Слънчева

Мисъл за деня - 8 юни
Всеки ден трябва да правите по едно малко добро. Има програма, която определя колко добро трябва да правите на ден и на колко души да помогнете.

Като ученици от вас се иска малкото, микроскопическо усилие да направите едно малко добро. Може да ви отнеме една минута или една секунда, но от него ще зависи вашето бъдеще. При това, опитайте се да го направите първо на онзи, когото не обичате.
Доброто

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за вторник:

Ще се развеселя – песен
Пътят на живота – молитва
Псалом 27

Мисъл за деня-7 юни
Пеенето трябва да бъде непреривен подтик на Живота. Без пеене сегашният живот би заличил всичко благородно в човека.
Музиката е прилагане на Божествените добродетели. Имам предвид музиката като метод за прилагане на Любовта.
Мисли върху музиката

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй – текст + инструментал №6
Молитва на царството
Псалом 143

О, какъв хитрец! Не беше споменато, че е мислено! Защо да не мога да си го представя?! Хората се прегръщат по улиците из цял свят ,защо не "обичам те"!
Какъв парадокс! Нищо по-обикновено от това някой да те напсува на улицата, но някой да ти каже, че те обича - немислимо?!,
Има един принцип много правилен според мене "давай, ако ти поискат", и че когато даваш, без да ти е поискано, можеш да навредиш, вместо да помогнеш, но няма да споря върху него. И не, не става дума за физически контакти в случая като бой и пр. Може би боят спада към нещо, което ти дават, без да си го поискал? Зависи от гледната точка.
И друго! Бил ли си абсолютно искрен когато си се обяснявал в любов на чичката? Защото ако е имало малко фалш или несигурност, може да го е доловил и за това да те е напсувал. "Ха сега като те напсувах, пак ли ме обичаш?" Изпитанийце! Ако се почувствуваш наранен, значи суетатата ти е в повечко, отколкото благонамереността. Ако не трепнеш - значи си железен.

Темата е взела добър обрат
Сетих са за нещо, което е от моя опит и наблюдение.
Когато сме влюбени, ние се стараем да опознаем другия, да научим нещо за него, да го разберем и да можем максимално добре да отговорим на неговите желания, разбирания... В началото на събирането на двама млади говори любовта, тогава се правят компромиси, нагаждат се характери и отстъпките стават естествено и безболезнено. Егото се пречупва и всеки е готов да прави нещо добро за другия. Идеалния вариант е да няма външна намеса и влияние /предимно родителска/.
Казвам това, защото съм живяла със свекър и свекърва и колкото и да се старае човек е трудно и за младите и за старите. Проблем е, когато две различни поколения, с различни разбирания /а по някога стават и три/ съжителстват в тясно пространство, независимо дали са моите или неговите родители.
Компромиси, отстъпки, толерантност... без тях нищо не става. Но все пак, когато двойката е сама има много повече шансове да поеме своите отговорности, да вземе живота си в свои ръце. След време разумността и добрите, даже приятелски отношения могат да вземат мястото на влюбването /оказва се, че то е химически процес, който трае 3-5 г., рядко много повече:feel happy:/.
Та ако съумеем да бъдем обичащи, и така да се отнесем към всички хора, да се стараем да си обясним защо понякога постъпват по определен /неприятен за нас/ начин, то няма да се зареждаме с отрицателни емоции и ще сме свободни от ограничения... Това ще ни направи много приятни хора и ще изчистваме постепенно вътрешното си пространство, с разбиране.


Светъл, слънчев ден на всички.

Много забавен пост, Божидар

Тези духовни школи до една са си светски организации и в тях си има хора за всичко, навярно, с всякакви намерения и цели. Но има и които вършат работа сред тях... мисля че ако не веднага, след време човек се научава да различава и разпознава. Групата е опора по пътя, подкрепа, и е страшно да си сам в група, от друга страна е досадно да не можеш да си сам. Път. Може ли да не е различен във всеки един момент, а често дори и да го няма. На мен лично групи и тълпи засега ми тежат. Но зная че това ще се промени, неизбежно е... Защото нали Пътя ни променя...

Всеки от нас минава през фазата на "гладния дух".
Това просто е неминуемо.

От страни погледнато, Божидаре, твоята жена е права.
Но, нали разбираш, че за този "глад", после се плаща.

Защото Човек, независимо от формата, в която пребивава на Земята,
е сит по начало. Въпросът е в центрирането. И - в себенамирането.
И докато се центрираме - дали жени, или мъже, винаги "гладът"
ни преследва.

Но всеки се променя, всеки расте.
Всеки расте нанякъде.

И докато е гладен и расте, човек си трупа грешчиците,
за които после трябва да прощава и да си прощава.
А прошката изисква приемане на себе си и на другия.
А няма да приемеш нещата по този начин,
ако в теб не проговори тихия глас на Бога.
Няма как да се случи по друг начин.

Любовта, заложена в нас, трябва да проговори.
И тогава няма да става дума за "Обичам те!",
а за мълчаливо и топло приемане.

Но,
събирането ни в групи, които се титуловат "духовни", е начин за развитие.
Човек винаги търси вариации, защото в него е заложена промяната.

Самото моделиране в групите, е част от онзи несъзнат стремеж,
който ни води до такова обединяване.

Всичко си е на място и на време.
Въпросът е в осъзнаването.

