Слънчева
-
Общо Съдържание
7851 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
710
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Слънчева
-
-
Молитвен наряд за начало:
В начало бе Словото -песен
Молитвен наряд за край:
Бог е Любов
„Благословен Господ Бог наш“
„Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Този стих има двояко тълкувание. Ако се вземе буквално, той почти няма никакъв смисъл, но съществените неща, т. е. същественото, което се яде, не е плътта. Същественото е онова, което се съдържа в плътта. Това е животът, който е скрит в плътта. Това е, което са знаели още от старо време, жизненият елексир, или условията на живота, които проникват чрез храната.
Казвам: Има две разбирания на живота според прочетените стихове. Сега аз няма да ви говоря за неща, които вие знаете, защото не искам да ви товаря. Това значи, аз няма да ви продавам вехтите дрехи, защото вие имате достатъчно стари дрехи. Аз трябва да ви продавам нови дрехи, тъй щото ще се постарая да ви продавам нови дрехи, които или да ги продадете, или да ги носите. Във всеки случай да имате една печалба. За да яде човек правилно на физическия свят, неговата мозъчна и неговата симпатична нервна система трябва да са добре устроени, или научно казано, те трябва да се намират в музикална хармония. Само при това положение човек може да яде правилно. В окултен смисъл яденето е един процес на вътрешно съгласие. Човек трябва да има Любов към храната, която яде, за да се ползува от нея. Щом няма Любов към известна храна, той не може да се ползува от нея. Такава храна внася най-големите отрови. Това всички хора знаят, но още не са го изнесли. За в бъдеще ще го изнесат, понеже умовете им сега са заняти с много научни работи.
Съвременният свят е претрупан с известни научни теории и все неприложени. Понеже, всяко нещо, което не е приложено и не е опитано, то е една теория. А всяко нещо, което е опитано и приложено, това е факт вече и върху този факт се гради животът...
-
Молитвен наряд за начало:
„Бог е Любов“
Молитвен наряд за край:
„Благословен Господ Бог наш“
...Ние живеем в един свят на постоянни промени, аз го наричам „драматически свят“ и след това се чудим защо светът се е толкова много изменил. – Светът не се е изменил, но има нещо, което у нас се е изменило, у нас има нещо не разбрано. Запример, ти седиш зимно време на леда и мислиш, че имаш някаква здрава основа под краката си. Но дойде лятото и ти виждаш, че този лед започва да се пука. Казваш: Какво стана? Де отиде ледът? – Отиде някъде, изгуби се. Не, не се е изгубил ледът, но формата му само се измени. Някой се оплаква, че изгубил Любовта си. – Никаква Любов не е изгубил. Той изгубил само формата на Любовта. Любовта нито се губи, нито се печели. Че си спечелил или изгубил Любовта, това са само човешки понятия. Защо? – Щом имате някаква печалба, тя трябва да тежи. Спечелиш пари, два, три, десет, сто, десет хиляди наполеона, те трябва да ти тежат. Щом изгубиш тия пари, ще ти олекне. Не само парите имат тегло, но и ученият човек се познава по своето тегло, но трябва да знаете как да теглите. Ако претеглите един учен, и един невежа, ще видите, че те се различават в теглата си. Ученият винаги тежи повече от невежия. – Как е възможно това? – Претеглете един учен и ще видите, че неговият мозък тежи повече. Той е по-голям от този на невежия. Мозъците на учените са по-големи, по-тежки от мозъците на невежите. Що се отнася до тялото трябва да се знае, че то не е човекът, то представя дрехата на човека. Мускулната система се губи у човека. Един човек от 70 килограма при една тежка болест може да изгуби няколко килограма от теглото на тялото си, да олекне до 45 килограма. При каквато болест да легне, обаче той много малко, почти нищо не губи от теглото на мозъка си. Сега когато се говори за Любовта, вие трябва да имате предвид много условия, при които Любовта може да се прояви. Хората имат много общи понятия за Любовта, но това още не е Любов. Това са предвестници на Любовта. Даже и сегашният живот на хората е предвестник на Любовта. Те още не живеят в Царството на Любовта. – Защо? – Понеже, за сега ние живеем в едно царство, в един свят на страдания. Земята е цял ад. Страдания, мъчения, едно след друго се нижат. Едва си поотдъхне човек от едно мъчение, след него иде вече друго. Но така не трябва да се говори. Не трябва да се обезсърчавате по отношение на бъдещето. Това е само една временна фаза, както когато един екскурзиант мина през една планинска местност, че се натъкне на някои сипеи, които се подронват под краката му и той се мъчи да излезе нагоре. Това е временно положение. Цялата земя не е направена само от пясък...
-
Съвест е другото име на Истината и всеки според нея живее... За това е различна за всеки.
А за себепознанието ето нещо, което напълно споделям.
-
Ш = трите пръста, = обратно, същите три пръста,
Щ = воля,
А = умът,
С = сърцето – да обърнем лодката , в която да турим съкровищата си,
Т = котва = надежда,
И = съединение, сила, истина,
Е = прогрес, растене, умножение.
Щастието е человек да се труди и после да работи.
Господар – когато впряга животните.
Слугите ръководят, трудят се и изпълняват.
Господар е необходим при всички положения.
Щастие има там, гдето има хармония между волята, ума и сърцето, а то е да станете богати, да забогатеете с добродетели.
Има три състояния: мъчение – то е за животните, труд – той е за хората и работа – тя е за ангелите.
Мъчението е, докато влезете в училището; трудът е в училището; работата е като свършите училището.
Хората не знаят защо са се родили, те не могат да създадат една теория как да се оправи светът, например жилищната криза. За един свят, който се мъчи, градовете са потребни; за един свят, който се труди, градовете не са потребни. Градове да имате, но да са малки, да не са големи и да не са събрани всички къщи в един куп.
Нисшите животни се размножават много и колкото отиват към по-висшите, толкова по-малко се размножават. Ще дойде денят един человек да роди само едно дете; един ще си отиде, друг ще дойде и числото ще остане едно и също. Ще се измени културата. Ще има спирачки. Ще живее человек двеста години и ще роди само едно дете. Сега животът е много глупав. Като разгънем мозъка на човека ще видим глупости: умрял вол, заклана кокошка, поп опява някого и пр. Изкуството в живота е да се свършат дреболиите. Който иска да живее, трябва да бъде като един извор, да блика, да образува река и около нея да растат разни зеленчуци. Там, край реките, се населяват хората.
-
Разговори
Сегашното духовенство е на старата религия, то е със старите методи и Христос за тях казва, че са крадци и разбойници, щом проповядват старите методи преди Христа. Затова казват, че щом някой не им харесва, той е еретик. Така казват и за г-н Дънов сега. Социалистите имат по-широки възгледи от свещениците, защото се стремят да прокарат принципа на братството.
Било е време, когато почвата е трябвало да се тори, но когато е вече наторена, каква нужда има сега да се тори? То е Мойсеевият принцип – „око за око“, а Христос казва: „Любете враговете си. Дайте дрехата си.“ Така пеперудата дава дрехата си – пашкула си. Под „риза“ Христос е разбирал един скрит принцип. Навсякъде сега усещат, че има едно обезсоляване. Така и в Америка се стремят да вкарат в църквата младите, но те не отиват, защото формите са остарели.
Има един закон за изменение коефициента на светлината – человек става невидим за околните. Може да ходиш между тях и да не те виждат.
Как ще обясните: една баба на 74 години да излезе на Витоша три пъти, когато едва до половин километър е могла да ходи. Тя има вяра и се е подмладила.
За человека има запас от енергия да живее хиляда години. Хората умират преждевременно от неправилно живеене. Понякога има икономически причини в природата: ще умре дядото, за да живее детето, или обратно – детето умира, за да живее дядото; има замяна, това е икономически закон в природата.
Във физическия свят сме пробудени навън; в духовния свят сме пробудени навътре.
Всяко престъпление, направено на физическия мир, съди се на физическия свят. Извършеното на астралния мир съди се в астралния свят. Престъпление, отнасящо се до чувствата, то е на астралния свят; и ако и да се съди на физическия свят, то е съдба на астралния свят. Астралният свят е тук на земята.
Раят е в причинния свят – над нас, или там е причинният свят, или светът на светлините.
-
Молитвен наряд за начало:
Каквото_вържете_на_земята_1935
Молитвен наряд за край:
„Грее слънцето“
„Духът Божий“
„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето“.
Ще прочета част от 18 глава на Евангелието на Матея.
