Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Слънчева

Модератори
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    7851

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    710

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Слънчева

  1. Слънчева
    Верен и истинен
    Щом Истината е у вас, Бог ще ви обича. Бог обича онова, което Той е вложил в нас.
    Верен и Истинен - Бог на Любовта и Истината. Неговите отношения никога не се
    изменят. Обичайте Истината и се радвайте на
    Любовта. Никога не осмивайте добродетелите!
    Новата дреха
    Туй знание, което ви давам сега, ще ви послужи да си направите пашкула, както
    гъсеницата. Ще ви се даде после и знание да си направите и хубавата дреха като
    пеперудата. Нова наука ще имате. В Любовта щом влезете, изучавате закона на пеперудите.
    Трябва да престанем да мислим като гъсеници.
    Заповедите на Любовта
    Освободете се от всичко, което е излишно. Оставете в душата си само същественото.
    Всяка мисъл трябва да има звучност, ухание, сладост.
    Всяко живо същество предава любовта си на човека по свой специфичен начин:
    растенията - чрез уханието си, и плодовете, и въздуха, и светлината, водата - всички по свой
    начин предават любовта си към човека. Пази свято заповедите на Любовта!
    Свещената книга
    Главата е свещената книга; хиляди поколения са писали в нея. Какво е написано
    в тази книга? В Библията се говори за книга, запечатана със седем печата. И пророкът
    плаче, че не може да отвори книгата. Докато дошъл Някой, който отворил печата.
    Сърцето се е образувало при слизането на човека от Божествения Свят, а умът се е
    образувал с изкачването на човека към Божествения свят.
    Зазоряване
    Царството Божие наближава. Бог е, Който идва да се изяви в света. Има вече едно
    зазоряване. Един ден туй, което е невидимо, ще стане видимо.
    Страданията
    Нашите страдания са градивен материал за един по-висш живот, който сега се строи. И
    ако ние не участваме в страданията, не можем да участваме и в благата. Не мислете, че
    страданията са напразни, в другия свят всичките ваши страдания ще ви посрещнат и
    ще бъдат ваши ангели. В страданието човек печели. То е един Божествен закон.
    Новият порядък
    Новият порядък ще бъде на братство, на кротост, на милосърдие. И няма нещо, което
    да задържа вече Новия порядък. Наближило е Царството Божие, при вратата е. Пригответе
    се да служите на Бога. Единствен Той заслужава да служим на Него.
    Христос
    Любовта - това е Христос. Обичта - това е Христос.
    Звеното вътре, което ще обедини хората. Тази светлина ще проникне във вашата
    душа, във вашия ум, във вашето сърце, във вашето тяло - това е присъствието на Бога.
    Божествено даване
    Туй даване, при което ти се радваш като даваш, аз го наричам Божествено даване.
    Слънцето е модел.
    Пеенето
    Пеенето е един спомен от Рая. Да научите
    една нова песен, че като я пейте, да ви помнят
    хората.
    Новият човек
    Аз виждам вече появата на един нов човек. Едва доловим е още, като малки искрици е
    разпръснат той между много и много хора. Сега той е само една усмивка у някого или
    един поглед бегъл, мигновен или една едничка дума или едно малко движение, една постъпка
    между хилядите, но тя Принадлежи на Новия Човек, който сега се ражда.
    Раждане
    За бъдеще ще се раждат само онези, които обичат. Само по този начин ще се изправи света.
    Спящите ангели
    Аз се уча от черешите, от ябълките, от сливите, по тях се кача, късам плодовете им,
    те не се сърдят, аз се уча от тях и от лозите се уча. Тази лоза, която може да хване
    слънчевите лъчи, да ги облече по един начин, мислите ли че не е разумно същество? Те са
    спящи ангели, дошли на земята да дадат пример на самопожертване.
    Туй, което може да ни направи щастливи навсякъде, това е Божията Любов.
    Божественото
    Всяко нещо, което подтиква вашия ум към мисъл, то е Божествено.
    Всяко нещо, което подтиква вашето сърце към чувствувание, то е Божествено.
    Всяко нещо, което подтиква вашата воля към работа, то е Божествено.
    Човек
    Човек със своята мисъл, със своето сърце изменя повърхността на земята. Щом човек
    със своята мисъл не е добър, плодовете вече не са толкова сладки, не могат да зреят. Ако
    чувствата не са добри, тревите почват да пожълтяват. Ако носи недоволство човек,
    скалите почват да се рушат.
    Божествената наука
    Ти трябва да пазиш онова, което Бог ти е дал. То е наука.
    Като влезете в Божествената наука, пак ще сте на бойното поле. Куршумите ще засягат
    само дрехите ви, но вас няма да засегнат.
    „Хиляди ще паднат от страната ви и десет хиляди от дясно ви, но при вас злото няма да
    се доближи."
    Облечете бронята на Любовта! Облечете бронята на Мъдростта! Облечете бронята на Истината!
    С тях ще влезете да воювате. Пазете връзката си с Бога чиста, за да се предава
    правилно Любовта. Животът излиза от Любовта, как ще живееш без Любов?
    Доброто
    Всичко в света действа за добро. Доброто е вземало надмощие, злото е излязло на
    повърхността на човешкия живот. Бог ще го хване и туй зло, което днес ни мъчи, за
    бъдеще ще ни бъде добър слуга. Бог е над всичко и дяволът върши неговата
    воля. И трябва да знайте, че бъдещето, което идва, е светло. Една тъмна зона има да се мине
    и скоро е.
    Любовта и Истината
    Не се прощава на един човек, който не носи Любовта и Истината в себе си.
    Може да обичаш един човек, който носи Истината в себе си, а може да се радваш на
    един човек, който носи Любовта в себе си.
    Закон на Доброто
    Само по закона на доброто може да бъдеш щастлив. Само по закона на злото, може да
    бъдеш нещастен. Пази пътя на Доброто!
    Ти не можеш да бъдеш добър човек, ако не обичаш Бога, Който те е пратил в света.
    Човекът
    Любовта се познава по топлината, която човек има. Любовта винаги носи туй
    разположение. Човек, който носи Любовта, е като един хубав плод, като хляба, като прясна
    вода, всички го обичат.
    Скръбта и радостта
    Необходимо е страданието. Трябва да дойде някое страдание, за да спечелите нещо.
    Известни енергии се събират в скръбта и страданията. Като дойде скръбта, да се
    радваш. Като дойде радостта, пак да се радваш. Като дойде скръбта, ще я приемеш
    вътре. Като дойде радостта, ще я изпратиш на нивата да работи.
    Ново поколение
    Мислете върху три неща: Имате ли достатъчно светлина, за да
    разрешавате всички мъчнотии? Имате ли достатъчно топлина, за да
    разрешавате всички мъчнотии? Имате ли достатъчно сила, за да
    разрешавате всички мъчнотии? Тогава тялото ви ще бъде здраво; сърцето
    ви ще бъде здраво; умът ви ще бъде здрав. Това е съвременната хигиена, която навсякъде
    може да се приложи - и ще имаме едно ново поколение.
    Реалността
    Реалността се отличава с едно качество - когато си в нея, никой не може да те
    раздразни, никой не може да те обезсърчи и
    обезвери, никой не може да те лиши от твоята сила.
    Животните
    Една пеперуда, това е един ангел, който ходи със своя аероплан.
    Трябва да имате уважение и почитание към животните, те слизат от една висша йерархия.
    Животните дойдоха преди човека, те са по-стари. Те дойдоха да помагат на човека.
    Когато говорим за растенията, за животните разбираме туй, което първоначално Бог е
    създал - „Дървото на живота". „Дървото на познаване Добро и Зло" това са съвременните
    раси. Тепърва трябва да влезем в „Дървото на Живота". В плодните дървета имаме образец.
    ***
    „Ако попросите нещо в мое име аз ще го направя."
    Проявената Любов на земята, това е проява на Божията мисъл.
    Една мисъл
    Една мисъл, ако може да я видите, тя е един ангел. Всяка мисъл е една мощна сила. Когато
    вий отправите ума и сърцето си към Бога - по този път слизат добрите духове да ни помагат.
    Да любиш, значи вратата ти да бъде постоянно отворена за Бога.
    Правило
    Щом се намерите в трудно положение, предизвикайте в ума си образа на един умен,
    гениален човек - как би разрешил той тази задача? От тази връзка ще се ползувате. Като
    извикате в ума си един умен човек, ще ви принесе една микроскопическа помощ, ценна.
    Някой път сте болни, извикайте в ума си един здрав човек. Защо човек трябва да се
    обръща към Бога? Той е Разумното същество, ще се обърнеш към Него.
    Не мислете, че хората на миналото не съществуват и хората на бъдещето също. С които и
    да се свържеш, ще имате една микроскопическа полза.
    Добрият живот
    Всички трябва да живеем добре, за да може естествените сили, които Бог е вложил в нас,
    да става преливане. В един добър живот много по-малко болести ще има.
    Живейте добре, за да бъдете във връзка с всички добри хора, по цялото земно кълбо,
    където и да са и тогава Божието благословение ще бъде с вас.
    Силата на душата
    Душата може да прояви силата си, когато не е свързана с материята. Тя е силна, когато
    прониква материята, без да се свързва с нея. Ученикът трябва само да гледа материята, но
    не да се свързва с нея.
    Учи!
    Нищо материално не трябва да свързва ученика. Колкото по-мъчно се отделя ученика
    от материалните неща, толкова през по-големи страдания ще мине. Той само учи на
    земята, а живей на друго място.
    Съсредоточаване
    Силата на ученика иде отгоре. Концентрацията в Божествената Истина е
    акумулиране на сила - човек става акумулатор. Колкото повече се съсредоточава ученика,
    толкова е по-силен духовно.
    Ще се превърне за добро
    Всичко, което става, е допуснато от Небето. Каквото и да ти се случи, ще се превърне
    за добро от Разумните сили, които ръководят Битието. Това изпълва ученика с радост и при
    най-големите противоречия в живота. Не забравяйте, че във Великия Божествен
    план, в края на краищата всички противоречия ще бъдат разрешени.
    Работата
    Единственото нещо, което повдига човека, това е работата. За да се проявиш в каквото
    и да е направление, трябва да знаеш да работиш. Човек като мисли - това е работа;
    като чувствува - това е работа; човек като постъпва добре - това е работа.
    На всички ви трябва работа!
    21.01.1940 г.
     
    Здравето
    Здравето започва с човешката мисъл. Мисълта започва със светлината, има една
    външна и една вътрешна светлина. После ще дойде дишането. Щом имате права мисъл, ще
    имате и добро дишане. После идват чувствата - на чувствата отговаря топлината.
    Молитвата
    Молитвата е най-добрият метод за правилно дишане. Трябва едно просветено съзнание. В
    молитвата трябва да знаеш да слезнеш и да излезнеш. Молитвата е един процес на обмяна.
    Когато две същества се свързват, този процес на връзка е молитвата. Молитвата е само един
    метод, един начин на връзка.
     
    Свещени думи на Учителя
  2. Слънчева
    (Матей 5)

    Има една красива страна в четенето на Словото. Тя се заключава в разбирането му. В разбирането на нещата има разнообразие, а в неразбирането – еднообразие. Човек може да гледа на света по няколко начина: първо, той може да гледа на света през една малка дупчица; второ, той може да гледа на света през прозорците на своята къща; трето, той може да гледа на света вън от своята къща, и най-после, той може да гледа на света от високо, отгоре. Следователно, четири начина има за разбиране на Словото. Ето защо, вие трябва да различавате вътрешното схващане и разбиране на Словото от външното разбиране, т.е. от разбирането по буква. Когато някой казва, че е чел Словото и го е разбрал, той трябва да знае, че Словото е обширно като света. Казано е за Словото: „Всичко чрез Него стана“. Това значи, че всички прояви в целокупния живот се извършват чрез Словото. Който разбира Словото, той разбира всички външни и вътрешни процеси в живота. Без Словото никакви процеси не могат да стават в човешката душа. Душата е среда, чрез която духовният, т.е. реалният свят се проявява. Следователно духовният свят се проявява чрез духа, чрез душата и чрез тялото. Физическият свят пък се проявява чрез ума, чрез сърцето и чрез волята. Едва сега хората идват до разбиране на духа и на душата, като реални неща, и до тялото, което е плод на тяхната дейност. Умът съответства на духа, сърцето – на душата, а волята – на тялото.

    Прочетеното от Писанието е свързано с една велика душа – с Христос. Вие не можете да разберете това Писание, ако не сте свързани с Онзи, от Когото то е произлязло. Ако пиете вода далеч от извора, в разбиранията ви за нея ще има много утайки; ако я пиете при самия извор, разбиранията ви ще бъдат съвършено чисти. По този начин ще знаете защо някога не разбирате нещата добре, в тяхната първична чистота. Има неща в живота, които заблуждават хората. Тия неща не са нищо друго, освен тяхната външна опаковка. Тази опаковка е създадена още от миналите поколения, които, от неразбиране, са я оставили за разрешаване в бъдещето, при по-благоприятни времена. Така постъпват и съвременните хора. Когато искат да запазят нещо ценно, като пари, жито и др., те ги слагат в съкровища за запазване; парите заравят в земята, а житото – в хамбари. При това положение, нито парите се използват, както трябва, нито житото. Защо? Защото житото, оставено в хамбара, и житото, посято на нивата, са две различни неща. Житото, оставено в хамбара, постепенно губи нещо от своята стойност: ту буболечки го нападат, ту мишки и в края на краищата никакво увеличаване не става с него. Обаче, житото, посято на нивата, страда, но същевременно се увеличава. В този смисъл житото, посято на нивата, може да се уподоби на страдащ човек. Страдащият има изпитания, като житото, но има и придобивки. Житото в хамбара няма страдания, няма изпитания, но няма и придобивки. Житото в хамбара и житото на нивата са два символа, за разбирането на които са нужни ред обяснения. Милионите житни зрънца в хамбара се натискат едно-друго; когато господарят дойде, той отваря хамбара, нахвърля житото вътре и си излиза. Той остава зрънцата сами да се нареждат, но както и да се наредят, това не е никакво нареждане. Обаче, житни зрънца, поставени в Божествения хамбар, не се натискат помежду си, но всяко от тях има свое определено място. Те са наредени в система, както нареждат книгите в библиотеките. Всеки би желал да бъде житно зърно в Божествен хамбар, отколкото житно зърно в човешки хамбар.

    Казвам: в живота има неща желателни, има неща нежелателни. Има неща желателни, които принадлежат на външния живот; има неща желателни, които принадлежат на вътрешния живот. И обратно: има неща нежелателни, които принадлежат на външния живот; има неща нежелателни, които принадлежат на вътрешния живот. Желателно е, за пример, човек да е добре облечен външно. Нежелателно е да бъде гол, със скъсани дрехи и скъсани обувки. Желателно е човек да има хляб, да яде. Нежелателно е да гладува.

    Сега, ще ви дам първия член от „Бъдещото верую на човечеството“: Вярвам в Единния Свещен хляб, който ядат всички хора и без който никой човек не може да живее. Всяка религия, всяко учение трябва да започне оттам. Който не вярва в Свещения хляб, той в нищо не вярва и от него нищо не може да стане. Ще вярваш в Свещения хляб и по три пъти на ден ще го опитваш. Ще го милваш с ръката си, ще го целуваш с устата си и ще кажеш: „Свещеният хляб – това е моето верую“. Можеш да философстваш, колкото искаш; можеш да вярваш, в каквото искаш, но в края на краищата ще опиташ първия член от „Веруюто на човечеството“. Казваш: „Аз вярвам в Бога“. – Как ще вярваш в Бога, Когото не си видял? Бог, това е една дума само. Да вярваш в Свещения хляб има смисъл, защото си го видял и опитал. Затова, именно, Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“...


    Казвате: „Без хляб не може ли?“ Който казва, че и без хляб може, той е безверник. Що е безверието? Който не яде, той е безверник; който яде, той е вярващ. Който яде, който се облича, той може да каже за себе си, че е вярващ. Нека се опита някой да каже на този човек, че е безверник. Той веднага ще каже: „Как е възможно да бъда безверник, когато по три пъти на ден опитвам Свещения хляб? Аз вярвам в Единния Свещен хляб“. – Това е най-простото определение за понятието Бог. Съвременните хора разискват по въпроса, що е Бог, но всички разисквания, всички философии по този въпрос нищо още не са допринесли на човечеството. Хубави са тия философии, и те имат своето място. Вие можете да четете какво са казали философите, мистиците, окултистите, светиите за Бога, но едно трябва да имате предвид: Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота. Истинската философия на живота ще се яви само тогава, когато хората започнат съзнателно да ядат от Единния свещен хляб. Свещеният хляб носи Словото в себе си. Който не яде от този хляб и Словото в него не може да се прояви. Яденето, като външен процес на Словото, и разбирането, като вътрешен процес, вървят паралелно. Ако човек не се храни правилно и ако не разбира нещата правилно, Словото не може да работи в него. Тогава идват лошите последствия на живота. Всички болести, нещастия, противоречия се дължат на обстоятелството, че човек не се е хранил добре и не е разбирал добре. Не е въпросът човек да се храни по правилата на съвременната наука, нито с елементите, които тя препоръчва. Аз не говоря за хляба като материален обект, съставен от няколко елемента. Аз говоря за хляба като духовна проява на живота. Свещеният хляб, който всички познават, съдържа в себе си главно духовен елемент, на който всички останали химически елементи са помощни сили, за да се прояви Словото, носителят на живота. Всичко, което съвременната наука твърди, е вярно, но тя представлява само външната страна на въпроса. Хлябът подразбира велика идея, без която човешкият живот не може да се прояви. Искате ли да проявите този живот на земята, вярвайте не в онзи хляб, който днес е пресен, утре се втвърдява, нито в хляба, който плесенясва, но в живия хляб, който всички хора ядат. Който яде от живия хляб, той изпитва вътрешно спокойствие, прииждане на сили, на енергии и благодари на природата, че му е дала възможност да живее. Този е първият член.

    Казвам: веруюто на човечеството, обаче, включва главно четири члена. Те са следните: Вярвам в Единния Свещен хляб, от който всички хора ядат. Вярвам в Единната Свещена вода, от която всички хора пият. Вярвам в Единния Свещен въздух, от който всички хора дишат. Вярвам в Единната Свещена светлина, която всички хора възприемат.

    Тези са четирите члена на новото верую. Всяко друго верую произтича от него. Защо? Защото то включва в себе си четирите необходими елемента за живота. Всички ядат Свещения хляб. Всички пият Свещената вода. Всички дишат Свещения въздух. Всички живеят в свещената Светлина и я възприемат. В който свят да влезете, дали в рая, или в ада, всички се нуждаят от тези четири елемента. И вярващи, и невярващи, всички се ползват от четирите свещени елемента. Една разлика има само – в начина, по който използват тия елементи жителите на небето и жителите на ада: първите проповядват за тях и ги използват и отвътре, и отвън; жителите на ада ги използват и проповядват само отвън. Що се отнася до вътрешното приложение, те нищо не казват. От това гледище еретизъм не съществува. Следователно ако наречете някого еретик, това подразбира човек, който не яде от Свещения хляб, не пие от Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина. При това положение, този човек е осъден на смърт. Който живее, който не умира, той не е еретик, той използва четирите свещени елемента, носители на живота, на безсмъртието. Кой внесе идеята за тия елементи в човечеството? Христос донесе тази идея. Той я проповядваше на хората. Кога? Не само от преди две хиляди години, но от памтивека, защото Христос винаги е съществувал и по разни начини е работил за човечеството. Слънцето всякога е светило и свети, но някога го виждаме, някога не го виждаме. Това е временно положение, временна обстановка, която зависи било от положението на земята, било от самите нас. Слънцето винаги свети за онези, чието съзнание е всякога будно. Сегашните условия на живота отклоняват хората от правия път, като им пречат да разберат развоя на целокупния живот...

    ...Какво трябва да се направи, за да дойде Любовта? Дълго време трябва да проливате сълзи върху черния лист, докато той се стопи. Значи водата трябва да дойде в помощ на човека, да ускори идването на Любовта. Водата утолява жаждата на човека, тя го спасява от смъртта. Значи хлябът носи доброто; водата носи живота; въздухът носи силата, а светлината – знанието. Това са четири важни положения, които всеки трябва да знае. Ако човек не е добър, ако няма живот в себе си, ако няма сила и ако няма знание, тези четири елемента отсъстват от него. Силата в човека се влива чрез Свещения въздух, който той диша. Като знаят това от своите посветени, индусите са създали цяла наука за дишането, с ред методи и правила, с цел да се възстанови силата на човешкия организъм. Когато някой е неразположен духом, когато е болен, или животът му се е обезсмислил, нека пие вода. Това всеки е опитал в живота си. Когато пътник минава през някоя планина и усети, че краката му се подкосяват и силите го напускат, той спира пред един извор, пие малко вода и усеща, че силите му се възвръщат. Ето защо, казвам: вярвайте в Свещения хляб, в Свещената вода, в Свещения въздух и в Свещената светлина, чрез които Словото се проявява. Като вярвате в Свещения хляб, ще молите Бога да го възприемете, а с него заедно и Словото Божие. Вие виждате какво внимание обръща Христос на хляба, като символ на Словото, че след като го преломи и нахрани с него няколко хиляден народ, каза да съберат всичките трошици на едно място, да не се разпръсват навън. Щом разберете смисъла и значението на хляба, като символ на Словото, вие ще бъдете в сила да създадете помежду си свещени отношения, свещена обхода. Бих желал да се създаде помежду ви тази свещена обхода, да я разбирате и цените. Нека тази обхода се отнася не само към хората, но и към всички живи същества заради Любовта ви към Бога. Виждате едно малко насекомо се движи – спрете за малко пред него, помислете за неговия живот, извадете някаква поука за себе си. Виждате една муха или пчела – спрете се пред тях и помислете за Онзи, Който ги е създал и Когото вие обичате. Виждате един червей – не се смейте, че лази, но вникнете в мъчнотиите на неговия живот. Червеят е символ на смирение. Ако червеят не работеше и Свещеният хляб не би излязъл. Велика работа върши малкият червей, презрян от мнозина! Какъв орач е този червей! Хиляди добрини е извършил той, от които ти и безброй още като тебе, се ползвате.

    Новото учение изисква хора с нови възгледи. Днес младите гледат с пренебрежение на старите. Старите пък гледат с пренебрежение на младите. Младият казва за стария: „Този човек е остарял вече, той е изпял своята песен“. Старият казва за младия: „Този е младеж още, зелен, неузрял плод е той. Кой ще го чака да зрее?“ Ако младият мисли за стария така, той е болен човек. Ако старият мисли за младия така, той е на смъртно легло вече. Утре ще умре, ще го погребат и на гроба му ще пишат: „Тук почива еди-кой си философ, учен човек“. Ако стари и млади продължават да мислят така, ще излезе според тях, че Христос и досега още лежи в гроба. Всъщност Христос и три дни даже не прекара в гроба. На третия ден вече Той възкръсна. Съвременните хора още държат своя Христос в гроба. Време е вече да махнат плочата от гроба на Христос и Той да възкръсне! И след всичко това хората очакват да дойде Христос на земята. Докато Христос не възкръсне във вас, отвън Той по никой начин няма да дойде. Когато Мария отишла при гроба на Христос и видяла, че Го няма там, започнала да плаче. Запитали я: „Жено, защо плачеш?“ Казва им: „Защото взели Господа моего, и не зная, де са Го положили“. И това като рече, обърна се назад и вижда Исуса, че стои, и не знаеше, че е Исус. Казва ѝ Исус: „Марио!“ Тя се обърна и рече Му: „Учителю!“

    Казвам: колко пъти досега и вие сте срещали Христос! Но въпреки това още продължавате да питате: „Не видяхте ли, кой е взел тялото на Христос?“ Сега и аз ви говоря с цел да не се заблуждавате от външните неща, но да се държите за вътрешното прояснение, каквото им Мария. Когато дойде това прояснение в нея, тя позна Христос. Без това вътрешно прояснение, външните неща по никой начин не могат да бъдат разбрани. Такъв пример има в Евангелието. Когато Христос запита някои от учениците си, за кого мислят, че е, някои Му отговориха, че едни считат да е някой от старите пророци, други – за пророк Илия. Обаче, Петър отговори: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Христос му отговори: „Това плът и кръв не са ти открили, но Отец мой, Който живее на небеса“. Ето защо, човек трябва да изучава онази истина, която Бог му открива. Ако дойде някой самозванец и се нарече Христос, трябва ли веднага да му се повярва? За да проверите, дали наистина е Христос, заведете го при някой болен и го накарайте да сложи ръката си върху главата на болния. Ако при поставяне ръцете на този човек върху главата на болния, последният не оздравее, какъв Христос е той? Трябва ли да се вярва на такъв самозванец, който не дава никакво знание и не хвърля никаква светлина в умовете на хората? Казано е в Евангелието: „И като излязоха на земята, гледат жарава, разположена, и риба сложена на нея, и хляб“. Казва им Исус: „Донесете от рибите, които уловихте сега!“ Това значи да бъдете при Христос, или да дойде Христос във вашия дом. Когато Христос дойде в дома ви, вие ще имате всичко в изобилие. Лишени ли сте от нещо, не сте ли напълно задоволени, Христос не е между вас. Такива трябва да бъдат разбиранията за Христос на онези, които искат да следват Неговия път. Сега мнозина питат кога ще се свърши светът. – Свършването на света е философски въпрос. – „Кога ще дойде Христос?“ – И това е философски въпрос. Когато запитаха Христос за свършването на света, Той им отговори: „Това Отец ми знае. Не ви е дадено да знаете времената и годините, които Отец ми е положил“. И аз казвам: Има знание, което сега не е потребно на хората. То е толкова непотребно, колкото са непотребни булченски дрехи на петгодишно момиченце. Всички венци, цветя и нанизи, които булката употребява, за малкото момиченце не са нужни. И на вас казвам: не слагайте никакви цветя, никакви украшения на вашите детински дрехи, които Бог ви е дал! Не заменяйте вашата детинска дрешка с тази на младоженците! Често съм срещал малки момиченца, които слагат на главите си цветя, кичат се като моми. Преди години имах случай да изпитам едно малко момиченце, да видя каква разумност се крие в него. Давам му една хубава роза, но то отказа да я вземе, под предлог, че не е мома, не е дошла до това положение да носи цветя и да се кичи с тях. Тази беше външната страна на отказа, а вътрешно то искаше да каже, че не носи откъснати цветя. Понеже не мога да дам живот на тия цветя, аз не мога да ги късам, нито да се кича с тях. Който е откъснал тази роза, той да носи последствията от това престъпление. Този ден аз бях получил розата и мислех на кого да я дам. Както виждате, тя послужи за предметно учение.

    И тъй, когато кажете някому една горчива дума, това не е ли равносилно, че давате на този човек една откъсната роза? Не късайте цветята и на никого не ги давайте! Пазете следното правило: приближавайте се към всички хора с дълбоко съзнание, че първоначално Бог ги е създал добри. Ако намирате, че някои хора не са добри, това значи, че впоследствие е станала някаква грешка от самите тях, поради която са изгубили своята доброта. Така трябва да мислите за себе си, така трябва да мислите и за хората. И ако вие имате някакъв дефект, той се дължи на други някакви причини. От вас зависи да отстраните този дефект. Обаче вие непрекъснато трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вложил във вас доброто за основа на вашия живот. Той ви е пратил на земята като в училище, да учите. И вие трябва да учите добре. Единственото нещо, което радва Бога, е когато учите добре. И аз се радвам, като виждам, че учите с любов и разположение. Когато видя някой човек пред изкушението, казвам: Опасно е човек да се отклони от пътя, който му е предначертан...


    В прочетената глава от Матей се говори за блаженствата. Те са методи, начини за създаване на вътрешна връзка с Бога, с Любовта. Щом направите тази връзка, ангел Господен ще похлопа на сърцата ви, ще ви заведе в духовния, в Божествения свят, където ви очакват с венци, с музика и песни. Ако не сте готови и откажете да вървите с него, той ще замахне с меча си и главата ви ще отхвръкне настрана. Аз изнасям това положение, не защото съдбата ви ще бъде такава, но да имате представа какво значи страдание, какво значи тъмнина, мрак. Всеки човек не е осъден на обезглавяване, но всеки трябва да влиза в положението на този, който ще мине през подобно страдание. Вие говорите с този човек, но знаете, че след един ден той ще изгуби своето съдържание, ще отиде главата му. Виждате мускулите му, ръцете и краката му, но човекът не е там. Къде е истинският човек? Някои ще кажат, че човек се намира в душата си, други в духа си и т.н.

    Сега ние очакваме повдигането на човешката душа, освобождаването на човешкия дух и възкресението на човешкото тяло. Значи, физическият човек трябва да възкръсне! На физическия свят възкресението представлява новия живот на човека. В духовния свят възкресението подразбира идването на Любовта на земята. В Божествения свят възкресението означава слизането на духа на земята. Следователно едновременно човек трябва да възкръсне и в трите свята: да възкръсне тялото му, да възкръсне душата му, да възкръсне и духа му. Това е истинското възкресение. Когато човек умира и отново се ражда, това възкресение става само на физическия свят – то се нарича прераждане. Възкресението в духовния свят подразбира влизане на човека в свят, без никакви противоречия. Възкресението в Божествения свят подразбира придобиване на Вечния живот. Съвременните хора живеят в свят, в който от сутрин до вечер се хранят с мухлясъл хляб; от сутрин до вечер пият мътна вода; от сутрин до вечер дишат нечист въздух; от сутрин до вечер ходят в дрезгава, мъжделива светлина, в която постоянно се спъват. Това са вътрешните състояния на човека. Не е достатъчно само да кажете, че Господ е добър и да се успокоите, да чакате да се прояви тази доброта. Това е стара философия, която трябва да оставите настрана. Въпросът е за новия живот, който изисква вяра в Свещения хляб, като основа на живота, от който Словото излиза. Вярвайте, че Бог първоначално още е вложил в човека ред дарби и способности, които той трябва да развива. Как? – Като работи правилно, като обича безкористно. И тогава той ще се яви пред Божието лице, като при свой добър Баща, и ще Му покаже всичките си разработени таланти. Който е работил на земята, той ще се яви при Баща си като добър син; който не е работил, той ще се яви като блудния син, за когото Христос говори в една от своите притчи. Блудният син се върна при баща си разкаян, смирен, за което баща му закла най-угоеното теле и му даде угощение. На добрия син той каза: „Сине, ти не трябва да се сърдиш. Твоят брат беше умрял, а сега възкръсна. Всичко, каквото имам, е твое. Ти не разбираш още дълбокия смисъл на живота, затова се сърдиш. Радвай се, брат ти си дойде“. Като наблюдавам отношенията на хората помежду им, те приличат на отношенията на тия двама братя. Щом видят, че в някое общество влезе нов човек и го приемат с известно уважение, всички се нахвърлят върху него и казват: „Този едва дойде и му се оказват толкова почести, а ние вече 15–20 години не искат да ни знаят“. Казвам: блудният син се върна при баща си нито за почести, нито за угощение. Той каза на баща си: „Аз не съм достоен за твоята любов. Моля те да ме приемеш в твоя дом като един от слугите си“. За да се даде на човек такова угощение, каквото бащата даде на блудния син, той трябва да има широк ум, широко сърце, широка душа, широк дух, широки разбирания. Това се отнася за всички, които имат пробудено съзнание, които искат да обичат, които искат да учат, които искат да се приготвят за идването на Царството Божие в тях. Време е вече всички да снемат робските халати, да освободят краката си от оковите! Страшно и неприятно е да чуваш как се движат хора с букаи! Неприятно е да чуваш дрънкането на техните окови! Такова е положението на съвременните хора. Срещам някой човек с букаи. Свалям букаите от краката му и той тръгва свободен...

    Сега, като ви говоря за работа върху себе си, обръщам вниманието ви на опасността от вътрешното самокритикуване. Самокритиката е временен метод, който нищо не допринася. Аз не препоръчвам този метод. Ако вие, или друг някой направи някаква грешка, не бързайте да се произнесете върху нея, но направете един вътрешен превод. Чувате, че вълк изял една овца на някой ваш съсед. Не бързайте да се произнесете, защо и за какво вълкът направил това престъпление, но извадете от него някаква поука за себе си. Казвате, че вълкът не е направил добре. Вярно е, че вълкът е направил престъпление, но вие, които го критикувате, правите същото престъпление: колите овцете и ги ядете. Питам: каква разлика има в престъплението, което вълкът прави, и това, което човек прави? Ще отговорите, че на хората е позволено да колят овцете, а на вълците не е позволено да ги нападат.

    Друго положение: вие критикувате някой човек, че направил една грешка, но отивате у дома си и правите същата грешка. Какво ще кажете за това? Значи лесно е да видите грешката на другите хора, но мъчно е да видите своята. Следователно не е въпросът в съденето. Съденето не оправя хората. Отивате в дома на някой човек, искате да ви приеме. Той ви дава малко хляб и се извинява, че няма къде да ви приеме: няма легло, няма завивки, няма гориво. Вие не вярвате и сте готови вече да го съдите, че не е искрен, че не иска да ви приеме. Питам: какво да прави човекът? И той е беден, пет пари няма в джоба си. Това положение е подобно на положението, в което се намерил един беден, за когото се говори в приказката „Цар и просяк“. В някое царство на древността царят сериозно заболял и бил почти на смъртно легло. След като всички лекари се изредили и не могли да му помогнат, дошъл най-после в царския палат един прост човек и казал, че царят ще оздравее, ако облече ризата на някой щастлив човек. Пръснали хора по цялото царство да търсят щастлив човек. Най-после намерили един съвършено беден човек, без подслон, гол и бос, почти всякога гладен, но весел и доволен от положението си. Той постоянно пеел и благодарил на Бога за живота, който му дал. Веднага дотърчали при него царски пратеници и му казали: „Скоро, дай ризата си!“ – „Нямам риза.“

    Често се говори за Любовта. И в Евангелието е писано за Любовта, но всеки трябва да я приложи в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране. При това, човек не трябва да налага своето разбиране на другите хора. По отношение на Любовта аз съм дошъл до следното правило: приложи Любовта в живота си, според своето дълбоко вътрешно разбиране, без да взимаш в съображение какво хората мислят по този въпрос и без да налагаш своето разбиране на другите. Любовта е велик, свещен закон, чрез който Бог се проявява. Следователно приложи Любовта в живота си тъй, както Бог я проявява към тебе! Не се влияй от разбиранията на хората за Любовта, нито налагай своите разбирания на другите хора. Обаче не пренебрегвай проявите на другите, но се учи от тях. В това отношение едни за други трябва да бъдете образци. Щом сте образци един за друг, всеки ще бъде свободен в своите прояви. Така постъпват художниците, музикантите, поетите. Когато един музикант слуша друг някой да свири, той следи внимателно как движи лъка си, как изпълнява, и от всичко хубаво в него той учи, възприема. Когато някой художник гледа друг, по-велик художник, как рисува, той наблюдава внимателно как движи четката си, как слага боите и възприема хубавото. Хубавото от всички трябва да се възприема. Ако не си велик художник, или музикант, никой нищо няма да възприеме от тебе. Ето защо, аз не съм за подражаването, но за възприемането. Онова, което е хубаво в тебе, нека и другите възприемат; онова, което е хубаво в другите, и ти трябва да го възприемеш. Аз се радвам на хубавото, на красивото. Радвам се на всеки красив лист, на всяко хубаво цвете, на всяко живо същество, на всяко дете, на всеки човек. Във всичко виждам проява на разумността и от всичко се уча.

