучава вещо.

    Усетих стъпките на древен индианец
    дошъл да ми покаже Вечният живот,
    от мъдростта си да ми предаде. В молитвен танец
    потънал, да измоли за слепците благослов.

    Дочувам музиката. С нея ще се слея.
    От нея част съм и дали
    ще я обичам и в хармония с нея ще живея,
    или ще затъна в глупост, както и преди?...
    '98
    ******************************************************************************************

    Изгубих се сред хаоса на хора търсещи,
    изгубих се, за да намеря Него!
    По пътя срещам изгубени души, все бързащи
    напред, нагоре, отдадени на свойто Его.

    Животът преминава, ей така, в търсене -
    на себе си, на обич, секс, пари и свобода.
    От глупави лъжи, с лицемерие изтърсвани
    се отвращавам. Нима живеем за това?

    Приятелство и обичта си чиста
    опитвам да раздавам на приятели, без ред.
    Приятелства, наниз от нашарени мъниста
    се късат, пръскат се, от егоизъм и лъжи безчет.

    И тръгвам пак към вас да диря път,
    напред с обичта и с Него.
    Без обич чиста обидите не могат да заспят,
    май трябва да позабравим за глупавото Его.
    '98


    ********************************************************************************************

    Цигански танц

    Танцувай циганино своя танц
    в него и любов е скрита.
    Танцувай и ми пей,
    но не ме поглеждай в очите.

    Че твойте цигански очи
    два въглена горящи крият,
    а в мойте самота личи...
    жив въглен може и да я убие.

    Танцувай циганино. Вземи ме в твоя танц
    с усмивка в него ще участвам.
    Върху горящи въглени и нестинарски ритъм
    с магията на танца се пречиствам.
    '99
    ********************************************************************************************

    Потопих се във вълните на водата
    станах част от нея.
    Поисках сили от Земята
    да мога любовта да проумея.
    За нея в огън влизах и горях,
    за нея молих се и плаках,
    но да я повикам не посмях.
    А тя живеела в мен
    и в очите ми била.
    Не огнено-горяща
    и не като бушуваща вода.
    В дълбоките очи
    докосващи безкрая...

    Познах я. Онази, дето все я търсех,
    познах я дълбоко в сърцето.
    Познава ме сега и тя...
    Поглъща сили от Земята
    потича - бистра, утихнала река...
    '04
    *********************************************************************************************

    Живота е за тези, които го живеят.
    Живот. По пътя към Смъртта.
    Спирала, игра или какво е?
    Над своите вини да можеш да се смееш.
    Родени за Живота, но не от целомъдрието,
    а родени от греха!

    Дошли сме в свят фалшив.
    Играем по чужди правила,
    а всеки по-различен тук е Луд.
    И аз избрах. Е, Луда съм сега.

    А Лудите поправят схемите фалшиви
    Лудите от своята вина горят.
    От вас са неразбрани и даже да са диви.
    Живота през смъртта без страх ще извървят!
    '04
    ***********************************************************************************************************************************
  16. Слънчева
    Искам да те поздравя с това стихотворение (казвали са ми, че в него се съдържа сентенцията на будизма)

    Ако мечтаеш, без да си мечтател;
    ако си умен, без да си умник;
    Ако посрещаш Краха - зъл предател,
    еднакво с Триумфа - стар циник;

    Ако на своето сърце едничко
    се довериш, но бъдеш предпазлив;
    Ако изчакаш без да се отчайваш;
    наклеветен - не сееш клевети,
    или намразен - злоба не спотайваш.
    но ни премъдър, ни пресвят си ти;

    Ако злодеи, клетвата ти свята
    превърнат в клопка и го понесеш;
    Или пък видиш сринати нещата,
    градени с кръв - и почнеш нов градеж;

    Ако накуп пред себе си заложиш
    спечеленото, смело хвърлиш зар,
    изгубиш и започнеш пак, и можеш
    да премълчиш за неуспеха стар;

    ......
    Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
    в дворците - своя прост човешки смях;
    Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
    Ако от враг и свой не те е страх;
    Ако запълниш хищната Минута
    със шейсет секунди спринт поне веднъж
    Светът е твой! Молбата ми е чута!
    И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!
    ……………………………
    Ръдиард Киплинг
  17. Слънчева

    стихове

    От Слънчева,

    Елате, елате всички в моя свят,
    елате и подайте си ръце!
    Там ни болка има, ни духовен глад,
    там всичко е огромно, пламнало сърце!