...„Каквото вържете на земята“. Това значи, че всеки човек връзва по нещо на земята. Всеки човек има нещо в ума си, мисли той. И дотолкова работите на човека в живота са успешни, доколкото той знае как да връзва. Ако имаш две малки въжета, които не достигат до дъното на кладенеца, ти не можеш да извадиш с тях вода, но ако знаеш как да направиш възел, ще можеш да извадиш вода от кладенеца. Но трябва да знаеш да връзваш. Също така ако не знаеш как да направиш възел, да завържеш тези две въжета, не можеш да се покатериш по кладенеца, не ще можеш да излезеш навън и ще пострадаш. Та казвам: Право е, човек трябва да знае да връзва. Има един еднообразен начин и в мисленето, но човек трябва да знае, да разбира законите на новия начин на мислене. Има един нов начин на мислене. Всички хора искат да бъдат щастливи, но като търсят щастието, на всякъде виждат нещастие. Всички сегашни хора са нещастни: И религиозните, и богатите, и учените – навсякъде все нещастни хора срещате. Те казват: Без наука светът не може да се спаси. А като имат наука казват: Тази работа не върви. Имало едно нещо, което не достигало, така казват учените хора. Религиозните пък казват, че без религия не може. И тези хора, които са в религията и в тях куца нещо, и на тях не достига нещо. Казват сега, че Христос спасил света. И като го е спасил, пак липсва нещо на света. Казват, че като дойде Христос втори път, той ще спаси света. – Но той дойде веднъж, светът трябва вече да е уреден. Представете си, че за една съвременна мома отиват женихи да я искат, но не я дават първия път. Мислите ли, че като отидат втори или трети път за тази мома, че ще я дадат на момъка? Представете си, при това, че тази мома има десет кандидати, и вие сте десетият кандидат. Как мислите, каква е вероятността, че вие ще вземете тази мома? Та като ви говоря, разглеждайте нещата в преносен, а не в буквален смисъл. Като разберете този закон, той има отношение и към всека ваша мисъл, към всяко ваше чувство. Законът работи по същия начин. Представете си, че вие имате желание да постигнете нещо, но за това ваше желание има 1000 души кандидати. В дадения момент каква вероятност има вие да постигнете вашето желание? Ето, вземете за пример и в политическия живот. Кабинетът пада, имат нужда от министър-председател. Представете си, че сто души са дали кандидатурата си за този пост. Каква вероятност има за всеки едного да бъде избран за министър-председател. Само един от тях може да бъде избран, останалите деветдесет и девет какво ще правят. Според философията на живота, не поставяйте в света или в живота си мисълта, че ти си роден да бъдеш министър-председател. Преди всичко, това е най-последната служба, която можете да вземете. Този въпрос аз бих така ви го обяснил, че всички бихте ме разбрали, но същевременно всички бихте се обидили. Аз така мога да ви обясня истината, че всички ще бъдете доволни, но има нещо, което ме задържа – всички ще ви обидя. За да не ви обидя, ще оставя истината необяснена. Ако ви я обясня, ще я разберете, но и ще се обидите. И тогава вашата обида ще се върне върху мене. А така, като не я обяснявам, ще си кажете: Какво ли искаше да каже той? За сега оставете този въпрос. Аз ще дигна малко само единия край на завесата. Ще кажете, как така ще ни обидиш? Представете си, че вашата ръка е смазана, а трябва да дойдат 100 души да се ръкуват с вас, един по един да ви стиснат ръката. Какво ще бъде вашето положение. И всеки иска в това ръкуване да ви покаже, че ви обича. Преди няколко деня дойде един млад момък при мене, който така ми стисна ръката, че просто изпращя. Ако бях млада мома, щях да се съблазня от това стискане на ръката, но понеже не съм, казвам си: Много ме обича този човек. Погледнах го и си казах на ума: По-малко стискай ръката ми. С това стискане на ръката, той искаше да каже, аз съм от тези хора, на които каквото кажеш, ще го направя, но и каквото поискам от тебе, трябва да го направиш. Аз съм бамбашка характер. – Много добре. И казвам: Ако и аз дойда при вас, и по същия начин се ръкувам с болната ви ръка, вий ще кажете: Стиска ли се болна ръка така? Ще имате лошо мнение за мене. Аз трябва да откажа своето удоволствие. Ще искам извинение и ще кажа, че втори път, като оздравее ръката ви, тогава ще се ръкувам. Тъй щото, сега дигам малко, само крайчеца. Защо? – Защото ще ви обидя. Като ви стисна болната ръка, ще кажете, че това е диващина. Има известни състояния, при които ние трябва да пазим деликатност, да проявим деликатност към човешката душа. Има известни състояния в човешкия живот, които са толкова деликатни, че ако и ние не ги схванем, ще причиним известни болки на човека. Дойде някой при тебе, стисне ръката ти и казва: Да ти кажа истината. А именно, че те обичам. – Днес ли намери на болната ръка да ми причиниш болка? Днес ли намери да ми кажеш истината? Като оздравее ръката ми, тогава ми казвай. А сега, докато ръката ми е болна, по-добре да се откажеш. Та казвам: Понякога вие трябва да се откажете от своето желание да се ръкувате така сърдечно. Кога? Когато ръцете на хората са болни. Когато ръката ми оздравее, тогава можеш да ме стискаш, колкото искаш, това значи да вършиш правилно нещата. И после като разглеждаме нещата, ние не трябва да изхождаме само от наше гледище. Съвременният културен свет, както и в миналото е разглеждал и разглежда нещата само от своето гледище, следствие на това ти мислиш, че светът е дотолкова добър, доколкото те се ползуват от него. Това е така, право е, но всички хора щастливи ли са? Всички растения щастливи ли са? Всички животни щастливи ли са? За да бъде щастлив човек, в неговия живот трябва да дойдат много съчетания, да работят заедно. Най-първо земята трябва да осветява правилно, и тя да свети правилно. Тя трябва да има един правилен наклон към слънцето, че да може и то правилно да я осветява, да я огрева. След това, теченията на ветровете трябва да бъдат правилни. Теченията на реките трябва да бъдат правилни. Растенията трябва да растат правилно и да дадат изобилно своите плодове. И най-после ще дойдем и до хората – и те трябва да се развиват правилно, и те да направят поне малко нещо в тази обща работа. Да допуснем, че имате един болен човек. Какво ще проповядвате на този болен? Най-първо вие трябва да го излекувате, от далеч още да го подемете. Болните хора лесно могат да оздравяват, в един миг могат да оздравеят...
-
Молитвен наряд за начало:
Молитвен наряд за край:
Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите"
27 (14) юни 1920 г., неделя, 10 ч. – 11 ч. и 45 мин.
Ще ви прочета една част от 16 глава от Евангелието на Матея. Ще говоря върху 16 стих: „И рече Петър: Ти си Христос, Син на Бога живаго.“
2000 години как се разисква тоя въпрос. Кой е Христос? Да твърдим, че бащата ни е богат, да се хвалим с баща си и да му вършим волята, са две неща различни. Ако осиромашее бащата, ще вярваме ли в него? Ако бащата си изгуби имането, ще вярваш ли в него? В Христос вярваш, защото очакваш от Него да ти даде сто хиляди. Във всички църкви Христос не е разбран. Ако Го бяха разбрали, щяха да приложат Неговото учение. Оня Христос, Който дава живот, Той е друго нещо. Вярата подразбира всяка връзка, съединение с Бога – да имаш контакт с живото слънце. „Ти си Христос, Син на Бога живаго…“ Христос отговаря: „Това человек не ти го е открил, а Бог Отец.“ Онзи, който може да открива кой е Христос, това не може да бъде плът и кръв. Момата като срещне любимия, си казва: „Той е.“ Не са майката и бащата, които са ѝ открили. Това е любов на картошки. На такава кола не се качвам. Какво нещо е Христос? Той е една топлина за развитието на человеческата душа. За да се развива душата, трябва да има светлина и топлина. Христос е носител на Любовта и Мъдростта. Мъдростта е знание. Любовта е отражение на топлината. Щом имаме тия два принципа, ние сме във връзка с Христос и ще Го разберем. Тогава само ще сме свободни. Сега казваме, че сме християни. Що е християнин? Свещеникът казва: „Да отидем в църква, да запалим свещи, да кадим тамян и пр.“ Да сме християни, значи да имаме знания. Да имаме знания, значи да вървим по стъпките на Христа. Майстор е оня, който си умее добре занаята и го изпълнява. Всякой може ли да бъде християнин? – Не. Трябва да има знания, да има дълбоко в себе си законите на природата, да ги спазва и да знае да върви по стъпките на Христа. Например милосърдие е да пожертвува целия си живот за Христа, а не да раздадеш имота си на хората и те помежду си да го изпият и изядат. Милостта е да дадеш имота си като семе за плод и да го оползотворят. Сега в Европа всички са християни, и един малък въпрос не могат да изгладят. Съвременните християни са с разгласени тонове и всеки казва, че цигулката му е нагласена. Някой казва: „Аз съм християнин.“ – С какво си започнал? – „С милосърдието – но не върви; с друга добродетел – но също не върви.“ Християнинът трябва да върви със закона за самопожертвуванието. Християнството не е за светски деца галени, които искат да ядат и пият, но е за големи деца, които искат да работят за Баща си. Самопожертвувание значи да повдигнеш живота си. Христос казва: „Който изгуби живота си за Мене, ще го намери и който го запазва, ще го изгуби.“..
-
Молитвен наряд за начало:
Благоприятната_Господня_година - беседа
Изгрява слънцето
Молитвен наряд за край:
Духът Божий
Ще прочета няколко стиха от 4 глава от Евангелието на Лука, от 14 стих надолу.
„Ще проповядвам благоприятната Господня година.“ – 19 стих.
