Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Слънчева

Модератори
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    7851

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    710

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Слънчева

  1. Слънчева

    Стихчета

    От Слънчева,

    Художник

    Днес ми е ден за рисуване.
    Ще рисувам с цветни боички.
    Ще рисувам мечтите си.
    И чрез слънчеви облачета
    ще ги подарявам на всички.

    Ето с четката розово,
    то е за нежното цвете.
    Малко жълто и после от синьото,
    Пеперуди и птички летете.

    За сериозния бор е зеленичко
    и водичка, поточе край него ще блика.
    Таралежче и зайче подскачайте...
    Щрих и ето – меченцето вече ви вика.

    Ех, художник ще стане от мене.
    Ще надниквам в прозрачното синьо небе.
    Дето крие нови вселени
    и дъга многоцветна расте.
    На листа ми ще кацват и с радост
    ще пътуват към други сърца.
    Да рисувам е ново за мене
    Радвам се, като малките, безгрижни деца...


    Феникс

    Все със упреци тичах по пътища.
    Спорех с вятъра и го надтичвах.
    От водата отпивах пречистена
    И без условия до болка обичах.

    Сам сама си влязох във огъня.
    Пак сама и пречистена излязох от него.
    И сама си решавам, осмислям задачките,
    птица феникс възкръсна и политна във мене.

    Някога в душите се влюбих. Зная вече,
    че душата е птица. Нараниха я, позволих им,
    ех, нали съм си такава-умница.
    Тя душата, от пепел се ражда,
    но не стои в пепелищата.
    И съдбата сама си изгражда, и наволя
    Свободна полита - Ето, вижте я...


    Чудна песен

    Това е песен за душите. Тя пълни времето с Любов.
    И с радости осмисля дните, чертае Пътя ни - готов.
    Тя в нощите звезди улавя, създава и възражда светове.
    Мелодията и' вълшебна събужда спящи богове
    Тя цветове, живот дарява, събужда огън и вода...
    Душите, слети помирява и приказки разказва за това...
  2. Слънчева
    „Защото имам петима братя, да им засвидетелства, щото да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ (Лука 16:28)

    „Защото имам петима братя.“ В този стих са важни петимата братя. Каква роля играе числото пет? За онези, които не са запознати с висшата математика, числото пет няма никакъв смисъл. Казваме: пет крини жито, пет ябълки, пет круши, пет златни монети и прочие. В числото пет има идея, то е идейно число. Ако наредим числата от естествения ред по три в една група, ще имаме: 1, 2, 3 – първа група; 4, 5, 6 – втора група; 7, 8, 9 – трета група. Каква роля играе числото пет? Единицата е творчески принцип – това, което твори. Това число означава още киселина, която руши; тя приготвя материята. Числото две е основа, числото три е резултат, т. е. завършен плод. Като дойдем до числото четири и продължаваме да броим нататък, имаме същия закон: четворката е киселина, петорката е основа – майката, а шесторката е резултат. Числото пет се среща често в Библията.
    „Имам петима братя, да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ Всяка истина трябва да се разбере в своите прояви. Следователно и числото пет трябва да се посее, за да се прояви. Като го посеем, ще разберем качествата на почвата. Посейте в земята една ябълкова семка или едно житно зърно, за да разберете богата ли е почвата или бедна. Опитът показва качествата на нещата. Киселината например се познава по разрушителната ѝ сила. Някои хора искат целият им живот да мине в музика и песен, да бъдат щастливи. Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви. Ако щастието е на единия полюс на живота, на другия полюс стои жертвата.
    „Имам петима братя, да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ Значи единият брат – богатият, който е вече в това мъчително място, мисли за петимата си братя. Те са почвата, основата на живота. Единият брат работи за петимата, за да не се развали почвата. Братът, който е на мъчение, има една добра черта – желае доброто на петимата си братя. Той иска да ги избави от това място, да предотврати техните мъки. Обаче Аврам му казва, че неговите братя трябва да слушат Моисея и пророците. – Кой е Моисей? – Световната власт и политиката, която тя прокарва. Моисей е законът, който оформя нещата. – А пророците? – Те представят религията, науката, културата, които дават подтик на човека да се развива. Пророците работят за правилното провеждане на Моисея. Те го оформят. Затова Аврам казва: „Те да слушат Моисея и пророците“.
    „Имам петима братя.“ Едно съвпадение: и човек има пет сетива – осезание или пипане, обоняние, вкус, слух и зрение. Петте сетива са свързани с петте свята или петте вида материя, които се различават по степента на своите вибрации или трептения. Материята, която работи с чувствата, е доста груба. Това всеки е опитвал. Колкото по-възвишени са чувствата на даден човек, толкова повече тяхната материя се облагородява. Ако двама приятели се хванат за ръце, чувствата им преливат от един на друг. Като отпуснат ръцете си, връзката между чувствата им не се прекъсва. Ако в момента, когато двамата приятели държат ръцете си, мине край тях човек с груби чувства, и двамата ще изпитат известно страдание, като че някой иска да прекъсне тяхната връзка. Това показва, че чувствата наистина са нещо материално, което се отразява и върху физическото тяло на човека. И при вкуса се образува връзка, но по-фина от тази при хващане на ръцете. И при целувката се образува връзка. Като знаете това, образувайте хармонични връзки. Когато се целуват, хората не обичат да ги виждат други, да не внесат нещо нехармонично в тях. Връзка се образува още и чрез обонянието. С миризмата си цветята привличат хората и насекомите и така създават връзки. Казва се за някой търговец, че има нюх, т.е. отдалеч помирисва нещата и ги нагажда според интересите си. Има ловджийски кучета, които отдалеч подушват заека. Тук го търсят, там го търсят, докато го хванат и го занесат на господаря си. Това е „нюх“ – помирисване. Когато двама търговци се срещнат с цел да се сдружат, и двамата правят усилия, настройват носа си да помиришат дали ще има печалба от дружбата им. Като правят някакви сделки, те искат да мине незабелязано, никой да не ги знае. Ако ги знаят, ще им развалят работата.
    И тъй, съществат пет вида връзки: първата връзка произтича от пипането или осезанието; втората произлиза от обонянието; третата – от вкуса; четвъртата – от слуха, т. е. от разумната човешка реч, а петата произтича от зрението. Последствията на първите три връзки са 75% лоши, а само 25% – добри. Последните две връзки са по-идеални. Ето защо връзка, създадена въз основа на слуха и зрението, е по-устойчива от първите три. Дето има пипане, вкусване, връзките са слаби, не издържат дълго време. Там има ядене и пиене, наздравица. Тези връзки се развалят лесно. Връзки, които имат за основа удоволствието, не са разумни. Последствията им не са добри. Там започват добре, но свършват зле.
    „Имам петима братя, да не би да дойдат и те на това мъчително място.“ Добро е желанието на богатия да помогне на петимата си братя, но Аврам казва, че ще ги свърже с Моисея и пророците. Питам: Как можете вие, културните хора на двадесети век, да осмислите своя живот? Политиците искат да осмислят живота си по особен начин, но още не са успели. От осем хиляди години хората воюват, разрушили са много градове. Те убиват, затварят, но живота си още не могат да осмислят. И в миналото, и сега хората се мъчат и не могат да се освободят от мъчението си. Само богатият ли се мъчи днес? – Всички се мъчат – и богати, и бедни. Кой не се мъчи днес? – „Кога ще отидем на мястото на мъчението?“ – И сега ние сме там, няма какво повече да ходим. – „Като умрем, ще отидем ли и ние на мястото на богатия?“ – Чудни сте, вие и сега сте там. Мислите ли, че ако ви хване член 4, не сте на мястото на богатия? – Кой е отец Аврам? Той представя разумните хора. Те се отличават от неразумните по своите принципи. Разумните са хора на мира и на любовта, а неразумните – на размирието и убийствата. Разумните казват на неразумните: „Ние можем да ви помагаме и съчувстваме, можем да бъдем между вас, но не можем да служим на вашите методи и разбирания“. Казвате: „Да се примирят всички хора, да подобрят живота си“. Как ще се примирят? Как ще се примириш с онези, които живеят в омраза, насилие, убийства? Ние живеем в братство и равенство, в мир и любов. Как ще се примирим тогава? Лазар показа, че ако човек от низшата култура, с низши разбирания, влезе между хора с висша култура, той не може да живее с тях в братство и равенство. Лазар е човек от висша култура и попадна между хора от низша култура. Цял живот той прекара пред вратата на богатия, който не му даваше нито трошица от своята трапеза. Умря Лазар и се върна в културата на мира и любовта. В която държава влезете днес, навсякъде ще видите две различни разбирания: едни поддържат насилие, камшик, затвори, бесилки. Други поддържат Христовия закон. От осем хиляди години хората все бесят, колят, но какви са резултатите им? Цялата земя е покрита с гробища. Няма място, което да не е опръскано с човешка кръв или кръв на животно. Земята е толкова нечиста и опетнена! Небето е решило да потопи всички континенти на Земята. Новата култура не може да расте и да се развива на тази нечиста Земя. Нужна е една почивка, едно пречистване на Земята. Сегашните хора не подозират при какви опасности живеят. Въпреки това те търсят само удоволствия. Никой не иска да прави зло. Всеки има красиви желания, благородни подбуди, но няма разбирания, не знае как да живее.

    За обяснение на горната мисъл ще ви приведа следния случай. Влизаш в черква, слушаш какво се проповядва там. На излизане от черквата започват да разискват върху думите: „Син Божи ли е Христос, или не?“ Ако си позволиш да кажеш, че Христос не е син Божи, ще те нарекат еретик. Питам онези, които признават Христа за Син Божи, прилагат ли Неговото учение? Не е въпрос кой е Христос и какъв е Той. Важно е, че никой не може да познае Бога и Христа вън от Любовта. Дето отсъства Любовта, там е насилието. Колкото и да разчита една държава на своите мощни оръжия, щом насилието се шири в нея, тя е място на мъчение, тя е адът в света. Имаш хубав, здрав кон, всеки ден го товариш с хиляда килограма тежест и се радваш, че може да ти служи. Конят пъхти, поти се, но ти не искаш да знаеш и казваш: „Отличен е моят кон, много работа ми върши“. Конят тегли ли, тегли, но ти не влизаш в положението му.

    Сега ще дойда до положението на жената от старата култура. Млада мома се влюбва в един момък и започва да му говори: „Ти си ангел, мой спасител. Аз ще живея само за тебе. Моето сърце е твое. Ще те обичам с всичката си душа“. Той слуша и си мечтае как ще живеят в бъдеще. Среща приятеля си и му казва: „Знаеш ли каква мома срещнах? Обича ме, готова е да се жертва за мене“. Приятелят му го слуша и мълчи, нищо не казва. Момъкът хвали момата на майка си, изнася нейните качества, любовта ѝ към него. Майката казва: „Синко, тази мома не е за тебе“. – „Как си позволяваш да говориш така? Тя е ангел, няма подобна на нея.“ – „Ще видиш, ще се убедиш в думите ми.“ Те се оженват и не се минава една година от женитбата, тя започва да се проявява, да изисква от него нов костюм, модерни обувки, златни украшения. Дали той има средства или не, тя не иска да знае. Тя му казва: „Моите съседки имат хубави дрехи, обувки, украшения, и аз искам същото. Имаш или нямаш пари, не е важно, ще ми доставиш всичко, каквото ти искам“. И сега тя е ангел, но на старата култура – на безлюбието. За да има мир вкъщи, той задоволява желанията ѝ, докато един ден го турят в затвор за дългове. Съседите казват: „Добра, благородна жена е тя, но той излезе лош човек“. Аз пък казвам: Добър човек е той, но жена му го прати в затвора. Оттам той вика: „Жено, ела да ми наквасиш гърлото!“ – „Не влизам в затвора“ – отговаря жената. Така постъпват и мъжете. Така постъпват и църковниците. Така се постъпва навсякъде в живота.
    Днес повечето хора говорят за Бога, за морал, за честност, а какво ли не се крие зад тези думи. Религиозният казва: „Вярвай в Бога!“ – В Бога вярвам, но в тебе не вярвам. Отиваш в един магазин да си купиш плат. Питаш търговеца: „Вълнен ли е този плат?“ – „Да, вълнен е.“ Купиш плата и като се върнеш в къщи изследваш го, да видиш наистина ли е вълнен. Оказва се, че само една трета е вълна, а останалото – памук. Занасяш плата на търговеца и го питаш: – „Защо ми каза, че платът е вълнен?“ – „Отде да зная, че имало и памук?“ – Щом не знаеш, кажи си истината.

    Преди години бях в един провинциален град. Срещнах се с един обущар-евангелист, който знаеше добре цялата Библия. Понеже имах нужда от обувки, запитах го: „Приятелю, можеш ли да ми ушиеш едни обувки?“ – „Мога. Ще ти ушия такива обувки, каквито никога не си носил. Ще бъдеш доволен от тях и ще ме помниш завинаги.“ Той ми взе мярка и определи кога ще бъдат готови. На уречения ден отивам да взема обувките си и обущарят ми предлага ново положение: дава ми готови обувки, които направил за един офицер. Понеже не му били по мярка, оставил ги на обущаря, да ги продаде на някого. Опитах ги, дойдоха ми на мярка. Попитах го: „Здрави ли са?“ – „Много здрави, ще ги носиш с години.“ Взех обувките си, платих му колкото искаше и си отидох. Обаче останах изненадан. След един месец обувките се скъсаха, кожата се напука. Занесох обувките на обущаря и го запитах: „Защо се пукна кожата толкова скоро? Нали каза, че е здрава?“ – „Отде да зная?“
    Случват се такива работи. Сега, в което общество и да влезете, която църква и да посетите, навсякъде ще видите все напукани кожи.
    Един ден отидох при един светски обущар. Занесох му една кожа за обувки с молба да я прегледа и да се произнесе за здравината ѝ. Той прегъна кожата на няколко места; обърна я на другата страна, пак я прегъна; пречупи я няколко пъти и веднага кожата се напука. Той каза: „Тази кожа не е здрава. Ето, аз ще ви покажа коя кожа е здрава“. Взе една от своите кожи и я подложи на същите опити. Огъва я, мачка я, обръща я на една и на друга страна и най-после каза: „Ето една здрава кожа“. От примера с двамата обущари аз вадя следното заключение: Във всеки човек има две култури – стара и нова, две естества – низше и висше. Към низшето естество се отнасят низшият ум и низшето сърце, със свой определен стремеж. Към висшето естество се отнасят висшият ум и висшето сърце – също със свой определен стремеж. Няма човек в света, в когото тези две естества да не са се изявили.
    Един интересен случай от човешкия живот показва какви са резултатите от проявата на низшето естество в човека. Млад момък, Моис Бекето, бил назначен на пост да охранява един голям мост, през който минавали влаковете, да отваря и затваря ключа на моста според нуждата. Когато влакът минавал, Моис затварял моста и след заминаването му пак го отварял. Щом свършвал работата си, той бил свободен да се прибере у дома си. Млада, красива мома, някоя си Хенриета, се влюбила в този момък и започнала често да го посещава. Няма нищо лошо в това, но тази любов му причинила голяма пакост. Един ден, когато бил на поста, Хенриета дошла при него и започнали да се разговарят. Увлечен в чувствата си, той забравил да затвори моста. В този момент експресът пристигнал. Момъкът не успял да затвори моста навреме и експресът паднал в реката. – Кой е причина за това нещастие? – Сляпото човешко естество, т. е. низшето начало в него. В заключение на това казвам: Много проповедници и владици, религиозни и светски хора, учени и прости, така се увличат в своите интереси, в парите, в удоволствията, че като минава Христос през моста, те стоят захласнати и забравят да го затворят. Христос минава, но те не Го виждат. Казвам: Не е време сега да се любите. Тренът минава. Затворете моста! Като мине тренът и отворите моста, можете да се любите колкото искате. – Какво станало после с младия момък, Моис? – Осъдили го на десетгодишен строг тъмничен затвор. Какво представя Моисеевото учение? – Законът. Той не търси причините на нещата, но изследва фактите обективно, както са в действителност. Какво си мислил, какво е било състоянието ти, законът не иска да знае това. Всяко нещо трябва да става точно навреме! В старата култура, в която и досега още хората живеят, се проповядва само насилие. Нужна е старата култура, нужно е насилието. – Кога? – Когато копаеш лозето, когато ореш нивата. Ще насилиш ръката си, ще насилиш плуга и ралото. Ако чрезмерно насилваш ръката си, ще те заболи. Ако копаеш на нивата цели 10–15 часа, не правиш ли насилие? Не насилваш ли мускулите си? Ако ядете чрезмерно, не насилвате ли стомаха си? Въпреки това всички хора се стремят да доведат Царството Божие на земята. Помнете: Царството Божие няма да дойде на земята. – Защо? Земята е условие за идване на Царството Божие, но тя няма да влезе в това царство. – „Искаме да знаем истината.“ – Има истини, които не мога да изнеса, нито мога да ги доказвам. Те са опасни. – Защо? Защото не можете да ги разберете.

    Ще ви разкажа една легенда. В далечното минало, когато светът се създавал, явил се и снегът в чиста, бяла премяна. Той запазил чистотата си с хиляди и милиони години. Един ден се явил при него приятелят му и казал: „Знаеш ли, че в света се явило едно красиво, светло слънце, с приятна светлина и топлина, които възрастват всичко живо и носят навсякъде радост и веселие?“ Снегът казал: „И аз искам да преживея тази радост, да почувствам това веселие“. – „Не може, то не е за тебе“ – отговорил приятелят му. Най-после снегът се наложил. Завели го при слънцето, което му се усмихнало кротко и благо. Какво станало със снега? Чудо! Той започнал постепенно да се смалява, да се губи, докато се стопил и нищо не останало от него. Като видял това, снегът започнал да плаче.
    Следователно, ако и вашите разбирания са като на снега, слънцето ще ви стопи и от вашата бяла премяна няма да остане нищо. Кои семена възраства слънцето? Слънцето възраства само онези семена, които са минали вече през старата култура. Ледът, снегът, студът са символи на старата култура. Те представят Моисеевия закон. Иде слънцето на живота, при което снегът ще се превърне във вода, както е станало навремето. В новата култура снегът няма да бъде толкова студен, колкото е сега. Той ще стане по-топъл, ще се топи, ще се превръща във вода, която ще полива градината. Моисеевият закон трябва да се видоизмени, да приеме друга форма. Насилието трябва да изчезне.

    В древността един от египетските фараони на име Кухи Бентам бил един от посветените членове на Бялото Братство. Той имал дъщеря – Изис Бухи, която посвещавал в знанието на Бялото Братство. Тя изучавала закона на четирите щастливи дни на годината. Първият ден бил в началото на пролетта, вторият ден – в началото на лятото, третият ден – в началото на есента, а четвъртият – в началото на зимата. За да изучи законите на щастието, Изис Бухи взимала уроци от Мелсадек – Учител на Бялото Братство. Тя отивала на урок през четирите щастливи дни на годината. На всеки урок той ѝ давал по няколко скъпоценни камъка, между които имало три особени камъка. Тя трябвало да изучава всички скъпоценни камъни, но с трите от тях се занимавала специално. Тя туряла камъните в специално сандъче, дадено от Учителя ѝ. Задачата на Изис Бухи била следната: взимала сандъчето със скъпоценните камъни и обикаляла града с цел да посети всички къщи, в които имало бедни, болни, сакати; да види какво влияние ще окажат скъпоценните камъни върху страдалците. Като влизала в къщата на един от страдалците, тя изваждала сандъчето със скъпоценните камъни и му казвала: „Хвани един от тези камъни и виж какво влияние ще окаже той върху тебе. Който камък пипнеш, той е за тебе“. Всеки камък носел специално благо за човека. Един от камъните бил камъкът на Любовта. Години наред тя посещавала бедни и болни, но никой не се докосвал до камъка на Любовта. На вид той бил прост, обикновен, с нищо не издавал своята стойност. И до днес още се разнася това сандъче по света, но никой още не е турил ръката си върху камъка на Любовта. Преди пет–шест хиляди години се разнасяло това благо в Египет, във времето на посветените. И тази година Христос отваря сандъчето и предлага на хората да се докоснат до тези скъпоценни камъни. И в църквата се отваря сандъчето. Страданията, през които минава сегашното човечество, не са нищо друго, освен отваряне на сандъчето с благата на живота, които Бог е определил за човешката душа. Учените от миналото и сега спорят върху въпроса има ли човек душа и дух. Едни приемат, че има, а други отричат. Някои учени отиват още по-далеч. Те отричат даже съществуването на ума и сърцето. Обаче повечето учени поддържат съществуването на ума и на сърцето не в смисъл на физически органи мозък и сърце, но като органи на умствения и духовен живот на човека. Според религиозните има душа, но тя е лишена от форма. Не, душата има форма. Тя е много красива. Тялото е създадено по образ и подобие на душата, но е изопачено. За да се оформи като душа, човек трябва да мине през всички форми на живота, от най-ниската до най-високата. Ясновидецът вижда това през утробата на майката. Той може да проследи всички форми в развитието на ембриона, докато стигне до формата на човека. Като говорим за човека, разбираме същество, което още не е завършило своето развитие. Като човек той е завършил развитието си, но не и като душа. След всичко това се казва, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. За да стане това, нужни са още хиляди години. Питам: Колко пъти ще се завърти слънцето около своя център в милионите години на човешкото развитие, ако само за едно обръщане са нужни 20 милиона години? Оттук можете да си представите колко време е нужно на човека, за да придобие истинския образ и подобие на Бога. Слънцето ще се обърне най-малко 50 пъти, Земята – хиляди и милиони пъти, а Луната – още повече – може би милиарди пъти. Какъв ще бъде животът ви, ако сте при условията на Луната или на Слънцето? Доказано е, че животът на Слънцето не е толкова сложен, както на Земята. Животът на Луната е още по-сложен от този на Земята. Можеш ли при трудните условия на живота да мислиш за Бога, за някаква благородна идея, за идване Царството Божие на Земята? И за това можеш да мислиш, но временно. Тъкмо се предадеш на тези идеи и децата започват да викат: „Татко, мамо, хляб искаме! Дрехи, обувки искаме!“ Ще се занимаваш ли дълго време с тези идеи?
    Често религиозните хора казват, че Бог ще оправи работите им. – Така е, от Божествено гледище животът на Земята е уреден вече, но какво ще кажете за вашия живот? И вашият живот може да се нареди. – „Как?“ Нека всички българи кажат: „Да заработим с общи усилия, да побратимим труда си“. Нека всеки има своя къща, свой дюкян, своя нива, но да сподели печалбата си по братски с всички, които са работили заедно. При това положение щеше ли да има бедни? Идеята за братство и равенство ще се приложи, когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя. Това не се постига с външни закони, но чрез законите на една висша култура. Това е културата на Аврама, в лоното на когото влезе бедният Лазар. Докато живее в ограничителните условия на богатия, човек не може да изпълнява Божиите закони.

    Христос, като говори на учениците си с притчи, казва: „Направете си приятели от богатството на неправдата“. Преди няколко дни ми зададоха следния философски въпрос: „Какво ще стане с даден предмет, ако отнемат някои от неговите качества?“ Питам: Какво става с почвата, върху която се посаждат различни дървета и растения? Макар че те отнемат известни елементи от нея, в края на краищата почвата пак си остава почва. И като не дава, и като дава нещо от себе си, почвата не престава да съществува. И без растенията тя пак си съществува. Качествата са проява на субстанцията, която съществува сама по себе си, т.е. и без своите прояви. Ще кажете, че Любовта е проява на Бога. Не, Бог е Любов. Следователно вън от Любовта Бог не съществува. – Какво е Бог вън от Любовта? – Мъчение. – А вън от мъчението? – Небитие. – Що е небитието? – Самота. Когато е сам, човек не спори – всякакъв спор се преустановява.

    Ще ви дам следните мисли: Да любиш Едного, това е свобода; да любиш мнозина, това е робство. Да слугуваш на Едного, това е свобода; да слугуваш на мнозина е робство. Казват: „Да служим на Англия, на Франция, на Германия, на България“. – Кой народ, като слугува на тази или онази държава, е свободен? За да бъдем свободни, ние трябва да служим на онази велика идея, която обхваща всичко в света.
    „Имам петима братя, да не би и те да дойдат на това мъчително място.“ Казват, че богатият ще бъде на вечно мъчение. – Не, аз виждам, че неговото съзнание се пробужда. Аврам отговори на богатия: „Има начин, чрез който и ти можеш да излезеш от мястото на мъчението“. – „Кой е този начин?“ – „Мъчението и страданието. Ще се мъчиш и страдаш, докато научиш уроците на съвременната култура. След това ще дойдеш при мене.“ Това, което казват евангелските проповедници и православните свещеници за мъчението, не е вярно. Според тях човек ще се мъчи в ада толкова години, колкото време е нужно за изпаряване на водата от океана, като се изпарява всяка година по една капка. Кой проповедник или свещеник е чул това от Господа? Чии думи са тези? Знае ли някой какво наказание е определил Бог за грешниците? На Земята има закони, по които съдят хората. Тогава по кой Божествен закон осъдихте грешниците на толкова милиона години? Божият закон гласи: „Докато се противиш на Божията воля, докато не приемеш Любовта в себе си, ще страдаш. В който момент приемеш Любовта в себе си, Бог ще те прости, и страданието ще те напусне“. Опитай този закон. Признай в себе си, че Бог е Любов, и ти ще излезеш от мястото на мъчението; ще почувстваш, че всички хора са твои братя. Следователно, ако искаш да се разшириш, приеми Бога в себе си като Любов.

    Богатият казва на Аврама: „Отче Авраме, прати Лазара при петимата ми братя да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място“. Ако богатият прояви грижа към своите пет братя, не трябва ли и вие да помислите за своите пет братя? Вие сте тези петима братя и аз ви проповядвам: Слушайте, братя, приемете Любовта, за да не бъдете и вие на онова мъчително място. Много от вас сте на мъчение, като богатия. И когато той се обърна към Аврама с молба да изпрати Лазара да накваси гърлото му. Аврам каза: „Не мога да направя това“. Аз отивам по-далеч и казвам: Аз съм готов не само да наквася гърлото ти, но и да ти подам ръката си и да ти кажа: Вярваш ли в Бога? – „Вярвам.“ – Готов ли си да се жертваш за брата си? – „Готов съм.“ – Дай си ръката тогава. Това може да стане в един ден, в една минута, но такава, в която енергията е толкова интензивна, че да се равнява на интензивността на 35 милионите градуси топлина на Любовта.

    В природата съществуват два процеса на пречистване: бавен и бърз. Моисеевият закон е бавен процес. Там има клане, бесене, убиване. Законът на Христа, т.е. законът на Любовта, е бърз процес. Който служи на този закон, той влиза заедно с Христа в рая. Така стана и с разбойника, който беше заедно с Христа на кръста. Той каза: „Аз вярвам, че ти си Бог на Любовта. Приеми ме в Царството си“. Христос слезе от кръста и отиде до дъното на страданията, дето придоби такова разширение, че колкото дълбоко слезе, толкова високо се издигна. Много хора, като слязат долу, до 35 милиона градуса огън, придобиват голям стремеж да се повдигнат нагоре. Това не трябва да ви плаши. Бъдете смели и решителни да се повдигнете нагоре.

    Всички вие трябва да проповядвате онази велика, съзнателна Любов, която е в сила да преобрази живота ви. Как ще приложите тази Любов? Направете следния опит. Някой ви дължи 10,000 лева. Опитайте се да видите можете ли да му простите дълга. Кажете си: „Мога ли, в името на Любовта, да простя на този човек десетте хиляди лева и да ги забравя?“ Ако можете да му простите, вземете полицата, подписана от поръчителите, и я турете в огъня, да изгори. Направете опита без да се колебаете. Някои искат да влязат без опити в Царството Божие. Не, без опити не е възможно. Ще влезете в огъня и ще изгорите всичките си полици, т.е. всички недоразумения, всички огорчения и обиди. Всичко това ще изчезне. И като излезете оттам, ще имате чиста, кристална Любов. Който има тази Любов, той е готов на всякакви жертви.
    Днес проповядвам на жените: Вие трябва да обърнете мъжете си към Господа. Спасението на света е във вашите ръце – в ръцете на жените. Вие сте емблема на Любовта. Вие трябва да изправите изопачените умове на мъжете си. – „Как ще стане това?“ – Като внесете Божията Любов в сърцата си. Ще обичате мъжете си. Ще обичаш мъжа си – едного, без да му ставаш роб; ще обичаш Едного, т.е. Бога ще обичаш в него. За някои жени казвам: Откак жените влязоха в новото учение, те забравиха мъжете си. Аз искам жените на новото учение да бъдат идеални; искам всяка жена да бъде спретната, смела и решителна в проявата на своите добродетели. Искам жената да бъде умна, съобразителна, да схваща добре нещата и пред никаква мъчнотия да не се колебае. Желая всяка жена на новата култура да се отличава по нещо: по вървежа си, да има нещо пластично в нея, да бъде подвижна; дето минава, всички да казват за нея: „Ето една благородна жена, сърце има тя“. Ако я срещне мъж, който отива да пие или да върши престъпление, да каже: „Отказвам се от лошото си намерение. Не искам да върша повече престъпления“. Искам жената да бъде изповедник на мъжа, да го погледне строго и да каже: „Пътят, по който си тръгнал, не е прав. Не ми харесва този път! Ела с нас в пътя на Любовта“. Какво прави сегашната жена? – Като види мъжа си, тя казва: „Хайде да му намажа колата“. – Няма какво да му мажеш колата. Това е Моисеевият закон. Колкото и да му мажеш колата, тя все ще скърца. Мъжът не се нуждае от мазане. Друго нещо иска той, а именно: да бъде почитан и уважаван. Жена, която уважава и почита, има Любов в себе си. Тя дава и на другите от изобилието си. Ще кажете, че тя се жертва. Не, тя дава от изобилието си. Жертвата подразбира друго нещо. Божественото не трябва да се жертва. Не мислете, че мъжът иска много. Неговата торба е малка, той не иска много. Щом започне жената да дава, мъжът казва: „Стига толкова!“ Изобщо Божественото дава от изобилието си, за да задоволи нуждите на всички страдащи.
    Жената на новата култура трябва да възпитава децата си преди да се родят, още като са в утробата. Тя трябва да каже на сина си: „Синко, като излезеш на бял свят, в лицето на майка си, на сестра си и на жена си ще виждаш Божието лице. Ще гледаш на тях с благоговение, няма да допущаш никакви лоши мисли и чувства“. Какво казва съвременната майка на сина си и на дъщеря си? Тя казва на сина си: „Синко, не вярвай на своята възлюбена. Тя има интерес от тебе, не те обича“. На дъщеря си казва: „Дъще, не вярвай на своя възлюбен. Той ще те излъже“. Каква култура е тази, която се основава на безверието? Какво може да се очаква от нея? Въпреки съвета на майката те се оженват и после не живеят добре. Как ще живеят добре? Жената не вярва на мъжа, а мъжът не вярва на жената. И аз, като проповядвам на синовете и дъщерите ви, възпитани в дух на безверие, те казват: „Не му вярвай!“ – Какво ще стане, ако и аз, като проповядвам, кажа: Не вярвайте на тези! Аз съм искрен и като казвам „не им вярвайте“, имам предвид да вярвате в онова висше, Божествено съзнание, което се преплита с вашето. Това е съзнанието на Бога, Който живее по особен начин във вас. Има светли моменти в човешкия живот, както и в целокупния живот, когато Бог се проявява в своята пълнота. Тогава и мъжът, и жената, и децата са радостни и весели, като че са на небето. Прояви се Бог за момент и после се оттегля. След това идат споровете, недоразуменията. Бог ту се проявява, ту се оттегля, за да ни възпитава.

