Слънчева
-
Общо Съдържание
7851 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
710
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Слънчева
-
-
За да разбере кръговрата, обмяната. За да израсте съзнанието му толкова, че да разбере, че не е сам и център на Вселената, а част от тази Вселена.Със сигурност се раждаме от любовта, носим я от Там... Но е по-важно какво ще отнесем обратно...
-
-
В миговете мълчание се ражда красота. Това е единение, мир, любов и разбиране.
За мен това е нещо много ценно - самота... тишина...
Насаме със себе си оставам
самотата си не искам да ви дам.
Далеч от материалност, завист да избягам,
а на връщане мечтите си да ви раздам.
Най-силна съм в самотата си.
В самотата, не сама!
Оставам насаме с душата си
в красиви, споделени мигове е тя.
И нея искате да ми отнемете
усетили, че сили черпя там.
Ще трябва първо душата ми да вземете
тогава всеки от мен ще е по-сам...
Пазете самотата си, тишината. За мен това са мигове на Единство...
.
-
Може би има "сомати"... След време може би ще се разбере. Това е красива тайна
И аз се запалих да го посетя, да разбера какво е усещането.
-
Истината може да бъде субективна, в зависимост от гледната точка и нивото на осъзнаване. Познавам много хора, които бягат от истината или я представят от своя гледна точка. Според мен има факти, а Бог /божествената частица у всеки/ може да бъде обективен.
"Любовта ражда Истината и Мъдростта" /цитата е по памет/, Б. Дуно
-
Така е, но не съм го отработила още. Разбирам, че понякога моята откровеност ги потиска. Още малко се обърквам в това овладяване, надявам се да се получи с времето. Важното е да не натрупваме обиди и страхове.
-
Аз доскоро сляпо се доверявах на всички, но получих житейски шамари. Още ми се иска да вярвам, че когато съм откровена и открита с хората и те ще са такива, но за съжаление повече се възползват от това. А най-лошо е, че и да усетя продължавам да си мълча, надявам се да се прояви добринката у всеки.
Важни са поуките и прошката. Към себе си и към онзи, който ни е огорчил.
"Любовта има отношение към душата на човека, а не към неговата личност. Който обича, той е по-силен от онзи, когото обичат... да бъдеш добър е личен закон, който се отнася до човешката душа. Тя разбира доброто..."-Б. Дуно
Всички грешим, важни са наистина поуките. Важно е да си признаем и да поискаме извинение.
Цената на доверието
от Дамян Дамянов
"Така съм създаден, че предпочитам да се усмихна, вместо да се намръщя, да погаля, вместо да ударя. Да повярвам щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали. Дори най-близките, най-скъпите. Обичта ми са тъпкали, с думи са ме оплитали ипак ме гледат в очите.
Може сто пъти да ме излъжат. Нека! Едно не искам. Заради стоте измами веднъж да не повярвам само на очите, които винаги са били искрени..."
-
Щом сме стигнали до задаването на въпроси е добре, значи търсим верният / собствен / път. Постепенно идват и правилните, а когато дойдат и отговорите си мислиш, че си 
Но е толкова хубаво, защото разбираш, че си в правилната посока. Мен лично ме изпълва със страхотна радост и ми се иска да прегърна целия свят.
Спънките, шамаросването са полезни, за да продължим с въпросите, докато не станем достатъчно силни и извисени, докато не достигнем Космическото, Вечното.
За сега само надничаме и долавяме посланията му.
-
"Новите хора навсякъде очакват да дойде Христос, да тури ред и порядък. Те имат механическо разбиране. Христос по този начин никога няма да дойде. Идването на Христа трябва да се разбира като любов, която влиза в сърцата на хората. Всички да започнат да живеят по закона на любовта. Да са свободни, без закон да служат. И всеки, който служи да му е приятно... Каквато работа в света да върши, да я върши с любов и да има радост в душата си, че я прави."
Б. Дуно, "Добро и зло"
Когато преминеш през овладяване на подсъзнание, самосъзнание и стигнеш до отвореното съзнание идват възвишени души и започват да ти казват какво да поправиш, водят те. Или самият живот те води, защото няма нищо случайно и който търси намира.
-
Лошото е, че "угода нема". А аз понеже си имам много страхове-дали ще ме приемат вдетинена, дали ще ме мислят за глупава, дали няма да засегна някого...
В редките мигове, в които си позволявам да съм дете е когато съм сред деца. Но и тогава се намира някой да ме върне в реалността. "Кога ще порастнеш?" е много често задаван ми въпрос.