Има две положения в живота, които човек всякога трябва да държи в ума си, ако иска правилно да разрешава въпросите на живота. Има един установен ред на нещата в природата, който е независим. А има един ред, който ний сега установяваме, той е отчасти животът, който ние сега живеем. Ние сега учим този ред. И по причина на неустановеността на този ред ние постоянно се усъмняваме в установения ред, който съществува в природата. Не е въпросът да се доказва, че има такъв установен ред на нещата. Защото, ако такъв ред не съществуваше, никакъв живот не би съществувал. Ние сега се поставяме на една основа, която е на посока, не знаете какво има да ви се случи. Всеки може да постави едно възражение на това положение. Защо именно, той не знае нещата, не знае какво има да се случи. – Това е много естествено. Нима малкото кърмаче, което майката (повива), дава му млеко, грижи се за него, пита майка си защо го гледа? То нищо не знае, защо го гледа майка му, защо толкова се грижи за него. То даже не знае какви отношения има между майката и него. Като израсне, тогава вече то започва да разсъждава. В някои отношения ние мязаме на такива малки деца, в следствие на което не съзнаваме този установен ред на нещата. Щом не го съзнаваш, ти си дете още. – Ама аз не разбирам тези неща. – Дете си още. – Един ден ще ги съзнаеш, ще ги разбереш. Това, което не разбираш, ни най-малко не показва, че в него няма никаква разумност. Дете си още, не си дошъл до тази фаза. Обаче, има някои души, които са напреднали. Англичаните казват: Пекансил – това показва, че ние имаме изработен възглед за нещата, че искаме и в живота ни да върви така, както сме намислили. Всеки човек иска да бъде щастлив, без да знае на какво се основава неговото щастие. Щастието на цялото човечество се гради върху нещастието на всички растения, животни, млекопитаещи. Ние се храним от тия растения и млекопитаещи. Всички живи същества на земята, с малки изключения, са нещастни. Ние говорим за свобода, за това, за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други, навсякъде съществува робството. И всички казват: Защо съществува тази голяма неправда в света? Кажете ми де е правдата в света? Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т. е. въпросът си остава такъв, какъвто си е. Този въпрос не трябва да се изяснява, защото ще се породят спорове, понеже едни поддържат едната страна, другите поддържат другата страна. Ако речете днес да обясните истината, вие ще станете еретик. Ако искаш някога да докажеш истината, ти ще си създадеш голяма беля. Ако влезеш в съдебната зала да свидетелствуваш, че еди-кой си има да дава на еди-кого си, на едного ще угодиш, на другиго ще станеш неприятел. Като защитаваш един народ, ще станеш враг на друг народ. Българите, които взеха участие в Тройния съюз, станаха неприятели на Франция, на Англия, на Америка. Те и до сега още минават за неприятели, приятелството още не е установено...
-
Донче, благодаря! Не бях видяла предложението ти. С радост ще се включа, стига да не съм на работа.
-
Молитвен наряд за начало:
Молитвен наряд за край:
Ще се развеселя - песен
Бдение, пение, молитва – все тонират. Те са три процеса свързани.
С пеенето изчезват всички мрачни мисли. Когато птиците престанат да пеят, трябва да се очаква катастрофа, ще стане нещо ненормално. Пеенето в света е признак на хармония. Така е било във В. Търново през 1913 г. по време на земетресението. И птичките пеели, петлите пеели, кучетата лаели, магаретата ревели – това са признаци, че градът нямало да потъне, както някои са казвали, а ще оцелее. В който ден пеят, нещастия не стават. В къщи, в които пеят, дяволът не влиза; в кръчми, в които хората пият и пеят, зло не мислят – влез, но ако пият, без да пеят – зло мислят. Пеенето е чувство, необходимост. Бог го е вложил в хората и те трябва да се подчиняват на него. Не се ли подчиняват, злото ще дойде. Бъдещите хора трябва да изучават дребните проявления в света.
В посвещението има обещания, които, като се изпълнят, освобождавате се от обещанията, например да не ядеш грозде и пр.
Когато човек се посвети, в него обитават вече духове от невидимия свят и като живее, той трябва да се съобразява с порядките на невидимия свят, иначе ще бъде напуснат от тия духове...
Любовта
Който има любов, в него всеки страх отсъствува. Любещият човек е с голяма вяра и надежда. Любовта има силно развита вяра, надежда и липса на страх. Съвременните изпитания са пробни уроци за верующите. Едно от най-силните средства за лекуване е любовта, придружена с вяра, надежда и безстрашие. Няма нещастие, което да устои на тия качества. Това са течения. Божествената любов е жив свят...
-
Всичко в света е строго определено.
Който не върви по тоя определен път, ще се тласка насам-натам и ще получи наказания от законите на природата.
Спасението някои търсят вън от себе си. Человек все се моли и търси работа за нещо здраво да придобие. Всеки се стреми да има здрави: гърди – те съответствуват на душата; стомах – той съответствува на живота; и мозък – той съответствува на ума на човека. От илюзиите в света произтичат всички страдания и заблуждения.
Детето ви, ако не е решено да умре, то не може да умре.
На сегашните хора трябват светли мисли. Това понятие за Бога, което сега имат, е старо. Трябва да работим в новото понятие за Бога. На вас ви трябва воля. В какво се състои волята? Учителят разказва примера: Една американка била болна до смърт. Повикала мъжа си и искала обещание от него, че не ще се жени след смъртта ѝ. Той не обещал. Тогава и тя казала: „И аз няма да умра!“ И действително не умряла, оздравяла.
Някой като каже: „Няма да върви“, и вижда, че работата се разваля, наистина не върви. Друг казва: „Ще върви“ – и тръгва. Докато всички мисли в мозъка са в съгласие, человек не губи равновесие. Равновесието стои в краката, а краката са добродетелта. Всякога да има хармония. В природата не може да има мир, там има винаги сътресения, но да имате в себе си мир. Не е мир това да лежи човек и да почива. Трябва человек сам да си турга шапката, трябва четиво. Всяка добра книга е слънчев лъч.
Каляване на волята
Ако те е страх – пипай умряла змия, прекарай я през ръцете си.
Като вали дъжд, нека те намокри и не се бой от простуда.
Това да се прави май, юни и юли включително. Тогава въздухът е напоен с много магнетични сили.
Ще пиеш 3–4 чаши чиста топла вода, не окадена, и на глътки. С това ще калиш волята си.
Каже ти някой „магаре“, не се обиждай, а разчепкай думата „магаре“ по букви. Те имат следното значение:
м – означава малките неща,
а – значи да си умен,
г – да знаеш да слизаш и да се качваш,
а – да си умен,
р – да знаеш да противоречиш на мъчнотиите,
е – да растеш.
Следователно ще размишляваш върху думата „магаре“ и ще се увериш, че няма нужда да се обиждаш, т.е. ще си кажеш: „Аз зная какво значи магаре.“
Светът има мъчнотии, защото не е подготвен за това учение.
-
Молитвен наряд за начало:
Молитвен наряд за край:
Хорът на сливенското братство изпя „Песента на зората“.
Предметът, върху който има да говоря, е важен. Употребявам думите „ляв и десен път“, защото няма други пътища. Десен и ляв път са величини.
По левия път е слизането, а десният път е пътят, посоката, по която става възлизането, изкачването.
Всичко в света е продукт на человеческия дух. Человекът е в началото на своето развитие.
За да можем да разбираме една негова мисъл, която се влива в света, трябва да се освободим от всички посторонни мисли.
Бог, когато е създавал света, турил е в един котел силата, мъдростта, славата и почивката.
От силата се родило насилието, от мъдростта се родили знанията; от славата всички започнали да се стремят в разни посоки. На дъното на котела останала почивката. Бог я задържал за Себе Си. В света няма почивка. Трябва да отидем при Господа, за да почиваме. Учителят разказва примера за двамата руски банкери, които се били басирали за 3 000 000 рубли: единият да стои 14 години арестуван в една стая. Той чел много книги според баса и най-после почнал да чете Евангелието. След като го прочел, рекъл си: „Намерих смисъла на живота.“ Смисълът е в свободата, в свободното развитие. Оставало му само един ден, за да изпълни 14 години. Написал записка, че излиза от затвора 24 часа по-рано, че се отказва от трите милиона рубли, защото не е в тях щастието и през прозореца избягал. Другият басист, с когото се басирал, за да не даде трите милиона, решил да убие през нощта затворения и да спаси милионите си. Влиза в стаята през нощта и намира само оставената записка.
От 8000 години светът е в непрекъсната борба, даже и между най-малките животинки. Съвременните хора наричат, че животът е борба. В борбата е животът. Това е един необходим импулс за живота.
По левия път … е слизал към сърцето. Обсебването е било от неразумни сили, които не са се подчинявали на ума. Зараждали са се велики Учители, за да дадат насока на живота. Един Учител е бил Христос. Сегашните християни не са спирали Христовото учение.
Хората вярват, че идели от Бога и отивали към Бога. Важен въпрос: от где идем, защо сме дошли и къде ще отидем.
Земята е училище, гдето ще научим съвременните закони. В света има четири положения: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
В природата има закони, които съществуват и могат да премахнат всички пречки в нашия живот.
Само една магическа дума може да премахне страданията на един народ. Цялата природа е като един жив организъм.
Духовният свят е свят, в който разумните същества владеят всички закони и са господари на смъртта. Смъртта е преминаване от една стадия в друга, от една форма по-проста в друга по-сложна. Няма нищо по-съвършено от человеческия мозък. Той е мястото, където се развиват всички мисли, чувства и желания...
