Слънчева

Да бъда мост
за тихите
и чистите
когато
разпознаят се
в полето
на нежната
искряща светлина...

Мнохо хубав стих

Хубава история!

Тръпки ме полазиха...а като си помисля че човек може само за миг да прекрачи и надзърне в тези тайнства...

xameleona,аз харесвам дон Мигел Руис .(Прощавай за скромната ми оценъчна система)


Така се случи,че дон Мигел Руис ,се появи на пътя ми в една доста сериозна житейска лутаница и ми стана спътник за известно време.Появи се да ми предаде няколко начални урока.До ден днешен 4 споразумения са част от житейската ми философия.
Имах нужда някой да ми каже:1.Да бъда винаги безгрешна в словото си,2.Да не приемам нищо лично,3.Да не правя предположения,4.Винаги да давам най-доброто от себе си.
Имах нужда,да проумея,че онова,което другите казват и правят ,е проекция на тяхната реалност,на тяхната мечта.
Дон Мигел Руис ми каза тези и други обикновени неща.С негова помощ стигнах там ,където трябваше да стигна,но тогава не знаех това.Ето затова харесвам дон Мигел Руис.

Доста по-късно започнах да чета беседите на Учителя.Определено бях стимулирана от атмосферата и духа на този форум,на Портала.Започнах да се уча и още дълго ще се уча.Днес знам,че пътят ме е водил към Учението на Беинса Дуно.
И все пак дон Мигел Руис ме съпроводи по един труден участък от пътя,за което съм му много благодарна .

xameleona,ти си един от модераторите на този форум и ще използвам случая да кажа чрез тебе, на всички останали -Иво,Донка,Ани,Моника 13,Диана Илиева,Станимир,Аделаида,Чебурашка,(прощавайте ако пропускам някого),вие работите сърцато,с много Любов и това ваше отношение създава усещане за топлина и уют във форума.Благодаря ви.

Това си е твое мнение, което аз например не споделям... особено, когато е така фанатично изречено.

Новото прониква и обновява всички сърца и умове, всички учения и религии, всички науки и изкуства, всички социални и икономически движения. Чувствителни хора, хора на Новото, от всички краища на света го подемат и изявяват под една или друга форма. Зрънца от Новото мога да бъдат намерени от много автори.

Който вибрира на тази вълна може да го усети и във въздуха даже.
Който не вибрира, даже и най-съвършенната изява да му посочите пак ще остане сляп и глух... докато му дойде времето.

Здравей xameleona.И аз харесвам Дон Мигел Руис.Преди време ми помогна да вдигна поглед от човешкото си разбиране за любовта и да мога днес да усещам,а не просто да разбирам това ,което си публикувала.Поздрави

Xameleona,Благодаря ти .
С интерес прочетох публикациите ти в блога.
От известно време ,да речем година , имам една спонтанно споходила ме идея,че на всеки 10 години,душите на хората ,които се раждат в този времеви интервал,имат много общо помежду си.Тази обща характеристика не е продукт на среда и възпитание .Това е нещо ,с което те са дошли тук.Сега като гледах материала в тази публикация,намирам много общи изводи с моите.

Поздрави.
Още веднъж ти благодаря сърдечно.

Думите са излишни...
Човек само трябва да отвори Душата, Сърцето си,
за да усети Всепроникващата Божия Милост, изявена чрез Учителя.

Красиво и силно .

"...има един свят, в който всички сме деца - чисти, прекрасни, изпълнени с мечти и доброта."

Най-важното, есенцията и кулминацията от всичко казано. 

Докато четях ми звучеше много индианско и не сгреших. Невероятно е...
Ето един малък поздрав от мен : ""Дълбоко в мен тече Древен Извор и напоява всичките ми реки и всичките ми пътища.
И така напоен аз се завръщам в себе си, за да се поклоня на Древния Извор."

Из поезията "Кокиче в снега"*Авалира - Книга на Мъдрите Индианци" - Елеазар Хараш

"Това, което аз съм видял, вие не сте видели.
Дълбоко в гората Авихая, която аз посещавам често, видях едно странно цвете. То беше черно цвете.
Цветята около него се радваха на слънцето, усмихваха се, говореха, сияеха. Но те бяха обикновени цветя.
Само това черно цвете ме привлече. Аз станах приятел с черното цвете и тогава видях дълбоко скритата му усмивка.
Това цвете беше приело в себе си злото на света и затова беше загубило външната си светлина. Но само този който е приел съзнателно злото от другите, може да има истинска усмивка. Това беше черното цвете с бяла душа. То нямаше отношение към слънцето. То не очакваше чужди лъчи да го греят. То беше потопено дълбоко в себе си, дълбоко в корените на своята бяла душа. Ето защо усмивката му беше истинска и незнайна. То носеше в себе си Усмивката на Уахира Танка." Из/Авалира/ Книга на Мъдрите Индианци/ Е. Хараш

" Водата тече, въздухът лети, слънцето мълчи. Само Любовта разговаря. Тя разговаря с Аромата, който е напоил всички неща."
АВАЛИРА -Книга на мъдрите индианци - Елеазар Хараш

"Искам да знам можеш ли да седиш с моята или твоята болка, без да направиш дари едно, каквото и да е движение, за да я скриеш, потушиш или изцелиш."

