Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Роси Б.

Участници
  • Общо Съдържание

    831
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Всичко добавено от Роси Б.

  1. Цитат от Венцислав: "Та значи думите... Повече от ясно е, че нещата недостъпни като информация и знания за човечеството като цяло нямат и съответно название ( дума ). Малко или много човешкият разсъдък се ограничава от образите и думите които познава. Това не е ли пречка за търсещите? Не ни ли затваря вече познатото за достигане до непознатото? И още нещо - за повечето абстрактни понятия ( под абстрактно имам пред вид всичко което няма точно определена материална форма ), представите на хората май са различни и всеки човек под някакво название усеща различна същгост. Какво мислите по тези въпроси? Споделете опит и съждения." И аз мисля така.Прочетох почти всичко,особено твоите разсъждения,с които съм напълно съгласна. Благодаря ти за нещата,които си написал в тази тема!
  2. Изчетох всичко написано до тук.Ето какво ми хареса: " Много често когато човек реално изживее някоя ситуация от която се е страхувал и открие, че действителността е различна от фалшивите представи които си е изградил, страхът изчезва. Затова е казано, че страхът се лекува само със светлината на познанието." "Личното ми мнение, че човек докоснат от Гносиса е белязан завинаги. Връщане назад няма. Колебания и съмнения ще има винаги. Това раздвоение ми е познато, но когато се опиташ да се обърнеш назад духа силен вятър. Човек може и сам да върви по Кралския път, но е по-трудно." Съгласна съм и с двете твърдения.Но ,според мен,темата е за нещо друго,даже не е и за страха от себе си.Водя се,разбира се, от уводните думи,цитирани в първия пост.Припомням ви ги: “Никой съд не може да се напълни с две течности. Ако трябва да се напълни с вино, ние сме принудени да излеем водата; съдът трябва да се изпразни и освободи. Искаш ли да приемеш божествена радост и Господ, тогава трябва непременно да излееш всичко натрупано. Всичко, което трябва да бъде поемано и възприемано, трябва преди това да бъде изпразнено. Затова колкото изливаш, толкова ще се изпълваш”. Това аз го разбирам така-да се освободиш не само от страховете си,да се освободиш от старите си разбирания,вярвания, убеждения,с които са ни възпитали нашите родители,обществото,системата,в която живеем.Това е като да се обърнеш на 180градуса.Поне за мен беше така.И важно беше не само да изпразня съда,а с какво ще го напълня.Някак ми е чуждо да ми е празно.Или по-точно се получи така,докато наливах новите,старите (не без съпротива) си отиваха.Получи се нещо, като да ми се изясни картинката.И страховете също си отиваха с любовта и вътрешния мир,които дойдоха на тяхно място.Не че процесът е спрял,но вече виждам и самата аз колко съм променена. Извинявам се за начина на цитиране,но нещо не се ориентирах как точно става в този форум.
  3. Абсолютно съм съгласна,че човек трябва да поеме отговорност за собствените си мисли,думи и постъпки.А чувствата,според мен, извират от подсъзнанието и по-скоро му служат като коректив,като средство,с помощта на което се прави преценката.Ако мислите,думите,постъпките ти носят приятни емоции,значи си на прав път. И обратно-ако се обичаш,ти не би могъл да се държиш зле.Най-напред със себе си,а после и с другите.Ако се обичаш,не би се наказвал с чувство на вина.
  4. Мадарският конник Реших,че информацията,която прочетох може да е интересна и на вас.Тя може да се нарече и хипотеза,защото няма доказателства,но звучи много логично.Според нея,Мадарският конник е паметник на бога на прабългарите-бог ТАНГРА.Започнат по времето на Аспарух и по негова идея,той е завършен чак при Тервел и открит за посещения и ритуали по негово време.Целта е била да се изгради паметник,който да се вижда отдалеч,да бъде трудно достъпен и да бъде на свещено място.Конникът е обърнат на юг,за да гледа винаги Слънцето и да следва орела(мисълта на бога).Звяра, когото убива конникът не е лъв,а рис или барс,защото той живее в планините и не може да се опитоми като лъва.Убиването му е знак за извършване на подвиг.След изсичането в скалата,конникът,конят,кучето и орелът са облицовани със злато,само звярът със сребро.В ръката си конникът държал сияен кристал(символ на слънцето). Целта била изпълнена блестящо. "Никой да не е виждал досега такъв искрящ конник.Никой да не познава досега такова великолепно произведение.Никой да не е давал досега такъв оброк на Бога."-пожеланото от Аспарух се сбъднало. Всичко било до покръстването от княз Борис.Свалят златните обшивки.Конникът е разсъблечен и унижен.Забраняват се всички "езически "ритуали и светилища.Забранява се всичко,свързано с името на бог Тангра. "Виждам ужасна сеч...Избиват жени...И млади мъже...Мирише на кръв." "Чувам проклятие към тази земя,към този народ,проклятие към новия бог,към владетелите...." (преразказано от книга на Мариана Везнева)
  5. Всеки се оценява,според мен, ежедневно.Понякога чакаме другите да ни оценяват.Правилният въпрос за мен е:Каква оценка си поставяме сами?Ето по това ще разберем,дали се обичаме.За мен е много важно човек да се обича.Ако не се обича,той не би могъл да обича и другите. Конкретно в дадения пример- може да се мислиш за глупав и да вярваш в това, но това не означава,че си поставяш правилна оценка. Аз предпочитам да вярвам в други неща за себе си, да речем по-хубави. В случая си мисля,че съм умна и тази оценка ми харесва повече.Освен това не ме интересува какво мислят другите за мен.Не приемам техните оценки за верни.Вярвам почти само на себе си. Аз се обичам,обичайте се и вие....както казват в "Море от любов".