-
Молитвен наряд за начало:
Молитвен наряд за край:
Благославяй - №8 от "Духът Божий"
Девети март е символически ден. Символите придобиват значение само когато се изтълкува вътрешният им смисъл. Девети март е денят на равноденствието. Но тъй, просто казано, 9 март, денят на равноденствието, е денят, в който човек е бил създаден, роден. И този ден се пада в петък. Не мислете, че по-напред не е имало равноденствие – имало е. Равноденствието на човека е възкачването на слънцето от юг към север. Югът е надолу, а северът – нагоре. С появяването на Адама човек е почнал да еволюира, да се качва нагоре към Бога. Сега, ако вие може да ознаменувате 9 март, в смисъл че днес се раждате, т.е. скритите във вас сили Божествени да започнат нова еволюция, да еволюирате към Бога, то е равноденствие, или минаване от едно състояние на битието към друго. Равноденствието всякога трябва да внася най-хубавите мисли, най-хубавите желания в човешката душа и тогава всички онези семенца, които са скрити в земята, започват да израстват, да се развиват, да цъфтят и след това се явява тяхното благоухание. Същият закон е и по отношение на човека. Човек без Божественото е като гола земя и ние казваме: „Този човек е студен, отвратителен, няма никаква красота в него.“ Но дойде ли скритото, Божественото у човека, тези семенца, треви и цветя постепенно почват да израстват, цветята се обличат в червенина и човек става красив. Тази красота не може да се яви, докато не се яви Божественото слънце. Тъй като слънцето иде от северното към южното полушарие, т.е. от единия полюс на битието към другия, северният всякога означава истината, а южният – добродетелта. Но северът означава още смъртта, а югът – живота. Човек, додето не умре, не може да живее. Това е закон. Животът започва най-първо със смъртта. Това на вид е едно противоречие, но е факт вътре в природата. Всяко семенце, всяка форма, в която са облечени нещата, трябва да умрат.
Девети март има и друг смисъл в себе си. Човек трябва да се научи на онзи велик закон на самопожертвувание, да се освободи от ненужните неща в този свят, които спъват неговото развитие. Ако един 100–200-годишен орех пожелае да влезе в дома ви, то ако той е едно същество разумно, със съзнание, би ли могъл да влезе? – Не може по никой начин. Или ако един 500-годишен дъб пожелае да ви направи визита, ще може ли? В такова състояние, в каквото е, не ще може. Ако би пожелал този орех или този дъб да ви посети, трябва да се превърне в едно малко орехче или дъбче, да преминава от ръце в ръце между вашите деца, да ви обиколи всички и най-после да го приемете вътре в себе си на гости. Не мислете, че като влезе този орех вътре във вас, той умира. Не, той се посажда във вас. Има орехи, които растат в човешката душа. Трябва да се научите да виждате във външната природа всички онези символи, които са скрити вътре в нея. А това ще стане, когато започнем да живеем по правилата на Божията Любов...
-
Молитвен наряд за начало:
„Бог е Любов“
Молитвен наряд за край:
„Благословен Господ Бог наш“
Ще прочета 12-та глава от ев. на Лука, от 41-ви стих надолу.
Духът Божи.
„Кой е прочие онзи верен и благоразумен домостроител, когото господарят ще постави над слугите си – да дава на време всекиму определената храна?“
„Благоразумният домостроител.“ Природата се отличава с нещо особено. В нейната система няма същество да стои празно. В природата всички същества малки и големи имат своя определена работа. Някой съзнават това, някой не съзнават, но тя всички е турила на работа и всички работят. От нейно гледище тя е доволна, че в нейната система няма нито едно същество, което да седи без работа, да бездействува. В природата безделници няма, всички работят от малко до голямо, но в човешкия свят има безделници. Противоречието, на което се натъкват хората се дължи на обстоятелството, че те едновременно се движат в два свята! Те се движат в два порядъка: Единият порядък е човешкият, а другият – на природата. И когато виждаме, че някой човек не работи, той живее в човешкия порядък. Някои казват: Аз работя. Това показва, че си попаднал в света, дето се работи. Там е преимуществото, именно, че работиш. Когато престанеш да работиш, твоята работа е свършена. Докато учиш, твоята работа е добре, но щом престанеш да учиш, твоята работа е свършена. Докато сме в човешкия порядък, ние всякога се запитваме: Ти свърши ли си работата? В природата обаче, всякога се запитваме: Ти започна ли си работата? Свърши ли си работата? – Свърших я. А, в природата всякога питат: Начена ли си работата? Там никога не питат: Свърши ли си работата, и всеки, който пита: Свърши ли си работата, той е в човешкия порядък. Който пита, започна ли си работата, той е в порядъка на природата. Някои казват: Как ще се свърши моят живот? Казвам: Ти питай как ще се започне живота ти, това е важно, а не е важно как ще се свърши. Как си започнал живота си, това е важно, а как ще се свърши, затова не мисли! Ти искаш да знаеш ще бъдеш ли щастлив в бъдеще, ще бъдеш ли богат, не мисли за това! За вас е важно, какви сте при сегашното положение. Вие трябва да се поставите на две противоположности, да решите лесно въпроса. Ако в ръцете ви е дадено едно лекарство, с което можете да лекувате хората в крайна нужда или пък имате власт да управлявате хората, кое от двете положения бихте предпочели? В единия случай ще имаш власт, дето каквото кажеш да стане, а в другия случай да имаш сила и да ги избавяш от техните болести и недъзи. – Второто положение е за предпочитане пред първото. Да избавяш хората от техните неволи е за предпочитане, от(колкото) да ги управляваш. Всички хора страдат от това, че едни други се управляват. Бащата е приложил закона, майката е приложила закона, големият брат е приложил закона, голямата сестра е приложила закона, само най-малкият, както го наричат – ситничаря, само той не може да приложи закона. Само най-малкият няма закон, а всички останали, държавата, всички поставят само правила и правила. Дето минете все правила и все закони. Казвате: Възможно ли е това? – Да, светът страда само от закони. Днес Мойсей управлява навсякъде. Той се е разпрострял навсякъде. Днес няма държава, която Мойсей да не управлява! Ти ще си поръчаш някаква стока от някъде и веднага ще се приложат правила и закони, веднага ще ти кажат колко мито трябва да платиш. Ако пък стоката ти стои малко повече на митницата, тогава ще платиш глоба, че не си я взел навреме. Това е до човешките разбирания. После дойдете до правилата в живота и казвате: Кой е праведен човек, и ще отиде на небето и кой е грешен и ще отиде в ада. А всъщност, ако запитате някого, по какво се отличава праведният човек, или по какво се отличава щастливият човек, по какво се отличава ученият човек и той няма да знае как да определи. В природата това всичко е строго определено. Според разбиранията на сегашните хора, богатия минава за умен човек, а сиромахът и умен да е, пак минава за глупав. Не, богатството на човека не определя качеството на неговия ум. Богатството е резултат на човешката деятелност. Умен човек е онзи, който не си създава ненужни страдания. Всеки човек, който си създава ненужни страдания, неговият интелект не е силен. Той има непосредствен интелект. Ето на, вземете жълтата раса, за която преди хиляди години е предсказано, че ще се образува една расова война. Сега те се организират срещу бялата раса, за да добият своята свобода. Също така и европейските народи: англичани, французи, германци, руси, югослави, всички се организират, готвят се за тази война. Онези на изток и те се организират, искат да извоюват своята свобода. Белите виждат, че техните колонии на Изток се заплашват. И едните и другите се страхуват едни от други, не могат да намерят един път, по който да се обединят. Какво коства на европейските народи да се обединят, да дойдат до един ум, в своите интереси? Причината за несъгласието между народите е, че всеки народ иска да заеме първенствующе положение, да бъде пръв между народите на земята, а това не е в реда на нещата. Има един богоизбран народ в света, но този народ не е нито англичаните, нито евреите, нито кой и да е друг. Този народ е цялото човечество като нещо цяло. Този богоизбран народ е съставен от всички същества, от всички хора, които мислят. Защото човек се отличава именно по своята мисъл. По това аз определям човека. И същевременно казвам: Този човек, който изправя своите погрешки, той е човек. Който не изправя погрешките си, той е животно. Както щете мислете, така разбирам аз...
-
Благодаря за беседата!
...И тъй, първо трябва да се научите да мислите правилно, да знаете, че цветята не са прости, неразумни същества, и ако те не могат да проявят своята интелигентност, това ни най-малко не ви дава право да мислите тъй. Ще направя една аналогия, да разберете защо те не се проявяват. Когато си легнете вечерно време и заспите, ако дойде някой да ви събуди и веднага ви запитва нещо, иска обяснение по известен въпрос, вие колкото и да сте учен, ще мълчите, не ще можете да се проявите. Ще кажат за вас: „Той е първокласен глупак.“ Нямат право да заключават това. Така е и с цветята. Те сега мълчат, защото си почиват. Събудете ги от съня им, ще разберете тяхната интелигентност. Бързите ви заключения за нещата са един недъг, от който трябва да се освободите, защото ще ви спрат още на първата врата.