    Казвам: всички трябва да се радваме на онова, което Бог е създал. Само по този начин може да се разбере вътрешния смисъл на нещата. Следователно всичко, каквото сте чели и разбрали от Словото Божие, трябва да възприемете и приложите, защото то отговаря на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля, на вашата душа и на вашия дух. Само така ще се домогнете до Истината, която ще ви направи свободни. Сега, желая да дойде Божието благословение върху вас, както Бог благоволи! Желая да се изпълнят всички обещания, които Бог ви е дал! И тези обещания нека послужат за повдигане на вашите души!

    Съборна беседа от Учителя, държана 1 септември 1933 г. в София, Изгрев.

    Бъдещото верую на човечеството
  3. Слънчева
    С помощта на щедра пенсия о Енгелс, Маркс най-сетне заживява, като човек от средната класа. Той прекарва времето си с любимите си внуци и
    се наслаждава на семейните разходки в Хампстед Хийт.Маркс дори признава, че играе на стоковата борса, което си е живо лицемерие или поне
    признание, че капитализмът скоро няма да си иде.Когато е на 60 години, здравето му се влошава, а сърцето му е разбито от смъртта на съпругата му-Джени.
    Той усещал, че краят наближава...Енгелс казва, че: “Трудовете му, ще надживеят времето“...
    Социалните движения започнали да превеждат трудовете на Маркс и идеите му започнали да набират инерция. Най-сетне социалистическата революция
    успяла в една страна. ... Но това противоречи на логиката на Маркс, защото нужните условия-високо развито капиталистическо общество, не са налице.
    Болшевишката революция от 1917 година налага комунизма в Русия... След няколко десетилетия той рухва с Берлинската стена.
    Както предвижда Маркс, революцията не е само пролетарска, но и на всякакви радикали и агитатори. Върховните революционери, особено Сталин, твърдят,
    че са последователни марксисти, но идеологиите им задушават свободата, която Маркс обича...Парадоксално е, че тези режими биха го заклеймили.
    Изкривеният прочит на Маркс е най-добре уловен в наскорошен анализ на “Немската идеология“.
    https://bg.wikipedia.org/wiki/Карл_Маркс
    https://bg.wikipedia.org/wiki/Фридрих_Енгелс
    Гениалното у Маркс е абстрактният анализ на капитализма, че търси съдбата му под повърхността на реалното.
    Най-завладяващата му идея е тази за отчуждението от труда. Ако те лишат от плодовете на твоя труд, ако те откъснат от съзиданието губиш
    самосъзнанието си. Въпросът, който ни завеща е - можем ли при капитализма да запазим здрави, функционални, човешки взаимоотношения?..
    Животът на Маркс ни предупреждава, че идеите могат да се сдобият със своя собствена власт и че харизматичните и експлозивни мисли, 
    особено ако са писано слово, могат да бъдат изопачени със зла умисъл...
     
    Епизод по Viasat History /поредица-Гениите на модерния свят/ беше за Маркс.
     
    Моя бележка-Криворазбраните свободи, криворазбраните идеологии, както на Ницше, така и на Маркс са придружени с много жертви. Човечеството още не е
    дозряло до свободата, съзнателността, до човеколюбието и онова християнско милосърдие, взаимопомощ и състрадание, които могат да осъществят идеите на великите мислители. Нито една догма не е успяла, защото там, дето има насилие, страх, липсва любов...
  4. Слънчева
    Обич
    Обичайте тъй, както Бог обича. За всичко благодарете.
    Знанието
    Знанието у вас трябва да бъде такава необходимост, каквато е хлябът, водата,
    въздуха. Ако не чувстваш знанието като една необходимост, не можеш да го придобиеш.
    Заради Него
    Както Бог живее заради нас, тъй и ние трябва да живеем заради Него. Той работи
    заради мен и аз ще работя заради Него.
    Нашият Баща
    Когато говоря за Любовта, разбирам онази Същина, от Която всичко е произлязло.
    То е нашият Баща.
    Божественото
    Ние сме проводници на земята, на Божественото и ако не дадем ход на
    Божественото, ще ни смятат лоши проводници. Който дава, той се благославя. В любовта
    всеки, който обича, се благославя.
    Добри синове
    Една свещена мисъл, едно свещено чувство, една свещена постъпка ще въведат
    съвременните хора в училището на Любовта. Само тогава ще разберем онова, което Бог е
    създал. Когато сме слугували добре, и когато сме учили добре, ще бъдем и добри синове.
     
    Мисия
    Има хора, които са пратени за лекари в света, от тях излиза сила, която лекува. Те
    носят лекарството в себе си. Лекуването става от Господа, не от хората.
    Светли духове трябва да работят дълго, докато се отстрани едно болезнено състояние.
    Христос
    Христос никога не напуска земята. Когато във вас имате мир, едно хубаво благородно
    чувство - това е Христос. В дома на Отца моего много жилища има".
    Три извора
    В света има три извора: Един е изворът на живота.
    Друг - изворът на светлината. И третия - изворът на човешката сила.
    Тези три извора трябва да ги намерите. Ако не пиеш от извора на живота, живот не
    може да имаш. Ако от извора на светлината не пиеш, знание не може да имаш.
    Ако от извора на силата не пиеш, сила не  може да имаш.
     
    Три неща
    Дръж главата си в светлината, сърцето си в топлината, а тялото си в силата.
    Човек живее едновременно в три неща. Радвай се на това, което е посято.
    Радвай се на това, което расте. Радвай се на това, което цъфти и зрее и
    което ти опитваш.
    Ангелите
    Ангелите са служители и учители, които ни учат. Един ден навсякъде ще виждате Любовта:
    в камъните, в изворите, в Слънцето и когато съзнаем това, ще се освободим [от] съвременното робство.
    Царството Божие
    Слушайте Онзи, Който ви говори отвътре, понеже той ви говори по закона на Любовта.
    Силни ще бъдете и в Царството Божие ще влезете и добри слуги на Бога ще бъдете.
    Радвайте се, че Той едновременно говори на всички същества - малки и големи. Това е
    волята Божия. Това е Царството Божие, Това е Славата Божия.
    Царството Божие днес е дошло.
    Музиката
    Бъдещата положителна музика трябва да бъде изблик на човешките чувства и на
    човешката воля. Една музика, която да носи светлина за човешкия ум, топлина за
    човешките чувства и сила за човешката воля.
    Второ пришествие
    Ще дойде едно второ пришествие в света, то ще бъде следующото: Първо ще се яви
    Истината. Тя ще освободи хората от робството. После, ще се яви Любовта, после
    ще се яви Мъдростта, тя ще донесе всички Божии блага. Тогава няма да се молим. Цялата
    земя ще бъде пълна, каквото му трябва на човека ще има. Ще има само благодарение.
    Като огрей слънцето, ще му благодарим, няма да му се молиш да те грее. В тази епоха
    облаци няма да има, дъждът ще вали от ясно небе. Един ден ще има дъжд от ясно небе, но
    то ще бъде ден на радост.
    Раят
    Когато хората имат хубави чувства към вас, вий сте в рая. Пък когато имат хубави мисли и
    чувства към вас, вий сте в Божествения свят. Когато искате да влезете в рая, питайте
    сърцето си. А когато искате да влезете в Царството Божие, питайте ума си, познанието
    той ще ви даде.
    Царството Божие е по-голямо от рая. В рая - значи в сърцето си. В ума си - значи в
    Царството Божие, а във волята си - едно с Бога.
    Душата
    Когато взема участие душата във всяко едно действие на човека, туй действие има
    смисъл, има сила. Душата има Божествен произход. Тя мяза на един цар, който
    подписва. Тези актове, които душата подписва, имат стойност.
    Пейте
    За бъдеще ще слушаме как пеят цветята, горите, скалите, водите. Вий сте направени
    музикално. И когато Господ създаде човека, музикално го създаде. „Пейте и възпявайте
    Господа в сърцата си." Всеки от вас да почне да пише, да мисли, да пее, както Господ го е
    създал.
    Учител и ученик
    Учител и ученик са две състояния на душата; едното състояние, когато приемаме нещата, то
    е ученикът; и другото, когато даваш, то е Учителят. Да възприемете добре и да предадете добре.
    Връзката с Бога
    Като заспиваш, ще се помолиш. Като се събудиш сутрин, пак ще се помолиш. То са
    предохранителни мерки да те пази. Ако в твоето съзнание не си свързан с Бога, няма да
    имаш достатъчно енергия да зреят мислите ти. Когато мислите ти зреят, когато чувствата ти
    зреят и когато постъпките ти влизат в работа, можеш да се ползуваш от тях. Ти си свързан с Бога.
    Музиката
    В новото възпитание, музиката е основен метод. Ние влизаме в областта на живата музика.
    Пейте. Яденето ви трябва да бъде музикално, мисълта ви и говора ви трябва да бъде музикален. За хигиената - музиката ще
    влезне като един от първите хигиенични принципи. Хубаво да пееш, хубаво да говориш е здравословно.
    Музиката образува най-добра връзка между ума, сърцето и волята. Някой иска да знае какъв е езикът на природата - музика.
     
    Свещени думи на Учителя
  6. Слънчева

    Учителя говори

    От Слънчева,

    Учителя говори пред братска среща на
    ръководителите - София, 2 септември 1924 г.
    ................................................
    Най-първо ще се стремите, високо в себе си да се повдигате. Сегашният живот определя всичките възможности за в бъдеще, което може да се реализира и всички минали грешки, които могат да се изправят. Ако ние не бихме вложили закона на Любовта, нищо не ще добием. Ще вложите в себе си - никаква лъжа и по Божественому ще ликвидирате сметките си.
    Ние живееме за Бога, умираме за Бога,
    живеем един за други, но за да изявим Божията Любов!
    В сегашния строй лъжата има гражданство и това е едно нещастие. Един брат казва, че еди-кой си имал нужда от пари, но той да ги занесе. Защо? - Защото и той имал нужда! Ще ги занесе, но ще ги изхарчи поне 1/2 за себе си. Казвам: Тоя малък дявол да го извадиш от себе си! Има в тебе един добър дух, но има и друг един. Тия малките грехове са, които съсипват живота! Тия малките грехове с време причиняват големи пакости, в бъдеще. Лъжа да нямаш в себе си! Не е въпроса да убедиш света, че не лъжеш, защото целият свят е в лъжа, но праведните да убедиш, че не лъжеш! В лъжата има най-големите отрови в света. От човека зависи да не лъже. Осъден е някой и ти, който носиш присъдата за опрощавание, зависи от тебе, да отидеш една минута по-рано и да го спасиш осъдения или една минута по-късно - да излъжеш - и да го обесят. Лъжата премахва онова красивото, което слиза от Небето и щастието се губи. Среща ме един и ме пита: „Где отиваш?" - Няма да кажа где, а като се върна, ще кажа: Ходих във Варна и свърших тази и тази работа. Да лъже човек е една вътрешна слабост, не отсега придобита. Няма случай, който да е казал една малка лъжа и да не е изгубил после много. Трябва абсолютна честност в дома и навън. И сега аз бих желал да се тури в братството образец на честност. Човек може и в истината, като преувеличи, да каже една лъжа. Затова когато говорите, трябва да бъдеш буден, защото невидимия свят следи и трябва да си дадете ценз на всяка една дума. И тогава жената ще те обича, децата ти ще те обичат. Божественото вътре във вас ще ви спаси.

    Разказва примера с бр. Стефова - когато баща й я изпъдил, че била в Новото учение, а преписва имота на младата си дъщеря, но тоя зет го изпъжда и сега е гол, и ще го гледа изпъдената дъщеря.

    Не пъдете Добродетелта от себе си вътре, лъжата изпъдете, на дявола я дайте, а Истината, Добродетелта задръжте в себе си.
    Някои от себе си, Божествено нищо не дават, а материално отвред събират. Учителят казва примера с първата комуна, която устроил само с храна - определено било колко да се плаща. Младите държали сметка, но забатачили. Но понеже това е по човешко, поискал сметка, вземали заем и уредили. Втората година, наредил същата комуна - на трапеза, но вече по Божественому - без всякаква сметка - идвали, яли и не платили. И това е хубаво. Това е един общ недъг, който трябва да се изкорени - има тоя недъг много лоши последствия. Трябва ценз на всяка дума, на всяко дело. В обществената безопастност ме питат, отгде взимам средства. И аз ги питам: А вие от где вземате, работите ли с вашите ръце и по истински начин ли изкарвате прехраната си? Искали да го оплетат, а трябва прямо да се задават въпроси. Никога лъжата не е имала такова гражданство както сега. Вие ще бъдете внимателни. Вълната е калпава и преждата ще бъде такава, ще бъде гнила. Истината обичайте! Ще турите правилото: Да бъдете искрени в съзнанието си.

    Лъжата е започнала от Ангелите, които са паднали. Лъжата не е в акта да вземеш нещо, а в желанието, вътрешното желание, да вземеш нещо, което не е твое. В животните има голяма лъжа. В мравите, пчелите няма морал. Человек сега е дошъл да изправи всички свои погрешки от най-далечно минало, от всичките царства, като е бил в тях. В един живот може да се изправят всичките погрешки на животинското си състояние. В сегашния строй не трябва ни даже министър да ставаш - ще те хвърлят в затвора. Ни търговец - ще те хване чл. 4 от закона. Никога не се е прилагал така силно кармическия закон, както сега и особено в Русия.
    Богатите станаха бедни - князе дворяни, а бедните станаха богати. Това е резултат на лошите отношения по-рано в Русия.

    Не е въпроса, какво Бог може да направи, Той всичко може да направи. Ние трябва да възстановим връзките на Божията Любов и не за сега, а за в бъдеще, като се поставят сега здрави основи, и за в бъдеще, върху вашия сега труд ще градиме.

    Навежда Учителят примера със „Слово" - Акцион. дружество, че е била вкарана еврейщина, хитрина. Не Божественото ги е ръководило, а личния интерес и облаги. Ето и Недялкова, не й върви. Убиха и последния й син на Калиманци през юлий т. г. Искреност трябва върху чистотата и в работата. Те са причина и за г-жа Иванович Ружа, че си замина. Но тя /Недялкова/, нека стои малко по-далеч от нас. Тя е забатачила и с нея не можем да се рекламираме. Има дело и за „Всех Скорбящих" и наистина направиха всех скорбящих и не введи нас во искушение, но избави нас от лукаваго

    Как ще оправиме българския народ? - Само с честност! Но главата се е вмирисала, свещенството, което трябва да бъде честност, е фабрика на лъжата. Те признават, че са фалирали и казват нам да се пазиме, и ние да се не опетниме. Сега управляват професорите - създадоха си командировки.

    Бъдещото управление е на чистотата. Това управление, на чистотата е наше, ние го знаем...
    http://beinsa.bg/chronology.php?id=1059&fbclid=IwAR3qn46K0qtRoE9Cmaj4ltTemo4S8RX96ecxEGbE0UnjlVXM6RlQSLso7a8
     
     
  8. Слънчева
    Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя е вече назряла и вие трябва да платите и изплатите - не може да се отлага, защото ако се отложи, ще се спънете. Гледайте на живота весело, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, какво че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек. Но и добрият човек има нещо, което не може да направи, а то е, че не може да грухти като свинете, затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добрите хора в света.
    Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме в света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и развали. Когато Господ изпрати един човек на Земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи. А като е тъй, няма място за охкане толкоз, колкото често допущаме.
    Аз чувствувам, например, вашия подсъзнателен вътрешен страх, униние и упадък, но бъдете смели, защото всичко това е привидно. Когато дойдат тия страхове върху вас, това ползува и състояние[то] на света, защото на хората от съвременния свят даже и гащите им треперят от страх, при все че пред вас се представляват, че са смели. За уверение на това вземете им парите и ще видите що за хора са, ще видите, че са влечуги. Та, затова не се бойте от света, защото той е много страхлив. Също и дяволът е много страхлив. Например, когато има запалена свещ, от нея дяволът се много бои. Даже от едно запалено кибритче лошите духове бягат. А пък ако вие имате нужния нож, ножа на истината, тогава бягат всичките пъклени сили. Но ако седите в тъмнота, тогава в тъмнината те са смели. Защо всякога, когато човек губи присъствието на своя дух, той става унил? Старите хора, например, като губят своите младенчески сили, стават дряхли и свадливи. Ние обаче не трябва да остаряваме. Човек, който губи вярата си, това значи да остарява, а като имаш вяра, постоянно си млад и любовта пресъздава младенческа сила у нас и ни освежава.
    И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мене." И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В изпълнението волята Божия е силата на човешката душа."

    Протоколи от годишната среща на веригата през 1911 г.
    15 август 1911 г. Търново
    Записал: Петко Гумнеров Изгревът т.11 стр.503

  9. Слънчева

    Лято

    От Слънчева,

    Добре дошло си лято, 
    на слънцето зенит!
    Море и миди, пъстро ято...
    Щастливи хора-от изчезващия вид.
    Да пея ми се иска и 
    да подскачам мога.
    Ах, мило, топло лято,
    изтрий беди, тревоги...
    Безгрижно да се радвам,
    с вълните да играя.
    Да ходя по водата, 
    ще мога най-накрая.
    Ил <3
     
    *****
    Там, някъде, на скритичко, в сърцето
    ми проговаря някой. - То! И ето-
    започнаха да стават разни чудеса...
    Когато всеки чуе тихичко гласа
    ще има сили и земята да повдига.
    Ще вижда изгрев и цветя и птици,
    а плодовете няма да му стигат...
    Но ако пуснеш някого в сърцето- 
    Внимавай! Пази си чистичко детето!
    Ил
    Добре дошло си лято, 
    на слънцето зенит!
    Море и миди, пъстро ято...
    Щастливи хора-от изчезващия вид.
    Да пея ми се иска и 
    да подскачам мога.
    Ах, мило, топло лято,
    изтрий беди, тревоги...
    Безгрижно да се радвам,
    с вълните да играя.
    Да ходя по водата, 
    ще мога най-накрая.
    Ил <3

  10. Слънчева
    Промяна

    Да се сърдя на Мрака ли?
    Той дори не разбира колко страшно е сам...
    Него цветя, пеперуди и птици не са го очаквали.
    За това лъч светлинка и любов ще му дам.

    Ще заплаче тогава, тъмнината с плащ от цветя ще закрие.
    Сълзите му - от дъждовна вода,
    ще текат очистително през тъмнина
    докато цветен вятър ново лице не открие...

    Нова песен ще запеят тогава и хората.
    С усмивки ще разлистват тъмата,
    с блага дума и обич ще оставят умората
    ще се радват на Нов ден в Светлината...

    4.08.2012г.

    Розово

    Любовта ми е приказка бяла.
    Любовта ми е цяла Вселена.
    Любовта ми е птиченце бяло,
    полетяло над облаци смело.

    Имам обич. Тя е много само за двама.
    За това ще я подарявам на всички.
    Искам в думите да звучи Истина само.
    И с цветя да изписвам - Обичам ви...

    4.08.2012г.

    Пеперуда

    Пеперудено-цветна феерия.
    Душата ми, пеперудено бяла.
    Нежен ангел, на Вселената светла материя
    я понесе нагоре, а тя потръпваше цяла...

    Там зад розови облаци с други пеперуди танцуват
    заедно пеят нова песен - за Утрото.
    Под лъчите на слънцето към безкрая лудуват,
    канят всички на танц в едно да палуват...

    4.08.2012г.

    Мечта

    Днес затворени в пашкула на Времето
    си мечтаем за Нови простори.
    Но потънали в сивотата на бремето
    сме забравили, какво Любовта може да стори...

    Какво може да прави усмивката?...
    Как Радостта тъче стълбица към Небето...
    Нека цветята главици надигат на дъждеца с поливката,
    а ние с обич топим леда във сърцето...

    И вместо да гоним детето в себе си, като сърдитички старчета
    се усмихнем и шанс си дадем.
    Нека хвърлим на предразсъдъка тежките юларчета
    и ръце за бодър танц в радост подадем...

    4.08.2012г.
  11. Слънчева
    Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си. Обаче силата на човека не се крие във външните условия, но в условията на неговата душа. Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно. В това отношение тя представя живота на физическия свят. Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот. Следователно малките неща не разрешават въпросите. Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, но в настоящето.
    Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят, дали са личности, азове или души. Животът наличността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Аз-ът пък е баща на личността. Значи съзнанието – низшето себе, и аз-ът – висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада – Божествената душа, а над Божествената душа – Божественият Дух.
    Окултната наука, в своето развитие, е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проявя на личността. В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби личността, ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре.
    Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот. Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. Защо се сърди, и тя не знае.
    Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека. Детето се сърди на майка си. Защо? То иска от нея 5 ореха, а тя му дава 4. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми 5 ореха!“ Защо детето иска непременно 5 ореха? Защото са малки. Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече. Значи, колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето. И обратно: Колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето. Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не 5; то знае, че дините са големи и не може да се справи с 5 дини. Дори когато иска една диня, ще иска малка. Хората на личния живот са малки деца. Желанията им са подобни на орехи, на лешници и т.н.
    Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас на училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и коригира в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките. След това проучaва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал – въглища или дърва и т.н. Тия неща указват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати. Това е една от великите задачи на съвременния човек. Въпросът за храненето, във физическо и духовно отношение, е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес. Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен.
    Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата. Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година? – Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува. Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува. Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ; ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ. Той не е свободен човек.
    Свободен човек е онзи, който има знания и който може да ги прилага. Някой минава за учен, за човек с големи знания, а като се намери пред известно страдание, не може да си помогне. Знание, което не може да освободи човека от страдания и мъчнотии, или не е положително, или още не е приложено. Който разполага с положителната наука, той трябва да се лекува с нея и сам да плаща дълговете си. Истинско знание е онова, което човек всякога носи със себе си и прилага на всяко време. Новороденото дете носи известни знания със себе си и щом отвори устата си, то знае вече какво да прави. Кой учи новороденото дете да яде, да сучи от майка си? Кой учи току-що излюпеното пиленце да кълве? Следователно, като живее, човек трябва да се стреми към придобиване на знания, които ще му послужат през всички времена и епохи. Това знание наричаме Божествено.
    Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот. Този живот е на степени, вследствение на което се проявява по различен начин. В личността той се проявява по един начин, в съзнанието – по друг, в душата – по трети начин, в духа – по четвърти начин и т.н. В това, именно, седи разнообразието на Божествения живот, който се проявява в различни форми и по различни начини. Божественото живее във всички форми, от най-малките до най-големите. Докато една форма живее по начин, специфичен за нея, и изпълнява законите, по които е създадена, тя всякога е жива. И като умре, тя пак продължава да живее. Наруши ли законите, по които е създадена, тя умира. В това се заключава философията на живота. От гледището на тази философия човек казва: „Докато Бог живее в мене, и аз живея. Престане ли Бог да живее в мене, и аз умирам“.
    Дръжте в ума си мисълта: „Бог живее навсякъде и Неговата воля трябва да се слуша“. Щом Бог е създал света, трябва ли да оставим малките същества да го управляват? – „Защо е създаден светът?“ – Това е Божия работа. Щом е създал света, Бог е имал някаква велика цел. Нашата задача не се заключава в разрешението на въпроса, защо светът е създаден, но да разберем защо сме дошли на земята. Хората задават този въпрос и различно си отговарят. Някои казват, че човек е дошъл на земята да яде и да пие. Отчасти този отговор е прав, но яденето и пиенето не са единствената цел на човешкия живот. Ако нямаше ядене, малцина биха дошли на земята. Без ядене животът на земята е невъзможен. Едно от великите неща на земята е яденето. Чрез ядене хората се примиряват. Чрез ядене те разрешават противоречия в живота си. Значи яденето определя смисъла на живота. Въпросът за яденето, за осигуряване на храната е един от важните социални въпроси на днешния век. Той стои на масата на съвременния човек като пръв и най-важен за разрешаване. Като се разрешава този въпрос, трябва да се има пред вид неговото трояко значение: физическо, духовно и умствено.
    И тъй, всеки човек трябва да направи баланс на своите капитали, да знае с какво разполага през всяка нова година. Като има пред вид крайния резултат на своите сметки, той ще знае причините на този резултат, ще знае защо печели и защо губи. В този случай човек не се интересува толкова от резултата, колкото от причината, която го произвежда.
    Богатството и сиромашията са резултат на правилната или неправилна деятелност на човешкия ум и на човешкото сърце. Не е достатъчно само човек да бъде богат, но богатството трябва да бъде за него благо, да се чувства доволен от него. Ако богатството е правилно разпределено между хората, богатият би се чувствал доволен. Днес богатите хора не са доволни от положението си. Защо? Има нещо неправилно в тяхното забогатяване. Те стават богати за сметка на много хора, вследствие на което носят тяхното неразположение. Богатството трябва да бъде така разпределено между хората, че едновременно да бъде благо за всички. Злото в света се ражда по причина на това, че благата на живота не са еднакво разпределени между всички хора. Всеки човек има право да се ползва от благата на живота. Обаче ако има злато, а няма хляб, той пак ще бъде недоволен. Значи златото е нужно на човека само като средство за доставяне на хляб. Няма ли хляб, противоречията неизбежно го следват.
    Къде има най-малко противоречия? В живота на личността. Тя заема най-високото място в човека. По-горе от човека тя не може да отиде. Засега господарка на човека е личността. Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност. Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. Можете ли да обидите силно разгорялия се огън, като му сипете няколко капки вода? Можете ли да обидите океана, като черпите от него вода? Можете ли да обидите с нещо Хималаите? Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права. За да бъде почитан, човек трябва да почита другите. Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан.
    Съвременните хора не признават личния елемент на животните, вследствие на което не им отдават нужното внимание и ги третират като безлични същества. И животните имат личен елемент, само че личността на човека седи най-високо, като цар на всички личности. Мнозина предават на личността Божествен произход. Ако наистина Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува в света. Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още в личността. Човек не познава още своята личност. Разбере ли я веднъж, той ще ѝ даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота.
    Двама души се сдружили и тръгнали заедно на път. Единият от тях бил дребен, нисък по ръст, а вторият – едър, здрав, силен човек. Първият взел за път няколко хляба, а вторият, понеже не обичал да носи много товар, взел само един хляб. Той турил хляба си в торбата на първия. За колко време ще им стигне този хляб? Вторият, като едър, силен човек, още в началото на пътуването изял своя хляб и започнал да яде от хляба на другаря си. Това негово поведение породило недоволство в първия. Пътят им бил дълъг, вследствие на което хлябът щял скоро да се свърши. За да запазят добри отношения, вторият пътник трябвало да вземе два пъти повече хляб от първия. Какво представляват двамата пътници? Първият пътник представлява Божественото в човека – а вторият – човешката личност, която живее за сметка на Божественото, което предвижда нещата. Дребният, малкият човек знае, че му предстои дълъг път, и взима повече хляб в торбата си. Грешката е там, че този човек се е сдружил с голям и физически силен. Божественото може да върви паралелно с личността, но да не се сдружава с нея. Ама личността била голяма, богата, разполагала с много знания. Който много знае, той много трябва да прилага. Богатият трябва да дава повече, а сиромахът – по-малко.
    Малката цев пуща малко вода, голямата цев пуща много вода. Такива са законите на физическия свят. В Божествения свят, обаче, законът е обратен: малкото ражда голямото. От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора. И през воденица да мине, и в пещ да се пече, житното зърно всякога остава живо. Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира. Дойдете ли до живите неща, използвайте ги; дойдете ли до мъртвите, тях погребвайте в земята. Христос казва: „Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си“.
    Личността в човека представя живота на плътта, а Божественото – живота на духа. Когато духът вземе първо място в човека, плътта трябва да остане на последно. Вземе ли плътта първо място, духът отстъпва. Дето духът живее, плътта умира; дето плътта живее, духът умира. Защо? Храната им не е еднаква. Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта. И плътта не може да живее с храната на духа. Ако плътта живее при духа и не умира, това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа. Ако и духът живее при плътта, без да умира, това показва, че той живее свой собствен живот. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек. Тези два живота, именно, създават борбите и противоречия в човека. Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека. Днес хората мислят върху въпроса, защо духът не живее в съгласие с плътта и защо плътта не живее в съгласие с духа. Много естествено. Те са разменили местата си. Един ден, когато всеки отиде на мястото си, плътта и духът ще бъдат в пълна хармония и единство.
    Често хората имат крива представа за себе си, вследствие на което се мислят по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото са в действителност. Обаче когато изпитанията дойдат в живота им, те виждат истинската си стойност. Може ли да се нарече силен човек този, който от една дума се обижда? Може ли да се нарече дълбок извор този, който от най-малкия дъжд се размътва? Ако от най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той няма голяма дълбочина. Следователно, в пълния смисъл на думата, духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания. Каквито бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен. При обикновените земетресения земята се разтърсва на дълбочина най-много 5–10 километра. При големи земетресения, които рядко се случват, земята се разтърсва на по-голяма дълбочина. Земята представя млада мома, която се движи около своя възлюбен – слънцето. Когато земята се разиграе силно, както при земетресенията, това показва, че като млада мома, тя се е хванала на хоро и играе. Застои ли се дълго време на едно място, без да тропне на хорце, земята започва да остарява: от млада мома тя постепенно отива към стара баба. Има страни, в които не стават никакви земетресения. Те се намират в положението на баби, които си почиват.
    Като се казва, че земята е млада мома, мнозина искат да се докаже това по научен начин. И да се докаже, ако не е истина, пак недоказано остава. В сегашната наука много неща са доказани, но всички не са истинни. Изучавате един, втори, трети факт, виждате, че са доказани, но между тях пак няма никаква връзка. Каква наука е тази, която не може да свърже всички факти в едно неразривно цяло? Можете ли да наречете научни факти тия, между които не съществува никаква зависимост? Един научен факт е добре обоснован, когато между него и близките факти около него съществува известна зависимост, както между живачния термометър, външната температура и подобряването или влошаването на времето. Например видите ли, че живакът в термометъра се повдига, вие знаете, че външната температура се увеличава; ако живакът в термометъра слиза, температурата се понижава. В зависимост от подигането и падането на температурата се определя времето, дали ще бъде топло или студено. Зависимостта между тия факти е не само външна, но и вътрешна, т.е. психическа. Тези факти указват влияния върху характера и темперамента на човека. Например, ако едно дете е заченато в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, в характера на това дете ще има възход. То ще е любвеобилно, с открита душа. Ако пък е заченато в момент, когато живакът в термометъра е спадал, то ще бъде студено, затворено, хладнокръвно – ще минава за философ. Това е научен факт, за доказването на който се изискват ред наблюдения. Как ще се докаже факта, че баща и син, които са родени в един и същ град, имат нещо общо в характера си? За да се докаже този факт, вие трябва да изучавате характера на бащата и на сина и да видите дали си приличат. Ако си приличат, да разберете на какво се дължи приликата. Не само това, но ако бащата и синът са заченати в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, и двамата ще имат едно и също количество калории топлина и еднакъв род енергии.
    Сега, като изучавате зависимостта между характера на човека и външните условия, вие си задавате въпрос, съвпадение ли е това, или действителност. Ако е действителност, вие искате да знаете, външните условия ли създават характера или характерът указва влияние на външните условия. Когато посетите приятеля си през някой студен, зимен ден и намерите стаята му добре отоплена, какво означава това? Това показва, че приятелят ви има добро разположение към вас. Той ви очаква, затова е изчистил стаята си добре, отоплил я, иска да ви посрещне сърдечно. Ако този ден, именно, приятелят ви не е добре разположен към вас, той нарочно оставя стаята си нечиста, неотоплена. Този ден той не иска да ви приеме, затова не ви е създал добри условия. Следователно заварите ли стаята на приятеля си или на вашия познат нечиста, неотоплена, не влизайте вътре. Студът показва, че този ден не ви приемат на гости, и вие трябва да останете у дома си, да размишлявате. Растенията разбират този закон и разумно го прилагат. Щом вън е студено, те не излизат никъде. Те не подават главата си вън от своята стая. Нищо в света, както и в цялата природа, не е случайно. Следователно не е случайна и зависимостта между външните условия и човешкия характер.
    Представете си, че от върха на една планина, като връх на триъгълник, извират две реки, които текат в две различни посоки и образуват двете страни на триъгълника. Едната река тече към юг, другата – към север, вследствие на което произвеждат два различни резултата. Първата река е по-топла и производителна, втората – по-студена и по-малко производителна. Ако двете реки представят краката на човека и ако при движението си с левия крак той възприема някаква отрицателна мисъл, в скоро време сърцето му ще изстине. Какво трябва да направи в този случай? Единственото спасение се заключава в това, да продължава движението си. Втория момент той ще дигне десния си крак. Ако съзнанието му е будно, той трябва да образува повече топлина в организма си, с която да компенсира изразходваната. Не може ли да направи това, в него ще се яви желание да се върне назад. Този закон съществува и в природата.
    Следователно човек не може да направи една след друга две стъпки, при които да става подигане или спадане на живака в термометъра. Ако при първата стъпка температурата се подига, при втората ще спада. И обратно: ако при първата стъпка температурата спада, при втората ще се подига. Изобщо, ако някъде в природата или в живота става подигане на температурата с единица, на противоположния полюс някъде става понижаване на температурата с единица. Това наричаме закон на смени в природата. Който разбира този закон, той разбира и своите състояния. Като преживее някакво високо, подигнато състояние, той знае, че неизбежно предстои понижаване на състоянието му.
    Като ученици, вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате. Например, виждате, че един човек се гневи. Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи. Това е неразбиране на живота. Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре; ако не се радва и не скърби, той пак ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянието, т.е. когато ту се радва, ту скърби. За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус – кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергия. Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна или кинетична енергия, а в левия – на отрицателната или потенциална енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт. Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния. Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит: разделете нивата си на три части. В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част – във време, когато луната се празни, а в третата – когато слънцето е в своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възход, подигане на температурата; при изпразване на луната – понижаване на температурата. Проследете какви резултати ще имате при трите случая. Направете още един опит съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна – в левия, и с тази мисъл обиколете нивата си сейте. Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити. Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества. Подигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност. Подигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат. Рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони. Благоприятните условия в живота са израз на Любовта и разположението на разумните същества към човека; неблагоприятните условия са израз на неразположението към човека, по повод на някаква негова погрешка. Значи погрешката на човека е била от такъв характер, че води към нарушаване на някой природен закон.
    Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ, Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не. Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира? При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Не е въпрос, защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието – живот на душата.
    Следователно личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човека да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са: страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт“. Същото се отнася и до останалите отрицателни качества. Кой човек мрази? Който няма Любов към Бога. Има ли Любов към Бога, човек е придобил вечния живот...
     
    https://triangle.bg/books/1929-12-25-19.1998/1930-01-01-05.html
     
  12. Слънчева
    1. Който взeма, трябва да дава. Който не дава, плаща с лихвите.
    2. Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости. В такъв случай, за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов.
    3. Обичайте хората, без да се свързвате с техните слабости. Помагайте на хората, без да се свързвате с тях.
    4. Когато обичаш някои хора, Бог ти ги е поверил да ги повдигаш.
    5. В Любовта има граници, които не трябва да се прекрачват.
    6. Истинската любов започва със закона на даването.
    7. Пазете се от подражание.
    8. На земята щастие няма. На земята има само учение.
    9. Щом се намерите в трудно положение, говорете на душата си, тя ще ви помогне.
    10 .Всеки сам трябва да намери пътя към истината.
    11. В Божествения свят всички души са свързани в едно цяло.
    12. Във физическия свят няма условия всички хора да бъдат богати и учени, обаче всички хора има условия да бъдат добри.
    13. Единствената собственост, която човек има, това е неговото тяло.
    14. Във всеки човек Бог е вложил по една основна дарба, която той трябва да развие.
    15. Знанието се превръща в сила, когато се прилага.
    16. Вие сте началото на съвършенството.
    17. Щом се натъкнете на мъчнотии и страдания, ще знаете, че някой ви е похвалил.
    18. Колкото по- често се вслушвате в обещанията на хората, толкова по- често ще се подхлъзвате.
    19. Ум без търпение, това е колело без ос.
    20. Всяка крива присъда, всяка неестествена любов не са нищо друго освен ядене от забранения плод.
    21. Пътят на слизането са човешките желания. Пътят на възлизането, това са човешките мисли.
    22. Направете това, което Бог е вложил във вашите души.
    23.Ще жертвате настроението си заради разумността. Ще жертвате разумността заради Любовта.
    24. Човекът е дошъл на Земята да учи закона на смирението и закона на търпението.
    25. Бъди чист като светлината, прозрачен като водата, обилен като Любовта, светъл като Истината, хармоничен като Мъдростта, твърд и непреклонен като Правдата, устойчив като Добродетелта.
    26. Ако животът ви се обезсмисля, вие сте в свят на заблуждения.
    27. Бог ви изпитва чрез децата ви, чрез мъжа ви, чрез жена ви, чрез всички ваши близки и познати.
    28. Хората търсят щастието, без да са готови за него.
    29. Смисълът на живота се заключава в служене на доброто. Ако не служите на доброто, вие ще изгубите и здравето, и силата, и знанието си.
    30. Мислете за непозволеното, за забраненото и не се страхувайте. Тогава в ума ви се събуждат ред контрасти. Истината се намира между контрастите.
    31. Истината е Любов, а Любовта е Истина.
    32. Вие сте добри, но не сте проявили добротата си както трябва.
    33. Всеки трябва да изработи нещо ценно в себе си, което да го отличава от другите хора.
    34. Докато човек не се научи да обича, любовта му ще охладнява.
    35. Вие трябва да намерите във всеки човек по една добра черта, заради която да го обичате.
  13. Слънчева
    Приятно ми е да наблюдавам децата в парка или кварталните градинки. Как играят и какви отношения изграждат помежду си. Толкова добре проличават основите на характара на малкия човек. Моите наблюдения не са строго научни, а просто споделям какво ми е правило впечатление от срещите ми с децата. Като майка и човек с малки познания в областта на детската психология.