    Той иде. „Търсете ме – казва Бог – докато съм близо до вас.“ Бог изгрява между хората и залязва както слънцето. Понеже сега изгрява, иде нова култура на земята. Вие, жените, които ще оправите света, кажете на синовете си: „Синко, вярвай в момата, която си избрал за своя другарка. Тя е отлична мома. Живейте добре, за да ви благослови Бог“. Кажете и на дъщерите си: „Дъще, вярвай на своя възлюбен. Той е отличен момък“. – „Ами ако не излезе така?“ – Как да не излезе? Щом в сърцето на момата и на момъка е проговорил Бог, ще им вярвате. Не разваляйте Божията работа. Ако Бог е проговорил на момата, ти кажи на сина си: „Синко, вярвай на Бога! Вярвай на тази душа, която те обича. Вярвай на Любовта!“ Ако ние вярваме на Бога, Който ни говори, това се отнася до нас, ние печелим от това.
    Като ви проповядвам, аз възприемам мисълта на новите посетители. Те си казват: „Дали този човек говори истината? Дали не иска да ни оплете като другите?“ – Много просто, ако аз не говоря истината и искам да ви оплета, ще имам същия резултат като тях. Например ще ви построя една къща, която след десетина години ще се събори. Истината всякога може да се опита. Няма нищо скрито-покрито в света. Това, което мислим, чувстваме и вършим, непременно ще се опита. Всички неща ще се опитат, без изключение. Всички трябва да бъдем благородни, искрено да пожелаем нашите братя да не минат през това мъчително място. Понеже сандъчето със скъпоценните камъни е отворено и Христос предлага на всички да пипнат по един камък, гледайте да пипнете камъка на Любовта. Аз ще ви съдействам за това. Бъдете смели в Любовта! Не се страхувайте! Иде новата Любов в света. Тя ще изтрие всички грехове на хората. Тя ще разреши всички противоречия и недоразумения. Тя ще донесе нещо ново, за което никога не сте мислили. Тя ще внесе такъв мир в душите ви, за който нямате понятие. Това не е илюзия, а действителност. Да опитаме Бога, Който е създал света. Да опитаме Бога, Който работи в света, и който всеки момент ни говори! Този е един от щастливите дни на годината. Няма да се мине много време и дъщерята на Бога ще дойде. Тя ще мине покрай вас със скъпоценните камъни и ще ви пита: „Кой камък ще пипнете?“ Няма съмнение, че ще пипнете един от лъскавите камъни. Аз ще издам тайната, ще ви кажа кой е камъкът на Любовта, него да пипнете. Ето тайната: Турете ръката си върху най-простия камък – той е камъкът на Любовта. Понеже изнасям тайната, ще ме глобят. Не съжалявам, че ще платя глоба, но съжалявам, че сте хора на съмнението и ще кажете: „Той изпитва ума ни. Не може простият камък да бъде камъкът на Любовта“. Който вярва, нека пипне най-простия камък; който не вярва, да пипне най-блестящия камък. Който върви по своя ум, ще пипне простия камък; който върви по чужд ум, ще пипне един от лъскавите камъни.

    Днес казвам на жените: Внесете в умовете на мъжете си повече светлина. Само жената може да направи това. Мъжът не може да спаси друг мъж – жената ще го спаси. Жената развали мъжа, жената ще го спаси. Жената развали света, жената ще го оправи. Първо жената вкуси от забранения плод и заради нея Бог изпъди и Адама от рая. Ето защо жените ще спасят света. Мъжете не са виновни за развалата на света. Жените са по-умни от мъжете, затова ще си признаят погрешката и ще кажат на мъжете: „Понеже ние станахме причина да ни изпъдят от рая, ние ще ви върнем наново там. Ние ви въведохме в света, дадохме ви възможност да придобиете знания и опитности. Минахте през страдания и сега ще ви върнем пак в рая. Втори път не правете същата грешка“. Сега пак казвам на жените: Вие сте спасението на света. Както едно време проявихте голяма любознателност, пожелахте да ядете от плода на скъпоценните камъни, сега слушайте Христа. Той стои под дървото на живота и като минавате покрай Него, пита ви: „Защо не ядете от плода на това дърво?“ – „Забранено ни е.“ – „От кого?“ – „От нашия Баща.“ – „Не, Той казва: „Яжте от плода на това дърво! Ако ядете от неговия плод, ще светнете и ще се върнете в първичната слава на живота“.“ – „Дай ни тогава от този плод.“ – „Яжте – казва Христос – и на мъжа си дайте от този плод, и той да светне и да се върне в своята първоначална слава.“ Наближава това време. Христос иде с отворено сандъче. Жените ще спасят света! Никакви проповедници и владици, никакви свещеници и попове – жените ще спасят света! Разбирате ли това? Така е казано в Писанието. Така е поставен този въпрос.
    Казано е: „Ще изпратя Духа си“. Щом дойде Духът, няма да има никакви спорове. Духът работи сега в жените, затова те са повече религиозни и духовни от мъжете. Наблюдавайте, дето стъпи женски крак, всичко тръгва напред: и наука, и религия, и музика – всичко върви добре. Жената е почва, на която всичко вирее. Ако изчезне жената, всичко спира – и наука, и религия, и музика, и поезия, и изкуство – почва няма. Поетът пише, докато носи жената в ума си. Отнемете ли жената, перото му престава да пише. И завоевателят вади смело оръжието си, докато носи жената в ума си. Щом отнемете жената, той изгубва смисъла на живота си и слага оръжието. В умовете на всички хора стои жената. Тя е любовта, тя е тяхната идея. Аз не разглеждам жената като външна, физическа форма, но като жива идея. Наближава великият момент, когато жената ще мине край дървото на живота. Там стои Христос и, като мине първата жена край това дърво, Той ще я попита: „Защо не ядете от този плод?“ Обръщам се и аз към жените и казвам: Не бивайте мекушави! Смелост се иска от вас. Сега Бог ви говори, а не хората или духовете. Разперете крилата си, вдигнете главите си нагоре! Когато Бог ви говори, вие сте смели и решителни. Когато хората ви говорят, вие се гушите. Вие, жените, не се свивайте. Докато се криете, няма да ядете от плода на дървото. Сега Бог праща жените в света, да го спасят. Разбирате ли това? От 8,000 години Бог е изпратил жените на Земята да спасят света. Тогава излязохте от рая и сега трябва да се върнете там. Време е вече да спасите мъжете си. Стига сте ги водили подире си! Мъжете представят Моисея, а жените – пророци
  3. Слънчева
    Ако проследим историята, ще видим, че винаги, при всички народи е имало желание за власт. Някой, който да казва как да живееш, какво да мислиш и чувстваш. Някой, който смята, че е по-знаещ, разбиращ, умен...
    Старейшини, водачи, жреци или църковници. Политически лидери и какви ли не още... Все за наше добро, разбира се или за свободата ни... 

    А всъщност, за да сме свободни ни е нужно само да имаме дух, с будно съзнание и волна душа. Да преоткриваме света, да го пресътворяваме и усетим. Да го пречупим през призмата на собственото си усещане или виждане... Има обаче нещо мъничко, но важно. Този, който иска свободата си, трябва да поеме отговорност за действията, мислите и постъпките си. Само така може да израства и напредва по пътя, който е избрал...
    Свободният човек е преминал през огън и вода, получил е криле. Слабички, но постепенно заякват и го понасят към нови светове, откриват му нови простори... И така, летейки си, заради самия полет се среща с многото други преди него, които са имали смелостта да Бъдат. Себе си. Да следват духа си и чуят душите си... С любов, заради самата Любов. Стремеж към правда, заради самата Правда. С мъдрост и истина, заради Мъдростта и Истината.
    Има едно слово, слово, което е подхранвало душите и ги е водело към светлината. Слово, което всяка душа е улавяла и отразявала в творчеството си. В картини, в музика, стихове или романи... Дори и в научни постижения.
    Словото не е просто дума. Може да е нота или сбор от думи или ноти. А смисъл, вибрация зад думата и нотите. Думата, нотите са знаци, носители на информацията, чрез която се изразява, вибрира душата.
    Слово-съчетания. Подбор на различни думи, с които можем да изразим настроенията си. Да предадем знание, страх или любов...
    Мисля си, ако всеки от нас може да се настрои да се наблюдава за един ден. И всичко, за което говори, мисли или върши се попита: С любов ли го мисля, говоря или върша или със страх? - то би открил доста неща в себе си. Чужди неща-настроения, мисли, действия. Доловени от някъде, поставени от някого, доброжелателно. Несвойствени за свободния човек. За човека, изпълнен с Любов. Божествена. Само свободният човек може да даде свобода на всекиго да Бъде. Себе си.
  4. Слънчева
    Започнах да търся усамотение, да избягвам доста хора. Да съм обърната навътре. По-точно да съм с тях, с другите, но някак в страни, като наблюдател, а не участник в разговори или действия... Познавам хора, умни със силна воля, но без любов, без мекота... Те обичат да говорят и да налагат волята си, не ти дават свободата да бъдеш себе си. У тях липсва толерантност. Избягвам обсебващи хора, поне доколкото ми е възможно...
    Има хора любезни, толкова позитивни, но със страх от живота, което води до безпринципност, не са готови да отстоят себе си, веруюто си... Виждам как живота ни дава уроци - на волевите да се смирят, на другите да придобият воля. Защото човек има нужда от всички качества. Както и от здрав разум, от усет, кое, къде и как да прояви, приложи...
    Започнах да избягвам спорове, защото често предизвиква спор онзи, който иска да наложи своето виждане и мнение. В повечето случаи това са хора, които не са готови да изслушат и разговарят, да чуят и разберат друга гледна точка, а просто искат да блеснат със своите си знания и разбирания... Хора статични, които не търсят промяна...
    А, когато рядко срещна човек, който е дал свобода на себе си, разбира и изучава себе си и другите, той е изпълнен с толерантност и думите са излишни, просто има разбиране, преливане на души... Вълшебно е... Външните различия падат и остава само нещо чисто, съвършено... Общуване на друго ниво... Благодарна съм, че срещам такива хора... Благодарна съм, че срещам несъвършени, но устремени, търсещи и променящи се хора...

    Преди години започнах да чета и следвам Словото на Учителя, точно поради тази причина. Защото усетих свободата да бъда себе си. Да греша, да вървя, но и да опознавам, разбирам и изучавам себе си, хората и живота. Срещам хора, с различни опитности, които следват словото и вървят по техния път и уважавам всичко, което са постигнали. Но следвам само своя си път, само Учителя си и уча своите си уроци. Защото никой, който иска да ме ограничи или наложи своите си възгледи не би могъл да ме привлече... Всеки може да ми даде, покаже и научи само на това, което има, сам е научил... А Словото, Живота, Учението е безкрайно... То е е основа на нещо, което сега изгрява...
    Научих се да виждам доброто в лошото и лошото в доброто. Да анализирам и да се променям. Научих се на мъничко поне толерантност и придобих воля, сили, които идват от вярата... Благодарна съм, че Живота ми е дал всичко, от което се нуждая, за да израствам и да се променям... Да вървя към един по-чист, хармоничен и извисен свят. По моя си начин. Старая се да не съдя другите, но и да пазя свободата си, като давам свобода...
    Благодаря, че мога да се докосна до беседите на Учителя и да прилагам зрънце от тях в живота си!

    Ил
  5. Слънчева

    Предновогодишно

    От Слънчева,

    В навечерието на 2011 г. ще споделя някои наблюдения. Голяма част от хората са влезли в залата с огледалата /маите/.
    Всички сякаш предчувстват, усещат Новото. Има хора, които сякаш се блъскат в прозорците предусещащи светлината и не могат да разтворят криле, да полетят. Малко им е нужно да излязат...
    Питам се, защо още се оглеждаме едни в други? Нима не можем да се вгледаме в себе си? Вкопчени в заблудите, в стремежа за власт и пари. Всички негодуват срещу системата, срещу обществото и хората... Водовъртеж, който повлича, не позволява нищо чисто и ново да се развие, да покълне като семенце, да обнови...
    И мен се опита да засмуче този стар водовъртеж, но ме научи на някои неща, значи за добро е било. Важно е да зная, кои нашепвания трябва да избягвам...

    Мъжете искат да управляват чрез жените, /неразбрали как да се повдигне жената/, жените пък се стремят да управляват мъжете си... Хора, готови да направят магия за "любов"* и пари, но не и да ги печелят с честност и доброта, с разум.
    Родителите наставляват децата си, налагат им своето поостаряло възприемане за живота... Една отиваща си, отмираща култура, в която всеки е срещу всеки. Мъже и жени, вкопчени едни в други, изискващи, налагащи. Забравили, че обичта, топлината и всичко, което им е нужно е вътре в тях. Хора, вкопчени в Мойсеевите закони, вярващи в един Бог, който наказва, защото не са пуснали обичта и доброто в себе си. Защото не са разбрали и простили на себе си. Пленници на суетата, на собственото си, неосъзнато Его. Затворени във времето... Загасили искрата...

    *"любов" е в кавички, защото, тя, Любовта не е принудителна и изискваща, а дава криле...

    Малко са тези, дето се вглеждат в себе си, променят себе си. Това са свободните, разумни хора, които смирено се отдръпват от света. Осъзнали, че не могат да го променят. Могат да го приемат - такъв, какъвто Е. И да се опитат да му дадат от Любовта си. Да разкажат за Новият свят на Светлина и Любов. Защото тя днес е още оскъдна и светът, хората се нуждаят от нея.
    Има толкова много материални блага, а липсва Любов. Липсва Светлина. Съзнанието на малко хора е приело различните, инакомислещите...
    Всеки е прекрасен, защото ние още не сме завършили ученичеството си на Земята. Всеки от нас учи нещо важно, индивидуално за него самия. Всеки се нуждае от Истината, човешката и Божията. Сега приключва една епоха, но са ражда друга, по-красива и чиста. Изпълнена с Вяра и надежди...

    Питам се защо не опитаме да постигаме целите си с Любов?! Какво ни коства да застанем пред някой човек и просто да излъчим обич от сърцето си, /както в анимационните филмчета - да се слеем в цветна, светла дъга/. Да забравим условностите и външните обвивки, етикетите-богат/беден, добър/лош... И дори и да е престъпник този човек срущу нас ще приеме с мъничката, чиста частичка в своето сърце топлинката, ще запулсираме заедно. Откровеният, чист подход е най-прекрасното нещо. Какво ли ще бъде ако застанем душа, пред душа и си говорим?


    Много духовни хора тръгват да учат и наставляват другите, но обикновения /даже никой/ човек не се нуждае от това. А само от доверие и приемане. Та нима Духа не работи при всеки индивидуално? И не ни се разкрива по начин, който е само за нас си, разбираем за нас? Нима Бог не обича всяка жива душица и не я води в нейният си път?

    "Докато нямаш Господ за Учител, никой не те учи, но когато започне Господ Христос да те учи, веднага ще се явят други учители да те учат на това-онова и да ти показват други пътища. Те са лъжливи – не ги слушайте, а само Христа Господа слушайте в тайна, без да изявявате това на явилите се други учители." /Борислав, благодаря/

    Толкова е вярна тази мисъл и се появи в точният момент. Най-важното нещо за хората сега, в настоящия момент е да се обърнат към Бога. Всеки сам, чистосърдечно, искрено. Да произнесем молитва идваща от душите ни, не заучена, а да си поговорим с Него.

    "Та в какво седи свидетелството Божие? Ти седиш, живееш в света; но знаеш ли кой те крепи? Ти стъпваш на краката си и казваш: аз се крепя на краката си.

    Не, приятелю, имаш голямо заблуждение, ако мислиш, че се крепиш на краката си.
    „Ами ти знаеш ли, аз имам глава, която ме крепи?"
    – Не, в заблуждение си, ако мислиш, че главата те крепи.
    „Ами ти знаеш ли, че аз имам гръбнак, който ме крепи?"
    – Това е заблуждение, ако мислиш така. Не са краката, не е главата, не е гръбнакът който те крепи. Това е също такова заблуждение, каквото учените твърдят, че земята се движи в празно пространство. Не е така.

    Има една велика сила в празното пространство, която е толкова мощна, че държи земята и всички останали светове."

    Свидетелството Негово /Ани, благодаря за тази мисъл/


    Да, Бог работи в света, в сърцата, умовете и душите на готовите. Колкото и да се бунтува и да се стреми старият свят да ги смачка и изцеди, да ги дръпне надолу, не би могъл да ги оцапа. Много закъснели, пакостливи духове опитват да пречат, но всичко е за добро. Новото Слънце изгря! Новият ден е прекрасен и скоро всички ще го видят!... Защото именно отвъд времето, в пространството на празнотата и тишината се създават красивите идеи и връзките с Новият свят, изгряват Нова Земя и Ново Небе....

    Желая Новата година да донесе много светлинки и топлинки в душите, чистота и свежест. Да се поздравяваме в Новият свят, в Новата епоха на Любовта! Осъзнати и свързани в нещо по-Висше!




  6. Слънчева
    Повидимому този 39 стих е много ясен, нали? „Да възлюбиш ближния си като себе си!“
    И целият съвременен християнски свят мисли, че разбира тази заповед и я прилага. Аз нямам нищо против този възглед. Когато някоя жена изтъче платно, по какво се познава това платно? Нали по самото изтъкаване, дали е то хубаво изтъкано или не? Ако основата на туй платно не е дотам здрава, платното се къса. Самото платно може да е изтъкано много добре, но основата му да не е здрава. Онези от вас, които се занимават с висшата математика, могат да изчислят по закона на вероятностите колко пъти от създаването на мира досега е произнесена думата „любов“ от мъже и жени, от братя и сестри, от деца и приятели. Нека всички изчислят. Това е една философия.
    Сега по закона на еволюцията всички ония неща, които еволюират, развиват се и растат, а всички, които инволюират – слизат, т.е. смаляват се и се разнищват.
    Тъй щото човек първоначално, когато е слязъл от Бога, е почнал да произнася думата „любов“ много правилно; обаче, като се отдалечавал от Бога първичният или космичният човек, както го наричат, тази дума по съдържание почнала полека-лека да се смалява, да се смалява незабелязано, и когато човек слязъл до дъното на битието, почти нищо не е останало от тази дума – разнищила се. Туй слизане било тъй незабелязано, тъй бавно, че и този велик човек даже се самоизлъгал. И вие сега се намирате в положението на този космически човек по отношение на любовта на вашия Баща. Знаете ли на какво прилича тази любов? Тя прилича на едно парче или една част, останала от някой голям разбит кораб или параход от вълните на развълнувания океан, който го клатушка. Това парче се люшка насам-натам и казва: „Е, любов, любов“, но като излезе на брега на някой остров, казва: „Слава Богу, спасих се!“
    Тъй че и вие, събраните тук, както и всички християни, сте изхвърлени парчета от този велик параход на брега на някой остров. Положението на съвременните хора прилича на онова, в което се намирал един английски лорд, който тръгнал от Англия с дъщеря си и слугата си да обикаля света. Случило се обаче, че параходът, с който пътувал, се разбил и потънал, и англичанинът с дъщеря си и слугата си едва успели да се спасят с лодка на един близък остров. Лордът знаел само да заповядва в Англия, а слугата му – да се подчинява; обаче, като излезли на този остров, слугата, който носил малко семенца и знаел как да ги сее и обработва, станал сега господар и започнал да учи лорда и дъщеря му как да се прехранват. Така те живели десетина години на този остров.
    Та и ние сега не сме господари, но господари са нашите слуги. Кои са нашите господари? Те са нашите страсти, на които ние слугуваме. Те сега ни казват: „Господарю, едно време ти беше наш господар, но сега на този остров ние разбираме от тази работа и ти ще ни слушаш“...

    ...„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Не да го любиш, а да го възлюбиш се казва. Казваме на български език: „възлюбвам“ и „любя“. Думата „възлюбвам“ е по-силна от думата „любя“. Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване.
    Тези две сродни души са двата полюса, дето се ражда животът. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене и ще започне истинската еволюция.
    Когато Христос казва: „Да възлюбиш ближния си“, той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение. Само когато придобиеш истинското знание, само тогава ще намериш другия полюс на своя живот, или пътя на своето възлизане. Туй, което се казва „посвещение“, ще стане, когато намериш учителя си, а той – своите ученици. Всичката тайна стои в това – да намериш своята възлюбена, сродна душа. Не я ли намериш, никой учител няма да те вземе да ти покаже онова дълбоко, тайно знание, да ти покаже пътя на твоето възлизане. Като намериш тази сродна душа, ще тръгнеш напред. Има ли една опорна точка, всичко става. Как е казал Архимед? „Дайте ми една опорна точка, за да сложа своя лост, и ще вдигна цялата земя.“ Следователно този ближен, когото трябва да възлюбиш като себе си, той трябва да ти бъде опорната точка, на която да туриш своя лост. Кой лост? – Любовта. И тогава всички действия ще стават правилно. Любовта не е едно преходно чувство. Преходни неща са само материалните неща, те са сенки. Сенките прехождат, защото земята се движи, върти се, и в нейното движение сенките постоянно се менят. „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Това не значи да се слееш с ближния си. Тук няма сливане. Не да му кажеш, както някои се изповядват: „Аз съм готов да ти стана роб“ – това не е Любов. Някой казва: „Аз съм готов да жертвам всичко за тебе“. Но и в жертви не стои тази Любов. Тази Любов с жертви не се откупва.
    Прочетете второ послание към Коринтяните от Павел, 13-та глава, там се казва: „Ако пожертвам всичко, а Любов нямам, нищо не се ползвам“. Това не е Любов. Може да направиш всички жертви, тези жертви са за тебе, ти искаш да се жертваш. Що ме ползва твоята жертва? Не, Любовта изисква нещо повече от жертви. Жертвата е само закон за изкупление на нашите грехове. Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата. Самопожертването е само закон да възстановим своята първоначална чистота, и след като я придобием, ще имаме основание да видим Бога, а като видим Бога, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие. Това ще бъде първият ден на нашата еволюция, денят на изгряването на слънцето. Това слънце, като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до оная висота, на която тя е била, преди да се разбие нашият кораб.
    И тъй, с жертвата се придобива чистотата, с чистотата се слага основа да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата, нейният живот. Следователно, когато кажем, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем.
    Сега, в първата заповед – „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила“, Христос дава правила и методи, които ние разбираме. Сърцето, това е съзнателният живот. Умът, това е самосъзнателният живот. Душата, това е подсъзнателният живот, а силата на духа, това е свръхсъзнателният живот.
    Следователно вие, които разбирате математиката, ще направите тия пермутации: ще образувате двата полюса на Духа и ще турите сърцето на противоположния полюс, защото животът не се намира в самосъзнанието и съзнанието; това са преходни етапи, през които душата трябва да мине. Това е движение...

    ...„Да възлюбиш ближния си като себе си!“
    Ти от себе си искаш ли нещо? За самия себе си жертваш ли нещо? Като си гладен, режеш ли нещо от своето месце? – Не режеш, но всякога очакваш някаква кокошчица.
    Та сега Христос казва: „От ближния си няма да пожертваш нито един косъм, нито един мускул за своето благо“. Това, както го разбирате, не е за обикновените хора. Ако вие разрешите вътрешно този въпрос, вие сте разрешили всички други социални въпроси в света. Ще ви приведа един малък пример. Преди 5,000 или 6,000 години в школата на Бялото Братство в Египет се явява за пръв път една от царските дъщери като ученичка. Главният учител от тази школа, за да опита дали царската дъщеря е готова за онова учение, което ще се повери, трябвало да направи следния опит с нея: един ден той се превърнал в малък гълъб – великите учители имат това свойство. Той отива като гълъб в дома на своята ученичка, но в същото време произвежда в нея едно болезнено състояние. Явява се слугинята и казва, че трябва да се направи една жертва, за да оздравее. С това искали да я опитат дали тя ще пожертва този гълъб за своето здраве. Хванали този гълъб и го сложили в един кафез.
    Учителят от опит разбрал какво е намерението на тази ученичка и докъде е достигнала тя в развитието си. Въпросът бил решен: принесли гълъба в жертва, за да оздравее царската дъщеря. Затова отложили влизането в школата. Даже и сега, все още жени в Бялото Братство няма. Докато вие сте жени, никога няма да влезете като членове, като души в Бялото Братство. Дотогава, докато човек иска да живее, той е жена. Дотогава, докато човек иска да живее, той е мъж. Всеки, който иска да живее, той живее като другите, а когато той жертва себе си за другите, той вече се е издигнал на една степен по-високо. Та като казвам, че и досега в школата на Бялото Братство няма жени, не разбирайте „жени по форма“.
    „Да възлюбиш ближния си като себе си!“
    Искам да ви дам една правилна философия, правилни схващания, за да се учите. По този въпрос има писано на много места. Даже и в сегашната литература вие ще намерите писано, но това са само сенки, а такъв въпрос досега не е разглеждан. Вие трябва да се чувствате като души. Никога не бива да приемате жертва от когото и да е заради вас. Никой учител, който и да е той, не иска заради себе си жертва от своя ученик. Ако ученикът иска сам да се жертва за своето самоусъвършенстване, да добие своята първоначална чистота, може, но учителят няма нужда от неговата жертва. Следователно ние трябва да жертваме всичко, за да върнем своята чистота. Когато вие се жертвате, не казвайте, че се жертвате за Господа. Не се жертвате за Господа, а за вас. Ами Господ за кого се жертва? – За себе си. Ще кажете: „Туй е криво схващане“. – Да, за себе си. Ние го опорочихме и следователно, за да се очисти от нашите пороци, от нашите грехове, той трябваше да се самопожертва, за да добие първоначалната си чистота. А това на човешки език значи: Господ се пожертва за себе си, та като очисти себе си, очиства и нас, понеже и ние влизаме в него. Той се жертва за себе си, за да възстанови първата хармония. И оттам излизат Павловите думи: „Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си“. Значи, за да го примири, трябваше да докара тази първоначална хармония в себе си, т.е. да принесе Сина си – любовта си, живота – в жертва.
    „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Тогава ще ви запитам: Намерили ли сте тази ваша сродна душа? Сега вие ще ми зададете въпроса: „Ами сега с тия наши жени, с тия наши мъже какво да правим?“ Този въпрос не го повдигам. То е все едно да ме питате: „Какво да правим с нашия костюм?“ Костюмът си е костюм, жената си е жена, жененето си е женене. Този велик въпрос не стои във връзка с това. Жененето е закон на самопожертване. Като се ожениш, какво правиш? – Добиваш своята чистота. Щом си чист, не трябва да се жениш; щом си нечист, жени се, колкото искаш. Женитбата е закон на самопожертване, за да добиеш своята чистота, или да изкупиш своята карма, както казват индусите. Но щом влезеш в епохата на истинското развитие, имаш чистота, законът на жененето и раждането вече ще се измени. Хората няма вече да се женят, да се раждат и въплътяват по този начин, както е било досега. Че няма да е така, Господ казва: „И ще се вселя между тях, и ще живея в тях“. И всички ние ще помним да дохождаме чрез вселяване, а не чрез раждане, въплътяване. А сега жената, като расла, колко пъшка, вика бабите, и колко пъти помисля да пометне детето. Не е въпросът там. Това е жертва. Когато дойде законът на вселяването, ние ще бъдем вече в царството Божие, и оттам ще дойде истинското разбиране – да познаем Бога. Аз не говоря за сегашната епоха, а за истинската, но това не значи, че трябва да напуснем живота си – ни най-малко. Ние трябва да довършим работата си. Работата, която вършим сега в живота си, ще има отношение към бъдещия ни живот. Онзи, който краде майсторски, той и в другите си работи ще бъде такъв майстор. Онзи, който много мрази, той може и много да люби. Като видя някой лош човек в света, аз му се радвам, защото този човек, като дойде в познание на истината, ще бъде пак също така ревностен в доброто, както е бил в злото. Аз не говоря за това обикновено добро, не. За мене сегашните и добри и лоши хора са все под един и същ знаменател. Всички са добри. Кога? – И най-лошият лъв, тигър, като го нахраниш, е добър, но я го остави 24 часа гладен и се опитай да го побутнеш! И най-лошата змия, като е нахранена, е добра, но когато е гладна, посмей да се приближиш до нея! Така че ние често казваме: „Той е благороден човек“. Казвам: Той е нахранен човек. Но за да го познаете дали е благороден човек, оставете го 12–24 часа гладен, и се опитайте да го побутнете. Добрият човек, сит ли е или гладен, в него няма никаква промяна, той е един и същ. Да не се мени нашето съзнание.
    Следователно, когато Христос казва „Обичай ближния си“, то значи, че ще дойдем до положението да познавайте своя ближен. Казвате: „Аз промених мнението си“. Да, той е тъй изменчив, като тебе. Даде ти 1000 лева, добър е; вземе си ги обратно, лош е. Значи всеки момент ще променяш мнението си за характера му. Добрият човек всякога остава тих и спокоен: знае, че неговото богатство никой не може да го вземе.
    „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Под това „себе“ – теософите го наричат висшето „аз“ – се разбира да се пробудиш, да обичаш тази своя близка душа...