Патриархалниите модели се рушат, защото вече са ненужни, нежизнеспособни, аут ъф дейт и т.н. Ненужното отпада, Духовните и етични ценности са друго нещо, по-мащабно, по-трайно.
Интересен факт за носталгичните по патриархата - екипът на създателите на сериала Листопад е изцяло женски - режисьорка и две сценаристки. ("Петелът е женски, господине!")
Впечатленията ми от филма са, че без да заемат позиция "за" или "против", много интелигентно предават една реална картина на съвременното общество и начин на живот, анализирайки явленията и търсейки причините и поуките.
Самият сериал няма почти нищо общо със събитията в романа на Решат Нури, заета е идеята, замисъла, главните герои. Ако може така да се каже, романът е само скелето, надстроено със съвременен сценарий. Чела съм коментари на хора, чели книгата, която излезе съвсем наскоро и гледащи филма - според тях филмът е много по-добър и оптимистичен.

Орлине, знаеш ли какво се сетих.

Пиша с обръщение към теб, защото ти отвори тази тема. То и затова изглежда, че хората уж предимно тебе коментират

Та Орлине, пита се кой е отговорен за моралния упадък на българското семейство?
Аз ще ти кажа. Ти, Орлине, си отговорен за моралния упадък на българското семейство

Сега ще обясня. Не се заливай с чая

Ти смяташ определени неща (семейните ценности) за добри от своята гледна точка. Но и "морално-разложилите се" смятат същите ценности за добри.

1. Ти смяташ, че в семейството трябва да цари ред и спокойствие. Даваш за светъл пример патриархалното семйство.

Но тези, които се карат в семействата си какво смятат.
Те смятат, че при караници не може да се живее и не могат да понесат караниците и се развеждат.

Та ето, ти и някои развеждащи се мислите еднакво.

2. Ти смяташ, че трябва да има разбирателство в семейството относно парите. И явно, че мъжа трябва да оперира с тях (патриархалното)

За какво се карат най-често хората в семействата си, за пари.
Като не могат да постигнат разбирателство единия не може да понесе това, че няма разбирателство и се развеждат

3. Относно караниците и парите "онеправданият" член на семсйтвото не може да понесе това и си "отмъщава" чрез извънбрачна връзка.

4. Ти смяташ, че не трябва да се изневерява.

Ами да. Някой като пипне половинката си в изневяра, не може да понесе това, защото смята, че не трябва да мус е изневерява. Ама той така не иска да му изневеряват, че и той почва да изневерява за отмъщение (и усилва лавината) или се развежда.

Няма да продължавам нататък.
Но излиза, че "моралното разложение" идва от прекалената съпротива срещу него.

Темата е взела добър обрат
Сетих са за нещо, което е от моя опит и наблюдение.
Когато сме влюбени, ние се стараем да опознаем другия, да научим нещо за него, да го разберем и да можем максимално добре да отговорим на неговите желания, разбирания... В началото на събирането на двама млади говори любовта, тогава се правят компромиси, нагаждат се характери и отстъпките стават естествено и безболезнено. Егото се пречупва и всеки е готов да прави нещо добро за другия. Идеалния вариант е да няма външна намеса и влияние /предимно родителска/.
Казвам това, защото съм живяла със свекър и свекърва и колкото и да се старае човек е трудно и за младите и за старите. Проблем е, когато две различни поколения, с различни разбирания /а по някога стават и три/ съжителстват в тясно пространство, независимо дали са моите или неговите родители.
Компромиси, отстъпки, толерантност... без тях нищо не става. Но все пак, когато двойката е сама има много повече шансове да поеме своите отговорности, да вземе живота си в свои ръце. След време разумността и добрите, даже приятелски отношения могат да вземат мястото на влюбването /оказва се, че то е химически процес, който трае 3-5 г., рядко много повече:feel happy:/.
Та ако съумеем да бъдем обичащи, и така да се отнесем към всички хора, да се стараем да си обясним защо понякога постъпват по определен /неприятен за нас/ начин, то няма да се зареждаме с отрицателни емоции и ще сме свободни от ограничения... Това ще ни направи много приятни хора и ще изчистваме постепенно вътрешното си пространство, с разбиране.


Светъл, слънчев ден на всички.

Ти бе. Ти! Ти си мислиш, че като членуваш в някоя духовна школа и това автоматично те кара да разбираш какво значи да обичаш?!

Преди време жена ми се бъзикаше с мен леко ревниво, че повечето от жените в духовните школи са там, за да си намеря нещо за .... бац. И освен баца да си вдигнат самочувствието колко са духовни и непорочни. Тогава много се ядосвах на това. Сега виждам, че явно е така. Ама жените са светлата страна на нещата. Повечето от мъжете какви комплекси избиват с такава принадлежност не е истина.

И не за обида пиша това, а за очертаване на една реалност, която сама по себе си обяснява много неща. Съвсем очевидно е, че има хора от тези духовни школи, които са напреднали и светли личности. Явно е истина това, че навсякъде си има малък вътрешен кръг, до когото не допускат всеки.

Като говорим за несъзнаваните мотиви на хората да се занимават с духовното се сещам класификацията на Авесалом Подводни направена по източните учения.

Хората се делят на следните групи: богове, полубогове, хора, глади духове, животни, адски изчадия. Какво представляват гладните духове. Те все търсят нещо и все не могат да го намерят и все търсят и себе си. Та повечето хора, които търсиме истината, духовността, любовта и т.н. сме гладни духове. И аз съм гладен дух. Не сме точно хора.

И какво най-ярко доказателство за това, че липсва любов от това, че търсиш любов и се питаш и се опитваш да си обясниш какво е любовта. Когато престанеш да се питаш какво е любовта и престанеш да виждаш в хората само „морално разложение”, то ще видиш хора сред тях и ще минеш към хората. Когато успееш да видиш сред хората полугобове, ще минеш към полубоговете. Когато видиш сред полубоговете богове, ще минеш към боговете.