    От най-ранната си възраст до 3 годинки са още непринудени, учат се и попиват всичко от околния свят. Необременени от нуждата да се харесат и да преиграват. Едва след това до 5-7 годинки според реакциите, възпитанието и дали получава достатъчно внимание и обич детето се научава да манипулира и изисква внимание или да е уверено и да се чувства добре в семейството си, в обществото и света. Колко добре е ако можем да спестим на децата си ролите на малки маймунки със заучени номерца, които очакват бонбонче и аплодисменти. Детето трябва да бъде приучено и напътствано да изявява най-доброто от себе си, но заради това, че се чувства добре и е удовлетворено от проявите си. Да приучим малкия човек в любов към природата и красивото, да стимулираме творческите му възможности, заложби е нещо, което ще бъде от полза през целият му живот. И най-вече да се стараем да не залагаме капани в подсъзнанието на децата ни. Страхове, зависимости, мании...

    Често се забелязва вменяване на чувство за вина, но според мен това е абсурдно и манипулативно. До това прибягват родители, които не искат или не могат да намерят друг език за общуване с децата си. Но деца, които придобиват зависимост към "етикетите" и класификациите на по-късен етап имат множество други проблеми.

    Вместо да се манипулира детето със заплахи и награди, може да се замени с разумен анализ на собственото му поведение, с напътствие от майката, /а по-късно от различните хора, които се грижат за възпитанието и обучението му/ само да осъзнава своите "грешки" и да поправя, изменя поведението си, да опознава света и себе си през опита. Децата ни до 3-5 годишна възраст обичат да чуват думичката "Не." Защото родителя, майката е тази, която формира още в началото рамките на позволеност и да разрешава малките грешки с цел осъзнаване на правилно/неправилно, добро/лошо. Да формира ценностна система в детето. Например, когато оцветява картинки може волно или неволно да излиза от очертанията, да добавя щрихи, но това не е повод за мъмрене или да го потиснем с оценката, че е грозно и неправилно. Не, можем просто да попитаме детето защо оцветява така, харесва ли му, смята ли, че е правилно. Т. е. то само да стига до верните решения и да поема отговорност за мненията, действията, разбиранията си... Възхищавала съм се на деца с нестандартно, но добронамерено мислене...

    Днес често родителите са обременени от обществени и фамилни нагласи и очаквания за децата си. Често виждам желанието на родителите и фамилията да оприличат малкото човече на някого. На баба, на дядо... Разбира се, че децата ни приличат на нас. Генетично носят нашите физически или характерни черти. Някои положителни, други, недотам. Та детето ни се учи от нас. По подражание, първо на най-близките си. Но дали е необходимо допълнително да го обременяваме с нашите си виждания, черти и възприятия. Та малкото същство е дошло да живее своя, собствен живот, да проявява и доразвива, заложбите си /някои наследствени разбира се/. А от някои да се отърве или превърне в добродетели... Да преоткрие света и да приема живота си с отговорност, като непрекъсната възможност за нови творчески изяви и разрешаване на задачи, които го развиват...

    Според мен детето, бъдещият голям човек се нуждае единствено от любяща, хармонична среда, спокойна, търпелива и разбираща майка, в която усеща сигурност и получава свободата да опознава света разумно... Майка, която е готова да отговаря на безбройни - "защо?" и да постъпва понякога строго, но и справедливо. А, когато е нужно да обича, целува и прощава малките пакости... Да бъде приятел и съветник, утешител... Връзките на децата с майките са най-определящи и основополагащи за бъдещото развитие на психиката. Разбира се, ролята и отговорностите на бащата не са за подценяване. Защото семейната хармония, грижата за израстването и възпитанието на малкия човек са обща отговорност.

    След 3-тата годинка, малкият човек започва да търси одобрение, има желание да се хареса. Да се прояви, център на внимание е и ние следим с възторг проявите му. В това няма нищо лошо. Но нека не е на всяка цена. Нека не създаваме зависим от похвали и остарели, чужди разбирания млад човек. Нека му позволим да бъде себе си, макар и понякога да е различен от масата. Но и да разговаряме, много, да насочваме търпеливо и ненатрапчиво в правилната посока, за да формираме доброта, но и устойчив, уверен в собствените си възможности характер. Да се вдъхва увереност в малкия човек, в неговите способности и значимостта му. Та дори и да не отговаря понякога на родителските ни амбиции и очаквания.

    Увереният, центриран в своите собствени възможности и добродетели млад човек, тийнейджър е много по-трудно податлив на улицата и някои нейни недоброжелателни влияния и примамки. Важно е да възпитаме разумен, мислещ и добър човек. Добър спрямо заложените му духовни ценности.
    Само тогава той няма да се поколебае да каже твърдо - Не! на дилъра и разни други съществуващи изкушения... Защото в неговото подсъзнание ще е заложено вече, че успех, забогатяване и реализация не се постигат на всяка цена. Защото ще е научен да анализира и проверява, ще умее да отстъпва, да пада и да се изправя отново. С любов и знание за своята собствена значимост, както и с уважение в значимостта на другите.
  14. Слънчева
    Заглавието  е от беседата на Учителя-Форма_и_съдържание
    Благодарна съм, че почти за всички мои размисли, търсения се явява беседа, която разширява кръгозора ми и ми помага да приемам живота и света с всички привидни противоречия.
    http://cvetnichko.com/2017/08/04/the-streets-sofia/
    Тази беседа е още един такъв случай. Имах разни разсъждения за това че сме свикнали да приемаме нещата по форма и е трудно да улавяме, разбираме и търсим съдържанието. И ето, сетих се за беседата. Прочетох я и Словото ми помогна, поведе ме...
     
    ....Външно човек е форма, в която е поставено някакво съдържание. Съдържанието е ценно, защото има Божествен произход. Следователно, ако под думите „като мене втори човек няма”, се разбира съдържанието на човека, има смисъл да се говори така. Обаче, ако формата мисли, че като нея няма друга в света, тя е на крив път. Колкото да е красива формата на някой съд, той е ценен, не поради своята форма, но поради съдържанието, което е сипано в него. Започне ли формата да мисли, че съдържанието и тя са едно и също нещо, непременно ще се заблуди. Когато съдържанието се излее, остава празна форма, която няма вече тази ценност, каквато първоначално е имала.
    Човешкото тяло представя форма, съставена от множество малки форми. Запример, главата е форма, в която разумната природа е поставила най-ценното съдържание – мозъкът. Горната част на главата, дето се намират моралните центрове на човека, представя главната динамическа сила на мозъка. Деятелността на мозъчните центрове определя формата на човешкото лице. Колкото по-деятелна е мисълта на човека, толкова и лицето е по-дълго. Природата е определила известни норми, на които трябва да отговарят дължината и широчината на лицето. Хора, които имат кръгли, валчести лица, приличат на деца. Обикновено те се занимават с дребни работи; те мислят как да премахнат препятствията от своя път. Те обичат да живеят без мъчнотии. Има изключения и от това правило.
    Колкото по-разумен става човек, толкова повече лицето му се удължава. Значи, когато линиите се удължават, разумността и будността на ума се увеличават. Когато брадата на човека се заостря, увеличава се неговата разумност и острота на ума. Колкото по-валчесто става лицето, толкова по-слаба е разумността. Тези хора мислят философски, но не са досетливи. Щом е дошъл на физическия свят, човек трябва да бъде досетлив, съобразителен. Музикантът, запример, трябва да има уста, да различава вярно тоновете. Както различава тоновете, така човек трябва да различава и мислите, да познава низшите от висшите. Някой казва, че не може да различава тоновете. Щом не различава тоновете, той не може да различава и мислите. Защо не ги различава? Ако между човека и висшите мисли и чувства има нещо подобно, той непременно ще ги различава от низшите. Как може котката да върви след рибаря, който носи риба в ръцете си? Между котката и рибата съществува голяма любов, заради което котката е в състояние да следва рибаря из целия път. Интересно е, отде произлиза тази обич? Котката живее на суша, рибата – във водата, но въпреки това, котката върви подир рибаря, защото и мирише на риба. Защо котката обича риба? Хората казват, че които си приличат те се обичат. Ако това твърдение е вярно, питам: Каква прилика съществува между котката и рибата?
    Съвременните хора се нуждаят от нова философия, от нов начин на разсъждение. Те обичат да си служат със сравнения и аналогии, но това е само за философите и мъдреците. Когато обикновените хора прилагат аналогията, те дохождат понякога до смешни заключения. За свое оправдание те казват: Човек трябва да греши, не може да живее без погрешки. Вярно е, че като живее, човек прави погрешки, но важно е да се учи от грешките си. Като рисува, като свири, човек непременно ще греши, но важно е да се учи от грешките си и да напредва. Човек трябва да внесе нещо ново в мисълта си, да се освободи от обикновените форми и образи на нещата. Запример, хората нямат ясна представа за жената и за мъжа. Според някои, жената е същество, облечено в рокля, а мъжът – с панталони. Това е най-ограниченото понятие за жената и за мъжа. И след всичко това чувате някой мъж да казва, че не иска да бъде жена. Друг пък не иска да бъде мъж. Не е лесно да бъдеш жена, не е лесно да бъдеш и мъж. Преди да станеш жена, ти трябва да бъдеш мъж. Първо се е явил мъжът, формата, в която се е вложило съдържанието – сърцето. За да изработи такава форма, в която да се влеят велики, възвишени чувства, човек трябва да има отличен ум. Само при това положение формата и съдържанието се осмислят.
    И тъй, задачата на човека е да реализира своята форма в този вид, в какъвто е предвиден в началото на неговото създаване. За тази първична форма се казва и в Битието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое.” Всеки човек, съзнателно или несъзнателно, се стреми да изработи нещо велико и красиво от себе си. Той се стреми към идеалната форма на човека, каквато Бог е създал. Той разбира, какво нещо е красотата, но не може изведнъж да я изработи. Като работи върху себе си, само така човек вижда, колко мъчно може да приложи това, което знае и разбира. Само така той опитва силата си. Иначе, без да мисли много, някой казва, че разговарял с ангелите, с Бога, че имал някакво откровение. С Бога и с ангелите се разговарял, а не може да се справи с най-малките си мъчнотии. Ако е за говорене с Бога, и мравките, и буболечиците могат да кажат същото, но какво ще кажете вие за тяхното знание? Грамадна е разликата между разумния човек и мравята. Говори ли някой за своето откровение, той трябва да посочи мястото, отдето иде откровението. Всяка способност в човека има определено място на главата.
    Един господин отглеждал кокошки и петли и забелязал, че някои от петлите били особено смели. Той започнал да ги наблюдава и ги сравнявал с обикновените петли. По този начин той искал да види, коя е причината за смелостта на тия петли. И какво забелязал? Отстрани на главата, зад ушите на тия петли, имало един силно развит център.Другите петли, които не били толкова смели, нямали този център. Това било голямо откровение за този господин. Той веднага приложил своето откровение във френологията. Тъй щото, за да прояви някаква способност, човек трябва да е развил съответен център. Този център се намира някъде на главата. Според френолозите човек има 42 центъра на главата си, които трябва да развива. За да има някакво откровение от разумния свят, преди всичко човек трябва да има широко разбиране за живота.
    Съвременните френолози и физиогномисти, като изучават човешката глава и човешкото лице, казват на човека, какви способности има, какви характерни черти проявява, а понякога му предсказват. В предсказанията си понякога правят погрешки: кажат нещо, което не се сбъдва. За да не излагат своя авторитет, а също и авторитета на науката, те трябва да мислят повече и тогава да говорят. Те трябва да правят наблюдения, да изучават хора, у които известни способности са силно развити, и да се учат от тях. Пък и вие, като ученици, наблюдавайте хора, които се отличават с голяма интелигентност, както и тия, които имат добре развити чувства. По устройството на тялото ще изучавате човешката воля. Строежът и формата на главата, на ръцете, на краката, на цялото тяло, изобщо, показват степента на развитието, до което даден човек е достигнал.
    И тъй, каква е задачата на човека? Задачата на човека е да бъде художник, да нарисува своя собствен образ, да извае своята собствена статуя. През целия си живот той прави скици, туря сенки, но картината му все недовършена остава. Човек трябва да работи дълго време върху силите на ума си, за да се прояви такъв, какъвто Бог го е замислил. Дълго време трябва да работи върху сърцето си, върху носа си, върху устата си, върху ушите и очите си, за да изработи ония линии, които първоначално още са предвидени. За да се прояви като добър художник и скулптор, човек трябва да разполага с такава наука и религия, които да го подигат, да му дават импулс и условия за растене и развиване. Ако човек вярва в Бога от страх, това не е никаква вяра. Истинската вяра разширява ума и сърцето на човека. Истинската вяра укрепва тялото на човека. Стане ли въпрос за вярата, казвам: Вярвайте в Бога на свободната мисъл. Вярвайте в Бога на свободните чувства. Вярвайте в Бога на свободните действия. Свърже ли се с Него, човек придобива свобода и се радва, че се е издигнал над всички стари, ограничени разбирания.
    Често религиозните хора казват, че човек трябва да прави добро, да бъде добър. Доброто не е само външна проява. Всеки може да прави добро, без да е добър човек. По колко пъти на ден човек обещава да направи някакво добро за Господа, без да изпълнява обещанията си! Защо не изпълнява обещанията си? Защото отвътре не е обещал. Човек обещава да направи нещо за Господа, докато се намира в някаква мъчнотия. Щом мине мъчнотията, той забравя обещанията си. В това отношение хората мязат на онзи циганин, който обещал да запали на св. Никола една голяма свещ, но не изпълнил обещанието си. Понеже трябвало да прегази една дълбока река, за да не се удави, циганинът се обърнал с молба към св. Никола, да му помогне да мине благополучно реката. В знак на благодарност, той дал обещание, че ще запали на св. Никола една голяма свещ. Като преминал реката благополучно, той се обърнал към св. Никола с думите: Св. Никола, аз обещах да ти запаля една голяма свещ, но ето, че сега нямам пари, беден човек съм. А защо ти е на тебе такава голяма свещ? Ти не се нуждаеш от запалени свещи.
    Какво трябваше да каже циганинът на св. Никола? Той трябваше да му каже: Св. Никола, ако ми помогнеш да мина реката, ще ти служа с ума и със сърцето си. По-добре е да служа на тебе, отколкото да умра. По-добре е да стана твой слуга, отколкото роб на смъртта. Обаче, като минал реката и се намерил вън от всякаква опасност, циганинът казал на светията: Св. Никола, ти не се нуждаеш от моята свещ. Остави ме да бъда свободен, както си и ти свободен.
    Често хората изпадат в положението на този циганин и мислят, че са надхитрили Бога, но се поставят в още по-трудно положение от това, в което по-рано са се намирали. Докато се намират в трудно положение, те обещават, че това ще направят, онова ще направят. Щом излязат от затруднението си, нищо не изпълняват. Защо обещават и защо не изпълняват обещанието си, и те не знаят. Щом обещае да направи нещо за Господа, човек непременно трябва да го изпълни. Някой обещал да стане калугер, но не станал. Какво представлява калугерството? Да станеш калугер, това значи, да се откажеш от влиянието на света, от ядене и пиене, от богатство и слава на външния свят. Калугерът трябва да бъде като щуреца – цял ден да играе и да пее. Ако не свири и не пее като щуреца, калугерът не се е посветил, както трябва. Калугер и щурец са синоними. В широк смисъл на думата, калугер е онзи, който се е посветил да служи на Бога всред съблазните и изпитанията на света. Той не се страхува от изкушенията и съблазните, защото ги е надраснал. Той живее всред тях и помага на страдащите.
    Като ученици, вие трябва да бъдете справедливи. Направите ли нещо, трябва да се запитате: какво допринася моята постъпка за ума, за сърцето и за тялото ми? Ако постъпката ви едновременно донася нещо добро и за ума, и за сърцето, и за волята ви, тя е справедлива и разумна. Ако за ума е добра, а за сърцето и за тялото не е добра, тя не е разумна и справедлива. Щом е така, учете се от постъпките си и втори път не правете погрешки. Не само това, но вие трябва да се запитате: Постъпката, която правя, добра и разумна ли е едновременно и за моите ближни? Това, което е добро за едного, трябва да бъде добро за всички. Ученикът трябва да бъде последователен в своите мисли, чувства и постъпки. Това е новото, което трябва да се вложи, както в живота на отделния човек, така и в семействата, обществата и народите.
    За да дойде до новото в живота, човек трябва да преобрази своя вътрешен свят. Преобрази ли вътрешния си свят, и външният ще се преобрази. Това не може да стане изведнъж. Като изучава проявите си, човек вижда, че в мислите, в чувствата, в тялото си има много наслоявания, остатъци от миналото, от които не може лесно да се освободи. Той трябва да работи усилено върху себе си, за да се освободи от утайките на миналото. Тия утайки не са само лични негови, но и на цялото човечество. Колкото по-духовен е човек, с по-голяма сила и мощ, толкова по-лесно може да се освободи от наслояванията на своето минало и да се подигне.
    Човек трябва да се стреми към реализиране на своите стремежи, към постигане на известно съвършенство. Да постигне човек някакво съвършенство, това значи, да изработи една красива форма, с която да привлече вниманието на разумния свят. Човек иска да бъде обичан, без да се запитва, за какво трябва да го обичат. Всеки иска да бъде обичан от Бога, да се ползва от Неговите блага. За какво може да ви обича Бога, ако нямате ум, който да възприема Неговите мисли? За какво ще ви обича, ако нямата сърце, което да възприема Неговите чувства? За какво ще ви обича, ако нямате воля, с която да реализирате Неговите желания? За какво ще ви обича, ако не сте готови да се жертвувате за Него? Бог иска от човека или всичко, или нищо. Не е достатъчно човек да каже, че иска да направи нещо за Бога, но не може. Щом иска, той може. Каквото прави, колкото малко да е, човек трябва да го прави за Бога. Ще кажете, че малки работи можете да правите, но не и големи. Вярно е, че това, което машината може да направи, детето не може. Обаче, ако детето бутне бутона на машината, и то може да направи нещо извън силите си. Важно е човек да бъде свързан с машината и да знае, къде да бутне. Следователно, ако човек е свързан с разумните закони на природата и знае, къде да бутне, работите му ще се нареждат добре. Днес хората не успяват в живота си, защото не са свързани помежду си. Хората представят скачени съдове и, ако съзнават това, те биха могли да предават и възприемат своите добри мисли и чувства, с които да вършат чудеса. Като не знаят, как да предават и възприемат мислите и чувствата си; като не знаят, къде да бутнат, те се намират в големи мъчнотии и страдания.
    Всеки човек иска да се освободи от страданията си и търси начин, как да постигне това. Всички окултни школи, на миналото и сега, дават методи за усъвършенствуване на човека. Щом се усъвършенствува, човек се освобождава от страданията. Обаче, той трябва да бъде искрен, да прилага тия методи, без да се обезсърчава и критикува, без да се съди. Като намери своята добродетел, или дарба, колкото малка да е, той трябва да работи върху нея, да я засили. Ама имал слабости. Това нищо не значи. Слабостите не са само негови. Те са предадени по наследство, от някой негов дядо или прадядо. Същевременно той носи в себе си добри заложби, които могат да го спасят. Щом минат десетина години, и лошото в него ще изтече, ще стане преврат в неговите мисли и чувства, и той ще тръгне в добрия път на живота. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да бъде внимателен и към близките си, да не ги спъне или отклони от пътя им. С една мисъл само човек може да отклони посоката на движението на своя ближен в добро или в лошо направление....
    Форма_и_съдържание
    Благодаря, Учителю!
     
