Слънчева

А не са ли това уроци? Ако излезем малко от дуализма и отсъждането-"това е добро, това лошо", ще видим, че има и нещо повече-прояви. И щом у всеки има частица божественост, то може би точно днес чрез свалката с колежката /и поетата отговорност след това!/ някой се приближава към Него /като си научи урока/.....

П.П. понеже стана дума и за ликвидация на века, та ето и нещо по темата:


Ликвидация на века

А не са ли това уроци? Ако излезем малко от дуализма и отсъждането-"това е добро, това лошо", ще видим, че има и нещо повече-прояви. И щом у всеки има частица божественост, то може би точно днес чрез свалката с колежката /и поетата отговорност след това!/ някой се приближава към Него /като си научи урока/.....

П.П. понеже стана дума и за ликвидация на века, та ето и нещо по темата:


Ликвидация на века

Диана, благодаря ти!

..."Когато нямаше вече врати да чукам, не останаха и сълзи студени...

Още една сълза се намери и се търкулна на дъното на душата ми.
И виж ти, някаква непозната врата, в която удари последната сълза
се отвори и Ти се появи, Отче мой.

И светлината заигра като многогласна арфа: Аз съм този, Когото
търсиш, дръж се за Мене, Аз Съм..."

из "Езерни молитви" ~ Св. Николай Велимирович

http://www.youtube.c...player_embedded#!

За разлика от официалната медицина, където 6 години студентите биват тъпкани с информация, но никой не ги учи на "занаят", при хомеопатията всички преподаватели безкористно си предават собствените практически познания.

Такъв беше и този семинар на Фарук Мастер, който беше дошъл безкористно да ни даде всичко, което беше натрупал в своята над 40 годишна практика и десетки хиляди излекувани пациенти.

Семейството и ценностите му ми приличат на нашия форум. Както справедливо посочи Мона - малко пишат. но както обективно сочат статистиките на форума - много четат. Е това е важно. А вече кой какво ще вземе със себе си в своя личен живот и ценности - това не е наша работа. Ние, пишещите, също сме и от четящите.. и от вземащите и учещите се. Което съвсем не означава, че тези, които не пишат, по-малко вземат или по=малко се учат. Всеки има своя начин и своето мяст и роля в сложния организъм, в нашето семейство тук.
И да се върна към семейните ценности в разбирането на тази тема - същото е. Ако ги вземаме само като "писането" - т.е. кой какво е казал, направил и т.н. - вземаме само една външна, повърхностна част, която лъже и ограничава. Другата, вътрешната, обаче няма как да я видим, пипнем, да я коментираме. А тя е важната - тя е най-важната семейна ценност - докато сме заедно в едно семейство, в една общност изобщо, "четем" ли какво Бог ни пише с помощта на това семейство? И като четем вземаме ли в ума и сърцето и в живота си и учим ли? Всеки сам носи отговорността си. И всеки сам знае истината си - само той, никой друг.
Моите уроци и изпити в "семействата", в които съм била и съм бяха и са и ще бъдат още доста дълго време - свободата в близостта и любовта въпреки проявите.
А вашите?

Все неща, които ни касаят. Човек понякога си мисли - само това да мине или само да се освободя или отърва от някого, и ще се чувствам и живея по-добре... Това е израз именно на разбирането на земните работи, без да влагаме мисъл. Но, житейските ситуации се завъртат така, че след трудни изпитания, идват още по-трудни и неразрешими и ако не сме се научили да мислим, да обичаме и да търпим, изпадаме в дълбоки депресии, в постоянна главоблъсканица - какво, как, защо...

Ето го и отговора на Учителя, актуален и непреходен, както обикновено:




А тази притча демонстрира в какви случаи отбраната ни е по Божествените закони или кога и защо получаваме удари. И още малко за това как да се ориентираме правилно в отношението си към другите:


.




Земният и небесният

Молитвен наряд за начало:

Молитва "Пътят на живота"

"Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела"



Беседа: Земният и небесният



Молитвен наряд за край:

Песен "Химн на Великата Душа"

"Бог царува на небето"



„Ако земните работи ви рекох и не вярвате, как ще повярвате, ако ви река небесните?” (Йоана 3:12)



"Мнозина ме питат: Ти вярваш ли в това, което проповядваш?
Ходил ли си на оня свят, че говориш за него? – В оня свят не съм ходил, но живея в него.
– При Бога ходил ли си? – Не съм ходил, но в Него живея и Го изучавам във всичко:
в камъните, в растенията, в животните, във водата, във въздуха, в светлината.

