Роси Б.

За падането на маските се говори и тук: Източник

Ето така се чувствам понякога и аз. Благодаря на Мария-София за точните думи! По принцип зная, че е хубаво да се говори на някой, който проявява интерес и задава въпроси. Но дали и тогава можеш да споделиш всичко, което мислиш? Как да прецениш колко и какво да кажеш? И още нещо като акцент: Май ставам доста мълчалива от предпазливост да не изпусна някоя "ненормална" идея или дума. А дали това мълчание е от полза за мен и за другите?

http://www.ivanstame...m/2010/06/1960/ Благодаря на Мария-София ! Аз вярвам в това!

Ако ще говорим за практически опит, ето тук мисля, че всеки може да каже нещо от своя. За себе си мога да кажа, че това започва да ми е все по-голям проблем, защото: -все повече се хващам да мисля по-различно от другите около мен; -все по-малко да ме вълнуват "нормалните" неща от живота; -все повече искам да имам време за размисъл над божествените проявления; -все повече искам да споделям с хора, които ще ме разберат от две-три думи. Мисля, че за темата ме провокира и въпросът: Защо съм в този форум?(вече 4г.) И дори, когато на пръв поглед нищо интересно не се случва тук, аз се чувствам комфортно, защото зная, че съм сред съмишленици. Когато казвам " другите", имам предвид хората, които не се интересуват от тези въпроси, над които мислим и пишем в темите на този форум. Как се чувствате сред тях, споделяте ли и какво от духовните си търсения и открития? Мислите ли, че е хубаво или не да го правим? И нека уточня, нямам предвид да ги поучаваме как да живеят живота си.

http://vbox7.com/play:37fd75df

Терминът аскетизъм го свързавам с даваните навремето обети за доброволно лишаване от (да го нарека) телесни удоволствия. Мисля си, че това е един вече остарял метод за самоусъвършенставане. Духовното развитие, лично аз го свързвам с нравствена и психическа промяна, с разширяване и повдигане на съзнанието на по-високо ниво, което не включва телесни лишения. С това не казвам, че човек следва да задоволява всяко свое желание, а да отсява и задоволява само разумните. Т.е. да следи мисълта си, която ги поражда и там да бъде пресяването.

Днес се радвах на красивия есенен пейзаж в красивата ми любима планина, на прекрасните и топли лъчи на есенното слънце, до които сякаш се докоснах в деня на есенното равноденствие. Бях ето тук.

Всяка есен ходя там, в "моята планина". А утре е денят на есенното равноденствие, дано да е подходящ за разходка. http://vbox7.com/play:fb5566e0

http://vbox7.com/play:778c89d0

Хубав цитат! Можеше да споменеш и точно откъде е. Модераторите държат на това, повярвай ми. Аз само ще си позволя да наблегна на част от него: "вашите дела и мисли", не вашето местоживеене. Защото... нашето местоживеене е Земята, цялата, дори с мръсните градове, в които също някой трябва да почисти.

На мен ми звучи разумно. Да вземеш толкова, колкото ти е нужно, без да нарушиш баланса. А ако някои животни са на планетата, за да ни служат за храна, например риби и др. подобни. Не съм вегетарианка. Още не, макар че се замислям по въпроса. Имам само един кожух от чакал, купуван преди доста години(бяха модерни), който вече не обличам. Нямам нищо друго от естествена кожа, дори и обувки, но не осъждам никой, който има и си ги носи.

"Винаги се прераждаме като видим изгрева на Слънцето."- художникът Никола Манев

Доколкото зная, вече има закупени къщи от хора на братството в едно село. За него ми разказа една колежка наскоро. Аз само ще попитам: -Каква е целта на това екоселище? -Не е ли това бягство от реалността? -Как ще ви спаси това от Апокалипсиса?

Миналата година правихме лютеница със сварени чушки, които смелихме после в машинката за доматен сок и така отстранихме люспите. Стана лесно и вкусно. Ако иска някой да опита. Успех!

Може би, защото, ставайки просветлени, ще ставаме все по-малко материални и повече енергийни същности.

И аз като Диана, мисля че дребните неща не винаги са маловажни. Има си и поговорка: "Понякога дребните камъни обръщат колата". От друга страна, човек трябва да умее да отсява съществените неща от несъществените, важните от тези, които не заслужават толкова внимание. И дори, когато нещо дребно е ценно, то не бива да го подминаваме с пренебрежение. За пример ще дам едно:"Добър ден!"-поздрав между хората. Някои мислят, че никак не е важно дали ще те поздравят когато те видят, но мисля че на никого не му е приятно, ако не го поздравят, дори може да си помисли, че му се сърдят.

Диана, харесвам разсъжденията ти и диалога, който се получи. Предлагам ти два цитата от лекцията Доброто и светлината. Можем да поразсъждаваме заедно над тях.

Синове на светлината Препоръчвам цялата беседа, не само цитата.

Това значи, че когато един просветлен е там(в тъмното), той е там, за да свети на останалите и мястото му е там, дори и когато това не му харесва. Може това да се окаже неговата мисия в живота.

http://vbox7.com/play:c3fd34a6

Диана, а какво ще кажеш ако просветленият служи за равновесие на другите с повече тъмнина?

Всички сме наясно, че има светла и тъмна страна във всеки от нас. Във всеки момент, според мен, преобладава дори и с малко повече едната. Ако това във всеки момент остава светлата част, то това е да си просветлен. Колкото до степени, аз предпочитам да не я степенувам светлината, достатъчно ми е тя да е в повече.

Октим, винаги ли се сбъдва предсказаното от твоята водачка? И кой и кога е написал сценария на твоя настоящ живот?