    ...Христос казва: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Първо, ще намерите методи в своето съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, и само като приложите тия методи в живота си, ще намерите своята сродна душа, и като я намерите, двамата мълком, тихо ще започнете да работите и няма да правите голям шум в света. Ако аз съм милиардер, няма защо да разправям това. Ако аз познавах и цялата Вселена, не ми трябва да правя реклама по вестниците, няма защо да разправям на българските журналисти, че зная това. Какво ще ми придадат те? Аз с тях ще се разправям за лук, за чесън, за Македония и Тракия, за Англия и Германия, но за същественото – никога! Един ден, когато някой заслужил човек умре, те казват: „Еди-кой си светия тъй направил“. Нищо не е направил. Този светия, за когото пишете, вие не го познавате. Евреите от 2,000 години още не са познали Христа. Християните го въздигнаха до седмото небе, евреите казват: „Какви будали са тези християни!“ Питам: Кои са по-умни, християните ли или евреите? Евреите могат да ни съдят, да кажат: „Вие ако вярвате в Христа, ние сме поне по-искрени: не вярваме, но поне не лъжем. Лоши хора сме, но поне не лъжем, казваме си истината: не вярваме в Христа, не искаме да приложим неговото учение“. А ние, християните? – Христос това казал, онова казал, но не прилагаме неговото учение. Лъжем, че го прилагаме. Тогава питам: какво е туй приложение на лъжата. Не е вярно, не е вярно, че сме християни. Е, тук има евангелски проповедници, православни свещеници, владици и други, те нали са тези от Христа? Но идете само и ги запитайте нещо за мене, какво ще ви кажат. Ще ви кажат, че аз съм демон, сатана, лъжец. Защо? – Аз зная от какво произтича това. Да съм на тяхно място, и аз ще говоря така. Но благодаря на Бога, че не съм на тяхно място, при техните изкушения, и казвам: Благодаря, че те носят моя багаж. Та ние трябва да бъдем последователни в нашите вярвания. Ще кажете: „Аз вярвам в Бога“. Не, бъдете искрени. Ако вярвате, поне малко прилагайте. „Да възлюбиш ближния си, като себе си!“
    Сега, като излезете оттук, ще започнете по вашите стари методи: „Еди-коя си сестра не прилага туй учение“. Не казвам, че вие сте лоши, вие сте по-добри от мене. Това учение едва сега аз го прилагам. Вие сте го приложили малко, като християни, а аз го прилагам като евреите. Не, всеки от вас ще намери своята сродна душа, и като дойдете при мене, ще ви кажа: Радвам се, че Бог е влязъл във вас. И ще влезете с радост в Божия храм, и само тогава можете да славославите Бога. Как ще го славославим? – Само чрез закона на тази велика Любов, която може да прозре във вашите души. Някой от вас ще каже: „Ние сме много големи грешници“. Не сте много големи грешници, аз не ви намирам за такива, но грешката ви е там, че искате много да живеете, а не знаете как да живеете. Тогава ще ми зададете въпроса: „Ами нашите вярвания в Христос от толкова години, ами молитвите, които четем, ами на църква, дето ходим, къде остана всичко това?“ – Ами Христа намерили ли сте го? Аз не казвам, че не сте го намерили. Бог е оставил хората да го пипат, дано го напипат. Преди 2000 години той е говорил чрез Христа. Срещали ли сте този Христос, да поговорите нещо върху неговото учение? Можете ли да кажете поне един ясен сън, в който Христос да ви е разказвал нещо от своето учение? Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено у вас, но непременно трябва да видите своята сродна душа от небето. Павел изказва тази мисъл, само че малко по-другояче. Той казва: „Нито жена без мъж, нито мъж без жена“. С това той подразбира, че двата сегашни принципа – мъж и жена, трябва да се слеят в една душа и тази душа да намери другата сродна своя душа. Само тогава Христос ще бъде третият между тях.
    Сега някои ще се обезсърчат. Не искам да се обезсърчавате. Това е по отношение на Мъдростта. Ако всички ние имаме това състояние, то, когато дойде тази велика Любов, бихме вдигнали цяла София. Ако аз бих имал само една опорна точка у вас, бих вдигнал цяла София на лоста си. Но колко пъти у вас се явява съмнение! Ще дойде още по-голямо съмнение. Когато Христос се възнасяше, присъстващите се усъмниха в Него. И вие като тия верующи ще се усъмните дали видяхте, или не. Само когато дойде онзи велик закон – „Да възлюбиш ближния си като себе си“ – вие ще бъдете на пътя на същинското знание.
    И тъй, не считайте, че жертвата е Любов. Жертвата е само примирение. Чистотата в нея е основа. Подсъзнанието – това е душата, съзнанието – това е сърцето, самосъзнанието – това е умът, свръхсъзнанието – това е човешкият дух. Това, дето са казали старите гърци: „Познай себе си!“ – и те не са имали голяма философия, те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието; значи човешкият дух, човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския път на своето развитие, и тогава сегашните мъже и жени ще бъдат свободни и ще се разбират. И децата ви ще ви разбират, и вече ще ни разбирате, а сега децата казват: „Майката трябва да се пожертва“. Майката някой път казва: „Децата трябва да се пожертват“. Държавата казва: „Моите поданици трябва да се пожертват“. Всички искат жертви. Не, да започнем новата култура без жертви. И Давид в един от своите псалми казва: „Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертви за теб са сърце чисто и смирено и дух съкрушен“. Значи, като разбереш своето съзнание и самосъзнание, ще видиш, че нито сърцето, нито умът няма да те спасят. Давид казва: „Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от Тебе, само там ще Те потърся“.
    Сега ще се върнем да потърсим този Христос на Любовта. Днес, като е Нова година, ще го потърсим по новия начин и по стария начин. Ние ще направим като Давид, който отишъл при Саул. Саул му дал нови оръжия, но той, като походил малко с тях, с тези нови научни инструменти, казал: „Това не е за мене“, съблякъл ги и си взел своята прашка. Ние започваме с това-онова, с наука, но това, което имаме, още не е наука. Истинската наука трябва да ни даде такива методи, които да можем да прилагаме, с които да работим. И като дойде онзи истински учен човек, ти от неговото мълчание ще научиш много повече, отколкото от говоренето му. И в старо време някой ученик дойде при учителя си, стои около една седмица, не говори нищо, но като си отивал, много нещо е научавал. Ще поеме аурата на своя учител, ще има неговите мисли, чувства и желания. Като отидеш в някое кафене, ще се вмиришеш от тамошната миризма. Това е същото, както действието на влагата и слънчевите лъчи върху растенията. Такова мълчаливо действие произвеждат те. Тъй че това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го добиете в най-голямото мълчание на вашата душа. Като го добиете, няма да постъпите като Архимеда, който излязъл от банята и извикал: „Еврика!“ И какво намерил? – Колко струвала златната корона, колко тежала! Вие няма да приличате на Архимед, а ще намерите това, което ще преустрои целия ви живот. Ще кажат: „Този човек преустроил живота си“. И сега поставете това начало, за да се измените. Иде времето, за което апостол Павел казва, че всички няма да умрем, но всички ще се изменим.
    И аз бих желал да ви срещна втори път не по един, а по двама – вас и вашата сродна душа, вашия ближен. Нея да намерите!
    И тъй, Христос казва: „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ - Сродните души - http://triangle.bg/books/1921-10-09-10.1998/1922-01-01-00.html


    "...Сега аз разглеждам въпроса вътрешно, от социално гледище. Има една космическа социология, в която отношенията на хората са еднакви. В космичната социология и жените, и мъжете са на еднаква степен на развитие. В нея и жената е силна, и мъжът е силен – еднакво са силни. Ако се борят, нито жената може да победи, нито мъжът може да победи. Ако се сравняват по ум, и жената е умна, и мъжът е умен. Ако се сравняват по добродетели, и жената е добродетелна, и мъжът е добродетелен. Между такива двойки може ли да има спор? Те имат широчина, простор. И жената е свободна, и мъжът е свободен. Жената не крои никакъв план, с който да завърти главата на мъжа. И мъжът не носи никакъв план, да завърти с него главата на жената.
    Там, дето жената завъртва главата на мъжа и дето мъжът завъртва главата на жената, там не може да се говори за космическа социология. Там се говори за обикновената социология на света. В нея хората не са еднакво умни, не са еднакво силни, не са с еднакви разбирания...
    ...Казано е в Писанието: „Бог е виделина и никаква тъмнина няма в Него.“ Значи, в Бога няма никакви користолюбиви мисли да използува нещата. В Него всяко нещо е на мястото си. Или, с други думи казано: Всяка мисъл, която има зад себе си едно побуждение на Любовта, е Божествена. Всяко чувство, което има зад себе си едно побуждение на Любовта, е Божествено. И всяка постъпка, която има зад себе си едно побуждение на Любовта, и тя е Божествена. Във всяка такава подбуда е Бог на Любовта. Единственото същество, Което подтиква хората към добро, е Бог...
    ...Казвам: Има неща у нас, в които трябва да се вслушваме. Има нещо дълбоко в човешката душа, което ни нашепва какво трябва да правим. Има неща, които засягат дълбоко човешкия ум, човешкото сърце и произвеждат приятни състояния. Но някой път това чувство произвежда един дисонанс и трябва да се вслушаме в него. Щом в човека се яви този дисонанс, той трябва да бъде внимателен.
    Та казвам: Когато се говори за Любовта, трябва да се знае, че тя говори именно чрез това вътрешно чувство. Някои наричат това чувство интуиция, други – душа, трети – дух, четвърти – човешки ум, пети – космическо съзнание и т. н. Както и да го наричат, има нещо, което говори на човека. Човек расте именно в Божественото, което му говори. Децата, които се вслушват в Божественото, растат. Старите, които престават да вярват в него, преждевременно остаряват и главата им побелява.
    Разправяше ми една стара жена: „Мома бях, но пропаднах от любовни работи, главата ми побеля. Най-напред ми израсна един бял косъм и аз го изтръгнах. След два деня ми израснаха два бели косъма – и тях изтръгнах. След това ми израснаха четири бели косъма – изтръгнах ги, но ми израснаха осем. Изтръгнах и тях, израснаха ми шестнайсет. След това престанах вече да ги изскубвам и главата ми побеля.“ Защо побелява главата на човека? – Защото е зима вече. Вън е станало студено, а отвътре е топло.
    Често хората се безпокоят какво ще стане с тях, къде ще отидат, след като умрат. Чудно нещо: като си се раждал, отде дойде? – „Къде отивам?“ – Отиваш там, отдето си дошъл. Отде дойде баща ти? Всеки човек отива там, отдето е дошъл.
    Има един свят, който е еднакво достъпен и за праведни, и за грешни. Той е свят на приготовление. Като умрат, хората отиват в този свят. Той е Божествен свят. Но онзи свят, за който специално говорим, той е като един университет или като една гимназия. Само подготвените ученици влизат в университета. Обикновените хора не могат да бъдат ученици на този университет. Само като се приготвят, тогава влизат там.
    Човек се учи вън, в общия живот. В живота всички могат да вземат участие – и сиромах, и богат. Там е друг въпрос. Някои мислят, че животът изключва невежите. Не е така. Невежеството се дължи на известна тъмнина, която присъствува в човешкото сърце. В дадено отношение всеки може да бъде невежа. Сега аз чета Библията, защото е ден, светлина има. Ако е вечер и няма свещ, и аз ще бъда невежа. Трябва да има свещ, да се чете на нея. Като изгуби светлината на своя мозък, всеки човек не може да чете. Някога вие забравяте нещата, не помните. Защо? – Тъмнина има във вашия мозък...
    ...Казва Иоан: „Бог е виделина, и никаква тъмнина няма в Него.“ Във виделината растат най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-добрите постъпки. Във виделината идат най-големите добрини, които ние научаваме. Сегашният свят се нуждае от хора, които да носят запалените факли на Истината, да има повече свещи, да светят в тъмнината. Казвате: „Какъв трябва да бъде животът?“ Както звездите светят на небето, така и хората трябва да бъдат малки свещи. Колкото и да е малко това блещукане, по него хората могат да се ориентират. Някои хора са подобни на Месечината, други на Слънцето. Има едно слънце в човека, има една основна мисъл в човешкия живот, която е подобна на Слънцето. Тя е Божествена мисъл, тя е фар, който ориентира човека.
    Та казвам: Хората на сегашните времена трябва да престанат да се безпокоят. Дойдат ли безпокойствия, радвайте се, че се безпокоите. Не е въпросът да избягваш безпокойствията, но като се безпокоиш, да се радваш, че се безпокоиш. Като скърбиш, да се радваш, че скърбиш; като гладуваш, да се радваш, че гладуваш. Каквото зло да ти се случи, да изпитваш приятност. В това се заключава добрият живот. Всеки може да влезе в този живот.
    Съвременният човек се радва на противоречията в живота, защото Бог е в противоречията. Той не е в самите противоречия, но седи зад тях и наблюдава, иска да знае как ще ги разреши. Така постъпват и учителите. Някой учител по математика даде една задача на ученика си и гледа как ще я реши. Той ясно вижда решението на задачата, но иска сам ученикът да я реши. Тук-там подсказва. Има мъчни задачи и в живота, като тези по математика, които трябва правилно да се решават. Някои искат със заобикалки, с прескачане да ги решат. Така не се постига нищо. Някои мислят, че с преписване на задачите ще постигнат нещо. И така нищо не се постига. Някои ученици от гимназията написват формулите на ръката си. Учителят вижда това и казва на ученика: „Я да видя какво си написал там?“ Според мене той не трябва да проверява какво е написал ученикът, но да му каже: „Не гледай какво е написано на твоята ръка, но гледай на моята.“ Така той подсказва малко на ученика.
    Нашият век има за цел да оценим противоречията, сиромашията, безправието, които съществуват. Да имаме ясна представа за причините, които са произвели този безпорядък. Като знаем причините, можем да ги изправим. Представете си, че имате един човек, когото не обичате, но той ви дължи една сума. Вие сте взискателни към него, искате да си плати дълга към вас и му казвате, че по закон трябва да си плати. Как щяхте да постъпите, ако обичахте този човек? Най-малко щяхте да отложите плащането на човека, а можете и съвсем да му го простите.
    Съвременните хора още имат нужда от съдии, да разрешават въпросите им, а те сами трябва да станат съдии на себе си. Разправят за един българин лихвар следния случай. Той бил голям богаташ. Един ден се разболял и се пренесъл в онзи свят. Като бил здрав, той имал три големи тефтера, на които държал сметките на своите длъжници. Обаче като се пренесъл на другия свят, научил нещо много и обещал, че ще измени живота си. Като се върнал на Земята и оздравял, извикал синовете си и им казал: „Аз научих един добър урок. Дайте ми трите тефтера, на които си правя сметките.“ Той взел тефтерите и ги турил в огъня да изгорят. „Това иска Бог от нас“ – казал той на синовете си.
    И тогава ние трябва да имаме тефтери да пишем не кой колко има да ни дава, но на кого имаме да даваме. Нека правим добро и следим не какво имат другите да ни дават, но какво ние имаме да даваме. Любовта е закон на даване. Като се научим да даваме, светът ще се оправи. Пътят на Любовта е най-лесният път. И ако ме питате кога ще се оправи светът, казвам: Ако вървите по стария начин, трябват ви още 10 000 години. Ако вървите по новия начин, по пътя на Любовта, трябват ви още 10 години. Питам ви сега: Какво искате – десетте хиляди години или десетте? Ако изберете десетте години, блажени сте. Ако изберете десетте хиляди години, има още много да се учите.
    Как да се справяме с мъчнотиите? Вие имате билет за трена, трябва да пътувате. Идете на трена, заемете си място и за нищо не мислете. Дали има въглища, кога ще потегли – това не е ваша работа. Сега и вие имате по един билет за живота. Какво ще се безпокоите кога ще тръгне тренът? Вие ще отидете на мястото си и ще чакате. Сега вие се безпокоите дали ще тръгне тренът или няма да тръгне. Това безпокойство е безпредметно. Без тревоги!" - Бог е виделина - http://triangle.bg/books/1942-09-27-10.1998/1943-01-31-10.html


    "...От всички хора се изисква да се съединят чрез любовта с Бога. Само когато Бог дойде да работи във вас, всички ваши копнежи, които седят дълбоко скрити във вашата душа, ще можете да ги реализирате и да придобиете щастието, което търсите. Този е начинът, по който можете да постигнете всичко, каквото желаете. За да постигнете всичко, вие трябва да разберете, че Бог живее във вас и вие в Него. Не можете ли да разберете това, вашите мисли, желания и постъпки ще останат нереализирани. Няма по-страшно за човека от това, да остане излъган във всичко онова, към което се е стремял. Знаете ли, какво нещо е да отидете в дома на един ваш приятел с всичкото си доверие и той да ви предаде на вашия неприятел или враг? Юда предаде Учителя си само за 30 сребърника. По-добре беше да не се е раждал, отколкото да извърши това предателство. Ако вие при най-малката мъчнотия не можете да издържите и продадете онова хубаво в себе си, не мязате ли на Юда Искариотски. Ако при най-малката мъчнотия ти си готов да продадеш онова красиво, свещено чувство в себе си за 30 сребърника, не си ли Юда Искариотски? Значи Бог, който е мислил за теб милиони години и ти е дал всичкото си благоволение, а ти си неблагодарен за всичко това и не си готов да се изплатиш, това не е ли Юда Искариотски в теб? При това положение, дето и да бъдеш, каквото и да правиш, нищо няма да постигнеш, нищо няма да придобиеш. Съвременните хора искат да се налагат, да стават нещата по тяхна воля. В това отношение те мязат на своенравни деца. Те казват, защо светът е така създаден, защо нещата стават така и така и т.н. Не, свий ръката си на юмрук и кажи: „Господи, искам да бъда една чешма, да имам мекотата на водата.“ Всичко хубаво и красиво седи в мекотата. Който има мекота е по-силен и от най-грубия човек. Водата е по-силна и от твърдите канари. Тя и тях изкопава. В света няма по-мощна сила от водата; в света няма по-мощна сила от топлината; в света няма по-мощна сила от светлината; в света няма по-мощна сила от любовта. Човек трябва да има с какво да работи. Някой казва, че няма какво да прави. Как да няма какво да прави? Първо ще възлюбиш водата. Ще отидеш при водата и ще ѝ кажеш: „Сестрице, водице, моля те да ме научиш да стана мекичък. Ти така се приспособяваш, че дето и да отидеш, все хората търсиш; ако някъде те оцапат, ти пак си весела, на никого не се оплакваш. Като се оцапаш тук отидеш, там отидеш, изчистиш се и пак си чиста, пак си весела.“ Тя влезе в човека, [изцапа се … пак излезеш и си чиста] Тя навсякъде е добре дошла. Не трябва ли да знаете и да изучите, какво богатство крие водата, въздуха и светлината в себе си? Всичко това, човек трябва да оцени, да разбере какво богатство му е дадено. Всички хора имат уста, но знаят ли какво богатство крие тя в себе си? Чрез устата човек може да опита най-сладките неща в света. Единственото нещо, чрез което ние можем да оценим сладките неща, които Бог е създал, това е устата. Знаете ли, какво богатство представят човешките уши? Единственото нещо, чрез което човек може да схваща онази вътрешна музикалност, онези тонове, това са ушите на човека. С очите си пък можете да схванете онази красота в природата, онези хубави краски. Нито устата, нито носът могат да схванат онова, което очите схващат. Казвам: Големи богатства са дадени на човека, които той не оценява. Като не оценявате благата, които Бог ви е дал, мнозина казват: „Какво ни е дал Господ?“ Че какво по-голямо благо искате от носа, с който се възприемат всички най-приятни благоухания в природата? Какво по-голямо благо искате от езика, с който вкусвате всички блага в живота? Какво по-голямо благо искате от ушите, с които възприемате звуковете и най-красивите тонове? Какво по-голямо благо за човека от неговите очи, с които той вижда красотите на света? Защо човек да не е благодарен за всичкото това благо, което му е дадено? Защо човек да не благодари за това, което има днес и до което е достигнал? Ще кажеш на баща си и на майка си, че благодариш за всичко, което ти е дадено. Адам не можа да прецени това, което му беше дадено, вследствие на което излезе от рая. Ние трябва да се върнем към Първата Причина на нещата и да благодарим за всички блага, които ни е дала. Ние трябва да събудим в себе си едно благодарно сърце, един благодарен ум, една благодарна душа и един благодарен дух. Ние трябва да възвисим душата си към Бога и да Му благодарим. Не само да благодарим, но да потекат всички тези благословения през пръстите ни, през ръцете ни. Ние трябва да дигнем ръцете си над ушите, над очите да възприемем тия радиоактивни лъчи, които слънцето носи и да носим тази светлина навсякъде по света....
  7. Слънчева
    ...Тъкмо бях свършил ръкописа, когато изведнъж осъзнах, какво значи да живееш с един мит и какво-да живееш без него. Митът е, казва Бащата на църквата, "това, в което се вярва винаги, навсякъде и от всички", следователно човек, който мисли, че може да живее без мит или извън него представлява изключение. Той е без корени, няма истинска връзка с миналото, нито с живота на рода, който продължава в него, нито пък със съвременното човешко общество. Той не живее в къща, като другите хора, нито яде и пие като тях, а провежда свой собствен живот, потопен в субективната мания на собствените измислици, за които вярва, че са новооткрита истина. Това творение на неговия разум никога не обхваща същественото. Той може да лежи върху стомаха си, защото този орган е способен да отхвърли продуктите на разума, като несмилаеми. Психиката не е от днес; нейните първоносители са живели преди милиони години. Индивидуалното съзнание е само цвете и плод за един сезон, изникнал от вечния корен под земята и то ще бъде в по-голямо съзвучие с истината, ако държи сметка за наличието на този корен. Защото веществото на корена е майката на всички неща. Аз подозирах, че митът притежава значение, което бях уверен, че ще пропусна ако живея извън него, в мъглата на своите собствени спекулации. Трябваше да се запитам съвсем сериозно: "Кой е митът, с който живееш?".  Не намерих отговор на този въпрос и бях принуден да призная, че не живея с един мит, нито дори в един мит, а по-скоро в един несигурен облак от теоретични възможности, които започнах да разглеждам с растящо недоверие. Аз не знаех, че живея чрез мит, а даже и да знаех, без моето знание нямаше да зная що за мит направлява живота ми. И така по най-естествения начин аз реших да узная "своя" мит и приех това за дача над задачите, защото казах си-как бих могъл, когато лекувам болните си да използвам персоналния фактор, нещо така необходимо за опознаване на другата личност, за да ги разбирам ако аз самият не съм наясно с него? Аз просто трябва да узная кой несъзнаван или подсъзнаван мит ме формира, от какъв корен произхождам. Това ме накара да посветя много години от моя живот в изследване на субективните съдържания, които са продукт на несъзнавани процеси и да създам метод, който ни помага да изследваме проявите на несъзнаваното....
    ...Симптомите на случая формират една нишка на Ариадна*, която ни води из лабиринта на символните сравнения, т. е. разширяването, което е абсолютно необходимо, за да установим значението на  архетиповия контекст. Щом тези сравнения се изработят, те заемат невероятно голямо пространство, което обяснява защо излагането на историята на случаите е толкова трудоемка задача. Но това трябва да се очаква: колкото по-дълбоко проникваш, толкова по-дълбока става основата. Тя определено не става по-тясна и никога не свършва в една точка-в психичната травма например. Всяка подобна теория предполага познание за травматично засегната психика, каквато никое човешко същество не притежава и, което може да бъде постигнато само чрез упорито изследване дейността на несъзнаваното. За това е необходимо голямо количество сравнителен материал, от който не можем да се лишим, както например е и в сравнителната анатомия. Познанието за обективните съдържания на съзнанието няма съществено значение, защото не ни казва почти нищо за реалния, подмолен живот на  психиката. В психологията, както във всяка наука е необходимо широко познаване на други неща освен непосредствено необходимите за изследователската работа. Едно бегло запознаване с теорията и патологията на неврозата  е съвсем неадекватно, защото медицинското познание  от този тип е само информация  за болестта, а не познаване на душата, която боледува. Аз исках, доколкото беше в моите възможности, да поправя това зло с тази книга-както и сега.**
    *В Словото на Учителя може да се намери нишката на Ариадна, която е индивидуална за всеки. Когато я намерим ни води от беседа в беседа и разширяваме съзнанието си, намираме различни отговори по разни теми. Думата е код за информацията и смисъла, които носи. Всеки може да вложи различен смисъл и вибрация, основани на неговите субективни вярвания, разбирания и опит, в дадена дума. (моя бележка).
    ** Из "Символи на трансформацията"-септември, 1950г
    ...Ако разгледаме нашето мислене по-отблизо и проследим един интензивен ход на мисли - например разрешаването на труден проблем, - ние внезапно откриваме, че мислим с думи, че при всяко по-активно мислене започваме да си говорим сами или, че понякога записваме проблема или го скицираме, така че да стане напълно ясен. Всеки, който е живял известно време в чужда страна, сигурно е забелязал, че твърде скоро започва да мисли на нейния език. Всички интензивни форми на мислене протичат повече или по-малко във вербална форма - например ако искаме да изразим една мисъл, да я предадем или убедим някого в нея. Тя очевидно е насочена навън към външния свят. В този смисъл, насоченото или логическо мислене е истинно мислене, адаптирано към реалността, чрез което ние повтаряме реда на обективно реалните неща, така че образите им в нашия разсъдък възникват един след друг в същия причинен ред, като този на външните събития. Това ние наричаме мислене с насочено внимание. То притежава способността да предизвиква умора, поради което се използва само за кратки периоди от време. Цялата изтощителна цел на нашия живот се състои в адаптиране към действителността, част от което се постига чрез насоченото мислене. Изразено в биологически понятия, това е просто един процес на психическа асимилация, която води след себе си съответно състояние на изтощение, като всяко друго житейско достижение.
    Онова, с помощта на което мислим, са езикът и вербалните понятия - неща, които от незапомнени времена са били насочени навън и използвани като мост и, които имат една-единствена цел - общуването. Докато мислим насочено ние мисли за другите и говорим на другите. Езикът първоначално е система от емоционални и имитиращи звуци - звуци, които изразяват ужас, страх, гняв, любов и др...
    Така че, езикът по своя произход и същност представлява просто една система от знаци или символи, които разкриват реални явления или ехото от тях в човешката душа...
    Моето схващане съвпада с това на Baldwin, който казва: 
    ...Развитието на мисленето, дори и погледнато в детайли става главно по метода на опита и грешката, чрез експериментиране, чрез приписване на значенията по-голяма стойност отколкото имат.... Индивидът трябва да използва старите си мисли, своето вече придобито познание, своите основополагащи съждения, за да построи нови, творчески конструкции...
    Чрез експериментиране мисленето и езикът се развиват едновременно...  Езикът се развива по същия начин, както и мисленето, но никога не загубва своя синонимичен или дуалистичен характер, неговото значение е винаги и лично, и социално...
    Езикът е регистър на традицията, запис на завоеванията на расата, склад за всички придобивки, постигнати от гения на индивидите... Така установената социална "копираща система" отразява разсъдъчните процеси на расата и се превръща в школа за обучение в разсъдителност на новите поколения...
    Значителна част от процеса на самовъзпитание, чрез който се натрупва познавателен капитал за здравия разум, се осъществява чрез употреба на речта. Когато детето говори то полага пред света своите съждения с най-общо значение; отговорът, който то получава, потвърждава или отхвърля това значение. И в двата случая то е обучено. Следващата му стъпка е вече от степен на познание, което, като по-ново, по-лесно може да се превърне в средство за успешно общуване...
    Насоченото мислене или, както бихме могли да го наречем "мисленето в думи", очевидно е инструмент на културата и ние няма да сгрешим ако кажем, че огромните усилия за просвещение, които миналите векове са посветили на насоченото мислене* са му наложили да развие и да премине от субективната, индивидуалната сфера към обективната, обществената сфера; те са направили възможна пренагласата на човешкия ум, на която дължим нашата съвременна емпиричност и техника. Това са абсолютно нови насоки в историята на света, непознати в древността....
    Секретът на културното развитие се състои в наличието на променлива и свободна психична енергия...
    *Насоченото мислене асоциирам с "правата мисъл", за която говори Учителя в беседите си, (моя бележка).
    ...Това ни води до един следващ въпрос: какво става, когато не мислим насочено? Тогава нашето мислене загубва всички водещи идеи и чувството за посока, което те вдъхват. Ние вече не подчиняваме нашите мисли на един определен ход, а ги оставяме да плават, да потъват и да се издигат в зависимост от тяхната собствена, специфична тежест. Според схващането на Kuelpe, мисленето е някакъв "вътрешен акт на волята" и нейното отсъствие води задължително до "автоматична игра на идеи"....
    (Бих добавила, че тази игра на идеи носи много за развитието и пътя на човечеството, защото идейния свят е, който ражда, а правото мислене реализира, масовизира и материализира дадената идея. В тази връзка, всяко мислене има свое място и време за реализация.)
  8. Слънчева

    Страхът

    От Слънчева,

    И да се не боите от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но да се боите повече от оногоз, който може и душа, и тяло да погуби. (Ев. Матей 10:28)
    ...Сега няма да се впущам да разправям каква роля е играл страхът в историята на еволюцията. Съвремените учени хора казват, че религията е произлязла от страха. Христос се обръща към Своите ученици, понеже знае, че те се намират в тази категория, че се боят за своята къща, за своето тяло, и им казва: „Не се бойте от онези, които могат да убиват тялото, а душата не могат да повредят“. Защо? Ако имате известен капитал, вложен в банката, и някой човек ви запали къщата, няма да се безпокоите, защото ще направите нова и по-хубава къща. Значи, докато имате капитала на вашата душа вложен в друго място, няма защо да се боите.