    Там няма роби на комерсиални чувства,
    там няма завист и омраза.
    Освободени всички, без духовни блудства,
    освободени от житейската зараза.

    Елате в моя чуден свят
    кадето любовта не гасне.
    Там ни болка има, ни духовен глад,
    там всичко бяло и прекрасно е!

    *******************************************************************

    "......и създаде Господ Човека.
    Мъж и Жена Го създаде......"

    Когато замечтая със затворени очи
    твоите очи отсреща пак ме гледат.
    Нахлуваш в спомени и в мечти
    и твоето лице от неизказана любов е бледо.

    Жена съм аз, а мъж си ти -
    какво ли повече да искаме?
    Живеем прагматично в безлюбието си
    желания съвсем човешки да потискаме.

    Че неприлично е да си жена
    и в женственост от плът-безплътна да догаряш.
    Мъжът е по-прието да има и права,
    макар и той от страх желанията да затваря.

    Предпочитаме да бъдем там,
    където има кяр от нещо материално.
    Но любейки се всеки си е сам,
    дори да няма обич, топлина не е фатално.

    Сега сме роби на разни правила,
    стремеж към положения обществени.
    Забравихме, че ти си мъж, а аз жена -
    любов и топлина умират девствени.
    '98

    ***********************************************************************

    Аз исках да докосна любовта ти.
    Направих жертви и не съжалявам.
    Но Бог отсъдил е така -
    в страданието любовта да изживявам.

    И няма думи, нямам вече нищичко,
    което да заложа и обричам.
    Защото всичко взето е от мен...
    и ми остава само да обичам.
    '96

    ************************************************************************

    "Душата ми обрулена и мъртва
    пустее без икони и олтар.
    В нея аз ви пуснах, като в църква,
    а трябваше да сложа катинар..."
    Д. Дамянов


    Над стиховете ти притихнала съм като пред икона.
    Ръката ми сама повдига се за кръст.
    Душата ти ме гледа от висотата на амвона,
    макар и в тялото създадено от пръст.

    Мъката голяма ще възпея,
    щом ражда толкова любов.
    Макар и аз за обич да копнея
    и мислено да пращам своя зов...

    Не знам дали е наказание, дали награда
    да носим в себе си сърца такива.
    Но участта любов да даваме, на нас се пада.
    И ще я раздаваме докрай. - Животът бързо си отива.

    Благодаря!-ще кажа на поета,
    докоснал моята душа ранена.
    А мъката ми, дваж проклета!
    Щом обич ражда да е благословена!

    **************************************************************************

    Родилни мъки - нов живот,
    в чистилище с подли същества.
    Бродираме живота - бод след бод,
    тъчем пътека - собствената си съдба.

    Изграждаме света. О, не - рушим!
    Дали със сила или със слова.
    Уж с намерения добри, а все грешим,
    живеем. А какво остава след това?

    Душата си не чуваме, не се поглеждаме,
    не търсим градивната, пречистена частица в нас.
    В живота глупост и суета отглеждаме.
    И няма Ние, има само АЗ!

    ****************************************************************************

    Политическа действителност

    Европа. Европа казвате. Към нея
    трябва ний да се стремим.
    Да забравим петвековна епопея,
    Европейско място да си отредим.

    Къде да хвърлим Българската гордост?
    Духът на наще прадеди?
    Европа казвате, тя и народност
    и граници отново да определи.

    Та тази именно Европа
    с пет века политически стремеж
    остави цял народ да гине
    и пускаше в действие най-лицемерния брътвеж.