Хубаво е, че го има този форум, където се опитвам да не се притеснявам да бъда себе си.
-
Планината е зареждане. Някъде из форумите прочетох, че е имало екскурзии до Витоша. Много бих искала да дойда ако има такива срещи. Така ще се запознаем. Сега със сина ми ходим само до Драгалевския манастир, защото не познаваме пътеки и хижи.
-
Честито! Вие сте истински смела жена! Упованието и вярата в Бога са ви помогнали.
Нека Светлината и Любовта бъдат винаги с вас и семейството ви!
-
Благодаря ви Донка! Разплакахте ме. Сякаш имах нужда точно от тези думи, сякаш го знаех, но не вярвах, че съм права.
Не знам дали полудявам, но през последните няколко месеца като ме измъчва някакъв въпрос, отварям книга и прочитам отговора. Срещам някого и той започва да ми говори за това, което ме интересува. Вчера си мислех, че в този форум мога да споделя и някой ще ми помогне /да намеря отговора, който ми е нужен/ и се получи.
-
Близко ми е мнението на Силвия. Ключенцето всеки си го носи. Според мен собствените ни страхове пораждат много болести. Хомеопатията се опитва да лекува точно страховете ни. На енергийно ниво.Делюзията е погрешно схващане за реалността, от нея идва болестта.Делюзията се прикрепва за егото. Егото се чувства онеправдано, със загубена идентичност, индивидуалност, сигурност или престиж без да знае защо. И тогава егото се опитва да създаде точно такава ситуация, която би могла да оправдае собствените му чувства и състояния... Болестта се свързва с егото...Болестта поражда кризата чрез, която съзнанието маже да изросне"Духът на хомеопатията"-Р. Шанкаран
-
"Сидхарта" Херман Хесе, "От къде сме произлезли" E. Мулдашев, " Дневникът на един Маг'', ''Алхимикът" П. Куелю.
-
И вие сте права. Мога да обичам, значи ,че съм го приела такъв, какъвто е. Но той непрекъснато от нещо е недоволен. Когато ме види, че чета, защо чета. Когато се постарая да сготвя нещо, което обича, зощо сега са тия глезотии. Когато синът ми иска да говори с него, той не може, защото се изнервя и се завършва със скандал. Най обидно ми е било когато ми каже, че аз съм виновна за състоянието на дъщеря ни, аз съм виновна, че операцията не е успешна, защото аз съм я завела при този доктор... Пак споделям лично и моля за извинение, но ми е много трудно да съм виновна за всичко. При положение, че той няма мнение когато трябва да се вземат решения. Когато му кажа, че страданията са път за пречистване,той смята, че говоря глупости.
Пак ще кажа, не се оплаквам, това е някакъв урок, но той едва ли е само за мен.
-
Аз също продължавам да обичам и прощавам, но по някога е трудно. А не ревнувам, защото се чувствам спокойна и сигурна в собствените си възможности. Аз се справям с проблемите, свикнала съм. Любовта ми вече е по различна, но ми е жал когато виждам какво си причинява сам.
-
Да и аз препоръчвам Шърли Маклейн. Също и: "Пътят на мирния воин" Дан Милър, "Селестинските пророчества" Джеймс Ратфиилд, "Вивамус, обучение в междупланетарен логос" Джуал Кхул, "Прозрения на Слава Севрюкова" /не помня автора/, "Диагностика на кармата" С. Лазарев, " Тайнствените магьосници от сините планини" Е. Блаватска...
-
Явно не се изразявам правилно. /Проблема с думите и двойнственото значение/.
Просто в един разговор му казах, че мога да го обичам и приема такъв, какъвто е, но не е лошо да погледне и себе си след като иска ние със сина ни да се променим. Защото ние го дразним. И наистина вие не ме познавате. Не искам да споделям лични неща. Това беше пример, че семейството още не зряло. Както казва Учителя все едно на една кола да впрегнеш единия вол отпред, а другия отзад и да искаш колата да върви. Права сте, че трябва мир, хармония, разбирателство.
-
П рава сте Латина, изневярата не е добро нещо, но все пак израстването ни преминава през греха. Далече съм от мисълта да го подтиквам към изневяра, но за мен израстването му като съзнание е по важно. Сега той се чувства "вързан" и семейството е задължение. Търси вини в близките си без да желае да погледне вътре в себе си. Това поражда глупави и излишни спорове и обиди. Смятам, че насила нищо не се постига и само защото така е прието от обществото трябва да се живее така. Не се оплаквам, знам, че съпругът ми ни обича, но със задушаваща, пълна с условия обич.