Бог е във всичко живо.
Виждам Го и в най-малкото, и в най-голямото;
радвам се и се веселя, като чувам Неговия тих глас Има ли нещо чудно в това?

Вие очаквате да видите Господа след смъртта си.
Ако живеете по човешки, и като умрете, пак ще бъдете на земята.

Човек трябва да умре за своя егоизъм и от лед да се превърне на течност.
Само така човек може да се спаси. Иначе, да умреш, без да превърнеш леда в течност, ти пак си в опасност.

Приемете новите идеи, които идат отгоре.

– Де е Бог? – Той е в професора, който просвещава; в свещеника, който поучава ;
в домакинята, която се грижи за къщата си;
в съдията, който решава добре делата си;
във войника, в офицера – навсякъде е Бог.

Той е в мене, който ви говоря, и във вас, които ме слушате."

из Земният и небесният

Бъдещето на нашето райско кътче Небето ни го е показало - да бъде едно от духовните пристанища на планетата. Дали ще го приемем и осъществим - въпрос на разум. Или ще се пъчим с чифте пищови на гол корем - въпрос на глупост. Има дна много мъдра руска пословица: "Что имеем, не храним, потерявши плачем".

Хареса ми, според мен ще има положителен ефект.

За мен такъв тип предавания за Учителя са много важни.Те сдобряват семейства /подобно на кампанията ''Великите българи''/.Помагат на повече хора да не бъдат критични към делото на Учителя,а на други -да започнат да се интересуват от Учението му.
За мен новото в това предаване беше ,че открито и в детайли беше разказано за ролята на Учителя за спасяването на българските евреи.Естествено,не трябва да омаловажаваме и ролята на други хора и за пореден път да изпадаме в някаква духовна еуфория.За жалост, заслугите на Братството много трудно могат да се докажат документално.Но Истината трябва да се знае от по-голяма част от народа ни./ Според мен част от евреите отдавна я знаят/
На мен предаването ми хареса.То няма претенциите да бъде трибуна за философски или духовни дискусии.Въпросите бяха добронамерени.Понякога звучаха и малко наивно.Но това е нормално за хора ,които не познават живота на Братството в детайли.Андрей Грива се постара на по-разбираем език да обясни основни моменти от живота на Учителя и от Учението.Имаше и красиви кадри от филми.
Сигурно може да се желае повече от монтажа.Но такива са вижданията на екипа на ''Горещо''.
А що се отнася до темата за ролята на славянството в бъдещия духовен живот на човечеството ,тя присъства в Учението.Дали ни харесва или не,дали харесваме днес Русия или не,не променя казаното от Учителя.
Приятно ми беше да гледам и мястото ,където участниците в интервюто водеха своя разговор.
Днес с удоволсвие забелязвам и много големия интерес към братските сайтове.Това означава ,че предаването е било нужно не само на нас ,а и на много други хора.
Ако някой има сериозни претенции към предаването ,нека намери средства и направи един филм ,в който да засегне ключовите за Братството теми.

Мисъл за деня- 6 юни
Един тон е красив, когато има светлина, топлина и Сила. Светлината засяга ума, топлината - сърцето, Силата - душата. Някои песни носят повече светлина, други -топлина, а трети – Сила. Едни хора се влияят от красотата на тона, други - от топлината, а трети - от енергията, която той внася.
Мисли върху музиката

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за неделя:

В началото бе Словото – песен
Добрата молитва
Псалом 61

Мисъл за деня- 6 юни
Един тон е красив, когато има светлина, топлина и Сила. Светлината засяга ума, топлината - сърцето, Силата - душата. Някои песни носят повече светлина, други -топлина, а трети – Сила. Едни хора се влияят от красотата на тона, други - от топлината, а трети - от енергията, която той внася.
Мисли върху музиката

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за неделя:

В началото бе Словото – песен
Добрата молитва
Псалом 61

Мисъл за деня- 6 юни
Един тон е красив, когато има светлина, топлина и Сила. Светлината засяга ума, топлината - сърцето, Силата - душата. Някои песни носят повече светлина, други -топлина, а трети – Сила. Едни хора се влияят от красотата на тона, други - от топлината, а трети - от енергията, която той внася.
Мисли върху музиката