    А тук един народ измираше.
    И клан, и бит, духовно обруган.
    Европа смисъл не намираше
    да обуздава башибозушки ятаган.
    *****
    Смятат ни сега за прости и диваци.
    Да! В пет века робство, дивота
    дедите ни са расли. Но пък си имаме герои и юнаци
    духовно войнство, измъкнало ни от чуждопоклоническа нищета!

    Гордея се със миналото диво
    на народа див, но оцелял! -
    За Паисий тук ще ви попитам
    дето нещо незначително е бил създал?..

    За век и половина лутане, свободни
    спасители си търсим и все ровим.
    Стараем се да угодим на влиянията модни,
    а своята духовност, гордост тровим.

    Ех, политици родни, наши,
    уж най-лични ви избираме.
    А пък България в света да се изправи все се плаши
    достойно място с гордост не намираме.

    За да има Българска държава,
    за да може с гордост тук детето ми да порасте,
    опознайте си предците главно!
    И се вижте вий какво не сте!
    9.07.97г.

    **********************************************************************************

    Отдавна вече всичко е казано.
    Няма стих, нито проза различни.
    Най-великото, най-просто е
    и не трябва да бъде доказвано,
    че в доказване на Великото сме безлични!
    ***********************************************************************************

    Бях вятъра бушуващ вън
    разлюлявах тревите, дървесата,
    понесох се, докосната от тихия любовен звън
    затоплена на Слънцето с лъчите колесати.

    Превърнах се в нежен полъх
    и вдъхнах аромата на цветята.
    Погалих всички с нежният си дъх,
    за да се влея с вик в Светлината.
    '99
  18. Слънчева

    стихове

    От Слънчева,

    Шут

    Приемам ролята на Шут,
    зад нея лесно ще се скрия.
    Ту глупав, смешен, ту надут
    с привидна глупост болката си да надвия.

    Добрият, умният са неудобни,
    а Шутът истините ще ви казва.
    Надраснал себе си и присмехите злобни
    с насмешка и със съжаление ще ви наказва.

    **********************************************************

    За мене никой не написа стих
    с мойта болка никой не заплака.
    А аз със вас проливах сълзи
    и моите мечти за щастието земно бяха.

    Не съм жената сънища тревожила-
    аз свите копнежи скрих.
    Онази сила, в сърцето ми красива обич вложила,
    мечтите ми превръща в стих.

    **********************************************************

    Богатство

    Насаме със себе си оставам,
    самотата си не искам да ви дам.
    Далеч от материалност, завист да избягам,
    а на връщане мечтите си да ви раздам.

    Най-силна съм във самотата си.
    Във самотата-не сама!
    Оставам насаме с душата си
    в красиви, споделени мигове е тя.

    И нея искате да ми отнемете
    усетили, че сила черпя там.
    Ще трябва първо от душата ми да вземете.
    Тогава всеки от мен ще е по-сам.

    Живот

    Живот-не си свирепо куче.
    Живот за вълци-от вълците живян.
    Хората тук няма кой да ги научи,
    животът им от глутница е завладян.

    На верност ни научи живота ни кучешки,
    но надяваме кожа на вълк-единaк.
    Скришом, по кучешки си ближеме раните,
    живееме някак си...Но не питайте как!

    '95

    Блудница

    Захвърлена блудница скита сама
    преливат се дните и в нощи.
    Отвътре гори я онази вина
    от извършен грях, незабравен още.

    Изгубена блуднице, дарявай любов!
    Единствено тя ти остава.
    В жвота окаян, в живота суров,
    повярвай ми, тя ще те сгрява!