    Сега нека взема втората част от стиха – от кого да се боите. Бойте се от онзи, който може да погуби и тялото, и душата. Върху втората част на стиха е имало дълги спорове – кой е този втори, от когото трябва да се боим. Някои казват, че онзи, от когото трябва да се боим, е дяволът. Аз ще ви кажа, че онзи, от когото трябва да се боим, е Бог, и то в смисъл да се пазим да не Го огорчаваме, а това значи да бъдем благочестиви. Ако бих тълкувал Божествения Закон на живота, няма да ви кажа от кого да се боите или да се не боите, а ще ви кажа как да изпълнявате Божия Закон. Това е отрицателната форма на страха. А положителната форма настъпва, когато сме съгрешили: който изпълнява волята Божия, няма защо да се бои; но онзи, който не я изпълнява, всякога ще има страх в своето сърце и никога няма да бъде спокоен и свободен. В прочетената от мене глава Христос иска да увери Своите ученици, че в света има известни закони, които регулират човешкия живот: „Даже вашите косми на главата – казва Той на учениците Си – са преброени“. Нито един косъм не може да падне току-така. Ако изпълняваме Закона Божи, ще бъда под покровителството на Бога, като птичките. У съвременните християни има едно криво схващане на нашите отношения към Бога, към религията, и вследствие на това се раждат и много страдания в човешката душа. Някои, например, считат религия да идат без друго в черква, да запалят една свещ, да се прекръстят, и мислят, че като направят тия неща, имат религия. Обаче религията е нещо много по-дълбоко. Най-дълбокото съдържание на религията е да имаме любов към Бога. Щом имаме този основен закон в себе си, ще бъдем готови да направим хиляди други неща за Господа. Но как можем да проявим любов към Господа, когато не Го виждаме? Христос казва: „Отец ваш е на Небето“. Обръщам очи и виждам, че Го няма, и си казвам: Като изляза от тялото, ще отида на това място. Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не бойте се от ония, които са на земята и убиват“. Кои са онези, които убиват? Ако прочетете първия стих, ще видите, че е дадена власт на нечестивите духове да убиват, но тази власт не се простира над добрите хора, а над злите. Съвременният християнин казва: „Аз искам да властвам над своите братя“. Виждате, че на Апостолите Христос не им даде власт да властват над хората, а над лошите духове. Всеки от нас трябва да властва над тях. Който не разбира този Божествен Закон, всякога ще прави погрешки, ще има засади от тия духове, от тук или от там. Хората имат разни методи за заканване срещу духовете; но духовете от това не ги е страх; тях не ги е страх от тояги, нито от думи. За да имаш власт над един нечестив дух, не трябва да имаш неговите слабости. Имаш ли ги, може да си учен, философ, министър, ти ще бъдеш техен роб – те интриги ще правят, царе ще детронират, всичко могат да направят. Нямаш ли техните слабости, ти си техен господар. Затова именно Христос е заповядвал на духовете. Той беше чист и като им каже: „Излезте!“, те са отговаряли: „Слушаме“. Онези, които докарват и които лекуват болестите, са пак лошите духове. Ще кажете: „Чудно“, нали? Законът е такъв. Ако вземете пари от някой човек, нали трябва да ги върнете? Ако нараните някой човек, нали трябва да платите за неговото лекуване? Дяволът направи пакостите, а викате Господа да ви оправи работите. Господ хваща дявола и му казва: „Ти си развалил на този човек къщата, иди и я оправи“, и дяволът се мъчи да я оправи. И после пак му казва: „Ако обичаш, пак събори къщата“. Сега, защо Господ не отговаря на молитвите ви? Ще кажа. Понеже сте грешници, като дойдат тия работници, вие не можете да ги контролирате, и те бягат. Трябва, като ги прати Господ, да имате власт, да им заповядвате – с камшик да стоите над тях; защото щом ги пуснете, всички ще избягат, и вашата къща ще остане несъградена. Никога не трябва да имате слабостите, които тия духове имат. Някои казват: „Не можем без слабости“. Щом не можете, ще ви умъртвяват, ще ви вземат тялото, парите, ще ви затворят – няма друг изходен път. Сега, Христос дохожда и казва: „Ще ви кажа от кого да се боите“. Той казва: „Не пристъпвайте Божия Закон“. Втората част от туй тълкуване подразбира изпълнението на Божия Закон, за да бъдат вашите тела и души свободни.
    Всеки от нас трябва да направи малко ревизия в сърцето и ума си, да види какви слабости има в тях. Ако обичате да послъгвате, всички духове на лъжата са наоколо вас, те са на гости у вас, вие ги привличате. Ако обичате да злорадствате, всички духове, които злорадстват, са тъй също около вас. И ако бихте били ясновидци, бихте видели, че във вашите къщи има цели орди от тях, които само ядат и пият. Ако мразите, всичките духове на омразата ядат и пият на ваши разноски. Ето защо умират хората. Като дойдат и поседят ден–два у вас, вие почнете, разбира се, да се оплаквате: „Тук ме боли главата, болят ме ръцете, краката, стомахът, сърцето, дробовете“. Как не ще ви болят? Тия зли духове черпят сокове от вас, и почнат да замрежват очите ви, почнете да ослепявате, да оглушавате, краката и ръцете ви почнат също да боледуват, и един ден ви грабват и ви занасят в гроба. И като отидете при Господа със съдрани дрехи, Той ще ви попита: „Е, синко, изпояде ли всичко, което ти дадох?“ – „Татко, прости, ядохме, пихме, блудствахме; няма да правим това нещо занапред.“ И понеже Бог е благ, казва: „Стига да научите урока, пак ще ви кредитирам наново“. И затуй Христос казва: „Ще ви кажа от кого да се боите“. Тази боязън, този страх е благоразумието. Когато у човека се съединят отрицателното чувство с положителното, чувството на предпазливост и способността за разсъждаване, тогава у него се ражда благоразумието. Страхът е отрицателният елемент на благоразумието.

    Следователно Христос иска да каже: „Не разделяйте тия два елемента един от друг, защото щом ги разделите, т.е. щом разделите вашия разсъдък от чувството на страх, да се не контролират, без друго ще изгубите и тялото, и душата си“. Пъкълът какво означава? Ще видите, че той се състои в ония ограничени условия на развитие, дето ще прекарате живот на страдания, и във вас ще остане само едно голо съзнание. И знаете ли какво е положението на един човек, който е умрял? Един ден ще изпитате малко по-осезателно туй чувство. Когато умрелият стане само на кости, неговата душа обикаля тия кости и казва: „Колко красиви бяха те!“, и плаче: „Туй богатство ми остана; отиде мазилката“. Тухлите и плочите са там, и след време тия кости пак ще възстановят своя първоначален храм, и затова Господ пита пророка: „Сине человечески, тия кости могат ли да оживеят?“ Пророкът отговаря: „Ти знаеш, Господи!“ Господ казва: „Проречи тогава за Духа да дойде и да ги оживи“. (Езекиил 39.) Веднъж Едисон направил една малка смешка с някои свои приятели: направил два скелета да се движат автоматично, свързал краката и ръцете им с тел, турил грамофони на ръцете и електрически лампички в очите, и тогава тия два автомата почнали да говорят: „Ние бяхме едно време като вас – ядохме и пиехме; вижте какви сме сега!“ Всички се изпоплашили и хукнали да бягат. Дълго време Едисон трябвало да ги убеждава, че това е само една смешка, направена от него. При сегашното анормално живеене всеки човек ще се намери в един скелет, неспособен за работа, за мислене, за действие. И затова Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не бойте се“. За да можем да регулираме туй чувство – страхът, трябва напълно да се обосновем на Божествения Закон, на съзнанието в нас, че сме свързани с Бога. В нас някой път се заражда мисъл: „Искаме да видим Господа, искаме да видим Исуса Христа“. Всеки ден Го виждате. Щом се зароди във вас това чувство на Любов, на обич. Той е там, и вие Го чувствате; само трябва да разтворите вашите духовни очи, за да Го видите; вие виждате сега външната страна на нещата, но съществената не виждате. Всеки ден всеки от вас е в съприкосновение с Господа, когато страдате и обичате. Когато човек страда и е в положението на болен, Господ го лекува и като му превързва раните, причинява известни болки, и болният се оплаква. Господ обяснява причините на тия страдания: „Понеже не изпълни Моите закони, страдаш, но бъди търпелив, ще те излекувам“. – „Ама тия болки са непоносими.“ – „Да, ама когато ти казвах да не престъпваш закона, ти не слушаше.“ – „Ама трябва дълго време.“ – „Ще се научиш.“ Отсега нататък трябва да правите опит – това са го правили старите християни – да можете да излизате извън тялото си. Вашият ум говори: „То ще бъде славно да изляза“. Славно, но трябва да имаш знания.

    Първо, трябва да се освободиш от всички слабости на тия духове, които те заобикалят, и като излезеш, ще им кажеш: „Никой няма да се приближава до моето тяло, защото инак ще има камшик“. Но ако духовете знаят, че имаш слабости, щом заминеш и оставиш тялото си, те ще го задигнат. Затуй съвременните хора са яко свързани от Господа за своето физическо тяло, понеже ако излязат от тялото, ще бъде още по-лошо за тях – ще се спре тяхната еволюция. Христос се обръща към Своите ученици, които искат да Го следват, да разберат тия тайни на Царството Божие. И мисля, че методът за дълъг живот седи тук. Сега ще ви наведа един факт. Вземете хора, които страдат и които се ядосват, които преминават живота си през много бури. Техният живот е кратковременен; ония пък, които са спокойни, както казват, хора „разложени“, и не се ядосват, не се терзаят, те имат дълъг живот. И затуй Херберт Спенсер казва на едно място: „Когато външните сили на природата се уравновесят с вътрешните процеси на човешкия организъм, ние ще имаме вечен живот във физическия свят“. Кои са тия външни сили? Те са тия вредни елементи. Когато се уравновесим, когато дойдем да разбираме какво желаем, какво искаме, и знаем как да реагираме срещу вредните елементи и да ги подчиним, ще можем да живеем на земята колкото време искаме – 100, 500, 1000 години, и ще можем да заминем пак, когато искаме – от нас ще зависи. След като живеем няколко хиляди години, ще кажем: „Наживяхме се и сега искаме да заминем на дълга разходка за другия свят“. Тогава ще ни придружат нашите роднини и приятели, както ни изпращат сега при тръгване на трена. Това ще бъде отиване. Ние ще бъдем свободни, ще си извадим билет и ще тръгнем, и няма нашите приятели да вървят подир нас и да казват: „Горкият човек смъртта го покоси“. – „Не – ще кажем, – аз отивам да направя разходка, отивам да посетя бащиния ми дом, един ден пак може да се върна“. И те ще ни пожелаят добър път. Християнството е такава наука, която трябва да подготви това пътуване, в което има да извървите дълъг път. Да не мислите, че мястото, където отивате, е много близко; то е много близо, но и много далеч. „Близо“ и „далеч“ са неща относителни. Ако вие се движите със средна бързина, ще ви трябва 250 години, за да отидете до слънцето; но ако се движите със скоростта на слънчевата светлина, ще отидете в 8–9 минути. За 9 минути не може да отидете от тук до Борисовата градина. Мене ми трябват от тук до Борисовата градина 20 минути време, а слънчевата светлина преминава в 9 минути 92 до 93 милиона мили. Когато говорим за пространство, подразбираме го по отношение на скоростта, с която се движим. Ако бихме тръгнали за най-близката звезда, Алфа Кентавър, знаете ли колко години ще ни трябват? 34 милиона години с трен, а с бързината на светлината – 3 години. Пък ако речете да стигнете със скоростта на светлината до най-близката вселена, която е свързана с нашата вселена, трябват 90 милиона години. Тъй щото ще зависи къде отивате. Ако отивате на слънцето и се движите с бързината на един трен, и ви попитат вашите приятели след колко години ще се завърнете, и кажете: „250 години за отиване и 250 години за връщане – 500 години, и 250 години там да поживеем, значи след 750 години ще се върнем пак наново“. Ако попитате едного, който отива на Алфа Кентавър, след колко години ще се върне, ще ви каже: „34 милиона години отиване, 34 милиона години връщане и толкова години седене там, значи ще се върна след 100 милиона години“...
    Това са отвлечени философски мисли, достойни само за ангелски умове; вие не можете да схванете какво е това пространство – 34 милиона години; трябва ви един ангелски ум, за да схванете величието на Бога в тази мисъл. И Христос се обръща към Своите ученици, казва: „Не бойте се“; отправя очи нагоре и добавя: „Не бойте се за тия малки къщи, които имате, не се терзайте за тия дребни работи, защото вашият Баща ви е определил велики работи“. Гледайте да запазите душата си чиста и светла; имате ли я за капитал, можете да пътувате през тия пространства. Един ден, когато тръгнете за Небето, няма да вземете тялото си – ще тръгнете с душата си; тялото ще оставите на земята, защото от тук е взето. То е каруца, направена привременно от елементи на земята, и докато сте в царството на тия четири елемента на земята, ще бъдете в тази каруца; като дойдете до планинско място, дето ще трябва да вървите по козя пътека, ще оставите каруцата и ще тръгнете пеш. Затуй казва Христос: „Не бойте се; когато дойде планинската пътека, да не изгубите вашата душа и спрете вашата еволюция“...
    ...Следователно Христос ни дава един закон, по който трябва да действаме: първото нещо е да бъдем чисти и тогава да се обърнем към Него. Сега, понеже Христос иде в този свят, как ще ви намери? Разбира се, някои ще намери богати, а други – бедни. Казано е: „И на тази основа отгоре ако зида някой злато, сребро, драгоценни камъни, дърва, сено, слама, на всеки работата ще стане явна; защото денят ще я покаже; понеже с огън се открива, и огънят ще изпита на всеки каква е работата: на когото работата, която е зидал, устои, той ще вземе заплата; а на когото работата изгори, ще се ощети, а сам той ще се избави, но тъй, както от огън“. И всеки, който не спазва целомъдрието и няма в себе си страх Господен, „Такъв человек да го предадем на Сатана за погубване на плътта, за да се спаси духът в деня на Господа Исуса“. Ако вие сте добили опитност от толкова хиляди години, страдали сте, държали сте високо знамето на Истината, не сте се плашили от ония, които убиват тялото, и сте се жертвали за възтържествуването на Правдата, за тържеството на Царството Божие, Господ ще ви въздигне наново, Той ще ви възкреси. И затуй казва Христос: „Не бойте се от онези, които убиват тялото“: ако убият вашето тяло, душата ви ще остане свободна, а това е ценното в живота. Всеки друг път, който ви отклонява от Истината, е пагубен и за тялото ви, и за душата ви. Защото страхливите, малодушните, няма да наследят Царството Божие. В правото дело на Господа, в правото дело на човечеството, в правото дело на народа, в правото дело на обществото, в правото дело на дома, в правото дело на индивидуалната душа, не бива да има ни страх, би боязън, ни колебание, ни малодушие, ни отстъпление от великото начало на живота. Правото е право всякога. Любов и страх са неща несъвместими в човешкия дух, в духа на истинския човек. Там, дето е Любовта, страхът го няма; и там, дето е страхът, Любовта я няма. Любовта е признак на пълнота, на единство във всички сили, чувства и способности на човешкия дух; а страхът е признак на отсъствие, разединение на тая вътрешна хармония на душевния мир.
    С тия последни думи аз подразбирам високото, благородното, доброто у човека. Не подразбирам онова нахалство, оная грубост, онова жестокосърдечие, оная безчувственост, които често минават за храброст и безстрашие. Идеалът на геройството седи в това – когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят, и да кажеш на Майка си: „За Тебе, Която Си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко. В Любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживял своя век. Аз не се боя, защото Те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. С Тебе и в смъртта има смисъл; без Тебе и в живота няма цел. В смъртта или в живота, бъди Ти всякога светлия Венец за моя дух“.
    Страхът
  9. Слънчева
    „И ето, живея во веки веков. Амин Имам ключовете на ада и на смъртта.” (Откровение 1:18)

    ...Питам: Какво е предназначението на земния живот? Какво е предназначението на нашата култура? Ще кажете, че предназначението на културата е да създаде държава, семейство, наука, религия. Ако, наистина, това е предназначението на културата и на нашия земен живот, защо да не създаде такава религия и наука, които да обединят всички хора? Ако религията е велика наука или велико учение, би трябвало тя да бъде приложима към всички разумни същества. В това няма две мнения. Следователно, нейните форми, каквито и да са те, трябва да бъдат еднакво достъпни за всички. Аз разглеждам религията нито като съвременните философи, нито като съвременните схоластици, нито като съвременните проповедници. Аз не минавам нито за проповедник, нито за схоластик, нито за философ, но за един прост събеседник. Когато фабриката изкарва красиви шишета, какво е тяхното предназначение? Предназначението на шишето е, първо, да се напълни с чиста, прясна вода, че като пътувате, да има с какво да разхлаждате гърлото си. Второто му предназначение е да го напълните с прясно мляко, да си пийнете от него, да подкрепи силите ви. Третото му предназначение е да го напълните със старо, шестгодишно винце, да пиете и, като се замае главата ви, да викате: Да живее България! Не е виновно виното, че главата на човека се замайва. Всеки да пие толкова, че главата му да не се замайва. Ако не можеш да издържиш на една винена чаша, изпий една кафяна чаша. – Трябва ли да се пие вино? – Аз не препоръчвам абсолютно въздържание. Не препоръчвам и абсолютен морал. – Защо? – Ако препоръчвам на хората абсолютно въздържание, ще излезе, че не вярвам на тяхната сила да се владеят. Ако им препоръчвам абсолютен морал, ще излезе, че ги считам за неморални. Ако ви уча на нещо, ще излезе, че сте глупави, че нищо не знаете. Аз разисквам само пред вас известни въпроси така, както са в разумната природа.

    Какво представя науката за нас? Науката, знанието е светлина за нашия живот. Светлината показва, че ние не сме нито умни, нито глупави, но сме същества, които постоянно се развиваме. Думите „умен и глупав” са относителни понятия. Ти си културен човек, но иде нова култура с по-голяма светлина от твоята. В тоя случай, ти минаваш за глупав. Когато новата култура вземе надмощие, съществата, които живеят в нея, минават за умни. Съществата от старата култура пък минават за глупави. И обратно: ако старата култура има надмощие над новата, съществата от старата култура минават за умни, а тия от новата – за глупави. Каква е мярката на сегашните хора за умни и за глупави? – Ако имаш пари, умен си; ако нямаш пари, глупав си.

    „Христос казва: „И ето, аз живея; аз съм жив.” Думата „жив” не означава това, което вие разбирате под понятието жив. Ако един човек, като ме слуша, изопачава думите ми и се нахвърля върху мене, той е мъртъв, не е жив. Ако бих направил същото, и аз съм мъртъв. Когато срещам хора, които говорят, пишат, учат, питам се: Кое ги подтиква да правят това. Ако някой ви обича, запитайте се, коя е причината за това.

    Христос казва: „Аз съм жив.” Жив е само оня, който може да влезе във връзка с всички живи същества, да разбере тяхното състояние, да познае добрите и лошите им черти и да съдейства за развитието им. Ако дойде някой проповедник, ще каже, че Бог се гневи на грешниците и ги наказва. Не приписвайте на Бога качества, каквито Той не притежава. Не туряйте в устата на Бога думи, които Той никога не е казал. Външно никой не е чул гласа на Бога. Хората сами говорят от името на Бога, както им понася. Слабият казва: Така е рекъл Христос Така е рекъл Бог. – Ти казваш това, а не Бог. Всеки говори от името на Бога това, което е в негов интерес. Днес множество религиозни, сектанти, правоверни четат Евангелието и вадят само тия стихове, които им понасят, и започват да просвещават хората. Себе си представят за праведни, а тях – за големи грешници. Казвам: Приятели, всички сте прави, но вашите шишета са толкова малки, че не могат да съберат даже една стомилионна част от водата на истината. Не казвам, че не сте взели от водата на истината, но тя не е всичката. Ако задържите тая вода във вашите малки шишета два-три месеца, тя ще се изпари или ще се развали. Тая вода трябва да се освежава, всеки ден да бъде прясна.

    Наблюдавайте, какво правя аз. Всеки ден отварям Великата книга на Живота и чета. Каквото прочета, предавам го на другите. Тая книга е истинският оригинал. Написаното в нея се отличава от това, което хората четат и знаят. Съвременните хора четат от преводите на тая велика книга, които са далеч от самата истина. Задачата на бъдещата култура е да разкрие истината в проста, ясна и приложима форма. Да бъде приложима, това значи, тя да цъфне, да върже, да даде плод, и всички да опитат плода й. Плодът на истината е тоя, който Христос изразява чрез стиха: „Аз съм жив”. Като вкусим от тоя плод, всички ще бъдем живи. Ако дойде някой да спори с мене, ще го питам: Ти ще умреш ли? – Ще умра. – Тогава не можеш да спориш с мене. Достатъчно е с върха на моята губерка да те бодна някъде по тялото, за да загубиш мисълта си и да престанеш да философстваш. Ще започнеш да правиш конвулсии, да вдигаш и слагаш ръцете и краката си. Ако едно слабо бодване произвежда такава промяна в мисълта ви, какво би станало с вас при по-голямо сътресение? Де остава вашата философия? Как имате право да се произнасяте за хората, кой е прав и кой – крив? Прав е тоя, който се движи по диаметъра на окръжността; крив е тоя, който се движи по самата окръжност. Има ли нещо лошо в кривите хора?...

    Казвате: Как да се освободим от злото? Това е крива мисъл. Щом си ял от забранения плод, не можеш да се освободиш нито от доброто, нито от злото. В забранения плод е скрит принципът на доброто и на злото. Всеки ден ядете от плода на дървото за познаване на доброто и на злото, а искате да се освободите от злото. Това е невъзможно. Който се ползува от плода на забраненото дърво, ще бъде прав и крив, добър и лош. Какво ще възразите на това? Ще питате, защо Ева яде от тоя плод. Ева беше умна и доблестна. Тя реши да яде от- забранения плод и понесе последствията без страх. Сегашните дъщери на Ева са крайно страхливи. Те нямат доблестта и безстрашието на майка си. Достатъчно е да ги боднеш с върха на една губерка, за да нададат вик до Бога...

    В миналата беседа аз говорих от името на природата. Които ме слушаха и не разбираха, казаха, че говоря за себе си. Ако отидете при една чешма, която тече буйно и надалеч се чува, кой е причина за това: чешмата или водата? – Водата, разбира се. Значи, за да бъда прав, трябва да кажа, че като православната църква няма друга, като православните свещеници няма други; или, че евангелистите са най-добрите хора в света. Като тях безкористни, честни, няма други. Те работят само за Бога, всичко даром дават. Ако говоря така, и православните, и евангелистите ще бъдат доволни от мене, ще кажат, че съм добър човек, че всички трябва да ме слушат. Има и съботяни, и за тях трябва да говоря добре, да кажа, че са на прав път, че всички, като тях, трябва да зачитат съботата. Те са безкористни работници за Божието Слово. И те ще кажат, че няма по-добър човек в света от мене. Всички трябва да го почитаме. Той говори право, затова всички трябва да го слушаме. Прав съм, наистина, по отношение на тях, но не съм прав по отношение на истината.

    ...Едно малко ангелче живяло на небето щастливо и блажено. Като посещавало небесното училище, чуло да се говори за някакъв нов свят – за земята. Един ден то казало на един голям ангел: Моля ти се, можеш ли да ми направиш една голяма услуга? Понеже чувам да говорят за земята и за нейните жители, моля ти се да ме заведеш там, да видя, какво представят новите хора. Големият ангел задоволил желанието на ангелчето, турил го на крилете си и, с него заедно, слезли на земята. Като прекарали няколко деня между хората, ангелчето запитало големия ангел: Защо ме доведе в ада? Аз те молих да ме заведеш между хората, да видя, как живеят. – Това са хората, това е животът на цялото човечество. Наистина, по-голям ад от тоя на земята не съществува.

    От две хиляди години богословите и проповедниците говорят за някакъв ад, но далеч някъде. Разправят, че там връзвали грешниците с някакви горещи железни вериги. Каквито страшни картини да представят, хората пак не се плашат. Друго нещо е адът, а не това, което проповедниците разправят. Благодарете, че вашите сърца са задебелели малко, та не чувствате големите страдания на хората. Какви ли страдания няма в света! Те, именно, разрушават човешкия живот. – Кога ще престане това разрушаване? – Когато се премахнат страданията. Има мъчения и страдания, които непременно трябва да се премахнат. Обаче, има мъчения и страдания, които трябва да останат. Те са естествените страдания, които произтичат от Духа. Те подтикват хората към добро. Когато уча, минавам през страдания и мъчения, които ми са приятни. От тях придобивам нещо. Когато някой забива губерка в ръката ми, това страдание е безсмислено. Когато ме пекат на нажежена пиростия, и това страдание е безсмислено. Какво искат от мене? Пари. Аз и без нажежаване ще дам, колкото искат.

    Един турчин, на име Хасан, работел в едно турско кафене. По едно време в кафенето влязъл един турски бей, който носел една торба с турски жълтици. Беят седнал пред една от масите и турил торбата близо до себе си. Хасан хвърлил поглед върху торбата, забелязал, де я оставил беят, и си казал: Ех, да имах тая торба, друг човек щях да бъда! Като видял, че беят се разсеял, Хасан взел торбата и я скрил някъде. После се върнал в кафенето и продължил работата си. Беят забелязал, че парите му липсвали, и създал тревога в цялото кафене. Започнали да търсят крадеца, и съмнението паднало върху Хасана. Хванали го и започнали да го налагат. Той се уплашил и казал: Аман, ефенди, ще кажа, де съм скрил парите. Въпреки това, набили го добре и му казали: Втори път да не правиш такива работи. След това дохождали други богаташи в кафенето, с пълни торби, но Хасан поглеждал настрана, не се интересувал от парите. Причината за вашите страдания е една и съща. Всички мислят, че златото в света е за тях. Не, златото е на бея. Като вземеш торбата на бея, смъртта ще те хване и ще платиш с живота си.

    Христос казва: „Имам ключовете на ада и на смъртта.” В това, именно, се заключава новото учение, да разбираш законите на ада и на смъртта. Другояче казано, да разбираш законите, на които се подчиняват силите в твоя организъм, да живееш толкова, колкото желаеш, а не хората да те заставят да напуснеш тялото си. Целта на Христовото учение е да придобием безсмъртие. Всеки човек, който вярва в Бога, може да бъде безсмъртен. Това значи, човек да бъде спасен. Не е въпросът в спасението. То е само един момент в човешкия живот; развитието е друг момент, а безсмъртието подразбира да имаш ключа на ада и на смъртта. Това значи, да кажеш: „Аз съм жив.” Живият Господ ще бъде свидетел на всяка твоя постъпка. Като знаеш това, ще внимаваш за постъпките си. Всяка твоя постъпка да бъде права, защото си пред лицето на Бога, в Когото живееш. – Как ще изменим живота си? Как ще подобрим положението си? – Човек може да измени живота си и да подобри положението си в един момент. Ти можеш в един момент да се освободиш от всичките си недъзи. Достатъчно е да кажеш като Христа: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е изпратил.” Нека всеки в Себе си каже: „Не дойдох да изпълня волята на Ивана, на Драгана; дойдох да изпълня волята на Оня, Който ме е изпратил.” Иван, Драган, Стоян са ваши братя, няма защо да изпълнявате тяхната воля. Ще изпълнявате волята на Оня, Който ви е дал живот. Като се определите да служите на Бога, ще забележите над очите си, под ъгъл от 45°, една постоянна светлина, която ту се увеличава, ту се намалява. Това ще зависи от вашата вяра. Докато тая светлина е пред вас, нищо не може да ви нападне – всякога ще бъдете живи. Тая светлина иде от Източника на живота. Всеки може да има тая духовна опитност, обаче, това се отнася до оня, който се е приготвил вътрешно.