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за неделя:

В началото бе Словото – песен
Добрата молитва
Псалом 61

Мисъл за деня- 6 юни
Един тон е красив, когато има светлина, топлина и Сила. Светлината засяга ума, топлината - сърцето, Силата - душата. Някои песни носят повече светлина, други -топлина, а трети – Сила. Едни хора се влияят от красотата на тона, други - от топлината, а трети - от енергията, която той внася.
Мисли върху музиката

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за неделя:

В началото бе Словото – песен
Добрата молитва
Псалом 61

Все пак, от страх да не нараним някого, може да изкривим истината и да я представим не точно такава, каквато я виждаме ние /тя е относителна, субективна истина, но все пак за нас е истина/.
Ако аз имам лично мнение по някой въпрос, не бих желала някой да се засяга, защото опасността да се засегне би ограничила свободата ми на изказване.
Баща ми казва: Всичко може да се каже, важното е как! Е, не винаги успявам по най-добрия начин, а в повечето ситуации реагирам естествено, без да се старая специално. Както бих го казала очи в очи, така го и написвам.
Да, понякога съм по-твърда и не приличам в изказванията си на нежно женско същество, но... това е положението понастоящем.
А имам голямо желание да съм по-нежна и тактична. Затова моля за извинение, ако някой е усетил по неприятен начин думите ми.
Честно казано, моята глава е пълна с глупости и не се слагам за учител на когото и да било. Всъщност споделям личната си гледна точка и предизвиквам другите да направят същото по възможно най-искрения начин, за да науча нещо и аз. Вместо да се цупят и сърдят, ако имат желание, да ме оборят. Аз обичам всякакви игри, словесни също.
Моля ви се, различната ми гледна точка не приемайте като "съдене".
А семейните ценности не са това, което бяха, и това до голяма степен е жалко.
За някои семейства е по-добре да се разпаднат, дори и за децата е по-добре. Вместо да живеят в омраза, нека да живеят в любов.
Хубаво е да се правят усилия за укрепване на семеството там, където има смисъл.

Когато дойде Духът



Значи, писанията, Словото трябва да разбираме по Дух, не по буква.







Плевелите и пшеницата тази беседа дава отговори и за съденето и за това, дали да приемаме другите-"грешните".

Клаудия и на мен "Мисли" ми е любимо

И наистина ако тогава не бях се отдръпнала и не бях мислила много трезво и не бях разгледала ситуацията от всички страни.... Просто взех решение и поех своята си отговорност... Не ми пречи и до днес да обичам този човек и да съм благодарна, че съм го срещнала и, че съм изживяла такава любов.
Всички в различни ситуации вземаме решения, най-добрите за момента и се учим... Причина-следствие...
Не е нужно да се самосъжаляваме и да изпадаме в прекалено съдене /макар, че скорпиона и това прави/.
Благодарна съм на Бога за всеки миг от живота си и за всичко, което съм преживяла и преживявам, защото много научих и гледам света с други очи...

Мисля, си, че съдим, защото не си даваме сметка за причините, които карат всеки да е такъв, какъвто е. Т.е. ако знаем ние какви сме /познаваме себе си, знаем си всички 'положителни' и 'отрицателни' качества/ и сме се приели, простили сме си грешките /повтарям, защото знаем причините/, то ще можем и другите да приемаме и да им прощаваме. Да не ги съдим.
Причините откриваме, когато се втледаме в себе си, в няколко поколения назад, в наталната си карта и в проявите си в живота, честно... Всеки от нас има индивидуална задача, урок, който е слязал да научи, да разбере...
Всички сме на различни нива и се проявяваме различно, но в това е красотата...

Ох, Хриско - хубаво е, че обичаш нашата родина, прекрасное, но.... личи си, че още си ... Хриско... И че това са пожелания, а не реални перспективи.
Най-добрите от пожеланията, не си ги конкретизирал и те ще си останат просто думи. Има и пожелания, които не бива да се реализират - казал си ги ей така без да познаваш реалностите.
Ти имал ли си, Хриско, в училище "военна подготовка и на уроци по самоотбрана" ?? Защото аз и оценки съм имала и дори и в университета имахме такъв предмет. С каква цел ще подготвяш военни умения? От кого ще се отбраняваш? А за една простичка утринна зарядка с музика в училище не се сещаш - е тя не е патриотична, т..е патриотарска.