    Не плачи грешнице, потанцувай им блуднице.
    И нека Любов те гори.
    И с ранено сърце от нея дарявай.
    Пък нека те съдят!
    Никой от тях не обича колкото грешник дори!
    '98
  19. Слънчева
    Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
    В Истината е скрит животът.
    (Чете се темата: „Отличителните черти на физическия и на духовния свят“.)
    Тема за следния път: „Влиянието на сладките и кисели храни върху човешкия организъм“.
    Сегашните хора трябва да поставят съзнанието си далеч от житейското море. Както вълните на морето заличават всичко, написано на морския бряг, така и житейското море заличава всичко, написано в човешкото съзнание. Казвате: „Не трябва ли да ходим при морето?“ – Можете да ходите при морето, но не трябва да живеете при него. Вълните на морето не трябва да се блъскат във вашето съзнание. Като се блъскат в съзнанието ви, те заличават всичко, което пишете. За да не става това, стойте далеч от морето. С други думи казано: Не привличайте света близо до сърцето си. Всички хора, особено младите, като мислят, че благата идат от света, увличат се в него, турят го близо до сърцето и съзнанието си, вследствие на което страдат. Много естествено! Те не познават законите на света и не могат да се справят с него.
    Светът е опитно училище. Който влезе в него, трябва да познава законите и елементите, с които той работи. Ако не ги познава, човек се натъква на противоречия и мъчнотии. За да влезе в света и да излезе незасегнат от него, той трябва да е завършил своето развитие. Само съвършеният човек може да работи с елементите на света и да се ползва от тях. Понеже хората влизат в света като несъвършени още, те живеят малко време и умират. При сегашните условия на живота човек не може да живее дълго време на земята. Ако той живее на земята 1000 години, нищо няма да остане от него. Или ще изопачи характера си толкова много, че в края на краищата, вместо да придобие нещо, всичко ще изгуби. Какво придобива детето, което влиза в училище, без да знае нито програмата, нито законите, които го управляват?
    Мнозина казват, че светът е място, дето се проявяват науката, изкуствата, религията и т.н. Ние отричаме това. – Защо? – Под думата „свят“, в тесен смисъл, разбираме външната страна на нещата, която мами човека и го въвежда в заблуждения и противоречия. Друг е въпросът, ако разглеждаме света в широк смисъл на думата, като проява на Битието, на Космоса. Там вече спадат и науката, и религията, и изкуствата. И външният свят си служи с тях, но като с украшения, както младата мома се кичи и нарежда с хубави дрехи, със златни пръстени и гривни. Тя се кичи с тях, но сама нищо не е изработила. Какво придават копринените дрехи на момата? С тях става ли тя по-благородна? Какво печели човек, ако постоянно носи в джоба си научни книги, без да ги чете? Какво придобива войникът, ако на гърдите му закачат кръстове за храброст, без да е ходил на война? Човек придобива нещо само тогава, когато обработи нещата и те стават негова плът и кръв. Истински придобивки са ония, с които човек разполага на всяко време и които изменят характера му, внасят в него нещо благородно и устойчиво.
    Какво става с восъка, като го турите на огъня? От огъня той се топи, става течен. Обаче щом го отделите от огъня, той отново се втвърдява. – Какво е придобил восъкът? – Нищо особено. По характер много хора са подобни на восък. Докато са в огъня, те са меки, подвижни; щом излязат от огъня, отново се втвърдяват. Това са неустойчивите характери в света. Те са подобни още на гайдата, с която българинът си служи. Докато има въздух, гайдата свири. Щом въздухът излезе, тя се свива и млъква. И светът може да се уподоби на гайда. Докато разумността е в света, той привлича хората. Щом разумността напусне света, той губи своята красота и всички бягат далеч от него. Разумността е въздухът, който пълни света и му дава възможност да свири. Гайдата е ценна, докато има въздух. Тъй щото, ако светът ви привлича заради разумността си, има смисъл да се стремите към него и да го изучавате. Но ако го търсите само за неговата външност, т.е. за кожата му, скоро ще се разочаровате. Ако кожата на гайдата не се свива и разпуща от въздуха, нищо няма да остане от нея. Това не значи, че трябва да напуснете света и да бягате от него. Живейте в света, но заради разумността в него. Изучавайте разумността и я прилагайте в живота си. С други думи казано: Възприемайте само чистите тонове, които излизат от света. Разработвайте ухото си така, че да различава чистите тонове от нечистите, да възприема само чистите и да ги отправя към душата ви. При това положение живеенето в света се осмисля.