    Велик е духовният свят, но за него са нужни подготвени хора, които могат да се справят с бързите промени в живота. Например, намирате се на физичния свят, осветен от слънцето. Изведнъж светлината се изгубва, и вие изпадате в пълен мрак. Ако не се уплашите, след малко ще видите една слаба светлина, която постепенно ще се увеличава. Вие ще започнете да различавате друг свят пред себе си, подобен на физичния, с полета, гори и планини, подобни на тия, които познавате. Навсякъде виждате светлина, по-мека от слънчевата. Това може да продължи две, три минути и след туй дохождате в първоначалното си състояние. Какво ще кажете за това? Ще кажете, че е въображение. Какво ще кажете за астронома, който през своя телескоп вижда неща, които с обикновено око не се виждат? И това ли е въображение? Кое от двете е въображение? И двете неща са реални. Ти отваряш и затваряш очите си и казваш, че виждаш различни неща. Това е илюзия. С обикновено око ти виждаш добре на около 100-200 м. разстояние. На един километър разстояние мъчно различаваш предметите. Значи, има известен предел на виждане в физично отношение. Вън от тоя предел предметите се виждат неясно. Това не е виждане. Обаче, насочиш ли своя вътрешен телескоп, ти виждаш неща, които с най-силен телескоп на земята не можеш да видиш.

    Какво представя духовният свят? Външно, с думи той не може да се опише. За да го разбереш, ти трябва да влезеш в него. Това не е привилегия само за едного. Тоя свят е достъпен за всеки, който се е подготвил да влезе там. Мислите ли, че мравката, която лази по главата, по тялото ви и влиза в различни общества, може да научи всичко, което става там? Разбира ли тя, какво мислят и говорят хората? Нищо не разбира. Каквото е разбирането на мравката за вашия свят, такова е и вашето разбиране за духовния свят. Ако ви кажа, че виждам това й онова, какво ще ми възразите? Понеже вие не виждате същото, ще кажете: Ти виждаш, колкото и ние. От ваше гледище сте прави, но и аз съм прав. Аз виждам повече от вас, но не мога в дадения момент да докажа това. И няма защо да ви доказвам. Каква полза ще имате от моето доказателство? Не искам да ви направя адепти. Защо ви говоря тогава за Бога, за невидимия свят? Защото това е благо и за мене, и за вас. Казвам: Освободете се от всички умствени предразсъдъци, от всички лоши чувства, за да бъдете свободни да се ползувате от Божествената виделина, от Божията Истина и Любов, които носят живот и свобода за човешката душа.

    Христос казва: „Аз съм жив.” И вие, като християни, може да потвърдите това. Не може ли да кажете, че Христос живее във вас? Ако от две хиляди години досега не сте срещнали Христа поне един път, как ще се оправдаете пред себе си? Христос е жива светлина, която озарява всичко в света, вън и вътре в него. Не сте ли видели тая светлина? Всички промени, които стават днес във външния свят, както и в самите вас, стават и в духовния свят. Всяка промяна в духовния свят произвежда промяна и на физичния свят. Когато на небето стават избори, и на земята стават избори. Разликата е само в това, че ако на небето става един избор, на земята стават десет; ако на небето стават десет избора, на земята става един. Когато на небето стават десет войни, на земята става една война. И обратно: когато на небето става една война, на земята стават десет войни. И на небето има раждане и смърт. Как ще си обясните тия неща? Това е учението на Христа. Той казва: „Ако не се родите от вода и Дух.” Водата е емблема на духовния свят. Значи, ако не се родите в другия свят, не може да влезете в Царството Божие. Това подразбира духовно прераждане, а не раждане на земята.

    Казано е: ;Ако не се родите изново.” Човек трябва да се роди духовно, от вода и Дух. При всяко раждане, на човека се дават условия да се домогне до Божественото знание, необходимо за съграждането на човешкия живот. Като изучава музиката, човек прави усилия да се домогне до нещо, да придобие повече знания. Като изучи едно упражнение в първата позиция, той постепенно минава във втора, трета, четвърта позиция. Какво ще каже майката на детето си, което по цели часове свири една и съща песен, все в първа позиция? Майката ще се отегчи и ще каже: Стига толкова! Главата ми гръмна от твоето свирене! Може да свири „Цвете мило, цвете красно”, но в различни позиции. И сегашните хора свирят „Цвете мило, цвете красно”, само в първа позиция, а говорят за религия, за наука. Те казват: Ние вярваме в Бога, четем Евангелието. Те се запитват едни други, кой от тях е православен, кой е евангелист, разбират ли Евангелието и т. н. Това са религиозните хора на «Цвете мило, цвете красно”, които свирят само в първа позиция. Друг е въпросът, да свириш на всички позиции. На такъв религиозен, казвам: Свири още. Срещне те един религиозен и казва, че е православен, вярва в Христа, чете Евангелие, знае символа на вярата, а като отидеш да купиш от него масло, ще ти го продаде на най-скъпа цена. Срещнеш друг, който се препоръчва за съботянин; казва, че зачита съботата, а тъкмо тоя ден ще ти даде пари на заем с голяма лихва. Ако не можеш да платиш дълга си навреме, ще те даде под съд, ще вземе къщата ти. Това не е нито православие, нито евангелизъм, нито съботянство.

    Сега на всички мъже и жени казвам; Приложете Христовото учение в домовете си. Днес всеки дом има своя религия. При това положение на нещата, никой не може да възкръсне. Който иска да възкръсне, трябва да приеме Христовото учение.

    Сега аз искам да ме опитате, доколко прилагам Христовото учение; и аз искам да ви опитам. Не искам да вярвате в мене, но да вярвате в своята душа и в своя дух. Вие още не живеете за душата си. Колко пъти сте я впрягали в неща, които не са по естеството и. Срещнете някого, казвате му няколко обидни думи. Така вие обиждате своята душа. Не е позволено на душите да се? обиждат. Трябва да сме нежни, деликатни, както Бог е деликатен към нас.

    Като прочетете цялата глава от Откровението, виждате, че там се говори за седем светилника. Това са седем духове. Всеки трябва да носи тия седем светилника в себе си. Те могат да се изразят чрез кого и да е и да помагат на човечеството. Тия духове могат да говорят чрез някой от евангелистите – Матея, Лука, Марка и Йоана; могат да се изявят чрез някой учен или философ. Важно е да се изнесе истината. Който говори истината, той е истински човек, той е едно с Бога. Ако едно дете говори истината, и него бих слушал, както и големия човек. Йоан казва, че когато видял всичко, което му се открило, паднал на земята. Това показва, че земният живот не може да издържи на вибрациите на чистия и възвишен духовен живот. Трябваше да се яви Христос, да положи ръката си върху него, да го вдигне от земята и да му каже: „Не бой се, аз съм жив.” Всеки човек трябва да падне на земята като мъртъв, да мине през това, което Йоан е преживял. Докато не паднете мъртви като Йоана, докато вашето лично аз, т. & вашия егоизъм не умре, вие никога не може да кажете като Христа: „Аз съм жив.”

    Всичко лично, всякакъв егоизъм трябва да падне на земята мъртъв, не да изчезне, но да се подчини на Божественото, да се впрегне като вол, да служи за развитието на бъдещата култура. Цели осем хиляди години сме служили на егоизма – достатъчно е царувал той. Сега трябва да го сменим. С цял свят сме скарани само за егоизма. Мъже и жени, приятели и приятелки, синове и дъщери, всички са скарани все за личното в себе си. Някой казал нещо лошо за жена ти, и ти веднага се скарваш с него. – Защо се караш? – Имам чест, имам достойнство. Моето достойнство се заключава в това, което правя за своята душа; моето достойнство се заключава в истината, на която служа; моето достойнство се заключава в любовта, която нося в душата си; моето достойнство се заключава в живота, който е даден на мене и на всички хора.

    Как гледам на хората в света? Като на условия, чрез които мога да се освободя от злото и от нечистотиите в живота. Както чрез парите се извлича нечистото от нас, така и чрез известни човешки прояви се извличат нашите нечистотии. Например, срещна един човек, нахокам го, кажа му няколко обидни думи, но той ме погледне кротко и си отива тих и спокоен. Аз му благодаря, защото той стана причина да изхвърля от себе си нещо нечисто. Понякога една човешка мисъл може да ни обнови и повдигне. Като знаете това, трябва да разберете смисъла и предназначението на човешките общества. Както прозорците на къщите са необходими за проветряване на въздуха, така и обществата имат за цел да предпазват хората от задушаване. Колкото повече прозорци има къщата, толкова по-добре. Тъй щото, когато някой ми забие губерка в ръката, аз мълча, нищо не казвам. Чувствам болката, много дълбоко я чувствам, но си казвам: Такъв е Божият закон, ще понеса всичко с любов. Заради мене са носили, и аз ще нося за другите. Това е изпит за всеки християнин. Когато опитват жилото на своя брат, живият Христос ти казва: „Не бой се, тази отрова ти е потребна. Аз ще ти покажа истината. И Бог прави същото в моята лаборатория.” Какво правя аз в своята лаборатория? Днес ме ужили един. Взимам отровата от неговото жило, турям я в едно шишенце за лекарство и надписвам, каква е тая отрова и за какво се употребява. На другия ден ме ужили друг. Пак турям отровата в едно шишенце. Така събирам всички отрови за различни болести. На едно шишенце пиша: Тая отрова купих от Иван Драганов. Тя действа отлично против дадена болест. На друго шишенце пиша: Отрова от аптеката на Петко Стоянов. Тя струва скъпо, но като лекарство действа отлично. Вие, като не разбирате тая наука, сърдите се, казвате: Не ми трябва тая отрова.

    Христос казва: „Имам ключовете на смъртта,” Той говори, именно, за отровата, която предизвиква смъртта. Като не знаете, как да извличате лечебната сила на тая отрова, вие сами се умъртвявате. Срещне те един, вкара ти малко от своята отрова; срещне те друг, също внесе малко от своята отрова в организма ти, а ти казваш: Няма какво да се прави, ще се мре. Като си решил да мреш, викат свещеник да те изповяда. Ти казваш, че си направил това-онова и, като се изповядаш, тръгваш за другия свят. Всички казват: Отиде човекът в Царството Божие. Това е залъгване. Няма защо да се залъгва с изповядване, но свещеникът да извади всичката отрова от душата му. Това значи, да му каже истината. Тия наши езици! Тия наши губерки! По-опасна губерка от езика не съществува. Аз съм опитал вашите губерки. Като ме погледне някой, очите му светнат. Той иска да каже: Знаеш ли, какво мога да ти направя? – Зная, ще ми забиеш губерка. – Досега съм я забивал два сантиметра навътре, сега ще я забия три сантиметра. – Зная, решил си да пуснеш отровата си, както трябва.

    Учението на тия спасители е фалшиво. Оня, който обича своята възлюбена, не оставя прах да падне върху нея. Всички хора хвърлят прах върху Христа – своят възлюбен, но Той стои и гледа, нищо не казва. Аз съм виждал Христа, познавам Го добре, разговарял съм се с Него. Не съм срещал по-добро учение от Христовото, нито език по-добър от Неговия; Това учение обхваща всичко в своите предели. Това учение дава подтик на съвременното общество, на съвременната наука и държава. Голямото брожение в света се дължи на великия Христов Дух, Който работи в дълбините на цялото човечество, както и в дълбините на земята. Всичко нечисто, което се крие в земята, се изхвърля навън, като цирей. Няма да минат десетина години, всичко ще се изчисти. До това време човечеството ще мине през такова изпотяване, каквото никога не е мислило. Най-малко по три пъти ще се изпотят, ще-се преоблекат и ще се освежат. Всички лъжливи учения, в които са потънали човешките души, ще излязат от вътрешността на организъма им към периферията във вид на пот и ще ги облекчат. Да се освободиш от заблужденията си, това значи, да си излязъл от ада. Христос отключи ада и изхвърли смъртта навън, като каза: „Аз съм жив.” Новият живот изкарва смъртта вън от ада и влиза в нашите души.

    Сега, вложете вярата си в живота и знайте, че няма по-мощна, по-велика сила от Духа. Вън от Божия Дух няма по-мощна сила – така зная аз. Едновременно, животът е и слаб, и силен, както водата. Всички промени вън от нас се дължат на водата; всички промени вътре в нас се дължат на живота. Ето защо, ако използувате живота разумно, ще имате добри резултати. За да разберете дълбокия смисъл на живота, освободете се от мисълта, че сте грешни и че Бог не ви обича; откажете се от преводите на всички автори и се обърнете към Господа. Той държи ключовете на ада и на смъртта. Той бди, смъртта да не вземе надмощие над живота и да унищожи всичко в света. Смъртта неизбежно съществува. Ние доброволно я приемаме. – Докога ще умираме? – Докато ядете от плода на дървото за познаване на доброто и на злото. – Кой е тоя плод? – Той е плодът на мравешката култура.

    Като не познават живота, мнозина си мислят, че като са живели добре на земята, ще живеят добре и на небето. Така мислят и прости, и учени, и философи. Един свещеник казвал на жена си: Знаеш ли, жена, аз мисля, че и на оня свят ще бъда добре. Досега живях на земята добре, задоволен от всичко. Тук заемах първо място, и на небето ме чака първо място. Един ден дошъл краят на живота му, и той умрял. Жена му поплакала малко за него, но се успокоила с мисълта, че е добре, на оня свят. След десет години и тя умряла. Първата й работа на оня свят била да потърси мъжа си. Отишла право в рая. Тук погледнала, там погледнала, никъде не го видяла. – Кого търсиш? – запитали я някои от рая. – Дядо поп. – Той не е тук. Има и други места, все ще го намериш някъде. Тя дошла най-после до ада. Влязла там и, за свое учудване, видяла дядо поп. – Какво стана, че тук те намирам? – Остави се, погрешно съм мислел. Но моето положение не е толкова страшно. Аз съм на раменете на дядо владика. Казвам: Не се чудете, че много православни и евангелисти ще попаднат при дядо поп. Ще кажете, че има нещо утешително. – Кое е утешителното? – Че ще бъдат на раменете на владиката. – Колкото и да се утешавате, това не помага. Православните имат по-малко знания от евангелистите, но са по-искрени, по-чистосърдечни от тях. От много философстване, някои евангелисти са дошли до извъртане на истината. Те коментират стиховете в Евангелието, докато ги извъртят. Извъртането отдалечава човека от истината. Всеки може да извърта Достатъчно е да те бодна с губерката си, за да се извъртиш и забравиш да спориш...

    Мнозина четат Откровението и си правят своеобразни тълкувания. Там се говори за звяр с четири рога, за седем светилника, за някакви тръби. Каквито тълкувания и да се дават, всичко си остава така, както е в действителност. Седемте светилника са седем светлини, от които умовете ни могат да просветнат. Седемте звезди са пътеводните учения в самия човек. Те са силите, с които човешкият дух си служи за разбиране дълбоките тайни на природата. Тръбата, с която арахангел Михаил затръбил, е човешкото ухо, дадено от Бога. С него човек трябва да възприема звуковете от външния свят и да разбере, за бой ли са те, или за мир. С това ухо той трябва да се вслушва в гласа на новото учение и да разбере, право ли е то, или криво. Тръбата символизира още и човешката уста. Има ли по-голяма тръба от устата на човека? Казва се, че ангел затръбил с голяма сила. Ще дойде ден, когато умовете на всички хора ще затръбят в един глас, ще се съединят в един ум. Архангел Михаил представя Истината, която ще затръби чрез човешката уста. Ще проговори тоя ангел чрез устата на всички хора. Ще се чуе навсякъде разумното Божие Слово.

    Казва се още в Откровението, че три жаби излезли от морето. Морето представя света. Според някои, жабите представят спиритизма, който се разглежда като нещо опасно, което руши. Спиритизмът съществува отпреди 45 години. До негово време кой разрушаваше? Спиритизмът развращавал хората. До негово време кой ги развращаваше? В това няма никаква логика. Кой развращава човешкия ум? – Никой не го развращава: нито православието, нито евангелизмът, нито католицизмът. Ще кажете, че християнството развращава света. Така не се говори. Християнството, както и други философски учения, могат да станат проводници на известни заблуждения, но никога не могат да развратят човечеството. Губерката може да внесе известни микроби в кръвта ти и да се заразиш, но тя по никой начин не може да те отрови. Ако нямаш в себе си отрова, никой не може да те отрови отвън.

    Христос казва: „Аз съм жив.” Вие, които ме слушате, не вярвате, че Христос е жив. Ако ви кажа, че Христос е тук, между вас, какво ще отговорите? Христос е тук, не като физична личност, а като духовно, невидимо същество. Макар и невидим, тоя Христос е по-реален, отколкото всички вие, които присъствате тук.

    Сега вие, които ме слушате., имате известно разположение и чувство към мене. След години, обаче, може да ме забравите. Човешките чувства са преходни. Христос никого не забравя. Не е било време в историята и живота на космоса, Христос да е забравил някого. Това Го отличава от всички живи същества. Това е живият, великият Христос, Който се изявява днес на цялата бяла раса. Той има пред вид всички страдащи, угнетени, онеправдани. Проповедниците, свещениците трябва да приемат Неговото учение и да го приложат. Не направят ли това, те носят отговорност пред цялото човечество. Те ще ме извинят, не говоря против тях. От това, което им казвам, те ще бъдат по-добре, отколкото са сега. Аз им направих една малка услуга, отнех част от отровата в тяхната кръв. В бъдеще аз ще направя така, че всяка губерка, с която си служите, да не вкарва отрова, а да вади отровата от вашата кръв. Като казвам „аз”, говоря на ваш език; всъщност, подразбирам живия Христос Той казва: „Ще извадя отровата от езиците на всички управляващи, на всички проповедници, майки, бащи, братя и сестри. Няма да остане живо същество, на което на върха на езика да има отрова.” Тъй говори живият Христос! В бъдеще, когато се срещнем, ще се поздравим без отрова. Христос иде на земята и ще царува хиляди години. Тогава ще се срещнем и поздравим със свето целувание. И аз след хиляди години ще дам на всички по една целувка.

    Неделни Беседи
    22.02.1920 10:00 Неделя, София

    http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=236
  10. Слънчева

    Светлина и знание

    От Слънчева,

    Трябва да знаете, че във всяка лекция има само три основни мисли. Всяка една от тия мисли може да се раздели на още три. Те могат поотделно да се разделят по на още три и т.н. Но във всяка лекция има само три основни мисли: само толкова ще търсите, не повече. Туй ще ви служи като правило.
    Ще ви запитам сега: коя е основната мисъл на живота? Или коя е основната мисъл в живота на човека? Вие ще кажете навярно, че основната идея в живота на човека е Бог. Не, при сегашното състояние за човека на Земята основната мисъл не е Бог. Туй не е отричане, но казвам: основната мисъл, която трябва да ви занимава, това е мисълта за вярата, а вярата носи със себе си Знание. Вие ще намерите Бога само по пътя на Знанието. Аз не говоря за обикновеното знание, но за Знанието, което хвърля Светлина в умовете на хората и ги просвещава. За да разгледате една вещ под микроскоп, трябва да имате достатъчно светлина. И тогава, колкото е по-малък предметът, толкова повече светлината трябва да се увеличи. Следователно за отвлечените идеи се изисква по-силна светлина, по-голямо знание.
    И тъй, вие трябва да имате знания! Съвременните хора считат за знание да прочетат една книга или да я научат наизуст. Това не е знание – това е помнене. Ти прочетеш една книга и казваш: „Аз зная това нещо.“ – Не, това е помнене. Ти си събрал в торбата си от разни места това-онова и после казваш, че знаеш. Знанието е резултат на човешкия ум, който трябва да роди нещо от себе си. Умът на човека трябва да се запали, т.е. сам по себе си трябва да даде светлина на човешката душа. Най-първо ви е необходимо знание, което от старо време още наричали знание на разумното сърце. Аз съм ви говорил и друг път, че ви трябва един ум, не обикновен, какъвто животните имат, но разумен. Обикновеният ум не разбира нещата в Природата.

    Светлина и знание. Музика, МОК 1,2 том изд.1927 г.
    23 ноември 1924 г.
    Учителя Беинса Дуно
     
    Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Пътят е материалният живот с всички негови блага, Истината е знанието, а пък Животът, това е сърцето, всичко онова, което желаеш. Само когато познаваш Бога, всички материални блага ще дойдат. Когато познаеш Истината, тя ще внесе Светлина в теб. Бог не само е създал човека, но е вдъхнал в него жива душа – това е Живият Христос. Сърцето ще се обнови, тогава ще разбереш какво нещо е Истината. Когато животът на Земята почне да ти става ясен, ще се зароди в теб желание да помагаш – тогава си в Пътя на Истината. Когато имаш Любов към всичко, тогава си в Живота. Това е цяла една наука, която тепърва трябва да учите.
    Принуждава-ни
  11. Слънчева

    Бяло

    От Слънчева,

    Земята ми разказа своя сън
    и свойте тайни довери ми
    водата ме понесе и прегърна нежно.
    Обичана и бяла, назад не искам да се върна
    обичам да говоря с птици и цветя
    и да дочувам само ангелския звън...

    Ще бъда в бяло.
    Да тичам боса, по тревата
    и да танцувам танц със Слънцето...
    (дори не бях мечтала...)
    За Теб ще съм пречистена
    с роса окъпана и носеща родена Истина.
  12. Слънчева

    Дете

    От Слънчева,

    Прекрасен, щастлив, слънчев ден. Излязохме с Лоринка навън. Тя е щастлива, радва се на хората, на децата, които тичат около нас. Обича да ги гледа. Казва ми, че ме обича, защото съм я завела при тях...
    Седнахме на пейка в парка. Две малки момиченца дойдоха при нас, усмихнати. Попитаха ме тя какво говори, но майките им побързаха да ги дръпнат встрани... Видях страх и объркване в очите на младите жени. Защо?
    Лоринка не е заразно болна. Тя е различна. Дете, с ДЦП. Радващо се на всички и им казва, че ги обича...

    Незнанието, страха, различното все още плаши. Разбирам. Разбирам, защото дори лекари имат неадекватно и осъдително отношение към нашите деца. Разбирам, че е нужна любов, за да можеш да преодолееш зависимостите, страха, срама...
    Обичам дъщеря си. Тя ме учи на Любов и прошка.
    Обичам всички, въпреки всичко.
    Деня е изпълнен с красота. С обичта и красотата на децата. Те не се страхуват да питат и да обичат...
  13. Слънчева

    Ученикът

    От Слънчева,

    Учителя не обичаше да го занимават с въпроси от личен, материален характер. Той обичаше да се повдигат идейни въпроси и всякога с готовност разговаряше върху тях. Пътят на ученика, развиване на силите, дарбите и способностите в човека, законите на Разумния Живот, методите на неговото приложение – това бяха любими теми на нашите разговори. Учителя виждаше ясно, спокойно и хубаво Живота в неговата дълбочина и цялост. Той умееше да обяснява с прости думи и примери и най-мъчните въпроси.
    Привечер, след свършване на дневната работа, като се събрахме около него, повдигна се въпросът за ученика. Учителя каза:

    Вие сте още малки деца, за които Бог създаде великия свят, за да го изучавате. Божиите блага тепърва идат. Хубаво е това, което досега сте опитали, но то не е още истинското ви предназначение.
    Ние години може да чакаме да постигнем това, което желаем – развитието на вътрешните сили. Но това може да стане по-скоро, когато постъпваме по Божествен начин. Тогава времето се съкращава.

    Като ученици изучавайте Природата и правете преводи. Наблюдавайте цветята, тревите, дърветата, изворите, светлината. При тези наблюдения отстранете всички впечатления, които вредят и причиняват потъмняване на съзнанието. Когато човек прави тези наблюдения, трябва да отстрани всички лоши мисли, чувства и впечатления.

    Изучавайте това, което Бог е създал, защото всяко камъче е резултат на висша интелигентност. Дърветата, цветята, водата, въздухът, светлината са все израз на тази интелигентност. Като ги наблюдавате, мислете за тази интелигентност, за Божественото, понеже дето има растеж, там се проявява Божественото. Като приложите този метод, може да придобиете бързо това, което в обикновения живот ще придобиете за много по-дълго време.
    Това, което успокоява, е Духът, духовният живот. Това е разрешението на великата задача на земното съществуване. Онова, което угнетява, което донася всички страдания, е изгубването на великото, хубавото – изгубването на Духа.

    Христовото учение е дълбоко мистично учение. То може да се приложи само от мистици. Когато човек иска да го приложи, ще бъде изложен на ред изкушения, чрез които ще искат да го отклонят. Ще му обещаят хиляди блага, само да го спрат в пътя му.
    Като ученици на Великата школа имате за задача не само да придобивате знания, но да развивате и нови органи, които се намират още в зародишно състояние у вас. Без развитието на тези органи вие не можете да отидете напред. Тази задача е трудна, но без нея не може. Да развиете един от тези органи, това значи да научите изкуството да плавате, да можете при всички бури на житейското море да се държите на повърхността, да не потънете.
    Ако използвате сегашните условия разумно, очаква ви светло бъдеще. Ако ги изгубите, ще чакате хиляди години, за да дойдат нови условия. Всичко хубаво, което е вложено във вас, трябва да го проявите. Иначе пренебрегвате вашата работа

    Ако човек не е готов да се ползва от благата на Природата, те ще бъдат тежест за него. Затова Природата е скрила много от своите блага за онези, които не са готови. Само на готовите тя разкрива своите тайни. В Природата няма лицеприятие. Готов ли си, тя вдига завесата пред теб и открива онова, което ти е нужно. Не си ли готов, тя всичко затваря пред тебе с десет ключа. Ето защо, който иска да се домогне до великата Истина, трябва да се приготви. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек изпада в еднообразие, което го довежда до сънно състояние. В съзнанието си човек трябва да мине в по-високо състояние от това, в което се намира. Главната цел на Божествената школа е да приготви учениците, че като дойде Божието благословение, да бъдат готови да го приемат.

    Мнозина могат да придобият слабо развитие на дарбите си, но за да стане човек истински даровит, трябва подготовка. Ще ви приведа една аналогия. Един човек работи малко – свири на цигулка посредствено; друг работи много – става виртуоз.

    Всяка вечер ученикът трябва да прави баланс на своите мисли, чувства и постъпки, които е имал през деня. Той трябва да задържи ценните, а непотребните да тури за тор. Работете съзнателно, за да влезете в Божествения университет.

    Сродните души с еднакви стремежи се събират заедно и образуват система. Това става в Небето. Така се образуват Божествените школи. Те се формират там. По подобие на тези небесни Школи се създават такива Школи и на Земята. Какви сте като ученици – това не се определя от Школата на Земята, но от небесната Школа. Там, в небесната Школа, е писано за всеки ученик – кога за пръв път е постъпил в Школата, как е вървял в училището по успех и поведение и как е завършил. Ако ученикът е преживял нещо силно, което не е могъл да разреши и поради това е напуснал Школата, и това е отбелязано.

    Някой ще каже: „Каква цел има Учителя, като ни говори по този начин?“ – Моята цел е да ви помогна да станете членове на Всемирното Бяло Братство.

    Всемирното Братство не е ново общество. То е съществувало от памтивека, продължава да съществува и днес. За да се удостоите с това благо, вие трябва да се молите, да работите усилено върху себе си, докато сърцето ви напълно утихне. Бурите и ветровете, всички вълнения на морето да престанат. Утихне ли сърцето ви, ще дойде изгревът на вашето слънце, ще настане светъл ден, без облаци и без сенки. Изгрее ли Слънцето на вашия Живот, сърцето ви ще трепне, защото ще чуе гласа на Бога, на всички ангели, на всички напреднали братя. Тогава ще влезете във Великия град между напредналите разумни Същества. Постигнете ли това, вашата радост ще бъде необикновена. Засега всички сте в пустинята, дето дълго време трябва да се молите, докато преодолеете мъчнотиите, които се изпречват на пътя ви. Мислите ли, че ангелите лесно са стигнали до днешното си положение?

    Ученик може да бъде само онзи, който решава правилно задачите си.
    Помнете следното: условията се дават даром на човека, а усилията зависят от него. Ако някой е гений, това зависи от неговите усилия в миналите му съществувания.
    Ученикът трябва да се освободи от чуждото в себе си. В него трябва да остане само онова, което Бог е вложил отначало.
    При работата си ученикът ще се натъкне на много противоречия и изкушения, които трябва да преодолява. Крайният резултат решава неговото положение. Като влезеш в Школата, в тебе ще има два гласа. Единият глас ще ти казва: „Остави Школата, живей тъй, както другите хора в света!“ Другият глас ще ти казва: „Остани в Школата, изпълнявай това, което тя изисква!“
    В човешкия живот има много атавистични прояви и форми – в молитвите, в убежденията и др., от които човек трябва да се освободи. Когато един човек е намазан с мед, всички мухи се привличат и се прилепват по него. Значи не давайте условия да се привличат нисшите духове. Отвън не показвайте, не разкривайте свещеното, красивото, което има в душата ви, не го демонстрирайте.
    Щом правите усилия и работите, невидимият свят ще ви помага. Когато ученикът има помощта на невидимия свят, работите му тръгват напред. Затова не трябва да се смущавате. Имате ли помощта на невидимия свят, ще станете даровити.

    Мнозина мислят, че като влязат в новия път, животът им ще стане лек и приятен. Това е вярно, но накрая. В началото обаче ще минат през големи мъчнотии и изпитания.
    Всички добри хора на Земята са поставени на големи изпитания. Един ангел, който слиза на Земята да се въплъти, постепенно слиза в гъстата материя и забравя своята опитност горе. Защото ако помни това, което е горе, ще страда.
    Йов мина през големи страдания. Той изгуби всичко. Налегнаха го и струпеи по цялото тяло. Има някои от вас, които мислят, че лесно могат да влязат в Царството Божие. Опитали ли сте най-големите страдания? Те са условията, за да бъдете щастливи. Само при тези условия вие ще се удостоите да вкусите великата Божия Любов и от вас ще изникне нещо хубаво. Тогава ще бъдете истински човеци.
    Господ постоянно изпитва вашата любов. Даде ви пари, после ви ги вземе – и вие се наскърбявате. Значи обичате предметите. Да ви е приятно, че са ви обрали! Реалното, Божественото никой не може да ви го отнеме. Кой ще ви открадне звездите, небето, Слънцето или Великия Тихи океан?
    Светът е море, в което има поставени много въдици. Въдиците – това са съблазните. Хванеш ли се на една от тях, ти се отдалечаваш от Бога.