  6. "Всяко зло е за добро."(народна поговорка) Горе -долу така звучат и всички онези поучения,че човек се учи от грешките си.В тях има истина,разбира се.Но кое е грешка и кое не е ?Щом извличаш опит и полза от нещо,то грешка ли е ?Кой ти казва точно кое е грешно,другите или ти самия?А дали е хубаво да вярваш,че постъпката ти(или на другия) е грешна? За мен това са относителни неща,абстактни понятия и лични преценки,от различни гледни точки,понякога зависещи и от различното време за оценка.Т. е . много е субективно и лично да кажеш,че си направил(а) грешка.А да съдиш другите не е етично. Замислям се напоследък колко е етично да съдиш и себе си.
  7. Имаме градинка пред блока.От 3 г. с нея се занимавам почти само аз.Насяла съм и тази година читаци,които сега започват да цъфтят.Имаме турта,далия и елдъзи.Но най-много се радвам на малката розова пъпка на розичката,която се хвана от резник тази зима. Тя е втората ми жива розичка от всички,които се опитвам да окореня от 3г.Първата обаче още не е цъфтяла. Не знам защо,розите са любимите ми цветя.Казаха ми,че се отглеждат трудно,но аз не се отказвам.Надявам се догодина да са повече в нашата градинка.
  8. "Човек се учи докато е жив."(народна мъдрост) Значи цял живот сме ученици.А най-добрият учител е самият живот.Нещата,които ни се случват, няма как да не ни научат на .....Ето тук са въпросите :Кой на какво се учи?Как преживява нещата от живота си?Как реагира на това,което му се случва?Какви изводи си прави?Как се променя? и т.н. Ако се замислим и колко хора срещаме и какво научаваме от тях.Ако се замислим и колко книги може да прочете човек.Може да се направи извод,че учителят не е само един,освен ако наистина го обобщим в думата "живот". Но за мен най-важен си остава ученикът.А той е готов,когато реши да се замисли над всичко,което преживява. Или когато си каже,например като мен:Аз искам да знам!
  9. Може би целта на духовния път е душата да се слее с духа.Ето какво ме наведе на тази мисъл: Ориген-"Шесто послание до римляните" "Съществува тройно деление на човека: тяло или плът-най-низката част от нашето естество, върху която древната змия чрез първородния грях е написала закона на греха.Посредством този закон ние биваме съблазнявани за подли постъпки-и щом се поддадем на тези съблазни,силно се приближаваме към дявола. Духът е,в който или чрез който изразяваме подобието на божествената природа.В него Най-добрият творец,с праобраза на своя собствен ум, е гравирал със собствения си дух вечния закон на честността. Чрез духа ние сме присъединени към Бога и сме направени единни с Бога. Трето-душата посредничи между духа и тялото.Тя сякаш се намира в република,чиито партии са се разцепили- и трябва да се присъедини към едната или другата страна,като е свободна коя да избере. Ако се откаже от плътта и се присъедини към партията на духа-сама ще стане духовна. Ако се спусне към въжделенията на плътта-сама ще се изроди в тяло." Ако тълкуваме текста откъм свободната воля,на мен ми харесва,че всяка душа има избор накъде да завие-към тялото или към духа. Сега си мисля,че моята душа пътува към духът ми.