    Къде е разумността в човека: вън от него, или вътре в него? Когато човек спи, разумността е вън от него. Когато се събуди, разумността е в него. Тогава той започва своята истинска дейност. Същото може да се каже и за семето. Докато е в хамбара, то е в спящо състояние и съзнанието е вън от него. Щом се посее в земята, при благоприятни условия за неговото покълване, съзнанието му се връща. Ние казваме, че семето проявява някаква дейност. Привидно, условията на посятото семе са неблагоприятни, но те носят неговото благо. Житното зърно, или какво и да е семе, може да израсте и да даде плод само ако го поставите в пръстта, под действието на влагата и на слънчевата светлина и топлина. Същите условия са нужни за израстването на човешките мисли, чувства и постъпки. Вие не можете да реализирате една мисъл или едно свое желание, ако те не хванат корен във вас. Да хванат корен, това значи да сте ги посадили в съответна за тях почва. След това трябва да ги поливате, да ги излагате на слънчевата светлина и топлина. Само при тези условия можете да очаквате от тях плод. Който не разбира законите на природата, мисли, че е достатъчно да хвърли семето на почвата и да го остави на Бога. Той да свърши останалата работа. Не, ти сам ще разореш земята, ще посееш семето, ще го загърлиш(?) и след това ще го оставиш на Бога. Влагата, топлината и светлината са в Негови ръце. Човек е дошъл на земята да се учи, а въпреки това се запитва защо светът е направен така, а не по друг начин. Когато отивате на концерт, да слушате някой велик цигулар, вие питате ли защо държи цигулката и лъка си по този начин, защо свири така, или го слушате и се учите от него? За вас е важно да слушате как свири и да се учите от него, а как държи цигулката и лъка си, това е второстепенна работа. Когато слушате лекцията на някой виден професор, за вас е важно първо съдържанието на лекцията, а после формата на изреченията, дикцията на говора му. Не е без значение и красотата на езика, с който хората си служат, но на първо място е съдържанието и смисъла на речта им. Не е достатъчно човек да знае само максимите на живота, но той трябва да знае методите на приложението им. Чувате да се говори, че трябва да бъдем добри, благородни. Обаче добротата и благородството придобиват ли се, или човек се ражда с тях? Човек се ражда добър и благороден, но той трябва да прояви добротата и благородството си, които са вложени в душата му. В помощ на това му идат условията. Казвам на едного: Развържи кесията си. Има смисъл човек да развърже пълната си кесия, но ако тя е празна, колкото и да желае да я развърже, това е безпредметно; безпредметно е също да му се казва да я развърже.
    Следователно, когато се казва на хората, че трябва да бъдат добри, благородни, справедливи, това подразбира, че те са пълни кесии. Природата е вложила в тях доброто, което всеки момент могат да проявят. Като знаете това, прилагайте следните правила в живота си: ако хамбарът ви е празен, отваряйте го само когато искате да турите нещо в него; ако хамбарът ви е пълен, отваряйте го само когато искате да извадите нещо от него, а не да притуряте още нещо. Ако хамбарът ви е пълен, няма защо да го препълвате; ако е празен, трябва да го пълните, не си правете илюзии, че може да извадите нещо от него. Пълния хамбар ще отваряте, за да вадите нещо от него; празния ще отваряте, за да туряте нещо в него. Ако постъпвате обратно, вие сами се излагате на опасности и на противоречия. Когато шишето ви е пълно, наливайте от него и на другите. Желаете ли само да прибавяте, без да давате на другите, шишето ви ще се пръсне.
    И тъй, щом ви се дават известни условия, вие трябва да знаете как да се справяте с тях. Ако трябва да вземете нещо, ще вземете; ако трябва да турите, да дадете нещо от себе си, ще дадете. Ако не можете да използвате условията, които ви са дадени, вие не сте за тях. Запример, дойде ви някоя болест. Тя е условие, задача, която трябва да решите правилно. – „Ама защо ми дойде тази болест?“ – Това не е важно. Важно е как ще се справите с нея. Преди всичко, трябва да намерите причината на болестта. Всяка болест се предшества от известно неразположение, физическо или психическо. Като намерите неразположението, ще намерите и причината, която го предизвиква. По този начин лесно ще се справите с болестта. Ще кажете, че сте учени хора, свършили сте естествените науки, математика, философия и т.н. Щом имате знания, трябва да ги прилагате.