Това е по моята част.
Не образователните изисквания трябва да повишим - а да научим децата да четат с любов на родния си език. А това не става с изисквания, изпити и санкции, а с книги и периодика, подходяща за деца и която е интегрирана с интернет. Може. И държавата да дотира детските литературни издания. Българските. Но не сборниците с тестове, а стиховете, приказките, картинните книжки... С тях става обучението по етика и естеттика в детската възраст, не с учебен предмет с оценки. Последният вместо да изпише вежди очи избожда. Преподавала съм естетическо възпитание едно време в соцалистическо време и знам добре какво означава това. Втория месец смених тотално системата и игнорирах учебника - учениците ми започнаха да закъсняват за следващия час, защото не искаха да свършва моя и отказваха да си тръгнат преди да са си казали какво мислят.... и стана на въпрос. Пристигна проверка какво толкова правя... И следващия срок не го преподавах. Защото се бхях отклонила от разпределението и учебния план. Така се издига престиж на учител, но се сваля на професията.
Практическата насоченост - с това съм съгласна. Само че това няма да стане докато учебниците ги пишат университетски преподаватели, които никога не са работили с деца, а само със суха теория. На времето попитах един лектор колко деца е ограмотил досега, за да е толкова сигурен в това, което иска от нас. Той побесня и каза, че това нямало никакво значение и ние сме библи некадърни да разберем и приложим неговата безценна система. Обаче това означава някой да пусне доброволно доста тлъст кокал.
Повече психолози? Аз бих предложила непрекъснато повишаване и контрол на психологическата и психотерапевтична подготовка на всички действащи учители - като на лекарите....

Несъзнаваното , свободната воля и осъзнаването



Когато сънуваме става процес на обмен на информация между съзнаваното и несъзнаваното. В резултат виждаме „филмчета”. Това, което виждаме при сънуване може да е минало преживяване, минала опитност, изплувало несъзнавано съдържание или усещане за бъдещето. Но такава класификация е условна в зависимост от гледната точка, защото винаги имаме и трите неща. На базата на минали преживявания, картини и мисли, използвани като градежни блокчета, се изразява символично несъзнаваното съдържание и това винаги може да породи усещане за бъдещето или по-точно посоката, в която се движи същността на човека, която пък и определя неговото бъдещо битие.

Човекът е загубил вече познанието за символния език и затова въприема сънищата буквално. Страшното за наистина страшно, а веселото за наистина весело. Така, както не се усещаме за символизма на думите. Всяка дума има буквално значение и по-дълбок смисъл, и по-дълбок смисъл и т.н. Така, ако кажем за някой, че е сляп, той може да е физически сляп, но може да искам да кажем, че не вижда нещо в живота. Всяка дума, че и буква, има буквално, духовно и Божествено значение и не случайно се говори, че езикът човешки е дар от Боговете.

Така и сънищата имат своите многообразни значения. За да можем да си тълкуваме един сън, трябва да го запомним. Много пъти се събуждаме нощем, сещаме се какво сме сънували, а на сутринта нищо не помним. Това е така, защото това, че сме сънували и при събуждането „помним” съня, не означава, че той е в нашата памет. Ако се събудите след сън и си спомните съня и веднага станете от леглото и запалите лампата, в повечето случаи начаса ще се усетите, че сте забравили съня.

Това е така, защото при събуждане и затворени очи човек продължава да е в променено състояние на съзнанието и затова все още има връзка с изплували части от несъзнаваното: съня. В това състояние човек трябва да прехвъли съня в паметта си, т.е. да си го повтори мислено, „да завърти лентата” няколко пъти, за да може съня като икформация да мине в паметта. Е, в някой случаи това свата автоматично.