Авесалом казва, че именно гладни духове влиза във духовни школи, те се „нагърбват” с това да помагат на хората като лечители, психиатри и т.н.

Като говорим за обичане известно време правех следното. На всеки човек, когото срещам или задминавам по улиците му казвам мислено „Обичам те”. Всичко чудесно, но понякога странни реакции. Някои се обръщаха и ме гледаха страшно, а веднъж един чичка се обърна и направо почна да ме псува.

Имам си рационалното обяснение, но друг е смисъла.

Когато искаш да обичаш някого, трябва да си готов да приемеш, че във всеки момент може да се обърне и да те напсува.

Защото любовта винаги върви с неприятности. И когато се разбере, че това не са неприятности, то те ще престанат да пречат на любовта. Любовта към някой върви и с „моралното му разложение”, карниците с него и т.н. И ако някое от тези неща ни „пречи” да обичаме, всъщност любов няма.

Та нека знаем, че сме стъпили на пътя, но това не означава, че сме го извървели.

Понеже Левски изразява едни мъжки идеали, принципи ето и нещо, което днес ми повлия добре:



Из Новата Ева или мисията на жената-майка

Хриско, много си емоционален /което е нормално за младежите/, не съм говорила за твой пост. Имам специално мнение по въпроса за военното обучение, съжалявам, че е различно от твоето.

1. Обръсването на главата се е ползвало винаги за подчинение. Отнемане на личната свобода-както при военните, така в концлагерите, днес при скинари и силно десни националисти / и момченца с мускули/. Подчинение на една воля-някой друг комплексар, който е решил със сила да подчини масата.
2. Да си мъж, не е нужна само физическа сила и пари. Нужна е галантност, кавалерско отношение, благородство...

Много ми се иска да прочетеш този пост на Vespertine дето има цитат от Учителя.



Та в тази връзка ще кажа-син за войник не съм родила.

Дружна разяснителна работа. — до местни комитети, лятото на 1872 г. За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно. Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва. — до Данаил Хр. Попов, 11.II.1871 г. Има два пътя — кой ще изберете? — до Л. Каравелов Интригата спира хода на народната работа. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г. На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел. — до Филип Тотю, 1.III.1871 г. На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни. — до Л. Каравелов, 16.IX.1872 г. Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г. Никой да не се повежда сляпо в работата. — до Троянския революционен комитет, 4.IV.1872 г. Ти ли трябва да вървиш с вишегласието, или милиони хора — след една глава? — до Панайот Хитов, 10.V.1871 г. Трябва да се жертва всичко, па и себе си. — до орханийци, 29.I.1872 г. Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре. — до Д. Хр. Попов, 30.V.1871 г. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“. — дописка на В. Левски до в. „Свобода“, писана през втората половина на 1870 г., публикувана в „Свобода“ на 13.II.1871 г. … времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.
Васил Левски Специално като отговор на БожидарЗим, а и за всеки, който би намерил връзка.

Благодаря ти ,Vespertine ,за прекрасния пост.

Ето и един линк към темата, който много ми харесва

п.с. сега виждам че не се отваря затова ще цитирам. съжалявам, че ще е по-дълъг цитат, но искам да споделя