    Мнозина изучават математика, работят с числата, но ги разглеждат само като количествени величини. Освен количество, числата съдържат в себе си още и енергия. Запример, повече работници свършват повече работа не само защото са повече на брой, но защото енергията им е повече. Ако две тела са нагряти до различна температура, онова, което има по-висока температура, може да свърши повече работа. То е по-активно. Когато двама души имат различна температура, по-интелигентен е онзи, който има по-висока температура. Вибрациите на неговата мисъл са по-високи и по-многобройни. Човек представя съвкупност от числа, всяко от които има определен брой вибрации. В това отношение всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка е число с определен брой трептения и с определено количество енергия. Като знаете това, изучавайте мислите и чувствата си в количествено отношение на топлина, светлина и сила, за да можете да ги прилагате на съответното място. Ако искате да разтопите някой мъчнотопим метал, ще употребите висока температура. Приложите ли към него ниска температура, нищо няма да свършите. Следователно, ако искате да свършите някаква важна работа, ще приложите мисъл, която има висока температура, т.е. голяма светлина и топлина.
    Когато изучавате хората, виждате, че всеки човек отговаря на известно число...
    ...Задачата на природата е да застави хората да работят и да мислят. Мисълта, като процес, е свързана с яденето. Както при яденето, човек трябва да асимилира и мислите си, да се ползва разумно от тях. От мислите на човека зависи неговото бъдеще. Мисленето е единственият процес, който човек върши изключително за себе си. Той яде за стомаха си, диша за дробовете си, а мисли само за себе си. Като мисли, човек плаща труда и работата на стомаха и на дробовете си. Каквото задържи той от своите мисли, това е неговата заплата. Някои ще възразят, че имат право да ядат и да дишат. Ако дадат на стомаха да яде, той ще яде; ако дадат на дробовете на дишат, ще дишат. Обаче човек има право и да мисли. Мисленето е единственият процес, който продължава и след смъртта. Като замине за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. И тъй, същественото нещо в живота е мисълта. – „Ама трябва да ядем!“ – Съгласен съм. – „Трябва да дишаме.“ – И с това съм съгласен. Същественото обаче е мисълта. Правата мисъл е вечна. Тя следва човека навсякъде. Щом е така, мислете право, за да имате ясна представа за живота и да се ползвате от него. Не е достатъчно само да усещаш светлината на ума и топлината на сърцето, но трябва да ги възприемаш и обработваш в себе си, за да се ползваш от тях. Ето защо, правата мисъл е ценна за човека дотолкова, доколкото да му разкрие живота във всичките негови вътрешни и външни прояви.
    Задача за всички хора на земята е да изучават живота в сегашното му проявление. Какъв е бил животът в миналото, не е важно; какъв ще бъде в далечното бъдеще, също не е важно. Важен е настоящият живот. За да го разбере и проучи, човек се нуждае от чиста и права мисъл, която изключва страха подозрението, съмнението и т.н. На какво се дължи страхът? – На несполучливите опити в миналото на човека. Като носи в себе си далечен, смътен спомен за неуспехите си, човек се е наплашил толкова много, че мъчно се решава да пристъпи към нови опити. Само справедливостта е в състояние да премахне страха от човека. Ако отидете в държава, в която няма ред и порядък, нито справедливост, ще видите, че поданиците на тази държава са крайно страхливи. Там, дето владее пълен ред и порядък и справедливост, страхът отсъства. – Защо? – Хората разчитат на устойчивите неща. Кой не разчита на здравия параход? Кой не разчита на силния кон? За да не се страхувате, уповавайте на Бога. Той е най-силният, най-разумният, най-мъдрият. Следователно, който се страхува, той е слаб в мисълта си и не уповава на Бога. Слабата мисъл и колебливата вяра внасят страх в човека. Ще кажете, че се страхувате, защото условията и хората са лоши. Това са второстепенни работи. Ще знаете, че вярата ви е слаба. работете върху себе си, да усилите вярата си, да изправите погрешките си. Не е лесно да изправи човек погрешките си. Те се дължат на хиляди оплитания в миналото. Днес всеки трябва да вземе при себе си въжето на своето минало и да започне нишка по нишка да го разплита. За това се изисква дълъг период на работа върху себе си.