    Обикновеният вярващ живее като обикновен човек. За него изпити не съществуват. Щом станеш ученик, изпитите дохождат. Значи ученикът се изпитва, а обикновеният човек в това отношение е свободен. Вярата на човека се изпитва в най-големите противоречия. Здравината на парахода се изпитва в най-големите бури.

    Някой като влезе в духовния път, моли се, помага на другите, а като мине известно време, казва: „Сега нека другите да работят, аз достатъчно работих.“ – Не, духовният човек трябва да работи повече от всеки друг. Днес от всички хора се изисква молитва. Защо е нужна тя? – Понеже се намират в границата на един несигурен свят, дето всеки момент стават промени в реда и порядъка.
    Идат дни на скръб и страдания, за които Писанието казва: „Слънцето, звездите и луната ще потъмнеят.“ Това означава, че всички религиозни вярвания ще загубят смисъла си и светската власт ще се помрачи, ще изгуби своята сила.
    Ето защо учениците от Школата трябва да работят върху себе си, да се облекат в броня, да си турят шлем, да издържат на тази вълна на страдания и изпитания, през която ще мине цялото човечество. Тази броня е Любовта. Когато хората минат през тази вълна, ще се оправят.
    Когато се намирате в големи противоречия, които ви атакуват от всички страни, ще знаете, че се намирате в естествената си среда, затова именно ви атакуват. Като дойдете до най-големите противоречия, ще знаете, че е дошъл моментът да се върнете при своите, при хората, за да им покажете как да живеят.

    Не питайте защо идват противоречията, но върнете се в естествената си среда, в която Бог ви е поставил. Там ще намерите себе си. Намерите ли себе си, придобили сте вътрешен мир и ставате господари на себе си.
    Всички изпити, които човек държи, това е работа. И след изпитите идат плодовете, резултатите, обновлението. Като се посее нещо в земята, разумните сили в Природата работят върху него и то израства. Също така, когато посееш нещо в душата си, невидимият свят работи върху посятото и то възкръсва. Главната работа се извършва от невидимия свят.

    В Божественото училище не могат да влизат невежи. Щом един човек е влязъл в него, той е способен. И ако някой прекъсне учението си, той е прекъснал поради други причини, не поради невежество, понеже в Божественото училище не всекиго приемат. Като се върне после, ще продължи оттам, дето е прекъснал. Щом е влязъл в Божественото училище, той е способен, само че външните условия са му препятствали и той е прекъснал учението. После пак ще продължи.
    Казано е: „Тесен е пътят.“ Тесният път е представен като обща идея, но тесният път се различава за всеки човек. В Божественото училище ти сам трябва да влезеш.
    В желанието си да постигне нещо голямо, човек пропуща малките неща, които всъщност го ползват най-много. Още със ставането си от сън ученикът трябва да внесе в ума си поне една малка Божествена мисъл и в сърцето си – едно малко Божествено чувство, за да се осмисли животът му.
    Всеки от вас трябва да изучава една наука – математика, химия, физика, биология, философия и др.

    Ученикът трябва много добре да бъде запознат със сегашната епоха.
    Веднъж дошли на Земята, ще учите – вие сте ученици. Всички живи същества, и най-малките, учат.
    Човек като стане на 40 години, едва тогава може да изучава основния закон – Любовта към Бога. Към тридесетата си година човек минава криза: решава се неговото положение – дали ще стане човек, или не.
    По задачите, които решавате, ще познаете в кой клас сте.

    Ученикът
  14. Слънчева

    Стихове

    От Слънчева,

    Ил
    *****
    Февруари се усмихва закачливо.
    И дава обещание, за радости и здраве.
    Нарисувах му с боичка светлинки игриви
    зная вече как след тъмнота да се изправям.
    Стопява се от нежност снежният калпак
    и тихичко капчуците нашепват.
    Птици и тревици са притихнали и чакат знак
    от Слънцето. Душите пеят, в предчувствие потрепват.
    Февруари е. От облаче наднича Водолея.
    Той ще ни открие много скрити тайни.
    Щом имам светлината ще посмея
    да полетя към вселени космични и безкрайни.
     1.02.16г
     
    *****
    Топят се ледовете, 
    мъглата се разпръсна.
    Просветва в умовете
    Любовта възкръсва.-

    Дъгата ни раздава цветове...  
      *****   Не са ми нужни твойте мисли. -
    Защо да се оплитам в тях?
    Животът ти - не ми е нужен.-
    В него има срам и страх...

    Днес аз, с криле на пеперуда,
    летя над цъфнали цветя
    и някои ме смятат тук за луда...
    Разказах им за цветни облаци, като дъга...

    Не ми е нужна и лъжата ти, за обич,
    но са ми нужни онези светове.
    В които няма завист, злоба и 
    всеки сам със облаци рисува си криле...       ' 01.16г       *****   Днес ми е леко и чисто. И пея.
    Да раздавам ли обич? Дали ще посмея?
    Няма лесни победи, 
    няма лесно изкачване.
    Но пък ето - срещам усмивки,
    добрини и закачки...
    И тръгвам отново,
    там, където е светло.
    Любовта е готова 
    да ме срещне приветливо.
      '01.16г       *****   Край на всички болести, край на всяко суеверие.
    Днес променяме света и гласуваме доверие
    на онази приказка, още недописана...
    В нея всички са добри и във светлина орисани...

    Да я пишем с вдъхновение, да се слуша със сърце...
    нека всеки го прегръщат две най-искрени ръце...
    Светлинките тихичко в нас примигват и проблясват,
    слънчева любов носи топлина и не може да угасне...     10.01.16г  
    Ил heart emoticon

  16. Слънчева
    /откъси/
    ...........................................................................
    Един познат ми разказваше една своя опитност. Той казваше: Чудя се на себе си, защо, като дойде някой човек при мене, едва започне да говори, аз изпитвам лошо разположение към него. Искам да му ударя една - две плесници и да го изпъдя вън. Дойде друг, приятно ми е да го слушам. Като го слушам да говори, имам желание да го прегърна и целуна. Защо е така, не зная. Сега аз ще те питам: Какво правиш, като видиш един умрял вол? Имаш ли желание да го прегърнеш, или запушваш носа си и бягаш далеч? Като ти дадат една голяма, хубава ябълка, готов си да я прегърнеш и целунеш. Следователно, когато при тебе дойде човек, който носи нещо добро в себе си, ти си готов да го прегърнеш; когато дойде някой, който нищо не носи, а иска да вземе нещо от тебе, ти бягаш далеч от него.

    Говори се за религия, за религиозен живот. Какво значи, да бъдеш религиозен? – Да имаш отдушник, т. е. предпазителна клапа. Без такава клапа котелът ти ще се пръсне. Религиозният казва: Аз обичам само Бога. Това значи, да обичаш като Бога. За да обичаш така, трябва да отидеш при Бога. Ако нямаш пример за любовта, не можеш да проявиш Божията Любов. Ако носиш Божията Любов в себе си и отидеш при мъртвия, той ще оживее; ако отидеш при гладния, ще го нахраниш; ако отидеш при жадния, ще го напоиш,; ако отидеш при бедния, богат ще го направиш; ако отидеш при невежия, учен ще го направиш; ако отидеш при грозния, красив ще го направиш; ако отидеш при слабия, силен ще го направиш. Щом носиш Божията Любов в себе си, ще преобразиш света. Ако не носиш любовта в себе си, колкото и да говориш на хората за нея, невежият ще си остане невежа, болният ще си остане болен, слабият ще си остане слаб, бедният – беден.

    Обикновеният човек не може да се справя със силата на Божията Любов. Само силният може да носи тая любов в себе си. Само безкористният може да се справя с Божията Любов. Той навсякъде е последен. Той прилича на готвач, който готви с часове и, когато стане време за ядене, първо дава на клиентите, а последен на себе си. Любещият, заема последното място, но, понеже хората го обичат, те му дават първото място. Колкото по-почитан е човек, толкова на по-преден план излиза. Ако на една конференция присъствуват делегации от всички страни, делегатите на големите държави заемат първите места, а делегатите на малките държави – последните места. При направата на корнизите големите камъни се турят на първо място. Ако десет души пеят заедно, на първо място ще бъде оня, който пее най-хубаво. Ако десет души тръгват на екскурзия, кой от тях ще бъде пръв? – Оня, който знае добре местността. Той ще избере най-добрия и кратък път; ако води такъв, който не знае пътя, ще задръсти някъде, отдето мъчно ще излезе.

    Един голям философ, наш познат, често казваше за религиозните: Това не са хора, но баби. – Какво иска да каже с това? Той ги счита за глупци, които не заслужават внимание. Не е така. Бабата не е красива, но умна. Младата мома е красива, но не е умна. Обаче, ако трябва да вървиш в пътя, младата мома ще те заведе в драките, дето и двамата ще се объркате. Бабата ще те изведе от драките и ще те постави на прав път. Религията е за стари хора, за баби и дядовци, а не за млади хора – за моми и момци. Религията не е най-високото нещо в живота. Много естествено. Да бъдеш религиозен, това значи, да се облечеш във вретище, да се разкаеш за греховете си. Тук си направил един грях, там – друг. Започваш да плачеш и да се разкайваш за греховете си. Как ще бъдеш красив? Тук кажеш една дума не на място, там – друга, и ти се смущаваш. Казват, че религията е връзка с Бога. Не е така. Като станеш религиозен, ти минаваш през ред мъчнотии и изпитания, падания и ставания и, след хиляди години, като се освободиш от религиозните вярвания, ти стъпваш свободно на краката си, като самостоятелен човек.

    Исайя казва: „Духът на Господа Иеова е връх мене, защото ме помаза да благовествувам на смирените; проводи ме да изцеля съкрушените в сърце, да проповядвам освобождение на пленниците." Това са религиозни работи. Религиозният е затворен в догмите, в понятията, в схващанията. Ако някой се осмели да го обиди, той търси начин да се освободи. Съберат се религиозни хора и ще афоресат някого, ще го анатемосат, ще се наговорят да не го поздравяват. Това е опаката страна на религиозния човек.

    Думата „религия" е нова. Тя има отношение към сегашното състояние на човешкото съзнание. Религията е процес на чистене. Как се облича домакинята, когато чисти къщата си? – С вехти, всекидневни дрехи. Такова е състоянието на всеки религиозен. След това той влиза в истинския живот и се облича в чиста, нова премяна.

    Като ученици, трябва да се изучавате, за да различавате, кои състояния са ваши и кои – чужди. При религиозния живот, човек мени състоянията си според средата, в която попада. Ако е в среда на скръбни хора, и той става скърбен; ако е в среда на нервни, и той става нервен; ако е в среда на крадци, и той пожелава да открадне нещо. И обратно: като попадне между добри, благородни, хора, и той става добър, благороден. Значи, един и същ човек може да бъде и добър, и лош. С един и същ орган той възприема и доброто, и лошото. Ухото схваща и хармонията, и дисхармонията. Обаче, трептенията на хармонията са едни, а трептенията на дисхармонията – други.

    Много хора идат при мене, искат веднага да ги приема. Съботен ден не приемам. Те се чудят, как мога да откажа на такива величия като тях. Много просто – не приемам в събота. – Друг ден ще дойда. Ще ме приемеш ли тогава? – Ако отговарям по човешки, ще ти кажа да дойдеш к понеделник, във вторник или, друг ден през седмицата. Ако говоря, по Божествено, не мога да ти кажа, кога ще те приема – не съм господар на дните. Според Божествения език, ще ти кажа: Ела, когато искаш; ако никой не чака отвън, ще те приема...


    Помнете: Животът на религиозните хора е пълен с противоречия, с малки и големи злини. Задачата на човека е да се научи първо да понася малките злини. Казано е в Писанието: "Целият свят лежи в лукавия." Ако е така, какво очаквате от тоя свят"? Справедливост ли очаквате? Несправедливостта е най-малкото зло на земята. Днес всички хора пъшкат, търсят Божията Правда. Когато дойде Правдата, гответе се за второто, пришествие. Друга правда не може да се даде. Защо разпнаха Христа? – Защото казваше за себе си, че е Син Божи. Той казваше: „Ако разрушите тоя храм, в три деня ще го съградя и въздигна." – Как е възможно това? Те Му възразиха: Ние съградихме тоя храм за 45 години, а ти за три деня ще го съградиш! Христос говореше за тялото си.

    Хората мислят, че светът е създаден само за тях. Трябва да знаете, че милиарди същества живеят във вселената – нисши и висши, от различна степен на развитие. Вселената е създадена за всички: В ней живеят, както светли, така и тъмни същества. Светът е създаден и за вълка, и за овцата. Защо е създаден така светът, не питайте. Той е създаден, както трябва. Ако програмата на земните училища е наредена според възрастта на децата, колко по-добре е наредена програмата на духовния и Божествения свят!

    Да се върнем към въпроса за религията. Тя е живот за чистене. От какво се чисти човек? – От утайките на миналото. – Те създават различни болести. Ако заболееш и отидеш при лекар, той ще прегледа гърдите, стомаха, корема, и най-после ще определи диагнозата. Според мене, три причини има за заболяване на човека: яденето, дишането и мисленето. Ако не знаеш как да ядеш и пиеш, ще се явят един род болести; ако не знаеш как да дишаш, ще се явят друг род болести; ако не можеш да мислиш право, ще се родят трети вид болести. Като не яде, не диша и не мисли правилно, клетките в човешкия организъм се индивидуализират, и човек заболява. И обратно, човек е здрав, когато яде, диша и мисли правилно.

    Коя е причината за злото в света? – Че мислим само за себе си. Следователно, за да се освободим от злото, ние трябва да работим за Бога. Религиозният мисли повече за себе си, иска да се осигури, да заеме съответно място в живота. Щом си религиозен, няма да мислиш за себе си, но ще мислиш, как да изпълниш Божията воля. – Ще оценят ли моята работа? – Това не е важно. Ти ще работиш добросъвестно, а ония, които стоят по-високо от тебе, знаят, какво ти трябва. Те ще дадат нужната преценка. Когато ученикът се явява пред изпитна комисия, от него се иска едно – да пее. Комисията, която разбира повече от него, ще се произнесе, добре ли пее или лошо. Някой се сърди, че не го оценили правилно. Дойде при мене и казва: Учителю, кажи си мнението. Нали съм напреднал ученик? – Не мога да кажа мнението си. Ще те поставя между ученици, които пеят по-добре и по-лошо от тебе, и ти сам ще си определиш мястото. Като се сравниш и с едните, и с другите, ти сам ще си дадеш преценката. Твоето мнение ще бъде меродавно...

    Сега, пазете се от религиозния живот, който създава най-големите недоразумения и нещастия между хората. Често религиозните хора са недоволни, сприхави, подозрителни. Задачата на ученика е да се справи с тия състояния, да влезе в областта, дето Христос живее, и да се проникне от стиха, в който се казва: „Отец ми никого не съди." Дето има съдба, съдене, там е светът на чистенето – човешкият свят. В Божествения свят няма никаква съдба. Казано е: „Бог ще изтрие сълзите ви." Обаче, докато дойдете до Божествения свят, ще минете през големи мъчнотии и изпитания. Не питайте, защо ви се случва това или онова, но решавайте задачите си правилно. Някой ти иска пет лева, – не питай, защо иска; щом имаш, дай му. Някой дойде при мене, иска 45 лв. на заем, не му достигат за път. Веднага изваждам 45 лв. и му давам. Не питам, защо не си е приготвил пари за път, но си казвам: Пътят до Пловдив струва 150 лева, той ми иска само 45 лв. – и на това благодаря. Същият човек дохожда втори, трети път, пак иска пари за път.

    Човек трябва да гледа широко на живота. Когато беше на земята, Христос мина през всички противоречия, но издържа. Характер имаше Христос! Когато беше на кръста, хората се гавреха с Него и Му казваха: „Нали си Син Божи, слез от кръста!" Той си казваше: „Господи, прости им, те не знаят, какво правят". Един ден, когато минат през големи страдания, тогава ще разберат всичко. Христос ги извиняваше, но Божият закон не ги извини. И до днес евреите носят последствията на своето престъпление. Страданията на всички хора са на място.

    Да благодарим, че Христос се е молел за човечеството. Да благодарим на любовта, която е снизходителна към нас. Да благодарим за малките страдания, които ни сполетяват. Ако не благодарим за тях, ще дойдат по-големи страдания. Ако благодарим за малките страдания, ще дойдат големите Божии благословения.

    Христос е човекът на изобилната вяра.

    Христос е човекът на изобилната сила.

    Христос е човекът на изобилната любов.

    – В Божията Любов е благото на човека.

    Из Свят на промени-34. Утринно Слово от Учителя, държано на 12 сетември, 1937 г. София. – Изгрев.

  17. Слънчева
    Черната ложа – това е едно философско течение в невидимия свят. Божественият план на нещата може да се разглежда от двояко гледище. Аз задавам въпроса: Ако тия грешници – черни братя наречени – съществуват, то как им е позволило Провидението за толкова хиляди години да бъдат господари на Земята и как им е дадена власт? И Христос казва: „Иде князът на този свят“. Иде като княз. Кой му е дал тази власт? Тези от черната ложа си имат свои закони. И вие се намирате под тяхното управление и контрибуция им плащате. Питам тогава: Как ще оправдаете вие това с Божествената Мъдрост? Ако е тъй, както тясно схващаме ние въпроса, как е допуснал Господ тия, лошите хора, да управляват Природата? Не, не са лоши те, не си правете илюзия. Един черен брат, той е философ, може да ви заблуди. Един дявол, като го осъдили, че лъже, казал: „Аз не лъжа, всякога говоря истината“. То значи: „Когато говоря на себе си, никога не лъжа“.

    Е, по какво се отличават сега Бялата и черната ложи? Аз ще ви представя две качества толкова съществени, че да имате една ясна представа. Сега на всичките ония ученици, които ме слушат тук, казвам: да не ходят да бъбрят това, което чуват тук. Аз ви държа отговорни в Школата. Ще си пазите езика, като говорите, да знаете как да говорите. Тъй, да плещите, не се позволява, този език ще се парализира. Ето по какво се отличават двете ложи: и Бялата, и черната ложа употребяват светлината като едно средство. И едните, и другите си служат със светлината, но как? Един маг от черната ложа със светлината си служи само за себе си. Ако един такъв маг иска да погледне колко е часът, той ще обърне светлината към часовника и вижда колко е часът, само той го вижда. Когато иска да изследва нещо, той отвори, светне си и знае кое как е, но бързо след това той скрива тази светлина. Тази светлина той я държи специално само за себе си, а за другите е скрита. Тя е изключително за него. Той за окръжаващите не се грижи. Казва: „На тях не им трябва светлина“.

    В Бялата ложа е обратното. Един бял маг си запалва лампата и чете, но той навсякъде върти светлината. Като извади своята лампичка, почва да я движи и като я движи в кръг наоколо, осветлява цялото пространство, служи на всички. Следователно по тия две качества се отличават. Ако един човек държи скрита светлината си, той следва пътя на черната ложа; ако светлината му е отворена и за другите, той е от Бялата ложа. Това са качествата. То е философия, разбирайте! Няма какво сега, нека ми дадат нещо от Библията, което да докаже, че не е така. Обаче, за да е така, и едните си имат причини, и другите си имат причини. Няма какво да ги осъждаме. Този човек, който крие светлината си, той има причини. „Ама защо той да не си отвори своята лампа?“ Питам: Онзи фотограф, който снема човешките лица, отваря ли камеробскурата си, отваря ли цялата светлина? – Не, само една малка дупчица ще отвори към човека, когото ще фотографира. Той е умен. Другояче, като остави цялата пластинка отворена, няма да може да фотографира. Следователно условията, при които те живеят, са такива, че трябва да крият светлината си. Толкова са еволюирали те! Следователно, ако се връщаме на този уровен, на който е черната ложа, тя е останала назад в своето развитие, тя е в корените долу, в най-гъстата материя. Там светлината е непотребна. Понеже Бялата ложа е излязла вън от гъстата материя и е влязла в по-рядка материя, тя може да употреби своята светлина. И двете ложи работят за общия ход на Природата. Има закони, които регулират действията на едните и на другите. Когато един маг на черното братство и един маг на Бялото Братство се срещнат, те се здрависват, говорят си приятелски и пак се разделят приятелски.

    Качества на ума, сърцето и волята, Качества на ума, сърцето и волята, 
    ООК 2-ра год. 1923 г.
    25 февруари 1923 г. 
    Учителя Беинса Дуно
  18. Слънчева

    Интуицията

    От Слънчева,

    Как познава човек, кои неща са потребни за него, и кои-непотребни? Чрез интуицията. Интуицията е Божествено чувство, вложено във всеки човек, но не е еднакво развито във всички хора. Който е развил това чувство в себе си, той сам проверява нещата. Както не е нужно за човека да търси някой професор да му каже дали един лимон е кисел, така не е нужно за онзи, който има интуиция да му доказват нещата... /стр.10/

    Христос казва: " Ако се не роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие." Които не разбират закона, мислят, че е мъчно да се роди човек. Мъчно ли е да се роди житното зърно? Посадете едно житно зърно в земята, при благоприятни условия, и го оставете свободно. То ще израстне, ще цъфне и плод ще даде. Мъчно ли е да усилите доброто в себе си? Колкото малко да е доброто във вас, ако му дадете благоприятни условия да се развие, то ще се увеличи, ще даде плод. Ако хората не успяват в доброто, причината за това е, че не го поставят в благоприятни условия. Понякога те са силни в злото, в отрицателното, защото му дават добри условия за развитие. Слушате например някой да казва, че е неспособен. Той постоянно държи тази мисъл в ума си и не работи. Какво означават думите "не съм способен"? Не си способен да прегазиш с краката си дълбока река, която няма мост. Има ли мост, ти си способен вече да я преминеш.
    Следователно щом реката няма мост и не можеш да я прегазиш, стани способен да направиш мост и да минеш по него. Причината да не се обичат двама души е, че няма мост между тях. Нека всеки от тях прехвърли една дъска и мостът ще бъде готов. Щом мостът е готов и обичта ще дойде... /стр. 10-11/

    Като се говори на хората за съзнателна работа върху себе си, за служене на Бога, те казват, че днес не се наемат за тази работа. Един ден, когато станат чисти и свети, тогава ще служат на Бога. Защо? Защото мислят, че днес, при техният грешен живот, Бог не може да ги обича. Те се лъжат. Искат ли искрено да служат на Бога, нека започнат още сега. Остане ли вбъдеще, когато станат свети и чисти, те много ще изгубят. Не е лесно да постигне човек чист и свят живот. Това е работа на вековете, не се постига в един ден. Що се отнася до отношенията на Бога към човека, те остават едни и същи, през всички времена и епохи. Бог е неизменен в себе си. Външните отношения на Бога към хората, към всички живи същества, са различни, но вътрешните са едни и същи. С други думи казано: вътрешно Бог е дал на всички хора едни и същи условия, но външните условия са различни според нуждите на всеки човек. Ще каже някой, че е грешен, че прави грехове. Греши ли човек, не трябва да съжалява, но да извади някаква поука от грешката си. Като сгреши, човек трябва да се радва, че му е дадена една възможност да прояви една своя добродетел. Колкото по-голяма е погрешката му, толкова по-голяма трябва да бъде добродетелта, която проявява. За такива хора се отнася стиха: " Всичко, каквото се случва в живота на човека, който люби Бога, ще се превърне на Добро." .../стр12/

    И тъй, искате ли да разбирате нещата в тяхната действителност, възложете това на интуицията в себе си. Каквото каже тя, вярвайте и. Остане ли да вярвате на своя ум и на своето сърце, те да ви управляват, вие сте на крив път. Слугите не могат да управляват господаря си. Остави ли се на тях, те непременно ще объркат пътя. Искаш ли да научиш нещо, възложи го на интуицията си. Колкото да учиш и философстваш, в хиляда години едва ли ще научиш толкова, колкото си научил чрез интуицията за един ден.../стр.13/

    Новата култура изисква нещо абсолютно ново, различно от старите възгледи и вярвания, които днес хората имат. Новото учение е учение на Любовта, Мъдростта и Истината. В тази култура полици няма да има. Съдилища няма да има и гробища няма да има.
    В новата култура ще има друго гориво. Осветлението ще става по друг начин. Храната ще се добива по друг начин. Това са все задачи на Шестата раса. Тя има своя програма, ще донесе нещо ново на човечеството. Нейната култура в сравнение със сегашната ще бъде култура на истинско братство и безкористие.../стр.15/

    В човека постоянно се градят неговите органи. В Шестата раса хората ще имат нови органи, ще виждат света разширен. Тези нови органи /сетива/ се развиват под влияние на Божествените сили на Любовта, Мъдростта, Истината и на всички добродетели. За това човек трябва да даде път на тези Божествени сили в себе си - да ги прояви в своите чувства, мисли и постъпки... /стр.16/

    Вие не може да изучавате окултните науки без интуиция. Сегашната наука е предисловие на окултната наука. (70; 1617)...

    Какво означава думата "перцепция" или думата "интуиция"? Това са сложни думи, които трябва да се изяснят. Частичката "ин" в думата "интуиция" означава "вътре"; "тао" пък означава главното условие на Живота - Бог, Който се е проявил отвътре навън. Бог влияе на човека със Своя ум и той Му се подчинява, като придобива общ център с Него. Тогава казваме, че този човек има интуиция. Интуиция може да има само онзи човек, който има обща връзка с Бога, с Първата Причина. И животните имат връзка с Бога. Чрез ума на Бога, те се направляват и и по този начин избягват много нещастия. Ако и ние сме свързани с ума на Бога, ще знаем, кога ще дойде Господният ден.../стр.18/

    Същината на човека се крие в неговото съзнание, което всеки ден го повдига все по-нависоко и го упътва в живота му. То му нашепва, какво да прави, как и кога да се прояви. В този смисъл съзнанието на човека не е нищо друго освен неговото ръководно начало. Някои го наричат още интуиция, ангел-пазител и др. Който слуша гласа на своята интуиция, работите му се нареждат добре.... /стр.19/

    Откъси от книгата "Интуицията, гласът на Душата"- Учителя, Петър Дънов
    изд. "Бяло Братство"

  19. Слънчева

    Любов към Бога

    От Слънчева,

    ...Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава. Най-издигнатият връх в човешкия мозък е чувството на Любов към Бога. Когато някой човек мисли само за себе си, трябва да знае, че той е някъде долу. Центърът на личността е по-назад от центъра на Любовта към Бога и е по-низък. Съвестта, справедливостта и милосърдието също така се нареждат след това. У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото този на Любовта, и това положение е неестествено. В душата на всички хора върхът на Любовта е най-висок.
    Любовта, която имат младите хора, е най-ниския връх; след това любовта на майката към детето е по-висок, приятелството е още по-висок, а в Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма. След този връх се нареждат върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и пр. и между тях се образуват долини. Такива върхове са на брой четиридесет; всъщност, на главата има до 120 върха в подразделенията си, а и заедно с тях още 120 долини. Виждате, че пред вас стоят за проучване широки пространства и ще се радвате, че и когато се раждате, и когато умирате, все ще учите. Любов към Бога е велик подтик. Бог е най-високият връх, от където всички други течения възприемат своето направление. Трябва да се повърнем към разумното, което е в Природата, но трябва да има някой, който да ни покаже пътя натам. Ако искаме да се изкачим на най-високия връх, някой, който е ходил там, трябва да ни покаже откъде да минем. Англичаните искаха да изкачат връх Еверест, носеха кислородни апарати и пр., но начинанията им не успяваха, докато монасите от Хималаите не им дадоха наставления.
    Ние сме за следното: направо да се влезе в общение с Бога. Човек трябва така да обича Бога и така да се изпълни с богатство и Живот чрез Любовта си към Него, че да няма нужда да търси някои хора да го обичат. Той, като обича Бога, обича всички и всичко. С тази Любов не чувства празнота, която този или онзи да запълни в него, понеже се намира в изобилието. Щом съзнаеш, че има нещо по-горе от теб, ти не можеш да не обичаш Бога. Да обичам Бога е най-голямата привилегия, а хората могат да ме славят, че съм написал нещо; това са мимолетни работи, т.е. външни. Най-голямото благо за мен е, че обичам Бога! Като виждам Слънцето и се ползвам от лъчите му, тогава могат ли да ме ползват хилядите свещи, които хората ще запалят? Има един важен въпрос, който трябва да разреша -каква трябва да бъде любовта ми към Бога. Ето важният въпрос! Голяма е радостта на Любовта. Без да я изказваш, ще се радваш. Обичаш Бога -тайната е там! Че не могат всички да се обичат, това е вярно. Но че могат всички да се обичат, и това е вярно. Задача ни е да кажем на хората, че като имаме Любов, всичко имаме. Да обичам Господа, това е единствената права мисъл, с нея държа правата посока. Винаги трябва да се започне с Любов към Бога, иначе нищо не се постига. Както светлината и топлината са необходими за физическия свят, така и Любовта е една вътрешна необходимост. Едно нещо ви трябва – вложете Любовта като основа или притурям: люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си! Всичкият капитал е Любовта.
    Следният закон е много верен: когато човек призове Бога от всичкото си сърце, Бог ще му се обади отвсякъде. Един познат ми разправяше: „Пътувах в горещ ден, минавах през ниви, нямах нищо за ядене. Спрях се при една круша да си почина, гледам клоните обрани, пък ми се искаше да има поне 2-3 крушки. Дойде ветрец, разлюля дървото и 7-8 круши паднаха долу. Като че ли мен чакаха! Това ми направи силно впечатление. Чел съм много аргументи, задоволи ми се желанието. Крушите ми паднаха като мед. Бяха сладки круши.“ Неверието е осакатило хората. Осакатеният човек не вижда и почва да вярва, че не вижда. Той е повредил очите си. Трябва да се възвърне неговото зрение.
    Планината, въздухът, житото, водата са резултат на Разумните същества. Като ядем хляба, ние сме във връзка с тези, които са го произвели. Като пием вода, ние сме във връзка със Съществата, които са я произвели. Затова ще пиеш най-хубавата вода, за да влезеш във връзка с тях. Ти като погледнеш една картина, свързваш се с художника. Също така като четеш това, което е казал Христос, влизаш във връзка с Христа. Така трябва да схващате нещата. Първото нещо, което се изисква за Вътрешната школа, е всеки да се стреми да образува връзка с Първия Принцип в света. Първото проявление на тази връзка е Любовта. Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо. Да изчезне всеки страх! Човек да се научи да обикне първом Бога; тогава ще може да обикне всичко. Човек трябва да е най-първо носител на Любовта на Бога, Като обича Бога, той ще познае, че Бог го обича и ще прояви Любов към всички същества. Ако той уповава на хората да го обичат, тогава се отстранява от Бога. Не че е лошо да го обичат хората (нека да го обичат и да се радва на това, защото Бог се проявява), но първом трябва да уповава на Божията Любов. Сърцето ви трябва да бъде свободно, не го залагайте никъде. Да подарите сърцето си на Бога! Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш и на извора в планината. Ти ще обичаш някой човек, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител, инак не се постига целта.
    Когато човек размишлява върху Любовта, нека измени цялата постановка на съзнанието си. Ако при размишление скъса всички връзки със земното, душата му ще се издигне нагоре. Това трябва да става при размишление върху Бога и върху Любов към Бога.
    Постави в действие първия закон – Любов към Бога, после любов към ближния и накрая любов към себе си. Най-първо ще работим за Бога, после за ближния и най-после за себе си. А сега светът е обърнат обратно. Това е погрешен път. Един англичанин мисли най-първо за англичаните и после за другите народи. Същото правят и българинът, сърбинът и пр. Това не е лошо, но ще дойде време, когато един англичанин ще мисли така за другите народи, както за своя народ. Същото ще се случи и на българина, сърбина и пр.
    Когато Христос е казал да се отречеш от баща си, от майка си, брата си, сестра си, това значи, че не трябва да ги обичаш повече от Бога. Христос каза на онзи богат момък: „Едно ти не достига. Иди раздай всичко на сиромасите и ела, та Ме последвай!“ Богатият момък не се съгласи, любовта му към богатството беше по-голяма, отколкото любовта му към Христа. За Христа може да работи само един силен човек, а силният трябва да има знания. За да има знания, трябва да учи. А за да учи, трябва да има Любов. Според степента на Любовта иде всичко в човека...