"Днес проповядвам на жените: Вие трябва да обърнете мъжете си към Господа. Спасението на света е във вашите ръце. Вие сте емблема на Любовта. Вие трябва да изправите изопачените умове на мъжете си. - Как ще стане това? - Като внесете Божията Любов в сърцата си. Ще обичате мъжете си. Ще обичаш мъжа си - едного, без да му ставаш роб; ще обичаш Едного, т.е. Бога ще обичаш в него.
Духът работи сега върху жените, затова те са повече рели- гиозни и духовни от мъжете. Наблюдавайте -дето стъпи женски крак, всичко тръгва напред: и наука, и религия, и музика - всичко върви добре. Жената е почва, на която всичко вирее. Ако изчезне жената, всичко спира - и наука, и религия, и музика и изкуство - почва няма. Поетът пише, докато носи жената в ума си. Щом отнемете жената, той изгубва смисъла на живота си и слага оръжието. В умовете на всички хора стои жената. Тя е любовта, тя е тяхната идея.
Аз разглеждам жената като полюс. Първоначално, когато Бог създал жената тя била съвсем различна от сегашната. На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази в рая; тя е само отглас, отраженне на възвишената, на благородната жена. И в това отношение любовта е само външно отражение на тази жена. Обаче, любовта се проявява само там, дето е жената. Отсъствува ли жената в човека, отсъствува и любовта. Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото и, светът моментално би се повдигнал.
В живота си съм срещал само няколко жени - някои в България, някои в чужбина. Истинската жена се отличава с нежността си - нито една груба дума не може да излезе из нейната уста! Всяка жена, която може да проявява грубост, не е още въплощение на истинската жена -тя се е отклонила. А туй, което отличава истинския мъж - то е благородството.
Днес гледат на жената като на същество, което има нужда от мъж - да я гледа. Казвам: това не е жена, това е инвалид в болницата. Според мен, жена е тази, която спасява света; жена е тази, която държи ключовете на живота; жена е тази, чрез която се проявява великата и мощна сила на любовта, която носи живота. Следователно спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа.
Човек трябва да приложи в живота си два велики закона. Първият закон - любов към Бога - представя мъжа; вторият закон - любов към ближния— представя жената. Мъжът трябва да се занимава с първия закон жената - с втория. С двата закона пък трябва да се занимава човекът. Вторият закон - любов към ближния, с който жената се занимава - той създава учрежденията, той създава обществения строй. Следователно съвременният строй, както н всичко в него се дължи, именно, на тази унижена жена. И тогава, каква трябва да бъде целта на съвременното общество, както и на съвременните държави? - повдигане на жената. Повдигнете жената на положението, в което някога се е намирала! Поставете жената на онова стъпало на което се е намирала първоначално и ще видите, че в продължение на 25 години светът ще се поправи. Спасението на света е в повдигането на жената. Не повдигнете ли жената, и не се ли повдигне тя сама, от никъде другаде не може да дойде спасението.
Като говоря за повдигането на жената, аз имам пред вид тази идея да проникне целокупния живот. Тя трябва да проникне не само между хората, но я между животните, растенията и минералите. Този велик закон трябва да обхване напълно и човешкото сърце. Ако човек унижи сърцето си, спасението пак не може да дойде. Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане нa сърцето. Унижиш ли себе си, унижаваш сърцето си.Повдигнеш ли себе си, повдигаш сърцето си. Всички ангели всички светии, всички напреднали същества имат за цел повдигането на жената. Много от съвременните хора като че се противо- поставят на тази велика цел и казват: знаете ли какво нещо е жената? Тя е цяла змия! Който е ял попарата й, той само може да говори за нея. Като говорите, че жената е лоша, питам: кой не е роден от жена? Майка ви, която ви е носила в утробата си, която ви е прегръщала в обятията си, която ви е носила в ума си и в сърцето си, не беше ли жена? Вие не се спирайте върху това че тя е унижена. Каквато и да е тази жена, днес тя е ваша майка. Ако имате другарка, гледайте на нея като на ваша майка. На майка си пък гледайте, като че Бог е в нея. Човечеството трябва коренно да измени своите възгледи по отноше- ние на жената. Иначе, спасението на света няма да дойде.
Съществува един важен закон, който всеки трябва да има пред вид. Този закон е следният: когато една жена обича един мъж, тя е в сила да го повдигне. Обаче, ако тя намрази един мъж, той ще свърши фатално. Ред статистики в Америка показват, че всички проповедници, които имат добри жени, са известни като видни проповедници. - Защо? — Понеже жените им ги обичат и споделят техните убеждения. И обратно: всички жени на проповедници, които не обичат мъжете си и не споделят техните идеи, са помогнали за падането на мъжете си. Следователно жената е в сила да повдигне и да събори мъжа.
Сега пак казвам на жените: Внесете в умовете на мъжете си повече светлина. Само жената може да направи това. Мъжът не може да спаси друг мъж - жената ще го спаси.
Как ще се внесе мир в света? Кой може да внесе мир. Днес никакъв закон не е в състояние да унищожи войната и да внесе мир. Ако всички учени хора се обединят и заработят с науката за унищожение на войната н за внасяне на мира, и те няма да успеят.
Казвам: има една единствена сила в света, която може да унищожи войната и да внесе мира. Коя е тази сила? - Жената! Ако всички жени се сплотят и кажат: От днес вече не раждаме престъпници! - те ще турят точка на войната. И ако всяка майка каже на сина си:
Убиваш ли брат си, аз се отказвам от теб, ти не си мой син! - войната ще дойде до своя край.За да се постигне това, не само две-три жени трябва да съзнаят своята задача но всички женя целокупно трябва да се повдигнат, да заработят за спасението на света. Отсега нататък жените ще се държат отговорни за неизпълнението на своята задача. Затова, именно, от хиляди години насам жените са бити на общо основание и са дошлидо положението на робини. Те имат непоносими страдания. Законът който се прилага към тях, е неумолим. -Защо?-Понеже те имат сила да разрешат въпроса за спасението на човечеството, но не искат да употребят своята сила. Жените трябва да насочат силите си към целия свят и да кажат:
Долу войните! Долу всички заблуждения! Долу всички езически учения!
Ние, съвременните хора. разрешаваме въпроса как трябва да се живее. Не трябва да разрешаваме въпроса как трябва да се живее, но как трябва да се раждаме. Ние трябва да разрешаваме въпроса какви майки трябвала имаме, какви бащи трябва да имаме. Като казвам "майки", аз не разбирам майка в обикновения смисъл на думата. Понеже искаме да бъдем здрави, искаме да бъдем щастливи, искаме да бъдем умни, искаме да имаме религия , всичко това е много добре. Но тази религия трябва да бъде Религия на Любовта. Искаме да имаме училища-нека тия училища бъдат Училища на Мъдростта. Искаме да имаме обществен строй искаме да имаме закони, но всичко това нека почива на една Абсолютна Божия Правда! Този въпрос майките ще го разрешат. Кой майки? - Бъдещите майки, а не сегашни.От чисто органическо гледище, в света има два иститута, които са Божествени. Един от тях е бащата н майката - домът. Той е първият институт на земята. По-благородно и по- светло учреждение от дома няма. И по-високо звание от това на бащата и майката също няма. Наистина, много бащи и майки има на земята, но всъщност те са пастроци и мащехи. По отношение на органическия свят бащата н майката играят важна роля: с кръвта си те предават на децата си качествата на своите души. Възпитанието на детето се определя от качествата, които майката влага в детето си още от най-крехката му възраст. Под думата "кръв" не разбирам обикновената кръв а ,оная, която във всички случаи на живота остава неизменна.
Единствената сила, която може да оправи света,е Любовта. В този смисъл мъжът никога не трябвала се жени за жена. която не обича, за която не е готов да пожертвува всичко. Жената никога не трябва да се жени за мъж, когото не обича* за когото не е готова да пожер- твува всичко. Детето трябва да се роди от любовта на маяка си и на баща си. Дете, родено с любов, е дете на новото време.