    Съвременните хора се нуждаят от нов начин на възпитание; те трябва да се изучават, да знаят през какви епохи са минали. В характера и в проявите си човек носи отпечатъците на епохите, през които е минал. Като изучавате себе си, както и ближните си, виждате, че сегашният човек живее още в своето минало. Ето защо, докато не се освободи от миналото си, той не може да приложи новото. Миналото крие в себе си стари, отживели времето си форми, вследствие на което човек трябва да ги остави настрана. Някой казва за себе си, че е сериозен човек, справил се е вече с миналото. – По какво познавате сериозния човек? – „По мислите, които го интересуват.“ – Какви са мислите му? – „Не зная какви са мислите му, но все надолу гледа и постоянно е замислен.“ – Не, мислещият човек не гледа нито надолу, нито нагоре. Мислещият човек е вглъбен в себе си. Мисълта му е всякога права. От центъра на слънцето към горната час на главата му е отправен един перпендикуляр. Това показва, че неговата мисъл е свързана с центъра на слънцето. Ако от главата на даден човек не е издигнат перпендикуляр към слънцето, ние казваме че мисълта му не е нито права, нито дълбока. Правата мисъл обновява и весели човека...
    ...„Искам да имам права мисъл“, т.е. отвес към слънцето. С други думи казано: Искам да имам прави отношения към Бога. Който има правилни отношения към Бога, мисли за Него и Го обича. Щом Го обича, той Го разбира. Ако няма правилни отношения към Бога, човек се страхува от Него, вследствие на което не Го разбира. Който не познава Бога и не Го разбира, той не може да мисли право.
    Този закон е верен и по отношение на работата, и на ученето. Каквато работа започне, човек винаги трябва да работи с Любов. Каквато наука изучава, трябва да вложи Любов. Дето е Любовта, там е успехът. Без Любов няма успех. Ако изучавате числата с Любов, вие ще дойдете до известни открития. Днес вие си служите с числата като със символи, без да знаете техния произход. Освен количествени величини, числата представят още и силово съдържание. Освен това те крият в себе си дълбок, вътрешен смисъл. Който разбира смисъла на числата, може да се ползва от тях. Запример, ако разбирате числото 6, вие можете да произведете всички числа, които са произлезли от него; ако не го разбирате, ще попаднете в числото 6 като число на илюзии и нищо няма да постигнете. С числото 6 се изразява Соломоновият знак – два преплетени триъгълника, единият с върха нагоре, а другият – с върха надолу. Ако попадне в триъгълника с върха нагоре, човек ще се ползва от условията на живота; попадне ли в триъгълника с върха надолу, ще се натъкне на големи нещастия. Ако разделите числата от 1 до 10 в три категории, ще имате следната табличка:
    1, 2, 3 – от Божествения свят.
    4, 5, 6 – от ангелския свят.
    7, 8, 9 – от физическия свят.
    Това трябва да се докаже и разбере. Нещата се разбират само при правата мисъл. Без нея няма живот. Тя е външна проява на Божествения свят. Стремете се към правата и чиста мисъл, за да проникнете във Великия свят.
    Като ученици на Великата Школа на живота, всякога започвайте живота си с правата мисъл, а не с доброто и злото. Бъдете художници в работата си, да виждате предметите ясно, за да можете правилно да нахвърляте красивите линии, т.е. да ги поставите така, както са в природата. След това всички ще кажат за вас, че сте велик художник.
    В заключение казвам: Мисълта съществува в живота като външна проява на Божествения свят. Следователно вие трябва да нанесете мисълта върху себе си, както художникът нанася красивите линии на природата върху платното си. Колкото по-вярно е нанесена мисълта, толкова по-ясна представа имате за нея. Ако я нанесете несполучливо и вложите в нея несъществени неща, вие влизате в крива посока на живота и се натъквате на мъчнотии и нещастия. И тъй, както добрият художник снема вярно линиите на природата, така и човекът на правата мисъл трябва да се държи за отвеса, т.е. за перпендикуляра, отправен от главата му към центъра на слънцето.
    Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
    В Истината е скрит животът.
    Милосърдие и користолюбие
  20. Слънчева
    Радост
    Ученикът, който върви добре, е радостен. Радостта на ученика иде от вътре като от
    един извор. Хората от света искат да вдигнат завесата, да видят, от къде иде тази радост, но
    не могат. Те я търсят от вън, а там няма нищо. Радостта на ученика иде от вътре!
    От Любов
    Ученикът трябва да прави всичко от Любов! Всяко нещо, което се прави без Любов, е
    престъпно. Всичко с Любов!
    Растеж
    Да расте Любовта ти! Всеки ден ученикът трябва да расте в Любовта си!
    Устойчивост
    Най-първо ученикът трябва да бъде изпитан в устойчивост, и тогава да му се поверят известни уроци.
     