Това показва, че паметта, в която работи съзнанието, си е работна област само на съзнаваното и това, че сме сложили нещо там все още не означава, че го разбираме. След като сме запомнили съня ние трябва да си го изтълкуваме, защото отделните символи в съня не са осъзнато знание в паметта, а едни указатели към друго несъзнавано символично знание. И за да разберем съня, ние трябва да разберем символите в него, а тези символи са указатели и връзка със други части от нашето несъзнавано, където се съдържа смисъла и обяснението на всеки символ. Тези символи може да са си общо-човешки (архетипни) или да са лични за човека. Затова най-доброто тълкуване на съня се получава, ако сънуващият сам си го тълкува, тъй като той има всъзка със своите символи и съновниците няма как да помогнат. Е, ако човек е ясновидец и може да види тези връзки, това би помогнало в тълкуването сънищата на другите.

Как човек може да тълкува съня си. Като просто се отпусне, изключи логиката и за съответния символ се остави в главата му да нахлуват свободни асоциации. Символът навързва асоциации около себе си и може да се достигне до неговия смисъл. Например, „какво означава за мен, че в съня си виждам коза, за какво ми напомня тя..” и т.н. Ако освен това, без никакви логически напъни, човек се сети за случки от миналия си живот, които потвърждават значението на символа, то значи наистина сме извадили значението му от несъзнаваното. Така човек получава знание за себе си.

По подобен на сънищата начин при освобождаване на мисленето и свободни асоциации (напр. при психоанализа или медитация) или просто като внезапно осъзнаване човек може да стине до изплуване на несъзнавано знание, т.е. да осъзнае някои неща за себе си.

Какво е това знание, което човек получава? Например, нещо от вида на „Мразя жените”.

Каква е ползата от това засега? Никаква. Защото съзнаваното е много малко в стравнение с несъзнаваното и ако ние сме извадили знанието „Мразя жените”, макар и след много мъки на изследване и асоцииране, това е само върха на айсберга, а по-голямата част е под водата. Убеждението „мразя жените” показва, че в несъзнаваното има една огромна структура, която съдържа в себе си информация за това как се появил този възглед, как се изразява, как се проявява, как да контролира и управлява действията на човека, с какви други структури на несъзнаваното е свързан, как да си набавя енергия, какво да потиска, как да мимикрира, как да оживява.

Да, това е убеждение, че жените са за мразене и подлежат на унищожение и по същество представлява една сложна и жизнеспособна енерго-информационна структура с множество връзки и влияние върху енергетиката, емоциите и мислите на човек. По същество несъзнаваното е съвкупност от такива структури или иначе наричани програми.

Различните убеждения и вярвания могат да се видят във енергийната обвивка на човек, а особено големите блокажи (убеждения, които наистина съсипват самия човек) ясновидците ги виждат като образувания и в чакрите. По същество какво представлява чакрата? Това е енергийния „портал” за връзка със съответно тяло на човек. Ако самия портал е увреден от такива образувания, то цялото съответно тяло страда, защото връзката на човека с него е опорочена. Това са най-вече блокажи свързани с отношенията към семейството, любимия/та, хората и себе си, както и вярванията и приоритетите свързани със смисъла на живота.

Та какво може да се направи. Да се извади в съзнанието цялата възможна „история” на това вярване/заблуда, за да бъдат осъзнати неговите проявление и начин на действие.

Какво се получава тогава? Когато настъпи ситуация свързана с това вярване, то човек се „усеща” и вижда, че може да реагира по стандартния за вярването начин или да реагира по други желани от него начини. Тоест появяват се варианти за реагиране, от които той вече може да избере.

Докато програмата е била в несъзнаваното, човек е реагирал несъзнавано винаги по един и същи начин определен от вярването и оправдавайки се за действието съобразно уменията на програмата да мимикрира и измисля причини. Когато нещата са извадени в съзнанието, човек вече има възможност за избор.

Човек вече може да приложи свободната си воля.

Какво се вижда от тези разсъждения?

Свободна воля може да има само във съзнаваното. В несъзнаваното свободна воля няма.

И докато в несъзнаваното продължава да има мощни заблуди и убеждения, то ние не можем наистина да проявим свободната си воля да се свържем с Божественото.

И докато в несъзнаваното има блокажи, които дори блокират знание , умение, чувство или мисли, които биха ни доближили до Божественото, то няма да се доближим до него. Защото тези блокажи смятат тези чувства и мисли вредни за човешкото его.

В истинската Кабала първата степен е свързана с нещо като психотерапия, която цели освобождаване от прекалената зависимост от човешкото, укротяване на страстите, укротяване на прекаленото използване на логика и съдене, премахване на причините за свръхемоциите причинени от страх, въобще премахване на заблудите и блокажите. Чак след това човек може да почне да работи. А това може да продължи години.