  15. Слънчева
    ...Казвам: Нещастията на хората идат все от малки работи. От една ябълка, или, както казват българите, само от един поглед. Така се нареждат всички работи, примери от всички епохи. Когато настъпи епохата на Син Человечески, тогава всички епохи на миналото ще действуват едновременно. Тогава и Каин ще действува, ще убие брата си, и Лотовата жена ще престъпи заповедта и ще стане на солен стълб, и двете му дъщери ще направят престъпление, и синовете на Ноя ще подиграят баща си. Сега е времето на епохата на Ноя, когато синовете не почитат баща си. Казвам: Така ще бъде и в епохата на Син Человечески. И онези, които не разбират тази епоха, ще кажат, че светът ще се свърши. Няма да се свърши светът. Той едва сега започва. В света има две състояния: състояние на ден и състояние на нощ. Светът на деня е ден на работа, а светът на нощта е свят на почивка. И в растителното царство почивката е една необходимост, за да могат онези материали, онези енергии да се съберат, да се организират в растенията и на другия ден те отново да събират материали или енергии за живота необходими.
    Та казвам: Сега ще се поучим от Лотовата жена. Какво представя Лотовата жена? Тя представя човешкото сърце. Какво представя Лотовата жена? Тя представя и човешкия ум. Значи, сърцето не върви така хармонично с умствените разбирания на човека. И всички противоречия в човешкия живот произтичат все от човешкото сърце. Следователно желанията, които хората имат, все ще ги накарат да погледнат назад. Няма защо да се връщаме назад. Мнозина казват: „Какъв съм бил в миналото аз?“ За миналото не говорете. Не бутайте миналото. Всички онези, които искат да вървят напред, трябва да гледат към бъдещето. Бъдещето е пред вас. Бъдещето днес ще се реализира.
    В какво седи бъдещето? Бъдещето на човечеството седи в разумния живот, който ще се организира. Там хората ще се разбират, ще се познават. Разумните хора ще се разбират като братя, но и законите на тези хора ще бъдат написани на техните сърца. Хората от тази епоха няма да се съдят. Съдилища няма да има, гробища няма да има, затвори няма да има, болници няма да има, убийства няма да стават. Това ще бъде епохата на Царството Божие на Земята.
    „Наистина ли ще стане това нещо така?“ – Сега не мога да ви кажа, но като дойдете и го опитате, тогава ще повярвате, че е така. Не питайте ще го видите ли! Ще го видите, разбира се. Тогава и вие ще бъдете и ще видите, че всичко е така, както днес ви се говори. Чудни сте, когато питате дали ще бъдете живи да го видите. Всички разумни хора ще го видят. Значи, ако излезете от един автомобил и тръгнете пеш, няма да виждате нищо. Не, разликата между движението ви с автомобил и движението ви пеш седи в това, че с автомобила ще се движите по-бързо и няма да имате възможност до различавате и наблюдавате нещата. Ако пътувате пеш, по-бавно ще се движите, но ще имате възможност да се спирате дето желаете и да разглеждате нещата по-отблизо, с по-големи подробности. Можете ли с автомобил да влезете в една къща? Не можете. Значи, за да се запознаете с хората на един дом, вие трябва да оставите автомобила си вън и така да влезете между тях. Автомобилът има отношение до външния свят.
    Сега в Америка има 25 милиона автомобили. Ако автомобилите можаха да правят хората и държавите щастливи, най-първо Америка трябваше да бъде най-щастливата държава. Англичаните, французите, германците имат много по-малко автомобили от американците. Ако техните автомобили се съберат на едно място, надали ще дадат автомобилите на цяла Америка. Толкова много автомобили имат американците. В Америка се яви една класа апаши, които майсторски обираха автомобилите на богатите хора. И на тези богаташи не им оставаше нищо друго, освен да пият по една студена вода. Ако богатството на един народ може да разреши всички важни въпроси, тогава Америка трябваше да бъде най-щастлива, защото в Америка има най-много злато, но въпреки това американците не са най-щастливи. След това по богатство иде Франция. Ако след американците имаше някой щастлив народ, това трябваше да бъде Франция, но и французите не са щастливи.
    Сега аз не оспорвам нещата, но ги разглеждам от историческо Божествено гледище. Всеки разумен човек има едно предназначение в света. Това трябва да се вложи в съзнанието на разумните хора. Ако мислите, че сте дошли като странници на Земята, без никакво предназначение, вие се лъжете. Човек не е странник. В едно отношение всички хора са странници, но те трябва да съзнаят защо са дошли на Земята. Къде си дошъл? – „Не зная.“ – Къде е онзи свят? – „Не зная.“ – Къде отиваш? – „Не зная.“ – Чудно нещо! Дошъл на Земята, говори за велики работи, свършил университет, а не знае къде е онзи свят, не знае откъде е дошъл и къде отива. Има вярващи, които често се запитват едни други: „Ти Господ виждал ли си Го?“ И след това казват, че Господ никой никога не е видял. Ако е така, тогава и човека никой никога не е видял. Вие виждали ли сте досега човешкия ум, или човешкото сърце, или човешката душа, или човешкия дух? Вие сте виждали само произведенията на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух, но не и тях самите.
    Когато се казва, че никой не е виждал Бога, това подразбира Божията любов. Без любовта Бог е нещо непознато за вас. И всякога, когато се приближаваме към Бога да Го изучаваме, нас ни е страх. Бог мяза на един голям, дълбок океан. Като не знаем да плуваме, страхуваме се да не се удавим. Казвам: Рибите, които са толкова прости, не се страхуват от океана, а ние, разумните хора, се страхуваме да не се удавим.
    Сега сравнението. Съвременният живот е един голям океан и в този океан на живота стават големи бури. И ние виждаме как хиляди хора, хиляди кораби потъват в този океан. Хората умират. Защо? Защото пътят, по който пътуват, не е естествен. Праведният човек в бъдеще ще вижда нещата и в този, и в онзи свят. Той ще вижда като Христа, Който излезе от гроба, но после се яви на учениците Си, благослови ги и се възнесе. – „Ама, дали това не е някаква илюзия?“ Питам: Като гледате жена си пред вас, това не е ли някаква илюзия? Утре жена ви умре – къде е отишла? Докато я пипаш, тя е реално, но като умре, къде е тя? Не я ли виждаш пак? Ледът, който се стопява, не е ли илюзия, като онази дреха, която остарява и се скъсва? Докато дрехата е нова, тя не е илюзия, но колкото повече я переш, тя изтънява, скъсва се и съвсем я изгубваш. Това не е ли илюзия? Реалността на нещата седи в това, че и като се изменят, те не се изгубват.
    И тъй, онази епоха, за която ви говоря, иде вече. Вие мислите, че тези хора, за които ви говоря, сега ще дойдат. Те са вече на Земята. Те ще оправят света. Казвате: „По кой начин ще стане това?“ Ще го видите. Ние не можем да изложим техния план. За пример можете ли вие да предскажете по кой начин ще стане бъдещата война? Вие знаете, че войната ще стане, въоръжават се сега хората, но отде ще започне, не знаете. Умните хора знаят отде ще започне войната, но тази война не е една фаталност. Ако хората искат, тя може да се избегне, но понеже не искат, тя ще стане.
    Сега да дойдем до неща, които са близо до вас. Има известни мисли, които често ви препятствуват, вследствие на което вие не можете да разберете истината. Въпреки това искате да бъдете свободни, а свободата не може да дойде без истината. Здравият човек може да бъде свободен, но болният не може да бъде свободен. Умният човек може да стане свободен, но глупавият не може. Добрият човек може да бъде свободен, но лошият не може. Това са отношения.
    Та казвам: Когато ние изгубваме вътрешната връзка на живота, ние изгубваме свободата си. Ние търсим свободата си, защото сме изгубили тази връзка. Щом я възстановим, с нея заедно ще дойде и свободата. Ние търсим здраве, ние търсим богатство, но всички тия неща зависят от човешкия дух, от човешката душа, от човешкия ум и от човешкото сърце. Ако вашият език не е много мек, не е пластичен и не знаете как да говорите, ще имате ли приятели на Земята? Сегашните хора казват, че парите създават приятели. Не, не, парите нищо не са. Златото в света, това е човешкият език. Всяка дума на място казана, това е злато.
    В златото се крие друго нещо. Друго нещо подразбира златото. Златото е слънчев елемент, то е носител на много неща: на здраве, на знание, на живот. Ако вие нямате злато в кръвта си, както и във вашата мисъл, тогава тя не може да бъде устойчива. Окултното значение на златото е съвсем друго от това, което обикновено му придават.
    В Писанието е казано, че ще дойде време, когато нещата ще се купуват по съвсем друг начин, а не като сегашния. Понеже вие искате да придобиете нещата без много работа, искате и Царството Божие да дойде още сега. Никой не ви препятствува. Във всеки дом Царството Божие може да дойде още сега. Ако искате, Царството Божие може да дойде още днес у вас. Никой не ви препятствува за това. Ако искате да живеете при Бога, никой не ви препятствува за това. Вземете за пример холандците, които се борят със стихиите на морето. Те го пресушават, за да се ползуват от сушата. Цели места засипват. Какво не прави човешкият дух! Като се борят с морето, те си създават суша, места за живеене.
    Сега аз говоря за всички християнски народи. Кое им препятствува да влязат в Царството Божие? Мислите ли, че англичаните са глупави хора? Не са глупави. Мислите ли, че французите са глупави хора? Не са глупави. Мислите ли, че германците са глупави хора? Не са глупави. Мислите ли, че американците, или че руснаците са глупави хора? Не са глупави. Всички държави, които днес съществуват, не са [с] глупави хора. Ако влезете между тях, ще видите, че навсякъде съществува ред и порядък. Всяка държава си има свои закони, свои снаряжения, свой обществен строй, свои училища, свои църкви и т. н. Въпреки това на всяка държава липсва нещо.
    Срещат се в една тясна улица в Лондон със своите автомобили един руски княз и един английски лорд и спират движението, не могат да се разминат. Явява се въпрос кой от двамата да отстъпи, да замине единият. Англичанинът изважда от джоба си вестник „Таймс“ и започва да го чете. Руснакът седи и чака. По едно време той изпраща шофьора си при английския лорд и му казва: „Господине, господарят моли като свършите с вестника, да го дадете на него, и той да го прочете.“ Мислите ли, че тези хора са глупави? Не, те седят, търсят начин как да разрешат въпроса, че нито единият, нито другият да се върне назад. Този пример е изнесен само дотук, с което искат да кажат, че и двамата имат търпение, самостоятелни са и двамата. Четат, мислят, търсят начин за разрешение.
    Ако аз бях на тяхно място, ето как бих разрешил въпроса: руският княз трябва да изпрати своя шофьор до английския лорд и да му каже: „Господине, моят господар моли Вие да се качите на неговия автомобил, а той – на Вашия, да размените автомобилите си, и тогава, ако се съгласите да се върнете назад, тогава вече ще се приеме, че не се връща назад Вашият автомобил, но моят.“ Какво лошо има в това, ако разменят автомобилите си? Иначе невъзможно е нито английският лорд да се върне назад, нито руският княз. Ще излезе, че тяхното достойнство се нарушава. Обаче разменят ли автомобилите си, въпросът се урежда без накърняване достойнството на когото и да е от тях.
    Често хората се карат помежду си. Скараните хора не са нищо друго, освен задръстени улици. За да се помирят, те трябва да разменят автомобилите си. Единият ще се качи на автомобила на другия и обратно. Какво им коства да разменят автомобилите си? Този въпрос може да се разреши много лесно, когато ние гледаме само на бъдещето, без да се обръщаме назад към миналото. Миналото трябва да служи на хората като поука. Миналото е един резултат, от който трябва да извадим една поука. Настоящето е една лаборатория, а бъдещето е ровкият материал, който ние трябва да вземем и да го проучим.
    Не мислете, че лесно можете да влезете в епохата на Сина Человеческаго. За да минете през тази епоха, вие трябва да минете през един голям, тежък изпит. Не е лесна работа да влезе Царството Божие в човека. Това не е много мъчна работа, но не е и много лесна работа. Защото, ако Царството Божие само влезе в човека и веднага след това излезе, въпросите не се разрешават.
    Ако само влезе Царството Божие у вас и веднага излезе, вие ще се намерите в положението, в което се намирал един окултен ученик. Един ден Учителят му го изпратил в света, като му казал: „Ще внимаваш, в отношенията си с хората ще постъпваш така, че нито един човек да не обидиш и нито един човек да не се оплаче от тебе.“ При това, Учителят му заповядал, като среща просяци, пари да не им дава. Щом влязъл в света, веднага след него тръгнали двама просяци. Какво да прави той? Той се намерил в чудо как да постъпи. Пари не трябва да им даде, а същевременно не трябва и да ги обиди. Не се минава много време, при ученика идва една млада мома, която го моли да даде някакъв цяр, че нейният възлюбен бил болен. И тук се намерил в чудо как да постъпи, защото Учителят му казал да не лекува болни хора. При това не трябва и никого да обижда. Същевременно Учителят му забранил да се меси в чуждите работи, особено когато баща възпитава сина си. Но иде при него един баща и го моли да му даде някакъв съвет как да постъпи със своя син, който бил много непослушен. Въпреки това, всички тези въпроси трябва да се разрешат. Какво трябва да прави с просяците? Вие ще кажете, че трябва да ги назначи на някаква служба. Добре е, но просяците крадат. Какво трябва да прави при това положение?
    Ще кажете: „Какво му коства на този ученик да излекува възлюбения на младата мома, че да се оженят?“ Добре, но като се оженят, мъжът ще започне да бие жена си. Какво трябва да прави тогава? Или какво му коства да даде един съвет на бащата, който възпитава своя син?
    Питам: Защо бащата е пуснал в света този лош син? Всеки баща е отговорен, когато изпраща или пуща в своя дом един лош син или лоша дъщеря. Някой е допуснал и в рая един лош човек – адепта, който изкуси Ева. Ева трябваше да бъде разумна, да му каже: „Господине, трябва да си вървиш. Къде са твоите акредитивни писма, с които си дошъл в райската градина?“
    Пренесете тази мисъл и по отношение на вашите идеи. Вие пущате във вашия дом една неканена гостенка, ни в клин, ни в ръкав към вас, и след това ѝ давате голям прием. После страдате и се мъчите отде дойде това нещо. И не само това, но тази идея започва да ви дава ново направление в живота. Отде накъде? Значи това, което досега си мислил и както си мислил, не е право, но отсега нататък ще мислиш право, откак тази идея те посети. Това не е в реда на нещата. Добро може да стане само това, което е родено добро – нищо повече. Така седи законът. Вие може да кажете, че човек трябва да се обърне към Бога. Сам по себе си човек е добър. Злото е дошло в него отпосле. Злото е една присадка. Следователно с тази присадка Бог ще се разправи.
    Бог казва, че петата на жената ще смаже главата на змията, а змията ще нарани петата ѝ. Но понеже този въпрос не е тясно свързан с вас, той не ви интересува. Сега аз мога всички да ви заинтересувам. Как? Виждам например, че някой от вас се интересува от пари. Като видя, че този човек не се интересува от беседата ми, но се интересува от пари, започвам да му разправям как може в един ден само да спечели много пари. Той веднага ще отвори очите си на четири. После виждам, че една мома иска да се ожени. Аз започвам да ѝ разправям как може в един ден само да намери най-добрия мъж. После срещам родители, които се оплакват, че синовете и дъщерите им не ги слушали. Аз започвам да им давам съвети как могат да ги накарат да слушат. Те веднага отварят очите си на четири. Ако седна да ви разправям за някой виден автор, къде и по колко пъти неговите пиеси са били играни на сцената и какви видни актьори са ги играли, ще кажете: „Какво ни интересуват видните актьори и видните писатели?“ Един млад руски студент слушал в Русия как свири един европейски знаменит цигулар. Студентът се отчаял, че никога няма да го стигне и от отчаяние се самоубил.
    Един англичанин отишъл в Италия и се настанил в един хотел. По едно време той видял в една от стаите на хотела един млад човек, който седял с револвер в ръка и ту го турял до челото си, ту го слагал отново на масата. Пак взимал револвера, турял го до челото си и отново го свалял, турял го пак на масата. Англичанинът се приближил към него и го запитал: „Господине, какво правиш с този револвер?“ – „Искам да се самоубия. Отежня ми да живея в дългове. Имам големи задължения.“ – „Колко дългове имаш?“ – „25 000 английски лири.“ – „Ето, вземи този чек!“ Англичанинът му подписва чека и след това му казва: „Дай на мене револвера, да ти покажа как човек се самоубива.“ Туря револвера на челото си и моментално се самоубива.
    Казвам: Авторът на този случай е могъл да го съчини и по друг начин. Той е трябвало да му каже: „Ето, аз ти давам 25 000 английски лири, за да платиш дълговете си. Не искаш ли да станеш мой син? Аз съм готов да те осиновя.“ Вместо да се самоубива, по-добре ще бъде да осинови този млад италианец, че и двамата да живеят. Обаче този който е съчинил примера, искал да изнесе смелостта на англичанина. Англичанинът е смел във всяко отношение. Когато каже нещо, той веднага го направя. Каже и направи. Той не се колебае в своите решения. Като реши нещо, той веднага го направя, ако ще това решение да се отнася и до смъртта. Той не се страхува и от смъртта. Добра е тази черта у англичанина.
    Който има силна вяра, той може да прокара своето убеждение. Който е страхлив, той всякога ще отстъпва от своите убеждения.
    В цитирания стих за Лотовата жена се вижда, че в човека има желания, които трябва да се подчинят на доброто. Лотовата жена показа непослушание и понеже Бог беше предвидил това, казва, че ще отнеме на човека каменното сърце. Каменното сърце, това е Лотовата жена. Какво показва това? Това показва, че в бъдеще жената ще заема друго положение. Днес жената търси пътя.
    Казвам на жените: Всяка майка, като зачене един син, трябва да му заповяда да обича жените и да им отдаде тяхното право. Майката трябва да напише този закон в сърцето на своя син. Сега идват проповедници в света и проповядват, че не трябва да се убива, не трябва да се прави зло, но да се прави само добро. Те проповядват едно, а майката проповядва друго. Тя пее на сина си в люлката войнишки песни, да стане голям войник. И това не е лошо, но друга песен трябва да пее майката на сина си.
    Знаете ли каква е силата на човешката мисъл? Какво ще стане, ако всяка жена отива да се оплаква от мъжа си? Жените ни най-малко не трябва да се оплакват от мъжете си. По-добри мъже от тези, които сега имат, Господ не може да им даде. И мъжете не трябва да се оплакват от жените си. По-добри жени от тези, които сега имат, не могат да им се дадат. Ако една жена е недоволна или неразположена към мъжа си, предвид на това, че той не ѝ доставя нужните средства за прехрана, нека не седят с нея да се одумват, но да се съберат около 20–30 жени заедно с нея и да ѝ помогнат по някакъв начин. Как ще ѝ помогнат? Ако тази жена е бедна, нека всички нейни другарки отделят по някаква сума и да турят на нейно име една сума от стотина или двеста хиляди лева. Щом мъжът ѝ види, че тя има пари, веднага ще започне да я уважава и почита. Не е мъчно да кредитирате един човек. Мислите ли, че ако една жена е царска дъщеря, мъжът ѝ може да я бие? Не може да я бие, защото веднага ще го интернират.
    Сега често ние се спираме върху идеята, че сте чада Божии. Да бъдеш чадо Божие, или Син Божий, това е мощното в света. Сега ние се намираме в най-добрата епоха. В целия свят сегашната епоха е най-добра. В бъдеще ще има още по-добра епоха, но това е въпрос на време. Преди тази епоха хората са живели още по-лошо. И след всичко това, сега вие се осмелявате да кажете, че не можете да живеете добре.
    Та казвам: Не може да се живее добре в света без едно ново съзнание, без нова обстановка на нещата. Нова мисъл трябва да се всади в човешкия ум. Ако тази нова мисъл се всади в човешкия ум, тогава в света ще се даде ново направление на нещата, ново направление на човешкото възпитание.
    Онези, които изучават растителното царство, знаят, че по никой начин не можете да присадите на едно дърво с костилки едно дърво, което връзва семки. Вие не можете да присадите на сливата ябълка. Костилка се присажда на костилка и семка – на семка. Ето защо, когато човек се възпитава, трябва да се започне оттам, отдето трябва. А човек трябва да знае отде да започне с възпитанието на младото поколение. Възпитанието на човека трябва да започне от човешкото сърце. И тогава човешкият ум трябва да се тури като метод.
    Трябва да знаем какво да се развива в човека. Когато възпитавате човека, вие трябва да знаете как да регулирате в него страха; ако е много горделив, трябва да знаете как да урегулирате неговата гордост; ако е голям фанатик, трябва да знаете как да урегулирате този фанатизъм. Фанатикът мисли, че като неговите възгледи няма подобни в света. Който се наема с възпитанието на човека, той трябва да знае как да урегулира неговите възгледи. Ако срещнете човек, у когото вярата е слабо развита, трябва да знаете как да постъпвате с него, да се развие вярата му. Ако чувството на приятелство у някой човек не е развито, трябва да му съдействувате да го развие. Не че съвсем не е развито, но трябва още да се работи, за да го развие.
    Майката трябва да създаде това нещо в своето дете. Още отначало, докато е в утробата ѝ, тя трябва да внесе тези чувства в детето си. Ако желае и знае как, майката може да създаде гениален син. А същевременно тя може да създаде и един глупец. Ако в бременността си майката се тревожи много, тя не може да създаде от него никакъв гений. Докато е бременна, майката трябва да се занимава с най-хубавите работи: с музика, с изкуство, с наука, с духовен живот, с идейни работи. И когато синът се роди, той ще носи в себе си тези таланти и дарби, които майката е вложила в него.
    Казва се в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави.“ Бог иска да ни роди. Когато ние страдаме, кое страда у нас? Вие мислите, че вие страдате. Не страдате вие. Когато страдате, това показва, че вашата Майка е бременна, иска да ви роди. Бог иска да ви роди и чрез страданията, през които минавате, Той иска да внесе у вас нещо велико, красиво, мощно, че като се родите, да станете виден герой.
    Казвам: Сега е епохата на Сина Человеческаго. Тя е епоха, през която човешкият ум не е такъв, какъвто е бил в миналото. Човешкият ум ще се употреби за благото на съвременното човечество. Той работи вече навсякъде в света. Ние виждаме как всички общества и народи работят за създаване на една братска връзка между всички хора, между мъже и жени, между младото поколение – навсякъде в цялата християнска култура. Не само между християнските народи, но и между всички раси се работи за създаване на една вътрешна връзка между хората. Значи, разумният свят вече работи и вие трябва да имате вяра, да станете членове на тези общества, без да чакате те да дойдат при вас, но вие да отидете при тях. В Писанието е казано: „Които Ме търсят, те ще Ме намерят“. Какво значи това? – Онези, които търсят истината, те ще я намерят. Онези, които търсят знанието, които търсят любовта, те ще ги намерят. „А онези, които не Ме търсят, няма да Ме намерят.“
    Та, сега съвременният християнски свят поддържа в себе си идеята Христос да дойде при тях и Го очакват. Не, ние трябва да отидем при Христа, а не да чакаме Той да дойде при нас. Не любовта да дойде при нас, а ние трябва да отидем при нея. Било е време, когато любовта е слизала при нас. А сега ние трябва да отидем при нея. Това е смяна. Как става това, няма да ви обяснявам, но ще ви приведа закона. С един пример ще ви обясня този закон.
    Една високоинтелигентна мома от София се ожени за един македонец. Ако има македонци между вас, нека извинят, но фактът е такъв. Момата беше свършила американско училище, а той беше човек с религиозни убеждения. Той не харесва убежденията на жена си и често ѝ казвал: „Такава, каквато си, светска жена, не те харесвам, искам да се махнеш от мене.“ Но тя го обичала. Обаче тя не могла да върви по неговия път. Често той я потупвал. След десетгодишен съвместен живот, тя му казала: „Слушай, аз те мразя.“ Засилва се и му удря две плесници. И този пехливан трябвало след това да коленичи пред нея, да иска извинение, да ѝ обещае, че ще се изправи. – „Не, не те искам.“ Значи, каквото той правил с нея, сега тя правила с него. Това е смяна на любовта. Ако първо жената отива при мъжа си, а той не разбере закона, след това той ще отива при нея.
    По този начин никакво разбирателство не може да съществува между хората. Така хората не могат да живеят добре. Хората трябва да имат взаимно уважение и почитание помежду си. Човек трябва да уважава и почита и другите хора, както уважава и почита себе си. Така и епохата на Сина Человеческаго ще се смени. Това значи: старите епохи, старите разбирания ще се сменят. Със старото трябва да се простим. Ако доброволно не се простим, ще дойде насилието в света. Още 20 години преди смъртта си Толстой чувствуваше, че ще дойде този режим в света и затова казваше на жена си: „Трябва да изпълним Христовия закон!“ – „Не, от такива глупости аз не се интересувам.“ Обаче, като дойдоха болшевиците, Христовите идеи се приложиха, но не по убеждение, а по закон. Едно нещо е да се приложи любовта и свободата по убеждение, по свобода, а друго нещо е да се приложи по закон, или с насилие. Те дават два противоположни резултата.
    Та, сега всички ние трябва да живеем за онези резултати, които идат от Божиите блага, от Божието благословение. Това трябва да дойде по мирен начин. Тогава вие не трябва да имате слабостта на Ева, слабостта на Адама, слабостта на Лотовата жена, нито слабостта на Лотовите дъщери, нито слабостта на Ноевите синове. Ние трябва да бъдем образци на смирение, на послушание. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.“ „Аз не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Онзи, Който Ме е проводил“. Казвам: Благото, което Христос ни донесе, и до днес остана за пример на цялото човечество. Христос не донесе някаква философия отвлечена, но за живота, и Той казва на учениците Си: „Ако вярвате в Бога, и вие ще правите чудеса, по-големи от тези, които Аз правя.“ Това е бъдещето. Вие имате добри условия. Вие чакате сега да дойде Христос в света.
    Сега ще дойде Син Человечески в света. И като дойде времето на Син Человечески в света, това е ликвидиране със старите обичаи, със старите убеждения. Ще дойде време, когато човек ще се съблече от старото, както змията се съблича от кожата си, както червеят излиза от своя пашкул. Вие трябва да се освободите от всички стари присадки и да влезете в Закона на Любовта. Това е новата епоха, която сега иде в света.
    Сега на всички ви пожелавам да пазите свободата си, която имате. Свободата ви седи в мисълта, която имате. Ако вътрешно сте свободни, и отвън ще бъдете свободни. Ако отвътре не сте свободни, и външно няма да бъдете свободни.
     
    „Благословен Господ Бог наш“
     
    https://triangle.bg/books/1936-09-27-10.1999/1937-03-21-10.html
     

  16. Слънчева
    Каква е разликата между окултизма и мистицизма?
    "Окултистът започва с условията на живота, а мистикът – с жертвата.
    От гениите се раждат окултистите, а от светиите – мистиците."
    Учителя
     
    Мистикът е чист, минал е през окултизма, оттам му е пътят.
    Мистикът е среда на окултиста и на човека на Божествената наука,
    или той обема и тези две състояния.
    Но Божествената наука е по-горе от мистицизма.
    У мистика има закон за самопожертвование и закон за победи.
    Той знае как да се справи със злото – има и чистота, и разумност.
     
    А окултистът изучава условията, причините, противоречията в човешкото естество и как се побеждават те в живота.
    Окултистът започва с условията на живота, а мистикът – с жертвата.
     
    Окултистът е естественик, изучава окултна химия, окултна физика, окултна астрономия, окултна биология, окултна медицина – впрочем той изучава Природата.
    Окултната наука е съединително звено между физическото и Божественото, докато Божествената наука обема всичко в себе си.
    Гениалният може да бъде окултист, а светията може да бъде мистик.
    От гениите се раждат окултистите, а от светиите – мистиците.
    Земята като остане наследие на праведните, страданията ще престанат.
    В Царството Божие всеки ще обича всички и всички ще го обичат.
     