За да се роди едно дете, бащата и майката трябва да са работили ред поколения върху себе си, да са събрали материал за съграждането на една здрава, хубава къща за детето. Ако нямат такъв материал, по-добре да се не женят, да не градят къща, която след няколко години ще се събори. Ще кажете че е писано в свещените книги хората да се женят и размножават. От Божествено гледище това означава:Плодете се н размножавайте се по закона на Любовта, на Мъдростта н на Истината. Вре-мее вече да се създадат благоприятни условия за раждането на децата. Жената, като бъдеща майка, има голяма отговорност. Ако съзнава отговорността си, тя никога не би трябвалода отправя отрицателни мисли към своя другар.
Никой човек не се ражда произволно. Например, предполага се първият човек да е бил създаден в деня на първото равноденствие, когато условията са били благоприятни, хармонични. Ето защо, нека всички художници, музиканти, писатели, поети и всички велики учени вземат участие при създаването на човека; Светът се нуждае от нови хора, които да работят за неговото изправяне и повдигане. Това зависи от жената. Тя е вътрешният фактор, който правилно трябва да използува всички благоприятни външни условия. В това отношение на жената-майка, на сестрата, на девата трябва да се гледа като на деликатен, благоуханен цвят, който от никаква слана да не се попарва.
Ако раждането е важен процес, за който се искат нови, благоприятни условия, не по-мал-ко важни процеси са зачеването и бременността. Жената на Новата култура трябва да възпитава децата с и преди да се родят, още като са в утробата. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането си то вече ще иска условия за обработка на възприетото. Ето защо и умственият живот на бременната жена не трябва да се пренебрегва. Най-изящ-ната литература трябва да бъде нейната умствена Храна. Животът на светиите, на великите хора трябва да бъде двигател на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, красива музика и песни трябва да нарушават от време на време нейния живот. Спокойствие, тишина са нужни на женатамайка, както и за природата, която в това време върши велик творчески акт - създаването на човека. Искате ли плодът на дървото да бъде добър - създайте му условия я го оставете на природата. Същото се отнася и за създаването на човека. Добрият, разумният човек се зачева и развива при специални условия. За това са нужни три важни момента: цел, средства и постижения. Всичко това ще намерите в разумната природа. Само тя е здраве, красота и чистота.
Дарбите зависят от любовта. Ако майката има любов, в себе си, тя ще роди велик, гениален син. Когато някоя майка иска да роди нещо велико, тя трябва да е подготвена за това, да съзнава своето предназначение. Човек не може да роди една възвишена идея, ако тойсам се занимава с дребнавостите на живота. Хората сами създават възвишени идеи, те сами създават и обикновени иден. Да служиш на Бога, това е Великата Божествена Идея.
Майката е извор и туй, което извира от нея, то се влива в детето. Божественото, което е в нея, тя му го предава. Обмяната между майката и детето не е само външна, но и вътрешна. Майката играе голяма роля не само в материалния свят, но н в света на мислите и чувствата. Тя не само създава формата, но влага в нея съдържание и смисъл. Става едно преливане между душата на майката н душата на детето.
Ако майката която е заченала своето дете, с въодушевена от велики идеи за човечеството, още в бременно състояние ще предаде на детето всички качества Тя е като Бог за детето и може да направи от тази кал каквото иска. Защото излезе ли веднъж от утробата й, детето става вече независимо в мислите н чувствата си. Ако майката вложи всички свои качества на любов и мъдрост в детето си при деветмесечното бременно състояние, детето ще има към своята майка през целия си живот хубаво разположение и всякога ще бъде готово да се жертвува за нея.
Ако майката, като. бременна отправи към детето си мисълта: Ти ще станеш добро дете,ще пораснеш, ще се изучиш, ще обичаш хората и ще им помагаш - детето наистина ще стане такова, каквото майката го пожелае.И най-големият престъпник може да се възпита, но докато е още в утробата на майка си. Ето защо, бременната трябва да се храни със специфична храна: с чисти и възвишени мисли, чувства н постъпки. Само по този начин тя може да помогне на детето си, ако то носи в себе си някакви лоши наклонности. Тъй както днес се хранят, отглеждат н възпитават децата не може много да се очаква от тях.
Храната, която употребява бременната жена и начинът, и о който я възприема, указват голямо влияние върху детето, което ще се роди. В това отношение са правени много опити и са дошли до заключение че храната е един от главните фактори за физическото и духовното благосъстояние на детето.
Майчиното мляко е от голямо значение за детето. Когато то се допира до гърдите на майка ся, върху него оказва благотворно влияние не само млякото, което то поглъща, но и магнетичната сила, която изтича ту от лявата ту от дясната гръд на майката. Друга жена ако го храни, не ще произведе същия ефект. От майката излиза сила, която облагородява детето. Когато майката кърми детето си, тя трябва да има най-добро разположение на духа, да не се гневи. Мъжете не обръщат никакво внимание върху разположението на майката през този период. В млякото на жената се съдържат разумни сили, които в никаква друга храна не можете да намерите.
Когато майката кърми детето си три години наред, тя трябва да живее чист живот, без да допуска една отрицателна мисъл в ума си. Че къщата й изгоряла, че мъжът й я напуснал, това не трябва да Нарушава нейния мир. През тези три години тя трябва да бъде тиха и спокойна.
Ако хората разбираха значението на готвената храна, която употребяват, те биха си въздействували при самовъзпитанието. Всяка майка трябва да има това пред вид при възпитанието на своето дете. До седемгодишната му възраст тя трябва сама да му готви. До такава възраст детето трябва да яде само такава храна която майката е приготвила. В това отношение птиците служат за пример. Докато малките израстнат, майката и бащата непрекъснато им носят храна. Те сами ги отглеждат. Щом пораснат, щом хвръкнат от гнездото си. родителите ям ги оставят сами да се грижат за себе си. Птиците са разрешили по-добре семейния живот от хората.
Има два пътя, по конто туй учение може да се реализира. Единият начин чрез възпитанието в училището, а другият път е чрез майката. Те трябва да знаят новите условия, както градинарите, земеделците изучават условията, при които ще сеят. Всички отрицателни качества на майката стават отрицателни качества и на детето. И ние със статистика можем да докажем, че положителните качества на майката стават положителни качества н на детето, и положителните качества на бащата се предават като положителни качества на детето. Затова ние трябва да живеем положително. Майката трябва да бъде религиозно настроена, за да изисква това и от детето. Как разбирате това "религиозно настроение"? Религиозно настроение разбирам, когато в душата на майката блика такава любов, че тя е готова да обгърне с тази любов не само своето дете, но и целия свят и да се жертвува за другите. Туй е религиозно настроение: да блика любов от теб. Не само да спасиш себе си, но да се жертвуваш за другите.
Понятието "майка" определям така: майка е само онази жена, която може да вложи една Божествена идея в душата на своята дъщеря. Майка, която не може да вложи една Божествена идея в душата на своята дъщеря, не е майка. И баща, който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща.
Сега, аз желая на всички да станете жени! Тази мисъл, преведена с други думи, означава: аз желая душите на всички хора да се изпълнят с любов; аз желая всички да светят, да бъдат запалени свещи да бъдат щастливи и радостни, да са готови на всички услуги. Това значи да бъде човек майка. В този смисъл желая всички да бъдете майки. Днес под понятието "майка" разбират жена, която ражда. Не, майка е само тази, децата на която не умират. Умират ли децата на някоя жена, тя не е майка. Майка е само чистата жена, девата, която, и като роди, пак дева остава; майка е онази дева, на която децата не умират. Следователно всички хора трябва да бъдат деви - абсолютно чисти, ако искат роденото от тях да не умира. Този е смисълът на вътрешната философия на живота. Разберете ли тази философия, н животът ви ще стане приятен.
И тъй, първата велика заповед е да възлю-бнш Господа Бога твоето с пълнотата на твоето сърце. на твоя ум и на твоята сила. Втората заповед е да възлюбиш ближния си, т.е. твоята дева, твоето сърце - да си поставиш великата задача да го повдигнеш. Бъдете, прочее, работници за повдигането на жената, и оттам - и работници за бъдещето на цялото човечество!"