Човек се запознава с духовно учение, пропит е от желание за работа, прекланя се на доброто и се стреми да го изгради в себе си. И същевременно си носи програмата за унищожение на жените или програмата „всяко лошо действие трябва да бъде наказано” и осъжда „лошите” проявления на съвременния морал.

Други се хвърлят на механистична енергийна работа за „отваряне на чакрите”, „увеличаване на енергията”, „прочистване на аурата” и т.н. До какво може да доведе това?

В Природата нищо не се губи. Ако вие сте „зачистили” нещо на енергийно ниво, това не означава, че вече го няма :) Просто хората забравят, че аномалиите в чакрите и енергетиката на човека не са се появили току-така. Те се дължат обикновено на програми на още по-финни егергийни нива, които ясновидците обикновено не виждат или виждат като „проклятие”, „смърт”, „лоша съдба” и т.н.. И не на последно място те могат да се дължат на кармични въздействия, които се намират още по-високо, на още по-финно и „невидимо” ниво. Но ако не виждаш нещо, не значи, че не е там. Законът, каквото горе, такова и долу важи за всеки две нива. Значи ако имате аномалии в чакра, то ще има аномалии или необходими за това програми на по-горно ниво. И ако вие премахнете механистично чрез енергийно въздействие аномалията в чакрата, то тя си стои на по-високото ниво и след време пак ще се прояви по един или друг начин, в този или друг живот.

А ако сами сте си създали проблем отдолу нагоре в някоя чакра, след достатъчно врме на „затвърждаване” на проблема, той ще се качи на по-финните нива. И пак същата работа. Затова е казано, че човек не трябва да търпи да стои в не-естествени ситуации, защото това само задълбочава проблема и вреди на душата.

Какво може да се направи? Тези проблеми, които по същество са енерго-информационни да се качат в съзнанието и да се открие какъв е грешния мисловен модел, породил проблема. Единствено под контрола и участието на свободната воля може да се реши проблема със заблудите и грешното мислене, което поражда анаомалии и болести. Броят се и имат ефект само нещата, които стават в съзнанието.

Дори всяко действие на човек трябва да се качи в съзнаваното. Казват, че всичко трябва да се върши съзнателно. Искаш да отпиеш от чашата с вода. Започваш съзнателно (а не поддаден на импулса) да вдигаш ръката си, съзнателно разгъваш стави, насочваш частите й, съзнателно свиваш пръсти, съзнателно спираш натиска на пръстите, за да не счупиш чашата и т.н. J Не се притеснявайте всичко в този свят се усвоява бавно и постепенно. Но това е начина за разкриване на несъзнаваното.

Съзнателния човешки живот и работата с несъзнаването, т.е. опознаването на самия себе си, преодоляване на заблуди и блокажи са първата и непреодолима стъпка по пътя към Божественото. Ако на даден етап си решил, че вече всичко ти е наред, значи си в заблуда, защото това трябва да се върши цяло живот. Животът в несигурност е най-естественото човешко състояния, а убедеността е най-сигурния белег за застиване.

Още нещо за сънуването и тълкуването на сънищата. Всеки сън дава информация и с кое тяло на човека е свързан. Например, сънувах съм сън, който след тълкуване означаваше проблеми по енергиен меридиан. След няколко дена се появиха дори със чисто физическо усещане.

За да стане по-ясно ще дам пример със сънища свързани с физическото тяло. Например сънувате да се лее вода, ручейчета се стичат, събуждате се и ведната изпитване нужда да изтичате до банята. Сънувате, че пресушавате на екс бутилка вода, събуждате се и изпитвате голяма жажда.

Казват, че за да може да сънуваш сън преднамерено свързан със съответното тяло, то като заспиваш трябва да си укротил съзнанието и да се насочил концентрацията към съответната чакра. Аз лично не съм го пробвал това нещо още. Осъзнатите сънища също трябва да се тълкуват като обикновени сънища и чак след това да се третират като осъзнати. Например осъзнал си се в съня и ей така решаваш да ритнеш някой. И това си има своя смисъл. Казват, че върха на осъзнатото сънуване е медитацията в осъзнат сън. Осъзнаваш се, че сънуваш и сядаш да медитираш. Ама съм мнооого далече още от това аз

Още нещо за несъзнаваното и кармата. Всеки човек носи в своите тела кармичен белег, т.е. причината, заради която има или ще има съответната карма. Този белег е съвкупност от несъзнаван начин на мислене и емоционално-обусловена условна реакция на определени ситуации, спрямо които човек реагира кармично. Ето, освен с добри постъпки кармата може да се подобри и с работа със несъзнаваното. Махаме заблуда, махаме кармично последствие.