    Учителя
    Боян Боев, Акордиране на човешката душа, т.3
    Текстът тук:http://petardanov.com/index.php/topic/627-3-божествената-наука-обема-всичко-в-себе-си/
  17. Слънчева
    Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
    В Истината е скрит животът.
    (Чете се темата: „Отличителните черти на физическия и на духовния свят“.)
    Тема за следния път: „Влиянието на сладките и кисели храни върху човешкия организъм“.
    Сегашните хора трябва да поставят съзнанието си далеч от житейското море. Както вълните на морето заличават всичко, написано на морския бряг, така и житейското море заличава всичко, написано в човешкото съзнание. Казвате: „Не трябва ли да ходим при морето?“ – Можете да ходите при морето, но не трябва да живеете при него. Вълните на морето не трябва да се блъскат във вашето съзнание. Като се блъскат в съзнанието ви, те заличават всичко, което пишете. За да не става това, стойте далеч от морето. С други думи казано: Не привличайте света близо до сърцето си. Всички хора, особено младите, като мислят, че благата идат от света, увличат се в него, турят го близо до сърцето и съзнанието си, вследствие на което страдат. Много естествено! Те не познават законите на света и не могат да се справят с него.
    Светът е опитно училище. Който влезе в него, трябва да познава законите и елементите, с които той работи. Ако не ги познава, човек се натъква на противоречия и мъчнотии. За да влезе в света и да излезе незасегнат от него, той трябва да е завършил своето развитие. Само съвършеният човек може да работи с елементите на света и да се ползва от тях. Понеже хората влизат в света като несъвършени още, те живеят малко време и умират. При сегашните условия на живота човек не може да живее дълго време на земята. Ако той живее на земята 1000 години, нищо няма да остане от него. Или ще изопачи характера си толкова много, че в края на краищата, вместо да придобие нещо, всичко ще изгуби. Какво придобива детето, което влиза в училище, без да знае нито програмата, нито законите, които го управляват?
    Мнозина казват, че светът е място, дето се проявяват науката, изкуствата, религията и т.н. Ние отричаме това. – Защо? – Под думата „свят“, в тесен смисъл, разбираме външната страна на нещата, която мами човека и го въвежда в заблуждения и противоречия. Друг е въпросът, ако разглеждаме света в широк смисъл на думата, като проява на Битието, на Космоса. Там вече спадат и науката, и религията, и изкуствата. И външният свят си служи с тях, но като с украшения, както младата мома се кичи и нарежда с хубави дрехи, със златни пръстени и гривни. Тя се кичи с тях, но сама нищо не е изработила. Какво придават копринените дрехи на момата? С тях става ли тя по-благородна? Какво печели човек, ако постоянно носи в джоба си научни книги, без да ги чете? Какво придобива войникът, ако на гърдите му закачат кръстове за храброст, без да е ходил на война? Човек придобива нещо само тогава, когато обработи нещата и те стават негова плът и кръв. Истински придобивки са ония, с които човек разполага на всяко време и които изменят характера му, внасят в него нещо благородно и устойчиво.
    Какво става с восъка, като го турите на огъня? От огъня той се топи, става течен. Обаче щом го отделите от огъня, той отново се втвърдява. – Какво е придобил восъкът? – Нищо особено. По характер много хора са подобни на восък. Докато са в огъня, те са меки, подвижни; щом излязат от огъня, отново се втвърдяват. Това са неустойчивите характери в света. Те са подобни още на гайдата, с която българинът си служи. Докато има въздух, гайдата свири. Щом въздухът излезе, тя се свива и млъква. И светът може да се уподоби на гайда. Докато разумността е в света, той привлича хората. Щом разумността напусне света, той губи своята красота и всички бягат далеч от него. Разумността е въздухът, който пълни света и му дава възможност да свири. Гайдата е ценна, докато има въздух. Тъй щото, ако светът ви привлича заради разумността си, има смисъл да се стремите към него и да го изучавате. Но ако го търсите само за неговата външност, т.е. за кожата му, скоро ще се разочаровате. Ако кожата на гайдата не се свива и разпуща от въздуха, нищо няма да остане от нея. Това не значи, че трябва да напуснете света и да бягате от него. Живейте в света, но заради разумността в него. Изучавайте разумността и я прилагайте в живота си. С други думи казано: Възприемайте само чистите тонове, които излизат от света. Разработвайте ухото си така, че да различава чистите тонове от нечистите, да възприема само чистите и да ги отправя към душата ви. При това положение живеенето в света се осмисля.
    Къде е разумността в човека: вън от него, или вътре в него? Когато човек спи, разумността е вън от него. Когато се събуди, разумността е в него. Тогава той започва своята истинска дейност. Същото може да се каже и за семето. Докато е в хамбара, то е в спящо състояние и съзнанието е вън от него. Щом се посее в земята, при благоприятни условия за неговото покълване, съзнанието му се връща. Ние казваме, че семето проявява някаква дейност. Привидно, условията на посятото семе са неблагоприятни, но те носят неговото благо. Житното зърно, или какво и да е семе, може да израсте и да даде плод само ако го поставите в пръстта, под действието на влагата и на слънчевата светлина и топлина. Същите условия са нужни за израстването на човешките мисли, чувства и постъпки. Вие не можете да реализирате една мисъл или едно свое желание, ако те не хванат корен във вас. Да хванат корен, това значи да сте ги посадили в съответна за тях почва. След това трябва да ги поливате, да ги излагате на слънчевата светлина и топлина. Само при тези условия можете да очаквате от тях плод. Който не разбира законите на природата, мисли, че е достатъчно да хвърли семето на почвата и да го остави на Бога. Той да свърши останалата работа. Не, ти сам ще разореш земята, ще посееш семето, ще го загърлиш(?) и след това ще го оставиш на Бога. Влагата, топлината и светлината са в Негови ръце. Човек е дошъл на земята да се учи, а въпреки това се запитва защо светът е направен така, а не по друг начин. Когато отивате на концерт, да слушате някой велик цигулар, вие питате ли защо държи цигулката и лъка си по този начин, защо свири така, или го слушате и се учите от него? За вас е важно да слушате как свири и да се учите от него, а как държи цигулката и лъка си, това е второстепенна работа. Когато слушате лекцията на някой виден професор, за вас е важно първо съдържанието на лекцията, а после формата на изреченията, дикцията на говора му. Не е без значение и красотата на езика, с който хората си служат, но на първо място е съдържанието и смисъла на речта им. Не е достатъчно човек да знае само максимите на живота, но той трябва да знае методите на приложението им. Чувате да се говори, че трябва да бъдем добри, благородни. Обаче добротата и благородството придобиват ли се, или човек се ражда с тях? Човек се ражда добър и благороден, но той трябва да прояви добротата и благородството си, които са вложени в душата му. В помощ на това му идат условията. Казвам на едного: Развържи кесията си. Има смисъл човек да развърже пълната си кесия, но ако тя е празна, колкото и да желае да я развърже, това е безпредметно; безпредметно е също да му се казва да я развърже.
    Следователно, когато се казва на хората, че трябва да бъдат добри, благородни, справедливи, това подразбира, че те са пълни кесии. Природата е вложила в тях доброто, което всеки момент могат да проявят. Като знаете това, прилагайте следните правила в живота си: ако хамбарът ви е празен, отваряйте го само когато искате да турите нещо в него; ако хамбарът ви е пълен, отваряйте го само когато искате да извадите нещо от него, а не да притуряте още нещо. Ако хамбарът ви е пълен, няма защо да го препълвате; ако е празен, трябва да го пълните, не си правете илюзии, че може да извадите нещо от него. Пълния хамбар ще отваряте, за да вадите нещо от него; празния ще отваряте, за да туряте нещо в него. Ако постъпвате обратно, вие сами се излагате на опасности и на противоречия. Когато шишето ви е пълно, наливайте от него и на другите. Желаете ли само да прибавяте, без да давате на другите, шишето ви ще се пръсне.
    И тъй, щом ви се дават известни условия, вие трябва да знаете как да се справяте с тях. Ако трябва да вземете нещо, ще вземете; ако трябва да турите, да дадете нещо от себе си, ще дадете. Ако не можете да използвате условията, които ви са дадени, вие не сте за тях. Запример, дойде ви някоя болест. Тя е условие, задача, която трябва да решите правилно. – „Ама защо ми дойде тази болест?“ – Това не е важно. Важно е как ще се справите с нея. Преди всичко, трябва да намерите причината на болестта. Всяка болест се предшества от известно неразположение, физическо или психическо. Като намерите неразположението, ще намерите и причината, която го предизвиква. По този начин лесно ще се справите с болестта. Ще кажете, че сте учени хора, свършили сте естествените науки, математика, философия и т.н. Щом имате знания, трябва да ги прилагате.
    Мнозина изучават математика, работят с числата, но ги разглеждат само като количествени величини. Освен количество, числата съдържат в себе си още и енергия. Запример, повече работници свършват повече работа не само защото са повече на брой, но защото енергията им е повече. Ако две тела са нагряти до различна температура, онова, което има по-висока температура, може да свърши повече работа. То е по-активно. Когато двама души имат различна температура, по-интелигентен е онзи, който има по-висока температура. Вибрациите на неговата мисъл са по-високи и по-многобройни. Човек представя съвкупност от числа, всяко от които има определен брой вибрации. В това отношение всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка е число с определен брой трептения и с определено количество енергия. Като знаете това, изучавайте мислите и чувствата си в количествено отношение на топлина, светлина и сила, за да можете да ги прилагате на съответното място. Ако искате да разтопите някой мъчнотопим метал, ще употребите висока температура. Приложите ли към него ниска температура, нищо няма да свършите. Следователно, ако искате да свършите някаква важна работа, ще приложите мисъл, която има висока температура, т.е. голяма светлина и топлина.
    Когато изучавате хората, виждате, че всеки човек отговаря на известно число...
    ...Задачата на природата е да застави хората да работят и да мислят. Мисълта, като процес, е свързана с яденето. Както при яденето, човек трябва да асимилира и мислите си, да се ползва разумно от тях. От мислите на човека зависи неговото бъдеще. Мисленето е единственият процес, който човек върши изключително за себе си. Той яде за стомаха си, диша за дробовете си, а мисли само за себе си. Като мисли, човек плаща труда и работата на стомаха и на дробовете си. Каквото задържи той от своите мисли, това е неговата заплата. Някои ще възразят, че имат право да ядат и да дишат. Ако дадат на стомаха да яде, той ще яде; ако дадат на дробовете на дишат, ще дишат. Обаче човек има право и да мисли. Мисленето е единственият процес, който продължава и след смъртта. Като замине за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. И тъй, същественото нещо в живота е мисълта. – „Ама трябва да ядем!“ – Съгласен съм. – „Трябва да дишаме.“ – И с това съм съгласен. Същественото обаче е мисълта. Правата мисъл е вечна. Тя следва човека навсякъде. Щом е така, мислете право, за да имате ясна представа за живота и да се ползвате от него. Не е достатъчно само да усещаш светлината на ума и топлината на сърцето, но трябва да ги възприемаш и обработваш в себе си, за да се ползваш от тях. Ето защо, правата мисъл е ценна за човека дотолкова, доколкото да му разкрие живота във всичките негови вътрешни и външни прояви.
    Задача за всички хора на земята е да изучават живота в сегашното му проявление. Какъв е бил животът в миналото, не е важно; какъв ще бъде в далечното бъдеще, също не е важно. Важен е настоящият живот. За да го разбере и проучи, човек се нуждае от чиста и права мисъл, която изключва страха подозрението, съмнението и т.н. На какво се дължи страхът? – На несполучливите опити в миналото на човека. Като носи в себе си далечен, смътен спомен за неуспехите си, човек се е наплашил толкова много, че мъчно се решава да пристъпи към нови опити. Само справедливостта е в състояние да премахне страха от човека. Ако отидете в държава, в която няма ред и порядък, нито справедливост, ще видите, че поданиците на тази държава са крайно страхливи. Там, дето владее пълен ред и порядък и справедливост, страхът отсъства. – Защо? – Хората разчитат на устойчивите неща. Кой не разчита на здравия параход? Кой не разчита на силния кон? За да не се страхувате, уповавайте на Бога. Той е най-силният, най-разумният, най-мъдрият. Следователно, който се страхува, той е слаб в мисълта си и не уповава на Бога. Слабата мисъл и колебливата вяра внасят страх в човека. Ще кажете, че се страхувате, защото условията и хората са лоши. Това са второстепенни работи. Ще знаете, че вярата ви е слаба. работете върху себе си, да усилите вярата си, да изправите погрешките си. Не е лесно да изправи човек погрешките си. Те се дължат на хиляди оплитания в миналото. Днес всеки трябва да вземе при себе си въжето на своето минало и да започне нишка по нишка да го разплита. За това се изисква дълъг период на работа върху себе си.
    Съвременните хора се нуждаят от нов начин на възпитание; те трябва да се изучават, да знаят през какви епохи са минали. В характера и в проявите си човек носи отпечатъците на епохите, през които е минал. Като изучавате себе си, както и ближните си, виждате, че сегашният човек живее още в своето минало. Ето защо, докато не се освободи от миналото си, той не може да приложи новото. Миналото крие в себе си стари, отживели времето си форми, вследствие на което човек трябва да ги остави настрана. Някой казва за себе си, че е сериозен човек, справил се е вече с миналото. – По какво познавате сериозния човек? – „По мислите, които го интересуват.“ – Какви са мислите му? – „Не зная какви са мислите му, но все надолу гледа и постоянно е замислен.“ – Не, мислещият човек не гледа нито надолу, нито нагоре. Мислещият човек е вглъбен в себе си. Мисълта му е всякога права. От центъра на слънцето към горната час на главата му е отправен един перпендикуляр. Това показва, че неговата мисъл е свързана с центъра на слънцето. Ако от главата на даден човек не е издигнат перпендикуляр към слънцето, ние казваме че мисълта му не е нито права, нито дълбока. Правата мисъл обновява и весели човека...
    ...„Искам да имам права мисъл“, т.е. отвес към слънцето. С други думи казано: Искам да имам прави отношения към Бога. Който има правилни отношения към Бога, мисли за Него и Го обича. Щом Го обича, той Го разбира. Ако няма правилни отношения към Бога, човек се страхува от Него, вследствие на което не Го разбира. Който не познава Бога и не Го разбира, той не може да мисли право.
    Този закон е верен и по отношение на работата, и на ученето. Каквато работа започне, човек винаги трябва да работи с Любов. Каквато наука изучава, трябва да вложи Любов. Дето е Любовта, там е успехът. Без Любов няма успех. Ако изучавате числата с Любов, вие ще дойдете до известни открития. Днес вие си служите с числата като със символи, без да знаете техния произход. Освен количествени величини, числата представят още и силово съдържание. Освен това те крият в себе си дълбок, вътрешен смисъл. Който разбира смисъла на числата, може да се ползва от тях. Запример, ако разбирате числото 6, вие можете да произведете всички числа, които са произлезли от него; ако не го разбирате, ще попаднете в числото 6 като число на илюзии и нищо няма да постигнете. С числото 6 се изразява Соломоновият знак – два преплетени триъгълника, единият с върха нагоре, а другият – с върха надолу. Ако попадне в триъгълника с върха нагоре, човек ще се ползва от условията на живота; попадне ли в триъгълника с върха надолу, ще се натъкне на големи нещастия. Ако разделите числата от 1 до 10 в три категории, ще имате следната табличка:
    1, 2, 3 – от Божествения свят.
    4, 5, 6 – от ангелския свят.
    7, 8, 9 – от физическия свят.
    Това трябва да се докаже и разбере. Нещата се разбират само при правата мисъл. Без нея няма живот. Тя е външна проява на Божествения свят. Стремете се към правата и чиста мисъл, за да проникнете във Великия свят.
    Като ученици на Великата Школа на живота, всякога започвайте живота си с правата мисъл, а не с доброто и злото. Бъдете художници в работата си, да виждате предметите ясно, за да можете правилно да нахвърляте красивите линии, т.е. да ги поставите така, както са в природата. След това всички ще кажат за вас, че сте велик художник.
    В заключение казвам: Мисълта съществува в живота като външна проява на Божествения свят. Следователно вие трябва да нанесете мисълта върху себе си, както художникът нанася красивите линии на природата върху платното си. Колкото по-вярно е нанесена мисълта, толкова по-ясна представа имате за нея. Ако я нанесете несполучливо и вложите в нея несъществени неща, вие влизате в крива посока на живота и се натъквате на мъчнотии и нещастия. И тъй, както добрият художник снема вярно линиите на природата, така и човекът на правата мисъл трябва да се държи за отвеса, т.е. за перпендикуляра, отправен от главата му към центъра на слънцето.
    Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
    В Истината е скрит животът.
    Милосърдие и користолюбие
  18. Слънчева
    Ще ви прочета само 3 стиха, които имат отношение с настоящето и бъдещето на човека. Ще ги намерите в Евангелието:
    Това е Живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил. Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя. Аз съм Пътят, Истината и Животът. Тези 3 стиха имат отношение към Пътя, Истината и Живота. Ако Пътят не изхожда на никъде, ако е затворен, къде ще ходиш по него? Пътят показва, че трябва да имаш условия да се движиш по него. Но движение не може да стане без да има светлина в човека, без да има топлина – вътрешен подтик и без да има сила, с която той да изходи пътя си.
    В Пътя се намира смисъла на живота. Що е смисъл? Едно ядене има смисъл, когато яденето му ти причинява удоволствие и радост. Четенето на една книга има смисъл когато тя ти дава радост. Ако четеш една книга на чужд език, но не разбираш смисъла на думите, какъв смисъл има това? Човек, който не разбира Любовта в нейните най-елементарни форми, не е разбрал смисъла на живота. Ако ти не оценяваш земния живот, как ще оцениш Небесния. Можем да кажем, че земният живот е пъпка, ангелският живот е цъфнал цвят, а пък Божественият живот е узрял плод. Ти казваш: Плод. Но плодът ако не мине през формата на цвета, не може да стане на плод и цветето не може да стане, ако не е било пъпка. В пъпката се дава известна сила, в цвета тая сила се изразходва. Цветът е говор. Като цъфне едно растение, то говори. Миризмата е говор на растението. Някои растения, които говорят по-хубаво, тяхното ухание е по-приятно, сладко. Ние мислим, че уханието е нещо безсъдържателно. То е цяла поезия, подобно на стихотворението на един поет, което четете. И ако не разбираш езика, то няма съдържание. Ако разбираш езика му, за тебе то има съдържание. Една математическа формула, за един математик има съдържание. А за обикновения човек тя е без съдържание.
    Ние трябва да се освободим от онова механическо разбиране. Ние мислим, че животът може да се влее. Животът не може да се влее – от никъде не може да се влее. Има нещо, което се влива в човека, но то не е живот. Да кажем, че се влива в лампата нещо, но това не е светлината, която се влива. Светлината отпосле идва. Трябва да имаш знание да превърнеш петрола в газообразно състояние и този газ да превърнеш в светлина. Трябва да имаш запалка за това.
    Има 3 запалки в света. Едната запалка е Любовта, другата е Мъдростта, а третата е Истината. Един човек, който не е способен да се запали по 3-те начина, той никак не може да разбере, какво нещо е животът, какво нещо е знанието и какво нещо е свободата.
    Човек, който е разбрал Любовта става безсмъртен.
    Човек, който е разбрал Мъдростта става съвършен.
    Човек, който е разбрал Истината става свободен.
    Някой казва: Да се освободим. Можеш да правиш много пъти усилия да се освободиш. Най-лесното нещо е да се добие свобода, но е и най-мъчното нещо. Ти ако не разбираш Любовта и Мъдростта, не можеш да разбереш Истината. Ако не разбираш Любовта, не можеш да имаш понятие какво нещо са сладките думи в света. Съдържанието на нещата се познава чрез Любовта. На физическото поле, като изучаваме една ябълка, ние я изучаваме по законите на Любовта.
    Сладчината е израз на Любовта. Колкото разбирането на Любовта е по-правилно, толкова сладчината е по-добра. Сладчината не е само в ябълките. Има и сладки мисли, сладки постъпки. Някой път един човек те погледне така, че целият ден ти е приятно. Има сладчина в погледа му. А пък друг те погледне и те среже. Съвременните хора ги е страх да умрат. Знаете ли защо? – Защото на границата на физическото поле са турени най-долнокачествени духове. Наричат ги обирници: те са тъй наречените апаши. Каквото вие имате те го обират. Понеже много пъти сте минавали през тази област, търсите друг път. Ако искаш да бъдеш необран, трябва да си служил на Любовта. Ако 
    искаш да бъдеш необран, трябва да си служил на Мъдростта. Ако искаш да бъдеш необран, трябва да си служил на Истината. Иначе ще бъдеш обран по всички правила и тогава, казват индусите, пак ще се върнеш назад. Всеки, който е обран пак ще се върне назад, за да събере пак богатства. Който отива на онзи свят, трябва да носи нещо. Синът, който е отишъл да се учи, ако се върне без знание, за какво е отишъл?
    Онзи момък, който обича момата обича я за 3 неща. Ако една мома не носи в себе си качествата на Любовта, качествата на Мъдростта и качествата на Истината – аз говоря за душата – тая мома не може да бъде обичана.
    Първият стих беше: И това е Живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил. Това е начало на Любовта.
    Вторият стих беше: Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя. Това е Мъдростта.
    Третия стих беше: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Това е Истината.
    Ако тези 3 неща са разбрани от нас, макар и по много елементарен начин, вече ще ни дадат повод за едно ново знание. Вие никога не можете да научите един език, ако нямате слух. Ако искате да изучите писмения език, трябва да знаете азбуката на този език, имената и знаците на буквите, с които езикът си служи.
    В Божественият свят нещата са реални. По какво се отличава Божественият език. В Божествения език, ако кажеш една дума, веднага това, което кажеш става в момента – става – плодът е узрял. В Божествения свят нещата зреят. Ти никога не можеш да узрееш и не може да добиеш нещо, ако душата ти не влезе в Божествения свят. Не говоря за тялото. Тялото не може да влезе.
    Ти казваш: Аз познавам този човек. Как го познаваш? Ти казваш: Тоя човек е добър. Как познавате добрия човек? Ти казваш: Добър човек е, има отличен, светъл ум. Това, което не можеш да опишеш, то е реално. Това, което не можеш да определиш, то е реално.
    Божественият език, Божественият свят се само чувства. Ангелският свят се само вижда. А пък човешкия свят е свят на движение. За да си човек, трябва да ходиш. Нали си ходите на гости? Това е човешкият свят. Като отидете на гости, за какво си говорите? При сегашните условия ще говорите за бомби, за хляб, за това-онова. Човешкият свят е свят на свобода. От тук ще започнете и ще изучите първата буква на свободата, на земята.
    Сега, има неща в света, които препятствуват на човека за разбиране на Любовта, на Божията Мъдрост и на Истината. Допуснете, че отивате при един ваш болен приятел и имате всичкото добро желание, носите му една хубава, красива ябълка, хубаво ядене, но той казва:
    Не мога да ям. Носите му една хубава книга, с добро съдържание, но той казва: Не мога да чета. Довели сте някой аероплан или автомобил за него, но той казва: Не мога да се мърдам от мястото си.
    Та казвам: Ние живеем в един свят, дето сегашните хора, като се влюбят най-първо се разболяват. Това, което хората наричат Любов, то е първата болест на Любовта. Хората влизат здрави в Любовта и излизат болни и казват: Не ми трябваше. За Любовта хората се бият на бойното поле. За Любовта хората умират за своето отечество. От любов към парите – за да забогатеят те работят през целия си живот. И след като придобият парите, оставят ги на другите и казват: Те да се ползуват. Как ще се ползуват другите, когато аз не съм се ползувал? То е все едно един професор да каже на студентите: Аз не разбрах това, но вие ще разберете.
    В Любовта най-първо трябва да разбереш, какво нещо е топлината. Любовта и човешкият живот на земята без топлина не могат да се изявят. Ако имаме един термометър, можем да определим Любовта на човека. Някой казва, че ме обича. Ще туря термометъра под неговата мишница и ще определя колко градуса е топлината.
    Горенето не е любов. Да гориш, това значи да се измъчваш. Това, за което се мъчиш, това не е Любов, то е безлюбие.
    Аз съм чел много книги за откраднатата любов. Всички вие вярвате, че любовта може да се открадне. Едничкото нещо, което не може да се краде, то е Любовта. Всичко друго може да се открадне. Единствените неща, които не могат да се крадат, са онези, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината. Всичко друго може да ви се открадне. Има кражба. Аз не зная, какво разбирате вие под думата кражба. Често хората смесват понякога понятията. Човекът, който е скрит, за него казват, че лъже. Скритостта не е лъжа. Лъжата е единственото нещо в света без съдържание. Що е лъжа? Лъжа е това, което няма никакво съдържание и никаква стойност. Единственото празно нещо, без съдържание е лъжата. Лъжата е позлатена. Някой път лъжата е позлатяват с Любов, някой път с Мъдрост, някой път с Истина. Всеки, който иска да излъже, като дойде при тебе ще ти говори за Любов, за знание, за свобода.
    За Любовта не се говори. За Мъдростта не се говори. За Истината не се говори. Там се мълчи. Вие като имате една печка, как ви говори печката? А пък и без да ви говори тя, вие знаете дали тя е студена или топла.
    Аз мога да ви дам подаръци, мога да ви подаря месечината, но какво ще ви ползува това? Мога да ви подаря и планети, слънца, но какво ще ви ползват. Например, подаря ви слънцето. Като отидете на слънцето, какво ще правите? Съществата на слънцето са по-силни от вас, имат Любов, знаят повече от вас, то ще бъде смешно, вие, един невежа от земята, да им станете господар, като отидете там със своята тапия.
    Та по някой път ние идваме в такова положение. Например ти казваш: Аз го обичам – туряш тапията си, искаш да го владееш. Той е слънце. Как ще го владееш? Единственото нещо, което не се владее е Любовта. Единственото нещо, което не се владее е Мъдростта. Единственото нещо, което не се владее е Истината. Те са абсолютно независими. Вие трябва да се освободите от подобни заблуждения.
    Някой път вие мислите, защо Христос не влиза в положението на вашите страдания. Питам: Вие страдали ли сте като Христа? Нито на едного от вас не е текла кръвта от порите, както на Христа. Че страдал Христос, това не е още Любов, това показва големите препятствия, които седяха по пътя за постигането на Любовта. Големи препятствия имаше на пътя на Любовта.
    В Америка един земеделец имал един голям чифлик, но цялата местност била покрита с каменна кора. И нищо не ставало на тая земя. И мислил той един ден да напусне това място. Но идва един учен и му казва, че тая канара е 25 см дебелина и че отдолу има много хубава почва. Отстранили канарата и плодородната почва излязла отдолу.
    Та това, което ние съвременните хора, наричаме грях, това е тази каменна плоча. Тя трябва да се разчупи. Когато се разчупи тази каменна плоча, ще излезе хубавата почва. Камъните на тая каменна плоча трябва да се турят само като ограда, като стена наоколо.
    Представете си, че вие отивате при Бога и Му казвате, че го обичате, и че сте готови всичко да направите за Него. Господ, Който знае всичко, като ви погледне, нищо няма да ви каже и ще ви даде най-малката работа, за да види, колко Го обичате. Ако вие сте в едно училище и кажете, че обичате учителя, вие трябва да направите нещо за него, за да покажете, че го обичате; трябва да учите предметите, които е преподавал. Един преподава музика; трябва да знаете поне една песен. Ако обичате знанието, поне една книга трябва да разбирате добре. Ако обичате светлината, трябва да знаеш какво нещо е светлината, да се разговаряш с нея. Някой път съм казвал, че човек трябва да се разговаря със светлината. Боли те гърбът. Постави си гърба на светлината и мисли за светлината, за това, което тя съдържа и болката ще изчезне. Всички болки на ума произтичат от недоимък на светлина. Всички болки на сърцето произтичат от недоимък на топлина. И всички болки на човешката душа произтичат от недоимък на Истината. Ако ти си готов всичко да направиш за Истината, ти си богат човек. Като дойде един човек и ти проговори за Истината, ти да бъдеш готов да направиш всичко, каквото иска Истината. Ако обичаш Мъдростта всичко какво иска тя, да го направиш.
    Само Любовта може да любиш. Ако любиш Любовта, тогава ще имаш и живот в себе си. Единствената сила, която задържа живота, е Любовта. Казано е: „Това е Животът вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Това е живот вечен да познаеш Любовта.
    Не е необходимо за нас да отидем в онзи свят. Ние сме вече в онзи свят. Ние сме едновременно и в Божествения свят и в ангелския свят, и в човешкия свят. С ума си ние сме в ангелския свят. Със сърцето си ние сме в Божествения свят, а пък с душата си, ние сме в човешкия свят. Ти с душата си ще служиш на хората.
    Господ иска своето си. Господ не казва: „Дай Ми ума си“, а казва: „Дай Ми сърцето си“, не казва: „Дай Ми душата си“. Христос казва: Отче, в Твойте Ръце предавам Духът Си. Обаче на всички други места в Библията пророците турят тия думи в Божията уста. „Сине Мой, дай ми сърцето си“. Това сърце трябва да влезе в Божественото сърце, за да се пречисти. Иначе, то ще остане нечисто. А щом то е нечисто, тогава всички работи ще останат неразбрани.
    Човешкото сърце се очиства само чрез светлината и чрез Истината. Чистота и святост, това са две неща различни. Святостта е качество на ума, чистотата е на сърцето, а свободата качество на душата. Казано е в Писанието: Бог вдъхна в ноздрите на човека Дихание на Живот и той стана жива душа.
    Да живееш, това значи да си свободен. Първият етап на свободата това е животът.
    В съвременният живот ние искаме да ни обичат хората. Бог, който ни е създал и ни е обикнал.
    Сега втората фаза е: ние трябва да обикнем. А пък ние още седим и казваме: да има кой да ни обича. Понеже ти на земята въплотил си се, това показва, че Бог те е обикнал. Сега ти трябва да проявиш Любовта си към Бога. И ако хората не разбират това, съвременният им живот се обезсмисля. Хората все очакват някой да ги обича. Бог те обича, Той те е обсипал с безброй блага: свободен си; при дишане чистият въздух влиза в дробовете ти; при слушане най-хубавите тонове влизат през ушите ти; най-хубавото ухание влиза през носа ти; най-хубавата храна влиза през устата ти. Бог ти е дал и малката свобода да ходиш гдето искаш. Какво повече искаш от това?
    Законът е: човек, който иска много, то е човешкото. Хората искат много. Вземете едно малко дете; то иска много, не се задоволява с малко. И ангелите искат много, но се задоволяват с по-малко. А най-малко иска Бог.
    Ти не можеш да разбереш Любовта, ако не искаш най-малкото. Това е вярно. Някой говори за човешка, ангелска и Божествена Любов. Аз ще ви ги представя нагледно. При Божествената Любов има следното: ти, когато обичаш някой човек, само като го зърнеш отдалеч, от половин километър разстояние, само като видиш гърба му, шапката му, цял ден си весел. Нито ти е говорил, нито те е видял, но си доволен. При ангелската Любов има следното: ти си весел, когато той ти се усмихне. А пък при човешката Любов ще се ръкуваш с него, ще го пипнеш. И като му хванеш ръката можеш да забележиш, че ръката му е студена и после като ти говори ще видиш, че езикът му не е добър. Всички ние се спъваме в човешката Любов.
    Та не се ръкувайте докато не сте разбрали Божествената Любов и ангелската Любов.
    Ангелите са красиви. Човек, който не е красив, не е ангел. За да бъдеш ангел трябва да бъдеш красив, а пък за да бъдеш Божествен, трябва да вземаш най-малкото. Като ти дадат една бучка захар, цял ден да носиш бучката и да и се радваш. Аз съм гледал дете: то ще близне бучката захар и пак ще я тури в джоба си и ще се радва и после пак ще я извади и ще я близне.
    Какво сме добили досега? Ти си бил красив, но един ден се погледнеш и виждаш, че си остарял. Ти си обичал всички и всички са те обичали. Дойде един ден и никой не те обича. Синовете, приятелите, зетьовете казват за тебе – стария човек – Господ да си го прибере, да си отиде. Няма по-голямо страдание от това.
    Сега искам да ви наведа на следното: не да бъдете богати, защото вие сте богати. По-голямо богатство никой не може да ви даде. Не да ви дам знание, знание имате много, имате много библиотеки, книги, учени работи, но не умеете да ги четете. И свобода имате много, но сте вързани. Децата някой път връзват бръмбари, бръмбара хвръкне, и понеже е вързан с конец за крака, пак тупне на земята, пада. Ти искаш да бъдеш свободен, но някое дете те е вързало за крака. Хвръкнеш и туп, паднеш, защото си вързан от едно дете, което си играе с тебе. Ти обичаш някого, но са те вързали и цял ден се мъчиш. Пари имаш, всичко имаш, но казваш: няма да изляза днес, за да не ме оберат. Връзва се за парите. Казваш: пари имам, няма да изляза, за да не ми разбият касата. Питам: парите нуждаят ли се от пазене.
    Единственото нещо, което не познава Любовта, а познава всички хора, това са парите. За парите е все едно дали са в цигански джоб или в джоба на царя.
    Престанете да се самоизмамвате в Любовта! Преди години, дойде при мене един млад момък и ми каза така: търся да обикна някого. Казах му: защо не обикнеш баща си и майка си, които са ти дали живот. Той каза: невежи са, не харесвам характера на майка си.
    Майка ти девет месеца те е носила с любов. Че ти ако не обичаш майка си, никого не можеш да обичаш. Един човек, който не обича Бога, никого не може да обича.
    Някой казва: Аз те обичам. Аз зная колко ме обича. Ако съм кокошка, ще дойде една вечер при мене ще отреже главата ми, ще оскубе перата ми, ще ме опече. Ако съм ябълка, зная как ще ме обича. Нещата, които обичате, какво ги правите. Които са за ядене ги ядете; които са за яздене ги яздите; които са за горене ги изгаряте. Гориш дървата. Това е любов.
    Това е Живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.
    Значи, това е живот вечен, отдалеч да видиш слънцето на живота да изгрява и да се радваш. Когато то дойде на зенита, пак да се радваш, когато това слънце залязва, това е човешката Любов: пак да се радваш.
    Сега. При сегашните условия, вие казвате: кой може да ни избави да освободи хората. Само Бог освобождава хората.
    Колко е мъчно да се разбере живота. Ние съвременните хора не живеем настоящия живот, а живеем един живот на миналото, един живот на хиляди години назад, това са минали понятия, с които живеем. Някой път си недоволен, искаш да си отмъстиш и пр. Това е все живот на миналото. Бог е Любов, всичко в света е красиво и хубаво, а ние сме недоволни, то е от миналото. Понеже си бил богат, но богатството ти е взето; имал си знание и си го изгубил; едно време си имал хубава памет, но сега забравяш; едно време си бил силен, но сега усещаш, че силите ти са те напуснали. Къде са отишли силите ти? Това са заблуждения на миналото.
    И това е Живот вечен да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго, Бога и Христа, Когото Си изпратил.
    Това е живот вечен да се освободим от всички минали заблуждения и да дойдем до Новото, което Бог ни дава.
    Бог изисква да разберем живота, който ни дал на земята. Например ти дадеш на един човек една чаша вода и цял ден да се радваш, че си дал една чаша вода някому. Дал си някому един плод и да се радваш, че си имал условия да му дадеш един плод. Това е служене на Бога.
    Да се радваш цял ден, че си срещнал един човек и си му казал една хубава дума.
    А пък ние сега говорим, че има ангели, че има онзи свят и пр. Има ги, всичките тия работи. Но това знание не е достатъчно.
    За да разберете Любовта искайте най-малкото. При Христа дойдоха двама Негови ученици и поискаха от Него следното: единият да седне от ляво, а пък другият от дясно на Него. Голяма работа искаха. Христос им каза: „Не знаете какво искате“. Те му казаха: „Как да не знаем“. Христос им каза: „Делата, които Аз правя, можете да ги правите и вие... Аз се кръщавам, можете да се кръстите и чашата, с която Аз пия, можете да я изпиете, но да седнете отдясно и отляво на Мене, това може да даде само Отец.“
    Бог дава най-малкото. В света най-малкото дава Господ. Бог е дал най-многото: Той е създал света, а пък за нас е дал най-малкото. Ти казваш: „То е много малко“. Едно житно зърно е малко, но като се посява последователно десет години, то расте е се увеличава и става много. Малкото расте, а пък голямото не може да расте.
    Ако нямаш най-малкото от Любовта, не можеш да я разбереш.
    Ако нямаш най-малкото от Мъдростта, не можещ да я разбереш.
    Ако нямаш най-малкото от Истината, свобода не можеш да имаш.
    Бъдете сега доволни от най-малкото, което ви е дадено. То е много трудна работа. Дадат ти едно зрънце. Ти ще го хвърлиш, като кажеш, че е много малко.
    Поставете най-малкото от Любовта в сърцето си. Поставете най-малкото от Мъдростта в ума си. И поставете най-малкото от Истината в душата си и ще добиете едно знание, което е следното: „Това е Живот вечен да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“.
    Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя.
    „Аз Съм Пътят, Истината и Животът“.
    И тогава да кажеш: „Ти Си Господи, Пътя, Истината и Живота и аз ще ходя този Път с Тебе заедно“.
    Песен: „Аз мога да любя“.
    Отче наш.
    След това се направи следното упражнение: Двете ръце съединени над главата в остър ъгъл. Те три пъти слизат до главата и се издигат и след това се спущат бавно надолу като обливане. След упражнението Учителят каза: Първото движение се свързва с думите: „И това е Живот вечен да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Второто движение се свързва с думите: „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя“. Третото движение има връзка с думите: „Аз Съм Пътят, Истината и Живота“.
    При всяко едно от тези три движения мислено се изговаря съответният стих.
     
    I Неделно Утринно слово,
    държано от Учителя на 19.3.1944 г. 6 ч. с., в с. Мърчаево, Софийско
  19. Слънчева

    Дете

    От Слънчева,

    Едно дете на края на дъгата

    полива цвете и се смее.

    Танцува сякаш, помаха ми с ръката,

    а рокличката му белее...

    Едно дете сега свободно тича

    душата му лети и пее.

    Едно момиче, толкова обичано,

    при ангелите нежни ще живее...

    3.4.19г
  20. Слънчева

    Познат от Него

    От Слънчева,

    /откъси/

    Казват някои, че в Индия се явили някакви си „нестинари", играят в огън и не изгарят. Те взимали със себе си и други няколко души, прекарват и тях през огън, и те не изгарят. Запалват няколко кола дърва, влизат в тия големи, буйни пламъци и нищо не им става. Ако това ставаше в България, българското правителство щеше да ги вземе за чудо и ще каже, че това е дяволска работа. Действително, и дяволът ходи по пламъци, но и ангелите също тъй стъпват в такива пламъци и не изгарят. Та казвам: ако ние добием Божествената Любов, тя ще ни освободи от сегашните страдания и недоразумения, които сега съществуват. Смъртта също така ще изчезне, всички болести ще изчезнат. Вие казвате: аз любя Бога. Казвам: ако Любовта ти в Бога е вярна, смъртта ще дойде, тя ще бъде първият пробен камък, който ще те опита, дали имаш любов към Бога или нямаш. Тя ще ти каже: ако имаш любов към Бога, аз няма да ти направя нищо, ще отстъпя; но ако нямаш, ще те стъпча тъй, както всичките тъпча. Ако имаш любов към Бога, на гърба ми ще бъдеш; ако нямаш любов към Бога, под краката ми ще бъдеш. Казват: много светии има на небето. Колко светии има сега по църквите? Проверявали ли сте, дали има поне 100 светии? Не е достатъчно само тъй да твърдите, без да сте проверили. Нещата в света могат да се познаят само по онзи велик закон – любов към Бога. Всеки от вас може да провери, дали е в небето, или не; дали е праведен, или не. Нещата могат да се проверяват само по закона на Любовта. И ако всинца ние сме направени по образ и подобие Божие, тъй както казва Писанието, много лесно ще проверим нещата. Вие правили ли сте проверка, дали вашият образ е същия или се е изменил? Ще кажете: ама някои християни подържат, че са новородени. Аз ги поздравявам, но зная, че новородените грях не правят. Сега не искам да се смущавате. Тези, които са новородени, знаят Истината. Някои хора са на път да се новородят. Новороденият в Бога всякога, за вечни времена трябва да се храни с млякото на Любовта и ако не се храни с него, ще пропадне. Тъй е и на земята: майката не трябва само да роди едно дете, но трябва и да го храни със своето мляко. Същото е и с всяко новородено дете от Бога – трябва да се храни със словесното мляко на Любовта. Някои мислят, че като се родят, всичко е свършено, а един вечен непрекъснат процес. Не, раждането не е един временен процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от фаза във фаза, от сила в сила. В раждането трябва да става постоянно разширение. А сега правят въпрос, как може човек да се прероди. Това е неразбиране на нещата. Този въпрос е за едно пробудено съзнание, той е въпрос на бъдещата наука. Въпроса за Любовта към Бога е въпрос за просветения човешки дух, въпрос за просветената човешка душа, въпрос за просветения човешки ум. Когато всички тия неща се съединят целокупно, когато всяко противоречие и всяко съмнение изчезне, само тогава ние ще се домогнем до въпроса за Любовта и ще се съединим с Бога. Някой казва: и аз се занимавам с Любовта, търся своята сродна душа. Та ние виждаме какви са сродните души. Сродната си душа човек ще намери само тогава, когато възлюби Бога. Никой не може да намери сродната си душа без Бога. Сега светът е пълен с любовни писма, хората все търсят сродните си души. И колко пъти вие сте писали такива любовни писма! „Изгоря ми сърцето без тебе, не мога без тебе!".... Не, за в бъдеще момите ще пишат любовни писма със следното съдържание: „Гори сърцето ми от любов но не изгаря. Или, сърцето ми свети от любов и се разширява. Сърцето ми може да обхване всички и съм готова на всички жертви. Аз мога да живея само с Бога.” Като казва, че може да живея с всички подразбира Бога.

    Като ви говоря тази велика Истина, моята мисъл не е само да засегна на ума ви, но тази идея – Любов към Бога да стане във вас тъй жива, тъй интензивна, както кръвта, която се движи по цялото човешко тяло. Тази мисъл върви по цялата вселена, обикаля навсякъде. Аз не я говоря само пред вас, за да произведа ефект или за да ви омотая, или да ви накарам да вярвате. Това не е вяра. Че всички са говорили така. Ако аз целя едно от тия неща, моята мисъл тогава представлява нищо друго, освен едни джибри, пращини. Знаете ли какво значи джибри? След като изцедят гроздето, каквото остане от него, чепките му се наричат пращини. Това обаче, не е верую. На света сега трябва една религия, която да съедини в себе си всички религии, но тази религия може да добие само при едно условие – Любов към Бога. Любов обща, която да свърже всички хора в едно. Павел, който бил дълбок познавач на духовните истини, казва, че всички хора нямат туй знание. И в сегашния свят всички хора нямат това знание, нямат това разбиране. Но това съзнание вече слиза отгоре прониква в умовете на хората. И всички хора сега търсят един нов път за обединение; всички търсят този велик закон, който ще обедини хората, а той е Любовта.

    И вие трябва да проучвате Любовта, като една вътрешна сила. Запример, колцина от вас са проучвали своето естество? Знаете ли, колко главни нервни системи има в тялото ви? Някои ги делят на три, някои на седем, а именно: мозъчна, мускулна или двигателна, дихателна, кръвоносна, храносмилателна система за очистване и система за чувствуване. Тия системи съставляват седемте здравословни темпераменти у човека. Тия темпераменти в своя състав, са съединени с сегашната материя. Запример, изучавали ли сте, какво влияние упражнява желязото в човешката кръв, когато е в съединение и когато е в свободно състояние? Изучавали ли сте, какво влияние оказва оловото, среброто и другите метали в човешката кръв? С какво сте се занимавали тогава? Някоя от вас е много изкусна шивачка, знае много хубаво да бродира, много хубави работи може да ушие. Друг някой е краснописец, пише много хубаво; трети пък е поет, съчинява много хубави стихове, знае всички правила, как да нарежда римите; някой пък проповядва много хубаво, логически се изказва; друг някой е музикант, знае как да свири, всяка нота туря на местото й и т.н. Но трябва друго едно звено във всички тия работи, За кого трябва на пише поета? За кого трябва да свири музиканта? Някоя майка ще каже: да си имам едно детенце! Е хубаво, всички ония майки, които имат деца, благодарни ли са от децата си? Всички ония учители, които имат ученици, благодарни ли са от учениците си? Всички ония свещеници, доволни ли са от слушателите си в църквата. Защо е тази разхалтавеност навсякъде? Вземете, например в България, аз следя от 20 години насам какви ли не хули се пишат в вестниците? Това е една културна България, която иска да се подигне. Свещениците, като слушат за това учение, казват: туй не е Истината, тук се крие някаква лъжа! Казвам: тогава кажете вие Истината! Аз нямам нищо против, излезте вие да кажете Истината. Който и да е тук в България и навсякъде другаде, нека излезе да каже Истината! Защо се явили българите на земята? Да станат велик народ ли? Не, българите са слуги на Бога, и трябва да слугуват на. Бога на Любовта – нищо повече! Защо се явили англичаните, французите, русите? Всички народи са слуги на Бога и трябва да слугуват на великата идея – Любовта. Всички трябва да бъдат носители на Божественото. Защо са тия свещеници и владици? Те са служители на Бога! Те трябва да носят тази велика идея и да учат хората на великата Истина. Защо са тия проповедници? Защо са тия правници, които пишат закони? Защо са тия млади и стари? Вие се намирате пред една велика фаза на човешкия живот и нима да се мине дълго време, всички вие ще минете през огъня. Цялата земя ще бъде в пламъци. Питам ви: вие ще можете ли да изпъплите през огъня, както онези индийци? Ще кажете: дано не е в наше време. – Във ваше време ще бъде. Ама след колко години? – Не е въпрос след колко години, но като питате ще ви кажа: след 10 години ще мине тази огнена вълна и ще очисти света. Земята е опетнена. Всички нечистотии, които съществуват от хиляди години, не само у хората, но и у животните, всички човешки мисли и желания и чувства ще минат през пречистване, ще се дезинфекцират по най-добрия начин. Ами какво ще каже онази певица, която днес има хубав глас, но не се минават и 5 – 6 години и не ще може да пее? Какво ще каже онзи цигулар, който днес свири хубаво, но след като му направят операция на ръката, повече не може да свири? От немай къде пише поетът; от немай къде свири цигуларят; от немай къде пее певицата; от немай къде говори проповедникът. Всички служат на сила. От любов никой не служи. Ще ме извините за тия думи и да не разберете, че само аз съм, който служа от любов. Не, има и мнозина други, които служат на Бога от любов. Поне в Евангелието се казва, че има 144,000 души, които служат на Бога. От толкова хиляди години 144,000 души изявяват Божията Любов и направляват своите мисли към Бога с едно сърце, с един ум, с една душа с един дух. Това са 144,000 души, на които ние знаем имената! Сега, ако река да ви ги изброявам, трябва да направя един поменик, както правят свещениците. Аз ще оставя това за друг път. Те не са един, не са 100, ни са нито 1000. Колко дни трябва да ме слушате да ви ги изброявам? И то само имена! Но аз ще ви кажа едно име в света, което трябва да знаете, не сега, може би в следната, във втората, в третата, в четвъртата беседа или в друга някоя. Едно име ще ви кажа, пригответе само сърцата си! Един ум трябва да имате всички! Туй име ще произведе във вас същия резултат, какъвто резултат произвежда онази бистра, студена водица за жадния пътник. Туй име ще произведе такъв ефект, такова утоляване на глада, каквото произвежда пресният хлебец за гладния човек. Туй име ще внесе едно осмисляне в живота ви, защото без вяра живота ви ще се обезсмисли. Ако направите 1000 халки и не ги съедините, не ги турите в работа, или ако направите 1000 колелца и не ги впрегнете в работа, останат неизползувани всичкият ви труд от хиляди години, всичките ваши мисли не ще могат да се съсредоточат към една велика цел, която ние наричаме „любов към Истината”. И самият ви живот ще се обезсмисли, и вие ще прекарате най-тъмните часове на отчаяние, туй което хората наричат „ад на земята или смърт"...