Из Новата Ева или мисията на жената-майка

...

Моето виждане е, че Любовта е тази, която би успяла сама по себе си да сближи гледните точки на участниците и да намери общото между тях. Семейните ценности без Любов са фалшиви и вредни, най-много да направят семейния живот по-поносим без истинска любовна връзка. Защото, от друга страна, семейните ценности са до голяма степен плод на традиции и опит, които по някакъв начин са доказвали своята целесъобразност за съответното време, в съответните общества, с техните специфики, ако щете и религиозни. Религиозността в днешно време е на умиране, но се надявам, че чистата вяра в Бога, в тази сила над нас, която ни води да се чувстваме по-смирени и по-съпричастни, няма да се изгуби.
И ще ни кара не само да се оправдаваме и да воюваме помежду си, но и да си прощаваме, да се приемаме и да се радваме на всяка наша среща, на споделените неща.
От друга страна има общочовешки ценности и принципи в общуването, които са отвъд време и място, но за тях по-добре биха се изказали специалисти с опит. Как може да забравим грижата за децата, нуждата им от спокойно гнездо, където да отраснат в любов. Дори семейното гнездо да не е пълно.
Лично аз смятам, че историята, която Азбуки сподели, беше ценна и принципно добро поле за разсъждения по темата. Във връзка с нея, но нека се приеме като принципно изказване, искам да споделя следното наблюдение. Често завистта кара някои хора да провалят живота на близките си. И им помагат така, че да няма повод за завиждане.

Ще ме извините, аз не ви чета след втората страница, защото с други неща се занимавах, но понеже се вижда че явно разгорещено дискутирате по въпроса се сетих да ви споделя нещо. Един ден нещо ми беше станало едно такова мило на душата и казвам на майка ми - Мамо, много те обичам да знаеш, а тя ме погледна и каза - То не се казва мама, то се показва. От мен няма да чуеш да ти казвам виж сега колко те обичам но ти сама виждаш какво правя. Та така... Поздрави, хубав ден и приятна работа на всички че и аз закъснях. Та продължавайте нататък въпреки може би неуместното ми вмъкване в дискусията. До скоро!

Да де, прави сте - чувството за хумор и искреността не бива да са извинение за грубостта към другите. И аз си го повтарям, ама нещо понякога устата ми е по-голяма от нужното.. за което се извинявам!
Пък за семейните ценности – май нямам много какво да кажа, защото не изхождам от списъци и правила, нито някой ми ги е налагал на мене. Харесвам си семейството, в което съм била и персонажите в него – с мама, тате и батковците. Отстрани на другите им е изглеждало хипер либерално и неестествено, на база на техните авторитарни модели родители-деца. Но, пък аз си го харесвам, защото е оказало благотворно въздействие да се формирам като свободен самораслек и да проявявам тая либералност и към другите. Това прилагам и в личните си връзки - и виждам, че сработва повече от всичко друго. Това ми е достатъчно като критерии дали постъпвам правилно - фактът, че връзката се изживява пълноценно и с взаимно удовлетворение.
Сега като гледам неврозите на приятелите си, отрасли в "семейства с ценности и модели” и стремящи се да създават и те "семейства с ценности и модели” – ми иде да подхвърчам от благодарност към мама и тате за дадената свобода да бъда себе си, без да ме прекрояват според "ценности и модели".
Пък и аз, като човек, който предпочита да се влюбва по-скоро като шамандура и да си изживява пълноценно живота – други "ценности" не искам, пък били те и "правилни по учебник"

Досега унищожавах хранителните продукти, дето ги има тука

Запитвали ли се се защо Учителя е препоръчвал на двойките да не се женят, а просто да живета заедно?
Разрушител на семйните ценности ли е той?