Успех и весело!

"Коя е основната мисъл на тази лекция?
– Законите на любовта и на вярата.
– Разбрахте, че любовта обръща внимание на малките неща, а вярата – на големите.

Наистина, когато обичаш някого, ти обръщаш внимание на най-малките работи: какво ти казал, как те погледнал. Любовта извинява нещата, но разтърсва човека. Тя преувеличава нещата, за да ги види добре. После, човек поглежда на другия край на тръбата и вижда, че са били много малки.

Докато обичаш човека, ти мислиш, че е много добър, способен, даровит. Щом престанеш да го обичаш, всичко това изчезва. За да не изпада в разочарования, от време на време,
човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, което всякога познава истината.

Слушам, че някой човек свири. ще си кажа: Не бързай още да се произнасяш, дали е даровит, или не.Той е начертал само една линия. Ще имаш търпение да дочакаш цялата картина и тогава да се произнасяш. – Ама да му кажа да се зарадва. – Не, човек трябва да бъде искрен в себе си. Като се вслушва в гласа на Божественото начало, човек всякога ще има права преценка за нещата, било по отношение към себе си, било по отношение към другите.  Не се ли вслушва в този глас, той ще причинява страдания на близките си, но и те ще му причиняват."
 
Любов и вяра, Младежки Окултен Клас, 17.10.1926 г., София

Мисля, си, че съдим, защото не си даваме сметка за причините, които карат всеки да е такъв, какъвто е. Т.е. ако знаем ние какви сме /познаваме себе си, знаем си всички 'положителни' и 'отрицателни' качества/ и сме се приели, простили сме си грешките /повтарям, защото знаем причините/, то ще можем и другите да приемаме и да им прощаваме. Да не ги съдим.
Причините откриваме, когато се втледаме в себе си, в няколко поколения назад, в наталната си карта и в проявите си в живота, честно... Всеки от нас има индивидуална задача, урок, който е слязал да научи, да разбере...
Всички сме на различни нива и се проявяваме различно, но в това е красотата...

Разбирам какво иска да каже ствн.

Ще се опитам да дам друг пример за Станимир. Можеш ли да се научиш да плуваш, без да влизаш във водата, а само като стоиш отстрани на брега и наблюдаваш как другите плуват или се учат да плуват? Колкото и да ти обясняват и показват движенията, дишането и т.н., не съм видяла научил се на сухо. Нужно е да се цопне човек, да глътне/да се позадави малко с вода и ... тогава. И като се задавиш, да, няма да разсъждаваш съвършено трезво и безпристрастно, а може дори да се паникьосаш, но иначе пък човек тъпче на място и не усвоява новото умение - в случая да плува.

Да стоят спокойно и безпристрастно на брега могат да си позволят само тези, които вече са перфектни плувци.

А тези, които стоят на брега, без да са преминали през обучението да плуват, но не влизат във водата под предлог, че няма нужда, че ако влязат във водата ще им се ограничи гледната точка (буквално и преносно), други ще се плацикат около тях, т.е ще мътят водата и ще им пречат (разбирай - че ще им се размъти ума, емоциите), а тук от брега много по-добре виждат и разбират как се плува, кой от учещите се да плуват къде греши, кой плува най-добре и т.н. са или мързеливи, или страхливи, или самозаблуждаващи се хора.

Последната категория е най-неспасяема; тези хора убедително и логично обясняват на себе си и на всички около тях, колко е глупаво да се влиза във водата и въобще да си губиш времето с разни дреболии като плуване, след като можеш да стоиш на брега и да мислиш за много по-съществени (възвишени) неща. И за съжаление в последната категория хора влизат предимно духовно ориентирани такива.

Формалната логика няма да ти помогне. А останалото не ми се коментира. Ако излезеш за миг от дуалистичното възприятие, ще разбереш защо.