Змията, която е поставена горе върху двете величини – пространство и време – показва, че нашият живот ще се осмисли само тогава, когато разберем смисъла на истинския труд. Да допуснем, че се намирате в някоя планинска местност и пред вас тече бистра река, и вие отивате към изворите на реката, и се спирате пред тях. Питам ви: Разбрахте ли тази река? Тези извори са образувани от дъждовната вода, част от която се изпарява, а друга част се просмуква от земята и като подпочвена вода образува изворите. Дъждовната вода пък е образувана от океанската, от морската, която чрез изпаряване отива в пространството. Аз правя една аналогия между живота, който се проявява у нас, и между тази река с нейните извори. Вие казвате: „Това сгъстяване, което става в земята, то е материалният свят.“ От океана, от който се е изпарила една част вода и във вид на пари се е качила нагоре, после тези пари отново като вода слизат надолу в почвата, потъват и пак след това се изкачват. При това движение се образува буквата „Г“, която е начална буква на думата Господ. И когато кажете, че сте ходили до изворите на тази река, вие разбирате само половината на буквата „Г“, т.е. само това, което извира от земята, а другата половина не сте взели в съображение. Въпросът не е за реката. В едно изречение Христос казва: „Животът, който ще вложа във вас, ще бъде един постоянен извор в човешкото сърце.“ Вие не може да разберете труда, докато не разберете мъчението. Първата фаза е мъчението – ще слезеш до дъното, дето са корените, оттам ще се поляризираш и в тебе ще се образува едно движение нагоре – ще отидеш към труда. Няма да разглеждам как ще се образува това движение. Вие сами ще размишлявате върху буквата „Т“. Когато посеете едно житно зрънце, кой му показва как да расте? Вие изисквате всичко да ви обясня, но това не се позволява. Нито Бог, нито природата обясняват всичко. Земледелецът трябва да разорава земята си, да я посее и след това природата започва своята работа. Кой учител е показал на житното зърно как да слезе в земята, как да поникне нагоре? Кой учител му е открил тези велики закони? Ще кажете: „Житното зърно не е интелигентно, него кокошките го ядат. Тъй че и да му се обяснява, то няма да разбере.“ Не, то стои по-високо от вас. Ако бяха ви турили на негово място, вие не бихте издържали този живот. Вашият живот се дължи на живота на това житно зърно. Когато Христос казва: „Яжте Моето тяло, пийте Моята кръв, Аз съм хлябът“, Той подразбира житното зърно. Това житно зърно се ражда в небето, то е плод на Божествената Любов. Тази иден, върху която ви говоря, е смътна за вас и вие се запитвате какво отношение има между реката и изворите, и между човешкия живот и труда, и между житното зърно и труда. Човешкият живот се проявява в материята, чието движение е надолу, и в Духа, Който се движи нагоре. Движението на материята и движението на Духа са в две противоположни посоки и те не се мразят, но никога не се заемат да свършат работа един вместо друг. Ако Духът каже на материята: „Свърши ли тази работа?“, тя се отрича, като казва, че това не е нейна работа. По същия начин постъпва и материята. Материята и Духът се противопоставят един на друг. Ще ви моля, когато разисквате по този въпрос, спрете за малко вашите религиозни вярвания. Питам ви: Каква беше първоначалната ваша религия, както и тази на човечеството? Ще кажете, че това не е съгласно с религията. Ние не мерим Божествената Мъдрост с религията, тя с нищо не може да се мери. Тя може да се възприема, може да се проверява с опити и само чрез вътрешни преживявания човек може да провери нейната същина и никаква мярка друга няма в този свят, с която да кажем, че това е Божествено или не. Двама души, които се ръководят от Божествената Мъдрост, ще постъпват по един и същ начин. Те ще постъпват еднакво, както двама велики артисти ще вземат по един и същи начин лъка и с него с еднаква продължителност ще вземат цялата нота „до“. И двамата планомерно ще вземат тази нота. В Божествената Мъдрост всички действия са математически отмерени, там нищо не се коригира. Бог няма нужда от коректори, от философи, от мъдреци. Той има нужда от ученици. Най-големите философи той ги праща за товарни животни на земята. Всички товарни животни, с които си служим за возене на коли, това са все велики философи. Това да не ви се вижда смешно, защото именно умните ще дойдат да оправят света. Само великият философ като стане бик, вол, ще може да извлече колата на правия път. Казва се в Писанието: „Първият ще стане последен.“ Вас ви шокира мисълта, как един философ може да стане животно! В индийската литература има предание, че някои адепти ходили да освобождават остров Мадагаскар и като отишли в Сините планини, станали биволи. Тези биволи са много умни, разбират повече, отколкото днешните европейци. И до днес ги пасат...
-
Молитвен наряд за начало:
Недейте_се_грижи_за_живота_си-беседа
Ще се развеселя-песен
Молитвен наряд за край:
„Благословен Господ Бог наш“.
Тайна молитва
„Недейте се грижи за живота си, що да ядете, нито за тялото си, що да облечете.“
Ще прочета 12-та глава от Лука, от 22-ри стих надолу.
...Казвам: При сегашното състояние на онези, които влизат в новата епоха, се изисква едно обобщение, за да изучават истинския живот. Вие сте били при голямото щастие, при хубавите условия, а сега минавате през нещастие, през голямо безпокойство на живота си. Вие не се впрегнете на работа, но си вземате един билет на лотария, и чакате да спечелите нещо. Някой вземе един, два, три, четири и повече пъти лотарийни билети и все очаква да спечели нещо. Надява се, че като се тегли този път, той ще спечели най-голямата печалба от триста или повече хиляди лева. Тегли се печалбата, но той не печели. Нищо, купува пак билет, надява се на второ теглене, когато ще се паднат 400 хиляди лева. Тегли се пак лотарията, пак нищо не печели. Чете по вестниците и вижда, че на еди-кой си номер се паднала голямата печалба, но (в)се казва: Няма нищо и аз ще спечеля някога! Този човек се учи на нещо, вяра придобива. Без да е спечелил нещо, той очаква, че ще придобие, ще спечели нещо. Не е лошо нещо лотарията, тя има добра страна, развива вярата на хората. Човек вярва в невъзможното. Например той има един билет от няколко лева, а такива билети има около сто хиляди, но той вярва, че ще спечели най-голямата печалба от (сто хиляди лева), един милион лева. Че това е голяма вяра! Седи този човек и си казва: На мене ще се паднат тези един милион лева. Като се тегли и нищо не спечели, той не се обезсърчава и казва: Нищо, друг път ще излезе моят номер! Ще дойде този милион. Казвам: Да, след сто хиляди тегления, все ще ти се падне този милион. Но има един закон на вероятностите, който определя тия неща. Това почива на кабалистиката. Ако ти, който купуваш билета, можеш да хармонираш трептенията си с онзи, който продава билета, той ще възприеме твоите трептения и без да усети как, слепешката ще пипне билетите и ще ти продаде точно този билет, който печели най-голямата сума. Но трябва да знаеш как да направиш това нещо. Един господин ми разправяше една своя опитност. Среща го един ден един негов познат и му казва: Слушай, вземи този билет от лотарията, ще спечелиш. Късметът е твой, вземи този билет! – Но понеже, казваше той, нямах пари за билет, не го взех. Пък и не ми се щеше да вземам на заем, за да купя билета, в чийто късмет не вярвах. И наистина този билет спечели. Както ми каза и колкото ми каза приятелят ми, така излезе. После съжалявах, но късно. Един ден дойде щастието при мене и аз не повярвах. Има един закон, според който, когато човек много вярва, това е суеверие, многото вяра не почива на трезва мисъл. Напротив, тогава се намесват в човека чувствата, които пречат. Когато човек ще спечели или ще постигне нещо в света, тогава се обединяват много сили в негова полза: И умствени, и сърдечни, и духовни и той изпитва спокойствие в себе си. При това положение като вземете този билет, вие никак не се интересувате дали ще спечелите или не, като че всичко забравяте. Погледнете, спечелили сте! Ако пък много се интересувате дали много печелят билетите, вие нищо няма да спечелите. Колкото повече четете вестниците да видите кога ще се теглят билетите, и дали печелите, бъдете уверени, че нищо няма да спечелите. Престанете да се интересувате, но това трябва да стане естествено. Сега това е външната страна на въпроса, от който се вижда, че хората се интересуват от парите. Човек може да има пари, колкото иска. Но колко трябва да иска той? На човека не му трябват много пари, защото всичкото злато в света е равномерно разпределено между всички хора на земята. Следователно, човек няма право да вземе повече отколкото трябва от благата, които се падат на всички останали хора вън от него. Когато хората разполагат с повече, отколкото имат право, това е вече друг въпрос. Някой търговец може да има събрани с милиони килограма жито – това е друг въпрос. То не е негово. Това жито е и на други хора. Следователно, благата, както днес са разпределени между хората, не са разпределени по Божествен път. Някои хора са прости служители на Бога, те пазят неговите складове с благата в себе си. Слушал съм как отговарят някои богати хора, когато отиват да им искат пари на заем. Те казват: Тези пари не са мои, те са на чужди хора. Когато дойде онзи, на когото са тези пари, тогава нека той да даде. Аз съм дошел на света, само за да пазя тези пари.
Сега ние мислим, че като сме дошле в света, имаме право да вършим каквото искаме. Можеш да правиш каквото искаш, само когато знаеш какво и как. Ако не знаеш, по-добре нищо не прави, тогава казваме: Не прави това, което може да ти създаде някакво нещастие. Но какво трябва да правиш? – Все трябва да правиш нещо, няма да седиш и бездействаш. Някой казва, че не може да вярва. – Хубаво, като не може да вярва какво може да прави? Някой казва, че не вярва в бъдещия живот. Добре, пък аз вярвам в бъдещия живот. Но все-таки има нещо, в което и ти, и аз вярваме. Ти и аз вярваме в този живот, който сега живеем на земята. Ти вярваш, че като умреш ще останеш на земята. Аз пък вярвам, че като умра ще отида на друго място. Ти вярваш, че ще останеш в къщата си, а аз вярвам, че съм временно в нея, като в един хотел, който един ден непременно ще напусна...