Вики, честито за фигурата


Диди, точно това съм имал предвид: "не си правил, защото не си искал". Не е правил/а, защото не е искал/а да прави; а не да не е правил/а, защото не се е случило
Но да, важно уточнение.




Мила ми Гранат, предполагам няма да имаш против да използвам това споделяне, за да илюстрирам по-добре и по-вежливо нещото, за което говорим.
(Хм, Имах десетина правописни грешки на горното изречение, значи наистина трябва да премисля какво пиша)

Решението да не правиш нещо, означава, че си го отхвърлил, т.е. имаш всички основания да се страхуваш от него.
Иначе казано, за да избереш съзнателно да не правиш нещо, това означава страх и логически план за понасяне на страха, което е силно ограничаване на живота на човек и потискане на жизнената му сила.

Но вече прекалено много навлязах в територията на Орлин, той е профионалиста в темата и затова ще се опитам да поясня по друг начин. Ще се опитам да разкажа една история.

Имало, ехеее много отдавна, един падишах. Бил много властен и силен. Провел и спечелил много войни, но и той остарял и което по-лошото се разболял тежко. Довчера всесилният падишах не можел да се повдигне от постелята, не можел да повдигне ръцете си и нозете си.

Множество лечители се опитали да помогнат на падишаха, но не успявали и за награда той ги обезглавявал. Накрая в падишахството не останал нито един лечител.

Минало време, разузнавачите на падишаха научили за един чуждестранен лечител, който минавал през падишахството. Заповядал да го доведат. Лечителят отначало отказал да го лекува, но след заплахата с винаги наострената секира на палача склонил, но казал:

- Велики падишах, имам обаче едно условие. Понеже моето лечение е много специфично, то когато ви лекувам, в двореца трябва да бъдем само двамата. Всички останали трябва да напуснат, а на входа на двореца да стои един вран кон със две торби злато на него.

Измъчен от болестта падишахът се съгласил. Но лечителят бил упорит:

- И кажи на своите хора, колкото и да ги викаш и заплашваш да дойдат, да не те слушат и да не идват, иначе лечението няма да подейства.

Падишахът се съгласил и на това. Всички освен двамата излезли надалече от двореца, а лечителят сам проверил коня със две торби злато на входа му. Върнал се при падишаха и започнал:

- Значи сега сме сами грозна жабо.

Падишахът се опулил.

- Знаеш ли колко си грозен, противен и смърдиш на некъпан неверник.

Падишахът се задъхал от възмущение.

Лечителят продължавал да попържа. Падишахът не издържал и започнал да вика хората си, но преди това ги бил заплашил с жестоки наказания, ако го послушат и дойдат, и те не се отзовали.

Лечителят се доближил и се изхрачил в лицето на падишаха. Падишахът побеснял. Полагал неимоверни усилия да се изправи и явно да отсече главата на лечителя, но главата и крайниците му само немощно потрепервали.

И тогава лечителят се качил на колене на леглото до главата на падишаха, размотал препаската си и топла жълта струя обляла главата на падишаха.

Обиден по невероятен за неговото положение начин падишахът изтръпнал до пръстите на краката си и дори още по-далече. Сякаш изтръпнал до края на обширните си земи, спечелени с кръв, мъжество и достойнство. Забравил целия си досегашен живот и в главата му се вселила само една мисъл.

Полагайки нечовешки усилия той успял да се надигне и започнал да пълзи към лечителя. Но лечителят бил по-бърз. Изчтичал, метнал се на коня и отпрашил към градските порти.

Падишахът все едно не мислел, че лечителят може да избяга. Той се помъкнал към падишахските конюшни и възвръщащият се в него живот все повече раздвижвал крайниците му и ги пълнел със сили. Успял да се покатери на един кон и го подкарал след лечителя с мъка задържайки се на седлото.

Така преследвал лечителя някъде час, но не знаем дали падишахския час съответства по продължителност на нашия час. Тома Беломорски твърди, че бил по-дълъг с 20 минути и две скумрии, а Вяса Персийски, че бил по-къс и от препасната връв на постил монах.

Добре де, добре, продължавам.

Надпреварвал се така падишахът един час и накрая се разсмял. И как няма да се разсмее. Лечителят го излекувал и заслужавал напълно двете торби злато.

Падишахът се върнал в престолния град и дал пиршество за народа. Народът, разбрал недоразбрал, бил благодарен поне, докато изпразнил стомаха си.



Та какво ни показва тази история.

Ако досега не сте правили нещо, то не сте го направили по простата причина, че не го желаете достатъчно силно.

Сега искам да запитам от вас ли зависи дали ще пожелаете нещо достатъчно силно. Някой казват, че човек е комбинация ос собствената си воля и Божията воля. Може ли някой да разбере от чия воля са подтиците, които го вълнуват?!