П.П. Или ще се напъна малко да кажа нещо. Дуализмът е част от нашия свят. Не може без противоположностите. Когато човек вижда противоположностите като взаимно изключващи се, тогава се казва, че мисли дуалистично. Когато излезе на нивото на Троицата, тогава той мисли като Творец. Творецът вижда и разпознава противоположностите - отгоре, но не е потънал в тях. Дори ако му се наложи да потъне в едната, не губи съзнание за нуждата от другата.

Изобщо не ми пречи твоят дуализъм, макар и да се отнасям към него, т.е. виждам го, защото без него няма да стигнеш до следващото стъпало. Това важи за всички и всичко.

Ох, ами Стан, ти самия така си се изказал "хората в своето безумие" - защо се чудиш на реакциите.
На мен много ми харесаха мненията на Милена, дори съм й сложила плюсчета, макар че не съм им фен , точно защото не исках да пускам мнение с идентично съдържание и така темата да започне да изглежда като някаква кампания срещу теб.

Но думите й са много, много важни. Може би ги оценям толкова високо, защото съм ги изпитала (да не кажа изстрадала) в собствения си живот и непрекъснато виждам подобни ситуации около себе си. Затова ще си позволя да ги цитирам отново:



Точно неосъзнаването на тези думи на Милена вгорчаваха живота ми години наред. Все ми се струваше, че хората не са научени, че постъпват лошо/неправилно, спрямо мен, спрямо други хора, спрямо самите себе си дори. Мислех си - големи хора, умни, образовани, не е възможно да са толкова глупави, че да правят такива неща; не осъзнават ли поне, че с подобни постъпки вредят включително и на себе си?!?
И още, и още като се сблъскам с нещо много безобразно, пак се шокирам, поне в първия момент, после ... успявам някак да го приема, рядко се възмущавам и някак така по-кротко, неемоционално ... И това, не защото съм някаква мнооого добра и израснала духом, а просто защото в един момент моето осъждане, особено ако е подплътено със силни чувства, започна моментално да се връща като болка при мен.
Просто с времето и с шамарите, които получих, се понаучих да вниквам, донякъде поне да разбирам, че и най-безумната на вид постъпка си има своето обяснение. Сега дори съм убедена, че 99% от т.нар. "лоши" или "безумни" постъпки са извършени с най-добри намерения.

Нещо повече. Ако поставят мен на местото на човека, който е извършил нещо такова, имайки неговите предпоставки в живота (род, родители, физическо тяло, възпитание, образование, среда, начин на живот, преживени събития ... и т.н., дори без да отчитаме карма), то сигурно аз бих постъпила точно по същия ужасен, или неадекватен, или какъвто и да е начин.
И съм постъпвала.
И продължавам да постъпвам, особено когато не се усещам какво точно правя (или по-скоро, когато не разбирам какви ще са последиците, резултата). Затова от време на време чак изпитвам благодарност към звънчето-болка, макар най-често вътрешната ми реакция да е - Ей, пак сгафих, пусти емоции( или нетактичност, или каквото и да е там)! .

Всички тези ужасни родители (и аз включително), които обсъждаме в подфорум Психология, възпитавайки децата си или авторитарно, или разглезващо, или лишаващи ги от внимание, грижи, любов ... просто правят най-доброто, на което са способни в момента. Не могат повече. Не го правят нарочно, умишлено и съзнателно. Вярно, нанасят вреди на децата си, но е по-добре за всички, когато децата пораснат, да не ги обвиняват, а да се постараят да се отърсят от наложените комплекси, страхове и т.н. и да простят на родителите си.

Всички тези ужасни работодатели, колеги или подчинени (включително аз) - същото се отнася и за тях - правят и дават каквото и колкото могат. Дори уж съзнателно направеното зло: примерно писане на донос, подливане на вода, несправедливи обвинения ..., е направено най-често от страх, със защитна цел и т.н.

Терористите дори, ако ги питате защо убиват невинни хора, ще отговорят, че така защитават децата си, родината си, убежденията си. По-добре 60 убити пред лишаване от бъдеще на 60 000 техни деца?!?

И не ме разбирайте погрешно. Аз разбирам, че има по-адекватни начини да защитят децата си от този да се взривят в кола, заедно с още 60 човека около тях, но те не виждат и не знаят по-подходящ начин, поне на този етап.