-
Молитвен наряд за начало:
Молитвен наряд за край:
Беседа, държана на учениците от окултната школа на Всемирното бяло братство, на 22 януари 1920 г., четвъртък
В съвременното общество има общ стремеж към организиране. Организирането някои наричат мобилизиране. Мобилизирането може да се използва и за добро, и за зло. Организирането е потребно в духовния живот. Трябва да си зададем въпроса: по кой начин трябва ние да се организираме? Нека направим малко наблюдение в природата, какво правят малките семенца, как се организират. Когато се посее житно зърно, то веднага се поляризира и почне да се организира: да пуща корени надолу в почвата и други, клонища, нагоре във въздуха. При организирането си туй семе иска да се залови за почвата – защо? – защото оттам може да черпи сокове. Изкуството е как да се изваждат сокове от земята. Сега, въпросът е за другите коренчета, клончетата, които възлизат нагоре; и те се организират, и те искат да поемат от въздуха това, що им е необходимо. Също и ние всички едновременно сме на два свята – материален и духовен: черпим сокове от материалния свят – обществото. Нашите корени са в него, а пък клонете ни са в духовния свят. Можем ли, като съзнателни същества, да приложим този велик закон на растенето, сир.(сиреч) да разберем процеса на растенето разумно? Религията е път за развиване във физическия свят, за организиране на обществото, и тя е започнала най-първо с музика, разни игри, хора; българското хоро е се от ония времена на първично организиране. То е физическата страна, подготовка към религиозно настроение на ума и за пробуждане на съзнанието.
В продължение на тази епоха, която започва 700 години преди Христа, съзнанието и чувствителността са се развили, и затова хората усещат сега по-големи страдания, отколкото тогава. И тия болезнени състояния ще се усилят още повече. То е признак за разширение на човешкото съзнание. Когато наблюдавате природата, особено когато жените са трудни, два-три-четири месеца, някои жени минават такова едно състояние: онези, у които съзнанието не се е развило, прекарват леко, но високо развитите, интелигентните, минават много голяма криза, и тази криза зависи от онова състояние на душата на детето, която влиза вътре в света на майката, заражда в нея временна дисхармония, докато майката сполучи да регулира наклонностите и желанията на детето; тогава то изгубва своето съзнание и се подчинява на волята на майката, защото майката взема надмощие, власт над детето. Дете, което до раждането безпокои много майка си, не е за препоръчване. Навеждам този факт, за да ви покажа, че много от религиозните идеи са като тия деца: те ще влязат във вас – ще заченете, и някои от тях може да ви причинят големи болки. Избавлението не седи в помятането. Лекарите казват, когато една майка е в такова състояние, че е слаба и няма да износи детето, и й дават цяр за помятане. Помятането е десет пъти по-опасно, отколкото раждането; защото природата, която е разумна, компенсира всяка жена; тя с всяко раждане се обновява, става по-умна и се развива характерът й, а онази, която помята, губи сърдечни и органически сили. Това е вярно и по отношение на идеите. Ако във вашия ум или във вашето сърце проникне известна идея, каква да е, Божествена или друга, служите й няколко години и я напуснете, ще изгубите вашата умствена способност и привлекателността на вашето сърце. Затова Писанието казва: „По-добре една девица да не се жени", ако не се наема да стане майка, да ражда. И вие требва да спазвате този закон. Мнозина възприемат всяко ново учение – значи, искат да станат бременни. Ако не възприемете туй учение, ще възприемете разните учения на обществото – не можете да избегнете от това: обществото ще ви застави да излезете от вашето пасивно положение. То постъпва като майките и бащите с дъщерите си: „Ожени се! Докога ще чакаш?"; днес-утре й казват това, и най-после дотегва на момата, и тя направя прибързан избор...
-
Молитвен наряд за начало:
В начало бе Словото-песен
Молитвен наряд за край:
„Благословен Господ Бог наш“
Тайна молитва
„А друго падна на добрата земя, и като израсте, стори плод стократен“.
Ще прочета тази част от осма глава от евангелието на Лука, до 9 ст.: „А друго падна на добрата земя, и като израсте стори плод стократен“. В този стих се говори за три неща: За семето, за почвата и за добрите резултати, които семето е дало. Нам се струва, че е лесно да се живее. Повидимому всички хора живеят, но малцина живеят както трябва. В това отношение, изкуство е да се научи човек да живее, както трябва. Защо? Защото преди всичко има органически условия, които пречат на човека да живее както трябва. Ако стомахът на човека не е в изправно положение, той не може да живее както трябва. Ако гърдите му не са в изправно положение, той ще има друг род спънки, и най-после, ако и мозъкът му не е в изправно състояние, и това още не може да се нарече живот. Истински живот е онзи, когато мозъкът, белите дробове и стомахът на човека функционират както трябва. Или научно казано когато мозъчната нервна система и симпатичната нервна система в човека функционират правилно. Това в обществения живот наричат да имаш външни добри условия, да имаш пари, да имаш средства, да си богат, да си здрав. Това го кръщават с различни имена. Обаче да имаш пари, това е резултат; да имаш средства, това е резултат; да имаш здраве, това е пак резултат. Ние говорим само за резултатите, но резултатите нищо не правят. Резултатите могат да се изгубят. И всички хора страдат, понеже разчитат все на резултати. Някой разчита, например, на своята доброта. Добрината е един резултат. Че ти си добър, това е резултат – ти трябва да работиш. Някой счита, че като работи до умора, това е работа. Мнозина казват за нещо, че се е изтощил от работа. Изтощаването не е работа. Работата е едно естествено положение, което природата е създала в човека. Ако някой се изтощава от работа, това е съвсем криво разбиране на работата. Някой иска да разбогатее, да превъзмогне нещата и се смущава. Много неща разбъркват ума му. Например, хората днес разрешават въпроси, които не са разрешени и не могат да се разрешат. Като правих своите изчисления из България, един млад философ ме запита: Както виждаш, моята млада другарка, как мислиш ще остане ли тя до края на живота ми вярна или няма да ми остане вярна? Той изпрати другарката си в другата стая да свърши някаква работа, а мене ме запита за нея. Казвам му: Аз зная какво ще стане, но не мога нищо да ти кажа, това не е моя работа. Ти сам ще опиташ това. Казвам: И да кажа, и да не кажа, работите ще си станат така както трябва. И положително да му кажа, и отрицателно да му кажа, работите ще си станат, както трябва. Има неща, които по никой начин не могат да се предотвратят. Ние искаме да предотвратим някои неща. Мъчим се, но не можем да ги предотвратим. Питам: Защо грехопадението на човека не можа да се предотврати? Нима онези, които бяха в невидимия свят, в небето, не бяха умни, не знаеха нещата, та не можаха да предотвратят това грехопадение на човека? Те не можаха да го предотвратят при всичкото си знание и мъдрост. Ще кажете, че това нещо било невъзможно да се предотврати. Не, не разбирайте така нещата. Вие не можете да предотвратите пиянството. Пиянството започва с водата. Причината за пиянството е водата. Ако човек не пиеше вода, той нямаше да пие и вино. Водата е виновна за пиянството. Като пие вода, човек пие и вино. Пиянството е неизбежно, понеже е неизбежно и пиенето на водата. Трябва да се спре целия процес на пиене на вода и тогава само да се лекува пиянството, а това е невъзможно. За предпочитане е пиянството отколкото да се спре пиенето на водата, защото в края на краищата пиянството може да се изправи. Човек не е по-силен от водата, но е по-силен от виното. Следователно човек не може да спре пиенето на водата, понеже в този процес е животът. Пиенето на вино е второстепенен процес, на който човек е господар. Също така и грехопадението е второстепенен процес в природата, на който човек е господар. Да съгреши човек, това е в неговата възможност, но той може да спре този процес, човек има възможност и да не съгреши. Ако иска човек може да греши, но никой не може да му забрани да греши. Никой не може да му забрани и да не греши. Като говоря за греха, аз го вземам в смисъл, че грехът се явява след погрешката. Значи, грехът започва от погрешката. Грехът е резултат на едно неразбиране на живота. Онзи, който разбере истинския процес на живота, той няма защо да греши. Но онзи, който не е разбрал живота, той има възможност да греши. Не са хората първи, които са съгрешили. По-напредналите същества са грешили. За да греши човек, той трябва да бъде много умен. Грехът се дължи на голяма интелигентност. Вие не разглеждайте греха, както е поставен в живота. Първично грехът е влязъл в света по повод някаква добра мисъл, но резултатите понякога на тази добра мисъл са произвели греха. Резултатите са произвели някакво спиране на органическия живот на човека. Това спиране пък е създало страданията. От чисто органическо гледище, страданията не са нищо друго, освен натрупване на излишна енергия, която човек не може да издържи. Понякога в мозъка на човека се натрупва толкова много излишна енергия, която причинява смущение в мислите му. Това смущение в мислите причинява една болка в чувствата му и най-после тази болка се отразява и в организъма му – явяват се органически последствия. Това се дължи на ред енергии, които не са поставени на своето место. Значи, в човек може да се зароди едно неестествено желание. Естествено е в човека желанието му да яде, но от това естествено желание може да се зароди и едно неестествено желание. Например, това неестествено желание е лицето на човек да стане червендалесто, очите му да станат светли, да го харесват хората. Този човек има желание да тури в стомаха си повече храна, за да стане лицето му червено, но той не знае колко храна трябва да тури, за да не таксува стомаха си. И после, ако човек се безпокои за своята красота, той може да я изгуби. Това, което човек желае много, може да го изгуби и това, което никак не е желал, може да го придобие. И едното е вярно, и другото е вярно...
-
Молитвен наряд за начало:
Молитвен наряд за край:
Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите"
"Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце".*
Ще ви запитам: коя дума е най-важна и най-съдържателна за гладния човек? – „Хляб". – Коя дума е най-важна за жадния човек? – „Вода". – Коя дума е най-важна за болния? – „Здраве". – А за онези, които се учат? На първите три въпроса отговорихте добре, но на последния – не можахте. Защо хлябът е най-важна дума за гладния човек? Същият закон царува и в живота; затова искам да ви наведа, да разбирате всички думи тъй, както разбирате думата хляб. Като се произнесе думата „хляб", веднага в нашия ум изпъква силата, която той носи, животът, който той съдържа. И тъй, хлябът е най-важната дума, защото не само задоволява глада, но доставя и необходимото на човека, да продължи по-нататък своя път. Коя дума от духовния свят съответства на думата хляб?..