    И сега, след като съм ви проповядвал, казвате: кажете ни една истина! Ето, казвам ви една Истина, но във вас остава едно съмнение, дали е тъй, както Учителят казва? Аз питам: ти разбра ли ме, какво исках да ти кажа? За да ме разберете, вие трябва да гледате на Бога тъй както аз гледам Неговото лице. За да разберем слънцето, трябва еднакво да възприемаме неговата светлина. Ние трябва да знаем положителната страна на живота, а сегашните учени хора казват: ако ние гледаме Бога, всякаква култура ще се спре, затова по-добре да Го не виждаме. Ето първата и най-голяма лъжа в света! Значи, вън от Бога има култура, а вътре в Бога няма култура. Не, всяка култура в света, всяко възвишено чувство на човешкия дух започва с онзи дълбок стремеж на духа към Любовта. Човек иска да обича някого в света. Туй е Божествено в нас, което иска да се прояви. То е едно вътрешно стремление на духа. Оставете всеки човек свободен! Нека Божественото работи в него! Вие не знаете той кого обича, той не се е изявил още. Не се самоизлъгвайте! Той има един идеал в своята душа. Вие може да любите само душа, която е съвършена и чиста, както Господ е чист. Ако някой от вас мисли, че може да го обичат такъв какъвто е, лъже се. Докато някой мисли, че ти си идеален, че ти си чист, той те обича, но в момента, когато съзнае, че имаш някакъв порок, той не може да те обича, и всичкото щастие помежду ви изчезва. Някой казва: аз мога да обичам някой човек макар да е и с порок. Да, едно дърво може да вирее и с червеи, но неговите плодове стават хилави и клонищата му почват да съхнат. Вие ще кажете: е, при сегашните условия може и така. Всички разумни същества съставляват условия за нас. И всички, разумни същества са създали най-добрите условия за нас в света. И тъй, Божията Любов, за която аз ви говоря, внася разширение в съзнанието, затова човек трябва да се стреми към абсолютна чистота в себе си. Той трябва да гледа на Любовта като на един вътрешен принцип, като на една вътрешна сила, която трябва да работи в него, без да го смущава външната природа. Онзи човек, който има Любовта в себе си, е като огънят, всичко ще пояде и така ще изчисти живота си, ще изчисти цялата среда, в която живее. Това се отнася до праведния, до любящия човек – той всичко изчиства: И човекът на Любовта за в бъдеще ще се познава по това! : ако неговата любов може да те очисти, тя е Божествена. Опетнява ли те неговата любов, тя е човешка. Някой казва: побеля ми главата от любов. Тази любов я знаем ние. Любов, която внася топлина в сърцето, светлина в ума, младост в душата и крепкост в духа, това е Божията Любов. Любов, която омаломощава човешкия дух, която смалява човешката душа, която опорочава човешкото сърце, която изопачава човешкия ум, която внася всички болезнени състояния, неврастения, която съществува в света не се лъжете, това е една фиктивна любов. И ще кажат някои: Христос ни спасява. Да, спасява, но с какво? – Със своята Любов към Бога. Бог е, Който чрез Любовта може да ни спаси. Когато влезем в Божията Любов, всички ние ще бъдем спасени. Не само „спасени" нещо повече се изисква от Любовта. Спасението е за децата. Възрастните души, обаче, търсят онзи велик живот, дето всички трябва да станат силни. Силни в какво?–Силни в Любовта. Та казвам: понеже всички вие искате да бъдете щастливи, аз ви показвам пътя на щастието. Понеже всички вие искате да имате знание, аз ви показвам пътя на знанието. Понеже всички вие искате да бъдете богати, аз ви показвам пътя на богатството. Понеже всички вие искате да бъдете млади, аз ви показвам пътя на младостта. Този е пътят сега! Тук се изисква вяра, а не вярвания и суеверие. Вера! Сега някои ще кажат: дали е така? Онзи, който ама това съзнание, трябва да знае, че в нас има само една мисъл: Бог е Любов, в която абсолютно няма никаква злоба. Бог е любов, в която няма никакъв порок. Бог е Любов, в която царува абсолютна чистота, абсолютна светлина и радост и веселие и всичките блага в света. Това наричат закон на онова вътрешно блаженство. Това е онази велика наука – Любов към Бога, която всички възвишени души са изучавали. Този е великият път, по който са минали всички възвишени души. И вие трябва да учите това знание, тази наука – нищо повече. Веднага турете въпроса ребром и си напишете: Любов към Бога! Станеш сутрин, кажи си; любов към Бога! Любов към Единния Бог! Този Бог ще туриш в себе си. И тогава ще се изпълнят думите: „Ако люби някой Бога, той е познат от Него". Бог ще ви познае. И щом тръгнете от тази свят за горе Той ще каже: „Нека дойде при мене! Аз го познавам. Отворете му вратата. Той е онзи младият син, който е ходил в странство и е научил великият урок на Любовта и със смирение казва: „Отче, аз познах, че само любовта към Тебе е великият смисъл на живота". Който люби Бога, щом отиде в другия свят, ще има „carte blanche" ще има една отворена врата за него, и Господ ще каже: „Нека дойде този син при мене!" А всички ония, които нямат това знание, ще се намерят отново на земята – в много църкви, в много народи. С хиляди години ще прекарат там, докато дойдат до положение да познаят, че само Любовта свързва хората, осмисля живота и дава благоденствие, сила, крепост, благост и мощ на човешкия дух. Аз ви желая, да кажа, че желая, това значи да ви се налагам. Ако ви кажа „ако обичате", то е да ви туря във вярвания, и него не искам да направя. Ако ви кажа, че някой ангел ще дойде отгоре, то е суеверие. Какво да ви кажа? На български език няма подходящи думи, с които да ви изкажа тази велика Истина, че да останете абсолютни свободни, да не остане никакво съмнение във вас. Мога да се изкажа и другояче, но кажете ми едно предложение в български език, с което да кажа тази Истина, че да няма двусмислие...

    Желая мнозина от вас, които сте смутени, тъжни, обременени с мъчнотиите на физическия живот, кажете си: има спасение заради нас! Има Един, който мисли заради нас, Когото ние можем да любим, Който всякога може да ни бъде верен и никога не ще ни изневери! Има Един! Кой е? – Ще потърсите Неговото име и ще Го прочетете, То е написано във вашите души. Само така ще видите, че моите думи са верни. Потърсете Го в книгата! Която е носил този ангел! Може и вие да намерите, като Аниела, че някои букви липсват, но това да не ви смущава. Ако малко се учудите, непременно и вие 60 години наред ще прекарате пак на земята в противоречия и нищо няма да разрешите. И тъй, Бог е любов, Бог е Живот, Бог е Светлина!


    Познат от Него - Беседа, държана от Учителя на 7 февруари, 1926 г. в гр. София.
  21. Слънчева
    Животът е изкуство, вследствие на което трябва да се изучава като изкуство. Същевременно животът е и наука. Следователно, когато разглеждаме живота като изкуство, ние трябва да го поставим по отношение на вътрешното съзнание, което свързва всички факти на живота в едно цяло. При това, тия факти трябва да се тълкуват положително, всеки от който да се постави на своето място по отношение на целокупния живот, както и по отношение на всички живи същества. Това може да се постигне при положение, когато човек има частично, или индивидуално отношение към космоса. В този случай, аз разглеждам космоса като живо същество. Космическото съзнание има пред вид човека само тогава, когато неговото съзнание е будно и в четирите свои области: като съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Днес хората се намират на повърхнината на космическото съзнание, тъй щото, каквото започват, от негово гледище, всичко свършват успешно.
    Като говорят за живота, сегашните хора имат пред вид главно материалните работи, материалните интереси на хората. Обаче, материалните блага са последните блага в света. Когато от невидимия свят решат да уморят някого, да го лишат от живота, дават му материални блага. Например, достатъчно е да окачат на врата на някого торба със злато и да го пуснат в морето. Затова и мъдрецът е казал: Господи, не ми давай богатства, да не потъна на дъното на морето. Не ми давай и голяма сиромашия, да не олекна много, че вятърът да ме отнесе някъде. Тъй щото, ако човек е богат, има опасност да не потъне в морето; ако е сиромах, има опасност вятърът да не го отнесе. Значи, колкото е опасно голямото богатство за човека, толкова е опасна и голямата сиромашия.
    Казано е в Евангелието: „Блажени нищите духом". Под „нищ духом" не се разбира сиромах човек. Някой може да е сиромах и да бъде горделив. Или, може да бъде богат и пак да е нищ духом. Когато постъпва в училище, ученикът не трябва да мисли за своя произход. Не бъдете като горделивите царски синове, които, като постъпват в училище, мислят, че много знаят. Те знаят толкова, колкото знаят и другите ученици. А това, че имали царска кръв, те трябва да знаят, че тази кръв е човешка, и като така, еднаква с кръвта на всички хора. Тъй щото, първата задача на ученика е да учи, да придобие достойнство от знанието, което всеки ден черпи от училището, а не да се гордее със своето произхождение и със своята кръв. Някой казва, че се обърнал вече към Бога. — Това още не е достатъчно. Да се обърне към Бога, това е в реда на нещата, но след като се обърне към Бога, той трябва да влезе в Царството Божие. На същото основание, казвам: ученикът не се нуждае само от знания, но той трябва да има и характер, с нищо да не се подкупва. Истински характер е този, който с нищо не се подкупва: и цялата земя да му дадат, той пак няма да се подкупи. Човек още не е минал през всички процеси на живота, да изпита характера си. Всичко, каквото животът и природата дават на човека, имат за цел да изпитат устойчивостта на неговия характер, като морално същество. И след като се изпита и познае, едва тогава човек може да говори за любов. Любовта се проявява само при морално стабилен човек. Когато човек изгуби своята морална стабилност, и любовта изчезва от него. Казвате: Какво правят тогава грешните хора без любов? Любовта се проявява и между грешните, но там тя произвежда големи страдания. Бог е и в ада, но там Той произвежда такъв огън, какъвто никой не би пожелал.
    И тъй, щастието ви зависи от вашите разбирания, от това, което правите във време и пространство. В това отношение, всеки ден стават промени в човешката душа, както и в съзнанието му. Обаче, каквито и да са тези промени, мирът на човека не трябва да се нарушава. По повърхнината на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката душа, както и на съзнанието му, могат да стават ред промени, обаче, дойде ли въпрос до вътрешното му естество, никакви колебания и смущения не се позволяват. Каквито усилия да правите, през каквито изпитания да минавате, те са необходими за вашето развитие. От всичко трябва да се учите. Добрият човек може да бъде и богат, и сиромах — той от всичко се учи. Сиромашията и богатството са вътрешни, а не външни процеси. Когато човек раздаде богатството си на другите и остане сиромах, той е добър човек. И обратно: ако задържи всичкото си богатство само за себе си и не помисли за другите, той е лош човек.
    Питам: какво разбирате под връзка на съзнанието? Под връзка на съзнанието се разбират правилни отношения към Първата Причина, или към Космоса, или към Бога. Като говорите за Бога, това още не означава, че Той живее във вас. В тялото на човека Бог не може да живее, но Той живее в неговата душа. Днес човешката душа не е напълно в тялото му. Човешкото тяло още не е устроено, както трябва, т. е. не е още добре организирано. Един ден, когато човешкото тяло се устрои добре, тогава душата му ще се въплъти напълно в него, и той ще стане безсмъртен. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие, но това още не е реализирано. Човек е създаден по образ и подобие Божие, но още не е направен така. И наистина, казвате, че Бог е всезнаещ, обаче, човек не е всезнаещ. Знае ли той, какво има на слънцето? Знае ли той, какво в същност е въздухът? Знае ли, на каква височина достига атмосферата около земята? Знае ли, какво има в дълбочината на океана? Знае ли, какво има в центъра на земята? Защо не знае всичко това? Нали е създаден по образ и подобие Божие? Само онзи може да знае тези неща, в когото космическото съзнание е пробудено. Той може да напуща тялото си и да обикаля цялата земя, да влиза във вътрешността й, да види, от каква материя е направена, от колко пласта е съставена. Той може да слиза и на дъното на океана, както да отива и на слънцето. Много неща знае този човек, но нищо не съобщава за тях. Ако някой от вас на сън само отиде на слънцето, всички вестници ще пишат за него. Така постъпват децата. Те обичат да се хвалят. Каквото чуят, или видят, веднага съобщават на всички. Обаче, който е развил в себе си космическото съзнание, той е разумен човек. Той знае, какви усилия, колко работа, колко енергия е иждивил, докато стигне до това положение. Той постъпва внимателно, за да не изгуби това съзнание. Големи препятствия е срещнал той в пътя си, докато развие своето космическо съзнание. Щом стигне до това положение, той счита понякога земното богатство за спънка, а земната сиромашия — за благословение.
    Един богат американец вложил шест хиляди долара в една банка, да му послужат на стари години. От този ден той престанал да спи, престанал да се моли, все за банката мислил. Най-после той решил да се освободи от това тежко състояние: извадил парите си от банката, раздал ги на бедни и се успокоил, започнал да се моли на Бога усърдно. Значи, вярата му в шестте хиляди долара била спънка в неговия живот. Този пример не се отнася за бедните хора. Те ще си кажат: Като имаме тия пари, ние и спокойствие ще имаме. Този пример се отнася до вас, като ученици, които искате да направите връзка в съзнанието си, да дойдете до космическото съзнание. Докато това съзнание не се е пробудило във вас, вие можете да внасяте парите си в разни банки. Щом се пробуди, без да мислите много, ще извадите шесте хиляди долари от банката и ще ги раздадете на бедни. Докато сте обикновени хора, в реда на нещата е да внасяте парите си в банки. Щом станете необикновени, ще вършите необикновени работи. Христос е казал: „Не влагайте съкровищата си там, дето ръжда и молци ги изяждат, но вложете ги в небесните банки, дето нито молец, нито ръжда ще ги изядат!" Вие ходили ли сте в тия банки? Знаете ли, какъв е редът и порядъкът там? Вложите ли парите си в тия банки, и след хиляди години да отидете, ще си ги вземете, без да се е изгубила стотинка от тях. И най-малкият капитал да сте вложили, той ще ви се върне без никакви удържки, без никакво накърняване. Но и за най-малкия заем, който сте направили в една от Божествените банки, също така се държи сметка. Ще ви извикат и ще кажат: Платете си заема, който сте направили преди еди-колко си хиляди години! Там за всичко се държи сметка.
    Сега, ще ви задам няколко въпроса: Защо, когато обичате някого, трябва да го питате, обича ли ви и той? И защо трябва да му кажете, че го обичате? Защо трябва да ви говоря днес? Вие сами не можете ли да се учите? Ще кажете, че ви говоря, защото служа на Бога. Да служите на Бога, подразбира да приложите Неговия закон на земята. По този начин само хората ще направляват своя живот. Ако хората живеят според свои закони, а говорят за Божествени, техният живот няма да устои. Може ли да устои връзката между две въжета, едното от които е здраво, а другото слабо? — Не може. Такова нещо представя връзката между Божествения и човешкия живот, ако човешкият живот не се ръководи от Божествения. Когато между съзнанията на двама души се прави връзка, и двете съзнания трябва да бъдат еднакво силни. Силен човек е онзи, на когото съзнанието е винаги будно. Будно съзнание пък е това, в което няма никакво прекъсване. Греховете и страданията на хората се дължат на отклоненията, които стават в техните съзнания. Например, някой човек отваря Евангелието всеки ден, да прочете поне един стих от него. Една сутрин, обаче, казва: И без четене на стихове може. Щом каже така, в съзнанието му се вмъква нещо чуждо, което го отклонява, прекъсва връзката му. Когато съзнанието на човека се прекъсне, той не може вече да контролира своите мисли, чувства и постъпки. При теи прекъсвания на съзнанието, човек губи своя дух, губи смисъла на живота. Изпитанията, страданията, сиромашията стават причина да се прекъсва съзнанието на човека. Някои хора в сиромашията си са много ревностни към Бога. Те се молят, работят, подвизават се духовно. Щом забогатеят, забравят Бога. Не, човек трябва да тьрси Бога и като богат, и като сиромах, и като учен, и като прост.
    Най-красивото нещо е човек да гледа на живота като на изкуство и като на наука. Чрез тази наука той ще създаде в себе си характер, чрез който ще моделира своя ум и своето сърце. Да моделира ума и сърцето си, това значи да моделира, да оформи, да организира мислите и чувствата си. Ако срещнете човек, в когото мислите и чувствата не са организирани, ще кажете, че съзнанието му е прекъснато. И наистина, всяко прекъсване на съзнанието създава в човека известна аномалия. За такъв човек се казва, че е особен. Той се намира под чуждо влияние на безброй същества около него. Мускулите на ръцете и краката му треперят, цялата му нервна система е разклатена. Всичко в него е в дисхармония. Ако хванете ръката на този човек, тя е разслабена, мека, отпусната. Често развалените хора имат такива ръце. Развалени, значи развъртяни, развинтени. Развратен, развален човек е този, който не върви в Божия път. Той не може да задържа в себе си и най-малкото количество Божествена енергия, понеже има дупки, през която тя изтича. Като резултат на това изтичане, идат различните болести. Това изтичане на енергията от човека се нарича в науката демагнетизиране. Много от болестите на съвременните хора се дължат, именно, на това демагнетизиране. Главоболието, например, се дължи, или на натрупване излишък на енергия в стомаха, която не може да се пласира, или на недостиг на енергия в стомаха. Това показва, че между главата и стомаха има известна връзка.
    Като се знае това, човек трябва да регулира силите в своя организъм. Това може да се постигне чрез връзка с Първата Причина, с космическото съзнание. Само по този начин човек може правилно да се лекува. Космическото съзнание е в сила да регулира енергиите в човешкия организъм, като ги насочва в права посока. Когато имате връзка с Божественото, или космическото съзнание, и започнете да изучавате някой предмет, то ще хвърли светлина във вашето съзнание, и вие лесно ще изучите този предмет. На това се дължи факта, дето едни хора разбират Библията правилно, по дух, по вътрешен смисъл, а други я взимат само в буквален смисъл. Пьрвите имат връзка с космическото съзнание, а вторите — нямат такава връзка. Да разбирате Библията правилно, това е изкуство и наука. Да разбирате вътрешната връзка на живота, това е изкуство и наука.
    Като ученици на Великата Школа, вие се различавате помежду си по възраст, по опитности, по преживявания, вследствие на което едни от вас са стари души, а други — млади души. Като не знаете това, вие казвате: Защо тия млади момичета и момчета са влезли в Школата? — Вие не знаете още, дали те са млади, или не. Дали човек е млад, или стар, това зависи от възрастта на неговата душа. Някой може да е 15—20 годишен, но като душа да е стар; друг може да е 60—70 годишен, но като душа да е млад. Казвам: който не разбира живота като изкуство и като наука, той е млада душа, безразлично, на каква физическа възраст е на земята. В това отношение, всеки трябва да се стреми да разбира живота като изкуство и като наука. Като разберете живота така, ще видите, какво велико бъдеще се разкрива пред вас. И млади души да сте, пак е добре, но трябва да знаете положението и мястото си в природата. И млади, и стари души, всички трябва да работите, да развивате космическото съзнание в себе си. Ако с това съзнание започнете да изучавате астрологията, ще знаете, на кое място трябва да поставите всяка планета. Ако всяка планета поставите на мястото й, вие ще се домогнете до живота като изкуство и като наука. Тогава ще можете да гадаете върху събитията, които се случават в живота. Същевременно ще гадаете и върху събитията във вашия живот, ще знаете всяка година, какво ви предстои да минете. Само онзи може да гадае бъдещето си, в когото е пробудено вече космическото съзнание.
    Във връзка с въпроса за предсказване бъдещето на човека, турците казват: Каква полза от гадането, когато никой не може да отмени това, което е писано на човека? — Вярно е, че има неща, които, веднъж определени, не могат да се отменят, но те могат да се отложат. Когато човек не е готов да посрещне нещо, било добро или зло, това нещо може да се отложи. Едно е важно за човека днес: той не трябва да мисли, как може да отмени лошите условия, които му се готвят, но да работи върху себе си съзнателно, с цел да приготви добри условия за своето бъдеще. Тези добри условия ще го поставят при същите условия и в невидимия свят. Ако води непорядъчен живот, без да иска, той си приготвя лоши бъдещи условия, които ще го заведат в ада, в тъй наречената „тринадесета сфера на земята". Подобното подобно привлича.
    Ще ви дам едно правило за живота : всяка сутрин, преди да започнете работата си, отправете съзнанието си само за две минути към космическото съзнание, да се свържете с всички живи същества на земята. През тези две минути постарайте се абсолютно да се отделите от този свят, като че около вас нищо не съществува. Първи англичаните направиха този опит. След свършване на общоевропейската война, в цяла Англия се издаде заповед, на еди-кое си число, в точно определен час, за две минути да спре всякакво движение, всички фабрики, работилници, училища, всякакви заведения, и кой дето се намира, да отправи мисълта си към Бога, към невидимия свят, да се свърже с него. Красив момент е този! Две минути цял народ да посвети на Бога! Ако един ден се определят пет минути — още по-добре. Цяла Англия спря своя обикновен живот, своите ежедневни работи за две минути, за да се свърже с Бога. Какво би било, ако цялото човечество определи един такъв момент за връзка с невидимия свят! Мощна вълна би се разляла из целия свят!
    Сега и на вас казвам: всяка сутрин, след ставане, ще определите две минути за връзка с невидимия свят. Силата на човека седи във връзката му с невидимия свят. Всички, които са завършили своето развитие и се интересуват от човечеството, имат тази опитност. За вас е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си към космическото, Божественото съзнание, за да се свържете с напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас. Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия през съзнанието ви, за да можете през целия ден да се чувствувате силни, мощни по мисъл, по чувства, по дух, да свършите успешно работата си през деня. И тогава ще отправите благодарността си към невидимия свят. Две минути са достатъчни за вас. Някои се оплакват, че нямат време за духовна работа. Не, само две минути са нужни на човека, за да се свърже с невидимия свят.
    Като ученици, предстои ви вътрешна работа. Способният ученик пише хубаво, говори хубаво, рисува хубаво, свири хубаво, чувства и мисли правилно. Това значи да разбира човек живота като изкуство и като наука. Изкуство е да знае човек, как да услужва. Едно е нужно за това: сърцето му да е отворено, щедро. Щом сърцето на човека е отворено, хиляди начини има, чрез които той може да помага, да услужва на другите. Изкуство е, наука е да знае човек, как да взима и как да дава. Така трябва да искате, че да останат доволни от вас и да кажат: Дано този брат и друг път дойде да ми иска нещо. Така трябва да свирите, че да останат доволни от вас, да пожелаят и друг път да им свирите. Това значи да разбирате живота като изкуства и като наука. Това не може да се придобие в един ден, нито в една година — това е задача на вековете. Но работата в това направление донася всеки ден несметни богатства. В един ден човек милиардер не става, но като придобива всеки ден по няколко милиона, някога ще стане милиардер. Милиардерът не се задоволява с милиони. Обикновеният човек се задоволява с един милион даже. Ученият с малко знания не се задоволява, но обикновеният човек и на малко знания е доволен. Три категории знания има в света: едните знания са необходимост в живота; другите — са украшения в живота, а третите — са благословение в живота. Последните дават мощ, сила на човека. Следователно, човек трябва да се стреми към трите категории знания.
    Сега, като ученици, пред вас седи великата задача — всяка сутрин да употребите две минути от времето си за връзка с великото космическо съзнание. Две минути през деня, използвани правилно, съставят истински ден. Като умножите 365 деня по две минути, ще получите 12 часа. Значи, истинската работа през годината се равнява на тия 12 часа, или половин ден. Този половин ден ще ви донесе големи богатства. Следователно, всички мъчнотии и страдания на човека не са нищо друго, освен приготовление за тия две минути. Англичаните са определили тия две минути за вътрешна, духовна работа, под ръководството на своя духовен ръководител. Техният ръководител е един от видните адепти. Благодарение на тези две минути, англичаните можаха да се спасят. Те благополучно минаха през мъчнотиите, които невидимият свят им беше определил. Голям беше кранът, през който благословението от невидимия свят тече през тези две минути. — Какво ще направим за две минути? За какво първо да мислим? — Първата минута ще мислите за любовта си към Бога, а втората минута - за любовта си към ближния. Няма по-велико нещо от това, да мислите за Бога и за ближния си.
    Изпейте сега песента „Бог е Любов!"
    Връзка_на_съзнанието