  10. За слънцето има разбиране в доста от древните религии като за божество или за материалния израз на божественото. Ето и една древна научна теория от Плутарх: "Човекът е сложно съставен-и онези,които смятат,че се състои само от две части,грешат.Защото те си въобразяват,че разбирането е част от душата-но грешат в това не по-малко от онези,които смятат душата за част от тялото,защото разбирането толкова превъзхожда душата,колкото тя е по-добра и по-божествена от тялото. Сливането на тази душа с разбирането образува разума.Това сливане е начало или принцип на удоволствието и болката. Сливането с тялото образува страстта.То е начало или принцип на добродетелта и порока. От тези три части,слети заедно,земята е дала тялото,луната -душата,а слънцето-разбирането..." За мен слънцето е едно от най-приятните неща,с които се срещам всеки ден.Обичам го и ми създава настроение.От изгрева до залеза му,когато и да го погледна, ми става весело и приятно. Затова ви желая много слънчево настроение!
  11. Един мъдър човек е казал:"Изпробвай всичко, но оставяй само това,което е добро." За мен духовният човек е добрия човек.Той винаги носи в себе си любовта.А тя, любовта, е единствената реалност. Тук се сещам за едни определения от майка Тереза и няма да се въздържа да ви ги цитирам. "Най-хубавия ден-Днешния. Най-голямата спънка -Страхът. Най-лесното нещо-Да се заблудиш. Най-голямата грешка-Да паднеш духом. Коренът на всички злини-Егоизмът. Най-хубавото развлечение-Работата. Най-лошото поражение-Отчаяността. Най-добрият учител-Децата. Най-първата необходимост-Общуването. Най-голямото щастие-Да бъдеш полезен. Най-голямата тайна-Смъртта. Най-неприятния недостатък-Лошото настроение. Най-опасния човек-Лъжецът. Най-коварното чувство-Ненавистта. Най-красивия подарък-Прошката. Най-необходимото-Домашното огнище. Най-краткия път-Правилния. Най-приятното усещане-Вътрешния мир. Най-добрата защита-Усмивката. Най-доброто лекарство-Оптимизмът. Най-доброто удовлетворение-Изпълненият дълг. Най-мощната сила-Вярата. Най-стимулиращия дар-Надеждата. ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ-ЛЮБОВТА." майка Тереза
  12. Целта на духовния ми път е да открия себе си.Коя съм аз?Каква съм?Каква искам да бъда?Защо съм на тази земя?Или иначе казано-да достигна до своето истинско Аз. Все още съм "на път". Но се надявам все някога да стигна там-при моите отговори.Както и всеки ще стигне при своите си,но сам.
  13. Темата е много интересна! С удоволствие чета всичко,което пишете по нея. Аз вярвам,че "всичко е нергия в различни вибрации."Би било много хубаво,науката да го "докаже" най-после.Защото много хора биха повярвали в това, само ако е научно доказано.Пък и нали затова е наука,да се занимава с истината за света в който живеем.А все повече хора се интересуват от тези неща,което лично мен ме радва.Хубаво би било да се прочете за тези неща и от изворите-философските системи от древността,но много от тях вече безвъзвратно ги няма.Така че, не ни остава почти нищо друго освен да чакаме "новите" научни открития.
  14. Здравейте, настинали и здрави хора! Определено съм съгласна,че положителните мисли влияят за по-бързото възстановяване.Утвърдителното изречение:Аз съм здрава!-лично го използвам всеки път напоследък и мисля,че ми помага.Има и друго такова:Утре ще съм по-добре от днес!Сигурно всеки би могъл да си измисли много още такива,важното е да си вярва. Аз много често настивам,такава съм от дете.Даже от приема на антибиотици станах алергична почти към всички.Сега не пия от тях.Минава ми само с витамини,чай и мед.И знаете ли какво забелязвам, настинките ми са все по-леки,даже гриповете ги карам без или с много ниски температури. Имах приятелка, която казваше:"Болестта с лекарства си отива за три дни, а без за седем." А аз сега ви казвам:Болестите са все по-рядко и по-леки,ако не пиеш лекарства.Пожелавам на всички да са здрави!
  15. "Кой каквото си надроби,това и ще сърба."/народна поговорка/ Ето така ми звучи на мен темата за свободната воля.Естествено,че кармата съществува.Само че,нея я създаваме чрез свободната си воля,самите ние.Не само чрез действията,но и чрез думите ,мислите,чувствата си;чрез енергията,която излъчваме.Било в минал живот,било в сегашен,зависи колко бързо пристигат последвалите като отговор събития при нас. Хубаво е да поемем отговорност за себе си,за своя избор,защото аз вярвам,че човек винаги има такъв във всеки момент от живота си.И нека да кажем:Благодаря за свободната воля,с която Бог ни е дарил!