...Христос казва: „Елате при мене, защото аз съм кротък и смирен по сърце". Какво разбирате под думите "кротост" и "смирение"? Кротък и смирен човек не се подразбира, че трябва да стане мост на всички. Не. Кроткият и смиреният човек не е най-слабият, той е най-силният човек, който зло не прави; и най-умният, който никога не допуща лоши мисли. Много от вас съзнавате, че правите грешки, и ви става тъжно; но, за да ги избегнете, две качества са необходими за сърцето ви – кротост и смирение. А те се придобиват при най-големите изпитания и мъчнотии в живота, а не при охолен живот. Те не се добиват в търговски дюкяни, нито в училища, нито в църкви. Ще ме запитате: тогава, где се добиват? Ще ви отговоря с едно сравнение. Ако желязото ви запита, где може да добие светлина и топлина, как ще му отговорите? В огнището, за която цел е потребно духало и ковач. Сега направлявам мислит ви към този закон, да измените вашия поглед върху нещата. Где се намира това огнище в човека? В сърцето. Вашето огнище готово ли е за работа? Човешкото сърце не е тъй просто, както железарското, защото върху него се коват ценни мисли. За това огнище са необходими въглища. Въглищата може да бъдат дървени, или каменни. За сърцето също необходими ли са такива въглища? Да. Съвременните техници, вместо да употребяват въглища, служат си с електрически ток, който добиват от различни киселини. Този земен огън може ли да пренесете в сърцето? Как се трансформира тази енергия? Любовта е токът, който трансформира нашето сърце, затова тя трябва да се пусне в него. Ще ви попитам: кои са въглищата, необходими за стопляне на стомаха? Храната. Значи, житото съставя въглищата за стомаха. Кои са въглищата за белите дробове? – Въздухът. Кои са въглищата за човешкия мозък? – Мислите. Да приложим тази аналогия и в духовния живот, за да го разберем. Може ли да става горение в огнището, ако няма течение на въздуха? – „Не може". Тогава, кое е въздухът в духовния свят? – Мисълта. Следователно, ние трябва да я пуснем в насъ, за да стане горение...
-
Вяра, Надежда и Любов
“Един ден Учителят ме извика, подаде ми няколко сака пълни с продукти: захар, ориз, сапун, кашкавал, сирене. Извади и много пари от джоба си и ми ги подаде като каза: „Ще посетиш бедните квартали и ще търсиш жени с имена: Вяра, Надежда и Люба и ще раздадеш тия неща“. Понеже бяха много и тежки саковете взех със себе си сестра Станка да ми помага, та заедно да ги носим.
Когато отидохме в бедния квартал първата жена, която видяхме я запитах: „Къде живее Вяра?“ Отговаря: „Аз съм“. А тя бедна и измъчена жена. Дадохме от продуктите и една сума. Лицето ѝ просия и тя каза: „Господ Ви изпрати, таман се чудя какво да правя“. Разделихме се.
Продължихме със задачата да търсим жена с име Надежда. Намерихме я в голяма мизерия, където гледаше болен човек. И там оставихме от това, което носехме. Тя с голяма благодарност, просълзена ни изпрати.
Когато търсихме третата жена на име Люба, срещнахме голяма угоена свиня, която се търкаляше в една локва и се плакнеше. Погледнахме я и отминахме да търсим Люба.
Влизаме в един дом, понеже ни казаха, че там живее Люба. В стаичката заварихме три дечица покрити в мизерни дрипи и зъзнат от студ. Беше ранна пролет и имаше още сняг. На въпроса ни къде е маЙка им, те отговориха: „Отиде да търси въглища, че ни е много студено, а нямаме от дни нищо за ядене“. Ние със сестрата оставихме саковете с останалите продукти, грабнахме кофи и направо отидохме в склада за въглища. Ходихме няколко пъти и донасяхме по две кофи в ръка. След това изчистихме стаята, измихме децата в топлата стая, нахранихме ги и оставихме всичко, и продукти, и пари.
Когато се върнахме, Учителят ни разпита подробно и ни поясни: „Вярата, когато я посетиш, обедняла казва: „Има един, който няма да ни остави и е готова да изпълни всичко“.
Надеждата всякога се надява, че Бог няма да я остави.
Свинята, която сте срещнали, това е състоянието на спящите души потънали в материални блага и угоени. Това е материалния свят.
Любовта я няма, скрила се е и чака да дойде помощта от Невидимия свят.
Значи Бог посети Вярата, Надеждата и Любовта.
Вие занесохте храната, запалихте огъня и оставихте сумата. Без Вяра, Надежда и Любов нищо не се постига.
Лицата и на трите жени светеха, Господ ги посети.“
Из спомените на Йорданка Жекова, записани от Цанка Екимова
"Изгревът", т. VII, -
Молитвен наряд за начало:
В начало бе Словото -песен
Молитвен наряд за край:
„Благословен господ Бог наш“.
Тайна молитва.
Ще прочета втора глава от посланието към Тита.
„Но ти говори, което подобава на здравото учение“.
Светът е едно от най-великите учреждения, което великите хора помнят. Светът е едно от най-великите учреждения, което разумните хора помнят. По-велико учреждение от него няма във видимия, в материалния свят. Това, което ние наричаме природа, в нея текат едновременно три процеса. Единият процес е чисто физически, другият го наричат астрален или чувствен, а третият е динамичен, умствен или разумен процес. Освен тези три има и други процеси, но те са трите основни процеси. На физическото поле човек минава през тези три процеса, които някой път работят диаметрално противоположно един на друг. Има някои противоречия, които мнозина философи обясняват. Противоречията произтичат от нарушаването на един от тия процеси. Някой казва, че е неразположен. Другите около него могат да кажат, че този човек не е разположен, защото или обуща няма, или дрехи, или шапка, а в същност неразположението му се дължи на една основна причина този човек не е ял – нищо повече. Основната причина за неговото неразположение е, че този човек не е ял, а всичко друго е второстепенно. Каквото и да философствуват другите, прави са. Не е ял човекът, храна му трябва, а другите неща ще дойдат постепенно. Не е лесно да се уреди този въпрос с икономията в живота. – Защо? Понеже природата го е уредила. А ние искаме да наредим един нов свят. Ние сме влезли в стълкновение с този свят. Природата има едно разпореждане, и ние имаме друго разпореждане. Ние позволяваме на богатите да ядат изобилно, а на сиромасите не позволяваме, – те трябва да ядат малко. Казваме: Този човек е богат, той разполага, може да яде много, а онзи е сиромах, той трябва да яде само сух хляб, той не трябва да яде много. Това е наше разпореждане, обаче природата казва: Богатите да ядат по-малко, а сиромасите ще ядат повече. Че е така, виждаме от това, че на всички богати хора тя е развалила стомасите, а на сиромасите не е развалила. Учените хора, като разглеждат този въпрос, искат да си обяснят коя е причината за това. Те искат да си обяснят това с обстоятелството, че учените хора не знаят как да се хранят или друга някаква причина. Богатият трябва да яде много малко, понеже нищо не работи, а цял ден си матахара краката. Под думата матахаране аз подразбирам мърдане на краката само, т. е. нищо не работи. Мърдането на ръцете и това не е работа. Мърдането на главата и това не е мисъл. Мърдането на сърцето още не показва, че то чувства. Че краката се движат, това още не показва работа. Че мозъкът се движи, това още не е мисъл. Вие мислите, че всяко мърдане е работа. Действително зад всяко мърдане има нещо разумно, но това мърдане е извън вас. Някой път вие не знаете защо се мърдате. Това мърдане е произволно. Често вие правите някои неволни движения...
-
Молитвен наряд за начало:
Молитвен наряд за край:
Бог е любов - песен
„А сега остават тези трите: вяра, надежда, любов.” (I послание към коринтяните 13 глава)
Аз изхождам от едно ново становище.
Има три положения, върху които ще се спра: любовта, вярата и надеждата. Любовта може да се разгледа като стремеж, но може да се разглежда и като чувство, и като сила, и като принцип.
Вярата, и тя може да се разглежда и като стремеж, и като чувство, и като сила, и като принцип.
Надеждата, и тя може да се разглежда и като стремеж, и като чувство, и като сила у човека, и като принцип. Любовта, вярата и надеждата разглеждам като принципи. Хората често смесват тези три понятия – любов, вяра и надежда, без да ги разделят.
Любовта обхваща всичко, т. е. цялото пространство – Битието, нищо не може да избегне от нея.
Вярата обхваща времето, а надеждата – резултатите, които изтичат от тези две сили. С други думи: Любовта обхваща вечността, т. е. безкрайния живот, всички .възможности. В Любовта няма смърт. Вярата обхваща условията, при които този живот се развива, а надеждата осъществява резултатите. Това са процеси, които вървят последователно.
Хора, у които има надежда, вяра и любов, имат особени признаци. Някой човек е песимист, ходи с наведена глава, недоволен е. Защо? – Защото надеждата у него е слабо развита, няма това чувство, принципът слабо действува у него. За такъв човек казвам: У него няма надежда. Едно от качествата на надеждата е, че, когато е силно развита у човека, тя произвежда радост. И Писанието казва: „В надеждата бивайте радостни.” Качество на вярата е, че тя произвежда упование. Когато вярваме в някого, ние имаме упование в него. Качество на Любовта е, че сме готови да се жертвуваме за оня, когото обичаме...