    Човешката душа е безплодна, когато не я изпълва Божията Любов. Докато Божията Любов и Духът Божи не изпълнят човешката душа, човек е странник, чужденец на Земята. Да благодарим за днешния ден, да благодарим за Божествения Дух, който слиза и се вселява в хората. Бог е намислил да спаси цялото човечество, да тури Мир, ред, Светлина в умовете и хората да заживеят в Любов, а не както досега – във война. Когато слизат Божественият Дух и Любовта, която ще спаси света, тогава всичко става. И тогава всичките ни мисли, чувства и дела се благославят. Всичко, каквото правите, правете го за Слава Божия.

    Всичкото зло иде, когато любовта към себе си е по-голяма и всичкото добро иде, когато Любовта към Бога е по-голяма. Щом определим отношенията си към Вечната Любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, което Бог е създал. Под любов към себе си се разбира Любов към Божественото в човека. Под любов към ближния се разбира Любов към Бога, който работи в другите.

    Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога и ще ги обичат – това е тайната! Един англичанин нали е почитан, защото е член на английската държава? Ако обичаш Бога, ти си член на Царството Божие и има кой да ти е тил. Ако отношенията ти към Бога са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни. Мен не може да ме убеди никой, че, без да обича Бог, може да обича някого. И дето се разлюбват хората, се дължи на това. Защото ако седи Името на Бога в моя ум, аз няма да се дразня от хората. Ние постоянно имаме заблуждението, че не ни обичат. Възможно е, но това ни най-малко не трябва да ни спъва. Основният принцип е, че Бог ни обича. А другият въпрос сам по себе си ще се уреди. Ти никой път не можеш да заставиш хората да те обичат, понеже още у тях това съзнание го няма. Другият закон е: каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде отношението на хората към теб. Не можеш да обичаш Бога и хората да се отнасят зле с теб. Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Измениш ли своето отношение към Бога, обикнеш ли Бога, и този човек ще се измени – няма да те мрази. Мрази те, понеже ти нямаш правилно отношение към Бога. Има една Истина, в която, като се убеди, човек ще има една непоклатима основа. Всеки ден да отиваме при Бога, да чуем една дума от Него и тогава ще бъдем весели и ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, треви, дървета, всички същества ще му се усмихнат. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди; имаш ли го, всеки ще те посрещне. Казано е: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не си примирен с другите, значи пътищата ти не са благоугодни.
    Любов към Бога - Акордиране на човешката душа, том 1

    "Кажи ми, кажи ми
    сладки думи две.
    Твойте думи две
    сладки думи две..."
  20. Слънчева
    10. неделна беседа, държана от Учителя на 6 декември 1931 г., София, Изгрев.

    Когато някой човек иска да говори или да спори, той все търси някакъв повод. Сега и аз търся някакъв повод да говоря върху известен въпрос. Като повод за говорене взимам темата: „Жал ми е за народа." (Евангелие от Матея, 15:32).

    И действително, жал ми е за народа. Учителят може да каже, че му е жал за народа; свещеникът може да каже, че му е жал за народа; съдията може да каже, че му е жал за народа. Обаче от съжаление до съжаление има разлика. И Христос каза, че му е жал за народа, но Той доказа, определи защо съжалява този народ и се зае да му помогне. Не е достатъчно да съжаляваш някого на думи само, но това съжаление трябва да се изрази и в дела. Исус призва учениците Си и рече: „Жал ми е за народа, защото три дни вече седят при мене и нямат какво да ядат; а да ги разпусна гладни не ща, да не би да премалеят по пътя". За тази цел Христос се зае да даде едно угощение на народа.

    „Жал ми е за народа." Думата „жал", „жалост" изразява някаква идея. Човек все трябва да жали някого. Някога той жали себе си, някога другите. Естествено е човек да жали, да съжалява някого. Да съжаляваш, това значи да се лекуваш. Престане ли човек да жали, той се намира в неестествено положение. Сухите дървета никого не жалят. Умрелите хора никого не жалят. Изпадналите търговци никого не жалят. Болните хора никого не жалят. Тия хора се намират в анормално състояние, те казват: „Нас нищо не ни интересува." Който казва, че от нищо не се интересува, той не говори истината. Защо? Защото, като стане въпрос за ядене и пиене, той се интересува; като стане въпрос за печелене на пари, той пак се интересува. Възможно е някои работи да не го интересуват, но има причини за това. За пример, някой човек не се интересува от истината; друг не се интересува от правдата; трети не се интересува от знанието. Защо? Има причини, които заставят човека от едно нещо да се интересува, а от друго да не се интересува.

    Когато се интересува човек от нещо, той трябва да си отговори на всички въпроси, които възникват в ума му. За тази цел той трябва да работи. Учителят преподава известен предмет на учениците си, но дойде ли до някои практически задачи по този предмет, те непременно трябва да се решат. Доколкото учениците се интересуват от тия задачи, дотолкова те ще ги решават правилно. Ако не се интересуват от тях и оставят на този или на онзи да ги реши, те ще ходят и ще се връщат от училище, но ще останат недоучени, невежи. За такива хора турците казват: „Хеле дошъл, вол ей отишъл". Тази поговорка не е за българите. Смисълът, който ориенталецът влага в едно изречение, е различен от този, който европеецът може да разбере. Защо? Защото европейските езици са аналитични, а източните образни. Под думата „животно" турчинът разбира същество, което не мисли за високи работи. От сутрин до вечер волът, например, мисли само за ядене. Щом се наяде, той казва: „Нищо повече не ме интересува. Смисълът на живота е в яденето.” И наистина, волът не се интересува нито от наука, нито от музика, нито от изкуство. Ако има нещо благородно в животните, то се дължи на останки от минала култура, при която те някога са живели. Обаче в този живот животните нищо не са придобили. Мнозина мислят, че с дресирането на животните се придобива нещо. Не, дресировката е амалгама, която е поставена върху обикновеното стъкло, да го превърне в огледало. Дресировката не е реалност. Реални неща са тия, които се отнасят до самия характер; реални неща са тия, които са качества, атрибути на живота.

    „Жал ми е за народа." Казвате: какво се разбира под думата „народ"? Ако под думата „народ" разбирате сбор от хора, от песъчинки или от семенца, това не е народ. Под думата „народ" се разбира сбор от копнеещи души, с пробудено съзнание, от които зависи бъдещето на Човечеството. Тези души са носители на новото. За този народ, именно, говори Христос. На този народ трябва да се даде това, което майката дава на детето си. Защо майката дава толкова много на детето си? Защото тя вижда, че в това дете има дарби и способности, на които трябва да се дадат условия да се развиват. На същото основание и съвременните хора трябва да пазят народа, този сбор от разумни души, защото в тях е вложено красивото, великото.

    И тъй, трябва да свържете мисълта за народа с красивото, с великото в живота. Кои неща могат да се свързват? Обикновено хората свързват началото на нещата с техния край. Живот, в който не могат да се свържат двата края, той се намира в безизходен път. В такъв живот няма никакъв прогрес, никакво развитие. Всеки човек, който има начало на живота си, а няма край, той нищо не може да постигне. Който пък има край на живота си, а няма начало, и той нищо не постига. На това основание, човек трябва да си изработи нова философия за живота. За пример да вземем идеята за младия и за стария човек. Какво разбират съвременните хора под думите „млад" и „стар" човек? Те определят младия и стария човек според броя на годините. Можете ли според съвременните научни теории да определите, отде започва началото на младостта и старостта и де свършват? Казвам: краят на младостта е начало на старостта, а краят на старостта е начало на младостта. Следователно човек е млад само до зенита на слънцето, до обед. Започне ли слънцето да слиза надолу, към пладне, той започва да става стар. Всяко друго определение за младия и за стария човек е механическо и не е съгласно със законите на Природата. Всяка наука, всяка култура, която не върви съгласно със законите на разумната Природа, е осъдена на изчезване, на смърт. Същото се отнася и за живота на човека: младият, който не може разумно да използува своята младост, той преждевременно остарява; старият, който не може разумно да използува старостта си, той преждевременно умира. Да остарееш преждевременно, това подразбира да изгубиш най-красивото в живота си; да умреш преждевременно, това подразбира да изгубиш най -ценното - живота.

    Питам: каква е задачата на младия човек? Да живее според законите на младостта. Каква е задачата на стария? Да се подмлади. В това седи смисълът на живота. Ако човек мисли, че като се роди веднъж, трябва да расте, да бъде млад известно време и след това да остарее и да умре, той не разбира смисъла на живота. То е все едно да се качиш на върха на една планина, да поседиш известно време там и след това да слезеш. В материалния свят е така, човек трябва да се качи на върха на една планина и след това да слезе, но в духовния свят законите са други. Там няма смисъл човек да се качва на планината и после да слиза. Понеже законите на Духовния свят се различават от тия на физическия, хората казват: „Защо животът не върви гладко?” Най-новите научни теории твърдят, че веществото, с което е изпълнено пространството, няма еднаква гъстота навсякъде, вследствие на което не е еднакво разпределено. Следователно дето веществото е по-рядко, там съпротивлението е по-малко; дето веществото е по-гъсто, съпротивлението е по-голямо. Същият закон се отнася и за светлината. Това може да се докаже с ред математически формули. Всяко нещо трябва да се докаже. Не е достатъчно само да се твърди, че нещо е морално или че е религиозно. Така и бабите знаят. Лесно е да се каже, например, че това е морално или че не е морално. То трябва да се докаже! Всъщност, какво нещо е моралът?

    Сега ще приведа един пример за морала на съвременните хора. Когато Господ създал света, направил пеперудата. Един ден тя пожелала да слезе на Земята, за която цел Бог я изпратил с някаква мисия. Като слязла на Земята, тя хвърчала нагоре-надолу, извършвала дадената й задача, но по едно време трябвало да мине покрай паяжината на един голям паяк.Като я видял тъй красива, той се захласнал в нея и казал: „Моля те, кацни на една от моите жички. Ако кацнеш, ще ми направиш най-голямото добро, което някое същество досега е могло да ми направи. – Не мога, имам важна работа. – Моля те, кацни, голямо добро ще ми направиш." Най-после тя се съгласила да направи едно добро на паяка и кацнала на паяжината му. Капнала и там останала, не могла повече да излезе. Паякът започнал да се оглежда наляво-надясно, да не види някой какво ще прави. В това време ангел Израил минал покрай пеперудата и чул, че тя викала за помощ. Този ангел бил изпратен на Земята със специална мисия, да направи някакви научни изследвания, за която цел носел в ръцете си една книга. Според законите на ангелите той трябвало да държи книгата с двете си ръце, да не я изпусне. Като чул зова на пеперудата за помощ, той се замислил по какъв начин да й помогне. Ако рече да я хване с ръката си и да я освободи от паяжината, той трябва да държи книгата само с едната си ръка. Ако направи така, той ще изгуби нещо велико, което ще коства целия му живот. Ако не й помогне, пак лошо. Спрял се ангелът на пътя и започнал да мисли как да спаси пеперудата. Най-после намерил един начин: обърнал се към паяка и го запитал какво говори с пеперудата. Паякът отговорил: „Исках малко да се пошегувам, да се поразговоря с пеперудата, но тя се уплаши и започна да вика за помощ." Паякът излъгал. Тогава ангелът му казал: „Двете жички, на които са стъпили крачката на пеперудата, показват мярката, от която зависи успехът на твоя живот. Ако откъснеш тези две жички от Паяжината си, ти ще намериш мярката на твоя живот и щастието ще те следва навсякъде. Изпълниш ли това, то е единственото нещо, което може да те направи щастлив." Паякът откъснал двете жички, на които пеперудата стъпила, и тя хвръкнала. И досега паякът показва тази мярка и съжалява, че го излъгали. Той казва: „Да не бях послушал ангела, щях повече да спечеля, поне щях да изям пеперудата." Той до днес мери с тази мярка, но все не може да разреши живота.
    Казвам: човек трябва да намери една мярка в живота си, която, като приложи, да бъде щастлив. Днес всички хора търсят тази мярка. Намерят една мярка, приложат я, окаже се, че не е тази, която търсят. Намерят друга мярка, и тя не подхожда. Те все мерят живота си като паяка, но и до днес не са го разрешили, още не са намерили истинската мярка. Паякът съжалява, че не е изял пеперудата, но ако беше я изял, досега нито един паяк нямаше да остане жив. Какво по-голямо нещастие от това за рода на паяка? Той трябва да благодари, че се намерил, ангел Израил да го посъветва какво да прави, та всички паяци да останат живи. Всеки трябва да знае, че има само една мярка в живота, която непременно трябва да се намери. Тя е идеалът, към който всеки се стреми.

    Христос казва: „Жал ми е за народа." Да съжаляваш някого, това е отрицателен метод. Кой е положителният метод? Да се радваш. Тогава, трябва да се каже: „Радвам се за народа." Кое е по-хубаво: да ти е жал за народа или да се радваш за народа? Да се радваш за народа е по-хубаво, отколкото да ти е жал за него. Кога се радва човек за народа? Сега, аз искам хората да мислят по нов начин. Мислят ли така, те ще разберат кога трябва да се радват за народа. Ако съвременните хора не дойдат до новия начин на мислене, те няма да имат абсолютно никакво понятие за любовта, за мъдростта, за истината, за живота и за смисъла му. Те ще ядат и пият, ще се раждат, ще растат, ще остаряват, ще им проповядват за задгробния живот, но всичко това са смътни идеи. От тези идеи в ума на човека се образува една каша и той изпада в комично положение. Комичното е там, че и тия, които вярват в живота, умират, както и тия, които отричат живота. Като умре някой, който отрича живота, направят му гроб с хубав паметник и пишат отгоре: „Тук почива еди-кой си велик човек.” Питам: щом не вярват в задгробния живот и казват, че след смъртта човек изчезва, защо го търсят в гробищата? Смешно е да се копае там, дето няма имане. Да се копае там, дето знаят, че има заровено имане, разбирам. Да копаят там, дето ще излезе вода, разбирам; да копаят там, дето няма вода, не разбирам. То е все едно да търсите човека в гроба. Ако вярвате, че след смъртта човек изчезва, защо го търсите в гробищата? Ако пък вярвате, че и след смъртта си човек живее, тогава извикайте го по телефона, да ви се обади. Щом мислите, че е жив, трябва да влезете във връзка с него. В Стария Завет, във времето на цар Саула, се говори за жени бесовъпрошателки, които се разговаряли с духове. Понеже със своите предсказания те внасяли смут в сърцата на хората, Саул издал закон против тях, с който строго се преследвало всяко предсказание.

    Един български ясновидец ходел по селата да предсказва на хората какво има да им се случи. На един от селяните се изгубила диканята и той предсказал, че тя се намира в олтара на църквата. Наистина, диканята се намерила в олтара, но за това му ударили такъв бой, че той и до днес не може да го забрави. Той казал на близките си: „Още веднъж няма да предсказвам дали има диканя в олтара или не. Да оставим този въпрос настрана, но казвам: днес много от съвременните хора вършат големи престъпления все в името на Бога, в името на любовта, мъдростта и истината. В това отношение аз деля хората на две категории: безверници и вярващи. Първите са безверници отвън, а вярващи отвътре. Те са материалистите. Втората категория са вярващи отвън, а безверници отвътре. Те са съвременните религиозни хора. Днес безверието е проникнало не само в България, но по целия свят. Не е лошо човек да бъде безверник, не е лошо човек да бъде и вярващ, но при известни условия. Материалистът казва: „Аз не вярвам в нищо." Ти не вярваш в Бога, но вярваш в злото, в силата, в парите, в себе си. Значи, ти отричаш едно, а вярваш в друго. Религиозният казва: „Аз вярвам само в Бога." Това значи: ти вярваш в Бога, а не вярваш в себе си, в парите, в силата и в ред външни прояви на живота. И едната, и другата вяра представят сух клон на някое дърво. Този клон може ли да донесе нещо? Той остава завинаги сух клон, който нищо не допринася на човека. Сухият клон на дървото е сухата вяра в живота. Колкото е важно безверието на материалиста, толкова, е важна вярата на религиозния. И едното, и другото нищо не донасят на човека.
    Съвременните учени говорят за електрично и магнетично поле на действие, но те разбират само външната, материалната страна на въпроса. Физиците казват, че енергиите на електричеството вървят по прави линии, а тези на магнетизма - по криви, вълнообразни линии. Следователно средата, в която се движат електрическите сили, е по-рядка от тази, в която се движат магнетичните сили. Обаче, дето се образува поле на електрична деятелност, едновременно с него се образува и магнетично поле. Оттам, щом се усилва дейността на електричното поле, усилва се и дейността на магнетичното. Тази дейност не е еднообразна. Дейността на електричеството не е такава, каквато е дейността на магнетизма, но между електричеството и магнетизма има тясна връзка. Според този закон, ако мислите или желанията на човека попаднат в дейността на електричното поле, те оказват определено влияние върху него. Той постепенно започва да изтънява, става сух, нервен, губи мазнините си и всички казват за него, че е неврастеник. Обаче, ако мислите и желанията на човека попаднат в дейността на магнетичното поле, той започва да увеличава мазнините в тялото си, постепенно надебелява, лицето му става като месечина, а той цял заприличва на буре. И при едното, и при другото положение има опасности. Човек не трябва да бъде нито много сух, нито много пълен. И Двете положения са крайности в живота.

    И тъй, крайното изтъняване е полюс на електричеството; крайното надебеляване е полюс на магнетизма. В същност, какво нещо е електричество и какво магнетизъм, точно не се знае. Съвременните учени знаят, че в отрицателния полюс на електричеството се явява светлина, но този полюс същевременно е поле на магнетична деятелност. Следователно светлината се явява в полето на магнетизма. Старите окултисти наричат положителното електричество мъжки принцип, а отрицателното женски. Под думата „мъжки принцип" не се разбира мъж, но се разбира силният принцип. Под думата „мъж" мнозина разбират същество, което има мустаци и брада. Ако мустаците са отличителният белег на мъжа, какво ще кажете за някои женски животни, които имат мустаци? Смешно е да се взимат космите за характерен белег на мъжа. Други хора определят мъжа по веждите, по челюстите и по ред още външни белези. Те казват, че веждите на мъжа били по-дебели от тия на жената, челюстите му били по-издадени от тия на жената и т.н. Не, това не са качества, по които мъжът може да се определи.

    Съвременните хора трябва да дойдат до същественото, до истинското знание в живота. Какво може да им даде съвременното знание или съвременната религия, ако те нямат отношение към нея? Ако науката или религията няма известно отношение към мен, ако не може да ми даде светлина, да осмисли живота ми и да ми даде подтик към възвишеното в света, защо ми е тази наука или тази религия? Ако безверието не може да осмисли живота ми, защо ми е то? Ако безверието осмисля живота ми, то е на мястото си. Който е безверник отвън, той е вярващ отвътре. С такъв човек и аз съм съгласен. По-добре е човек да носи вярата отвътре, а безверието отвън, отколкото-вярата отвън, а безверието отвътре.

    Сега ще приведа един пример за един архиерей от миналите епохи, който отвън бил вярващ, а отвътре безверник. Жената на един от добрите приятели на архиерея умряла и той отишъл при него, да потърси утеха за голямата си скръб. Той казал: „Голяма е скръбта ми, иде ми да се самоубия. Не мога да живея без жена си." Архиереят му отговорил: „Не ставай такъв будала! Ти трябва да знаеш, че щом човек умре, всичко с него се свършва. Яж и пий, весели се в живота; жени много има, не е само една. Аз съм се убедил в това, което ти говоря. Животът е само на Земята! Умре ли човек, всичко се свършва. Това, което проповядвам, се отнася до простата маса."

    Питам: защо този архиерей не изповяда убежденията си пред своите пасоми, а им проповядва това, в което не вярва? В този случай безверникът, който открито пише своите убеждения във вестниците, седи по-високо от архиерея, който не смее да изповяда своето дълбоко убеждение. С това аз не осъждам архиерея, защото и той си има свои схващания, но казвам, че той е актьор, който играе на сцената. Нима актьорът, който играе ролята на умиращ и страда, мъчи се, плаче, действително страда? Някой умиращ страдал, мъчил се, а актьорът на сцената се сили да покаже как страдал този умиращ. Слушал съм в Странство видни проповедници, знаменити капацитети по духовната наука, които говорят с голямо красноречие, искат да покажат на хората как страдал Христос на кръста. Казвам: много лесно е човек да покаже на хората как страдал Христос. Който иска да разказва на хората за страданията на Христа, той предварително трябва да е изпитал тия страдания. Достатъчно е да забие четири гвоздея в ръцете и краката си, за да разбере страданията на Христа. Някой казва, че обича Христа. Питам: ти, който толкова много обичаш Христа, защо не се откажеш от удоволствията на живота и не тръгнеш като Него от село в село да проповядваш учението Му? Ти седиш в стаята си и разискваш върху това, което Христос никога, не е проповядвал. Ако Христос дойде днес в света, Той ще се учуди на онова, което съвременните хора проповядват в Негово име.

    В света съществува един велик закон, който не трябва да се изменя. Който се е опитал да измени този закон, той е строшил главата си. Този велик закон е канара, в която всички гърнета до едно се строшават. Хиляди царе, князе, проповедници, владици, учени и прости са строшили главите си в тази канара. Защо? Защото всички се стремят да разрешат важните въпроси на живота, без да знаят правилния начин за разрешението им. За пример, защо трябва да се доказва на хората как страдал Христос? Не е важно да се доказва на хората как страдал и как умрял Христос. Преди всичко Христос никога не е умирал. Той опита смъртта, но не умря. Днес Христос е между хората, в църквите, говори, проповядва, но всички Му казват: „Почакай още малко, не е време за тази работа. Не слизай още да поставяш нов ред и порядък в света. Ние не сме си отживели. " Младата мома казва на Христа: „Почакай малко, аз не съм срещнала още своя възлюбен." Майката, на която предстои да ражда, казва: „Не бързай толкова, аз още не съм родила." Студентът казва: „Почакай малко, докато свърша науките си." Астрономът казва: „Почакай малко и мен, искам да напиша своята научна теория." Казвам: тия хора не разбират защо Христос иде при тях. Когато Христос отива при младата мома, Той иска да я накара да се замисли, кой е истинският й възлюбен. Когато отива при майката, той иска да й каже: „Знаеш ли как трябва да отгледаш детето, което ще родиш? Бог ти изпраща това дете, а ти трябва да се научиш да го гледаш." Като отива при астронома, Той му казва: „Като пишеш тази научна теория, знаеш ли, защо Бог създаде света? Можеш ли да повдигнеш човечеството със своята теория?" Като отива при богослова, който пише някакъв трактат за началото на Битието, Христос и на него казва: „Не бързай да довършваш своя трактат. Знаеш ли с какъв въпрос си се заел?”

    Сега и вие можете да ме запитате: „Какво искате да ни кажете?" При един знаменит учител се приближава един апаш, негов ученик. Това се случило в Лондон. Учителят запитал ученика: „ – Какво искаш от мен? – Ще ти отговоря след един ден." Ученикът си заминал, без да каже нищо на учителя си. След заминаването му, учителят веднага бръкнал в джоба си и видял, че златният му часовник изчезнал. Той намерил ученика си и му казал: „Така ли трябваше да постъпиш с мен, да обереш учителя си?" Ученикът отговорил: „Учителю, аз държах изпит пред теб. Бях си казал, че ако мога да те обера, значи добре съм научил занаята си." Учителят му казал: „Ти си добър ученик, затова подарявам ти моя часовник, не го искам назад. Ти го заслужаваш." Казвам: аз не се спирам върху лошата страна на живота, но похвалявам този ученик, понеже е могъл да обере своя учител. Затова учителят му казал: не е достатъчно само да откраднеш часовника, но трябва да си служиш с него, да го използваш правилно. Щом можеш да го използваш правилно, аз ти го подарявам. Това подразбира: ако можеш да вземеш истината и да я приложиш в живота си, ти си добър ученик.

    Казвате: „Ние искаме да знаем Истината." Питам: защо ви е тази истина, ако не може да ви служи? „Ние искаме знание." Защо ви е това знание, ако не може да ви служи?. „Ние искаме любов." Защо ви е тази любов, ако не може да ви служи? Ако истината, знанието, любовта и свободата могат да ви служат, те са добре дошли за вас.
    Много от съвременните хора имат лични разбирания за живота. Всичките им действия са насочени към придобиване на лични блага. Казвам: в света лично благо не съществува и не може да се постигне. То съществува временно само, но не и постоянно. Смисълът на живота не е в личното благо. Който живее за своето лично благо, той сам се обезличава. Това не значи, че човек не трябва да се стреми към лично благо, но ако той мисли, че постигането на това благо разрешава всички въпроси в живота, той се самозаблуждава. Когато човек напусне Земята, де остават общественото положение, богатството, знанието, които той е придобил? Когато човек остарее, де остава неговата младост? Старият трябва да се подмлади, а младият да запази младостта си. Смисълът на великия живот седи в трансформиране, в превръщане не енергиите от едно поле в друго, при което електричните сили могат да се превърнат в магнетични, а магнетичните в електрични. В природата съществува закон за превръщане на енергиите.

    Всички колебания, всички промени, които стават в природата, се дължат на външни закони. Преди 15-20 години говорех на хората за връзката, за отношенията между слънчевите петна и явленията на Земята, но те казваха, че това е глупава работа, някаква фантазия. Обаче съвременните учени се убедиха, че действително между слънчевите петна и живота на Земята има разумна връзка. За пример, с увеличаването петната на Слънцето се увеличава броят на браковете, плодородието, земетресенията, пожарите, убийствата и т.н. Връзката между петната на Слънцето и явленията на Земята е разумна, съзнателна, а не механическа. Когато отидете на бойното поле и наблюдавате как гранатите се пукат една след друга, това явление привидно изглежда механическо, но зад всяка граната седи едно разумно същество, което ръководи това действие по известни правила и закони; Колкото съществата, които взимат участие във войната, са по-разумни, толкова по-правилно става тя. При това трябва да се знае,че разумният човек е всякога по-силен от глупавия.

    Някой казва: „Не си струва човек да живее." Не, така може да говори само онзи, който не разбира основния закон на живота. Защо не струва да се живее? Защото имало зло в света. Когато се говори за злото и за доброто, човек трябва да има предвид следния закон: злото в началото е силно, на края е много слабо. Злото в началото всичко придобива, а на края всичко изгубва. Доброто в началото е крайно слабо, а на края е всесилно. Доброто в началото почти всичко губи, а на края почти всичко печели. Който живее с доброто, в началото ще губи, в края ще печели; който живее със злото, в началото ще печели, в края ще губи. Както виждате, аз съм гадател. Казвате: „Как знаеш това?" Зная го; както зная, че 2x2=4.