  16. Здравейте на всички,които се интересуват и занимават с тази много древна и интересна наука! Аз съвсем не съм на ти с нея,затова си позволявам да напиша само нещо,което ми се стори любопитно.Една хипотеза от древни времена,а именно от Парацелз.Той е смятал,че в човека има "звездна сила",представляваща еманация от звезди и небесни тела,от които е възникнала духовната форма на човека-асралния дух.Този дух винаги бил във връзка с онези звезди ,от които е бил извлечен.Тъждествеността между състава на Земята и на всички други планети с човешкото тяло е била основната идея в неговата философия. "Тялото е произлязло от елементите,а астралният дух произхожда от звездите..Човекът се храни, за да живее тялото му;а интелектът и мислите,намиращи се в неговия дух,получават от звездите всичко необходимо за своята жизнеспособност."
  17. Ето какво четох наскоро по темата: "И така материалната Шамбала като територия,общност на Велики Посветени,енергийно място с космически канал,е реално съществуващо пространство около Хималаите,където във физически тела живеят същества,на вид като съвсем обикновени хора-мъже и жени,владеещи управляването на психичната (мисловната) енергия и съхраняващи висшето знание за еволюцията на Земята.Това са те-Адептите,Махатмите,Учителите на човечеството.Те могат да живеят във физическите си тела стотици години.Мястото е непристъпно,защитено от психическа бариера и никой не може да проникне в него,ако не бъде допуснат.То носи различни имена-Шамбала,Агарта,Беловодие и др.,като най-популярно е Шамбала,но е свързано не с определена земна религия,а с космическата. Съществата от Шамбала са усвоили медитацията като средство за контакт и могат да се самоизлъчват,когато поискат.Тогава те отиват при този,когото са набелязали,който е еволюирал и заслужил вниманието им,за да възложат (или припомнят) духовната му мисия.В духовното училише на Шамбала избрани хора се довеждат енергийно и се обучават в основните езотерични закони на Вселената." Чела съм и Мулдашев, мисля че неговите обяснения са много правдоподобни.Много добре знам,че няма материални доказателства за всичко това все още,поне не такива,които "учените" да признаят.Но те не признават и много други неща ,в които ние вярваме.Те не са признавали и много "открития" години наред.Затова нека всеки да избере в какво да повярва.Просто да почувства своя верен отговор.Аз така правя-избирам в какво да вярвам,направете го и вие!Успех!
  18. Готови за какво?-бих попитала.За умувания,за приказки,за действия? Колкото за умните приказки,мисля че доста хора ги докарват.Не искам да правя комплимент на никой поотделно,затова ще кажа,че постовете като цяло на всички по темата ми харесват.И си мисля-това не значи ли ,че в мислите си сме готови?Остава освен помежду си(а може би е хубаво,че почваме оттук) да говорим и на другите за това.За голямата промяна обаче не стигат само приказки(макар че "в началото бе словото"). За голямата промяна трябват и действия,според мен.А на този етап едно от тези действия,аз виждам в "опазването на околната среда".Само дето за мен е по-правилно да го кажем-почистването на мръсотиите,с които сме замърсили красивата природа.Пък после да я опазваме от замърсяване.Значи не само да не хвърляме "кофата с боклук от прозореца си",а да слезем и да съберем отпадъците в контейнера. В началото може малко да ни е гнус,може и да ни е срам от другите,които ще ни гледат като "извънземни",но повярвайте ми,в момента когато видиш чистото място усещането е прекрасно. Поне при мен се получава така,когато почистя пред блока ни.А когато цъфнат и цветята в градинката ,които сама съм посяла,нямам думи да разкажа как се чувствам.Затова си мисля,че само думите не са достатъчни.
  19. Хубава тема,дава ми достатъчно въпроси за размисъл! Много от нещата обаче,които си мисля,вече други са ги споделили тук.Като например Донка,с която съм напълно съгласна.Като например и авторът на темата с изводите му в последния пост.Благодаря ви за което! Нека да прибавя и нещо от себе си,нещо лично.Мисля,че най-големите грехове на човека са тези,които има към себе си.Тогава,когато не се обича достатъчно;тогава,когато се съди жестоко;тогава,когато се убива макар и бавно ,но сигурно с алкохол и цигари;тогава,когато не се развива като духовно същество,а само като материално тяло;тогава,когато позволява да го мачкат и съдят другите;и т. н. Мисля,че няма нужда да изреждам още.Мисля,че стана ясно какво имам предвид. Ще го кажа още веднъж с една народна поговорка-Кой каквото си направи и Господ не може да му го стори! Пожелавам ви да не трупате такива грехове!
×
×
  • Добави...