  22. Слънчева

    Ще се стопи

    От Слънчева,

    Съвременният свят е свикнал да му се говори само за похвали, за обещания, за награди. По тоя начин може да говорите колкото искате, всички ще ви слушат. Но когато изкажете някоя трезва истина, всички се озадачават и казват: „Това не е вярно“. Когато се каже, че съвременният свят ще се стопи, казват: „Как може да бъде това? Ние не виждаме никакви признаци“. Но като казваме „съвременният свят“, ние не разбираме онези тела в пространството, а нашият свят, земният. Някой може да възрази: „Нашите учени хора още не са го доказали“. Не са го доказали, но почват да го доказват. Има възможности. Туй, върху което стоим сега, не е така прочно и стабилно, както мислим. Много пъти са ставали изменения на земята. Сега се готви друго изменение, и то ще дойде, няма да закъснее, ще дойде на своето време. То ще бъде нова земя и ново небе, в които Правдата ще царува. Сега някои от вас може да разберат, па и всички хора изобщо разбират, само физическата страна. Когато някой човек умира, казват: „Как ще умре?“ Те подразбират излизане от тялото. Но да излезе човек от тялото си, да се прости с тялото си, това не е голямо нещастие. Питат: „Може ли човек да живее без тяло?“ – Може, тъй както можеш да излезеш от своята хубава къща, от своя палат, и да живееш в някоя колиба, под някоя шатра – под тях даже по-добре можеш да живееш, защото има чист въздух. Душата и тялото са две неща различни. Хубаво е човек да има къща, но аз бих предпочел чистия въздух, със слънчевите лъчи и хубава храна, отколкото онази хубава къща. Аз бих предпочел чистия въздух, слънчевите лъчи и добрата храна, отколкото оня замък, в който чистият въздух и слънчевата светлина рядко проникват.
    Сега, този свят има две вътрешни страни. Ние говорим не само за физическия свят, но за онзи свят на възгледи и теории, който ние сме създали. За пример, у всички народи по земното кълбо, езически или християнски, всички считат за свещено да се бият за своя народ. Само чрез воюване, само чрез унищожение на своите врагове мислят да въздигнат своя народ, да донесат неговото благо. И всички се стремят за слава, като казват: „Нашият народ трябва да се прослави“. Няма по-глупаво нещо от тази слава. Кажете ми, в историята кой народ се е прославил чрез воюване? Де е старият Египет? Де е старата Сирия? Де е старият Вавилон? Де е Рим? Всички са мислили, както ние, съвременните хора, помислихме. И съвременните европейски народи помислиха, че ако отворят войната, ще се прославят и ще подобрят икономически положението си. Обаче какво излезе? Намериха се на една хлъзгава почва, защото не постъпиха съобразно със закона на Божествената Правда и на онова благочестие, които са заложени в човешката душа. Всяко разумно същество знае кое е правото. Сега не остава да се учат хората кое е правото. И да отричаме това, значи да отричаме същността на живота.
    „И тъй, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свята обхода и благочестие?“ Каква е нашата цел на земята? Каква е задачата, която имаме? – Вашата цел може да бъде много близка или много далечна; вашата задача може да бъде много лесна и много трудна за разрешение; задачата ви може да бъде от събиране и изваждане, може да бъде от умножение и деление, може да бъде някакво уравнение с едно неизвестно, с две, три, четири и т.н. Но всички вие искате да бъдете щастливи на земята. Първото нещо, което съвременните хора търсят, то е щастието. Защо трябва да бъдем щастливи? Раждаме се, защото искаме да бъдем щастливи, учим се, защото искаме да бъдем щастливи, храним се, защото искаме да бъдем щастливи, и т.н. Във всички положения на живота ние търсим щастието, а при това ни казват: „Щастието е непостижимо, няма го, в света няма щастие“. Защо го няма? Щастието нещо физическо ли е? – Не е физическо, то е Божествено. Ако двама души могат да се любят, и в душите им няма абсолютно никаква лъжа, никакво користолюбие, тези четирима души могат да бъдат щастливи. Ами че аз мога да направя всекиго нещастен: ако вие сте работили през целия ден, и не сте яли, сложена ви е трапеза и чакате да ядете, а аз взема и изям всичко и за вас не оставя нищо, питам: няма ли да се намали, да се наруши вашето щастие? – Ще го наруша. Ако запаля къщата, в която живеете, и ви накарам да бягате навън, няма ли да наруша вашето щастие? Ако дойда при вас, които имате известни убеждения и вярвания, с които живеете, и разруша вашите вярвания и нищо не ви дам, няма ли да ви направя нещастен? – Да, ще ви направя нещастен. Не само ние трябва да говорим известно учение, да обещаваме на хората, но туй обещание трябва да се реализира. Всяко обещание трябва да се реализира, да е истинно. Всяка дума, която казваме, трябва да бъде абсолютно вярна и реална в своето изпълнение. Когато аз ви казвам, че има невидим свят, този свят трябва да бъде хиляди пъти по-реален, по-неизменчив от този свят. Този свят, за който говорим, ще дойде на земята. Но не на тази земя – на тази земя щастие не може да има, – аз разбирам под тази дума условията, в които хората сега живеят. Сегашните хора, като те срещнат, ще те погледнат от главата до краката – снемат ти мярка. А кому снемат мярка? – Изобщо, когато някой умре, снемат му мярка, за да му направят ковчег. „Трябва – казват – да се премери този човек.“ И ние имаме философията на умрелите хора. „Да го видим – казват, – морален човек ли е?“ Изнесете го на слънчевата светлина и ще познаете морален ли е или не. Ако почне да мирише, той е неморален, а ако не мирише, той е морален. Ако се разлага, неморален е. Изнесете го на слънчевата топлина, ако се топи, неморален е, ако не се топи, морален е. Ако е от вода направен, той ще се стопи. Добре. Изнесете го на слънцето, ако е направен от твърда материя и ако тази материя изсъхва – неморален е, а ако остава тя пластична, разтеглива, – морален е този човек.
    Сега ние определяме какво е морал. Моралът е един вътрешен процес, Божествено растене на човешката душа, за да реализира всичките идеи, вложени от Божеството. Това е правилото. Значи всяка една душа има заложени в себе си семенцата на добродетелите, и този, който я е пратил, дал ѝ условия да реализира тя благата. Тия блага ще бъдат щастието. И следователно ние в света нямаме право да спираме когото и да е в неговия Божествен път. И когато ние, християните, от каквото верую и да сме, съзнаем, че в нас има заложени известни добродетели, известни сили, известни способности, известни Божествени чувства, които трябва да се реализират, трябва да им дадем условия, при които те трябва да се развият – това е морал. Не е морал да проповядваш на един човек, че има пъкъл. Пъкъл не знаем какво е, сега сме в пъкъла. Проповядват ни пъкъла. Аз не съм виждал по-голям пъкъл от земния, сега аз съм в пъкъла и изпитвам неговия огън. Най-големият пъкъл е тук, на земята. И моето положение често мяза на онова малко ангелче, което като слушало за хората, казало на един голям ангел: „Я ме занеси при онези, които Бог създал по Свой образ и подобие, да видя какво нещо е земята“. Големият ангел го донесъл на ръце на земята. Хората се биели, навсякъде само страдания. „Нали ти казах – рекло ангелчето – да ме занесеш при човеците, които имат образ и подобие на Бога, а ти ме заведе в пъкъла.“ – „Това са – казал големият ангел – хората в сегашното тяхно състояние.“ Тогава някой казва, че огънят е ограничен. Този огън не е ограничен, навсякъде го има: между учители, свещеници, вярващи, навсякъде гори този огън. Двама от вас не могат да се съберат на едно място, да се обичат, и пламъци има около тях, не може да се ходи. Ние сме като кокошки, които пекат на пирустия, обръщат ги на едната страна и на другата.
    Най-първо, трябва да се освободите от стария дявол на заблуждението, дяволът на тия лъжливи неща, в които животът не може да бъде щастлив. Какво ще бъде вашето положение, ако на гърба ви турят 50 килограма злато и двама стражари вървят с вас, но като дойдете у дома, вие мислите, че сте се осигурили, пристигате и ви ударят един камшик и ви казват: „Вървете си, без злато“. Питам: какво сте спечелили вие? Питам, какво е спечелила онази млада мома, която убеждават: „Ти него като вземеш, ще бъдеш щастлива: той има такива къщи, ниви, майка му е такава, че братята му и прочие“. И тя, горката, казва: „Слава Богу, най-после страданията ми престанаха“, и се оженва за него. Но след четири месеца, гледат, че ѝ текат четири реда сълзи, и тя казва: „Плача от радост, плача от щастие“. Все от щастие въздишат. Понеже е благородна, ще мълчи. Възлязла е тя на тази пирустия, пече се, ама мълчи. Защо? Защото старите казват: „Не казвайте на младите, че ние се печем, нека дойдат и те да видят какво нещо е пирустия“. Старите, които са вярвали, не вярват вече, а искат да убедят и младите да влязат в туй верую: „Имало действително онзи свят, имало Господ…“ Аз против тези твърдения нямам нищо, не оспорвам това, има хляб, има вода, следователно има едно отношение към нас… Когато кажа: „Има хляб, който мога да възприема, да ми послужи в моя живот“, идеята е друга вече. Бог е вътре в нас и вън от нас – това са две понятия различни. Бог, Който съществува някъде, Който е направил цялата вселена, и аз нямам никакво отношение към Него, нямам връзка – Той е вънка, това подразбира една идея. Но ако мога да участвам в благата, които е създал и сам вътре – идеята е друга. Ние не проповядваме един Господ отвлечен. Не, не, ние проповядваме един Господ, една Любов, която иде да уреди живота и да покаже, че щастието е възможно на земята, ама не на тази земя. И като казва Петър, че земята ще изгори, аз се радвам: ще има нова земя и ново небе. А според моите схващания, всяка една болница след 40 години трябва да се изгори. Защо? – В тази болница има толкоз храчения, пъшкания, тя е просмукана с тези болезнени мисли, с миязмите, че който влезе, здрав не излиза. И лекарите напразно се мъчат да лекуват болните: те се заразяват от самите мисли на другите болни и аз казвам: След 40 години драснете един кибрит, да изгори тази болница, за да създадете нова. За предпочитане е новата пред старата болница. И следователно по същия закон и формите – не принципите – на религиите се менят. След всеки хиляда, две хиляди години Господ праща от небето хора на земята да направят нова болница. И когато се явят такива благодетели, някои казват: „Как, ние си имаме стара болница, нямаме кредит“. Аз казвам: Изгорете тия болници, аз ще ви създам нова болница, в която вие трябва да се лекувате по-рационално. Мен ми разправяше един православен свещеник, един брат, който сега е заминал в другия свят – имам право да ви разправя една негова опитност. Той чел Евангелието и дошъл до едно дълбоко разбиране на Христовото учение и казваше: „Туй учение не трябва да го прилагам по попски, но искам да го приложа, както Христос е учил. Трябва да бъда за пример. Виждам, че трябва да се изменят нещата, но не почвам, чакам година, две, три. Дойдоха русите, напълниха ми се хамбарите с жито, имаше ядене и пиене. Но отвътре ми казва: „Ти всичко това трябва да го раздадеш, трябва да бъдеш православен свещеник, за пример“. Все се колебаех. Една вечер гледам, че се намирам на едно голямо поле. Там имаше много свят, народ, хиляди, хиляди хора минават през един тесен проход, а от двете страни две големи пещи. И като приближих, гледам, някакви черни хора вземат ги и хайде в пещта ги хвърлят. Казвам на себе си: Ще намеря и аз туй. Като приближавам към тази пещ и мен ме хващат да ме хвърлят. Но идва Христос и казва: „Този човек е Мой, не го хвърляйте“. Щом се събужда от този сън, решава се да живее за Христа и с тази вяра замина той за другия свят и вярвам, че той сега е с Христа. Той не е само на небето, но и между нас. В този човек имаше една реална опитност, на която той посвети живота си. И всякога у него имаше нещо младенческо, чудеха се на неговата старост, живееше като млад, преживяваше една велика истина, верую имаше в душата му, не на теория само. И днес, когато Христос се приближава, казва тъй: „Вие сте на полето, пещта гори и хората отиват в нея“.
    Какво ви казва този стих на Петра: „в свято благочестие“? Благочестив човек е само онзи, който разбира великия Божествен закон на Любовта, човек, който разбира, че всяко същество може да страда, че всяко същество, колкото и мъничко да е, и то си има известен стремеж. Когато ние дойдем да разберем, че всички същества искат да бъдат щастливи и не искат да страдат, ние сме на пътя към Божествения живот. Сега мислим, че само ние страдаме, а другите не страдат. Ние трябва, по възможност, да не обиждаме никого, да бъдем тъй искрени и да не искаме да причиним вреда и страдание никому. Не само да ви кажа една сладка дума, но когато изкажа нещо, да го изкажа от дълбочината на душата си. И когато ви правя едно добро, да го направя тъй, както на себе си. Вие сте тъжен, а аз съм чел една хубава книга, която ми е причинила добро, давам ти я и казвам: Братко, прочети я, искам да си кажеш мнението. Ще я прочетеш и ще станеш щастлив. Туй значи, че аз съм на хубаво място, имам хубав обяд, и аз казвам: Ела при мене, аз намерих една фурна, дето хлябът е много хубав. Вземам този самун на трапезата, половината от яденето, което съм приготвил, давам на моя брат, а половината вземам, и имаме отличен обяд. Това значи да имаме еднакви чувства. Когато намериш твоя брат в страдание, в немотия, беднотия, да споделиш с него залъка си. Това е не само физически, но и духовно. Това е учението, което Христос е проповядвал. Той казва: „Болен бях и не дойдохте, гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте“. Никой не отиде да го види. Четири неща има, за които Христос ще съди съвременния християнски свят. Питам: сегашните християнски народи приложили ли са туй учение? – Не са го приложили. А как постъпиха християнските народи през тази война? Мисля, че от Германия искат сто милиарда, но ако биха употребили петдесет милиарда за Европа, тя щеше да мяза на райска градина. Нямаха ли възможност? – Имаха, но нямаха знание: те поддържаха принципа на тщеславието, а не принципа на Любовта, и затова не го направиха.
    И следователно сега съвременният свят го очаква друго. Сега искам вие да бъдете спокойни, да не мислите, че аз предсказвам, аз не говоря от себе си, но ви казвам, другите какво са предрекли. Туй предсказва някой американски учен, че Европа щяла да пострада. За мен физическите страдания на хората не са важни, те са резултат на техния духовен живот. От наше гледище, според схващането на окултната наука, съвременната земя, понеже е заразена, трябва да даде място на един нов свят, на една нова материя, нов живот трябва да се влее, тъй като този живот е опорочен. Ако вкарате един вълк в каква да е форма, във формата на една овца или в човек, вол, кон и прочие, този вълк при всички форми ще остане пак вълк. Ако вие поставите тази интелигентност на вълка в човешка форма, той ще стане учен човек, но всякога ще употребява навиците, които вълкът има. Вие не може да го измените по никой начин. Следователно в тази човешка форма трябва да вложите нов живот. С нашия стар живот сега нищо не можем ние да направим. И затуй Христос казва: „Ако не се родите изново“ – т.е. ако не дойде нов живот, новата Божествена струя, в тая форма нищо не можете да направите. Туй е един велик закон в света: новото трябва да дойде във вас. Направете следния малък опит: прекъснете съобщенията на едно блато с реките, да няма рекички да се вливат, ще видите, че няма да се мине много време и туй блато ще се развали. Посадете каквото и да е растение, оставете го без въздух и светлина, и то ще се развали. Постоянно трябва да има едно вливане на светлина и въздух, втичане на новия живот: светлината носи живот и влагата носи живот.
    Да, постоянно трябва да има едно втичане на този нов живот в нашата душа. Сега аз нямам за цел да укорявам никого, не съм пратен да укорявам, но имам едно право – имам право, като вляза в дома ви, да ви кажа тъй: Братко, вашата къща е направена по всичките правила на Божествения закон, отвори само прозорците, да влезе повече светлина. И ако вие не ги отворите, ще ви наложим глоба, ще ви наложим наказание. Ще кажете: „Толкоз време не сме отваряли“. По причина, че толкоз време не сте отваряли, досегашният ви живот не е бил естествен, вашите лица са се изменили и вие сте станали хилави. Отворете всички прозорци, всички завеси, повече светлина и повече въздух да влезе. И когато се пречисти съвършено, пак затворете прозорците си. И този малък опит можете да направите. Сега вие, съвременните хора, страдате от една илюзия. Отива един стар вълк в овча кожа при една млада овца, която се обягнила и имала син. Явява се тази „овца“ и казва: „Аз искам да възпитам твоя син. Както виждаш, ние, старите овци, имаме особена култура, не сме глупави като вас. Вие имате копита, а нашите крака са направени по особен начин. Аз съм овца, както виждаш, но ще видиш, че краката ми са меки отдолу. Но в тия меки крака – показва си ноктите – имаме си оръжие, да се пазим. От дълга опитност разбрахме, че трябва да се браним. Вашият син, като дойде при мен, ще му дам това изкуство. И нашите уста са като вашите, но ние се научихме не само трева да пасем, а имаме зъби по-остри, за да кажем на своите неприятели, че не трябва да ни бутат“. Младата овца се убедила и казала: „Ако моят син може да стане такъв, давам ти го, учителю, да го вземеш“. – „Ще го взема и като го върна, ще видиш, какъв юнак ще бъде.“ Взема го той, преметнал го на врата си и го понася. Овцата казва: „На добър час, синко, аз вярвам, че ти ще се върнеш“. Среща го човек и го пита: „Къде?“ – „Дадоха ми го даром, ще видя какво ще направя с него.“ Е, как мислите, как ще го възпита? – Тъй както сега, когато Свети Георги иде, нали? Техните кожи ще ги продадат на кожарите и след туй ще бъдат на нашите гърбове, кожуси ще ги направите. Следователно тъй ще върнете синовете на овците. Това е вярно не само по отношение на агнетата, а и по отношение на хората. И ние така развращаваме душите. Като вземем една душа, която е невинна като овца, след време я одираме и остава от нея само една кожа. Направете един опит. Кои са днес тия християни – ако дойдеше Христос – готови да пожертват всичкото си имане за Христовото учение и да не мислят за утре? Колко християни има, които да подарят всичко? Ще кажат: „Ние не трябва да бъдем глупави“. Тогава друг въпрос: Вие, които сте толкова умни, колцина досега сте се осигурили? Колцина християни има, които биха пожертвали всичко – разумно да го пожертват, защото и в пожертването има тщеславие. Ако рече някой да плати на българите един-два милиарда, казва: „В историята на вековете ще запишете името ми, вие може да се биете, да вършите всички престъпления, но моето име да бъде записано в книгите, че съм платил два милиарда за България“. Такова учение не проповядвам. Аз казвам така: Аз ще ви платя всичките дългове, повече ще платя за вас, но само с едно условие: да изпъдите абсолютно лъжата из живота си, и в домовете ви да царува мир и любов, свобода и правда, мъже и жени да бъдат радостни. Всичките ви дългове ще платя, ето, обзалагам се с българите, искам един опит да направя с тях като народ. И ако аз не устоя на своята дума, да плюят отгоре ми. Но искам и те да устоят на думата си: в българския дом да няма сълзи, ред и правда да има навсякъде, никъде да няма нещастия. За думата си да умрат и да се жертват за ближния. Нека се съгласят българите, да видят дали туй учение е право или не. Ето Господ иска да ви направи едно добро. Вие ще кажете: „Сега ще си помислим каква е тази философия, той говори символично, отвлечено, трябва да разберем точно, математически“. Действително има неща тайни, отвлечени, аз против това нямам нищо. Но има неща, които не са тайни, не са отвлечени.
    „В благочестие.“ Сега на всинца ни трябва благочестие. Не само на нас, но и на целия български народ трябва благочестие, на неговите управници, на свещениците, на майки, бащи, търговци и прочие, от всички се иска благочестие. Като влезеш в един дюкян и ти кажат: „Това е вълнен плат“, да знаеш, че това е наистина вълнен плат. Отидеш в някоя фурна и ти кажат: „Този хляб е чист“, да знаеш, че е чист. Като идеш да искаш пари назаем, да знаеш, че няма да ти смъкнат кожата. Да не мязаш на онзи българин от Провадия, който е взел жито назаем от един турчин и след като плащал 8 години, имал да му плаща още 80 крини жито. При такива условия може ли един народ да успява? Съвременните европейски народи направиха войната и сега победените трябва да плащат 80 крини жито и мислят, че този Господ, Който е на небето, ще им прости. Не, няма да им прости никога! Не изнасилвай ближния си. Сега някои от вас ще възразят: „Но ние вече сме си уредили работите, и ако тоя свят се развали, ние ще ядем и пием?“ Не, не, този свят от една страна ще се развали, а от друга, ще се пресъздаде. Тъй подразбира Оня, Който създава нови форми, в които нов живот ще се вложи, ще започне Божественото. То ще започне тъй, както рибата може да излезе от водата и да живее на суша, така и ние можем и при други условия да живеем. Не е това невъзможно. Не е този единственият начин, единственият метод, при който човешкият живот може да се развива. За съвременните хора има и други условия, при които могат да живеят. Не трябва чрез своето въображение да си създаваме лъжливи понятия. И затова не съм аз. Аз съм за онзи чист опит: ела и виж. Ще те заведа при извора и ще пиеш. Ще питам: Как намираш този извор? Или ще те заведа при хляба, ще те нахраня, ще ти дам време, ден, два, три, и ще те питам: Как го оценяваш? Ще ти дам книга, и като я прочетеш, всичко сам трябва да прецениш и твоят ум, твоето сърце да бъде в съгласие, тъй, както Бог е вложил Истината в самия тебе. Ще ви туря при тия условия. И ако аз се осмеля да ви говоря лъжа, аз ще излъжа Бога и Той ще ми каже: „Не говориш истината“. На Бога ще говориш истината, защото в същото време, аз като говоря, и вие като ме слушате, проверявайте. Аз като говоря за истината, ще проверявам сърцата ви, как приемате тая истина. Сега вие ще кажете: „Защо един трябва да говори?“ Такъв е законът: Един ще говори, а мнозина ще слушат. Туй не е противоречие. Мнозина са хората, които работят. И вие ще вземете тази истина и ще я разработите. От вас се очаква великата работа в света. Вие в дадения случай може да извършите повече от мене, при условията, при които живеете. Туй семенце ще вземете да го посеете. Сега вие заставате на една почва и казвате: „Какво мога аз да направя в света?“ – Много можете да направите. Многото не седи в записването името ви тук, на земята. Многото седи в това: Онзи, Който ви е пратил на земята, великата тази Любов – Бог, – да е доволен: като посеете доброто, Той ще го възрасти. След като направите това, Той ще ви каже: „Много добре постъпихте, радвам се, аз ще го възрастя“. Щом посееш семето, Господ ще каже: „Аз ще възрастя доброто, което сте посели“. Туй дърво, което посадите, е ваше и вие ще му вземете плода. Аз няма да дойда да взема плода. И Павел казва: „Аз посадих, а Бог е, Който възраства“.
    И сега благочестието трябва да възрастне в нас, но не механически. И не да раздадем имането си, а най-първо трябва да се яви предразположение у всички. Някой казва: „Аз ще дам къщата си“. Но онзи влезе вкъщи и не излиза. Вземеш един кираджия и той казва: „Аз съм честен човек, ще си плащам наема“. Трябва да вярваш на думата му, но влезе и не плаща – значи не е честен, и после се караш. И господарят казва: „Аз съм честен човек“, но постоянно увеличава наема. Този господар иска половината от заплатата на наемателя си за наем. Но питам: ако получава 400 лева, тогава с 200 лева този човек може ли да живее? – Не може. И хората търсят други ресурси. Откъде ще ги вземат? – От кожите на овците. Горите може да изчезнат, животните може да намалеят, откъде ще дойдат тези ресурси? И в съвременния живот ние трябва да бъдем разумни, да ядем толкова, колкото ни е дадено. Ние ядем повече, отколкото ни трябва. Ние правим по-големи къщи, отколкото ни трябват. На всеки човек трябва само една хубава стая, изложена на слънце, а някои хора имат по 4–5 стаи, когато други пък нямат нито една. Ако дойдем да разгледаме нашия вътрешен живот, същата аномалия съществува навсякъде и все от тия лъжливи учения. Чете някой българин Библията и ще каже: „Всичко това не е вярно“. Най-после, ти трябва да обосновеш живота си върху туй, което е вярно. Но кое е вярно? – Единственото вярно в света е разумната Любов. Не тази, сегашната, която кара хората да плачат, това не е Любов. Любовта е онази, която създава, която възраства. В Писанието за Господа се казва, че е благоутробен, милостив и дълготърпелив. И когато ние разрушаваме тези форми постоянно в света, тези малките същества плачат. Той постоянно твори. Защо? Защото ние постоянно разваляме. Бог е принуден да твори, да им създава нови форми, праща ги при други условия. Дойде едно агне, ние го убием, дойде втори път, трети и четвърти път и прочие, а ние постоянно произвождаме все нови страдания. И тогава чакаме от небето един ден да бъдем щастливи. Небето трябва да започне тук, от земята, от сегашния живот. И всички вие, които ме слушате, не само вие, но и целият български народ, няма човек, който да не разбира Любовта, всеки я разбира. Как няма да я разбере човек? Не се иска дълго време, да ме познаете, честен ли съм или не. Един ден е достатъчен. Два, три или седем дена, като живеете при мене, може да ме познаете честен човек ли съм или не. Ако живеем в една стая, ако за една седмица на този приятел, който влезе в стаята ми, аз му донеса вода и му поливам, направя му леглото – аз съм добрият човек. Ако той ми направи леглото и ми полее – той е добрият човек. Според мене, който работи, той е добрият. Христос не е дошъл да почива, а да работи, да послужи. И всеки човек, който работи и послужва на ближния си, е добър. Туй е моето правило. Не работиш ли за другите, не си добър човек. Ако аз всеки ден мисля за себе си, как да подобря своето положение, не съм добър човек. Но ако аз седна през деня и мисля за страдащите, постоянно мисля как да премахна страданията – може да не направя нищо – но в мислите си, че искам да помогна, вътрешно аз съм добър човек. Ако и вие действате по същия начин, добри хора сте. Добрият трябва да запази само вътрешното условие. Туй ни най-малко няма да ми препятства да ора на нивата с воловете и при това пак да мисля по кой начин да помогна на ближния.
    При всички условия трябва да сме заняти с една важна идея: да помогнем на ближните си. Казвате: „Аз съм благочестив“. Аз може да имам най-доброто условие: да бъда свещеник или някой владика и да мисля, че вестниците ще пишат за мене, че беседата ми е била отлична и да ме похвалят – който и да е този човек, според мен, е лош човек, щом чака вестниците да кажат, че беседата е била добра. Тогава тежко и горко на този народ. Не, сърцата и умовете на хората трябва да кажат, че този владика е добър. Сега туй ще го приложим: ние не осъждаме владиците, защото всеки човек на мястото им би се изложил на голямо изкушение – благодарение, че Господ не ви е направил владици, когато дойдат да ви кажат: „Владико свети“. Свят в света е само един Бог. И ако човек не мисли така в душата си, заблуждава се. Свят съм дотогава, докогато Бог живее в мене, т.е. докато тази Любов живее в мене. Докато се жертвам за ближния и мисля за другите, аз съм свят човек. Престане ли човек да мисли за другите, а мисли за себе си, той е потъмнял. Тъй виждат на небето. „Живей в святост и благочестие“. И в туй отношение ние трябва да се окуражаваме. Аз похвалявам някой комунист, когато кажат: „Той не е вярващ, но върши добро“. И свещеник да е, но щом мисли за брата си и върши добро, аз го похвалявам. Този човек, макар и комунист, без Бога мисли за ближния си, и аз го похвалявам. Ако той без Бога прави добро, а друг с Бога прави добро, кой стои по-горе? – Първият има Господа в душата си, а вторият има Господа отвън. Всички ония хора, които се жертват за своите ближни, които и да са, каквито и да са, те са благото на един народ, а всички, които не се жертват, те не съставляват това благо. И за да люби някой човек себе си, той трябва да люби ближния си, понеже тези три закона са свързани: любов към Бога, любов към душата си и любов към ближния. Те са един закон, който се проявява. Който люби Бога, това показва, че той е в чисто Божествения свят, а който люби душата си – това значи, че не трябва да я изнасилвам, – той живее в духовния свят, и най-сетне, който люби ближния си, това е външната страна, физическият свят. Те са три велики закона: ближния, моята душа и Бога – това е Света Троица. И от това гледище, когато видя този брат, ще го целуна. В бъдеще праведните трябва да целуват грешните, а не грешните праведните. Защото праведният, като целуне грешния, ще внесе своите вибрации, подтици и желания, и грешният ще се повдигне. И в природата е така. Слънцето е, което иде отгоре и постоянно ни целува, а не чака ние да го целуваме. Следователно Божественото е, което постоянно действа в нас. И често някой пита: „Дали Господ ме люби?“ Ако някой човек би ви казал, че Бог не ви люби, той говори една квадратна лъжа. Единственото същество, което ви люби, то е Бог. И когато страдате, и когато се радвате, Той е същият. Когато вие страдате, Той казва: „Съжалявам, вие не сте постъпили по моя закон, изправете поведението си“. И като го изправите, вие почувствате радост и Господ казва: „И аз се радвам, че ме послушахте“. И в страдание и радост Бог е, Който ви говори. Туй е една от великите истини. И когато казвам: „Радвайте се и в страданието, и в радостта“, то е затуй, защото Господ ви говори. В страданието вие Господ не разбирате, а в радостта Го разбирате, но и в единия случай, и в другия Бог е, Който ви говори вътре, във вашите сърца. И единственото същество, което може да ви направи културни и разумни, да развие умовете ви, е Той. Туй същество, като възприемем в себе си, ще възвиши умовете и сърцата ни. В този жив Господ ние трябва да вярваме, да Го възприемем в нас всинца ни. Той е, Който работи в сърцето на всекиго. Дойдат някои и ме питат: „Има ли Господ в света?“ Казвам: „Има, има Господ братко, Той е в тебе“. – „Аз досега не съм го видял, досега все страдания съм имал.“ Радвам се на твоите страдания, защото Господ е в теб, значи не те е оставил, обича те. Тъй и Писанието казва: „Когото Господ обича, на него дава страдания“, значи, учи го. И тогава в нас се явяват тия, старите възгледи, че трябва да се отдалечим от света, но от кой свят? – От света на лъжите, на неправдата, на нечистосърдечието, от всичко, което ни спъва, от него трябва да се отдалечим. И този свят, за пример, в който вие се радвате, може би след хиляда години, като се върнете пак на земята, само ще има някакви останки от него, както в музеите от някое предпотопно същество. И черепите на сегашните хора, аз съм казвал на учените, ще бъдат в музеите. От тия типове, които ще изследвате, ще отличаваме новите типове. И ще питате: „Защо едните трябва да живеят по един начин, а другите по друг?“ Аз ще обясня защо: ако на един виден цигулар дадете една пропукана цигулка, какво може да изкара? – Нищо. На този цигулар се иска инструмент съобразно неговия гений, а и на другия, ако му я дадете, не ще изкара нищо. Тъй че дайте на способния човек един отличен инструмент, а онази пък, пропуканата, дайте на онзи, невежия, да се упражнява. Сега, и в бъдеще всички лоши инструменти ще се дадат на тези, които не са се научили да свирят.
    И тъй, Петър казва: „Понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да бъдете в свята обхода и благочестие“. Бъдещата култура, която иде сега, е само на благочестие. Говоря на вашия език: трябва да имате ум, изпълнен със светлина, гъвкав, пластичен и схватлив ум, който изведнъж да схваща истината. Да имате едно сърце тъй чисто, че всеки да може в това сърце да се огледа. Да имате една душа, обсебена с истината, в която абсолютно никаква лъжа да не съществува. И когато тази истина дойде в нашите души, няма да има връзване, няма да ви казват: „Ти ми обеща, трябва да го направиш“. Аз ще кажа: „Братко, ако обичаш, ако твоята любов, в която живееш, ти позволява, каквото искаш да направиш, направи го“. Туй ще бъде законът. И аз, каквото моята любов ми казва, ще го направя. Няма да казвам: „Ти си длъжен, обеща ми, срамота е“. Но в името на Любовта ще става. Ще имаме един свят отличен и нашите лица ще бъдат светли и красиви. Мъжът няма да дойде да каже на проповедника: „Посплаши малко жена ми, проповядвай ѝ една такава беседа“. Дойде жената и казва: „Проповядвай на мъжа ми, защото е малко груб“. Сега мъжете учат проповедника как да проповядва на жените и жените – как да проповядва на мъжете. После бащата дойде и казва: „Проповядвай на сина ми, посплаши го“. Дойде майката, и тя учи как да се проповядва на дъщерята. Господарят дойде и казва: „Посплаши моя слуга, трябва да се подчинява на господаря си“. Дойде слугата: „Посплаши моя господар“. И тъй, проповедникът има толкоз съветници и той, горкият, като седне, почеше се: „Какво ми каза онази жена?“ – И почне да плаши мъжете. Дойде тя и благодари. Но дойде мъжът и казва: „Ти на тия жени знаеш ли какво направи, къде отиде?“ Вторият път той проповядва за мъжете. Дойде бащата, и той учи. Проповедникът пак се почесва, мисли как да сплаши сина. Не с такива сплашвания, ами трябва да се проповядва искрено, честно и откровено, на сина да каже: „Баща ти на тебе е дал живота, той те обича и ти трябва да го обичаш. Благородно е да бъдеш син“. Дъщерята какво ще я плаша. На дъщерята ще кажа: „Отлично нещо е дъщерята, да обича майка си, майка ти ти е дала живот. Няма по-благородно от това да обичаш майка си с всичкото си сърце“. На майката пък ще кажа: „Ти, която си ѝ дала живот, няма по-благородно нещо от това да обичаш дъщеря си! Не я ограничавай, не я туряй в своята пещ“. Но оставете дъщерята, тя да си избере своя път, какъвто тя иска, оставете и вашия благороден син, и вашата благородна дъщеря, в които умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, оставете да вървят както Бог ги ръководи. Оставете мъжа и жената, но кой мъж? – На който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място. Коя жена? – На която умът е на място, сърцето е на място, душата е на място. Туй е то, което аз говоря на хората. Някой казва: „Учителят тъй казва“. Какво съм казал аз? – Аз съм казал: Мъжа, на който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, жена му трябва да го обича и всичко да върши за него, да го държи като писано яйце. Аз казвам: Онази жена, на която умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, мъжът да я държи като писано яйце, като цвете, да трепери над нея. Аз казвам: Онзи син, на когото умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, баща му да го държи като писано яйце, той е неговото бъдеще. Аз казвам: Дъщерята, на която умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, в правата смисъл, майка ѝ да я пази като писано яйце. Аз казвам: Онзи слуга, на който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, господарят да го пази като писано яйце. Той е един отличен слуга. И обратно: Онзи господар, на който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, слугата да го пази като писано яйце. Туй е то, което аз говоря на хората: Господарят да обича слугата си като себе си, мъжът да обича жена си като себе си, жената да обича мъжа си като себе си, бащата да обича сина си като себе си, всички да се обичат тъй, както себе си, и да приложат този велик закон вътре в света, да действа. Изведнъж може да не дойде, но да турим този принцип, това е благочестието. И този ден, който иде, да ни намери Господ, че сме приготвени.
    Той иде, господният ден. И ако дойде Божият ден и ние сме приготвени, ще видим туй лице на Господа усмихнато и Той ще каже: „Елате вие, благословени от Отца, които повярвахте, и наследете новото небе и новата земя, живейте в мир и радост! Живейте и се радвайте на всичките блага, защото старото премина и в новото с песни да служите на Истината“. А вие ще ми зададете въпроса: „Сега, ти говориш за новото небе и новата земя, но сега какво трябва да правим?“ „Сега“ – това е едно уравнение, което вие ще разрешите. „Сега“, какво значи „сега“? – Ако вие възприемете този закон, сегашното мигновено може да се измени. Как ще се измени? – Някой паднал в летаргически сън или го хипнотизирали, дойдат, пляскат го, но не става, не може да се събуди. Дойде онзи, който разбира закона, и почне обратни паси на хипнотизма, потегли ръката по известни правила, той изведнъж стане, повърне се съзнанието. Щом приемете Любовта, Господ ще почне отгоре да тегли ръката си и после като вдигне и свали двете си ръце, ще каже: „Стани и излез навън и живей във великия свят на свободата, който съм създал, и не мисли вече за старото“. И ако вие повярвате в тази Любов днес, във вас ще стане едно велико променение: то е вътрешен закон. А вие, решите да живеете в Любовта, но има нещо, което ви спъва. Казвате: „Отлично учение, аз ще живея за Господа“. Но като приближите към къщата си, слушате, децата плачат, мъжът малко разгневен, усъмните се: „То не му е дошло времето“. Влез вътре и кажи на мъжа си: „В името на Любовта“, прегърни го, целуни го. Той почне да се смущава, но вие още веднъж го прегърнете и му кажете: „Ела, аз ти нося нещо много хубаво“. – „Какво?“ Той е жаден или гладен и вие щом го напоите и нагостите, той ще каже: „Тъй разбирам сега Царството Божие“. Съмнението: „Може ли туй“, то е, което ви спъва. Един приятел ми казва: „Много хубаво учение, и когато го слушам, като че ли съм хипнотизиран, но като вляза в света, казвам: „Може ли туй да се приложи, ние сме остаряли, то е за младите“. А младите казват: „Ние като станем стари, тогава ще го приложим“. Не, не, речено, казано и свършено: приложете закона. Той работи.
    „В благочестие“, а благочестието произтича от този велик закон на Любовта. Абсолютно никога не се съмнявайте в Божественото, което е във вас, имайте вяра във вашия ум, който е на място, във вашето сърце, което е на място, във вашата душа, която е на място, и не чакайте спасението си отникъде, а от самите вас, от себе си. А вие казвате: „Аз за другите не се грижа“. То е едно схващане, но у всички хора едно е началото. Като казвам това, аз подразбирам, че всеки човек може да мисли като другите. Когато чуя моя брат да каже тъй, радвам се, че той може да мисли като мен. Можем всички да живеем по закона на великата, Божествена Любов, да турим ред и порядък и да възстановим Божествената хармония. И в бъдеще остава да бъдем свободни, да не ограничаваме никого. Светът може да се ограничи, ако почнем да учим хората какво трябва да правят, т.е. ако аз дойда да ви уча, когато страдате, как да се молите, да коленичите или не.
    Вие знаете как да търсите Господа. От вас се изисква да нямате никакво съмнение. Благочестие – това трябва на всинца ви.
    Беседа, държана на 30 април 1922 г. в София.
         
  23. Слънчева

    Четири правила

    От Слънчева,

    Всички хора искат да имат успех в живота си, но въпреки това нямат. – Защо? – Защото не спазват съществените правила, без които животът им се обезсмисля. За да имате успех в живота си, прилагайте следните четири правила:

    Пази свободата на душата си!
    Пази силата на духа си!
    Пази светлината на ума си!
    Пази доброто на сърцето си!

    Тия четири правила представят музика, изкуство, богатство и сила в човешкия живот. Без тях човек не може да прояви нито Любовта, нито знанието, нито богатството, нито разумността си. За да бъде добър, човек трябва да пази свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си. Мнозина отричат душата и духа. Няма защо да ги отричат. Те трябва да знаят, че само свободният има душа. Щом не е свободен, той няма душа. Който е силен, той има дух. Щом не е силен, той няма дух. Докато отрича светлината, човек няма ум. Щом признае, че има светлина, той има ум. Докато отрича доброто в света, човек няма сърце. Щом признае доброто, той признава и съществуването на сърцето си. Какъв човек е този, който няма душа, дух, ум и сърце?

    Истински човек е онзи, който има душа, дух, ум и сърце. Когато изгуби свободата на душата си, човек става мрачен, неразположен. Като се види в трудно положение, човек обвинява дявола. – Какво нещо е дяволът?

    Дяволът е дух. Като дух, той издухва всичко онова, което човек държи в ръката си. След това човек се оплаква, че го ограбили. Кой е виновен, че са те ограбили? Ако беше държал ръката си затворена, никой нямаше да те ограби. Щом си я държал отворена, вината е в самия тебе. Ако изнесете някоя леснолетлива ароматна течност на въздуха, вятърът ще я издуха. Кой е виновен в случая: вятърът, или човекът, който отворил шишенцето, в което се намирала тази течност? Човек трябва да знае свойствата на ценните неща и внимателно да ги пази. Човек трябва да разсъждава върху нещата и право да мисли. Правата мисъл се нуждае от няколко условия: от свобода, която може да ѝ даде простор, много земя; от сила, която я прави подвижна. Без сила мисълта е лишена от движение. Правата мисъл се нуждае от светлина, чрез която да обхваща, да завладява нещата. Предназначението на ума е да завладява. Предназначението на сърцето пък се състои във възстановяване реда и порядъка на нещата. Сърцето подразбира доброто в света. Казват за някого: „Сърцето има този човек!“ – Защо страдат хората? – Защото не са свободни. – Защо са слаби? – Защото са изгубили силата на духа си. – Защо се спъват? – Защото са изгубили светлината на ума си. – Защо са бедни? – Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е изгасил светлината на своя ум. Болният пък е изгубил силата на своя дух. Който е станал роб на какъвто и да е лош навик, той е изгубил свободата на душата си. Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. При това голямо богатство, човек е пак недоволен от живота и очаква нещо повече. Какво трябва да очаква ученикът от своя учител? Може ли учителят да му даде друга глава, други очи, уши, уста, нос, ръце и крака? Каквото и да очаква ученикът от учителя си, последният не може да направи за него нищо друго, освен да раздвижи въздуха наоколо му. От развижването на въздуха около себе си, ученикът ще долови някакви звуци, чрез които учителят му го запознава с външния свят: говори му за буквите, за сричките, от които образува думи и изречения. После започва да пише на дъската, да му разправя за някакви невидими елементи – водород, кислород и т.н. След това ученикът ще се върне у дома си и ще каже, че е научил нещо.

    Изкуството на учителя се състои в преподаването му. Ако умее да преподава, той ще хвърли светлина в умовете на своите ученици. Изкуството на художника се състои в линиите, които той поставя на място. Който не разбира от това изкуство, той ще каже, че художеството не е нищо друго, освен цапане с бои върху платно. Изкуството на музиканта и на певеца седи в точното определяне трептенията на тоновете. Истинският музикант може да определя броя, силата и качеството на трептенията не само на тоновете, но и на думите по форма, по съдържание и по смисъл. За пример, свободата, силата, светлината, доброто имат свой специфичен тон. Свободата е най-високият тон в гамата. Тя се изразява чрез тона „си“. Тонът „си“ се отнася до музиката, а като част на речта представя спомагателния глагол „си“: „ти си“. Какво си ти? – Ти си богат, ти си силен, ти си учен човек. Като кажа „си“, разбирам, че аз зная работите, проникнал съм в тях. За да дойда до тона „си“, минал съм през шест тона „си“. Всеки човек, който има нещо на разположение, може да се уподоби на тона „си“. Следователно, когато имам свобода, аз съм тонът „си“. Когато имам сила, аз съм тонът „си“. Когато имам светлина, аз съм тонът „си“. Когато съм добър, аз съм тонът „си“.

    Следователно свободата се отнася за душата, силата – за духа, светлината – за ума, и доброто – за сърцето. Без душа човек не може да бъде свободен; без дух не може да бъде силен; без ум не може да има светлина и без сърце не може да бъде добър. Още тази сутрин вие трябва да прегледате състоянието си, да видите, имате ли свобода на душата си, сила на духа си, светлина на ума си и добро в сърцето си. Както виждате, числото четири играе важна роля в човешкия живот. По тази причина, именно, Питагор е преподавал на учениците си свойствата на числата едно, две, три и четири. В понятието единица Питагор внесъл твърдост. С това той искал да каже, че човек трябва да бъде толкова твърд, щото никой да не може да го мръдне от мястото му. Хване ли нещо в ръката си, цял свят да се бори с него, да не може да му го отнеме. Твърдостта е качество на земята, на твърдата материя. В понятието „две“ Питагор внесъл качеството „движение“, присъщо на водата. При най-малкия наклон водата започва да слиза надолу. При новата си обстановка, тя се запознава с окръжаващата среда. Човек трябва да бъде подвижен като водата, да има готовност да се запознава с хората, които среща на пътя си, и да ги изучава. Това значи жив човек, който може сам да се движи и да бъде господар на себе си. В числото „три“ Питагор вложил понятието „разширяване“, което е свойствено на въздуха. В числото „четири“ Питагор внесъл понятието „проникване“, свойство на светлината. Значи твърдата материя има едно напрежение, надолу, дето е тежестта ѝ. Течната материя има две напрежения – надолу и настрана. Въздухообразната материя има три напрежения: надолу, нагоре и настрана. Светлината, т.е. лъчистата материя, има четири посоки на движения, четири посоки на напрежения. Тъй щото, човек не може да разбере живота, ако не е устойчив като твърдата материя, ако не е подвижен като водата, ако не се разширява като въздуха и ако не прониква като светлина. Да проникнеш през даден предмет, това значи да го осветиш.

    Съвременните хора спорят по въпроса, има ли Бог в света, или няма. – Само онзи може да отрича съществуването на Бога, който е лишен от светлина в ума си. Може ли такъв човек да предава и приема знанието? Да се отрича Бог, това значи да се дава гражданство на невежеството, на робството в света. Да поддържа човек безбожието в себе си, това значи да поддържа невежеството, робството, говедарството. В далечното минало, когато нямал още стветлина в ума си, човек бил говедар, но след създаването му, когато Бог вдъхнал в него живо дихание, той получил светлина в ума си и излязъл от говедарството. От този момент той познал, че има Баща, че е роден от някого. Кое е първото качество, което определя дъщерята и сина? – Първото качество на дъщерята е да познава майка си. Дъщеря, която не познава майка си, е говедарка. Първото качество на сина е да познава баща си. Син, който не познава баща си, е говедар. Под думата „говедар“ разбирам човек, лишен от светлина на ума си. Този човек е сляп. От него нищо не може да се очаква. Той няма ум в главата си.