    Преди години срещам един варненски адвокат, който минаваше за голям философ, и той ми казва: „Само животът на Земята е реален. Предвид на това, че веднъж човек живее на Земята, той трябва да се осигури. Трябва ли да бъде играчка на живота? Въз основа на горния закон аз му казвам: няма да мине много време и ти ще изгубиш всичко, което имаш днес. След това в теб ще стане голям преврат, ще измениш начина на живота си. „Това не може да бъде! Ти само си приказваш; не си гадател." - Сам ще опиташ това. Ще провериш думите ми и като ме срещнеш някой ден, ще кажеш дали съм прав или не. На онзи, който живее с доброто, казвам: днес ти си беден човек; трън да завъртиш в къщата си, няма де да се закачи. Обаче след 20 години най-много ти ще имаш всичко. „Отде знаеш?” Това е моя работа. Твоя работа е, когато думите ми се сбъднат, да се увериш, че съм бил прав. Това е наука, която не е дошла на готово, но съм я придобил с дълго изучаване на природата, на разумния живот. Само по този начин аз съм дошъл до строго определени закони. Аз мога да ви кажа, че преди мен е имало хора, които са изучавали природата и живота, а мога да ви кажа, че преди мен не е имало друг човек. Аз съм първият човек в света. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че е много казано. Ако кажа, че преди мен е имало много хора, тогава не е много казано. Какво вие ще кажете, не е важно за мен. Всеки може да каже за себе си същото. Христос каза: „Преди да беше Аврам, Аз бях." Значи, Аврам дойде след Христа. Това подразбира пробуждане на Неговото съзнание, Аз не говоря за своето име, но за вътрешното Аз, което е било в началото на Битието, което е съществувало в Бога още преди създаването на света. В този смисъл всеки може да каже „Аз". Аз, ти, той, това са имена на едно и също лице. Те се отнасят до онези, които разбират вътрешния смисъл на живота.

    Казвате някому: „Ти си лош човек, ти си първокласен будала." Той веднага се докача. Защо трябва да се докачаш? Преди всичко ти не знаеш кой е този „ти", за когото се говори. Има един „ти", който е много лош, но кой е той, не знаеш. Нека се изправи пред теб, да го видиш. Ако някой ти каже, че ти, Иван или Драган, си много лош човек, кажи му: „Моля ви се, господине, изнесете конкретно една моя постъпка, да видя кому съм направил зло, кого съм спънал в пътя, на кого парите съм изял" и т.н. Който иска да говори истината, конкретно трябва да говори. В истината има един строго определен морал, който не търпи абсолютно никаква критика. Вън от истината има много морални положения. Тези положения хората наричат морал. Такъв морал имат и животните. За пример, лисиците в северните страни поддържат следния морал: когато една лисица само се допре до някоя кокошка, но не успее да я изяде, допре ли се друга лисица до същата кокошка, втората не посяга да я яде. Тя счита, че кокошката е собственост на първата лисица. Както виждате, за лисицата няма писан закон, няма стражар, който да я следи. Тя казва: „Не трябва да бутам тази кокошка тя не е моя; аз нямам право на нея."

    Казвам: ако Провидението подложи съвременните хора на изпит, да провери докъде са стигнали в своите морални разбирания, той ще бъде следният. Представете си, че един пролетен ден, когато тревата се е хубаво раззеленила, цветята разцъфтели, птичките запели своите сладкопойни песни, хора от всички съсловия: царе, князе, духовници, съдии, адвокати, писатели, поети, бедни и богати, учени и прости, мъже, жени и деца са тръгнали на разходка. Обаче, по някаква случайност, те всички са закъсали и нямат нищо в себе си - нито хляб, нито пари. Те виждат на пътя една голяма торба с английски златни стерлинги. Какво ще направят тия хора? У всеки ще се яви желание да вземе торбата за себе си, да се осигури. Питам: каква култура е тази, когато всеки мисли само за себе си? В дадения случай всеки трябва да погледне на торбата със злато като на торба с орехи и като мине покрай нея, да си вземе по един-два ореха за спомен и да продължи пътя си. Правилно е всеки да си вземе по един орех само. Вземе ли два ореха, той върши престъпление. Такъв е законът на Природата. Когато някой човек влезе в една градина, според законите на Природата той трябва да си откъсне само една ябълка; ако откъсне две ябълки, той върши престъпление. Ще кажете: „Какво може да направи човек с един орех или с една ябълка?" Едно време плодовете не били като сегашните; те били много-по-големи. С един орех човек се е нахранвал. Едновремешните ябълки са били големи, всяка ябълка е тежала по два килограма. Това е само за обяснение, не искам да ви заставя непременно да вярвате. Някои ябълки са тежали и по десет килограма, само че опашките им са били жилави.

    Сега, ако искам да повярвате, трябва да ви доказвам тия неща, както един гръцки поп доказвал на своите пасоми един стих от Евангелието. Той им цитирал стиха, в който се казва, че Христос нахранил няколко-хиляден народ с пет хляба и две риби. За да убеди слушателите си в истинността на този факт, той казал: „Братя християни, вие трябва да знаете, че тези пет хляба не са били като сегашните; те били големи като могили." Между слушателите имало един овчар, който, като чул тия обяснения на попа, свирнал с уста. „Защо свириш? Какво искаш да кажеш с това?" Овчарят отговорил: „Не се учудвам, че хлябовете били големи като могили, но се чудя, каква ли е била устата на пещта, в която са пекли тия хлябове!"

    Някои съвременни научни теории мязат на тия попски обяснения. Понякога вие искате да направите нещата както трябва, но примесвате желанията си, вследствие на което не успявате. Всеки човек трябва да има непреодолимо желание да изнесе истината в нейната вътрешна чистота. Ако човек вярва в Бога, а умира, каква е тази вяра? Ако човек страда и върши грехове, а обвинява Бога за тия страдания, без да Го е видял, какъв морал е този? Това показва, че човек е забравил добрините, които Бог му е направил.

    За обяснение на последната мисъл ще приведа следния пример. Един беден, добър човек седял край пътя, дето минавали много пътници, да ги предупреждава да бъдат внимателни, защото всред пътя се отворила една голяма дупка. Минал един пътник и бедният човек му казал: „Не минавай оттук, опасна е работата." Пътникът послушал, отбил се от пътя си. След него минал един богат човек, добре облечен, с бастун в ръка и не забелязал, че пред него зее голяма дупка. „Стой, не минавай оттук! Опасна е работата." Богатият казал: „Как смееш да ме спираш в пътя ми? Аз съм свободен да мина отдето искам. Ти знаеш ли кой съм аз? – Не е важно кой си, не минавай през този път!" Богатият не послушал, продължил да върви. След пет минути бедният чул от дупката вик за помощ. Той отишъл и казал на богатия: „Ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм онзи, който ти казваше да не минаваш оттук, но твоята дебела глава не искаше да чуе истината. – Моля, извинете ме, изкълчих крака си, помогнете ми! – Още веднъж като минаваш през този път, да слушаш като ти казват, че има опасно място. – Ще слушам, но сега какво да правя? – Ще те извадим, но ще почакаш малко."

    Сега и ние казваме на съвременните хора да не минават по опасния път, но те казват: „Кой ви тури тук да проповядвате? Не е ваша работа отде ще минем (...). Свободни сме да вървим по който път искаме. Знаете ли кои сме ние?" Обаче, като се намерят в дупката, същите тия хора викат за помощ. Тогава ние казваме: знаете ли пък ние кои сме? Ние сме онези, които ви предупреждаваха да не вървите по този път. Следователно слушайте всеки, който е поставен на опасния път и ви предупреждава да не минавате през него. Този човек е човек на истината. Той много пъти ви е правил добро. Не забравяйте доброто, което ви е направил. Слушате ли гласа на истината, вие ще се доберете до правата философия, до истинската наука. Тя ще ви разкрие вътрешния смисъл на живота.
    Христос казва: ,,Жал ми е за народа." И нас ни е жал за хората, когато вървят по един път, който ги съсипва, унищожава. Нас ни е жал, когато виждаме как се съсипват възвишените мисли у младите. Това не значи, че младият трябва да стане йезуит. Думата „йезуит" е много сполучливо избрана. Тя означава човек, който лъже. Задача на всеки човек е да стане Христов ученик. Нашата цел не е да направим хората вярващи. Ние искаме всеки човек да развие в себе си възвишеното, благородното, с което е роден и което носи в себе си. Е съвременните хора имат много лоши качества, които не са присъщи на тяхното естество, но са присадки, отпосле дошли. Ще кажете: условията са били такива, че са благоприятствували за тия присадки. Как са дошли тия присадки, не е важно. Задачата на всеки човек е да отчупи тия присадки от своето естество и да се освободи от тях.

    Съвременните хора казват, че Бог е създал света такъв, какъвто го виждаме. Това е първото заблуждение. Бог не е създал света такъв, какъвто вярващите го мислят, нито такъв, какъвто материалистите го мислят. Други пък казват, че условията на живота са причина за неуспехите, за неуредиците. И това е заблуждение. Преди всичко, условията са създадени от хората. Следователно нито Бог е виновен за неуспехите в света, нито условията. Човек е фактор в живота. Щом е така, той може да измени условията на живота, той може да ги подобри. Когато много реки се съединят на едно място, те образуват море. Когато разумните хора се съединят на едно място, те носят благото на цялото човечество. Разумни хора са тия, които служат за прогреса на цялото човечество. Прогресът не е само за отделния индивид, нито пък за улеснение на сегашния ни живот. Той се отнася за цялото човечество и за неговото бъдеще. Когато видим един човек, не е достатъчно само да кажем, че той.е пълничък, червеничък и облечен с хубави дрехи. Добре е човек да се облича хубаво, но ако неговите дрехи стават причина той да изгуби живота си, те не са на мястото си. Ако човек облече дрехите на престъплението, на неправдата, на лицемерието, на заблуждението, казвам: хвърли тези дрехи, те носят твоето нещастие. Ние не сме за скъсаните дрехи, но за дрехите на добродетелите. В това отношение, хората изпадат в две крайности: или добре се обличат, или скъсани ходят. Българинът, например, когато иска да се представи за света за праведен човек, той се облича със скъсани дрехи. Много такива светии съ
  21. Слънчева

    вяра

    От Слънчева,

    Сега вие вярвате, че като ядете хляба, вие вярвате в Бога. Като приемате въздуха, вие вярвате в Бога. Като влиза светлината във вашите очи, вие вярвате в Бога. Не е до човешките понятия, във външното и в буквалния смисъл. Но има едно съзнание в нас, което ние потъпкваме в себе си. Има нещо у тебе, когато ти направиш едно добро, и никой не те е видял, има нещо, което те одобрява, чувстваш един дълбок вътрешен мир. Кое е това? Това е Божественото, което е скрито в тебе. Господ казва "Добре си сторил. Аз те похвалявам, продължавай да правиш така, да придобиваш знание, което те повдига. Не за себе си, но за благото на другите." Ти чувстваш онзи вътрешен глас, който одобрява твоите постъпки.Туй, което в нас поощрява всичко добро в нашите мисли, в чувствата, в постъпките, то е Божественото, то е великото, което е създало човека. Докато човек е верен на този вътрешен принцип, той расте. Когато престане да е верен, той започвада остарява, изгубва своята сила, най-после може да се обезвери в своето начало, изгубва смисъла на живота и всички външни условия на живота вече се изменят...

    "Защо възкръсна" 29.01.1933г. НБ "ВЪЗКРЕСЕНИЕТО"

    /благодаря на pavletA за този цитат/

    Най-много грешки съм правила, когато чаках одобрение и приемане от другите. Стараех се да угодя, бях зависима, исках да се харесам на другите... Имаше момент, в който отхвърлих всички "съветници" и следвах пътя на сърцето си. Не че не правех грешки, но си бяха мои. Научих се да съм отговорна за себе си и да си нося последствията.
    Не знам доколко мога да работя за благото на другите. Често ми се случва, че те не искат това, което мога да дам, защото се опитват да ме наместят в техните си представи. Но, колкото и малко да давам от себе си, то ме прави щастлива, носи ми удовлетворение.

  22. Слънчева
    /откъси/

    Размишление.

    Ще прочета 16 гл. от Йоана.

    В живота има разбрани и неразбрани неща. – За кого? – За хората. Също така има неща определени и неопределени. – За кого? – За живите същества. Например, светлината е разбрана само за онези, които могат да я възприемат, но не и за онези, които не я възприемат. Също така и любовта е за онези, които могат да я възприемат. И животът е за онези, които могат да го възприемат. Изобщо, нещата се дават само на онова, което живее, което е разумно. На неразумното и на онова, което не живее, нищо не се дава. На онзи, който иде на земята да живее, всичко се дава; на онзи, който напуща земята, нищо не се дава. Който се ражда, учи и придобива знания, той живее; който умира, престава да живее, той нищо не придобива. Ако любиш, ти се раждаш; ако мразиш, умираш. Докато имаш светлина, живееш; щом останеш в тъмнина, умираш. Добрият, здравият се ражда; лошият, болният умира. Значи, положителното носи живот, а отрицателното – смърт.

    Съвременните хора живеят в миналото, затова умират. Когато заживеят в настоящето, те ще се раждат. Бъдещето расте, носи условия за нов живот. Като знаете това, престанете да мислите за миналото. Не туряйте надеждата си в миналото. То носи съблазните в живота. Когато богатият обеднее, той постоянно мисли за миналото си, за своето богатство. За него богатството е подтик. Сиромахът, като изгуби сиромашията си, не мисли вече за нея. – Защо? – Защото тя нищо не дава. – Какво трябва да прави сиромахът ? – Да стане богат, да се учи, т. е. да се новороди. Животът дава само на онзи, който се ражда и живее. На онзи който умира, нищо не дава. Следователно, ако искаш да живееш, ще учиш, ще любиш и ще работиш.

    Едно трябва да знаете: Не търсете силата извън вас. Не очаквайте помощ от ближния си. Не търсете живота в майка си. Трябва ли плодът да очаква на клонете? Временно, докато е на дървото, те ще го поддържат, но щом узрее и капне на земята, той няма нужда от тях. Значи, силата на плода е в самия него. Щом падне на земята, плодът отново произвежда цялото дърво. Първоначално плодът мислеше, че не може да живее без клони. Щом падна на земята и се зарови в вея, той научи тайната, че и без клони се живее. Посее ли се в земята, може да живее и при най-неблагоприятните условия.

    Питам: Какъв е смисълът на живота – да живее човек, или да умре? Чудни са религиозните хора, които казват: Да умрем за Христа! Те искат да умрат за Христа, а Той казва: Да отидем при Лазара да го събудим, защото той не е умрял. Христос възвърна Лазара към живот, а религиозните мислят, че трябва да умрат за Христа. Това е буквално разбиране на нещата. Всъщност, идеята е да живеем за Христа! Мнозина не разбират тази идея, защото живеят на дърво без корен. – Е, ще забия един кол. – Да забиеш един кол, това значи, да придобиеш сила. Има много колове забити, но те не придобиват никаква сила. Силен е само онзи, който расте и се развива. Той има корени в себе си. Ако търсиш някаква подпора отвън, ти си мъртъв кол – всеки може да те измъкне от мястото ти. Ако се надяваш на парите си в банката, това са колове. Надявай се на онова, което носи живот, мъдрост и сила. Радвай се, че Бог ти е приятел. От Него черпиш сила, живот и мъдрост. Искате да знаете, какво е Господ. – Той е Онзи, Който може да ви освободи от всички отрицателни състояния.

    Казвате: Да научим, що е добро и що е любов. – Ако мислите, че сега може да научите това, вие се лъжете. Човек знае това, което е вложено в него. Следователно, в даден момент той познава или доброто, или злото; в даден момент той е или вярващ, или безверник. Ако си вярващ, това добро е за тебе, а не за Бога. Какво ще допринесеш на Бога със своята вяра? С вярата си ти допринасяш нещо на себе си, съзнаваш, че си жив и Бог живее в тебе. Без вяра не може да се живее. Да се откажеш от вярата, това значи, да приемеш страданието и смъртта. – Що е страданието? – Спънка в живота. За разумния таза спънка е на място, а за неразумния тя е нещастие. За да се справиш със страданието, не го питай отгде иде и какво носи, но го угости, приеми го като гост. Ако не си готов да го приемеш в дома си, дай му гръб. Така трябва да постъпваш и с омразата, изобщо, с всички отрицателни прояви в живота. Пазете се от отрицателните прояви. Трябва ли да живееш с умрелите хора? Колкото и да ти е мил близкият, като умре, ти стоиш далеч от него. Умрелият да върви по своя път, и живият – по своя. Човек е дошъл на земята да живее между живи хора, а не между мъртви. В смъртта няма никаква сила – силата а в живота. В омразата няма сила – силата е в любовта. И невежеството не носи сила – силата е в знанието. Силата е в доброто, а не в злото. Това са истини, които трябва да се знаят. Те постоянно се сменят. Например, любовта може да се превърне в омраза и обратно – омразата в любов. Пазете се да не минавате от положителното в отрицателното.

    Апостол Павел казва: „Ще се похваля със свята немощ." Той не се хвали със силата си, а със своята немощ. Под „немощ“ се разбира външно безсилие, а вътрешна сила. Външно водата е немощна, но в нея се крие мощна сила. И въздухът външно е немощен, но като се използува вътрешната му сила, той прави чудеса. И светлината не вдига никакъв шум, но сила се крие в нея. В този смисъл, слабото е най-силно. Това подразбират думите на Павла: „Ще се похваля със своята немощ.“ То значи: Ще се похваля с това, което отвън е слабо, а вътрешно – силно. Ще се похваля с това, което отначало започва със слабото, а свършва със силното. Животът започва с най-слабото, а свършва с най-силното. Смъртта започва с най-силното, а свършва с най-слабото.

    Казано е: „Истината ще ни направи свободни“. Един арменски говедар получил голямо наследство. Понеже обичал да пие, той събрал приятелите и познатите си, на които дал богато угощение. Два-три дена той ял и пил с тях, докато прахосал всичките си пари. Като останал в същото положение, говедар, той си казал: Свободен съм вече. – Свободен е той, но не е разбрал истината. Това значи, да дадеш сабя в ръцете на слабия и неразумен човек. Той ще вземе сабята и ще започне с нея да реже главите на хората. Ако дадеш сабята на разумен и силен човек, той ще я превърне в мощно, силно перо. Или, ще я разтопи и във вид на железни капки ще я дава на болни да пият и да се усилват. Съвременните лекари турят желязото във вода и с нея лекуват болни. Ти можеш с мисълта си да туриш парче желязо във водата и от тези железни капки ще даваш на слаби и болни хора. Така ще влееш живот в тях. Това може да направи само онзи, който знае. Например, някои факири правят такива опити и получават добри резултати. За тях се говорят много неща, някои са верни, а някои – преувеличени. Разправят за един факир един интересен случай. Той направил един абсцес на крака на един болен. Започнало да тече кръв. Лекарите казали, че кръвта, сама по себе си, ще спре. Обаче, факирът приложил волята си и кръвта моментално спряла да тече. После казал: Сега, със силата на волята си, ще накарам кръвта отново да тече. Така, той спирал кръвта, когато искал. Най-после той турил ръката си върху болното място, което веднага заздравяло. В десет минути раната оздравявала; иначе, нужни били три-четири седмици за оздравяването й. Как става това, малцина знаят. Факирът прилага силата на волята и на мисълта си и прави чудеса. – Защо ние не можем да направим същите опити? – Защото волята ви е слаба. Сегашните хора се намират в положението на малките деца, които возят в колички. Ако не ги возят, те плачат, искат да ги носят на ръце. Като им омръзне това, пак искат да ги возят. Блажен е онзи, който няма нужда от количка, с която да го разхождат. Блажен е онзи, който не се нуждае от слуги, да го носят на ръце. Блажен е онзи, който не взима пари на заем. Блажен е онзи, който не търси фурни, да си купува хляб, нито дрехар и обущар, да си шие дрехи и обувки. Блажени сте, когато не се нуждаете от нищо. Докато имате нужда от всичко, вие не сте блажени. Казвате: Блажен е онзи, който знае да чете и да пише. Докато човек пише с ръката си, не е блажен. Ако може да пише и да рисува с езика си, той е блажен. В рая четат само онези книги, които се пишат с езика. Там никога не четат книги писани с ръка. Още по-ценни са книгите, написани с човешкото сърце. Като истински човек, ти трябва да използуваш съзнателно и разумно и езика, и сърцето си. Ако си птица и не можеш да използуваш крилете си, защо ти са те? В тях е твоето спасение. Не можеш ли да ги използуваш, смъртта те чака. Неприятелят ще те стигне и ще те изяде. Ако разполагаш с ключа на водите, при нападение на неприятеля, лесно можеш да се справиш с него. Ако си предвидлив, ще завъртиш ключа, ще потекат водите, и неприятелят ще се удави. Не завъртиш ли ключа, смърт те очаква. Ти държиш ключа на огъня в ръката си, а разчиташ на една обикновена пушка. Мислиш, че с нея ще победиш неприятеля си. – Не, завърти ключа на огъня, и неприятелят ще отстъпи – не може да устои на топлина от 10,000°. В такъв случай, кой може да те нападне? Ако разчитате на съвременните оръжия, с тях да покорите света, ще бъдете бити на общо основание.

    „Духът на истината ще ви научи на всичко.“ Какво разбирате под „Духа“ ? Вие разбирате криво Божия Дух. Вашето разбиране за Духа е детинско. Казвате: Духът ми говори. – Какво ти говори? Казал ти да хвръкнеш. Чудиш се, как ще стане това. Вземи своя аероплан и ще хвръкнеш. Ако не можещ да направиш това, нямаш вяра. Тогава и Духът не ти говори. Ако можеш да хвръкнеш, Духът наистина ти говори. Когато Духът говори, всичко става. Когато ти говориш, нищо не става. Това, което в даден случай става във нас, е Духът. Не мислете, че като не сте готови, Духът ще дойде. – Ще приложим любовта, и Духът ще дойде. – За кого? – За всички без изключение. – Ще приложим светлината. – За кого? – За всички. Духът казва това. Той е слънцето на живота. Той грее на всички живи същества, дава им възможност да възприемат светлината. Въпреки това, червеят си остава червей; бръмбарът си остава бръмбар. – Защо? – Защото не разбират светлината. Човек е станал човек, защото е разбрал светлината. Който повече разбира светлината, станал е ангел, Който повече разбира светлината, повече възприема. Ако малко я разбира, малко възприема.

    Учениците Христови казаха на Христа: „Придай ни вяра!“ – Тръгни по пътя на надеждата! – Какво значи това ? – Като тръгнеш по пътя на надеждата, ще имаш вяра. – Придай ни любовта.– Тръгни по пътя на вярата! – Да дойде Духът. – Тръгни по пътя на Духа. – Какво значи това? – Щом питаш, не разбираш. – Тръгни по пътят – Кой е пътят? – Като дойдеш до края, тогава ще разбереш. Началото и краят, събрани в едно, определят истината. Не можеш да познаеш истината, ако няма начало и край в това, което си предвидил. Животът ви трябва да дойде до един край, не до свършека, но до истината. Под „край“ разбирам да живееш в истината. Животът на сегашните хора е неразбран. – Защо? – Не са дошли до светлината. „До края“, значи да влезеш в светлината. Краят на любовта е край на живота. Какво се разбира под „край на живота“. Това значи, край на противоречията, край на тъмнината. Щом влезеш във вечния живот, там постоянно приижда светлина.

    – Проявената Любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

    39. Утринно Слово от Учителя, държано на 23 юли, 1933 г. София – Изгрев.
  23. Слънчева
    От книгата "Движение нагоре", Класът на Добродетелите, беседи с група ученички, подбрани от Учителя, (1920-26г.).
    Първо издание, АлфаДар, София, 1998 г.
    Четвърти урок
    Лекция от Учителя, държана на 31 декември, 1923 г.
    IV УРОК НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ
    (Присъствуваха всички, с изключение на Сотирка във Варна и Пенка в Стара Загора)
    Вън бе снежен ден, дълбок сняг и мъгливо. През времето когато Учителят ни говореше постепенно взе да се прояснява и към края вече изгря слънце, но все пак беше доста студено.
    Кратка молитва.
    Ще ви прочета втора глава от Галатяном. Тази глава е малко тъмна за вас, нали? Аз ще направя едно съпоставяне. Всеки един живот е така тъмен за човека, както тази глава, която току-що прочетох. Сега вие сте млади. Често хората мислят за младите, че не знаят да живеят или че не живеят правилно. Някой път у вас се заражда желание да отидете да си поживеете в света нашироко. Но това живеене навън в света аз го уподобявам на следното положение.
    Представете си, че някъде държат стотина прасета все в кочина, но не в обикновените кочини, а в хубави постройки, но пак са кочини. Там ги хранят много добре, угояват ги и те са така оправенички. А други стотина прасета живеят в гората, изоставени от човешка грижа, ходят, ровят навред с муцуните си да намерят нещо за ядене. Те не са така оправенички. Тези мънички прасета ще имат две различни мнения по въпросите. Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим. Нашият господар е отличен, хубаво ни гледа, топличко ни е.“ Но иде Коледа. Те не знаят какво ги чака. Радват се само и скачат из двора. Те мислят, че щом за хората има елхички и подаръци, че и за тях ще има нещо хубаво. Но като дойде Коледа, тук- там се чува квичене, докато всичките изчезнат. Остават само тези, които са в гората. Та когато някой казва: „Аз ще отида в света, да си поживея, както трябва“, това е положението на онези прасета от кочината.
    Човешката история не помни някой, който да е бил в света и в крайните резултати да го е постигнала по- добра участ. Затова човек трябва да възвърне своята свобода. По-добре е да е в гората! Гората, това значи между всички хора. Човек в душата си трябва да има предвид всички хора. Да живеете в гората, подразбирам, да живеете с цялото човечество. А да живеете в кочината, подразбирам, че това е само косвено разбиране на живота. Кочината е едно косвено живеене между хората. Идете и ще видите: един е демократ, друг е радославист, трети социалист, четвърти е православен, пети е католик и други. Такива дребни възгледи - това е кочина. Един ден направиш една малка погрешка, хайде из кочината навън те изхвърлят, изчистят те от партията. Имам предвид всичките човешки наредби и нареждания. Тия нареждания, които съществуват в света, са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното. Човек не трябва да се противи на човешкото. Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото. Дойде ли се дотам, да се противопоставите. Ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи на Божественото - това е закон.“ Сега всички ще имате една опитност, която в света ще научите: няма по-хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога. Аз взимам Бога тъй, както душата го разбира. Вие ще имате това положение може би два, три, пет или десет пъти в живота. Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас е свършено, че всички сте изоставени. Когато останете сами в една бурна нощ, ще изпитате Божественото. То отнякъде ще изпъкне. Тогава ще видите една ръка, която ще ви подхване и ще каже: „Не бой се!“ Това, Божественото, се явява изневиделица, оттам, откъдето никога не сте мислили, че ще дойде. Само тогава ще познаете какво нещо е то, когато няма кой да ви помогне, а сте в нужда, и когато мислите, че с вас е свършено. И когато то дойде и ви помогне, ще кажете: „Значи имало е нещо по-съществено, отколкото аз съм предполагал.“
    Та когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност. Най-страшните опитности, най-големите мъчнотии са само предговор на онази велика опитност, която душата може да придобие. Аз наричам тази опитност - придобиване вярата на светлината.
    Две положения: Когато топлината идва, тя помага на живота, на здравите хора помага, но болните уволнява, праща ги на почивка. Няма защо болните да се мъчат.
    Сега обратното: Когато студът идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето. Топлината увеличава болките, но увеличава и растенето. И тогава има един закон: Любовта разкрива доброто, но открива и злото. Обратният закон: Злото покрива омразата, но потъпква и доброто. Нали някой път искате някой ваш приятел да не разкрие някой ваш недъг. Може да го направи, ще го скрие, но ще потъпче и доброто. А другият закон е, че онзи, който ви обича, винаги, без да иска, ще разкрие злото у вас. Ще ви направя по-близка моята мисъл, защото този закон ви се вижда тъмен.
    (Беседата е недовършена)
    Лекция от Учителя, държана на 31 декември, 1923 г.
  24. Слънчева

    Деца индиго

    От Слънчева,

    Когато отглеждате своето индигово или кристално дете, трябва да помните, че то е много различно от вас. Това, което е работело при вас като дете, няма да работи за него. Основните области, в които трябва да се приспособите са:



    Индиговите/Кристалните деца са с дясна ориентация на мозъка. Те са изключително чувствителни към заобикалящия ги стрес.Чувствителни са към храната и често правят хранителни алергии.



    Какво трябва да означава всичко това за вас?

    Дясна ориентация на мозъка

    Индиговите и кристалните деца работят предимно с дясната половина на мозъка си. Това означава, че те са креативни, интуитивни, с богато въображение и емоционално интелигентни. Нашата култура е основно с лява ориентация на мозъка, което означава, че е праволинейна, рационална и логична. Трудностите започват, когато детето навлезе в училищната система и трябва да се адаптира. Дясно-мозъчно ориентираните учат много бързо и правят големи интуитивни скокове, демонстрирайки завидна интелигентност. Но училищната система е изградена от и за хора с лява ориентация на мозъка. Набляга се на повтарянето, рутината, организираността, праволинейността. Това бавно движение предизвиква у детето отегчение и то губи интерес. Започва да търси други неща, които предизвикват интереса му. Това води до факта, че много индигови деца грешно са диагностицирани като проблемни със съсредоточаването, а всъщност те са просто отегчени.


    Източник Тук



  25. Слънчева

    Искра

    От Слънчева,

    Искра проблясва в нечии очи
    и смесва минало и настояще.
    Дали ще ме погалят слънчеви лъчи
    или звездите студена светлина ще пращат?

    ***
    Искрата ме събуди-от съня.
    Поведе ме напред, към Светлината
    откри ми свят красив, изпълнен с Любов и тишина,
    но трябва да се върна на Земята...
×
×
  • Добави...