    Малкото
    Ученикът се изпитва в малкото; щом той е внимателен в малкото, ще получи многото.
    Добрият ученик
    Ученикът не трябва никога да критикува постъпките на Учителя си, ако иска да бъде добър ученик.
    Защото Учителят е по-умен от ученика. Последният трябва винаги да се радва на нарежданията на Учителя си и да каже:
    „Това е за добро. То е желанието на Учителя ми. Аз ще го изпълня с радост и любов!"
    Любовта на Душата.
    Възлюбленият на човешката душа - това е Великото в света - Бог!
    Намирането на Възлюбления - това е твоето пробуждане!
    Каква промяна става с тебе! - Ти си вече Син на Виделината!
    Чувствуваш благоуханието на хиляди цветя около тебе.
    Светлината почва да гали всичко онова, което Бог е създал. Снеговете и ледовете
    почват да се топят. Ти си вече в страната, дето Слънцето грее и никога не престава да грее.
    Защото няма вече нощ! Обърсани са вече сълзите от очите ти.
    Ти ставаш способен да чуваш неземната музика, която пълни всичко. И като че излиза
    от всички скали, върхове, извори, треви, цветя, дървета и звезди! Те ти говорят, и ти
    разбираш техния говор! Той е молитвената им песен към Великия!
    Около тебе текат кристални води, които дават безсмъртие; около теб дървета, които
    цъфтят и зреят всеки месец, и листата им са за изцеление на народите.
    Заради Възлюбления си ти обичаш всички, защото във всички виждаш отблясъка на
    Неговата Красота! И тяхната любов към теб е Любовта на твоя Възлюблен!
    Ти не обичаш вече, но ти сам си Любов, ти сам си Чистота, ти сам си Невинност, ти сам
    си Светлина! Ти всичко правиш заради Възлюбления си!
    Поглеждаш и виждаш, че всичко е хубаво! И казваш:
    „Разбрах, че планът на Битието е план на Любовта!
    Всичко е Любов! Всичко е Истина!" Това е Любовта на душата!
    НА РАБОТА!
    Пробудената душа казва: - Мина дългата нощ! Дигнат е воалът от моите очи, и аз
    разбирам вече: Всичко е Красота! Всичко е Радост! Всичко е Чистота! Всичко е Любов!
    Аз обичам всички, понеже Красотата, Радостта, Чистотата и Любовта са в тях!
    Ще отида при обезверените, за да им дам от Светлината, в която живея.
    Ще отида при плачещите, за да им дам моята Радост.
    Ще отида при отчаяните, за да ги утеша. Ще отида при обременените, за да им дам
    от моята Любов! Ще отида при всички, за да им дам моя мир!
    И в това е моята Радост! Защото всички те са в мен, и аз в тях.
    Аз отивам да служа.
    Из“ Свещени думи на Учителя“
    /С Благодарност към Веселин Стоянов/
     
×
×
  • Добави...