Това сигурно е кармична връзка, но всеки трябва да си спомни защо е дошъл на Земята. Понеже аз съм малко по-осъзната искам да му помогна. Но явно той сам трябва да си помогне.
-
Ще се опитам да изложа своята гледна точка.
Според мен път към себе си означава път към Божественото, към онази частица, която всички носим, но сме забравили.
Моето пътуване към себе си беше дълго и премина през много болка и страдание. Все още не е завършило, но се надявам да продължа в правилна посока.
За пътуването към себе си се иска голяма смелост. Това значи да видиш истинското си лице. Всичко добро и всичко зло, което си причинил, както и причините за това.
Както казва Учителя "преди да ти отворят Райските врати трябва да се срещнеш с Дявола, който стои отпред." /цитата е неточен/. Докато се подчиняваме на условностите в този свят, докато сме пленници на суетата не можем да събудим градивната, пречистена частица в нас.
Мечтая си за един свят, в който като кажа на човек "Обичам те" да не мисли, че искам нещо от него или да се свързва със секс. Или да ме мисли за малко изперкала.
Никой не понесе любовта, която в мен звучи.
Звук на безпределни честоти,
от който струните изпъват се жестоко.
Единствена любов завинаги затворена дълбоко.
Докосна я с чистотата мъничко дете
от любовта неземна не се страхуват те...
Те носят я в себе си от ТАМ...
Но с нея в този свят оставаш сам...
Хубаво е човек да познава себе си. Ако познае себе си, той е познал целият свят. И няма да допусне влиянията на злото, защото ще го познае.
-
Вчера прочетох беседата на Учителя "Добро и Зло" в нея той казва, че като направим нещо лошотрябва да кажем на хората, за да ни помогнат да го поправим. А когато направим добро да не се хвалим, да си остане между нас с Бога.Когато съм се опитвала да си признавам грешките хората ми се смеят и ме смятат за
Но това е истината, аз греша и не мога да живея с тази тежест. За това я споделям.
Винаги ми се е искало да си казвам. След една лъжа идва угризение, страх друга лъжа... А така си казваш и ти олеква.
Проблема е, че не всеки може да приеме истината т. е. фактите.
-
Мисля, че има сродни души. Срещнах моята преди много години, преживях "сливането". Този човек ми даде такъв енергиен тласък, той събуди любовта. Първо физическата, а след раздялата много възвишена, на друго ниво.Тогава не разбрах себе си и извърших грях за който заплатих висока цена.Събра ни път един,
а след раздялата са две пътеки.
Всеки сам избра посоката
и ни една от двете няма да е лека.
Някога този човек ми каза да се опитвам да разглеждам себе си сякаш съм извън себе си и аз го направих. Много години раздяла, през които "случайно" винаги знаехме какво се случва с другия.
Винаги ще нося този човек в сърцето си. Никога не срещнах друг като него. Наистина това всеки трябва да преживее. Всеки има свое семейство и е отдаден на него, но телепатично винаги ще си помагаме.
-
Чудех се кой цитат да напиша, но реших, че ще споделя нещо от опит. Любовта, истинската, която приема хората , такива, каквито са, очиства всяка карма.
Да обичам по този начин ме научи живота и дъщеря ми.
Болката, чувството за вина, ужаса и безсилието ме направиха по-силна.
Кармата. Кармата е съдба, от която учим уроци. Това, което правим в минали животи, това, което правим в този живот... това ще получим.
Нашата съдебна система е смешка в сравнение с кармата, но трябваше да го изпитам върху себе си, за да прогледна.
Както казва Учителя много хора страдат, но знаят ли защо?...
"Страданията носят в себе си тъй наречената "мъртва материя". Който страда съзнателно, той оживява тази материя, като извлича от нея соковете на доброто..."
Б. Дуно "Тайната на страданията"/стр.103/
Творчество и креативност
в Изкуството
Добавено · Редактирано от xameleona
На 26г. започнах да пиша стихове... Общо взето
Имах голяма мечта да се науча да рисувам, но като нарисувам пиленце на децата мислят, че е гарга, така че отпада.
Може би наистина Бог ни говори чрез творчеството, макар и понякога абстрактно.
Но там човек може да изрази себе си.