Затова, ако някой се зарича да НЕ прави нещо ЗАВИНАГИ, не се ли изправя срещу Божията воля.

Гранат, някои хора са ти казвали, че твоите родители се били посветили на „собствените си удоволствия”. Ами, ако те са се посветили на любовта?! И ако хората, които са сплетнечели за тях, също са искали да се посветят на любовта, но не са можели?!

И доброто и лошото имат една цел. Важното е да си оформим правилно изводчето...както казва един високопоставен служител в забележителната руска драма „Идиот”.

Да, човек трябва да стане Идиот за човешките разбирания, за да влезе в Божественото.

Та говорим сега за развращаване на семейните ценности, колко било лошо да увиснеш на врата на чужд мъж (като написах това и почнах да гледам закачливо), колко бил паднал морала.

Тази притча показва още едно нещо.

За да оздравее човек...и да оздравее душата му, което е най-важно, явно е необходимо тотално скапване на човешкото достойнство....

И ако някой ви скапва човешкото достойнство, най-вероятно се грижи за душата ви.

Мдам.

хубу, де!... не се чувствай дискриминиран, понеже си от "забранените" - ние не гледаме така на тебе

Впрочем, прав си - човек сам си позволява свободите и си налага ограниченията. И после сам си гризе ноктите от яд, ако нещо не стане както му се е искало, понеже не си е мръднал пръста

Мила Гранат, милозливовото насмешление е хубава черта

Но какво да кажем за нещото, което виждам в последните няколко поста, а и навсякъде: "относно обвързаните мъже - ЗАБРАНЕНО!"

И то не точно мъжете, че викам айде юруш на забранените мъже, а по-скоро самодоволството от това, че не си направил нещо.
Самодоволството от това, че като си се лишил от нещо и айдееее си супер.

Ами то и аз съм супер.
Не съм хвърлял атомни бомби.
Не съм стрелял по аборигени.
Не съм крал от просяк.
Не съм опикал вратата на съседите.
Не съм правил тройка.
Не съм окрал държавата.
Абе аз съм велик с една дума.

Не се ли усещате, че от чисто психологическа гледна точка гордоста, че не си правил нещо означава, че много ти се иска да го беше правили и тъй като си се удържакл да не го правиш, щото така си добро дете, то очакваш да ти кажат поне браво. И всеки оревава орталъка как не бил правил нещо и очаква потупване по рамото за това.

Първия кръг на Дантевия Ад е населен с тези, които нито добро, нито зло са правили.
Май да правиш нещо е по-добре. Да се концентрираш върху това, което не си правил е все едно да се фукаш с живота, който не си живял.

Е, правите и много неща


P.S. Реагирам тазка, защото преди много години на мен ми отне доста страдания да се освободя от този псевдо-морал

Орлине, избягваш въпроса, като се скриваш зад общи, възвишени приказки. Само последния ти абзац ми звучеше по-реално.

Но, тъй като и ти си човек , както казва Божидар, позволи ми да се усъмня в способностите човешки на възвишена трансформация на любовта. Та ако все пак ти се случи такава "помитаща и сладка", как ще реагираш? На кои ценности ще заложиш?

Диана, задаваш въпрос на който не може да се даде отговор.
Или поне, той няма да е реален.
Все едно аз да те попитам- Как би реагирала, ако утре на вратата ти почука Хитлер!?
Никой не може да даде реален отговор на нереална за него ситуация.
Всичко ще остане в сферата на предположенията.
А който го е преживял, може да отговори за това, което е преживял, не и за това, което му предстои да преживее.

Затова и за семейните ценности, всеки може да изкаже собствения си опит, и да отстоява позицията си от своя мироглед.
Може да има добри пожелания и предположения, може и да няма.
Това не е изхвърляне, това е показване на определена опитност.
Всеки може да каже, аз няма да постъпя така ...... и да в този момент, той наистина го мисли, но това си е за този негов момент, в който той има тази своя опитност.
Аз например не искам да се поставям в положения и да коментирам опитности, които нямам. Няма смисъл от това за мен. Но знам много добре каква е позицията ми в момента, основаваща се на реалния ми опит.
В момента се чувствам достатъчно силна и преодоляното ме е поставило в позиция в която мога да кажа и да покажа, че държа на общоприетите семейни ценности, че съм се борила за тях и за мен са се борили, правила съм компромиси и за мен са правили, стигнала съм до баланс, който ми позволява да кажа- на мен семейството ми харесва. И знам защо.

Мога да си позволя да коментирам "правилно" и "неправилно" от гледна точка на собствения си житейски опит, без това да е съдене. Защото имам право на мнение, имам изградена визия за живота си и за това кое ми харесва и кое не. Това че пошлостта, разврата, многобройната смяна на партньори и липсата на уважение в семействата ит.н. не ми харесват, не означава че съдя някого. В същото време застъпването ми за семейните ценности не означава, че осъждам тези които не се застъпват за тях. Всеки има право на избор, но избор и свобода са две различни понятия, има и още едно сходно- предпочитания.

А предварително, нищо не можем да видим.

Е, който го може, го може
Защото понякога и тази връзка може да бъде изфабрикувана. Не случайно му викат несъзнавано на туй нещо



Е тогава какво толко се коркаме за разпада на семйните ценности в България.
Може това да е необходим катарзис, който води към духовно развитие и любов

Защото може би за българина семейното щастие и стабилност са станали много по-важни от духовно развитие и любовта.

Ето ти казваш съзнателно, че духовното развитие и любовта са по-важни от семейството.
Но така, както описваш страстите си по патриархалното семейство, то излиза, че несъзнаваното май друго говори
Или поне лекинко по-различно