    Следователно преди да разисква човек върху въпроса, има ли Бог в света, или няма, той трябва сам да се запита, има ли ум, или няма. Ако има ум, и Бог съществува. Ако няма ум, и Бог не съществува. „Рече безумният в сърцето си, че Бог не съществува.“ Безбожникът се отличава по това, че няма светлина в ума си, вследствие на което се намира в тъмнина, в затвор. Безбожникът не може да мисли право, понеже е лишен от светлина на ума си, от свобода на своята мисъл. Който не може да мисли, той е затворник, лишен от светлина. Какво трябва да направи, за да може да мисли? – Да запали една свещ в ума си, да има светлина. Учениците от гимназиите не вярват в Бога, но като започнат да държат матура, отиват на църква и палят свещи. Те разбират, че все трябва да се обърнат към някого за помощ, за да им светне, да разбират и възприемат добре. Щом се намерят в трудно положение, тогава вече има Господ, признават Го. Паленето на свещи показва, че човек се нуждае от светлина. Щом се намери в някакво противоречие, човек казва: „Няма добри хора, няма добро в света“. – Не е въпрос, има ли добро в света, или няма. Важно е човек да се запита и да си отговори: Има ли добро в моето сърце? – Ако има добро в моето сърце, има добро и в света. Няма ли добро в моето сърце, няма добро и в света. Настрадин Ходжа е казал: „Когато жена ми умре, половината свят се свършва; когато аз умра, целият свят се свършва“. Наистина, когато човек изгуби свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си, животът няма вече смисъл за него, той е мъртъв човек. Той трябва да възкръсне!

    Какво означава думата „възкресение“? – Да възкръснеш, значи да оживееш. – Кой може да възкръсне? – Всеки, който придобие свобода на душата си, той е възкръснал. Който придобие сила на духа си, той е възкръснал. Който придобие светлина на ума си, той е възкръснал. Който придобие доброто в сърцето си, той е възкръснал, той е оживял.

    Достатъчно е човек да придобие свобода, сила, светлина и доброта, за да възкръсне, да оживее. – Кога може да стане това? – Още днес. Човек умира четири пъти, но и четири пъти възкръсва. Когато изгуби свободата си само, той умира един път; когато изгуби и силата си, той умира втори път; когато изгуби и светлината си, той умира трети път; когато изгуби и доброто в себе си, той умира четвърти път. Умре ли четири пъти, той вече не е за никъде, и говедар не може да стане. Като изгуби свободата си, човек става роб. Като изгуби силата си, той става за подигравка на хората. Като изгуби светлината си, говедар става. Какво става с човека, като изгуби доброто на сърцето си? На това вие сами ще си отгговорите.

    И тъй, бъдете твърди, но и пъргави като земята, вашата майка, която ви носи на гърба си. Земята се движи с голяма бързина, отива към своя идеал. По бързина тя надминава и най-бързолетящите аероплани на днешния век. Бъдете подвижни като водата и като нея се размножавайте. Когато се изпарява, водата се вдига нагоре в пространството и се размножава, превръща се в безброй капчици, които отново падат като роса, като мъгла, като дъжд и галят хората, поят и освежават растенията и на всички живи същества жаждата утоляват. Водата чисти, измива праха.

    Недоволството на човека не е нищо друго, освен нечистотии, прах, които се полепват в съзнанието му и го дразнят. За да се освободи от нечистотиите на физическото, на духовното си тяло, както и от нечистотиите на съзнанието си, човек трябва постоянно да се мие. За тази цел той ще си послужи и с видимата, и с невидимата вода. Кажете ли, че сте грешни, лоши, несправедливи хора, това показва, че сте се оцапали. Вземете чиста вода и се измийте. – Не, добри, справедливи хора сте. – „Вярно ли е това?“ – Колкото е вярно, че някой човек е лош, толкова е вярно, че е добър. Тогава за предпочитане е човек да държи в ума си положителни мисли, отколкото отрицателни. По-добре е да мисли за себе си, че е добър, справедлив човек и да стане такъв, отколкото да си въздейства отрицателно. По-добре е човек да мисли, че може да вярва в Бога, отколкото че не може да вярва. – „Ама умът ми не може да приеме мисълта за съществуването на Бога.“ – Как можеш да вмъкнеш в главата си безверието? Преди всичко, безверието е произлязло от вярата. То е втората жена на човека. Като не могъл да живее добре с първата си жена – с вярата, човек се оженил за втора – за безверието. Щом с първата си жена – добра, спретната и чиста, не е могъл да живее, с втората още по-малко ще живее. Тя е разсеяна, разсипница, небрежна. Падането на човека е започнало от момента, когато безверието се е вмъкнало в него. Когато е бил в рая, още тогава в човека е проникнало безверието и той казал: „Може да се живее и по друг начин, а не само така, както Бог казва“.

    Искате ли да се освободите от безверието, пазете четирите неща, които Бог ви е дал. Пазете свободата на душата си, пазете силата на духа си, пазете светлината на ума си, пазете доброто на сърцето си. От тия четири неща зависят постиженията на човека. Става ли въпрос за свобода, за сила, за светлина и за добро в човека, имайте само едно мнение. В свободата на душата, в силата на духа, в светлината на ума и в доброто на сърцето се състои смисъла на живота. Това е Божественото, към което човек се стреми. Това е новото учение, което днес се проповядва. Всички хора искат да имат конкретна идея за Бога. Свободата, силата, светлината и доброто, които човек има, не са нищо друго, освен пътища за придобиване на Божественото. Какво по-конкретно разбиране можете да искате от това? Това са четири сили в човека, чрез които Великият се проявява. Те са творчески принципи. Чрез тях светът е създаден. Човек има простор в движенията си, докато е свободен. Той може да извърши нещо, докато е силен. Той може да прониква в нещата, докато има светлина в ума си. Той може да задържа нещата в себе си, докато е добър.

    Сега, желая ви, като отидете по домовете си, да извадите ножчетата и да изрежете нишките на паяжините, с които сте били обвити досега. Само по този начин ще бъдете свободни. После, колкото нечисти съдове имате, да ги измиете с чиста, свежа вода. Това показва, че сте силни хора. След това запалете свещите в четирите си стаи и ги оставете да горят цял ден. Какво ще стане със свещите, не се безпокойте! Нека свещите ви горят! Най-после, като видите, че огънят и на четирите ви огнища не гори, турете дърва, въглища, драснете една клечка кибрит и ги оставете да горят, да отопляват стаите ви. От всички хора се искат тия четири неща. Скъсайте паяжината, в която сте обвити; измийте нечистите си съдове; запалете свещите си и накладете огъня на огнищата си.

    Това, което днес ви казах, е от Господа. Той казва:

    „Деца мой, пазете свободата, която ви дадох!“
    „Деца мои, пазете силата, която ви дадох!“
    „Деца мои, пазете светлината, която ви дадох!“
    „Деца мои, пазете доброто, което ви дадох!“

    Четири правила - 17-та беседа, 13 август 1937 г., 5 ч.с.


  24. Слънчева
    Гледам си филма “Контакт“ и се сетих за този цитат от Учителя.   “Мнозина, особено религиозните, се изказват против науката. Те намират, че като се стреми към Бога, човек не се нуждае от наука. – Не, науката е толкова необходима за човека, колкото и храната. Човек може да се обяви против някои шаблонни разбирания на известни учени, но не и против самата наука. Науката е съществувала преди човека. Тя е съществувала и преди ангелите, херувимите и серафимите. Божествената наука, поезия, музика, художество са съществували преди всякаква наука, поезия, музика, изкуство, за които днес се говори. Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представляват вълни, отражения на Божествената наука, музика и поезия, които долитат до човешкия ум и сърце и се изнасят навън. Съзнателно или несъзнателно, човек се стреми именно към тази първична енергия, която единствена е в състояние да определи посоката на неговото движение. Само при това положение, човек може правилно да се проявява."   Беинса Дуно "Акустика на съзнанието" 1928 г.   И се питам-Все още не можем да се понасяме, да се разбираме, държим се като малки деца тип - “На ти си куклите, дай си ми парцалките!“ или “Не си играй с този, онзи е лош... моята групичка, моите интереси...“ А Космоса изпраща нови енергии, нови принципи и разбирания...Не е ли време да надскочим дребнавостите?...Не е ли време да разберем себе си, да променим себе си и да станем част от Новото?...   Мнозина се оплакват, че не им върви в живота, че нямат приятели и близки около себе си. Това се забелязва и в училищата. Виждате, някой ученик няма приятели между съучениците си, а друг има много приятели. – На какво се дължи това? – На чувството на приятелство, което в някои хора е силно развито, а в други – слабо развито. С други думи казано: Когато слънцето в човека грее силно, той има много приятели. Тогава слънцето му е на екватора. Когато приятелят ти дойде на гости, ти няма да му говориш само сладки думи, но и ще го нагостиш, да остане доволен. Щом го задоволиш, той ще остане за по-дълго време в дома ти. Ако не го задоволиш, той ще си отиде. Човек, в когото чувството на приятелство е слабо развито, не може да задържа много мисли в ума си. Много естествено, приятелството е свързано с обичта. Като обичаш приятеля си, ще обичаш и светлината. Щом обичаш светлината, ще мислиш. Имаш приятели, но разваляш отношенията си с тях. – Защо? – Защото не те разбират. – Коя е причината, че не те разбират? – Говориш лоши работи за тях. Приятелят не обича това.

    Приятелството почива на красиви и добри отношения. Между приятелите трябва да съществува отлична обхода. Приятелите са крайно взискателни. Те не търпят да се говори лошо за тях. Който не пази приятелските си отношения, губи не само приятелите си, но и Божественото в себе си. Без да мислиш много, казваш: Бог не ме обича. На приятеля ми дал голямо богатство, а мене изоставил. Щом се натъкнеш на някаква несгода, веднага обвиняваш Господа. На какво основание обвиняваш Господа? Нямаш право да хвърляш вината за своите неуспехи на Господа. Така не се говори. После се чудиш, защо Бог се отдалечил от тебе, защо приятелите те изоставили.

    И тъй, каквото лошо и да ви се случи, не обвинявайте Господа. То е допуснато, но Бог никога не благоволява в нещастията и страданията на хората. Когато страдаш, Бог иска да ти даде повече светлина, да използваш страданието. Като имате нужната светлина, търсете начин, сами да се справяте със своите несгоди, сами да изправяте грешките си. Представи си, че обидиш приятеля си. Имаш светлина и знание. По кой най-лек начин ще се примириш с приятеля си? Имаш двама приятели. За единия говориш добре, а за другия – лошо; единия обичаш повече от другия. Коя е причината за това? – Че той си намерил още един приятел. Ти мислиш, че към новия си приятел той има повече любов, отколкото към тебе. Ти се обиждаш и се настройваш срещу него.

    Представи си, че, като цигулар, имаш две цигулки. На едната свириш повече, отколкото на другата. Трябва ли втората цигулка да се сърди на цигуларя? Вината е в оня, който направил цигулките. Той направил едната по-хубаво, а другата – по-лошо. Естествено е тогава, цигуларят да свири повече на хубавата цигулка. От нея ще излизат чисти, меки тонове, които ще задоволят цигуларя, както и окръжаващите. Следователно, радвай се, когато приятелят ти има друг приятел, когото обича повече от тебе. Твоят приятел е цигулар, който свири на хубавата цигулка. Ти слушаш, как свири той, но понеже не обичаш новия приятел, не виждаш неговата добра страна. Казваш за него: Той не ме обича. – Това е материалистично разбиране на нещата. Казваш: Друго нещо е да те обичат. – Иди при някой кошер да си извадиш мед, да видиш, как ще те посрещнат пчелите. Често и децата ходят при кошерите да вадят мед. Старите кошери не дават много мед. Хората ги опушват, но пчелите се раздразняват и започват да жилят, както децата, така и възрастните. Детето заплаква и се връща при майка си с подуто лице, с подути очи и уста. Ако детето беше умно, трябваше да вземе пушалка и да опуши пчелите, да се оттеглят от кошера. То отива при тях без оръжие, но те го нашарват добре със своите картечници. Казвам: Бъдете и вие умни, да се справяте лесно с недоразуменията, на които се натъквате.

    Преди години дойде при мене един поляк. Аз бях на полянката, между пчелите. Той гледаше кошерите и ми каза: Досега не ме е жилила пчела. Изобщо, пчелите не ме жилят. Ние имахме един много лош кошер, който много жилеше. Както разговаряхме, една пчела го нападна и го ужили много силно. Той се ужаси и започна да бяга. В един момент се намери на края на полянката. Интересно беше това, че тоя кошер никога не даде мед. Напразно дадохме пари за него. Защо ни е кошер, който не дава мед? Ако имате една мисъл, която само жили, без да даде нещо, защо ви е тя? Пчели, които само жилят, без да дават мед, са крайно користолюбиви. Има пчели, които предупреждават човека, да не се приближава към кошера им. Щом го видят, царицата дава нареждане да го предупредят, да не отива към тях. Една от пчелите ще се удари в челото му, без да го ужили. Втора пчела ще го удари по носа и, ако не вземе пред вид това, трета пчела ще излезе от кошера и ще го ужили. Следователно, не казвай, че не те жилят пчелите. Щом една пчела те предупреди, върни се назад, не стой при кошера. Макар да те предупреждава пчела, ти трябва да се подчиниш на това, което царицата казва. Който престъпва закона й, ще го жилят пчелите.

    Светът е кошер с много пчели. Някои от тях са много лоши, силно жилят. Една от пчелите ще те удари по челото; тя те предупреждава да не влизаш вътре. Щом царицата казала да не влизаш, ще слушаш. Важно е главата ти да бъде мирна. Един селянин си градил колиба. Това се случило във Варненско. По едно време той турил една голяма греда на рамото си, да подпре с нея колибата. Минал един познат покрай него и го запитал: Приятелю, какво правиш? – Колиба градя. Моля ти се, ела да подържиш малко гредата, да подпираш колибата, докато си свърша една работа в селото. Скоро ще се върна. Той намислил да даде един добър урок на своя познат, да го отвикне от любопитството. Отишъл в селото, свършил си много работи и след един час се върнал, да види, какво прави оня с гредата. Какво ще прави? И да иска, не може да се освободи. Ако не държи гредата на рамото си, колибата ще го затрупа.

    Често и вие питате някого: Какво правиш? Вървя по улиците. Има въпроси, на които човек не може да отговори. – Де отиваш? – Не зная. Сега отивам в затвора, а после, не зная. Казвам: Виждаш, че двама стражари го водят. Ти го питаш, де отива. И той не знае. Някой страда, а ти питаш, защо страда, какво нещо е страданието. Няма защо да питаш. Страданието е затвор на природата. Дошъл стражарят и те води в затвора. Ти вървиш след него и се озърташ, да не те видят хората, да не се урони достойнството ти. Страданието е глоба, а радостта – възнаграждение. Когато ти носят подаръци, ти се радваш. Когато те глобяват, страдаш.

    Защо глобяват човека? Един наш познат ми разправяше своя опитност. Един ден вървял по една от главните софийски улици. Вместо да плюе в кърпата си, той плюл на улицата. Веднага един стражар се приближил до него и му казал: Моля, ще платите пет лева глоба. – Защо? – Не е позволено да се плюе по улиците. Той платил и си казал: Добре, че ме глобиха малко. Това значи: Благодаря, че малко пострадах. Страданието може да бъде малко, а може да бъде и голямо. Глобата може да бъде малка, може да бъде и голяма.

    В Русия има закон, според който се забранява на хората да закъсняват повече от определения час. Който закъснее, плаща глоба. Първият срещнат стражар го глобява, но му казва паролата, да продължи пътя си свободно. Ако паролата е, например, кукуригу – колкото стражари среща, на всички казва кукуригу и свободно си върви. Забрави ли паролата, втори път го глобяват.

    Казваш: Минал съм през страдания, имам опитност. – Какво е опитността? – Кукуригу. Това показва, че си глобяван и помниш паролата. Докато петелът кукурига, ти си свободен. Щом престане да кукурига, не си вече свободен. Ако петлите в един град престанат да пеят, излезте навън. В тоя град ще стане катастрофално земетресение. Щом мине земетресението, петлите се прибират в града и започват да пеят. Закон е: Докато човек мисли, никаква опасност не го очаква. Щом престане да мисли, опасността иде. Докато вашите петли пеят, вие сте вън от опасността. Щом престанат да пеят, опасността иде. Същото се отнася и до сърцето. Следователно, докато сърцето чувства и умът мисли, ти си вън от всякаква опасност. Щом сърцето престане да чувства и умът да мисли, опасността иде. И тъй, да мислиш и да чувстваш, това значи, да възприемаш светлина и топлина. Те се отразяват върху целия ти живот.   Ново-разбиране   Чувстваме се сами и нещастни, стараем се да се обвържем, идентифицираме. Търсим смисъла... А всъщност е нужно само да проявим Любовта.А тогава идва и Светлината, която обяснява всичко...   И ето, пак идва пасаж от Словото, който дава светлина и насока за търсещите.   За Размисъл Днес
    Има нещо съществено в живота - то е познаването на Бога. Да познаеш Бога, това значи, да си намерил великия смисъл на живота. От този момент, ти придобиваш вечна радост, вечно блаженство. И колкото по-големи стават страданията ти, толкова повече се увеличава радостта ти. Така е за мистика. Колкото по-големи са страданията му, толкова повече се радва той. По 20 пъти на ден да го бият, той повече се радва. Всичко да му отнемат, той остава тих и спокоен, не губи своя вътрешен мир. Ако това стане с човек който има обикновено разбиране за живота, той ще се почувствува най-нещастен в света. Според мене, нещастен е онзи, който е лишен от любовта на Бога. Щом я придобие, той понася и най-големите страдания с радост. Той има опитността на мистика. Когато любовта посети човека, тя го свързва с Бога. Тогава, именно, идат и страданията, но човек е силен, лесно се справя с тях.
    (Беинса Дуно)
     
  25. Слънчева
    Двамата господари

    Никой слуга не може на двама господари да слугува. Не може да работите на Бога и на Мамона. (Ев. Лука 16:13)

    В света работят два разумни принципа. Като казва, че не може да служите едновременно на тези два принципа, Христос подразбира, че не може да бъдете два пъти по-активен, отколкото може да издържите, т.е. в един котел не може да се произведе по-голямо напрежение, отколкото той може да издържа. Тези два принципа не могат да се съберат в един котел. В окултизма тия принципи се наричат първи и втори, а в науката – „положителен“ и „отрицателен“. Положителният принцип е всякога по-силен, а отрицателният – по-слаб. Творческата сила всякога се проявява предимно в слабия принцип. Това, което гради в света, то не е силното, а слабото. Затова онези хора, които разрушават, всякога са по-силни, отколкото добрите, меките хора. Вие може да усетите тези два принципа у вас едновременно, например когато станете активни, когато се разгневите и извикате: „Скоро ред и порядък“, тогава всички слуги, жени, деца се изплашват и се подчиняват. Но този принцип не е творчески, той нищо не създава. Само когато се оттеглите вътре в себе си, като се успокоите, тогава всичко взима своя нормален ред. Първоначалният принцип, от който произлиза злото, омразата и лъжата, сам по себе си не е лош. Вие имате особени понятия за омразата и лъжата. За да може човек да лъже, трябва да е умен: глупав човек не може да лъже. Това е най-голямата философия, а в съвременното общество наричат го „висша дипломация“. Тази дипломация и жените я нямат. Когато мъжът е по-силен, в първия принцип, жената ще го глади, ще го нарича „миличък“ и най-после с мекота ще го укроти, за да асимилира този висш принцип. След като се уравновесят тези два принципа, почват да работят заедно: първият принцип от излишъка си дава на втория. Христос казва: „Не може да служите едновременно на Бога и на мамона, не може да служите едновременно на първия и на втория принцип, не можете да служите едновременно на омразата и Любовта“. Това са две неща, които се изключват, понеже са диаметрално противоположни: не се движат в една посока. Вземете, например, двама търговци, те могат да работят заедно, защото имат еднакви интереси, движат се в една посока, но един търговец и един лекар не могат да работят заедно.

    Под думата „Господ“ се разбира най-възвишеното, най-благородното начало, което твори. Този принцип е мек и пластичен, но с това той не е ограничен, и е безсмъртен – в този принцип, втория, не съществува смърт. В първия принцип съществува смърт, и то само затова, защото силният, със силата, която има в себе си, сам се разрушава. Само силните хора могат да се самоубиват. Вземете за пример скорпиона, ако бъде заобиколен с огън и не може да излезе от там, той извива опашката си и се самоубива. Той предпочита да се самоубие, отколкото да изгори жив. Първият принцип е създал космоса, материалния свят, всички видими светове с вашите тела и техните енергии и сили, които са необходими за съграждането им. Когато искате да се откажете от първия принцип, вие трябва да върнете всичко, което той ви е дал. А като му върнете всичко, какво ще остане във вас? Вие ще се върнете във втория принцип, ще станете едно с Бога. Няма да има тогава ни Иван, ни Драган, няма да има ни ангели, ни дяволи, и в света ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие. Няма да става въпрос, коя от двете воюващи страни ще победи, какво ще стане след войната; всички тези въпроси ще се разрешат, всичко това ще се слее в първия принцип и той ще се оттегли в себе си. Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли: злото в света е подсоляване, и човек трябва да стане лош, за да се осоли. Когато човек се обезсоли, Бог изпраща първия принцип, за да образува солта. Но човек не трябва да слугува на този принцип. Христос го взима както се проявява на земята, а не както се проявява горе, между ангелите. Човек не може да бъде едновременно богат и благочестив. Аз не вярвам на такова благочестие. Когато кесията на един човек е пълна със злато, със сребро, и той претендира да е светия, съмнявам се в неговата святост. Всички богатства на света принадлежат на Господа, и в момента, когато помислиш, че силата, влиянието, което имаш, е твое, ти слугуваш на първия принцип. Тоя принцип е индивидуален, той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява. Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят, и най-после той се разгневява, започва да бие и ги умъртвява. За обяснение на тая мисъл, ще ви разкажа един анекдот. Един селянин нямал никак деца и често молил Бога да му подари деца. Един ден взел един чувал, в който имало цяла крина житни зрънца, и се помолил на Бога да превърне тези зрънца в деца. Бог чул молбата му, и всички зрънца се преобърнали в деца. Като станал сутринта, всички деца започнали да викат, плачат, искат да ядат. Това много разгневило селянина, и той казал: „Тези деца ще ми изядат главата“, и взел да ги бие и избива. Едно от децата успяло да се скрие зад вратата и като дошъл неговият ред, започнало да плаче и да му се моли: „Остави поне мене живо“.

    ...Това е първият принцип у вас – злото, което действа, и когато дойде, казва: „Аз ще руша“. Но когато дойде в света вторият принцип, който хората наричат Любовта, майката, силата на нещата, той веднага смекчава първия принцип и, съединени така, двата раждат най-великото, най-възвишеното в света. Като служите на Господа, само чрез Него може да влияете на първия принцип: само Господ е в сила да ви избави от смъртта. Не служите ли на Господа, ще бъдете погълнати от първия принцип, защото законът е такъв. Откъдето изтича водата, пак там се връща; откъдето излизат парите, пак там се връщат; откъдето излиза силата, пак там се връща – всичко се връща назад. Всички тези неща са излезли от първия принцип. А в Любовта имате едно проявление на абсолютния Бог в света, Когото никой не знае какъв е – незнаен Бог, за Когото хората нямат никакво понятие в света. „Този Бог, Когото вие не знаете и му се покланяте, Него аз ви проповядвам“, казва Павел. Само Той държи в себе си тези два велики принципа, чрез които се проявява. И тъй, понеже единият принцип разрушава, а другият гради, вие не може едновременно да разрушавате и да градите. Като мразите – разрушавате, а като любите – градите, създавате. Някои подразбират, че първият принцип има наглед у хората желание да съгражда, но той пак поглъща. „Обичам те, обичам те, но ще те изям“, така котката си играе с мишката, най-после я стисне и погълне. Това наричат хората любов! Някои, като говорят за индуската философия, под „нирвана“ разбират сливане с Бога, а не съграждане. Това отчасти е вярно: ще има и сливане, и съграждане. Трябва да се влезе в съгласие с втория принцип и да се живее с него. Във втория принцип има вечен стремеж да докара всички същества в едно, да ги обедини; то е стремежът на Христа, да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да създаде в света малки къщички, в които да живее. Велико е онова същество, което може да разбере този дълбок принцип...

    ...И между хората има служители на първия и на втория принцип. След време, когато човечеството завърши своето развитие, вземе своя венец, всеки ще отиде на мястото си. Затова Христос казва: „Без Мене – подразбира втория принцип – нищо няма да направите“. Тук е дълбок смисъл – останете ли сами да се борите в света, ще станете слуги на първия принцип и тогава ще се проявят във вас всички отрицателни качества: умора, завист, отвращение, недоволство, които постоянно разрушават. В този принцип не може да намерите благо за света, не може да видите никакъв смисъл в живота. Затова казва Христос: „На Бога и на мамона едновременно не може да служите“. Ако служите на мамона, ще бъдете в дъното на ада, ще бъдете във вечно недоволство и никога няма да разберете дори защо сте мъж или жена. Може да минете през всички форми на създанието, но всякога ще бъдете недоволни, понеже човек сам по себе си никога не е доволен. А под думата „недоволство“ се разбира, че не може да бъдеш доволен от своя външен изглед. Защо човек е недоволен? Неговият дух е много по-велик, изисква по-широка дейност от онази, която проявява. Имаш малко тяло, а духът иска по-голямо. Започва една вечна борба. И в тази борба казвате: „Правото е на силния“, то е първият принцип, а когато кажете: „Правото е на слабия“, то е вторият принцип. Някой направил престъпление, но като даде на съдията 2–3,000 лева, той го оправдава също както в средните векове с индулгенция, прощават ти се греховете. Обаче в съграждането на нашия живот Христос не търпи разединение. Щом сте разделени в себе си, трябва да се дигнете над туй разединение и да работите вътре в Бога. Само тогава ще разберете вътрешния смисъл на тия сили, които действат във вселената. Онези, които са тръгнали в Пътя, посветените, имат по-голяма опитност. Защо? Те страдат повече, отколкото светските, защото в християнството едновременно с първия принцип се усилва и вторият. Дето се проявява Любовта, ще се прояви и първият принцип, който остава само една сянка – сянка на битието. Под „сянка“ разбирам принцип, който умъртвява. Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи тъмнина, а вторият принцип всякога носи светлина на ума. Щом дойде първият принцип, усещате голяма скръб, безсмисленост в живота, дойде ли вторият принцип, веднага се разполагате, подигате се. В първия принцип търсите изход, и ако не го намерите, дохожда ви мисълта на скорпиона – да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на живота, които сами сте си създали. И тъй, първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат граница. Какъв живот може да има в това, което е ненаситно? Например, пътувате през вселената с бързината на светлината – какъв смисъл може да има за вас това движение? Да влезеш в една, две, три и повече къщи няма смисъл. Има смисъл да се запознаеш с ония, които живеят там, да встъпиш в общение с техния ум и сърце. Запознаване, приятелство в света е да влезеш в съгласие с този Божествен принцип, който тук, на земята, е изразен в Христа.

    Първият принцип е създал много илюзии в човешкия ум. Понеже той носи всички сенки, той е силен, създал е комбинации, с които може да даде възможност да се изрази Божествената Любов: Любовта намира в него израз, той ѝ става почва. Неговото желание е да подчини втория принцип – Любовта, но тя не се подчинява. Тя е закон, който регулира нещата в света. Първият принцип се бои от втория, защото когато се изпречи пред втория, проявява се светлина и като види своя образ, почва да се плаши. Също когато отидете при някого, който ви обича, сърцето ви почва да тупа. Той казва: „Дохождате при майстора си – тъй мнозина съм поглъщал“. Мъже, жени, деца – на всички треперят сърцата. Мъж или жена – и двамата имат скрита мисъл – първият принцип – искат да владеят, но като усетят, че този принцип не се поддава, казват: „А, тук е моят майстор; тук е вторият принцип, Божественият, който носи израз на живот и безсмъртие“. Писанието казва: „Любовта изпъжда вън всеки страх“, и за да бъдем щастливи, непременно трябва да се съединим с Христа – иначе пътят ни е изгубен. Щом не служим на Бога, ще служим на мамона. Ако служим на Бога, съборили сме мамона – ако не служим на Бога, ще дойде мамон и ще каже: „Ти ще ми служиш!“ Това всеки от вас трябва да знае. Някои казват: „Аз искам да съм свободен“. Свободен ще си, ако служиш на Любовта, иначе ще слугуваш на мамона и ще бъдеш роб. Едновременно на Бога и на мамона не можете да служите – по никой начин! Често някои казват: „Аз да го набия, та да ми има страх“. Ти можеш да го набиеш, можеш да го наплашиш, но той няма да те обича. Аз бих желал да видя някого от вас, който чрез бой е обикнат от друг. Такъв човек не съм срещнал. Това го говоря не само аз, говорили са го всички велики хора, всички светии...

    Животът в съвременното наше състояние се проявява в две посоки: в доволство и недоволство, в качване и слизане. Други посоки на мисълта няма. Право е, че богат човек не може да бъде светия, но и сиромах не можа да бъде светия, ако е недоволен. Под думата „богат“ разбирам човек, който е недоволен от себе си; „сиромах“ – човек, който е доволен от себе си. Като забогатее човек, става недоволен от положението си: купува една къща, втора, трета, мебели – търси начини да разшири този кръг. Недоволен – богат; доволен – сиромах. Но като казвам „доволен“, не разбирам да си индифирентен, тъй както в Индия има факири, които се хипнотизират и заспиват. Имало един, който в продължение на 20 години съсредоточавал мислите си и стоял неподвижен дотолкова, щото птиците го смятали за дърво и започнали да правят гнезда на главата му. Не разбирам такова състояние на доволство, – да се завъдят птички в главите ви. Бог е създал за тази цел дърветата, а ти, за да си доволен, трябва да работиш за Бога, да слугуваш Нему. Да си доволен, то значи: ако днес си спечелил 3 лева, радвай се за това и благодари на Бога. Утре, като станеш, ако спечелиш пак 3 или 4–5 лева, пак благодари на Бога. Не казвай: „Малко спечелих“. „Доста е на деня неговото зло.“ Един грош спечелиш, благодари на Бога; 10 гроша спечелиш – пак благодари на Бога. Достатъчно ти е това. Едното прави човека щастлив. Двама като те любят, не могат да те направят щастлив, ще бъдеш нещастен. Любовта може да съществува между двама души, между трима тя не съществува. За да се прояви третият елемент, и двамата трябва да вложат по равно количество, и тогава ще произлезе тяхното дете. Бащата казва: „То обича мене повече“. Майката казва: „Не, мене повече обича“. Някой път бащата се намръщи, защо детето обича повече майката, и обратно. Защо ли? Защото този принцип у двамата не се е уравновесил. Вашите добродетели, вашите сили всякога ще съответстват на вашето вътрешно състояние – ни повече, ни по-малко. Това е цяла истина...

    ....Преди падането на Адам имаше друг Адам, една друга велика култура. Като падна Адам, хората се изродиха, и сега ние казваме: „Ние сме първият Адам“. Вашият първи Адам е ягорида, която само на края на опашката си е Божествена и после еволюира. Като нямало от що, Господ взел малко пръст, направил от нея Адам и го оставил да живее в един малък рай, като градинар. Казваме, че нашият първи баща бил гол. Гол е бил, защото мъж, който се оставя да го води за носа една жена, е глупав. Жена, която се оставя да я води една змия, и тя е глупава. То е още по-смешно даже. Не е син Божи този Адам, когото вие знаете. Христос е бил преди Адам, преди Аврам. Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго. Христос, когато дойде, каза: „Аз съм Онзи, Който беше преди Адам и Аврам“. Той живеел в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пели в Божествената зора на живота, в златния век на човешкия живот. Когато дойде грехът в света, тогава дойде великият баща – дяволът, който живее сега вътре във вас, и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте в греха си, ще умрете; всякога ще служите на мамона и никога няма да бъдете щастливи. Когато казвам „вторият Адам“, разбирам Христос. Той е втори по отношение към закона на Любовта, но по изявлението на Бога Той е първото начало. Сега вярвам, че като се върнете у дома си, ще започнете да търсите в себе си третия принцип. Онези, който малко се занимават с математика, да започнат да изучават уравненията и тогава в резултата на едно уравнение ще намерят третия принцип. В първата част на уравнението ще турите вашия ум, във втората част – вашето сърце, а в третата част ще влезе вашето тяло, и в тия отношения ще намерите какъв ще бъде вашият живот. Турете в умовете си мисълта да се съедините с Христа. Животът е в съединението и в хармонията. Всяка горчива дума, всяко недоволство да изчезне и всяко желание да ухапите вашия ближен да изгасне. Това значи да служим на Бога. Какво служене ще бъде, ако искам в дадена беседа да ви изоблича, като имам пред себе си вашите грехове, и да ви кълва? Това е лъжливо учение. Кълването е много лесно нещо; то значи да взема един чук и да ви удрям, а един ден вие ще издигнете същия този чук върху моята глава. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти отмерят.“ Тъй че от това, което слушате, не мислете, че аз ви кълва, защото аз мога и да мълча, но аз ви говоря една велика истина, която след дълги години вие сами ще я научите. Това съм научил аз след дълги години, които съм прекарал в материята тук на земята. Оплаквате се: „Лош е моят мъж“; ще кажа: Първият принцип е у него. Мъжът казва за жената, че е зла; казвам: Първият принцип е у нея. Дъщерята е недоволна – първият принцип е у нея. „Българският народ се бие“ – първият принцип е у него. Ще разсъждавате върху всичко това и кога да е, ще го разберете. „Да бъдем добри“ – то е вече вторият принцип. Когато ще се укроти всичко, когато настане мир, ще дойде третият принцип.
    И тъй, турете си мисълта да служите на Бога – там е вашето спасение.
    Да бъде благословението на Любовта на живия Господ с всички ви.

    Беседа, държана на 21 януари 1917 г.

×
×
  • Добави...