"Оаа, Велика река, направи така, че малката река в мен да се слее с Великата река.
Оаа, Велика река, направи така, че ако малката река е излязла извън бреговете на Великата река, да
преживее достойно живота си, за да може да се влее отново в Теб и да потече заедно с Теб.
Оаа, Велика река, само достойният живот е река от Великата река."

АВАЛИРА - Книга на мъдрите индианци"

Една малка част от необятната мъдрост на индианците докоснала дълбоко душата ми.

Прекрасно, Маги.
 
 
Ето, това е то

blagodaria!

"...обичам да говоря с птици и цветя
и да дочувам само ангелския звън..."
С крилете на вълшебен стих, щом полетя,
аз виждам края на хилядолетен сън...

Онова, което става, то не се казва. Само нещата, които не се казват, те стават; а нещата, които се казват, никога не стават. Правилото е такова. На сто казани неща едно става, а на сто неказани неща – деветдесет и девет стават.

Илианче,много ти благодаря,че ми насочи вниманието към тази беседа.Изключително силна.Наситена с послания,които се отнасят до всеки един човек.Поздрави и още веднъж благодаря.

....Старият човек все гледа назад, към младините си, а младият гледа напред – да стане като дядо си. Кой е на правата страна – младият или старият? Казвам: На правата страна са всички ония, които гледат към Любовта. Бог е Любов. И когато той влезе между нас като Любов, ние не трябва да говорим за Любовта. Христос казва: „Хлябът, който ядете, е Любовта“. Наистина, хлябът спасява. Първо жените трябва да работят. България се нуждае от жени на новата култура. България се нуждае от силни и решителни жени. Жената не воюва, но тя е смела. Ако воюва, тя е фурия: дето мине, нищо не оставя – всичко помита на пътя си. Когато жените наточат ножовете си и излязат напред, тогава светът ще се оправи. Казвам на жените: Извадете ножовете си, наточете ги! Те са калени. Минали са през 35 милиона градуса огън. Защо не ги употребите? Време е да ги приложите. Христос казва: „Жените ще спасят света“. И Наполеон казва: „Франция се нуждае от майка“. Аз разбирам „майка“ в широк смисъл.
Новата култура изисква жени, не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля. Тия жени ще казват на синовете си: „Синко, вярвай на своята възлюбена. Няма в света подобна на нея, вярвай ѝ!“ На дъщеря си ще каже: „Дъще, вярвай на своя възлюбен; няма подобен на него. Помни, че от него си излязла, вярвай му!“ Това е учението, което трябва да проникне в душата ви. То е сила! Бъдете смели! Освободете се от своите заблуждения. Ние сме сити на заблуждения. Приемете учението, приложете го, и въпросът е разрешен. – Как ще се разреши? – И политически, и научно, и религиозно, и обществено. Светът ще се преобрази по естествен начин.
Беседа от Учителя, държана на 22 април, 1923 г. в София
http://triangle.bg/books/1923-04-22-10.1998/1923-04-22-10.html

....Старият човек все гледа назад, към младините си, а младият гледа напред – да стане като дядо си. Кой е на правата страна – младият или старият? Казвам: На правата страна са всички ония, които гледат към Любовта. Бог е Любов. И когато той влезе между нас като Любов, ние не трябва да говорим за Любовта. Христос казва: „Хлябът, който ядете, е Любовта“. Наистина, хлябът спасява. Първо жените трябва да работят. България се нуждае от жени на новата култура. България се нуждае от силни и решителни жени. Жената не воюва, но тя е смела. Ако воюва, тя е фурия: дето мине, нищо не оставя – всичко помита на пътя си. Когато жените наточат ножовете си и излязат напред, тогава светът ще се оправи. Казвам на жените: Извадете ножовете си, наточете ги! Те са калени. Минали са през 35 милиона градуса огън. Защо не ги употребите? Време е да ги приложите. Христос казва: „Жените ще спасят света“. И Наполеон казва: „Франция се нуждае от майка“. Аз разбирам „майка“ в широк смисъл.
Новата култура изисква жени, не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля. Тия жени ще казват на синовете си: „Синко, вярвай на своята възлюбена. Няма в света подобна на нея, вярвай ѝ!“ На дъщеря си ще каже: „Дъще, вярвай на своя възлюбен; няма подобен на него. Помни, че от него си излязла, вярвай му!“ Това е учението, което трябва да проникне в душата ви. То е сила! Бъдете смели! Освободете се от своите заблуждения. Ние сме сити на заблуждения. Приемете учението, приложете го, и въпросът е разрешен. – Как ще се разреши? – И политически, и научно, и религиозно, и обществено. Светът ще се преобрази по естествен начин.
Беседа от Учителя, държана на 22 април, 1923 г. в София
http://triangle.bg/books/1923-04-22-10.1998/1923-04-22-10.html