-
Молитвен наряд за начало:
Господнята МолитваИ_ще_доведат_всичките_ви_братя
Молитвен наряд за край:
Ще се развеселя-песен
Ще говоря върху 20 стих от 66 глава на Исая
Има една конкретна страна на живота. Аз наричам конкретно това, което в даден случай, в даден момент може да се осмисли. Аз наричам конкретно това, което в даден момент има връзка с последващето, с настоящето, с миналото и с бъдещето. За нас важат само онези неща, които в даден случай нашето съзнание може да схваща. Аз не говоря за обикновеното съзнание, защото такова съзнание има и у животните. Аз наричам конкретно, реално това, което носи радост и веселие, което осмисля живота, което в даден момент може да се схване от нашето съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръх съзнание. Животът носи всичките възможности, а противоречията в живота произтичат от онзи факт, от онова неразбиране на законите, по които животът се проявява. Например, вие не знаете причините за погрешките, за спънките в света. Ако знаете причините за погрешките и за спънките в света, много от тях могат да се избегнат. Казваме: Имам една погрешка. Според мене погрешката е онова, което в даден случай представя най-голямото благо за вас. По-голямо благо от една погрешка няма. Защо? Погрешки прави само природата. Човек не може да направи погрешка. И тия погрешки, които природата е направила, тя ги изправя чрез растенето. Онзи човек, когото природата е накарала да направи една погрешка, тя ще го накара да расте, да придобие знание. Тогава, не струва ли природата да направи една погрешка? Спънките обаче произтичат от погрешките, защото като не можем да си обясним погрешките, ние се спъваме. За изяснение например ще вземем яйцето. Каква погрешка може да направи яйцето? Да се търкули някъде, не може. Да удари някого, не може. Да направи някаква пакост, не може. Гледа и седи спокойно като някой първокласен светия. Обаче, един ден на някой земеделец дохожда на ума да тури яйце под някоя кокошка, да се отопли. И след известно време гледате, че това яйце се счупва на две половини и от него излиза нещо, което не мяза на яйцето. Това нещо се размърдва и поглеждате тук направило някаква пакост, там направило някаква пакост. Това, което излиза от яйцето само пакости прави наоколо. Значи спънките в живота произтичат от черупките на счупеното яйце. Човек може да се спъне в черупките на яйцето и да каже: В такава малка черупка се спънах. Че цялата вселена е произлязла от черупките на едно голямо яйце. Представете си колко голямо ще е било това яйце. Тези черупки мязат на големи планини, в които можете да си пукнете главата. Следователно, не се блъскайте в черупките на направените погрешки от природата. Сега вие не питайте защо стават погрешките. Ако не биха ставали погрешките, пилци не биха се явявали. Днес всички хора мислят за последствията на един свят. Вие мислите за хубавите плодове на една ябълка, за нейното дърво, но никога не мислите за процесите, през които е минала ябълката. Малкото семенце, което се посажда в земята, първо изгнива, разваля се и после започва процесът на страданието. След 20 години тази ябълка дава най-хубавите плодове. Вие се радвате само на завършените процеси, на големите, на силните, но не на тази ябълка, която поумняла, която разбрала Божиите закони и започнала да работи съобразно с тях. Докато беше в хамбара, тази ябълка нищо не знаеше, но като излезе оттам, тя поумня, научи много работи, в следствие на което дава своите плодове. Сега нито аз ще ви питам, нито вие сами ще се питате, кое е по-хубаво: Да си в някой хамбар семе или да си посаден в земята? Кое е по-хубаво: Да не страдаш и да останеш без знание или да страдаш, но да имаш знание? Кое е по-хубаво: Да не си гладен, да не гладуваш никога, но и да не изпитваш никакво удоволствие или да си гладен и след това да ти дадат да хапнеш, да изпиташ удоволствие при храненето? Понеже всички вие се намирате във второто положение, познавате, че това е проявеният живот Сега, противоречията, които съществуват в природата и в живота, не са противоречия за всички хора едновременно. Богатството за едни е противоречие за други; сиромашията за едни е противоречие за други. Това са наши схващания...
И_ще_доведат_всичките_ви_братя
-
Молитвен наряд за начало:
Молитвен наряд за край:
Благославяй - №8 от "Духът Божий"
Пътища в живота има много, но Пътят към посвещение е един. Нарядите, които ви давам, са методи в този път. Трябва да схванете вътрешния смисъл на всеки наряд и да го изпълнявате точно – само тогава ще се свържете с течението на Бялото Братство. В Божествения свят ви наричат немирни деца – искам през тази година да покажете, че вече не сте такива, като всеки изпълни точно наряда, който ще вземе. Мнозина започват с усърдие, но по средата на годината спират. Онези, които пропуснат да изпълнят поетия наряд, ще бъдат философи за Земята, а простаци за Небето. Такива ще трябва да поставят черна точка в триъгълника и да я умножат с две. А онези, които изпълнят наряда, ще бъдат герои и ще бъдат благословени. И великите хора много пъти са имали несполуки, но са полагали усилия и са успявали. И вие, ако положите такива усилия, ще научите един велик закон, който работи за благото на човечеството. И в тази работа, както в други, трябва да си послужите с три неща: чрез тялото си ще познаете цялата Вселена, чрез волята си ще направите да работи за вас цялата Вселена, а чрез ума си ще накарате есенциите на целия свят да работят за вас.
Наряди дадох два за избор – един голям и друг малък: голямата воденица иска много вода, малката – малко вода. Всяко издаване на тайна разваля. Но щом нарядите са станали известни на всички, нека всеки си избере един от тях, който си иска – първия или втория. Големия дадох на първите, като учени, чрез жребие – Господ да ги учи и оправи; малкия дадох на глупавите – достатъчно е да прочетат четири пъти Новия Завет. Това разпределение направих по две съображения: в обществото да има и глави, и опашки – главата показва посоката, по която трябва да се движите, а опашката придава сила на движението – тя е човешкият интелект. Едното без другото обаче не може. Великият Дух ще стъпче главата на онези, които нямат силата за движение – опашката...
586.Един от дванадесетте-НБ, държана на 28 априли 1935 год. София, Изгрев /Великден/
в Неделни Беседи - изучаване
Добавено · Редактирано от Слънчева
Молитвен наряд за начало:
Господнята Молитва
В начало бе Словото
Един_от_дванадесетте
Молитвен наряд за край:
Бог е Любов
А Тома, един от Дванадесетте, нарицаеми Близнец, не беше с тях, когато дойде Исус.
Ще прочета 20 глава от Евангелието на Йоана.
Човек може да живее и след като умре. Този е жизненият въпрос, който занимава хората. По този въпрос хората са разделени на два лагера.
Ще взема няколко стиха думи от 24 стих.
„Един от дванадесетте“. Дванадесетте това е реалното, конкретното число в света, в което хората вярват. Тома беше един човек реалист. Той не беше нито мистик, нито съзерцател, не се занимаваше с отвлечени работи. Сега аз искам да ви занимая с един въпрос, но не както религиозните или учените хора могат да ви занимават. Ако искате да ви се говори както учените говорят, аз мога да ви изпратя в най-учените университети, в най-видните университети да слушате речите на професорите. Когато отидете в някоя бирария или в някое заведение, каквито има в различните държави, там всичко е като в изворите, постоянно блика, но всичко каквото изядете, вие трябва да го платите. Там за всяко нещо се плаща.
Сега да се върнем на въпроса. Всички се питат кое е реално и кое не е реално в света? Кой ще остане и кой няма да остане, кой ще живее и кой няма да живее, кой ще умре, кой ще бъде полезен в даден случай и кой няма да бъде полезен, кое ще никне и кое няма да никне, кой може да стане пръв министър и кой може да не стане.
„Един от дванадесетте“. Учениците казвали на Тома, че видели Христа, видели Господа, а той им казал, че вярва само на това, което сам може да види и да пипне. А тъй да ми разправяте за фантастически работи, не вярвам. Той сам си определил кое е реалното в света. Тогава и аз ще определя кое е реалното. Реалността се отличава с една малка, микроскопическа придобивка. Това микроскопическото, което се придава, то е реалното. Ако претеглите един човек сутрин, който има най-добро разположение и добри мисли към жена си, към децата си, към приятелите си, той ще има особено тегло. Колко и какво е това тегло, няма да ви кажа, друг път вие сами ще го намерите. Има едно тегло, с което човек се отличава, когато е в реалността и когато не е в реалността. Колко е това тегло, няма да ви кажа, защото няма да ви ползува, но важното е, че ще има разлика между едното и другото тегло, когато не е в реалността. Когато изгуби това разположение, човек изменя теглото си, той спада с една десетомилионна част от милиграма. Значи, една десетомилионна част от милиграма разлика в теглото определя реалността. Също така е една седеммилионна част от милиграма определя и временното в живота. Това е казано конкретно, на научен език. Реалността предава всеки ден по една десетомилионна част от милиграма. Тъй щото, като живее човек хиляди години, всеки ден ще предава в теглото си по малко. Докато е в личността човек се увеличава, но като влезе в реалността, той всеки ден се намалява, намалява, докато съвсем изгуби теглото си. Ще дойде ден, когато той ще бъде безтегловен. Сега някои могат да оспорват дали това е вярно или не. – За мене това е абсолютна истина, а за вас дали ви интересува този въпрос, дали това е истина, то е друг въпрос. За мене е важно това, в което аз се интересувам, а от какво се интересуват хората, това не ме интересува ни най-малко...
Един_от_дванадесетте